Кухулин

Ако имат "еднаква форма и маса", но са от различни материали, значи имат различни размери. В този случай е достатъчно да измериш кълбата с двете си ръце, например с педи.

Мда, най-вероятно е имало нещо. Ако трябва да гадая, бих предположил, че коренът на традицията е някъде в руското средновековно богословие. Някак по руски ми звучи Мерси за линковете.

Hanibaal, зачетох се в пост #4 и казусът ми стана интересен, та ровнах малко из нета да видя какво е положението. Всички дискусии, на които попаднах, още от времето на Йероним, се въртят около семантиката на עלמה алма - дали е с основно значение "девственица", дали е с вторично такова значение (примерно "девойка"), или е напълно възможно да е спала с мъж. Не срещнах никакво сведение, че евреите са обвинявани в подмяна. Къде може да се прочете повече по въпроса?

Нямам представа, и мен това ме интересува. В горната статия пише, че "без съмнение щеше да има" следи. Ами не знам бе човек, но е факт, че Теофилакт точно това пише И аз не мога да разбера от анализите защо на места говори от гледна точка на климентов ученик, а на места от свое име. Може би житието е някаква компилация? Пак в твоята статия има предположение, че: "Авторът на първото житие, което е послужило за основа на Пространното житие, е бил българин и ученик на Климент. Житието е било просто, кратко и историко-поучително. Неговият автор си е поставил за цел да отдаде почит на славянските първоучители и на техните ученици, на първо място на Климент. Но той е написал житието си на гръцки език. Ако това не беше така, то оригиналът на славянски език трябвало да се намери." Честно казано, досега изобщо не се бях допирал до тези проблеми, но от прочетеното ми се струва, че работата с това житие е далеч от ясна.

nikita, мерси много за линка. Това е чудесен обзор на проблема и ми изясни нещата към оня момент: "В него [житието] не могат да се доловят езикови следи на превод от славянски, каквито без съмнение щеше да има, ако то беше превеждано." Все пак лингвистиката доста е мръднала от 1966 г. и е възможно да има нови изследвания. Ще бъде интересно да се видят. Колкото до "името" Боритаркан, то няма как да служи за аргумент, защото грешката може да е била налице още в подложката, а може да се е получила и при устно общуване. Категоричен отговор може да се получи по лингвистичен път. Например да се открият следи от грешки, типични за старобългарксата писмена среда, минали по-късно в гръцкия текст. Е, тук вече могат да се разиграят безброй варианти, но наистина, не е много вероятно Теофан да е преписвал от древен гръцки текст. Освен превода от старобългарски, има още няколко варианта: - да е ползвал на друг, пресен гръцки текст; - да е общувал устно с български книжници; - комбинация от предните две; - друго.

Мен ме интересува именно това: има ли някакви аргументи в полза на твърдението, че Теофилакт е ползвал старобългарска подложка, а не да речем гръцка? Питам от незнание, а не защото искам да споря. Интересно ми е какви методи са използвани при установяването на този факт.

По-вероятно щяхме да сме някаква Латинска/Австрийска империя/провинция. Може и румънска

А защо да е превод от старобългарски на гръцки?

Навремето мислех да драсна един скрипт по засичането на 7Q5, ама се отказах Така и не мога да разбера как видяха -ννησ- и -θησα- тия хора

nampo, много интересно, наистина.

Ти май не си чел за Алано-древнобългарското писмо. Езикът си е жив и здрав и се развива с буйни темпове

Разбирам тази позиция, но мисля, че е обречена на неуспех в дългосрочен план. Романтичният стремеж за консервиране на езика и по(д)тискане на естествените лингвистични процеси не може да доведе до нищо друго, освен до прогресивна "неграмотност". Така е било навсякъде по света, във всички времена, без изключение.

На мен ми се струва, че поддържането на групата -зс- в началото на думите е изкуствено и оттам идва този голям проблем в правописа. Набързо поразгледах текстовете и още в преписите на "История славянобългарска" се наблюдава изпадане на -с-: неислъдимая вместо неизслъдимая въставитъ вместо възставитъ бестрашни вместо безстрашни и т.н.

В момента, след цялото ровене и потрошен мозък по темата, бих заложил на диалектна гръцка дума с локален характер, производна от топоним (с типологичен паралел Странджа ~ [отидоха в] странджанките). Каква е точната семантика само Бог знае. При едно сериозно бъдещо изследване на думата трябва да се проучат местните наречия и да се търси някаква следа.

Доколкото мога да преценя аз, мястото стига само за τας κισινας απιλθαν "отидоха в кисините".

Да де, и аз това се чудя - защо изпадането важи за наставката, а не важи за представката.

Ахааммм! Значи правилото е формулирано по морфологичен признак, само за наставката. Схванах. Благодаря ви за отговорите. А интересно, защо са изключени другите позиции, например -зск- в началото (изскачам, изскубвам). Явно затова се бърка половината български народ

Я дайте малко акъл, че уж пишман любител-лингвист това онова , обаче ударих на камък. Казусът: Свикнал съм, когато имам корен на -з и окончание -ск-, да пиша -зск-. Например огузски, кавказски, черкезски. Винаги съм смятал, че и двете форми са правилни (-зск-/-зк-). Днес обаче реших да проверя какво е положението и малко се изненадах: Google за "кавказски" дава 526 000 резултата; Google за "кавказки" дава 631 000 резултата; Но! slovo.bg за "кавказски" дава 0 резултата; slovo.bg за "кавказки" дава 15 резултата; liternet.bg за "кавказски" дава 2 резултата; slovo.bg за "кавказки" дава 18 резултата; Отворих аз една дебела книжна енциклопедия и наистина - Кавказки планини. Точно до тях обаче се мъдрят Талъшските планини. Да, но всички имаме близко познанство с кайлъшката гроздова... Едновременно с това не можем да не се сетим за паралелите: безспорно безследно изследвам изскубвам изскачам разстрел и т.н. Та въпросът ми е: има ли конкретно езиково/правописно правило - кога -с- изпада между две съгласни и кога се запазва?

Абе мани Първо, това трябва да се случи два пъти, защото персийската дума е каашаана. Второ, чисто фонетично няма как да се сбърка дълга широка с къса тясна гласна, а още повече с посредничеството на /ъ/. Трето, няма прецедент. Изобщо, случайна грешка конкретно при тази дума е изключена. Остава възможността да имаме закономерен преход. Нещо подобно наистина се наблюдава, но късно и в кипчашка среда, а оттам думата прониква при руснаците и осетинците - съответно кешень и чесена. За съжаление няма данни сходен процес да е настъпил пет века по-рано на Балканите. Ако, ако, ако... тези неща трябва да се докажат. Допускането не генерира факти. Иначе, както каза Перкунас по-горе, думата не се открива никъде в средноиранските езици. Аз предположих някаква връзка с Каши-Варанаси, но още не се е появил да я коментира.

Вероятността никога не е нула, разбира се. Дори вероятността скалата сама да е еродирала под формата на надпис също не е нула. Въпросът е да се оцени количествено тази вероятност - например колко често се случва на практика.

Е тоя каменоделец трябва да е глух. Разликата между kās- и κισ- е все едно ти да объркаш маани "заеби" с мини "преминавай".

Думата кисини се употребява като "бръшлянови листа", но това няма как да ни свърши работа. Ако предположим връзка с топонима Кисос, имаме производна в женски род множествено число и то не какъв да е женски род, а с родителни отношения. Няма как да означава същия обект, а трябва да са някакви много странни неща в/около обекта. Например като нашата Странджа - странджанки, само че с допълнителни нюански в отношенията.

Причините са две: 1) Флавий 2) Велизарий

Особено е интересен случая с наемниците в битката при Велбъжд, при това още не е изследван както трябва. Мон Феран беще почнал нещо да прави, ама не знам докъде е стигнал

Е, разбира се, изобщо не може да става сравнение.