ramus

Вие няма как да знаете каквото и да е за моята компетентност. Още повече че вие участвате тук подтикнат от няколко сърбежа (всъщност е само един - основния )... Всяко написано е автограф и автопортрет на Пишещия (го) ... В това НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ, за никого! Идея си нямате колко сте прозрачен като личност. . Вие, специално, сте като за учебник... за някои тривиални и твърде банални неща, доста познати роли, в които всеки през житието си, е играл. Разбира се - някои не го израстват и си остават зациклени и вместо да е етап, си остава сякаш във 'вечността' Аз наистина съм лаик по темата, но както и други лаици, просто я четем. Проблемите и веселото започват с разминаването по отношение на самооценката и реалното положение - кой колко е "компетентен"... Както и - по коя точно тема . Това разминаване си има "име", има си принципно извеждане и е прието в накои научни посоки на когнитивните науки, от двама негови изследователи, които го извеждат чрез методите и езика на науката. Ето защо носи и тяхното име - и на двамата... Все пак всичко това си е ваш проблем, идва си от това какъв сте, оттам - как, кое и какво наричате "живот"... Което си е само и единствено ваша собствена работа... и отговорност. Затова само чета, но това не означава че съм сляп и просто си губя времето докато се спъвате в стъпките на тангото. В чисто практически смисъл вие сте губещ в тази игра и не само не сте стратег и гъвкав играч, но и сте до голяма степен аматьор, в нея. От друга страна - така увеличавате донякъде удоволствието на другия играч. Вие вкарвате личен момент, на губещ, и ви личи през цялото време, особено в повторителността на реакциите. Това е и основната ваша слабост - в играта. Апропо - това е и слабост в която и да е личностна и социална игра, но това е за други теми и други пишещи...

чак пък "забава"... Всъщност - може би, поне на моменти. Но това "танго", от тия участници се играе по няколко теми. Физиката е само за пълнеж и за подходяща "музика"... Но постепенно се започват повторенията на стъпките и сякаш "музиката" почва да "прескача" - като от повредена грамофонна плоча... Докато омръзне, после се чака следваща "музика", някъде по следващата подходяща тема... И пак се почват... "повторенията"... И така. Двамата участници са неравностойни - единия владее "това танго" значително по-добре от другия и го превъдхожда в опит, умения и компетентност във всички случаи. От друга страна - меренето на "втория" спрямо първия, е малко като пародия на "тангото", но такива ... "танци" са масови, сред всички типове социални обмени.

разбира се, че религията няма как да отмре. Една или друга идеологична система от описания и обяснения за живота, идват, стават популярни... дори и стават основи за цели култури, векове наред... После се променят условията и постепенно религиозната система се изчерпва като адекватност и ползата от нея постепенно намалява. Само да напомня, че и в чисто личен план, "кризата на вярата" е пълно копие на същото в колективен план. Разликата е само в мащаба. Та - религиозните системи идват и си отиват, но религиозните - няма как. Снимките са достатъчно показателни, а видях достатъчно и сам - при посещението на въпросния от снимките, в Пловдив. Видях достатъчно и за лудостите, които сътвориха и пловдивските "пазители на местната вяра" - при същото посещение... Така се подре Най-големия проблем и враг на религиозността - е рационалния подход. Няма религиозна система, която да е рационална в ядрото си и при достатъчно задълбочен и последователен анализ, веднага прозират нелогичности и несъответствия. Но и при съставянето на описанията и обясненията, не се гони никога висша логичност, а само да изглежда приемливо и да поднася на Нуждаещите се, нужното им. След това те самите си дооформят и си го донагласят, за да го ползват. Или с други думи - религиозността няма как да отмре, докато има Нуждаещи се, и нужда, от нея. Твърде са много ползите от религиозността. Твърде е нужна и дори необходима, в твърде ранна възраст. И от последното - религиозността е едно от първите и най-дълбоките процеси, оформящи основата на идентичността - като индивидуалност и като групова принадлежност - като всяко от тия има дълбоки несъзнавани психични корени, в много сложната психична картина, етапност и динамика в развитието й. За дълбоката връзка между религията и идентичността, говори най-ясно именно психичното явление "криза на вярата", което в психичен план се припокрива доста с "криза на идентичността"... Няма култура която да не е основана на религиозността. И това е хилядолетна инерция, продължаваща в сегашно време. Ако в темата се има предвид - масовата религиозност , касаеща някоя от теистичните версии - то това са само частни случаи на религиозността по принцип. Дали една или друга обяснителна система е религиозна или не е - е само и единствено въпрос на отношението на потребителите спрямо нея. Една и съща система за едни може да е религия, за други - нищо особено или специално... Много са въпросите и казусите, свързани с религиозността и човешкото битие, но религиозността е човешко специфично отношение на субекта спрямо битието и себе си. Рационалното отношение - е друг тип отношение на субект спрямо отражение. Твърде много хора ползват хибридни нагласени системи, които уж касаят и ползват рационални методи, подходи и отношение към света, живота и самия субект, но всъщност всичко това е само покривало на прикрито религиозно отношение на личността. Повечето от обясненията на битието, са основани на религиозност и идеологичност. И това е защото огромната маса от човешки същества са в етап, в който продължават да се движат и мотивират в действията си от несъзнавани импулси, чувствено-емоционални потребности, желания и стремежи да получат усещане за спокойствие, сигурност и приятно изживяване...

Всъщност " и двамата" продължават да иронизират 'религиозните' и "вяращите", а не религиите и вярата. Освен това религията и вярата са лесни за критика през призмата на рационализма. Но самия рационализъм е лесен за критика откъм която и да е религиозна идеологична гледна точка. Това е принципно положение и е валидно като извод при всяко сравнение на нещо, през призмата на друго... ================== За мен това са изключително точни синтезни думи. Бих допълнил сентенциално: В рамките на всяка парадигма винаги е налично идеологично звено. Понякога то е толкова широко, че е еквивалентно на самата парадигма. Рационалния подход предлага напълно различно отношение и подход към битието, от гледна точка на самия "живеещ" (го). Научния метод се опира на рационален подход и отношение. Но може да се прояви само когато самия субект е извървял пътя си в израстването от религиозен към рационален аспект. Иначе някъде по пътя си, самия субект е като "живеещ в два свята" - много от постъпките, импулсите, реакциите му - са си първосигнални, покрити с приготвени имитации и обяснения като "рационални". Няма нито едно обобщение на изследвания в статистически план, на което когнитивната наука да не заключава че средностатистическия субект, както и групите от такива, се управляват от несъзнаваното и Ирациото. Това твърде много влиза в дисонанс в идеологията която проповядва колко са рационални, умни и разумни толкова, иначе вярващи и религиозни, субекти. Твърде много хора само имитират рационализъм, като го взимат наготово заради личната полза, образователен и културен натиск, но по същество те самите нямат личен завършен рационален подход към битието си... В този смисъл същия тип хора са рупори на "рационалната религия", макар само по себе си словосъчетанието да е ноусенс.

Това не е проблем само на науката - това е базов социален проблем. Това е "другото лице", скритата цена на социалния живот, по принцип. При наличните условия при които е организиран целия социум, това е неизбежно. За егоист се смята всеки един, който е достатъчно персонално независим от влиянието на "свещените скрижали". Но ако станат група хора, договорили се в приемането на свещеностите, за помежду тях, вече никой не е егоист, защото те споделят базови и опорни нагласи, канони... служещи им за взаимно ситуиране. Но за същите, ако е налице субект, за когото "скрижалите" не са свещени - това вече е проблем за тях. И те реагират защитно, защото такъв "неверник" им поражда смут и дисонанси... В някакъв смисъл - им разваля 'живота', защото внася в него "хаоса", на фона на техния вариант на "договорена подреденост"... Въобще - казусът е изключително базов, много дълбок и... много щекотлив. Неговото разглеждане изисква възможността Разискващия и Осмислящия го, да си позволи да напусне личното или договореното с други, поле в което той би се "чувствал" спокоен и "добре"... В този смисъл - това може да се осмисля и задълбочава само от хора които някъде дълбоко в себе си вече са израснали вродената и инстинктивна реакция към страхуването... В общ смисъл нуждата на многото хора да живеят задружно се изразява във взаимно договаряне на границите на битието, което заедно изграждат отразявайки се помежду си и формирайки социален живот. Но... една група - на едни правила, норми, морал, закони, етика... Друга група - на други такива... Какво да се направи, когато тия не са само "правила" а и стават опорни точки за образуване на идентичност. И по този начин те вече не са "правила, норми, морал", защото веднага се изгубва тяхната условност и относителност (каквито са си - на правилата, нормите и морала). Не, много е важно за множеството хора правилата, нормите и морала - да са началото и края на живота им. Защото ограден от тия, описанието и предвидимостта на същия техен общ живот, става твърде достъпно, лесно и ясно за ползване от тях. Има и хора ... и хора. Едни са повече вкопчени в условностите и конвенциите. Други - не толкова. Трети - идента им се образува от други фактори и процеси и условностите за тях са си нещо естествено... Това са много дълбоки психични характеристики, които се проявяват в начина на живот, мироглед, вяра, убеждения... И чрез тях всяко човешко същество изгражда нещото... което самия той нарича "живот"

webstage.bg "...Чувствата определят значението на всяко нещо..." ~ Даниел ГИЛБЪРТ Откъси от книгата му - "Какво е нужно да си щастлив - само си мислиш че знаеш"... Даниел Гилбърт е американски социален психолог и писател на произведения по медицина и книги за самопомощ. Като професор по психология в Харвардския университет става известен с изследването си за емоционалното прогнозиране. Книгата му „Какво е нужно да си щастлив?“ от 2005 г. става бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и е преведена на повече от 30 езика по света. Тя печели наградата на Кралското общество за най-добра научна книга за 2007 г. Най-голямото постижение на човешкия мозък е способността да си представя предмети и епизоди, които не съществуват в царството на реалното и именно тази способност ни позволява да мислим за бъдещето. Както беше отбелязал един философ, човешкият мозък е „машина за очаквания“ и „производството на бъдеще“ е най-важното нещо, което той прави. Всеки мозък, отгледан на постоянна диета от криминални филми и евтини детективски романи, напълно очаква думата „нощ“ да последва фразата „Беше тъмна и буреносна“ и така, когато срещне думата „нощ“ е съвсем подготвен да я смели. Докато предположенията на мозъка ви за следващата дума се оказват верни, вие щастливо продължавате напред, от ляво на дясно, от ляво на дясно, обръщате черните заврънкулки в идеи, сцени, герои и понятия, блажено неведоми, че мозъкът ви следва и предвижда бъдещето на изречението с фантастична скорост. Само когато предвиждането му не се сбъдне, вие изведнъж се чувствате… авокадо. Защо хората съжаляват повече за бездействията, отколкото за действията си? Едната причина е, че психологичната имунна система изпитва по-големи затруднения да произведе положителни и надеждни възгледи от бездействията, отколкото от действията. Когато приемем предложение за женитба от някого, който после започва да коли с брадва, можем да се утешаваме, като си мислим за всички неща, които сме научили от преживяното. Но когато бездействието ни стане причина да отхвърлим предложение от някой, който по-късно става филмова звезда, не можем да се утешим с мисълта за всичко, което сме научили от преживяването… тъй като такова няма. Абсурдът е пределно ясен: понеже не осъзнаваме, че психологичната ни имунна система може по-лесно да даде разумно обяснение на прекалената смелост, отколкото на прекалената страхливост, гледаме да се застраховаме, когато има възможност да сбъркаме. Възрастните обичаме да задаваме идиотски въпроси на децата, така че да можем да се посмеем, когато ни дадат идиотски отговори. Един много идиотски въпрос, който обичаме да задаваме на децата е: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Малките деца изглеждат подобаващо озадачени, дори може би поразтревожени, дали пък няма някакъв риск да се смалят. Ако изобщо отговорят, обикновено казват неща от сорта: „продавач на бонбони“ или „катерач на дървета“. Смеем им се, защото вероятността детето някога да стане продавач на бонбони или катерач на дървета е почти нулева и е почти нулева, защото това не са неща, които повечето деца биха желали, пораснат ли веднъж достатъчно, за да започнат самите те да задават идиотски въпроси. Но забележете, че макар отговорите на нашия въпрос да са грешни, те са верните отговори на друг въпрос, а именно: „Какво искаш да бъдеш сега?“ Всички твърдения за щастие са твърдения от нечия гледна точка — от перспективата на едно човешко същество, чиято уникална колекция от минали преживявания служи като контекст, като обектив, като фон за оценката на настоящото преживяване. Колкото и да им се иска на учените, няма поглед от никъде. Преживеем ли веднъж нещо, след това сме неспособни да гледаме на света както преди. Невинността ни е загубена и не можем повече да се върнем назад. Може да помним какво сме си мислели или казали (не че е задължително) и да помним какво сме направили (макар че и това не е задължително), но вероятността да възкресим преживяното и да го оценим сякаш отново сме се върнали назад, е депресиращо малка. В известен смисъл пушещите пура, свирещи на китара и похапващи пастет хора, в които сме се превърнали, нямат по-голямо право да говорят от името на хората, които сме били, отколкото външните наблюдатели. Разделените близнаци може и да са в състояние да ни кажат как се чувстват днес от това, че са разделени, но не могат да ни кажат как се чувстват сиамските близнаци, които никога не са били разделяни. Предчувствието често ни позволява да предвидим чувствата си по-добре, отколкото логичното мислене. Емоционално преживяване в резултат на поток информация, който произлиза от материалния свят, се нарича чувство; емоционално преживяване в резултат на поток информация, който произлиза от паметта се нарича предчувствие; и тяхното смесване е един от най-популярните спортове на света. Писателят Греъм Грийн пише: „Омразата явно задейства същите жлези като любовта.“ Наистина, изследване показва, че психологичната възбуда може да бъде тълкувана по различни начини и нашето тълкуване на нашата възбуда зависи от това какво си мислим, че я е предизвикало. Възможно е да сбъркаме страх със страст, опасение с вина, срам с безпокойство. Чувствата не само имат значение — те определят значението. Не можем да кажем, че нещо е добро, освен ако не поясним защо е добро, отговорът е един: по правило добро е, защото ни кара да се чувстваме щастливи. На повечето от нас им е безкрайно трудно да си представят утре, което да е ужасно различно от днес и ни е особено трудно да си представим, че някога ще мислим, желаем или чувстваме различно от начина, по който го правим сега. Тийнейджърите си правят татуировки, защото са сигурни, че „смъртта е яка“ винаги ще е страхотно мото, млади майки изоставят обещаващи юридически кариери, защото са уверени, че да си стоят вкъщи при децата винаги ще бъде удовлетворяваща работа и пушачи, които току-що са загасили цигарата са уверени през следващите пет минути, че могат лесно да се откажат и че решимостта им няма да намалее с намаляването на никотина в кръвния поток. Психолозите нямат нищо против тийнейджърите, пушачите и майките. Една от отличителните черти на депресията е, че когато депресирани хора мислят за бъдещи събития, не могат да си представят, че ще им харесат кой знае колко. Ваканция? Свалка? Вечер навън? Не, благодаря, просто ще си стоя тук в тъмното. На техните приятели им писва да ги гледат как кършат ръце, обзети от паника и им казват, че и това ще мине, че винаги е най-тъмно преди зората, че на всеки му се усмихва късметът и разни други важни клишета. Но от гледна точка на депресирания цялото кършене на ръце е съвсем обосновано, защото когато си представи бъдещето, човекът открива, че му е трудно да се чувства щастлив днес и оттам му е трудно да повярва, че ще се чувства щастлив утре. Не можем да се чувстваме добре за въображаемо бъдеще, когато сме заети да се чувстваме зле за реално настояще. Една от най-жестоките истини в живота е следната: чудесните неща са особено чудесни, когато се случват за пръв път, но чудесията им избледнява с повторението. Просто сравнете първия и последния път, когато детето ви е казало „мамо“ или партньорът ви „обичам те“ и ще разберете какво точно имам предвид. Когато преживяваме нещо — слушаме дадена соната, правим любов с даден човек, гледаме как слънцето залязва от даден прозорец на дадена стая — и когато това се случи повторно са две различни неща: ние бързо започваме да свикваме с него и преживяването ни носи все по-малко удоволствие с всеки изминал път. Психолозите наричат това привикване, икономистите го наричат намаляваща пределна полезност, а останалите му викаме брак. Единственото по-трудно нещо от това да намериш игла в купа сено е да намериш игла на игленика. Когато един обект е обграден от подобни обекти, той естествено се слива с тях, а когато е обграден от различни обекти, естествено изпъква. Защо прощаваме на потомците си поведение, което не бихме простили на приятел? Защо не се тревожим, когато президентът направи нещо, което би ни спряло да гласуваме за него, ако го беше направил преди изборите? Защо не обръщаме внимание на постоянните закъснения на даден служител, но отказваме да назначим на работа кандидат, който закъснява две минути за интервюто си? Едната възможност е, че кръвта вода не става, знамената са направени, за да се развяват и първото впечатление е най-важно. Но съществува и друга възможност и тя е, че е по-вероятно да търсим и намираме положителната гледна точка към неща, от които не можем да се отървем, отколкото към неща, от които можем. Приятелите идват и си отиват, а да си смениш кандидатите е толкова лесно, колкото и чорапите. Но децата и президентите са си наши, за добро и зло, и не можем да направим кой знае какво по въпроса, след като веднъж са били родени или избрани. Когато преживяването, което имаме, не е преживяването, което искаме да имаме, първата ни реакция е да излезем и да си набавим друго, за това връщаме взети под наем коли, от които не сме доволни, напускаме лоши хотели и преставаме да дружим с хора, които си бъркат в носа на публични места. Само когато не можем да променим преживяването, започваме да търсим начини да променим възгледите си относно преживяването. Има много хубави неща в това да остаряваш, но никой не знае какви са. Заспиваме и се будим по никое време, храните, които избягваме, са повече от тези, които ядем и взимаме хапчета, за да ни помагат да си спомняме какви хапчета да взимаме. Единственото хубаво нещо в това да остаряваш, е, че хората, които все още имат коса на главата си, понякога са принудени да отстъпват крачка назад и да се възхищават на богатия ни жизнен опит. Хора, които живеят в бедни държави са много по-малко щастливи от хора, които живеят в средно развити държави, но хора, които живеят в средно развити държави не са много по-малко щастливи от хора, които живеят в силно развити държави. Икономистите обясняват, че богатството има „намаляваща пределна полезност“, което е усукан начин да се каже, че е неприятно да си гладен, измръзнал, болен, уморен и изплашен, но след като се освободиш веднъж от този товар, останалите ти пари стават все по-безполезна купчина хартия. Произвеждането на богатство не прави задължително хората щастливи, но служи за нуждите на икономиката, която служи за нуждите на стабилно общество, което служи като мрежа за разпространението на измамните убеждения относно щастието и богатството. Икономиките процъфтяват, когато индивидите полагат усилия, но понеже индивидите ще полагат усилия само за постигането на собственото си щастие, от съществено значение е те погрешно да смятат, че производството и консумацията са корените на личното благоденствие. От Даниел Гилбърт, „Какво е нужно да си щастлив?“, изд. Изток-Запад ===================== А ето и линк с цялата книга: https://chitanka.info/text/27548-kakvo-e-nuzhno-da-si-shtastliv#text-toc

ами не - (и) други модератори се занимават с това... това вероятно си е разпределено по раздели и теми... Разбира се това е сложен въпрос, защото светът е пълен с луди и всеки ред е нужно да се поддържа и някой трябва да се грижи за това. Бил съм админ на форум над 5 години... на какво ли не съм се нагледал... От друга страна - един форум изключително много се определя именно от модераторите си. Може да се каже доста адекватно - че нивото на всеки форум се определя именно от нивото на админите и модераторите си - особено ако те самите са участници в дискусиите и са подвластни на темите през своите си убеждения. Тесногръдието и пристрастието - са си човешки "болести" на растежа и всеки си минава през тях. Те не са въпрос задължително на начетеност и интелигентност. Модераторът или админът - е човек като всеки друг и въпроса е - дали е способен да ги израсне. Защото модератори, които са пристрастни, които проявяват нетърпимост... стигат до това да оправдават личното си отношение и възникващите им дисонанси, чрез възможностите си за модериране на участниците... Умението да се маскира личното отношение като се прикрие зад интелигентни "аргументи", намиране на "причини"... се учим да го правим още от деца и не е никакъв проблем за никого. В реалния социален живот - е същото. И правосъдието е в същото положение, при полицаите или военните... - въобще тия, които налагат реда също страдат от човешките си слабости, ограничения и пристрастия и това се отразява към оценките, реакциите и поведението им...

kaldata.com Първата оптична невронна мрежа Даниел Десподов Учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис създадоха нов тип невронна мрежа, която вместо електричество използва светлина. В списание Science бе публикувана статия, описваща идеята, работещото устройство, неговата производителност и типовете приложения, за които е най-подходяща новата невронна мрежа. Изцяло оптичният фреймуърк за дълбоко обучение Diffractive Deep Neural Network (D²NN) физически е формиран от от множество отразяващи или прозрачни повърхности. Тези панели работят съвместно, изпълнявайки произволна функция, усвоена в резултат от обучение и тренировка. Тъй като подаването на условията на задачите и получаването на резултата стават изцяло по оптичен път, обучаващата част на проектирането структурата на отразяващите повърхности става с помощта на компютър. Физическата структура на D²NN се състои от редица отразяващи или прозрачни слоеве. Всяка точка от тези слоеве пропуска или отразява светлинната вълна. По този начин става възможно всяка една от тези точки да се използва като изкуствен неврон, който е съединен с останалите неврони от другите слоеве чрез оптична дифракция. Структурата на D²NN е показана на следната илюстрация: В изображение А е показана схемата на няколко прозрачни и отразяващи слоя, в които всяка точка е неврон със сложен коефициент на прозрачност и отражение. Тези коефициенти се изчисляват с помощта на дълбоко машинно обучение. След фазата на обучение, дизайнът на D²NN се фиксира и с помощта на 3D принтер се разпечатват съответните пластини. Те се подреждат в оптичен пакет, който може да изчислява функцията, зададена чрез първичното обучение. За разлика от електронните компютърни мрежи, в новата оптична невронна мрежа изчисленията се осъществяват със скоростта на светлината. В долната част на показаното по-горе изображение се прави сравнението на работата на дифракционната оптична невронна мрежа (отляво) и електронната невронна мрежа (отдясно). Базирайки се на кохерентни вълни, D²NN работи с комплексни значения и мултипликативни функции. Стойностите (теглата) в в D²NN се основават на дифракцията в свободното пространство и определят кохерентната интерференция на вторичните вълни. Тези вторични вълни имат фаза и амплитуда, модулирани от предишните слоеве. Символът „о“ означава операцията произведение на Адамар, тоест побитово логическо умножение на съответните членове на две последователности с еднаква дължина. Учените обясняват, че структурата на оптичната невронна мрежа се базира на принципа на Хюйгенс, в съответствие с който всеки елемент на вълновия фронт може да се разглежда като център на вторично въздействие, пораждащо вторични сферични светлинни вълни. Полученото по този начин светлинно поле във всяка точка от пространството се определя от интерференцията на тези вълни. По този начин, всеки изкуствен неврон в D²NN мрежата е съединен с другите неврони от следващия слой чрез вторичната вълна, модулирана по амплитуда и фаза като входна интерференционна картина, създадена от предишните слоеве, както и от локалния коефициент на пропускане и отразяване на светлината. Учените подчертават, че оптичната невронна мрежа изпълнява всички функции със скоростта на светлината и не се нуждае от енергия. Това засега е най-ефективният и бърз начин за реализирането на машинно обучение. За проверка на идеята, специалистите създадоха D²NN невронна мрежа, способна да разпознава цифрите от 0 до 9 и да съобщава резултата. След обучението с помощта на 55 000 изображения, е постигната точност от 93,39%. При разпознаването на модни дрехи и обувки, 5-слойна D²NN невронна мрежа показва точност от 81,13%, а 10-слойната – 86,60%. Според експериментаторите, невронната мрежа от оптичен тип може да се използва в специализираните устройства, изискващи много висока скорост на работа. Като например, определянето на конкретно лице в движеща се тълпа от хора. Научната работа е публикувана на 26 юли 2018 година в Science.

"заболяване" беше по татово време. Изглежда че именно "историците" по целия форум, доста предсказуемо пропускат масовите прояви на хомосексуализъм, които например в римско време, въобще не са наричани така. Не са имали никакъв особен статут, нито са били "заболяване"... Изглежда и че сред животинският свят, формите на ... "заболяването' също са значителни... Но странно защо никой не ги нарича "така" (всъщност - не е странно) Изглежда че битката с "клипчета" е модерен вариант в компенсациите на безсилието. Да отбележа че "меките китки' не ме дразнят с нищичко... Въпрос на подходяща нагласа е - преди всичко. Във всички положения - те са си хора, с всичко човешко, дори банално и тривиално - точно колкото са и всички останали. Най-много са поразени от нетърпимостта хората с идентификация по пол и социалната си семейна роля. Същите са най-спокойни при общуване със себеподобни и при тях типичните 'мъжкарски' групови поведенчески динамики са си част от битието им. И да добавя накрая - отношението на радикализъм е характерен поведенчески признак за усещане за пряка заплаха спрямо идента на Заплашения. Радикализмът винаги върви с нуждата същия да се легитимира и валидира като обективен и естествен начин на реакции и отношение. А всъщност прикрива и компенсира сериозни вътрешни дисонанси и страхове, свързани с разклащането на опорите в идентичността. Радикализмът е известен сред всички социални групи, без значение че в много от тях радикалите се легитимират като социални защитници, мисионери и включват дори имитации на рационални отношения. Заплахите на идентичността, свързани с изменения в масовите социални опорни норми, се опроявяват най-често със сборното понятие "консерватизъм"... Нали е ясен корена и семантиката на думата - от същата семантика е и думата 'консерва"... Нуждата от поддържането на "досегашното" е опитът на множество хора които не могат да се справят с бързите промени в социалната среда и ниската или липсваща адаптивност и изменчивост... Всъщност е просто...

е масова логическа заблуда от "народен тип". В основата си проблемът е неопределимостта и непрекъснатата борба с нея. Един от аспектите в борбата е непрекъснато да се предполага и после при "сбътнат" вариант, да се консонира с "знаех си че така ще стане". Това не е никакво "усещане", нито е интуиция. Това игра на "сбъднато предположение", маскирано впоследствие като "знаех си"... В борбата с неопределимостта непрекъснато се генерират "варианти на бъдещето". Един от най-масовите от тях е таката игра на "майките спрямо децата им" - непрекъснатият страх заради неопределимостта спрямо децата им, кара всяка майка да генерира в себе си негативни, дори фатални сценарии, спрямо детето си. Или народно казано "майката винаги предполага най-лошото", с идеята че като го допуска като много вероятен, така ще направи максимално допустимото за защитаването на поколението. Друг е въпроса че това най-често я води до... "изтрещяване"... В борбата с неопределимостта и неизвестното, човешките същества развиваме сложен комплекс от психични процеси, отношения и мотивности, обобщено наречени "нужда от контролиране"... Разбира се - пиковете в това са психиатрични случаи от параноиден, компулсивен и шизофреничен тип. А е известно че тия "дремят" в много хора като един от последните защитни механизми спрямо "психичен разпад". В този смисъл - да не се бърка рационалният подход на прогнозиране. В случаите за които условно изразявам, е замесен човешкия страх. А това в психичния свят е израз на най-първосигналните дялове, с категоричен приоритет от 'заварено положение'. Аспектите в проявите на стахът от неопределеността, са безкрайни и едно от най-масовите прояви на компенсацията им е религиозните социални процеси, изкристализиращи в социално-договорени системи за обяснения и описания на живота, човека, битието, вселената... Именно - едно от тях, е онова, което в социума, сред народа, се нарича популярно "наука". Но... само донякъде....

ако е несъзнавано, значи че "не е съзнание". Колко типа "съзнания" станаха тук, в темата, за да станат удобни за нужните убеждения на всеки от изразителите им? И относно по-горе цитата на форумния философския гуру - че Да, това не е от Малоум, просто го виждам в неговия коментар: Та - това са недоумици - понятието ОТНОШЕНИЕ изразява поведение и нагласи, които в основата си нямат съзнателна основа, а са инстинктивно предпоставени. Проява на отношение е предпочитанието за храна, например - не е нужно никакво съзнание за него. Но е нужно осъзнаване - за да се "засече" че е налице "предпочитане". Нужно е да се съпостави с много предварителни наслагвания... Формиране на идент не е характерно само за хората. Идея за аналог между формата като "ядро" за идентифициране, няма съзнателна основа, а е израз на самосъхранението и оцеляването. За да се формира поведение за 'оцеляване" все пак е нужно да става ясно 'кое точно оцелява' и да се съхрани. Именно в тази посока се формира и "отношението" - след като е налице ядро на идентификация. Това става напълно несъзнателно. например още от съвсем малки бебетата проявяват предпочитание към точно определени храни. Никакво осъзнаване няма в това. И котките и кучетата - също. Дори и мечката проявява предпочитание към меда, акои трябва да "избере" между него и боровинката - причините са много прости... Нормално е да не е налице разбиране от хора, които цял живот само четат и едничкото на което са разчитали в живота е прочетеното, чутото, видяното... Голям е проблема именно с "отношението" в мисленето. Защото несъзнателно проявите на отношение довежда до заблуди и грешки в него. Единственото решение за заобикаляне на естественото влияние на отношението, е неговото засичане и регистриране, след това - други способи. Но това не е никаква тема на... деклариращите се за 'мислители'. Отгоре на всичко - един от критериите за аргументиране, било "личното убеждение" на аргументиращия... :)

Информацията в антрето е недостатъчна за да 'знаем' каквото и да било - това е по-скоро само "научно съобщение". Скептицизма ти е разбираем, но предположително и скептицизма на учените в горните радарни интерпретации - също е голям. Доколкото през моите очи минава горното - става въпрос за "обосновано предположение". Имаше доста популярни изхвърляния в 'предполагането'... Разбира се - интереса е огромен и очакванията - също. Но постепенно завесата ще се отваря - все повече... Както по-горе се посочи - ако това се окаже действително - то това е изключително откритие.

отново въпрос за изясняване: Може би - за единичен атом да няма смисъл, както и за отделните елементарни частици...(макар че пак е вид приближение ... ) Но за молекулите - молекулите на менделеевите елементи, до сложните органични молекули, превръщания, смяна на агрегатни състояния ... Може ли подробности и обяснения - колкото е възможно? Май пак е тази "граница", за която се спомена по-горе - между микро и макросвета - къде ли е тя, според кое, какво, какво условия...? Движение на голямо количество "частици" - теоретично не би ли трябвало дори да са само две и да е достатъчно да се разглежда че е налице взаимодействие. А то - да се определя и описва чрез термодинамичните закони - следователно и ЕНТРОПИЯ? И че "енергията" - не е ли пак съотносима и свързана с нея?

В общ смисъл - по заглавието на темата. Изключително сложен е въпроса КАК ТОЧНО ВИЖДАМЕ света. И че ВИЖДАНЕ и ВЪЗПРИЕМАНЕ не са едно и също. Светлинните фотони се превръщат в сигнали по очния нерв. Никой няма точна представа какво точно се провежда през него. Именно това е "ГЛЕДАНЕ"то. Но ВИЖДАНЕТО - е вече резултата от сложна обработка на тия сигнали и получаването на някаква форма на "краен резултат", но той, до голяма степен вече е сложно съставен. Много е важно да се има предвид, че именно в етапа на ИНТЕРПРЕТАЦИЯ (ВИЖДАНЕ) системите които се занимават с това разполагат и с "активна функция" - т.е. те се намесват активно в "резултата" - има възможности за внасяне на елементи, изменение или изтриването им. Затова, когато се касае за ГЛЕДАНЕ и ВИЖДАНЕ - е нужно да се има предвид. Разбира се, че за "по-лесно" повечето хора приемат тия две думички за синоними. Аналогията по същия начин е и с четенето (тук, или където и да било) - ЧЕТЕНЕ - е едно. Но ПРОЧИТ - е резултата, преминал през сложна обработка на възприетите зрителни сигнали, разпознаването на графичните знаци, после - тяхната интерпретация. В последната участва сложен комплексен микс от психични процеси и явления... Именно заради тях е налична възможността да се обогатява, допълват, скриват - елементи и взаимодействия чрез сложните интерпретативни каскадни и комплексни обработки. Това, последното твърде много заблуждава масата от "читатели", че каквото е "написано" това се и "прочита". Разбира се, че това е подвеждащ момент и е нужно да се има непрекъснато предвид. Обаче - се приема априорно че всеки е "прочел", каквото е "написано". Примерите за това подвеждане са навсякъде - и във форума и темите, и извън тях...

Това е фейк. Имитацията е чрез няколко способа за видеоредактиране и ползване на т.н. "интелигентни маски". Направено е добре, но е все едно да се гледа илюзионно изкуство - в него всичко е добре премислено и изпълнено... и "снимано" по подходящия начин. Преднамерено качеството на клипа е лошо. ако беше по-високо можеше да се изследва внимателно за детайли и несъвместимости в светлосенки, контури.... Така, в този му вид, е значително по-трудно. Въпреки това се виждат някои несъвместимости когато изглежда че "се отваря и свива платното и всичко става "прозрачно"... Нужно е просто подходяща нагласа, опит, внимателно наблюдение и умения за съпоставка.

само за вметка един въпрос: Защо се нарича точно "стрела на времето", а не "вектор на времето"? И ако не се счита за нахално - как се доказва и чрез какви наблюдения и предпоставки - че ентропията на Вселената нараства? Сборно - за ЦЯЛАТА Вселена...

Ок, благодаря! Уточнявах за себе си, тъй като следя внимателно написаното.

Това се нарича "бла-бла-бла". Продължава да се бърка прочита и интерпретацията, с написаното от някого... И да се прави някой на корифей по теми, по които той само е подочувал нещичко. Темата за когнитивните заблуди - я пусна точно рамус, в този форум. Кое точно в нея, навежда "историците" на идеята че те са наясно със заблудите си и дълбоките психични механизми и процеси от които зависи и които определят "заблуждаването"?... Кой привижда игрите на Опоненти и Опониране? Кой привижда "обиждане" и "отвличания на вниманието". Параноите и фантазиите нямат място там, където са налице претенции за научност. Стига игри с предположения - ,лицето' (което не е лице) можело да твърди... после ( но не твърди - нито после, нито сега). написах три пъти - просто игнорирайте написаното от рамус - то беше само моментна вметка и съвсем встрани от темата. А излизайки извън темата настават колизии, както на много места във форума на толкова хора им се иска "всичко да разбират" и да си докажат че имат "правилен възглед". Историзирайте си и не невлизайте в батак, в който нямате дори общи положения, а само заемки, и то повърхностни. Тясната специфика на темата чудесно поема тесните нужди и потребности на участниците. Излизайки извън периметъра на "тясното" - настава проблем... Но... това все пак не е моя работа. Играйте историческата си игра, какво толкова ви пречи някой си... Да не би да си поомръзнахте с повторенията и натвържденията и сега да се търси нов дразнител и стимулатор... Ок, може и да е така, но "новия стимулатор" вече не е тема по "история". ================= Неравноделните ритми... не са музика. Авторът на горното писание, на което публикувах линк, не е взел предвид че и в индианските култури се срещат неравноделните ритми. Рядко - но се срещат. Още в шаманските звуци и ритми, дори и в африканските, в рядкото ехо достигнало до наши дни, са били налични неравноделните ритми и са били като част от определени ритуали. Предположително - така са и възникнали, както са и възникнали и равноделните. Музиката не се изобретява, тя съпровожда човешката цивилизация и е човешка уникалност, спрямо останалия "живот" на планетата (поне досега). Кой, кога, къде и кога нещо бил "измислил" и дали това не може да се ползвало и за историческо проследяване - това не са сериозни казуси, за сериозни хора, разбиращи какво точно говорят, защото условностите и относителността на това, огромната отдалеченост във времето, определят всичко да е в зоната на предположенията. А тя - много често се превръща в нагласация и стъкмистика - за да може поредния някой си, да я ползва "да доказва неговото си". В този смисъл - на историците запецнали в темата, ви трябва да си доказвате тезите и убежденията - типично по исторически. Заради това никой не се интересува от същността на въпроса за неравноделността на ритмите, както и дори нямате идея каква е разликата между ритъм, метрум, размер и такт (щото за разбирането на тия не е достатъчно само да се погледне в Уики). Кои от тия - са неравноделни, кога и как се наричат...

Момент... Да задам въпрос: Това не е ли предположение - откъде и как се 'знае' Вселената каква система е?

Изчакайте да намерят цитати от Юнг - по въпроса. Ако не , както се вижда - внимателно и изчерпателно ще ви се посочи и обясни, повтори и затвърди, правилното схващане, верните отговори... Според мен вие не се учите от толкова щедрото изливане на правилно знание и тълкувания и не го усвоявате. Не е добре това, не е добре... рискувате да ви спретнат другарски съд и да ви критикуват, да получите компетентни диагнози и описания колко сте грешен, некомпетентен, невеж... Кофти работа... Отбора в момента е дисфункционален - липсва основен играч, особено с компентенция по либидото и всички въпроси относно него... така, че... търпение. Има нещо, което ме гложди - либидото идеално ли е... или е материално? Ако е идеално - с идоли ли е, или е без тях? А ако е материално...?

ааа - оказва се че не мога да броя. Или аритметиката има вариации... "новият участник" в схемата 2+ 1 още не е прочел в друга тема, че му откликнаха на предложението и дора му зададе една... "задача". Той още не знае коя тема точно чете... пък и изписаното тук, в импровизираната "схема", е достатъчно смешно - визирам в поредните "три думи", че "характера бил равен на волята, делено на либидото"... Има и свежи изпълнения в шоуто - неочаквано, но факт!

От повторенията не стана ясно - боли ли те или не те боли. Ако те боли - виж нещо научно. Ако не - пак така. Скица! Много научно - е това - тва и тва - ама "боли ме... "... Научен език, сериозно ниво, обмисленост... Браво! А може и някой да се впечатли, знам ли. Дамите сред четящите могат да се заинтересуват... И така - в следващият коментар. и веднага след това: Да чудесно познаване на принципните положения "как се расте в науката" - идеалните принципни отношения - като по канон. Но следващият абзац вече показва че науката, според научните принципи е едно, но проблемите й следват социалното битие и отношенията в него. Така научните принципи се превръщат в идеали, точно както идеалните положения се сгромолясват от "учени" които ги "боли к.ра"... Научното - е чудесно като за плакат - с идеалните принципни положения. Пък човешкия реал... са реалните положения... - точно в същата посока беше и целта на публикацията ми - че принципите са нещо чудесно - като всички идеални идеали. Но реалностите - са други и вместо да се замитат с вдъхновителни фрази и порциите идеалистични принципи, е нужно да се погледне какво е положението... И че както и всичко останало, основната единица в науката - е също човек... със всичко човешко. А не принципите и идеалите му - това е само едната страна - парадната, показната... А "другата страна" - се вижда... 'че я боли к..а', но това очевидно не присъства в никои научни принципи, нито плакатни идални положения. ( а би трябвало :) ) .

Да, да - Така :) Шоу маст гоу он - че артистите нещо позаглъхнаха. Новата порция изхождания е напът... Само на моменти е весело, през останалото време е скучновато. А и... има си и прикрита версия сценария. "Татенцето" още не може да загрее, щото празното философстване и учителския манталитет са му на преден план в сърбежа. Така, че... има и съспенс. Те просто още са във фазата на блясъка на образа на всеки. Тук и други са играли същата междуличностна игра, докато кръстосват взаимните ползи. После - като това отмине, идва отрезвяването и раздорите. Толкова са предсказуеми маймунките, че.. Все едно, ако е нужно - да се подклажда огъня. Виждам че за някои тук искрите са им забавни. Няма проблем :) Пък и това все пак е начин да се разкрива доста от прикритото. Все пак клюкавините правят на новините "жълтото".

За да не бъда голословен, събрах съвсем общи и популярни новини като основания за написаното от мен по-горе. Може би тия, дето нямат основни положения, поне да уловят общия смисъл. Може би тия, дето са по-наясно не са осведомени и актуализирани какво става по световните технологични арени в битка за новите технологии: ================================== https://greentech.bg/archives/67424 - Нови графенови батерии се зареждат за секунди и работят почти завинаги ============== http://www.ecars.bg/blogs/techno-1/905-graphenano-ispanska-bateria-elektromobili-1000-kilometra-probeg Испанска батерия за 1000 км пробег и 8 мин зареждане тестват в германски електромобили ============ https://blog.a1.bg/2017/01/30/бъдещите-батерии-на-нашите-смартфони/ https://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2016/08/21/2814719_pochti_perpetuum_mobile/ http://stroitelstvoimoti.com/откритие-графен-солена-вода-ток/ https://www.monitor.bg/bg/a/view/49989-Водна-батерия-се-зарежда-за-30-секунди ============= А ето и по-сериозно и научно за материалът-чудо, наречен "графен" https://www.researchgate.net/publication/283854519_Graphen_Bulgarian =================

айде бе - двойката. Не спирайте, не губете инерцията и продължете смело, изходете облекчително и докрай каквото има. Всеки е толкова демонстративно нахакан, такава заявка за апломб, толкова много знае, толкова добре обяснява кое как е, дава предложения, посочва, съветва, дори и размахва пръст... Скучновато, но това явно си е еликсир за нуждаещите се от него. Един на друг чудесно си пишете, лайквате - прегръдки няма ли - така, по другарски. Можете го, спокойно. Ако трябва - се вземете. Такива сходства - може би съдбата е намесена... ( може би кармата)... Чудесно би било, направо идилия, ако не беше театърът, но пък - двама актьори - кой знае... Голямо надлъгване ще падне, като му дойде времето... Изглежда само вие не разбрахте коя е темата, какво се разисква в нея... просто щото не ви изнася и що пък да не я превърнете в личната си клоака, щото някои видове мухи сред изходеното се усещат чудесно и то е важна част от техния начин на живот. Пък и - когато именно това ги сближи... Е, да - природа, майна. Айде попишете на воля, полайквайте се... братско-сестринска дружба. Ааа - не става. В дамската част от тангото всичко в битието е основано на мъжко-женски взаимодействия. Тя в това е "специалиста"... пък и изпечения професионалист. За мъжкоженските отношения тя всичко може да изрежда, обяснява... толкова е печена и отракана... Така че - в тангото рано или късно ще се намесят и мъжкоженските елементи. Има време - ще стане. Добро е началото, обещаващо... , сценарият е отработен, еднотипен... А и се повтаря дотук със всеки елемент. И... най-важното - за играта и театърът - възрастта няма значение - както вече се видя... Айде, поналях ли още малко смазка - давайте смело, не се приемат "запичания"... А и по-добре е да е в тази ... тема, отколкото в някоя друга, да стане същия сценарий...