Вaсил Левски - тема посветена на него и делото му.

[Eньо]

  On 5.05.2013 г. at 23:08, boilad said:

От къде разбра, че Левски е похарчил всички пари на комитета? Не ми казвай, ще позная, след обшото събрание се оплаква, че е останал без пари. Така е, защото с лични средства не разполага, а комитетските ги е отчел пред Каравелов.

Трите хиляди гроша от последната си обиколка в Тракия Левски щеше да си ги отчете в БРЦК-то, ако не бяха го уловили в Къкриня.

[Eньо]

  On 5.05.2013 г. at 23:25, boilad said:

А какво е било зашито в самаря на коня на Никола Цвятков?

В отговора си от 7 декември Левски пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и

се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя.

Левски издава разпореждане поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще

премина да ги зема".

Именно архивата събрана у Николчо е била скрита в самара.

Попа не е дал на никого нищо.

Целта му с подхвърлените писма е била да се докопа до комитетския тефтер...

[boilad]

  On 6.05.2013 г. at 0:49, Eньо said:

В отговора си от 7 декември Левски пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и

се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя.

Левски издава разпореждане поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще

премина да ги зема".

А защо не цитираш къде Левски казва, че попа трябва да бъде избягван? Отговора е прост - той никога не е казвал такова нещо. Интересно, след като попа е единсвения активен член на комитета,в Ловеч до кого е изпратено въпросното писмо? И кой тогава е пренесъл "каквото има оставено у вас и у председателя тайни работи" у Сиркови? И тука отговора е прост, ама нали някой трябва зададе правилния въпрос. Очевидно попа е свършил тая работа и той е получателя на въпросното писмо. А това вече обяснява и ходенето му у Сиркови и тъй като е под позрение и с тогавашния еквивалент на мярката за неотклонение подписка (което е причина за ежедневното му ходене в конака) той се оправдава, че е викан да чете на болен човек.

[К.ГЕРБОВ]

  Цитирай

Страшен манипулатор си, ей! А откъде разбра, че това писмо е писано от по Кръстьо? Или смяташ, че той е председателя на комитета в Ловеч? В такъв случай откъде знаеш, че той е председателя? Не, не ми казвай, от спомени. Дано други спомени казват,

че председателя е друг. На какво основание даваш предпочитание на едните пред другите?

Ами нали вече обясних, че след като Марин поп Луканов се е уплашил и е написал на Левски да не се вясва в Ловеч, значи явно е от ония, за които се говори в писмото от 7 октомври: „Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде.” А този, който е написал писмото от 7 октомври е поп Кръстьо, защото както се вижда от спомените на Боцка Павлова, той е получил отговора на писмото си, писан от Левски на 12 декември и е изпълнил каквото последният е искал.

Поп Кръстьо може и да не е бил истински председател, а да е замествал титуляра поп Луканов, който на практика, също като Пъшков, е престанал да се счита член на комитета.

Това беше логическото обяснение. Има и визуално. Според мен почерците от дописката до вестник „Марица”, писана от поп Кръстьо и от писмото от 7 октомври са идентични.

  Цитирай

От къде разбра, че Левски е похарчил всички пари на комитета? Не ми казвай, ще позная, след обшото събрание се оплаква, че е останал без пари. Така е, защото с лични средства не разполага, а комитетските ги е отчел пред Каравелов.

Не позна. Ползвал съм сведенията от тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11782

Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого.

Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски.

Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

[Eньо]

  On 6.05.2013 г. at 9:58, К.ГЕРБОВ said:

Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого.

Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски.

Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

Специално за "баш краставичаря"!

Първо, Васил Иванов Кунчев не е "единствен вожд на БРЦК" и не е вярно, че не трябва да се отчита на никого.

Прочети "Устав на БРЦК" приет на общо събрание в Букурещ през 1872 г.

За председател на Българският революционен централен комитет " БРЦК"е избран Любен Каравелов.

Общото събрание на БРЦК определя Васил Левски за главен апостол за българско и му се издава за целта специално пълномощно от председателя на БРЦК, с което да се легитимира при организиране на комитети по места.

В последствие в средата на 1871 година БРЦК в Букурещ по някаква причина отменя генералното пълномощно на Левски и изпраща още двама апостоли: Ангел Кънчев и Димитър Общи да бъдад въведени. Но Левски не е съгласен с решението на БРЦК, и се опитва да осуетява въвеждането на двамата нови апостоли:

По навикъ, Дяконътъ пакъ излезе самъ.

На втория денъ се дигнахме оттамъ, отидохме въ Трявна, азъ слязохъ на единъ ханъ, Ангелъ отиде при роднините си, а Дяконътъ отиде въ тайната къща и пакъ устрои самъ събрание.

Оттамъ отидохме в Габрово, но не слязохме никакъ, а минахме, защото тамъ имало човекъ, който познавалъ Дякона.

Оттамъ отидохме въ Севлиево. Тамъ Дяконътъ направи пакъ самъ събрание.

На другия денъ станахме и отидохме въ Ловичъ. Азъ и Ангелъ слязохме въ единъ ханъ, Дяконътъ отиде пакъ въ тайната къща.

На другия денъ се състоя събра­ние от 17-18 души. Събранието ни попита: какво направихте из местата, които обикаляхте, какъ вървят работите?

Ангелъ отговори: досега не разбрахъ нищо, Дяконътъ ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние съ Димитра да си заминемъ отсреща. Дяконътъ му каза, че тая работа да я научи ученъ човекъ като него и да я върши безпогрешно, то трябватъ му не по-малко отъ четири години ...

Събранието обаче каза: ние ще ви пратимъ поотделно. И решиха за менъ да обикалямъ отъ Ловечъ до София...

[boilad]

  On 6.05.2013 г. at 9:58, К.ГЕРБОВ said:

Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого.

Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски.

Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

За щастие аз от форуми и пишман историци не се информирам. Освен това на въпросните писма е правен графологичен анализ, намерете си литература и си четете, кой съм аз, че да просвещавам многочелите господа. И няма нищо необичайно в това писмото от името на председателя да е писано от поп Кръстьо. Някои от писмата на Левски също са писани от друг човек (Иван Драсов).

[Haidut]

Бащата на Левски Иван
Кунчев е бил бояджия. Друга част от доходите си дължи на втория си
занаят-гайтанджийството-най-развития занаят и основния поминък на
карловци преди Освобождението.





През 1837 Р.Попович издава книгата "Христоития". Иван Кунчев е един от тези,които помагат издаването на книгата.





Левски има по-голяма сестра Яна с 4 години. И двама братя Христо р.1940 и Петър р.1844. Имат още една починала сестра като дете.





Христо работи като занаятчия,през 1867 избягва в Румъния откъдето отива
при брат си в Белград. След разтурването на легията в която не можал да
постъпи се връща в Букурещ. Умира през 1870 г.





По-малкия Петър пише: "не можахме да се изучим както требува"


Предизвикателното му държане спрямо турците става причина да избяга в
Румъния. Участва в последствие във втората легия. През 1876 е в четата
на Христо Ботев. Заловен е от турците,но успява да избяга. Отива в
Одеса. През войната е ранен при боевете на Шипка. След Освобождението е
назначен за гл.стражар на Карлово.Умира от туберкулоза през 1881 г.





Яна надживява братята си и умира на преклонна възраст. Има 9 деца,чиито потомство е доста голямо.





1844 бащата Иван Кунчев става поръчител и както често се случва сам
плаща дълга. Съдружникът му разпродава стоката в негово отсъствие и
задига цялата сума. Не помагат нито увещания, нито заплахи. Постепенно
бащата се разорява. Болезнено понася всичко и получава удар.На сватбата
на дъщеря си е почти сляп през 1850 г. На следващата година умира.

Гробът на Васил Левски





"Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай"


В периода 1873-1956 година публична тайна сред софийската общественост е
бил разказът за местоположението гроба на Васил Левски. Ето какво
разказва баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.):


"Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до
бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при
днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул.
Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е
извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с
членовете на софийския революционен комитет."


Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време.


Хронология на събитията от последните 40 години във връзка с
проучванията на църквата "Света Петка Самаржийска" и последвалите
разгорещени дебати, предизвикани от книгите на писателя Н.Хайтов:


1956 - Съгласно разпореждане на Министерския съвет от 07.05.1956 година
църквата "Света Петка" трябва да се събори с оглед на преустройство на
центъра на София. Започват спасителни археологически разкопки в и около
църквата. Вестниците пишат за възможността да бъде открит гробът на
Левски в абсидата на храма. Ръководители на разкопките са археологът
Ст.Михайлов и арх. С.Бобчев.


До олтара в църквата се открива гроб (N 95). Още тогава професорът от
Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът
на Апостола. Подкрепя го и арх.Бобчев. Но Ст.Михайлов твърди , че
скелетът е от античността, тъй като основите на църквата "минават" през
костите на долните крайници. Учените се разделят на два лагера. Арх.
Бобчев започва да води паралелен дневник на разкопките освен официалния,
воден от Ст.Михайлов.


1959 - Излиза статия на проф. Гяуров в списание "Духовна култура" кн.2, в
която авторът призовава да бъдат изследвани костите от гроб N 95.
Резултатът - пълно, от никого ненарушавано мълчание.


1961 - Научна публикаця на проф. Ст.Михайлов върху разкопките в църквата
"Света Петка". В нея се казва, че твърденията на проф. Гяуров
"противоречат на археологическите данни и не почиват на никаква научна
основа".


1966 - Умира професор Гяуров. По въпроса за гроба настъпва затишие.


1979 - В сп."София" кн.11 се появява обширна статия с предизвикателно
заглавие "Къде е гробът на Левски". Авторите арх.С Бобчев и Е.Балтаджян
възкресяват становището на проф. Гяуров, че гробът е в олтара на
църквата "Света Петка" и го допълват с нови, в това число и
археологически доводи.


1979 - Във в."Пулс" в подкрепа на същата теза излиза статия от юриста
Никола Гайдаров , историка Христо Йонков и художника Жечко Попов.


1980 - Отговор на проф. Ст.Михайлов на предизвикателството от в."Пулс", в писмено обяснение до Радио София от 28.02.1980 г.


1980 - Документален филм "Легенда за Левски" , излъчен по телевизията на
16.07.1980 г. където проф. Ст.Михайлов твърди, че скелет N 95 е на
жена, и е по-стар от църквата.


1981 - "Кръгла маса" по въпроса за гроба на Васил Левски, организирана
от в."Работническо дело". Въпреки бурните дебати, няма особен резултат
от начинанието.


1981 - Две статии във в."Пулс" (11.02 и 10.03.1981) от Георги Тахов,
който прилага нови доказателства и доводи, че гробът е в храма
"Св.Петка". В спора се включва и реставраторът на стенописите на
църквата - скулпторът Димитър Бучински - на страната на привържениците
на тезата за гроба. Проф. Ст.Михайлов отговаря на Тахов и Бучински също
във вестник "Пулс" (21.04.1981). Следва поредица от статии, които вместо
да изяснят дилемата, задълбочават повече противоречията. Дискусята във
в."Пулс" приключва с редакционна бележка, в която се настоява да се
издирят костите от гроб N 95, и да се направи вyрху тях антропологична
експертиза. Препоръчва се да бъде поставен надпис в църквата "Света
Петка" - "На това място, според народната памет, е погребан Апостолът на
Свободата Васил Левски".


1982 - Словестната битка се подема на страниците на в."Литературен
фронт". Наред с авторските статии на П.Димитров, Ц.Живков, Г.Тахов и
Н.Гайдаров , вестникът публикува редакционна статия , в която се
установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на
църквата" (учените твyрдят, че костите от гроб N95 са събрани в хартиен
плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София , което
хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените
пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!! ).


За съжаление тези статии отново с нищо не променят отношението на
"учените" към този вyпрос от изключителна важност за нас Българите.


1985 - Излиза книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гробът на
Васил Левски". Комитетът за култура и председателството на БАН възлагат
на Археологическя институт с музей (АИМ) да я обсъди цялостно и да
изрази своето научно становище. Обсъждането се провежда на 14.09.1985 г.
в Секцята по средновековна археология.


1986 - Преценявайки материалите от това обсъждане , ръководството на БАН
решава, че е необходимо ново обсъждане - този път в БАН, под
председателството на Николай Тодоров - зам.председател на Академията. То
се провежда на 10,12 и 27 февруари 1986. Същата година се откриват
мистериозно изчезналите 37 снимки от разкопките около църквата
"Св.Петка".


1988 - Излиза от печат изданието на БАН "Археологически данни по спора
за гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска". На цели 500
страници са изнесени всички документи и стенограми от проведеното
обсъждане в БАН през 1986 г.


1989 - Излиза второ преработено издание на книгата на Николай Хайтов за гроба на Васил Левски.


Днес църквата "Света Петка Самаржийска" е действащ храм. На мястото,
където са били Светите Мощи на Апостола има импровизиран иконостас. След
като "синят" синод провъзгласи Васил Левски за Светец, някой ентусиаст е
поставил икона с лика на Апостола. Същестува и надпис, който отбелязва,
че според народната памет, на това място е погребан Васил Левски.


До ден днешен няма официално становище по този извънредно важен за нас
Българите въпрос - къде се намират костите на Апостола на Свободата -
Левски.

[К.ГЕРБОВ]

  Цитирай

Общото събрание на БРЦК определя Васил Левски за главен апостол за българско и му се издава за целта специално пълномощно от председателя на БРЦК, с което да се легитимира при организиране на комитети по места.

В последствие в средата на 1871 година БРЦК в Букурещ по някаква причина отменя генералното пълномощно на Левски …

Айде, стига смешки де!

Пълномощното на Левски е издадено на 16 юни 1872 г. Кой е успял да го отмени в 1871 г., още преди да е написано?! Не знаеш даже, кога се е провело общото събрание на БРЦК!

Ще се възползвам от препоръката на Хайдут. Повече няма да вземам отношение по темата – тя все пак е за възхвала на Левски. Така че пишете каквото си искате. На мен ми омръзна да се разправям с измислиците за Левски и многото негови познавачи. То и файда няма. Пишещите тук спорят за безспорни неща. Даже, някои си признават, че са попаднали по погрешка.

Да се знае все пак, че повечето от това, което пуснах в рамките на тази тема, или трудно ще го намерите на друго място или няма да го намерите. Така че прочетете още веднъж какво съм написал, ако искате да имате полза от посещението си във форума.

[Михов]

Гербов, пиши, защото написаното от теб представлява интерес и за хора, непишещи в темата. Определено гледната ти точка е интересна.

[boilad]

  On 6.05.2013 г. at 20:02, Михов said:

Гербов, пиши, защото написаното от теб представлява интерес и за хора, непишещи в темата. Определено гледната ти точка е интересна.

Интересна е за създаване на градски легенди.

  On 6.05.2013 г. at 16:09, К.ГЕРБОВ said:

Да се знае все пак, че повечето от това, което пуснах в рамките на тази тема, или трудно ще го намерите на друго място или няма да го намерите. Така че прочетете още веднъж какво съм написал, ако искате да имате полза от посещението си във форума.

Вярно е, къде другаде ще прочетем свободни съчинения на тема Левски - диктатор и фукара. И ако темата е за възхвала на Левски, то мястото й съвсем не е в раздела история.

[mitaca]

Значи вижте, моето мнение е, че е нужно малко да успокоите топката. Боилад, на мен пък твоята 'версия' ми е интересна. но само без лични .......хм....отношения. Гербов, ако не желаеш няма сила която да те накара да продължиш, но и аз бих желал, въпреки че май нихилизма ти надделява над известните факти. Нека така да се разберем (ако желаете де), пишем 'фактите' с болд имам пред вид изворите, под тях автора и вече вашите тълкования. Но на дадените факти! Може преди това в резюме да се даде мнението ви за това как са се развили нещата с разрива на Левски с БРЦК (ако и защо е имало такъв) до Къкрина, както и ключовите проблеми с Арабаконак, Общи и Кънчев и т.н. Хайдут теб ще помоля за повече фактология и по малко "така е, щот' аз така мисля и щот оня е гад!". Ако сте съгласни може да продължим?

[boilad]

Ще се възползвам от авторското си право и направо ще цитирам мои писания от БС:

  Цитирай

По въпроса за рождената дата на Левски явно ранните му биографи Захари Стоянов и Стоян Заимов са объркани,защото макар на някои места категорично да сочат 1837 и 1838,то от други места в текстовете им излиза,че Дякона е по-млад,но в никакъв случай не може да е роден след 1843г.
Най-достоверно е твърдението на Панайот Хитов,че през 1867г. Левски е на 28 години.Никой биограф не го познава така добре както знаменития воевода,а и те черпят сведения от втора ръка,които често са противоречиви (това личи и от текстовете им).Неясно на какво основание се отхвърля сведението на Хитов,той изрично твърди,че през пролетта на 1867г. Левски е на 28,а не че е на толкова към момента на диктуване на спомените,които са издадени през 1872г.Дори и да е така,то пак излиза,че Левски не може да е роден след 1843г.,защото в противен случай през 1858г. не би могъл,поради непълнолетието му според църковния канон,да стане монах.

По време на Пълвата легия между Раковски и някои от по-младите му сподвижници избухва скандал, заради авторитаризма и показността на Раковски, младите му опоненти печелят и по тяхна инициатива е изработен устав от който да се ръководят (в момента ми убягва точното заглавие на документа). В контекста на този спор се поставя и наказанието наложено от Раковски на Васил Друмев,който отказал да изпълни заповед.Възмутените приятели на Друмев, сред които Караджата и Левски, мислели да убият Раковски. При друг случай Левски оспорил авторитета на Раковски пред някакъв високопоставен сърбин.

Що се отнася до псевдонима "Левски", той е в духа на конспиративната традиция на Раковски с имена като: Раковски, Планински, Балкански, Горски, Македонски, и вероятно се появява заради лъвовете с които Дякона бил извезал елека си. Сигурно е обаче, че през 1866г. той е известен на Раковски с това си прозвище.

В едно писмо до Данаил Попов Филип Тотю пише за конфликт между Левски и Панайот Хитов, който най-общо може да се датира в периода след разтурянето на Втората легия. Цитирам по памет:"Единствената гордост на Панайот е тая, че в Белград искаше да стреля Дякона."

Относно заболяването на Левски няма единодушие. Унджиев предполага абцес, други язва и т. н. Сигурно е едно, операцията е в областта на коремната кухина. В спомените си Христо Иванов говори за "стомахна болест", а на друго място твърди, че лекарите не искали да оперират, зашото било опасно за сърцето. И в това има резон, защото всяка операция натоварва сърцето, дори то да е здраво. Трябва да имаме предвид и нивото на тогавашната анестезиология, която току що (образно казано) се е появила като наука, което пък допълнително би усложнило положението.
Христо Иванов разрешил ситуацията по хайдушки като казал на докторите, че ако не изцерят Левски, ще го последват в отвъдното. Пак той разказва, че през 1868 - 1869г. Левски ходел с отворена рана. Любомир Дойчев разказва, че това е причина при посещение в Бургас през 1869г. Левски да посети някаква баба знахарка. Захари Стоянов в биографията на Левски разказва пак за същата 1869г., че Левски се запознал с бай Иван Арабаджията от Царацово, защото припаднал току пред прага му. По-късно, когато раната вече е затворена, Левски продължавал да се лекува като пиел отвара от някаква билка, която му носел отец Матей Преображенски - Миткалото (по спомени на Марийка Сиркова).

Мисля, че в писмо до Стоян Заимов, или като бележка към спомените си, Христо Иванов пише, че докато раната била още отворена Левски "сам си пъхаше фитилити" (цитирам по памет, защото не можах да намеря из бумагите точно това свидетелство), тоест Дякона сам поставя дренаж на незарастналата си рана.

Ключов момент във всяко обсъждане на БРЦК е съдържанието зад абревиатурата, респективно въпроса за неговото начало. Мнозина съвременни изследователи правят разграничение между БРЦК и организацията на Левски, която наричат Вътрешна революционна организация (ВРО), което е чисто хипотетичен конструкт. В същото време те не дават ясен отговор кой и кога поставя началото на всяка една от тези организации, освен най-общото посочване, че са създадени съответно от Каравелов и Левски през 1869 или 1870г. (тук се прокрадва и идеята за човека-комитет, което обезсмисля съдържанието на думата комитет).

Проследявайки, дейността на Левски ще видим,че всички тези неясноти и спорни моменти намират своето обяснение в контратезата, а именно тъждествеността на БРЦК и ВРО.

Левски започва своята организационна дейност като сътрудник на емигрантските организации "Българско общество" и наследилата го "Млада България" групирани около българското читалище в Букурещ "Братска любов" (епохалното значение на това читалище в живота на българската емиграция и революционното движение заслужава отделно изследване).

Ключова фигура в тези организации, а по-късно и в БРЦК е търговеца Димитър Ценович. В спомените си Иван Касабов, друга важна фигура в революционното движение отпреди 1869г., когато под натиска на румънското правителство е принуден да се откаже от активна дейност, пише, че Левски бил най-добрия им агент, тоест поне до лятото на 1869г. Дякона съгласува дейността си революционно настроени емигрантски организации и техни представители. В едно писмо до Христо Иванов от 6 септември 1869г. Левски настоява представители от Българско да се явят в Галац. Някои изследователи предполагат, че това писмо е изпратено във връзка с предстоящото учредяване на БРЦК, но е възможно и друго обяснение, то да е във връзка с учредяването на Българското книжовно дружество (БКД), известно е, че Левски е спомоществувател на БКД и един от членовете на "Братска любов", които упълномощават Каравелов и Ценович да ги представя на учредяването на БКД. Във всеки случай в това писмо Левски не настоява за никакви предохранителни мерки, както по-късно при организирането на Общото събрание през 1872г.

При обиколката си през зимата на 1868-1869г. Левски използва вдъхващата респект фирма на "Привременно правителство в Балкана" и позива от четата на Хаджията и Караджата.През лятото на 1869г. използва позив отпечатан със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, който също е подписан от "Привременно правителство в Балкана".

След като за близо година време (септември 1869 - май 1870г.) не успява да убеди емигрантите в нуждата от единен ръководен орган (централен комитет) Левски решава, че е време да се върне в Българско. Интересно е, че този израз "в Българско" се появява в броя на "Свобода" от 30 април 1870г., където от името на "Българския революционен комитет в Българско" се изразява протест срещу поздравителен адрес на браилските българи до султана по случай учредяването на Екзархията. Дали Левски заимства израза от тук или самия той е автор на протеста не е ясно, но оттук нататък "Привременното правителство в Балкана" става "Привременно правителство в Българско". След това на 1 август 1870г. във вестник "Народное дело" в Женева е отпечатана "Програма на БРЦК", която на 14 октомври с.г. Каравелов отпечатва в "Свобода". Тук възникват редица интересни въпроси. Мнозина изследователи приемат, че Каравелов е автор на "Програмата", но защо тогава не я отпечатва направо в "Свобода"? Изказват се предположения свързани с конспиративни съображения, но е възможно и друго обяснение. Нищо чудно с характерния си редакторски стил да е "пипнал" "Програмата". По подобен начин няколко години по-късно ще редактира спомените на Панайот Хитов, при което се стига до обвинения, че всъщност той е автора. Възможно е и идеите отразени в "Програмата" да са изцяло на Левски и по-късно той да е развил или изоставил част от тях. Съвсем в духа на тази програма са и действията му от 1869-1870г., когато той не настоява директно за образуване на революционни комитети, а съветва познати и съмишленици да създават всякакъв вид дружества и читалища (това разбира се е в случаите, когато Левски не се опира на вече изградени структури останали от времената на Раковски и ТЦБК). Тук виждаме модела на "Братска любов", който се използва като център за възпитаване и вербуване на радикали (по същия начин ислямските радикали днес използват медресета и джамии). Може би във връзка с тази програма са някои обвинения, че Левски се водел по Каравелов, на което той категорично заявява "БРЦК е в Българско". Почти във всяко писмо от кореспонденцията на Дякона със съмишленици и противници от Румъния се среща твърдението му, че се води само от "тукашното ни вишегласие".

На поръчания от Левски печат пише: "Привременно правителство в Българско - І отд. от Б.Р.Ц.К.". Повечето изследователи виждат в този текст заявка за върховенство на несъществуващия комитет на Каравелов. На мен ми изглежда по-скоро като политически ход на Левски с който заявява, че може да има и второ отделение на БРЦК, оставяйки възможност на съмишлениците от чужбина да се присъединят към делото му, но първото и главно е "в Българско".

Накратко няма документ, който, след лятото на 1869 та чак до Общото събрание през пролетта на 1872г., да указва наличието на някаква революционна организация в чужбина, която съществува паралелно с организацията на Левски.

Към края на 1870г. Левски решава, че е дошъл момента за създаване на единен ръководен център, който да координира и контролира дейността на отделните комитети и да се направи печат на организацията, първо го поръчва на Георги Живков, после на Данаил Попов и накрая е изработен със съдействието на Каравелов. В началото на февруари 1871г. в Ловеч е избрано Привременно правителство чрез което Левски легитимира дейността си до момента и пресича стремежите на редица дейци от чужбина да наложат контрола си върху организацията, изработена е "Наредата" и поставена за разглеждане от местните комитети. През тази година Левски настоява да се проведе в страната общо събрание на комитетите и на съмишленици от чужбина. Към края на годината благоразумието надделява и той решава, че от съображения за сигурност е по-добре събранието да се проведе в Букурещ. Изглежда, че до избирането на Привременното правителство в Ловеч неформален център на организацията е Карлово, защото в спомените си Иван Драсов пише, че от там приемали наставления.

Така се стига до 4 май 1872г., когато на последното заседание на Общото събрание са приети програма и устав и е избрано ново ръководство с председател Каравелов, като старото своевременно си е подало оставката.

Левски се е познавал лично с доста високопоставени правителствени чиновници като незаслужено (според мен) оплювания Иванчо Пенчович,доктор Христо Стамболски,участниците в издаването на вилаетския вестник "Дунав" Иван Чорапчиев и Стоил Попов (според някои изследователи той е посветил Дякона в революционната борба).Към тях трябва да прибавим и Найден Геров,който пък е на руска служба.Все пак от тук изброените само доктор Стамболски е действителен комитетски член.За малко да забравя и Теофан Райнов по-чийто живот би могъл да се ситуира цял шпионски роман.По настояване на комитета през 1872г. е назначен за управител на ж.п. линията Пловдив-Одрин.

От 1869г. Общи снове между Румъния и Сърбия,като шумно афишира революционните си възгледи.Панайот Хитов го изпраща с писмо до Данаил Попов,който се явява нещо като задграничен представител на изградената от Левски организация (това е БРЦК и Левски е негов председател,но за другите личности влизащи в състава му няма яснота,Каравелов става председател и въобще влиза в БРЦК по време на Общото събрание през май 1872г.Сред изследователите подобно становище е застъпено от Д. Косев.Доколкото познавам документите,а имам претенцията,че съм прегледал,ако не всички,то една голяма част от тях,те подкрепят тази теза,т.е. преди май 1872г. Каравелов не оглавява никаква организация претендираща да е БРЦК,единственото БРЦК е "в Българско"),в Турну Мъгуреле.Данаил прави писмено запитване до Левски дали да изпрати Общия в Българско,но Дякона никак не бърза с отговора.Накрая Данаил решава:вместо само да хрантутят Общия с народни пари,да го използват като куриер и го изпраща в Ловеч.Тамошните дейци изглежда се впечатляват от историите на Общия и по "вишегласие" решават да го изпратят при Левски.Дали двамата,Левски и Общи,се познават от по-рано не е много ясно,но факта,че Левски е много предпазлив,когато е с него,говори в полза на едно такова предположение,или най-малко е чувал негативни отзиви (с Ангел Кънчев,когото познава от 1868г.,но го приема за свой помощник малко след пристигането на Общи,например се държи съвсем открито.Има съмнения,че Общи може да е сръбски или гръцки шпионин.В писмото с което го изпраща до Данаил Попов,Хитов пише,че Общи може би е гръцки шпионин,но,понеже не разполага с доказателства,самият той не е много уверен в твърдението си).По-късно същите ловешки дейци (сред които сигурно има и членове на БРЦК от това време,не случайно Ловеч е "революционна столица") пак по"вишегласие" делегират на Общи правата на организатор за Орханийско,въпреки очевидното недоверие на Левски към него.
Слуховете за връзка между Левски и монахинята Евгения Бояджиева.Да,между тях има нескрита симпатия и може би прикрита любов,но предвид епохата и нравите аз не мисля,че се е стигнало до,така да се каже,консумиране на тази любов.А иначе Левски е бил доста симпатичен и общителен.Марийка Сиркова например (по-късно Цвяткова) говори за него с нескривано възхищение.Има слух,че Поплуканови са гласели Левски за годеник на най-малката щерка на поп Лукан Йордана,но тя починала на 16 години в края на 1872 малко преди залавянето на Дякона (дори по този сюжет е ситуиран роман,обаче не си спомням заглавието и автора).
Въобще Левски е благодатна тема.

Опити за освобождаване на Левски:
1.След откарването на заловения в Ловеч,вечерта на 27.12.1872г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов.Последния настоява да избавят Левски.Поп Кръстьо отговаря,че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат,защото подобен опит би събудил подозрителността им.
2.През нощта на 28 срещу 29.12.1872г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака,та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят.Неуспеха на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо.Левски е разкрит.
3.След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя,но не успяват да съберат достатъчно хора.
4.Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета,тоест успява там,където търновци се провалят,заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София.На практика той разсъждава най логично.
5.Най грандиозен е замисъла на Атанас Узунов,но той се основава на грешното предположение,че Левски ще бъде съден в Цариград.По това време два са основните пътя до имперската столица.Единия от София доСаранбей,от там с железницата до Одрин и накрая Цариград.Дугия е от София към някое дунавско пристанище,от там с параход до Русе,от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата.В София е изпратен Дончо Фесчията,за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски.Към началото на февруари подготовката е завършена.Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна.Тогава получават печалното известие за обесването на Левски.
6.Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов,които искат да освободят Левски,като на негово място оставят приличащ на него човек.
7.Не липсва и дипломатически опит.Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски,но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел,макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов,като руски поданик е освободен.
8.Иванчо Пенчович известил "тайним образом" (тоест без да издава самоличността си, вероятно чрез трето лице) арестуваните да се отрекат от предишните си показания. От протоколите е видно доколко са се вслушали в съвета му.

П.П.Узунов явно е имал някаква представа от турското наказателно право,което предвижда обжалване на присъдата пред най-висша инстанция в Цариград,но на него му убягва факта,че Извънредната комисия в София предполага и извънредни действия,а именно,тя действа според член първи на съответния закон,който засяга действия срещу държавата.Без съд предложената от следствието присъда се одобрява от правителството и незабавно влиза в сила. Обвиненията по които е осъден Левски са:подбуждане към въоръжен бунт срещу държавата;участие в престъпна дейност като главатар на група;разпространяване на подстрекателска литература;убийство при извършване на друго престъпление.Според наказателния (тогавашен) закон това са:чл.55,ал.1;чл.56;чл.66 и чл.174,ал.2.

Тълкуванията, баянията, врачуването и версиите ги оставям на "историци" като Гербов

А това съм писал преди години. Усеща се силното влияние на Николай Генчев.

Помен за Дякона Левски

В родната ни историческа памет няма друга личност,която да е мерило за нравственото развитие на малки и големи,като Васил Иванов Кунчев-Левски.Той едновременно вълнува и смущава сърцата и умовете на поколенията след него.

И до днес не се знае точната му рождена дата,но за България се ражда през 1861г.,когато поема пътя в служба на народа.Преминал през школата на Раковски в Първата легия,знаменосец на воеводата Панайот Хитов и военно обучение за офицер през Втората легия,Васил Левски постепенно се издига до главен идеолог и организатор на българското национално-освободително движение.След първите две обиколки в страната през 1869г.,които прави по поръка и със съдействието на емигрантската организация "Млада България",Левски категорично се противопоставя на всякакви прибързани опити за въстание и вижда успеха на освободителното дело само в системната подготовка и участието на всички слоеве от българското общество без намесата на външни сили.За този период Светослав Миларов си спомня:"Левски(Дякона) един от революционерните началници и най-дръзновения...имал една мечта:да събере всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма,която ще бъде двигателя на общата ни работа за свобода."

Въпреки положените усилия Левски не успява да преодолее огромните противоречия сред емигрантите,защото както бележи в две от писмата си:"еди кой си води сръбска политика,та не бивало с него да се работи;други-руска,трети-турска",а "аз там между всички ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем.Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим както ни стига умът."Трудностите не сломяват "тоя демон вездесъщ",който е "постоянен до невъзможност и упорит до безумство".Той не прекъсва окончателно връзките си с емигрантите и в крайна сметка успява да постигне някакво съгласие.

След една организационна обиколка през 1870г.,верен на принципа на "вишегласието",обсъдил идеите си и взел мненията на своите съмишленици в страната,през февруари 1871г. съставя "Привременно правителство" или "БРЦК в Българско".По време на цялата му дейност до Общото събрание през пролетта на 1872г. на Левски се налага непрестанно да отбива домогванията на редица емигрантски дейци за ръководна роля в определянето стратегията и тактиката на организацията.На Общото събрание една от мечтите му се сбъдва-обединяват се всички революционни среди и е приет устав от който да водят.

Но ако искаме да вникнем в характера на човека,отдал живота си за святото дело,то трябва да се обърнем към съвременниците му.Така например Пенчо Хаджиславов-член на комитета и съученик на Левски от Стара Загора,пише за онова време,че Васил бил "свенлив като мома,пъргав като сърна и певец като славей",а отец Кирил-духовен наставник на бъдащия дякон Игнатий,споделя:"Моят духовен син беше по това време тих,мирен,благонравен,чини ми се,че бе и страхлив".Отец Кирил изглежда бърка смирението и благонравието със страхливост,защото през Първата легия Дякона показва чудеса от храброст и въпреки това съратника му Васил Стоянов също го определя като:"тих,скромен,мил и твърде много свенлив-като мома".Любен Каравелов пък описва характера му така:"Ако нещо му са не хареса той мълчи,навъси челото си и не смее са,и каквото вие да правите той няма да са препира,а само веднъж ще да каже,че нему това "са не харесва" или,че това "не е така"...неговото наслаждение вие може да забележите само на просияващото му лице,и на задоволната му усмивка".

Левски говори малко,но с естествената си реч печели много последователи и възпламенява патриотизма им.Значението му за започнатото дело също е забелязано от неговите съвременници.Верния му другар и помощник Христо Иванов след Общото събрание му пише да се пази,"защото хиляда ни не жали.Като мене и другите се лесно спечелват,но като тебе ни не можем спечели никога!",а известния воевода Филип Тотю споделя:"Радвам се на Левски,че той неуморно се труди за общото благоденствие.Моля Бога дано му Господ подари дълги дни и го запазва от неприятеля".Воеводата Панайот Хитов заявява:"Аз,докато работеше Дяконът,...все имах надежда".

В резултат на разкритията след обира на турската поща в прохода Арабаконак властите извършват множество арести и увеличават усилията си за залавянето на главния виновник и организатор на комитетите Васил Дякона Левски.

Призори на 27 декември 1872г. той е задържан и отведен в София,където заседава Извънредна комисия натоварена с изясняване и определяне присъдите по комитетското дело.Там,въпреки достойното му държание,при поредица от очни ставки е припознат от всички съзаклятници и осъден на смърт.

Датата 6(19 по новия стил) февруари 1873г. става най-точната мярка за подвига на Васил Левски и делото му,което надхвърля тесните рамки на тленния живот,за да го изведе към безсмъртието и Освобождението на България.

Ботев го среща само веднъж,но по достойнство оценява значението му за България в знаменитата си елегия "Обесването на Васил Левски"

О,майко моя,родино мила,

защо тъй жално,тъй милно плачеш.

Гарване и ти птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш.

Ох,зная,зная,ти плачеш майко,

затуй,че ти си черна робиня,

затуй,че твоят свещен глас,майко,

е глас без помощ,глас във пустиня.

Плачи!Там близо край град София

стърчи,аз видях,черно бесило

и твой един син,Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят Богу горещо,

жените плачат,пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ,и мраз,и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Редактирано Май 7, 2013 от boilad

[К.ГЕРБОВ]

Михов, благодаря ти за подкрепата. Не си струва тук да се разправям на парче. В момента подготвям третата част на историята на БРЦК и Левски. В нея всичко ще бъде изложено последователно и с детайлно посочване на изворите. Повечето от материала съм събрал, сега го редактирам. Аз тук пуснах някои неща именно от там. Малко бях „олабил” фронта, но ти сега ме стимулира да продължа и довърша започнатото.

[boilad]

Верно, тука от манипулации и фалшификации келепир няма. Виж с някоя книжка може да удариш кьоравото, като знам колко "прос" народ има в тая държава.

[Haidut]

Зачетох преди време по интернет книгата на З. Стоянов за Левски.


Веднага набива на очи анти християнкото настроение на автора, което в
някои моменти предполагам е нанесло вреда на самото писание.


Ето и първите неща, които ми направиха впечатление.


Това относно чичото на Левски.


Иванъ Кунчевъ, виденъ карловски еснафъ-бояджия, братъ му Видулъ Кунчевъ е
войвода на хайдутска чета и загиналъ като врагъ на робството.


Сега за братята му.


Христо И. Кунчевъ е билъ четникъ при Филипъ Тотя, починалъ въ Букурещъ презъ 1870 г. отъ туберкулоза.


Петъръ И. Кунчевъ е единъ отъ карловцитѣ, които сѫ участвували въ
Априлското въстание и следъ това е емигрантъ въ Букурещъ, откѫдето съ
рускитѣ войски като опълченецъ въ Освободителната война минава въ
България и се бие за поробеното си отечество. Въ войната получава много
рани, които следъ освобождението не можали да зарастнатъ и той починалъ
отъ тѣхъ.








http://www.kroraina.com/knigi/zs/index.html





http://www.kroraina.com/knigi/nk/index.html

Редактирано Май 7, 2013 от Haidut

[Eньо]

  On 20.04.2013 г. at 15:32, КГ125 said:

Революционните процеси в едно общество могат да са много назрели, а могат и да не са...

Левски е бил човекът с мисия, надрастнал конкретиката на "революционните процеси", индивидуалист практик. От начало, до край:

Aсъ Василъ Львскій въ Карлово роденъ

от Българска майка юнакъ азъ роденъ

нищахъ да сѫмь турскій и никакъв робъ

сѫщото да глѣдамъ и на миліятси родъ

Станах и утидох въ стара планина

за година врѣме се асъ разгледахъ

въ Сърбія ходихъ и по влашко скитахъ

отъ нийде помошъ за нашѫ Свобода

Станахъ отидохъ въ стара планина

съ вярна дружина сь Панаіотъ войвода

юнаци народни тяхань асъ Байрактаръ

за година врѣме всичко разгледахъ

Което ни знаіѫхъ войвода асъ питахъ

главни друмища и тьнки пѫтеки

се ги белѣжѫ за напредъ намь леки

хубава гора студенае и вода

За наши жени и дребни деца

до кѫтъ асъ проходихъ въ стара планина

Турци поганци менъ угадиха

тешка потира тій са вдигнаха

Катъ скакалци по гора трьгнѫха

и сичко Карлово обиколиха

и по улици стражіѫ поставиха

дано менъ живъ уловяха

Или баръ главата ми здобіяха

гламави Турци мръсни Агарянци

отъ планини слизахъ за Карлово отивахъ

съ тюрюмето Иванъ азъ да си видіѫхъ

Самъ самниничякъ обкиченъ обрѫженъ

съ пушка белгійска и чивъ пищови

и остра сабія на менъ блещяха

призъ двѣ приз три стражи си минахъ

На четвъртата мене съзряха

потеглихъ пушка извадихъ и сабія

нискими доварь грѫдобранъ бѣше

страхо-пѫзли турци веднагъ се пръснаха

Отъ самичякъ асъ щомме видѣха,

въ зора то бѣше въ Карлово ни влязохъ

на кѫрѫтъ останахъ в зелени мамули,

кога бѣ вѣчерь примѫкнахса асъ

Съ работници хора заедно и асъ (кать идатъ отъ кѫрѫ)

няма тюрюмето уловенъ той беше,

съ още единъ другарь Тинко Пулевъ беше

въ видинъ запрени за три години

Тяхната сѫдба въ друго уловени,

нашитѣ писма други посрящалъ

всичко подробно все той расправял,

станах да с ида пакъ при дружина

Далъ бѣх и дума кои денъ ще стигна

день и нощь вървяхъ едни царвули скѫсахъ

за да стигна само както си казахъ,

дадохъ и лозинка сечено дърво

Като додох на мѣсто няма ги тамо,

засвирихъ съ трѫбѫ екнѫ ми горѫ

никакъв отзив от моіѫта дружина.

повторих съ трѫбѫ овчаръ ся обади

Добръ день юначе тихо ми обади

да ни бѫдишь ти Львскій Байрактаръ

съ Панаіотъ-войвода неговъ ти дрогаръ

отговорихъ асъ на старіятъ овчарь

Отъ де ти знаешъ за Львскій Байрактаръ

виждамта синко на него приличашъ

както мій казалъ сѫщій войвода

ако та вида да ти обада

Какъ ни сѫ тука а при царска Мандра,

видишъ овчарти! тамса наблизо

подъ тяхъ оддоло малко по ниско,

потира има, да свиришь нидей

Тебдилъ тій ходатъ съ Юрушки дрей,

то бе зарань рано и съ пушка на рамо

посрешнама стражіѫединъ нашъ другаръ

добре дошіолъ рече Львскій нашъ Байрактаръ

Ето и дружината съ Панаіотъ войвода

всички ся радватъ и добре дошіолъ ми казватъ...

[firerose]

Поклон пред светлата му памет!

Аз лично чакам и филма да излезе. До колкото разбрах до края на тази година ще излезе първият филм правен за живота на Васил Левски и доста кадърни режисьори са се захванали с него. Нека да напълним кино залите и да подкрепим Българската продукция за да има стимул България да се върне и да прави все повече филми за историята ни!

Поздрави!

[nikodim]

[К.ГЕРБОВ]

Не изкарвам Димитър Общи велик, обяснявам, че отношението на Левски към него не е било коректно.

Аз освен в писмата на Левски не съм срещал някакво друго сведение за „лудорийките” на Общи. За това пък ето какво пишат другите за него:

Данаил Попов до Любен Каравелов: „За Д. Общий всички ми казват, че е заслужил и че заслужава гдето и да отиде, а той [Левски] пак стои, че го и укорява.”

Анастас поп Хинов до Васил Левски: „Ако да беше жив А[нгел Кънчев], то всичко щеше да излезе наяве. Но занапред пак няма да оставим така [работата] с Д[имитра Общи]. Кривото трябва да го поправим. Аз с него ще отида в Бу[курещ] при К. В. [Каравелов] и ще му разправим всичко. Укоряваш Д[имитра], но нямаш ни едно право. Той ти принесе пари, а не ти нему.”

Тодор Пеев до Васил Левски: „Не можем да укорим Общият брат, защото само чрез тоя способ той е сполучил да разпали народа доволно.”

Има и едно писмо на Д. Общи до Левски, което е резюмирано от Д. Страшимиров така: „Какво приказвали четирима души за Д. Общи. Последният пита: тези лоши слухове по негов адрес не са ли измислица от Ц. комитет в Ловеч.” Излиза, че „лудорийките” са слухове, пускани от самият Левски!

Че Марин поп Луканов не е искал повече да се ангажира с комитета, се вижда от писмото на Левски до Каравелов от 16 септември 1872 г. В него след убийството на слугата в Ловеч, Левски пише: „Завчера като имаше една топурдия в един град, в който бях и аз, придирвания, бастисвания ненадейно по къщя, и аз дето бях в къщата, днес излязох из къщи, на другият ден я бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При таковато нещо в тоя град изплашват се всички. От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава придирванията на турците, уж че били търсили у тях и пр., та нямало място де да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в заходът!”

Левски крие, че претърсванията са станали по повод на убийството на слугата на Денчо, извършено от него. Но се вижда, че Грую, т. е Марин поп Луканов, писал на Левски да не идва повече в Ловеч и бил готов да изхвърли в клозета архивата му. И сигурно е щял да хвърли книжата. Добре, че е бил поп Кръстю да ги прибере. Той на 7 октомври пише на Левски: „всичките са се изплашили от една топурдия, а по нататък не зная какво ще бъде. Всичко на мене се е облегнало, пък аз без да знам всичко и без да мога всичко, нищо не мога да сторя.”

Левски се е объркал и е решил, че това писмо е писано от председателя Марин поп Луканов, но не е така. Няма как Марин толкова бързо да е надделял страха си и след като казал на Левски да не идва, само месец по-късно да го кани и то не за да му даде архива, а да види какво ще работят по-нататък. Няма и как председателят на комитета в Ловеч, който уж написал писмото, да се оправдае, че не е знаел какво да прави с получените вестници. Писмото е писано от единствения куражлия по това време в Ловеч – поп Кръстю. Останалите „сичките”, в това число най-вече Пъшков и Поплуканов, са се изплашили.

На практика тези двамата смело са твърдели на разпитите, че не са членове на комитета. Те самите вече не са се считали за такива.

  Цитирай

Пред кого Левски загуби уважение? Пред Каравелов…

Неразбориите в комитета на Левски са видени от дейците в Букурещ и от там го извикват. Ама не както Левски разправя, да се разберат за въстанието. Искали са да върне пълномощното. Сам на разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа”.

Мисля, че не е бил викан от Каравелов, защото той отрича. Викан е от другите членове на ЦК.

Левски нали е бил много хитър, успял или се опитал поне, да заблуди хората от Пазарджик, като ги накара да съдействат за реабилитацията му. Плиткоумно е скроил цялата работа.

Писмото му до комитета в Пазарджик от 28 ноември 1872 г. е много показателно, за това, че всъщност Апостолът е изнудвал лековерните българи. Пише: „Следователно, ако имате доверие в мен, че аз ще говоря същото, което виждам в народът и че ще гледам да правя работи, както се изискват за най-добре, защото в много работи нашите учени ми се не харесват; то вие ще направите едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централният комитет, че всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България за освобождението ни от турчинът, има пълна свобода от нас: да говори и прави всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност. Такова също упълномощие да направят ще поканите Пловдив с околността му окръжният център (Ески Заара), под дето спада Чирпан, Еня Заара и Казанлък със своите околности и окръжният център (Сливен), под дето спада и Котел със своите околности, ако тия окръжний центра така също имат доверието си в мен. Да се върши работа така трябва, с което правите да тежи гласът ми.”

„Да се върши работа така трябва” сам се е похвалил Левски, също както в „ако спечеля, печеля за цял народ”. Или в „Аз, Васил Левски, от българска майка юнак аз роден.. пушка извадих и сабя, страхопъзли турци веднага се пръснаха от самичък аз щом ме видяха”. И какво високомерие: в много работи нашите учени ми се не харесват!

Разбира се, когато се приема, че Левски е бил безгрешен (той самият се е считал за такъв), съвсем естествено е гафовете да се приписват на неговите помощници.

[К.ГЕРБОВ]

Недей да си съчиняваш! Не съм писал, че всички са били против Левски. Особено след Освобождението се оказва, че комитетите, създадени от него били стотици, а членовете им хиляди. Нещо такова стана и с партизаните след Девети септември.

Аз само посочвам факти, които кой знае защо са убягнали от вниманието на писалите за Левски: Иван Унджиев, Мерсия Макдермот, Николай Генчев и пр. Не съм виновен аз, че тези факти не са видени, прикривани са или тенденциозно са изтълкувани. Като се съберат повече факти, се вижда и тенденцията и тогава няма как на бялото да се казва черно.

Понеже тези невидени или повратно изтълкувани факти са нелицеприятни, излиза, че съм черногледец. Аз обаче гледам на историята като на документално описание на събитията. Едва като получа по-достоверна представа, тогава евентуално давам своята оценка.

За съжаление историята за Левски е политически обагрена и спорът преминава не само в достоверността на фактите, но им се дава и морална оценка. А тя е пристрастна, разбира се.

Колкото до въпросите, на които не съм отговорил. Аз не съм имал цел да отговарям. Пуснал съм доста неща за Левски и използвах случая да добавя някои нови моменти. Така ще направя и сега.

Сега се занимавам с други теми и връщането към това, което съм писал преди време ми тежи. Позабравил съм някои работи, а припомнянето ме отвлича от сегашните ми занимания. Ако ти имаш някакво свое мнение, напиши си го.

Нямам никакво намерение да споря с тебе, особено като прочетох за „еспертизата на Еврев” на писмото, което уж бил писал Марин поп Луканов. Моето мнение го изразих и то се е формирало на основа на самото съдържание на писмото. Тук съм дал и своята „експертиза”: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15039&p=267590

Моето мнение за Левски съм го казвал в темите. Левски е създал БРЦК и това е било вътрешната организация. Работил е в началото успешно, но се е провалил, защото целта му е била да събере пари, а това в България не е можело да стане. Парите е събирал с благородната цел да закупи оръжие. Тъй като обаче това не става, някои от членовете на комитета остават разочаровани, а в един момент настъпва безиизходица, която води до Арабаконашкия обир. На събранието в Букурещ Левски е трябвало да си направи заключението, че не е възприеман положително от всички. И да си остане за известно време във Влашко. Не случайно, когато започват търканията с Общи, от Букурещ го призовават да се върне там.

Иван Фурнаджиев най-точно е описал основните моменти от дейността на организацията на Левски по време на своя разпит пред турския съд.

Напоследък виждам, че и други историци са почнали да гледат критично на революционната ни история. http://www.fakel.bg/index.php?t=2415

[Doris]

Откриха портрети на Левски и на Хаджи Димитър от преди 130 години:

http://news7.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_l.n_i.50825_c.38.html#.UvudUM44zfk

[К.ГЕРБОВ]

Това е литография. Направено е клише, т. е. рисунка върху литографски камък, от който са отпечатани „ен” на брой копия. Самата рисунка е копие на последната снимка на Левски от 1872 г.

Преди 130 години снимка е можело да се отпечата само чрез литография или гравюра.

[Doris]

Открийте десетте разлики

Първата, която ми идва на ум е , че литографията е към 5 пъти по-голяма от снимката и е добавен доста детайл. Това не е ли основание да се нарече портрет?

Редактирано 12, 2014 от Doris

[К.ГЕРБОВ]

Портретът е публикуван в книгата-албум на Жечко Попов „Васил Левски в българското изобразително изкуство”, издадена от Български художник през 1976 г. За него авторът пише:

„През 90-те години издателство „Хр. Г. Данов“ поръчва в литографията на Г. Фрайтаг и Берндт - Виена поредица от портрети на Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Априлов и други в голям формат. Отпечатани са на картон в два цвята: черно за образите и пастелно жълто за подложка - най-често избелена на ризите и нагръдниците. Авторство на тези графики не е отбелязано. Възможно е да ги е рисувал някой от художниците-гравьори на виенската литография, но техни създатели също така могат да бъдат Антон Митов или Петко Клисуров. Според съществуващата тогава практика, български художник да направи скицата-етюд и тя да бъде изпратена в чужбина за отпечатване.

Цялата поредица е изпълнена с удивителна прецизност и владеене на материала. Приликата е пълна - лицата, дрехите са направени с професионална вещина. Сигурна ръка е нанесла кредата върху камъка с много фини нюанси, както в светлите, така и в тъмните места. Това се отнася напълно и за портрета на Васил Левски, литографиран по „полицейската“ снимка. Ретушираните в оригинала очи на Апостола са подвели анонимния автор, затова тук, в литографския отпечатък, Левски е черноок. Гравьорът е „изгладил“ палтото и тясната черна връзка. Литографираният портрет на Апостола е добил голяма популярност, години наред е окачван навсякъде - в училища и учреждения, по клубове и домове, на много художници е служил като основа за пресъздаване образа на великия революционер. Графични рисунки по него са направили Симеон Велков, Минчо Никифоров, Никола Тузсузов и др. Хубав портрет с маслени бои от Боян Петров, рисуван по виенската литография, има в Музея на ВНВУ „В. Левски“ — Велико Търново.”

В литографията и гравюрата фактическият художник е майсторът на клишето. Моето мнение е, че няма участие на български художник при създаване на портрета. Х. Данов е занесъл снимката във печатницата във Виена и професионалисът–литограф там си е свършил перфектно работата.

Ако има някакви разлики, идват от това, че имаме снимане на литографията и после отпечатване. Затова изглежда малко контрастна.

[Doris]

Да, това вече е снимка на същата литография. Значи, портретът е известен и навярно екземпляри от него се съхраняват в някой музей.

Интересно, портретът на Хаджи Димитър, дали все пак е невиждан до сега, както се твърди в репортажа?