„Беше ли готово българското общество в началото на 20 век за Балканските войни – поглед от 21 век”

[Aspandiat]

ИНСТИТУТЪТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – БАН

О Р Г А Н И З И Р А

Лекция на тема „Беше ли готово българското общество в началото на 20 век за Балканските войни – поглед от 21 век”, в рамките на дискусионния семинар „Актулни проблеми на историята и историографията”.

Лектор: д-р Димитър Митев от Института за исторически изследвания-БАН.

Лекцията ще се проведе на 19 февруари (вторник) 2013 г. от 16.30 часа в Големия салон на бул. Шипченски проход №52, бл.17, партер.

Входът е свободен!

[glishev]

Интересна тема, със сигурност. За жалост съм на бачкане, та ще пропусна. Надявам се който отиде, да сподели впечатления.

Но това не пречи и тук да си спретнем дискусийка по темата.

По моему обществото е било готово за една бърза война; но не и за бавното чакане на мира, още по-малко за Междусъюзническата, а най-малко от всичко - за поражението. Българите са се оказали прекрасни войници, но загубата им е навредила много дълбоко. Просто страната не е особено голяма и трудно се съвзема от този исторически шамар.

[КГ125]

Българското общество е било повече от готово за войната, но е било повече от неподготвено ПОЛИТИЧЕСКИ за нея.

Един социалнополитически анализ ще покаже, че имаме:

1/ трайно натрупано позитивно мислене и интегритет, резултат на златния следосвобжденски век - т.е. 35 години, де - на България;

2/ високомотивиран патриотично насочен народ и високомотивирана армия;

3/ професионално патриотично и крайно ефективно офицерство; първокласен редови състав на армията.

4/доста добро обществено богатство;

НО

5/ погледа върху политическите ефективи на България не е розов. Тя се е облегнала изцяло на Русия; последната е облегчена от махането на демонизирания Стамболов /ако имаше някой, който можеше да доближи Русия до Проливите, това беше само и единстено той! но в Петербург не го видяха... / и гради Балкански съюз.

Никой във висшето политическо ръководство, там, дето е есенцията на политиката на една страна, нито мисли, нито прави нещо по въпроса за предотвратяване на един бъдещ вътре балкански конфликт....

България има по много от всичко в това наистина златно време, само няма Политика.

[glishev]

Е, да де, за това ми е думата.

Но има и друга, съвсем не политическа страна. Става дума за самите войници. Те са готови да се срагават, но не са съгласни това да продължава дълго време. Нито пък особено им харесва да се бият с довчерашни съюзници, каквото и да им се обяснява. Да не говорим, че от отец Дочев вече знаем, че даже и по окопите простият войник е бил напълно наясно, че Румъния просто ще влезе в Добруджа и няма кой да я спре. Знаело се е още в есента на 1912! Е, при тези обстоятелства колко да е готов войникът да воюва? Нали трябва да е уверен, че ще победи, че дари и да загине, това ще е добре за собствените му деца? А нашите така наречени държавници обещават победи, но не могат да обещаят резултат от тях. В известен смисъл войниците са готови само за блицкриг, а правителството за нищо не е било готово.

В крайна сметка победата се оказва на страната на елегантния румънски "помирител" (а донякъде даже и на железния турски нерв, при все че връщането на Одрин е повече от Пирова победа). Реалната полза за България е само излазът на Егейско море, но в 1913-1918 той няма как да бъде използван. Сърбия е доволна от разширението си, а иначе вероятно най-сериозна придобивка получават гърците със Солун и албанците, които пък най-сетне се виждат едва ли не нация. Всички печелят, половината не са доволни, България сама се е вкарала в невероятно гаден капан, а на това отгоре е предизвикала международна неприязън.

[КГ125]

Именно! България разчиства пътя на Гърция и Сърбия на балканите, за да получи отнемане на Добруджа от Румъния и за да се окаже, че всички жертви в Тракия са били на вятъра.

Но най-вероятно България няма никакъв друг избор, от мига, в който влиза в Балканския съюз. Гешов е глупак, Данев е тъпак, Фердинанд е некадърник.

Българския народ, обединен в армията си, е велик, но той не може да прави политика.

Редактирано 20, 2013 от КГ125

[Galahad]

България в много отношения не е била готова за една такава война и логично е загубила:

1. Външнополитически - България не е имала никакъв гръб. Сърбия и Гърция са се подкрепяли, а и Румъния ги е подкрепяла. Когато сърбите нападат България при Съединението зад тях е седяла Австро-унгария и ги е спасила от погрома, в който се били забъркали. България е нямала такъв гръб и си е изпатила.

2. Емоционално -българите не са били готови да схванат, че няма вечни съюзници и вечни врагове, а вечни интереси - в случая е трябвало да се направи сметка България да отстъпи на Турция онова, което и без друго е дала и като ги компенсира и с гръцките, албанските и сръбските придобивки да си запази останалото. В крайна сметка през ПСВ България и Турция са съюзници, но само за да загубят отново заедно, защото желязото се ковяло докато е горещо. На българите ама много им е липсвала политическа гъвкавост.

3. Военно - България е нямала резервен вариант в случай че Румънците ударят.

[Warlord]

В тези отношения - да. Но предметът на лекцията доколкото се разбира от заглавието ще е изцяло народопсихологически, един вид имали ли са кураж обикновените хора да тръгнат на война, ами - да, има ли са, при това с желание и то огромно. И това е единственото позитивно нещо в цялата работа, всички останали фактори обаче старателно го съсипват - дипломацията, командването, организацията...

[glishev]

Може би не са съзнавали какво е да тръгнеш на война. Единствената, която дотогава са водили, е Сръбско-българската, а тя си е малка война (нелишена от слава и блясък). Българите може и да са "прусаци на Балканите", но се оказва, че им е липсвал онзи хъс да се бият като обезумели, дълго и без отдих, който някога са демонстрирали, да кажем, прусаците в Седемгодишната война. Били са готови да идат на война, но не и да останат дълго в нея. Фатална липса на постоянство, от която страдаме и днес.

[mitaca]

Не е така,защото въпреки, че не тръгваме със същия хъс в ПСВ, там проявяваме и хъс и упоритост (особено с/у румънците).

[Last roman]

Май българското общество никога не е готово.

[КГ125]

За война е било готово. Ако не бяаха съзнавали, г-нъ Глишевъ, нямаше да се бият така. За политика, дипломация, врътки и наглост не е било готово.

Пашич с възмущение отхвърля предложението да се платят 18-тте обсадни оръдия за Одрин - как може, докачала се Сърбия на чест. Но да поиска цЕла Македония срещу тия оръдия не го възмути хич.

Падение балканское великое. Ето за това не е била готова България нито народопсихологически, нито никак.

Впрочем ходи ли някой на тая лекция? Каза ли се нещо?

[Last roman]

да де - за кьотек и патаклама винаги е готово. За последствията от това - не.

Редактирано 20, 2013 от Last roman

[КГ125]

Точно.

[Warlord]

Били са готови да идат на война, но не и да останат дълго в нея. Фатална липса на постоянство, от която страдаме и днес.

Е то никой не желае продължителна война. През 1914 г. мотивацията и хъса на германците си ги има и то доста солидно, само че всички те, както и французите и англичаните са били с идеята, че войната ще продължи най-много 3-4 месеца и за коледа вече ще са си по домовете. Уви предстояло им е да прекарат няколко поредни коледи, а и времето между тях в замръзналите окопи...

Та такова нещо никой не желае, особено пък малка страна с аграрна икономика като нашата, която и да иска няма как да я поддържа дълго.

[glishev]

Всъщност в Първата световна фронтът рухва при първата по-сериозна офанзивна кампания срещу България. Знаем, че Сърбия и Румъния са победени бързо и не без помощта на Австрия и Германия. А никой не оспорва, че българите са били напълно годни да стават, да отиват на война - и да побеждават.

Но не са били подготвени да издържат на чакането, на отдалечеността от домовете си, на скуката и неизвестността. Не са били готови да си мълчат, да търпят и да чакат заповед, каквато и да е тя (КГ разказваше тук поучителната история за войската, която не ебава да изпълнява). Едно и също си проличава и в 1913, и в 1918. Смелостта им е неоспорима, но и липсата на търпение - също. Нервите им не издържат. Владайското въстание (както и критиките към всичко и всички още в 1913) го показва.

Точно това казвам и аз, Лорде. Пък и Романа добре го е казал.

Да, причините сигурно са в това, че имаме малка и предимно аграрна страна. Във всеки случай ефектът от тях е ясен - България може да спечели само изолирани светкавични кампании. Удължи ли се работата, изгубена е.

[resavsky]

Глишев ама въобще не си прав.Настъплението на Антантата от септември 1918 г е поне четвъртото голямо настъпление на Македонския фронт.Другите са отбити къде по лесно къде по трудно.

[glishev]

Не ми се спори, виж пак какво точно съм написал. Ето защо, джентълмени, предпочитам БС.

[resavsky]

Ами написал си че фронтът рухва при първата по сериозна офанзива на неприятеля.Което просто не е вярно.Само през 1917 г. има две големи настъпления на съглашенците /пролетно и есенно/ които спокойно могат да се сравнят с това от септември 1918 г.Само че тогава фронтът не рухва.Или пък през март 1918 г. има голямо настъпление точно в района на Добро поле когато българските позиции са превзети но една отчаяна контраатака спасява положението.

[Warlord]

Глишев, лошо няма да гледаме либерално и самокритично на нещата, стига това да не е самоцел и едностранчиво.

1-во, както Ресавски казва твърдението, че при първата по-сериозна офанзива рухваме, не е вярно и не можеш да го оспориш. Това става след като в продължение на 3 години държим сами един много дълъг фронт през пресечени местности от Вльора до Кавала, срещу англичани, французи, сенегалци, сърби и гърци. Които не само че ни превъзхождат числено и имат много повече и по-добро въоръжение, но имат и много повече снаряди и муниции, въобще снабдяването от колониите на Антантата им позволява да ползват колкото си искат припаси и провизии. Докато ние от закъсалите германци и австрийци нищо не получаваме. Към края снарядите стават толкова малко, че дори не можем да отвръщаме на артилерийските подготовки на врага, да не говорим, че ни обстрелват и с бойни отровни газове, артилерията ни стреля само при крайна необходимост каквато е имало при английския щурм на Дойран например. Положението с храната е станало още по-трагично, дори и офицерите е трябвало да се задоволяват с мухлясал хляб и сирене... ако има.

Освен всичко друго още в началото имаме реалния шанс да изтикаме англичаните и французите от балканите и войниците го виждат това. Но спираме по заповед на Макензен на позициите на Солунския фронт и започваме изтощителната и безмислена позиционна война именно защото нашия съюзник не желае ние успешно да изгоним врага от Балканите, просто защото тези сили ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу немците.

Отделно от всичко това 90% от населението са обикновени селяни - имат домове, семейства и стопанства, за които реално се сражават и искат да се върнат при тях, но не им го позволяват с години, те въобще не знаят какво се случва там, пристигат дори новини за разрушителни земетресения в Търновско, никой не им дава да се върнат и тогава, няма кой да оре на полето, няма храна нито за изоставените им семейства, нито за тях на фронта.

Кой искаш да има добра мотивация при това положение?!!! Кой би удържал тоя фронт в тази ситуация? Германците, руснаците, японците или британците на наше място не биха издържали по-дълго или пък вечно може би е трябвало да издържат за да не ги критикуват либералите!

Владайско въстание викаш? Знаеш ли колко души участват в него? Едва 8000 души. Това е 0.8% от цялата българска армия, всички останали въпреки собственото си недоволство остават на фронта.

Друго - австрийска помощ, не получаваме никаква - австрийците са разбити почти веднага и от сърбите при Дрина и от румънците в Трансилвания. Когато германците идват те просто спират контранастъпленията им срещу австрийците, а ние през това време се бием сами срещу сръбските и румънските части срещу нас, които ив двата случая ни превъзхождат числено (особено румънските) и в двата случая са разгромени с лекота и в кратко време. Съпорта на германците, доколкото го има по-скоро ни бави, бавят ни нарочно при влизането в Косово за да влезнат първи те в Прищина, заемат шосетата и жп линиите оставяйки за нас черните пътища и чукарите и тн.

Нека като сме тръгнали да критикуваме да си кажем всичко.

[stinka (Rom)]

То е ясно, че страните с колонии имат по-добра ресурсна осигуреност, следователно могат да си позволят дълги и изтощителни години война. Докато обратно страните с достъп до малко ресурси се насочват към блицкригове.

Тоталната мобилизация е грешка, в аграрна страна като нашата при практически немеханизирано земеделие да се отнемат за години всички мъже и теглилни животни ще доведе до силен удър срещу земеделието у нас. А то е основа на икономиката ни.

Не случайно по време на Втората Балканска морала в армията пада, лято е, жътва е войниците искат да си ходят да жънат.

Разбира се че не е готова България в нач. на 20 век за войните. Лъсват стратегически грешки породени от липсата на държавнически опит. Това е млада държава сме.

И сърби, и гърци, и румънци, и турци са губили войни преди нас в 19 век, ние не.

[mitaca]

Лорде само да допълня, че с нас е и 11-та (или 9-та беше?) германска армия, верно не и знам числеността и спирането не е само по желание на Макензен, а защото Румъния се включва във войната. А иначе сте прави за офанзивите на Антантата. Не е само последната има поне още две сериозни преди това, както и за пълната доминация на англо-френцо-сърбо-руснаците (май една дивизия имае там поне) в боеприпаси и продоволствие особено към края. По отношение на БС, аз пук затова се отказах от този форум. Там всяяка линия, която не е успоредна на партийната, пЪрдон, на форумната управа освен, че изначално е грена не подлежи на обсъждане (хеле пък критика!).

[alvassareiro]

българската армия е готова за войните, ние сме войнолюбив народ. политическата класа обаче не е подготвена, защото традиционно българските политици са посредствени хорица. ей на, и прославения и въжделен от някои другари тука 19 майски преврат си е дело на югославската агентура у нас, купила генщаба ни.

Редактирано 21, 2013 от alvassareiro

[КГ125]

Всъщност в Първата световна фронтът рухва при първата по-сериозна офанзивна кампания срещу България. Знаем, че Сърбия и Румъния са победени бързо и не без помощта на Австрия и Германия. А никой не оспорва, че българите са били напълно годни да стават, да отиват на война - и да побеждават.

Но не са били подготвени да издържат на чакането, на отдалечеността от домовете си, на скуката и неизвестността. Не са били готови да си мълчат, да търпят и да чакат заповед, каквато и да е тя (КГ разказваше тук поучителната история за войската, която не ебава да изпълнява). Едно и също си проличава и в 1913, и в 1918. Смелостта им е неоспорима, но и липсата на търпение - също. Нервите им не издържат. Владайското въстание (както и критиките към всичко и всички още в 1913) го показва.

Точно това казвам и аз, Лорде. Пък и Романа добре го е казал.

Да, причините сигурно са в това, че имаме малка и предимно аграрна страна. Във всеки случай ефектът от тях е ясен - България може да спечели само изолирани светкавични кампании. Удължи ли се работата, изгубена е.

По - скоро Глишо, са видяли, че играта е загубена и са загубили вяра. Има свидетелства как обикновените войници са следели жадно новините от Вердюн. И като са разбрали, че пробив няма, е станало ясно и на последния човек, че пак губим.

Иначе като твърдост на духа - не бих се съгласил - българите са едни от на-големите "говеда" в най-бляскавия смисъл на тази дума, ако става дума за твърдост.

Редактирано 21, 2013 от КГ125

[kramer]

Митак, група армии "Шолц" на Македонския фронт през ПСВ се състои от 1 българска и 11 германска армия.

Интересното е, че 11 германска армия се състои от български дивизии - 62 корпус - от сборната, 1 и 6 пехотни дивизии, 61 корпус - от 2, 3, 4 пехотни дивизии и германската 302 пехотна дивизия, която пък се е състояла от 8, 9, 27 и 69 български пехотни полкове, т.е . само щабът и щабните подраздаленеия са били германски.

http://ariergard.net/index.php?option=com_content&view=article&id=63&limitstart=19

http://ariergard.net/index.php?option=com_content&view=article&id=63&limitstart=16

Редактирано 21, 2013 от kramer

[Galahad]

Германците, германците ... ами две световни войни са загубили, а и ние покрай тях.

А и какво значи психическа готовност? В смисъл просто да са ентусиазирани - той българинът кога влезе в кръчма, та чак докато излезе все е ентусиазиран. Дали са си давали сметка за нещата, които посочих по-напред и са намерили решение за тях - това вече е съвсем друго. Какво значи, че са психически готови за война, ама дошла жътвата, прочели лоша статия и им е минал мерака. ами като си тръгнал на война, това означава, че си тръгнал да се бориш. Като не са били готови за това, на молитви да бяха карали, повече щяха да постигнат.