Отиди на
Форум "Наука"

Възможно ли е пътуване във времето?


lila_va

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 32 минути, kipen said:

Също и това, че според мен не начисляваш движение на гледната точка във ВП - получава се това, което спъва доста хора в интерпретацциите на 4мерното пространство - стоят си статични и свеждат динамиката, фокусират цялото инфо към тази точка. А така става доста сложно, щото се "кръстосват" доста инфо потоци. ....и често се получава яка каша...

 

А как би могло да се начисли движение на гледната точка във ВП? Статичността в пространство-времето не е ли приета от СТО и ОТО за неоспорима?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 251
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 34 минути, Шпага said:

А как би могло да се начисли движение на гледната точка във ВП?

Като формиране на представа - субективно. Или можеш да си представиш движението на гледната си точка във ВП или не.

Като математическо описание - чрез прилагане на "оперъторът за развитие във времето"(time evolution) към описаното за даден момент от ВП състояние на системата. 

Преди 34 минути, Шпага said:

Статичността в пространство-времето не е ли приета от СТО и ОТО за неоспорима?

Статичността на ВП, а не на гледната точка, според мен, де...

В смисъл, че ВП като абстракция възниква от статично разположени елементарни събития. Принципно така, както е в дескриптивната геометрия - пространството възниква чрез определянето на разстояния между съседно разположени точко в пространството.

((Доколкото знам (вероятно е и грешно да съм разбрал), в началото на постулирането на ОТО, Айнщайн ползва за контекст на теорията си статична 4-мерна сфера(хиперсфера) и за това въвежда и ламдата - за да има нещо, което да отразява и кривината на манифолда(многобразието, 4-мерното пространство). ... макаар, че малко след представянето да получава критични  бележки от Ламетър, че същата принципна постановка важи и при Анти ДеСитер пространство, антипод на използваното ДеСитерово (хиперсферата е с положителна кривина) ...))

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

С твои думи... разбира се, ако наистина искаш да си полезен на Слави

Моето предимство е, че успявам(къде правилно, къде не) да си опростя сложните математически описания и така да му ги споделя в опростен вид. (за съжаление "опростяването" е двояко, щото често простите на пръв поглед неща са по-сложни от сложните)

И не е въпрос на желание да му помогна, а на това дали той може да си помогне с това, което му споделям, не само аз.

Защото забелязвам, че и той като теб в темата за "парадоксите" си поддържа мобилност на гледната точка. Така както ти "скачаше" от гледна точка близнака на Земята в тази на пътуващият близнак до Сириус и ти се получаваха различни времеви "разстояния", но проекции на едно и също 4Д разстояние, така и Станислав "скача" в гледна точка на наблюдател зад "хоризонта на събитията" и се връща в тази на конвенционален наблюдател на Земята. ( вижда ми се вече, че май има развитие в осъзнаването, че смесва значенията на "Свят" и "Измерение" и се опитва да "обработи" тази представа....за това му написах, че му е нужно време за "хармонизиране", което при сегашното състояние на натрупано и организирано инфо, независимо че е схватлив, ще е няколко месеца поне)  

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Ниkи said:

Още тогава те помолих да ме просветлиш, но ти умело кривна. Сега отново съм затаил дъх и те чакам... Дано не ме разочароваш пак! 

...

Това са обяснения с "прости" думи.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Пространството не притежава протяжност (тя е качество само на материята), затова не може да се оценява с "дължина" (което е число, показващо съотношението на протяжността на материален обект към протяжността на друг материален обект, избран за еталон), за това то не е способно да се удължава/скъсява. Пространство-времето пък хептен. Още повече, че при инерциални системи няма скъсяване или разширяване - там обектите не си променят дължините, защото скоростите са постоянни. Там "скъсяване" е само удобен жаргон.

Разширяване на вселената е друга бира. То лежи на определени космологични модели, и не е валидно в други. Основата му е за модел че цялото пространство е запълнено равномерно (средно) с обекти и те (в голям мащаб) се раздалечават един от друг. В модел в който не цялото пространство е запълнено с обекти и те се раздалечават един от друг, не може да се говори за разширение на пространството - там е вероятно обектите от една област да се местят организирано в друга.

СТО от друга страна не ползва космологични модели, и лоренцовото скъсяване няма връзка с разширяването на вселената.

Добре! Бих могъл да кажа, че разбирам до голяма степен какво имаш предвид, макар че ще ми е доста трудно да се пренастроя бързо към толкова детайлна и различна концепция (нещата, които се срещат масово, са доста различни от всичко това, което си описал ти - аз никъде досега не съм срещал тези неща под точно тази форма, включително и в общообразователни учебници по Физика, а даже и в два, предназначени за Софийския университет "Св. Климент Охридски"). Сега остана и втория момент, който не успявам да си изясня категорично. Става дума за корабния парадокс на Бел:

Relativity 105b: Acceleration - Bell's Spaceship Paradox and Rindler Coordinates - YouTube

Един от периферните изводи, произтичащи този парадокс е, че ако покрай наблюдател два пъти премине една и съща група от три кораба (долното изображение), като първия път тази група премине в пълен синхрон със скорост от 500 км/ч, а втория път групата пак премине в пълен синхрон, но вече със скорост 50 000 км/ч - при втората скорост корабите ще изглеждат скъсени по дължините си L, L1 и L3, в сравнение със същия измерител при по-ниската скорост.

38416654_.png.73154286c54a72fcf43c0b5892db2acc.png

Тук объркващият и неинтуитивен момент е, че от гледна точка на наблюдателя освен дължините на самите кораби (L, L1 и L3), при по-бързата скорост ще се скъси заедно с тях и отстоянието между долните два кораба - L2. Макар в долния случай да няма никаква материална, камо ли пък твърда връзка между двата кораба А и В (пространството е абстракция, не съществува реален обект, който да се посочи като "пространство" или "пространство-време", пространството не притежава протяжност, тя е качество само на материята, затова не може да се оценява с "дължина", което е число, показващо съотношението на протяжността на материален обект към протяжността на друг материален обект, избран за еталон, затова пространството не е способно да се удължава/скъсява, пространство-времето пък хептен), отстоянието между тях L2 ще се държи така, сякаш L1, L2 и L3 са едно цяло, подобно на L (MOTHER SHIP).

Кой е правилният начин да се дефинира скъсяването на участъка L2, заедно с L1 и L3 при по-високата скорост спрямо наблюдателя на синхронната група MOTHER SHIP, А и В?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Ниkи said:

Браво! Най-накрая пое по правилния път. Изучи СТО, после ОТО и ще ти просветнат много неща. 

Първо, спри да уточняваш "при по-висока скорост". Това скъсяване се получава при всяка относителна скорост.

Второ. Каква е разликата, дали двете малки ракети ще са самостоятелни или ще са прикрепени към голямата ракета?

Трето. Не се скъсява пространството, а се променя местоположението на обектите за наблюдателя по различно време, заради неедновременността на събитията. Едната ракета тръгва по-рано от другата. Задния край на обекта е тръгнал по-рано от предния край. Всичко идва от относителността на едновременноста

Аз специално се старая в случая да изолирам както състояния на ракетите в покой, така и всякакви ускорения и забавяния (оригиналният парадокс на Бел с двата кораба се занимава основно с тяхното ускоряване). В случая говорим за две съвсем идентични ситуации, без покой (в покой и в двата случая е само наблюдателя), без ускорения или забавяния, с единствена разлика - двете различни скорости на ракетите спрямо наблюдателя (все едно какви са точно, 500 и 50 000 км/ч е съвсем произволен избор на стойностите). При по-високата скорост скъсяването е по-изразено в сравнение с по-ниската скорост и особено в сравнение със състоянието в покой.

Двете малки ракети по никакъв начин не са прикрепени нито към по-голямата ракета, нито помежду си. Нищо! Празно пространство! Единствено, трите ракети се движат в пълен синхрон една с друга, като синхронните изпълнения с няколко самолета по разните авиошоута. Важното е, какво се случва с участъка L2 между ракетите А и В. Доколкото ми е известно - той също се скъсява, нищо че е празно пространство, заедно с дължините на двете ракети L1 и L3 (пак припомням, че между ракетите няма никаква връзка, нито твърда, нито каквато и да е друга, само се движат в синхрон).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Ниkи said:

Абстрахирай се от ускоренията. Приеми ги за мигновени. Концетрирай се върху моментите на тръгване. 

Всичко вече си е тръгнало, наблюдателя вижда само преминаването на трите ракети в пълен синхрон с 500 км/ч пред него (примерно, докато си лови риба на столчето покрай реката), а след 20 минути вижда, от абсолютно същата си позиция, абсолютно същите ракети, по абсолютно същия им път, отново в пълен синхрон, но този път вече с 50 000 км/ч. Какво се случва с дължините L, L1, L2 и L3 в двата различни случая. Кои от тези четири стойности се скъсяват при по-високата ПОСТОЯННА скорост в пълен синхрон и ако се скъсяват всичките четири (както съм го чел аз на разни места), как е правилно да се дефинира скъсяването на участъка L2 (той се води "празно пространство" между двата кораба А и В)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, Ниkи said:

Нали това се опитвам да ти кажа, зарежи пространството. Имаш една купчина материални точки (от които са съставени трите ракети), които се намират (в един момент за наблюдателя) в различни моменти от своето време, и съответно са в различни позиции в пространството. Това, че са обединени в ракети (тези точки), ПВ не го интересува, то си ги скъсява (или удължава) 

Между всяка една от тези точки, също се води "празно пространство" също като L2

Именно! Ракетите в покой спрямо наблюдателя, преди въобще да бъдат изстреляни, имат крайна дължина, точно защото не са съставени от нещо монолитно и единно, а от множество точки (атомите, които трептят в кристалните си решетки), между които има пространство с определено отстояние (доколко то може да се нарече празно - това е по-сложна тема). Но тук идват обясненията на Скенер, че:

Преди 19 часа, scaner said:

И пространството, и времето, са абстракция. Не съществувва реален обект, който да посочиш като "пространство" или "време" или пространство-време.

Нещо повече, материята е абстракция. Не може да я посочиш никъде в реалността. Може да посочиш обекти, които проявяват свойства на материята, те са "материални", но не са материя. Не трябва да се бърка абстракцията с някакви реални нейни проявления. Тя е изцяло мисловен модел. Защото ние в главата си не мислим с материя, а с нейния модел, абстракцията. Моделът който си мислим е опит да се изгради обяснение на обективно съществуващото.

Преди 19 часа, scaner said:

Пространството не притежава протяжност (тя е качество само на материята), затова не може да се оценява с "дължина" (което е число, показващо съотношението на протяжността на материален обект към протяжността на друг материален обект, избран за еталон), за това то не е способно да се удължава/скъсява. Пространство-времето пък хептен.

Още повече, че при инерциални системи няма скъсяване или разширяване - там обектите не си променят дължините, защото скоростите са постоянни. Там "скъсяване" е само удобен жаргон.

Разширяване на вселената е друга бира. То лежи на определени космологични модели, и не е валидно в други. Основата му е за модел че цялото пространство е запълнено равномерно (средно) с обекти и те (в голям мащаб) се раздалечават един от друг. В модел в който не цялото пространство е запълнено с обекти и те се раздалечават един от друг, не може да се говори за разширение на пространството - там е вероятно обектите от една област да се местят организирано в друга.

СТО от друга страна не ползва космологични модели, и лоренцовото скъсяване няма връзка с разширяването на вселената.

Ето тук имам проблем с разбирането на обясненията му. Във всичко останало съм изцяло съгласен с неговия подход - концепциите му са логични, малко са ми по-сложни, но не ги отхвърлям, а ги считам за обогатяване на точността на собствените ми разсъждения. С горния ефект, свързан със СТО и скъсяването на "празното пространство" между долните два кораба, заедно със скъсяването на самите кораби, когато се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдател в синхрон, но без твърда или каквато и да е връзка помежду си (за разлика от голямата ракета над тях) - ето с това имам проблем как се обяснява и как е правилно да се дефинира, най-вече предвид вече цитираните обяснения на Скенер. Защото, реално погледнато, празното пространство между долните два кораба е съвсем идентично със същото празно пространство без никакви кораби в областта му и затова участъкът L2 не би трябвало да се свива заедно с участъците L1 и L3.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Ниkи said:

Не е същото. Ако няма кораби (материя), няма пространство. За това забрави за пространство. Това само те бърка. Разглеждай ситуацията, като местоположение на точки спрямо наблюдател в конкретен момент

Материя има. Обекти, които проявяват свойства на материя има разхвърляни в цялата Вселена, само не са три кораба със синхронна постоянна скорост в близост до наблюдателя. Просто са по-далече ("празно пространство" без никакви кораби в областта му).

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

Тук става дума за степените на свобода, свързани с местоположението.

Сканер, колко степени на свобода може да има един светлинен лъч?🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, kipen said:
 
Цитирай

 

Преди 19 часа, Шпага said:

А как би могло да се начисли движение на гледната точка във ВП?

 

 

Като формиране на представа - субективно. Или можеш да си представиш движението на гледната си точка във ВП или не.

И какво трябва да включа в тази субективна представа, свързана с движение на гледната точка във ВП?:) Например ефектите на СТО - скъсени дължини и "забавено" време - как ще бъдат включени в тази представа? Въпросните ефекти се проявяват в относителността на пространството И времето, но как биха изглеждали в представата ни за движение - за динамика - в абсолютното пространство-време?

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

С горния ефект, свързан със СТО и скъсяването на "празното пространство" между долните два кораба, заедно със скъсяването на самите кораби, когато се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдател в синхрон, но без твърда или каквато и да е връзка помежду си (за разлика от голямата ракета над тях) - ето с това имам проблем как се обяснява и как е правилно да се дефинира, най-вече предвид вече цитираните обяснения на Скенер. Защото, реално погледнато, празното пространство между долните два кораба е съвсем идентично със същото празно пространство без никакви кораби в областта му и затова участъкът L2 не би трябвало да се свива заедно с участъците L1 и L3.

Забрави "празното пространство", опитай да не му обръщаш внимание изобщо, изключи го поне временно от мислите си.

Съсредоточи се на материята. Ако материята беше непрекъснато "нещо", пространство нямаше да има. То е резултат, проявление на материята - на база дискретността и тя проявява качества като протяжност и отстояние,  на база които ние изграждаме абстракцията за пространство. И трябва да се съсредоточиш на поведението на самата материя - как се променя протяжността на обект, как се променя отстоянието на два обекта. Материалните отношения са важни, СТО и ОТО тях гледа, пространството е само тяхно следствие.

При СТО се намесва ефекта на относителност на едновременността. И дължина, и отстояние се дефинират като разстояние между две материални точки в един и същи момент време. И тъй като едновременното измерване в система А не е едновременно в система В, то в система В ще получиш други числа за отстоянието и дължината. Но най-важното - не намесвай тук празното пространство, то реално не съществува освен като абстракция - съществуват само материалните обекти.

Преди 47 минути, Шпага said:

Сканер, колко степени на свобода може да има един светлинен лъч?

Степените на свобода обикновено характеризират една система, те характеризират възможностите за движеие на обектите в нея. Обектите могат да имат степен на свобода според предоставените възможности, може и да нямат ("замразени степени на свобода"). Например фотонът притежава определени стойности по степените на свобода свързани с маса, енергия, импулс и спин, както и по координатите - той може да се движи навсякъде, където системата разрешава. В квантовата механика има и други степени на свобода, свързани с другите спинове, цвят и заряд, и др.

Но аз по повод имеренията говоря за друг тип степени на свобода - независими параметри, по които може да определиш еднозначно положението.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Добре. А сега да "погледнем" през погледа на ракетите. За тях, само обектите във Вселената ли са се скъсили или и разстоянията м/у обектите? Абстрахирай се от пространството. СТО променя местоположението

Нека изчакаме отговора на Скенер, защото точно това нещо е, което аз определях като “скъсяване/удължаване” и “свиване/разширяване” на измерения, пространство, пространство-време и точно тука са упреците за неточност и неясноти. Нека първо Скенер даде точните дефиниции на това нещо и тогава ще обсъждаме. Принципно, много детайли около корабния парадокс на Бел са дадени във видеото, което съм споделил.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Ето тук имам проблем с разбирането на обясненията му. Във всичко останало съм изцяло съгласен с неговия подход - концепциите му са логични, малко са ми по-сложни, но не ги отхвърлям, а ги считам за обогатяване на точността на собствените ми разсъждения. С горния ефект, свързан със СТО и скъсяването на "празното пространство" между долните два кораба, заедно със скъсяването на самите кораби, когато се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдател в синхрон, но без твърда или каквато и да е връзка помежду си (за разлика от голямата ракета над тях) - ето с това имам проблем как се обяснява и как е правилно да се дефинира, най-вече предвид вече цитираните обяснения на Скенер. Защото, реално погледнато, празното пространство между долните два кораба е съвсем идентично със същото празно пространство без никакви кораби в областта му и затова участъкът L2 не би трябвало да се свива заедно с участъците L1 и L3.

Същия проблем с разбирането го имам и аз. А именно: какво е положението с "празното пространство"? Можем ли изобщо да говорим за скъсяване на "празно пространство"? Според Сканер май не може, но разните картинки/чертежи сякаш показват обратното...

П.П. Сега видях, че Сканер вече е дал доста обяснения относно т.нар. "празно пространство", но аз - за съжаление - все още не ги разбирам...

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Ниkи said:

Не съществува такъв обект. Има празно пространство МЕЖДУ нещо си, но не и само  "празното пространство"

Е, да, де! Например празното пространство МЕЖДУ две точки скъсява ли се при ускорение на т. А спрямо т. Б

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Шпага said:

Е, да, де! Например празното пространство МЕЖДУ две точки скъсява ли се при ускорение на т. А спрямо т. Б

При ускорение на точка A спрямо Б се променя разстоянието между тях.

Къде виждаш "празно пространство" между тях, и как го виждаш, кое от празното пространство излъчва/отразява светлина че да го видиш? А като не го виждаш/регистрираш, как разбираш че го има и то се променя?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

При ускорение на точка A спрямо Б се променя разстоянието между тях.

Къде виждаш "празно пространство" между тях, и как го виждаш, кое от празното пространство излъчва/отразява светлина че да го видиш? А като не го виждаш/регистрираш, как разбираш че го има и то се променя?

Явно не успявам да обясня какво имам предвид. И преди време пак опитвах по същия въпрос, но така и не получих "просветление". Мозъкът ми май е зациклил в това "празно пространство"🤪

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Забрави "празното пространство", опитай да не му обръщаш внимание изобщо, изключи го поне временно от мислите си.

Съсредоточи се на материята. Ако материята беше непрекъснато "нещо", пространство нямаше да има. То е резултат, проявление на материята - на база дискретността и тя проявява качества като протяжност и отстояние,  на база които ние изграждаме абстракцията за пространство. И трябва да се съсредоточиш на поведението на самата материя - как се променя протяжността на обект, как се променя отстоянието на два обекта. Материалните отношения са важни, СТО и ОТО тях гледа, пространството е само тяхно следствие.

При СТО се намесва ефекта на относителност на едновременността. И дължина, и отстояние се дефинират като разстояние между две материални точки в един и същи момент време. И тъй като едновременното измерване в система А не е едновременно в система В, то в система В ще получиш други числа за отстоянието и дължината. Но най-важното - не намесвай тук празното пространство, то реално не съществува освен като абстракция - съществуват само материалните обекти.

Да, нещо такова съм срещал при обясненията около Космологията и донякъде го разбирам (ако няма материя, няма смисъл да се говори и за пространствени отстояния, защото такива могат да съществуват само между две отделни материални точки). Само не разбирам, как е най-правилно да наричам участъка L2 на долното изображение. Степен на свобода, измерение, “празно” пространство, въобще пространство, пространство-време казваш, че не може да се твърди, че се скъсяват лоренцово, значи участъкът L2 не е правилно да се нарича нито едно от всички тези неща, защото той проявява лоренцово скъсяване, наравно с корабите А и В (L1 и L3), тоест - това също е някакъв вид обект, който проявява свойствата на материя, подобно на корабите А и В. Очевидно обаче не е точно същата форма на материя, като корабите А и В. Кое е правилното название на този участък L2, при употребата на което няма да може да се каже, че съм неясен или пък неточен?

38416654_.png.73154286c54a72fcf43c0b5892db2acc.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Ниkи said:

А участъка L, как го наричаш?

Наричам го “дължината на кораба MOTHER SHIP”. Това си е съвсем обичаен материален обект (обект, който проявява свойства на материя) съгласно дефинициите, които описва Скенер, каквито са и корабите А и В.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Очевидно обаче не е точно същата форма на материя, като корабите А и В. Кое е правилното название на този участък L2, при употребата на което няма да може да се каже, че съм неясен или пък неточен?

Това не е форма на материята. Това е отношение на две материални тела (не в смисъл на термина "деление", а на съотнасяне). А физиката основно това изучава - отношенията на материалните обекти. Названието най-добре му подхожда отстояние, с количествената си мярка разстояние.

Дължината я пускаш по същия канал, тя е количествено изразяване на отстоянието между две материални точки, възприемани като характеристика на цялостен обект (демек количествена мярка за неговата протяжност). На практика и отстоянието и протяжността са еднотипни качествени характеристики на отношението на две материални точки, дължината и разстоянието са техните количествени характеристики.

Освен обектите, имаме и техни отношения, това са идаелни характеристики, и всичките закономерности на физиката се отнасят за тях.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Явно не успявам да обясня какво имам предвид. И преди време пак опитвах по същия въпрос, но така и не получих "просветление". Мозъкът ми май е зациклил в това "празно пространство"🤪

Еее, кви са тия неща ся?!? Разбирам, че понякога се случват подобни ситуации - аз например един път цял час си търсих ключовете за вкъщи, докато ги държах в ръката, амаа ...

Цялата "фатка" се състои в "мобилността на гледната точка", дето я описах и у Станислав, та и в друга тема у Ники. Явно и теб те е "полазило".

Чета, че Скенер го е обяснил, ама дай и аз с мойте по-прости обяснения:

Разстоянието между двете по-малки ракети е част от характеристиките на инерциалната система на трите ракети.

За какво скъсяване на "празно пространсто" става въпрос?!?? при положение, че се скъсява по оста на движението в Декартовата му координатна система разстоянието между по-малките ракети, което би измервал статичния наблюдател, покрай който прелитат ракетите?!?

Кви са тия циклажи, бре хора?!?

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

И какво трябва да включа в тази субективна представа, свързана с движение на гледната точка във ВП?:) Например ефектите на СТО - скъсени дължини и "забавено" време - как ще бъдат включени в тази представа? Въпросните ефекти се проявяват в относителността на пространството И времето, но как биха изглеждали в представата ни за движение - за динамика - в абсолютното пространство-време?

Предното "зацикляне" има връзка и с горния въпрос.

Когато говорим за субективна представа(а същата се формира в когнитивната ни точка, "нашето сега") би следвало да се има предвид особеностите на възприемането, обработката и интерпретирането в тази ни точка. Защото когнитивната ни точка, конвенционалният ни начин на възприемане е да виждаме процеси във физическият свят(3Д) и да имаме някакъв усет за време(формиран от наблюдаването на промяната на средата).

Но, за да се "стиковат нещата" с ОТО, то трябва да се отбележи, че "когнитивната ни точка" се движи във времето също.

Тогава за да може човек да си формира представата за движението на гледната си точка във ВП е нужно просто да си въведе абстрактната форма на оста "ct".

Достатъчно практичен инструмент е, за да може да си визуалира всеки, че не се скъсява "празно пространство", ами се променя геометрията на наблюдаваното в пространството за определен времеви интервал на наблюдаване. Поне за да си обясни "скъсяванията" я на времето, я на наблюдаваните(измерваните размери) .... и то при забележи - движения с близка до светлинната скорост във вакуум "с", когато тези ефекти стават значими.... иначе и Галилеевите трансформации са си достатъчно прецизни при ниските скорости на движение.

 

п.п. а вече, ако даден човек иска да си представи как при движение на когнитивната му точка със скорост "с" по времевата ос (времевото измерение) каква ще биде динамиката на наблюдаваното, как ще се изменят формите на проява на материята - тука вече иде циклажа.

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Същия проблем с разбирането го имам и аз. А именно: какво е положението с "празното пространство"? Можем ли изобщо да говорим за скъсяване на "празно пространство"? Според Сканер май не може, но разните картинки/чертежи сякаш показват обратното...

П.П. Сега видях, че Сканер вече е дал доста обяснения относно т.нар. "празно пространство", но аз - за съжаление - все още не ги разбирам...

Преди 1 час, Шпага said:

Е, да, де! Например празното пространство МЕЖДУ две точки скъсява ли се при ускорение на т. А спрямо т. Б

Преди 1 час, Шпага said:

Явно не успявам да обясня какво имам предвид. И преди време пак опитвах по същия въпрос, но така и не получих "просветление". Мозъкът ми май е зациклил в това "празно пространство"🤪

Шпага, терминът "скъсяване на пространството" е подвеждащ, защото е опит да се изрази нещо на говорим класически език. Предполага, че има нещо (абстрактно или не, е безначение) наречено пространство и то някак си се скъсява. По-добре е да се мисли релативистично. Няма пространство, има пространство-време. Инерциалните системи позволяват по каноничен начин да се дефинира понятие пространство и време относно тази система. Така между всеки две точки може да се говори за разстояние между тях. Ако избереш друга отправна система, можеш да направиш същото, но така получените пространство и време, ще са различни и затова разстоянията ще са различни. Но няма скъсяване.

Ето аналогия: Стоим двамата и си говорим до едно дърво. От моя гледна точка дървото е две крачки на ляво и две напред. От твоя гледна точка (понеже сме под ъгъл един спрямо друг) дървото е една крачка на ляво и три на пред. Това е пример за скъсяване на лявото.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...