Отиди на
Форум "Наука"

Франция - Третата република


ditko

Recommended Posts

Характеризирайте политическия режим във Френската република в периода 1919-1939 г. (в междувоенния период).

Дайте примери по съдържанието на всеки един от петте основни белега на демокрацията!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По втората задача...

А, според теб, кои са белезите на демокрацията?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Демокрацията като политическа система е обект на огромно количество дефиниции (От литературата на български език вж. напр.: Сартори, Дж. Теория на демокрацията. Кн. 1, 2. С., 1992; Арон, Р. Демокрация и тоталитаризъм. С., 1993; Турен, А. Що е демокрация. С., 1994).

Според "интерпретативния модел" на Хуан Линц и Алфред Степан, демокрацията е система, която дава:

• редовни и конституционни възможности за мирно състезание за политическата власт на различни групи, без насилствено да изключва нито един значим сектор от населението;

• възможност за съществуване на правителство, съставено в резултат на това мирно състезание;

• възможност за това правителство да упражнява суверенната си власт, без да я поделя с други политически кръгове

Според Линц и Степан, едва в момента, когато са изпълнени и вече функционират тези три условия, може да се приеме, че преходът към демокрация в дадена страна е приключил.

Според Робърт Дал, може да се говори за представителна демокрация, т. е. за демокрация, която реално представлява народа (демоса) във властта (кратоса), когато са налице осем "институционни", сиреч заложени в основните закони на съответната държава, гаранции:

1. Свобода за създаване на организации и за членство в тях;

2. Свобода на словото;

3. Право на глас;

4. Изборност за обществените длъжности;

5. Право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите;

6. Алтернативни източници на информация;

7. Чисти и свободни избори;

8. Зависещи само от резултатите от гласуването (и от други изяви на предпочитания) институции, предопределени да правят политиката.

Доста "по-пестелив" в изнамирането на демократични "модели" е С. Б. Макферсън, според когото историята познава само четири модела. Първият от тях - на "демокрацията като защита", е датиран в началните десетилетия на първата индустриална революция (т.е. в първата половина на XIX век) и лежи в основата на модерната "западна" демокрация. Наследява го "демокрацията като развитие", наложила се, отново само в "западния свят", до началото на XX век. Тя пък на свой ред е заменена от "елитарно-популисткия модел на равновесието" от средата на века. С разочарованието във възможностите на държавно регулирания капитализъм, пряк резултат от което е и появата на т.нар. "нова левица" през 60-те и 70-те години, този "модел" отстъпва място на "демокрацията на участието" .

---

Фак­то­рът об­щес­тве­ни наг­ла­си или фрус­тра­ция­та на пред­ста­ве­ни­те: тран­зи­то­ло­гия­та - нау­ка­та за пре­хо­да - опи­са дос­та де­тай­лно ета­пи­те на ут­вър­жда­ва­не на де­мок­ра­ция­та в да­де­на стра­на. Еди­н от пос­лед­ни­те и най-вис­ши ета­пи, да при­пом­ним, е "кон­со­ли­да­ция­та": мо­мен­тът, в кой­то тя се прев­ръ­ща в "е­динс­тве­на­та въз­мож­на иг­ра" в да­де­на по­ли­ти­чес­ка об­щност. Някои дър­жа­ви в Из­точ­на Ев­ро­па не дос­тиг­на­ха то­зи ета­п; дру­ги, ка­то Бъл­га­рия, дос­тиг­на­ха то­зи ета­п срав­ни­тел­но къс­но. Та­ка или ина­че, ние ка­то бъл­га­ри днес с гор­дост мо­жем да зая­вим, че за мно­зинс­тво­то от нас де­мок­ра­ция­та е най-доб­ра­та фор­ма на уп­рав­ле­ние. Бъл­гар­ският и цен­трал­но-ев­ро­пей­ският при­нос към тео­рия­та на пре­хо­да се със­тои в от­кри­ва­не­то на нов, пос­лед­ващ кон­со­ли­да­ция­та ета­п, кой­то ус­лов­но мо­жем да на­ре­чем фрус­тра­ция на де­мок­ра­ция­та.

Най-ви­ди­мият бе­лег на нав­ли­за­не­то в то­зи ета­п са глу­хо­то мър­мо­ре­не на ши­ро­ки­те на­род­ни ма­си и спо­ра­дич­ни­те из­бли­ци на без­по­соч­но не­до­волс­тво от стра­на на най-раз­нооб­раз­ни гру­пи: лю­би­те­ли на ра­кия­та, так­си­мет­ро­ви шо­фьо­ри, за­щит­ни­ци на око­лна­та сре­да и тех­ни опо­нен­ти, зат­вор­ни­ци, пен­сио­не­ри и т.н. Ти­пич­но­то за то­ва мър­мо­ре­що не­до­волс­тво е, че не­го­вият ад­ре­сат са вис­ши­те ор­га­ни на влас­тта и че изразените ис­ка­ния, до­кол­ко­то изо­бщо се появ­яват, най-чес­то прес­лед­ват гру­по­ви и час­тни, а не об­щес­тве­ни ин­те­ре­си, въп­ре­ки опи­ти­те за ри­то­ри­чес­ка де­ги­зи­ров­ка. С дру­ги ду­ми, съ­щес­тву­ват со­лид­ни мно­зинс­тва, кои­то са ра­зо­ча­ро­ва­ни от фун­кцио­ни­ра­не­то на де­мок­ра­ция­та, ма­кар и да не виж­дат ней­на ал­тер­на­ти­ва.

Вто­рият бе­лег на де­мок­ра­тич­на­та фрус­тра­ция е лип­са­та на до­ве­рие от стра­на на про­тес­ти­ра­щи­те и не­до­вол­ни­те в ос­нов­ни­те струк­ту­ри на по­ли­ти­чес­ко пред­ста­ви­телс­тво: пар­тии и пар­ла­мент. Ма­кар че мно­зи­на по­ли­ти­ци се опи­тва­т да "яхнат" про­тес­ти­те и мър­мо­ре­не­то, в край­на смет­ка те сис­те­ма­тич­но ос­та­ват необя­зде­ни, прос­то за­що­то кау­зи­те, кои­то се ар­ти­ку­ли­рат, са труд­но пре­во­ди­ми на по­ли­ти­чес­ки ези­к. Ка­то цяло до­ве­рие­то в по­ли­ти­ци­те е мно­го нис­ко. Не е слу­чай­но и лю­би­мо­то място за про­тест у нас - На­род­но­то съб­ра­ние. Как­то по вре­ме­то на кри­за­та на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция от 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век, мно­зи­на у нас са убе­де­ни, че пар­ла­мен­тът е прос­то ед­на го­во­рилня, в коя­то ис­тин­ска ра­бо­та не се вър­ши. От кри­тич­но нис­ки ни­ва на до­ве­рие у нас стра­дат всъщ­ност всич­ки ин­сти­ту­ции на пред­ста­ви­тел­на­та де­мок­ра­ция, на­че­ло с по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, пар­ла­мен­та и пра­ви­телс­тво­то.

Тре­тият бе­лег на фрус­три­ра­на­та де­мок­ра­ция е на­ло­жи­ло­то се об­щес­тве­но усе­ща­не - оп­рав­да­но или не - че из­бо­ри­те НЕ мо­гат да до­ве­дат до фун­да­мен­тал­ни про­ме­ни в по­ли­ти­чес­кия курс на дър­жа­ва­та.

От със­тоя­ние­то на някои сек­то­ри - ка­то образованието или здра­вео­паз­ва­не­то, нап­ри­мер - е вид­но, че ре­фор­ми­те не ви­на­ги са да­ва­ли до­бър ре­зул­тат.

---

Свобода, правов ред и работеща демокрация

Демокрацията е вид държавно устройство. Има си дефекти, но досега човечеството не е измислило по-справедлива система. При демокрацията хората са свободни граждани, които имат право сами да направляват съдбата си и да решават как да се ръководи общността/държавата им. Държавата напълно принадлежи на гражданите си, а - не - на някакъв монарх или - на самонастанил се политически или икономически елит. При демокрацията никой няма право да ви посегне, без да сте направили нарушение, независимо колко е силен или - богат. При работещата демокрация можете да бъдете сигурни и спокойни за законно гарантираните си права, за честно и правомерно придобитото си имущество, за личната си кореспонденция и т.н. Демокрацията дава шанс на всеки, който спазва демократичните правила, да просперира. Върховенството на закона е неоспоримо, а законите отразяват общественото съгласие за правилата, които всички трябва да спазваме, за да живеем всички добре.

В България настоящата държавна система е „фасадна демокрация" – т.е. има повърностните белези на демокрацията, но отвътре е прогнила. Обикновените хора са притиснати от престъпност и корупция, мнението им за управлението на общността има малка стойност, интересите и правата им се потъпкват.

Свободата, правовият ред и демокрацията ви дават повече възможности от всяка друга политическа система (тук анархистите могат да не се съгласят) да изявите личните си качества, творчеството и таланта си, да берете плодовете на труда си, да се уповавате на собствените си способности и да живеете достоен живот. Ето защо държавният модел на България трябва да се доразвие в посока към истинска, работеща демокрация, при която управлението ще има за неотменна цел защитата на интересите на отделните граждани и на цялото общество.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Принципи на демокрацията:

- разделяне на обществото на две сфери - частна и публична

- наличие на гражданско общество, свободно откъм държавна намеса

- разделяне на публичното пространство и на публичните отношения на политически и неполитически

- разделяне на трите власти (законодателна, съдебна и изпълнителна)

- наличие на плурализъм

Дитко, има ли още?! :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

Ами да добре е, но най-важни са ми петте белега на демокрацията :)

Разделение на влатсите

Гаранция за човекшките права и свободи

Плурализам

Борба за вотът на избирателя

Възможност за смяна

Това ми е най-важно... всмисъл да се разгледат по-подробно белезите :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен не може да не се разгледат и последствията от ПСВ като причини за положението във Франция през Междувоенния период. Може би с тях дори трябва да се започне.

Вътрешнополитически положението е тежко, пропорционалната избирателна система предизвиква постоянни политически борби за властта. А проблемите са доста - опустошените от войната земи трябва да бъдат възстановени, за което са били необходими над 100 милиона франка. Също така се стига до сходен проблем с хиперинфлацията в Германия (разбира се в по умерени граници) - огромните военни дългове към САЩ и Великобритания (около 5 милиарда долара) довеждат до обезценяване на франка, което отделно е засилвано и от часни дългове, както и от умирането на надеждите, че "Германия ще плати всичко" - немските репарации не достигат очакваните размери.

Средната буржоазия е разорена от войната поради загуба на движимо имущество, тежки данъци и лабилността на франка. А в същото време населението бележи и отрицателен прираст, което налага поощряване на имиграцията в страната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Доста е спорен демократичният характер на Френската република в периода 1919-1939 г. (в междувоенния период).

През 1934г. се екстремизират проявите на Лигите – паравоенни формации на крайно десния спектър във Франция, ратуващи за силна държава и противници демократичната система. Появяват се в предградията и с улични демонстрации и безредици се стремят да предизвикат предсрочни избори. На 6 февруари 1934г. в камарата на депутатите в Париж се се гласува доверие на новото правителство на Даладие. На площада на Конкордите, Лигите организират демонстрация, прераснала в метеж - опитват се да щурмуват Бурбонския дворец – седалището на камарата. Полицията отбива неколкочасов щурм, но са убити 16 нападащи и един полицай, а няколко хиляди души са ранени...

Легитимен ли е изборът на Даладие?

Франция дали е демократична страна?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами по принцип в този период демокрацията е в отстъпление в Европа. А във Франция левите партии взимат властта и следва изреждане на радикални режими и Деладие си тръгва бързо. Покрай финансовата криза започват и финансови афери, засилват се антипартийните движения, т.нар. "лиги", които организират въпросният щурм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Историк, благодаря ти много, но можеш ли отделно да кажеш по-подробно за петте белега, които написах в по-горният си пост :)

Демокрация иде от гръцките думи "демос" и "кратос" и означава народно управление. Ще рече, че същественото е народа да управлява за да има демокрация. Признаците вече различните изследователи ги дават различно, като най-често ги смесват с нещо друго. Да речем в Атинската демокрация не е имало разделение на властите, а още по-малко някакви гаранции за чов. права на робите. Но си е било демокрация. Тъй че ще щажа няколко думи за изброените на теб. Античните автори определят демокрацията като управление на мнозинството в интерес на мнозинството. Ама сега у нас не се котира добре, защото по тази методика ние не сме демокрация, а олигархия - едно малцинство управлява дължавата в свой интерес. Затова омешват понятието с други, та да ни изкарат демократична държава.

Разделение на властите

Иде от концепцията за разделение и баланс на властите. Властите са разделени на изпълнителна, съдебна и законодателна. "Властите" е в смисъл на функциите на властта, защото държавната власт и в демократичните държави си е единна и неделема и неин суверен е народът. Казано с други думи държавните органи са разделени в три групи - независими една от друга, но всяка има възможност да възпре другата от злоупотреби. Ако се наруши обаче баланса (както е сега у нас) нещата на вървят, т.е. ако една от властите надделее над другите.

Гаранция за човекшките права и свободи

Човешките права са гарантирани от законите, като са предвидени законови механизми за защитата им, ако бъдат нарушени.

Плурализам

Иде от "Множество". Често се обяснява като многопартийност, т.е. има повече от една партия и всяка може да управлява, а не като у нас една БКП, която управлява во веки веков с братското сътрудничество на някоя друга. Плурализма обаче е с по-широко съдържание. Това е въобще търпимостта към различните мнения, търпимостта към другите. Да речем може да сме привърженици на либерализма (т.е. че държавата въобще не трябва да се бърка в икономиката, там трябва да има "свободна игра"), но една демократична либерална партия не трябва да иска да се забрани някоя друга партия, която счита, че държавата трябва да се намесва повече или по-малко в икономиката.

Борба за вотът на избирателя

Предполагам, че иде реч за един от принципите не на демокрацията, а на републиката (то ни е остатък от Рим в републиканския период). Сиреч всички ключови държ. постове са изборни (всички просто излиза прекалено скъпо на държавата и затова не се прилага) - т.е. висшите държ. служители се избират от народа. не е задължително да има някаква партизанска борба (партизани - от партия, страна, т.е. привърженици на някоя партия ... народните партизани са симпатизантите на БКП :biggrin: ). Още по-малко желателно е тази борба да е компроматна, съчетана с чалга-концерти и купуване на гласове.

Възможност за смяна

То е други два принцип на римската република, а не толкова на демокрацията - мандатност и срочност. За разлика от римските крале, които били изборни, но управлявали пожизнено, то в римската република имало ограничение както на срока, който даден човек можел да има даден пост (този срок се нарича мандат), така и на броя мандати, които може да изкара. Да речем дега у сан президента има мандат от 5г. и право на 2 мандата, т.е. може да бъде преизбран само веднъж.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Ее, бактисах да търся подходящо място из форума за този файл! Ще го постна тук, макар че не е на място.

Бях постнал някои от снимките в "Бойна слава", но от голяма демократичност ги махнали. Затова изготвих този файл и ги включих в него.

Макар, че показва отношението на френските комунисти към бившата ГФР, аз едва ли бих отишъл далеч, ако кажа, че това е било, а вероятно е и днес отношението на всеки французин към Германия.

_____________________.doc

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...