Кратките анонимни византийски хроники

[Й. Табов]

Тъй че там направих допълнение:

.........

С годините също решението не е просто:

Тъй като при летоброене от сътворението годината започва от септември, то трябва дата, за да се разбере коя е годината от РХ, която пък почва от януари. Хубавото е, че понякога има и други извори, където я има датата или поне месеца, което също е достатъчно. Ако не са посочени, то поне са определяеми.

Та проблемът е, че в хрониката са посочени годините 6938 и 6947, а би трябвало да са 6936 и 6946, както е в алтернативката, която пък ни дава датата, за да се определи януарската година.

Гледам също обаче да не прекалявам и с бележките, защото като нищо може да превишат 4-5 пъти обема на хрониката, защото постоянно трябва да се ходи в края да се гледа какво пише.

Направих редакция, но тя пак е компромисна.

..........

Друга главоблъсканица, която не е толкова видна са названията - дали като са превод трябва да се дадат както е прието да се назовават у нас или да се използва названието в текста? Последното не е без значение, тъй като често се използва различно изписване, а понякога и различно назоваване. Второто е по-подходящо за научно изследване, а първото е по-достъпно за по-широк кръг читатели, което го прави по-утачно за интернет-издание.

Но стига толкова. Използвах повода за да посоча някои моменти за размисъл, а може би е добре да се направи отделна тема. От друга страна пък при хрониките си има ред специфики както се видя, които е добре да се погледнат тук.

Според мен ако ще е превод - направете го точен. Ако не е точен, би трябвало това да се обяви - например да се каже "адаптиран превод", или нещо подобно.

За ерата "от Сътворението". Макар че според монографията на Климишин такива имало около 200, обикновено се предполага, че е използвана една "стандартна" ера с коефициент 5508 (според Кузенков, тази ера е от 10 век). Поради различното начало на годината, понякога е 5509. Но не и 5510. Ако е превод - карайте по стандарта, а отклоненията да се обясняват под черта. Там е мястото за споменаване на други извори. Колкото повече са обясненията под черта, толкова по-интересна е хрониката. Ако пък надхвърлят някакъв технически допустим обем, някои може да се изпуснат - но не за сметка на деформации на текста на хрониката, независимо дали е верен или неверен, дали е ясен или не.

[Galahad]

Годината в превода е като в ръкописа, но тя е само от Сътворението. В квадратни скоби е сложена за улеснение съответната година от РХ. Това е посочено в информацията за хрониката. Просто за улеснение годините на са под черта, а в квадратни скоби, но това не ги прави част от текста, а пак са си само пояснение.

[Galahad]

В раздела за Кратки византийски хроники e добавена:

Кратка византийска хроника № 53

Превземането на Галиполи, Одрин, Солун и Цариград, битката при Черномен и Косово поле, двата похода от 1443г. и 1444г. - все около нас и нищо за нас.

[T.Jonchev]

[През] [69]38 [година от сътворението на света, която съответства на 1428г.

През [69]47 година [от сътворението на света, която съответства на 1437г.

?? нещо не е наред с годините

Забележката на Табов по хронологическите приравнявания е основателна.

От световните години, посочени в текста на Анонимна византийска хроника № 34 (от общо 56 рубрики, в 38 има такива посочвания), към системата на съвременното летоброене правилно са приравнени 21; 10 са приравнени неизчерпателно (отбелязана е само съответстващата на началото или на края на световната година януарска година, вместо и двете – при положение, че текстът не съдържа информация нито за месец, нито за конкретна дата), а при 7 приравняването е погрешно направено. Ето последните:

„[1.] Великият град Солун бил предаден в ръцете на латинците, а именно на венецианците през месец септември, на 13, през 6931 година [от сътворението на света, която съответства на 1423г. от Рождеството на Христа] от господин Андроник Палеолог, солунския деспот.”

Всъщност 13.09.6931г. е 13.09.1422г., а не 1423г.

„[3.][През] [69]38 [година от сътворението на света, събитието се отнася към 1428г. от Рождеството на Христа] деспот Карл направил съглашение и деспот господин Константин взел за жена неговата родственица, василисата, като получил като зестра Гларенца и всички места, които [Карл] владеел в Морея.”

6938 световна година е съответна на периода 1.09.1429 – 31.08.1430г. и няма нищо общо с 1428г.

“[9.] През [69]47 година [от сътворението на света, събитието се отнася към 1437г. от Рождеството на Христа] императорът господин Йоан Палеолог напуснал [Цариград] и се отправил за Италия заради Събора във Флоренция.”

6947 световна година е съответна на периода 1.09.1438 – 31.08.1439г., а не на 1437г.

“[22.] През [69]63 година [от сътворението на света, която съответства на 1453/1454г. от Рождеството на Христа] била битката в Морея с деспотите господин Димитър и господин Тома; и поставили албанците лъжедеспот [в Морея] сина на Кантакузин на име Мануил. Турците пък сключили мир с деспотите на Морея. И пристигнал в Морея Турахан-бей, който избил и унищожил албанците. В Леонтари бил убит Бозики на име Петър, а деспота на албанците, сина на Кантакузин Мануил, бил прогонен.”

6963 световна година съответства на периода 1.09.1454 – 31.08.1455г., а не на предната 1453/54г., както е написано.

“[32.] През [69]75 година [от сътворението на света, която съответства на 1466г. от Рождеството на Христа], на 9 август, в неделя в Патра с флота пристигнал Виторио Капело, а на следващия ден, 10 август, турците заловили Михаил Ралин и го убили. Пак тогава те заколили и светейшия митрополит на Стара Патра господин Неофит. На 15 пък същия този август, в събота, в средата на деня, те направили голямо клане на венецианците. На 16 [август], с настъпването на неделята флота вдигнал котва и напуснал Патра. От франките загинали седемстотин души.”

Както се вижда, разказваните събития се случват през август – следователно те са се състояли през 1467, а не през 1466г.

“[44.]

……………………

[b1B2.] [През] 7008 [година от сътворението на света, която съответства на 1499г. от Рождеството на Христа], през месец август този емир пристигнал и завзел Навпакт.”

Щом става дума за август, вярната година от Р.Хр. е 1500г., а не посочената 1499г. Интересното е, че в предходния текст под тази рубрика („[A.] [През] 7007 [година от сътворението на света, която съответства на 1499г. от Рождеството на Христа], на 29 август великия самодържец султан Баязид с пристъп завзел Навпакт.”) към същата 1499г. е приравнена световната 7007г. Тъй като – който и да е правил тези приравнявания – не е много логично две поредни световни години да бъдат приравнявани към една и съща съвременна, смятам, че в случая с 1499г. е отбелязано действителното време на събитието. Дори да приемем това, изразът „която съответства на...” маркира хронологическо приравняване на година от текста, независимо вярна ли е тя или не. Ако става дума за хронологическа корекция, се отбелязва „всъщност събитието е през...” или нещо подобно.

Тази бележка обаче не може да се отнася за всички случаи, които посочвам.

“[47.]

[b1B2.] [През] 7009 [година от сътворението на света, която съответства на 1500г. от Рождеството на Христа], на 8 август, в неделя, вечерта пристигнали четири венециански катърги, които започнали битка с турския флот. Пробивайки през неговия строй галерите влезли в пристанището на Метони и доставили помощ на града. Пак по това време азапите нападнали града и го превзели с пристъп. Това се случило, тъй като, както ние узнахме, намиращите се в крепостта хора като видели пристигащата с галерите помощ радостно хукнали да ги приветстват, оставяйки стените празни. Азапите пък като видели това и нахлули в града. Голяма част от крепостта била изгорена.

[C.] На 8 август, в неделя, вечерта пристигнали 4 венециански галери, които през средата [на редицата] турските катърги се насочили в залива на помощ [на Метони]. И пак по това време [Метони] бил завзет.

[A.] [През] [700]8 [година от сътворението на света, която съответства на 1500г. от Рождеството на Христа], на 9 август великият владетел с пристъп завзел Метони.”

Тук също може да има спор и уточнение коя година е вярната – 7008 или 7009. Но щом се публикува текст, според който събитието е на 8 август 7009г., приравняването трябва да е 8.08.1501г., а не 1500г.

Редактирано Май 14, 2012 от T.Jonchev

[Й. Табов]

Превземането на Галиполи, Одрин, Солун и Цариград, битката при Черномен и Косово поле, двата похода от 1443г. и 1444г. - все около нас и нищо за нас.

Според мен в тези събития активно са участвали много българи, независимо, че това не е споменато изрично. Не бих се учудил, ако евентуално някаква първоначална информация е била "пропусната" при следващи преписвания.

Всъщност по ония времена българи са живели и в Цариград, и в Одрин, и в Солун ... а и до Пелопонес ...

Редактирано Май 14, 2012 от Й. Табов

[Galahad]

Май ще е по-просто в индекса да сложа формула за пресмятане на годината:

1 септември - 31.12 СГ-5509/ 01.01.-31.08. СГ - 5508г.

И добавката: "В много от случаите ще получите годината от РХ, която е имал на ум амторът на хрониката."

За съжаление не е чак толкова просто. Това, което се дава като пояснение си има някаква цел. По принцип всеки завършил първи клас може да извърши съответните аритметични функции. Даденото в скобите отчасти е за улеснение при боравенето със самия текст, но отчасти съдържа допълнителна информация, която я няма в текста, но може да се изведе от други места.

Най-прецизният начин е информацията да се дава под черта, като се обяснява във всеки конкретен случай как е изведена годината от РХ и какви алтернативни известия за дати има. Удачен за хартиена книга, но не чак толкова за издание достъпно за широката публика, тъй като на практика за всяка бележка ще трябва да се гледа под черта, а тъй като има в бележката и други неща, то в някои случаи и за тях трябва да се гледа и става едно постоянно превъртане.

Тъй че на този етап принципа е следният:

Когато приетата година съвпада с тази от хрониката няма проблем.

Когато в хрониката няма дата, но я има в друг извор се посочва само една година, макар да не може да се сметне от самата хроника.

Когато няма алтернативен извор (бележката се съдържа само в тази хроника, напр. семейни записи), тогава вече са двете години.

Когато е дадена една година, но е приета друга, се дава приетата. В слубая е важно, защото улеснява правенето на справки за събитието, което би се затруднило, ако се посочи математическия аналог на годината от хрониката. Казвам приета друга, а не грешна. Защото може да се приема една година, но именно тази в хрониката да е вярна. Но пък приетата година е тази в литературата и като я има нея по-лесно може да се направи справка.

[Galahad]

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 54

Това по същество е друга редакция на хроника 53.

Но явно този хронист си е взел поука от градивната критика по горе към колегата му и макар погрешно е вкарал в текста и "мизи" вместо "молдовци". А че може да се появи полемика дали е грешка - това вече е втори въпрос. Но по същество бележката е за похода срещу Молдова.

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 56 и Кратка византийска хроника № 57 по същество са си версии на хроника 55.

В тях няма преки сведения за българските земи. Въпреки това хроника № 57 или по-точно това, което е останало от нея, защото липсват първите 2 листа заслужава по-особено внимание. Ракописът е принадлежал на созополския островен манастир "Свети Йоан Продром". Преписът на хрониката е направен от игумена на манастира Митрофан. Негово дело са и ред преписи на богуслужебни книги за библиотеката на манастира в периода от края на ХVІв. и началото на ХVІІв. Днес ръкописът, заедно с другите манастирски книги се намира на остров Халки.

[Galahad]

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 58

За турските императори, които навремето завзеха долните крепости

По-интересно за бълг. естория е началото, тъй като се вижда наближаването на турците от юг. В руския превод на бележка 4 са сложили пояснение, че става дума за Стара Загора, но по всичко изглежда, че сведението е за Бер.

[Й. Табов]

Още 1 хроника и 3 летописни бележки

Кратка византийска хроника № 29 наричана още „Кратка месемврийска хроника” – обхваща събития свързани с българското Черноморие и османското нашествие на Балканите.

Приложение № 10 – бележка за битката при Лепанто (Навпакт).

Към приложение 10 има бележка:

Егина (Бостица), Monh Taxiarcwn, 9, f. 220-220v. Текста е взет от: I. K. Chasiotes, Eummeikta. Hell 19 (1966) 106.

За Вощица и др. подобни имена вж. статията

“Славянски” топоними в Пелопонес на карта от 1589 г. Историческо бъдеще, 2007/1-2, 111-137. http://www.hfuture.hit.bg/

а в доклада

Йордан Табов. “Славянские топонимы” Пелопоннеса на карте 1589 г. В: Цивилизация знаний: глобальный кризис и инновационный выбор России. Труды Десятой Международной научной конференции, Москва, 24-25 апреля 2009 г. Часть ІІ. РосНОУ, Москва, 2009, 325-331.

на основата на сравняване на топоними е лансирана хипотезата, че Веда Словена е остатък от пелопонески епос, пренесен в Родопите от пелопонески преселници.

Слагам фрагмент от картата на Меркатор от 1589 г. с Вощица (Vostica) в горния край.

[Galahad]

Вощица е споманата и в други хроники, напр. в хроника 40. Бел. 8.

[Й. Табов]

Вощица е споманата и в други хроники, напр. в хроника 40. Бел. 8.

Вощица и Егина/Бостица/Боица (?) са различни пристанища/градчета. Ще сложа фрагменти от две карти: на да Виньола и на Данкертс от края на ХVІІ век; на едната е Bostiza, на другата е Boitza/Vistiza ol. Aegium. И на двата фрагмента има Вощица (вдясно), а и още едно пристанище с българско име: Петерница/Перница.

Къде в нашата история да прочетем за българите от тези пристанища? Пелопонес по-далече ли е от Татарстан и Памир? Или има някаква невидима преграда?

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 59

Текста на тази хроника не е съвсем нов, тъй като на сайта от доста време е сложено съдържанието на преписа намиращ се в Санкт-Петербург. Новото е, че сега вече има и текстовете, които се различават в преписите.

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 60

Хрониката съдържа сведения за превземането от турците на Галиполи, Одрин и Сяр, за битката при Черномен и за преселването на евреи от Буда, Унгария в София през 1526г.

[Й. Табов]

Кратка византийска хроника № 60

Хрониката съдържа сведения за превземането от турците на Галиполи, Одрин и Сяр, за битката при Черномен и за преселването на евреи от Буда, Унгария в София през 1526г.

10. [Трябва да се отбележи,] че Мурад бей Стари 5 бил убит от деспот Лазар 6, и през 6957 година [от сътворението на света, съответства на 1389г. от Рождество Христово, 6897г. по цариградската ера] се възцарил султан Мехмед 7.

Ако се съди по годината - 6957 - става дума за Мехмед ІІ Фатих.

15. [Трябва да се отбележи,] че през 6952 година [от сътворението на света, събитието е станало през 1439г. от Рождество Христово] император Йоан 11 се отправил във Флоренция, където се състоял Осмия [Вселенски] събор.

Осмия????

В кои ръкописи има последните три съобщения?

[Galahad]

10. [Трябва да се отбележи,] че Мурад бей Стари 5 бил убит от деспот Лазар 6, и през 6957 година [от сътворението на света, съответства на 1389г. от Рождество Христово, 6897г. по цариградската ера] се възцарил султан Мехмед 7.

Ако се съди по годината - 6957 - става дума за Мехмед ІІ Фатих.

Може и Мехмед ІІ да е, но в следващите бележки има сведения за събития от управлението на Мехмед І Крисчи, после на Мурад ІІ

[15. [Трябва да се отбележи,] че през 6952 година [от сътворението на света, събитието е станало през 1439г. от Рождество Христово] император Йоан 11 се отправил във Флоренция, където се състоял Осмия [Вселенски] събор.

Осмия????

В кои ръкописи има последните три съобщения?

Кои три съобшения и какъв е проблемът с Осмия вселенски събор? Част от редакциите ще бъдат публикувани като хроника 61 и 62 - посочени са в уводната бележка.

[Й. Табов]

Кои три съобшения и какъв е проблемът с Осмия вселенски събор? Част от редакциите ще бъдат публикувани като хроника 61 и 62 - посочени са в уводната бележка.

Съобщения с номера 59, 60 и 61. Повечето ръкописи са от 15 и 16 в., а тези трите са за събития около 1600 г. Всъщност за последните две и това ми изглежда спорно...

Въобще най-вероятно тези "хроники" са компилации, правени от парчета и данни от различни документи, с нарушена хронологична последователност. Терминът "хроники" за тях е пресилен, както и "византийски" ...

Доколкото си спомням, VІІІ Всел. събор е бил през 9 век, и не във Флоренция ... Май авторът на компилацията (хрониката) не го е признавал за каноничен (както впрочем и досега някои богослови), та е приписал осмицата на събора от 15 век, който пък днес не се брои за каноничен ...

[Galahad]

Съобщения с номера 59, 60 и 61. Повечето ръкописи са от 15 и 16 в., а тези трите са за събития около 1600 г. Всъщност за последните две и това ми изглежда спорно...

Въобще най-вероятно тези "хроники" са компилации, правени от парчета и данни от различни документи, с нарушена хронологична последователност. Терминът "хроники" за тях е пресилен, както и "византийски" ...

Доколкото си спомням, VІІІ Всел. събор е бил през 9 век, и не във Флоренция ... Май авторът на компилацията (хрониката) не го е признавал за каноничен (както впрочем и досега някои богослови), та е приписал осмицата на събора от 15 век, който пък днес не се брои за каноничен ...

Ами датирането на преписите се прави и на база на "последна бележка", т.е. най-късната хрон. бележка е един от признаците за датиране на даден ръкопис към определен период. Когато преписвачите преписват дадена хроника, те често имат навика да слагат бележки до своето време, като понякога при липса на източници се появяват "Времеви дупки" в хрониката - прескача се доста голям период.

За православните са канонични 7 събора. Всеки следващ претендент се явява 8. Обяваването на събора за 8 подсказва, че авторът на бележката или е имал униатски наклонности или поради обстоятелството, че Западът продължил да се явява фактор, на който се разчита за прогонване на турците от Европа, то този, дето е сложил бележката е попресилил нещата. А трябва да се вземе под внимание, че бележките са от региони, които са били под контрола на Венеция, тъй че това си е дало някои отражения.

[Galahad]

Ето ги и по-кратките редакции на хроника № 60. Както вече много пъти е ставало дума преписите си имат собствено развитие и понякога се оформят различни групи хроники, като се случва и различията в добавените по-късни събития да са толкова големи, че новополучените направо да се третират като различни хроники, които са ползвали общ извор.

Кратка византийска хроника № 61

Кратка византийска хроника № 62

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 63

Това е основния текст на хроника № 63 обособен от 10 преписа. Четирите продължения (A-D)вече бяха публикувани на сайта. Към тази група преписи спада и хроника № 64, превода на която все още не е публикуван - тя се явява също версия на хроника 63, но по-обособена, заради което е разгледана като отделна хроника.

[Й. Табов]

Кратка византийска хроника № 63

Това е основния текст на хроника № 63 обособен от 10 преписа. Четирите продължения (A-D)вече бяха публикувани на сайта. Към тази група преписи спада и хроника № 64, превода на която все още не е публикуван - тя се явява също версия на хроника 63, но по-обособена, заради което е разгледана като отделна хроника.

9. През 6962 [година от сътворението на света, станало е на 24.01.1456г. от Рождество Христово, т.е. 6964г. от сътворението на света], зимата той нападнал на Енос

това на да отпадне

той нападнал на Богдания 24

също

1. През 6811 година [от сътворението на света, съответства на 1307г. от Рождество Христово] агаряните от Анатолия [думата означава Изток] се отправили на Запад 1.

Любопитно - по коя ера?

[Galahad]

Ами то с бързата работа все така се получава. Поправих ги. Благодаря!

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 64

Още една хроника за турското настъпление към сърцето на Европа от Осман до Селим. И точно там, дето става дума за бълг. земи са и отклоненията от руския превод - за Бер, който е посочен като Стара Загора и за връщането на тур. армия в София след похода в Унгария, което е дадено като поход срещу управлявания от Сефевидите Табриз.

[Galahad]

Кратка византийска хроника № 66

Хрониката започва с превземането на Йерусалим от арабите и завършва с битката при Лепанто. Тази хроника заедно с още 3 образуват група летописи, чиято основа е близка по съдържание, т.е. в частта от 1187г. до 1522г., т.е. за турското нашествие срещу Крит и Родос.

[Й. Табов]

Кратка византийска хроника № 64

Още една хроника за турското настъпление към сърцето на Европа от Осман до Селим. И точно там, дето става дума за бълг. земи са и отклоненията от руския превод - за Бер, който е посочен като Стара Загора и за връщането на тур. армия в София след похода в Унгария, което е дадено като поход срещу управлявания от Сефевидите Табриз.

нашествие до възкачването на трона на Мехмед ІІ Завоевателя и 3) събитията от срая на управлението на Мехмед ІІ до края на управлението на султан Селим.

срая - края