Западен и източен български диалект

[Kaloyan1]

Не знам за колегата ти, но трънският диалект прави впечатление повярвай ми.

[kramer]

Обикновено събота и/или неделя се качвам на Витоша с домочадието. Прави ми впечатление, че хората правещи излети горе говорят най-чистия български, езикът използван по БНР и БНТ. Няма да чуе човек нито мйекания, нито твърди западняшки псувни.

Зареждат някак си тия излети, другото е чалга и бълвоч.

Редактирано Октомври 27, 2013 от kramer

[Kaloyan1]

Само без хейт към музиката. Щото повечето българи си слушат чалга, ама нали е "срамно" и не си признават. Нали все пак сме "западноевропейци" ква ти чалга кви ти "мйекания" нека "Изтока" си ги слуша и говори.... все пак Софията е в "Запада" сиреч към Западна Европа. Така че да се вземаме в ръце всички останали и да изкореним себе си, нека се превърнем отново в копираща нация, вместо да пазим уникалността си.

Относно постоянно дъвканият напоследък торлашки, предлагам да попрегледате в ютуб единственият ми известен филм, правен именно на този "език"- Зона Замфирова. Може и да ви е известен, но попрегледайте и после да коментираме. Аз лично бях доста изненадан от него. Вижте и отношението на хората към самата област. Те не говорят че са сърби или българи, а си говорят за тяхната езикова територия- Враня, Пирот, Ниш и пр (знаете границите на диалекта).

[Kalpacho]

Здравейте, бих искал да изкажа и своето мнение, тъй като се интересувам от темата.

Според мен "мьекането" е фонетичен процес обхванал повечето славянски диалекти още през ранното средновековие, с изключение на сръбско-хърватски и словенски. "Мьекането" представлява смекчаване на съгласните пред предна гласна (е, и, ь, ѣ, ѧ). След изпадането на крайните ерове (ъ, ь), мекостта се запазила. В сръбския език нещата не са "омешани" - ь никога не смекчава предходната съгласна:

konjь > konj

korljь > kralj

dьnь > dan

solь > so(l)

Просто славянския език си е имал меки съгласни и преди това, и те са запазени в сръбския.

Повечето наши диалекти са затвърдили крайните съгласни. Но си личи, че някога са били меки от членуваните форми, при които съгласната вече не се пада крайна, следователно не подлежи на затвърдяване: път, пътят; ден, денят. Това важи за почти всички диалекти, включително и западните, например пат, пакьо в петричко. Разбира се, някои говори са стигнали по-далеч в затвърдяването, например Софийския (път, пъто) и Панагюрския (път, пътъ), но при положение, че всички околни говори някога са мьекали, нямаме причина да мислим, че те не са. От друга страна, ситуацията при преходните/торлашките диалекти е идентична със сръбския.

Редактирано Ноември 2, 2013 от Kalpacho

[Kaloyan1]

Здравейте, бих искал да изкажа и своето мнение, тъй като се интересувам от темата.

Според мен "мьекането" е фонетичен процес обхванал повечето славянски диалекти още през ранното средновековие, с изключение на сръбско-хърватски и словенски. "Мьекането" представлява смекчаване на съгласните пред предна гласна (е, и, ь, ѣ, ѧ). След изпадането на крайните ерове (ъ, ь), мекостта се запазила. В сръбския език нещата не са "омешани" - ь никога не смекчава предходната съгласна:

konjь > konj

korljь > kralj

dьnь > dan

solь > so(l)

Просто славянския език си е имал меки съгласни и преди това, и те са запазени в сръбския.

Повечето наши диалекти са затвърдили крайните съгласни. Но си личи, че някога са били меки от членуваните форми, при които съгласната вече не се пада крайна, следователно не подлежи на затвърдяване: път, пътят; ден, денят. Това важи за почти всички диалекти, включително и западните, например пат, пакьо в петричко. Разбира се, някои говори са стигнали по-далеч в затвърдяването, например Софийския (път, пъто) и Панагюрския (път, пътъ), но при положение, че всички околни говори някога са мьекали, нямаме причина да мислим, че те не са. От друга страна, ситуацията при преходните/торлашките диалекти е идентична със сръбския.

Логика сигурно съществува, просто трябва по-нов обстоен анализ на диалектите, за да се опреснят познанията ни за тях.

[Kaloyan1]

Споделете наблюдения на къде отива нашият език? Как виждате развитието на диалектите в сегашно време?

Градира или просто ненужно се усложнява българският?

Нужно ли е да се въвежда латиницата официално(де факто тя е въведена и има закон за транслация) с оглед на голямото и използване?

[Kaloyan1]

Съфорумници и езиковеди. Темата ми е много интересна, обаче никой вече не пише. Искам да обменим опит, тези който са заинтересовани да пишат.

[Eньо]

Нужно ли е да се въвежда латиницата официално(де факто тя е въведена и има закон за транслация) с оглед на голямото и използване?

Ние сме българи и не пишем на латиница.

Кирилското писмо е един от стълбовете на българщината.

[Kaloyan1]

Да, но както се вижда тя е все по-малко използвана.

Латиницата и използването на английският език в ежедневието е променило значително българския.

Някак си е "по-модерно" да пишем на латиница, буквално всичко е на латиница или английски; дори и смс-ите от Мтел са на латиница.

[mitaca]

Модерно за някои. Аз примерно (почти) никога не пиша на латиница. Слагам почти-то защото примерно в ББО (Bridge Base Online) не се поддържа кирилица като се засечем българи си пишем на маймуница.

[Kaloyan1]

Според мен колкото и да не искат по-голямата част от българите, латиницата де факто си е въведена.

Освен това всички табели по пътищата са на кирилица и латиница, рег. номерата на колите са на маймуница и тъй нататък.

Добре че поне се преборихме еурото да е на килирилица. Не знам как стана, но браво за което на бг политиците.

Редактирано Януари 8, 2014 от Kaloyan1

[mitaca]

Глупости Калояне или Kaloyan? Табелите е нормално да се дублират. В Унгария например също има дублаж (питай Скуби), ама там заради наименованията щото Виена и Братислава не звучат така на мадьарски. В Чехия също има табелки на които пише Мньихов към Мюнхен и Видень към Виена . Въпреки, че и двете д-ви пишат и са приели латиницата, ако си сложат собствените имена на чуждите (а и на своите) градове никой чужденец няма да ги проинесе, камо ли да се оправи.

Номерата на колите не са на маймуница, а с 12-те общи букви за кирилицата и латиницата. Вярно БлагоЕвград е Е, а ПлевЕН ЕН, но това е нормално в Чехия PrAgA е А например. Латиницата не е решение а БГ. Зарежи еС-еМ-еС-ите. Проблема е в звуковете. Примери, мадярския , румънския, турския. За чешкия много мога да пиша. Без хачеци и апострофи не става . После следвт и граматични правила, където вече нещта загрубяват (примерно в чешкия i и y са напълно еднакви звуци, ама има правила свързани с мъжки женски род, нищо, че се води едното твърдо, а другото меко).

[Eньо]

Добре че поне се преборихме еурото да е на килирилица. Не знам как стана, но браво за което на бг политиците.

И кой български политик има принос за това полезно за нацията дело?

[Last roman]

Без политици, моля. Иначе наличието на български надпис на банкнотата е според директивите на ЕС. По същата логика се мъдри там инадписа на гръцки.

[Atom]

Доколкото си спомням заслугата на БГ политиците беше за буквата "В". Според ЕЦБ трябваше да променим правописа, а може би и правоговора на еУро.

[Kaloyan1]

На мен не ми пречи да казвам еУро. Замяната на "в" с "у" е характерна за моя диалект. Така че нямаше да е съвсем противокнижовно да бяха си останали на "у-то".

[Eньо]

Доколкото си спомням заслугата беше за буквата "В". Според ЕЦБ трябваше да променим правописа, а може би и правоговора на еУро.

Да. Преборили сме се за ЕВРО, така както си го изговаряме...

[Kaloyan1]

То дали ще доживеем да го приемем това евро. Мен лично левовете повече ме кефят, жалко че повечето са с личности, които не са толкова заслужили да стоят там.

[дсмп]

Отдавна се чудя на обстояетелството, че през средата на България минава границата на западния и източния български диалект. В два аспекта:

1/ Защо точно такава е фонетиката в двата диалекта?

2/ Защо именно през средата на днешната БГ територия минава практически граница между източна и западна славянска фонетика?

ПП

Навярно не съм точен в термините и все пак -има ли отговор на тези въпроси?

За някои (всички?) торлашки говори важи чисто българското произношение "-с" на "-ст", "-ш" на "-щ" в края на думата:

Във Враня има песен "Жал за младос"

[stinka (Rom)]

Всъшност т.нар. западни говори в тази тема са "дефектните" в смисъл неславянски, деславинизирани!

Източните и южните български говори са по-близки и до сръбският с миекането си, те са по-близки и до руския пак с миекането си.

Източните и по точно южните български говори са запазили максимум от праславянският език и във фонетиката и в граматиката, за разлика от западните говори.

Езиковата балканизация на българският език очевидно е станала на запад и още повече не под влиянието на гръцкият език, щото в контактната зона с гръцкият в Южна Тракия има най-малка балканизация на българският език.

Редактирано Юли 26, 2014 от stinka (Rom)

[дсмп]

Източните и по точно южните български говори са запазили максимум от праславянският език и във фонетиката и в граматиката, за разлика от западните говори.

Езиковата балканизация на българският език очевидно е станала на запад и още повече не под влиянието на гръцкият език, щото в контактната зона с гръцкият в Южна Тракия има най-малка балканизация на българският език.

Не винаги: например редуването "я"/"е" (място/места/местен) се среща и в румънски където има и редуване "оа"/"о".

[Kaloyan1]

Темата позамря напоследък, но други хора по-вещи от нас я поддържат. Ето линк към наскоро излезлия труд на учените от БАН http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ Много се радвам, че направиха това проучване и карта, естествено имам и критики... Вие какво смятате?

[КГ125]

Отдавна трябваше да стане това! Казвай критиките.

[Kaloyan1]

Ако се загледате в картата липсват много звукозаписи на различните диалекти. Интервюиращите подхождат погрешно при повечето записи, като тръгват да говорят на уж книжовен език, при положение, че трябва да са наясно как се говори в даден регион и да се опитат да влязат "под кожата" на местния представител. Общо взето съм доволен от трудът им, особено в частта с диалектната карта са се справили перфектно. Особено голямо впечатление ми прави "откритието", че софийският говор на запад от р. Искър(вкл. и Перник) е северозападен диалект, а не както се смяташе досега югозападен. Интересен е подхода към "ятовата област" и затова там имам резерви.

[КГ125]

А какви?