Османското... робство, иго, владичество, присъствие или... отсъствие?

[Наско]

Здравейте, искам да питам кой е правилният термин от историческа гледна точка? Не говоря за патриотическа, псевдонационалистическа,политическа и.т.н. гледна точка, а чисто професионална, как историците наричат този период помежду си?

Редактирано Януари 1, 2012 от ISTORIK

[glishev]

Всякак го наричат. "Османска власт", "Османска империя" и "османско владичество" са си напълно приемливи и ясни изрази. Без излишни емоции в тях, но и без излишно омаловажаване.

Нашите съседи гърците наричат тази епоха "Tourkokratia", тоест "турска власт". Което е разбираемо, но не е съвсем точно. "Османска власт" или "владичество" е най-разумно за употреба и по-свестните историци у нас си го ползват от доста време.

За ранните ХV-XVIII в. се казва още "османски период", а за късните XVIII-XIX в. - включително "турска власт", "късна Османска империя".

Името на самата държава си е Османска империя, разбира се.

[Ka40]

Здравейте, искам да питам кой е правилният термин от историческа гледна точка? Не говоря за патриотическа, псевдонационалистическа,политическа и.т.н. гледна точка, а чисто професионална, как историците наричат този период помежду си?

Никой български историк, никога не е наричал периода от 1396 до 1878 г. "османско присъствие". Това беше една най-нагла манипулация от зората на 90-те г. на антибългарската партия БСП, която заедно със своите креатури тип "ОКЗНИ" се опита да си изгради патриотичен имидж. След това тези глупости се повтарят от полуидиоти мислищи, че са националистни.

Ако питаш, кое е най-точно - "османско владество". Ако си свикнал "турско робство" - не е болка за умиране.

[decapitator]

Османско владичество.

[КГ125]

Османско владичество, османски период. Турско робство е широкоизвестен, но много неперфектен термин.

[ISTORIK]

- "османо-турско присъствие" 

Този термин е въведен от един американски историк, чието име съм забравил. Терминът е целял да опише ситуацията в северна Африка, по-точно - в Египет. Още малко - и ще кажат "мониторинг"!

- "османо-турско робство", "турско иго"

Този термин е застъпен повече в литературата. Твърде емоционален е, но не е толкова коректен. Ще обясня - защо...

Робство в Османската империя е имало. Терминът "робство" не е романтично название, а отразява някои особености на статута на поробеното население в Османската империя. Теоретично всички поданици били смятани за роби на султана. Но на практика имало различни типове зависимости към владетеля, т.е. - към централната власт. Системата "кул" ("роб") включвала хора, които имат привилегирован статут. Тя се формирала от ислямизираните пленници, а по-късно - чрез събираните чрез кръвния данък (наричан "девширме") и ислямизирани християнски момчета, които били организирани като бойци в еничарската пехота. От средата на ХV в. те били основният ресурс на висшите държавни служители в империята.

Обърнете внимание на това, че през средновековието робите вече не са двигател на икономиката, какъвто са били в древността! През средните векове двигателят на икономиката били селяните, които плащали данъци - в стоки, в пари и в безплатен труд.

В османската империя имало над 80 вида данъци и такси. А роби - данъкоплатци никога и никъде не са съществували! А т.нар. "роби на султана" в действителност не са били с робски статут; можели са да носят лично оръжие, да пазят проходи, да отглеждат ловни соколи, да бъдат назначени на високи държавни постове...

Българите нито са били закрепостени като руските селяни, нито са били продавани като негрите и превозвани - оковани - с кораби до тръстиковите, тютюневите и памучните плантации в двете Америки. Българинът е бил свободен човек. Можел е да упражнява професия или занаят, да върти някакъв бизнес, да се придвижва свободно на три континента в границите на Османската империя. Можел е да търгува или да завърши висше образование в чужбина.

От гледна точка на гражданските права обаче... българинът - християнин (за разлика от българина мюсюлманин) е бил считан за по-ниско стоящ от евреина. Не е имал правото да стане командир в османската армия (за разлика от множество западноевропейци!), съдия, кмет, областен управител, държавен или общински чиновник... (В по-късно време има и изключения, разбира се!). Това е причината 2500 българи с висше образование да се включат в организацията и провеждането на Априлското въстание.

Терминът "робство" може да се употребява свободно в художествената литература, в публицистиката, на митинги или в кръчмата. Но - единствено в емоционален, а не - в юридически и икономически смисъл.

- "османо-турско владичество"

Това е най-коректният научен термин. Един народ владее друг, една държава е покорила друга.

- "османо-турска власт", "доминация", "управление"

Подобно на горния термин - владичество.

- "османска/турска колонизация" или "османски колониализъм"

Тези термини също се срещат в историографията.

 

От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.

Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне - на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.

Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през XIX век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на XX век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на XIX век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.

C терминa „османско присъствие“ не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.

 

Редактирано Март 12, 2016 от ISTORIK

[Galahad]

Правилното е Османско робство.

Османско - османците покоряват и други турски емирати като напр. Айдън и Караман, които отстояват своята независимост не по-малко упорито и решително, отколкото европейските християнски държави. Поне в периода, в който османците покоряват България използването вместо това на думата турци е доста объркващо. То е като вместо германците, да кажем, че на европейцте социалните помощи били 300 евро - да ама има европейци, дето само могат да сънуват такива помощи. Та същото е положението и с употребата на турци и османци. През ХІV-ХVв. не всички турци са и османци. По-късно вече не е толкова объркващо, но за този период трябва ясно да се разграничанат турци и османци.

Робство - заради статута на християнското и в частност българското население. За сравнение, в периода, в който бълг. земи са в пределите на Византия между ПБЦ и ВБЦ, като изключим адаптационния период при Василий ІІ през който българите са си плащали данъците по стария начин, но през останалото време не се различават принципно по нищо от останалите народи в империята. В смисъл, че като права и задължения са равни на всички останали, а не че не са имали например различни лични имена. По време на тур. робство ситуацията е била съвсем друга - християните и в частност българите са били в принизено положение в много аспекти - данъци, опции за издигане в държавната власт, за свободно изповядване на религия и т.н. Макар робството да има някои различия в различните страни и периоди, то има и някои общи неща. Кръвния данък например не е проява на типичен феодализъм. Взетите деца попадат в системата "кул", т.е. са роби на султана. Въпреки че Осм. империя била сравнително веротърпима държава като за средновековна Европа, то отношението към християните в нея е било доста особено. Евреите макар и друговерци са били в по-благоприятна позиция. Тъй че робство не е романтично название, а отразява някои особености на статута на поробеното население в Осм. империя.

[monte christo]

Галахад, мисля, че не си прав. Всъщност най-добре е тук да се дефинира понятието робство в реалиите на Османската държава. Не омешвай робството с плащането на тежки данъци.

Преди известно време в БС се водиха ожесточени сражения

[Elemag]

Има и още един вариант - османско иго

Иго - http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B8%D0%B3%D0%BE

[nik1]

Тук смятам трябваше да сложите + на Глишев..

Аз не се "обадих" досега, защото съм любител.. сега гледам че пишат и други любители . Като такъв напълно подкрепям казаното от Глишев: "османско владичество", и "оснамска империя", още повече че това са термините, които се изполват в турската, българската, и световната османистики ("osmanic rule", "osmanic empire")

--

В определени контексти се споменават "османска/турска колонизация" или "османски колониализъм", също и осмаснки/турски колонисти - последното, когато се говори за предците на турците в България..

Редактирано Април 29, 2011 от nik1

[nik1]

Правилното е Османско робство.

Османско - османците покоряват и други турски емирати като напр. Айдън и Караман, които отстояват своята независимост не по-малко упорито и решително, отколкото европейските християнски държави. Поне в периода, в който османците покоряват България използването вместо това на думата турци е доста объркващо. То е като вместо германците, да кажем, че на европейцте социалните помощи били 300 евро - да ама има европейци, дето само могат да сънуват такива помощи. Та същото е положението и с употребата на турци и османци. През ХІV-ХVв. не всички турци са и османци. По-късно вече не е толкова объркващо, но за този период трябва ясно да се разграничанат турци и османци.

Робство - заради статута на християнското и в частност българското население. За сравнение, в периода, в който бълг. земи са в пределите на Византия между ПБЦ и ВБЦ, като изключим адаптационния период при Василий ІІ през който българите са си плащали данъците по стария начин, но през останалото време не се различават принципно по нищо от останалите народи в империята. В смисъл, че като права и задължения са равни на всички останали, а не че не са имали например различни лични имена. По време на тур. робство ситуацията е била съвсем друга - християните и в частност българите са били в принизено положение в много аспекти - данъци, опции за издигане в държавната власт, за свободно изповядване на религия и т.н. Макар робството да има някои различия в различните страни и периоди, то има и някои общи неща. Кръвния данък например не е проява на типичен феодализъм. Взетите деца попадат в системата "кул", т.е. са роби на султана. Въпреки че Осм. империя била сравнително веротърпима държава като за средновековна Европа, то отношението към християните в нея е било доста особено. Евреите макар и друговерци са били в по-благоприятна позиция. Тъй че робство не е романтично название, а отразява някои особености на статута на поробеното население в Осм. империя.

Дискриминацията и робството са различни понятия..

По твоята логика излиза, че българите в Югославия и Вардарска Бановина са били "супер-роби", защото са имали по-малки права от българите по време на османлъка..

Роби-данъкоплатци няма, друже..

"Робите на султана" не са били със робски статут..

Имали са доста добър статут..

Редактирано Април 29, 2011 от nik1

[glishev]

Нещата стоят двояко и донякъде объркващо за читателя. От една страна, официалното схващане на имперските власти е, че всички поданици влизат в системата "кул" и са роби на падишаха. Всички поданици, а не само немюсюлманите. Има и привилегировани "роби", разбира се. С право да носят оръжие, назначени на високи служби и прочие.

От друга страна е очевидно, че дори поданиците-немюсюлмани не само плащат данъци, а понякога реално носят оръжие и притежават земя (каквито и да са формалните названия на стопанисването), но и принадлежат към различни категории население с различни права - и по-големи, и по-малки. Съществуват избираеми общински власти в немюсюлмански селища, привилегировани населени места, както и институции, които представят цели "милиети", тоест етнокултурни общности пред Портата.

Естествено, османците носят много от държавно-правните схващания на перси, араби, селджукиди, монголи и мамелюци, така че имаме просто поредната източна деспотия - нито по-свободна, нито по-заробваща от предшествениците си.

Самият "собственик" на империята, падишахът, изтъква постоянно своето достойнство като халиф, но и като покровител на друговерците, следователно се схваща като донякъде задължен да предоставя някакъв минимум от гарантирани общностни права. Режимът на капитулациите поставя и въпроса за външното покровителство над християните в империята. Разбира се, това не отменя факта, че да си мюсюлманин е определено по-престижно. Така че на пръв поглед всички народи в империята са под османско робство (включително самите турци са "кул" на султана), а всъщност имаме огромно социално разнообразие, което не бива да ни учудва.

Отделно от това, през целия период от 1371, когато османската държава започва да се изгражда като империя, до 1839 (та и до 1908) съществуват различни зависими, но самостоятелно управляващи се немюсюлмански владения и държави. Християнски владетели изплащат харадж или участват в кампаниите на османските армии, едни владения са отнемани, предавани на нови владетели или присвоявани от Портата, други са създавани и предоставяни на християнски господари, но във всеки случай съществуват. Крале, князе и воеводи се стремят към благосклонността или милостта на султана. Създавани са трибутарни княжества и автономни провинции. Християнинът по принцип не е напълно безправен пред падишаха, както и пред ислямската умма или пък пред "турците" (които се делят на понякога враждебни помежду си племена в Мала Азия).

Етническото разнообразие във висшите чиновнически и военни среди е огромно. И е невярно клише, че османските сановници от нетурски произход са отчуждавани от сънародниците си. Мнозина взимат на своя служба тъкмо сънародници, а някои стават и покровители на родните си краища.

Димитри Кицикис доста убедително говори за двойствения характер на Османската империя като продължителка на имперските, наднационални традиции на Византия. Съществува и подобно схващане сред поствизантийския гръкоговорящ елит в Константинопол, Трапезунд и другите големи градове на Леванта. Привилегирован християнски елит, свързан обикновено с патриаршиите и митрополиите на големите градове, който се чувства доста уютно в космополитната, средиземноморска и ориенталска атмосфера на империята. Доста може да се каже и за покровителството на османците спрямо преследваните в Испания и Германия евреи.

Да не говорим, че в епохата на Танзимата системата "кул" напълно изчезва. Още преди нейния разпад редица немюсюлмани са имали влияние върху паричните потоци, а понякога и върху властови решения, а след 1839 издигането на чиновници-християни, при това често на високи постове става особено забележимо.

---

Не става дума за някакво възвеличаване на Османската държава. Корупцията, произволът, дискриминацията и насилието в нея заслужено са станали пословични. Но по това тя не се отличава качествено от която и да е феодална, абсолютистка или пък източна монархия с имперски размах. В някои отношения, отворена и към византийското, и към ислямското наследство, Османската империя е изненадваща. Тя има писан закон. Светски писан закон извън Шариата, което я прави доста различна от останалите ислямски монархии. Още от ХV в. на териториите й вече работят печатни ателиета (отначало главно за гръцки религиозни текстове). Съществуват региони със смесено население, където отношенията между етнорелигиозните общности са ако не идилични, то поне поносими.

Естествено, с упадъка на имперските институции, териториалните загуби, увеличаването на социалното напрежение, разбойничеството и засилването на турския национален елемент в целия период 1839-1923 империята все повече придобива чертите на познатия ни "Болен човек", срещу когото се изправят националните идеолози и революционери на покорените народи, изживяващи своите Възраждания като резултат от Просвещението. Съдбата на гърците, сърбите, българите и дори на многострадалните арменци в това отношение не е учудваща. Историята на империята е непрекъснат процес на преход - от агресивен бейлик към деспотична империя, от империя във възход към империя в криза, от империя в криза към империя в упадък. Нейните народи са част от този процес и българите не са изключение.

[ISTORIK]

Има и още един вариант - османско иго

Иго, ярем, хомот... - все близки до робство. Не толкова - до владичество.

[nik1]

Не мога да поставям повече плюсове днес.. Анализът и трудът на на Глишев заслужават високите оценки..

[Galahad]

Дискриминацията и робството са различни понятия..

По твоята логика излиза, че българите в Югославия и Вардарска Бановина са били "супер-роби", защото са имали по-малки права от българите по време на османлъка..

Роби-данъкоплатци няма, друже..

"Робите на султана" не са били със робски статут..

Имали са доста добър статут..

По-скоро има едно голямо неразбиране какво е робството. Имало е много роби през античността, които са се откупували от своите господари, т.е. докато са роби имат свое имущество, печелят, събират пари и сами се откупуват за да станат свободни. Имало е и много влиятелни роби. Дори виден администратор и военачалник като Веспасиан е дължал просперитета си на обстоятелството, че бил покровителстван от роб. Не Веспасиан е покровителствал роб, а бъдещия изператор на Римската империя е имал за покровител роб.

Що се отнася до данъците, има огромна разлика дали едните плащат 10% повече ДОД примерно или дали плащат "кръвен данък". Едно е да ти смъкнат 10% в повече, съвсем друга е да ти вземат детето. Но при робството принципа е, че децата на робите стават роби. Що се отнася пък до тези, дето са били събрани като кръвен данък, не всички са ставали еничари - първоначално всички са били прислуга, а след това едни си оставали такива, а други вече ставали войници. Излишно е да обяснявам, че докато са били а са били ползвани за всякакви потребности, вкл. и такива, като на Владо Кузов. Тъй че що се отнася до етапа на ползването им за всичко, поне на мен хич не ми се вижда добър този статут.

Да не говорим, че е имало много народи в периода ХV-ХІХв., които са били под чуждо владичество като унгарци, чехи, поляци, швейцарци ... но на тях не само не им е събиран кръвен данък, но дори не са били поставени в различно положение спрямо останалите народи в империите.

Дискриминацията и някои други форми на различно третиране като апартейда често е преходен етап в следробския период. Затова те се проявяват обикновено в държави, в които определена голяма група е с робски статут - напр. в САЩ след Гражд. война (робите стават свободни, но не и равноправни).

През ХІХв. след "Нощта на дългите ножове" и началото на Танизмата когато в Осм. империя започва реално да се реформира, нещата вече са други и тогава вече може да доближим нещата повече до дискриминация. Но това е вече в последните десетилетия. До тогава положението е друго.

Редактирано Април 29, 2011 от Galahad

[Стоедин]

Компромисно решение- османо-турско-фанариотски господарлък.

[КГ125]

Румели-бейлер бейлък в "Закриляното от Бога процъфтяващо абсолютно владение на Дома на Осман")

("Memalik-i mahruseh-i ma`mureh-i osmaniyeh")

За мен владичество си остава по-перфектен термин от "робство". Е не е било робство, Глишев горе посочи колко сложни са отношенията на немюсюлманските народи на османската империя с властите и собствеността.

[Стоедин]

защо направо да не го наречем 5-вековна хуйня?

Аеций, защо толкова груби латински думи употребявате? Все пак за отоманите си говорим, не за Рим. Нека покажем изтънченост. Господарлък си е баш наместо. Като синоними предлагам да се ползват турско-ислямски пашалък или башибозушко дерибейсво.

Редактирано Април 29, 2011 от Стоедин

[Last roman]

Аеций, защо толкова груби латински думи употребявате? Все пак за отоманите си говорим, не за Рим. Нека покажем изтънченост. Господарлък си е баш наместо. Като синоними предлагам да се ползват турско-ислямски пашалък или башибозушко дерибейсво.

Г-н Стоедине, Вие използвате някакви странни словосъчетания, затова Ви предложихме едно по-опростено. Понеже Ние в Древен Рим сме прости 'орица и не ги разбираме тея 'пашалъци', 'дерибейства' и 'фанариотщини'. Затова гледаме да ги наименоваме понародному /сиреч право куме... нема да казвам къде/. Белким нещо се запомни)))

[Ka40]

Темата "робство" или "владичество" е подробно осъдена в БС. До колкото знам, в БС има няколко тесни специалисти по османска история, които са си казали мнението, така че мисля че е безсмислено да се предъвква отново, при това от хора твърде далеч от проблемите свързани с османската история, чието мнение по въпроса единствено се аргументира с вулгарни емоционални излияние.

[П.Н.ПЕТКОВ]

Защо, всички, които пишат всякакви оправдания за премахване на понятието османско робство или османско иго, не се съвземат и не разберат основната истина?

Тя е в две основни направления:

Първо - самите османлии наричат нашия народ роби и се отнасят към нас като към роби - не спазват никакви наши човешки права - изнасилват и отвличат в робство български жени и момичета най-безразборно - както и когато си искат; избиват населението както и когато си искат, с повод и без повод; потурчват със сила цели райони от Българските земи населени с българи и само, тези, които се подчинят са оставали живи - и стотици други прояви на насилствено налагане на подчинение.

Второ - нашите прадеди в продължение на цели 5 века са възприемали положението си в османската империя кото робство. Те по-добре от нас са определяли това, което са изпитвали на гърба си.

Затова на всички драскачи, които много държат да се подмазват на сегашните турци искам да кажа: ПОБОЙТЕ СЕ ОТ БОГА ИЛИ ОТ ТОВА В КОЕТО ВЯРВАТЕ И НЕ ОПЕТНЯВАЙТЕ ПАМЕТТА НА ДЕДИТЕ НИ С МИЗЕРНИТЕ СИ ПОМИСЛИ !!!!!!!!!!

---------

Бел. мод. glishev. Прочетете правилата на форума и не изпадайте в пристъпи на патос. Без цвят, без главни букви, без лични обиди.

Редактирано Август 21, 2011 от glishev

[лаик-1]

Защо, всички, които пишат всякакви оправдания за премахване на понятието османско робство или османско иго, не се съвземат и не разберат основната истина?

Тя е в две основни направления:

Първо - самите османлии наричат нашия народ роби и се отнасят към нас като към роби - не спазват никакви наши човешки права - изнасилват и отвличат в робство български жени и момичета най-безразборно - както и когато си искат; избиват населението както и когато си искат, с повод и без повод; потурчват със сила цели райони от Българските земи населени с българи и само, тези, които се подчинят са оставали живи - и стотици други прояви на насилствено налагане на подчинение.

Второ - нашите прадеди в продължение на цели 5 века са възприемали положението си в османската империя кото робство. Те по-добре от нас са определяли това, което са изпитвали на гърба си.

Затова на всички драскачи, които много държат да се подмазват на сегашните турци искам да кажа: ПОБОЙТЕ СЕ ОТ БОГА ИЛИ ОТ ТОВА В КОЕТО ВЯРВАТЕ И НЕ ОПЕТНЯВАЙТЕ ПАМЕТТА НА ДЕДИТЕ НИ С МИЗЕРНИТЕ СИ ПОМИСЛИ !!!!!!!!!!

---------

Бел. мод. glishev. Прочетете правилата на форума и не изпадайте в пристъпи на патос. Без цвят, без главни букви, без лични обиди.

Г-н Петков,ако всичко това,което сте го изредили е самата истина,то резултатът от това щеше да е:

Вариант 1:Вашето мнение нямаше да го има в тази тема,защото и Вие не виждам,откъде бихте се взели

Вариант 2:Вашето мнение щеше да го има,но в турски форум Наука,а Вие щяхте да се казвате г-н Ахмед

Редактирано Август 21, 2011 от лаик-1

[stinka (Rom)]

То "официалните исторически наименования" (каквото и да значи това) са едно, как хората, които са живели тогава са го наричали второ и съвсем трето как външни свидетели го наричат.

Историята бъка с такива примери - Византия и хиляди такива.

Та българите преживели го това приключение са го наричали робство. Та от първа ръка българите си го наричат робство - турско робство.

Башка пък е точното положение на българина деюре и дефакто. Милета е религиозна общност не етническа.

Редактирано Август 21, 2011 от stinka (Rom)

[mitaca]

Еее струва ли си да се вади това от нафталина? Научното определение както многократно е споменато е именно владичество. В национален мащаб и не на научно ниво се допуска и робство и иго, но те не са никак коректни (както пак многократно е споменавано), стават за махленски дискусии и за жълти вестници. Въобще емоциите са не само безполезни, а и понякога доста вредни в науката. Дедите ни ще ни простят, нито кръвния данък, нито потурчванията са 'важели' през целия перид на владичеството. А от гледна точна на селянина това владичество е внесло и определен ред (т.е. селото е било под османско владичество, на на границата на вечен спор межди трите (или петте според някои) Българии, сърбите, ромеите, унгарците и други. Да не забравяме, че и унгарците покатоличват. Икономически в началото пак е било по-добре. Сложните данъци и ангарии се заменят с много по-малко (като бройка) и по-прости. А отвличания, изнасилвания и продажба за роби е имало и преди и винаги (без продажбата за роби, но в Османската империя да продадеш поданници на падишаха даже и рая за роби (примерно на генуезците) си е било сериозно нарушение). Нима през многобройните войни и конфликти в района, а и не само в този район да не е имало? Не разбирам, кому е нужно прекалената 'емоционалност' по тази тема, след като вече (почти)всичко е изяснено?

[adXok]

Пра-пра дядо ти бил ли е убиван от турчин?

- щото моят... да

П.п. Уточнение, не става дума за "турчин" а за потурчен (ислямизиран) българин, при това далечен роднина!!!

· спорът е бил за земя естествено!!!, която в момента не е наследена от мен или роднините ми, а от "турци"

· честито присъствие върху земите ми... уважаеми духове, при това на ислямизирани българи

· турци нищо не са оставили за 5 века "присъствие" (все пак само присъстват, наблюдават) за разлика от маврите в Испания (университети, архитектура, наука, градоустройство и др.)

Владичество... присъствие... тва да не са духове бе. Девширме, ислямизиране под дилемата "даваш ли даваш, балканджи" и данъци... живо РОБСТВО.

Преди това самата България е била на кръпки, заради многознайковци прости. Това и до ден днешен е така.

Редактирано Август 22, 2011 от adXok