Отиди на
Форум "Наука"

Военното дело на прабългарите


Recommended Posts

  • Потребители

И какво според тебе са правили кутригурите начело със Заберган във Византия?

а) минавали са транзитно на път за Божигроб

б) били са на екскурзионно летуване

в) дошли са да плячкосват каквото им падне.

г/ Изпратени са на командировка от своите господари - Аварите?

И нямаше ли там някъде в Юстиниановата епоха някакъв персийски посланик в Константинопол с името Заберган? :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 202
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

г/ Изпратени са на командировка от своите господари - Аварите?

И нямаше ли там някъде в Юстиниановата епоха някакъв персийски посланик в Константинопол с името Заберган? :smokeing:

Аварите се появяват десетина години по-късно и тогава туристическото движение с дестинация Византия на разни варварски групи като българи, славяни и гепиди придобива своя организиран вид.

Има такъв пълководец. По-интересното обаче е че, името Забарг е регистрирано в надписите от Боспорското царство, което, както знаем е било пълно със сармати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
По-интересното обаче е че, името Забарг е регистрирано в надписите от Боспорското царство, което, както знаем е било пълно със сармати.

Аварите са готско племе , което се формира в областта на северните Карпати и неговото могъщество се дължи на формирането на мощен антивизантийски съюз , който се формира на персийска основа обхващайки геополитическите формации от Средния Дунав до Каспийския район.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Частично иранизираните прабългари тюрки по произход и принадлежност проникват в Европа през Урал и Волга

Това е грешно!

Правилно е така:

Прабългарите иранци по произход, принадлежност, религия и език проникват в Европа през прохода Дербент и частично се тюркизират при контактите си с тюрките проникнали в Европа през Урал и Волга

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук ще спорим. През 559г. кутригурите вече са съюзници или подчинени на аварите, а още през 557г. започват контактите между Византия и Аварите (чрез алани, които по това време обитават в дн.УКрайна).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Тук ще спорим. През 559г. кутригурите вече са съюзници или подчинени на аварите, а още през 557г. започват контактите между Византия и Аварите (чрез алани, които по това време обитават в дн.УКрайна).

Имах предвид появата на аварите в Панония. Иначе нещата са си навързани - кутригурите нападат Византия, утигурите ги е яд че немогат и те да грабят, тъй като са далече, но засметка на това нападат кутригурите, което става с ромейска подкрепа. Двете племена се изтощили взаимно и в този момент дошли аварите. Тъй като те са противници на утригурите, естествено техни съюзници веднага стават кутригурите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Манчен-Хелфен има интересни наблюдения върху името Заберган

Leader of the Kutrigur Huns about 550-560. [147] Justi compared the name with in two inscriptions from Tanais, assuming that -an was the patronymic -ana, -an. [148] Zabergan is a Persian name. In the inscription of Shapur I, 261, A.D., it occurs as Pahlavi zplk'n, Parthian zbrkn, and Greek . [149] Although , the general who in 586 defended the fortress Chlomaron against the Romans, [150] might have been the commander of barbarian auxiliaries and, therefore, a barbarian himself, , a minister of Chosroes I, [151] was certainly a Persian. [152]

Той е сгрешил леко, доколкото суфикс "ган" е еквивалент на "син на" т.е. Заберган означава "Заберов" или "син на Забер, от рода на Забер".

Тук ми идва на ум и големият въпрос що за птици са т.нар. кавказки авари, чиито аристократи по правило носят ирански имена? :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Манчен-Хелфен има интересни наблюдения върху името Заберган

Leader of the Kutrigur Huns about 550-560. [147] Justi compared the name with in two inscriptions from Tanais, assuming that -an was the patronymic -ana, -an. [148] Zabergan is a Persian name. In the inscription of Shapur I, 261, A.D., it occurs as Pahlavi zplk'n, Parthian zbrkn, and Greek . [149] Although , the general who in 586 defended the fortress Chlomaron against the Romans, [150] might have been the commander of barbarian auxiliaries and, therefore, a barbarian himself, , a minister of Chosroes I, [151] was certainly a Persian. [152]

Той е сгрешил леко, доколкото суфикс "ган" е еквивалент на "син на" т.е. Заберган означава "Заберов" или "син на Забер, от рода на Забер".

Тук ми идва на ум и големият въпрос що за птици са т.нар. кавказки авари, чиито аристократи по правило носят ирански имена? :smokeing:

Случайно да сме изненадани от факта, че един български владетел носи иранско име? Не! :bigwink: Виж утре на нашия любим "професор", сигурно ще му настръхнат тюркофилските мустаци и надълго ще обяснява "това е мода" или че сарматите са всъщност частично иранизирани тюрки от огузо-угъзо-протокипчакската група.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
ВОЕННОТО ДЕЛО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Частично иранизираните прабългари тюрки по произход и принадлежност проникват в Европа през Урал и Волга към средата на ІІ в. и южно от Каспийско Море на Кавказ в началото на ІІІ в. [Джафаров].

В действителност прабългарите излизат на европейската историческа сцена, когато през 376 г. форсират Керченския Пролив, който в най-тясната си част е 4-5 км, разгромяват кримските готи, покоряват прикримските алани и разцепват на две славяните в Северното Причерноморие.

Окончателно-връхна точка на европейската експанзия на прабългарските родове и племена е основаната, доминирана и ръководена от тях полиетническа военно-племенна конфедерация Западно-Хунска Империя, последен хан на която е прабългаринът от рода Дуло на племето на българите оногури хан Атила-Авитохол.

Към края на своето съществуване по средата на V в. Западно-Хунската Империя се простира от Урал на изток до Рейн на запад и от Балтийско море на север до Стара Планина на юг.

Прабългарите донасят на европейските народи нова организационна структура и бойна тактика на войските, тежката или бронираната конница, обсадната техника, извитата сабя, пластинчатия или съставен лък, твърдото седло, стремето, подвесните колани и горните мъжки гащи.

Зародишът и началото на тежката прабългарска конница, между впрочем, е още от преди Новата Ера, в империята на източните хуни в Северна Централна Азия, където ”всеки възмъжал, способен да натегне лък, става конник в броня” (Н. Крадин), а неин пряк наследник пак по тези земи например е киргизската тежка конница от VІ в. – ”Удар тяжелой конницы был страшен. Облаченные в пластинчатую броню воины, на свежих закованных в железо конях, сминали на своем пути любую преграду” (Л. Бобров);...

”The character of the battle, when the vassal tribes of Vestgotes, Franks, Burgunds and Roman legions lead by Aecius, encountered with the Atila’s troop-horse Armada, was changeable: The infantry legions of Rome and its allies came against the advance guard of the "Father" Atila. The role of the Bulgarian cavalry (the so-called "slingers" or Hussars) was very important at that moment. The "slingers" outflanked the Vestgotes and killed their tsar Theodorich, and thus, they averted the participation of the Vestgotes into the battle... The Bulgarian cavalry was a very important element which solved the political problems of the old Europe” (B. Marichkov) [срв. Nйmeth 1962, 3-4,119,127,131-132,179,214,299, вж. и срв. Бобров 2003; Гумилев 1993а, 499; Западные (европейские) гунны 2004, 10; Иордан 1960, 238; Крадин 2003, 143; Мухамадиев 2004, 6; Юхас 1985, 178-179,200; Battle of Chalons 2004, 6-9; Maenchen-Helfen 1973, 110,125-129; Marichkov 2003, 2-3; Thompson 1948, 149; ГрИзв-1, 107; ЛтИзв-1, 352-354; Gombos-1, 601-604; ~*~-2, 2135-2140, срв. История на българите 2003, 22,34-35; Фехер 2000, 198].

Professore,

Нито хуните имат тежка конница, нито хун-ну..

Освен това - военното дело и тактика на прабългарите са изучени детайлно..

За леките и бързи хуни, които са въоръжени с лъкове и с мечове (мечовете на хуните са прави) пишат Ам.Марцелиан, и Йорданес..Ам. Марцелиан явно е имал добри източници, защото прави детайно описание на хуните..Йорданес описва липсата на такава конница при хуните - точно в частта, в която преразказва обръщението на Атила към хуните... преди битката на Каталунските полета.Аналогично е и при описанието на на битката при Недао...

Що се отнася до хунну- както вече беше обяснено в друг форум, от един китаевед и познавач:

Крадин следует трактовке данного пассажа из "Ши цзи" (史記), сделанной Бичуриным. Она радикально устарела.

Буквально там так: мэйши нэн маньгун вэй цзяци 每士能彎弓爲甲騎, т.е. "каждый взрослый мужчина, способный натянуть лук, делается первоклассным наездником".

Ключевые слова здесь - цзяци 甲騎, которые Бичурин перевел как "латная конница".

Тем не менее, здесь иероглиф цзя 甲 употреблен в смысле "первоклассный, первый из многих". Тогда смысл становится увязанным с предыдущим пассажем, где описано воспитание мальчиков у Сюнну - мол, они в детстве ездят на баранах и стрелят из луков в мелких зверьков. А вот когда они вырастут...

Тут уж смысл вполне однозначен - в детстве играя в наездников, они становятся прекрасными всадниками, когда повзрослеют. Да и прочие источники не подтверждают наличия у Сюнну тяжелой конницы. Даже про панцири для воина (не говоря про доспехи для коня!)у Сюнну есть только отдельные упоминания.

К тому же очень неправильно методологически связывать Сюнну и болгарские племена, которые появляются на исторической арене гораздо позднее гибели последних остатков Сюнну (IV век). написаното в

Същото има впредвид и Гумилев, които описва военното дело и тактиката на хун-н, изчерпателно:

http://gumilevica.kulichki.net/HPH/hph05.htm

Или обобщено казано: тяхната тактика състои в засади, изненадващи нападения, и/ или преследването и изтощаване на противниците (когато те са армия), чрез унищожаване на обозите и припасите им..Като цяло това са ловни тактити..и имат успех главно срещу разпокъсаните племена и народи (такива са наланите когато хуните ги покоряват) или срещу беззащиното население..Обаче- след разпадането на хунския съюз -т.е в момента, в които подчинени на хуните народи се опълчват на тях, съдбата на хуните вече е "предначертана"..Консолидираните и милитаризирани бивши съюзници - практически пращат европейските хуни в "небитието на историята"...(както се знае че се е случило след битката при Недао - от източниците за случилото се след тази битка).

Знае се вече, че единствено сянбийците успяват да създадат подразделения от тежка конница в тази част на света, и то след III век..(Изключваме тези народи, познато като сармати, или тези чийто етногенез се извършва през т.н. в литературата "гуно-сарматская" епоха)...

http://forum.eurasica.ru/topic2921.html

Така че нито хунското военно дело и такитика., нито тези на хун-ну, са близки с позната тактика и военно дело на българите: Тези на българите са най-близки са до аварските такива, включително и като използвано въоръжение (за което има различни исторически източници) , като аварската тактика и военно дело имат преки паралели и аналогии в най-голяма степен със сарматските военно дело и бойна тактика (разбира се аварската тактика е синкретична) .За сарматските такива (тактика, въоръжение, доспехи, и военно дело като цяло), можем да отворим друга тема, но общо взето това е положението с българите:

http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm

А тук Маврикий (Псевдо-Маврикий) е описал аварската тактика и военно изкуство, като съвествен изследовател - или казано по друг начин като професионалист..

http://xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios.htm

Link to comment
Share on other sites

Professore,

Нито хуните имат тежка конница, нито хун-ну..

Освен това - военното дело и тактика на прабългарите са изучени детайлно..

Знае се вече, че единствено сянбийците успяват да създадат подразделения от тежка конница в тази част на света, и то след III век..(Изключваме тези народи, познато като сармати, или тези чийто етногенез се извършва през т.н. в литературата "гуно-сарматская" епоха)...

Както винаги и този път не се отличавате с особена почтеност към опонента и коректност към материята.

Всъщност сянби са прабългарите савири, които като цяло мигрират на запад, но част от тях остава

по тези места и с течение на времето тъкмо те се монголоизират.

Цитата(Урянхаец @ 29.1.2008, 13:23)

Современные данные науки (палеографии, археологии, лингвистики) позволяют сделать вывод,

что литературный язык возник у монголов гораздо раньше, чем предполагалось до настоящего времени.

Противоречивое, на первый взгляд, сообщение китайского источника дает чрезвычайно важные сведения по непосредственно интересующим нас вопросам. http://www.philology.ru/linguistics4/luvsandendev-97.htm

Как это понимать?

Значит, сяньби утеряли родной язык предков и придумали литературный язык, ставший государственным?

Этот язык лег в основу кытайских (кытай - династия ЛЯО) диалектов?

проф. Добрев

Опытный пользователь

Большое спасибо, было исключительно полезно и приятно прочитать.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както винаги и този път не се отличавате с особена почтеност към опонента и коректност към материята.

Всъщност сянби са прабългарите савири, които като цяло мигрират на запад, но част от тях остава

по тези места и с течение на времето тъкмо те се монголоизират.

Цитата(Урянхаец @ 29.1.2008, 13:23)

Современные данные науки (палеографии, археологии, лингвистики) позволяют сделать вывод,

что литературный язык возник у монголов гораздо раньше, чем предполагалось до настоящего времени.

Противоречивое, на первый взгляд, сообщение китайского источника дает чрезвычайно важные сведения по непосредственно интересующим нас вопросам. http://www.philology.ru/linguistics4/luvsandendev-97.htm

Как это понимать?

Значит, сяньби утеряли родной язык предков и придумали литературный язык, ставший государственным?

Этот язык лег в основу кытайских (кытай - династия ЛЯО) диалектов?

проф. Добрев

Опытный пользователь

Большое спасибо, было исключительно полезно и приятно прочитать.

М-да.. Проявявате грозно отношение - като двойни стандарти ..Трябва ли цитирам съобщения с примери некоректно отношение от вас към събеседниците ви във други форуми , или да цитирам абсурдните ви приемания - се отнасяте вулгарно и неуважително към историческите източници?..

..Мнението, че Савирите като Сянби са част от хун-ну е абсурдно, защото се знае от източниците (!), че сянби са част са дун-ху, и се отделят от тях, след разгрома на дун-ху (източните "ху" т.е. варвари, чужденци) - от хун-ну през 3 век преди новта ера..

http://www.oval.ru/enc/70088.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Xianbei

http://en.wikipedia.org/wiki/Donghu

Така че тезата ви тук и дотук (в тази тема) е абсурда - от историческа гледна точка..Е ако искате да я публикувате, и да я представите като историческа - проблемът си остава ваш..(защото "проблемът" има и етична страна)..

Link to comment
Share on other sites

Манчен-Хелфен има интересни наблюдения върху името Заберган

Leader of the Kutrigur Huns about 550-560. [147] Justi compared the name with in two inscriptions from Tanais, assuming that -an was the patronymic -ana, -an. [148] Zabergan is a Persian name. In the inscription of Shapur I, 261, A.D., it occurs as Pahlavi zplk'n, Parthian zbrkn, and Greek . [149] Although , the general who in 586 defended the fortress Chlomaron against the Romans, [150] might have been the commander of barbarian auxiliaries and, therefore, a barbarian himself, , a minister of Chosroes I, [151] was certainly a Persian. [152]

Той е сгрешил леко, доколкото суфикс "ган" е еквивалент на "син на" т.е. Заберган означава "Заберов" или "син на Забер, от рода на Забер".

Тук ми идва на ум и големият въпрос що за птици са т.нар. кавказки авари, чиито аристократи по правило носят ирански имена?

Псевдолингвистичните ви упражнения не подлежат изобщо на никакъв коментар,

а още по-малко пък на лингвистичен!

А иначе вашия любим авторитет аз съм го ревизирал отдавна, но вие повече гледайте да забележите

как и тук по-голямата част от имената на Атиловия клан се определят като тюркски.

Добрев Ив., Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Но още по-конкретно, поради това, че тук изобщо не проличават главната и водеща роля на българите в хунския военно-племенен съюз и безспорни тюркобългарски имена се представят най-общо като тюркски,...

...не може да се приеме дори и като минимално адекватно на миналото състояние на нещата и определено оригиналното, но въпреки това все пак доста странното и приблизително-повърхностно виждане, според което, ако се съди по племенните названия, една голяма част от хуните би трябвало да говорят тюркски език – Ultinčur и Alpilčur са тюркски имена като Bug-čor, печенежското племенно название, завършващо на τζουρ, и киргизското племенно и родово название, завършващо на čoro;...

...друг общ завършек при тюркските племенни названия, -gur, се появява при такива имена като Kutrigur, Utigur, Onogur, Bittugur, *Tongur и *Ugur; аналогично на Ultinčur, и Ultingir, завършващо на -gir, подобно на останалите безспорно тюркски етнически названия, трябва очевидно да е тюркско,...

...докато личните имена предлагат една по-различна картина и сред имената на Атиловите хуни тюркски или вероятно тюркски са Dengizich, Ellac, Emnetzur, Erekan, Eskam, Mundzucus, Oebarsios, Uldin, Ultzidur; германски или германизирани са Attila, Bleda, Edekon, Laudaricus, Onegesius, Ruga; персийско е Hormidac, хибриди са Kursich, Tuldila и с неясен произход са Adamis, Charaton, Ernach, Esla, Mama, Octar, Skotta, а при утигурите и кутригурите тюркски са Sandil, Sandilchos, иранско е Zabergan и т.н. [Maenchen-Helfen 1973, 376-442].

По точността и пълнотата на цялото това представяне не смятаме да вземаме отношение сега и тук, но не можем да се въздържим да не забележим най-напред в един малко по-общ план, че току-що цитираният автор явно не демонстрира особено добро познаване на закономерностите във фонетичното развитие на тюркските езици, щом като не е в състояние да идентифицира и обявява за неясно по произход мли Charaton, което, както ще се покаже и види по-долу, дори е банално-елементарен случай за тюркската етимология,...

...а след това и в един по-конкретен план, че за нас така и ще си останат пълна загадка основанията и причините, поради които името на кутригурския вожд Заберган около 550-560 г. се определя като иранско по произход, защото според нас появата на подобен консонантен корен в пехлевийски и партски език, както и съществуването през 586 г. на едноименен персийски генерал, ”може би варварин”, както и на министър ”сигурно персиец” по времето на Хосров І [Maenchen-Helfen 1973, 392] все още не са необходимото тук, пълно и достатъчно основание за подобен извод, поне докато не се разработи и предложи задължителната за подобни случаи, пълна и завършена етимологизация, посредством която да се покаже и докаже и съответният ирански етимон, ако това име наистина и изобщо има такъв.

В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

Колкото пък до останалата част от името, то тя не може да бъде нищо друго освен болгарската титл. хан, просто очевидността на което безспорно налага и това някои изследователи даже и да я изписват отделно – Zaber khan [Gyuzelev 1979, 18] и наличието на която титла е допълнителното основание и причина името да се тълкува и обяснява достатъчно пълно и последователно не на иранска, а тъкмо на тюркска по принцип и прабългарска в частност езикова почва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

Колкото пък до останалата част от името, то тя не може да бъде нищо друго освен болгарската титл. хан, просто очевидността на което безспорно налага и това някои изследователи даже и да я изписват отделно – Zaber khan [Gyuzelev 1979, 18] и наличието на която титла е допълнителното основание и причина името да се тълкува и обяснява достатъчно пълно и последователно не на иранска, а тъкмо на тюркска по принцип и прабългарска в частност езикова почва.

Бла, бла, бла..... Внимателно със Заберган, да не стане като стана с Курт във форума Бойна слава, където станахте за смях на гаргите. Щом твърдите че е тюркско, посочете ни поне един тюрк, огуз, турчин, печенег, татар, савир, сянбияц и какъвто и ще да е с това име. А как ще коментирате наличието на това име в Боспорското царство, векове преди да се появят хуните и тюрките в Европа?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нито Забер, нито Заберган са тюркски имена и няма нито един аналогичен пример, докато примери от иранска среда има пет-шест. Обаче лицето ИД и други такива "учени" (срамно е да обиждаме колегията с причисляването към нея на този весел самозванец) не се интересуват от фактите.Тях ги вълнува единствено самозадоволяването на собствената им псевдонаучна перверзия. Те пишат за себе си и в светлината на техния егоизъм фактите нямат никакво значение.

За да нагласят изсмуканите от пръстите фантазии те са готови да кажат на черното бяло, например да поставят титлата слято след името, за което няма нито един синхронен пример, а тъкмо напротив, има множество примери за обратното - изрично отделяне, разчленяване на името от званието/титлата. Но на тези замаяни мозъци такива "дреболии" не се вписват в измишльотините и те просто ги пренебрегват.

ПП Титла хан у прабългарите има единствено в болезнените фантазии на шаманизирани псевдоучени. Намекът, че в гръцката азбука няма знак за изписване на звука "Х" е повече от перверзен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин на основата и в рамките именно и единствено на огуротюркските, тюркобългарските езици, където в противовес не на ”старотюркското”, а на огузт. *yagız, и не на ”среднотюркското”, ами на огуз. yagız и в никакъв случай yağız (Х. Ерен), защото спирантният зв. ğ се появява в турския език едва след началото на ХVІІ в., трябва да има, основно в турска графика, антично алт. огурт. *daγir, заето и в монголските езици под формата dajir, където е развило и значението ”елен” и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският, докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

И все пак изобщо не е ясно каква е тази тюркска етимология на Заберган!!!???!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И все пак изобщо не е ясно каква е тази тюркска етимология на Заберган!!!???!!!

".....и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, (АХА, ДЕМЕК , И ФАКТИЧЕСКИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО? "късноантично изтевр. огурт" - КЪСНОАНТИЧНО ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКО ОГУРО-ТЮРКСКО)... първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z..",

Аз пък предлагам следното ;) :

http://www.historymuseum.org/upload/fck_ed.../Izvestia17.pdf

БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕ НА

И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ТРИДЕЛ НИСГР АДИ

ОТ РАЙОНА НА КАВКАЗ

Тодор Чобанов

"Друг от археологическите паметни-

ци, споменати от Бешевлиев в анализа

му върху характера на първобългарските

имена е слабо познатият у нас надпис на

Шапур І ( вероятно 23 9-272г.) от Накш-и

Рустам22 – неговите царски деяния, в кой-

то сред придворните на Папак, дядото на

Шапур І, се споменава и Аспарух син на

Аспарух. В надписа се споменава и друг

персийски велможа, чието име Бешевли-

ев е пропуснал да коментира – Заберган,

определен като част от двора на основа-

теля на сасанидската династия и баща на

Шапур І – Ардашир І (224 -23 9). Съвсем

обосновано е да се направи допускането,

че питакш Аспарух от Мцхета-Армази

може да бъде идентифициран като един

от двамата Аспаруховци, споменати в де-

янията на Шапур І, където става дума за

“Аспарух, син на Аспарух” който е част

от двора на Шапуровия дядо, легендар-

ния Папак."

"Срещането, и то нееднократно, на

имена като Аспарух, Заберган, Безмер сред

ранговете на персийската аристокрация, и

то в района на Кавказ, позволява да се на-

прави допускането, че много представите-

ли на българския елит имат ирански про-

изход. Особено интересно се явява името

Аспарух, което наред с археологическите

паметници от Иберия от І-ІІ век и надпи-

са на Шапур І от ІІІ век се споменава и у

Амиан Марцелин в контекста на събития

от втората половина на ІV век."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

".....и от където се възстановява, фактически несъществуващото прмонг. *dagyr (Б. Владимирцов), късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, (АХА, ДЕМЕК , И ФАКТИЧЕСКИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО? "късноантично изтевр. огурт" - КЪСНОАНТИЧНО ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКО ОГУРО-ТЮРКСКО)... първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z..",

Аз пък предлагам следното ;) :

http://www.historymuseum.org/upload/fck_ed.../Izvestia17.pdf

БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕ НА

И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ТРИДЕЛ НИСГР АДИ

ОТ РАЙОНА НА КАВКАЗ

Тодор Чобанов

"Друг от археологическите паметни-

ци, споменати от Бешевлиев в анализа

му върху характера на първобългарските

имена е слабо познатият у нас надпис на

Шапур І ( вероятно 23 9-272г.) от Накш-и

Рустам22 – неговите царски деяния, в кой-

то сред придворните на Папак, дядото на

Шапур І, се споменава и Аспарух син на

Аспарух. В надписа се споменава и друг

персийски велможа, чието име Бешевли-

ев е пропуснал да коментира – Заберган,

определен като част от двора на основа-

теля на сасанидската династия и баща на

Шапур І – Ардашир І (224 -23 9). Съвсем

обосновано е да се направи допускането,

че питакш Аспарух от Мцхета-Армази

може да бъде идентифициран като един

от двамата Аспаруховци, споменати в де-

янията на Шапур І, където става дума за

”Аспарух, син на Аспарух” който е част

от двора на Шапуровия дядо, легендар-

ния Папак."

"Срещането, и то нееднократно, на

имена като Аспарух, Заберган, Безмер сред

ранговете на персийската аристокрация, и

то в района на Кавказ, позволява да се на-

прави допускането, че много представите-

ли на българския елит имат ирански про-

изход. Особено интересно се явява името

Аспарух, което наред с археологическите

паметници от Иберия от І-ІІ век и надпи-

са на Шапур І от ІІІ век се споменава и у

Амиан Марцелин в контекста на събития

от втората половина на ІV век."

И ооо ужас :crazy_pilot: :

В действителност мли Zabergan, Ζαβεργάν (557) на кутригурския хан се вписва и обяснява по един изключително прецизен и достатъчно задоволително-пълен начин..

.....късноантично изтевр. огурт. *davеr/cavеr, първата съгласна на което в гръцките извори е предадена посредством букв. Z, като тъкмо тук не е изключено тази буква да има за фонетична стойност и зв. дз от цокащ прабългарски диалект или цокащ български език, какъвто като че ли е бил аварският (!?!), докато чув. зыр, очевидно е резултат от развитие по друга линия на огуротюркския зв. *d [вж. и срв. ЭСТЯз-й, 64-65; DLT-4, 728; Eren, 439].

Или "изключително прецизния начин" се постига със: "не е изключено" и "какъвто като че ли е бил аварския език".. За мен пък този език си е източноирански, защото съм слушал че че псевдоаварите са иранци, които са помъкнати на запад от един ухуански (монголски ) род, беглец от тюрките - след преврата им в жужанския каганат.. Иначе авари (вари) означава "бегълци"....(познайте на какъв език)...Каганската титла при аварите явно са я донесли монголите -ухуани (защото си е пра-монголска де), а "канизауци" - май се етимологизира с източноиранските етимологии.. Чакам от години алтайската етимология на титлата, стига да не е нещо по Бешевлиев - о ужас, като кан-субашия (кан-военноначалник), или император, дето е поставен от бога и небето, с небесна каризма - дето се знае че каганите я имат.. Обаче... за няма съмнения за днешните българите че е говорил на тюркски ( за скептиците демек) - каганът се е нарекъл и "субашия".. :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като истински "топексперт" ИД не е забелязал, че т.нар. рес гести са на 3 езика и както на партски, така и на пехлеви името е предадено точно по този начин, т.е. фантасмагориите за замяна на звуци са поредните вицове. Да не говорим, че ако лицето ИД имаше и най-обща историческа култура, щеше да знае, че няма как в ІІ-ІІІ век да има персийски благородник с тюркско име, а титлата хан няма как да присъства в подобен паметник. Но такива дребни фактологически несъответствия въобще не могат да спрат един истински учЕн да твори, нъл тъй? :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Като истински "топексперт" ИД не е забелязал, че т.нар. рес гести са на 3 езика и както на партски, така и на пехлеви името е предадено точно по този начин, т.е. фантасмагориите за замяна на звуци са поредните вицове.

Най-вероятно професорът дори не си е правил труда да погледне надписа на Сапор. :doh:

Все пак обективността изисква да уточним, че въпросното име не е предадено точно по този начин в нито един от трите текста, а изглежда съответно като Zbrkn (партски, р. 24, вж. снимката), Zplk’n (ср.персийски, р. 30) и Ζαβρικαν (гръцки, р. 59).

post-5121-1245902220_thumb.jpg

Както впрочем и името Аспарух в същия надпис не е баш Аспарух, ами ’spwrk, ’sp[- - -] (на това място ср.перс. част е повредена) и Ασπωρικ.

* Важна забележка: знакът не представлява кавички, както смята друг наш водещ изследовател на прабългарите. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Най-вероятно професорът дори не си е правил труда да погледне надписа на Сапор. :doh:

Все пак обективността изисква да уточним, че въпросното име не е предадено точно по този начин в нито един от трите текста, а изглежда съответно като Zbrkn (партски, р. 24, вж. снимката), Zplk’n (ср.персийски, р. 30) и Ζαβρικαν (гръцки, р. 59).

post-5121-1245902220_thumb.jpg

Както впрочем и името Аспарух в същия надпис не е баш Аспарух, ами ’spwrk, ’sp[- - -] (на това място ср.перс. част е повредена) и Ασπωρικ.

* Важна забележка: знакът не представлява кавички, както смята друг наш водещ изследовател на прабългарите. :tooth:

Правилно, правилно колега, с уточнението, че Сапор би трябвало да звучи на български като "Шапур". И Заберган е "Зик Забрикан" т.е. Зик Заберганов по съвременните стандарти. За "Зик" Бешевлиев беше писал интересни работи...

Иначе съм удивен, че си в състояние да определиш кое точно на надписа е името... :lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
И все пак изобщо не е ясно каква е тази тюркска етимология на Заберган!!!???!!!

Не не ви е ясна, ами не знаете нищичко от Сравнително-историческата фонетика на тюркските езици.

Затова е най-добре да продължавате да общувате с Наполеон.

Link to comment
Share on other sites

БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕНА И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ТРИДЕЛНИ СГРАДИ ОТ РАЙОНА НА КАВКАЗ

Тодор Чобанов

Друг от археологическите паметници, споменати от Бешевлиев в анализа му върху характера на първобългарските

имена...

Срещането, и то нееднократно, на имена като Аспарух, Заберган, Безмер сред ранговете на персийската аристокрация, и

то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че много представители на българския елит имат ирански произход.

Типично гробищарска история в псевдолингвистичен лад - заедно вървят владетелските имена

с триделните сгради, което в действителност е от компетенцията на една добре известна медицинска наука!

И за да бъде картината пълна, нека този велик езиковед отговори на въпроса

дали самият аз не се явявам евреин, щом като моето лично име е от древноеврейски произход.

Но аз ни най-малко не се и съмнявам в неговата лингвистична гениалност, затова нека той да добави тук

и старогръцкия език посредник за преминаването на това име в старобългарския език!

Спорно лингво-гробощуване!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Типично гробищарска история в псевдолингвистичен лад - заедно вървят владетелските имена

с триделните сгради, което в действителност е от компетенцията на една добре известна медицинска наука!

И за да бъде картината пълна, нека този велик езиковед отговори на въпроса

дали самият аз не се явявам евреин, щом като моето лично име е от древноеврейски произход.

Но аз ни най-малко не се и съмнявам в неговата лингвистична гениалност, затова нека той да добави тук

и старогръцкия език посредник за преминаването на това име в старобългарския език!

Спорно лингво-гробощуване!

Професоре, боя се, че в обратната ситуация, когато въз основа на 2 или 3 оцелели имена трябва да се докаже, например, че суварите са тюрки, изведнъж заради еврейското си по произход име ще станете евреин, тоест при 2-3 тюркски имена веднага суварите ще бъдат обявени за тюрки, но при 10 ирански, прабългарите пак ще бъдат обявени за тюрки. Както се казва, "моето си е мое, твоето пак е мое".

Впрочем, какво стана с барсилите? И тях ли ще ги потурчите набързо? Ами че единството оцеляло барсилско име е Внасеп Сурхап, което си чисто иранско. Ама това не пречи, важна е концепцията.

Спорни лингво-гробоупражнения, професор Добрев! :crazy_pilot:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Типично гробищарска история в псевдолингвистичен лад - заедно вървят владетелските имена

с триделните сгради, което в действителност е от компетенцията на една добре известна медицинска наука!

И за да бъде картината пълна, нека този велик езиковед отговори на въпроса

дали самият аз не се явявам евреин, щом като моето лично име е от древноеврейски произход.

Но аз ни най-малко не се и съмнявам в неговата лингвистична гениалност, затова нека той да добави тук

и старогръцкия език посредник за преминаването на това име в старобългарския език!

Спорно лингво-гробощуване!

Първо. "Професоре", ако си мислите, че като пишите с голям шрифт, придавате някакъв авторитет на написаното от вас, жестоко се лъжите. Текстовете ви са толкова лишени от каквато и да е научност, колкото и когато ги писахте с удебелен шрифт.

"заедно вървят владетелските имена с триделните сгради" - Естествено. Дворците на българските владетели са били триделни постройки, каквито няма нито в Алтай, нито в Чувашия, но за сметка на това ги има при сасанидите. Имената на българските владетели са типично ирански, каквито няма нито в Алтай, нито в Чувашия, но за сметка на това ги има при иранските народи. :046:

"И за да бъде картината пълна, нека този велик езиковед отговори на въпроса дали самият аз не се явявам евреин, щом като моето лично име е от древноеврейски произход" - Със сигурност не сте евреин. Те се славят като интелигентна нация.

Редактирано от fixxxsers
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...