Отиди на
Форум "Наука"

Атаката на Кубилай хан срещу Япония (1274-1281)


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Първата атака (1274)

През 13 век Азия и Европа са опустошени от монголските пълчища, превърнали държавата си в най-голямата империя съществувала някога. В периода 1231 – 1259 те нахлуват и в Корея, управляващата династия Горьо се признава за техен васал. През 1260 Кубилай се провъзгласява за Велик хан и установява столицата си в Даду (Бейджинг) в 1264.

Разбирайки, че има земя на изток отвъд морето през 1266 Кубилай хан изпраща първото си посолство в Япония с привидно приятелски предложения и договор за съюз и ненападение. То е посрещнато на остров Кюшу от Кинзей (специален военен щаб за защита на Запада) от където изпращат писмо до императора в Киото и до Токимуне от фамилия Ходжо в Камакура, които реално управляват страната под формата на шогунат. Последват дълги дебати как да се постъпи, но в крайна сметка той решава просто да отпрати мисията на монголците без отговор. В следващите години при него пристигат още редица монголски и корейски пратеничества върнати до едно по същия начин. През това време от Камакура нареждат на всички феодали държащи земи в Кюшу (най-близкия до Корея остров и най-вероятната мишена на бъдещо нашествие) да ги напуснат и да се изнесат във вътрешността на страната. Почти всички държавни дела са замразени за да се съсредоточат сили за назряващата опасност.

Кубилай хан всъщност е благоразположен към военни действия още от самото начало, но съзнава, че държавата му все още няма техническата възможност да прекара войските му до японския бряг и през време на преговорите по югоизточните брегове на Корея кипи мащабно корабостроене. До 1274 са построени 300 големи и около 400-500 по-малки кораба, на които са натоварени 15 000 монголци и китайци и 8000 корейски бойци. Накрая поемат към островите Цушима и Ики и на 19 ноември техният авангард достига бреговете при Хаката, близо до Дазайфу, древният административен център на Кюшу. Където са посрещнати от около 5000 самураи и на следващия ден при стените на Хаката (днес близо до Фукуока) се завързва сражение известно като Битката при Буней.

В подобни битки самураите са привикнали да водят поединичен самостоятелен бой предимно със стрелба с лък от седлото на коня, поради което немогат да се противопоставят ефективно на тактиката на монголците да водят близък бой построени в гъсти редици. Освен това японското командване няма опит в ръководенето на толкова големи армии – цялата северна част на Кюшу е изцяло мобилизирана. Изминали са над 50 години от последната голяма война в Япония (войната Джокю) в която императорските привърженици са разбити от тези на шогуна и реално Япония остава без нито един генерал с опит в ръководенето на големи войски.

Докато монголците разполагат и с по-модерни оръжия, като катапулти изстрелващ възпламенени гюлета (които могат да се нарекат и „прото-бомби), а пехотата използва фаланго-подобна тактика, като с щитовете и копията си успяват да се задържат на разстояние от атаките на самураите. Въпреки това самураите се сражават изключително смело и упорито, като им нанасят огромни поражения. В крайна сметка самураите се оттеглят към укрепленията на Дзайфу. Монголците понасят тежки загуби, а към японците пристигат нови подкрепления и непознавайки терена, те не се решават да ги преследват към вътрешността. На следващата нощ ураган връхлита корабите им и изпочупва над 1/3 от тях, след което остатъците им уплашени да не останат окончателно изолирани на този вражески бряг се изтеглят обратно към Корея.

Така завършва това първо стълкновение на самураите с войските на монголската империя Юан. Но те са по-скоро разузнавателен отряд, който проучва терена и противника, а истинската инвазия тепърва предстои...

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

В началото на 1275 шогунатът Камакура засилва мерките за защита от нова инвазия на монголците, каквато предполагат че ще последва. В Кюшу самураите започват строеж на отбранителни съоръжения – редици от фортове и дълги каменни стени с височина 2 метра на много места при Хаката, където монголците стоварили десанта през 1274. Възстановен е и храмът на Хакозаки, който бил разрушен при инвазията от силите на Юан. Поставени са на постоянен пост по 120 самурая като охрана на брега при Хаката. Дори за първи път е разработен план за рейд към Корея предложен от Шони Цунесуке, един от генералите на Кюшу, който в крайна сметка остава неизпълнен.

След провала на първата инвазия японците по всякакъв начин игнорират и не допускат нови пратеничества на Юан. През септември 1275 идват петима пратеници на Кубилай хан заявявайки, че няма да си тръгнат докато не получат задоволителен отговор от Камакура, в резултат на което Токемуне ги препраща в Камакура, където директно ги обезглавят. Гробовете на 5-мата пратеници и до днес съществуват в Камакура.

На 29 юли 1279 отново идват 5 пратеника на Юан, които този път са обезглавени още при Хаката.

В очакване на нова инвазия от императорския двор призовават всички храмове и светилища да се молят за победата над Юан.

През юни 1281 г. 900 юански кораба пристигат в Корея, те са управлявани от 17 000 моряци и превозват 10 000 корейски и 15 000 монголски и китайски войници. В същото време източно от устието на река Яндзъ потеглят и основните сили на Кубилай хан – над 100 000 души на 3500 кораба. Така мобилизираната колосална монголско-китайско-корейска армия отплава на изток и отново в кратко време са превзаети Цушима и Ики-шима, откъдето се прехвърлят в Кюшу дебаркирайки на бреговете му. Авангарда на юанските сили достига Хаката на 21 юни 1281 и взима решение директно да атакува без да дочака основните сили, които наскоро са отплавали от Китай. Десантът е стоварен малко по-на североизток от първият през 1274 и монголците попадат встрани от издигнатите от японците отбранителни стени, но въпреки това самураите ги пресрещат на самия бряг и предприемат незабавна атака. Започват Сраженията при Коан известни и като Втората битка за Хаката. След продължителни кървави сблъсъци монголците са отблъснати от самураите и принудени да се върнат на корабите си.

През нощта на групи от малки лодки самураите навлизат в залива и се придвижват между юанските кораби. Целта им е под прикритието на тъмнината да се промъкнат на корабите да избият колкото могат повече врагове и преди настъпването на зората да се върнат на брега. Тези набези костват около 3000 жертви на монголците и ги принуждават да се изтеглят към Цушима където да изчакат подкрепленията за нова атака и опит за успешен десант. Основните сили пристигат на 16 юли и чак на 12 август монголците са готови да атакуват отново. Малко след напускането на Цушима обаче отново се развихрят яростни тайфуни в пролива, които продължават да бушуват непрестанно през следващите две денонощия и изпочупват монголските кораби. Не повече от 200 монголски кораба успяват да се спасят от общо 4400 и около 80% от войската намира смъртта си в морските урагани, повечето се издавят, а тези които успяват да се доберат до брега са изклани от самураите.

Японската армия отново е силно превъзхождана като численост от монголската, но първоначално е с предиммство зад мощната фортификационна система на Хаката откъдето има благоприятни възможности за успешен отпор.

Макар природните бедствия да допринасят много за провала на двете инвазии, далеч не са за пренебрегване самоотвержените бойни действия на самураите, те се бият със съзнанието, че правото е на тяхна страна и че каквото и да става агресорът трябва да бъде спрян. Това е първият път, когато всички самурайски кланове воюват заедно за защита на самата Япония и то рамо до рамо, а не по между си както през останалата част от историята на страната.

Този сблъсък също така за първи път открива пред японците чужди и непознати бойни тактики на сгъстен боен строй, различни от традиционните поединични схватки характерни за самураите и смятани от тях за признак на безчестие и страхливост.

В Япония не са познати и монголските методи за настъпление и отстъпление сигнализирани от звънци и тръби, барабани и бойни викове. Също така и техниката на монголските стрелци пускащи масивни и съсредоточени залпове срещу врага.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето малко илюстративен материал...

За повече - тук:

http://www.college.emory.edu/culpeper/RAVI...gols/Index.html

post-471-1231699455_thumb.jpg

post-471-1231699477_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето и някои илюстрации от японските ръкописи на тези сражения.

post-28-1231699823_thumb.jpg

post-28-1231699834_thumb.jpg

post-28-1231699845_thumb.jpg

post-28-1231699956_thumb.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На мен пък ми е интересно какво ли са търсели пълчищата на Кубилай хан на японските острови - само камънаци, риба, малко злато и много злобни самураи?!? Може би е било по-скоро за престиж това нахлуване, но е било обречено по начало на неуспех - монголците са конен народ и нищо не разбират от мореплаване! Ако беше противното нямаше да тръгнат в сезона на тайфуните, а корабите им са били сторени набързо и вероятно са били некачествени! :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Идеята вероятно е била чрез война с външен враг и чрез сдобиване с плячка да се обединят покорените от монголите племена и народи и да се решат някакви вътрешнополитически проблеми в империята.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
На мен пък ми е интересно какво ли са търсели пълчищата на Кубилай хан на японските острови - само камънаци, риба, малко злато и много злобни самураи?!? Може би е било по-скоро за престиж това нахлуване, но е било обречено по начало на неуспех - монголците са конен народ и нищо не разбират от мореплаване! Ако беше противното нямаше да тръгнат в сезона на тайфуните, а корабите им са били сторени набързо и вероятно са били некачествени! :post-70473-1124971712:

За тогавашните времена ресурсите на Япония не са били малки и недостатъчни както е днес, освен това в този период тя започва да бележи високи ръстове на градското население и производството. А и просто никога дотогава не се е случвало някой да даде толкова надменен отговор на Кубилай хан без да бъде наказан. Империята му се намира в период на експанзия във всички посоки. Корабите наистина са били не особено надеждни, строени са с уменията на корейците и китайците, но в крайна сметка пропада 3-тия поход, който Кубилай замислял за 1284 поради конфликти в Югоизточен Китай населяван тогава от народът на таите, който монголските пълчища прогонват от родината му и те се изселват на Индокитайския полуостров където са и до днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
..., но в крайна сметка, пропада 3-тия поход, който Кубилай замислял за 1284 поради конфликти в Югоизточен Китай, населяван тогава от таите, които монголските пълчища прогонват от родината им и те се изселват на Индокитайския полуостров, където са и до днес.

Повече за историята на Тайланд можете да прочетете тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...aded&start=

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кубилай е разчитал на сведенията, че японските феодали са разединени и забъркани в междуособици. Но японците успяват да се обединят и окажат отпор, какъвто Кубилай не е очаквал. Разбира се решаващото е времето - в случая "Божествения вятър". Бурята разбира се не оправдава монголците - те са организирали толкова мащабна кампания, а не са се съобразили с времето. При толкова голяма налична армия безопасното прехвърляне на хората през морето е бил основния проблем. Вторият е бил да се изхрани прехвърлената войска. Другото с малко военен талант е щяло да се получи.

А и да не забравяме, че монголците са повече ездачи, отколкото моряци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има теза, че са ползвали неподходящи за морето плоскодънни китайски речни кораби, които лесно са били пометени от бурята.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И това е така, но какво щеше да стане ако Камиказето не беше помогнало на Япония, как биха се ориентирали в тази непозната и враждебна земя монголците? Как щяха да се изхранват над 140 000 войници. И ако допуснем, че успеят да овладеят остров Кюшу и самураите се изтеглат на изток, това означава, че за да стъпят на Шикоку и на Хоншу ще е необходимо да организират нови десанти. Япония далеч, не е като Монголския и Китайския ландшафт, според мен и при такъв развой на събитията монголците щяха да бъдат прогонени, като напреднат най-много до неуспешен десант на Хоншу.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А и по далеч от брега на Хоншу срещу Кюшу японците не биха отстъпили, щеше да има тотална мобилизация на всички самурайски кланове, които да се струпат там и дори монголците да бяха стъпили здраво на брега теренът на Япония не би им позволил да разгърнат бойния строй на толкова голяма армия и в крайна сметка да се получат поединични схватки или такива между отделни отряди при които отново нямат никакъв шанс срещу самураите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Кубилай хан прави една фатална грешка - голямата част от огромната му флота се състои от речни кораби които са крайно нестабилни в открито море.Не е имал време да строи морски кораби а и е доста скъпо удоволствие.Затова флотата потъва с такава лекота - речните кораби са с друга конструкция и на тях въобще не може да се разчита в открито море.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Вярно, или избити на самите острови. Наистина, Япония е не един, а 4 острова...

По това време е 3 острова и дори Хоншу не е целия.

За Хубилай това е второстепенно направление, а изпратената армия е доста условно наречена "монголска". Армия на Юан е по-добре. Основни китайци и корейци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чак сега го видях това. Да, 3. А това, че са корейци и китайци е в полза на предположението, че по-лесно биха били разбити на островите. Дори и два, пак би било препятствие.

Link to comment
Share on other sites

  • 11 years later...
  • Потребител

Много добра и изчерпателна статия. Мерси!  До колкото знам от документален филм, японците са ги чакали на самият плаж зад едни дървени прегради за всеки един самурай. Така че да могат и от двете страни да ги секат още излизайки от водата и да не ги обстрелват от лодките.  А то и клати морето. Даже и не са могли да се разгърнат и организират като войска монголците. Явно не са били толкова неосведомени японците. Слязат десет лодки онези си насичат по двама по двама още във водата почти. Нито коне, нито стрели от корабите стигат,  нито катапулти, нито пощи. Знам за огнени стрели с барут. Нещо като снарядчета са ползвали монголците. Глупав десант, с кирливи кораби строени на сила ,за кратко време бързо и лошо време. Това знам аз. Със здраве!

Редактирано от genesis77
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Това между другото е един от най интересните цивилизационни сблъсъци в цялата история на цивилизацията.Кубилай няма никаква причина да напада Япония освен безкрайната си амбиция.На фона на неговата империя Япония е като незначителна провинция.Опасност от японски десант в Корея или по китайското крайбрежие няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, resavsky said:

Кубилай няма никаква причина да напада Япония освен безкрайната си амбиция.На фона на неговата империя Япония е като незначителна провинция.

Може би не е въпрос на амбиция, а по-скоро е въпрос на капацитет и контрол.

Когато имаш огромна армия и огромно население, които трябва да контролираш, ти трябва война, иначе армията започва да бездейства, да се бунтува и да цепи държавата. Като пратиш на война армията в нея взимаш можещите да воюват (и да се бунтуват) от подчинените народи и така имаш двойна изгода. Първо, доскорошните ти врагове и настоящи подчинени си им пренасочил енергията за война, и второ армията ти не бездейства и я пращаш далече от столицата. Изхода от войната и в двата случая може да ти е полезен. Ако загубиш ще си с известна сума пари назад, но пък си си решил вътрешния проблем и имаш възможност да събираш нов наряд от населението за армията, като така обезкървяваш вътрешните бунтове. Ако пък вземеш да спечелиш ще имаш приходи на пари, оръжия, роби и други подобни, които ще са ти от полза дори да не са много големи, а освен това си си решил отново вътрешния проблем, тъй като армията ти не бездейства и не се връща назад, а се установява в новозавзетите земи като колонисти и гарнизони. 

Така че Кубилай може и просто да е изпратил бездействащата корейска и китайска бунтовна младеж на заколение като башибозук в предните линии на някакъв фронт.

 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

По твоята логика Кубилай е можел да хвърли където иска "излишните " му армии само не и срещу Япония.Монголите не са прочути с флотоводните си умения.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Еми корейците и китайците на кой да ги хвърли освен на японците. Най-близо е япония, а Индия, Индокитай и Персия са далеч... Такава е била практиката на монголите и в Европа - хвърлят на предните линии разни тюрки и татари, но не и корейци и китайци.

 

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...