Отиди на
Форум "Наука"

Можеше ли робовладелският Юг да спечели гражданската война в САЩ (1861-1865 г.)?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Колеги, предлагам да обсъдим това, дали гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) би могла да бъде спечелена от Конфедерацията на отцепилия се робовладелски Юг. И, ако бе спечелена от него, какви биха били последствията за САЩ от това?

Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава. Целта на едната страна може да бъде установяване на конрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика. За разлика от други интензивни конфликти, като въстанията или революциите, гражданските войни са по-продължителни, организирани и широкомащабни, като често и двете страни използват редовна армия. Обикновено те са свързани с голям брой жертви и използването на значителни държавни ресурси. Гражданската война може да причини дълготраен икономически упадък в държавата, в която е избухнала.

Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия:

- Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата

- Въстаническите лидери да упражняват де факто властта в конролираната от тях територия

- Въстаниците да бъдат признати в някаква степен за воюваща страна

- Законното правителство да е принудено да използва редовни военни сили срещу въстаниците, организирани във въоръжени сили

В академичната литература се използват по-широки определения. Джеймс Фиърън, специалист по гражданските войни в Станфордския университет, определя термина „гражданска война“ като „ожесточен конфликт в дадена страна между организирани групировки, които искат да контролират столицата или определена област или пък имат за цел да променят държавната политика“. Ан Хиронака, преподавател по социология в Калифорнийския университет в Ървайн, добавя, че винаги едната воюваща страна в гражданската война е държавата.

По критерия за 1000 жертви годишно броят на гражданските войни от 1816 до 1997 година е 213. Като 104 от тях са се провели между 1944 и 1997 г. Ако се приложи по-ниския критерий за общо 1000 жертви, между 1945 и 2007 година има 90 граждански войни.

По-продължителна гражданска война през 19 век е водещата се далеч от Европа Американска гражданска война (1861-1865). Противопоставянето в нея е на основата на регионална идентичност и на основата на две коренно различни визии за цивилизация, а не - на политическа идеология. За разлика от европейските конфликти от този период, тя не е насочена към овладяване на столицата и държавния апарат, а се превръща в типична война на изтощение. Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ - в тази война загиват общо 618 000 американци (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са значително по-малки - 430 000 д.). Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. По време на двете световни войни се използва военният опит, придобит в тази война.

23-те северни щата с общо население от 22 млн.д. имат по-голямо материално надмощие над 11-те отцепили се щата на Конфедерацията, които разполагат с общо население от 9 млн д. Северът разполага с промишлен капацитет, несравним по своите мащаби железопътен и воден транспорт, а освен това в Севера били съсредоточени повечето банки и хранилища на ценни метали. Държавата - това бил Северът. 178 000 негри - избягали роби се сражават в пехотата на Севера, а 29 500 - във флота.

Югът разполагал с по-силни традиции във военното дело, изпреварващо наложил централизираното набиране на войници, които били по-добре обучени и се намирали под командването на способни офицери, напрупали опит във войната срещу Мексико (1846-1848 г.), избухнала заради погранични проблеми в щата Тексас. След тази война Мексико загубва 1/3 от територията си. Най-добрите американски офицери са в Юга и избират да служат на Конфедерацията срещу Съюза (т.е. - Севера). Военните действия се водят в земите на южняците, които имат предимството, че познават своята територия. Индианците в щата Оклахома също използват робския труд, затова застават на страната на Конфедерацията. Ако робовладелците бяха използвали онези роби, които са верни на своите господари, в армията на Юга, може би южняците биха спечелили повече сражения...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Никакъв шанс за плантаторския Юг срещу промишления Север. Без значение колко по-добри военачалници са били южняците (което всъщност не е кой знае колко), нито пък - колко още роби евентуално могат да рекрутират, без и да отчитаме факта, че те нямат никаква изгода да се бият за експлоататорите си. Ето ти 3 най-прости статистически сравнения, които говорят предостатъчно:

Дял от населението на САЩ:

Съюз - 71%

Конфедерация - 29% (11% негри-роби)

Мъже от 18 до 45 г.:

Съюз - 81%

Конфедерация - 19%

Производство:

Съюз - 92%

Конфедерация - 8% като тия 8% са почти изцяло само памук, демек сами могат да си направят най-много едни по-хубави спретнати униформи и това е :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-скоро, дали ако бяха спечелили при Гетисбърг, конфедератите щяха да си изиграят козовете е въпросът според мен? В историята са не малко примерите когато Давид е победил Голиат.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност, четири са основните растения, които южняците отглеждат с помощта на робски труд - памук, тютюн, ориз и захарна тръстика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При спечелване на битката при Гетисбърг конфедератите имат реална възможност да сключат мир и да се отцепят.

За поражението им там обаче се намесват куп злощастни фактори.

Първо, до този момент добре действащата им кавалерия на Джеб Стюарт се откъсва на изток и забавя при преминаването на река Потомак, в последствие не устоява на изкушението да пленява северняшките обози и като резултат от това се явява при Гетисбърг едва следобяд на втория ден от сражението.

Второ, в следствие на първото (липса на разузнаване), корпусът на Хил предприема атака в първия ден от битката без да е дочакал останалите два корпуса (Юел и Лонгстрийт)от армията на Лий.

Трето,отказът на Юел, след като е изтласкал противника от Гетисбърг да предприеме активни действия от северозапад срещу Семетери хилз, което би обезмислило съпротивата на северняците по-късно на тези възвишения.

Четвърто, закъснялата атака на Лонгстрийт (щурма на Пикет)срещу тези, вече укрепени от севера възвишения на третия ден. Всъщност те почти успяват, превземат част от гробището, спомняте се оня генерал от филма, дето си беше набучил шапката на сабята, Армистед се казваше, дето пада убит. Но до там.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Статистика за броя на робите и робовладелците според преброяване на населението на САЩ от 1860 г.

- Свободни хора - 27 489 561 д.

- Роби - 3 953 760 д.

- Общо - 31 443 321 д.

- 6 000 000 свободни бели в робовладелския Юг нямат нито един роб.

- 1 400 000 робовладелци имат от 1 до 10 роба.

- 300 000 робовладелци имат от 11 до 20 роби.

- 200 000 робовладелци имат 21+ роби.

Плантатор - робовладелец, притежаващ 10 - 40 роба, е по-богат от друг робовладелец, разполагащ с 1 - 6 роба. Такъв плантатор има богатство, сравнимо с това на дребен фермер от Севера.

Робите, разпределени по щати

1. Робите в щатите от Конфедерацията

- Арканзас - 111 115

- Сев. Каролина - 331 099

- Тенеси - 275 719

- Вирджиния - 490 865

- Алабама - 435 080

- Флорида - 61 745

- Джорджия - 462 198

- Луизиана - 331 726

- Мисисипи - 436 631

- Тексас - 182 566

- Ю. Каролина - 402 406

2. Робите в щатите извън Конфедерацията

- Канзас - 2

- Небраска - 15

- Юта - 29

- Делауеър - 1 798

- област Колумбия - 3 185

- Кентъки - 225 483

- Мериленд - 87 189

- Мисури - 114 931

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колеги, предлагам да обсъдим това, дали гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) би могла да бъде спечелена от Конфедерацията на отцепилия се робовладелски Юг. И, ако бе спечелена от него, какви биха били последствията за САЩ от това?

Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава. Целта на едната страна може да бъде установяване на конрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика. За разлика от други интензивни конфликти, като въстанията или революциите, гражданските войни са по-продължителни, организирани и широкомащабни, като често и двете страни използват редовна армия. Обикновено те са свързани с голям брой жертви и използването на значителни държавни ресурси. Гражданската война може да причини дълготраен икономически упадък в държавата, в която е избухнала.

Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия:

- Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата

- Въстаническите лидери да упражняват де факто властта в конролираната от тях територия

- Въстаниците да бъдат признати в някаква степен за воюваща страна

- Законното правителство да е принудено да използва редовни военни сили срещу въстаниците, организирани във въоръжени сили

В академичната литература се използват по-широки определения. Джеймс Фиърън, специалист по гражданските войни в Станфордския университет, определя термина „гражданска война“ като „ожесточен конфликт в дадена страна между организирани групировки, които искат да контролират столицата или определена област или пък имат за цел да променят държавната политика“. Ан Хиронака, преподавател по социология в Калифорнийския университет в Ървайн, добавя, че винаги едната воюваща страна в гражданската война е държавата.

По критерия за 1000 жертви годишно броят на гражданските войни от 1816 до 1997 година е 213. Като 104 от тях са се провели между 1944 и 1997 г. Ако се приложи по-ниския критерий за общо 1000 жертви, между 1945 и 2007 година има 90 граждански войни.

По-продължителна гражданска война през 19 век е водещата се далеч от Европа Американска гражданска война (1861-1865). Противопоставянето в нея е на основата на регионална идентичност и на основата на две коренно различни визии за цивилизация, а не - на политическа идеология. За разлика от европейските конфликти от този период, тя не е насочена към овладяване на столицата и държавния апарат, а се превръща в типична война на изтощение. Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ - в тази война загиват общо 618 000 американци (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са значително по-малки - 430 000 д.). Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. По време на двете световни войни се използва военният опит, придобит в тази война.

23-те северни щата с общо население от 22 млн.д. имат по-голямо материално надмощие над 11-те отцепили се щата на Конфедерацията, които разполагат с общо население от 9 млн д. Северът разполага с промишлен капацитет, несравним по своите мащаби железопътен и воден транспорт, а освен това в Севера били съсредоточени повечето банки и хранилища на ценни метали. Държавата - това бил Северът. 178 000 негри - избягали роби се сражават в пехотата на Севера, а 29 500 - във флота.

Югът разполагал с по-силни традиции във военното дело, изпреварващо наложил централизираното набиране на войници, които били по-добре обучени и се намирали под командването на способни офицери, напрупали опит във войната срещу Мексико (1846-1848 г.), избухнала заради погранични проблеми в щата Тексас. След тази война Мексико загубва 1/3 от територията си. Най-добрите американски офицери са в Юга и избират да служат на Конфедерацията срещу Съюза (т.е. - Севера). Военните действия се водят в земите на южняците, които имат предимството, че познават своята територия. Индианците в щата Оклахома също използват робския труд, затова застават на страната на Конфедерацията. Ако робовладелците бяха използвали онези роби, които са верни на своите господари, в армията на Юга, може би южняците биха спечелили повече сражения...

Заглавната тема има нужда от преосмиляне. Бих препоръчал книгата на Андрей Пантев "Гражданската война в САЩ"

Войната не е гражданска, а е война между две де факто суверенни държави..

Основната цел на северът е за запази съюза под свой конторл, основната цел на юга е да запази себе си, извън контрола и съюза със севера. Или по ясно казано: Югът не желае да завоюва севера, а да остане независим от него..Северът желае да унищожи икономическата система и политическата независмост на Юга, и да го асимилира..

Позицията на юга е априори дефанзивна, югът не желае да завладее севера, а в тази постановка какво толкова може да се разглежда и коментира, аз честно казано не разбирам?

Евентуалната победа над севера и капитулацията му (това е възможно само в началото на войната!), не би променила нещо кой знае какво..Би забавила неизбежните промени с две до пет години?

ПС.

Крайъгълния камък на раздора и по-късно войната е западът и колонизирането му, т.е въпросът е кой и как ще ще колонизира запада. Северът и северняците нямат нужда от силен съсед и съперник за западните територии, поради което са крайно решителни и последователни в действията си

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Борбата е за това кой да колонизира Запада. Визията на Севера за него е той да бъде урбанизиран, индустриализиран, да се построят пътища и железопътни линиии. Визията на Юга за него е да процъфтяват земеделието, животновъдството и робовладелството.

Бързото изтощаване на почвата заради отглеждането на памук принуждава южняците да се стремят да овладяват нови плодородни земи на Запад, върху които да разширяват насажденията с памук. А "ръка за ръка" с памука върви и робския труд. (На Югозапад почвите и климатът не са особено подходящи за отглеждането на памук със средствата и технологиите от онова време.) Плантаторите-робовладелци не желаят да се откажат нито от бизнеса си с памук, тютюн, ориз и захарна тръстика, нито - от робския труд на негрите. И това е причината за втвърдяването на отношенията между северняци и южняци. Робовладелството е издигнато в ранг на политическа и религиозна идеология. (Католическата Църква и Епископалната Църква не се намесват в тази идеология, но Евангелистката Църква подкрепя робовладелството.)

Борбата е и между Изтока и Запада. Между белите колонисти и местните индиански племена. Гражданската война забавя за около 5 години тази борба, но след Реконструкцията на Юга, тя е подновена от белите с нови сили. Хиляди индианци са убити или измират от студ, глад и болести, много гори са изсечени, много риба и животни са избити, да не говорим за "треската" за злато! Но това е тема за друг разговор.

Названията на тази война са доста:

- Гражданската война в САЩ

- Войната между Севера и Юга

- Войната за независимост на Юга

- Войната за спасяване на еднството на Съюза

- Войната за запазване на единството на САЩ

- Американската война на разцеплението

- Войната между американските щати

- Войната на президента Линкълн

А ти как предлагаш да се измени заглавието на темата?

Темата се намира в раздела за историческа реконструкция и затова е формулирано и питането - възможно ли е било Югът да победи (или да не загуби войната) и какви биха били последствията от това.

Например:

- По-късно би ли избухнала втора война между Севера и Юга?

- Или пък Югът би потърсил път(ища) за реинтеграция със Севера?

- А, ако по време на Първата световна война (а защо не - и по време на втората св. в.) двете държави бяха все още разделени, на чия страна щаха да воюват - в една и съща коалиция ли биха се включили или пък - в противпоположни коалиции?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Малко знам по тази тема, почти нищо не си спомням за тази война, но си задавам един общ въпрос:

Дали може тя да се разглежда като конфликт индустриално-търговският капитал от Севера на континента и поземлената на Юга? Някои казват, че това си е направо конфликт между две независими държави, други - между съюз от щати, трети - че е вътреамериканска гражданска война.

Не става ли нещо като специфично щатско издание на буржоазните революции, които класически атакуват поземлената аристокрация (в случая по-скоро - собствениците? )

Това се оказва най-кръвопролитната война в историята дотогава - дали заради американските мащаби, дали заради безкомпромисността, дали заради двете.

От статистиката виждаме, че робите са в основата на икономиката, но далеч не са толкова голяма основа, колкото изглежда. Какво е пречело на Юга да преформулира тези отношения и да отнеме пропагандния коз от Севера? Ето, махаме робството.

Като цяло срещу индустриалната мощ на севера, чисто стратегически, шансовете са малко в една война, която предвещава бъдещите именно индустриални войни...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много войници, служещи в редовната армия на САЩ, трябвало да избират дали да останат верни на Съюза (на Севера) или - на Конфедерацията (на Юга). На цели гарнизони им се налагало да решат коя коалиция от щати да подкрепят. Повечето от гарнизоните в южните щати решили да прехвърлят верността си от Съюза към Конфедерацията. Гарнизонът на форт (т.е. - укрепление) Съмтър останал верен на Съюза и не се съгласил да предаде оръжията си на Конфедерацията.

Поводът за войната е нападението на южняците над форт Съмтър (намиращ се в гр. Чарлстън, Ю. Каролина). Жителите на щата Ю. Каролина смятали, че Конфедерацията става отделна държава (а не - просто коалиция от щати) и, че този форт е на тяхна територия и затова им принадлежи. Те считали северняците в този форт за чуждестранна войска на тяхна територия, за окупатори.

А северняците, от своя страна, също считали този форт за своя територия и за своя собственост.

В крайна сметка, след 36 часов артилерийски обстрел от страна на южняците, гарнизонът на форт Съмтър бил принуден да се предаде. Но получил разрешение да се оттегли на територията на Севера. В интерес на истината, в тази "битка" кръв не се проляла, но обстрелът на този форт бил явен бунтовночески акт.

В отговор на тази южняшка "дързост" президентът Линкълн обявил жителите на Южна Каролина за отцепници от съюза, за бунтовници и метежници. И призовал желаещите доброволци да се запишат в армията на Съюза. Обстрелването на форт Съмтър от страна на южняците разгневило и обединило Севера.

В този момент никой не си представял колко много жертви ще бъдат дадени и от двете страни в конфликта (общо около 650 000 д, загинали в сражение - 618 000, а останалите - от раните си или от болести), колко пари ще "глътне" тази война (ок. 6,6 милиарда долара), какви колосални разрушения ще останат след нея...

След войната новите САЩ вече не са старите САЩ. Човешките загуби и материалните разрушения по време на гражданската война създават пропаст между северните и южните щати, с което е белязана по-нататъшната история на щатите. Те изгубват своя идеал за единство. Не бива да се забравя и фактът, че много семейства също се разделят и членовете им се срещат по бойните полета, застанали от двете страни на огневата линия.

От друга страна, много хора, които се включват във войната като доброволци за чест и слава, биват отвратени от небивалото по своите мащаби насилие по бойните полета. Ужасните гледки на театрите на бойните действия, осеяни с трупове, нанасят жестока психологическа травма на оцелелите в тази война.

Никой не се е съмнявал в това, коя коалиция ще победи. Просто е било въпрос на време. И - на цена, която е трябвало да се плати (жертви, разрушения, психологически травми и др.).

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И аз съм "на Вие" с тази война (общите неща са ясни, но нищо в задълбочена конкретика), обаче темата е доста интересна. Ще ми се Алвата като престане да се сърди, да влезе и да каже мнението си. Все ще е интересно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво е пречело на Юга да преформулира тези отношения и да отнеме пропагандния коз от Севера? Ето, махаме робството.

Било е въпрос на принцип за джентълмените от юга.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И двете страни влизат във войната с големи надежди за скорошна победа.

Но защо коалицията на Севера победи и защо коалицията на Юга загуби тази война?

Защо северняците спечеиха войната?

- Правителството на САЩ (на Съюза) разполага с ресурсите на 23 щата (68% от всички щати) - население (71%), мъже в работоспособна и боеспособна възраст (81%), индустрия (92%), банкови депозити (81%), железопътни линии (70-71%), промишлени изделия (90%), огнестрелни оръжия и оръдия (97%), предвоенен износ (30%)...

Това превъзходство над 11-те южни щата е просто смазващо - финансови ресурси и финансови лостове, повече войници, повече работна ръка (колонистите, заминаващи на Запад, биват заменени от нови и нови европейци и азиатци, работещи за по-малко пари), железопътни линии, пътища, съвременно оборудване, повече оръжия и боеприпаси...

- Коалицията на северните щати е единна и следва обща стратегия.

- Северняците се борят за запазване на единството на Съюза и за премахване на робството. Това им дава самочувствието, че се борят за морални каузи.

- Северняците изработват военната стратегия още в началото на войната - планът "Анаконда" - за морска и речна блокада на Юга и превзеане на столицата му. Това е нападателна стратегия. И тя се оказа правилна и победоносна.

- Дипломацията на Севера е по-ефективна от тази на Юга.

- Северът успява да привлече над 200 000 негри в своята войска. Те се бият наравно с белите си колеги.

- След победите на Съюза при Гетисбърг, Виксбърг и Порт Хъдсън, северняците овладяват поречието на р. Мисисипи, контролират речния трафик и разделят Юга на две - по дължината на реката.

Защо южняците загубиха войната?

- Южните щати не са единни като северните. Всеки южен щат се бори за самостоятелно правителство. Липсва единство в рамките на коалицията. Борбата за надмощие в рамките на коалицията, липсата на единство и дезорганозацията са едни от основните причини за тяхната съдба по време на войната. Вътрешните междуособици между 11-те щата допринасят за липсата на обща организация и синхрон в действията на южняшката войска.

- Джеферсън Дейвис се оказва некомпетентен лидер, често смесващ своите роли на президент и на главнокомандващ на южняшката войска. Той назначава множество некадърници на важни граждански и военни длъжности. Не успява да наложи обща военна стратегия.

- Югът избира отбранителна стратегия. Налага му се да съобразява стратегията си с тази на противника.

- Поради успешната реализация на противниковата блокада на южняшкото крайбрежие и успешния противников контрол над река Мисисипи поставя коалицията на Юга в международна изолация.

- Великобритания, Франция, Прусия и Русия запазват неутралитет. Великите сили осъждат робовладелството.

- Огромен брой негри-роби успяват да избягат в северните щати или в Канада и това намалява работната ръка в Юга. Освен това, 207 500 негри се вливат в пехотата и флота на Севера.

- Поради блокадата Югът не успява да пласира селскостопанското и производство и търпи икономически загуби.

- Пак поради блокадата Югът не може да получава помощи от Европа - оръжия, муниции, пари, лекарства...

- Югът губи важни сражения в кризисни моменти.

- Понеже войната се води на територията на Юга, в хода на военните действия там са унищожени много жп линии, складове, фабрики и др, съоръжения.

- Толкова чаканото признание на Конфедерацията от страна на Великите сили така и не идва до края на войната.

- Понеже в Юга няма толкова много имигранти от Европа (тъй като липсват фабрики, където да работят), робите трябва да бъдат оставени на плантациите. Южняците не могат да си позволят да освободят робите си и да ги влеят в армията си (понеже отчаяно се нуждаят от работна ръка). Всъщност, и Конфедерацията включва чернокожи в армията си, но - на твърде късен етап и твърде малък брой. Южняците се страхуват, че ако дадат на черните оръжие, те ще вдигнат бунтове и ще се обърнат срещу тях. "Черните полкове" били отделени от тези на белите и били изпращани на мисии в най-опасните участъци на сраженията, тъй като били считани за заменими.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Понеже съотношението е абсолютно в полза на Съюза, затова югът би трябвало да заложи на асиметричност и да чака чудо.

Късметът би му проработил само при спечелване на генерално сражение. Затова посочвам Гетисбърг.

Ако вместо да загине от приятелски огън, командир на 2 корпус си беше останал Стоунуол Джаксън вместо Юъл, ако южняшката кавалерия се командваше вместо от Джеб Стюарт от генерал Натан Форест, южняците биха имали шанс да спечелят сражението и да нахлуят от към север във Вашингтон. Даже вицепрезидентът на конфедерацията Стивънс чака с парламетнтьори резултата от битката да се срещне с Линкълн и да преговарят.

След като отблъскват южняците, съответно Линкълн отказва да преговаря.

Югът е имал и сподвижници на север от демократичната партия, т.н. Copperhead, но те би трябвало да разчитат на победа на президентските избори през ноември 1864г., когато е прекалено късно.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само в последното, при евентуално по-добро ръководство, Югът има някакъв шанс. Но това може да му продължи още малко живота, не повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

По това време никой нито на север, нито на юг се интересува от робовладелството особено. Идеите за отмяна на робството и вземане на негри в северната армия се ппоявяват когато войната се затяга, като целта е била да се уязви юга по всеки възможен начин, а не защото на някого на север му е дремело за съдбата на негрите. Просто на север негрите се оказват непригодни за индустриален труд и затова няма робство, иначе са си същите расисти. Вече в 20 век се появяват неолибералните теории, как битката между севера и юга , е борбата между доброто и злото.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Категорично Югът имаше своите шансове за победа.Не големи но определено ги имаше.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да но ако Конфедерацията беше спечелила,може след време да има втора гражданска война(те вече ще са отделни държави де).

Северът ще се въстанови.А югът ако не отмени робството(което няма да направи още няколко десетилетия,особенно ако спечели войната) той ще изпадне в международна изолация.

Да не говорим че икономически и политически ще изостава все повече....

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колеги, предлагам да обсъдим това, дали гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) би могла да бъде спечелена от Конфедерацията на отцепилия се робовладелски Юг. И, ако бе спечелена от него, какви биха били последствията за САЩ от това?

Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава. Целта на едната страна може да бъде установяване на конрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика. За разлика от други интензивни конфликти, като въстанията или революциите, гражданските войни са по-продължителни, организирани и широкомащабни, като често и двете страни използват редовна армия. Обикновено те са свързани с голям брой жертви и използването на значителни държавни ресурси. Гражданската война може да причини дълготраен икономически упадък в държавата, в която е избухнала.

Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия:

- Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата

- Въстаническите лидери да упражняват де факто властта в конролираната от тях територия

- Въстаниците да бъдат признати в някаква степен за воюваща страна

- Законното правителство да е принудено да използва редовни военни сили срещу въстаниците, организирани във въоръжени сили

В академичната литература се използват по-широки определения. Джеймс Фиърън, специалист по гражданските войни в Станфордския университет, определя термина „гражданска война“ като „ожесточен конфликт в дадена страна между организирани групировки, които искат да контролират столицата или определена област или пък имат за цел да променят държавната политика“. Ан Хиронака, преподавател по социология в Калифорнийския университет в Ървайн, добавя, че винаги едната воюваща страна в гражданската война е държавата.

По критерия за 1000 жертви годишно броят на гражданските войни от 1816 до 1997 година е 213. Като 104 от тях са се провели между 1944 и 1997 г. Ако се приложи по-ниския критерий за общо 1000 жертви, между 1945 и 2007 година има 90 граждански войни.

По-продължителна гражданска война през 19 век е водещата се далеч от Европа Американска гражданска война (1861-1865). Противопоставянето в нея е на основата на регионална идентичност и на основата на две коренно различни визии за цивилизация, а не - на политическа идеология. За разлика от европейските конфликти от този период, тя не е насочена към овладяване на столицата и държавния апарат, а се превръща в типична война на изтощение. Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ - в тази война загиват общо 618 000 американци (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са значително по-малки - 430 000 д.). Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. По време на двете световни войни се използва военният опит, придобит в тази война.

23-те северни щата с общо население от 22 млн.д. имат по-голямо материално надмощие над 11-те отцепили се щата на Конфедерацията, които разполагат с общо население от 9 млн д. Северът разполага с промишлен капацитет, несравним по своите мащаби железопътен и воден транспорт, а освен това в Севера били съсредоточени повечето банки и хранилища на ценни метали. Държавата - това бил Северът. 178 000 негри - избягали роби се сражават в пехотата на Севера, а 29 500 - във флота.

Югът разполагал с по-силни традиции във военното дело, изпреварващо наложил централизираното набиране на войници, които били по-добре обучени и се намирали под командването на способни офицери, напрупали опит във войната срещу Мексико (1846-1848 г.), избухнала заради погранични проблеми в щата Тексас. След тази война Мексико загубва 1/3 от територията си. Най-добрите американски офицери са в Юга и избират да служат на Конфедерацията срещу Съюза (т.е. - Севера). Военните действия се водят в земите на южняците, които имат предимството, че познават своята територия. Индианците в щата Оклахома също използват робския труд, затова застават на страната на Конфедерацията. Ако робовладелците бяха използвали онези роби, които са верни на своите господари, в армията на Юга, може би южняците биха спечелили повече сражения...

никакъв шанс няма юга ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има шанс да спечели войната,но дори и така пак ще се разпадне вероятно по-късно.

борбата всъщност е между две идеологии и тя не се изчерпва с конкретната война, а продължава доста по-късно ...

югът дори и да беше спечелил войната щеше да загуби по-късно голямата борба ...

въпрос на време ...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...