Отиди на
Форум "Наука"

Науката: Точно за момичета


Recommended Posts

  • Администратор

http://science-girl-thing.eu/bg

Сайт на Европейската комисия за стимулиране на момичета да се занимават с наука.

Искаш да спасяваш човешки живот? Желаеш да откриеш какво се крие в космоса или в дълбините на океана? Интересуваш се от околната среда? Направи нещо тогава! Следващото велико откритие може да е твое, затова приеми предизвикателството.

Знаеш ли, че момичетата се справят също толкова добре колкото момчетата с науката и математиката в училище, но много повече момчета продължават да изучават наука, технологии и инженерни специалности? Така че, момичета, помнете: притежавате всичко необходимо.

Науката се нуждае от вашите идеи, вдъхновение и страст — науката има нужда от ВАС!

Искате ли работа, която ви дава възможност да формирате бъдещето?

Неотдавна Европейската комисия започна кампания за насърчаване на повече млади жени да изберат науката в бъдещата им кариера.

По този случай се организира конкурс "Science: it's your thing!" (Науката - това е за теб).

Тук може да видите трите най-добри участници:

http://www.gender-su...p/video-contest

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Какво ще ги насърчават? То и науката все повече се феминизира. Не че има нещо лошо, но като се приеме, че двата пола са еднакво умни, то нарушаването на баланса не е добра тенденция с оглед начина на мислене и взаимната корективност. По тази тема сериозно много може да се говори, но се опасявам, че и тя ще се изроди в политическа трибуна за леберастия и толерастия с квази научни аргументи.

Редактирано от DendroaspisP
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

И аз не виждам защо трябва да се насърчават момичетата. Съвременните момичета в имат точно толкова самочувствие, че могат да се занимават с наука, колкото и момчетата.

Друг е въпросът, когато една аспирантка няма къде да си остави детето, защото детските градини са препълнени и така възможностите и да се занимава с наука силно се ограничават.

Причина за феминизирането на науката, както и на коя да е друга трудова сфера е ниското заплащане.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

... Причина за феминизирането на науката, както и на коя да е друга трудова сфера е ниското заплащане.

Причини си има за всяко нещо. Лошото в горната хипотеза (за която съм съгласен) е, че причините са битови, а не от научно естество. Проблемът е, че последиците не са добри.

И ако в точните науки няма значение пола, то в социалните със сигурност това се отразява. И по отношение на двата пола в крайния научен продукт. И обективната наука отива по дяволите поради волната или неволна сексуална субективност, която носим. Затова, колкото и странно да звучи на пръв поглед, сексуалната корективност е от особено значение в нашето двуполово общество, дори и по отношение на науката.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

......

И ако в точните науки няма значение пола, то в социалните със сигурност това се отразява. .....

Не мисля, че се отразява кой знае колко.

Ако има значение принадлежността към някоя социална група, то на преден план ще излязат политическите и икономически предпоставки за различия в мисленето. И ако за всичко започнат да се слагат квоти къде ще остане място за личните качества, които са много по-важни?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не мисля, че се отразява кой знае колко.

Ако има значение принадлежността към някоя социална група, то на преден план ще излязат политическите и икономически предпоставки за различия в мисленето. И ако за всичко започнат да се слагат квоти къде ще остане място за личните качества, които са много по-важни?

Напротив - отразява се. С уговорката, че не става дума за точни науки. Двата пола не само имат различен начин на мислене, но относно социума, има и определени нюанси в разбирането уж на едни и същи принципи и ценности, които са задължителна предпоставка за всяка социална теория заедно с политическите и икономическите разбирания. Самите учени го разбират това и съм срещал направо нелепи случаи, например, как една професорка се опитва да представи чисто женско разбиране за даден проблем като се опитва да имитира мъжкият начин на мислене при излагането му. Ако в съответната катедра са основно жени, просто няма да има никой от другия пол, който да противопоставя не само другия начин на мислене, но и съответната корективност за разбирането на материята, върху която се работи. Става дума за нюанси, но понякога именно детайлите могат да обърнат колата.

А квотите са нож с две остриета. Нито е добре само с квоти, нито пък обратното по ред причини, една от които е именно спецификите при двата пола. Ако някой си мисли, че повисокият успех при жените при прием в специалност е израз на по-висок ум и интелект, силно греши. А ако нямаме квоти това ще е обективния принцип за прием, нали? А творческото мислене при двата пола се изразява по различен начин, а то е най-важното при правенето на наука. Ако се гледаше успеха, Айнщайн например, никога нямаше да се класира, а мястото му щеше да заеме някоя жена с формално по-високи механични знания, която обаче няма да роди нищо (освен деца, може би), но пък ще е осигурена. И така се създава не научен елит, ами бюрократичен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

С тоя пример с Айнщайн мисля, че изпадаш в противоречие, защото той е от точните науки. :grin:

А теорията за вредността на едностранното представяне на единия пол в социалните науки също куца, защото знаем, че науката , и в социалната сфера и извън нея, е развивна успешно в продължение на столетия почти само от мъже.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Да не стане така, че тази кампания за привличане на момичета в науката да доведе до отлив на момчетата?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

С тоя пример с Айнщайн мисля, че изпадаш в противоречие, защото той е от точните науки. :grin:

А теорията за вредността на едностранното представяне на единия пол в социалните науки също куца, защото знаем, че науката , и в социалната сфера и извън нея, е развивна успешно в продължение на столетия почти само от мъже.

Не, примерът не куца, защото не го дадох за точните науки, а по втората част относно квотите. А дали става думи за квоти или липсата им в социалните или точните науки, няма никакво значение от гледище на успеха като критерий за прием.

А дали социалната наука, развивана основно от мъже до скоро се е развивала успешно е доста спорен въпрос. Като гледам настоящите развити общества до каква задъдена улица се докараха в социалните модели, по-скоро бих казал, че е обратното.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Точно Айнщайн щеше да се класира.

Твърде спорно като се има предвид много ниския му общ успех от училище на фона на 100-та зубрачки отличнички от горе до долу и решаващи задачи по каталог, които не изискват кой знае колко творчески интелект, а добро заучаване на материята и частни уроци до откат.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

човек преди всичко трябва да притежава творческо мислене, иначе колкото и да го насърчаваш... най-много да стане добър лаборант.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

човек преди всичко трябва да притежава творческо мислене, иначе колкото и да го насърчаваш... най-много да стане добър лаборант.

Абсолютно вярно. И ако имаше открит обективен механизъм за улавяне и измерване на способността за творческо мислене, въпросът с квотите щеше да отпадне отсамо себе си.

А науката има е един друг аспект и то обективен - при мъжете е по-силно развита втората сигнална система, а при жените - първата. Мисля, че за всеки е ясно, защо природата е постъпила така. А творческото мислене е продукт на втората сигнална система или по-точно се облагодетелства повече от това да е по-развита. Това няма нищо общо с ума и интелекта, но пък обяснява в масовия случай защо жените учени много повече им се отдава да стават прекрасни изпълнители на много високо ниво, а мъжете учени да генерират нови и понякога абсурдни идеи на пръв поглед. Сега някой тук ще каже, че това е сексизъм, но да обвинява за това природата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Е, ако имаше щяхме само да разводним дискусията с популистки и сексистки глупости.

Аз не съм феминистка, даже не съм и феменист (каквото и да значи това :grin: ), но това не ми пречи да отчитам поне за себе си факта, че мъжете учени се провалиха в изобретяването на социални модели. Може би, именно защото всички модели до сега са отразявали само едната страна на възприятие и интерпретация на обективните закономерности.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Твърде спорно като се има предвид много ниския му общ успех от училище на фона на 100-та зубрачки отличнички от горе до долу и решаващи задачи по каталог, които не изискват кой знае колко творчески интелект, а добро заучаване на материята и частни уроци до откат.

Айнщайн е бил приет в цюрихската политехника, един от водещите университети в европа по онова време, пък и сега не е зле. Колко от тези 100 отличника изкарали часните уроци ще се справят с приемен изпит в някой от добрите европейски университети? Успеха му от училище е бил отличен по математика и физика, и доколкото знам за прием в специалности като математика и физика не се гледат останалите оценки, нито общия бал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Че защо да не се справят? Жените да не са по-глупави от мъжете? Това, че по разбираеми причини точните науки не са точно науките за жените, изобщо не означава, че ако имат интерес и съответния интелект не могат да се справят добре като мъжете в решаването на задачи. А дали се взема даден бал или не е променлива величина. Отделно, когато Айнщайн кандидатства все още няма пълно равенство в правата на жените и мъжете. Така че, говорим хипотетично.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Не, примерът не куца, защото не го дадох за точните науки, а по втората част относно квотите. А дали става думи за квоти или липсата им в социалните или точните науки, няма никакво значение от гледище на успеха като критерий за прием.

А дали социалната наука, развивана основно от мъже до скоро се е развивала успешно е доста спорен въпрос. Като гледам настоящите развити общества до каква задъдена улица се докараха в социалните модели, по-скоро бих казал, че е обратното.

А ако проблемът на социалните науки е в това, че са правени основно от мъже до сега, тъкмо присъствието на много жени ще поправи тази грешка.

Твърде спорно като се има предвид много ниския му общ успех от училище на фона на 100-та зубрачки отличнички от горе до долу и решаващи задачи по каталог, които не изискват кой знае колко творчески интелект, а добро заучаване на материята и частни уроци до откат.

Тук вече изхождаш от предразсъдъка, че жените са зубрачки, а мъжете - творчески личности.

Точно по времето на Айнщайн жените започват да навлизат в науката с изключителни творчески постижения, един добър пример е Лиза Майтнер.

.......

А науката има е един друг аспект и то обективен - при мъжете е по-силно развита втората сигнална система, а при жените - първата. Мисля, че за всеки е ясно, защо природата е постъпила така. ......

Няма такова нещо, това твърдение е паранаучно.

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Че защо да не се справят? Жените да не са по-глупави от мъжете? Това, че по разбираеми причини точните науки не са точно науките за жените, изобщо не означава, че ако имат интерес и съответния интелект не могат да се справят добре като мъжете в решаването на задачи. А дали се взема даден бал или не е променлива величина. Отделно, когато Айнщайн кандидатства все още няма пълно равенство в правата на жените и мъжете. Така че, говорим хипотетично.

Напислал съм отличници, а не отличнички, именно защо нямах предвид само жени. Чети по-внимателно! И няма да се справят защото говорим за зубрачи и за добър университет с много кандидати, където приемния изпит е труден и не е достатъчно да се назубри това онова. А Айнщайн ще бъде преит именно защото не е като средностатистическия зубрач. Ти да не мислиш, че ако той беше ученик сега нямаше да може да влезе в СУ специалност физика?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да, приемните изпити са свързани с разбиране на материала, извеждане на формули и решаване на задачи, а задачи не се решават със зубрене, трябва и акъл. :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да, приемните изпити са свързани с разбиране на материала, извеждане на формули и решаване на задачи, а задачи не се решават със зубрене, трябва и акъл. :)

Но има предмети, при които може да се направи изпит, за който да е напълно достатъчно да се назубри съответния материал. Може би Дендро е срещал само такива и за това така смята.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А ако проблемът на социалните науки е в това, че са правени основно от мъже до сега, тъкмо присъствието на много жени ще поправи тази грешка.

Тук вече изхождаш от предразсъдъка, че жените са зубрачки, а мъжете - творчески личности.

Точно по времето на Айнщайн жените започват да навлизат в науката с изключителни творчески постижения, един добър пример е Лиза Майтнер.

Няма такова нещо, това твърдение е паранаучно.

Присъствието на много жени нищо няма да поправи, както присъствието на много мъже не е дало добрия резултат. Присъствието на много жени просто ще доведе до нов отново грешен модел, този път повлиян от другия пол. Няма ли баланс, всичко отива по дяволите.

Не е предразсъдък. Много повече жени "зубрят" за разлика от мъжете. Много повече жени имат отличен успех в сравнение с мъжете и дори по дисциплини, които не са им любими или за които да имат влечение и дадености. А това последното не става без зубрене. Мъжете не обичат да зубрят, те по-спокойно си показват и мързела и невежеството, когато не са учили. :grin:

Ако мислиш, че научните изследвания на медици са паранаука - ами вярвай си, само че това не променя природно детерменирания факт. Още Енгелс в Немска идеология казва, че първото разпределение на труда изобщо е половото. Мислиш ли, че е случайно и то по време, когато се твърди, че е матриархат?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Но има предмети, при които може да се направи изпит, за който да е напълно достатъчно да се назубри съответния материал. Може би Дендро е срещал само такива и за това така смята.

Абе говорим за общ и типичен в това отношение модел, вие се хващате пак за казуистиката какво бил срещал Дендно, пък кво не бил, па не били всички такива... Изключенията не правят правилото.

И да, зубренето не отрича разбирането, особено при желание за максимално изпълване с информация по дадена материя.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

... Ти да не мислиш, че ако той беше ученик сега нямаше да може да влезе в СУ специалност физика?

Явно не познаваш добре системата ни. Днес влизат и с двойки, но преди време (30-40 години назад) можеше и да не влезе в СУ-то.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От dafkai
      Здравейте! Ако може някой да ми помогне с тези задачи, качил съм снимка, също ще ги препиша тук. 
      Спешно ми трябват! Имам нужда само от тези 2 задачки, другите са направени и съм ги задраскал. много ще съм ви благодарен! 
      Зад(1)-Намерете стойностите на тригонометричните функции, ако ъгъл 'а'    е равен на:
      а) cos 405*
      б) sin 780*
      в) tg 240*
      г) cotg 210*
      Зад(2)- По дадена стойност на една тригонометрична функция намерете стойностите на останалите тригонометрични функции
      cos a = 3/5   и   а€(пи, 3пи/2) 
       
      Този знак който сложих-(€), имам предвит, че е знак за принадлежност. 
      Може да видите снимката, за по- точно. 

    • От Б. Киров
      1. Берта Моризо
      Берта Моризо е родена в Bourges, Франция, в богато буржоазно семейство. Баща й е бил префект на департамента в Шер. Майка й била племенница на Жан-Оноре Фрагонар, един от най-плодотворните художници от ерата на Рококо. Берта имала две по-големи сестри и по-малък брат. Семейството се преместило в Париж през 1852 г., когато Моризо била дете.
      По онова време е било обичайно за дъщерите на буржоазните семейства да получават художествено образование, така че тя и нейните сестри били обучавани частно.
      През 1857 г. един от учителите й запознал Берта и сестра й Едма с галерията в Лувъра, където двете можели да изучават изкуството на старите майстори чрез копиране на картини. Музеят обаче им послужил и за друга ключова цел, тъй като им дал възможност да се запознаят с талантливи млади артисти, като Мане и Моне.
      По-късно Жозеф Жиард, първият учител на Берта, станал директор на École des Beaux Arts и я представил на Камий Коро, френски художник, който силно повлиял нейните ранни пейзажи.
      Като студенти по изкуство, Берта и Едма работели в тясно сътрудничество до 1869 г., когато Едма се омъжила за военноморски офицер, преместила се в Шербург и имала по-малко време да рисува. Писмата между сестрите показват любов между тях. Едма напълно подкрепяла работата на Берта като художник и техните семейства винаги са били близки.
      Моризо се регистрирала като лицензиран копист на картини в Лувъра, където се сприятелила с други художници, включително Камий Коро. До 1863 тя учила живопис при Achille Oudinot, друг художник от групата на Барбизонците. През зимата на 1863-64 е учила скулптура при Aimé Millet.
      Тя никога не е била доволна от работата си и е унищожила почти всички свои работи, направени от нея преди 1869 г. Живописвайки на открито, тя е играла със светлината и сенките, с използването на акварели, които са лесни и бързи за нанасяне. По това време Берта започнала да се интересува от пастел.
      През този период тя като цяло е практикува акварели. Изборът й на цветове е бил доста сдържан; обаче деликатното повторение на нюансите прави един балансиран ефект. Благодарение на специфичните характеристики на акварелите като среда, Моризо успява да създаде прозрачна атмосфера и почти ефирен допир, които допринасят за свежестта на нейните картини.
      Моризо нанасяла цветовете много бързо, но също така се подготвяла много старателно предварително. Първо, тя правела безброй изследвания на своя предмет. Нейните теми многократно били извличани от нейния живот, затова тя ги познавала добре. Та правела много предварително скициране като подготовка, така че в окончателния вариант творбите й изглеждат сякаш са направени „ с един единствен удар на четката“. Освен това, когато ставало неудобно да се рисува на открито, висококачествените акварели, направени на подготвителните етапи, й позволявали да продължи да рисува по-късно в ателие.
      От 1885 г. рисуването започнало да доминира в творбите на Моризо. Тя активно експериментирала с въглен и цветни моливи. Това, което изглежда парадоксално е, че възраждащият й се интерес към рисуването е бил мотивиран от нейните приятели-импресионисти, които са известни с разливане на формите, а не с контур.
      Моризо започнала да използва техниката на квадрат и точка в средата на листа, за да фиксира точно композицията си върху платното. Използвайки този нов метод, тя била в състояние да създаде съвсем нови типове композиции, в които се появило по-сложно взаимодействие между фигурите в картините. Тя подчертавала композицията и формите, докато нейните импресионистични четки оставали за финалната фаза.
      Оригиналният й синтез на импресионистко докосване с широки удари на четката и светлинни отражения и графичен подход с ясни линии прави отличителни нейните творби.
      Картините на Моризо се коментират като пълни с "женски чар", който се отличава с елегантност и лекота. Нейните мазки са толкова леки като докосването на криле от пеперуда.
      Около 1880 г. тя започва да рисува върху негрундирани платна - техника, с която Мане и Ева Гонзалес също са експериментирали по това време, а нейната четка става по-свободна. Произведенията на Моризо са почти винаги малки по мащаб, а стилът и техниките, които прилага тя, са много вдъхновени от нейните приятели-импресионисти. Вдъхновена от Мане, тя запазва използването на цвят до минимум при конструирането на мотив. В отговор на експериментите, проведени от Едуар Мане и Едгар Дега, Моризо използвала едва оцветени бели петна в платното, за да хармонизира картините. Подобно на Дега, тя работела с три медии едновременно в една картина: акварел, пастел и маслени бои. През втората половина от кариерата си тя се учела от Реноар, като имитирала някои от мотивите му.
       

      The Old Track to Auvers, 1863, Oil on canvas, 45.5 x 32.3 cm

      Landscape, 1867, Watercolor on paper, 14.5 x 22.7 cm

      The Mother and Sister of the Artist, 1869-70, Oil on canvas

      Peonies, 1869, Oil on canvas, 40.8 x 33 cm

      The Pink Dress, 1870, Oil on canvas

      The Cradle, 1872, Oil on canvas, 56 x 46 cm

      Balcony, 1872, Oil on canvas, 61 x 50 cm

      Reading, 1873, Oil on canvas, 45.8 × 71.5 cm

      Eugène Manet on the Isle of Wight, 1875, Oil on canvas, 38.1 × 46 cm

      A Woman and Child Seated on the Grass, 1875, Watercolor over graphite, 164 x 221 mm

      Girl at the Ball, 1875, Oil on canvas

      Woman with the Fan, 1876, Oil on canvas, 62 × 52 cm

      Young Girl in a Ball Gown, 1879, Oil on canvas, 71 x 54 cm

      Julie Manet in a Canopied Cradle, 1879, Watercolor and gouache, 18 x 18 cm

      The Artist's Daughter, Julie, with her Nanny, 1884, Oil on canvas, 57.2 × 71.1 cm

      A Woman Seated at a Bench, Watercolor over traces of graphite, 20 x 28 cm

      Young Woman Raising Her Hair, 1894, Oil on canvas, 65 x 54 cm
    • От lila_va
      За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието.
      Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители.
      Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития.
      Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море.
      Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна
       
    • От Tsar Shishman
      ДО
      МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
      ДО
      НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
       
      ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии
       
                  Уважаеми дами и господа,
                  В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти:
      ·         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта.
       
      ·         В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите  на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. 
       
      ·         Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения.
       
      ·         Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България.
      С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения:
      1)      Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна.
       
      2)      Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ.
      По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени.
      Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще.
                  Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя.  
       
      С уважение,                                                                                      
       
      Ангел Златков, докторант към СУ                                          
      Анна Адамова, докторант към БАН                                      
      Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН
      Даниел Стоев, докторант към СУ                                           
      Делян Русев, докторант към СУ                                  
      Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН
    • От Р. Теодосиев
      Конкурсите се организират  като част от проекта FRESH (Европейска нощ на учените) финансиран от Европейската комисия.

      Всичко около нас е наука, а новите технологии ни позволяват да покажем, че всичко е FRESH. Покажете, че науката е интересна, забавна и може да привлече повече млади хора.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VIDEO” ->
       
       

      Конкурсът е насочен към подпомагане на децата и младежите с увредено зрение. Той включва прочитане на глас и запис на аудио файл на материали с научно-популярно съдържание.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА „FRESH VOICES”->
       

      Конкурс за есе на тема “Как се виждам в света на науката и технологиите”.
      Участниците могат да бъдат момичета и млади жени на възраст от 12 до 29 години. 
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH GIRLS”->
       

      Конкурс за рисунка за участници със слухови проблем. Темата е “Как се виждате в света на науката”.
      Участниците могат да бъдат деца и младежи от 5 до 29 г.
      РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРС „FRESH TOUCH”->
       
      ***
      НАГРАДИ
      ПЪРВА награда: електронен четец с всички електронни броеве на БГ Наука + допълнените и специализираните.
      ВТОРА награда: Научна тениска по избор, книга на научна тематика по избор (от магазина на Българска Наука: kupinauka.com) и юбилейната книга на БГ Наука на хартия, Том 1
      ТРЕТА награда: Научна тениска по избор от магазина на Българска Наука kupinauka.com.

       
      ***
      Контакт с нас: admin@nauka.bg
      ***
      Европейска нощ на учените 2016-2017
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...