Двигатели с вътрешно горене

[kramer]

Що си не земеш някво дизелче, голфче1,9, примерно?

В Англия не е толкоз чак студено.

Редактирано Декември 3, 2012 от kramer

[Alexander_Nevski]

щото не си взимам, карам каквото ми дадат, повечето коли са ми под наем ...

[marsianec]

А какво според теб е искрата? Хайде да ти кажа, ако не знаеш, искрата е плазма. Така че върти го, сучи го, всички бензинови коли с с плазмено запалване. То пак си е някакъв вид искра, но виж колко гордо звучи да кажеш че колата ти е с плазмено запалване.

ами .. това което аз съм чувал е , че плазмата е газ ..

а плазменото запалване доколкото аз знам не е нещо кой знае какво чудо голямо ..

мисля , че малко по голямо напрежение му е нужно и малко по специални свещи ..

едно време много ги следях нещата и бях в течение на всяка нова технология ..

сега по спомен повече говоря

[Alexander_Nevski]

ами .. това което аз съм чувал е , че плазмата е газ ..

а плазменото запалване доколкото аз знам не е нещо кой знае какво чудо голямо ..

мисля , че малко по голямо напрежение му е нужно и малко по специални свещи ..

едно време много ги следях нещата и бях в течение на всяка нова технология ..

сега по спомен повече говоря

амперажът а не волтажът е по-висок

http://www.aquapulser.com/performance_ignition/

[Joro-01]

Грубо /може да преминават един в друг и трудно да се дефинират/ - разрядите са:

тлеещ - в луминисцентните лампи (вкл компактните флуоресцентни), глимлампите и лазмените дисплеи. Не иска високо напрежение. ок. 100 V но иска разреден газ.

коронен - около /заострени/ проводници с високо напрежение - иска високи напрежения. Киловолти />1000V/;

искров - иска високи напрежения - Искра с дължина 3 см при сух въздух и норм налягане прескача ако напрежението е ок. 100 kV. По плътността на искрата може да се съди за ампеража, но тук не знам. Прескача по-лесно при по-разреден газ. При по-нататъшно разреждане на газа, разрядът се превръща в тлеещ. Ако газът се сгъстява и осигуряваме нужната сила и напрежение - разрядът става дъгов.

дъгов - ниски напрежения - ок. и под 100 V могат да го предизвикат. Налягането не му пречия даже така се вдигат по-високи температури. Всеки разряд при достатъчна плътност на тока /сила, ампери/ може да стане дъгов, за това луминисцентните лампи си имат дросели или електронни блокове за управление. При заваряване, плазмените горелки, може би ксеноновите и живачните лампи.. Дъговият заряд има нужда от първоначално запалване.

високочестотен - на Ангел инструмента - ICP /Индуктивно свързана плазма/ спектрометър. Ток с честота мега и гигахерци може да запали газов разряд.

Лазерен - при еисока енергиина плътност на лазерния лъч от порядъка на - 10¹³ W/cm² за въздух (аз така го знам, иначе в статията е 10¹²) причинява ударна йонизация.

Всичко по-горе е плазма

Редактирано Декември 4, 2012 от Joro-01

[Joro-01]

"Свещите" за турбинни двигатели зависеха /силата и напрежението им де/ от това дали са за висока или за ниска компресия.

По-плътна искра означава по-висок ампераж.

Редактирано Декември 4, 2012 от Joro-01

[sirius]

Грубо /може да преминават един в друг и трудно да се дефинират/ - разрядите са:

тлеещ - в луминисцентните лампи (вкл компактните флуоресцентни), глимлампите и лазмените дисплеи. Не иска високо напрежение. ок. 100 V но иска разреден газ.

коронен - около /заострени/ проводници с високо напрежение - иска високи напрежения. Киловолти />1000V/;

искров - иска високи напрежения - Искра с дължина 3 см при сух въздух и норм налягане прескача ако напрежението е ок. 100 kV. По плътността на искрата може да се съди за ампеража, но тук не знам. Прескача по-лесно при по-разреден газ. При по-нататъшно разреждане на газа, разрядът се превръща в тлеещ. Ако газът се сгъстява и осигуряваме нужната сила и напрежение - разрядът става дъгов.

дъгов - ниски напрежения - ок. и под 100 V могат да го предизвикат. Налягането не му пречия даже така се вдигат по-високи температури. Всеки разряд при достатъчна плътност на тока /сила, ампери/ може да стане дъгов, за това луминисцентните лампи си имат дросели или електронни блокове за управление. При заваряване, плазмените горелки, може би ксеноновите и живачните лампи.. Дъговият заряд има нужда от първоначално запалване.

високочестотен - на Ангел инструмента - ICP /Индуктивно свързана плазма/ спектрометър. Ток с честота мега и гигахерци може да запали газов разряд.

Лазерен - при еисока енергиина плътност на лазерния лъч от порядъка на - 10¹³ W/cm² за въздух (аз така го знам, иначе в статията е 10¹²) причинява ударна йонизация.

Всичко по-горе е плазма

Луминисцентните лампи са на принципа на явлението луминисценция. Не си спомням за плазма. Имат луминофор и той свети като се удари с ускорена частица. Най-простичко казано (и по спомени).

И луминофора им бе някакво съединение на живака. И ние хлапаците го ползвахме да правим от жълтите стотинки бели.

Старите кинескопи работеха на този принцип, казваха им електронно лъчеви тръби.

Редактирано Декември 4, 2012 от sirius

[Joro-01]

Луминисцентните лампи са на принципа на явлението луминисценция. Не си спомням за плазма. Имат луминофор и той свети като се удари с ускорена частица. Най-простичко казано (и по спомени). Старите кинескопи работеха на този принцип, казваха им електронно лъчеви тръби.

Всъщност луминисцентните лампи са с фотолуминофор. Понеже живачните пари вътре излъчват силно в ултравиолетовата област на спектъра, една немалка част от светлината ще остане невидима, а дори и вредна. Затова вътрешната повърхност на лампата се покрива със слой луминофор, който свети под действието на UV лъчите. Такива лампи без луминофор /бактерицидни/ могат да се видят в болнични заведения. Ако вместо луминофор имаме стъкло с цвят индиго - получаваме лампи като в дискотеките -с по-друг UV спектър. Луминисцентните лампи имат жички с бариев окис /електронен емитер/ но тя служи да за по-лесна първоначална йонизация на газа и живачните пари.

Луминофор /електролуминофор/, който излъчва при удар на ускорена частица /електрон/ има в катоднолъчевите тръби /кинескопите или CRT мониторите/.

Редактирано Декември 4, 2012 от Joro-01

[Joro-01]

Ще ми се да опиша тактовете на палене на лум лампа, но тук ще разводня темата.

[Joro-01]

Живакът си е свободен - капчица, може да се видидид при U-образните икономични лампи. Инетният газ който първоначално присвятква го изпарява.

[marsianec]

много избягахме от основата май с тая алумисценция ..

аз макар и да не съм специалист и без претенции си спомням ..

че силата на плазмата е доста по малка ..

и това , че една "искра" свети по силно от друга .. не е гаранция ,

че върши по добра работа ..

по скоро плътността и цвета на искрата може да е индикация за висока температура и гаранция за ефективност ..

тоест една дъгова ли да го кажем обикновена искра може да е много по силна от една плазмена ..

при все че плазмената ще свети по силно .. не помня само белия или синия цвят беше по ..

и принципно .. това са само мои логични разсъждения без да са подплатени с конкретен опит ..

но .. колко по ниска е компресията .. съответно степента на сгъстяване на един мотор .. толкова по силна искра ще му трябва ..

просто защото горивовъздушната смес при такива мотори не е пресована до край .. и съответно по трудно се пали ..

мисля си че това с искрата е особено важно , когато двигатели , които са проектирани за ниско октанови горива се карат с високо октанови ..

какъвто е случая с бензиновия мотор , който се "преработва"за работа на газ ..

както и ползването на някой добавки в горивата , които повишават детонационната устойчивост ..

има обаче още една логика , че колкото е по голяма компресията ..

толкова по трудно искрата "избива" и за да избие в това затворено пространство с високо налягане ..

и трябва повече сила напрежение и т.н ..

плазмата е слаба в сравнение с дъгата ..

силата на плазмата мисля идва от повторенията ..

или продължителното бомбардиране с йони на газа ..

натрупва се май .. докато при дъгата не е така

може и да не така .. това са само логични разсъждения

[Alexander_Nevski]

аз не разбирам нищо от плазмени лазерни запалвания, но така или иначе те не са някаква масова технология ...

масовите ДВГ са при автомобилите и са или безнинови (с искрово запалване) или дизели (без искрово запалване), като част от бензиновите (в БГ и Италия значителна) са конвертирани на газ или метан ...

Редактирано Декември 4, 2012 от Alexander_Nevski

[Joro-01]

много избягахме от основата май с тая алумисценция ..

***

има обаче още една логика , че колкото е по голяма компресията ..

толкова по трудно искрата "избива" и за да избие в това затворено пространство с високо налягане ..

и трябва повече сила напрежение и т.н ..

плазмата е слаба в сравнение с дъгата ..

силата на плазмата мисля идва от повторенията ..

или продължителното бомбардиране с йони на газа ..

натрупва се май .. докато при дъгата не е така

може и да не така .. това са само логични разсъждения

Не знам какво се крие зад разните търговски наименования особено ако става дума за автомобили, но от това което прочетох отгоре отгоре, май се има предвид по-плътна искра. Тоест отива по-към дъгов разряд и това става като се добавят още /мили/ампери за едно и също напрежение /тоест при една и съща дължина на мвждината/. Тук има две опции:

- Да ходи повече мощност за запалване /1W=1V x 1A/. Може да си струва да се отдели повече мощност ако така се вдига ефективността;

- Да ходи същата мощност, просто исккрата да святка по-малко /по-кртък импулс/ но в подходящ момент. Това може да се постигне с електроника;

Дали ще доведе до по-сигурно или по-добро запалване...

Не е нещо разпространено.

Редактирано Декември 5, 2012 от Joro-01

[Alexander_Nevski]

значи кола на газ не трябва да се пали на газ

иначе много фирми предлагат специални свещи за каране на газ

честно казано не знам каква е разликата с нормалните

http://www.ngk.de/en/sales/products-and-assortments/spark-plugs/lpg-laserline/

[Joro-01]

От горенаписаното може да се заключи че:

Плазма с по-голям обем подобрява запалването само в двигателите с течни горива -пр. бензин и метанол, защото там имаме аерозолен състав на горивовъздушната смес. Тоест - за да е сугурно, че за времето на прескачане на искрата в междината /или в канала на плазмата/ ще попадне необходимия минимален брой аерозоли, при който със 100% сигурност ще има запалване.

Когато горивото е газ съставът на горивовъзд. смес e хомогенен /горивовъздушната смес е газ, съответно много по-леснозапалима заради многократно по-бързата дифузия/, не е необходима толкова плътна искра. От там и разликата между свещите за/

Поне според мен. Отворен съм за предложения и поправки

Редактирано Декември 5, 2012 от Joro-01

[Alexander_Nevski]

Карал съм 2 години моя кола и 5 години друга колата, принадлежаща на баща ми, без да паля на бензин. Нямах никакви проблеми. Но това беше преди години и не помня каква точно беше консумацията. Но със сигурност не е била 2 пъти над тази на бензин, това щях да си спомня. Естествено в Пловдив не е чак толкова студено и в дните с температури много под нулата рядко са ползвани тези коли. Едната (опел аскона) я обръщахме на бензин само ако много започне да прекъсва на газ заради преохладен изпарител (палена е винаги на газ, бензина беше резерва), по-късно след пробив във бензинопровода беше карана само на газ няколко години. Другата повечето време така или иначе беше със сух резервоар, научих се да и слагам бензин чак след като се усетих че през зимата на магистралата изпарителя не успява да навакса на двигателя. Но пак съм я карал само на газ и през повечето време резервоара беше сух заради проблем с един клапан. Последици от този тип каране върху двигателя също нямаше забележими. Едната кола отиде за старо желязо, поради многобройни дребни проблеми превръщащи я в неизгодна за поддръжка (по двигателя имаше единствено уплътнения за смяна), а другата още е жива, но е за старо желязо, поради стандартния проблем на опелите. А двигателя на фолксвагена и до сега е моя еталон за качествена работа на двигател, въпреки че докато го карах беше над 20 годишен.

това че ти си го правил не значи, че се препоръчва

надявам се няма нужда да обяснявам защо

[Alexander_Nevski]

И аз не твърдя че се препоръчва. Но може да се практикува без значими последствия. На старите железни коли естествено. Съвременните "стъкленици" трябва много да им трепериш, ако искаш да ти служат добре. А и така или иначе на съвременните уредби до определена температура автоматично се ползва бензин. Така че въпроса се отнася само за таралясници. А на някои от тях нафта да им сипеш, пак ще вървят.

значи виж, в БГ не се кара много

ако опиташ да караш само на газ 100-200 000км последствията надали ще са пренебрежими

[Alexander_Nevski]

обещах да пиша за 1.2 HTP бензин двигателя на последната Fabia

първо колата много се лашка на пътя в сравнение с Polo, Golf, Ibiza от същата година (2011-2012г.)

двигателят наистина има въртящ момент под 3000/мин, но после угасва и няма никой, много непривично за бензинов двигател, все едно, че караш някакво дизелче

засичане - 8л/100км, което изобщо не е впечатялващо

причина - като при всички малолитражки с 5 скорости - разликата в разхода между 100км/ч и 150км/ч е драстична, а аз по магистралите карам със 140-150 км/ч

[marsianec]

някой каза , че разлика в компресията няма ........... да ..

максимална компресия е момента до който затвореното пространство задържа налягането ..

разликата е в налягането на парите ..

при бензиновите пари .. това налягане е в рамките на 0.5 атмосфери над атмосферното ..

докато при газта .. е поне 3 пъти повече ..

от там и нуждата за по силна и по плътна искра .

а паленето на бензин и на газ нанася едни и същи вреди ..

вредите идват от сухото триене и липса на мазане при някой елементи ..

докато още маслената помпа не е изпратила масло по магистралите ..

а паленето на бензин е .. за да се съхрани здрава мембраната на бензиновата помпа ..

иначе .. не се ли мокри периодично ... изсъхва .. спича се .. и се къса .. а скъса ли се , спука ли се .. гориво към двигателя няма .

не мисля че има друга причина за паленето на бензин

Редактирано Декември 5, 2012 от marsianec

[Alexander_Nevski]

200 не успях да стигна, но стотината сме ги прехвърлили с много и на двете коли. А на джетата, преди да я взема аз, брат ми е навъртял също над 200 000 километра, но за него не знам дали си е играл да я прехвърля на бензин преди да я загаси. В началото може и да си е играл, но повечето пробег не помня да си е правил труда. Но пак да напомня че коментирам колите легенди по отношение на издържливостта.

няма нужда да се прехвърля на безнин преди да се гаси

достатъчно е да се пали на бензин

[Joro-01]

Хе-хе, агитката, пак се събрахме...

[Alexander_Nevski]

да уточня - старите бензинки лесно се давеха при запалване, като си ги угасил на газ още по-лесно, може би за това angelmr пише за гасене на газ ...

при новите бензинки няма такъв проблем ...

[Alexander_Nevski]

а паленето на бензин е .. за да се съхрани здрава мембраната на бензиновата помпа ..

иначе .. не се ли мокри периодично ... изсъхва .. спича се .. и се къса .. а скъса ли се , спука ли се .. гориво към двигателя няма .

не мисля че има друга причина за паленето на бензин

marsianec,

при повечето съвременни коли бензиновата помпа си врътка нон-стоп независимо дали си на газ или бензин ...

[Alexander_Nevski]

все още има малоумници дето си изключват помпите и си си слагат ключета и релета - истината е че ако винаги държиш 10л гориво в резвоара на помпата надали ще и стане нещо

[Joro-01]

При новите обаче оставиш ли я суха, много бързо изгаря.

Да, май са потопяеми и се охлаждат с бенззина.. И затова не е желателно системното каране на светната лампа /за гориво/

А старите.. То май се задвижваше от гърбица на разпределителния вал... Спомням си, че на УАЗ съм подкачвал ръчно, след влизане на въздух в системата..

Редактирано Декември 5, 2012 от Joro-01