makebulgar

Щом са победили значи са имали и техническия и военния потенциал за победата. А това че войните сме си водили по други тактики и стратегии, различни от римските е съвсем различен въпрос. Щом са давали резултати сме ги използвали, и вероятно и това е причината да успяваме и да завземем толкова римски земи. Римляните и латинците са действали по остарели методи и са губели. И затова и адаптират чуждите военни техники и почват да ги използват, особено леката конница. В случая с битката при Одрин просто българите са провели битката в избраното от тях място където са имали предимство, а не в онова избрано от латинците. Много добър избор. Може би сме можели да ги победим и в пряк двубой на открито, ама защо да се рискува, ако можеш да воюваш там където имаш предимство.

Щото такова е изкуството на войната. Ето малко цитати от китайската книга: "Цялото военно дело се основава на заблудата. Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо. Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар. Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го. Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен. Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги. Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква. Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително. Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш. Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота. Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно... Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа. Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак. Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения. Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши. Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част. Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват. О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага. Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни. За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата."

Тоест заради този частен случай и несъвършенство в конситуцията, за теб всички останали части на конституцията са неточни, формални и съответно това ти дава право да не ги спазваш?! Това е логическа заблуда да се обобщава за цялото по един или няколко частни случая. Ако конституцията беше нещо идеално и нещо неизменно то тогава нямаше да има конституционен съд и велико народно събрание. Който не е доволен от начина, по който са дефинирани нещата в конституцията си има начини, по които да действа. Подава жалби в конституционния съд, агитира партиите и депутатите, и в крайна сметка може и да се свика великото събрание и да се направят промени в конституцията. Който я неглижира като формална, нелегитимна, и т.н. и съответно иска да не я спазва (цялата) или агитира останалите да го правят, трябва да бъде съден за държавна измяна и тероризъм. Трябва да влезе в затвора и да я чете и преписва в междучасията, че да я научи и запомни.

Конституцията не е формален документ нито твърде, нито малко, нито по какъвто и да е друг начин. Тя е основен закон в държавата, който е създаван и надграждан пред десетилетията от всички правителства и парламенти, тоест от избраните от хората техни представители. Това че някой не разбира какви са целите на конституцията или на отделните глави от нея, не означава че те са формални. Означава само че въпросния човек не я е прочел или не я е разбрал. И съответно това му неразбиране ако го накара да я наруши, то той тябва да си понесе последствията и да бъде съден както при всички останали закони.

Не е ясно дали влагаш реална и обоснована стойност в термина "легитимно правителство". На изборите народа гласува за парламент. Тоест за депутати, които да отидат в парламента и да правят закони и да ги гласуват. Това е законодателната власт. И сред тия депутати може да има примерно само 3 партии, или да са 10 партии в зависимост от броя на гласовете им. За да се приемат законите обаче трябва да има 51% гласували ЗА. Иначе новите закони не се приемат и нещата си остават по старому. Съответно този, който прави закона и иска да бъде приет, ако не е спечелил повече от 51% депутатски места, ще трябва да убеди част от останалите депутати от другите партии да гласуват. Ако има само 30% свои депутати, ще трябва да убеди още 21% от останалите да гласуват законите. До тук за законодателната власт. Изпълнителната власт е нещо съвсем друго и тя представлява правителството, тоест премиер министъра и министрите. Те се избират според конституцията, от партиите избрани на изборите. Президента дава мандат на партията с най-много гласове и тя може да направи няколко неща. Първото нещо е да направи еднопартийно правителство. Тоест да си сложи по свой избор министър претседател и министри, от партията или външни специалисти. Тези министри ако са били избрани за депутати се отказват от депутатското си място, като за министри могат да бъдат избрани и само външни специалисти, които не са от партията спечелила изборите и които не участват в изборите. Това еднопартийно правителство ще взема изпълнителни решения, които отиват след това в парламента за гласуване. Ако партията с мандата има над 51% депутати и всички те гласуват ЗА решенията, решенията минават и се изпълняват и изпълнителната власт работи. Ако обаче партията с мандата има примерно само 30% депутати, то за да се приемат решенията, трябва и още 21% от останалите депутати от другите партии да гласуват ЗА. Ако не може да ги убеди да гласуват решенията няма да бъдат приети и работата на изпълнителната власт се блокира. Второто нещо, което може да направи мандатоносителят (първата партия) ако има под 51% гласове след изборите, е да направи коалиция. За да не търси всеки път при управлението си допълнителнителни гласове в парламента от другите партии, се сключва коалиция с някоя от по-малките партии, така че заедно да направят поне 51% депутати. Съответно коалиционното споразумение може да включва различни неща, като това част от министрите да са от малката партия, какви ще са принципите при гласувяне на решенията, как ще се обсъждат решенията преди гласуването им и т.н. Третия вариант е най-голямата партия след изборите да не успее да намери коалиционен партньор. В такъв случай може да реши да направи еднопартийно правителство на малцинството. Тоест да избере министър претседател и министри, и след това да разчита че решенията им ще бъдат одобрявани в парламента. Другия вариант е да се откаже от мандата и да го върне на президента. Президента според конституцията дава мандата на следващата партия по брой гласове, и вече тя прави опит да направи всички тези упражнения за съставяне на правителство. Ако и тя не успее да направи коалиция с над 51% депутати в парламента, мандата отива при третата партия, и т.н. В такъв случай мандата може да попадне дори и при някоя малка партия, която примерно има само 8% от гласовете, но ако тя успее да се договори с част от останалите така че да направят коалиция с над 51% процента депутати може да бъде направено правителство. Малката партия може да реши да направи и правителство на малцинството, като тогава ще трябва останалите партии да гласуват и приемат или отхвърлят решенията на това правителство. При всички тези случаи колкото повече депутати има партията спечелила изборите, коалицията или мандатоносителя, толкова по-лесно ще минават както новите закони, така и решенията на правителството. Ако след изборите те съберат точно 51% не е сигурно през мандата дали няма някои от депутатите да се отцепят и така процента им да стане 49% или 45%, при което вече нямат сигурност и не всички решения и закони ще бъдат одобрявани в парламента. Всички тези случаи на развитие при избора на правителство, които са според конституцията, са легитимни. Тоест термина легитимни се отнася само до законността им според конституцията. Те може да са легитимни, но да са неработещи, тоест ако в парламента не успеят да събират над 51% гласове, ще са неработещи. Нелегитимно ще е правителството ако примерно президента даде мандата след изборите първо не на първата партия, а направо на втората или третата. Нелегитимно ще е и правителство създадено без избори след военен преврат, война или други подобни събития, нарушаващи конституцията.

Еднопартийно правителство можеш да си създадеш и ако си спечелил 30% от вота на изборите без да влизаш в коалиции, но това е възможно само при по-широко скроени политици и депутати в страната. Тоест когато депутатите ти напишат някой закон и когато министрите ти вземат някое решение, трябва да успеят така да ги направят, че повече от 50% от депутатите в парламента да гласуват за тях. Тоест при подобен парламент всеки път трябва да се търси още 21% подкрепа от другите партии. Но обичайно другите при нас застават в твърда опозиция и подобен вариант е почти невъзможен и дейността на парламента и правителството замират. Затова се търси веднага след изборите да се създаде коалиция, която да събере над 50% от гласовете и така по натам да могат да се прокарват решенията и законите. Най-добре е да спечелиш над 51% и да си съставиш сам еднопартийно правителство без коалиционни партньори, но в такъв случай не знаеш дали през годините няма някои от депутатите ти да се отцепят и процента ти да падне под 50%, и да не можеш да прокарваш законите.

Преди време и аз си направих една такава игра, вариант на шаха за четирима, като към традиционната дъска се добавят 4 половинки и става дъска-кръст с хиляди нови възможности и комбинации. Но се оказа, че съществуват подобни варианти всякакви по света, и дори се продават. Пазара ще е силно ограничен за подобни игри в днешно време. Единствено ако е някакъв детски вариант достъпен за най-малките ще може да се продава. По-големите са на компютъра и смартфона.

Това дали си по-умен или по-глупав е функция на натрупаните знания, а не на възможността да мислиш. И така днешния среден човек е много по-учен от античния, просто защото знае много повече. Днешния тинейджър който завършва 12 клас може да знае много повече от Аристотел, Платон и Архимед взети заедно, просто защото е чел това което са написали.

Ние по-скоро издребняваме в детайлите. Но това за науката е от полза, а не е недостатък. Тоест ние говорим че титлите на българите са били канасубиги и ги свързваме с титлата "княз от бога", докато руснаците в това предаване още ни слагат убедително титлата "хан", без тя да е документирана някъде. Тоест провинциализма и кризата ни може и да са просто някакви кухи термини, които ни се налагат за да се убеждаваме колко сме тъпи и че не можем да мислим, така че да слушаме какво ни казват световните учони. Били сме отхвърлили тюркската хипотеза защото сме били в криза, а не защото археологията, лингвистиката и генетиката подкрепят сарматската хипотеза.

Можем спокойно да кажем, че иранската или сарматска теория за прабългарите е не само в мейнстрима на историческата наука в България, но е и в Русия.

Въпросът в случая с българите, сарматите, скитите, славяните, и централно азиатските индоевропейци, е доколко в степите е имало само староирански и тохарски езици през античността, и дали не е имало и междинни езици или по-скоро голямо разнообразие от диалекти. Дали е имало ясна езикова граница между праславяните и живеещите близо до тях в степите конници или по-скоро е имало множество сходни диалекти, някои по-близко до източни езици, други до западни. Ако днес за нас в книжовния ни език думи като оти, компир, дечко, дека, и т.н. са неизползаеми, означава ли това, че не са част от разгоровния езика на някой области, и дори на цяло българско племе желаещо да се отцепи от нас. И ако още Херодот говори за това, че скитите и сарматите са говорили на сходни, но същевременно различаващи се езици, трябва ли да приемаме, че те са говорили на един и същ ирански език, или че всички те са били славяноезични, или че са говорили на различни ирански диалекти. Или трябва да приемем че просто в степите е имало езици и диалекти различаващи се, но и съдържащи много обща лексика. Ако допуснем тези неща много лесно картината се подрежда и става ясно как степняците сармато-българи някак си без бой "губят" езика си, но в езика им по-късно откриваме предрешена като славянска цялата онази иранска лексика, която откриваме и на изток при старите иранци.

Това, че "скити" има етимология на български какво трябва да значи?! Че българите са измислили името, или че думата скитам е заета от тези народи или от онзи който им е измислил името?! Относно антропологическия тип на иранците ако обобщаваме като "мнозинство" съвременните ирански народи наистина ще видим, че са по-мургави. Ама какво общо има това с историческите ирански народи, за които си има преки данни че са били бледолики, руси, червенокоси и т.н. Аланите примерно са описани точно такива. А и персите са били такива преди да се смесят яко с месопотамци и араби през дълговековната си имперска власт над тях. И индо-ариите и те са бледолики, и стават по-черни чак когато се заселват в индия сред дарвидите. Нелепи са подобни аргументации на база антропологията на съвременните ирански народи. Ние говорим за античноста и за степите. Няма как тук да включваме в сметките някакъв тракийски език, тъй като за него не знаем почти нищо. Имеме към 23 известни тракийски думи от които само 2-3 имат някакъв паралел със славянски думи. Останалите "тракайски" думи от речниците на Дуриданов, Георгиев и Дечев са свободни лингвистични реконструкции от топоними, хидроними и имена. Реконструирани са на база просто съзвучие най-вече чрез славянските езици, тъй като въпросните лингвисти са българи. Ако бяха албанци или гърци щяха да открият албански или гръцки най-близки паралели. Славянските и староиранските езици се различават по много неща, но по също толкова много лексика се схождат. Просто има прекалено много лингвистични паралели, които не съществуват толкова точни между тях и останалите индоевропейски езици, в това число и в балтийските... от сатем групата са... и т.н.

Прабългарите е абсурд да ги свързваме само ако ги пишем напълно неоснователно, че са някакви тюрко-монголо-чувашо-якуто-евенко-самоедо-чукчи, щото имаме думите бъбрек, шаран, и няколко други подобни в старобългарския. Иначе ако прабългарите са някакви сармати, за което пряко и недвусмислено говорят както археологията, така и имената на Дуло, то имаме резон да ги свързваме езиково както със старите ирански народи от Централна Азия, така и с европейските степняци и близките до тях горски жители от Централна Европа. Авестийския е доста интересен език, и въпреки че е доста късно документиран показва ясно че освен староперсийски, мидийски и согдийски в онези земи са се говорели и други езици, в чийто речник са "славянските" български думи аз, жена, дете, чедо, чета, мога, къде, дом, тича, дар, двери и т.н. Те са славянски, ама са и ирански. Е и индоевропейски са, но това не означава че не са и славянски и староирански. Тоест казвайки че думите са индоевропейски не трябва да си затваряме очите за това че са най-близки при българите (и славяноезичните) и при старите иранци, а това предполага, че са били и в речника на степните "иранци" от античността. Това са си чисто логически положения, които въпреки че не можем да докажем с факти, тъй като степняците индоевропейци нямат книги, са достатъчно приемливи.

Съвременните им ирански паралели в съвременен Иран не ни интересуват много. Интересуват ни иранските паралели в староирански езици като староперсийски, согдийски и най-вече авестийски. В тези езци, особено в авестийския, думите са доста еднакви с нашите.

В текста не е мясница, а е мътеница..

От дадената графика отрязъка не е половин елипса. Най-вероятно графиката не е геометрично правилна и вероятно в задачата става на въпрос просто за лицето на сектор от окръжност, което скенер по-горе е показал как се смята. Иначе просто няма как да се сметне лицето при такава графика. Лесно се смята дължината на хордата и лицето на триъгълника, но лицето на отрязъка няма как да се сметне само по дължината на хордата и дължината на дъгата. Трябват и други данни за дъгата и тъй като липсват вероятно просто графиката не е начертана правилно.

Един псевдоучен се аргументира с друг.

Еми сигурно той също е преписал от някой друг, а другия също е преписал без да си сметне сам сметките, или се е консултирал с гугъл, и така.. И са изкарали тройки и четворки по милост с протоколите. Нищо необичайно в днешно време. Тъй че грешката е ясна. Физиката е лесна, учете математика. Ключовата дума е "учете", а не избутвайте.

Пълни със "сърбизми" са повечето диалекти до границата със сърбия. Но много от тях са си позабравени шопски думи. В Перник на картофа казват "компир" подобно на македонците и сходно с "кромпира" при останалине от Югославия. Но ние си ползваме немско-руската дума.

Фигурата не е сектор от окръжност. Решението ще се търси с построяване на хордата на дъгата, която е и страна в получения чрез нея истински триъгълник. Лицето ще е сума от лицето на триъгълника и лицето на частта от окръжност изрязана от хордата.

Тантине, 3500 г. пр Хр. са се отделили праславяните от пра-индоиранците, но това не значи че пра-славяните и други племена из степите са се разделили по същото време. Скитите и сарматите не им знаем езика точно и само заради имената на няколко вожда и на няколко реки не можем да ги пишем всички че са езиково иранци като персите, согдите и аланите. Много вероятно в степите е имало такива безписмени племена, които са се разделили с протославяните малко по-късно или примерно 1000 г.пр.Хр. А това е вече период, през който е много вероятно тези степняци да са си запазили доста от общата лексика със прото-славяните. Доколкото славянските езици са успели да оцелеят езиково около 1600 години от началото на известната им история до днес, и при това като сравнително групирана географски общност, няма причина да не приемем, че езикът си им е съществувал и още 1500 години преди това, и съответно че в географията около предполагаемата им прародина не можем да изключим възможността да е имало племена с близък до техния език. Ако това което наричаме прото-славяни е живяло някъде на север от Днестър и на запад от Днепър, то няма причина да не допуснем, че само на няколко стотин километра на изток от Днепър не е било възможно да съществуват близки езиково до тях племена, които са били най-преки наследници на протоиндоевропейците.

Тантине, чувал ли си за "Страната на сарматите - Булгарк"? Ще питаш Голийски за нея.

Тантине, градовете в Средна Азия ги споменавам само във връзка с това, че българите са описвани като конен народ. За някой това означава че са били номади, полуномади или проч. Но хората говорят за народи воюващи там изключително на коне, тоест определяни са като конни народи, но имали градове в планините. Тоест тези неща за номадството, полуномадството и ордата на Аспарух от филма 681, която се пренесла от Крим до тук за 3 дена в права редичка по три коня един до друг, са нелепости. България по онова време си е държава с граници, и просто се мести столицата й, подобно както по-късно на няколко пъти се мести столицата. Държавата е с граници, митници, данъци, армия, която може да воюва на няколко фронта и да отблъсква и побеждава ромеи и хазари... И както казва хрониката държавата привличала народите и градовете сами да се присъединяват. А относно езиците, сигурното е, че за езиците на скитите и сарматите знаем почти нищо. Няколко имена и неколко топонима, които може да не са собствено техни. Ако познавахме само имената на Дуло и погребалния обичай на българите, вероятно нямаше да се замисляме и веднага бихме определили прабългарите за сарматски народ. Но тези сарматски народи от степите ако са били с някакъв по-далечен или по-близък до авестийския език, но тогава много вероятно са можели да си общуват с "горските" скити от Европа. За всички тях жена е жена, къде е къде, държа е държа, и т.д. и това не са просто индоевропейски сходства, тъй като нито на немски нито на гръцки, нито на латински жена е жена. Близки са, но не същите.

Близки са били вероятно, но не еднакви. По същия начин по който днес едно българско дете, което не е учило руски, полски или чешки език ще му е трудно ако не невъзможно да се разбира с руснаци, поляци или чехи, по такъв начин вероятно не са се разбирали и скитите и прасклавите. Или са се разбирали, когато са говорили много бавно и са обсъждали по-общи неща. Славянските езици колкото са близки за лингвиста, който обича да изключва заемките и диалектите, толкова са далечни за децата, които ги използват. Идеята е че скитските и сарматските езици са по-скоро междинни някакви езици. На народ с общ произход и със пра-славяните и с древните иранци, но различен от тях. С език нито на 100% като на старите перси и авестийците, нито на 100% като на прото-славяните, но с много обща лексика с всички тях.

Не мислиш. Войника на кон всъщност юрти не мъкне. За българите си има пряко сведение, как воюват и живеят на конете си пручавайки ги да им дават мляко. Но това е само на война. Иначе си имат градове. Имали са и специални закони за тия бойни коне, които не се яздят освен на война. Не теглят юрти и плугове.