Причина за вяра в Бог.

[forgot]

.........

E и, какво като Ориген е определил Исус, като богочовек - не може ли да не съм съвсем съгласен с Ориген?! Изобщо проявата на критическо мислене позволена ли е или трябва само да повтаряме, като папагали, каквото ни кажат миропомазаните? Християнството може да разглежда Исус, дори като неродена мома, но такива разглеждания не стига, че са без никаква реална основа, но и не виждам какво значение имат. Исус може да се е самоунизил от гледна точка на светското, но от гледна точка на духовното, Исус се е надмогнал.

И да - навсякъде дискутирам с тематиката на екзистенцията, защото духовното познание е екзистенциално, а не вербално, за това навсякъде из религиите се говори за "виждане", а не за "вербализиране", за медитиране, а не за размишление, все пак в тази тема говорим за религия, не за философия.

Виждали сме и обратното - подхлъзвания и истински бедствия по пътя на религията и духовността. Защо едното да е по-лошо от другото?

Няма такова нещо! Нито науката твърди това, нито целта и е това. Науката просто се развива в търсене на познание без да търси мистични обяснения, а до къде ще стигне това развитие, това зависи от границите на рационалното познание, но това е тема на съвсем друг разговор.

обратното на кое? - с "духовен материализъм" посочих именно, тези подхлъзвания, които си виждал.

За науката сигурно си прав, но все още има хора, които продължават да защитават и вярват в детерминизма, който бе намерил най- здрава опора именно в науката или да го кажа по- друг начин - обичайната нагласа, била тя на атеисти или вярващи, е че може да се стигне до окончателно знание, че сега може да не знаем едно или друго нещо, но един ден, ако се развиваме и прогресираме, то ще знаем всичко, няма да остане нищо недоизяснено, но духовната нагласа е противоположната, с това "Бог е непознаваем" се визира животът, битието, вселената, съзнанието, съществуването, като цяло, за това се казва, че животът е мистерия, "мистика" означава "липса на обяснения", няма такова нещо, като "мистични обяснения".

И това също е тема на този разговор - ако искате да си бъбрите философски сентенции, няма проблем, просто го уточнете, защото аз говоря за религия, не за философия.

[forgot]

грешка - два поста, не знам как стана.

Редактирано Юли 15, 2014 от forgot

[forgot]

........

не съм чувал това име и така изваден цитат от контекст, ми е трудно да преценя какво ли е имал предвид, но все пак - вярата е необходима, дотолкова, доколкото да се раздвижиш, човешкото съзнание със времето спира да тече, един вид замръзва, фиксира се и вярата е необходима, за да почнеш да се движиш, да осъзнаваш. Но същевременно, вярата, като всеки нож с две остриета, може да окаже точно обратния ефект - примерно юдеите именно така са се вкопчили в тяхната вяра и очакване на месията, че Исус се опитал да ги размърда, опитал се да им каже, че няма смисъл от това чакане, ако просто чакаш, нищо няма да стане, съответно те не му простили, защото когато човек чака твърде дълго, после не иска да се променя, вече си е създал някакво удобство, установил си е някакъв комфорт, а Исус е внесъл тотален дискомфорт. По ирония на съдбата, сега пък християните правят същото - сега те на свой ред чакат и забележи, че и те чакат месията, но така се случва и винаги така ще се случва. Сега, ако Исус се появи и се опита да размърда християните, те също няма да му простят.

Така, че наистина вярата на всички е спасение, дори ако изглежда, че се движат в грешна посока, НО въпроса е да се движат, не да чакат, ако чакат, това е действително грешната нагласа. Но продължението в цитата поражда известни съмнения, доколко е разбирал какво пише този човек - водата без земя Е вече езеро, Е вече море, къде ще стига? Но от друга страна, парадокса е този, че цел всъщност няма - водата е вече без земя, къде ще стигаш?, къде ще отиваш? целта е нужната илюзия, за да се размрази морето, за да възвърне течното си качество, а вярата е необходима, за да създаде и известен покой на повърхността, защото тогава човек може да навлезе безопасно в дълбините.А с последното съвсем не мога да се съглася - няма такова нещо, като "избрани", и вярата, и знанието са достъпни за всеки, граници в морето не съществуват.

Що се касае до твоето питане - няма как да знаем целта преди да сме стигнали до нея, а като я стигнем разбираме, че целта винаги е била тук и сега. Това е тънкия момент в духовността - как ще пристъпиш към нея. Такава цел някъде си там в далечното бъдеще, няма и никой духовен учител не е предлагал такава цел - духовното откликва на реалната нужда, само тогава има действителни резултати, ако се влезе в духовното от чиста ерудиция, да понатрупаш малко знания или да убиеш малко време, то или нищо няма да разбереш, или ще разбереш по начин, че да не виждаш никакъв смисъл, да се занимаваш. Така, че това, което трябва да знаеш, не е каква е целта, а защо самия ти, се обръщаш към духовността - трябва да се появиш с реален проблем, трябва да имаш необходимостта, да изпитваш нещо, като глад, като жажда, едва тогава духовността може да откликне адекватно, в противен случай е невъзможно, по- добре изобщо не се занимавай.

Редактирано Юли 15, 2014 от forgot

[Incorrectus]

E и, какво като Ориген е определил Исус, като богочовек - не може ли да не съм съвсем съгласен с Ориген?! Изобщо проявата на критическо мислене позволена ли е или трябва само да повтаряме, като папагали, каквото ни кажат миропомазаните?

И да - навсякъде дискутирам с тематиката на екзистенцията, защото духовното познание е екзистенциално, а не вербално, за това навсякъде из религиите се говори за "виждане", а не за "вербализиране", за медитиране, а не за размишление, все пак в тази тема говорим за религия, не за философия.

Критическото мислене е символ на морал в изказа, а в същността си е самата образованост. Нямаш критическо мислене и не знаеш изобщо какво е това, ако в един и същи пост на форума се подиграеш на един термин и в същия този пост кажеш, че харесваш автора на този термин. Повтарям, ти не критикуваш, а просто се нагаждаш към разговора и поради това непрекъснато изпадаш в смешни положения, както е в следващия твой абзац.

Ако рационализираш правилно термините екзистенция и познание, няма да се излагаш да вербализираш духовното като екзистенция. По простата причина, че духовното не е екзистенция, а екзистенцията никак не е задължително да е духовна. Напротив, екзистенциално непоклатими са точно най-малко духовните, най-неграмотните. Нито пък ще наречеш медитацията "не размишление", защото медитацията е точно размишление върху предметите на медитация, които са числом и словом три вида - груби, фини и аз-ови. Ако в своята медитация не размишляваш, какво правиш, броиш мухите и се почесваш....

Папагалите са много мили птици, които са характерни с това, че казват някакви човешки думи, но без да мислят върху тях, forgot.

[Incorrectus]

Така, че това, което трябва да знаеш, не е каква е целта, а защо самия ти, се обръщаш към духовността - трябва да се появиш с реален проблем, трябва да имаш необходимостта, да изпитваш нещо, като глад, като жажда,

Искаш да кажеш, че само болни и сиромаси може да бъдат духовни? Болният търси лек в болницата, сиромахът в социалните служби. А за духовността е нужна топла стая, силна храна и бутилка хубаво вино, както е смятал например Декарт. Което се отнася също за културата и за всички други неекзистенциални човешки дейности.

[sirius]

...

Що се касае до твоето питане - няма как да знаем целта преди да сме стигнали до нея, а като я стигнем разбираме, че целта винаги е била тук и сега. Това е тънкия момент в духовността - как ще пристъпиш към нея. Такава цел някъде си там в далечното бъдеще, няма и никой духовен учител не е предлагал такава цел - духовното откликва на реалната нужда, само тогава има действителни резултати, ако се влезе в духовното от чиста ерудиция, да понатрупаш малко знания или да убиеш малко време, то или нищо няма да разбереш, или ще разбереш по начин, че да не виждаш никакъв смисъл, да се занимаваш. Така, че това, което трябва да знаеш, не е каква е целта, а защо самия ти, се обръщаш към духовността - трябва да се появиш с реален проблем, трябва да имаш необходимостта, да изпитваш нещо, като глад, като жажда, едва тогава духовността може да откликне адекватно, в противен случай е невъзможно, по- добре изобщо не се занимавай.

Доколкото аз разбирам... айде нека да е доколкото според моята представа... има състояния отвъд прословутото тук-сега.

Но въпроса ми бе дали ако имаме грешна представа, ще стигнем на същото "място" където бихме стигнали и с вярна представа.

Щото според моята представа пък, хората след смърта "отиват" точно където вярват, че ще отидат.

и това се разминава с разбирането от текста (както аз го тълкувам)

Затова си мисля, че става въпрос за правилна представа, която е необходима на вярващия да "намери спасение" (тълкувам го като да постигне целта си, т.е. да има правилно формулирана цел). Съответно вяра в "нещо друго" да го "закара" другаде. Което пак да отговаря на неговата "цел".

Интересни примери има за хора с възможности за ОИТ (опитност извън тялото), които срещат умрели вярващи. Описват ги като: като ме видят и започват да се тресат от притеснение защото си мислят че аз съм Бог и идвам да ги съдя. Един вид вярващите "виждат" и действат според вярванията си, а дефакто не е така.

[Incorrectus]

Но въпроса ми бе дали ако имаме грешна представа, ще стигнем на същото "място" където бихме стигнали и с вярна представа.

Разбира се, ще стигнете гарантирано. Понеже целта на голямата част от източните религии е да не се преродиш никога повече, може да се каже определено, че вярваш или не, дали си тъп или учен, няма да се преродиш. Със или без Ню Ейдж духовните напъни от източен произход целта ще бъде изпълнена.

[mnoogo]

без коментар от мен видео

[mnoogo]

Да вярваш или да не вярваш,туй е въпроса?

Редактирано Юли 16, 2014 от mnoogo

[forgot]

медитацията е точно размишление върху предметите на медитация

повярвай, забавно е да чета за медитацията от хора, които не се занимават с медитация - вярвам, че ще е същото, ако почна да обяснявам в раздел физика, за квантова механика.

Медитацията не е гимнастика на ума, а по- скоро опознаване на самия ум - ако в своята медитация размишляваш, то се забавляваш с разни умствени трикове, но не си в състояние на медитация. Умът е механизъм, който постоянно вербализира, с годините човек научава думите, научава езика, тъй като те са необходими за да контактува с другите, с обществото, но постепенно езика става препятствие - виждаш цвете и го вербализираш, виждаш вървящ човек и го вербализираш, умът е способен да трансформира в думи всяко екзистенциално явление, този постоянен превод на предметите и битието в думи става препятствие за медитативното съзнание, което имаме по рождение т.е. медитацията е нещо съвсем естествено, то е нашето естествено състояние на съзнанието, медитацията ни е дълбоко присъща, тя не е нещо, което може да се принесе отвън. За това първото условие за откриване на медитативността е осъзнаването на постоянната вербализация и способноста да я спреш - просто съзерцаваш без да вербализираш, усещаш присъствието на нещата, без да ги превръщаш в думи, предметите съществуват, но без думи, хората съществуват, но без езика, ситуациите възникват, но без езика, това е напълно възможно и е съвсем естествено. Когато човек разбере механичния си навик за вербализация - превода на живота в думи - се получава интервал, пауза, която възниква спонтанно. Така, че главния проблем не е как да влезеш в медитация, а да разбереш защо не си в медитация, тъй като самия процес на медитация е негативен, той не добавя нищо към теб, а отнема онова, което е било добавено. Обществото не може да съществува без език, но на съществуването не е нужен - езикът е необходим, но ако не умееш да включваш и изключваш механизма за вербализация, тогава ставаш негов роб, тогава умът става твой господар. Разумът трябва да си остане в ролята на инструмент, а не на господар, инак изгубваш естественото състояние на съзнанието си - когато ти си господар, когато съзнанието е господар, тогава си в медитация. Когато ти си господаря на механизма на ума, тогава медитацията се случва. Умът и лингвистичното му функциониране не са върхът, ти стоиш по- високо от тях, съществуването също е извън пределите им, съзнанието е по- висше от езика, животът стои по- високо от лингвистиката, когато съзнанието и съществуването са в съюз, този съюз се нарича медитация.

Буда е дал пример за това - когато имаш нужда да отидеш от едно място до друго, ти трябва да си движиш краката, за да ходиш, трябва да си движиш краката, но когато стигнеш, продължаваш ли да си движиш краката ..... ако продължаваш, значи нещо не е наред, ако седейки продължаваш да си движиш краката, значи си болен. Аналогично, езикът не трябва да е навик, който ползваш 24 часа в денонощието, когато не разговаряш с никого не трябва да има език, той е просто техника за общуване, когато не общуваш, не ти е нужен, вътрешния диалог трябва да се изключи. Това е разликата - езикът е техника, медитацията не е техника. Езикът е необходим, но не може да се остава в него през цялото време, трябва да има мигове, в които човек просто съществува. Това не е съществуване подобно на живота на растенията, това не е вегитиране, тъй като в него присъства съзнанието и става по- остро, и по- живо, защото го няма езикът, който го притъпява. Езикът неизбежно се повтаря и поражда скука, колкото по- важен е за теб езикът, толкова си по- скучен. Но съществуването никога не се повтаря - всяка роза е нова роза, съвършено нова, такава като нея не е имало и никога няма да има, но наричайки я "роза", ние повтаряме думата "роза", тази дума я е имало по- рано и ще я има винаги, със старата дума, убиваме новото нещо. Животът е винаги нов, думата е винаги стара. Чрез езика ние бягаме от живота, ние изпускаме съществуването, защото езикът е винаги мъртъв, колкото повече се потапя в езика, толкова по- мъртъв става човека. Сартр е нарекъл автобиографията си "Слова" - фактът е, че ние живеем чрез думи, следователно ние не живеем. В резултат остават само серия натрупани слова и нищо повече - словата са, като фотографиите, виждаш нещо живо и го фотографираш, но самата снимка е нежива, а после правиш от мъртвите снимки албум. Човек, който не живее в медитация, е като мъртъв албум - в него са останали само словесни снимки, само спомени, нищо не е преживяно, всичко е било само вербализирано.

Да си в състояние на осъзнато безмълвие, това е медитацията - ако размишляваш, не си в медитация, защото не можеш да се освободиш от езика, с помощта на думите. Осъзнаването няма нищо общо с думите, то е екзистенциален акт, неразсъдъчен - съзнание фокусирано само в/у думите е не- медитативно, вербализиращо, само фокусираното в/у интервалите м/у думите съзнание е медитативно.

Докато човек не разбере целия този процес на вербализация, то няма как да разбере какво е медитация, а докато не разбере какво е медитация, нищо няма да разбере от духовността - можеш да си четеш колкото искаш, можеш да прочетеш всички свещени книги, но ако не си познал медитацията, нищо няма да си разбрал от тези книги. Можеш да ходиш редовно на църква, можеш да спазваш всички обичаи, можеш да носиш кръстче на врата, можеш да четеш всеки ден библията, можеш да станеш дори папа, но ако не познаваш медитацията, ако не можеш да си медитативен, то цялото ти натрупано знание е напълно безполезно - можеш да се имаш за вярващ човек, да се представяш за дълбоко религиозен човек, да влагаш големи усилия в старанието да си по- духовен, но фактически не си, в което е и парадокса, защото можеш да се представяш за неверник, можеш да се определяш, като атеист, но въпреки това, ако умееш да медитираш, то фактически си религиозен човек, пътят на духовността е медитативността, а четенето на свещени книги е бонус.

.........

"представата" се явява тогава, когато нямаш пряк досег с действителното, за това "правилна представа" не съществува - представата по необходимост е грешна. Примерно да говорим за нещо реално проверимо - да речем, че аз съм се катерил на Еверест, качвал съм се баш на върха, ти никога не си стъпвал там и аз ти разказвам за моето преживяване. Както и да ти го разкажа, каквото и да ти кажа, ти ще си изградиш ли правилна представа? Слушайки моите разкази, един ден решаваш и ти да се изкатериш на Еверест - как мислиш, като се качиш на върха, доколко преживяването ще съвпадне с представата ти? И нека имаме предвид, че все пак говорим за нещо поне от малко познато - все ще си изкачил някой връх, дори да живееш в пустинята, то ще си изкачил върха на някоя дюна, така че поне приблизително подобно преживяване вече ще имаш, някаква опитност вече ще е налице, но когато говорим за нещо напълно непознато, за нещо с което не си имал никакъв досег, примерно да речем, астронавт да разказва за космоса на човек от преди новата ера, този човек дали ще си създаде правилна представа?! ние поне гледаме разни научни предавания за космоса, така че що годе някаква правилна представа ще можем да формираме, макар че съм убеден, че ако някой ден излетя в космоса, то ще се смея над тази моя представа, но все пак ще е донякъде вярна.

Прав си, че преди всичко, човек трябва да има правилно формулирана цел, но ако не си имал никакъв досег с тази цел, с някаква действителност от тази цел, то как ще изградиш правилна представа и как ще формулираш правилно - ето християните имат за цел да влезят в рая, но какво различно от прочетеното, знаят те за рая, имат ли някакъв реален досег с нещо от този рай, аз съм ходил на Еверест и съм се върнал, значи има поне нещо реално, но кой е ходил в рая, та се е върнал да разкаже? Кой е ходил отвъд живота, та да ни разкаже какво и що се случва, след като умрем? Аз ще ти кажа как да стигнеш до Еверест и лично да провериш представата си - онзи, който твърди, че е ходил отвъд живота, че се е върнал от смъртта, ще ни каже ли как да отидем и ние?

За това не мисля, че представите, били те верни или грешни, са от някакво съществено значение, че имат някаква определяща роля - опита и разбирането нищо не може да ги замени.

[sirius]

Ето какво имах предвид под правилна и грешна представа. Особено в контекста на непознатото (но познаваемо).

Напр. ако ни пратят за нещо, което не познаваме. Напр. клещи. И ни обясняват как клещите са железни и служат за стискане. Въпроса е като ги видим да ги раз-познаем като такива. Дакажем сред вилици, ножове, щипки и пинцети - все непознати за нас неща. Т.е. ако имаме правилна представа ще можем да разпознаем клещите. И става сложно - единия ще трябва да обяснява, а другия да разбере правилно.

Ако някъде целия този процес се разрали, някой ще си мисли че носи клещи, а да се окаже ръжен.

А при нашия случай се този процес се усложнява още веднъж от това, че няма как да ни го покажат и втори път от заинтересованост. Все едно, искаме да си построим и летим с хеликоптер, а хабер си нямаме от аеродинамика и пилотиране и трябва някой да четем от книга как се прави и как се лети.

Мисълта ми е за знанието, което имаме, дали е така. Демек дали книгата е за хеликоптери и ще ни свърши работа, или е за вентилатори, а ние си мислим че е за хеликоптери.

Или в нашия случай, дали като евентуално изпитаме някакво състояние, ще го разпознаем като описаното в книгите. Отделно пък как ще преценим коя книга е правилна.

....

Относно медитацията. Изглежда "спиране на вътрешния диалог" е добър термин.

Редактирано Юли 16, 2014 от sirius

[Incorrectus]

повярвай, забавно е да чета за медитацията от хора, които не се занимават с медитация - вярвам, че ще е същото, ако почна да обяснявам в раздел физика, за квантова механика.

Медитацията не е гимнастика на ума, а по- скоро опознаване на самия ум - ако в своята медитация размишляваш, то се забавляваш с разни умствени трикове, но не си в състояние на медитация. Умът е механизъм, който постоянно вербализира,

Откъде знаеш, че на този форум само ти се занимаваш с медитация? Очевидно е, впрочем, точно обратното, че нищо не знаеш за медитацията. Виж поне какво пише за думата meditatio в речника, преди да се изкажеш.

Медитацията е когнитивна операция. Умът не може да се опознае, защото той е инструмент на познанието. Зад ума няма втори ум, който да опознае първия, хаха. Че умът се опознава, както си въобразяваш, е все едно да кажеш, че микроскопът опознава сам себе си. Та той е само един инструментът на познанието. Умът опознава трите вида обекти, които вече ги споменах.

Умът ще вербализира, ако в процеса на медитация си говориш сам. Ако не си говориш сам, няма нищо да вербализира. За пореден път ти обръщам внимание, че не знаеш значенията на думите.

Безмълвието е състояние, в което непрекъснато се намира всяка една крава, например. А разумно същество като човека да се пъне сам да седи в осъзнато безмълвие, е повече от абсурдно. Медитацията е ясна ментална визия (повтарям, ментална визия) върху собствената форма на съответния обект на медитация, което се постига чрез мислене, а не чрез седене в безмълвно тъпоумие.

Четеш Ню Ейдж буламачи, forgot, купени от сергии на улицата, преведени от чужди езици неизвестно от кой преводач и препреводач от английски към руски и след това на български, обикновено. Затова говориш за вербализация, пък и неправилно употребяваш думата.

[Incorrectus]

Да си в състояние на осъзнато безмълвие, това е медитацията - ако размишляваш, не си в медитация, защото не можеш да се освободиш от езика, с помощта на думите.

Осъзнаването няма нищо общо с думите, то е екзистенциален акт, неразсъдъчен

Давам пример. Седиш в медитация над обекта "дим" и мислиш върху дима. Първо трябва да видиш дима и огъня, ако искаш върви ги помириши, за да включиш повече сетива във възприятието. Събираш инфото на сетивата и започваш да мислиш, ама не е нужно да мислиш наглас и да си говориш сам, да вербализираш. След това, ако направиш правилен извод върху информацията от сетивата, изведнъж ще ти просветне, че причината за обекта дим е обектът "огън". Готово, имаш истинско знание върху причината на дима, без да са ти били нужни езици, вербализирания, екзистенции и т.н. И това се нарича ментална визия. Оттук до края на живота ще имаш тази ментална визия и няма да ти е нужно всеки път да мислиш върху дима, защото ще знаеш, без всеки път да ти е нужно да възприемаш (виждаш) дим и огън, за да проверяваш. Просветлил си се върху обектите дим и огън, а това е станало възможно, не защото не си размишлявал, а точно защото си размислил върху обекта на медитация. В противен случай, според теб, медитацията щом не е размишление, какво е? Физиологичен процес на кой орган е тя? На з..ка, вероятно.

Има и по-висши нива на медитация, които принципно не се различават. Върху другите два обекта. Но когато разбереш това ниво за начинаещи, тогава ще ти кажа следващото.

Осъзнаването е ментален акт и точка по въпроса. Неразсъдъчно било осъзнаването, как пък не. Не разсъждавай и чакай да осъзнаеш нещо, хаха. Не се опитвай изобщо да убеждаваш, че трябва да се обезумим, за да станем по-осъзнати, алооо.

[sirius]

да не включваме и медитация, че ще стане каша темата. не че не е но все пак. Incorrectus, мисля че по-големи успехи може да имаш във физиката.

Форгот, за медитацията ако искаш отвори нова тема, или в блога ми(има подобни теми, нямам особени претенции къде) или на лични да споделим по нещо.

Редактирано Юли 16, 2014 от sirius

[forgot]

...........

разбирам какво питаш, самия аз не един път съм се замислял в/у същото - уви това е въпрос, който все още е отвъд моите възможности, така да го кажа, все още не съм намерил клещите (: Единственото, което мога да споделя е какво съм чул да казват по този въпрос будите - първото е, че не бива да се доверяш на никой буда и на някоя представа :Д Защо - помисли, как би обяснил на един сляп човек, какво е светлината, как да предадеш правилно какво е светлината на човек, който никога не е виждал светлина, така че той да си създаде правилна представа за светлината? Фактически това е невъзможно и всеки духовен учител знае, че е невъзможно, за това в тези книги, които четем, те не дават обяснения, а своего рода лекове - всичките духовни практики са всъщност лекове, ако искам един сляп човек да разбере какво е светлината, аз няма да търся как да му обясна, а как да излекува очите си, за да види светлината. В духовността аргументи няма - това, което има са реално приложими практики, духовното не е философия, в/у която да градиш представи, а метод на лечение, който да събере в едно цяло съзнанието ти. Другото, което е, че ако преследваш представата си, то ще сравняваш преживяванията си с тази представа и така се оказваш в един омагьосан кръг - за това не бива да си създаваш предварително постулирана представа, а ако я създадеш, което е почти сигурно, то не бива да се привързваш към нея, защото именно поради собствената си представа, ще пропуснеш ... клещите. Ясно ти е, че когато един буда говори, той говори мъдрост, а не знание - но мъдростта изпада от своите висоти до нивото на слушателите и става знание, защото слушателите разбират думите, а не преживяването. За това стремежът на будите винаги е бил, да предадат нещо от своето присъствие, нещо от своето безмълвие, нещо от своята радост, отколкото да предадат своята мъдрост. Дори, когато говорят, те говорят само, за да те убедят да бъдеш безмълвен - думите, които ползват са с цел, да създадат безмълвно състояние на съзнанието ни, за това винаги помни: думите не са самото преживяване, представата идва от думите, не се хващай за казаното, а за онова, което се опитват да изразят, а то е неизразимо по своята природа. Това е първото - не се доверявай на будите, не защото ще те излъжат, а защото слушайки ги, ти разбираш чрез собствените си идеи, чрез собствената си визия, ти и аз не разбираме какво ни казва будата, съмнението е винаги необходимо.

Второто - докато имаш нуждата да сравниш, значи все още не си намерил. Когато притежаваш съкровище, не ти е необходимо нечие чуждо мнение, което да потвърди, че го притежаваш - примерно се влюбваш в една жена, сравняваш ли чувствата си, с прочетените стихове на някой поет или с изследванията на някой учен, имаш ли нуждата от друг човек, който да ти потвърди, че си влюбен?! Сам знаеш, че това е глупаво - ти си луд по тази жена, ти си в тази лудост, ти си тази лудост и ничие мнение не може да промени това, каквото и да ти говоря, за да те убедя, че не си влюбен, ти просто ще ми се смееш, защото това не е въпрос на аргументация, нито на представи, нито на идеи, нито на философии, нито на доказателства. То е нещо случващо се от само себе си - да си влюбен е нещо толкова естествено и нормално, че когато ти се случи, ти го знаеш от само себе си. По същия начин, когато намериш тишината, за която говорят будите, ти ще се смееш над собствените си представи, над собственото си търсене, цялата тази игра, която си играл е толкова абсурдна и нелепа, че просто ще се смееш, тишината е нещо толкова естествено и присъщо, че когато се случи, то нуждата да сравниш преживяването си с книгите, представите, будите, отпада от само себе си.

И третото нещо, това е въпроса за книгите. Вече го казах един път, но ще го повторя - съвсем не е случаен факта, че Исус не е писал нищо, че Буда не е писал нищо, не е случайна притчата за написването на Дао дъ дзин, не е случайно, че Руми пише в стихове, че Кабир пише в стихове, единици са учителите, които са писали нещо и за това си има причина. Много е трудно и почти невъзможно, човек да се ориентира по книга - аналогията с хеликоптера ми хареса, в действителност може и да успееш да се научиш как да управляваш хеликоптер по книга, но шансовете са почти нулеви, един на милион, дори на стотици милиони ще успее. Поне що се отнася до началото на духовното пътешествие, то човек наистина има огромна необходимост от учител - ролята му е от първостепенно значение, защото ако още в първата крачка сгрешиш, то продължението съответно ще е невъзможно. Щом човек се интересува от духовното, щом иска да разбере от първо лице за какво иде реч, то е силно препоръчително да си намери учител - уви, както всички знаем, това не винаги може да се осъществи, пък и възможността да попаднеш на фалшификати, които да ти обясняват, че медитацията било разсъждение са много големи. Но това не бива да те обезкуражава - учителят е необходимо и силно препоръчително условие, но не и напълно задължително. И не само, но липсата на учител си има и известни предимства, като основното е, че от една страна това ще те държи по- буден, ще бъдеш по- нащрек - има една такава работа, че когато намериш учител, то тогава пък се осланяш на неговия безспорен авторитет, започваш да го ползваш за патерица и пак продължаваш да си спиш - и от друга страна, що се отнася до духовното пътешествие, нищо не може да замени собствения опит, а и фактически, всеки учител те предизвиква да натрупаш собствен опит, а не да разчиташ на чуждия, пък бил той и на самия Буда ..... всъщност духовното пътешествие е тогава, когато именно трупаш собствен опит, по пътя на духовното всеки е сам, всеки напълно самостоятелно го извървява, няма как друг да изкатери Еверест вместо теб. Какво ще рече това - тъкмо тука е тънкостта, за която споменах в по- горните постове, а именно да имаш ясна представа, защо стъпваш на духовния път, представа за крайната цел не ти върши работа, но трябва да си наясно какво дириш в духовното, защото именно нуждата ще отговаря на търсенето ти, ако нямаш нужда от клещи, дори и да ги намериш, ще ги възприемеш за безполезни, но ако имаш нужда от клещи, дори да намериш ръжен, то сам без нуждата от друг човек да те напътства, ще се увериш, че този ръжен не ти върши работа, ще го захвърлиш и ще продължиш в издирването на клещи, като бонуса от цялата занимавка ще е този, че преминавайки през цялото това търсене, че катерейки Еверест, краката ти ще заякнат, ще станеш по- възприемчив, по- съзнателен и по- отговорен, а учителите тъкмо това провокират в теб.

1.Умът не може да се опознае, защото той е инструмент на познанието. Зад ума няма втори ум, който да опознае първия, хаха.

2.Безмълвието е състояние, в което непрекъснато се намира всяка една крава, например.

3.А разумно същество като човека да се пъне сам да седи в осъзнато безмълвие, е повече от абсурдно.

4.Медитацията е ясна ментална визия (повтарям, ментална визия) върху собствената форма на съответния обект на медитация, което се постига чрез мислене, а не чрез седене в безмълвно тъпоумие.

5.След това, ако направиш правилен извод върху информацията от сетивата

6.Осъзнаването е ментален акт и точка по въпроса.

1. ако не можеш да наблюдаваш мислите си, то това отговаря на въпроса, защо смяташ, че умът не може да бъде опознат - впрочем да вярваш, че умът не може да бъде опознат, е доста крайна и наивна вяра.

2. е явно кравите са по- умели медитатори от теб :Д

3. да абсурдно е, но и възможно.

4. перифразирайки "разсъждението е медитация в/у обекта на разсъждение" - в момента ми обясняваш, колко ъгъла има температурата, инак за другото си прав, но и сам не го разбираш - вярно е, менталната визия не отива по- далеч от формата и привидното.

5. само, че медитацията касае информацията от вътрешното - сетивата придобиват информация от външното.

6. рече и отсече - и какво да направя като бъкел на разбираш, поне почети малко психология и изобщо, вземи прояви наистина поне от малко действително научен подход, а не да развиваш празни философии без никаква полза от тях.

Проповядваш за богове и духове, за които човешкото същество няма как да знае - и наричаш това религия, но аз го наричам празни приказки, твоите имагинерни представи не са от полза, не вършат никаква работа, защото са чисто въображение, което нямам против да го наричаш познание, но е безполезно. Аз говоря за реално приложими неща, открил съм, че религията съдържа знание, което е практически проверимо, това че ти разчиташ на философстването, а не на експерименталното, си е изцяло твое решение и съвсем нямам намерение да споря по въпроси с човек, който няма никакъв емпиричен опит с тях.

[Incorrectus]

5. само, че медитацията касае информацията от вътрешното - сетивата придобиват информация от външното.

Няма да си губя времето да ти отговарям на всичко. Само на едно.

Човекът притежава око (зрение), ухо (слух), нос (мирис), език (вкус), тяло (осезание), ум (мислене). Тук спада и интуицията, която е функция на ума на базата на информацията на сетивата, разбира се. Това са сетивата, а в Индия наричат ума вътрешно сетиво и са прави.

Всички така споменати сетива дават специфична информация за обектите. Умът обобщава тази информация и затова е наречен вътрешно сетиво. Защото без него сетивата са безсмислени. Човекът, оставен само на сетивата, е амебоподобен плазмодий, което състояние ти го пропагандираш на форума, понеже си мизолог.

Айде сега кажи да те чуем всички, информация от какво "вътрешното" и кое сетиво го дава: зрение, слух, мирис, вкус, осезание, мислене? Ще посочиш какъв вътрешен обект е това "вътрешното" и кое от споменатите сетива дава информация за него. Щом искаш, ето ти супер елементарна емпирична психология.

Предупреждавам те, че няма да успееш и за пореден път ще се посрамиш, заради своето собствено агресивно невежество. Защото споменатите функции на съзнанието дават информация за външни обекти, каквито впрочем са всички обекти - външни на субекта. Трябва да си измислиш ново сетиво, неизвестно на науката. Пък после ще преценяваме кой е емпирик и кой е просто лаладжия.

Повтарям, назови сетивото и т.нар. от теб "вътрешното", ако обичаш?

[sirius]

...

Кой е ходил отвъд живота, та да ни разкаже какво и що се случва, след като умрем? Аз ще ти кажа как да стигнеш до Еверест и лично да провериш представата си - онзи, който твърди, че е ходил отвъд живота, че се е върнал от смъртта, ще ни каже ли как да отидем и ние?

За това не мисля, че представите, били те верни или грешни, са от някакво съществено значение, че имат някаква определяща роля - опита и разбирането нищо не може да ги замени.

Аз мисля, че е важна защото чрез нея (правилната представа) ще можеш да раз-познаеш "клещите" някой ден.

Но доколкото тези "клещи" са едни неща извън мисълта, то затова спирането на мисловния процес се явява инструмент (или път) за "достигането" на тези "клещи".

И медитацията е това спиране на мисловния процес. И достигане/наблюдаване до други измерения.

Според едни книги, умът се състои от три части: мисъл, его и интелект. Като всички са центрове на съзнание, поне имат потенциала. Егото обединява мисъл и интелект. Като мисълта може да работи само на база физически сетива, а интелектът осъществява разпознавателна и логична функция. В ежедневието егото ни е водещ аз и се ползва от мисълта и интелекта. При медитация изключваме мисълта, а чрез нея и егото и водещ аз става интелекта. Тогава той наблюдава другите "паранормални" неща, неща от съвсем друго естество/материя. Един вид медитацията е един вид начин да изключим един аз и да включим друг, с който да наблюдаваме други неща.

Това е моето скромно и бегло описание на все още мъглявата картина в главата ми, на основа на тези книги. Нататък обясняват с прости думи какво е релакс,концентрация и медитация и най-важното критерии с които да преценяме какво правим. На мен това "описание на вселената и човека" ми допада най-много. Нещата започват да звучат някак логично. Пък ще видим докъде ще я докарам

[mnoogo]

Ето за това пак ще повторя.Няма причина да се вярва в бог.Който иска да се запознае с него ,да го потърси в себе си.Един от методите е мидитация.

Никой не знае какво мисли кравата,овцата Доли или друго животно -всяко същество което има мозък - мисли,има език на комуникация и изразяване.

Няма висши и нисши,високо организирана материя и ниско.Има една форма или друга,съдържанието винаги е организирана материя!

Бог е всичко.

[mnoogo]

Медитацията е един от способите да откриеш бог в себе си!!

[Incorrectus]

Радвам се, че проблемът е оправен. Изтрих еднакви мнения, които бях пуснал, преди да се усетя, че има технически проблем.

[Wolt]

Няма да забравя във форума на дъновистите, където приятно си нищехме теми най-приятни и морални (което е различно от религиозни) как един ме занарежда как в предишните си животи съм служел за задоволяване на сексуалните нужди на други мъже. Тези му думи останаха дълго и в крайна сметка послужиха да ми бъде забранено да влизам във форума им. А думите му останаха не защото не ме ценяха като добър събеседник, а защото си позволих да се усъмня в действието на хомеопатията. Ето това е лошата страна на вярата, когато ревностното и пазене почне да те разяжда морално, докато деградираш.

А приятно озарени от идеи хора си има. Един такъв ме вкара в дъновистския форум, но сектанти с мания за целунатост от бога са по-зли и от най-големият еретик.

Те тея дъновистите там братче са направо ужасът на ужасите. То само след 5 секунди престой и ти става ясно, че нещо е яко сбъркано. Не знам как си си нищел теми. То направо тръпки да го побият човек от нивото на промитост на мозъци. Ся кат се замисля за повече от 10 секунди и стигам до извода, че по тоя свят е пълно със сякви вярвания, чудесии и щуротии, и всички се надпреварват кой ще е по - голям маниак от другите. Един голям цирк от всякви лунатици разкарващи се наоколо... егати кофтито.

Редактирано Юли 31, 2014 от Wolt

[Incorrectus]

Пък ще видим докъде ще я докарам

То се вижда докъде. С прости думи казано, когато една книга те учи да заместваш един аз с друг аз, такава книга те бута зорлем към шизофрения.

Махни тези книги и чети тези, в които не е казано, че интелектът наблюдава паранормални щуротии, а е казано нещо съвсем друго: "Nihil est in intellectu, quod non prius fuerit in sensu".

[forgot]

...........

по принцип не ми се вярва чак толкова да не проумяваш, че когато се говори за "вътрешно" се има предвид "психиката" - ще се радвам, ако имаш възможност да вдигнеш малко летвата, че разговора с теб взе да става все по- безпредметен.

Аз мисля, че е важна защото чрез нея (правилната представа) ще можеш да раз-познаеш "клещите" някой ден.

Но доколкото тези "клещи" са едни неща извън мисълта, то затова спирането на мисловния процес се явява инструмент (или път) за "достигането" на тези "клещи".

И медитацията е това спиране на мисловния процес. И достигане/наблюдаване до други измерения.

ами виж противоречието - от една страна говориш за "спиране на мисловния процес", а от друга страна самите представи са следствие от мисловния процес ...... как смяташ, дали ще намериш клещите или просто собствената си представа?!

Остави представите - фактически тъкмо представата е онова, което създава всякакви каши в духовните учения. Погледни, че учителите винаги са наблягали на това да бъдеш буден, да бъдеш осъзнаващ, наблюдателен и бодърстващ - духовността се живее, да живееш в дълбоко възприемчиво състояние, а не прочитайки нещо да си създаваш представи, които да търсиш, така просто оформяш идеи, подържаш някаква идеология, а това няма да свърши работа, защото идеите и представите не осъществяват никаква промяна в теб. Представата е начин да избегнеш разбирането, можеш да имаш всякакви представи - за истината, за Бог, за нирвана, за дао, любовта, свободата, морала, нравствеността, красотата, те могат да бъдат християнски или будистки, или мюсюлмански, или атеистки, но каквито и да са погледни, че ти си все същия човек, разликата е само по периферията, във фасадата, но в действителното ти съществуване, разлика няма никаква. Каква е разликата м/у юдеи и християни - едните си пускат плитки, другите носят кръстче на вратЪ; каква е разликата м/у будисти и индуси - едните си бръснат главите, другите носят дълги коси; каква е разликата м/у атеисти и религиозни - едните вярват в свръхестественото, другите не вярват. Като цяло разликите изглеждат по- скоро, като модни тенденции - разликите м/у едни и други се състоят само в някакви интелектуални концепции, нищо повече от това, ако ги погледнеш от близо, ако станеш участник в действителния им живот, в бита им, няма да намериш нито една разлика, и едните и другите са все едни и същи, ако не се обличат различно, няма и да ги различиш.

Духовното търсене не означава да търсиш разлика в мисълта, а разлика в състоянието ти на съществуване - а представите в този смисъл са безполезни, те не могат да ти предоставят тази разлика, ти ще трябва да я осъществиш отвътре, а не да я пренесеш отвън. За това и духовното не е лъжица за всяка уста - в духовността човек се променя изкорен. а не всеки е готов за това, не всеки би се съгласил, та кой иска да се промени?!, особено като натрупаш годинки, всяка една промяна става все по- трудна за приемане, всяка една новост изглежда все по- сложна и враждебна, но животът е постоянно нов, да живееш означава да си постоянно нов и това е сърцевината на духовния път: да позволиш промяната. За това нека основата бъде опита ти, а не книгите - ако децата се учат от книги как да проходят, никога няма да проходят, ще трябва да обелиш колената, няма друг начин, животът не се съобразява с човешките писания, нито с представите ни, ще се наложи да премахнеш всички книги и лично да изпиташ всичко, без предварително постулирани представи, така един ден в медитацията си, като изключиш един "аз" няма да включиш друг и ще се случи разбиране отвъд представите и интелектуалните концепции.

[Incorrectus]

по принцип не ми се вярва чак толкова да не проумяваш, че когато се говори за "вътрешно" се има предвид "психиката" - ще се радвам, ако имаш възможност да вдигнеш малко летвата, че разговора с теб взе да става все по- безпредметен.

Еволюционно развитата психика се нарича съзнание, на което на върха стои умът. Психиката не се осезава като "вътрешно", защото инструментите на осезание са психични. Тя е осезаващото, а не осезаваното. Може да си въобразяваш, че нещо е вътрешно, но това не значи, че осезаваш психиката, защото основната й функция е именно познавателната. С други думи, говориш безсмислици.

Ще отговориш ли на въпроса ми кое е сетивото и кое е вътрешното, което ти се привижда?

[Incorrectus]

За това нека основата бъде опита ти, а не книгите - ако децата се учат от книги как да проходят, никога няма да проходят, ще трябва да обелиш колената, няма друг начин, животът не се съобразява с човешките писания, нито с представите ни, ще се наложи да премахнеш всички книги

Ама тук по темата става въпрос не за проблеми на прохождането, а за теология. Следователно тук е препоръчително да дават мнение много опитни юзъри - хуманитаристи. А те натрупват своя опит чрез четене на книги, защото няма друг начин. Книгомразците пък, нека също участват, нямам против. Но нека питат и мислят върху разговорите, а не да обиждат и наставляват. Защото те нямат никакъв опит в хуманитаристиката.

Дето казваш, че духовността не е лъжица... Но също така не е кич идеология на книгомразието. Как пък не мога да се сетя за нито един духовен човек, който да е мразил книгите?!