Възможно ли е пътуване във времето?

[Станислав Янков]

При черна дупка и трите обичайни пространствени измерения се „увиват“ до планкови дължини в ограничени области от Космоса. За да бъде „увито“ цяло едно пространствено измерение, което да е налично в тази „увита“ форма в целия обем на обичайните три пространствени измерения, това измерения не само трябва да бъде „увито“ от концентрация на маса/енергия, по-голяма от тази на нашата Вселена (която наша концентрация на маса/енергия очевидно не се справя да „увие“ нашите три измерения в целия Космос), ами на всичкото отгоре по-голямата концентрация на маса/енергия на това „увито“ измерение в сравнение с нашата, някак си не трябва да има ефект над нашите три пространствени измерения. В още по-драматична степен важат тези съображения за повече от едно „увито“ допълнително измерение. Така че - най-вероятно има още едно, допълнително четвърто пространствено измерение, но най-вероятно то не е увито. Причинната ние да не го регистрираме е, че за разлика от останалите три пространствени измерения, които се движат спрямо нашето възприятие изключително бавно или въобще не се движат и това ги прави от наша гледна точка максимално разтегнати, перпендикулярни, плоски, то четвъртото пространствено измерение се движи със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие (не като електромагнитните вълни, които могат да се движат във всякакви посоки в пространството спрямо нас) и затова ние не успяваме да го регистрираме и така представлява точка без размери, налична навсякъде в обема на трите разгърнати (много бавни) пространствени измерения.

[kipen]

Преди 18 часа, Станислав Янков said:

За да се огъне произволно измерение, трябва да има налична необходимата за целта концентрация на маса/енергия. За да могат едно или повече допълнителни измерения да се огънат и свият до планкови размери - трябва концентрацията на масата/енергията в тях да бъде достатъчно ПО-ГОЛЯМА в сравнение с концентрацията на масата/енергията в разгърнатите три пространствени измерения като цяло, общо в тях

Видно е, че игнорираш несъзнавано "бележката" на Шпага за това, че "огъването" е според модел на теория - ОТО.

Обаче и "наслагваш"! 

Така стигаш до интерпретацията, че всяка ел.частица в 3Д физическия свят е "черна дупка".

Тази интерпретация има предимство, че поставя теоретична основа за обединение на ОТО и КМ, защото сингулярностите от ОТО ги приема за огънато ВП...

Обаче!!! Това интерпретиране, като се вземе предвид, че подхода на ОТО е геометричен, дава охарктеризиране на всяка точка в 3Д -(тримерното физическо пространство) - като "черна дупка". А пък понеже свеждането до граница - Планкова дължина, намесва и КМ, то какво се получава за 4Д?

Ами нищо по-различно от Мултивселена, описана като четиримерно пространство, чиито връзки между точки не са линейни. Т.е. многообразие(мат.пространство), което не е "simple connected", a "multi connected".

А когато контекстът на представата не е 4Дпространство(многообразие, manifold) с "проста връзка" между точките в това пространство, то се получава това, което описа Скенер в предния му пост в отговор на Кибик.

Само че, Станислав Янков, това касае теоретична перспектива на елементарна частица в мултисвързано 4 измерно пространство!!!

Защо се идентифицираш с тази гледна точка е твоя си работа, но пък действието ти го описах като "самовглъбяване"(може би неточно, но не страдам от това, че не съм перфектен. сори, ако нещо съм те засегнал с определянето ти!)

 

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[kipen]

Преди 14 часа, Кибик said:

Тази госпожа я гледах наскоро заедно със Сър Пенроуз и Мичио Каку да обсъжда мултивселената, така че си пада нещо като германското светило на физиката в момента, требе да се взема на сериозно имам пред вид.

Сабинето е "немска кучка-физичка", дето  оформи прическата на Мичиу Каку, но след като Пенроуз го острига до 0-номер. ....не забравяй и фенът-водещ-модератор на срещата - ебааси отнесения пич , изкефи ме. Не му се получи помпозността в срещата като тези на Браян Грийн, но това може би е предимство.

[kipen]

Преди 19 минути, Ниkи said:

Какво имаш предвид с това "се увиват"..., че и трите?

Бих добавил и нещо, което пропуска, според мен - Спрямо коя гледна точка "се увиват"?

[scaner]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

При черна дупка и трите обичайни пространствени измерения се „увиват“ до планкови дължини в ограничени области от Космоса.

Как го реши това нещо?

Ако бяха увити, по тях нямаше да можем да оценяваме "N светлинни години до ЧД".

Сингуларността не е свързана с "увуване" на пространствени измерения. Съвсем друг е смисъла на това увиване...

[kipen]

Преди 16 часа, Кибик said:

Даже някои включая Айнщайна казват че дори и бъдещето вече го има, само трябва да стигнем до там

Обаче има и други учени след него, които са мислили по този въпрос и са създали "ограничаващи" принципи, които да бидат решение на "времевите парадокси"(пътуването във времето), както "Дядото и внука"(описан кратко и тук).

Примерно "космическата цензура" на Ст.Хокинг, за възможността за наблюдаването на сингуларности(за която в друга тема спомена Скенер), която пък е свързал с "предположението за запазване на хронологията" на събитията. Т.е. ограничаване на движението назад във времето само до квантови мащаби. Което пък изглежда не коментираме в темата, а връщането назад във времето на човек.

За последното има един принцип "Novikov self-consistency principle", от който най-общо и просто следва, че ако "не е писано да се върнеш във времето, то няма и да се върнеш" .

В смисъл, че ако можеше внук да се върне назад във времето и да убие дядо си, то това нарушение на причинно-следствените връзки би следвало да съществува във вариант на реалност, който ние не бихме могли да наблюдаваме, защото просто за нас внукът няма да съществува след убийството на дядото( като събитие във войнишкия момент във ВП, което съответства за нас на изчезването на войника). Т.е. можем да познаваме дядото до смъртта му, но никога не бихме могли да познаваме внукът му след моментът, в който ще изчезне за нас (за да се върне да убие дядо си). И ако има проследим хронологично запис(инфо за събитията) след като на дядото се родят родителите на внукът му, та и внукът порасне до войник, който изчезва в даден бъдещ хронологично момент спрямо нас.

В смисъл, че дори и да е възможно човек да пътува назад-напред във времето, ние не бихме могли да докажем, че това е възможно. Т.е. разтегаме си локуми като на петъчна високоградусова сбирка

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[kipen]

Преди 28 минути, scaner said:

Ако бяха увити, по тях нямаше да можем да оценяваме "N светлинни години до ЧД".

А ние тези N св.г. до черната дупка, като разстояние как пък решихме, че са крайно разстояние?

Не са ли разстояние до видимия акреационен диск на черната дупка, а не до самото местоположение на ЧД?

[scaner]

Преди 4 минути, kipen said:

А ние тези N св.г. до черната дупка, като разстояние как пък решихме, че са крайно разстояние?

Не са ли разстояние до видимия акреационен диск на черната дупка, а не до самото местоположение на ЧД?

Ами в координатната система, в която мерим координатите спрямо сингулярността, това няма значение. И там няма "увити" измерения.

[kipen]

Преди 15 минути, scaner said:

Ами в координатната система, в която мерим координатите спрямо сингулярността, това няма значение. И там няма "увити" измерения.

Т.е. спрямо нашето положение като наблюдатели е изчислено, че има "увиване" до 0 м в пространството, но и съществуване (по ct) във времето на подобен обект като ЧД. Но спрямо кординатна система с 0,0,0 в точката от пространството - ЧД - няма усукване?

Има обаче значение при определянето на разстоянието...както при граница на функция - аха да определим точно колко св.г. е разстоянието до ЧД, па то има още мъничко недостигащо. Аз за това подпитах - защото размера на разстоянието "N св.г. до черната дупка"(спрямо нас) не би трябвало да е реално число.

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[scaner]

Преди 6 минути, kipen said:

Т.е. спрямо нашето положение като наблюдатели е изчислено, че има "увиване" до 0 м в пространството, но и съществуване (по ct) във времето на подобен обект като ЧД. Но спрямо кординатна система с 0,0,0 в точката от пространството - ЧД - няма усукване?

Чакай сега. Какво значи "увиване" на измерението? От тук трябва да се тръгне.

Едно измерение е "увито", когато то не се простира извън някаква област около избраното начало на координатната система.  В случая и Х, и Y, и Z описват цялото пространство, те не са увити. Измеренията над четирите, ако ги има, те трябва да са увити - физическите процеси в големи пространствени области не зависят от тях.

Точката 0,0,0 не говори за увиване, а за сингулярност - това са различни неща. Увитите измерения ще си остават увити и при всяка друга избрана точка за начало на КС, рзлична от сингуларността.

[kipen]

Баа, пак ме прати за една седмица в размисъл и преподреждане!

Искам нещо за подпомагане на домашното! Това "простиране извън област" как да го впиша в случая на достигане до екстремум и възстановяване на нормалността на кривата?

Примерно - по оста Х на разсояние безкрайно близко до "N св.г." се намира ЧД. Въображаемата линия, измерението (оста х) в тази точка "се губи" консистентността му, а след нея отново е линия.

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[Малоум 2]

Преди 44 минути, kipen said:

като на петъчна високоградусова сбирка

Петък 13 януари. Хората си пътуват във времето ... от отдавна: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9361&Level=2

Разходка назад

 

Всичко, което се случи, е съвършено невероятно.

Той беше родом от Павликени, следваше литература втори курс и беше си взел почти всички изпити. Живееше в една таванска стая, когато получеше стипендията си, отиваше първия ден в някой луксозен ресторант, а след това продължаваше на шкембе чорба. Единствената му мечта беше, когато завърши, да се настани някъде по-близко до София.

Един ден той изчезна. Хазайката му пошепна на съседката:

— Тук мирише на престъпление!

В стаята нямаше нищо. Леглото бе подредено, багажът си беше на мястото. Само леко понамирисваше на сяра. Студента го нямаше.

След няколко дена дойде писмото. Хазайката го откри на масата. Никой не бе влизал в стаята, вратата беше постоянно заключена и все пак писмото си лежеше невъзмутимо до пепелника. Пликът бе от груба жълтеникава хартия, мастилото лилаво и явно бе използуван много лош писец...

„Драга хазайке,

Най-първо искам да ти се извиня, че така внезапно напуснах квартирата, без да съм си платил наема, но това стана поради непреодолими обстоятелства. Прости ми и за лошата хартия, но тук техниката е още слаба. Но всъщност нека започна отначало.

Вчера... Всъщност не вчера, а преди една седмица... Не, и това не е точно! Виж какво, съвсем се обърках. Не ми обръщай внимание. Една сутрин се събудих както обикновено и се приготвих да отида на лекции. Внезапно сред силен гръм и трясък в стаята се появи голямо стоманено кълбо. Замириса много неприятно на развалени яйца. Може пък и да е било сероводород — не зная.

Помислих, че съм полудял, но преди да успея да се учудя достатъчно, в кълбото се разкри малка вратичка и от нея излезе един другар, облечен в небесносин фрак, бели опънати панталони, черни лачени ботуши и цилиндър. Той се поклони церемониално и ме попита на френски:

— Привет, мосьо, в кой век се намираме в момента?

Винаги съм уважавал медицината, хазайке, ако не цялата, то поне тази част от нея, която ми дава извинителни бележки, но сега се разочаровах от нея. Особено от психиатрията. Че бива ли пък така свободно да пущат пациентите си, при това в такива фантастични превозни средства? Ами нормалните граждани може и да...

— Ако не се лъжа, мосьо, попитах в кой век се намираме в момента — прекъсна ме намръщено лудият.

— В края на два... двадесетия — заекнах аз от страх.

— Много ми е приятно. — Той се поклони. — Жул Верн, писател...

— Също ми е приятно — отговорих на поклона, — Александър Батенберг.

— Не ми е известно такова лице. Вероятно е след моята епоха.

Той седна на стола и запали някаква миризлива пура.

— Ка... кажете, другарю Верн — започнах аз успокоително.

— Да, мосьо?

— Аз бих могъл да ви изпроводя веднага до... до вашето заведение. Няма защо да се безпокоите... Само адреса и номера на стаята ако ми дадете...

— О, мерси, мосьо, ще се възползувам от поканата ви.

Той се разположи по-удобно и започна да ме разглежда. Това, погледът на лудите, е страшно нещо, хазайке!

— Изглежда, мосьо. вие не вярвате, че аз съм Жул Верн?

— Ами! Моля ви се! Що за съмнения! — знам от един приятел медик, че на побъркани не трябва да се противоречи.

— Чел ли сте моя прекрасен роман „Капитан Немо“?

— Да, разбира се!

— Гениално, нали? Интересно, дали във вашия век съществуват подводни лодки?

— Съществуват, разбира се...

— От какво се разбира? Мосьо, не преувеличавате ли? Аз предполагах, че те ще бъдат открити към края на XXII век. Но както и да е! Аз сега се занимавам с нов проблем — придвижване във времето и пространството — интересно, нали? Един мой приятел, гениален техник, ми помогна дори да построя един малък пробен модел, който представете си, работи наистина! Той тържествено посочи стоманеното кълбо.

— Това ми е второто пътешествие. Първия път попаднах на някаква война и не останах доволен, поради което се прибрах в къщи. Но сега...

— Момент, мосьо — прекъснах го този път злъчно аз. — Такава машина на времето е описана вече от Хърбърт Уелз. — За доказателство намерих томчето и му го подадох.

— Уелз? Не познавам такова лице — каза Верн и започна да прелиства. А аз застанах до прозореца с надежда да видя някой милиционер. Уви, никаква милиция не се виждаше наоколо.

— Ха — извика по едно време моят неприятен гостенин. — Ето ви на — този натискал копче, онзи дръпнал ръчка и всъщност нищо не се разбира. А аз, мосьо, давам точна рецепта — три части барут, две части сяра, осем части адски камък и една част от специалитета на моя приятел, който е още тайна... Всъщност защо да говорим? Мосьо беше така любезен да предложи да ме придружи. Това би било интересно. Заповядайте, мосьо...

Той скочи и с жест ме покани към кълбото.

— Но, вижте, аз съм зает... отивам на лекции...

— След вас, мосьо! — в очите му блесна нещо налудничаво и аз, прощавай, хазайке, но аз влязох...

Нещо светна, нещо изпука, нещо изсвири и вратата отново се отвори. Моят спътник с поклон ми направи път да мина. Намирахме се на тясно кално дворче, оградено с висок стобор. Той ме последва по стръмна стълба и ме вкара в старомодна стая с висок таван, камина, плюшени завеси и един висок пулт за писане.

— Добре дошел в Нант, мосьо — усмихна се той. И тогава, хазайке, разбрах, че това наистина е Жул Верн...

Нататък продължавам под форма на дневник.

8. II. 1868 г. Днес господин Верн има рожден ден. За първи път ме показа на приятелите си и им съобщи, че идвам от двадесетия век. Те се смяха много и казаха, че вицът е добър. Напиха ме с шампанско.

25. П. 1869. Вече никой не се съмнява. Аз също. Пристигнахме в Париж. То пък един Париж! Пътувахме с дилижанс. А в града даже няма магазини на самообслужване. Мосьо Верн ме представи на няколко члена от Академията. Разправях им за нашите постижения, а те се смяха от душа. Обидих се и поисках да си се върна във века. Но Верн не ме пуска. Имало, казва, време. А кой ще ми завери семестъра?

10. V. 1870. Нещастие! Гениалният техник работеше над втората доза на тайнственото си вещество и бе пръснат на парчета от него. Аз съм в ужас. Жул (вече го наричам така) ме успокоява. Току-що излезе романът му „Децата на капитан Грант“. Той много си го харесва, но аз му казах, че през 75-та година ще напише „Михаил Строгов“, който е по-хубав.

16. Х. 1873. Дълго време не писах в дневника, защото бях зает. Станах пророк. Припомних си някои исторически дати и ги казвах на известни личности, които ме вкараха в лудницата. След това обаче предсказанията ми се сбъднаха и аз се покрих със слава. Около мене се събира един кръг от млади и не много млади дами, за които съм делфийският оракул. Жанет много ми харесва. Жалко че се пудри, вместо да си мие врата...

24. V. 1888. Отидох в Академията и им предложих да открият атомната енергия. Те обаче казаха, че било рано. Запознах се с Миньон — също красива, но също се пудри...

10. I. 1889. Не мога да чакам повече. Започвам да откривам сам атомната енергия. Ех, защо не следвах физика! Досега съм предсказал четири войни и три по-дребни революции. Жул вече много остаря и започна да оглупява. Аз също (за първото става въпрос).

11. IV. 1900. Минахме най-после в моя век. То бяха тържества, то беше чудо! Ама за какво ли ми е? Спрях опитите да открия атома — след десетина години и това ще стане. Жул съвсем изкукурига. Как да му кажа на горкия, че нищо свястно вече няма да напише и че след пет години ще умре? Ще ми се да прескоча до България, но какво ще правя там? В най-добрия случай ще срещна дядо си, а аз вече съм по-стар от него... Проклет да е този механик, дето не остави писмени данни за изобретението си!

15. VIII. 1902. Ура! Откритие! В един от старите шкафове Жул намери една кутийка с първата проба от неизвестното вещество. Вярно, че то не стига да пренесе цялата сфера, но ще мога да изпратя поне писмото и дневника си...

Мила хазайке, не зная какво да ти пиша повече. Ако има начин да ме намерят, прати хора назад във времето. Аз съм някъде към средата на началото на новия век — Париж, улица дьо Бел Вю, 84. Ако ме няма, да ме потърсят при Стефани на ъгъла. Във всеки случай успокой нашите. Кажи им, че съм добре, не харча много пари и се пазя от настинки. Тези дни навършвам седемдесет години.

Много поздрави на всички, пък ти извинявай, ако има нещо.

Твой бивш квартирант, Кольо“

[kipen]

- О, ти заслужаваш нещо по-добро! - каза ми личната лекарка и ми написа направление за психолог. 

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[scaner]

Преди 8 минути, kipen said:

Баа, пак ме прати за една седмица в размисъл и преподреждане!

Искам нещо за подпомагане на домашното! Това "простиране извън област" как да го впиша в случая на достигане до екстремум и възстановяване на нормалността на кривата?

Най-простата физическа интерпретация - физическите процеси и свойствата на геометрията зависят от допълнителните измерения в някаква област (областта се формира около произволно избрано начало), и не зависят от тях извън нея (преходът е постепенен). Това значи, че тези измерения са свити в тази област. Това формира особена геометрия в която кривата е принудена да живее

[scaner]

Преди 20 минути, kipen said:

Баа, пак ме прати за една седмица в размисъл и преподреждане!

Това е материя в която аз се ориентирам съвсем повърхностно и по занаятчийски, така че не мога да ти помогна в дълбочина.

Но погледни за пространства на Калаби-Яу.

Както и за компактификация на измеренията.

[kipen]

Кофти ми стана за Станислав Янков сега. Представих си как му се отразява фактът, че няколко хиляди трилиона атома в тялото му, от които зависят физическите процеси в него, си обменят инфо помежду си щото са независими черни дупки, та и трябва да се ориентира накъде отива всяка траектория във времето. Тежичко!

Таз "когнитивната точка" и какво е "в нея" си е хапка, която може и да ти разчекне устата. Толкова са я коментирали философите и се е установило, че няма едно мнение по въпроса - демек оправяй се, не си малък.

п.п. отдавна ми се оформя един "клонеж" към Калаби-Яу, какво му е физическото значение, ама бягам от там - нещо ми е прекалено голямо, та ме е страх да не се изгубя.... е и това компактифициране - колко пъти ми е минавала представата за сечения, толкоз пъти съм се чудил как се свеждат от n до n-1 измерностите. Благодаря! Преглеждам ги вече...

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[kipen]

Ами, според мен, се отнася до проблемът с практическото установяване на реалното разстояние в пространството спрямо нас тук и сега. В смисъл, че ако се вземе предвид кривината на време пространството, то колкото повече се приближаваме до ЧД би следвало да се променя измерваното разстояние, спрямо нас на Земята. Т.е. няма как да измерим точно разстоянието поради кривината във ВП около ЧД. Чисто теоретично...

За свободно падащият в ЧД съществува проблемът с изборът на координатна система, където относителността вече има значение за това как ще приравним тези показания спряма нас, дето не падаме към ЧД (а може би го правим, поне към тази дето заснеха в центъра на Млечния път, но е толкова бавно движението натам, че не може да се установи)

Редактирано Януари 13, 2023 от kipen

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, kipen said:

Видно е, че игнорираш несъзнавано "бележката" на Шпага за това, че "огъването" е според модел на теория - ОТО.

Обаче и "наслагваш"! 

Така стигаш до интерпретацията, че всяка ел.частица в 3Д физическия свят е "черна дупка".

Тази интерпретация има предимство, че поставя теоретична основа за обединение на ОТО и КМ, защото сингулярностите от ОТО ги приема за огънато ВП...

Обаче!!! Това интерпретиране, като се вземе предвид, че подхода на ОТО е геометричен, дава охарктеризиране на всяка точка в 3Д -(тримерното физическо пространство) - като "черна дупка". А пък понеже свеждането до граница - Планкова дължина, намесва и КМ, то какво се получава за 4Д?

Ами нищо по-различно от Мултивселена, описана като четиримерно пространство, чиито връзки между точки не са линейни. Т.е. многообразие(мат.пространство), което не е "simple connected", a "multi connected".

А когато контекстът на представата не е 4Дпространство(многообразие, manifold) с "проста връзка" между точките в това пространство, то се получава това, което описа Скенер в предния му пост в отговор на Кибик.

Само че, Станислав Янков, това касае теоретична перспектива на елементарна частица в мултисвързано 4 измерно пространство!!!

Защо се идентифицираш с тази гледна точка е твоя си работа, но пък действието ти го описах като "самовглъбяване"(може би неточно, но не страдам от това, че не съм перфектен. сори, ако нещо съм те засегнал с определянето ти!)

Не си бил в тези теми около началото и средата на миналата година и не си видял, че основното ми предположение около елементарните частици е свързано с холографския принцип и понеже никога не следвам изцяло утъпканите пътеки - там също имам собствена интерпретация, различна от строгата научна. За микроскопичните черни дупки (известно като черна дупка-електрон), още в първия момент на споменаването от мен на учудването ми в тази връзка - Гравити и Скенер ми посочиха полезни материали и още от тогава ми е ясно, че нещата при елементарните частици не съвпадат с микроскопични черни дупки с голи сингулярности. Това, което ме интересува в тази връзка е - ЗАЩО не се получава точно? Къде е пропускът или пък пропуските? Защото разминаването с ОТО си има причини и точното установяване на тези причини може да подскаже за нови моменти, пропускани досега.

Аз се развивам с излагането от мен на различните ми виждания тук, при което такива като Скенер и Гравити (безспорно най-задълбочено подготвените тук) отбелязват различни, повече или по-малко неверни неща, следват дискусии със смислени коментатори като теб, Шпага, Ники, различни виждания като това на Малоум, а понякога се забавлявам и със спорове с Младенов и други като него, с които и да не съм съгласен, пак имам полза, защото си навръзвам в по-цялостни концепции новите разбирания, до които съм достигнал. Ако ти се разправяше да се върнеш и намериш първите ми коментари тук - щеше да се хванеш за главата, колко по-голяма трагедия от сега бях! Тогава смятах, че с увеличаването на скоростта на движение на нещо спрямо наблюдателя се увеличава и неговата маса (лоренцовото увеличение на масата), понеже така пишеше в общообразователните ученици! Заслуга на Шпага и Скенер е да се отърва успешно от тази заблуда, именно в този форум. Сега следва нов преглед на написаното от Скенер след последния ми коментар, както и на негов подробен коментар към мен от миналата година относно теорията Калуца-Клайн. След това ще му отговоря и ще видя какво ще каже, както и всеки друг, който пожелае да коментира и така, стъпка по стъпка, ще продължа да дърпам все по-напред в разбиранията си.

Въобще не се безпокой за разни засягания - тук съм, а не в някой реномиран западен университет, точно заради доста ограничените ми знания. Какво да се засягам от разни забележки, че не знам, след като съм съвсем наясно, че не знам много и затова съм тук?! В оная тема, за гравитацията, се издразних (не на теб), защото не за първи път ме пъдят от някъде, където много дълго не е било коментирано, аз започна да коментирам там нещо си, останалите се включат, след това започнат да си говорят за техни си неща (например започва някой спор с Младенов от сорта яйцето ли е първо или кокошката, Нютон ли греши или Айнщайн, което казват, че им било страшно интересно), а мен започват да ме пъдят по други теми, щото, виждаш ли, интересните за мен дискусии не били по темата и им пречели на техните разговори винаги по темата! Сега обаче съм пред ново пренареждане на файловете, както ти се изразяваш (ускорено усъвършенстване и развиване на вижданията), затова не изчезнах пак за няколко месеца, както се е случвало друг път, при предишни подобни случаи. Защото, ако държим да се направим на заядливи - разговорите до момента имат доста малко общо с тази тема, в която пишем (възможностите или невъзможностите за пътуване във времето), нали?

Редактирано Януари 13, 2023 от Станислав Янков

[deaf]

Преди 20 часа, scaner said:

Ревърс на всички процеси не означава повтаряне на вече минали събития. Означава път към ново неслучило се бъдеще.

Дали? Цитат от "Тъй рече Заратустра" на Ницше:

А тъкмо там,дето спряхме,имаше път към порта.

"Погледни пътя към портата,джудже! – продължих аз. – Той има две лица. Два пътя тук се сливат:още никой не ги е извървял докрай.

Тази дълга улица зад нас – тя продължава цяла вечност. А онази дълга улица отвътре навън,тя е друга вечност.

Те си противоречат,тези пътища:те просто се удрят глава в глава – а тъкмо тук пред тази порта се вливат един в друг. Името на пътя към портата е написано горе над нея:"Миг".

Ала ако все някой продължи да върви по тях и все по-нататък,и по-нататък,вярваш ли,о,джудже,че тези пътища вечно ще си противоречат?"

"Всичко право лъже – измърмори презрително джуджето – Всяка истина е крива,а самото време е кръг."
"О,ти дух не тежестта! – се провикнах гневно аз. – Не се оставяй да се измъкнеш така лесно! Или ще те оставя да клечиш там,където си приклекнал,кьопчо такъв! А аз те издигнах ГОРЕ!

"Погледни – продължих аз – този Миг! От този път към портата "Миг" се проточва като безкрайна лента дълга вечна улица НАЗАД :зад нас лежи една вечност.

Не трябва ли онова от всички неща,което МОЖЕ да върви,да е извървяло веднъж вече тази дълга улица? Не трябва ли онова от всички неща,което МОЖЕ да се случи,веднъж вече да се е случило,да е станало,да е преминало вече?

И ако всичко е било вече,как преценяваш ти този миг? Не би ли трябвало и този път към портата да е съществувал вече някога?

И не са ли по този начин всички неща тъй здраво преплетени в един възел,че този Миг да тегли след себе си всички грядущи неща? СЛЕДОВАТЕЛНО и самия себе си?

Защото онова от всички неща,което може да върви,то трябва още веднъж да мине също и по тази дълга улица навън!

И тоя муден паяк,който едва пъпли в лунната светлина,и самата тази лунна светлина,а и аз,и ти на пътя към портата,разговаряйки шепнешком и един с друг – не трябва ли и ние да сме съществували някога?"

[scaner]

Преди 20 минути, deaf said:

Дали? Цитат от "Тъй рече Заратустра" на Ницше:

Ницше е описал художественото си виждане, без да се съобразява с физиката

[deaf]

Преди 21 часа, scaner said:

обръщане хода на времето ще ни заведе в миналото, но не в нашето лично минало, а в някакво друго, което от нашата гледна точка ще си е бъдеще   Ще изграждаме нова система от събития, ново пространство-време. Да, ще ставаме млади, но няма да се върнем в нашата младост.

А това какво е,ако не фантасмагория!!!

[kipen]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

(например започва някой спор с Младенов от сорта

Аз съм тука от година и вече знам - то това е класика!  

 

Ей го и другия чепкач на тоя раздел:

Преди 3 часа, Ниkи said:

Преди 3 часа, kipen said:

В смисъл, че ако се вземе предвид кривината на време пространството, то колкото повече се приближаваме до ЧД би следвало да се променя измерваното разстояние, спрямо нас на Земята.

Така де, ти вече говориш за приближаване към ЧД, близък аналог на свободно падане. Но когато си неподвижен, мисля че разстоянието е определимо.

ОК! Отново реши, че знаеш точно за какво говоря...тогаз кът за последно по казус "разстояние до ЧД", ще приема че сме неподвижни в ПРОСТРАНСТВОТО(не и във времето) и ще те попитам:

Кое разстояние според теб е лесно определимо:

1. От нас до началото на радиуса на Шваршийлд ( определящ големината на Event horizon-а).

2. От нас до вътрешния диаметър на акреационния диск.

3. От нас до фотонната орбита, по която обикалят фотоните около ЧД.

 

п.п. за жокер виж това клипче на пича от Веритасиум:

 

[scaner]

Преди 4 минути, deaf said:

А това какво е,ако не фантасмагория!!!

Ами не е.

Аз споменах за законите на квантовата механика. Там много ясно се виждат нещата. При макротелата поведението се определя чрез осредняване на поведението на микрочастиците. Но ако в двете посоки на времето поведението на микрочастиците е различно, то - дори в осредняване - и поведението на макротелата ще се отличава, в началото малко, с отдалечаване от момента на обръщане все повече.

А при квнтовите частици нещата са много видими. Прост пример: в момента 0:00 възбуждаме атом, вдигаме електрона на ново енергетично равнище, метастабилно ниво. На това равнище той може да проседи определено време, което не е точно определено, определена е само средната му стойност - време на живот на това ниво. По горната скала нека този среден живот е 0:10. Тоест с много голяма верятност след 0:10 това ниво ще се разпадне, елелктронът ще се върне в изходното ниво, и ще излъчи фотон. Този фотон носи енергия и импулс, може да въздейства на друг обект с тях.  НО, може и да не се разпадне нивото тогава, а да проживее и до 0:20 - с определена, по-малка вероятност.

Нека сега точно в момент 0:10 се е разпаднало нивото, и точно в този момент обръщаме хода на времето. За наблюдателя това е еквивалентно на възбуждане на нивото. Кога то ще се разпадне„ По квантовите закони би трябвало с голяма вероятност това да стане в момента 0:00, но не е задължително - това е само вероятност. Може да се разпадне в момента 0:02 например (или да доживее дори до -0:10, много преди да е "убит" и употребен за възбуждането). И фотонът който то ще създаде, ще проживее 0:02 времеви единици повече от колкото в правата посока на времето. За това време обектите в света ще са се преместили допълнително, ще е възникнала нова конфигурация, и енергията на този фотон ще отиде не там, от където тя е била взета в правата посока, импулсът му ще се употреби другаде. Нататък, този фотон ще създаде друга причинно-следствена верига. И колкото по-назад във времето разглеждаме тази схема, толкова повече разлики ще се натрупват между двата хода на времето, по причина квантовите процеси. И това е само за един атом.

От друга страна, връщайки хода на времето, по-вероятни стават състоянията, които в нормалния му ход са малко вероятни. Подмладяването е един от тях - ние ще ставаме все по-млади. Но разминаването на двата причинно-следствени потока в двете посоки на времето ще доведе до различни събития - ако в правата посока в детството си си чупил крак, сега в обратната може да не си го счупиш, или да си счупиш ръка (какво значи "счупване" при обратният ход е малко сложно за осъзнаване ). Тоест ти ще се подмладиш, но няма да изживееш събитията от собствената си младост (или ще изживееш сходни, но на друго място и време), а други събития, неслучили се. В това е и смисъла на твърдението, че се изгражда ново пространство-време - събитията са точки от пространство-времето, тези събития не са били част от него в правия ход. За теб това е неизвестно бъдеще.

Тук квантовата механика определено внася доза шум в диаграмите на Минковски, и не можем да ги проследим обратно точно.

[nick_klaus]

Според мен НЛО са хора от бъдещето, които ни наглеждат.

[Станислав Янков]

Преди 18 часа, scaner said:

Как го реши това нещо?

Ако бяха увити, по тях нямаше да можем да оценяваме "N светлинни години до ЧД".

Сингуларността не е свързана с "увуване" на пространствени измерения. Съвсем друг е смисъла на това увиване...

Изхождам от това, че в рамките на диаметъра на черната дупка около хоризонта на събитията, трите обичайни пространствени измерения се събират в рамките на този диаметър (сега не коментираме дали това събиране се ограничава до хоризонта на събитията или достига до центъра на диаметъра на черната дупка) и не излизат наникъде извън него. За наблюдател извън черната дупка, ако игнорира кривината на пространство-времето във връзка с гравитацията ѝ, измеренията в областта на диаметъра на дупката може и да му се струват съвсем обичайни и "плоски", но за някой пропадащ директно в черната дупка няма никакви варианти (геодезични линии) за изход от нея, независимо под колко "разложена" форма на неговата материя. Огъването на пространство-времето (трите пространствени измерения и условното времево такова) "затваря" всички тях "вътре" в дупката и това аз наричам "увиване" на трите пространствени измерения в черна дупка.

Има спекулации за бели дупки, при които материята на черната дупка да се изхвърля ("затворените" в нея три измерения да "излизат") в някоя друга част на Вселената, под формата на нещо като "гейзер", но тези предположения не само не са потвърдени, но и при такъв сценарий черните дупки щяха да са толкова по-неустойчиви, колкото по мощни са изхвърлянията на материя от "гейзерите" на свързаните с тях бели дупки. Да, ама засега друг начин за загуба на енергия от черна дупка, освен нейното страшно бавно изпарение, не е известен, камо ли пък да има някакви много мощни течове под формата на бели дупки. Тоест - трите обичайни пространствени измерения се "затварят" в черните дупки (независимо дали в техните центрове или в хоризонта на събитията) и не "излизат" наникъде и под никакви форми извън черната дупка, а затворената в нея материя не може да излезе от там под никаква форма преди изпарението на черната дупка заради квантово-механични процеси. Увиване на трите обичайни пространствени измерения за мен значи "затварянето" им, без никакъв изход за тях, в диаметъра на черната дупка (не съществуват никакви геодезически линии извън черната дупка, особено в рамките на хоризонта на събитията, а изпарението на черната дупка е коренно различна, квантово-механична история).