Отиди на
Форум "Наука"

Относно кандидатстването с история


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Минимум 10 страници - за отличен по история!

Обемът на работата не е главен критерий, спазвайте хронологията на събитията

Д-р Красимира ТАБАКОВА

Исторически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски"

Кандидатстващите в Софийския университет трябва да познават три от действащите шест учебника, заедно с онези за профилирана подготовка, издания на "Просвета", "Планета 3" и "Анубис" от 2001 г. Те са издържани в методическо и научно отношение и отговарят на постиженията на историческата наука. В тях има всичко - изяснени са основните проблеми, включени са дискусионни въпроси и хипотези, има достатъчно извори, карти и илюстрации, които трябва да се познават. Какви са изискванията към конкретната тема? Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната формулироква. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки, които се наказват и се отразяват върху крайния резултат. Трябва да се премисли какво да бъде включено, да бъде поставено на анализ, оценка, да се потърсят паралели и аналогии със сходни процеси и явления. Формално всяка тема трябва да отговаря на основните изисквания за структуриране - увод, изложение, заключение. Тези компоненти имат своето логическо основание и показват разбирането на темата и подчиняването на анализа на поставената задача.

От увода и заключението проличава умението на кандидат-студента да мисли самостоятелно и да покаже определена степен на обобщеност при въвеждането към темата. В заключението трябва да се даде оценка на конкретния период, извеждайки основните тенденции и характеристики. Липсата на един или няколко от тези компоненти води до намаляване на оценката.

Добрият обем на кандидатстудентската работа е различен - между 10 и 35 страници. Разбира се, големият обем не е критерий за постигнат висок резултат. Но все пак, за да се изясни даден проблем, телеграфният стил не е за препоръчване. Възпроизвеждането на основни факти и събития не е достатъчно. Необходимо е задълбочено, логично и аналитично разкриване на основното съдържание, като се съблюдава балансът между отделните проблеми. Бонифицират се критичното отношение, широката обща и езикова култура, аналогиите и съпоставките, познаване на проблемите на културата, ежедневието, икономиката, а не само политическата история.

Кои са основните грешки и пропуски, които допускат кандидат-студентите. Не се познава основната фактология или се пропуска основна част от нея. Нарушаването на хронологическата последователност показва, че кандидат-студентът не умее да мисли исторически и няма реална представа за историческото време. Непознаването на основните исторически понятия също представлява сериозен проблем.

Като слабост можем да посочим недостатъчните географски познания, т. е. неумението да се локализират историческите събития както във времето, така и в пространството. Обикновено подобни грешки се установяват при разглеждането на войни, мирни договори, граници и т. н.

Историческата грамотност проличава от боравенето с историческите извори, техния анализ и включването им в контекста на изложението. Това се отнася както за периода на Средновековието, така и за останалите етапи от историческото развитие на българското общество и държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изпитна програма по история на България - 2003 g.

1. Образуване и укрепване на българската държава (края на VII - средата на IХ в.)

* Славяни и древни българи през епохата на Великото преселение на народите (IV-VII в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение на централизация на България през първата половина на IХ в.

2. Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на IХ - първите три десетилетия на Х в.)

* Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.

3. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)

* Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий II.

4. Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.

* Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II. Държавна уредба и стопанско развитие.

5. Църква и култура през ХV-ХVII в.

* Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.

6. Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVII в.

* Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVI-ХVII в.

7. Ранно българско възраждане

* Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVII и началото на ХIХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи.

8. Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура

* Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат, наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.

9. Църковно-национално движение през епохата на Възраждането

* Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

10. Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХIХ в.

* Кримската война (1853 - 1856) и българите. Обществено-политическата дейност на Георги Раковски (1821-1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на на 70-те години на ХIХ в. Създаване и дейност на БРЦК.

11. Източна криза (1875-1878) и българският политически въпрос

* Начало на източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на България.

12. Възстановяване и развитие на българската държавност до Балканските войни

* Възстановяване и развитие на Българското княжество до Съединението. Развитие на Източна Румелия. Съединението и неговата защита. Обединеното княжество в края на ХIХ в. България в началото на ХХ в.

13. Българският национален въпрос и войните за национално обединение

* Възникване на българския национален въпрос. Национално-освободително движение на македонските и тракийските българи и в края на ХIХ и началото на ХХ в. Илинденско-преображенското въстание. Изграждане на Балканския съюз. България по време на Балканските войни. Първа национална катастрофа. Участие на България в Първата световна война. Втора национална катастрофа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Позицията на Кр.Табакова е правилна, споделям я, но това е за жалост само теория, а на практика нещата стоят по-различно. Ето само два (от многото възможни) пределно прости и доста ясни примери по въпроса за правилното структуриране. Говоря за структурирането, защото това е магистралната работа при писането на тема, а не защото теорията и практиката не се разминават в останалите препоръки на авторката на постнатия материал.

Табакова отбелязва: "Кандидат-студентът трябва внимателно да обмисли и анализира нейната (на темата - бел.моя) формулировка. Темата определя хронологическия обхват, обема от факти и проблеми, които трябва да се включат в нея. Неправилният прочит на темата води до пропуски и грешки..." Безспорно е така.

Същевременно авторката препоръчва за ползване при кандидат-студентската подготовка учебниците на издателства "Просвета", "Планета 3" и "Анубис", които "са издържани в методическо и в научно отношение".

Ето ви една тема от учебника на "Просвета" (изданието, което ми е под ръка е от 1996г., но и в следващите няма особена разлика в структурирането): "Векът на цар Симеон Велики (893 - 927)" За щастие на кандидат-студента хронологическият обхват е зададен в самата формулировка на урока (темата) - така се прави най-често и на самите конкурсни изпити впрочем. Обаче "точка първа" от изложението в този учебник е царуването на Владимир (889 - 893), което излиза извън този хронологически обхват.

Или темата "Възход и хегемония на българското царство в Европейския Югоизток през царуването на Иван Асен II (1218 - 1241)". Абсолютно аналогично структуриране - тук пък, отново в изложението, присъства царуването на Борил (1207 -1218), което е извън хронологическия обхват на темата.

По съвсем същия начин са структурирани изложенията на тези теми и във всички сборници с примерни кандидатстудентски разработки на СУ. Не би могло да се твърди, че излизащите извън хронологичния обхват части на изложението е необходимо да присъстват (особено пък като фактология, както е на практика в тези издания) по логически или аналитични съображения - от тях са потребни за дадената тема изводите и оценките, които трябва да се поместят обаче не в изложението, а в увода. Всъщност тия две царувания (на Владимир и на Борил) се "закачват" за следващите просто защото са твърде "невзрачни" и със сравнително малък обем (фактологически) спрямо следващите, за да бъдат обособени в самостоятелна тема или урок и така е поне от 50 години насам. Обаче какво общо има това с кандидатстудентската подготовка и препоръките за правилното структуриране?

Е, сега ако сте кандидат-студент и сте прочели наставленията на Красимира Табакова, а след това вземете препоръчаните от нея учебници, как ще постъпите? Ще рискувате ли да анализирате формулировката на темата и да изхвърлите от изложението й фактологията за Бориловото царуване, или ще си карате стриктно по текста на професор Гюзелев, професор Ангелов, доцент Каймакамова или друг някой автор на учебник (или примерна разработка за кандидатстудентския изпит) със смразяваща научна титла? Хайде, да речем, че сте достатъчно умен, отговорен, самостоятелен, последователен и авантюристичен (в добрия смисъл) - слава Богу, има и такива кандидат-студенти. Убеден ли сте, че ще изкарате висока оценка на изпита, след като фактически сте пренебрегнал "свише осветеното"?

Защото аз не съм.

Но иначе - препоръките звучат много добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето и от мен няколко съвета, градиращи се според трудността да бъдат постигнати (това в края е най-трудно постижимо, но пък най-надеждно)

1. Най-важното е да разучите кои ще ви проверяват работите и да се подготвите съобразно това, което са издали (някои са пуснали лекции за кандидатстуденти).

Родните екзаминатори твърдо отстояват концепцията, че историята я пишели историците. Това ще рече, че всичко, което противоречи на техните виждания е априори невярно. Аз съм на друго мнение, обаче кандидат-студенския изпит (а и последващите изпити при успешно влизане) е най-неподходящият момент да убеждавате някого колко съм прав.

Тъй че ако мислите не като екзаминаторите във ВУЗ-а за койко кандидатствате, а като колегите им от другя ВУЗ рискувате да получите доста по-ниска оценка дори при големи знания - а когато се броят десетни и стотни това може да е фатално.

Достопочтените академици, професори, доценти и прочее екзаминатори няма да ви дадът точно тоя съвет публично, но твърдо ще приложат принципа на практика.

2. Проверете дали не е изтекла информация кои теми ще се паднат и наблегнете на тях. Все пак листчетата не влизат сами в пликовете, пък тези които го правят са хора, които имат езици, роднини, приятели, и др. неща, които затрудняват опазването на темите, които ще се паднат.

3. По възможност потърсете връзки. Това не е бятане на 100м, та ясно да се види, кой е пръв (не че и в спорта няма мноооого шашви за да победи който трябва). Не е и от точните науки - имаш верен отговор, имаш оценка. Съчинението не трабвало да е много дълго, нито много късо - най-лесно ще хванете точната дължина с нечия помощ.

Суета сует и вся суета.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Галахад е 100% прав. Тези препоръки не са радващи, но ако сте кандидатстудент - по-добре се съобразете и няма да имате особени главоболия.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребители

Аз мога да дам един съвет за Изпита. Не започвайте с зелената книжка на СУ, където по идеалния (за един преподавател в СУ) начин са описани темите. Тази книжка и всяка друга подобна може до такава степен да ви отекчи и обезнадежди, че най-накрая да решите като повечето студенти да назубрите 3 теми, и от там на татък да казвате молитви всеки ден да ви се падне една от тези 3 теми. Много по-добре е да започнете с някаква интересна литература, още преди да сте започнали XII клас. Примерно на изд. Сиела - История на България за зрелостници и кандидат-студенти (авт. Милена Калфова)или Кратка история на българския народ за зрелостници и кандидат-студенти на Пламен Павлов, там нещата са поднесени по по-интересен начин. Даже може да се насочите към художествената литература (дори Стефан Цанев "Български Хроники"). Целта е такава книга да ви хване интереса, да запомните основните неща, без да си давате труда да "учите самата тема", от там нататък ще ви е много по-лесно после просто да прочетете зелената книжка и да се подготвите. Да много е важно да се научите да структурирате и развивате дадена тема акуратно, но ако първо историята не ви хване интереса и нямата база върху, която да стъпите, изпита ще се превърне в адско изпитание. Успех ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А за кандидатстване в НГДЕК някой ще даде ли съвети?

( седмокласникът не съм аз. :smokeing: )

1. Не преучвайте, но наизустете всички глупости на Йордан Андреев.

2. Ползвайте синята "История на България" от колектива начело с Иван Божилов.

3. Не се тревожете за литературата на устния изпит - останала е само история.

4. Кандидатствайте в Немската гимназия, Класическата е на доизживяване.

Колкото до СУ, по история човек наизустява безкритично всички клишета, изкарва петнайсет страници и най-вече внимава да пише с леко окръглен, четлив и безхарактерен почерк. Спазване на полето, синя химикалка, такива ми ти работи. Три-четири изречения увод, три-четири изречения извод, тук-там споменаване за българската народност, ако се пише за Средните векове, точно спазване на хронолическата рамка. Друго май няма. Така се изкарва, примерно, петица.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дорис, надявам се тук да намерите нещо полезно:

http://ngdek.ludost....x.php?board=5.0

Това е интернет форумът на НГДЕК.

---

Ето - съвсем официално:

http://ngdek.com/konspekt.html

---

Глишев, в какъв смисъл НГДЕК е на доизживяване?

Какви са параметрите на ситуацията?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кофти са. Ще ти разправям я на лична, я на бира :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ок. Иначе - много жалко...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колкото до СУ, по история човек наизустява безкритично всички клишета, изкарва петнайсет страници и най-вече внимава да пише с леко окръглен, четлив и безхарактерен почерк.

Така трябва да бъде. Смешно и нахално е един младеж да пише на принципа "според мен", да се упражнява в интерпретации пред проверяващите, защото младежът няма необходимите знания, за да изкаже теза "според мен". Нали тепърва желае да придобива висши знания във ВУЗ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен изпитът с разработването на тема по история е един анахронизъм, който трябва да отпадне и трябва да се въвде тестовата система.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тестът ги подсеща, насочва, освен това в него играе известна роля принципът на тотото. Бял лист и молив - пиши да те видим какво умееш! Така е най-истинско.

Разбира се, преди години, в средата на 20 век, когато са приемали по 30 човека в цяла България в специалност История. Било е нужно да прецениш кой е най-достоен. Днес такова изискване няма, науката е масовизирана, приемат се стотици, пък и малцина желаят да учат чиста история. В тази специалност попадат нереализирани от други желани специалности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за отговорите.

1. Не преучвайте, но наизустете всички глупости на Йордан Андреев.

2. Ползвайте синята "История на България" от колектива начело с Иван Божилов.

Защо точно Йордан Андреев? Неговият учебник по история не е популярен.

Според мен цялото общинско и държавно образование е на доизживяване. Бъдещето е на частните училища и университети. Нямаш ли пари, децата ти ще останат с посредствено образование - колкото да не са неграмотни и да не се шляят по улиците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не питай мен, просто така стоят нещата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тестът ги подсеща, насочва, освен това в него играе известна роля принципът на тотото. Бял лист и молив - пиши да те видим какво умееш! Така е най-истинско.

Разбира се, преди години, в средата на 20 век, когато са приемали по 30 човека в цяла България в специалност История. Било е нужно да прецениш кой е най-достоен. Днес такова изискване няма, науката е масовизирана, приемат се стотици, пък и малцина желаят да учат чиста история. В тази специалност попадат нереализирани от други желани специалности.

Не си прав за теста. Един тест може да бъде доста коварен. Освен това при него се вижда цялостно познаване на фактологията. Ще ти дам един пример - навремето, изпитът по Тракология беше от две части - първо тест и след това устен (сега не знам как е. В моя курс от 120 души, само 9 минахме теста. Естествено това става само ако тестът е сериозно направен, а не с въпроси от типа "коя река тече под моста на Марица". Сегашният изпит по история е някаква пародия - кандидатите трябва буквално да назубрят 30 теми, пълни с глупости и ако имат късмет да се падне тема, която са назубрили по-добре, са вътре. Теоритично може да знаеш примерно само темата за създаването на българската държава, а останалата история да ти е тъмна Индия и пак да изкараш 6 00. Това дето се говори, че с темите се виждало дали кандидатите показват дали могат да анализират фактите си е абсолютен бош лаф. "Анализите" не са нищо повече от набор от до болка познати клишета. Между другото си има и точни клишета, с които се разбира, кой от кандидатите е от "нашите" т.е. е ходил на частни уроци и курсове при оценяващите. Жална му майка на кандидат, който покаже склоност към анализ извън шаблоните рамки, например ако каже, че Априлското въстание е пълна глупост или примерно, че създаването на славянската азбука няма нищо общо нито с българската държава нито с нуждите на балканските славяни, директно е скъсан. При теста има възможност да се провери познаването на фактологията, което за един кандидат студент е предостатъчно, а не способността да назубря учебници. Естествено тестовата система още дълго няма да бъде въведена, защото така ще секне бизнесът с частните уроци и кандидатстудентските курсове.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Прав си, че "тестовете могат да бъдат". Но не са - поне тези, които използват обикновено за конкурси. В тях са включени и спорни въпроси и онзи, който ги решава, има избора да успее да отгатне коя хипотеза поддържа съставителят на теста или да се издъни. Това прави тестовата система крайно ограничено приложима за кандидатстудентски изпити.

Вярно е също, че един тест дава възможност да се обхване много широка фактология за разлика от тематична разработка. Но дали си струва да се набляга повече на проверката на фактографската осведоменост (както обикновено се случва при изпитването чрез тест), отколкото на умението за анализ и синтез?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абе тая изпитна система....

14 страници за Стамболов изписа един приятел, и има 2 заради това, че накрая на две места написал Стамболийски в бързината....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Убеден ли си, че това са единствените грешки в 14-те страници? Невъзможно е да се скъса кандидатстудент само за такова нещо - особено пък ако става дума за последните няколко години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, но е факт ... По случайност разбрах след няколко години, екзаминаторите дори се събрали и се чудели, чудели, темата била много издържана, колебали се между 5:50, но накрая все пак надделяло мнението, че грешката е фаталана и не може да не се знае кой кой е.... (не са ли чули тия хора понятието техническа грешка и да дпуснеш такъв формализъм в момент, в който на хората им се решава бъдещето...)

Разбира се, има вариант да не е тази тема и този човек и да става дума за друго, но мисля, че това, което чух се отнася за този случай. Защото познавам човека и знанията му, които са на много високо ниво, от една страна, от друга страниците съвпадат като брой, годината също.

Мисля, че става дума някъде за преди 7-8 г.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Е, те и в съда ги вършат тия неща, но, не са хубави тия работи...

Във всеки случай един много читав историк не стана такъв.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но дали си струва да се набляга повече на проверката на фактографската осведоменост (както обикновено се случва при изпитването чрез тест), отколкото на умението за анализ и синтез?

Какъв анализ и синтез има при темите? Реалността е, че това са просто готови теми, които се назубрят, барабар с анализа и синтеза. Няма какво да се лъжем. Абсурд е да се иска от 18 годишни келеши анализ и синтез, при положение, че 80 % от завършилите магистри не могат да направят такъв. А истината е, че поне 50% и от проверяващите темите (т.е. университетските преподаватели и то - не само асистенти!) не могат да направят такъв.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...