Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Иудаизъм

И трите монотеистични религиозни системи, известни в историята на световната култура, са тясно свързани една с друга, произтичат една от друга и генетически водят началото си от близкоизточния регион. Първата и най-древната от тях е иудаизмът - религията на древните евреи. Това е религия с разработени догми и обреди, с богата историко-културна традиция, фиксирана в свещените текстове. Няма нищо чудно, че първата в света монотеистична религия възниква в Предна Азия, където се появяват най-старите огнища на цивилизацията и кодето още през третото хилядолетие преди новата ера се оформят добре развити религиозни системи. Именно тук, където съществуват най-старите в историята на човечеството централизирани държави, на първо място Египет, може да се очаква, че самата идея за абсолютна власт и висш суверенитет на обожествявания владетел трябва да доведе до монотеизъм. Поданиците на египетския фараон виждат в своя господар висшия божествен символ на цялата етнокултурна и социално-политическа общност. тази изключителна концентрация на земна власт е основен лост за развитие на монотеизма и формирането на Имперска цивилизация. От такива предположения очевидно се проявава склонността към монотеизъм. Тенденцията се проявява твърде рано - по времето на Ехнатон.

Религията е автономна система. Нейното развитие зависи до голяма степен от създалите се постепенно религиозни норми и е подчинено на инерционната сила на консервативните традиции. Активното функционирайки с цел да запазят съществуващата система, привичните норми и консервативни традиции обикновено защитават статуквото, така че новите религиозни системи сравнително лесно могат да заменят остарелите само в изключителни обстоятелства, в критични ситуации, съпровождани с коренна промяна в установените структури. Не трябва да се забравят и силите, на които може да разчита в своите реформи, включително и религиозните, всевластният деспот от типа на фараона. Ехнатон не съумява да намери такива могъщи сили, дескредитирането на неговите реформи окончателно подрива тази идеяна база, на която може да се опре някой друг в своите опити да замени с единно божество култовете на старинните богове, ревниво съперничещи си един с друг и стоящите зад тях влиятелни жреци. Точно там, където е най-логично да се очаква появата на монотеизма, противодействието на отдавна създадената и здраво укрепена система, опираща се на мощен пласт от традиции, не му позволява да се утвърди.

Историята на древните евреи и процесът на формиране на тяхната религия са известни най-вече от Библията. Най-великата книга на света се състои от две големи части: Стария (Вехтия) Завет и Новия Завет. Книгите на Стария Завет по свидетелствата на Кирил Йерусалимски, Атанасий Велики и Йоан Дамаскин са следните: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Иисус Навин, Съдии, Рут, Първа, Втора, Трета и Четвърта книга на царете, Първа и Втора книга на Паралипоменон (Книги на Летописите), Ездра, Неемия, Естир, Йов, Псалми, Притчи Соломонови, Еклесиаст, Песен на песните, Исая, Иеремия, Иезекил, Даниил, Осия, Иоил, Амос, Авдия, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агея, Захария и Малахия. Тук не са включени книгите, които са написани на гръцки език и ги няма в еврейската Библия, а именно: Плач Иеремиев, Варух, Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Втора и Трета книга на Ездра, Трите книги на Макавеите и някои други повествования и откъси.

Щателния анализ на библейските текстове и на цялата старозаветна традиция дава основание да се заключи, че в началото навторото хилядолетие преди новата ера, евреите както и много от родствените им семитски племена от Арабия и Палестина са политеисти, т.е. вярват в различни богове и духове, както и в съществуването на душа и сравнително лесно включват в своя пантеон божествата на други народи, особено измежду завладените от тях. Въпреки това всяка една по-голяма общност имала свой главен бог, към който се обръща най-напред. Яхве (Иехова) е едно от тези божества - покровител и родоначалник на едно от колената (родствена група) на иудейския народ. По-късно Яхве излиза на първо място, оказвайки се в центъра на вниманието на всички еврейски племена. Разказите за патриарха на евреите Авраам, за сина му Исаан, за внука му Иаков и за неговите дванадесет сина (по броя на които евреите по-късно се разделят на дванадесет колена) с течение на времето придобиват последователен монотеистичен оттенък. Богът, с когото непосредствено имат отношения тези патриарси, чиито указания изпълняват се счита за един и същ - Яхве.

Яхве (Иехова) в иудаизма е неприозносимото име на бога. Съгласно Библията то е открито от Мойсей при Богоявлението в планината Хорим (дн. Джибел Муса в Синай). Когато Мойсей, на когото се явява Бог в неизгаряща къпина, го запитва за името му: "И рече Мойсей Богу: Ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: Как му е името? Какво да им кажа?"(Изх.3:13), той получава следния отговор:"Бог отговори на Мойсей: Аз съм вечно Съществуващият..." (Изх. 3:14) По-нататък Бог казва на Мойсей: "Аз се явявах на Авраама, Исаака и Якова с името "Бог Всемогъщий" (Ел-Шадай), а с името си "Господ" (Яхве,Иехова) не съм им се открил." (Изх.6:3). Едва на Синайската планина Бог провъзгласява името си: "И слезе Бог в облак, и се спря там близо до него (Мойсей) и провъзгласи името Иехова (Яхве)" (Изх. 34:5)

Според библейската традиция при синовете на Иаков всички евреи се озовават в Нилската долина, където са радушно посрещнати от мъдрия Иосиф, издигнал се до пръв министър при фараона. След смъртта на Иоси и неговите братя евреите остават още няколко столетия в Египет, но вече като роби или служители, положението на които се влошава с всяко следващо поколение.

С раждането на младенеца Мойсей (от Левитското коляно) еврейският народ намира своя истински водач, който по-късно съумява да устонови контакт с Яхве и, следвайки неговите напътствия, извежда евреите от "плена египетски", за да ги отведе в "Обетованата земя" (Палестина). Мойсей е първият еврейски законодател: според Библията той получава скрижалите със знаменитите Десет заповеди, дадени му лично от Яхве на Синай. С помощта на различни чудеса Мойсей спасил евреите от гибел по време на дългия и труден път, продължил 40 години. Мойсей се счита за баща на иудейската религия, наричана понякога на негово име Мозаизъм.

Днес все повече изследователи приемат, че описаните в Библията събития, свързани с пребиваването на евреите в Египет, с тяхното излизане от Нилската страна и навлизането им в Ханаан, не са легенди. Очевидно евреите, напускайки цивилизования Египет, отнасят със себе си немалко от културното наследство на тази страна. Към елементите от това културно наследство на първо място трябва да поставим тенденцията за формирането на монотеизъм. Библейската космогония (първоначалната водна бездна, витаещия в небето дух и т.н.) почти дословно повтаря основните позиции на египетската космогония от Хермопол. Много допирни точки се наблюдават между знаменития химн на бог Атон и 103 псалом на Библията (за сътворението на света). Почти с еднакви изречения и в идентичен контекст се славят единният велик бог и неговите премъдри дияния. Можи би реформата на Ехнатон действително оказва въздействие върху идейните представи на малкия народ, намиращ се в Египет около средата на второто хилядолетие преди новата ера. Напълно е вероятна и възможността за появата на реформатор, лидер, пророк (Мойсей), който успява не само да изведе евреите от Египет, но и да открои на преден план култа към бог Яхве, приписвайки му тези закони и постановления, които по-късно ще изиграят съществена роля в живота на евреите, в тяхното общество, държава и религия. Обстоятелството, че неговите действия са обвити в ореола на чудесата са приписани на непосредствената му връзка с Яхве, не противоречи на възможността реформаторът да съществува реално като пророк-месия, изиграл изключително важна роля в историята на иудейския народ и неговата религия. Доказателство за всичко това е времето, в което евреите се появяват в Палестина - наскоро след епохата на Ехнатон в Египет.

Завладявайки Палестина (Ханаан) и жестоко разправяйки се с местното население (в Библията ярко се описват "подвизите" на евреите, които с благословията на Яхве безжалостно унищожават цели градове и опустошават плодородните области на тази благодатна част от близко-източния регион), древните евреи усядат в тази страна, преминават към земеделски начин на живот и успяват да създадат тук своя държава. Влияние върху развитието на тяхната култура (а може би и върху религията) оказват традициите на древните палестински семитски народи, които са включени в състава на еврейската държава. Първите й царе - обединителят на страната Саул, храбрият Давид, мъдрият Соломон (11-10 в пр.н.е.), чиято дейност е подробно описана в Библията, не съумяват да създадат силна държава. Скоро след смъртта на Соломон тя се разпада на две части: Израил - на север, и Иудея - на юг. Царската власт в двете държави е слаба, но затова пък с по-голям авторитет и влияние се ползват жреците на иерусалимския храм и различните "слуги божии", "назореи" (святи хора) и пророци, изобличаващи несправедливостта и социалното неравенство( В целия древен свят селяните и сановниците, робите и царете вярват, че боговете предопределят участта на хората и всички жадуват да уснаят своето предначертано от боговете бъдеще и съдбата на своите усилия да постигнат нещо в живота. Затова съществували много "избрани от боговете" хора (нещо като жреци или шамани), които по силата на своята "избраност" откривали тайната божия воля на хората. Тази практика била масова. Хората вярвали, че те могат да пророчестват. Така в Палестина Самуил (11в пр.н.е.) се явява не само свещеник в местния храм, но и "пророк на Яхве". За разлика от Египет, Междуречието и други страни, където пророците винаги са свързани с храмовете или дворците, в Библията се споменават имената на много пророци, създали обширна литература, от която са се запазили само части: няколко десетки цитати от изгубени съчинения и 15 цели пророчески книги. Независимо от различното време на създаване на старозаветните книги в тях могат да се намерят идеи характерни за цялото пророческо движение. За разлика от жреците на останалия древен свят, които "пророчестват" в отговор на конкретен въпрос, болшинството от библейските пророци излизат с речи по своя инициатива. Това придава на техните думи всеобщност, те се решават да станат глашатаи на съдбата на народа, на цялата държава. Пророците изтъкват себе си, а и слушателите ги приемат като изразители на Божията воля. Издигайки се над останалите, пророкът все пак остава човек, подложен на всички човешки страдания и несгоди. Утвърждава се мисълта, че за да бъдеш истински избранник на Яхве, страданията са дори необходимост. Главен мотив на всички старозаветни пророчески речи е страстния призив към признаване на Яхве за единствен бог, за пълен отказ от поклонение пред други богове. Такъв вид служение се струва на яхвистките пророци като наследство от ханаанците, а фактически останалото в миналото ханаанско общество се представя като въплъщение на социална и морална корупция и всякаква несправедливост. В речите на пророците Яхве е не просто единственото божество, а ревнив бог, който не допуска съперници на своя земя и сред своя народ. Понякога обаче пророческата мисъл достига до признаването на Яхве като универсален бог, творец на всичко съществуващо и защитник на всички народи и страни.

С течение на времето и особено след реформата на иудейския цар Иосия (622г.пр.н.е)Иерусалимският храм става не само център, но практически единственото място, където се извършват ритуали и жертвоприношения на Яхве. Останалите светилища и олтари, както и култовете на другите древноеврейски и взаимствани от евреите при завладяването на Ханаан богове от началото на първото хилядолетие преди новата ера отмират. Само към Яхве издигали молитви жреците от този момент нататък. И то жреците от коляното на Левия, т.е. потомците на Мойсей. В известна степен като, че ли целият живот на народа и политиката на държавата се концентрират около Яхве и Иерусалимския храм. Неслучайно целият период на древноеврейската история от 586 г.пр.н.е., когато Иерусалим е завладян от вавилонците и храмът е разрушен, а множество евреи, начело с жреците и пророците, са отведени в плен във Вавилон, се нарича "период на първия храм".

Периодът на Първия храм (Соломоновия храм) е време на нарастване на мощта на жреците и усилване на култа към Яхве. Още тогава се полагат основите на йерархията (власт на духовенството) и теокрацията (божествената власт), които отчетливо се забелязват по-късно в периода на Втория храм. Следзавземането на Вавилония персийският цар Кир Втори позволява на евреите да се завърнат в Иерусалим и да възстановят своя храм (538г.пр.н.е.) Жреците на Втория Храм потъват в разкош, защото от всички части на страната в Иерусалим пристигат богати дарове за Новия храм. През този период още по-рязко и отчетливо в сравнение с предшестващата епоха се осъществява очистването от наслоения на култа към единствения и всемогъщ Яхве. Жреците н храма, практически заграбили в свои ръце цялата власт в страната, енергично се борят против политеистичните отживелици и суеверия. Така например те забраняват да се създават каквито и да било идоли, в това число и на Яхве. Събраните от тях библейски книги са проводници на една идея: версията за богоизбраничеството. Бог е един за всички - това е великият Яхве. Но всемогъщият Яхве отделя един народ от всички народи на земята, поставяйки го под своя протекция - еврейският. Яхве дава своето благословение на прародителя на евреите Авраам и от това време този народ с всички негови успехи и падения, бедствия и радости, се намира в центъра на вниманието на великия Бог. Характерно за периода на Втория храм е, чеот 5 век пр.н.е. иерусалимските жреци много строго следят за това евреите да не встъпват в брачни връзки с чужденци, с "необрязани езичници" (обредът на обрязването, извършван над всички бебета от мъжки пол на осмия ден от техния живот и представляващ отрязване на "крайната плът", символизира приобщаването на детето към иудейския народ, към вярата във великия Яхве).

Както и другите монотеистични религии, иудаизмът не търпи съществуването на никакви други богове и духове. Отличителна негова черта е изключителната вяра във всемогъществото на Яхве. Тази идея намира най-добра изява в квигата на праведния Иов от Стария Завет на Библията. В нея се разказва за страданията на Иов, на когото Яхве, решавайки да проведе своего рода експеримент, последователно отнема богатството, децата, здравето и го довежда до ръба на гибелта, за да го изпита. Ще възроптае ли отличаващият се с благочестието си Иов, ще се отрече ли от великия и всеблаг Яхве. Дълго търпи Иов, страда и както преди благославя Господа. Но накрая не издържа и възроптава. Яхве чрез верните си посланници сурово осъжда Иов за малодушието и неверието. Посраменият Иов се смирява, а след това Яхве му връща здравето и богатството, жена му му ражда много деца, с които той живее години наред. Книгата на Иов е поучителна, при това не с идеята за богоборчество, каквато виждат някои изследователи, доколкото не е видно такава идея да е заложена в нея, колкото в плана за възпитание в дух на покорство и смирение, умението да не се пада духом в нещастието и всичко да се почне отначало, с упование в помощта на всемогъщия Яхве.

Богоизбраническите мотиви в иудаизма изиграват немалка роля в историята и съдбата на еврейския народ. Убедителната вяра в тяхната изключителност и избраност спомага за изработването на тази приспособимост, с която синовете на Израил намирам оптимални форми на своето съществуване вече след началото на нашата ера, когато еврейската държава престава да съществува, а болшинството евреи се разпиляват по цял свят ("еврейската диаспора" - разпръснатост). Именно юдеите, според техните представи, са господари на истината. Те познават Бога, единствения и всеобщия за всички хора. Обаче този велик и всемогъщ Бог, отговарящ на евреите с взаимност и отделящ ги измежду другите практически се оказва само техен бог, т.е. божество на един малък народ. Това противоречие води дотам, че родените от иудаизма действително немалки духовни и интелектуални възможности на евреите като че ли се утаяват вътре, в глъбините на самата религия. Резултат от това състоие са страстните есхатологични предсказания на иудейските пророци, в които все по-често звучат идеите за месия, за бъдещия пророк, който ще се яви и ще спаси човечеството. На границата на новата ера идеята за месия се разпространява в иудейското общество, изповядват я множество различни секти, очакващи божественото вмешателство в хода на историята. До известна степен тези идеи и настроения провокират и военните действия на евреите срещу римското владичество в този период. Въстанието, потушено от римляните с необикновена жестокост, слага край на съществуването на еврейската държава и началото на разселването на евреите по цял свят.

Всъщност голям брой евреи живеят извън Палестина и преди това. Но именно разгромът на храма (70 г.) и разрушаването на Иерусалим (133г.) полагат край на съществуването не само на иудейската държава, но и на древния иудаизъм. В диаспората възниква друга религиозна организация - синагогалната. Синагогата - това е молитвения дом, религиозният и обществен център на еврейската община, където равините и други познавачи на свещените текстове ги тълкуват, молят се на Яхве (но не принасят вече жертви) и с властта, която дава авторитетът, решават всички спорове или проблеми възникващи у приходящите.

Съставеният през 3-4 век Талмуд става основният сбор от религиозни предписания. Текстовете на Талмуда и Библията се изучават от децата в синагогални училища под ръководството на специални учители - меламеди. Синагогалната организация, авторитетът на равините - всичко това преследва една цел: иудаизмът да служи като интегриращ фактор в условията на териториална, социална и политическа разпокъсаност,когато липсва дори езиково единство на евреите от диаспората. Именно религията на прадедите трябва да съхрани етнокултурната общност на потомците на древните евреи. Освен това най-обикновени нужди от бита, както и необходимостта от някакво локално обединение с цел защита, устройство и приспособяване на евреите към чуждата за тях етнокултурна среда обуславят стремежа за единение, намиращ своето отражение в естествените от това време религиозни организации. Но тази естествена потребност от единство в чужбина, в условията на жестоки преследвания и даже погроми, се експлоатира от синагогалната върхушка на еврейските общини, провъзгласяващи религията (иудаизма) като единствената свързваща сила за разпилените по цял свят евреи.

Ето защо в иудаизма на евреите от диаспората голямо внимание се отделя на ритуалното обрязване, измиването и поста, а също и на строгото съблюдаване на обредите и празниците. Евреинът трябва да употребява само разрешеното за ядене месо (без свинското), т.е. месото, продавано в специални магазини от месари, обучени да колят животните по определени правила. Пасхалните празници на евреите са спомен от далечното минало, когато скотовъдните еврейски племена принасят в жертва агнета, с чиято кръв мажат праговете на къщите (обичай, тясно свързан с бягството на евреите от Египет под водачеството на Мойсей). Освен това евреите в диаспората отбелязват празникът на Съдния ден ("ном-кипур"), през есента (септември-октомври), скоро след настъпването на еврейската лунна Нова година. Това е ден на смирение и покаяние, на очистване от греховете, на молитва за по-добро бъдеще. Именно в този ден Бог ще определи съдбата на всеки човек за следващата година. Към свещените дни евреите отнасят и съботата - денят, когато не трябва да се занимават с каквато и да било работа, дори свързана с приготвянето на храна и разпалването на огъня.

Иудаизмът като монтеистична религия и развита културна традиция с мито-поетичен и философско-интелектуален потенциал изиграва определена роля в историята на културата. Така чрез Християнството и Исляма религиозно-културните принципи на монотеизма стават широко разпространени на Изток. Страните и народите на Близкия Изток, тясно свързани с иудаизма чрез общи корени и културно-генетична близост, заедно с идеите на монотеизма възприемат традицията на библейските текстове с техните герои, патриарси, пророци и царе. Това религиозно-културно наследство на иудаизма прониква сред мюсюлманските народи на Изтока чрез посредничеството на исляма, чрез "сурите" на Корана, въпреки че много правоверни мюсюлмани дори не подозират за първоизточника на мъдростта на заповедите и предписанията, за реалните прототипи на пророците и мъдреците в Корана.

Освен това опосредствано въздействие на юдаизма върху страни и народи от Близкия Изток, в това число и върху културата на средновековния ислямски свят, иудаизмът оказва и непосредствено влияние с помощта на евреите от диаспората, разпилени по целия свят, включително и в много страни от Изтока. Еврейските общини, концентрирани обикновено в най-развитите и процъжтяващи икономически и търговски градове са достатъчно богати и влиятелни. Това обстоятелство понякога води до възникването на омраза и дори преследване на евреите, но то играе и определена роля както в съхраняването традициите на иудаизма, така и в неговото разпространяване заедно с придвижващите се от едно място на друго евреи. Влиянието на иудаизма върху обкръжаващите еврейските общини е най-различно. Най-често то се изразява в културно въздействие. Понякога иудаизмът пуска по-дълбоки корени, като печели поддръжката на властниците и става влиятелен регионален фактор в едни или други страни, както например в южноарабската държава на Химиярите през 4-5 в. Много рядко, само в изключителни случаи се стига до обръщането на някой народ от Изтока към иудаизма.

Първата по-значителна държава, в която иудаизмът става официална религия, е Хазарският хаганат. След гибелта на таи тюркска по етнически състав държава остатъците от хазарите, наречени "караими", и техните потомци живеят, изповядвайки иудаизма във видоизменена форма, на територията на Литва, Украйна, Кримския полуостров. Иудаизмът получава разпространение сред част от планинците в Кавказ ("планински евреи"), слред хорезмийците в Средна Азия ("бухарски евреи"),в Етиопия ("фалаша" или "черни евреи"). Преходът на тези и някои други етнически общности към иудаизма се съпровожда с проникването в техните среди на определен брой евреи, смесващи се с местното население.

С течение на времето иудаизмът все повече се затваря в рамките на своите общини и се обособва от обкръжаващите го религии. Съществувайки най-вече в християнска или мюсюлманска среда (в Индия, Китай и в други райони еврейските общини са твърде малко), иудаизмът не притажава каквито и да било интелектуални, културни или доктринни преимущества, а фактически се оказва само най-старият вариант на господстващата религия. По-развитите монотеистични религии, възникнали на негова основа, но побрали в себе си промени и открити за света несравнимо по-широко от иудаизма, явно го превъзхождат. При тези условия иудейските общини на евреите от диаспората, държащи на иудаизма като на вяра на бащите, съхраняват влияние само сред своите. Именно това обстоятелство спомага за запазването на еврейската народност въпреки гоненията и погромите.

Информацията е от "Хронологична енциклопеди на света" - Том 2, Авторски колектив, Издателство Елпис, Велико Търново, 1994

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като стана дума за юдаизма, не е зле да видим какво е мнението на видните талмудисти за християните, или по-общо за всички хора извън тяхната деноминация. За да се хвърлят мостове между хората от различни културни и религиозни традиции и да се преодоляват противоречията е хубаво да се знае какво мислят те един за друг.

По долу давам цитати от някои талмудически трактати, както и от кабалистичната книга „Зохар”.

Нямам никакво намерение да се заяждам или да изпадам в антисемитизъм, просто нека да дадем думата на еврейската книжнина и на равинистичната мисъл.

* Abhodah Zarah (22 a) Не общувайте с неевреи, те проливат кръв.

* Kerithuth (6 b, p.48) Евреите се наричат хора, християните не са хора.

* Nilkhoth Maakhaloth Християните са идолопоклонници, не общувайте с тях.

* Abhodah Zarah Християните са мръсни, защото те не са от Синайската планина.

* Makkoth (7 b) Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин.

* Zohar (II, 64 b) Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.

* Iore Dea (142, 10) Стойте физически далече от църкви.

* Iore Dea (335, 43) Изгнание за този евреин, който продаде земя на християнин.

* Iore Dea (154, 2) Забранено е да учите християнин на търговия.

* Babha Bathra (54, b) Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции.

* Babha Kama (113 b) Позволено е да измамиш християнин.

* Zohar (I, 160 a) Евреите винаги трябва да се опитват да измамят християнина.

* Hilkhoth Akum (X, 1) Не спасявайте християни, когато са в смъртна опасност.

* Hilkhoth Akum (X, 2) Покръстените евреи трябва да получат смъртно наказание.

* Choschen Ham 9425, 5) Тези, които не вярват в Тората трябва да бъдат убити.

* Pesachim (49, b) Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.

* Hilkhoth Akum (338, 16) Или ги отвърнете от тяхната вяра или ги убийте.

* Zohar ( II, 43 a) Изтреблението на християните е необходима жертва.

* Ialkut Simoni ( 245 c) Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога.

* Zohar ( L, 38 b,39a) Високопоставеното място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници.

* Abhodah Zarah (26 b) Дори и най-добрият от гоите трябва да бъде убит.

* Sanhedrin (59 a) Тези, които любопитстват да разберат еврейските закони, да получат смъртно наказание.

* Sepher Or Israel (177 b) Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях.

* Sanhedrin (58 b) Да удариш евреин е все едно да удариш шамар на Бога.

* Obadiam Когато Рим бъде разрушен, Израел ще бъде спасен.

*забележка:

Всички цитати са с отпратки за да се сравнят при желание с оригинала.

Някои от горните цитати са от Талмуда и Зохар от 18-ти и 19-ти век не могат да бъдат открити в най-новите им издания, защото са отстранени, но в по-старите издания ги има.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Нямам никакво намерение да се заяждам или да изпадам в антисемитизъм, просто нека да дадем думата на еврейската книжнина и на равинистичната мисъл.

Но трябва да признаем, че е нечувана злобната налудност на един народ да се мисли богопомазан. Всичко тръгва още от шокиращата клетва: "И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни" (Матей 27:25), когато убиват невинен свят човек.

Ако изключим съмнителната историческа достоверност на този момент, но вземем предвид несъмнената смислова стойност на този момент, защото Средновековието не разсъждава върху историческата истинност на евангелието, то евреите си заслужават съдбата и отношението на другите към тях.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е прекалено.... просто защото говорим за неща с 2000 годишна давност. Преди 2000 години кой ли не какво ли не е вършил.

Да се концентрираме върху религията, по-добре.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Както много пъти съм повтаряла всички религии имат своите ексремни полюси и полюса на фанатизма и екстремизма го има във всяка една религиозна система.

Колкото до етническа нетърпимост и ксенофобия.... С както се различават от тия писания, писанията, които не са достойни дори да се нарекат графити, на съвременните тийнове-националсоциалисти-скинари по стените на сградите "циганите на сапун", "турците на сапун", "евреите на сапун" ???? Същото е... Даже по-зле.

А колкото до цитатите от еврейски книги приложени тук ... Има си сериозни причини еврейските автори да са агресивни към християните - когато се страхуваш от някой, ако този страх е на живот и смърт, естествено е че ще го нападаш по някакъв начин. Особено пък като е всеизвестно, че еврейският канноник никак не възпитава в хрисимост и лицемерно смирение пред друг, освен пред Бога:)

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites

В талмудическата литература (както впрочем и в Библията) има различни тенденции, много често противоречащи си. Който се е занимавал с такава литература знае това. От краен нетърпим фанатизъм до широк универсализъм, от ксенофобски изводи до хуманистични идеи. Има дори едно равинско постановление от IV век, което гласи – „Праведният гой (друговерец) е равен на върховния жрец”. А място в Талмуда намират и мисли на т. нар. „еври-самоненавистници”. Те звучат доста антисемитски. Това са евреи критикуващи самото еврейство, подобно на пророците от Стария завет, които критикуват греховете на народа.

Точно затова и Талмудът, както и подобна на нея и християнска литература не може да бъде ръководител в живота – поради вътрешното и противоречие и нееднородност. Фанатикът, също както и човеколюбецът ще намерят в нея основание за своето поведение – единият да мрази друговерците, а другият да ги приравни към хората от своята вяра.

Но факт е, че евреите с подобни мизантропски писания създадоха първи в историята примери на расизъм, ксенофобия и верска нетърпимост. И защо? За да оцелее етносът и вярата в една враждебна на евреите среда. Както се казва в една много по-късна епоха «Расизмът е законна самозащита». Евреите, а впрочем и не само те оправдават това определение. Но има ли «лош» и «добър» расизъм и ксенофобия? Какъв е националсоциалистическият расизъм и какъв еврейският?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Точно затова и Талмудът, както и подобна на нея и християнска литература не може да бъде ръководител в живота – поради вътрешното и противоречие и нееднородност. Фанатикът, също както и човеколюбецът ще намерят в нея основание за своето поведение – единият да мрази друговерците, а другият да ги приравни към хората от своята вяра.

Но факт е, че евреите с подобни мизантропски писания създадоха първи в историята примери на расизъм, ксенофобия и верска нетърпимост. И защо? За да оцелее етносът и вярата в една враждебна на евреите среда. Както се казва в една много по-късна епоха «Расизмът е законна самозащита». Евреите, а впрочем и не само те оправдават това определение. Но има ли «лош» и «добър» расизъм и ксенофобия? Какъв е националсоциалистическият расизъм и какъв еврейският?

Е чак да са първи не са :) Не са толкова древни а форми на "расизъм и ксенофобия" има при животните дори :bigwink:

Но като кажеш "евреите" ти говориш за един народ, а религията не се твори от народа - тенденциите в писанията се творят от елити, в случая жреческите елити на съответните религиозни общности и имат определени политически и икономически цели, които тези елити налагат манипулирайки народеца. Така, че не "евреите" а техните религиозни водачи са създателите на тези предписания за поведение... Знаем как религиите принуждават последователите си да спазват каноните. :) Иначе Националсоциализма не е расизъм - щото националсоциалистите не са расисти, те мразят избирателно само няколко етнически групи (как иначе ще оправдаят съюзничеството си с друга раса в случая Япония по времето на Втората Световна Война :)) - националсоциалистите са си националсоциалисти, на тях им отминава модата за това в последните си мигове животец се обаждат "екстремно" да ги чуе светът. Да подчертая, че и на религиите в досегашната им форма им е минала модата. Като казвам "модата" имам предвид, че хората имат нужда от нови културни форми, които да заместят както религиите, така и течения като националсоциализма, комунизма и така нататък...

Писания на омраза и нетърпимост между народите ще се пишат и в бъдеще. Въпросът е, че вече ще бъдат оценявани от света, а не от група дезинформирани хорица :) Ще има един вид естествен отбор - ще оцеляват най-яките и непоклатими доктрини...премерно омразата към извънземните(това в кръга на шегата)

Редактирано от Lion Queen

Share this post


Link to post
Share on other sites

По-лош от национализма и расизма е комунистическият интернационализъм. Национализмът и расизмът поне признават и уважават, макар да противопоставят. Интернационализмът идиотски и нелепо заменя индивидуалното с общото, което така, както познаваме интернационализма, никак не е общо.

Share this post


Link to post
Share on other sites
По-лош от национализма и расизма е комунистическият интернационализъм. Национализмът и расизмът поне признават и уважават, макар да противопоставят. Интернационализмът идиотски и нелепо заменя индивидуалното с общото, което така, както познаваме интернационализма, никак не е общо.

Интернационализмът и неговата модерна капиталистическа рожба - глобализацията. :bigwink:

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

От интернационализма по-крайно няма. Повече е даже от крайно, защото извън краищата на държавата изнася всички национални ценности, в далечна Москва ги праща.

За глобализацията не мога да кажа. Не се е още превърнала в история като интернационализма, за да мога да кажа нещо за нея без псуване. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Резултати в Гугъл за:

- иудаизъм - 582

- иудеизъм - 5

- йудаизъм - 6 890

- йудеизъм - 15 100

- юдаизъм - 6 770

- юдеизъм - 2 110

---

В "Правописен речник на българския език", изд. "Наука и изкуство", София, 2008 г., са включени думите юда, юдей, юдейски.

За съжаление, липсва думата юдеизъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites
От интернационализма по-крайно няма. Повече е даже от крайно, защото извън краищата на държавата изнася всички национални ценности, в далечна Москва ги праща.

За глобализацията не мога да кажа. Не се е още превърнала в история като интернационализма, за да мога да кажа нещо за нея без псуване. :)

Глобализацията не е течение, настроение или учение, а процес. Глобализма се изповядва тъй да речем от онези, които им се ще да са "радетели на глобализацията". Тя се случва с тях и без тях, понеже е социално-икономическо явление, което е пряко следствие не от учения или политически настроения, а от технологичното развитие на човечеството.

Името се изписва иудаизъм (би било редно да се изписва и Иуда, Иудейски и прочие), заради гръцкото "Ioudaïsmos" и фактът, че така се изписват имената в текста на Библията. Не с Ю, а с "Иу" по канона - поради това всеки си преценява дали да ги изписва според правописния речник или според библейския източник.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нямам никакво намерение да се заяждам или да изпадам в антисемитизъм, просто нека да дадем думата на еврейската книжнина и на равинистичната мисъл.

По-скоро това е антияфетизъм!

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 2.10.2009 г. at 23:24, Last roman said:

И в древността е имало талибани. :bigwink:

Даже и не толкова  в древността. Някои са избивали собствените си в трудови лагери. Въпроса е обаче  по какво заключи ,че писаното в поста и показаните " цитати " от Талмуд-а са верни. Направили си труда да провериш преди да се изкажеш ? Предлагам да ми намериш къде пише това  и да го разтълкуваш 

On 2.10.2009 г. at 22:48, Panzergrenadier said:

 

* Pesachim (49, b) Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.

 

 

On 2.10.2009 г. at 22:48, Panzergrenadier said:

 

 

*забележка:

Всички цитати са с отпратки за да се сравнят при желание с оригинала.

Някои от горните цитати са от Талмуда и Зохар от 18-ти и 19-ти век не могат да бъдат открити в най-новите им издания, защото са отстранени, но в по-старите издания ги има.

Този  потребител с право може да бъде номиниран да носи знамето на едно вербално безсрамие.

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Доста стара тема повдигна. Иначе изказването ми се основава най-вече на тогавашната религиозна доктрина на юдаизма и отношението на т. нар. 'богоизбран народ' към 'необрязаните' - елини и римляни, довело през 1-2 век до най-кървавите въстания в Юдея, Палестина, Египет, Киренайка и Кипър, които по същество са били аналогични на днешния джихад срещу 'неверниците'. Но слепият религиозен фанатизъм е характерен за монотеистичните религии, а Старият завет изобилства от примери как юдеите трябва да третират останалите народи, така че резултатите били логични и жестоки. Добре че братята римляни впоследствие попрочистили Близкия изток, макар че съдейки по въстанията по времето на Юстиниан, явно не са били толкова стриктни в геноцида, колкото юдеите.

Редактирано от Last roman
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, Last roman said:

Доста стара тема повдигна.

е и..какво от това ? Някъде има ли указание кои теми отпадат по давност.:bleh:

Не си ми отговорил на въпроса. Аз твърдя,че написаното в поста  от съфорумеца не отговаря на истината и показва  огромно непознаване на текстовете на Талмуд-а. Твоя пост -също. Затова ти предложих да ми намериш къде в писанието на евреите има такъв цитат. 

Преди 10 часа, Last roman said:

Иначе изказването ми се основава най-вече на тогавашната религиозна доктрина на юдаизма и отношението на т. нар. 'богоизбран народ' към 'необрязаните' - елини и римляни, довело през 1-2 век до най-кървавите въстания в Юдея, Палестина, Египет, Киренайка и Кипър, които по същество са били аналогични на днешния джихад срещу 'неверниците'.

Извинявай , но можеш да звучиш авторитетно само за някой ,който не познава историята и писанията на евреите.

Първо не си запознат изобщо с виждането за богоизбран народ що се отнася до евреите.

Второ войните ,които ти определяш като един вид еврейски  джихад срещу елини и римляни е дълбоко невярно и погрешно и нямаш  представа защо са се водили .

Причината -ти не познаваш историята на древна Иудея.:bleh: 

Ако , беше прочел внимателно това ,което ти писах и си беше направил труда да потърсиш това ,което те посъветвах щеше да отпадне необходимостта да напълниш с неточности и този си пост. 

Малшанс е някой да спори с мен по тези въпроси-но какво пък пречи да опитате:bleh:

Редактирано от Rebecca
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами хайде тогава, щом си толкова навътре по еврейските въпроси, дай кратък очерк на положението в Юдея през 1-2 век и защо са обрязаните са вдигали кръвопролитни въстания. Поне съм останал с впечатление, че Йосиф Флавий добре е отразил проблема в произведенията си, но ако ти имаш други хипотези, ще се радвам да ги изложиш. Щото да мяташ само кухи фрази е доста несериозно. :)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 часа, Last roman said:

Ами хайде тогава, щом си толкова навътре по еврейските въпроси

Продължаваш да не отговаряш на питането. Вместо това отговаряш на въпроса с въпрос. Наясно съм ,че това не е само липса на аргументи. :bleh:

Обаче ,аз веднага мога да посоча кое е пълен булшит в твърдяното- никой религиозен евреин няма да извърши убийство по време на шабат ,нито през който и да е друг религиозен празник. Арабите затова разчитаха на успех по време на нападението на Исраел в дните на Йом Кипур.

Поста на форумния всезнайко вместо да предизвика сензация,  ще остане да виси като мръсни  непрани гащи в това пространство.

 

Що се отнася до теб- "римлянин "да не е видял Рим-има ли такова чудо ?

Защото в този град до ден днешен като исторически артефакт остава да се издига една арка ,която всички наричат арката на Тит . Истината обаче е, че вместо триумфална ,тя е арка на позора. Свидетелство за масовото убийство и разправа с цял един народ и безогледното ограбване на съкровищата на неговата светая светих- Храма.

Набедените от теб за насилници евреи са всъщност разселени /тези ,които не са убити и разпънати на кръст естествено / , Малхут Йехуда е заличена от картата на древния свят и за векове до 1948 година евреите нямат своя държава. 

Преди 5 часа, Last roman said:

. Поне съм останал с впечатление, че Йосиф Флавий добре е отразил проблема в произведенията си, но ако ти имаш други хипотези, ще се радвам да ги изложиш. Щото да мяташ само кухи фрази е доста несериозно. :)

Ако, бях на твое място  щях да се интересувам ,какво е правил Йосиф бен Матитяу , а не какво  е писал Йосиф Флавий -сещаш ли се защо ти уточнявам това?

 Интересно е първото му пратеничество до Нерон ,когато освен ,че отива да му обясни за отвратителния геноцид извършван от елините в Александрия над техните съперници в търговията -евреите, той отива да моли да бъдат освободени и свещениците от Храма , затворени още от времето на прокуратора-либертин Феликс. Другото унижение за вярващите иудеи- свещеническите дрехи на първожреца са били иззети от римляните по времето на Тиберий от прокуратора Валерий Гратий  и заключени в крепостта Антония. Всеки празник служителите на храма е трябвало да се молят  да им бъдат дадени. След службата -отново били връщани " под арест" в крепостта. Това било унизителен и обиден акт за народ ,който бил ревнив,всеотдаен ,честолюбив и привързан към своя бог. След Август , римските императори получавали титлата понтифекс-максимус. Наред с другите привилегии, тази титла им давала правото да се разпореждат и с религиозната власт в Рим и провинциите му. Интересно станало когато излезнала   мода  римските императори да се мислят за богове . Калигула и Нерон няколко пъти се опитвали да наложат на иудеите да сложат техни статуи в храмовете на техния бог. Това  е причината за най-известните въстания и бунтове на иудеите. Само ,който не познава безкомпромисния монотеизъм на иудеите, може да неглижира и омаловажава този факт и да търси другаде причините за кръвопролитните войни започнали единствено и само по вина на Рим.  Иудеите мразели Рим ,който изсмуквал кръвта им с непосилни данъци, Рим ,който отвличал синовете и дъщерите им и ги хвърлял да бъдат разкъсвани по арените на амфитеатрите за радост на квиритите, Рим и неговите кървави луди императори ,които искали да изместят иудейския бог от сърцето на неговия народ.

Няма нужда някой да се чекне  край теми и история които не разбира- шпагатите са за спортните зали. С вицове се " разговаря " в подходящ раздел.

Внимавай ,когато  използваш думите си и квалифицираш- рискуваш да изпаднеш в състояние на човек ,който държи сам срещу себе си инжекция с упойка. Тогава изпадаш в състояние да изречеш невероятни неща на които могат да се насладят само шарани. Сериозните хора ,които разбират ще те подминат снизходително.

Това уважаеми, не е обида ,ако можеш да разбереш какво искам да ти кажа.:)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Готово, махам дублажа. Много емоционално поднасяш нещата. Истината разбира се не е черно-бяла, както я представяш, но ми беше интересно да чуя гледната ти точка, за да разбера по-добре агрументацията ти. 

Продължаваш да не отговаряш на питането. Вместо това отговаряш на въпроса с въпрос. Наясно съм ,че това не е само липса на аргументи. 

Честно казано - слабо ме интересува Талмуда. Той е от съвсем друга времева рамка. Тезата ми е, че религиозният фанатизъм и тероризъм в античността /защото сикариите и зилотите са именно такива/ е юдейско творение, именно поради нетолерантността на 'богоизбрания народ' към съседите си, което е идеологически подкрепено от Стария завет. Юдеите са може би единствените, които не желаят да се интегрират в империята и редица римски императори дори поначало се съобразяват с тях по политически причини /пръв е Цезар/. 

Забавното е, че юдеите освен че се борят с набатееца Ирод, намират 'сили' да се репчат и на силните на деня. Затова не е учудващо, че толерантните и търпеливи римляни най-накрая вдигат ръце и пускат в ход гладиусите. Прищевките на Нерон и Калигула изобщо не могат да се дават за пример, как видите ли офенднатите юдеи толкова се фрустрирали, че повели свещенна война срещу друговерците.

Защото в този град до ден днешен като исторически артефакт остава да се издига една арка ,която всички наричат арката на Тит . Истината обаче е, че вместо триумфална ,тя е арка на позора.

Прекрасен паметник на изкуството, на който съм се любувал неведнъж, защото ни дава безценни исторически сведения за този период. За теб - позор, за римляните - символ на могъществото на империята, показваща как се е разправила с разбунтували се фанатици.

Набедените от теб за насилници евреи са всъщност разселени /тези ,които не са убити и разпънати на кръст естествено / , Малхут Йехуда е заличена от картата на древния свят и за векове до 1948 година евреите нямат своя държава. 

Доста милостиво наказание, всъщност. С оглед на геноцида, който са спретнали в упоменатите римски провинции. Т. е. аргумента ти за невинността на юдеите и за жестокостта на римляните издиша. Но въпреки изселването, част от юдейските племена продължават да живеят в Палестина и вдигат въстания и по времето на Юстиниан, а също и подпомагат арабското завоевание на Близкия изток, Сирия и Египет. След като ромеите  им посочват вратата, някои от тях отиват и в Хазария, но това е друга тема. 

Ако, бях на твое място  щях да се интересувам ,какво е правил Йосиф бен Матитяу , а не какво  е писал Йосиф Флавий -сещаш ли се защо ти уточнявам това?

Йосиф Флавий си е типичен бояджия, както и повечето по-умни юдеи, ето защо е оцелял и дава ценни сведения за обстановката в Юдея и причините довели до унищожаването на Йерусалим. Длъжен съм да подчертая, че за тази катаствофа са виновни самите юдеи. Римляните само гледали сеир, докато фракциите са се клали вътре в града и влезли най-накрая, колкото да спасят съкровищата от храма, подпален от самите зилоти. :animatedwink:

Майтапа настрана, но римляните са заличавали градове и държави дори и за по-малки прегрешения, така че пак имаме вид специално отношение на цивилизованите синове на Марс и Венера към незаслужаващите това мракобесни почитатели на гневливия бог.

Другото унижение за вярващите иудеи- свещеническите дрехи на първожреца са били иззети от римляните по времето на Тиберий от прокуратора Валерий Гратий  и заключени в крепостта Антония. Всеки празник служителите на храма е трябвало да се молят  да им бъдат дадени. След службата -отново били връщани " под арест" в крепостта.

Като се има предвид, че римляните се съобразявали с чуствителните към изображения  юдеи и не издигали статуите на императорите си в Йерусалим, което пак е прецедент. Освен това прагматичните западняци поначало не преследвали чуждите религии и дори инкорпорирали в себе си различни богове, ако последователите им си плащали данъците и се държали цивилизовано. Уви, въпреки че фарисеите спазвал римските наредби, това не важало за останалите слоеве на обществото, които все чакали месията и вдигали въстания на поразия. Нормално е дори и на най-толерантния управител да му писне. Ситуацията силно напомня поведението на ислямските малцинства в ЕС днес. Но като се има предвид, че исляма е дериват на юдаизма... :)

Иудеите мразели Рим ,който изсмуквал кръвта им с непосилни данъци, Рим ,който отвличал синовете и дъщерите им и ги хвърлял да бъдат разкъсвани по арените на амфитеатрите за радост на квиритите, Рим и неговите кървави луди императори ,които искали да изместят иудейския бог от сърцето на неговия народ.

Тук вече пускаш трогателни лафове, почерпени от някой псевдоисторически роман от типа на 'Quo vadis'. Демек ще ти отговоря в духа на твоя безпардонно-пуберски стил: "само ,който не познава космополитизма и прагматизна на римляните може да неглижира и омаловажава този факт...". Обожествяването на императорите е акт на признание към техните заслуги приживе, ни повече, ни по-малко. Разбира се един близкоизточен фанатик няма как да проумее това, но когато си в Рим, правиш като римляните. Ако не се съобразяваш с тях, изхвърчаш от историческата сцена.

Редактирано от Last roman
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето го пълния текст на Вавилонския Талмуд, бая има за четене: http://www.sacred-texts.com/jud/talmud.htm  Още едно място, където може да се намери: http://www.nommeraadio.ee/meedia/pdf/RRS/Babylonian Talmud.pdf

А инак по темата- древните йудеи са си били едно към едно с днешните ислямски фанатици. Предполагам, че Ребека не приема този прост факт и се пали, защото самата тя е вярваща еврейка или протестантка( текущият тренд в църквите е поддържането на твърдението за богоизбраността на еврейте и днес поради силното лоби на еврейските религиозни и политически организации отвъд океана, което пък е благодарение на изпитваната вина от западняците за Холокоста, откъдето и криворазбрания либерализъм на Запад, но това е една много обширна и неприятна тема), което аз отчитам като минус( атеист съм), понеже това пречи на обективната оценка на тогавашните събития, вместо това те се пречупват през определена идеологическа призма от вярващите. Лошото обаче не е в това( проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се), а в разпространението на преиначената историческа информация всред широките маси, поради което става "леко" мазало.

 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 часа, Last roman said:

 Много емоционално поднасяш нещата.

 

Свиквай," римлянино":bleh:

Преди 15 часа, Last roman said:

 

Честно казано - слабо ме интересува Талмуда. Той е от съвсем друга времева рамка. Тезата ми е, че религиозният фанатизъм и тероризъм в античността /защото сикариите и зилотите са именно такива/ е юдейско творение, именно поради нетолерантността на 'богоизбрания народ' към съседите си, което е идеологически подкрепено от Стария завет. Юдеите са може би единствените, които не желаят да се интегрират в империята и редица римски императори дори поначало се съобразяват с тях по политически причини /пръв е Цезар/. 

 

Първо- благодаря за отговора. Честно казано доволна съм ,че насреща ми стои "римлянин" :bleh: ,отколкото някой вмирисан на чесън и сланина хайдутин. Идва ми гадещо нанагорно патоса на любителите на държава опъната в сънищата им  като шагренова кожа на три морета ,с прически като на коня си, днес възхваляващи не родните поля  и белокраките българки , а македонските наденици. 

Не съм изненадана ,че не те интересува Талмуд-а, но съм изненадана ,че правиш генерални заключения относно евреите въз основа на непознаването му.Що се отнася до сикариите и зилотите те се появяват твърде късно в писанията на Йосиф и напълно отсъстват в изворите преди войната срещу Рим. Това обаче,което ти услужливо  забравяш да упоменеш или не знаеш е,че точно тези групи прекратяват жертвоприношенията за императора и принасяни от императора ,което довело до война, и  завземането на  Храма.

Тези групи  били обзети от върла омраза срещу тези иудеи ,които подпомагали Рим и неговите управници в Иудея. Не виждам с какво толкова са различни от вашите хайдути ,които са отмъщавали на българските чорбаджии ,които съдействали на турската власт. В този смисъл е хубаво да гледаш гредата в своето око ,преди да заклеймиш сламката в нечие друго.

Преди 15 часа, Last roman said:

 

Йосиф Флавий си е типичен бояджия, както и повечето по-умни юдеи, ето защо е оцелял и дава ценни сведения за обстановката в Юдея и причините довели до унищожаването на Йерусалим. Длъжен съм да подчертая, че за тази катаствофа са виновни самите юдеи. Римляните само гледали сеир, докато фракциите са се клали вътре в града и влезли най-накрая, колкото да спасят съкровищата от храма, подпален от самите зилоти. :animatedwink:

 

Нали се разбрахме да не си общуваме с вицове. Да припомням ли колко пъти иудеите са подпомагали Рим .Всяка една привилегия ,която са получили те са я заслужили. Когато става диктатор  именно Цезар не забравя  за помощта, която са му оказали иудеите в борбата му срещу Помпей- новият властник им осигурява привилегирован статут, без обаче да им връща независимостта.Едно от обвиненията  срещу иудеите заради поддръжката им към Рим   и Птолемеите идва от от Антиох Епифан и отменя указа на  предшественика си като прави опит да премахне иудаизма и забранява службите в цяла Иудея, издига и статуя на Зевс над жертвеника в храма , забранява обрязването, прекръства Йерушалаим в Антиохия. Иудаизма е застрашен. Тогава иудеите се обръщат за помощ към Рим ,без да допускат ,че точно това ще ги погуби.  "Благодарността" на последващите императори  се изразява в открито насърчаване на гърците в саморазправа с иудеите. Антисемитизма започва именно в Египет ,открито насърчаван от римските императори ,винаги подвластни на максимата " Разделяй и владей " Всеки един опит да ми представиш Рим като люлка на доброто и демокрацията , е обречен на неуспех. Ще се окажеш един разказвач на небивалици. " Демократичният " и "цивилизован " Рим е бил от началото до края си завоевател , бил е робовладелец ,  съществуващ и градящ могъществото си единствено и само върху ресурсите на завладените и подчинените държави. В този Рим, човешките жертвоприношения са били ежедневие и най-отвратителното- убийствата на хора е служило за забавление. Можеш да направиш опит да възвеличиш по този начин и Османската империя и това ,което е направила в земите завладени от нея. Аз тогава ще те опонирам,че Българското Възраждане е започнало точно  по времето на османското владичество ,че  статута на Църквата ви е даден точно от турски султан и вие българите напразно се жалвате. 

С думи всеки може да "убие", драги ми римлянино :bleh:

Преди 15 часа, Last roman said:

 

Майтапа настрана, но римляните са заличавали градове и държави дори и за по-малки прегрешения,

Майтап си правиш. Това същите римляни ,които са носили прогрес и демокрация на света ли са ?Тогава излиза ,че целия патос в думите ти  с който ми превъзнасяш римляните е като цепенето на дърва. :bleh:

Преди 15 часа, Last roman said:

 

Като се има предвид, че римляните се съобразявали с чуствителните към изображения  юдеи и не издигали статуите на императорите си в Йерусалим, което пак е прецедент.

 

Преди 15 часа, Last roman said:

така че пак имаме вид специално отношение на цивилизованите синове на Марс и Венера към незаслужаващите това мракобесни почитатели на гневливия бог.

.

айде пак вицове. Подходящ си за някое американско шоу ,драги ми римлянино-там веселят дебилите, които дори не знаят кой им е президент.

Трябва ли да припомням ,че Йерушалаим е сравнен със земята и върху отломките му  е построен Елия Капитолина ?

Дето се вика римляните не сложили идол в храма на иудеите, просто разрушили целия  им град.

Преди 15 часа, Last roman said:

 

Прекрасен паметник на изкуството, на който съм се любувал неведнъж, защото ни дава безценни исторически сведения за този период. За теб - позор, за римляните - символ на могъществото на империята, показваща как се е разправила с разбунтували се фанатици.

 

Ама моля ти се-.всеки от своята си камбанария. Арки из Рим-бол.Всеки император е увековечавал военните си набези из провинциите и кървавото потушаване на бунтове с арки. Църквата в Батак също дава исторически сведения за един определен период и събитие в българската история, но в никакъв случай не може да се каже ,че нормален човек може да се любува на човешки черепи.

Преди 15 часа, Last roman said:

Обожествяването на императорите е акт на признание към техните заслуги приживе, ни повече, ни по-малко. 

Виж ти. Допусках ,че е така. Кажи обаче какви са заслугите на коня на Калигула ,който бил  обявен за консул и само смъртта на лудия му собственик попречило  да получи място до коня Пегас. 

Редактирано от Rebecca
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 часа, kall said:

Ето го пълния текст на Вавилонския Талмуд, бая има за четене: http://www.sacred-texts.com/jud/talmud.htm  Още едно място, където може да се намери: http://www.nommeraadio.ee/meedia/pdf/RRS/Babylonian Talmud.pdf

 

 

 Талмуд Йерушалми и Талмуд Бавли са интересни за четени. Също така и не толкова страшни.

Всеки може да направи справка в кой от двата Талмуд-а са написани думите дадени в цитатите на форумния многознайко. С дребни  тарикати имащи се за капацитети в области ,които не познават , човек може да се домогне само до дребни лъжи ,нищо повече.

Редактирано от Rebecca
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...