Кризата. Крахът на неолибералния модел. САЩ, Испания и Португалия.

[alvassareiro]

абе ако питаш мен кризата си е точно катастрофа. амортизацията си е амортизация и може да се сравни с частните фалити на некадърниците.

сега да видим какво се случва след 2002. Налага се значи еврото като политически проект на Франция да озапти и да държи под контрол германската икономика, и след сто срещи се установяват разни механизми и стандарти, изразяващи стремежът на Германия да контролира нещата стабилни, стабилни цени, финансова дисциплина, нисък бъджетен дефицит и външен дълг, и ударите от страна на Франция по тея критерии, щото французите искат да има растеж, не стабилност.

след продължителни преговори между 1999 и 2002 страните от западна, централна и южна европа приемат еврото, макар някои, като италия, испания, португалия и гърция хич да не отговарят на критериите. Е нагласяват сметките, някои измислят нови данъци, други национализират частни пенсионни фондове, трети като гърците лъжат та мажат и най-сетне въвеждат мечтаното евро.

проблемът тук е, че за повечето европейски страни от периферия еврото се възприема като крайна цел, а всъщност е точно обратното - еврото е начало на огромни предизвикателства и изпитания към икономиките им.

да предположим, че икономиката е кола. за да приемеш еврото, трябва да си мерцедес S класа. Повечето страни от калибара на Гърция и Португалия взимат един фиат темпра и го тунинговат, та само външно да прилича на мерцедес. Допускат ги до състезанието.

да де, ама сега техните маскирани фиати трябва да се състезават с истинските мерцедеси на страни като Германия. Как ще стане тая работа? тея държави от периферия вече не могат да догонват немската конкурентноспособност, като обезценяват валутите си, щото нямат такива. Производителността им рязко пада, вносът нараства. Наред с това еврото се утвърждава като силна валута, която още повече намалява конкуретноспособността им. Увеличават се заплати с предизборни цели, бюджетният дефицит расте, расте и външният дълг.

Отделно от това ЕЦП поддържа умишлено ниски лихви по кредитите, за да подсили еврото. Това отключва портите на ада. Държавите от периферията почват да теглят кредити като луди на ниски лихви. Тези пари се пропиляват буквално на вятъра - публичният сектор ги пилее по непродуктивни инвестиции като строежи на магистрали, стадиони, спортни зали, като голяма част от тях са окрадени чрез корупционни схеми. частният още по-лошо - в имоти, къщи, апартаменти, ваканции, коли. потоци пари се стичат от средна и западна европа към юга.

западът обаче също има интерес от това, тъй като със заетите пари южните страни купуват стоките, които той произвежда. създава се огромен дефицит в техните икономики - страни като португалия и гърция на година харчат между 10-20% повече от това, което произвеждат. Това са пари, които не са генерирани от техните икономики, евтини, лесни пари, дошли от вън.

както казахме по-горе, расте външният дълг, расте бюджетният дефицит, пада производителността. нужно е само един трус, за да отпуши катастрофата.

трусът това е фалитът на амирекански банки през 2008. Това предизвиква огромно недоверие в световната банкова система, защото никоя банка не знае коя е купила от токсичните американски секюритизации на лошите ипотеки. затова банките спират да си заемат пари от страх, че една може да повлече другите. рязко секват парите към европа, а оттук и от европа към периферията на европа. лихвите скачат.

фирмите, останали без пари, фалират, това повлича банките, които са им дали кредити. Безработицата расте. страните от западна европа се втурват да спасяват банките си, а тези от южна и източна европа се обръщат към МВФ.

става ясно обаче, че както и германия е настоявала, никоя европейска държава няма да погасява дълговете на други държави. Немците вече се управляват от поколение, което не помни ВСВ, не изпитва вина за холокоста и хитлер, и затова не се чувстват длъжни да изкупват вината си с пари и пак пари за щяло и нещало из цяла европа.

нещата са толкова трагични, че страни като гърция имат 12% бюджетен дефицит при лимит от 3% и несъизмеримо висок външен дълг. в първите месеци след началото на кризата повечето южноевропейски правителства се юрват като луди да прилагат кейнскиански методи за справяне с нея, демек държавата да инжектира милиарди в икономиката, за да генерира заетост, потребление и приходи. Както казва Кейнс, по-добре държавата да плаща на някой да копае дупки и после да ги зарива, защото така плаща данъци и потребява, отколкото да му плаща обещетение за безработица.

да обаче кейнс тук е неприложим. Първо, националните бюджети нямат пари, които да ижектират в икономиката. А според него тези пари трябва да са излишъците, натрупани в добри години. Само че в добрите години периферията не е трупала излишъци, а дефицити. затова изходът е да се трупат нови дългове, за да погасим старите. В началото, докато не е ясна позицията на Германия, страни като гърция, португалия и испания, получават още кредити, за да правят финансови инжекции в икономиката си, дългът им расте още повече.

другият проблем с кейнсианските решения, е, че те са замислени за една относително затворена икономика, с държавни протекции. В 2008 нещата далеч не са така. Става така, че държавните инжекции не са от натрупани излишъци в бюджета, а от нови кредити, и с тях хората отиват в супермаркета и купуват вносни стоки. Така не само се трупа бюджетен дефицит, но още повече нараства въшният дълг.

след изясняване на немската позиция кредитите секват. вече никой не иска гръцки или португалски облигации, а ако има се опитва всячески да се отърве от тях. държавите затъват.

е, става ясно, че ако периферията обяви фалит, това ще повлече банките кредиторки, а те немската икономика. Затова на преден план излиза ЕЦБ, която изкупува държавните дългове, с цената на огромни мерки за икономии в периферните държави.

Редактирано Март 6, 2013 от alvassareiro

[Пандора]

естествените регулатори на пазара са фалитите на неефективните фирми. не икономическата криза.

Проблемът с фалиралите фирми е по-сложен,въпросът е че много са маймуните на клона,а пазарът е ограничен и няма място за всички.Зарад едни келяви краставици лани измряха 11 човека,тъй,че конкуренцията е безмилостна.Сега,ако ми кажеш как на пазарите на ЕС чрез регулация да пробутаме повече български краставици,ще те поздравя.

[alvassareiro]

е, мисля, че е ясно на всички как се оцелява на пазарната конкуренция. Чрез качество и привлекателни цени.

[Emil z Lonneberg]

Или предлагайки продукт-убиец на пазара (като продуктите на епъл).

[Пандора]

е, мисля, че е ясно на всички как се оцелява на пазарната конкуренция. Чрез качество и привлекателни цени.

Там е работата ,че от Брюксел ни регулират и май чак толкоз не се интересуват от качеството

[Doris]

проекти, субсидии, програми...

[Alexander_Nevski]

накратко

западният свят стигна до положението да няма win-win изход от драмата

чакайте окончателните катаклизми

[alvassareiro]

и това поради разпасаната политика на комедианти като рейгън.

[Exhemus]

а

нещата са толкова трагични, че страни като гърция имат 12% бюджетен дефицит при лимит от 3% и несъизмеримо висок външен дълг. в първите месеци след началото на кризата повечето южноевропейски правителства се юрват като луди да прилагат кейнскиански методи за справяне с нея, демек държавата да инжектира милиарди в икономиката, за да генерира заетост, потребление и приходи. Както казва Кейнс, по-добре държавата да плаща на някой да копае дупки и после да ги зарива, защото така плаща данъци и потребява, отколкото да му плаща обещетение за безработица.

да обаче кейнс тук е неприложим. Първо, националните бюджети нямат пари, които да ижектират в икономиката. А според него тези пари трябва да са излишъците, натрупани в добри години. Само че в добрите години периферията не е трупала излишъци, а дефицити. затова изходът е да се трупат нови дългове, за да погасим старите. В началото, докато не е ясна позицията на Германия, страни като гърция, португалия и испания, получават още кредити, за да правят финансови инжекции в икономиката си, дългът им расте още повече.

другият проблем с кейнсианските решения, е, че те са замислени за една относително затворена икономика, с държавни протекции. В 2008 нещата далеч не са така. Става така, че държавните инжекции не са от натрупани излишъци в бюджета, а от нови кредити, и с тях хората отиват в супермаркета и купуват вносни стоки. Така не само се трупа бюджетен дефицит, но още повече нараства въшният дълг.

При нас Бойко с магистралите, едва ли се е сещал, че прилага кейнсиански методи. Между прочем, не знам колко работни места е създал, като всички бяха възложени на чужди фирми. А иначе Кейнс щеше да работи доста добре, стига да има акъллии дето могат да го прилагат. Нека малко да те поправя за копането и зариването на дупки - Кейнс казва да вземат, например, да копаят канал който днес не е нужен, но утре сигурно ще послужи за напояване. Т.е. каналът ще добие своята ценност в бъдещ период. Ако можеше аз бих го финансирал със свежо-напечатани пари, без да се опасявам, че ще предизвикам инфлация. Каналът, даже и да струва повече отколкото ще произведе, погледнато в държавен мащаб, ще произведе повече чрез повишената производителност на селското стопанство около него. По същия начин може да се погледне организирането на държавно производство на таблети с вносни части. Хе хе ще кажат някои - че те само частите ще са по-скъпи от един китайски таблет? Е да, но в таблета не всичко е хай-тек. Пластмаса, платки, софт и някоидруги дреболии и сега можем да ги произвеждаме тук. Какво остава - вносните части вече струват по-малко от въпросния китайски таблет. Нашият наистина ще струва повече, но принадената стойност ще се развърти на вътрешния пазар и ще засили много други сектори. Сега ще кажете - кой ще купи нашият по-скъп таблет? - държавата, за своите чиновници и служители. Освен това и частници, които са зависими по някакъв начин от държавата / стимули нещо като опрощаване на лихви и т.н./

Държавата би могла да изработи лостове за поддържане на вътрешни производствено-консуматорски кръгове - малко насила, но няма как.. Не е нужна международна конкурентоспособност. Въпросът е на оживяване

Това го прилагат всички /умни/. Помните ли французите от последния полицай до президента караха онзи смешен ситроен-жаба. Няма мерцедес, няма БМВ. Всичко френско, нищо че не е хай-тек.

Английската кола от това време пък беше истинска отврат, но те си я обичаха и възнасяха. Да не говоря за 100 годишния живот на английската телефонна будка.

Вижте сега мебелировката на българските учреждения. При наличие на толкоз много мебелни фабрики, колко от мебелите са български?

БДЖ загива, а защо на чиновниците се признават командировки с друг вид транспорт. Щеше ли да бъде така, например, в Германия?

[alvassareiro]

влагането на средства в магистрали, стадиони и зали разсипа испания и португалия. там магистрала до магистрала. и? пари се влагат в продуктивни производства, не в бетон. бойко разправя, че магистралите подпомагат бизнеса, ама бизнес няма. остават едни голи магистрали само.

за кейнс. прясно напечатани пари няма как да има, понеже сме в борд. инак идеята не е толкова лоша, то точно това правиха цяла южна европа преди еврото. нямаш ли излишък, печаташ пари. остава обаче другият пробрем - чуждите фирми, които са окупирали икономиката ни, ги изяждат, и така трупаш не само дефицити, но и дълг.

[alvassareiro]

сега. преди да изясним перспективите пред еврото, да видим как може да се реши дълговата криза. оказва се, че между 2001 и 2008 немсакта икономика е станало 40 пъти по-производителна от икономиките на европейския юг. това ще рече, че за единица продукция в гърция се дават 100 евро разходи, а за същата единица в германия 60 евро. разбира се, процентите варират за всяка една държава, но средното е толкова, около 40 процента.

за да догонят германия, и най-вече да решат дълговата си криза, държави като гърция и испания трябва да започнат да произвеждат повече от продукти, които другите желаят да купят, на цени, които са атрактивни. това е пазарът. не дотации и тн. с други думи трябва да се наложи баланс между внос и износ. традиционно за южноевропейските държави вносът е в пъти повече от износа. вносът в състояние на дългова криза трябва да се вдигне.

как става това? ами традиционно има четири основни начина. първо, чрез обезценяване на валутата. второ, чрез директно орязване на заплатите, трето чрез намаление цените за суровини, четвърто чрез държавен фалит.

от тези алтернативи цените на суровините трудно мажем да им влияем, те са международни. държавен фалит никой не би допуснал, защото това ще завлече банките кредиторки и ще създаде проблеми на правителство като немското. значи трябва да се орежат заплатите.

и точно това са правели винаги южните икономики. само че ако отидеш и кажеш на хората от утре ви орязваме заплатите с 15% стой та гледай какви стачки какво чудо. а и няма да те преизберат. затова си има трик. държавата почва да печата пари, умишлено създава инфлация и обезценява местната валута. така се съзвава традиционно средно до 30% годишна инфлация през 70те и 80те в испания, италия и тн. После правителството вдига заплатите с 15 % и всички са доволни. а всъщност вдигайки заплатите с 15% ги е намалило с 15% предвид инфлацията.

така продуктите, произведени с тези намалени заплати стават по-евтини и се купуват повече навън, а обезценената местна валута прави вносните стоки по-скъпи, щото за тях се плаща в чужда валута, и се ограничава вносът. т.е печатиш пари и увеличаваш износа, ограничавайки вноса.

сега, облаче основният проблем на държавите от евро зоната е, че са в евро зоната. вече не могат да обезценяват еврото както са обезценявали песетата, лиретата, драхмата и щукудуто, защото германия, която е вманиачена по ценова стабилност и инфлация, няма как просто да позволи.

поради тази особеност държави, които собствени валути, като ирландия, исландия и прибалтийските републики, които първи влязоха в кризата, вече излизат.

затова единственият изход от тази криза за страните от евро зоната е директно и то драстично орязване на заплати, пенсии и всякакви други социални разходи.

понеже няма възможност да се печатят пари и да се акумулира инфлация, единственото, което има същия ефект, е директно орязване на заплатите. освен, че това намалява разходите за производство и вдига цената на произведените продукти, води и до спад във вноса, тъй като от една страна чуждите валути струват повече, и внесените стоки са все по-скъпи. От друга страна орязването на заплатите води до спад в покупателната способност на населението, и то ограничава или спира да купува внесени стоки, което е спад във вноса.

това има логика и в контекста на факта, че страните от евро зоната нямат мита, и вносът на китайски стоки, произведени със три пъти по-ниски заплати, направо наводнява пазара. местните фирми не могат да се конкурират с китайците и просто фалират, увеличавайки безработицата.

затова трябва да се избира между орязване на заплати, или ръст на безработицата.

отделно, заплатите на страни като испания, португалия и гърция спрямо БВП са между 10 и 30% по-високи от същите в Германия.

Редактирано Март 6, 2013 от alvassareiro

[Exhemus]

влагането на средства в магистрали, стадиони и зали разсипа испания и португалия. там магистрала до магистрала. и? пари се влагат в продуктивни производства, не в бетон. бойко разправя, че магистралите подпомагат бизнеса, ама бизнес няма. остават едни голи магистрали само.

за кейнс. прясно напечатани пари няма как да има, понеже сме в борд. инак идеята не е толкова лоша, то точно това правиха цяла южна европа преди еврото. нямаш ли излишък, печаташ пари. остава обаче другият пробрем - чуждите фирми, които са окупирали икономиката ни, ги изяждат, и така трупаш не само дефицити, но и дълг.

Като нямаш държава, а имаш само една либерастия - никакво печатане на пари! Само Муравей! Само Дянков!

То от Бойковите магистрали и аз намазвам малко, ама дали ще ям субсидирани орехи и череши? Гледам новоизлюпени селски труженици купили някакъв камънак и бучнали някакви пръчки /орехи де/ и съответно прибрали европейската пара. Откак са бучнати пръчките, там човешки крак не е стъпвал, даже и цигански..

[Eньо]

То от Бойковите магистрали и аз намазвам малко, ама дали ще ям субсидирани орехи и череши? Гледам новоизлюпени селски труженици купили някакъв камънак и бучнали някакви пръчки /орехи де/ и съответно прибрали европейската пара. Откак са бучнати пръчките, там човешки крак не е стъпвал, даже и цигански..

Чакането на пари от господарите от Брюксел вече е успешно наложено като професия, начин и стил на живот на "неолибералния" българин.

Внушено му е, че уж участва в процеса "пазарна икономика" и да очаква априорната вероятност базирана на стъкмените статистически доклади на дъщерни институти на СБ и МВФ.

А всъщност какво се получава -така нареченият предприемач няма достъп до икономическите ресурси, понеже родните му управници са ги дали вече на концесия (подарили) с постановления на МС и с товапредварително са ги лишили от правото да бъдат конкуренти на офшорките, консорциумите и другите монополисти, узаконили са свръх цени на ел.енергия и горива до нива осигуряващи нерентабилност на каквото и да е производство, а от там следва срив на производствения капацитет и невъзможност на достъп до външните пазари.

С две думи ликвидирана е държавата...

Редактирано Март 6, 2013 от Eньо

[alvassareiro]

Кризата в Португалия. Испания.

От всичко казано дотук, е ясно, че въвеждането на еврото води до увеличаване на задлъжнялостта, и спад в конкуретноспособността и производителността на икономиката. В най-добрия случай орязването на заплатите като единствена алтернатива би направило домашните продукти по-евтини и привлекателни, но би и ограничило потреблението както на домашни, така и на вносни стоки. За да се компенсира това, местните фирми би следвало да се ориентират към износ, за да не губят печалба. Ограничен внос и увеличен износ. с две думи, това е изходът за всички страни, които вече са въвели еврото.

какво се случва с португалската икономика от въвеждането на еврото до сега? С падането на лихвите по кредитите, населението масово задлъжнява. в 2000 г. външният дълг на португалия е 38% от БВП, а през 2010 е 110%. в такава ситуация най-разумното е да се намалят заплатите в публичния сектор и всякакви други държавни разходи, или да се увеличат данъците, или комбинация от двете, за да се ограничат личните разходи на населението. но всъщност правителството прави точно обратното. безработицата през 2000 г. е 4%, а в 2011 е 14%. Икономическият растеж за 1999 г. е 5%, а за 2011 г. е 0.2%, най-лошото от ПСВ насам.

дали тези показатели са пряк резултат от еврото е трудно да се каже, но е факт, че еврото с нищо не ги спира. въвеждането му съвпада с периода на евтините кредити от Америка, с влизането на страните от източна европа в ЕС, с влизането на Китай в СТО, със застаряването на населението и всичко това има негативни ефекти върху икономиката. всички тези събития са известни още тогава, и налагат спешни мерки - най-вече структурни промени които да доведат до по-голяма гъвкавост на пазара на труда. португалското правителство обаче не предприема абсолютно никакви мерки да подготви страната за предизвикателствата на еврото.

точно обратното. започва увеличение на заплатите в публичния сектор, което между 2001-2011 е с около 0.7% годишно, докато в същия период ръстът на икономиката е 0.2%. Ясно е, че тези 0.5% разлика са за сметка на увеличаване на външния дълг. Понеже заплатите растат, производството става по-скъпо, растат цените на произведените продукти, и намалява тяхната привлекателност. затварят се производства, расте безработицата и външният дълг, расте и бюджетният дефицит. смята се, че ако португалия беше останала извън евро зоната, годишният й икономически растеж би бил поне 0.5%, кризата щеше да я връхлети по-яростно, но и щеше да отмине по-бързо.

Испания. Случаят е идентичен. В периода 2000 - 2010 испания има интересно развитие и даже икономически ръст, което обаче не се дължи на ръст в производителността. Испанският икономически растеж се дължеше на кредитите, взети от чужбина, за да се наливат в колосалния балон на строителството и недвижимата собственост, както и да покрива разходите на регионалните правителства. Когато обаче парите от чужбина под форма на евтини кредити спира, балонът гръмна, банките и регионалните бюджети колабират и централното правителство трансферира частният и регионален дълг в държавен.

[Frujin Assen]

Едно огромно благодаря на Алвата за тази тема. Никога не съм вярвал че ще го кажа, но този път съм напълно в твоя подкрепа. Апропо, представих тази тема на един познат икономист, който се съгласи напълно с твоите думи. Най важното е, че си го написал на разбираем език и за нас простите.

[Emil z Lonneberg]

Това добре, ама какво да правим?

Къде да ходим?

[Last roman]

на Луната!

[alvassareiro]

е, още не съм свършил. На въпроса на Емил - ние, българите, да излезем от валутния борд. Испания, Португалия и Гърция, да излязат от еврозоната.

ако все пак споменатите държави искат да запазят еврото, трябва да направят някои прости неща.

1. Да спазват жестока бъджетна дисциплина, да регулират държавните разходи и да увеличат държавните приходи. Досега нито една от тях не е дала индикации, че е в състояние да стори подобно нещо.

2. Да се ограничат инвестициите в нетранзакционни сектори, като строителство на магистрали, автомобили, летища, спортни зали, къщи и апартаменти, и да се концентрират върху инвестиции в производства, които се изнасят в чужбина.

3. Да приемат без да мрънкат директно и безапелационно орязване на заплати, пенсии и всякакви други субсидии, за да станат продуктите им по-евтини и вносът да стане по-труднодостъпен.

4. Да приемат почти тотален отказ от национален суверенитет и фискална политика, и трансформирането на сегашния конституционен формат на национални държави във федерален, който да превърне всяка една от страните в региони на Брюксел и да подчини националните бюджети на директен контрол от Брюксел, който да ги одобрява.

5. Германия да отстъпи малко и да започне да прави парични преводи към периферията, нещо, което засега няма шанс да стане.

Редактирано Март 7, 2013 от alvassareiro

[Eньо]

е, още не съм свършил. На въпроса на Емил - ние, българите, да излезем от валутния борд...

Нищо добро не може да очакваме от игото на наложеният ни валутния борд.

Той ни осъжда на вечен "преход"!

[alvassareiro]

ами единственият начин икономиката ни да стане конкуретна е да излезем от борда. Другият вариант, да орязваме заплати, просто е смешен. За съжаление, и нас ни преследва германският синдром страх от инфлация, и предпочитаме да имаме ценова стабилност дори и с цената на смешно ниски заплати.

[Eньо]

ами единственият начин икономиката ни да стане конкуретна е да излезем от борда.

За съжаление няма да ни разрешат подобна волност.

В кюпа сме.

Няма излизане от схемата.

Чаушеску се опита да го направи и плати с главата си.

Луканов също...

Не може да се преборите с Г8 и инструментите СБ и МВФ.

Те имат ресурс на така наречените си "срещи на върха" да планират и генерират нестабилност при евентуално неподчинение на правителствата, етничски сблъсъци, дори граждански войни и "пролети" с елиминиране на устоите на държавността...

Редактирано Март 7, 2013 от Eньо

[КГ125]

Ако излезем от борда всички ще загубите парите си.

[alvassareiro]

не е сигурно. има около 200 държави без борд, които не са изгубили нищо.

[Eньо]

Ако излезем от борда всички ще загубите парите си.

Пари ли? Та ние сме бедняците на Европа и няма какво по-вече да губим след като ни откраднаха парите от касата здравното-осигуряване за да строят магистрали със съмнителна възвращаемост срещу получени сигурни комисиони за спестени евро пари ...

Откраднаха и половинта от пенсионият фонд и го пренасочиха за "помощи" на многодетните ромки ...

Публична тайна е, че 50% от измислените по препоръка на ЕК такси на ЕРП-тата са предназначени за плащане на ел. енергията на циганските гета - справка -одита на сметната палата от 2010г.

[Atom]

И как премахването на борда ще оправи положението?