Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта!

[DendroaspisP]

Симпъл,

взех да се чудя дали съм хомофоб само защото:

1. гейчетата са ми безразлични (ама то има и хетеросексуални, които са ми безразлични, та се притесних да не се окажа хем частичен мизантроп, хем некъв хомофоб по леберастка концепция );

2. имам естествени сексуални предпочитания, които не съвпадат с техните;

3. нямам нищо против да си правят секс както ги влече, стига да е с пълнолетни лица и по взаимно, неманипулирано съгласие;

4. готов съм да защитавам позицията, че никой не може да ги дискриминира само защото имат различни сексуални предпочитания;

5. готов съм да защитавам позицията, че брачният модел на мнозинството не следва да се разрушава и/или преобразува с ново съдържание, за да бъде заменен от такъв, изгоден на малцинството - т.е че не може мнозинството да се дискриминира в личните интимни отношения заради малцинство;

6. не харесвам гейпарадите, защото се превърнаха от израз на протест за защита на права в пошла, манипулативна и натрапчива пропаганда на гейщината.

Ами това е накратко. Та какъв съм да му си невиди?

[Gravity]

5. готов съм да защитавам позицията, че брачният модел на мнозинството не следва да се разрушава и/или преобразува с ново съдържание, за да бъде заменен от такъв, изгоден на малцинството - т.е че не може мнозинството да се дискриминира в личните интимни отношения заради малцинство;

Защо бракът на гай двойките е дискриминация към мнозинството? Те също имат право да бъдат нещасни

[DendroaspisP]

Обаче какво са казали творците: всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по различен начин. Та, защо да ги вкарваме в същия калъп на хетеросексуалното нещастие? Така че, щом е въпрос на право - след като били сексуално различни, нека си търсят упражняване на правото по нещастност и по различен начин в съотвествие с тяхната "естествено" невъзпризводителна природа. А и да повтарят чужди грешки като имат очевадния хилядолетен опит... абе, не ми се струва много умно. Па, хеле, да се и натискаш да ги повтаряш...

[Gravity]

Но какво те засяга теб, и как може да се против нещо което не те засяга!

[DendroaspisP]

Човещина, бе човече. Обикновена човешка човещина...

[Gravity]

Човещина, бе човече. Обикновена човешка човещина...

Това както го казва Бай Ганьо ли да го разбирам?

[DendroaspisP]

Че де да те знам как да го разбираш? Ако ти кажа как аз мисля, току-виж излязло, че те манипулирам и ти нарушавам някакви права.

Аз съм го написал членоразделно, ти както искаш го разбирай според своята съвест, ум, морал и светоглед.

[Gravity]

Добре ако имаш предвид човечност, тогава имаш много странни разбирания за човечност, щом смяташ, че да се намесваш в работите на другите и да им пречиш да живеят, e човечност.

Ако имаш предвид човещинка, така както бай Ганьо го казва след като се урига на масата. Тогава научи се да се контролираш.

Че де да те знам как да го разбираш? Ако ти кажа как аз мисля, току-виж излязло, че те манипулирам и ти нарушавам някакви права.

Щом желаш да бъдеш неразбран, хубаво.

[DendroaspisP]

Такава логика най-обичам. И двете крайности да кажа - за нищо не става.

[Doris]

ех, госпожа, да прави каквото си иска, нима мислите, че аз като бял, имам право да казвам какво да прави небелия, като християнин - нехристиянина, като хетеросексуалин - хомосексуалния, а като българин да казвам какво да правят не-българите...

нямам такова право - да правят какво то си искат; аз претенции към тях нямам, те имат претенции към мен - да ги търпя -и ги търпя...

не съм отишъл в африка, не съм отишъл в Мека, нито в гей-клуб...

не мога да разбера къде ви е проблема, госпожа...

изобщо къде видяхте тук "теория", та и открихте "вредни по рождение"

Като не е теория, какво е - лирично произведение, жалба на тема целият ми свят се сгромолясва, защото малцинствата не си стоят в ъгъла, а жените - до печката?

Защо бракът на гай двойките е дискриминация към мнозинството? Те също имат право да бъдат нещасни

Тая картинка много точно представя ситуацията

[simple_stupid]

Симпъл,

взех да се чудя дали съм хомофоб само защото:

1. гейчетата са ми безразлични (ама то има и хетеросексуални, които са ми безразлични, та се притесних да не се окажа хем частичен мизантроп, хем некъв хомофоб по леберастка концепция );

2. имам естествени сексуални предпочитания, които не съвпадат с техните;

3. нямам нищо против да си правят секс както ги влече, стига да е с пълнолетни лица и по взаимно, неманипулирано съгласие;

4. готов съм да защитавам позицията, че никой не може да ги дискриминира само защото имат различни сексуални предпочитания;

5. готов съм да защитавам позицията, че брачният модел на мнозинството не следва да се разрушава и/или преобразува с ново съдържание, за да бъде заменен от такъв, изгоден на малцинството - т.е че не може мнозинството да се дискриминира в личните интимни отношения заради малцинство;

6. не харесвам гейпарадите, защото се превърнаха от израз на протест за защита на права в пошла, манипулативна и натрапчива пропаганда на гейщината.

Ами това е накратко. Та какъв съм да му си невиди?

не знам какъв си, Дендро, но определно не ти е лесно...

ако "те" кажат, че си, ще си...

ако "те" те опростят, няма да си...

ще чакаме "решението"

[DendroaspisP]

Ясно. Пак в трепетно очакване на партийните тезиси, спуснати отгоре...

[simple_stupid]

Като не е теория, какво е - лирично произведение, жалба на тема целият ми свят се сгромолясва, защото малцинствата не си стоят в ъгъла, а жените - до печката?

госпожа,

по-добре не бих го определил; благодаря, че споделихте "изповедта" ми...

чувствам се като прочетена завчерашна газета...

пожелавам ви, че след като най-накрая сте напуснали ъгъла и печката, да се радвате на дълго светло бъдеще...

ще си позволя само да си запазя миналото...

(... макар че вие от бъдещето се опитвате да напълните и миналото... )

http://www.youtube.com/watch?v=TG4f9zR5yzY

[Doris]

Целият свят се тресе от икономическа и политическа криза, а тука се чудите какви проблеми да си измислите, вдъхновени от жълтата преса, най-вече "Блиц" и това се води за научна тема...

[DendroaspisP]

Брей, не знаех, че Римлянинът тайно работи за "Блиц" и други жълти преси! Я какъв човек се оказа той...

Ами след като светът се тресе от разни сериозни работи, що се занимават с глупости и променят законите относно това какво е семейство, съпрузи, майки и бащи и относно осиновяванията от гей двойки? Туй ли е най-важното?

[simple_stupid]

Целият свят се тресе от икономическа и политическа криза, а тука се чудите какви проблеми да си измислите, вдъхновени от жълтата преса, най-вече "Блиц" и това се води за научна тема...

анджък, госпожа, аджък, целият свят се тресе от икономическа и политическа криза, а едни решили точно тогава да са бракуват, напук на всички...

дет` се вика за едни сватба, за други брадва... кой как се уреди...

вярвам, че вие като "новите" сватбари не й обръщате толкоз внимание на кризата, затуй й притуряте и едни таквиз "екстри" и "веселби"...

[Doris]

Какво притурям пък аз? Нещо съвсем сте се отнесли, станали сте накриво и сте решили тука да наругаете който ви се изпречи на пътя.

Редактирано Май 31, 2013 от Doris

[DendroaspisP]

Люти чушки в боба...

Абе, знаех си аз, че Симпъл сигурно ругае като хетеросексуален каруцар, щото хомосексуалните са твърде умни и възпитани да правят такива неща. Даже бившият министър-председател го потвърди в оня подслушан разговор, когато дискутираше "пидалите". Абе друго си е да си с нова, модерна сексуална различност...

Редактирано Май 31, 2013 от DendroaspisP

[mitaca]

"Юзерите си чешат клавиатурата, кервана (света) си върви" . Който иска да си пресъздаде (върне) миналото, но не набърквайте останалите. Законите се създават от хората нали така Дендро? Или и ти вярваш в световната гей-феминистка-маркузианска конспирация?

[DendroaspisP]

Митак,

законите се създават от хората. Само че, има закони и закони. Истинските, добрите материални закони, тези от които има смисъл, се създават, за да уредят чрез регулация едни обективно съществуващи масови и типични отношения. Измислените нормативни актове, поръчковите, политически обагрените, т.е тези, които нищо не вършат, се създават изкуствено, за да променят едни обективно съществуващи обществени отношения и да ги заменят по пътя на насилствената регулация с някакви субективни измислици, теории, виждания, стремежи и прочие вместо обективно и умно да ги регулират.

Правно невежите си мислят, че правото е писане на закони. Само че, правото е принципи и правила за регулация въз основа, на които се пишат закони с тази цел. И когато прегазваш тези принципи и правила (съзнателно или не, поради невежество или от глупост), става не писане, ами дращене на нещо като закони, които не само не регулират нищо, ами разделят и обществото и резултатът от такова "право" е точно обратния.

В конспирации не вярвам, но със сигурност всеки ден фактите ме убеждават в глупостта на хората, в това как бъркат желаното с реалното, възможното с бленуваното. Ако примерно ББ бе прокарал един закон в Парламента, с който се обявява за Бог, щеше ли да приемеш, че е такъв, защото има закон?

[Alexander_Nevski]

Ами ако човек не е "бял-християнин-хетеросексуален-българин" какво да прави? Според тук развиваната теория излиза , че е вреден по рождение.

и кой я развива тази теория?

може ли детайли?

светът ще се сгромоляса, дори и утре да разтреляме всички геойове и да заплашим всички бъдещи гейове с кастрация и наказателно преследване

в този план всички дискусии за и против гейовете и техните права са пълен ташак

[stinka (Rom)]

А бе май лекия живот разваля и индивида и обществото ама айде.

[Alexander_Nevski]

А бе май лекия живот разваля и индивида и обществото ама айде.

а добро утро

гледай какво ще стане с младите след 20-30-40г. като ще трябва да плащат пенсиите и здравното обслужване на родителите си от техните данъци и осигуровки

[nik1]

ЗА симпъла:

Що ми струва че пак започна да те избива на комплекси

("хофстеде не става", "сега, като ви закрият университетите", "слушай само мен и това което съм чел аз" демек, моите автори са "велики")

Нещо говореше за Мяра, не се ли усещащ...че се н....сираш?

И като остракираш университетите и преподавателите, да не би да си хвърли дипломата, а и що ми цитираш южняка, след като той е точно от тея университети на които "чакат да им свършат парите по програмите"?

За модите и теденциите:

Или не си разбрал принципа,или го извърташ по демогогски към "моди" и "идеи" и тенденции"

Казвам ти пак закона и принципа по друг начин.:

Ценност или нагласа, изказана,/изразена в публичното пространство като идея,мода или тенденция, теоретически е невъзможно да бъде възприета, тогава когато противоречи с тези ценности, нагласи и отношения, които се предават като възпитание /втълпяване, напяване, подражание/ в семейството, и/или в училището (което горе долу повтаря същото, но не винаги), и с тези в обществото.

Искаш ли да докажа горния принцип?

Редактирано Май 31, 2013 от nik1

[nik1]

Пак за симпъла, ти си чети товите книжлета ( и си търси отговорите), аз ще си чета скучната наука, направена интересна от алвасарейро:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

1.1 Колективизъм-индивидуализъм (родовост-безродовост). За това, какво е това, каква е логиката и особеностите на това измерение, както и какви феномени се обясняват, т.е корелират с него, какви са методиките и т.н, може да се намери подробна информация в четирите книги на доц.Минков – “Защо сме различни”, Класика и стил,2002, “Защо сме различни”, Класика и стил, 2007 второ издание, “What makes us different and similar”,2007, “България върху културната карта на света”, Кл.и стил,2007. Както и в последната книга на Хофстеде – Software of mind.
Няколко думи за това измерение. Всъщност то се явява основната културна разлика между Запада и остатъка от света. Колективизъм-индивидуализъм се свързва с различното отношение, което хората в едно общество имат към другите – дали ги третират като индивиди, или ги приемат като част от колетив. Според Хофстеде, то се свързва с тенденцията в едно общество да се формират сплотени колективи от хора, свързани чрез роднински връзки или приятелство. Често се среща и терминът exclusionism-universalism (Минков). Това е различният критерий, по който се раздават привилегии или блага в една култура – в универсалистките култури се счита, че абсолютно всички хора заслужават уважение, внимание, работно място, помощ. В ексклусионистките тези блага се полагат само на членовете на колектива, а непознатите се изключват от разпределението им.
Колективизмът корелира силно с вяра в традиционните ценности на семейството и морала, липса на емпатия и загриженост към непознати, липса на загриженост за благоденствието на обществото като цяло, липса на загриженост към околната среда (r=0.58**), липса на толерантност и уважение към непознати (r=-0.76**), расизъм и предрасъдъщи, подчиненост на жената, загриженост за личните отношение с членове от колектива пред бизнесотношенията, корупция и връзкарство, лошо качество на стоки и услуги (r=0.75**), закъсняване за срещи, приписан обществен статус, липса на екстроверсия и хобита, ниска консумация на дрога и опияти, непряка комуникация във висок контекст (Hall) и др.

Най-индивидуалистичните или универсалистки култури са: Холадия (1), Швеция (7), Финландия (102), Дания (107), Великобритания (114), Исландия (135), Люксембург (142), Германия (151), Белгия (152), САЩ (172), Австрия (191), Франция (196). Изнесени са по индекс на ексклусионизъм по Минков (2007). По средата на класацията са Латвия, Естония,Словения, Унгария, Чехия, Япония, Испания, португалия, Италия. Следват Русия, Полша, Сърбия. България е с коефициент 339. На дъното на класацията са Нигерия 495,Уганда 388, Египет 482, Бангладеш 412, Филипини 387 и др.

Сега по същество. 1.2.Причини за появата на колективизъм-индивидуализъм.
Тъй като това е културна дихотомия, би следвало причините за двата полюса да са едни и същи и измерението да се разглежда в неговата цялост. Случаят обаче е по-различен, защото ще говорим за причините за появата на индивидуализма. Причините за появата на колективизма не са ясни. Счита се, че това е изначална, първична проточовешка характеристика, зародила се още в зората на човечеството, нещо като даденост. Освен това колективизмът е бил типичен за всички човешки общества, и все още е главна характеристика на 80% от населението на планетата. Можем да твърдим, че в зората на човечеството, колективизмът е бил универсален. За теорията за формирането на протоколективи от фратернии и конвиксии говори Лев Гумильов – комплимерността и пасионарният тласък. Това обаче е тема на друг разговор. В съвременните общества е важно да се изясни кое е довело до разпадането на колектива и появата на индивидуализма в развития Запад. Т.е посоката на зараждане на феномена е от колективизъм към индивидуализъм. Индивидуализмът се заражда в Западна Европа в края на 18 век, макар че наченките му могат да се видят още в Средновековието (11век) в Северна Европа и търговските народи на континента (16-17 век), т.е това е западен феномен. Освен това споменатият ареал на протоиндивидуализъм е по-богат и материално осигурен, много автори търсят причините за появата му корелацията мужду двете – Хофстеде 2001. Корелацията между ексклусионизъм и БВП е – 0.74** по Спирмън за 2006 г. Същият коефициент за 1970 г. е -0.82**. Това означава, че в последните 30 години някои колективистични държави са развили силни икономики и са забогатяли – Япония, Китай, Виетнам, Хонг-Конг, Тайван и др. Това е обясено добре от Хаджиниколов, които още в 30-те години на миналия век отбелязва, че икономическото развитие изпреварва културната промяна. Така може да се случи държавата да забогатее, а хората да са поставени в ситуации, за които културата им още не е подготвена. Ако обаче в една държава липсва политичска свобода и свободна пазарна икономика и капитализъм, то общественото развитие само подсилва и дори създава нови ефекти на колективизъма в културата. Типичен пример е социалистическа България – въпреки усилените процеси на индустриализация и урбанизация, те само подсилват колективистичната ни култура. Примери за нови ефекти на колективизъм, развити в обществото, са несъобразяване със съседите – например силна музика, шум, замърсяване на общественото пространство, скандалите в градския транспорт, корупцията и др.

Хофстеде (2001) много разсъждава за връзката между забогатяване и индивидуализъм. Дали държавите първо са забогатяли, и после са станали индивидуалистични, или обратното.
В книгата си “What makes us different”,2007, Минков разделя причините на такива в богатите страни, и причини в бедните. Според него, “тъй като в богатите страни има много повече възможности за израстване, личностно развитие, материлани и социални придобивки. Затова индивидите нямат нужда от привилигированата подкрепа на членове от техния колектив – роднини или приятели. Дори традиционните семейни ядра се разпадат, защото просто не се считат за абсолютно необходими за оцеляването”. В бедните общества възможностите за развитие на индивидуални умения, личностно израстване и развитие, придобивки, са ограничени. Затова хората са принудени да разчитат на размяната на услуги, или преференциално отношение от страна на овластени членове на техния колектив – роднини или приятели. Ако това зависи от непознати, обикновено те влизат в колектива ни, или ние в техния, чрез даване на подкуп или някоя услуга в замяна. Опитайте да намерите охраняем закрит паркинг в малък български град. Начините са два – или ако познавате точния човек, или давате подкуп на пазача да поразчисти малко. Как се получаваше хляб през виденовата зима. Ами нашата съседка работеше в хлебарницата и заделяше хляб за семейството си, и за нас – стига да сме в добри отношения, разбира се.
Това обяснение посочва богаството като основен фактор за индивидуализацията на едно общество. То обаче не е достатъчно, защото има много богати общества, сега или в миналото, които са колективистични, без никакви наченки на индивидуализъм, и този колективизъм не се обяснява със закъсняващите промени на културата пред забогатяването. Такива са арабските държави като Кувейт, ОАЕ, Бахрейн. Има нещо друго. И това е земеделието.
Макар че земеделието не е причина за появата на колективизма (колективистични са и са били и обществата на ловчи и събирачи, и на хортикултуристи), то със сигурност е негов крепител. Ако се върнем назад във времето, преди капиталистическата икономика, хората са се препитавали от лов, събирачество, земеделие, риболов или животновъдство. Живеят в сравнително капсулирани колективи с малки контакти с външни членове. В тези условия хората осъзнават, че благоденствието и успеха на всеки един член на колектива зависи и се дължи на благоденствието и усилията на целия колектив. Така успехът и благоденствието се възприемат като колективно постижение и усилие. Затова индивидите са заинтересувани да поддържат колектива сплотен. В същото време хората няма нужда да се грижат или интересуват за благоденствието или интересите на други колективи, племена, кланове или селища. Тъй като техническите средства са ограничени, единственият начин за увеличаване на реколтата или някое друго благо, е чрез повече колективни усилия, респ. повече членове на колектива.
Причини за разпадането на колектива и появата на индивидуализма. В късното Средновековие и Ренесанса, Северна Европа и Северна Италия имат сравнително либерални общества, които позволяват и насърчават свободната търговия и индустриална инициатива. Развива се задморска търговия, банкерство, акционерство, лихварство, занаятчийство. При тези дейности хората вярват, че успехъти им се дължи на тяхната собствена преценка като индивиди, на уменията, предприемачеството, усета, нюха, пресметливостта. Затова не възприемат успеха си като колективно постижение или усилие. Ценят се личната независимост, качества и индивидуални усилия. По-късно, индустриалната революция и последвалото икономическо развитие благоприятстват избуяването на индивидуалистичните ценности. Широкомащабната индустрия, търговия, и последвалите процеси на урбанизация поставят хората в постоянен и активен контакт с непознати, за нуждите на бизнеса и развитието. Успехът в начинанието зависи от професионалните взаимоотношения, далновидност, формалност, точност и коректност, които хората развиват спряпо търговските си партьори. Тези качества доминират над личните взаимоотношения, които хората имат с роднини и приятели. Нуждата от работна ръка във индистрията и фабриките карат много хора да напуснат родните си места и села, където живеят в разширени семейства с целия род, и да заживеят в големите градове, сред класическо семейство от мъж, жена и дете/деца. След доста продължителен период от време те прекъсват връзките си с далечните роднини и изграждат обкръжението си сред непосредственото семейство, приятелския кръг, и в по-дълга перспектива – сред напълно непознати. Разпадането на рода кара хората да си търсят подсъзнателно нови роднини сред непознаните. Така развиват емпатия, интерес към “чуждите”, внимание и отношение, подобно на това, което са имали към роднините си. Друг резултат от разпадането на рода е стремежът човек да запълни времето, което преди е посвещавал на членовете на колектива си, а сега е свободно, с нови занимания – хоби, туризъм, пътуване, домашни любимци. В тези богати западни общества колективът и родът са сериозно дезинтегрирни, и съществува голяма емоционална и физическа дистанция между родители и деца. Индивидуалистическите ценности залягат дълбоко и окончателно в Западна Европа и САщ след Втората световна война, като резултат от постоянното забогатяване и глобализация. Можем да заключим, че разпадането на рода и колективизма се свързва с изоставяне на земеделското производство и заместването му с търговия, индустрия и последвалите процеси на индустриализация, урбанизация, забогатяване и глобализация в Западна Европа и САЩ, процес, започнал през Следновековието и окончателно наложен във втората половина на 20 век. Все пак енеобходимо да мине известно време, след като обществото се е индустриализирало, за да промени културата си.

Сега искам да поговоря за въздействието, което има разпадането на земеделския строй, върху два корелантни феномена на колективистичната култура – моралът и развитието на вътрешна причинност.
Земеделие и морал. Появата на земеделието преди около 7-8 000 години води до радикална промяна в допреди съществуващия морал. Днес този морал се приписва на християнството или исляма. Всъщност, християнството е плод на културата, оформена след разделението на труда и появата на земеделието. То не е някаква вечна истина или морал, даден на хората. То закрепва вече съществуващия морал, резултат от социално-икономическите процеси. Но този морал съществува от 1 век до днес – т.е 2 000 г. През останалите 50 000 години от човешката история моралът е бил друг.
В книгата си “България върху културанта карта на света” Минков разсъждава на тази тема. Преди около 12 000 години земеделието не е съществувало – хората са били ловци и събирачи, риболовци. Такива общества се запазват и до 20 век. Те се отличават с относително икономическо равнопрование между мъжа и жената. Причината затова е, че жената участва нарадвно с мъжа в усигуряване на прехраната – тя най-често е събирачът. Така е и в обществата с примитивно земеделие, където земята се обработва не с рало, а смотика – тези на хортикултуристите в средна Африка, Амазония, Папуа Нова Гвинея. Жената се справя сравнително добре със събирачеството, и с мотика, и затова е икономически независима от мъжа, а оттам и секскуално.Тъй като жената е била равна на мъжа и е можела сама да оцелее, тя не е задължена да му бъде вярна. Жените са имали няколко мъже, мъжете – няколко жени. Жената е можела да напусне мъжа си, защото все още може да оцелее сама. Може дори да изхранва сама децата си. Често една жена има паралелни сексуални контакти с няколко партньори. В някои примитивни общества дори има практика цялото племе да се грижи за децата, така че изхранването им не е грижа на жената. Такава е била културата. Според теорията на Gimbutas, индоевропейските общества, преди навлизането на интензивно земеделие като единствен източник на прехрана, са били предимно матрифокални и матрицентрични.
Жените от племето удабе, част от народа туарег, обитаващо северен Сахел могат да сменя съпруга си, ако не са доволни от него. Това става на церемония, която се отбелязва всяка година в продължение на 7 дни и нощи. Стотици мъже демонстрират красота и способности пред жените, дошли да си изберат съпруг или да сменят стария. На тези церемонии идват дори жени, на които им предстои брак и вече имат избран партньор. Преди датата на сватбата обаче жената е напълно свободна да парви каквото си иска – да спи с други мъже, да избира нови любовници и да спи с тях дори и със знанието на годеника си. Подобни обичаи поподмяна на съпрузите се наблюдават и сред други племена от народа туарег, населяващи областта Сахел, както и някои племена от Екваториална и Субекваториална Африка, при които не е развито интензивно земеделие.
При появата на интензивното земеделие в Близкия изток към 7-8 000 г. пр.н.е , жената става подчинена на мъжа. За да се оре с рало и да се копаят дълбоки напоителни съоръжения е нужна мъжка сила. В такива условия жената сама не би оцеляла. Жената се превръща в придатък на мъжа, тя само му помага в земеделската работа, но сама не би оцеляла. Затова в тези части на света, жената губи икономическата си свобода. Оттам губи и сексуалната. Задължава се и да му бъде вярна – тъй като мъжът вече сам е изхранвал семейството, не е изгодно да изхранва и децата от други мъже. Затова е сложено табу на сексуалните контакти. Жените не могат да напуснат мъжете си, защото не могат да се изхранват сами. Ако това все пак се наложи, единственият начин е жената да се върне към събирачеството – приказките и легендите на земеделските общества изобилстват от описания на лоши, покварени жени, които бягат в гората и събират плодове, кори и треви. Моралът на ралото замества морала на мотиката, както казва Fisher. Така сексуалният морал се дължи на икономическите отношения и културата, която се оформя след появата на земеделието. Появяват се и нови културни ценности за морал, нови филосифии и религии, които закрепват верността, учат, че жената трябва да е подчинена на мъжа, да е целомъдрена, покорна, децата да уважават своя баща, а жената – своя господар. А не, както твърдят теолозите – че това е вечен и неизменен морал, даден от някакви висши сили и наложен от християнството. Като резултат от земеделието, се появява и идеята за брака. Става въпрос за един сексуално-икономически договор, наложен от начина, по който се осигурява прехраната. Така, в следствие от появата на интензивното земеделие обществото от равноправно, или като твърди Гимбутас, матрифокално, става патриархално. Този морал съществува само от 2 000 години – това е моралът на селскостопанските общества, които никога не е важал за цялото човечество, не важи и днес – такъв морал няма нито в черна Африка, нито в Амазония, нито на папуа Нова гвинея – защото там няма интензивно земеделие. В повечето традиционни общества бракът, ако въобще има такова нещо, не включва подобни договорености. Мъжът не е изцяло отговорен за жена си и децата си, нито пък очаква вярност и целомъдрие. Дори да се появат деца от друг баща, бедата не е голяма, защото мъжът така или иначе не онгажиран с доставянето на храна – изхранването е проблем и работа на майките.
Сега да видим какво се случва с разпадането на земеделските общества и появата на индустрия, индустриализация и урбанизация и измененията, които предизвикват тези процеси върху морала. Ако учените са съгласни, че първата културна революция се случва след появата на земеделието в Близкия изток, то сега преживяваме втори културен шок – земеделието отстъпва на индустриата в индустриализиращите се страни, докато индустриализираните вече развиват активно сектора на услугите. Със забогатяването на Запада моралът се връща там, където е бил преди 8 000 години, преди появата на интензивно земеделие. Жените вече могат да участват почти наравно с мъжете в редица индустриални поризводства. А обществата, където доминират услугите, са заплашени от пълна феминизация. Тъй като жената възвръща икономическата си свобода с разпадането на земеделското производство, и може сама да оцелее, може и да отгледа поне едно дете без съпруга си. Също като в Амазония, обществото също се включва в този процес със създаването на институции и домове за тази цел.В резултат на това, както и наличието на противозачатъчни, жената възвръща сексуланат си свобода. Децата също се приучават на независимост, за да се справят със живота без родителска подкрепа. Така, поради новото икономическо развитие бракът и семейството започват да губят смисъла, който имат в аграрните общества, а образованието придобива нови цели. В общества, които почти никога не са имали земеделие, като Швеция, Норвегия дори бракът почти е отшумял, а сексуалните отношения са традиционно либерални. Тези общества, поради това че развиват свободно предприемачество и търговия, са пионери в призанаве на правата на сексуалните малцинства – гейове, лезбийки, трансесксуални – Холандия, Дания, Швеция. Това, както и разпадането на семейстовот и родът са преки ефекти от икономическите отношения – тъй като земеделието не играе роля, няма я и нуждата от семейство, което да продължи рода, за да има работна ръка на полето. Развитието на индивидуалистични ценности пък учи хората сами да развиват живота си и да регулират личните си отношения. И всичко това е резултат от отмирането на земеделието. Пример за светкавичен резултат от развитието на усилена индустриализация и ефектите върху морала е социалистическа България – веднага след индустриализацията се разрешава раводът. Нещо немислимо в земеделско общество.

Редактирано Май 31, 2013 от nik1