Отиди на
Форум "Наука"

Blackmore`s Night


Sham

Recommended Posts

  • Мнения 51
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Ами не съм я слушал досега. Какъв стил са точно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами не съм запознат много със стиловете,за мое съжаление .Знам само ,че е достатъчно името на вокалът - Ричи Блекмор ,мисля,че ти е познат.

Сайт на Blackmore`s Night

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ричи Блекмор по принцип е китарист - един от най-великите при това. Незнам трябва да я чуя. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Определено трябва да я чуеш. Ричи е китарист,но в групата пее ,заедно с жена си.Текстовете са измислени също от тях двамата и според мен нямат аналог :)):

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хах, Ричи си е направил семейна група :) Мисля, че съм я чувал, но ми звучеше като някакви отнесени средновековни мотиви с китарни изпълнения (ако е същото за, което говориш и ти). Когато дойде в България преди години публиката остана много разочарована от него защото представи тези изпълнения, а от него се очакваше да изсвири вечните си класики от времената на Дийп Пърпъл.

Аз лично съм му най-голям фен докато свири в Рейнбоу и вокал е легендарният глас Рони Джеймс Дио!

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 3 years later...
  • Потребител

Нещо съм разочарован от Ричи Блякмор и особено от неговата група "Рейнбоу". С приемането в "Рейнбоу" на бившия вокалист на "Бляк Сабат" Рони-Джеймз Дио, съвсем пък не върви. Бях започнал да купувам неговата дискография (групата е просъществувала 10 години), но след като купих третия албум се отказах. Просто, няма какво да запомниш от там. Като ги слушам все едно, че дъвча кисело грозде! Взех първия им издаден албум ("Ричи Блякморз Рейнбоу") и втория - "Рейнбоу райзинг" (възможно е да им сменям местата). Нищо! Куха работа! Това не може да е музиката на великия Ричи Блякмор. Толкова копират "Бляк Сабат", че просто няма накаде. Взех и един сборен албум издаден по-късно ("Дъ бест ъф "Рейнбоу"), за да видя само първите албуми ли са такива или не...същата история.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Елементи на келтска музика ли дочувам в музиката му? Blackmore's night датират от 1997 г., ако не се лъжа.

Soft metal, celtic rock - така може да се определи стилът им, май...

Те не бяха ли идвали в Пловдив - да свирят на античния театър? Металите и рокаджиите в града бяха силно разочаровани да чуят нещо, което не са очаквали. Смяната на стила, имам предвид.

Послушах повече... Има и руски мотиви. Нещо като рок с фолклорни елементи от цял свят. Правят и кавъри на чужди песни в нов - симпатичен аранжимент...

Възприета сама за себе си, извън контекста на стила до 1997 г., музиката е доста приятна за ухото. Ако сте (бивши или настоящи) китаристи и обичате музика, която може да се възпроизведе на китара, тяхната ще ви хареса. А мадамата, дето пее, има нежен глас.

http://www.youtube.com/watch?v=YJKwG5Frsuk...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=YJKwG5Frsuk...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=83gss8sAaCc...feature=related

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Нещо съм разочарован от Ричи Блякмор и особено от неговата група "Рейнбоу". С приемането в "Рейнбоу" на бившия вокалист на "Бляк Сабат" Рони-Джеймз Дио, съвсем пък не върви. Бях започнал да купувам неговата дискография (групата е просъществувала 10 години), но след като купих третия албум се отказах. Просто, няма какво да запомниш от там. Като ги слушам все едно, че дъвча кисело грозде! Взех първия им издаден албум ("Ричи Блякморз Рейнбоу") и втория - "Рейнбоу райзинг" (възможно е да им сменям местата). Нищо! Куха работа! Това не може да е музиката на великия Ричи Блякмор. Толкова копират "Бляк Сабат", че просто няма накаде. Взех и един сборен албум издаден по-късно ("Дъ бест ъф "Рейнбоу"), за да видя само първите албуми ли са такива или не...същата история.

Въпрос на лично мнение е дали ти харесва или не, за това не виждам смисъл да се спори. Само да уточня някои факти - Рони Джеймс Дио първо е бил вокал на Рейнбоу (от където става и известен) и след това става вокал на Сабат, а не обратно. Между стила на Сабат и този на Рейнбоу има доста разлики.

Blackmore's night датират от 1997 г., ако не се лъжа.

Те не бяха ли идвали в Пловдив - да свирят на античния театър? Металите и рокаджиите в града бяха силно разочаровани да чуят нещо, което не са очаквали. Смяната на стила, имам предвид.

Точно от 1997 г. е първият им албум след него Ричи спира с рока, така да се каже. Причината за разочарованието на някои хора е просто тяхната неосведоменост за стила на Blackmore's Night и очакването, че ще чуят рок.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Въпрос на лично мнение е дали ти харесва или не, за това не виждам смисъл да се спори. Само да уточня някои факти - Рони Джеймс Дио първо е бил вокал на Рейнбоу (от където става и известен) и след това става вокал на Сабат, а не обратно. Между стила на Сабат и този на Рейнбоу има доста разлики.

Абсолютно подкрепям ;)! Аз съм голям фен на Рейнбоу, а не харесвам особено Сабат (въпреки великия Дио). Стила на Рейнбоу е много по мелодичен. Въпреки, че си оставам рокаджия, харесвам и новия стил на Ричи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нещо съм разочарован от Ричи Блякмор и особено от неговата група "Рейнбоу".....

В грешка си нещо човече. Проблемът е в теб, защото не можеш да оцениш "Man on the Silver Mountain", "Catch the Rainbow", от първия албум на Рейнбоу, а какво да кажем за "Stargazer" от втория?!? Не си могъл да оцениш нито химна на хард-рока „Long live R`n`R”, нито "Kill the King" или "I Surrender" от сборния The Best of Rainbow….

Да сравняваш Тони Айоми от Блак Сабат с Ричи Блакмор е обида и за двамата китаристи.

Тук ми хрумва една строфа от дебюта на Рейнбоу - песента "If You Don't Like Rock 'n' Roll"– „If you don't like rock'n'roll Then it's too late now”....

Но какво пък, вкусове всякакви….. Е, остани си със здраве…

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз пък съм разочарован от Ричи задето изхвърли Дио от Рейнбоу и го удариха на лигав МТВ комерс в последствие :mad:

А също и харесвам Сабат много повече с Дио отколкото с Ози - Дио е най-великия :)

И също така предпочитам рифовете на Томи Айоми пред по-меките сола на Ричи Блекмор. Айоми е може би личността с най-голяма заслуга за оформянето на класическия Хеви Метъл.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз боготворя Blackmore's Night ... много ми бе болно когато в НДКа 96% от хората бяха дошли заради Ричи ..... А една мечта се сбъдна когато когато Helloween и Кенди направиха това:

поздрав за всички Вас ....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Защо се отказах от метъла -

МАСОВАТА МУЗИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ НАД СЪЗНАНИЕТО

Иван Танев Иванов

Психичното състояние на големи групи от населението може да се променя чрез музиката, която му се поднася. Музиката може да извиси духовно човека, но може да спомогне за неговото деградиране и оглупяване. Влиянието на музиката е било известно още от хилядолетия и тя е била успешно използвана от култови служители и шамани за предизвикване на транс, както у тях самите, така и у околните и за постигане на определни цели – създаване на готовност за бой и сражение, контактуване с “отвъдното”, лечебно въздействие и др.

Съвременната масова музика също влияе върху съзнанието на хората и формира мисловни модели и ценностна система у тях. Голяма част от времето на младите хора е заето със слушане на музикални групи, изпълнители и “парчета”. Безкритичното и неосъзнато приемане на различните музикални вълни, с които е заливана младежта би могло да има твърде неблагоприятни последствия. Огромното мнозинство от хората даже няма представа за произхода и истинското въздействие на определени стилове музика: “рок”, “хеви метъл”, “блек метъл”, “сатанински рок”, “пънк”, “техномузика” и др. Рокът, още от създаването си през 50-те, излиза извън рамките на традиционната национална музика, която е средство за развлечение и емоционално съпреживяване в определен национален стил. За мнозина рок-музиката се превръща в завладяващ фактор, формиращ психиката и мирогледа. Неслучайно, началото на рокепидемията е и начало на наркоепидемията и на сексуалната “революция” за Запада.

Разбира се, много певци и групи наред с негативното, на което съзнателно или не са били проводник, са създали или изпълнявали много хубави и смислени песни. Съществува обаче и тъмна страна в техните изпълнения. С помощта на определен ритъм, в които голямо значение имат бас-китарата и барабаните, публиката, най-често съставена от тийнейджъри и младежи, се довежда до транс и изстъпления, особено на големите концерти на Запад. Високите децибели допълнително увреждат физически и психически. Имало е случаи, при които от мощните звукови вибрации дори е била разрушавана конструкцията на сгради в близост до сцената. Внушенията, които се правят чрез различните видове рок могат да възбуждат първични инстинкти у човека – например немотивирана агресия или пък разпуснато полово поведение. Въздействието е още по-силно когато е съчетано както със съответни текстове, които често са откровено сатанински по дух, така и със светлинни ефекти и символика. Почти на всеки “хеви-метъл” концерт, могат да се чуят безумни стихове пълни с насилие, убийства и повтаряне на името на дявола (Сатаната).

При подобни състояния, много от слушателите изпадат в полухипноза. При това, посланията, които често са многократно повтаряни музикални фрази - хитове (hit - удар), лесно влизат направо в подсъзнанието и от там действат, подтиквайки индивида към определен вид поведение и постъпки. Постоянното слушане на едни и същи ритми и изрази настройва човека на определена емоционална и умствена вълна, като това може да наруши дори ендокринното равновесие в организма. Освен това се създава, както и при митингите, общо доминиращо психо-поле на тълпата, в което индивидуалността изчезва. Така цялата тази човешка маса може много лесно да се манипулира и съзнанието й да бъде насочено в определена посока. Многобройни опити извършени досега от учени и изследователи от различни страни са установили безспорно вредното влияние на този тип музика. Повишава се кръвното налягане, нарушава се пулса и ритъма на дишането, променя се неблагоприятно хормоналния баланс на човек. Предизвиква се невроза, отслабване на паметта и загуба на сън. Не случайно много от изпълнителите й са наркомани и някои завършват трагично земния си път.

Освен явно въздействие върху слушателите, посредством музиката на някои съвременни групи и изпълнители се извършва и тайна обработка на съзнанието чрез т. нар. “замаскирано обратно звучене”. При него съобщенията се записват в обратна последователност или пък като нищо незначещи думи, които обаче имат смисъл прочетени в огледален вид. Те стават възможни за осъзнато долавяне само когато музикалният запис се проиграва отзад напред. Но изследванията показват, че подсъзнанието може да улови фраза произнесена по този начин, а после да я разшифрова като съобщение. Друга форма са т.н. подпрагови внушения (subliminal messages). Те се записват на по-висока честота, и затова не могат да бъдат съзнателно възприети, но действат на подсъзнанието. Посланията понякога са наистина потресаващи.

Голяма част от т. нар. рок звезди са изкуствено създадени и са марионетки в ръцете на безскрупулни търгаши и мафиоти. Освен това те са източник на огромни приходи за тези, които дърпат конците зад тяхната сцена. Когато е необходимо, се организират големи концерти на открито, на които съвсем свободно може да се вземе ЛСД или марихуана. Целта е чрез “потъване в блажения сън на илюзиите” да се отклони вниманието от социалните проблеми, създаване на опиянени и зависими от наркитоците млади хора, със сексуално “освободено” и дори девиантно поведение. Бумът от хомосексуалисти, лесбийки и т. нар. гей-култура са достатъчно ясно доказателство за тази връзка.

За това говори и начинът, по който са били създадени, моделирани, митологизирани и съответно използвани за тези цели групи и изпълнители като "Бийтълс" (Бръмбарите), "Ролинг стоунз" (Търкалящи се камъни), "Дъ Ху", "Блек Сабат" (Черната събота), Алис Купър и много други. Те не са спонтанно възникнали безобидни младежки увлечения. Описвайки “изгряването на Бийтълс” в САЩ, д-р Джон Коулмън в книгата си “Комитетът на 300-те”, заявява: “Те са докарани в САЩ като част от социален експеримент, който трябваше да промие мозъка на големи групи от хора. Когато т.н. Институтът Тависток докара Бийтълс в САЩ, никой не би могъл да си представи културната катастрофа, която щеше да последва. Бийтълс бяха интегрална част от ‘Съзаклятието Водолей’, един проект, който изскочи от т.н. Станфордски изследователски институт (SRI)”.

Феноменът “Бийтълс” не беше спонтанен бунт на младежта срещу старата социална система. Това всъщност е умело изработен заговор от няколко съзаклятнически организации, като т.н. институти Тависток и Станфордски научноизследователски институт, фирми за разпространение на наркотици, религиозни секти и мафиотски организации от черния бизнес. През 1985 г. вестник “Ню солидарити нюзпейпър” публикува интервю с Езекия Бен Аарон, тогава 3-ти в йерархията на сектанската Църква на Сатаната, станал впоследствие искрен и вярващ християнин. Аарон разкрива, че именно неговата църковна секта е организирала такива хеви-метъл групи като "Дъ ху", "Блек сабат" (Черната събота), "Дъ блу ойстър кълт" (Култът на тъжната Коледа). Висш жрец на сектата “Църква на Сатаната” е бил Антоан Ла Вей, автор на сатанинска библия. Аарон разкрива, че те стоят зад някои от “самоубийствата” на популярни рок-звезди.

Ролята на “спонсорите”се вижда и от примера с други музикални рок-групи. През 1967 г. “Ролинг стоунз” издават първия си рок албум, чието име е твърде показателно – "По молба на техни сатанински величества". Няколко месеца преди това "Бийтълс" издават своя превърнат в хитов албум “Сарджънт пепър’с лоунли хартс клуб бенд”, с който правят реклама на психотропни вещества. Песента “Люси в небето с диаманти” ("Lucy in the Sky with Diamonds” или накратко L.S.D., абревиатура на синтетичния наркотик ЛСД) разказва за едно пътешествие в света на фантастиката под влияние на наркотично въздействие. Тогава Бийтълс публично поставят въпроса за легализирането на марихуаната.

Малцина може би са забелязали, че на корицата на албума е ликът на най-известния за това столетие черномагьосник, чародей и сатанист, пристрастеният към наркотиците Алистър Кроули, на когото членовете на групата тогава са били почитатели. Само през 1965 г. на концертите на "Бийтълс" са били пребити и убити около 100 човека, а по време на концерти на "Дъ Ху" е имало 11 убити и 42 ранени. И това далеч не са единствените случаи.

Заедно с Бийтълс се появиха и нови думи и изрази: рок, тийнейджър, поп-музика и др. Всички те, сътворени в контекста на рок-музиката, бяха предназначени за масов контрол над прицелната група - младежта на Америка, за разделяне и фрагментиране на обществото. Новосъздадената група и нейния ‘начин на живот’ бяха превърнати от милиони млади американци в култ. Новото ‘магическо лекарство’ беше бързо раздавано безплатно на територията на колежите в САЩ и на рок концертите, които станаха водещото средство за разпространението и на наркотиците.

Ролята на печатните и електронните средства за масово осведомяване е от изключителна важност за успеха на промиването на мозъците на големи групи от хора. Без масивното непрестанно медийно покритие, хипи-битник рока и култа към наркотиците никога нямаше да придобие огромната си популярност, а щеше да остане като местно явление. Рок концертите започват да стават редовни събития в социалния календар на американската младеж. Употребата на наркотици започна да нараства пропорционално с броя на концертите. Дяволската бъркотия от неприятни и несъгласувани тежки звуци с определен ритъм притъпява умовете на слушателите, така че те лесно да могат да бъдат убедени да опитат на базата на това, че ‘всеки го прави’. Натискът от връстниците е много силно оръжие.

Може да се каже, че 1967 г. е ключова в създаването на тази субкултура. Точно тогава започват големите концерти на открито или рок-фестивали. В следващите 2 години те са посетени от повече от 4 млн. младежи, на които свободно и дори безплатно са били раздавани не само ЛСД, но и други халюциногени! Наркотици са били тайно поставяни понякога дори в безалкохолните напитки. Тези младежи впоследствие стават посланиците и носителите на “новата култура” и Ню Ейдж движението или Епохата на Водолея.

Ето какво казва през 1966 г. известният Бийтълс Джон Ленън: “Християнството ще си отиде… ще изчезне, няма защо да спорим за това… Ние сме по-популярни сега от Иисус.” Много от известните рок-изпълнители признават в частни разговори, че буквално са си продали душата на дявола, за да придобият славата и успеха. Някои от тях, като например Джон Ленън, след това разбират, че са били използвани и се опитват да излязат от този адски кръг, но са убити.

Организаторът на фестивала в Монтерей, Джон Филипс, член на рок групата “Дъ мамас енд дъ папас”, назначава икономически съвет, за да рекламира и финансира предстоящия концерт чрез мрежа на тайни служби и сатанински групи. Филипс пише песента “Сан Франциско”, от която са продадени повече от 5 млн. копия. В нея той зове младежта в страната да дойде в Сан Франциско през лятото на 1968 г. “с цветя в косите си” и да се присъедини към новото “хипи” движение и "Лятото на любовта". Много от тези, които идват, стават жертва на дрогата и на различни сатанински култове. През юни 1980 г. самият Филипс е арестуван за провеждането на широкомащабна дейност, свързана с продажба на наркотици.

Най-големият концерт след фестивала в Монтерей е “Уудсток мюзик енд арт феър”, който “Тайм” възторжено нарича “Водолейски фестивал” и “най-големият хепънинг” в историята. Терминът “свързан с Водолея” е внимателно подбран, защото той носи подтекст, че “Ерата на Рибите”, т. е. времето на Христос, и съответно на добродетелите проповядвани от него, е свършило.

В Уудсток, малък град в областта на Ню Йорк, се събират почти 500 000 младежи, чиито умове са промивани няколко дена с наркотици и рок музика. В първите 24 часа над 300 души употребили ЛСД, търсят медицинска помощ, а до края на събитието са докладвани над 5000 подобни случая, като на помощ от Ню Йорк са извикани 50 лекари и медицински сестри. Сигурността на концерта е осигурена не от полицията, а от една хипи комуна “Хог фарм” (буквално означава “свинеферма”), която е известна с това, че участва в разпространението на ЛСД и в набирането на младежи за секти. Както пише Джоел Розенман “Храната и водата очевидно не достигаха, тоалетните бяха претоварени, избухваха крамоли, а наркотиците бяха в изобилие. Много млади семейства довели със себе си бебетата си, и дори те според думите на Робъртс са били дрогирани. Според проучване на “Ню Йорк таймс” 99% от присъстващите на фестивала са пушили марихуана, а колко са приемали ЛСД едва ли някой може да каже. Присъстващите газели в кал буквално до коленете, защото през трите дена валял проливен дъжд, а не е имало къде да спят. Колите им били паркирани на 8 мили от мястото на събитието. Но целта на експеримента е била именно да се държат младежите 3 дена в трансподобно състояние под влияние на наркотиците, рок-енд-рола, непрекъснатия дъжд и безсънието.

Последният огромен рок-фестивал за 60-те на който присъстват около 400 000 младежи се провежда в Алтамонт, до Сан Франциско, а главните изпълнители са “Ролинг Стоунз”. Условията не се различават от тези при предишния фестивал в Уудсток. Наркотиците и стимулантите са в изобилие – марихуана, долнокачествен ЛСД, амфетамини, алкохол. Концертът се превръща в истинска сатанинска оргия с 4 убити и десетки пребити и ранени. Солистът Мик Джагър се явява на сцената преоблечен като Луцифер. Може да се каже, че този концерт слага началото на хеви-метъл концертите и изстъпленията. Лекарите, осигуряващи медицинската помощ, са били заети с много млади бременни момичета, започнали да раждат преждевременно в резултат на хистерията обхванала всички. За охрана на събитието е била наета моторизираната банда “Ангели на ада”, известна с грабежи, изнасилвания и убийства и участието си в продажбата на наркотици по цялото Западно крайбрежие на САЩ. Пред самата сцена по време на концерта, когато групата изпълнява своя “хит” “Съчувствие за Дявола” докарал до умопомрачение присъстващите на концерта, членове на бандата “Ангели на ада” извършват ритуално убийство, пробождайки многократно с ножове младежа Мередит Хънтър. Това е филмирано от наетия професионален снимачен екип и след това видеокасетата се продава свободно из САЩ.

Безпорно, този тип музика представлява черната страна от културата на цивилизования Запад. Тя обаче се оформя като един конгломерат от бизнес-дейности, който носи много, много пари, а пред парите много съвести млъкват, много уста се затварят. Покрай многото вреди, тази музика разрушава традиционната национална музика, създавана в продължение на хилядолетия от всеки един народ по света. И с какво я заменя ? Ако в тази музика се абстрахираме от светлинните ефекти и децибелите, от маймунските движения и екстравагантното облекло, от недопустимата еротика, не остава практически нищо, което да се хареса на нормалния, независим и разумен човек.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прав си за това, че Дио идва от "Рейнбоу" (71-81)! Забравил съм. Аз ги купих, чух ги няколко пъти и ги хвърлих в един шкаф - беше преди 7-8 години! Но той звучи много по-добре в "Бляк Сабат", отколкото в "Рейнбоу". Само заради него купих всичките албуми на "Сабат", но в "Рейнбоу" ми простее! С онзи лунатик Осборн не искам да го сравнявам - то не може изобщо да има сравнение. Този звук обаче, не е характерен за Блякмор.

Сега, какво музикалните критици казват не ме интересува. Интересува ме приятно ли е за слушане. Те казват, че "Слайдър" на Марк Болън е върхът, крайъгален камък и какво ли още не! Пълен боклук! И него го хвърлих в същия шкаф. Винаги ще предпочета "Пърфект стрейнджърз" на Пърпъл, "Мистър Уандъруърлд" на Хип, "Фриидъм" на Хендрикс или нещо на Сабат, отколкото "Слайдър"!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Смятам да отворя една нова тема: "Най-тъпите албуми" и друга - "Най-добрите албуми"!

Ще ви бъде интересно! Обещавам! Няма да повярвате! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Защо се отказах от метъла -

МАСОВАТА МУЗИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ НАД СЪЗНАНИЕТО

Иван Танев Иванов

Това е тема, която е следвало да създадеш, а не да пускаш подобно мнение в съвсем различната тема, посветена на музиката на Blackmore`s Night.

Rizar, прочел си МАСОВАТА МУЗИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ НАД СЪЗНАНИЕТО

от някой си Иван Танев Иванов и си се отказал от метала? Ето нагледно как средствата за масова информация влияят върху съзнанието…

Ако се прочете внимателно статията се разбира, че това са извадки от псевдоморалистичен агитационен материал от времето на социализма и квазирелигиозен памфлет, предназначен да върне „заблудилата се овца в кошарата”. Индустрията и парите около тази музика не могат да бъдат аргумент срещу нея – за изкуство и шоу-бизнес се плаща навсякъде по света. Тази музика не разрушава традиционната национална музика в САЩ – кънтри енд уестърн и блус, а е естествено нейно продължение и развитие. Ако не вярваш, консултирай се с някой изкуствовед или друг специалист в областта.

Що се отнася до „нормалния и независим разумен човек”, то определени кръгове са живо заинтересовани той да продължава да си слуша социално неангажираната, създадена за „забавление” поп музика и да не се замисля над социалните проблеми и противоречия на съвременното битие, предмет на много от песните от така наречената „метал музика”. А що се отнася до наркотиците, то те са съпътствали изкуството откакто то е изнамерено от човека, независимо дали това ни харесва или не.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

аз се разочаровах от blackmore's night (richie blackmore + candice night), когато започнаха да правят версии в своя стил на парчетата на дийп пърпъл.

rizar, откъде я изрови тая статия, сигурно е от средата на 80-те. бас, ритъм, ала-бала, хайде сега, не си глупав човек, много добре знаеш в кой стил музика основна "мерна единица" е bpm (удари в минута).

високите децибели не са атрибут само на рока (да не говорим за джетро тъл, мерилиън и т.н., които ми е малко трудно да ги свържа с високи децибели), но през 80-те (или може би 70-те) алтернативите на автора навярно са били или рок, или емил димитров, лили иванова...и той е избрал второто (няма нищо лошо - въпрос на вкус)

авторът на статията е опитал да преведе някои имена на групи но малко се е объркал

Beatles не е точно като Beetles

Sabbath макар, че в краен случай може да се преведе и като събота си означава точно "шабат", но има значение и "сборище на вещици"

Blue oyster cult, пък няма как да означава Култът на тъжната коледа, защото oyster не означава коледа. Ако обаче авторът на статията знаеше истинското значение и произход на името, направо не ми се мислеше каква теория на конспирацията щеше да последва.

Защо не е превел The Who или The Mamas and the Papas си остава загадка за мен, както и липсата на коментар относно произхода на името Alice Cooper.

следващите два цитата няма да ги коментирам

Повишава се кръвното налягане, нарушава се пулса и ритъма на дишането, променя се неблагоприятно хормоналния баланс на човек. Предизвиква се невроза, отслабване на паметта и загуба на сън.

Бумът от хомосексуалисти, лесбийки и т. нар. гей-култура са достатъчно ясно доказателство за тази връзка.

инцидентът с мередит хънтър не е "ритуално убийство" както го описва авторът, а младежът (18-годишен) се опитва да се качи на сцената и вади револвер, след което е намушкан с нож.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е тема, която е следвало да създадеш, а не да пускаш подобно мнение в съвсем различната тема, посветена на музиката на Blackmore`s Night.

Rizar, прочел си МАСОВАТА МУЗИКА КАТО СРЕДСТВО ЗА КОНТРОЛ НАД СЪЗНАНИЕТО

от някой си Иван Танев Иванов и си се отказал от метала? Ето нагледно как средствата за масова информация влияят върху съзнанието…

Ако се прочете внимателно статията се разбира, че това са извадки от псевдоморалистичен агитационен материал от времето на социализма и квазирелигиозен памфлет, предназначен да върне „заблудилата се овца в кошарата". Индустрията и парите около тази музика не могат да бъдат аргумент срещу нея – за изкуство и шоу-бизнес се плаща навсякъде по света. Тази музика не разрушава традиционната национална музика в САЩ – кънтри енд уестърн и блус, а е естествено нейно продължение и развитие. Ако не вярваш, консултирай се с някой изкуствовед или друг специалист в областта.

Що се отнася до „нормалния и независим разумен човек", то определени кръгове са живо заинтересовани той да продължава да си слуша социално неангажираната, създадена за „забавление" поп музика и да не се замисля над социалните проблеми и противоречия на съвременното битие, предмет на много от песните от така наречената „метал музика". А що се отнася до наркотиците, то те са съпътствали изкуството откакто то е изнамерено от човека, независимо дали това ни харесва или не.

Не бе човек , ти пък много първосигнално си ме бутнал да действам. Тази информация, която съм пуснал е просто синтезирания вид на изводите ми за тази музика. Ако искаш ще пуснем специална тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не зная, колко от вас са слушали, може би единствения блус на Джими Хендрикс - "Дрифтинг" (Дрейф). Drifting е повече инструментал, вокала е колкото да поясни, за какво става въпрос. Той е от безсмъртния албум (посмъртно издаден през 1971-ва) на Хендрикс - The Cry of Love. Какъв инструменталист и композитор - просто не се нуждае от вокално пояснение - течението е пресъздадено с музика! А са само трима - Хендрикс, Мичел и Били Кокс. На концерта издаден като "Айл ъв Уайт" в края на "Фокси Лейди", казва на публиката с китарата си "Хей! Тенк ю"!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
The Who може да се преведе като група Койът. :tooth:

В онези времена се появи и една група "The The" (Дъ Ди), като ебавка с всички останали рокендрол групи започващи с определителен член. Това можеш ли да го преведеш? :biggrin:

А Джими Хендрикс съм го чувал и да си "казва" първото име с китарата. Луд, луд! :guitar2:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В онези времена се появи и една група "The The" (Дъ Ди), като ебавка с всички останали рокендрол групи започващи с определителен член. Това можеш ли да го преведеш? :biggrin:

"Пълният определителен член", "Определителният член"...

В езици като английския, италианския, испанския, немския и френския е предпоставен и отделен от думата, а в нашия език е задпоставен и слят с нея.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...