За какъв период от време Аспарух стига Онгъла?

[Муко]

Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си.

Тук за Аспарух ли става дума? И ако е за него, защо не е писан Аспарух, а Булгариос?

[Aspandiat]

Тук за Аспарух ли става дума? И ако е за него, защо не е писан Аспарух, а Булгариос?

Именно това обясних на Пламен, че това сведение не се отнася за Аспарух, но Златарски и сие приписаха тази миграция на Аспарух. Събитието, описано от Михаил Сирийски, се е случило през 587/588 г., а не през 680 г.

[_magotin_]

Именно това обясних на Пламен, че това сведение не се отнася за Аспарух, но Златарски и сие приписаха тази миграция на Аспарух. Събитието, описано от Михаил Сирийски, се е случило през 587/588 г., а не през 680 г.

И аз мисля, че добре известния на ромеите Аспарух няма как да бъде сбъркан с анонимния Булгариос. :!!!:

[T.Jonchev]

Аспарух не е известен на Михаил Сирийски (вероятно не е бил известен и на Дионисий Телмахрски) - поне не се споменава никъде в хрониката му. Това е една от причините Златарски да допусне, че е възможно Булгариос=Аспарух.

Но известието определено не е за Аспарух, това е ясно. То обаче показва, че в региона, в който обикновено ситуираме т.нар. Аспарухова България, е имало и българско население, сравнително скоро установено там, а не само славяни.

Колкото до числеността на българите на Аспарух - хипотези колкото искате, възможности за уточняване на броя - малко.

[проф. Добрев]

Именно това обясних на Пламен, че това сведение не се отнася за Аспарух, но Златарски и сие приписаха тази миграция на Аспарух. Събитието, описано от Михаил Сирийски, се е случило през 587/588 г., а не през 680 г.

Но от цялата по-нататъшна част на текста става напълно ясно, че това е именно Аспарух и никой друг.

Очевидно Михаил Сирийски не знае името на Аспарух, защото не го знаят и неговите предшественици.

Впрочем като лично име е употребен и етнонимът хазари, които вървят след прабългарите

и ги изтласкват на запад.

Но има период, когато прабългарите са подчинени на хазарите, и затова и те получават името хазари.

Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Пресече реката Танаис (Таниос) по посока на Дунав, която също се влива в морето Понт и поиска от Маврикий да му даде земя, за да се установи и да стане съюзник на ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, процъфтяващи страни, които народът на аварите беше опустошил след времето на Анастасий. Те заживяха там и се превърнаха в отбрана (охрана) на ромеите. Те бяха наречени от тези същите българи.

Когато един чужд народ зацарува над тази земя, те бяха наречени хазари (хазарайе) по името на най-големия брат, който се казваше Хазариг.

В общи линии географията му е вярна, макар и малко поразместена - Имеон са Ставрополските възвишения

или тогавашната Хипийска планина и това се доказва достатъчно сигурно

чрез етимологизацията на самото име.

Под "проломи" вероятно се има предвид Дарялският проход на Кавказ, а под "Врати на турайе" - Дербент, независимо че при пренасянето на последното име от един към друг хронистите са го "тавтологизирали" - изтиран. тур също означава "врата".

По това време [излязоха] трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити и пътуваха 60 дни от отвъд проломите на планината Имеон.

Те пътуваха през зимата, за да открият вода и стигнаха чак до река Танаис, която извира от езерото Меотида (Мантиос) и се влива в Понтийското море.

Другите двама братя скити дойдоха в страната на аланите, която се нарича Берсалия, чиито градове бяха построени от ромеите, които са Каспия, наречена [още и] Врати на турайе. Българите (булгарайе) и пугурите (пугурайе), техните обитатели, навремето бяха християни.

[Иванко Тертер]

Събитието, описано от Михаил Сирийски, се е случило през 587/588 г., а не през 680 г.

Щом приемаш известието за заселване на предводителя "Булгариос" и ситуирането му в рамките на Римската империя между Хем /Стара планина/ и р. Дунав към 587/ 588 г., можеш ли да опиташ да дадеш хипотетичен отговор на въпроса по долната тема!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6276 - Къде е "Малка България" към средата на VІІ в, щом Магна /Велика/ България на Кубрат е северно от Дунав и до Кавказ?

В ХІІІ век продължава Магна /Велика/ България да е в Азия, а Малка България да е в Европа - между Константинопол и Унгария /източника - Роджър Бейкън, "Opus major"/.

КЪДЕ СЕ НАМИРА В СРЕДАТА НА VІІ ВЕК /т.е. ЕДИН ВЕК СЛЕД НАСЕЛВАНЕТО НА "БУЛГАРИОС"/ МАЛКА БЪЛГАРИЯ /Малая Болгария, mikra Bulgaria, minor Bulgaria/, щом Магна /Велика/ България е тази на Кубрат /след 632 г./ - северно от Дунав?

[Aspandiat]

Щом приемаш известието за заселване на предводителя "Булгариос" и ситуирането му в рамките на Римската империя между Хем /Стара планина/ и р. Дунав към 587/ 588 г., можеш ли да опиташ да дадеш хипотетичен отговор на въпроса по долната тема!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6276 - Къде е "Малка България" към средата на VІІ в, щом Магна /Велика/ България на Кубрат е северно от Дунав и до Кавказ?

В ХІІІ век продължава Магна /Велика/ България да е в Азия, а Малка България да е в Европа - между Константинопол и Унгария /източника - Роджър Бейкън, "Opus major"/.

КЪДЕ СЕ НАМИРА В СРЕДАТА НА VІІ ВЕК /т.е. ЕДИН ВЕК СЛЕД НАСЕЛВАНЕТО НА "БУЛГАРИОС"/ МАЛКА БЪЛГАРИЯ /Малая Болгария, mikra Bulgaria, minor Bulgaria/, щом Магна /Велика/ България е тази на Кубрат /след 632 г./ - северно от Дунав?

Задаваш ми въпрос с повишена трудост

[Aspandiat]

Но от цялата по-нататъшна част на текста става напълно ясно, че това е именно Аспарух и никой друг.

Очевидно Михаил Сирийски не знае името на Аспарух, защото не го знаят и неговите предшественици.

Впрочем като лично име е употребен и етнонимът хазари, които вървят след прабългарите

и ги изтласкват на запад.

Но има период, когато прабългарите са подчинени на хазарите, и затова и те получават името хазари.

Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Пресече реката Танаис (Таниос) по посока на Дунав, която също се влива в морето Понт и поиска от Маврикий да му даде земя, за да се установи и да стане съюзник на ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, процъфтяващи страни, които народът на аварите беше опустошил след времето на Анастасий. Те заживяха там и се превърнаха в отбрана (охрана) на ромеите. Те бяха наречени от тези същите българи.

Когато един чужд народ зацарува над тази земя, те бяха наречени хазари (хазарайе) по името на най-големия брат, който се казваше Хазариг.

В общи линии географията му е вярна, макар и малко поразместена - Имеон са Ставрополските възвишения

или тогавашната Хипийска планина и това се доказва достатъчно сигурно

чрез етимологизацията на самото име.

Под "проломи" вероятно се има предвид Дарялският проход на Кавказ, а под "Врати на турайе" - Дербент, независимо че при пренасянето на последното име от един към друг хронистите са го "тавтологизирали" - изтиран. тур също означава "врата".

По това време [излязоха] трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити и пътуваха 60 дни от отвъд проломите на планината Имеон.

Те пътуваха през зимата, за да открият вода и стигнаха чак до река Танаис, която извира от езерото Меотида (Мантиос) и се влива в Понтийското море.

Другите двама братя скити дойдоха в страната на аланите, която се нарича Берсалия, чиито градове бяха построени от ромеите, които са Каспия, наречена [още и] Врати на турайе. Българите (булгарайе) и пугурите (пугурайе), техните обитатели, навремето бяха християни.

Охо, не бях чувал, че Аспарух бил станал охранител на ромейските граници

А за това, къде е била планината Имеон, професоре, преди 1000 години, че и преди 1500 много по-добре от вас са знаели - това е масивът на Памир-Хиндукуш-Тян Шан.

Остава и да уточните кога Имеон била получила името си от тюркското "имен" ("кон"), нали натам биете, ако съм ви разбрал правилно. Защото още на римски карти от І век се споменава планината Емаус, който е точно Имеон, и е в Средна Азия. А по онова време вашите любими тюрки още са се замеряли с камъни след като току що били слезли от дърветата. Ако ги е имало още по онова време изобщо.

Мисля, че Маготин е напълно прав, че имате сериозни пропуски в историята и географията. Прощавайте за острия език, но явно това е факт.

П.П. "Врата на Турайе" наистина е Дербент, но тафтологизиране с "тур" няма, по-скоро е налице уподобяване, защото Прокопий нарича Дербент Тцур, което е вариант на арменското Чора, Чорай.

[Ka40]

Както доказа световно известният български прабългарист професор Р. Рашев - Легендата за Булгар, В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.и.н. Йордан Андреев, ВТ. 2003, на казаното от М. Сирийски не трябва да се вярва.

Освен това е малко странно византийските историци да пропуснат едно такова събитие - има достатъчно и доста подробни извори за края на VІв. и за събитията на Балканите.

Така че е безсмислено да се коментира този текст.

[Aspandiat]

Както доказа световно известният български прабългарист професор Р. Рашев - Легендата за Булгар, В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Юбилеен сборник, посветен на проф. д.и.н. Йордан Андреев, ВТ. 2003, на казаното от М. Сирийски не трябва да се вярва.

Освен това е малко странно византийските историци да пропуснат едно такова събитие - има достатъчно и доста подробни извори за края на VІв. и за събитията на Балканите.

Така че е безсмислено да се коментира този текст.

За периода след смъртта на Юстиниян І византийските сведения за Балканите са по-скоро епизодични, отколкото системни. А дори и "корифей" като Прокопий Кесарийски отпреди това си служи с общи приказки: "прочее, разправят, че всяка година откак Юстиниян поел властта, анти и склавини отвличали по 200 000 души "(цитирам по памет).

А на Михаил Сирийски не трябвало да се вярва, защото пише за заселване на българи на Балканите по времето, когато славянските заселвания едва започват и много се объркват удобните схеми, властващи в българската историография от Иречек и Дринов насам.

[Ka40]

За периода след смъртта на Юстиниян І византийските сведения за Балканите са по-скоро епизодични, отколкото системни. А дори и "корифей" като Прокопий Кесарийски отпреди това си служи с общи приказки: "прочее, разправят, че всяка година откак Юстиниян поел властта, анти и склавини отвличали по 200 000 души "(цитирам по памет).

А на Михаил Сирийски не трябвало да се вярва, защото пише за заселване на българи на Балканите по времето, когато славянските заселвания едва започват и много се объркват удобните схеми, властващи в българската историография от Иречек и Дринов насам.

Точно за края на VІв. има един превъзходен извор - Теофилакт Симоката, в който в детайли са разгледани аваро-славянските нашествия и ромейските контрадействия. Към него можем да добавим и Теофан. Така че събитията по долното течение на Дунав през този период са много добре известни. Информационният "вакуум" за Балканите започва след след 626г.

Проучени са огромен брой крепости в Северна България и най-вече по брега на Дунав. Следи от присъствието на българи през периода няма. Няма открити също така селища, некрополи и въобще каквито и да е български материали преди 680г.

И още нещо - ако вярваме на М. Сирийски, то как ще обясним, че в Имеон, т.е. Хиндукуш етнонимът "българи" е напълно неизвестен? Също така за да стигнат до Долния Дунав, тези българи е трябвало да преминат през земите на Тюркския каганат и Аварския каганат, как точно е станало това - по мирен път едва ли. Освен това защо не са останали в Северното Причерноморие при другите българи, а са продължили към Византия?

[Aspandiat]

И още нещо - ако вярваме на М. Сирийски, то как ще обясним, че в Имеон, т.е. Хиндукуш етнонимът "българи" е напълно неизвестен?

Това можеш ли да го докажеш?

[_magotin_]

Точно за края на VІв. има един превъзходен извор - Теофилакт Симоката, в който в детайли са разгледани аваро-славянските нашествия и ромейските контрадействия. Към него можем да добавим и Теофан. Така че събитията по долното течение на Дунав през този период са много добре известни. Информационният "вакуум" за Балканите започва след след 626г.

Проучени са огромен брой крепости в Северна България и най-вече по брега на Дунав. Следи от присъствието на българи през периода няма. Няма открити също така селища, некрополи и въобще каквито и да е български материали преди 680г.

И още нещо - ако вярваме на М. Сирийски, то как ще обясним, че в Имеон, т.е. Хиндукуш етнонимът "българи" е напълно неизвестен? Също така за да стигнат до Долния Дунав, тези българи е трябвало да преминат през земите на Тюркския каганат и Аварския каганат, как точно е станало това - по мирен път едва ли. Освен това защо не са останали в Северното Причерноморие при другите българи, а са продължили към Византия?

Колега, не напразно много от нас гледат към Южноуралските степи, а не точно към Памир-Хиндокуш. Уверявам те, ако българите са живели преимуществено в планините, хунските движения въобще нямаше да ги разместят. Техният бит и култура издават по-сигурно един изявено степен народ

[Ka40]

Това можеш ли да го докажеш?

Много трудно може да се докаже, че нещо го няма някъде. Обикновено се доказва обратното. Помисли обратната ситуация - аз ти казвам, че е имало българи в Египет, ти казваш, че няма нито едно споменаване на българи в изворите за Древен Египет, аз ти отговарям "това можеш ли да го докажеш"?

Та специално за Хиндукуш пък и въобще за който и да е район на Средна и Центра Азия. Ами има извори. Много извори. Оставяме настрани китайските извори, в които при добро желание всичко може да нагласи. Та имаме много извори за дълги периоди от време, за огромни територии, за безброй народи, племена, родове. Извори написани на фонетични азбуки - на гръцки, на персийски, на арабски, на тюркски, на согдийски, на тохарски и бог още знае на какви езици. Ако се концентрираме върху Бактра - огромен брой кушански надписи, а също и доста подробните описания свързани с похода на Александър Македонски оставени от участници. Българи там не се споменават. Нито уногундури, нито утигури, нито кутригури, нито кучи, купи и т.н. племена, които се идентифицират със сигурност като българи. Единствения извод е че там такива просто никога не е имало. Етнонимът "българи" е напълно непознат в земите на изток от Волга. Ето това е доказателството.

[Aspandiat]

Много трудно може да се докаже, че нещо го няма някъде. Обикновено се доказва обратното. Помисли обратната ситуация - аз ти казвам, че е имало българи в Египет, ти казваш, че няма нито едно споменаване на българи в изворите за Древен Египет, аз ти отговарям "това можеш ли да го докажеш"?

Та специално за Хиндукуш пък и въобще за който и да е район на Средна и Центра Азия. Ами има извори. Много извори. Оставяме настрани китайските извори, в които при добро желание всичко може да нагласи. Та имаме много извори за дълги периоди от време, за огромни територии, за безброй народи, племена, родове. Извори написани на фонетични азбуки - на гръцки, на персийски, на арабски, на тюркски, на согдийски, на тохарски и бог още знае на какви езици. Ако се концентрираме върху Бактра - огромен брой кушански надписи, а също и доста подробните описания свързани с похода на Александър Македонски оставени от участници. Българи там не се споменават. Нито уногундури, нито утигури, нито кутригури, нито кучи, купи и т.н. племена, които се идентифицират със сигурност като българи. Единствения извод е че там такива просто никога не е имало. Етнонимът "българи" е напълно непознат в земите на изток от Волга. Ето това е доказателството.

ОК, ще ти дам един аргумент, който трудно се поддава на манипулации като китайските извори. Мисля, че го бях поствал и по-рано по друг повод, но нищо.

“§ 11 Владетелите, които Ардашир нарекъл шахове

Бузург Кушан-шах, Килан-шах, Буз Ардаширан-шах, което значи [владетел] на Мосул, Майсан-шах, Бузург Арманийан-шах, Азарбазган-шах, Сиджистан-шах, Марв-шах, Карман-шах, Бадашваркап-шах, Йаман-шах, Тазийан-шах, Казаш-шах, Бурджан-шах, Амукан-шах, Сабийан-шах, Мушкиздан-шах (в Хурасан), Аллан-шах (в Муган), Барашкан-шах (в Азърбайджан), Куфс-шах (в Кирман), Макран-шах (в ас-Синд), Туран-шах (в [страната] на тюрките), Хиндуван-шах, Кабулан-шах, Ширйан-шах (в Азърбайджан), Райхан-шах, Гиган-шах (в ас-Синд), Балашаджан-шах, Давархан-шах (в страната ад-Давар), Нахшабан-шах, Кашмиран-шах, Бакардан-шах, Кузафат-шах – всичко това са имена на владетели” (Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 61, мисля, че го има качен и във vostlit.narod.ru).

Това са владелети, подчинени и васални на персийския цар Ардашир І Папак (226–241) към самия край на управлението му, след като той нанася жесток удар на Кушанската империя и тя се разпада. Всичките идентифицирани владетели източно от Каспийско море имат владения южно от река Аму Даря. Едва ли въпросният Български цар (Бурджан-шах) е правел изключение – неговите земи също са били южно от тази река, но географски това се пада в близост до Имеон.

[_magotin_]

ОК, ще ти дам един аргумент, който трудно се поддава на манипулации като китайските извори. Мисля, че го бях поствал и по-рано по друг повод, но нищо.

“§ 11 Владетелите, които Ардашир нарекъл шахове

Бузург Кушан-шах, Килан-шах, Буз Ардаширан-шах, което значи [владетел] на Мосул, Майсан-шах, Бузург Арманийан-шах, Азарбазган-шах, Сиджистан-шах, Марв-шах, Карман-шах, Бадашваркап-шах, Йаман-шах, Тазийан-шах, Казаш-шах, Бурджан-шах, Амукан-шах, Сабийан-шах, Мушкиздан-шах (в Хурасан), Аллан-шах (в Муган), Барашкан-шах (в Азърбайджан), Куфс-шах (в Кирман), Макран-шах (в ас-Синд), Туран-шах (в [страната] на тюрките), Хиндуван-шах, Кабулан-шах, Ширйан-шах (в Азърбайджан), Райхан-шах, Гиган-шах (в ас-Синд), Балашаджан-шах, Давархан-шах (в страната ад-Давар), Нахшабан-шах, Кашмиран-шах, Бакардан-шах, Кузафат-шах – всичко това са имена на владетели” (Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 61, мисля, че го има качен и във vostlit.narod.ru).

Това са владелети, подчинени и васални на персийския цар Ардашир І Папак (226–241) към самия край на управлението му, след като той нанася жесток удар на Кушанската империя и тя се разпада. Всичките идентифицирани владетели източно от Каспийско море имат владения южно от река Аму Даря. Едва ли въпросният Български цар (Бурджан-шах) е правел изключение – неговите земи също са били южно от тази река, но географски това се пада в близост до Имеон.

Хубав извор, но за съжаление - късен. Липсата на "бурджан-шах" в Шапуровите рез-гести опровергава донякъде възможността да се съгласим безкритично с горното.

[Aspandiat]

Хубав извор, но за съжаление - късен. Липсата на "бурджан-шах" в Шапуровите рез-гести опровергава донякъде възможността да се съгласим безкритично с горното.

Обаче няма да отречеш, че Хордадбех като персиец е имал достъп до изчезналите днес архиви на Сасанидите. Все пак е писал през ІХ век. А и знаеш, че по принцип (ако и нашите слависти да имат възражения) късните извори са по-добри от по-ранните, защото авторите са имали повече източници на разположение за черпене на информация и компилации.

[_magotin_]

Обаче няма да отречеш, че Хордадбех като персиец е имал достъп до изчезналите днес архиви на Сасанидите. Все пак е писал през ІХ век. А и знаеш, че по принцип (ако и нашите слависти да имат възражения) късните извори са по-добри от по-ранните, защото авторите са имали повече източници на разположение за черпене на информация и компилации.

Нищо лично против Хорадбех, но аз давам превес на Самаго Шапур І когато се отнася за такива въпроси работата. Рес гестите са успешно потвърдени при критичния анализ и по мнението на световната иранистика са изключително прецизни като извор. Освен това има и няколко други извора, които влизат в противоречие с идеята, че на персите е известен бурджан-шах още в ІІ-ІІІ век.

[Aspandiat]

Нищо лично против Хорадбех, но аз давам превес на Самаго Шапур І когато се отнася за такива въпроси работата. Рес гестите са успешно потвърдени при критичния анализ и по мнението на световната иранистика са изключително прецизни като извор. Освен това има и няколко други извора, които влизат в противоречие с идеята, че на персите е известен бурджан-шах още в ІІ-ІІІ век.

Освен ако при наследника на Ардашир, Шапур (241–272), редица райони в Средна Азия не са отпаднали от сферата на влияние на персите. Защото, знаеш, през ІV век има известно възраждане на кушаните.

[Ka40]

Обаче няма да отречеш, че Хордадбех като персиец е имал достъп до изчезналите днес архиви на Сасанидите. Все пак е писал през ІХ век. А и знаеш, че по принцип (ако и нашите слависти да имат възражения) късните извори са по-добри от по-ранните, защото авторите са имали повече източници на разположение за черпене на информация и компилации.

А дали през ІХв. архивите на Сасанидите са били запазени в цялостен вид? Колкото за тезата, че "късните извори са по-добри от по-ранните", ще ме извиняваш, ама е точно обратното. Иначе като първостепенен извор трябваше да ползваме....Паисий Хилендарски.

В цитираният от теб текст е смущаващо присъствието на "Аллан-шах (в Муган)" и най-вече "Туран-шах (в [страната] на тюрките)".

Та да се върнем на въпроса за изворите до края на VІв., когато уж е станало това изселване. Имали извор сихронен на събитието или по-ранен, в който да се споменавт българи на изток от Волга? Не.

[Aspandiat]

А дали през ІХв. архивите на Сасанидите са били запазени в цялостен вид? Колкото за тезата, че "късните извори са по-добри от по-ранните", ще ме извиняваш, ама е точно обратното. Иначе като първостепенен извор трябваше да ползваме....Паисий Хилендарски.

В цитираният от теб текст е смущаващо присъствието на "Аллан-шах (в Муган)" и най-вече "Туран-шах (в [страната] на тюрките)".

Та да се върнем на въпроса за изворите до края на VІв., когато уж е станало това изселване. Имали извор сихронен на събитието или по-ранен, в който да се споменавт българи на изток от Волга? Не.

Снихронен като време на съставяне нямам.

А ти можеш ли да посочиш византийски автор, който да е в час какво става и кой живее на Изток от Кавказ и Армения?

[_magotin_]

Освен ако при наследника на Ардашир, Шапур (241–272), редица райони в Средна Азия не са отпаднали от сферата на влияние на персите. Защото, знаеш, през ІV век има известно възраждане на кушаните.

Да не ги бъркаме с "Кушано-Сасанидите"?!

[Aspandiat]

Да не ги бъркаме с "Кушано-Сасанидите"?!

Е, има ли дим без огън? А и се сещаш, че от 250 г. Сасанидите концентрират военните си сили срещу Рим и Армения и вероятно са отслабили силно присъствието си в Средна Азия. Войните на запад продължават близо 40 години. Не си спомням, трябва да правя справка, Шапур споменаваше ли свои владения северно от Аму Даря?

[Ka40]

Снихронен като време на съставяне нямам.

А ти можеш ли да посочиш византийски автор, който да е в час какво става и кой живее на Изток от Кавказ и Армения?

В случая - има ли или няма българи на изток от Волга, византийските извори не са особено ценни. Много по-ценни са кушанските надписи, тохарските и согдийски документи, както и тюркските надписи. Важното е че в тях няма споменаване на българи.

[_magotin_]

Е, има ли дим без огън? А и се сещаш, че от 250 г. Сасанидите концентрират военните си сили срещу Рим и Армения и вероятно са отслабили силно присъствието си в Средна Азия. Войните на запад продължават близо 40 години. Не си спомням, трябва да правя справка, Шапур споменаваше ли свои владения северно от Аму Даря?

Смята се, на база на ред доказателства, включително и на фамозния релеф от Раги биби, че Шапур довършва завоеванието на Ардашир в Кушан в края на царуването си, т.е. след успешните си войни с Рим. Сасанидите поставили собствена династия, известна като "Кушано-сасаниди", която се получила чрез сродяването на сасанидски принц с наследничка на местната династия. Спори се какви са били точно границите на това Кушаносасанидско царство, но обикновено се приема, че то не включва част от старите кушански земи и че в Северна Индия действат няколко независими царчета, някои от които се легитимират като наследници на кушаните.

Колкото до границата обикновено Мерв се смята за столица на граничната област.