-
Брой отговори
3960 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Thorn
-
Има хубава баня и е по средата на държавата. Иначе трудно може да се нарече столица.
-
1. За шарана. Какво значи думата се е появила през 12 век? Това не е отговор на въпроса ми от кой тюркски език се е появила. При това, като се има предвид, че шарани в библията няма, а а доколкото въобще има запазена старобългарска литература, то тя е: 1а - религиозна 1б на славянски, а не на прабългарски 1в - в огромната си част незапазена то отсъствието и в корпуса на тази литература не е показател за нищо. 2. За кои са тюрки, кои не са - не съм участвал в тези спорове, но не ми изглежда вероятно първите тюрки в Европа да са печенегите. Впрочем хазарите както знаем са говорили тюркски. 3. Не твърдя и не съм твърдял, че прабългарите са тюрки. Смятам, че са сбор от различни групи и в момента е практически невъзможно да се установи кои са първоначалните българи. Твърде е вероятно съставът на ордата, дошла с Аспарух на Дунава да има малко общо с тях.
-
Във връзка с темата да. Доколкото шараните ги няма в християнската религиозна литература, не изключвам първото споменаване на тая риба на хартия да е в 19 век. Но доколкото това е тюркска дума, но идваща не от къпчакски и не от турски, остава да се види от кой друг тюркски език би могла да е. Възможните хипотези - от езика на прабългарите, ако той е тюркски или от група в състава на прабългарската орда, ако тази група е тюркска; от езика на аварите, ако той е тюркски; т печенежки. Други?
-
От какъвто и да е произход, фактът, че е разпространена дори в португалския, изключва да има нещо общо с "прабългарския език". Докато шаран е очевидно свързана със сазан и показва връзка с някъкв тюркски език.
-
Доколкото думата по произход не е прабългарска, то всякакви карпове, крапове и коропи не би следвало да ни интересуват.Тази дума е заемка. Дали латинска или германска е съвършено неважно в случая. Също и кога точно е заета. Просто няма отношение към темата, която е за прабългарския език. Думата сазан е общотюркска. Думата шаран очевидно има връзка със сазан, значи е резултат от тюркско влияние. Обаче от кой тюркски език? Не е от турския и не е от къпчакския, тогава от кой? А кога е засвидетелствана в българския, нямам идея.
-
Аз нали точно това казвам - че общотюркската дума, вкл. за турци и азъри е сазан. Кюрдите, арменците, непалците и останалите индийци не са тюрки.
-
А в Украина е пълно и с българи, но късни заселници - бегълци от османската империя.
-
Така. Връзката между думита крап и и карп е очевидна. Както и редуванията на такива срички в българския. Идеята е, че това не е оригинално българската дума за тази риба, а е думата използвана от местното население. Примерно както думата кефал. С кое име именно прабългарите са наричали тоз рибок не знаем. Към момента не съм изказал твърдение думата ш а р а н да е старобългарска. Но изглежда твърде очевидно свързана с общотюркската сазан. Та тогава от кой тюркски език да е дошла? На мен също ми е интересно. Къде е показано, че шаран я има в руски, украински, словенски, чешки, полски? Поне според уики във всички тези езици се ползва карп и производните му и сазан.
-
По това време папата де факто е един византийски сепаратист. Обявявал е Константин Копроним за еретик. Нямало е как да разчита на помощ от столицата.
- 5 мнения
-
- 2
-
-
И как идентифицира българите в централна Азия, че и "според археологията", че и в конкретен времеви период. Коя е тая археологическа култура и кое я определя като българска? При това говорим за езика. А примери на езиково тюркизирани иранци - бол.
-
Веднага те опровергавам с примера на съюза между унгарци и кабари. Освен това "неходенето в Азия" нищо не казва за езика. Никъде не е казано, че неазиатски групи не могат да говорят език от тюркското семейство, както и сега не е така. И кое показва, че "не са ходели в Азия"? В Казахстан не може ли да са ходели? Или от Казахстан. И я някакви подробности за прабългарската генетика, която категорично да отхвърля азиатски корени поне на част от прабългарите. Ама така с представителна извадка, статистика и категорично потвърждаване, че са изследвани именно прабългари.
-
С оглед на вероятността да са били хетерогенна група, възможността да има няколко различни "прабългарски" езика ми звучи като най-достоверната.
-
Самият линк, който ми даде показва, че думата е влашка, т. е. латинска. И цитираната в твоя линк етимология е точно латинската, написано е черно на бяло. А дали е -ар или ра- няма такова значение, такива редувания са нормални за българския. Т.е. - това е романското наименование на тази риба и нищо не говори за наименованието и в прабългарския. Следователно шаран е дошло от някъде. И след като повечето известни тюрки ползват сазан, включително и турците, то това е някаква по-ранна заемка от друг тюркски език. Въпросът е от кой?
-
И какво общо има латинската дума карп с прабългарския език?
-
Крап или карп?
-
Няма дузпи Какъв е проблемът? Кримските татари именно това са правили векове. Не е много трудно и сам да си го обясниш. Роднините на Василий са заселени като компактна маса, като са запазили религията си и дори организация, след като са успели да организират бунт. Май не си прочел текста, но спориш. Едно от основните неща в него е, че НЕ СА ОТВЛИЧАЛИ САМО ЖЕНИ.
-
Стою дойде яхнал едър черен кон. Беше загърнат в червен вълнен плащ, облечен в бродирана дреха и обут в кожени ботуши. На главата носеше шлем с бяло перо. На кръста кожен колан с месингови апликации и дълъг кавалерийски меч. На гърдите - къса ризница. Две чанти на конския гръб. В тях имаше шарена дреха, и две кесии с ромейски пари. С него още двама конници и още два товарни коня с дисаги. В дисагите - топове червен вълнен плат и даже едно топче с невиждано чудо - коприна! На гърдите му се мандахерцаше кръст! Децата с викове наобиколиха новодошлите. Момчурляците с възторг и грейнали очи гледаха коня, меча, плаща, шлема с перото и мислено ги премерваха на себе си. Девойките - и няколкото русички и всичките останали по-тъмни, че и половината направо мургавички, всичките бяха готови да отидат със Стою даже още тая вечер в свещената горичка и да направят всичко за него, белким ги хареса. Мъжете мрачно гледаха висящия му кръст. Княз Слав Славунович излезе от от най-голямата землянка, заобиколен от десетимата си дружинници. Стою веднага скочи от коня, подаде меча на единия от спътниците си, хвана кръста от врата си и го хвърли в калта в нозете на княза, като мръсно изпсува. Единият му спътник го изгледа недоволно, но нищо не каза. Стою направи знака на Перун. Князът се успокои, направи знак на дружинниците и те се оттеглиха, освен брат му и племенника му. Те дадоха знак на Стою и всички те влязоха в землянката, където се бавиха чак до вечерта.
-
Между другото да уточня. Масовото избиване на мъжете военопленници е нещо, характерно за ранната бронзова епоха. И е добре документирано. Горе долу от късната бронзова епоха все по-разпространено става задържането в робство, поставянето в зависимост, облагането с данък. Пленниците почват по-рядко да ги избиват. Така, че всичките разсъждения какво било положението при римляните или при турците са безсмислени, ние въобще не говорим за това.
-
Славун умря в първите години на 7 век, но успя да направи още един голям поход, след като Фока изтегли войските си. Доведе още пленници. Изгориха го на огромна погребална клада по обичая на славянските богове и събраха пепелта му в урна. Повечето "чисти" славяни така ги погребваха. Пленниците и потомците им обикновено ги заравяха в земята като кучета. Накои даже и при спазване на християнски обичаи, но рядко. Археолозите намериха гробището и го определиха като биритуален некропол. Секвенираха ДНК. Естествено от погребаните, защото от пепел ДНК не се секвенира. Всичките излязоха "балканци". През 626 г. внукът на Славун - Мирослав, участва в похода на аварите срещу Цариград. Аварите го накараха да се качи на сал и когато имперският флот ги нападна, повечето славяни се издавиха. Мирослав едва се спаси, полуудавен, мокър до кости и загубил цялото си снаряжение. Добра се до лагера и там каза на кагана какво мисли за умствените му способности. Аварите го хванаха, набиха го с камшиците, конфискуваха му пленничките, и го вързан за едно дърво го накараха да гледа как ги карат да теглят каруца, а аварите ги яхат. Беше предвидено следващия ден да му спретнат погребална клада, но без да е умрял преди това. През нощта Мирослав успя да избяга и с много премеждия се върна в родното си село. През това време армията на кагана пред Цариград се разпадна. Изпокараха се, изпонапсуваха се, славяните се разбягаха, българите и аварите се изпокараха и още преди да се приберат бяха започнали да се колят. Колеха се повече от десет години и през това време селото на Мирослав никой не го закачаше. Когато някакъв от претендентите за хаган прати няколко от дружинниците си да съберат продоволствие - т. да отвлекат говедата и да мобилизира част от мирославовата дружина, те се озоваха под големия дъб в центъра на селото, заобиколени от разгневените славяни. Водачът на аварите го набиха на кол, а останалите ги обесиха на клоните на дъба. Никой не дойде да им отмъщава. Минаха десетилетия. Славяните не се подчиняваха на никого. Някакви аварски банди два- три пъти отвличаха говеда, убиваха пастири, крадоха жени, но никога вече не наложиха власт над селото. Периодично имаше слухове, че аварите ще направят голям поход, но славяните от цялата област - цели седем племена се съюзиха и се оказа, че могат да съберат толкова много воини, че страшните обри все отлагаха да нападнат. Обаче вече и походите бяха редки и още по-рядко бяха успешни. Наоколо вече почти нямаше имперски области. Племенникът на Мирослав - Мирчо Свирепия му омръзна такъв мирен живот, а и му се искаше и той да има пленнички, кон, крави и червен плащ, та се поддаде на уговорките на едни гъдулкаджии чак от Долната земя и отиде с тях да превземат някакъв град на брега на морето. Нещо като Теслон, Салонки или Солун. Нещо такова. Отведе няколко човек с него, но те се върнаха (и то не всички) с посърнали лица, казаха, че як бой са яли и че някакъв ромей, на име Леон Кроткия бил размазал главата на Мирчо Свирепия с мотика когато Мирчо се опитал да се покатери на стената на Слона ли беше, Солуна ли. За капак някои от съселяните им останали там, че за капак и били минали на служба на императора! След две години един от тях - Стою, се върна в селото.....