Отиди на
Форум "Наука"

Трилогията "Самуил" на Димитър Талев


Recommended Posts

  • Потребител

Е, да, темата е за български исторически романи, но едва ли е толкова важно строго да се отделят, та да не се спомене и З.Стоянов, ако беше така нямаше как да намесиш и чуждите .:)

Не се надявам някой някъде си по света да забележи българската история, исках да кажа , че за мен тя е интересна и за това търся книги, свързани нея, някои художествени наистина са незаменими за да има ясен поглед човек върху българската история. Във връзка с тези мисли се сетих за Записките.

Може би изглежда банално, но и за "Под игото"(роман) също. Имам чувството, че тия две книги се забравят и вече никой не ги чете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Българската история безспорно е интересна - като всяка история. Въпросът е как точно се справят с нея българските писатели. Като почнахме от Талев, а намесихме и останалите. "Под игото" си е хубава книга, успешна за времето си, а и наистина е вълнуваща. "Записките..." също са нещо голямо и хубаво. Но откак са написани е минало много време, не можем вечно да лежим на тая кълка.

След Захарий и Дядо Вазов имаме още няколко автори, що-годе известни в самата България, но никой от тях всъщност не е особено добър или успешен на фона на световните имена в романа, в частност историческия роман. На повечето ни писатели им личи, че някак мъчително се опитват да докарват висок (или пък старинен) език; не им идва леко и отвътре. За анахронизмите да не говоря. Не са добри и в диалога. Няма я оная фина, запомняща се, естествена фраза, която прави романите наистина добри. От Фани Попова през Талев и Димов до Мутафчиева и Дончев езикът е измъчен и изкуствен. Все едно тези хора не са чели дори само Захарий и Вазов. Писателите ни невинаги са ерудирани и почти никога не са ловки.

Не казвам, че изобщо нямаме добра проза. Имаме, но само разкази и новели, при това не точно исторически. Хайтов, да речем, беше чудесен в дивите си разкази. Виктор Пасков е великолепен в "Балада за Георг Хених". Йовков и Пелин, ако по някакъв начин могат да минат за свидетели на дадено време, също си имат достойнствата. Но си остава факт, че историческата ни проза действително е бедна откъм големи успехи. Нямаме автори с успеха, размаха и ловкостта на Такъри, Робер Мерл или Лампедуза.

Скоро четох две пиеси от Маргарит Минков: "Книга на царете" и "Жана д'Арк". Модерни, в проза, с исторически сюжети. Съжалявам, но това беше нещо примитивно. Не може да се сравнява с "Фортинбрас е пиян?" на Гловацки или с "Бекет или Божията чест" на Ануи. А като си припомня глупостите в "Процесът срещу богомилите", "Последната нощ на Сократ" и "Пир по време на демокрация" ме хваща срам.

Изобщо, нашите автори трябва повечко да четат. Трябва да се сравняват не един с друг, а с онова, което наистина си струва. Ако ще се пишат романи, нека писателят преди това да е чел "Парфюмът" на Зюскинд и "Аленото цвете и бялото" на Фейбър, та да знае как се прави голям сюжет с малко материал. Ако ще е пиеса, нека драматургът да си води бележки по "Чучулигата" на Ануи или по "Човек на всички времена" на Болт. Не, за Бога, "Иван Шишман" на Камен Зидаров не е добра пиеса!

Всичко това не идва от липса на талантливи българи. Напротив, у нас има хора с вкус. Но има и "невидим салон", за който е говорил още Цветан Стоянов, тоест има дори не идеологическа, а чисто езикова цензура; има и двоен стандарт за чужди и за български автори - ние изискваме минимум професионализъм от чуждите автори, но не и от собствените си; има и нисък масов вкус, който иска да чете ту само за подвизи и слава, ту само за провали и гадости, но никога за някакви по-сложни положения. В резултат Фани Попова пише трогателно-приповдигнато като ученичка. Талев пише на изкуствен, талевски език. Мутафчиева твори куп глупости за западното Средновековие. А Димов е вбесяващ с изкуствеността на диалозите си. Всъщност покойният Георги Марков отдавна беше казал, че литературата у нас е едно жабешко блато, където гиганти няма. Не помня кой друг пък беше казал, че и добри романи у нас няма. Ние имаме добри автори на разкази - и толкоз. Само дето с разкази не се прави голяма литература. Нито пък с патриотарско-неумели напъни. Нито пък с литургично повтаряне на имената на свещените крави в националния пантеон. Литература се прави с романи, при това - съобразени с вече постигнатото в жанра по целия свят. Демек писането се прави с четене.

Ако ще имаме добри книги и добър вкус, трябва да се сравняваме не по вечното ниско средно ниво на употреба на българския език, а по няколкото му добри, жизнени образеца, както и по добрата литература в световен мащаб. Ако искаме да напишем и да прочетем нещо свястно за османското иго, трябва да изхвърлим "Време разделно" на боклука и повечко да се зачетем в "Травнишка хроника" или дори в "Бялата крепост", нищо че авторът на последната е турчин.

За щастие, ще се потретя, имаме романите на Яна Букова и на Милен Русков, а те си струват четенето. Най-сетне свеж полъх в тукашното литературно тресавище. И то с исторически романи. Та... за Талев ли ще си говорим още?

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А аз се чудя дали тепърва да не почна bigwink.gif

Инак не хуля от злоба. Яд ме е, че е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А аз се чудя дали тепърва да не почна bigwink.gif

...

Ами хайде де... :)

Редактирано от hristo_serafimov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А аз се чудя дали тепърва да не почна bigwink.gif

Хайде, почвай! :)

Ето за вдъхновение една песен на Окуджава за писането на исторически романи:

Но да знаеш, че ще има и критика...;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дорис, тая песен навремето Окуджава я беше посветил на Висотски. Тука я гледам като фон на някакъв мутренски съвременен филм /пистолети, Черногорското кройбрежие/.

Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня..

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дорис, тая песен навремето Окуджава я беше посветил на Висотски. Тука я гледам като фон на някакъв мутренски съвременен филм /пистолети, Черногорското кройбрежие/.

Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня..

Не знам песента да е посвещавана на Висоцки. Филмът е съвременен, "Граф Монтенегро" се казва, забавен с исторически елементи. На мен клипчето ми хареса, макар че бъркат текста на някои места. Булат Окуджава е написал няколко исторически романа, с това свързвам тази песен. Отначало пишел само стихове, после и романи, въобще -добър пример...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня.
Връщаш ни към темата за Талев, дето се вика :) Правилно, бях се поотклонил.

Талев наистина се опитва да пише на македонски (ползвам понятието по същия начин, по който бих казал "шопски", "трънски" или "родопски"; македонският е диалект). Та, Талев се опитва. Но всъщност не е последователен. Не му е дадена възможността да пише напълно свободно. В голяма степен това се дължи на езиковата цензура, на "невидимия салон", на редакторско-издателската политика към езика по времето, когато са писани романите на Талев (1952-1966). Цветан Стоянов е описал това явление много успешно в критичните си есета. Георги Марков също го споменава. Не става дума за идеологическата цензура (макар че и тя е реален фактор), а за нетърпимостта на редокторите-пуристи към диалектизми и към свободен изказ. Талев на практика е принуден да се саморедактира или по-скоро да се самоцензурира, за да намери трудния баланс между допустими за редакторите диалектизми и известна търсена тогава "литературност", без обаче да изпада в онова, което са наричали "формализъм". Такова писане е вредно за свободата на изразяване. Това е като да пишеш с пранги на ръцете. Резултатът е изкуственост, тромавост, маниеризъм и прекалена литературност, към която малкото допуснати в беловата диалектни думи и по-ефектни изрази са прикрепени като с бели конци. От същите спънки в работата страда и Димов.

За невидимия салон на соцреализма виж тук: цък. За хубава литературна история на социалистическия реализъм виж това: пък цък. Първият линк е към една моя стара работа по проект, качена и във форума. Вторият е към историята на соцреализма от Пламен Дойнов.

От друга страна, българският роман не е особено разнообразен и преди 1944. Стилът на Талев (и на останалите ни автори) е образуван не само от цензурата, а и от собствените им възможности и вкусове. Факт е, че нещата, писани докъм 1968 днес просто са остарели. Хайтов и Виктор Пасков са може би първите наистина свободно пишещи наши автори - далеч от всякакъв маниер, бил той наложен или самоналожил се. Но Хайтов не е романист, а романите на Пасков са кратки, по-скоро повести. Та се боя, че дори и Талев не е точно онова име, което ще изведе българския роман на световна сцена. За жалост...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бъдете твърде критични. "Българското" винаги е било в известна степен несъвършено, но само си представете литературата ни без Талев. Достатъчно е било Лев Главинчев да го намери през есента на 1944 г., а не да застреля съименника му - журналист, или онази вагонетка да беше по-тежка. :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Българското просто не трябва да е несъвършено. С това не трябва да се примиряваме. Инак, разбира се, Талев е важен. Но ако аз не съм свръхкритичен, няма да съм себе си :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател. А какво ще кажете за Гуляшки - "Златния век", такова есе написах за Ханко от село Осеня, че още виси на стената на славата в основното ми у-ще, верно не е подписано от мен ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

А аз се чудя дали тепърва да не почна bigwink.gif

Инак не хуля от злоба. Яд ме е, че е така.

Изобщо не се чуди. За човек като тебе, според мене е задължително поне да опита; успехът няма значение - дето викат тези задокенски булдоци ингилизите, do it or die trying, which the same.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател. А какво ще кажете за Гуляшки - "Златния век", такова есе написах за Ханко от село Осеня, че още виси на стената на славата в основното ми у-ще, верно не е подписано от мен ;).

В училище ни бяха дали да пишем за съвременно произведение по избор и аз си избрах "Антихрист" на Е.Станев (и той е писал исторически романи - "Иван Кондарев", "Легенда за Сибин, преславския княз"). Опасявам се, че никой не разбра анализа ми за лутането между Дявола и Бога. Сега, като не ми се налага да правя литературни анализи (децата ми се справят сами), определям дали една книга е добра по това дали ще я изчета. "Златния век" не ми хареса, не помня защо, и не я прочетох. Но "Под игото" си я чета от време на време, чета и други неща (проза) на Вазов и не само ми харесват , но и научавам много за миналото.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доста се научава за миналото, да. Толкова са описателни нещата, че направо те водят в онова време при Иван Вазов. Като бях 6-ти клас изчетох всичките томове, има изобилие от интересни описания на изключително много детайли от времето му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател.

Явно го казваш ей така, да провокираш..

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз такива работи не правя (е хайде много рядко). Такова си ми е мнението, пробвал съм не мога да го издържа. Че има много подробности за бита по онова време да така е, но е много много наивен. Пак повтарям това си е мое мнение, признавам, че може да е погрешно и нямам никакво намерение да убеждавам когото и да е в него (т.е. да споря, камо ли да провокирам).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Глишев е максималист, разбира се. Могат да бъдат прочетени, но така, както гледаме селските къщи на бабите си ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Караславов имаше нелоша тетралогия за Асеневци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте! Колко приятно е човек да се завърне тук! Приятно е толкова неточно казано...

А иначе романа на Талев за Самуил е една от най-препрочитаните книги вкъщи и определено е повлияла много за формирането ми като личност. В книгите му винаги има толкова силно послание като някакъв втори почти невидим пласт, че е неизбежно да те омагьосат. Ако беше комунист, БКП щяха да имат невероятен пропагандатор на мракобесието си. :)

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

За мен Талев и "Самуил","Време разделно ",И се възвисиха Асеновци","Под игото" и мн.др. български романи,доста хулени като литературни произведения са изградили в мен интерес и гордост към българското. :punk:

Прочетени в подходяща възраст :book: ,когато човек се формира/както се случи при мен,а и при сина ми ще се постарая да стане/е от изключително значение.

Може да не са на световно ниво ,но това имаме...

Може само да очакваме днес да е подходящо времето за създаване на първия български исторически роман на световно ниво. :v:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...