Преместването на столицата в Преслав - причини и хронология

[ДеДо Либен]

Вероятно все пак Симеон наистина е превъзхождал като лични качества брат си.Единствената военна кампания в която е взел участие Владимир Расате - тази срещу сърбите знаете той как се представя в нея.Отсъпвал е на брат си и като ерудиция,образование,таланта на пълководец.Вероятно Борис му е дал шанс да управлява държаната но след като се е убедил че Симеон е по достоен /а и амбицията на Симеон не трябва да се подценява/ е предприел промяната.Жалкото е друго - че способен владетел като Симеон е дал приоритет на личните пред държваните интереси.

От друга страна последното казва всичко...все пак не става въпрос за управление на ЕТ или ЕООД.

[miroki]

Да обърна внимание само, за военните качества, които се споменаха на Владимир.

Проблема е във бойните качества на българите тогава, след 40 годишен мир.

Той всъщност за 3 години събужда войската, която после ползва и развива Симеон.

Това е нещо, като събуждане на нашата войска след дълъг мир, с контингентите, само паралел разбира се.

Не, че Симеон после воюва много успешно с маджарите, че иска помощ от баща си.

Но, като цяло владее Балканите. Но южните предимно.

Изтървал възможност за победа над Византия, само с едно писмо от византийците, че Киев ще го нападне? При положение, че пътят е отворен, сочи за някаква лоялност на братът по християнство Или не особено добро разузнаване. (видно от писмата).

Но като цяло никой цар не може да допусне монах да го свали от престола било той и баща му.

Има нещо гнило в Борис. Явно с приемането на християнство са му дали особена власт и помощ от Византия. Монах от "КГБ"

[RIZAR]

Ето, още едно интересно мнение взето на готово от нета. Съжалявам, че Маготин го няма, за да го коментира ...

"По подобие на персийските царе и българските владетели строяха по две столици. Едната беше престижен представителен град с чисто церемониални функции, подобно персийската столица Пасаграда и това бе което беше извършено и от съпруга и с новопостроената му представителна столица, а сега и бе решил да следва напълно законите на цар Давид, на който подражаваше дори и във двуженството му почитано от старозаветната българска религия."

Както бях казал и по-горе, при Хазарския каганат, като най-близък паралел , също се използва такава "източно-иранска практика" на две столици.

[КГ125]

Откъде е този текст?

[каскадьора]

Ми голяма мъка ще е да се докажат две столици. Даже по-малко безнадеждно ще е да се твърди за повече от две столици в определен период

Например Плиска, Дръстър, аула на Тича (Преслав), островната крепост на Дунав, може би и при с. Хан Крум ...

Редактирано Април 30, 2012 от каскадьора

[RIZAR]

Ми голяма мъка ще е да се докажат две столици. Даже по-малко безнадеждно ще е да се твърди за повече от две столици в определен период

Например Плиска, Дръстър, аула на Тича (Преслав), островната крепост на Дунав, може би и при с. Хан Крум ...

Включи и Никулицел.

[glishev]

Извори, извори. А не да си измисляме.

[resavsky]

Е никак не е трудно да се докаже втора столица, при положение че сме имали институцията Съвладетел. Втория владетел - кавхан, канартикин, или някой виш боил си е имал негов дом някъде и при смърт на канасубигито съвладетелят е имал избор или да се настани в главната резиденция, или да си остане в неговия дом. Домът на съвладетеля може да е бил не по-лош от столицата, доколкото всеки е получавал средства според заслугите си на бойното поле, или в зависимост от количеството на пряко подчиненото му население. Данъка е бил натурален и съответно е имало възможност да остава доста добра част от продукцията в съвладетеля.

Така всъщност със втора столица се обяснява и мигрирането на българите, които не са се движили като някаква орда, а са си местили центъра на държавата и границите.

Кавхана не е съвладетел.Втория човек в държавата - може би но не и съвладетел.

[Frujin Assen]

Е Ресавски, в именника властването на кановете се застъпва. Според мен това е доказателство че сме имали по двама канове едновременно, а с канартикина (втори престолонаследник) май стават и трима. Дали и тримата са резидирали в един град?

[resavsky]

Е Ресавски, в именника властването на кановете се застъпва. Според мен това е доказателство че сме имали по двама канове едновременно, а с канартикина (втори престолонаследник) май стават и трима. Дали и тримата са резидирали в един град?

В езическо време сигурни данни за съвладетелство няма.Но ако приемем че има е много малко вероятно да са резидирали в един град.нека си спомни сведението че "Борис е приел бългаското царство на река Брегалница".Вероятно е резидирал там някъде което предопределя и особения /в смисъл привелигирован/ статут на тези земи по късно на неговото управление.

[resavsky]

И един факт който често се поденява:до настящия момент на територията на Плиска са разкрити 35 /тридесет и пет/ църкви.Очевидно е че градът е бил гласен и за християнска столица на България.И изведнъж всички усилия,инвестиции и т.н са били насочени към Преслав.Огромен труд и материални средства са били хвърлени на вятъра.Трябва да има някакава причина.

[Frujin Assen]

Спор между Борис и Симеон?

[resavsky]

Спор между Борис и Симеон?

По скоро прищявка на Симеон.

[resavsky]

Кой ти е казал че са църквички?Само Голямата базилика имаш ли представа как се строи?И като сметнеш че Плиска е била християнска столица за по малко от 30 година сметни по колко църкви са освещавани на година.

[Drake]

В една друга тема, Галахад пусна връзка към статията "Дворците на Златния век" от Велиана Христова. Един пасаж от нея до известна степен подкрепя идеята за Преслав, като втора резиденция българските владетели преди Симеон. В същата статия се дава сведение за силно земетресение в района при управлението на Борис.

Неотдавна археолозите разказаха за ДУМА подробности, които свидетелстват за строителния гений на майсторите, градили Велики Преслав. Още през IХ век, когато градът е бил втори по значение след първата столица Плиска, тук е строен първият дворец, може би по времето на Крум или Омуртаг. Тогава той е играел ролята и на тронна палата. Може би на княз Борис принадлежат идеята и първите стъпки, предприети за оформянето на центъра на новата столица, установява Маргарита Ваклинова по характера на новите строежи. През онези години обаче районът е бил засегнат от силно земетресение. В Х век на същото място е устроен жилищният дворец на Симеон и Петър, но добре личат следите от приплъзване на долните пластове в посока запад и смъкване на изток. Причината екипът да смята, че нарушението на блоковете е причинено от трус, е, че средновековен Преслав е строен от изключителни майстори върху силно наклонен терен с помощта на тераси, облечени в каменни блокове, върху които са вдигани сградите. Строителите му едва ли са допуснали недобре укрепен градеж. След размърдването на земята тогавашните "архитекти и инженери" са намерили талантливо решение, като са направили допълнителен външен зид и изкуствени насипи до равнището на изместването, а върху тях са издигнали новата по-голяма сграда.

[resavsky]

Дрейк имам две възражения срещу идеята че Борис е планирал преместване на столицата:

1.Фактът че никъде в изворите неговото име не се свързва с Преслав.Навсякъде е отбелязан като "града на Симеон".

2.Мястото на Голямата базилика.Ако Борис имаше подобно намерение никога не би построил Голямата базилика в Плиска която вече планира да изостави.Противоречи на всякаква логика.Излиза че докато усилено се изгражда новата столица паралелно с това се изгражда най голямата църква в Европа на друго място /което вече е решено да загуби столичния си статут/.

Разбира се Преслав може и преди Симеон да е има по особен статут /макар да е пресилено да се говори за втора столица/.Но големите строежи започват несъмнено при Симеон.

[Drake]

Дрейк имам две възражения срещу идеята че Борис е планирал преместване на столицата:

1.Фактът че никъде в изворите неговото име не се свързва с Преслав.Навсякъде е отбелязан като "града на Симеон".

2.Мястото на Голямата базилика.Ако Борис имаше подобно намерение никога не би построил Голямата базилика в Плиска която вече планира да изостави.Противоречи на всякаква логика.Излиза че докато усилено се изгражда новата столица паралелно с това се изгражда най голямата църква в Европа на друго място /което вече е решено да загуби столичния си статут/.

Разбира се Преслав може и преди Симеон да е има по особен статут /макар да е пресилено да се говори за втора столица/.Но големите строежи започват несъмнено при Симеон.

Да, логично е. От друга страна наличието на дворец в Преслав строен при Омуртаг или Крум, дава възможност града да е имал по-особен статут (не на столица, а резиденция) преди Борис и Симеон.

Редактирано Май 2, 2012 от Drake

[resavsky]

Има и още нещо:ако преместването на столицата е свързано с приемането на християнството на територията на държавата има поне два града с много сериозна християнска традиция:Дръстър и Средец.Още повече Средец заема ключово място на полуострова контролиращо всички стратегически пътища а Дръстър контролира река Дунав.

[Frujin Assen]

Но центъра на държавата е Мизия, Средец отпада моментално. Виж за Дръстър е друго нещо. Може би, Борис който толкова бърза да отдели България църковно от Византия умишлено пренебрегва Дръстър, който е ромейския християнски център в Мизия, и вместо него избира Плиска.

[resavsky]

Но центъра на държавата е Мизия, Средец отпада моментално. Виж за Дръстър е друго нещо. Може би, Борис който толкова бърза да отдели България църковно от Византия умишлено пренебрегва Дръстър, който е ромейския християнски център в Мизия, и вместо него избира Плиска.

Виж Фружине Борис е искал църквата да му бъди под ръка.Той резидира в Плиска значи въпроса е решен.Говорим за една млада църква,чието съществуване е сериозен политически въпрос.Борис би искал да я контролира лично.Още повече първите църковни глави са изпратени от Константинопол което няма как да не е предизвикало съмнения в тяхната коректност.

[Galahad]

Струва ми се, че някои смесват столица с място, където има дворец. Столицата е много понече от една тронна зала. Бай Тошо разполагаше с резиденции в доста бълг. градове и села, но това съвсем не означава, че между Светлата дата на Априлския пленум (на който той взе властта) и Светлата дата 10.ХІ. (когато сдаде властта) България е имала над 100 столици. Просто имаше резиденции вариращи от обикновена многокатна къща до просторен палат сред огромен парк (тук-таме със собствено пристанище), където слугите на народа отпочиваха за сметка на господствата работническа класа.

Та хановете, а след това и царете са имали също разни места за отпочиване, макар и съвсем не тъй многобройни като сетнешните слуги на народа. Но тъй или иначе са пребивавали на разни места и имаме данни за това - за Омуртаг вече се спомена за аула му, Комитопулите са имали дворци в Охрид, Преспа и Битоля. При Иван Александър грамотите са издавани на разни места и това съвсем не са апанажните столици Видин и Калиакра, а Сергевци и Никопол. Рилската грамота на Иван Шишман пък е издадена в София.

С Плиска и Преслав обаче нещата стоят иначе. Това не са просто други градове, а доста големи за времето си градове (във време, когато градовете по принцип са доста кът, по-често са просто руини от римски градове). Но да си правим 2-3 столици, когато доста европейски народи нямат и 1 от типа на Плиска или Преслав е доста пресилено. Прабългарите имат някакви традиции с градовете, а като се установяват на Балканите това се подсилва от съседството с ИРИ, която в това, дето й е останало като реална подвластна територия е запазила градския живот. Около ХІв., времето на Комитопулите, градския живот не само у нас, но и в Европа започва бавно да се възражда, тъй че вече ситуацията е доста по-друга и не е проблем да има няколко аха-аха-столици. Но за времето на новопрестолния Преслав е малко раничко.

[miroki]

Да допълня хубавото мнение, българите, са имали и други големи градове, не на Балканите съперничещи на Плиска и Константинопол.

Все пак Плиска е малко по-голяма от Константинопол. Вярно външният град,

Но не е единственият голям.

Ако Европейските столици са нямали, всъщност не е наш проблем.

[resavsky]

Галахад но имай предвид че Плиска и Преслав не са големи градове по едно и също време.Вероятно има пренасяне на население и т.н.А какво е столица в 9 век е тема на съвсем друг разговор.

[Drake]

Това си е малко офф топик, но хайде да не прекаляваме с хвалбите за големите български градове през IX - X век. Ако правим сравнение по площ, то Плиска която заема 23 кв. километра наистина е с много голяма площ. Имаме ли някакви данни за приблизителния брой на населението на Плиска? По скоро не. От това, което е разкрито до сега от т.н. Външен град се вижда, че съвсем не е бил гъсто заселен, а по-скоро в него е имало отделни малки селища. Преслав заема площ от само 5 кв. километра. За него също липсват данни за броя на жителите му. Между първите три по брой на населението градове в Европа през X век няма български град. Ето нещо за Преслав от Ст.Ваклинов

По план Външният град на Преслав има форма на петоъгълник. В така очертаната територия се гуши Вътрешният град, опрял гръб и страна в полите на високия планински скат. Един град, създаден за резиденция на владетел.

Разглеждайки Преслав като населено място, трябва да се отбележат две важни неща. От една страна, фактът, че укрепената територия на града още не означава цялата му площ. Ог друга страна — липсата на плътно застрояване на обхванатата от селището територия. [41]

Крепостните стени на града далеч не са обхващали населената площ. На изток, североизток и север вън от външната крепостна стена са се простирали много отделни имения, манастири и черкви. Очевидно те са се създали постепенно с течение на десетилетията около княжеския и царския град, но това показва, че полагайки основите на двата укрепени пояса, строителите на Велики Преслав не са имали пред вид защитата на определено, съществуващо вече или проектирано селище. По китните хълмове и долини на десния бряг на реката израсли строежи върху незаети земи едва когато княжеският град заживял интензивен политически и духовен живот. Но в очертанието на крепостните стени нямало селища в точния смисъл на думата. Широки площи стояли незаселени в епохата на най-голям разцвет и на най-голяма многолюдност на града. Това се отнася особено за т. нар. Външен град. Приема се, че в тази периферия на дворцовия град са се намирали занаятчийските работилници, следователно и занаятчийските поселения.

[resavsky]

Да укрепеността на Преслав и възможността за неговата защита не е първостепен фактор при избора му на столица.Най меко казано не е най силната крепост.