
Шпага
Потребител-
Брой отговори
3993 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
39
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Лапландец, ключовото изречение е това. Обърни му внимание вече
-
Не е рядкост за мен да не разбирам нещо от физиката. Обаче този път не разбирам НИЩО За какво спорите всъщност?! А Лапландеца, ако си мисли, че се изразява ясно... значи е постоянно пиян
-
Ако движещият се "наблюдател" е точков -- т. е. с нулеви или почти нулеви размери -- отговорът е НЕ. При всякакви по-големи от точката размери, отговорът е ДА.
-
Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?
-
Дали? Виж например тук: https://segabg.com/category-technologies/potvurdeno-vuv-vselenata-deystva-peta-fundamentalna-sila Ето интересен цитат: Значи взаимодействията все пак са повече - пет или... двайсет и пет?
-
На определени етапи ще цъка по-бързо, на други ще цъка по-бавно. Сумарно, теоремата гласи, че ще цъка по-бавно. Ами това означава, че ако си подбереш етапите, в които ще цъка по-бързо, теоремата ще отиде по дяволите -- именно защото при такъв "подбор" сумарното "цъкане" няма да е по-бавно, а по-бързо
-
От тази какофония аз успях да разбера - или да си въобразя, че разбирам - следното: В система, намираща се на самата геодезична линия, събитията се свързват само чрез времеви интервали, откъдето следва, че обектите всъщност НЕ се движат по тази линия. Или казано по друг начин: Обектите, намиращи се на геодезична линия, НЕ изминават по тази линия никакви разстояния. А това означава, че т.нар. "свободно падане" фактически не е никакво падане, а състояние на пълен покой -- т. е. всички обекти, намиращи се на тази линия, са взаимно неподвижни. Падането, при това с ускорение, е САМО от гледна точка на абсолютно всички наблюдатели, които се намират извън въпросната геодезична линия. Поради казаното по-горе, часовниците, намиращи се на геодезичната линия "цъкат" най-бързо в сравнение с тези, които се движат спрямо тях с ускорение. Просто ускореното движение през пространството "отнема" част от движението през времето... Накратко - нулево пространствено движение по геодезичната линия и съответстващо му максимално времево "движение" по същата линия.
-
Сканер, благодаря ти за изрядния отговор! И предварително се извинявам, ако проявявам несхватливост с въпроса си: Както си казал, "движението на обектите се осъществява по геодезичните линии, формирани от разпределението на материята и енергията." Добре, но това разпределение на материята и енергията би трябвало да е нещо променливо; нещо динамично. А поради тази причина и самите геодезични линии, формирани от съответното разпределение, би трябвало да са променливи. Някъде в далечния Космос материята и енергията може да са разпределени по най-причудливи начини, при които геодезичните линии да изглеждат дори така странно, както на тази картинка: Е, при такава геодезична линия какво ще бъде "свободното падане" на тялото -- например на падащия асансьор? Не е ли очевидно, че за да следва линията, въпросното тяло доста често, ако не и постоянно, ще трябва да търпи някакви ускорения? А ускорения и свободно падане май са напълно несъвместими понятия...
-
Въпрос: След като според Общата теория на относителността няма гравитационни сили, нито гравитационни полета, колко са фундаменталните взаимодействия, приети от тази теория? Гравитационното взаимодействие не би трябвало да е сред тях
-
Не знам дали е подходящо да го наричаме постулат. Или е по-правилно да бъде определен като "Всемирен закон". Но така или иначе, ако приемем за правилно това описание за сила: Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.
-
Сканер, за да не объркваме темата на Втори след княза, ще те питам тук: Специално за гравитацията въпросът дали силата е ентропийна, или не, май е безсмислен. Все пак нали според Общата теория на относителността въобще няма гравитационна сила. По същата логика според ОТО и понятието "гравитационно взаимодействие" изглежда безсмислено, но в такъв случай фундаменталните взаимодействия биха се оказали не четири, а три... ?!
-
1. Не знаем колко измерения има Вселената -- 4 или 11 или 20... 2. Познаваме, при това доста повърхностно, само 5 или 6 процента от материята в тази Вселена. 3. Собственото ни съзнание и до ден-днешен продължава да е една от най-големите загадки за учените. Обаче тези факти въобще не те спират да твърдиш с абсолютна категоричност, че същата тази Вселена -- вкупом с непознатото ни наше съзнание -- се "управлява" от въпросните четири взаимодействия. Наистина завидна нАучна увереност, особено като се вземе предвид че е подпряна предимно на дефиниции. А както знаем никак не са малко дефинициите, които впоследствие са се оказвали погрешни... Ами... браво
-
Въпрос. Как споменатите взаимодействия "управляват" следния процес: Почива си един човечец на спокойствие в леглото си, но внезапно си спомня някакъв стресиращ инцидент, сполетял го преди години. И хоп! Надбъбречната жлеза се активира, произвеждайки адреналин, сякаш -- макар и в по-приглушен вариант -- човечецът отново преживява онзи някогашен стрес. А този човечец, или всеки друг, може и умишлено да си припомни някакво стресиращо събитие -- т. е. само чрез съзнанието си да задейства системата за "производство" на прословутия хормон. Или да си спомни нещо тъжно, като по този начин "произведе" сълзи... И т.н. Е, в горните примери не се ли оказва, че всъщност съзнанието /мислите, чувствата/ са тези, които управляват "фундаменталните" взаимодействия?
-
При положение че нито времето, нито пространството биха съществували без наличието на материя - че те са нейни атрибути и т.н. - не мога да проумея защо така категорично се отхвърля вероятността самото пространство-време да взаимодейства с другите обекти във Вселената. Защо задължително трябва да приемем, че неговото огъване-изкривяване се дължи само на някакви промени в геометрията му, вместо поне да предположим, че тези промени в геометрията му са предизвикани именно от взаимодействията му -- като своеобразен материален обект -- с другите материални обекти.
-
Може ли да се каже, че процесът, изразен във възникването на асиметрии и тяхното "поправяне", всъщност се явява като основен "двигател" на съответното движение? Или по-точно, че -- именно поради непрестанното образуване на обектите -- съществува нещо като физ. закон за непрестанно възникване и поправяне на асиметриите? Т.е. че в реалността е заложен някакъв естествен "стремеж за поправяне на асиметриите"... Извинявай, ако не съм се изразила достатъчно ясно
-
Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле. Тъй като според ОТО гравитацията не е поле, значи взаимодействието няма как да е между две отдалечени едно от друго тела. Взаимодействието би трябвало да е между тялото и самото пространство-време... чието "изкривяване" се дължи именно на това взаимодействие
-
Сканер, фактът, че електроните взаимодействат и гравитационно, не означава ли именно това -- че електронът има и неелектромагнитни /в случая гравитационни/ сили? Защо елементарността на една частица трябва непременно да се свързва с нулев размер? Не може ли частицата да има размер и същевременно да е неделима - тоест да няма "вътрешна" структура? Впрочем, това, че според СТО елементарните частици задължително трябва да са "точкови" /безразмерни/ не е абсолютно неоспорим аргумент срещу наличието на електромагнитна маса. Виж например как тази маса до голяма степен е реабилитирана тук: https://www.fieldphysics.ru/electromagnetic_mass/ Общата теория на относителността също не може адекватно да се съчетае с квантовата механика, но това ни най-малко не я омаловажава.
-
Здравей, Сканер! И поздравления за страхотния постинг Относно полето на Хигс: След като частиците получават маса поради взаимодействието си с полето на Хигс, как масата остава непроменена при промяната в потенциала на това поле? Имам предвид че при промяна на потенциала би трябвало да настъпи и някаква промяна във взаимодействието между въпросното поле и частиците.