Отиди на
Форум "Наука"

Климат и история


Recommended Posts

  • Потребител

преди 40 000 години

Начало на последното заледяване на Евразия

Масовото измиране на неандерталците, «заместени» от кроманьонеца (съвременният човек).

преди 13 000 години

Край на ледниковия период

Отстъплението на ледовете довело до измирането на мамонтите, което на свой ред поставило човечеството на границата на глобалната демографска катастрофа: според археолозите тогава от глад умрели около 90% от населението на Земята. Оцелелите в южните степи усвоили земеделието и скотовъдството.

преди 4000 години

Глобално затопляне

Вследствие на засушаването човекът усвоил технологиите на поливното земеделие и металолеенето. Започнал е бронзовият век и каменните топори били сменени с бронзови мечове. В Средиземноморието и Междуречието се появяват първите древни държави и писмеността.

ХIII век преди нашата ера

Захлаждането в Европа

Индоевропейските племена — «народите на морето » — идват от Севера на брега на Средиземно море. Под техните удари загива Хетската държава. Много градове на древен Египет са разрушени. Финикийците започват да се преселват в Северна Африка.

X — VI век преди нашата ера

Затопляне

Изключително сухият климат в Азия подтиква много племена да се обединят с цел оцеляване. В долината на река Тигър се създава Асирийското царство, цар Давид обединява Израел и Иудея. В южната част на Арменските възвишения се създава държавата Урарту.

III век преди нашата ера

Захлаждане

В Италия през Алпите, спасявайки се от снежните бури, идват племената на келтите, които обсаждат и разграбват Рим. В Китай от студовете погива реколтата, а в Цинското царство започва гражданска война.

I век от нашата ера

Затопляне

Сушата кара Древния Рим да завоюва колоните на Близкия Изток и Северна Африка, където се отглежда зърно. След изобилието от войни републиката се превръща в империя.

IV — V век

Захлаждане

Горите пропълзяват на юг, почти унищожават сухите заволожски степи и номадите-хуни идват в Европа. Тяхното появяване предизвикало преместването и на други племена – започнало Великото преселение на народите, което довело до падането на Рим.

VIII — XII век

Малък климатичен оптимум

Време на топъл и мек климат. Викингите заселват Гренландия, откриват северния речен път. Обемът на водата във Волга стремително се покачва и реката потопява Хазарския хаганат.

XIV — началото на XIX век

Малък ледников период

Ледниците унищожили всички селища на викингите в Гренландия. В Европа студът и гладът провокирали религиозни войни, стимулирали масовата емиграция в колониите на Америка, Азия и Африка. В Русия избухват размирици.

XIX — XXI век

Период на глобално затопляне

Увеличава се реколтата, което води до бурен ръст на науката и техниката. Феодалните отношения се сменят с капитализъм и демокрация.

Такава е ситуацията до днес. Захлаждане и затопляне – както виждате, това се е случвало неведнъж в историята на човечеството. Топенето на ледовете в Европа и сушавите години в Азия довели до такива войни, че от лицето на Земята безследно изчезвали цели цивилизации. За това, че климатът играе не малка роля в историята на човечеството, са знаели още древните гърци.

На база на сравнителната хронология на колебанията на климата и социалната история, учените вече правят своите предположения за бъдещето на човечеството.

Един от екипа учени от Международната лаборатория по глобални поблеми на енергетиката, Виктор Климентов, отговаря на наши въпроси:

Господин Климентов, веднага хващаме бика за рогата — какъв е основният резултат от работата?

Накратко изводът е следният: локалното влошаване на климата — захлаждане, суша — винаги е съвпадало с възникването на велики империи, с необикновения полет на човешкият интелект, духовните достижения, гениалните изобретения… А затоплянията обикновено са водели до разпад на империите и практически пълно отсъствие на дръзновени пориви.

Затоплянията разрушават империи?

Да. Между 3200 и 3000 години преди нашата ера едновременно на три места на земното кълбо възникнали три велики култури — Египет, Месопотамия, Индо-харапската култура… Под високи култури историците разбират такива, в които имало градове, разделение на труда, централизирана власт и писменост. До края на четвъртото хилядолетие преди нашата ера не е имало такива високи култури. И изведнъж едновременно се появили цели три. При това на различни места — те били напълно изолирани една от друга. Климатът се променил от една страна и възникнали трите култури. После те били пометени от варварите.

Стоп. Вие казахте, че захлажданията създават империи, а затоплянията ги унищожават. Но пък всичко е загинало от ръцете на варварите по време на захлаждане. Защо?

Ако изведнъж природните условия забележимо се влошат — заради суша или силен студ, периодът на вегетация на растенията става по-кратък, рязко намаляват добивите, земята повече не може да изхранва населението. Това население започва да намалява и дори изчезва. Идват номадите, както се казва: откъдето им видят очите, но ако погледнем посоката на тяхното движение на климатичната карта, ще стане ясно, че те следват влажностния градиент. И по пътя си помитат империи. А ако климатът се влоши не локално, а повсеместно, побеждава този, който най-много е пострадал от това: защото няма накъде да отстъпва. Ето ви един пример за така нареченото «осево време» . Това е времето 700 — 400 г. преди нашата ера, най-великата епоха в историята на нашата цивилизация. Именно тогава бронзовият век окончателно е заменен от железния. На различни места на планетата едновременно изникнали едновременно няколко световни религии. Образували се няколко световни империи, в това число персийската империя на Ахеменидите, а малко по-късно империята на Маурите в Индия и Цин в Китай. «Осевото време» кардинално променило цялото човешко общество: мирогледа, възгледите за живота, технологиите... Трябва ли пак да говорим за това, че «осевото време» идва в период на невиждано до тогава захлаждане?

Да се върнем на Египет. Образувалото се по време на захлаждането велико Древно царство (именно тогава са били построени грандиозните пирамиди на Гиза) рухнало в края на третото хилядолетие преди нашата ера. По-рано този странен и с нищо необясним разпад свързвали с влошаването на климата. Но последните изследвания показват, че Древното царство се разпаднало в епоха на доста благоприятен климат, след което 150 г. продължили безвластието, раздробеността и междуособиците. Вече не трябва да ни учудва, че сформирането на Средното царство е станало на самия пик на влошаване на природните условия. За това свидетелства един от най-значимите писмовни източници от тази епоха— Палермският камък, който фиксира следите от катастрофално лоши реколти. Сушата била толкова голяма, че хората преминавали Нил през бродове. Средното царство просъществувало благополучно почти 400 години, докато не било разрушено от източните варвари— хиксоси— около 1700 г. преди нашата ера. Между другото, царството пак се е разпаднало в период на благоприятен климат.

Отново стоп! Ако климатът е бил добър, откъде тогава са се взели хиксосите? Та нали варварите се появяват на място само при влошаване на климата?

В Египет всичко било добре. Но имало суша в земите на Близкия изток и Предна Азия. Местното население предприело набези в търсене на по-плодородна земя. И я намерило в Египет.

Историята на бойните противодействия между Египет и Предна Азия повтаря климатичните спадове и върхове: във военните стълкновения между Египет и Предна Азия всеки път печелел този, който бил по-зле от гледна точка на климата.

Същата картина се наблюдава и в отношенията Рим-Византия с Персийско-Парфиянското царство. И там сработила същата система нагоре-надолу. При глобалното захлаждане над голяма част от Римската империя станало по-студено и сушаво, а в Парфия — по-хладно и влажно. За Рим, като по-северна страна, е важно редуването на топли и студени зими. А за южните страни са най-важни колебанията във валежите. В този смисъл Рим и Парфия са били в две противоположни фази. Ето например, в безкрайните римско-парфянски войни винаги са побеждавали тези, които са имали по-лоши климатични условия.

Проста класическа илюстрация на климатичното влияние е историята на Китай. Щом като стане затопляне — в Китай започват междуособици, страната се разпада, нейните отделни части воюват една с друга. Настъпи ли поредното захлаждане — страната изкристализира в империя.

Вие през цялото време казвате «глобално затопляне», «глобално захлаждане». Какво означава това? С колко градуса се качва или пада температурата?

Счита се, че климатът е станал значително по-хладен, ако средноглобалната температура е паднала с половин градус или с градус..

Толкова малко?

Това е средно за цялото земно кълбо— половин градус. В някои региони това може да са няколко градуса. При глобалното затопляне расте и средната влажност по целия земен глобус. Но локалната може да спадне дотам, че саваната или степите да се превърнат в пустини! Именно така се е случвало, а се случва и сега в Близкия Изток — на всички им е добре, но на тях им е зле! Едно от климатически най-чувствителните места е подножието на Алтай. Даже най-незначителното средноглобално колебание на климата там се стоварва с голяма сила. Не може да не отбележим, че когато говорят за нашествията на номадските народи, историците винаги отбелязват, че те са дошли от подножията на Алтайските планини. Авари, хуни, тохари, евталити, юечжи. При това Алтай не е най-благодатното място на Земята. Там и сега живеят доста малко хора. Но именно там хората изпитват наx-силния климатичен стрес.

Въобще в човешката памет климатът се е променял толкова силно, че древните историци Страбон и Полибий, например, не вярвали на Херодот, който е живял само 300 години преди тях! Нали Херодот бил написал за това, че Черно море замръзва през зимата, а в Причерноморието 8 месеца в годината цари «непоносим студ», а ледът на Керченския пролив може да издържи цяла конница. Много хора смятали, че Херодот си измисля! Само че последните археологически разкопки потвърждават правотата му: в съответстващите на ранната античност кримски хоризонти не са намерени гроздови зърна. При осеммесечна зима грозде не расте. Тогава дори и в Италия не са отглеждали грозде, а маслини. Грозде растяло само на най-южната част на апенинския ботуш. В Рим снегът не се топял по 40 дни, а Тибър се сковавал в лед. Било доста студено. Между другото, именно това захлаждане положило началото на Римската империя. Нейният подем продължил почти и на фона на затоплянето, при което гроздето и маслините се разпространили по целия полуостров до самия север. Появило се гроздето, а буковите гори, които растат при по-прохладен климат, изчезнали, отишли високо в планините. Кризата на империята дошла на самия пик на благоприятния климат. Тя преминала в неуправляем разпад, който отново довършили варварите. Случило се Великото преселение на народите, започнало с нашествието на хотите и хуните. Римската граница се разтресла по цялото й протежение. На северозапад атакували пикти и скоти. Хуните — на изток и североизток. Берберите и другите африканци — от юг… Възникнали многобройни войнствени народности, за които преди това никой не бил чувал

При тях е станало много студено...

Много! Раннохристианската литература отбелязва, че зимите в Месопотамия (!) са били съпроводени със силни снеговалежи, а през лятото било толкова студено, че «плодовете не зрееха, а вино напомняше на прокиснало грозде»… Дунав и Рейн постоянно замръзвали, и по леда в границите на Рим лесно нахлували конници варвари. Сега Дунав почти не замръзва даже в горното си течение на височина около 1000 метра над морското равнище! А тогава образът на замръзващият Дунав, откриващ на варварите път към империята , влязъл в късноантичната и ранносредневековната литература.

Ако разбирам добре, то и разпадането на СССР също се дължи на глобалното затопляне?

Правилно разбирате.

Има ли вероятност разпадът на империите да не спре със СССР...

Принципно, да. На някои би им послужил за утеха фактът, че същата участ заплашва и други държави-империи — САЩ, Китай, Индия… Впрочем, историята не е физика — в нея няма твърда предопределеност. Изключенията са възможни, макар и малковероятни. Ще поживеем – ще видим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не може да не отбележим, че когато говорят за нашествията на номадските народи, историците винаги отбелязват, че те са дошли от подножията на Алтайските планини. Авари, хуни, тохари, евталити, юечжи. При това Алтай не е най-благодатното място на Земята. Там и сега живеят доста малко хора. Но именно там хората изпитват наx-силния климатичен стрес.

Това е едно интересно виждане (има някои неточности според мен във фактите), и може да е в основата, или да допълни традиционните представи за т.н. "великото преселение" и за глобалните процеси, причинили го.

Може да се предположи в тази връзка че по времето на т.н. Велико преселение, или имаме демографски максимум , съответно причинен от подобряване на климата в Евразия, по специално в степите или лесостепната зона на Центарална и Североизточна Азия, или обратно - че климатът е станал неблагоприятен, и съответно средата е станала твърде неблагоприятна, което от своя страна е предизвикало миграциите (и ефекта на доминото) и съответно войните за територии и жизнено пространство..

------

Наистина от праезиците може да стане ясно къде и с какъв климат са били са прародинините на хората говорещи тези праезици..Аз досега не намирах разумно обяснение защо в праалтайския език има (според най-приетото за мен- виждане) богата терминология свързана с животни, с вода, и с горски видове.. Ето че ти даде за мен една възможност за обяснение. Възможно е преди хиляди години, след периода, когато се предполага, че се е разпаднал този праезик, климатичните условията коренно да са се влошили - т.е. да е имало температурен минимум, и съответно спадане на температурите и валежите в източните части на Евразия, които да са довели до значително намаляване на растителността..

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всичко, което казваш е коректно. Не само е възможно, но със сигурност се е случило, в последните 10 000 години е имало сериозни климатични промени, а това е време, в което древният човек е бил напълно зависим от средата и климата, без да има абсолютно никакъв начин, по който да контролира негативните климатични ефекти. Няма нищо по-логично от това да се замислим, че повечето генерални събития в човешката история са породени именно от ефектите, които има средата върху човека.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ние с колегата Манол (Глишев) бяхме писали в друга тема нещо за връзката между климатичните промени и исторически процеси от типа на Великото преселение на народите.

За съжаление, не се сещам в коя тема го бяхме писали.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мен все още ме поразява фактът, че в края на последния ледников период, преди 12 000 години, довел до измирането на мамутите, измират 95% от хората на планетата. Човешкият род е бил на крачка от това да се затрие завинаги. И на изследвания в тази насока попадам вече няколко пъти, вкл. и един интересeн филм на Histoty channel.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
B края на последния ледников период, преди ok. 12 000 години, довел до измирането на мамутите, измират 95% от хората на планетата. Човешкият род е бил на крачка от това да изчезне завинаги.

Вече няколко пъти попадам на изследвания по темата...

И какво се казва в тези изследвания, как човечеството е оцеляло?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И какво се казва в тези изследвания, как човечеството е оцеляло?

Не помня конкретно :)

Но предполагам, случайно. В този период почти всичко е било чиста случайност.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Това е едно интересно виждане (има някои неточности според мен във фактите), и може да е в основата, или да допълни традиционните представи за т.н. "великото преселение" и за глобалните процеси, причинили го.

Може да се предположи в тази връзка че по времето на т.н. Велико преселение, или имаме демографски максимум , съответно причинен от подобряване на климата в Евразия, по специално в степите или лесостепната зона на Центарална и Североизточна Азия, или обратно - че климатът е станал неблагоприятен, и съответно средата е станала твърде неблагоприятна, което от своя страна е предизвикало миграциите (и ефекта на доминото) и съответно войните за територии и жизнено пространство..

По-скоро за Великото преселение е изиграло роля засушаването и спадането на валежите. Това по принцип е естествен и плавен процес - широките равнинни вътрешноконтинентални зони максимално отдалечени от океанските мусони постепенно от гори (каквито са били в праисторическите времена) преминават в плодородни равнини и савани, след това в лесостепи и степи и накрая в пустини. Така се случва със Сахара, така става и с Централна Азия - до първите векове на Новата ера е била плодородна макар и засушаваща територия имало е много оазиси и плодородни речни долини и делти в т.нар. централноазиатско двуречие Маверанахър (земята между Амударя и Саръдаря). Това води до нарастване на населението, което обаче в един момент изчерпва наличните ресурси и те вече не са в състояние да изхранват продължаващото да нараства население и съответно започват да се търсят алтернативи. Раздвижването на тези огромни човешки маси става бързо и в огромен мащаб защото са конни народи а земята е равнинна и нищо не ги спира да се изсипят на талази в Европа и в Китай. Така че може да се каже, че и двата варянта в горния пост са верни донякъде, защото климатът може да се влоши на едно място, но в същото време на друго да се подобрява.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Мен все още ме поразява фактът, че в края на последния ледников период, преди 12 000 години, довел до измирането на мамутите, измират 95% от хората на планетата. Човешкият род е бил на крачка от това да се затрие завинаги. И на изследвания в тази насока попадам вече няколко пъти, вкл. и един интересeн филм на Histoty channel.

Всяка рязка промяна независимо към по-студен или по-топъл климат води до такива сътресения, нужно е време за приспособяване просто.

А и това далеч не е бил единствения случай в който човечеството е било на прага на изчезването си, много пъти на този праг са заставали и неандерталците и оцелелите еректуси, но е дошъл момент в който не са могли да го прескочат, сапиенсите обаче са успяли и именно последния ледников период е може би главната причина за това, колкото и странно да звучи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-скоро за Великото преселение е изиграло роля засушаването и спадането на валежите. Това по принцип е естествен и плавен процес - широките равнинни вътрешноконтинентални зони максимално отдалечени от океанските мусони постепенно от гори (каквито са били в праисторическите времена) преминават в плодородни равнини и савани, след това в лесостепи и степи и накрая в пустини. Така се случва със Сахара, така става и с Централна Азия - до първите векове на Новата ера е била плодородна макар и засушаваща територия имало е много оазиси и плодородни речни долини и делти в т.нар. централноазиатско двуречие Маверанахър (земята между Амударя и Саръдаря). Това води до нарастване на населението, което обаче в един момент изчерпва наличните ресурси и те вече не са в състояние да изхранват продължаващото да нараства население и съответно започват да се търсят алтернативи. Раздвижването на тези огромни човешки маси става бързо и в огромен мащаб защото са конни народи а земята е равнинна и нищо не ги спира да се изсипят на талази в Европа и в Китай. Така че може да се каже, че и двата варянта в горния пост са верни донякъде, защото климатът може да се влоши на едно място, но в същото време на друго да се подобрява.

Амударя и Сърдаря са в Средна Азия, а населението което е обитавало плодородните речни долини, и оазисите е било ираноезично. Оазисното население, не е това което се изсипва в Европа..Великото преселение засяга всякакви народи (най-вече алтаеезичните), и както се вижда - завършва най-рано с миграцията и експанзията на тюрките на запад в Евразия през 6 век. Процесите на миграции и нашествия започват с експанзията на хуните (хсюнну) на запад, през 3 век преди новата ера... Според мен трябва да се изследва как са протекли климатичните процеси в Централна и Източна Евразия, и в Средна Азия (да се детайлизират, т.е да , картографират и хронолигизират), по времето на Великото Преселение, за да се могат да се правят правят обобщения или да се съставят хипотези. Аз не съм убеден че е имало засушаване - или поне не съм убеден че се е случило това което представяш: като неизменно, и преобладаващо засувашване на цялата територия на Средна и Източна Евразия. Съответно, не съм убеден че е имало абсолютно намаляване на населението по това време (през времето от 3 век преди новата ера до към 6 век от новата ера); съвсем не изключвам и да е имало преобладаващи на места, и съответно преобладаващи по време - демографски прирасти в тази част на света,причинени от подобряване на климатичните условия.. (По-точно не изключвам вероятността да е имало абсолютен прираст на население в този период, като се обхване по-широката територия),

Защо ли? Образно казано - народите просто "поникват" или "извират" отнякъде.. Откъде е този "извор" (тези извори)? Ако е имало такова засушване - то в един момент "изворът" ("изворите") е трябвало да пресъхне, и да не "блика"..Но обективно "изворът"/"изворите" си блика до 10-11 век (вижте нашествията печенегите в Европа), а дори до 13-14 (вижте монголите, и новите тюрки, които те увличат, до къде са се "разляли", вижте и нашествията на манджурите в Китай през 17 век).

Със сигурност, смятам, (това е мое мнение), че в периода има абсолютно и голямо увеличение на броя и площта на обитаваните територии от славяноезичните племена, от германоезичните, и от алтаеезичните (изключвайки асимилираните в тях); При ираноезините от Централна и Средно-Западна Евразия намаляват броят им, и площта, която обитават..Други етноси народи изчезват..

Ако е вярно че северът е бил прекалено студен по времената на Херодот, да кажем и там не е имало познати племена, за другите народи, живеещи на границата със севера , то как да коментираме факта, че сега тюрките живеят в Якутия, /русите - също обитават крайния север/, и в голямата си част, тези тюрки са се занимавали с това което са се заминавали и древни времена - да пасат стада от коне, и стада от друг добитък/животни?..

Всъщност не твърдя нищо със сигурност, само казвам, че за да бъда убеден в верността на твоето или на друго виждане - първо трябва имам яснота и виждане, за това как са протекли климатичните процеси в Централна и Източна Евразия, и в Средна Азия (при което изследване да те да картографирани и хронолигизирани), по времето на Великото Преселение..

Сега сигурно ще вземеш да ми опонираш или да обясняваш допълнително гледната си точка и аргументите си..Имаш това право, но аз не смятам да ти отговарям..

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Според мен трябва да се изследва как са протекли климатичните процеси в Централна и Източна Евразия, и в Средна Азия (да се детайлизират, т.е да , картографират и хронолигизират), по времето на Великото Преселение, за да се могат да се правят правят обобщения или да се съставят хипотези. Аз не съм убеден че е имало засушаване - или поне не съм убеден че се е случило това което представяш: като неизменно, и преобладаващо засувашване на цялата територия на Средна и Източна Евразия. Съответно, не съм убеден че е имало абсолютно намаляване на населението по това време (през времето от 3 век преди новата ера до към 6 век от новата ера

Определено трябва да се проучи по-подробно този въпрос. Аз съм чел в руски географски енциклопедии за засушаванията в Туркестан през последните векове и като цяло картината е на тенденции към постепенно засушаване и според мен най-вероятно тенденциите са били същите или подобни и по време на Великото преселение. Например имало е бифуракция на Амударя, чийто ръкав се е вливал в Каспийско море и до там са стигали Ахеменидите и по-късно Арабите са го отбелязали, но в днешно време там има само сухо русло, спомням си че само в две години от 20 век е документирано изтичане на вода през Амударя по това русло. Друго - пресъхването на Аралско море и редица реки в района, Амударя и Сърдаря правят изключение защото извират чак от Памир и се захранват от топенето на ледниците там.

Иначе не твърдя, че е имало демографски колапс на населението преди Великото преселение, а точно обратното - увеличаването на населението и засушаването (съответно намаляването на ресурсите) принуждава тези огромни човешки маси да се раздвижат в търсене на ресурси другаде.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Връзката климат - преселения е доста добре развита и от Гумилев в книгите му посветени на етногенезата на народите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, и има доста смисъл в това, според мен, ако климатичните факти са верни. Дори те може да са в основата на преселението на народите от началото на Новата ера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
преди 40 000 години

Начало на последното заледяване на Евразия

Масовото измиране на неандерталците, «заместени» от кроманьонеца (съвременният човек).

преди 13 000 години

Край на ледниковия период

Отстъплението на ледовете довело до измирането на мамонтите, което на свой ред поставило човечеството на границата на глобалната демографска катастрофа: според археолозите тогава от глад умрели около 90% от населението на Земята. Оцелелите в южните степи усвоили земеделието и скотовъдството.

преди 4000 години

Глобално затопляне

Вследствие на засушаването човекът усвоил технологиите на поливното земеделие и металолеенето. Започнал е бронзовият век и каменните топори били сменени с бронзови мечове. В Средиземноморието и Междуречието се появяват първите древни държави и писмеността.

ХIII век преди нашата ера

Захлаждането в Европа

Индоевропейските племена — «народите на морето » — идват от Севера на брега на Средиземно море. Под техните удари загива Хетската държава. Много градове на древен Египет са разрушени. Финикийците започват да се преселват в Северна Африка.

X — VI век преди нашата ера

Затопляне

Изключително сухият климат в Азия подтиква много племена да се обединят с цел оцеляване. В долината на река Тигър се създава Асирийското царство, цар Давид обединява Израел и Иудея. В южната част на Арменските възвишения се създава държавата Урарту.

III век преди нашата ера

Захлаждане

В Италия през Алпите, спасявайки се от снежните бури, идват племената на келтите, които обсаждат и разграбват Рим. В Китай от студовете погива реколтата, а в Цинското царство започва гражданска война.

I век от нашата ера

Затопляне

Сушата кара Древния Рим да завоюва колоните на Близкия Изток и Северна Африка, където се отглежда зърно. След изобилието от войни републиката се превръща в империя.

IV — V век

Захлаждане

Горите пропълзяват на юг, почти унищожават сухите заволожски степи и номадите-хуни идват в Европа. Тяхното появяване предизвикало преместването и на други племена – започнало Великото преселение на народите, което довело до падането на Рим.

VIII — XII век

Малък климатичен оптимум

Време на топъл и мек климат. Викингите заселват Гренландия, откриват северния речен път. Обемът на водата във Волга стремително се покачва и реката потопява Хазарския хаганат.

XIV — началото на XIX век

Малък ледников период

Ледниците унищожили всички селища на викингите в Гренландия. В Европа студът и гладът провокирали религиозни войни, стимулирали масовата емиграция в колониите на Америка, Азия и Африка. В Русия избухват размирици.

XIX — XXI век

Период на глобално затопляне

Увеличава се реколтата, което води до бурен ръст на науката и техниката. Феодалните отношения се сменят с капитализъм и демокрация.

Такава е ситуацията до днес. Захлаждане и затопляне – както виждате, това се е случвало неведнъж в историята на човечеството. Топенето на ледовете в Европа и сушавите години в Азия довели до такива войни, че от лицето на Земята безследно изчезвали цели цивилизации. За това, че климатът играе не малка роля в историята на човечеството, са знаели още древните гърци.

На база на сравнителната хронология на колебанията на климата и социалната история, учените вече правят своите предположения за бъдещето на човечеството.

Един от екипа учени от Международната лаборатория по глобални поблеми на енергетиката, Виктор Климентов, отговаря на наши въпроси:

Господин Климентов, веднага хващаме бика за рогата — какъв е основният резултат от работата?

Накратко изводът е следният: локалното влошаване на климата — захлаждане, суша — винаги е съвпадало с възникването на велики империи, с необикновения полет на човешкият интелект, духовните достижения, гениалните изобретения… А затоплянията обикновено са водели до разпад на империите и практически пълно отсъствие на дръзновени пориви.

Затоплянията разрушават империи?

Да. Между 3200 и 3000 години преди нашата ера едновременно на три места на земното кълбо възникнали три велики култури — Египет, Месопотамия, Индо-харапската култура… Под високи култури историците разбират такива, в които имало градове, разделение на труда, централизирана власт и писменост. До края на четвъртото хилядолетие преди нашата ера не е имало такива високи култури. И изведнъж едновременно се появили цели три. При това на различни места — те били напълно изолирани една от друга. Климатът се променил от една страна и възникнали трите култури. После те били пометени от варварите.

Стоп. Вие казахте, че захлажданията създават империи, а затоплянията ги унищожават. Но пък всичко е загинало от ръцете на варварите по време на захлаждане. Защо?

Ако изведнъж природните условия забележимо се влошат — заради суша или силен студ, периодът на вегетация на растенията става по-кратък, рязко намаляват добивите, земята повече не може да изхранва населението. Това население започва да намалява и дори изчезва. Идват номадите, както се казва: откъдето им видят очите, но ако погледнем посоката на тяхното движение на климатичната карта, ще стане ясно, че те следват влажностния градиент. И по пътя си помитат империи. А ако климатът се влоши не локално, а повсеместно, побеждава този, който най-много е пострадал от това: защото няма накъде да отстъпва. Ето ви един пример за така нареченото «осево време» . Това е времето 700 — 400 г. преди нашата ера, най-великата епоха в историята на нашата цивилизация. Именно тогава бронзовият век окончателно е заменен от железния. На различни места на планетата едновременно изникнали едновременно няколко световни религии. Образували се няколко световни империи, в това число персийската империя на Ахеменидите, а малко по-късно империята на Маурите в Индия и Цин в Китай. «Осевото време» кардинално променило цялото човешко общество: мирогледа, възгледите за живота, технологиите... Трябва ли пак да говорим за това, че «осевото време» идва в период на невиждано до тогава захлаждане?

Да се върнем на Египет. Образувалото се по време на захлаждането велико Древно царство (именно тогава са били построени грандиозните пирамиди на Гиза) рухнало в края на третото хилядолетие преди нашата ера. По-рано този странен и с нищо необясним разпад свързвали с влошаването на климата. Но последните изследвания показват, че Древното царство се разпаднало в епоха на доста благоприятен климат, след което 150 г. продължили безвластието, раздробеността и междуособиците. Вече не трябва да ни учудва, че сформирането на Средното царство е станало на самия пик на влошаване на природните условия. За това свидетелства един от най-значимите писмовни източници от тази епоха— Палермският камък, който фиксира следите от катастрофално лоши реколти. Сушата била толкова голяма, че хората преминавали Нил през бродове. Средното царство просъществувало благополучно почти 400 години, докато не било разрушено от източните варвари— хиксоси— около 1700 г. преди нашата ера. Между другото, царството пак се е разпаднало в период на благоприятен климат.

Отново стоп! Ако климатът е бил добър, откъде тогава са се взели хиксосите? Та нали варварите се появяват на място само при влошаване на климата?

В Египет всичко било добре. Но имало суша в земите на Близкия изток и Предна Азия. Местното население предприело набези в търсене на по-плодородна земя. И я намерило в Египет.

Историята на бойните противодействия между Египет и Предна Азия повтаря климатичните спадове и върхове: във военните стълкновения между Египет и Предна Азия всеки път печелел този, който бил по-зле от гледна точка на климата.

Същата картина се наблюдава и в отношенията Рим-Византия с Персийско-Парфиянското царство. И там сработила същата система нагоре-надолу. При глобалното захлаждане над голяма част от Римската империя станало по-студено и сушаво, а в Парфия — по-хладно и влажно. За Рим, като по-северна страна, е важно редуването на топли и студени зими. А за южните страни са най-важни колебанията във валежите. В този смисъл Рим и Парфия са били в две противоположни фази. Ето например, в безкрайните римско-парфянски войни винаги са побеждавали тези, които са имали по-лоши климатични условия.

Проста класическа илюстрация на климатичното влияние е историята на Китай. Щом като стане затопляне — в Китай започват междуособици, страната се разпада, нейните отделни части воюват една с друга. Настъпи ли поредното захлаждане — страната изкристализира в империя.

Вие през цялото време казвате «глобално затопляне», «глобално захлаждане». Какво означава това? С колко градуса се качва или пада температурата?

Счита се, че климатът е станал значително по-хладен, ако средноглобалната температура е паднала с половин градус или с градус..

Толкова малко?

Това е средно за цялото земно кълбо— половин градус. В някои региони това може да са няколко градуса. При глобалното затопляне расте и средната влажност по целия земен глобус. Но локалната може да спадне дотам, че саваната или степите да се превърнат в пустини! Именно така се е случвало, а се случва и сега в Близкия Изток — на всички им е добре, но на тях им е зле! Едно от климатически най-чувствителните места е подножието на Алтай. Даже най-незначителното средноглобално колебание на климата там се стоварва с голяма сила. Не може да не отбележим, че когато говорят за нашествията на номадските народи, историците винаги отбелязват, че те са дошли от подножията на Алтайските планини. Авари, хуни, тохари, евталити, юечжи. При това Алтай не е най-благодатното място на Земята. Там и сега живеят доста малко хора. Но именно там хората изпитват наx-силния климатичен стрес.

Въобще в човешката памет климатът се е променял толкова силно, че древните историци Страбон и Полибий, например, не вярвали на Херодот, който е живял само 300 години преди тях! Нали Херодот бил написал за това, че Черно море замръзва през зимата, а в Причерноморието 8 месеца в годината цари «непоносим студ», а ледът на Керченския пролив може да издържи цяла конница. Много хора смятали, че Херодот си измисля! Само че последните археологически разкопки потвърждават правотата му: в съответстващите на ранната античност кримски хоризонти не са намерени гроздови зърна. При осеммесечна зима грозде не расте. Тогава дори и в Италия не са отглеждали грозде, а маслини. Грозде растяло само на най-южната част на апенинския ботуш. В Рим снегът не се топял по 40 дни, а Тибър се сковавал в лед. Било доста студено. Между другото, именно това захлаждане положило началото на Римската империя. Нейният подем продължил почти и на фона на затоплянето, при което гроздето и маслините се разпространили по целия полуостров до самия север. Появило се гроздето, а буковите гори, които растат при по-прохладен климат, изчезнали, отишли високо в планините. Кризата на империята дошла на самия пик на благоприятния климат. Тя преминала в неуправляем разпад, който отново довършили варварите. Случило се Великото преселение на народите, започнало с нашествието на хотите и хуните. Римската граница се разтресла по цялото й протежение. На северозапад атакували пикти и скоти. Хуните — на изток и североизток. Берберите и другите африканци — от юг… Възникнали многобройни войнствени народности, за които преди това никой не бил чувал

При тях е станало много студено...

Много! Раннохристианската литература отбелязва, че зимите в Месопотамия (!) са били съпроводени със силни снеговалежи, а през лятото било толкова студено, че «плодовете не зрееха, а вино напомняше на прокиснало грозде»… Дунав и Рейн постоянно замръзвали, и по леда в границите на Рим лесно нахлували конници варвари. Сега Дунав почти не замръзва даже в горното си течение на височина около 1000 метра над морското равнище! А тогава образът на замръзващият Дунав, откриващ на варварите път към империята , влязъл в късноантичната и ранносредневековната литература.

Ако разбирам добре, то и разпадането на СССР също се дължи на глобалното затопляне?

Правилно разбирате.

Има ли вероятност разпадът на империите да не спре със СССР...

Принципно, да. На някои би им послужил за утеха фактът, че същата участ заплашва и други държави-империи — САЩ, Китай, Индия… Впрочем, историята не е физика — в нея няма твърда предопределеност. Изключенията са възможни, макар и малковероятни. Ще поживеем – ще видим.

Мнението на Гумилев е по-скоро сходно (показва сходство) с моята първоначална представа в четирите пункта, т.е относно предлоложението ми, че следните събития са свързани с oвлажняване на климата и с подобряване на условията: 1) първоначалната експанзия на хуните; 2) за експанзията на тюркутите (и бягството на аварите) през 6 век; 3 ) експанзията на тюрките в 10 и 11 век, 4) за експанзията на монголите в 13 век..

(не бях чел допреди 20 минути тази статия на Гумилев, или каквото и да е по този въпрос, написано от него):

Итак, несмотря на относительное многоводье Амударьи, уровень Каспийского моря в IV-II вв. до н.э. соответствовал отметке не выше минус 36 м. Это значит, что по принятой нами климатической схеме в данную эпоху шло интенсивное увлажнение аридной зоны. Действительно, во II в, до н.э. хунны заводят в Джунгарии земледелие [+20]. В это же время китайские военные реляции о численности отбитого у хуннов скота говорят об огромных стадах, которые хунны пасли в пределах Монгольского Алтая, а усуни - в Семиречье. При неудачных набегах на хуннов, когда те успевали отойти, добыча исчислялась тысячами голов скота, а при удачных - сотнями тысяч [+21]. И это в местности, представляющей сейчас пустыню! Цифрам следует верить, так как полководцы сдавали добычу чиновникам по счету и могли утаить часть добычи, но не завысить ее количество. Богатым скотоводческим государством, способным выставить до 200000 всадников, было царство Кангюй, простиравшееся от Тарбагатая до среднего течения Сырдарьи. Иссык-Куль в наши дни не сообщается с теряющейся в песках р. Чу, но на картах того времени Чу показана вытекающей из Иссык-Куля и впадающей в широкое озеро [+22]. Все это говорит о повышенной увлажненности и относительно густой населенности этих районов в то время.

-------------------------------

Самый процесс первоначального переселения беглецов (жужани) и разобщенных племен (теле) стал возможен лишь тогда, когда появились свободные пастбища. В противном случае аборигены оказали бы пришельцам такое сопротивление, которое не могло быть не замечено в Китае и, следовательно, должно быть отмечено в хрониках. Но там сообщается о переселении и ни слова о военных столкновениях - значит, жужани и теле заняли пустые земли. А при тенденции кочевников к полному использованию пастбищ необходимо допустить, что появились новые луга, т.е. произошло очередное увлажнение.

Великий тюркютский каганат VI-VII вв., соперничавший с Китаем, Ираном и Византией и базировавший свое экономическое положение главным образом на местных ресурсах, не мог бы черпать силы из бесплодной пустыни. Статистика набегов на Китай показывает, что переброска конницы через Гоби в то время была относительно легка, и, значит, граница травянистых степей современной Монголии пролегала южнее, чем в XX в.[*2]. В VIII в. тюрки возобновили занятия земледелием в Монголии, но, что особенно важно, заняв целиком зону степей, они не пытались овладеть ни лесными районами Сибири, ни проникнуть в Китай. Травянистая степь, перерезанная лесистыми хребтами, была их вмещающим ландшафтом. К другим условиям жизни они не были приспособлены и не хотели приспособляться.

-------------------------------

Любопытно, что период расцвета кочевой культуры совпадает с периодом низкого стояния Каспия на отметке минус 32 м. Когда же в Х в. произошло очередное (около 3 м) поднятие уровня Каспийского моря, связанное, согласно нашей концепции, с кратковременным перемещением увлажнения в гумидную зону, то мы снова видим выселение кочевых племен из современной территории Казахстана на юг и на запад. Карлуки в середине Х в. из Прибалхашья переселяются в Фергану, Кашгар и современный южный Таджикистан [+37]. Печенеги покидают берега Аральского моря еще в конце IX в. и уходят в южное Поднепровье; за ними следуют торки или гузы, распространяющиеся между Волгой и Уралом [+38]. Это выселение не очень большого масштаба, но оно показательно своим совпадением с изменением уровня Каспия, что подтверждает правильность принятой нами гипотезы. Нет оснований связывать эти передвижения с крупными политическими событиями, потому что в то же самое время на территории Восточной Монголии, лежащей за пределами действия атлантических циклонов, история уйгуров имела совсем иной оборот.

------------------------------------

Вернемся к монголам. Нехватка пастбищных угодий, вызванная гипотетическим прогрессивным усыханием Центральной Азии, неоднократно выдвигалась в качестве причины монгольских походов XIII в. [+48]. Против этой концепции справедливо выступил Л.С. Берг [+49]. Начало XIII в. характеризуется не усыханием, а кульминацией увлажнения Центральной Азии. Стихийное выселение населения из засушливых районов, описанное нами выше для эпохи III и Х вв., не имело ничего общего с походами немногочисленных, но великолепно обученных войсковых соединений Чингисхана и его преемников, на что обратил внимание еще Г.Е. Грумм-Гржимайло [+50]. Монгольские ханы XIII в, решали внешнеполитические задачи военным путем, и средства для войн давало им именно изобилие скота и людей. Доказательством нашей точки зрения является и то, что большинство монгольских воинов вернулось на свою родину, а количество выселившихся в завоеванные земли было ничтожно. В двухсоттысячном войске Батыя около 1250 г. было только 4000 монголов. Для занятия ключевой позиции между Балхом и Гератом в восточном Иране было поселено 1000 воинов, потомки которых до сих пор носят название "хэзарейцы" - от персидского слова "хэзар", что значит тысяча. Военные поселения в Южном Китае были также численно ничтожны [+51].

Эти факты подтверждают, что войны XIII в, не были вызваны усыханием степей, не имевшим места в этот период.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...