Отиди на
Форум "Наука"

проф.Георги Бакалов и Памир


Recommended Posts

Спорът с ИЦА е безсмислен. Той е ловък манипулатор, който избирателно се отнася към фактите, от изворите, археологията и пр. Всичко което не му оттърва е "анахронизъм", грешки на изворите, или "спорно", а опонентите са ...., нали се сещате. Наслушали сме се на такива от преди 1989 г.

Вместо да си губим времето предлагам ИЦА да отговори на следните въпроси:

1. Прабългарите хуни ли са.

2. Атиловите хуни, сродни ли са на северните хуни от Хунну.

3. Кога се появяват българите в Европа (Кавказ) и какъв расов тип са.

4. Колко и какви преселения той знае, довели до формирането на Кубратова България.

5. Ако Атила е Авитохол, т.е. българите са били "царското племе" на хуните, защо нито един източник не съобщава българи сред хуните.

6. Каква е връзката кутригури, утригури, оногури, оногундури и посочените в "Ашхарацуйц" български племена.

7. Какви са по произход булодзите в Синцзян и имат ли връзка с българския етноним. Как ще обясни паралелното възникване на д-ва Боло в Ср.Азия и Болудзя, в Тарим, разположена между Куча и Кашгар (съобщена по Тан-шу).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
С идването на класическите алани във 2 в. сред коита са барсилите, хазарите и олхонтор-болгар (алани-олонди, хайландури).

"Класически алани". Единственият възможен коментар на горното е "Пълни глупости".

В Приазовието се появяват „Т-обарзните” катакомби, а в Дагестан, предимно подбойни погребения.

Както вече поясних, катакомбните погребения не са характерни за прабългарите.

Съществуването на различия в археологичните характеристики в западния и източния ареал на късносарматската култура, всъщност показва процеса на инфилтрирането на новите мигранти от изток и постепенното им смесване и асимилиране със завареното близкородствено „средносарматско” население.

Само не разбрах въз основа на какво реши, че става дума за близкородствено население, при положение, че се наблюдават съществени разлики не само в погребалния обряд, но и в антропологичния тип, културата и т. н.

Именно Урало-Казахските степи са най-източният ареал на тази култура. Тя възниква изведнъж, което показва че не е местна а резултат на миграция.

Точно така! Тази нова култура възниква изведнъж и е донесена в Източноевропейските степи и в Долното Поволжие към ІІ в. от н. е. от централноазиатско население, което трупополага в ями, нещо нетипично за алано-сарматите.

Спорът с ИЦА е безсмислен. Той е ловък манипулатор, който избирателно се отнася към фактите, от изворите, археологията и пр.

Благодаря за квалификацията. Това е голяма чест за мен. :) Аз също намирам спора с теб за безсмислен, но въпреки това, продължавам. Не си точен обаче в оценката, че се отнасям избирателно към фактите, защото напротив, позволявам си да твърдя, че за разлика от повечето от вас, тук, аз разглеждам нещата комплексно и с известна доза критичност, използвайки извори, археология, езикови данни. Впрочем ти си може би едно изключение и освен че познаваш добре изворите, разчиташ и на археологията, и на лингвистиката, докато мнозина тук изобщо не признават археологията за наука, а под лингвистика или разбират глупостите на Петър Добрев, или пък смятат, че езикознанието няма място в историографията. Проблемът при теб обаче е, че етимологиите ти не струват, нагаждането на имена като пархаки = българи и др. подобни е меко казано, спорно, а тълкуването на археологическите данни е чиста стъкмистика. Мнозина тук приемате изворите за безпогрешни и смятате, че щом нещо го пише в тях, то непременно е самата истина. Но ти самият откриваш грешки в сведенията на Мар Абас Катина. Защо обаче избирателно приемаш за грешни едни сведения, а други не? И не си ли се замислял, къде изчезват прабългарите през следващите 500 години? То се знае, вадят се от девет кладенеца вода, пархаци, булоцзи и тем подобни, за да се доказва непрекъснатост в присъствието на прабългарите през цялата античност мужду Кавказ и Алтай. Катакомбите в Източна Европа ги обявяваш за прабългарски, после пък решаваш, че други българи донесли от Азия ямните гробове, отъждествяваш прабългарите ту с тохарите, ту с алано-сарматите, и така си решаваш проблемите.

Вместо да си губим времето предлагам ИЦА да отговори на следните въпроси:

1. Прабългарите хуни ли са.

2. Атиловите хуни, сродни ли са на северните хуни от Хунну.

3. Кога се появяват българите в Европа (Кавказ) и какъв расов тип са.

4. Колко и какви преселения той знае, довели до формирането на Кубратова България.

5. Ако Атила е Авитохол, т.е. българите са били "царското племе" на хуните, защо нито един източник не съобщава българи сред хуните.

6. Каква е връзката кутригури, утригури, оногури, оногундури и посочените в "Ашхарацуйц" български племена.

7. Какви са по произход булодзите в Синцзян и имат ли връзка с българския етноним. Как ще обясни паралелното възникване на д-ва Боло в Ср.Азия и Болудзя, в Тарим, разположена между Куча и Кашгар (съобщена по Тан-шу).

Радостно за мен е, че си решил да не ми губиш повече времето.

1. Прабългари и хуни не е едно и също.

2. На този въпрос може да се отговори толкова сигурно, колкото и на въпроса, дали пу-ку са българи, поради което ще се въздържа.

3. Според мен, прабългарите се появяват в района на Долна Волга не по-рано от ІІ в. от н. е., когато изчезва средносарматската култура, а логично е в Кавказ да са се появили след това, поради което считам сведението на Хоренаци за анахронизъм или грешка, особено предвид факта, че българите не се споменават в други източници и не фигурират в Певтингеровите таблици. За мен отъждествяването parhaci = българи е несериозно.

4. Що за абсурден въпрос? Ти да не би да си ги броил тези преселения?

5. Напротив, дори българите понякога биват наричани хуни.

6. Така изброените племена се смятат за прабългарски. Спорен е обаче въпросът, дали някои от тях не се отнасят за едно и също племе.

7. Това е изключително несигурна материя, а ако има някой азиатски народ, който предпазливо бих допуснал, че може да е тъждествен с българите, това е пу-ку, които китайските източници поставят северно от Оксус в нач. на І хил. от н. е.

Бих добавил и въпроса хуните тюрки ли са?

8. Според наличните данни за езика на хуните, най-вероятно те са тюркоезични.

Link to comment
Share on other sites

булоцзи и пуку са съвсем различни неща. Едните са част от федерацията окло д-вицата Чеши, другите са късни (споменати в Тан-шу), свързват ги с беркутите - мисля че бурятско племе.

Щом се появяват около 2 в., то прабългарите идват съвместно с аланите.

А за разликата хуни-хиони (хионити), масаха-хона е пределно ясна, хуни, да кажем прототюрки смесени с протомонголи и източни иранци - хиони, в осетински хыонхъ - сродник, земляк, в Авестата - хиаона, един от народите, враждували с Арияшаяна. Хионтие са родствени или еднакви с ефталитите.

За Аланя и Уананшана, респ. алани и хионити около Аралско море, Унаге на кит.автори е Уструшана, най-източната и част, сигурно си чувал и хионитскя вл.Крум-бат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
булоцзи и пуку са съвсем различни неща.

Някой да е казал, че са еднакви?

Едните са част от федерацията окло д-вицата Чеши, другите са късни (споменати в Тан-шу), свързват ги с беркутите - мисля че бурятско племе.

Едни ги свързват с беркутите, други с българите. За мен етнонимите, предадени чрез китайска транскрипция, представляват недостатъчно надеждни данни, поради което често са повод предимно за спекулации, но въпреки това, независимо дали прабългарите са булоцзи или пу-ку, тяхното присъствие в нач. на І хил. в Централна Азия показва, че прародината на прабългарите е по-вероятно някъде в Азия, а не край Кавказ. Проблемът с булоцзите е, че те продължават да обитават азиатското пространство столетия след като прабългарите се появяват в Източна Европа, но ти вероятно веднага би опонирал, че една част от булоцзите може да са останали в Азия.

ИЦА да разбирам че според теб хуните са тюркоезични нетюрки?

Офффф! Разбирай каквото искаш, все ми е едно!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не върви на сериозен спор да се обвинява директно опонента ,ако искате да останете в сферата на научния диспут , можете и да не употребявате подобни крилати фрази от рода на "ловък манипулатор" ,а да се изразите ,че в смисъл някой много добре си служи с диалектиката и прочие...

Честно да ви кажа , след като не може нито тохаро- иранската / условно казано , защото това "тохарското" е нещо ново ,въведено след несполучливото Бактрия на П.Добрев , което той не успя да въведе 20 години/ , нито ханотюркската теория да обясни етимологически нито името " българин" , нито да посочи родината където са се пръкнали българите , нито да обясни най-важните религиозни и етнографски или фолклорни традиции на българина все още се осмеляват да предявяват претенции за научност ????

Какво Ви е научното господа ???

Че , съответно по 200 и по 20 години не можете да си скалъпите ТЕЗИТЕ И ПОСТОЯННО ги премодулирате и ги рестартирате с нови данни ,какво Ви ползва ???

Така и не успявате да установите основните ТТД на българското БИТУВАНЕ , а то по същността си е трако-сарматско!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Само да се обадя че следя темата и ще трия откровенните ругатни. За съжаление дълбочината на диспута надхвърля скромните ми знания и не виждам какво да добавя.

Link to comment
Share on other sites

"Проблемът с булоцзите е, че те продължават да обитават азиатското пространство столетия след като прабългарите се появяват в Източна Европа, но ти вероятно веднага би опонирал, че една част от булоцзите може да са останали в Азия."

ИЦА чети по-подробно китайските хроники. Пръвото голямо изселване на юечжите е в 3-2 в.пр.н.е.

Част от тях остават в Синцзян. Естествено че тези булоцзи са част от "малките юечжи" останали там. После те се появяват в Ср.Азия в 3 в. като Боло, за които китайските хроники пишат и натъртвът че са част от "малките юечжи".

Булоцзи, под формата билу и ичжи се срещат още в първите съобщения за Западния край в Хан-шу и ясно се поместват в района северно от Чеши, като се подчертават че са родствени на чешийците ( които страннно защо са тохари?).

По-късно за тях се съобщава че са под робството на хуните.

Шизофреникът Иван Добрев не може да направи разлика между господстващ народ и подчинено население, като пише за булоцзите, но на него акъла не му стига е на два ешека да раздели сламата. Съвсем ясно Бичурин казва че връзката на племената цзе с хунну е по женска линия, шанюят омъжил дъщеря си за владетеля на цзе, т.е. отношения на сюзерен към васал. Надявам се чи ИЦА е много по-интелигентен.

Цзе, наречени още ицзи/ичжи, се откриват и сред племената непосредствени източни съседи на Чеши (Турфан) заедно с племената Билу, Полей и Бугур. Заедно с околните племена Пулей (Баркул), Бугур, Билу (Хараходжа) и Ичжи (цзе) образуват племенен съюз. /ВК-ПЧН,стр.159-163/ По-късната “Лян-шу” допълва твърде важно уточняване, отностна неговия състав. Едно от племената се нарича хуа. По време на династията Северна Вей /386-494 г./, хуа са под властта на жужаните. Около 420 г. те се преселват в Средна Азия и стават едно от ядрата на бъдещия ефталитски племенен съюз. /ЮР-ИСА-1,стр.360-361/

Според “Чжоу-шу” цзе - , били покорени от хуните и са смятани от последните за техни роби. В китайски “цзе” се превежда и като кастриран овен, предвид типичната, вторична обидна семантика, която китайците влагат във “варварските” етноними. След краха на Хунну те продължават да обитават района, като периодично оплячкосват китайските предели. Под натиска на жужаните, след 400 г., постепенно се преселват в западна посока и достигат до Турфан и Пулей. Наричани са още чи-ди (червените ди, чийто далечни потомци са) чи-ле, гу-хе, гаоче, ди-ли преминало в теле. За тях “Чжоу-шу” пише че са с език на хан и лица на ху, т.е. европеиди в процес на китайзация. В “Повествование за племето цзиху” се казва че са потомци на чи-ди и се наричат още болудзи/булодзи/булоцзи. В 696 г. цзиху и булоцзите воюват с киданите. /АМ-ИГЦА,стр.67-72/

“Цзин-шу” съобщава че областта Цзе от която идват цзеху се намира в окръг Усян, пров. Шанси отговарящи на земите около съвр.селище Юйше. По обичай брат се жени за съпругата на брат си ако той почине, това е остатък от полиандрията /при савирите, кушаните, ефталитие, двама братя имат една жена/. По външен вид цзеху са с дълбоки очи, високи носове и гъсти бради, т.е. типичните за китайските автори характеристики на бялата раса. /РВ-ПИКНК-Ц,стр.16-65/ В “Лян-шу” се уточнява че от племената цзе, произлизат хуа и хвар, както и йеда – дали начало ефталитие. Те са далечни потомци на старите юечжи.

В “Хан-шу” се описват и владенията на Западния край намиращи се източно от Янци, по Северозападния джунгарски път. Първото в източна посока след Янци, на 835 ли/334 км е Западно Чеши (нар.още Чеши-предно). Столицата е Цзяохечен. За локализацията му в Турфанската падина, няма спор. Източно Чеши (Чеши-задно) се намирало на средета на пътя между Турфан и Хами. Столицата му е била в ройона на съвр.селище Цицзяоцзин, край което има остатъци от солено езеро. В 1в.пр.н.е. то е било доста по-голямо, сладководно и е осигурявало земеделието на 5 000 население. /ЛБ-ЗЦА,стр.50-52/

В района на съвр.Урумчи се намират Източно и Западно Цзюйми, на 520 ли/208 км източно от Чеши предно.

Между езерата Пулейхай и Цинхай (съвр. Баркул и Торкул) е владението Пулей, на 210 ли/84 км от Чеши предно. В този район са описани и още четири малки владения: Юйлиши, Предно и Задно Билу и Цего. Юйлиши е било западно от Чеши задно. Билу са също западно но от Юйлиши. И двете са били в най-източните разклонения на Тяншан (хребедите Богдошан и Баркултак). На запад са граничели с Усун. На североизток от тях започват владенията на хунну. /ЛБ-ЗЦА,стр.52-54/ В “Ханската хроника” топонимът Чеши се предава и като Jushi – Юши (сравни с Visha, едно от названията на хуа).

На северозапад от Чеши-Пулейската група се намират владенията Уге, Гегун, Кюеше и Динлин. Уге и гегун (протоуйгури и протокргизи, по археологически признаци много сходни с усуните) са живели около северното разклонение на Тяншан, веригата Боро-хоро, а динлините на север от тях към Алтай. Между тях и Пулей е владението Утанацили. Тези владения стават известни за китайските автори, след големия поход на Чжичжи-шанюй срещу усуните. Кюеше (протокипчаките) са на север от Урумчи, северно от Богдошан.

Антропологично населението на тези най-северни региони са идентичнии с останалите жители на Западния край. Китайските хроники посочват родството между динлин и ди.

Да се върнем на владенията около Чеши. “Хан-шу” съобщава че земята им е плодородна и два пъти в годината сеят просо и пшеница. Отглеждат непознатия за Китай памук (проникнал в Поднебесната Империя едва в епохата Тан). Имат развито лозарство и винарство.

Владението Пулей (Баркул) също има развито земеделие, отглеждат много коне, овце, камили. Тъй като Пулей оказва голяма съпротива на хуните, шанюят преселва голяма част от жителите му на север, в долината на р.Черен Иртиш.

Фан Е в “Хоу Хан-шу” (История на късната или младшата династия Хан) споменава и Пулей, които след бунт срещу хуните били изселени на север или на запад, в местност наречена Аву, където възниква едноиманната държава Аву. А не е ли това, първото споменаване на държавата Юебан, образувана от роби на Хунну?!

Кратко е описанието на Ичжи, разположено североизточно от Пулей. В късноханската епоха жителите му (3000 души) са част от племената цзе, мъжете бръснат главите си. Занимават се със скотовъдство и наемничество. Били много добри войни.

Същото казва и за Цеми (Урумчи). Описанията на владенията Чеши повтарят казаното от Бан Гу. Фан Е (Хоу Хан-шу) заключава че всички тези владения: Цеми, Пулей, Билу, Ичжи гравитират около чешийците и образуват федерация от 6 държави /с Предно и Задно Чеши/. Те са сродни по произход, наричат се още “шестте държави Jushi” (Юши, Юйши). Разположени са между Янци, Усун и Хунну.

“Бей-ши” посочва че „на запад от Ию е на север от Янци (Карашар), до планините Байшан обитават циби, булочжи, иде, супо, нахе, уху, хегу, еде и юйуниху”. /АМ-ТХ,стр.119/ Ясно виждаме булоцзите като обитатели на земите северно от Карашар, редом с ефталитите (йеда, иде), протоуйгурите (уху), протокиргизите (хегу), протокипчаките (циби - по-старото ханско кюеше). “Булочжи” се явяват по-късна форма на ханските Билу и Ичжи. В “Суй-шу” също се споменават племената сродни с болудзите и техните локализации: На запад от Иу (Хами) и на север от Янци (Карашар), близо до предгорията на Белите планини (хребеда Актаг, част от Тяншан) живеят циби, болочжи, иде, супо, нахе, уху, хугу, еде, юйниху и др. Разполагат с 20 хилядна армия. В късния текст „Венсянтункао” от Ма Дуан-лин, се изброяват част от племената влезли съюза теле: „На запад от Иу, на север от Янци, по склоновете на планината Бо [Бай]-шан, обитават шиби, боло, чжии, чжи, субо, наге, уху, гухе, учжи, ниху и др. [племена], имат войска от 20 000 войни” . Преписвачът е разделил названието булоцзи на две части, което е явна грешка, или е под влияние на “Хоу Хан-шу”.

Яо Вей Юан, по-късен автор в своето “Изследване за племената ху” пише че племената цзе са потомци на юечжите, грешка е да се смятат за част от хунну! В 329 г. булодзите цзе унищожават хунската държава Младша Чжао в Северен Китай, но в 348 г. са победени от Ши Мин, наследник на управляващия род в Чжао. Тогава той си отмъстил и загинали много войни цзе. Именно за тях Яо Вей Юан пише да не се бъркат с хуните, защото са юечжи. Нещо което направи Л.Н.Гумильов и популяризира невярното твърдение за някаква мнима европеидност на хуните. /СК-ЛТТ,стр.107/ Самият основател на държавата Младша Чжао, Ши Ле, е по произход от племената цзе.

Етимология на етнонима “българи”. Санпиен Чен смята че името булодзи/болудзи/булоцзи е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji.

В тобаската династия Северна Вей асимилирани представители на този народ, са носили фамилията Булуген. Дори един от владетелите на д-вата Бей-Ци (Северна Ци), или известна още като Източна Вей, император Ву Ченг, приел тронното име Гао-Дан /537-569 г./, носи прозвището Булоцзи , което показва произхода му. Съвр. китайска транскрипция на България и българи е съотв. - Bǎojiālìyàyǔ, Baoˇ jia li` ya` yuˇ (Баодзялия) и баодзяли и се приближава до танската форма. Като запазени думи от езика на булодзи, Санпиен Чен посочва:

1. keye – крепост, сравни с тохарското ikente – място и широкоразпространеното в Ср.Азия и Източен Туркестан понятие канд, кент, кат – град което е с тохарски произход. Тохарското/б/ kwaso, kisain, kisaim, означава село, аналогично на прабългарското кисинии, кишини – местообиталища, селища, поминателни комплекси.

2. kuli – роб , авторът го свързва с тюркските езици, но трябва да се отбележе че думата се среща и в тох./б/ kulam, kul - несвободен човек, роб, като второ значение – неудачник, нещастник и като цяло има ностратически произход.

3. weiye – вид влаголюбиво дърво. Връзката с тюркското yaγac /ягяч, агач/ е неубедителна. В тох./а/ wip, тох./б/ waiw – влажен. В индоевропейските езици е широкоразпространен коренът vei- /вия се/ и производните му vein-, voin-, veit-, voit- със значения клони /бълг.диал. вейки/, върба – ива, венец /сплетени клонки/ и второстепено лоза. /ВИ-ЯВТГ/ В тох./б/ veiki директно означава (по Д.Адамс) част от растение и е напълно сравнимо с бълг.дума вейки.

4. Kutuo – топоним. В тохарски /б/ koto означава пещера, яма /бълг.разгов. котора - тясна дупка/, тесен проход. Има аналогия с източноиранското *kotal, бълг. котловина - планинска теснина, проход, клисура.

5. Името Balint, носено от вожд на племето гаоче, родствени на булоцзите, среща се и в българския език. Може да се изведе от тох. bāl – силен, мощен, голям и тох. lant – владетел, т.е. силен владетел. /СЧ-НБКБ-А-2004-26 стр.43-47/,/SC-SRCB/

6. Името Мивота, носено от владетел на сродните гаоче. Сравни с тохарското mewiyo, mewiya – тигър и типичното окончание –ота, срещано в средновековните български имена, както и при осетинците.

Както виждаме така наречените “тюркски” думи в езика на болудзите са по-близки до тохарски. Поради жужанското, а после тюркското си обкръжение болудзите /гаоче, теле/ в следващите векове 8-10 в. се подлагат на пълна тюркизация. Въпреки това почти до 10 в. китайските хроники използуват етнонима юечжи при описанията на събития в Западния край, което показва че процесът на тюркизация е протичал бавно.

“Чжоу-шу” съобщава че булоцзите са уседнал скотовъдо-земеделски народ. Любопитна подробност е че булоцзите почитали петела като свещенна птица. Вероятна връзка с „празника на Сйявуш” когато всеки мъж, в Западния край, заколвал петел, според китайските източници. В българската народна обрядност се е запазил и т.нар.мъжки празник – Петльовден.

И така, в заключение може да кажем че първото появяване на народ, носещ името „българи”, става в Източен Тяншан, в земите обитавани от наследниците на т.нар. „малки юечжи”, останали в прародината и покорени от хунну. Те формират тохароезична общност, носеща сборното име цзе. Местообиталището им е свързано с района между Хами и Чеши /Турфан/ и съвпада с т.нар. “Стари усунски земи”, което показва ясната родствена връзка с народа усуни, мигрирал на запад едва в хунската епоха. Племената от групата “цзе” са част от юечжите, това го показва и името ичжи/цзе – гари, кхари, респ. хора, народ. Те са потомци на ди и най-източните им представители са племената гаоче /кочо/ останали в хуно-сянбийско обкръжение в планината Иншан. Най-западните техни представители – чеши, вероятно форма на чжи, цзи, аналогично на самоназванието на племената ди, съхранено от китайските документи като хеши „Hezhi” , са и единият център на езика тох./а/, другият е Янци – Карашар. Хуа – бъдещите ефталити са техни сродници и както ще видим съдбите им се кръстосват не само в Западния край, а също и в Средна Азия, дори и в Европа, където се появяват последните остатъци от хуа – аварите, редом с прабългарите!

Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскрит bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /VS-ETD/ В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. /ОРС/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, гръцкото , ύθς, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, vulgus - народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе. /ОРС/ Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål /bul, bol, bal, byl/ със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /РР-П,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с латинското vulgus/vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари!!!

Чешийската федерация е непрестанна арена на ханско-хунския конфликт. През 153 г. са подчинени на губернатора на Дунхуан. В 123 г. губернаторът на Дунхуан, Шан Дан пише в рапорт до императора, че жителите на Западния край (той визира конкретно чешийската федерация и племената чжи/цзе) не обичат хунну които тук са завоеватели и са принудени да търсят помощта на Хан. Ако Империята няма възможност да я осъществи, те нямат друг изход и се покоряват на хунну. С това авторитетът на северните диваци (хуните) расте до такава степен, че и южните диваци (кяните в Тибет) се присъединяват към тях. (по материали от “Западния край по Хоу Хан-шу“ превод на англ. Николас Симс-Уйлямс и Даниъл К.Уайт). /RB-KH/

“Хоу Хан-шу” съобщава че хуните не са свързани чрез никакво родство с обитателите на Западния край. За това те не се опитват да променят начина им на живот. Но налагат жесток режим на васалана зависимост, чрез която ограбват тохарските държавици, с високи налози и непосилни данъци. Според Фан Е данъците били толкова високи, че се изравнявали със средствата необходими за самото им съществуване. Хунският шанюй имал специален “Управител на робите” който се занимавал с делата на Западния край. /БЛ-ВТДРС-1988,стр.240-242/

Във “Вей-шу” има цяла глава за народа гаоче. Връзката им с хуните се посочва изрично че е по „женска линия”, дъщерята на хунския шанюй се омъжила за техния владетел, т.е. не става дума за родствена връзка с хунну, а отношения между сюзерен и васал, скрепени с брачен съюз. Във вейската хроника те се наричат още чили, чиле. Те са потомци на древните шанжуни и чи-ди. Обитавали са земите северно от планината Иншан, съседи на хунну и сянбите, но рязко се отличават от тях по европеидния си вид. В 363 г. воюват с племената тоба. В 398 г. първият вейски император Тоба Гуй, предприема голям поход срещу непокорните гаоче и ги разгромил. Преселва част от населението в планината Сишан до Пекин. След две години жужаните се възползуват от ситуацията и покоряват отслабените гаоче.

В “Сян-го-чжен” (Описание на Троецарствието) се споменава за динилини, съседи на сянбите, обитаващи северно от Пекин още в 230 г. В 383 г. началникът на окръг Лянчжоу в държавата Ранна Цин, съобщава за заселване на динлини на юг до провинция Хенан, намираща се южно от Шанси.

В 429 г. племената гаоче предприемат голяма миграция на запад. Те достигат до североизточните райони на Чеши и там създават своя държава. Но много скоро попадат под зависимаст от новите владетели на Западния край, Йеда (ефталитите). Ефталитите вземат за заложник престолонаследника Мивота. Гаоче стават васали и ефталитите диктуват и вътрешните работи на държавата. Така те свалят новоизбрания владетел на гаоче – Балинт и поставят своя възпитаник Мивота. Според “Вей-шу” в 499 г., гаоче завладяват Чеши и изселват населението му в Янци, влизащо в земите на Йеда. Това е краят на държават Чеши.

В 502 г. Мивота започва война с жужаните, но е разбит северно от ез.Баркул. В 509 г. жужанският каган Футу воюва с владетеля на гаочанските китайци в Хами – Мен Вей. Жужаните са разбити и при отстъплението си на север попадат в засада на гаоче, където загива и кагана. След тази победа гаоче налагат властта си и върху китайците в Гаочан. В 516 г. новият жужански владетел Чоуну напада Гаоче и убива Мивота. Гоаче се преселват във владенията на Йеда. С ефталитска помощ, Ифу братът на Мивота за няколко години отвоювал териториите си и прогонил жужаните. В 521 г. нанася съкрушителен разгром на кагана Поломен.

В 535 г. Империята Вей се разпада на западна и източна. В следващите години Анхуан, последният жужански каган разгромява Ифу, а брат му Уцзут прави преврат. /б.а. името Уцзут е носено и от усунски владетел/ В 539 г. жужаните отново покоряват гаоче.

След 546 г. историята на гаоче се преплита тясно с тюрките, първоначлно като народи със съюзни интереси, тъй като са подчинени на жужаните, но впоследствие като врагове. Но така или иначе тюрките вземат връх и гаоче се подлагат на асимилация и смесване с новите завоеватели. В тюркските етнологически легенди се казва че хуните - потомците на Ашина се оженили за турфански жени и така се поставило началото на тюркския род. Кои са жителите на Турфан (бившето Чеши) по това време – гаоче. В резултат на това смесване в тюркските езици има тохарски заемки. Много от титлите и сановете при тюрките също имат тохарски и ирански произход.

С разширяване на своята Степна Империя на запад, тюрките поглъщат нови и нови европеидни тохарски и ирански етнически групи. Така етнонимът гаоче, под формата теле се превръща в сборно понятие за означаване на всички подчинени на тюрките европеидни племена намиращи се в стадии на тюркизация. Теле е производно на предходното дили, което вероятно произлиза от осетинското dzile, пущунското ddala – хора, народ. Така възникват ранносредновековните етноси но уйгурите, кипчаките, киригизите, чигили, ягма, тюргешите и пр. все още съхранили европейдния си вид, но тюркизиращи се в езиково отношение. В следващите векове този процес ще премине Западния край, ще залее Средна Азия и в 9 -10 в. ще достигне до Източна Европа.

По китайската традиция, етнонима гаоче /б.а. вероятно самоназвание кочо/ се изписва с йероглифи означаващи „високи телеги”, тъй като високите колесници, с колела с дълги спици, били типични за тях (сравни с пазарикските колесници с високи колела и старобълг.дума кочия). Състоят се от 12 рода: 1) Лифули, 2) Тулу, 3) Ичжан, 4) Далян, 5) Кухе, 6) Дабо, 7) Алун, 8) Моюн, 9) Съфин, 10) Фуфуло, 11) Киюан, 12) Юшупей.

Формирането на ефталитския племенен съюз започва в 4-5 в. “Бей-ши” и “Вей-шу” описват почти идентична ситуация свързана с изселването на група юечжи под натиска на жужаните, на юг към Средна Азия, в същото време, също под натиска на жужаните и усуните напускат северните склонове на Тяншан и се преселват към Памир и Средна Азия. Пътешественикът Дун Ван посетил последен усуните пише че поради нападение на жужаните те се изселили на юг от Памир и в 437 г. изпратили посолство във Вей.

Съвсем основателно Л.Боровкова намеква че преселението на около 1 милион усуни не може да остане незабелязано и да не се отрази на етногенезисните процеси в района. Несъмнено те са се влели в ефталитската общност.

Според “Вей-шу”, центърът на Йеда се пада на запад от Суле (Кашгар в района на Фергана). В ефталитския период тя започва да се нарича Полона – китайската транскрипция на Паркана, Парканд (висока страна, висок град).

Вейската хроника споменава за шест владения разположени на юг, югозапад и югоизток от Памир подваластни на Йеда. Л.Боровкова доказва пълната идентичност между юечжите на Кидоло (Кидар) завладели шест царства в Северна Индия от “Бей-ши” и Йеда от “Вей-шу” също завладели, същите области в Индия. /ЛБ-ЗЦА,стр.117-122,164/

В 5 в. Приск нарича Кидар, цар на кидаритските ефталити. Излиза че едната съставна част на загадъчните ефталити са мигриралите на юг усуни, другата – също мигрирали на юг юечжи с предводител Кидар, впоследствие наречени по неговата име – кидарити.

В началото на 5 в. /417-18 г./ единствената война която водят жужаните, е със загадачните племена Юебан, разположени северно от Кангюй и северозападно от Усун, около ез.Балхаш. За да достигнат до тях, жужаните трябва да минат през усунските земи и разположените северно от тях територии на гаогюй (протокиргизите) и останалите късноюечжийски, източнотохарски племена от групата цзе.

Юебан, наричан още Ниебан /б.а.сравни нючжи и ючжи, юечжи/ възниква около 170 г. когато част от северните хуни /вероятните предци на Атиловите/ се изтеглят на запад след разгрома от усуните. Те водят със себе си подчинени, юечжийски племена (връзка с Аву?). Но последните отказват да продължат преселението, явно се разбунтували срещу отслабналите си поробители и се установяват в земите около ез.Балхаш. Традиционно и погрешно се пише, че Юебан е хунска държава населена с хуни останали в района на Тарбагатайския хребед и ез.Балхаш. Так смята Л.Н.Гумильов – популяризатора на това погрешно мнение.

“Бей-ши” дава следните любопитни подробности за Юебан: “Юебанският владетел бил в дружески отношения с жужаните. Веднъж тръгнал с няколкохилядна дружина на дружеско посещение при кагана Датан (умрял около 429 г.). Не минали и 100 ли/50 км, когато видели как ходят жужанските мъже – с мръсни дрехи, невчесани мръсни коси и неизмити лица. Жените им също били мръсни. Не миели посудата след хранене, а я облизвали с език. Владетелят постоянно чувал смеха и шегите на приближените си. Обърнал се и им казал – Смеете ми се че съм тръгнал на посещение в това кучешко царство.Обръщайте конете и да си вървим !

Като разбрал за постъпката на своя гост жужанският каган много се расърдил и от тогава станали врагове”. Хрониката съобщава че юебанците са част от гаогюйските племена. /СК-ЛТТ,стр.71/ А.Малявкин също смята че не бива да се приравняват хунну и юебан. Това са насила преселени от хуните племена от Източен Туркестан. Прави впечатление чистоплътността им, много по-голяма отколкото на типичните монголоиди жужаните, потомци на хунну и сянбите. Древните тюркути също, явно поради религиозни причини, не са обичали водата, както и съвремените монголци. По този повод Ибн Фадлан пише за огузите, през чийто земи преминава, преди да достигне до Волжка България: „Те не се мият ни от изпражненияна, ни от урината, ни от срамната нечистота (т.е. след полов акт или менструация). И въобще избягват водата, особенно в зимно време. ... Нито един от техните търговци … няма право да се измива през деня и пред свидетели”. За дрехите им, Фадлан пише че не ги сменят докато сами не се разпаднат върху телата им, изгнили от мръсотия. Например когато поднася като представител на Халифата, подарък кафтан за владателя на огузите Етрек, последният го навлякъл направо върху старата си туника, приличаща на парцали. Подобно е и положението при башкирите. Ибн Фадлан пише че са едно от най-мръсните тюркски племена, носят дрехите си докато изгният върху телета им и изяждат въшките си. А.Марцелин описва същите „хигиенни навици” и при хуните на Атила, които също не сменят дрехите си, докато не се разпаднат от носене, протриване и мръсотия и че извършват физиолигичните си нужди (уриниране, дефекация), без да слизат от коня, а като се извъртат на една страна „сядайки по женски” - странично.

В “Тан-шу” се споменава че юебанците се миели три пъти дневно, мъжете бръснели главите си и оставяли плитка /б.а. типичната тохарска прическа/. На външен вид били като другите жители на Западния край. В Китай били известни със свойте лекари и знахари.

Според китайският изследовател Чжен Чжупмян, юебан се произнася в китайския език като ши-пан и е възможната китайска форма на съобщеното от Т.Симоката аварско племе забен(дер), преселило се в Европа в 598 г. заедно с племената кучагир и тарниах. /АМ-ТХ,стр.219/ Известно е че в 6-7 в. народ с името аба все още обитава северните склонове на Тяншан. Хипотетично може да предположим връзка между аба и преселените по-рано от хуните жители на Пулей в областа Аву!? В 552 г. техни пратеници присъстват на погребението на тюркския каган Бумин. В последствие са покорени от тюрките. Според “Суй-шу”, аба обитават в Южна Джунгария в 6 в. По данни на Бичурин аба са в Джунгария още през ханската епоха. /МА-ИХ,стр.106-107/ Гръко-римските автори също споменават за народ абии, в западните части на Серика. Изхождайки от тохарските езици названието юебан, ниебан и вероятно свързаното с него абдал, йоптал, дало и популярното ефтал, ефталити, може да получи обяснение. В тох./а/ ype, тох./б/ yapoo означава страна, а napem - народ. Названието се е запазило в говорите на съвр. памирци които наричат Памир “упа Миро” – „Страна на Митра”. В осетинският език /дигорски/ се среща подобно понятие гупа, гуппарей , купъеу – група хора. В селкупски куп означава народ. Така че китайското юебан е най-вероятната транскрипция на тохарското ипе, яапоо – страна, народ и е във връзка се едно от названията на ефталитите: аб-дал, йоп-тал, еф-тал. Вероятен първоизход е от тохарските ype, yapoo и пущунското ddala – народ, респ. еволюирало до ав-дал - народа ав, ави, абии, абари, авари, тохаро-пущунски израз-билингва означаващ просто хора, народ.

Названието вари, Варвализ /град на варите/ е споменато в “Тан-шу” под формата А-хуан. Шавани и Пулебланк свързват хуа – едно от китайските названия на ефталитите с намиращия се до Кундуз Варвализ, съобразно данните в “Тан-шу” за местоположението на А-хуан.

Ал Бируни пише че Варвалидж е столица на Тохаристан и в миналото е бил столица на страната Ал-хайтула /АБ-ИП-5-ч-1,стр.467/

Според въстановките направени от Х.Хумбах и Итало Ронка на картите на Птолемей се вижда град Аорн и народност аорни разположен в близост до съвр. Кундуз. Хумбах смята че народнаст аорни, варни, вари е обитавала района още във 2 в. (по времето на Птолемей). В предкушанската епоха градът се е наричал Евкратидия (на името на гръко-бактрийския владетел Евкратид). В “Хан-шу” Евкратидия е посочена като столица на Дася (Гръко-Бактрия) под формата Ланши. По време на кушаните става Аорн/Варн,Вар,Варавализ. /ГГ-ПЦАКЕ-САКЭ-2,стр.74/ Или виждаме една вероятна двуетапност в заселването на района от народ с название вари, абари, авари, все част от юечжите. Дошлите през 4-5 в. срещат сродници преселени в кушанската епоха.

Егише пише че в 454 г. Йездигерд ІІ овладял част от страната на ефталитите северно от Гурган, построил там крепост Нишапур и учредил нова провинция Абаршахр. Като се има предвид че Сасанидите са наричали новозавладените области с името на покорения народ + названието шахр (царство, област, провинция) може да се мисли че Абаршахр е земя на абарите както Кушаншахр – страна (провинция) на кушаните. Или виждаме абари, авари като едно от основните племена в ефталитския съюз. Данни потвърждаващи миграцията на западните хуа, наречени хвар /авар/ в земите на Согдиана и Хорезъм, преди това заети от хоните-хоногури. Аналогично в древнотюркските надписи, аварите се наричат „апар”. /ЛК-ПТК/ Т.е. аба, юебан, хуа са вероятни сродни названия на една и съща група племена.

Абарите не могат да бъдат идентифицирани със жужаните, както поголовно и погрешно се смята, все още по инерцията на миналото, особено в рускоезичната и оскъдната наша литература. В 552 г. виждаме абарско посолство при погребението на каганът Бумин. Не е възможно те да са жужани защото по това време жужани и тюрки са в смъртна схватка. В 555-56 г. започва тюркското настъпление срещу владенията на абарите (респ. ефталитите) в Източен Туркестан. В 558 г. последното ефталитско посолство пристига в двора на Вей. Същата година аварите се появяват в Европа, като са посрещнати от оногурите и савирите със страхопочитание и боязън. По думите на Т.Симоката от всички скитски племена това на аварите било най-важно и влиятелно. Не остава съмнение че аварите/абарите са част от ефталитския племенен съюз, вероятно контролирал източните предели на държавата. Както и посочва “Лян-шу”, източните хуа били изпратени да конторолират Западния край и да покровителстват гаоче срещу жужаните. В същото време жужаните се изселват на изток в пределите на китайската държава Бей-Ци. Но и от там са прогонени, тъй като започват да практикуват разбойничеството – основния си поминък. По-голямата част от тях са избити от тюрките. Обезглавяват всички пленени войни, но запазват жените и децата им, които се вливат в тюрксите родове.

Другата голяма племенна група взела участие в ефталитската етногенеза са протокиргизите гаогюй. Те обитават на север от усуните в разклоненнията на Тяншан (хребеда Боро-хоро). В 3 в. “Вей-люй” помества племената гегун (гянгун) северозападно от Кангюй на 3000 ли/1500 км и на 5000 ли/2500 км западно от Чеши. Войската им е около 30 000 човека. Мъжете бръснели главите си. На външен вид са руси, високи и синеоки. Рисуват телата си. Отглеждат много коне. Мъртвите си изгарят. Все белези характерни за таштъкското население.

Според киргизкият епос “Манас” прародината на киргизите се наричала Каркархан. Според Б.Е.Кумиков в ранното средновековие по арабски данни хребедът Тарабагатай (северно от ез.Балхаш) се нарича Гиригир. Така че Каракархан е областта около Тарбагатай и ез.Балхаш. Киригиз се явява късна тюркизирана форма на каркари. Според акад.С.Е.Яхонтов, йероглифите в китайското обозначение на киргизи, сяцзяси, около 600 г. се е четяло приблизително – katkatsie, като крайното „t” в транскрипцията на чужди думи означава звук „r”, или „l”, отсъстващи в китайския език. Или названието е звучало като „kar-kar-sie”. В “Цян Хан-шу” (История на старшата династия Хан), то е „цзянкун, гегун”, или „kien-kwan”, по правилата на транскрипция в ханската епоха, когато крайното „n” предава чуждото „r”, ще се чете, според Ю.А.Зуев, като „karkyr-karkir”, което се потвърждава и от ранновизантийското название - χερχιρ. Според най-ранния вариант на епоса „Манас”, легендарния герой происхожда от кипчаките и е внук на Каркар-хан, чието име отразява древното название на района между Тарбагатай и Балхаш, както и самия етноним. Явно там, в района Каркархан, се получила смесване на киргизи и кипчаки/кимаки, като се е формира ядрото на киргизския народ (б.а. легендта за смесването, браковете на младежите уси, т.е. аси и китайски девойки от “Юан-ши”). /РА-КККЭМ/ Какво ли се крие зад загадъчното каракари? Каркар, Гиригир е название на планински хребет, респ.общоиндоевропейското *gar е планина, хълм, височина. Откриват се интересни тохарски и хотаносакски аналогии: тох./б/ kwrakar, тох./а/ kurekār, хотаносакски kāragāra – връх, покрив, на къща, тох./б/ kwarm*, kwarmne, kurm, gurm – хълм, възвишение. Явен признак за древен тохарски или хотаносакски пласт в етногенезата на каркарите-киргизи! В съвременният киригизки език, понятието каракар означава планинец. Гургар може да се преведе като планинци с помощта на иранските езици: *gur – тълпа, група, народ и *gar – планина. Една от областите в Бактрия където има голямо заселване на ефталити се нарича Гур, Гарчистан, разположена около Херат. Персите също наричат връхлетелите ги ефталитски племена – планинци.

На практика се наблюдава близко съседство или направо съвпадане със земите на юебан. Но данните от „Манас” може би отразяват една по-далечна, предтюркска епоха, когато племената гегун и кюеше са непосредствени съседи в североизточните склонове на Тяншан, северно от Усун, Карашар (Янци) и Турфан (Чеши), или пък отразява преселването им в Тарбагатай поради жужанския натист в 418-20 г.

И днес едно от пущунските племена обитаващи Белуджистан се нарича какари. В Северна Индия, названието на щата Гуджарат се свързва с името на ефталитското племе гуджари/гургари заселило са тук в 5 в. Друга такава област е щата Раджасхан. Друго ефталитско племе заселило се в Индия са джатите – ятийте (кит.Йеда, идан). Ятии, в тохарски āti – потомство, поколение, ято. В хотаносакски janto – човек.

Виждаме несъмнената близост между какари в Белуджистан, гургари в Индия и племената гаогюй /каркари, гургари/. Това обяснява изречението от “Бей-ши” което казва че някои смятат ефталитите за част от гаогюйското племе. Прави впечатление названията Раджастхан и Какархан. Окончанието хан /страна/ има аналогия в осетинското Ирхан – страна на ироните и също с тохарското kаnia – страна.

В по-късни предания името на киргизите се свързва с племената червени аси, според Н.Осмонов. Част от киргизките родове се наричали казъл-киргиз /червени киргизи/. Това напълно потвърждава отнасянето на гаогюй към чи-ди (червените ди) и присъствие на червени хиони /кермахиони/ сред ефталитските племена. Европейските авари също са кирмахиони, респ. червени хиони.

Четвъртата голяма племенна група играла водеща роля в ефталитския съюз са юечжите наречени кидарити. Според Л.Н.Гумильов първоначалното им обитание е около Тарбагатай. Те са част от групата-племена цзе, булодзи, които и други китайски автори обявяват за наследници на юечжите. Съществува версия изложена в “Лян-шу” че, по време на хунския вожд Ши Ле, който създава своята държава Чжао с помощтта на племената цзе, около 320 г., част от хуа, проживяващи в Пинлян и принадлежащи към същата група цзе, мигрират на запад, като достигат до Хорасан и Хорезъм. Там стават известни като хионити. В самото начало на 4 в. в Хорезъм идва на власт нова династия, тази на Афригитите. Между 353-359 г. Хионитския (хоногурски) владетел Крумбат, воюва като съюзник на пресите в похода срещу крепостта Амида във Византия. После подкрепя поредното въстание на аршакидския по произход сасанидски наместник в Кушаншахр. Тази по-ранна миграция се потвърждава от “Бей-ши” която казва че в Суте, Суте-го (царство Суте), управляват хуни – хионитите. Също показателно е появата на новото название Сутего като синоним на Аланя/Уананшана и данните за смяна на управленческия род. Интересна е титлата на владетеля на хуни в Сутего – хур /хвар, вар/. В езика на съвр.кавказки аварци (асимиларан остатък от аварите) думата авар означава пророк, водач. А тилата на ефталитските владетели също е били вар, фиксирана от нумизматичния материал. Среща се при савирите, сибирските аси и волжките българи като илтивар. В основата е тохарското warks – управление. Така “Лян-шу” ни помага да си изясним произхода на средноазиатските хионити – част от европеидните племена в Синцзян, остатък от юечжите, мигриращи на няколко вълни в Средна Азия. Появата на Унаге в Уструшана и Унгуз (Уананшана), оногурите, са също част от тези хионити, предвид самоназванието на хионите – уни, „ойонто” – в хионитските средноазиатски монети и монетата на Санаб.

В резултат от жужанския поход от 417-18 г. друга група – кидаритите, се преселват на юг и създават държава. Кабанов смята че около 420 г. кидаритите се обособяват около оазиса Несеф (сега Карш) където се е намирала и столицата им Нахше-боло. Той я свързва с разкопките в местността Ер-курган където открива руини на голям град с двоина крепостна стена съществувал в 4-5 в.

Китайските хроники “Бей-ши, Вей-шу”, започват да споменават държавата Боло. В “Тан-шу” се казва че на запад от Боли е разположен Холосими /Хорезъм/. Приск нарича столицата на кидаритските ефталити - Балаам. /ВБ-СОАМ-ЛГ-ТВК,стр.520-524/

В периода 424-440 г. търговци от Боло посещават Китай и започват там производство на цветни стъкла. По-повърхностните познавачи на средноазиатската география по китайските хроники, твърдат че Боло е равнозначно на Балх. Разбира се, това не е вярно. Л.Боровкова също локализира Боло в Карш. Названието на Балх в “Бей-ши” е Бочжи. Освен това в предефталитското време, Балх е столица на сасанидската провинция Кушаншахр, а не е самостоятелен град.

В “Бей-ши” се проследява пътя на преселение на юечжите-кидарити: “Поради близостта с жужаните от север, Да-юечжите често търпели техните нападения. Поради това владетелят им преместил столицата си от Юнланшан в Боло. След това храбрият юечжийски владетел Кидоло (Кидар) преминал високите планини (Болор, Памир?) и завладял шест царства от Гантоло на север, т.е. между Гандахра/Кандахар и Памир. При управлението на Тай у-ди /424-440 г./ жителите на владението на юечжите (Боло) извършвали търговия в Дай (столицата на Вей). Там те обучили около 100 китайци в изкуството на отливане на цветни стъкла”.

Въпросът е, къде да търсим Юнланшан? Единствената допирна точка по която може да се ориентираме от къде идват кидаритите. В “Хан-шу” е споменат топонимът Линшан (ледена планина) отнасящ се за северните склонове на Памир. /ЛБ-ЦЗА,стр.132/ Така че Юнланшан е вероятният аналог на ханската Линшан. Кидаритите са обитавали земите северно от Памир и е много трудно да ги разграничим от усуните, гаогюй и юебан, сеседни племена дали начало на ефталитската държава. Виждаме че всички те са уседнали народи. Усуните имат държава и са част от тохарското население на Синцзян. Северните им родственици гравитират към също така уседналата таштъкска култура, познаваща и скотовъдството и поливното земеделие. По начин на живот рязко се отличавали от потомците на хуни и сянби – жужаните.

“Вей-шу” уточнява местоположението на преселените юечжи – във Фудиши, на 15 760 ли от Дай. Фергана се намира на 14 452 ли от Дай. Това показва че първоначално кидаритите се заселват между Фергана и Фудиши, което е вейското означение на Бадахшан. След това продължават на югозапад и се укрепват около Карш. Виждаме пълното съвпадение в историите на Йеда и Боло.

“Бей-ши” прави връзка между юечжите на Кидар и малките юечжи останали в Кансу: “Владението на Малките юечжи (в случая – кидаритите) е разположено от Болу (планината Болор, между Фергана и Тохаристан) на югозапад (където е Карш), на 16 600 ли от Дай (растоянието е близко до данните във “Вей-шу”). Преди това са обитавали между Сипин и Чанъе в Кансу”. “Тан-шу” дава също много интересни сведения за ефталитската предистория: “Династията Идан (Йеда, ятийте) е клон на Бактрия, известна още от ханско време. Бактрийците притиснати от усунците се изтеглили на запад. Дошъл Даван, нападнал Дахя (Бактрия) и я покорил. Столица станал гр.Ланши, а името на владетеля е Йеда. Потомците му започнали да наричат владението Йеда”. /НБ/ Въпросната информация нагледно показва участието на късните усуни, Фергана и части от юечжийското население на Западния край, в ефталитската етногенеза.

Според Л.Н.Гумильов в “Тарих-нама-и-Харат” (История на град Херат) се казва че първоначално Тахмураси син на Хушанг подтискал своя народ живеещ около Кандахар. Около 5000 човека се отделили и преселили в Кабул. Но поради лошия климат продължили към земята на гурите и достигнали местността Аубе. Там обаче се скарали помежду си и една част се преселила в областта Олвиян Кушан (Високите кушани). Предводителят им се наричал Хайатле. Събититето станало в епохата на Муса (т.е. Мойсей, в дълбока древност). /ЛГ-РЕ,стр.369/ Въпреки митичните авестийски персонажи – Тахмураси и Хушанг виждаме отражение на реално събитие. Районът на Гур е южно от Нахше-боло. Какво се крие зад топонима Аубе (абийте, аба, Юебан, Абар, или областта Аву в “Западния край”) е трудно да се каже, както и къде са тези Високи Кушани. Арабските географи наричат района на Източен Хорасан където има град Кучан с името Устава /високи земи/. /ДТ-ХП,стр.189/ Връзката Високи Кушани – Кучан във Високите земи е логична. За арабските автори Хорасан и Хайтал са двама братя внуци на Сим. В ранното средновековие Хорасан се е простирал значително по на изток. /ДТ-ХП,стр.188/ Може да мислим че историята с разделянето на народа на Хайатле, всъщност преповтаря данните от “Лян-шу” за разделянето на хуа на източни (собствено ефталитите) и западни (хвар-аварите). В “Лян-шу” се споменава владетел на хуа Йедалидо/Yedaiyiliduo, според някои изследователи, управлявал хипотетично около /507-531г./. Има съвпадение на името Йедалидо-Хайатле-Хайтал (от арменските хроники). Но виждаме наслагване на личностно име с етноним, което показва по-вероятно връзка с някакави геналогични представи, отколкото с реална личност.

Възниква въпросът, може ли да се търси връзка между племето булоцзи, сродно с хуа, част от племената цзе и по-късното название на кидаритите – боло. Твърде вероятно е точно булоцзи да са тези юечжи, остатъци от старите юечжи, наричани от китайците ту малки юечжи, ту гаогюй, преселващи се по различно време от Синцзян в Средна Азия. Затова китайците ги наричат ту юечжи, ту малки юечжи (подчертавайки второчната им по-късна миграция), ту боло. Знае се че именно племето булоцзи взема дейно участие в междуособиците между прототюркските, хуно-сянбийски кланове Ши и Лю, в д-вата Младша Чжао. В 350 г. стават жертва на гонение и избиване от владетеля Ши Мин. Вероятно част от тях да са мигрирали към Северозападен Тяншан и след около 70 години стават известни като кидарити. Също интересен е факта че именно в севереозападните части на Таримската котловина, от тохарските владения между Кашгар и Куча в 6 в. възниква държавата Болудзя, топоним несрещал се в предишните епохи. Спомента е в “Тан-шу”, като наследник на старото Цзимо или Гумо и Вен-су от ханското време. По обичаи и писменост били еднакви с Куча, но езикът бил малко по-различен. /НБ/ Възможно е да е основана от мигрирали тук болудзи-кидарити. Връзката Булоцзи – Боло е изключителна, твърде важна за нас, защото ни дава ключа към разгадаването на съобщените от арменските хроники, загадъчни бушки (българи) като едно от водещите ефталитски племена! Самото понятие кидарите е вторично, по името на управляващия владетел, явно самоназванието е било боло, отразено и в названието на столицата Нахше-Боло (свещенния, божествения Боло), от тох. nakte – бог, съобщена е и като Балаам, столицата на кидаритските ефталити, от Приск. /ВБ-СОАМ-ЛГ-ТВК,стр.520-524/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
ИЦА чети по-подробно китайските хроники. Пръвото голямо изселване на юечжите е в 3-2 в.пр.н.е.

Лошо няма, но какво доказва това? Нима всеки народ, чието име започва с буквата б, п, в, ф и др. под. трябва да го отъждествяваме с българите? Булоцзи, пу-ку, бо-ло, бушки, мушки, баски, беловаци, блаки, власи, blacorum, bulgarorum, бактри, бахлики, пархаки, башкири, брити, белги, балти, билу, полей, бугур, бургунди, бавари, бербери - всички са българи! :tooth:

Надявам се чи ИЦА е много по-интелигентен.

Напротив, аз съм по-тъп и от Петър Добрев! :tooth:

Link to comment
Share on other sites

"Нима всеки народ, чието име започва с буквата б, п, в, ф и др. под. трябва да го отъждествяваме с българите? Булоцзи, пу-ку, бо-ло, бушки, мушки, баски, беловаци, блаки, власи, blacorum, bulgarorum, бактри, бахлики, пархаки, башкири, брити, белги, балти, билу, полей, бугур, бургунди, бавари, бербери - всички са българи!" - най-обикновенно заяждане, някой да ти е казал че всичките са едни и същи. Аз ти говоря за булоцзите!?

Имах предвид не Петър Добрев, а Иван Добрев и неговия зъл и шизофреничен хуно-пантюркизъм!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Имах предвид не Петър Добрев, а Иван Добрев и неговия зъл и шизофреничен хуно-пантюркизъм!

Разбрах кого имаш предвид, но аз пък ти казвам, че съм по-тъп дори от Петър Добрев, ако изобщо е възможно човек да бъде по-тъп от него. Дори мисля да въведа мярка за тъпотия: "добрев", с която да се измерва човешката глупост: един добрев, два добрева, три добрева и т. н. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Безсилието ражда злоба - сори ИЦА но друг коментар не можга да набравя.Очевидно тюрколозите са забравили своето благородство някъде из Алтай.

Link to comment
Share on other sites

Те нямат нищо общо с Алтай и Минусинск - люлката на афанасиевската, укуневската, карасукската, тагарската, тесинската, таштъкската култури които са индоевропейски по произход. Лингвистичните "алтайци" са археологическата к-ра на плочестите могили, тяхната родина е Източна Монголия, Манчжурия, Руското тихоокеанско Приморие!

Названието алтайски езици и алтайска езикова група е прието по традиция, но е ненаучно, защото въпросните народи нямат нищо общо с планината Алтай!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Безсилието ражда злоба - сори ИЦА но друг коментар не можга да набравя.Очевидно тюрколозите са забравили своето благородство някъде из Алтай.

Признавам, че съм напълно безсилен да се преборя с човешката глупост. А следващите думи показват, че положението е безнадеждно:

Названието алтайски езици и алтайска езикова група е прието по традиция, но е ненаучно, защото въпросните народи нямат нищо общо с планината Алтай!

Това направо ме докарва до шок и аз оставам безмълвен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това направо ме докарва до шок и аз оставам безмълвен.

Въпросът за прародината на тюркските народи е сложен и нерешен, също както и въпросът за прародината на индоевропейските народи.

Конкретно за планината Алтай - ако не се лъжа китайски източници споменават ясно наличието на предтюркско, ИНДОЕВРОПЕЙСКО население на планината Алтай. Т. нар. дин-лини - европеидно население със светли коси и очи. Какво е станало с тях ли? Познайте от три пъти!

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Конкретно за планината Алтай - ако не се лъжа китайски източници споменават ясно наличието на предтюркско, ИНДОЕВРОПЕЙСКО население на планината Алтай. Т. нар. дин-лини - европеидно население със светли коси и очи. Какво е станало с тях ли? Познайте от три пъти!

Според Гумильов, ако не ме лъже паметта, от тях са произлезли куманите. Т. е. били са езиково тюркизирани. Но дали наистина е било така, божа работа!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да като основния мотив на Гумильов е че едните са руси и другите са руси.Разлика от няколкостотин години от изчезването на едните до появяването на другите не го притеснява.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не сте прави ако казвате, че не трябва да се дават пари за подобни експедиции. Това е начина малко по малко нещата да се променят и да се наложат новите, вече май приети от почти всички, но не и официално неща. И престанете да нападате български учени и изследователи, най- малкото е незряло и не говори добре за вас. Ако някой не е съгласен с нещо неко го каже, но в рамките на добрия тон, с доказателства, с обоснована теза.

Не смятам, че е нужно да ходиш на експедиция в Сахара, за да установиш, че е пустиня. Народите, с които са се сбълсали нашите велики пътешественици, са отдавна известни на науката и достатъчно подробно изследвани. Тази т.нар. експедиция се беше чисто екскурзионно летуване, за чужда сметка. Даже можете да бъдете сигурни, че от нея няма да бъ написана нито една книга.

Link to comment
Share on other sites

Че прародината на тюрките не е Алтай го доказва и Боровкова, обстойно изследвала китайските хроники. Златната планина на тюркутите или Цзинланшан са най-източните разклонения на Тяншан. Пазарикските погребения са оставени от юечжи, а не от хуни!

Динлините са представителите на карасукската култура. вероятно са били прототохари или по-вероятно смес от угрофини и прототохари.

А сега малко гювеч за ИЦА(та). Гледам ви на "оня форум" се пънете с шизопрофесора, за произхода на думата дохъторъ - възглавница. Хич не се вързва с чувашки и тюркски. Виж тунгусоманчжурското дохо - тил, евенкското доктоно - чело, монголското дух, бурятското духа, протомонг.доху, духу - чело, тил и тор, примерно от тюркски тур - стоя, не съм проверявал, но вероятно има и сходни алтайски паралели. Или дохъ-тор - място за поставяне на главата. В ТМ турга, турге - подпора, турин - държа. (Ср.словарь ТМ яз.,стр.212-213, 219-220) - има го на "монумента алтаика". Алтайският словесен фонд в прабълг.наследство не бива да се подценява, но не той е основният! Естествено, българите са юечжи и са били столетия в контакт с езиковите "алтайци", а тунгусоманчжурските езици са най-близко до протоалтайския език.

Link to comment
Share on other sites

От сигурен източник научих че проф.Бакалов не е участвал в тази експедиция, осъществена от фондацията Тангара-Танакра!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Конкретно за планината Алтай - ако не се лъжа китайски източници споменават ясно наличието на предтюркско, ИНДОЕВРОПЕЙСКО население на планината Алтай. Т. нар. дин-лини - европеидно население със светли коси и очи. Какво е станало с тях ли? Познайте от три пъти!

Поздрави

Ше опитам да позная, защото е доста важно уточнение!

И в момента в Корея има малка група дин-лини, светлокоси и със светли очи. Такъв е и Чингис хан - светлоок и със светла коса, при все че е с монголоиден външен вид. Той е смеска между монголци и дин-лини индоевропейско предтюркско запазено население в региона. А към ХІІ-ХІІІ век, това население е било по компактно в сравнение със сегашните реалии.

Link to comment
Share on other sites

Според легендата родът на Чингиз-хан дошъл от юг и се преселил в земите на монголците (менгу-шивей на китайските хронисти). Сигурно са били кипчаки, уйгури или други представители на тюркизиращотото се индоевропейско население на Синцзян! В Монголия са живели и осебенната група "жълтоглави шивей" т.е. европеиди в процес на алтаизация, има и "жъллтоглави чжурчжени" - аналогична група сред чжурчжените (манчжурците).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...