Отиди на
Форум "Наука"

Преместването на столицата в Преслав - причини и хронология


Recommended Posts

  • Модератор История

Каскадьор монашеството на Борис не е фалшиво.Но той запазва владетелското си достойнвто.Езическата реакция на Владимир е доста съмнителна - но това е друга тема.Но пък е факт че при издигането на Симеон Борис му отправя недвусмислени заплахи за бъдещо отстраняване.Явен знак че Борис има реален властови ресурс а не е просто монах в някой си манастир.Точно тези печати говорят че Борис не е бил чак толкова далеч от държавните дела - говорят за активна кореспонденция при която монаха Михаил се самоопределя като "архонт на България".

Галахад а откъде знаем че Плиска е център на езическата религия.Доста по вероятно това да е Мадара.Гроб на владетел в Плиска няма открит - това го знаеш по добре от мене.Така че да се говори за Плиска като някакъв особен духовен център е пресилено.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 89
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Езическата реакция на Владимир е доста съмнителна - но това е друга тема.

Ще бъде важно, ако поне малко се обоснове съмнението срямо езическата реакция на Владимир. Това определено ще бъде насока, че наистина Борис управлява и кадрува на воля даже докато е в манастир.

Което поради малкото извори няма да мине без археологически свенедия - например за умишлено разрушаване на църкви през този период или неговата липса. Липсата обаче ще е по-слабо свидетелство от наличието му :biggrin: , така че няма да е лесно.

Редактирано от каскадьора
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ще бъде важно, ако поне малко се обоснове съмнението срямо езическата реакция на Владимир. Това определено ще бъде насока, че наистина Борис управлява и кадрува на воля даже докато е в манастир.

Което поради малкото извори няма да мине без археологически свенедия - например за умишлено разрушаване на църкви през този период или неговата липса. Липсата обаче ще е по-слабо свидетелство от наличието му :biggrin: , така че няма да е лесно.

Да речем че има сигурни данни за изграждане на нови църкви по времето на Владамир.И никакви такива за разрушване на стари.Това как ти се струва?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

"Чудото на свети Георги с българина" казва че Симеон се е качил на престола по "балговоление Михаилово".Теофилакт Охридски казва че Владимир е починал и е бил заменен от Симеон.А това е най информираният автор за Крумовота династия.Всъщност може ли тази Реконкиста на езичеството да не бъде отбелязана в нито едни български или византийски извор?Които за тази епоха са десетки.И в похвалните слова за Симеон да отсътства факта че той фактически възстановява християнсвото в България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да речем че има сигурни данни за изграждане на нови църкви по времето на Владамир.

Каквато и да е причината, царуването на Владимир е твърде кратко и ще е много изненадващо, ако някой строеж може да се датира точно по негово време. На езически храм - да, но на църква - много трудно.

"Чудото на свети Георги с българина" казва че Симеон се е качил на престола по "балговоление Михаилово".Теофилакт Охридски казва че Владимир е починал и е бил заменен от Симеон.А това е най информираният автор за Крумовота династия.Всъщност може ли тази Реконкиста на езичеството да не бъде отбелязана в нито едни български или византийски извор?Които за тази епоха са десетки.И в похвалните слова за Симеон да отсътства факта че той фактически възстановява християнсвото в България.

Ми това е много интересно. Не зная тогава по каква причина се набляга на драмата около езичеството на Владимир и се пренебрегва това сведение за него; по-скоро зная, но само се досещам.

Но тази реплика приемам като партенка, защото е съвършено ясно по какви причини сведение за отстъпничество от християнството на български владетел може да намери място в западен извор, а в български - не. За византийските сме говорили каква стока са.

Трябва сериозна аргументация за противното.

Редактирано от каскадьора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За Борис летописите говорят, че не е отдаден на църквата само, а и на властта.

Дори и след Битката с маджарите, като падаме първите 2 пъти Симеон отива за съвет при Борис. Той е замесен и във военните дела, не само в държавните.

Расото и молитвите са по-скоро описание, как вярата помага за победата, знаете за какво става върпрос писах и вчера). Имало е някакви съвети (или помощ от приятел) за водене на битката и явно успешни.

Ако беше отдаден само на църквата, нямаше да може да свали Владимир. ( дори нямаше и да се замисли да хвърля расото)

Нито да помага на Симеон.

Всички тези печати и неща които споделяте нямаше да ги има.

Просто нещата явно не са били само църковни.

Знам, че пишещите по онова време имат друг религиозен интерес и съм убеден, че са пропуснали още доста противоречащи на това неща в писанията си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз се съмнявам в езическата реакция на Владимир.Според мен е започнал сближаване в немците,което не се е нравило на ИРИ императорите.Предполагам облягайки се на подобни аналогии,че в БПЦ са съществували две партии-про-ромейска и про-франкска.В началото Борис-Михаил поставя на престола Владимир(Валдемар),прогонвайки и гръцките духовници.Започва сближаване със западната църква.После някакво събитие променя политическото му виждане и поставя про-гръцкият си син Симеон.И в двата случая Борис е старшият съвладетел.

В случаят с Преслав-това е лична амбиция на Симеон-не,че се е нуждаел от нова столица.Просто е желаел да построи огромен Преславен град на своята държава замъгляващ Константинопол.

Но изборът на място,както и изтощителните му безсмислени войни с ИРИ изтощават България-не само това но губи мините си намиращи се отвъд Дунава във владенията на чичо му Салан.

За съжаление периодът на Симеон не може да се каже златен век-наподобява ми Фердинанд-голямата амбиция води България към национална катастрофа.Борис и Симеон губят много повече от постигнатото при праотецът им Крум.

Поздрави

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Каквато и да е причината, царуването на Владимир е твърде кратко и ще е много изненадващо, ако някой строеж може да се датира точно по негово време. На езически храм - да, но на църква - много трудно.

Ми това е много интересно. Не зная тогава по каква причина се набляга на драмата около езичеството на Владимир и се пренебрегва това сведение за него; по-скоро зная, но само се досещам.

Но тази реплика приемам като партенка, защото е съвършено ясно по какви причини сведение за отстъпничество от християнството на български владетел може да намери място в западен извор, а в български - не. За византийските сме говорили каква стока са.

Трябва сериозна аргументация за противното.

Манастира в Равна - има си датировка/надпис/.23 април 889 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
  • Потребители

В България вече има достатъчно основателни тези за съществуването на две паралелни столици.

Според повечето съвременни изследователи, както и на някои съвременни теолози, Владимир-Расате не се е стремил да върне никакво езичество. Дори и обръщането му на Запад според мен не е повлияло на неговото детрониране.

Диалектиката на словата на "отдал се на езически суеверия" по никакъв начин не доказват , че Расате е извършил някакво снемане на кръщелната благодат подобно на езическия обряд в който е участвал имп. Юлиан Апостат (361-363г.) .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Интересно. Би ли ги изброил и цитирал да видим на какво се основават твърденията им?

Един от тях е сегашният епископ Борис, игумен на Бачковския манастир, който в една статия от "ЦВ" 2004г. лансира тезата, че всъщност Владимир-Расате е свален заради про западната си ориентация.

За цитиране не ми се търси.

Виж, далеч, по стойностни са разговорите хомогенно ли е българското общество преди акта на Борис от 865г? Българското общество не е чистото пуританско общество на англикани, германци или дори трансатлантици (протестантски групи преселващи се в Америка).

Въобще преместването на столицата от един в друг град (в случая за Плиска- Преслав), донякъде е само умозрително, защото няма никакъв текст, който да го подплатява идеологически , а и този извод е направен по аналогия с византийския модел.

Не е трудно, обаче, по индуктивно-дедуктивен път да достигнем до факта, че ако българите (на Аспарух) са били политически обвързани със Сасанидите, както се изказват тук пишещите иранисти или ако дори а приори допуснем, че българите са тюрки, то съществуването на две столици е подкрепа на тези тези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Езическата реакция основно е развита от западните автори, което ще рече, че не става дума за прогерманизъм и прокатолицизъм на Расате.

Теофилакт Охридсски по-скоро премълчава неприятните факти около идването на Симеон на власт, което си е нормално, тъй като най-вероятно е ползвал български извори от времето обаче когато те са били на власт и е трябвало събитията да се опишат по начин допадащ на властващите.

В Плиска има доста представителни капища, а и е седалище на хана, който вероятно е имал първожречески функции. Тъй че е напълно възможно Плиска да е била и главният религиозен център на езическа България.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Имам такъм въпрос. Доколко Плиска е била столица в ромейския смисъл на думата. Доколко в България през езическия период е имало истинска столица. Дали пък Плиска не е била главния военен лагер и една от резиденциите на кана. В този смисъл Симеон решава да изгради столица в ромейския смисъл на думата на мястото на своята резиденция.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Имам такъм въпрос. Доколко Плиска е била столица в ромейския смисъл на думата. Доколко в България през езическия период е имало истинска столица. Дали пък Плиска не е била главния военен лагер и една от резиденциите на кана. В този смисъл Симеон решава да изгради столица в ромейския смисъл на думата на мястото на своята резиденция.

Определено след началото на 9 век си е столица.С монументално каменно сторителство,представителни сгради и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Иначе казано Ресавски, след като Никифор я опожарява. Крум я възстановява с монументални строежи. Имал пари, имал ромейски пленници. Омуртаг обаче строи преславен град на дунава. Колоната в Търново, която май е местна и е от канска резиденция. Ти какво ще кажеш, дали е било нормално владетеля сам да избира резиденцията си?

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За Търново не си прав - няма никакви данни да е владетелска резиденция.Местна легенда.Омуртаг може и да стори нещо на Дунав но с живее в Плиска.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Владимир е свален от трона заради личната амбиция на Симеон.

И вероятно заради старческото дезориентиране на баща си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нещо по въпроса -

Разцъфналият кръст и пауновото око

29.04.12 | Маргарита Друмева

%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82.pngВ някои съвременни световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света – след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко)...

Една керамична плочка с разцъфнал кръст от Кръглата църква във Велики Преслав сред фрески с геометрични и растителни мотиви, украсявала вероятно свод над някоя врата или прозорец, може да изиграе ролята на машина на времето и да ни върне много назад. Чак до златното българско столетие на велики страсти, широк замах, поглед отвисоко и надалеч, владетелска мощ, достойнство и свобода на духа. И всичко това – материализирано в мъдри словеса изпод перото на монасите в манастирите, въплътено във фрески и мрамор, вградено в мостове към света, редом до най-великите. Всеки, който прекрачел прага на тази уникална Кръгла църква в престолния град и минел под „разцъфналия кръст”, знаел, че до там спира старият човек вътре в него, а кръстното дърво дарява живот и спасение на душата. „Новото дърво на живота” било символ на победата над смъртта и Възкресението, на надеждата, че винаги има шанс за възраждане и движение нагоре, не само на отделния човек, но и на цялата нация и държава.

И пак там – от друга квадратна керамична плочка – от тези, с които била облицована отвътре Кръглата църква – ни гледа око от пауново перо, инкрустирано така, сякаш е крило на ангел. Върху трапезните съдове, които вероятно поставяли пред княз Борис-Михаил и неговия син Симеон Велики, навярно също е имало изрисувани пауни, които в християнското изкуство символизирали безсмъртието на душата и Възкресението. „Стоте очи” на пауновата опашка отразявали идеята за всевиждащата църква, а пауновото перо било сред атрибутите на Св. Варвара – една от най-почитаните светици във Велики Преслав.

Какво ли е да живееш в град, мислен и боледуван от владетели, чиято глава е бил Господ? И в който всичко съградено и нарисувано, даже трапезните предмети, напомня непрекъснато за промисъла на Твореца да издигне като кедри верните си мъже? Старопрестолният Велики Преслав не е трябвало да бъде просто столица на една държава във възход, която по времето на цар Симеон се нарежда като трета сила в Европа и територията є достига до три морета; тя е трябвало да бъде дом за Бога, в който Иисус Христос е господар. За разлика от езическа Плиска, която имала всички белези на военен аул и също била удивително красива, но пуста откъм Божия Дух. Велики Преслав бил построен, за да бъде Царска резиденция.

За по-малко от столетие Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа и напълно заслужил прилагателното „велики”. Също като създателя си – Симеон Велики. Досега археологическите разкопки в града са разкрили 20 кръстокуполни църкви. Новата столица имала външен и вътрешен град, всеки един обграден със стени. Със своите величествени дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол – градът, пред чиито стени са спирали три пъти войските на цар Симеон. Каменната декорация на Велики Преслав по великолепен начин завършвала монументалните строежи на българските владетели от IХ-Х в., създали град, какъвто през този период не са притежавали другите големи монарси в средновековна Европа. Град, който удивлявал всички, като външен израз на едно вътрешно великолепие на владетеля и способността му да мисли и живее нависоко, щедро, на едро, като благодетел на духа, благославящ творческата енергия на народа си.

„Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради, украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди... и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!”

Из „Шестоднев” на Йоан Екзарх - Х в.

Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които влизали в хазната след многобройните успешни Симеонови войни, давали възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена били посети при Борис, се устремявал към своя апогей – България по времето на цар Симеон Велики навлязла в своя „златен век”. Под негова протекция българските майстори започнали да строят двореца на царя, църкви, манастири. От далечните предели на държавата и от чужбина внасяли пъстри и красиви мрамори, употребени при строителството на дворцовите постройки, където хоросанът бил примесен със стрити на прах тухли и това му придавал розов оттенък. Прозорците били кръгли, остъклени със сини и зелени стъкла. Каменоделците бързо се научили да изпълняват фини резби върху камък и фантазията им била безгранична – християнските символи, кръстовете били вместени сред безбройни палмети, розети, лозови и бръшлянови вейки, релефни животински фигури на птици и зайци, цели сюжети в каменните резби. Фантастичният грифон, съчетал силата на лъва и устрема на орела, често присъствал в изображенията. В главите на каменните лъвове като в улуци се отичала дъждовната вода; хищни животни били скулптурирани върху фасадите на постройките. Плочи с човешки изображения красели външните стени на дворцовата църква. Процъфтяла преславската керамична иконопис – плочките с икони под арките и между колоните били богато украсени с лилии, геометрични мотиви и „паунови пера”.

Цар Симеон наследил от баща си – княз Борис-Михаил идеята за широкомащабна политика за развитие и обновление на българската духовност и продължил да развива неговите идеи. Бащата не само приел с почести прогонените от пределите на моравската държава ученици на Кирил и Методий, но им осигурил всичко необходимо, за да творят, да изградят книжовните школи в Плиска и Охрид, да построят манастири и обучат свещеници, които да говорят на български език в българските църкви, да превеждат чужда литература и да създават своя оригинална българска литература, а гръцкото духовенство било заменено с българско.

Screen%20Shot%202012-04-29%20at%2011_04_53.png

За разлика от много български владетели, обаче, Симеон не останал в сянката на баща си, а мощно продължил напред. Той самият активно участвал в просветния и книжовния живот. Възпитаник на блестящата Магнаурска школа в Цариград, писател, философ и учен, Симеон получил солидно образование за времето си и сам бил изкушен да създава литература. Българският владетел събрал около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Жанровете, в които творели, били поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летописи, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев” от Йоан Екзарх, „Учително евангелие” (включващо и „Азбучна молитва”) от Константин Преславски, „За буквите” на Черноризец Храбър. В Симеоновия кръг творели още Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения. Българският владетел толкова добре знаел гръцки, че го наричали „полугрък”. Под негово ръководство били съставени два обемисти сборника с енциклопедично съдържание, наречени Симеонови (Светославови). Лично царят подбрал и превел някои от словата на византийския богослов Св. Йоан Златоуст и ги оформил в отделна книга, наречена „Златоструй”. Но най-важното – толерирал и въздигнал на голяма почит тогавашната българска интелигенция във всичките є проявления. Кръстът бил живо дърво и от него израснали клонки, които в продължение на едно столетие се разлистили и дали оня духовен плод, от който векове наред черпят сокове поколения българи.

„Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, по повелението на нашия български княз Симеон, ги преведе от гръцки на славянски език епископ Константин, ученик на моравския епископ Методий, в годината от сътворението на света… [906 г.]. По повелението на същия княз ги преписа Тудор, Черноризец Доксов, в годината от сътворението на света 6415, [907 г.] на устието на Тича, където е светата нова златна църква, съградена от същия княз.”

Йоан Екзарх

В духа на своето време старобългарските книжовници разпространявали основните начала на християнската просвета и морал сред новопокръстените българи, а през Х век – и в Сърбия, Босна, Влашко и Киевска Русия, където бродели навсякъде български книжовници и говорели на черковно славянски език. С други думи – изпълнявали цивилизаторска роля сред останалите православни славяни. По този начин България се превърнала в пръв духовен и книжовен център на изтока, през който другите славянски народи можели да имат досег с високо развитата византийска култура. Катаклизмите от по-късните епохи станали причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това е вече факт, достатъчно красноречив.

В някои съвременни световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света – след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко)...

Но цар Симеон Велики гледал още по-надалеч. Той разбирал, че може да бъде равен на византийския император, само ако българската култура бъде издигната на такава висота, на каквато е византийската. В „политиката на начетения, честолюбив и талантлив” (според Латаврин) Симеон си пробила път амбицията за изграждане на една нова славяно-византийска империя под неговия скиптър, със столица Константинопол. Едва ли огнена натура като неговата е можела спокойно да понесе колективното чувство за превъзходство на ромеите, базиращо се на старата имперска традиция и на най-високо развитата в тогавашния християнски свят гръцка култура. Още повече че българите многократно – и по времето на Симеон, и въобще откакто съществува българската държава – са показвали категорично военно надмощие над ромеите. А това издигало престижа на България в Европа и европейските владетели са били длъжни да се съобразяват с нея. При Симеон българската държава достигнала най-голямата си площ в цялата си история, а неговите походи на юг неведнъж поставяли в критично положение самото съществуване на византийската империя. Грижата на владетеля за културата, книжовността, християнизирането и консолидирането на нацията преобразила коренно България и довела до „златния век”. До ръкополагането на цар Симеон за „василевс на българи и ромеи” оставала мъничка крачка. Върху оловните симеонови печати владетелят се титулувал „Симеон, в Христа Бога василевс на ромеите”. Последните години от Симеоновото царуване преминало в непрекъснати опити за превземане на Константинопол.

* * *

От какво зависи една държава да преживява своите „златни” времена? Едва ли само това съвременните президенти да са завършили съвременните „Магнаурски школи”. Може би ключовите думи тук са: владетелско достойнство, свободен дух и грижа за създаване и протекция над българската интелигенция. Защото в днешно време Духът е натикан в миша дупка. Кръстове много, но колко от тях са разлистени?!

И стоте очи на всевиждащата църква са полузатворени, за да не виждат как сме надребнили вярата си, интелекта си, енергията си, чувстването си. Глава на управниците не е Господ, а банкерите. И само дворците на яките мъже с дебели вратове блестят с розов оттенък...

Кризата, с която днешните велможи оправдават дискриминацията над българската интелигенция, и в която живеем от десетилетия, не е криза за пари, а е духовна. Днешните „Магнаурски школи” възпитават повече в чиновничество, отколкото във величието на Духа. И когато чиновниците започнат да управляват творческите личности, настъпва криза. Защото чиновникът знае добре да чете буквите и запетаите в закона, но не умее да оцени полета на фантазията и затова я зачерква с дебел кръст. Чиновникът не знае как да обгрижва и да служи на онези, които биха въздигнали духовното самочувствие и достолепие на нацията.

Днес българската интелигенция доброволно нарича себе си с други имена и заминава в Гърция да мие чинии или в Англия да сменя памперси. Дървото, от което е направен кръстът, е изгнило до основи. Не е въпрос на жалба, нито е време за самосъжаления. Защото имаме пример, наш, български, как се гради държава и как се гради интелигентно от хаоса до „златния век”. Трябва само едно отворено око върху пауново перо, като крило на ангел, и един разлистен кръст – вътре в сърцето на България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Браво Рицърю, с две ръце се подписвам под това което си написал, много силни думи!

Чакай, чакай , това не е моя статия, горе си пише от кого е.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

И вероятно заради старческото дезориентиране на баща си.

Вероятно все пак Симеон наистина е превъзхождал като лични качества брат си.Единствената военна кампания в която е взел участие Владимир Расате - тази срещу сърбите знаете той как се представя в нея.Отсъпвал е на брат си и като ерудиция,образование,таланта на пълководец.Вероятно Борис му е дал шанс да управлява държаната но след като се е убедил че Симеон е по достоен /а и амбицията на Симеон не трябва да се подценява/ е предприел промяната.Жалкото е друго - че способен владетел като Симеон е дал приоритет на личните пред държваните интереси.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...