Отиди на
Форум "Наука"

НЦИОМ: "18% от младите искат да живеят по времето на Тодор Живков."


Recommended Posts

  • Потребители

Разбирам възмущението ти от целта на анкетата.Естествено е че ти и твоя връстник,агент "Сашо" от държавна сигурност Валери Найденов.Който е написал това което си постнал по горе искате да се забрави истината за червената диктатура..

Не си разбрал правилно. За Найденов не знам, но аз искам да се напише историята на социализма такава каквато беше – в черно и бяло. А не с учебниците да се пропагандират неверни тези, че целия период е бил диктатура и терор.

Не се ли усещате, че тази анкета всъщност си е едно типично „комунистическо” действие, както го описах: ние сме правите, ние сме безгрешните, вервайте ни, я вижте какви мръсници са другите.

Само че няма да стане с учебници. Хората днес имат други проблеми, за да се занимават с червената диктатура. Ще повторя най-важния резултат от анкетата: „Само 31% избират да живеят при демокрацията след 1989 година.”

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 159
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Не си разбрал правилно. За Найденов не знам, но аз искам да се напише историята на социализма такава каквато беше – в черно и бяло. А не с учебниците да се пропагандират неверни тези, че целия период е бил диктатура и терор.

Не се ли усещате, че тази анкета всъщност си е едно типично „комунистическо” действие, както го описах: ние сме правите, ние сме безгрешните, вервайте ни, я вижте какви мръсници са другите.

Само че няма да стане с учебници. Хората днес имат други проблеми, за да се занимават с червената диктатура. Ще повторя най-важния резултат от анкетата: „Само 31% избират да живеят при демокрацията след 1989 година.”

Тя цялата драма в България, е че демокрацията след 1989г. се прави от същите хора, които правиха и комунизма преди 1989г. Единственат разлика, е че ги няма ресурсите и финансите, които СССР наливаше у нас. Няма ги, защото и той неможеше повече да го прави.

Колкото до учебниците, темата е силно политизирана. Реалистичната оценка на периода е неприемлива за управляващите комунисти. Защото предствите за онова време са основен партиен лозунг на една партия у нас, така си печели избирателите. Тя неможе да приеме такова нещо - това ще даде огромно влияние на политическите нагласи у нас.

След две поколения, демек още 20-30 години може.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има доста книги, посветени на епохата на социализма, вкл. - и онова, което беше у нас.

- Лудвиг фон Мизес - "Антикапиталистическото мислене" (или защо социализмът ходи по хората)

- Искра Баева и Евгения Калинова - "Социализмът в огледалото на прехода"

- Тодор Бомбов - "Социализмът - лъжата на века или векът на лъжата"

- Георги Господинов и Яна Генова - "Инвентарна книга на социализма"

- Фридрих Хайек - "Фаталната самонадеяност - грешките на социализма"

- Любомир Банковски - "Мят живот - трагедията на едно поколение"

- Желязко Стойчев - "Аз бях осъден на смърт. Из спомените на един български офицер"

- Христо Миевски - "Аз бях царски морски офицер"

- А. Андреев - "Моят живот и моята съдба".

- Георги Господинов - "Аз живях социализма. 171 лични истории"

- Емил Макаров - "Роден в социализма"

- Иван Денев - "Чеда на социализма"

- "Пропагандата. Лозунги от епохата на социализма"

- Димитър Иванов - "Възход и падение на социализма в България"

- Диана Иванова - "1989 г. - голямата промяна"

- Мария Радева - "Български държавници от епохата на социализма"

- Иван Еленков и Даниела Колева - "Детството при социализма - политически, институционални и биографични перспективи"

- Венцеслав Йорданов - "Дело номер 4 - Икономическата катастрофа на социализма"

- Евгения Калинова и Искра Баева - "Българските преходи от 1939. до 2010 г."

- Венелин Ганев - "Плячкосването на държавата. България от 1989 до 1997 г.

- Константин Косев - "Социалистическият идеал между илюзията и реалността"

- Искра Баева - "Източна Европа през ХХ век"

- Жан-Франсоа Суле - "История на Източна Европа"

- Славенка Дракулич - "Басни за комунизма"

- "Да познаем комунизма"

- Бен Луис "Сърп и... пук!" (История на комунизма, разказана чрез анекдоти)

- Ендре Кукорели - "Развалината. История на комунизЪма"

- Иван Еленков - "Труд, радост, отдих и култура" (Идеологическото моделиране на всекидневието)

- Иван Димитров - "Защо се провали комунизмът?"

- Сергей Станишев - "Защото сме социалисти."

- Славой Жижек - "Понеже не знаят какво правят."

- Асен Игнатов - "Психология на комунизма"

- Христо Христов - "Тайните фалити на комунизма"

- Филип Димитров - "Политическото представителство след комунизма"

- "Българският комунизъм - дебати и интерпретации"

- Диню Шарланов - "История на комунизма в България" (в два тома)

- Георги Фотев - "Дългата нощ на комунизма в България"

- Христо Христов - "Тодор Живков - биография"

- Пепка Бояджиева - "Социалното инженерство"

- ...

И други...

Списъкът не е изчерпателен.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Робин Худ дефакто е крадец и разбойник. Образът му е "романичен". Те в нашия фолклор са и крадци, но са и положителен образ, защото обикновенно атакуват богатите - основно турските бейове. От там по съшата логика печелят симпатиите на обикновените селяни.

Колкото до хитруването на дребно. То е продукт на времето, в което се живее. При феодализма на запад и селяните са хитрували. Проблема у нас, че комунизмът върна обществото обратно към подобен строй. А хитруването и дребните кражби от държавата у нас си бяха целенасочена държавна политика на управляващите. Ясно съзнавайки, че това е единственият начин за улесняване живота на обикновените хора в тая система. Живковата "малка правда"! Това е неизбежно в система, в която всичко е общо. Колкото до народния манталитет, преди 1944 дребното хитруване далеч не е първостепенно важно качество, за разлика от усиления труд. Разликата е в количеството, то зависи от системата.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напълно естествено е носталгиращите по социализма да изпитват и носталгия по кражбите които са извършвали през същия период.На всички които знаят е известно че лъжата,измамата и кражбата се грижат естествения подбор да не закъса и спре някъде по магистралите.Първия лъжец в света е била Ева която първа откраднала ябълката и измамила Адам да я опита ,като по тоя начин го направила съучастник.На еволюцията бил ударен камшик,тя се юрнала напред и така се появили депутатите и управляващите.Няма съмнение че те са елитът но още може да се желае от тях.Ето народът започна да протестира защото вече 23 г. крадат (и не могат да окрадат България).А сме бедна държава ,ами ако бяхме богати като Швейцария колко ще трябва да ги чакаме?

Циганите от скромност ,а българите от честност никога няма да си признаят че са крадливо племе.През социализма ръководителите в ТКЗС-то трябваше да разбират повече от история на комунизма отколкото от селско стопанство.От начало цели блокове с необрана царевица и слънчоглед се разораваха с кочаните и питите ,големи масиви със грозде го затрупваше снега и т.н.Сетне шефовете започнаха да оставят населението с каручки да прибират реколтата.Така въпреки по ниските заплати на кооператорите, продукцията биваше прибрана.В населението се насаждаше чувство че това е незаконно и следователно е далавера.Така всички работеха с мерак, усърдие и качествено,нито зрънце не оставаше на полето.Селяните мислеха че крадат, но всичко се удържаше от заплатите им.Все пак всичко оставаше в народа ,не изгниваше на полето нито идваше Сорос да им го вземе.Сегашните управляващи носят гените на криминалните престъпници взели власта на 9 IX 1944 г. и могат само да крадат.И след като го занесат в чужди банки се връщат и почват да се оглеждат за нещо друго за отмъкване.Откраднатите пари не се влагат в икономиката защото производството е трудно.Трябва да се рискуват капитали за земя,сгради,машини,заплати и др.Плаща се рекет на всички контролиращи структури.То докато си на власт добре,ами сетне?Накрая търси пазари,конкуренция и може да фалираш.По лесно е да вдигнеш телефона и да поръчаш няколко тира стока която без да минава през митницата да продадеш на едро.Не е вярно че народа ни е мързелив или крадлив.Нашите българи като излязат на вън работят на равно с всички.Сега да крадат българите както беше през социализма?Чудно ми е защо тогава обвиняват народа ,а не социализма? Виж червената номенклатура крадеше преди,краде и сега.Няма значение какъв строй има.

Направи ми впечатление че уж форума е "наука" ,а някои хора спорят в разрез с всякаква логика.Не може да се получи дискусия заради платени или задължени агитатори на социализма и власта.Аргументите и твърденията са същите като преди 20 години когато тия лафове специално бяха измислени и пуснати от БСП."Народа ни е крадлив","народа е мързелив""българина не може да работи","българина не пази чисто","българина не спазва законите" и други от тоя сорт.И веднага се подчертава любовта на българина към социализма защото тогава "имал какво да яде и можел да краде".

Едва ли е необходимо да минат 20-30 години че да настане промяна.Винаги ще има по лесен за манипулиране електорат,няма да го зарежем я.Крадливоста на БСП няма да изветрее с годините,я колко години минаха.

Валери Найденов го има тук :http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За да се надяваме на едно по-мъдро и по-сигурно утре, необходимо е да оценим обективно и без страх това, което ни се случва днес, но за да разберем истински ставащото днес, трябва с воля и без страст да се взрем в нашето вчера. Нужно е да свържем времената, за да преодолеем самоизмамата и самозаблудата на всяко ново поколение, че светът започва именно с него. Не направим ли това, призраците от миналото, предрешени и прикрити, отново ще ни се явяват, амбицирани да определят бъдещето ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Той и затова е слаб образ. Твърде едностранчив. Трябваше да има борба вътрешна, еволюция. Тогава би бил добър пример. "Отрицателните" черти не във всяка ситуация са отрицателни.

По интерсен е въпросът тези, които го дават за пример и сравнение, какво стои зад това, а у нас е масово!

Бай Ганьо е обект на Алековото порицание. Той наистина е събирателен обект на лошата част от балканския манталитет и служи за осмиване, това е сатира, изобличаване.

Не може да се оправи, това не е "Престъпление и наказание", колкото и малък помен да е бил нужен за някакво ново начало, прераждане, катарзис.

Простотията ходи по хората и Алеко не е имал толеранса да обясни, че дълбоко в бай Ганьовците се крие едно ранимо дете, интелигентно и будно към красотата на света, със своите идеали за по-добър свят. Даже гюла служи за контраст, какъвто има и в думите "разбира ли ти свиня от кладенчова вода".

Дребнавия мошеник хитър Петър е точно този събирателен образ.

Е, някой от историите са точно тип "Робин Худ". Примерно как открил дали някакъв човек платил за някаква стока - по това, че монетите били мазни и хвърлени във вода това проличало. Или как спасил човек, който си топлил хляба на пара, като дал да набият сянката му.

В Хитър Петър виждам повече умението за съобразителност и остроумието дело на интелекта, а не мошеника на дребно. Хитър Петър дори осмива богаташите и глупците, той е тяхното възмездие, провидение на справедливостта. Историите за Хитър Петър са всъщност народни истории предавани от уста на уста запомнени заради своя поучителен и възпитателен характер. Не случайно Настрадин Ходжа си пати от Хитър Петър, а не ядат на една маса.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо подобно, Робин Худ е популярен народен (приказен, макар че не пречи да е имало исторически разбойник стоящ в основата на този мит) герой станал известен само и единствено с това, че е крадял от богатите и е давал на бедните. Иначе англичаните разбойници са имали даже повече от нас, но не са митологизирали разбойническата професия. Нашите хайдути са станали известни и митологизирани именно с това, че са били хайдути. И митовете не са свързани само с конкретни личности борци за свобода, макар че е имало и такива, а са общи за хайдутите. Провери си значението на думата в някой речник. Но дори да не се задълбаваме толкова много в хайдутите, крали Марко е един добър пример за митичен герой. Но известността му не е и един процент от тази на хитър Петър.

Да хитър Петър също е положителен образ във фолклора. Точно това е и моята теза, не я ли разбра вече? Родната народопсихология фаворизира хитреенето на дребно, дребното мошеничество, дребните кражби. И това е факт далеч преди освобождението. Преврата през 44-та не е променил абсолютно нищо. Също както и преврата през 89-та не промени абсолютно нищо в тази наша народопсихология. Така е защото все си търсим виновни, вместо да търсим същността на проблемите и съответно техните решения. Много е лесно да кажеш: "комунистите са виновни" и да си измиеш ръцете. Но проблема е съществувал много преди комунистите, съществува и днес.

Очевидно твоите родители, баби и дядовци не са били от средите на производителите, които са си имали взимане даване с търговците от онова време. Моите дядовци и баби обаче са били и от разказите им съм чувал едно доста добро съвпадение между образа на търговците тогава и образа описан от Алеко Константинов. :) Макар че тук бих се съгласил, че това е недостатък не на народопсихологията, а на професията. Все пак още в антична гърция, богът закрилник на търговците и мошениците е бил един и същ. :) Важното е, че и тогава и сега усиления труд никога не е бил първостепенно и важно качество водещо до добър живот и забогатяване, за разлика от дребните и едри мошеничества.

Тук си много прав. Но логиката върви и в двете посоки. Романтичните виждания за соц-а като един вид идилия са точно толкова вредни и погрешни, колкото и демонизиращите виждания, според които тогава е бил един ад и нищо хубаво не се е случвало. Един интелигентен човек никога няма да отрече, че по онова време са били правени грешки и извършвани престъпления. Но също така един интелигентен човек никога няма да отрече, че по онова време са направени много добри неща и се постигнато значително развитие. Тук е въпрос на емоционални пристрастия да кажем кое от двете е преобладавало. Следователно за да направим оценка на периода, трябва да мислим без никакви емоции. А все още не се е родило такова безпристрастно поколение, което да може да оцени този период. Може би няма да се роди дори и през този век, след като все още дискусиите за соц периода са част от политическата пропаганда. За това мисля, че все още е много рано за такава оценка. Нашето задължение е да пазим фактите, вместо емоционално да съдим кое е добро и кое лошо.

В предимно аграрното българско общество преди 44г., основна ценност за възпитание е усиления труд. Просто така е устроен живот благополучието на повечето хора зависи от тежък физически труд. От там пък "негативната" оценка и представа за търговеца - лек труд-голямо благополучие. Както и да е като цяло такава система не възпитава дребни тарикатлъци. За разлика от другата.

Относно оценката. Разбира се че всичко има и добри и лоши страни. Обаче точно в разковничето е генералната оценка, кое е било в повече. Ами тя е ясна като бял ден. Системата преди 89г. се срина сама. Не издържа! Срина се не само у нас (уж заради дребните кражби) срина се в ГДР и Чехия, където манталитета е много по "европейски" (разбирай по модерен, предвид по-ранното развитие на индустриалните отношения). Осемдесетте години системата затъна, масово построените заводи - добре. Ама можещи да съществуват само с евтини ресурси, със сигурни пазари, без конкуренция и стимул за развитие, накрая трупащи огромни държавни дългове. Е тогава, какво си построил? Все едно да направиш една модерна хубава къща, ама в коритото на реката, минал пороя и я отнесъл. Е какво си направил. Комунизма е една утопия, една идеалистична представа за общество. Която просто не се опира на реалността, не се съобразява с човешката същност и психология. От там насетне опита да се постигне в реалността водят до тежки дефекти и отклонение и естествено до насилие.

За това идва въпросът за какво е това драпане по него? Какви са последствията от това вкопчване в миналото за сегашното състояние на страната? Още повече тоя спомен е основен лозунг на партия, която в по-голямата част от времето последните 23 години управлява България, е тогава какво да очакваш от хора, които ти предлагат напрактика спомени и фантазии?

Бай Ганьо е обект на Алековото порицание. Той наистина е събирателен обект на лошата част от балканския манталитет и служи за осмиване, това е сатира, изобличаване.

Не може да се оправи, това не е "Престъпление и наказание", колкото и малък помен да е бил нужен за някакво ново начало, прераждане, катарзис.

Простотията ходи по хората и Алеко не е имал толеранса да обясни, че дълбоко в бай Ганьовците се крие едно ранимо дете, интелигентно и будно към красотата на света, със своите идеали за по-добър свят. Даже гюла служи за контраст, какъвто има и в думите "разбира ли ти свиня от кладенчова вода".

Да ама живота и хората не са черно и бяло. И едно отрицателно качество в друга ситуация е положително.

И башка ако даваш пример - да трябва да има и израстване, еволюция. Да създаваш нагласи, че с усилия нещата се променят към по-добро. Иначе се получава обратен резултат. Създаваш нагласа за отрицателното балканско противопоставено на положителното европейско, и съответно реакцията е опита на читателите да отрекът(променят) всичко балканско за сметка на европейското, което е невъзможно и води до разочарование и обезсърчаване. Това всичкото отвъд комедията от контакта на хора от две различни култури. Щото това всичкото може да се напише и за един френски селянин от това време, поставен в градската европейска среда.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Абе не съм чел Захари Стоянов, Раковски или поп Минчо Кънчев да го споменават тоя Хитър Петър. Сигурни ли сме, че такава фигура иозбщо е присъствала в митологията и културата ни? Комунистите го харесваха, да, изкарваха го образец. не съм сигурен, че е бил образец по кое да е друго време, ако изобщо е съществувал.(имам предвид като литературна фигура). Има някакъв паритет с Настрадин Ходжа или с гръцкия Карагьоз, на които може да е събирателен превод. Та ако щете и на Одисей хитроумни; въобще на хитрия средиземноморец, който използва ума си като оръжие.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е този специално не са го измислили комунистите. Разкази за него се появяват още през 1873 г. в творчеството на Илия Блъсков, който е бил събирач на фолклор.



Тя цялата драма в България, е че демокрацията след 1989г. се прави от същите хора, които правиха и комунизма преди 1989г. Единственат разлика, е че ги няма ресурсите и финансите, които СССР наливаше у нас. Няма ги, защото и той неможеше повече да го прави.

.

Роме, а има ли някакво събитие в човешката история, за което да не са виновни комунистите, УДБА и ДС

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Роме, а има ли някакво събитие в човешката история, за което да не са виновни комунистите, УДБА и ДС

Ех , др.Иванов... как пък един път не пропуснахте да запушите жертвоготовно амбразурата.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да историите за хитър Петър са поучителни. Учат, че с дребнаво хитреене се постигат успехи. Робин Худ е един вид събирателен образ на рицарство, макар и на примитивно, селско ниво (до колкото знам благородническия произход е добавен по-късно към мита). Той не хитрее, не мами и не лъже, със силата на оръжието отнема от прекалено богатите и дава на бедните (а тогава разликата в социалното положение в Англия са били много големи). Да, хитър Петър е съобразителен и хитър. Но не е интелигентен, просто хитрее на дребно. Той е точно есенцията на дребния мошеник. Той няма смелостта и силата, да се обърне срещу несправедливостта като Робин Худ, а само си отмъщава на дребно на власт имащите, за това че са по-богати и силни от него. Да, естествено че в приказките всеки си пати от хитър Петър. Все пак той е есенцията на националните ни комплекси. Той винаги е прав, винаги е по-хитър и винаги навива опонента си. Но проблема е най-вече, че хитър Петър постига успехите си с лъжи. Ето това е най-голямата дивотия, на която можеш да научиш едно дете, да лъже и да краде.

Това е малко в страни от темата, но в никакъв случай системата не се срина сама. Източния блок загуби студената война, това е истината. Защо я загуби, това е друг въпрос. Според много изследователи е било въпрос на години и западния блок да фалира, просто с няколко добри решения те отлагат фалита си. Но не това е въпроса, не разбирам защо не искаш да го схванеш. Тук не коментираме икномическите системи и коя е по-издържлива. Ако коментирахме това, веднага се съгласявам с теб, че свободния пазар е система, която води до прогрес и по-сериозно икономическо развитие, но с цена на по-голяма експлоатация на населението и на природните ресурси. Въпроса тук е друг. И самата ти неспособност да схванеш какъв е въпроса доказва тезата ми, че е рано да се прави обективна оценка на периода. Просто за момента такава обективна оценка е невъзможна, заради мнения като твоето, които игнорират изцяло положителните страни на периода. А безпристрастната оценка означава точно събиране на данни за всички положителни и отрицателни ефекти, оценка на ефекта от тях и най-накрая оформяне на извод за това какъв ефект са имали въпросните въздействия върху развитието ни. Докато ти тръгваш отзад напред. Първо казваш "това е лошо" и след това започваш да търсиш доводи с които да докажеш присъдата, която си издал още преди да събереш всички доказателства. И за себеси си прав, сигурен съм в това. Не мисля и да те упреквам. Просто нашето поколение носи твърде голям емоционален багаж за този период, за да можем да направим въпросната безпристрастна оценка. Нито аз нито ти нито който и да е мой виртуален или реален познат не е способен да е напълно безпристрастен по въпроса. Ето за това се опитвам да ти обясня, че в момента трябва да хвърлим всичките си усилия да събираме и пазим фактите за периода. За да могат нашите потомци д аимат реална оценка, а не да вярват на демонизиращи или утопични митове.

Колкото до Хитър Петър и хитреенето проектираш сегашните реалности върху друго време. Пак повтарям преди 44г. благополучието на по-голяма част от хората е продукт на тежък физически труд. От там насетне това е основна ценност. Разбира се че го е имало и хитреенето и мързела и кражбите. Въпросът е че тогавашния начин на живот далеч не предоставя масово развитие за човека с това. Просто е неблъскаш ли яко на нивичката си - глад! За разлика от система с гарантиран соц. минимум, липса на безработица и държавна политика за насърчаване на дребните кражби. То това му е същностен дефект на социализма води до разглезване и мързел.

Сега до системата. Била по-зле икономически. Ми то това е срина, бе човек. Да, то това е в основата на провала - икономически неефективна е. Колкото до ресурсите именно при социализъм и обша собственост се експлоатират и пилеят повече ресурси. Изобщо комунистическите страни в отношение на експлоатация на ресурси изобщо не отстъпват на капиталистическите, даже повече неефективно ги използват. Колкото до "експлоатацията" на труда. Големи успехи, голям прогрес и висок стандарт се постигат с много труд. Така е, така трябва и да бъде, така е нормално. Обратното е ненормално. А че има отделни случаи и дефекти има. Но като цяло това е правилното. Просто като искаш да работиш по-малко ще имаш по-малко така е! В природата е така!

За очаквания фалит на капитализма няма да коментирам :)

Е този специално не са го измислили комунистите. Разкази за него се появяват още през 1873 г. в творчеството на Илия Блъсков, който е бил събирач на фолклор.

Роме, а има ли някакво събитие в човешката история, за което да не са виновни комунистите, УДБА и ДС

Ами, за случващото се в комунистическите страни след ВСВ кой да е виновен? Марсианците ли?

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото до Хитър Петър и хитреенето проектираш сегашните реалности върху друго време. Пак повтарям преди 44г. благополучието на по-голяма част от хората е продукт на тежък физически труд. От там насетне това е основна ценност. Разбира се че го е имало и хитреенето и мързела и кражбите. Въпросът е че тогавашния начин на живот далеч не предоставя масово развитие за човека с това. Просто е неблъскаш ли яко на нивичката си - глад! За разлика от система с гарантиран соц. минимум, липса на безработица и държавна политика за насърчаване на дребните кражби. То това му е същностен дефект на социализма води до разглезване и мързел.

Сега до системата. Била по-зле икономически. Ми то това е срина, бе човек. Да, то това е в основата на провала - икономически неефективна е. Колкото до ресурсите именно при социализъм и обша собственост се експлоатират и пилеят повече ресурси. Изобщо комунистическите страни в отношение на експлоатация на ресурси изобщо не отстъпват на капиталистическите, даже повече неефективно ги използват. Колкото до "експлоатацията" на труда. Големи успехи, голям прогрес и висок стандарт се постигат с много труд. Така е, така трябва и да бъде, така е нормално. Обратното е ненормално. А че има отделни случаи и дефекти има. Но като цяло това е правилното. Просто като искаш да работиш по-малко ще имаш по-малко така е! В природата е така!

За очаквания фалит на капитализма няма да коментирам :)

Ами, за случващото се в комунистическите страни след ВСВ кой да е виновен? Марсианците ли?

Роме, пак опираме до митовете на 90-те. Имало едно време едно прекрасно царство, унищожено от една лоша република, при това народна. Всъщност така нарисуваната от теб картинка спокойно може да бъде приписана и на страни като САЩ, Германия, Франция и т.н., а пък там май комунистите не са управлявали. Има нещо наречено развитие. Светът се развива и много нещо се променят, ако не знаеш. А тезата че при соца всички са мързелували и крали е просто смешна. Напротив, тогава се работеше много повече отколкото сега. Да, мързеливите не умираха от глад, но ако искаше да постигнеш нещо пак ти се налагаше да работиш. Само с мързел и крадене нищо не ставаше. Социализмът пропадна поради съвсем други причини, нямащи нищо общо с това което си описал. Просто не познаваш фактологията.

Що се отнася до манталитета на българина, Ангел е много прав- тарикати на дребно. Но за това по изключение заслуга комунистите нямат. Той си е бил такъм и преди да дойдат на власт. Въпрос на история.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да ама живота и хората не са черно и бяло. И едно отрицателно качество в друга ситуация е положително.

И башка ако даваш пример - да трябва да има и израстване, еволюция. Да създаваш нагласи, че с усилия нещата се променят към по-добро. Иначе се получава обратен резултат. Създаваш нагласа за отрицателното балканско противопоставено на положителното европейско, и съответно реакцията е опита на читателите да отрекът(променят) всичко балканско за сметка на европейското, което е невъзможно и води до разочарование и обезсърчаване. Това всичкото отвъд комедията от контакта на хора от две различни култури. Щото това всичкото може да се напише и за един френски селянин от това време, поставен в градската европейска среда.

Това е твоята представа, не Алековата. Както вече писах, Алеко не е длъжен нито на бай Ганя, нито на теб за това какво и как ще напише. Ти смяташ, че бай Ганьо трябва накрая да спре да се оригва шумно, а Алеко е сметнал, че е по-важно да го направи за посмешище, защото тъкмо защото хората не са само добри или само лоши, най-важното е да правят разлика между двете. В днешните времена бих посочил като основен проблем тъкмо това - не, че хората са лоши, а че са изгубили представа кое е редно и кое не; за такт, чест и съвест вече не говорим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да историите за хитър Петър са поучителни. Учат, че с дребнаво хитреене се постигат успехи. Робин Худ е един вид събирателен образ на рицарство, макар и на примитивно, селско ниво (до колкото знам благородническия произход е добавен по-късно към мита). Той не хитрее, не мами и не лъже, със силата на оръжието отнема от прекалено богатите и дава на бедните (а тогава разликата в социалното положение в Англия са били много големи). Да, хитър Петър е съобразителен и хитър. Но не е интелигентен, просто хитрее на дребно. Той е точно есенцията на дребния мошеник. Той няма смелостта и силата, да се обърне срещу несправедливостта като Робин Худ, а само си отмъщава на дребно на власт имащите, за това че са по-богати и силни от него. Да, естествено че в приказките всеки си пати от хитър Петър. Все пак той е есенцията на националните ни комплекси. Той винаги е прав, винаги е по-хитър и винаги навива опонента си. Но проблема е най-вече, че хитър Петър постига успехите си с лъжи. Ето това е най-голямата дивотия, на която можеш да научиш едно дете, да лъже и да краде.

Аз пък мога да кажа, че Робин Худ е един страхливец, който няма смелостта да се изправи срещу опонентите си лице срещу лице и с подлост и коварство, с убийства, засади и числено превъзходство краде от който му попадне.

Това дали Хитър Петър преборва с ума си лошите, използвачите и глупците е следствие на това, че те са богати е твоя интерпретация. Както вече писах, народа е запомнил тези случки като примери как доброто може да възтържествува над злото, даже против грубата сила на ятагана и властта на парите. Ако за теб това е комплексарщина, за мен не е. Да, Хитър Петър лъже, но жертви на неговото наказание са само заслужилите наказание. Затова написах, че той е инструмент за справедливост в народните представи. Може да не лети като супермен, но ни е по-скъп тъкмо защото по нашенски той е земен и обикновен човек. Никъде не пише, че той е красавец, че е богаташ, че има бял кон, титла или принцеса за съпруга. Онова, заради което е запомнен е неговия ум.

А да се възприемат буквално за пример тези поучителни истории е нелепо. Както не е нужно да си жаба за да разбереш баснята с подковаването или да летиш между небостъргачи, за да помагаш на изпадналите в беда. Ролята на приказките е да ни заблуди, че справедливост на този свят има, за да оцелеят единиците, чието добротворчество ще облагодетелства целия свят. Истината, че няма ненаказано добро трябва да се крие в най-дълбока тайна.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

тцтцтц, от една проста статистика до какви висини сублимирахте само:)))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе не съм чел Захари Стоянов, Раковски или поп Минчо Кънчев да го споменават тоя Хитър Петър. Сигурни ли сме, че такава фигура иозбщо е присъствала в митологията и културата ни? Комунистите го харесваха, да, изкарваха го образец. не съм сигурен, че е бил образец по кое да е друго време, ако изобщо е съществувал.(имам предвид като литературна фигура). Има някакъв паритет с Настрадин Ходжа или с гръцкия Карагьоз, на които може да е събирателен превод. Та ако щете и на Одисей хитроумни; въобще на хитрия средиземноморец, който използва ума си като оръжие.

Крали Марко е също събирателен образ. Реален образ е, но това далеч не означава, че историите за него съответстват на истината. Все едно да търсим кои са тези Марийка и Иванчо, за които се разпространяват безброй истории.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В Македония също си имат Хитър Петър /тамо се нарича Итар Пейо/:

http://mk.wikipedia.org/wiki/Итар_Пејо

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Роме, пак опираме до митовете на 90-те. Имало едно време едно прекрасно царство, унищожено от една лоша република, при това народна. Всъщност така нарисуваната от теб картинка спокойно може да бъде приписана и на страни като САЩ, Германия, Франция и т.н., а пък там май комунистите не са управлявали. Има нещо наречено развитие. Светът се развива и много нещо се променят, ако не знаеш. А тезата че при соца всички са мързелували и крали е просто смешна. Напротив, тогава се работеше много повече отколкото сега. Да, мързеливите не умираха от глад, но ако искаше да постигнеш нещо пак ти се налагаше да работиш. Само с мързел и крадене нищо не ставаше. Социализмът пропадна поради съвсем други причини, нямащи нищо общо с това което си описал. Просто не познаваш фактологията.

Що се отнася до манталитета на българина, Ангел е много прав- тарикати на дребно. Но за това по изключение заслуга комунистите нямат. Той си е бил такъм и преди да дойдат на власт. Въпрос на история.

Както обикновенно в спор, участниците взаимно се обвиняват, че другия не вниква в неговата гледна точка и не я разбира. Та така сега и аз. Ще четеш по внимателно, и ще се стремиш да възприемаш написаното от мен максимално обективно.

Та така. Никъде не съм казъл че било идеално царството или супер преди 44г. Второ за дребните терикати и крадци - винги ги е имало у нас и всякога е едно и също... е нелепо. Изрично съм написал да винаги ги е имало и ще ги има. Въпросът върху, който аз акцентирам е в коя система го стимулира това и коя не. И се аргументирах защо. Вашата контра теза е винги ги е имало, българинът е такъв? Това как се връзва с нещата се развиват и променят (явно зависимост от различните условия), ти си знаеш :) Така и за мързела и трудолюбието и преди и след 44г.

Никъде също не съм казал всички при комунизма са мързелували и крали. Твърдя че тази система силно го стимулира това за разлика от капитализма.

Пак повтарям по-малко субективизъм от твоя страна би било добре за спора.

И накрая все пак можеш и да ме светнеш закакво се е провалил комунизмът :)

И още по-занакрая да света се развива и променя, само че стъпал на това, което е било преди промяната. Та на какво стъпахме ние на 11.11.89? Ма това е твърде конспиративно, не отговартяй.

Това е твоята представа, не Алековата. Както вече писах, Алеко не е длъжен нито на бай Ганя, нито на теб за това какво и как ще напише. Ти смяташ, че бай Ганьо трябва накрая да спре да се оригва шумно, а Алеко е сметнал, че е по-важно да го направи за посмешище, защото тъкмо защото хората не са само добри или само лоши, най-важното е да правят разлика между двете. В днешните времена бих посочил като основен проблем тъкмо това - не, че хората са лоши, а че са изгубили представа кое е редно и кое не; за такт, чест и съвест вече не говорим.

Разбира се, че е моята представа, нали е моето мнение. Тъй ама в по-реалния живот, и най-вече зависимост от обстоятелствата границата за добър и "лош" доста се мести. И все пак отрицателните качества, на които е въплащение Бай Ганьо далеч не са зло. Че и разлика да се прави.

То принципно Бай Ганьо няма как да е европеец, той е израсъл другаде. А смисалът нали е да стане европеец. Ми липсва еволюцията, няма стимул за промяна. Затова смятам, че е слаб.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Чета ви и се изумявам. В кой свят живеете? Правилно казват старите хора "Сит на гладен не вярва".

Хайде малко конкретика, да не обвините пак в сиромахомилство и левичарство.

http://www.youtube.com/watch?v=r8BV3FNDitU

Като цяло в Европейския съюз социалното положение и положението със заетостта са останали критични през четвъртото тримесечие на 2012 г.

Крайните мерки за икономии са подобрили значително бюджетните позиции, но на цената на растящо социално недоволство, пише в частта за България в последния тримесечен преглед на Европейската комисия.

Еврокомисията отбелязва още, че масовите протести, довели до оставка на правителството, били предизвикани от необичайно високите сметки за електричество, което е един от основните разходи за българските семейства.

85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения, пише още в анализа.

България е най-бедната страна в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевопейските.

http://tv7.bg/Новини/България/Икономика/Евростат-60-са-бедните-в-България_l.1_i.9757130_c.37.html#.UkJ67Sz4Ha8



Боян Захариев,

програмен директор в Институт “Отворено общество”, описва мащабите на бедността в България и липсата на политики, които да я намаляват

Сред българския политически елит се оформя траен консенсус поне по една тема – че бедността не представлява особен приоритет за тях и те нямат намерение да предприемат сериозни мерки за нейното ограничаване. Това става все по-ясно с навлизането в предизборната кампания.

Няма да коментирам усилията на служебното правителство, защото проблемите на България са свързани с цялостната философия на нашето досегашно икономическо развитие, което намирам за разочароващо дори през най-силните години на икономически растеж, заради неспособността му да даде съществен принос за борбата с бедността и оформилата се структура на нашата икономика, която не ни обещава нищо добро в обозримо бъдеще. Убеден съм, че в текущата бюджетна рамка и като цяло – в контекста, в който се развива България няма възможност да се направи нищо съществено по отношение на борбата с бедността. Така че служебното правителство търси нещо, което няма откъде да намери.

Въпреки това приветствам усилията им.

Нека видим къде стои България, по отношение на бедността спрямо останалите страни в ЕС. Трябва да се отбележи, че основният измерител на бедността в ЕС е относителен. Това означава, че тя се измерва независимо от общото икономическо развитие на дадена страна. Т.е. доходите на един българин не се сравняват с доходите на французите или германците, а с доходите на другите българи и се гледа колко хора са под специфичната линия на бедност за всяка страна. При този подход икономическото развитие не е гаранция за намаляване на бедността. В момента страната с най-ниска бедност в ЕС е Чешката република с под 10% бедни. Тя не е сред страните с най-висок БВП в Европейския съюз. Ако погледнете данните за бедността преди и след социалните трансфери (изключвайки пенсиите), ще забележите, че дори в страните с най-голям БВП на глава от населението, ако махнем намесата на държавата, ще има много бедни – повече, отколкото са в момента в България. Казвам това във връзка ствърденията, че
като повишим още малко нашия БВП,
бедните вече ще са добре и няма да има нужда от системи за социална защита. Генерирането на бедност и неравенства е част от генетичния код на пазарната икономика и тяхното ограничаване изисква специални (и при това - немалки) усилия.

През 2011 г. България за първи път излезе на първо място в нерадостната класация на монетарната (паричната) бедност пред отколешните си конкуренти Румъния и Латвия и пред страните от Средиземноморието с огромни дългове.

Евростат по принцип не измерваше абсолютната бедност, считайки, че ЕС е място, където тя е сведена до минимум или напълно изчезнала. След присъединяването на България и Румъния стана ясно, че въвеждането на подобен индикатор няма да е излишно, защото при нас все още има хора, които не просто нямат достатъчно пари, за да могат, нека перифразираме Адам Смит, без срам да се появяват в обществото, в което живеят, но хора, които не могат да посрещат определени базисни потребности. Преди няколко години беше въведена група от индикатори, с които се измерва индекс на материална депривация – мярка за лишаване от основни блага. Сравнимите данни са от 2008 г. насам, макар че индикаторът е пресметнат със задна дата и за няколко предишни години. Към 2008 г. в Румъния 50% от населението живее в материална депривация срещу 55% в България. През 2011 г. стойността за Румъния е 47,7%, а за България - 60,1%. При това като цяло през разглеждания период Румъния беше по-нестабилна както макроикономически, така и политически, поне до началото на 2013 г.

По последни данни България е на едно от първите места в ЕС и според обобщената мярка за неравенство в доходите, наречена коефициент на Джини (на второ място след Латвия) и по съотношение на доходите на най-богатите 20% и на най-бедните 20%, което по последни данни в България е 6 и половина пъти.

Бедността сред многодетните семейства в България е най-високата
регистрирана в ЕС,
за която и да било група от наблюдаваните от Евростат. Това заслужава да се спомене, защото съм попадал на анализи, които доказват колко изгодно се живее при нас с детските надбавки, с теоретично калкулирани доходи на съответното домакинство.

Аз обаче разполагам с конкретни примери от реалността за дълбоката мизерия, в която например може да живее самотна майка с две деца, едното от които с увреждания, които след като е изчерпила лимита си за достъп до програмата, която позволява да бъде асистент на собственото си дете. Сигурно се досещате, че тази майка
няма как да ходи на работа
без подкрепа за отглеждането на децата, защото ако трябва да наеме някого да гледа детето на свободния пазар, това ще струва цялата заплата, при това, ако има добро образование и късмет. Всъщност в България майката, за която говоря, може и да не бъде включена в програмата, защото ресурсът за годината е изчерпан – в изследванията има домакинства, получили такъв отговор през последните години. Това не би трябвало да е възможно в страна, която има икономическото развитие на България.

Мога да ви дам десетки подобни примери само от моя ограничен опит, но да не се разпростираме излишно, а да се върнем към високата политика (и икономика).
Сигурно много хора ще се изненадат, ако разберат, че у нас има бедни които не вземат помощи по една или друга причина дори, когато имат право на тях. Вземането на помощи и въобще получаването на подкрепа от държавата в България е трудно и в много случаи – унизително, като се започне от административните пречки и се стигне до обрисуването на бедните в публичното пространство като измамници, които се възползват от прещедрата българска социална система, хора с нисък морал и ценности или в най-добия случай – безотговорни хора, които не инвестират в бъдещето си и общо взето сами са си виновни. Затова никой във високата политика май не се интересува от условията, в които бедните в България получават достъп дори до крайно скромните полагащи им се услуги, докато бизнес климатът се дискутира непрекъснато и е тема на всички предизборни кампании.

Пропорционалното данъчно облагане също има непосредствен, увеличаващ неравенствата ефект. Това е непосредствен и безспорен факт, който може да се изведе като математическа теорема. И какво от това ще попитате. Нищо особено. Оставям настрана темата за справедливостта, която у нас не се ползва с добро име и се счита от елита за нерационална. Затова ще спомена просто, че в съвременнната икономика има цяло направление, което изследва ефекта от неравенствата не само върху икономическото развитие, но и върху продължителността на живота, престъпността и общото качество на живота… и открива сериозни емпирични потвърждения, че намаляването на неравенствата може да не е по-маловажно за благоденствието от ръста на икономиката, при това включително за богатите.

Може да се спори доколко е приятно и допринасящо за личното щастие и здравето да караш новата си кола в общество, в което хора се самозапалват по улиците.

Липсата на необлагаем минимум създава, от друга страна, уникалната ситуация, че в България има хора, които, плащайки данъците си, отиват под линията на бедността.

В това отношение със сигурност попадаме в списъка на изключенията сред индустриално развитите страни. Възможно е дори да сме уникални в тази абсурдна ситуация. За да разберем колко хора приблизително изпадат под линията на бедност заради липсата на необлагаем минимум, можем да погледнем как са разпределени доходите около линията на бедност. Делът от населението, което получават доход, който надвишава с до 5% линията на бедност, е 29,5%. Делът от населението, което получава доход под линията на бедност, е 22,3%. Разликата е 7,2%, а ние се интересуваме от доходите, които са приблизително до 10% по-високи от линията на бедност. При най-консервативна оценка говорим за неколкостотин хиляди души. За сравнение нашата система за месечни социални помощи и помощи за отопление обхваща около 3-4% от населението. За по-пълното установяване на тези факти е необходимо да се направят някои нетривиални симулации, използвайки реалните данни за доходите на домакинствата. Не ми е известно някой да е правил такива симулации в България дори от чисто академичен интерес, да не говорим за целите на политиката за справяне с бедността. Всъщност и защо ли да го прави, при положение че тази тема видимо не интересува хората, натоварени с взимането на решения. В България сериозните решения се взимат със сметки на коляно преди изборите или изобщо без сметки.

Навремето един от класиците на икономиката Рикардо е смятал, че много ниските данъци могат да доведат до натрупване на дълг, който бъдещите поколения ще плащат с по-високи данъци. В Европа в момента се сещам за няколко хубави примера в тази посока. България обаче беше мистериозно изключение от всички правила - пример за страна, където хем данъците са ниски за богатите, хем не се събират ефективно и същевременно не се трупа дълг. Това изглежда почти като непознат досега икономически фокус. Всъщност бъдещите поколения могат да бъдат натоварени да плащат вместо нас не само през механизмите на дълга. Ние също може би плащаме по начини, които не разбираме. Да вземем за пример лошото образование или риска от хронични заболявания, включително психични разстройства поради неработещи или зле работещи системи за предоставяне на услуги. Това напомня за човек, който е много щастлив, че е спестил от образованието или лечението на детето си, та да не се налага то да плаща дълговете за това.

В живота има епизоди, когато всеки може да има нужда от помощ, променяща цялата бъдеща траектория на живота му в една или друга посока. Има моменти, когато човек има нужда от храна, отопление, лекарства, обучение, и то сега, а не после. Тази помощ не може да се отлага, защото “после” изглежда вече по друг начин, а в някои случаи просто няма “после”. Накратко – в нашата досегашна макроикономическа политика няма никакви чудеса. Това, което доброволно правеше държавата ни в макроикономически план, по принуда правеха бедните домакинства в страната в микроикономически план. Ще припомня някои от стратегиите за оцеляване, регистрирани в проучвания на домакинствата по време на кризата – пропускане на хранения (да не използваме думата “глад”), невъзможност да се поддържа нормална температура в дома през зимата, отлагане на необходими прегледи при лекар, прекъсване на лечение, некупуване на лекарства за хронични заболявания. Хората, които прибягват до подобни стратегии, в повечето случаи си дават ясна сметка, че те ще им струват скъпо в бъдеще, но тяхното пространство за избор е почти безалтернативно. В макроикономиката това също е ясно, но там решенията рядко се взимат от тези, които ще платят накрая сметката.

В България голямата сметка се плаща от тези, които най-малко могат да го понесат. Държавата беше превърната в добре смазана машина за генериране на бедност и неравенства не само през облагането на личните доходи, но и през огромната зависимост на бюджета от непреките данъци като ДДС и неадекватната като обхват и размер на помощите система за социално подпомагане.

За да не бъда разбран неправилно - аз не предлагам на никого да базира сериозни политики на изяви в медиите, включително на моите. Oчаквах едно малко по-сериозно отношение към очевидните проблеми с бедността, които нашата страна има вече 6 г. след влизането си в ЕС, включително дискусия защо индикаторите на Евростат, които цитирах, показват това, което показват. Армията от бедни, живеещи в България, системно посрамвани от изявления на действащи политици, включително социални министри в поредица от правителства, заслужава поне малко повече внимание към техните проблеми. Вместо това в пространството прехвърчат само изтъркани идеологически клишета, представени за последната дума на икономическата наука и политическия разум.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Помолен да коментира резултатите от анкетата социализмът каза че е доволен от 18% които го харесват.Каза да им предадем че и той ги обича и очаква същите с нетърпение да го достроят.Тъй като даже неговите любимци, номенклатурните кадри на партията които му се клеха във вечна вярност го зарязаха по средата.Захвърлиха чука и сърпа и отидоха да строят капитализъм.Поръча да го помнят и говорят за него само с добро, така или иначе за сега е умрял.Надява се обаче тия 18% археолози да го разкопаят и извадят някой ден.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От горната статия на проф.Боян Захариев става ясно, че тъй като бедността не е порок за това тя не е и приоритет на правителството.Видно е че въпреки икономическия растеж и изключително стабилната фискална политика,по голямата част от народа обичат да си стоят бедни и да изпитват носталгия.По нататък с изненада научих че линията на бедност в различните държави от ЕС не е еднаква.Така един бедняк от Германия като дойде у нас става богат.От всичко казано до тук излиза че ние сме бедни защото се намираме сред богатите държави от европейския съюз.Най бързия и лесен начин за подобряване на статута ни е да влезем някой друг съюз където всички са по бедни от нас.На пръв поглед изглежда че живеещите най близо до линията на бедността могат лесно да я прескочат ,но това не е така.Моя комшия получава пенсия надхвърляща с 0,20 лева чертата на бедност и понеже вече се брои в графата "богат" не можа да получи помощ от 280 л. за отопление.Направи молба в пенсионното да му намалят малко пенсията,но не я уважиха.В България постоянно се правят опити за излизане от кризата.Един такъв експеримент е дали гражданите могат да напълнят по бързо бюджета отколкото управляващите могат да го окрадат.За сега не може, но никой не губи надежда и опитите продължават.Трябва да се направи анкета сред депутатите дали са доволни от новите мерцедеси и увеличението на заплатите си.Ако експеримента е успешен едва тогава да се приложи към целия народ.Необходима е и една анкета сред президента за необходимостта от втори самолет към президентството.То по начало трябваше да му купим няколко и тъй и тъй има пари от пропуснати хранения ,щеше да ни излезе по евтино.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Робин Худ герой е от двойно-работническо-селски произход(от двама работника и една селянка) ,водещ класова борба срещу капитализма.До като Хитър Петър е слуга на дребната буржоазия и налива вода в нейната воденица.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фружине, това че българите сега са бедни е ясно на всички. Че държавата не върви също. Ама немога да разбера как аджеба спомените по комунизма ще помогнат? Драпането, вкопчването в миналото до какво водят? Това задълбочава страшно проблема, Вместо да се търсят решения предвид сегашната реалност, се търси връщане на безвъзвратно минало. И ужасът от всичко, че тая носталгия по комунизма е силата, която крепи много от бившите комунисти (сегашни капиталисти), чиято дейност води до сегашното катострофално състояние на страната. Събудете се хора.

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Стинка, а какво ще помогне на днешното състояние оплюването на едно безвъзвратно отминало време? Каква полза има когато пещерни антикомунисти с пяна на уста обясняват колко лош и гаден е бил тогава живота?

Истината, която е гадна да всички нас, и която не желае никой да признае е, че преди 89 властта се крепеше не толкова на малка група надъхани комунисти, а от значително по голяма група опортюнисти. Които бяха основния стълб на режима, които с радост клепаха всички около тях, крещяха най вискоко "Слава на БКП" (без да вярват в идеалите) и с удоволствие крадяха.

Точно тези опюртюнисти днес са капиталисти, но те не са комунисти.

Аз лично питая уважение към всеки който вярва и защитава идеите си, независимо дали е комуст, фашист или (пази Боже) либерал. Но... в никакъв случай не мога да приема позицията на опортюнистите, които в миналото крещяха до прегракване "Слава на БКП" без да вярват в това което говорят, а днес с пяна на уста искат лустрация.

Имам такава позната. Родителите и цял живот бяха членове на партията. На въпроса "Защо?", отговора е "Заради децата", за да се изучат, да имат по голям шанс в живота. Дъщеря им още в училище стана комсомолски активист. Тя самата си е признавала, че е клечала по великден и коледа по храстите около църквата да гледа кой влиза и кой излиза. Самата тя си признава, че като млад член на БКП, работеща в ДАПа е подслушвала разговорите и е донасяла на партийния секретар и където трябва. Признава си, защото няма как да отрича. Баща ми работеше в ДАПа, та познавам някой негови приятели. Всички те са категорични, че когато тя е била наблизо всички са били много внимателни какво говорят, а тя ги е подтиквала да говорят против Партията. За да има какво да донася.

Същата тая женица след 89 стана активист на СДС и започна яростно да оплюва бившата си Партия. От седесари съм чувал, че тая същата жена е била най яростния и краен седесар, която в буквалния смисъл на думата е псувала бесепарите и е искала да бъдат уволнявани и гонени от кмета (дълги години в Карлово властта беше в ръцете на СДС). На същата и намериха топла службичка по партийна линия. Впоследствие, когато я уволниха и СДС не я подкрепи стана яростна царистка. И пак се уреди на държавна този път служба като царистка. Днес тя е от ГЕРБ.

Убеден съм, че всеки от вас знае за такива хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То принципно Бай Ганьо няма как да е европеец, той е израсъл другаде. А смисалът нали е да стане европеец. Ми липсва еволюцията, няма стимул за промяна. Затова смятам, че е слаб.

Бай Ганьо не е реален персонаж, а пинята, която трябва да се натупа. Той е олицетворение на онази част, пак повтарям част, от балканското, което самите ние - балканците, не харесваме и заради което го корим. Няма смисъл да се преражда и да става друг човек. Това с нищо няма да допринесе към еволюцията на сюжета. Тази крачка просто е излишна. Даже би объркала читателя, че онова, което му е било поднесено да изобличи, да отрече и осмее, всъщност е заслужавало повече толеранс и снизхождение. А пороците са плевели и трябва да се скубят без ласки.

И идеята хич не е, че трябва да станем европейци. Гюла вирее по нашите земи, балканските нрави - също. Те могат да се облагородят, за да послужат за общи интереси, но да се изкоренят и подменят би значило само загуба на идентичност.

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...