Кухулин

Хубаво е да правим разлика между "приблизително съвпадение" и "връзка". Двете неща не са синоними в науката, а по-скоро в разговорната реч. Освен това не става съвсем ясно колко е приблизително това съвпадение, например как е отразено при тохарските езици, при анатолийските, при албанския, в Америките...

Клетвата няма връзка с клатенето. Още от праиндоевропейски времена изричането на ритуалните формули е съпроводено с докосване на божеството, в чието име се кълне човек. Виж правния раздел в речника на Бенвенист за повече подробности. В много индоевропейски езици са се запазили остатъци от тази схема - лат. iurare, ирл. tong, санскр samam, рус. присяга и др. Славяните със сигурност са постъпвали по същия начин, когато са се клели в името на Майката Земя. Дори и днес пипаме кръстчето на врата си или пък чертаем кръст с ръка.

Можеш ли да ги формулираш по-подробно - първо принципа, после проблема?

Примерът, който даде Атом - чеш. křest "кръщение" има славянски произход, но чеш. kříž "кръст" е латинска заемка.

Възможно е по-късно да претърпи семантични промени, както и става на запад под латинско влияние - новата заемка crux стеснява значението на кръст.

Според мен няма нищо странно, ако един историк е без собствено мнение по определен исторически въпрос. Даже обратното е леко притеснително - да има мнение по всеки въпрос Конкретно за горния проблем - славяните по Морава, Тимок и Вардар - има писана литература (например Матанов), има конкретни дискусионни въпроси (например Брегалница) и т.н. Личното ми мнение е, че има нужда от още изследвания. ПИЕ *klei-n- "навеждам се" > праслав. *kle-n- > клякам, накланям, покланям се, клетва. Семантичната връзка е, че славяните допирали земята с ръка, докато проклинали. От същия корен са лат. clinare, англ. decline и др.

Ооо, и аз съм бил в много голяма заблуда: "The total mass of the asteroid belt is estimated to be 2.8×1021 to 3.2×1021 kilograms, which is just 4% of the mass of the Moon".

На мен ми се струва, че сме заели от руски думата обрат и на българска почва сме образували производната обращение, която съвпада с руската дума обращение. Това обаче трябва някой филолог да го коментира, защото схемата ми е малко мътна - има ли по това време в българския език синхронна палатализация tj > sht.

Те не са много, само изглеждат много по филмите Мисля, че общата им маса беше около тази на Марс или на Земята, нещо от тоя порядък.

Еми в такъв случай актуалното състояние на хипотезата е: може и от mierce, може и от myrce

Това е нормалното развитие на езиците, описващо примерно 95% от речниковия запас. Изключенията следва да се докажат. Ето например Фасмер - казва, че крест е заемка в руския език и го доказва. Ти казваш, че нещо е заемка някъде и не го доказваш. Както писах и по-рано в темата - правиш допускане, след което го приемаш за даденост. Конкретно думата църква, освен всичко друго, има и много специфичен словообразувателен модел от генитив (според някои акузатив), характерен за цяла група праславянски лексеми. Това обаче можем да го обсъдим по-нататък, ако имаш желание. Според мен липсата на значение "разпятие" не влиза в конфликт с праславянския произход на думата, съответно с генетичното и разпространение в славянските езици. Има достатъчно примери за семантични промени поради най-различни причини. Още повече, в случая причината е прозрачна, струва ми се. Моля, но нямам мнение по този въпрос.

Моля моля, общността си е ТЯХНА. Аз съм прост историк. Брюкнер го коментирахме назад, не ми се търси вече. и т.н, и т.н. Според мен въпросите ти са грешно зададени и логически ирелевантни. Преди известно време прочетох една книга, която много ми помогна да се ориентирам в любителските си лутания из науката етимология. Дава ясна представа за мястото на историческия и семантичен анализ спрямо фонетиката и морфологията, обяснява въпросите за деетимологизацията и т.н. К истокам слова. Рассказы о науке этимологии Ако имаш време и желание, може да я погледнеш.

Извинявам се за объркването. Сега видях, че Христо Тамарин е интерпретирал същата информация през втория шифт на съгласните (k- > ch-), което води до аналогичен резултат - да речем VI в.

Може Земята да е била по-здрава от оная другата планета. В края на краищата има опит от сблъсъка с Луната, така да се каже

Малко по-нагоре пише, че астероидният пояс между Марс и Юпитер се е образувал заради подобна война. Май ще да е била тотална.

На мен ми се струва, че иска да обърне някакви грешници в правата вяра. Трябва ни преводач

Възможно е, но би било добре да кажеш точно коя стара форма имаш предвид. Морфологията на тези думи е доста сложна. Коренът е върт/варт, възходящ към праславянските *vort/*vert с аблаут, съответно към ПИЕ *wer- "обръщам". От същия корен са например английската дума universe "вселена", нашата врат "шия", врата "порта" и т.н. Просто в думите оборот, обръщение, обрат съгласната -в- е изпаднала.

Фасмер казва, че църковнославянската дума е заместила староруската. Обърни внимание на следващия пасаж: "др.-русск. крьстъ (договор Игоря с греками 911 г. и др.; см. Срезн. I, 1346)" Обърни също внимание на пост #120 от настоящата тема.

Оказа се, че в кентския диалект на староанглийския език има точно такъв системен преход my- [мю] > me-, например OE myrige > merry, следователно Myrcia > Mercia пасва идеално, ако може да се обоснове "кентски" исторически контекст.

Atom, тези неща ги дъвкахме вече няколко страници назад и резултатът беше пълен игнор от твоя страна. С уважаемия съфорумник Христо Тамарин (лингвист) също ги дъвкахте и резултатът беше абсолютно същия - все едно не е говорено. Затова моля да ме извиниш, но ще бъда пределно кратък в този си пост. Чети внимателно речника на Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha" Пиша го още веднъж, макар вече да го писах, а и Христо Тамарин също да го спомена - заемката е направена в стадия, предшестващ старовисоконемския език, преди крайният звук /o/ да премине в /а/. Ако беше заета с /a/, в праславянския език няма как да се адаптира до /y/ и съответно няма как да получи окончание за род. падеж мн. ч. *црьк-ъве. По същята причина не може да е заимствана и от друг език с крайна гласна /a/. Бърза справка за историята на старовисоконемския език показва, че заемката е направена много преди християнизацията. Изобщо, мъчиш се да разсъждаваш по лингвистичен проблем само с исторически и философски инструменти (доста неакуратни), което няма как да даде добър резултат. За Брюкнер си прав, забравих го.

Де да знам, ние с гайдите по-дебело от брошурка не четем Дядо Фасмер това да не го е писал в някоя апокрифна творба, щото по речниците не съм го срещал. Всъщност, единственото място, където съм го срещал, е тази тема Църковнославянският език е от южнославянската група, как така "сътворен във Великоморавия"? Може би "използван за пръв път във Великоморавия"?

Е ти уби коча с лопатата

Иван Вазов: "Влязоха в обращение руските песни..." "Той има светско обращение - знак, че много време се е търкал о чуждо общество..." "Не е ли това варварско обращение? Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме..." "Бунтовните песни не бяха още изместили из обращение тая блудкаво-сантиментална поезия..." Софроний Врачански: "Та белким хочет Бог человеколюбивий да са повдигне и зарад да ги помилува и да ги просвети на обращение..."

Сега като се замислих, обращение си е съвсем редовен дериват от руската дума обрат, но просто суфиксът вече не е продуктивен в българския език. Следователно трябва да очакваме първите употреби на обращение в българската литература някъде през XIX в. Остава само да се разровя и да си проверя хипотезата

Думата обращение е съвсем явен русизъм в българския език, което според мен изключва натиска на улицата. Би било интересно да се види кога е навлязла - дали през XIX в. или през XX в.