Отиди на
Форум "Наука"

Причина за вяра в Бог.


Recommended Posts

  • Потребител

Няма невярващи , защото няма човек със абсолютно знание.

Изглежда, че говорим все пак за различни неща. Ти казваш, че ако някой нещо не знае, значи го вярва. Пропускаш, че може да предполага. Но за еквивалентност на "не знам" и "вярвам" и дума не може да става. Аз с това влязох в темата, невежество не значи набожност.

Ако ти знаеш какво ще ти се случи всеки бъдещ ден , плюс това имаш отговор на всеки един въпрос който ти идва на ума, за какво ще ти е вярата ? В какво ще вярваш ? Би ли могла въобще да се зароди вярата при тези условия ?

Първото, разбира се е невъзможно. А на въпроса можеше ли да се зароди вяра при тези условия, отговора е твърдо "да". Все още не разбираш защо хората вярват.

Като деца вярваме в дядо мраз, джуджетата, баба яга и т.н. Сега вярваш ли в баба яга или страшния вълчо ?

Примера е неудачен. Вярата, че герои от приказките съществуват така, както и герои от историческото ни минало е основана на едно и също нещо - аргументи в подкрепа на идеята. Само дето в първия случай ни лъжат, а във втория ни говорят истината. Причината да вярваме по-лесно, че животните говорят, има дядо Коледа и т.н. е, когато сме в невръстна възраст е, че децата са по-податливи на внушения, нямат достатъчно опит на който да се опират (примерно за да сметна каква скорост трябва да развиват елените на дядо Коледа) и на първо място заради авторитета на онези, които са проводници на тези лъжи - родителите, детската възпитателка... хората, с които най-много комуникираме и определят за 7 години даже целия остатък на живота ни.

Може да се вярва и в наука, в нещо вече познато от други. Да вярвам на Айнщайн (или школския учител) означава само, че аз не познавам материята за която ми говорят, но съм направил първата крачка да опозная тази материя.

Хайде да разграничим малко нещата. Да се доверяваш на някой авторитет е едно, да възприемеш цяла доктрина на религия описваща безброй събития и обясняваща безброй неща, това е съвсем друго нещо. Не им слагайте знак за равенство, че вече излезе, че и в науката можело да се вярва, където двете понятия са две тотални противоположности. Едното не може да съществува без доказателства, а другото няма нужда от доказателства за да съществува, даже виделите Дева Мария и с пораснали отрязани крака са доста малък процент от вярващите.

За мен се оказа голяма изненада това, което прочетох. Оказа се, че религиите са така конституирани, че да не може да се стигне дори близо до това което е бил Христос (да кажем).

Какво точно си прочел, което те е навело на тази мисъл?

Материалния свят е подсвят на други светове и науката като опираща се на материята НЕ може да стигне да другите светове, да излезе от дефиницията си.

Не съм запознат със световете за които говориш, но съм запознат с Евклидовите пространства.

И докато учените изучават съзнанието като нещо извън тях, те няма да стигнат до същината му, която е в тях самите.

Какво значи извън тях, не разбрах? Плацебото и тези разредените глупости, дето не заслужават да им помня името, се продават вече и в аптеките. Значи върху съзнанието работи и медицината. Да не говорим за психотерапевтите и психоаналитиците. Помня, че като постъпвах в казармата и един капитан каза "ако някой почне да чува гласове в главата си, няма какво да се притеснява, шизофренията се лекува медикаментозно".

А боговете са си там и докато ние не знаем за тях, ще сме им подвластни.

Къде? Тука вече ти се изгуби мисълта. Какво и за кого не знаем и защо това ни прави подвластни и на какво.

Както сме подвластни на всичко за което не знаем (следователно не контролираме).

Аз не знам много за черните дупки, какво точно черните дупки контролират в живота ми?

А се оказва, че както може да се преодолее център на гравитация, така може и център на съзнание. Защото боговете не са нещо повече от център на съзнание.

От тук нататък мина към езотерика и аз лично нищо не ти разбирам. Само знам, че "амин" значи "истина/да бъде", а пък...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 659
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Хайде да разграничим малко нещата. Да се доверяваш на някой авторитет е едно, да възприемеш цяла доктрина на религия описваща безброй събития и обясняваща безброй неща, това е съвсем друго нещо. Не им слагайте знак за равенство, че вече излезе, че и в науката можело да се вярва, където двете понятия са две тотални противоположности. Едното не може да съществува без доказателства, а другото няма нужда от доказателства за да съществува, даже виделите Дева Мария и с пораснали отрязани крака са доста малък процент от вярващите.

Aми аз ги разграничавам и исках да не се гледа на вярата както на науката от първи клас. От една страна казваш че не може без док-ва, а от друга, че може да се вярва на авторитет.

Ти в черните дупки вярваш ли, или се доверяваш на авторитети. Вярваш ли в Айнщайн или можеш да изведеш лично теорията му. Щото аз съм я извеждал.

Сетих се за израза сляпа вяра. Това е или от безизходица или от липса на намерение да се направи втората крачка - лично да се запознаем със интересуващото ни знание.

Това е, няма да ви занимавам повече.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...

Два въпроса към тези, които вярват в Бог.

1. Ако трябва да посочите само една причина за това че сте вярващи, каква би била тя?

2. Има ли нещо което би ви направило невярващи и ако да какво е то?

Добавка: За да е симетрично задавам и аналогичните два въпроса към невярващите.

1'. Ако трябва да посочите само една причина за това че не сте вярващи, каква би била тя?

2'. Има ли нещо което би ви направило вярващи и ако да какво е то?

1. съществуването е някак доста странно и необяснимо - та от там.

2. като умра, вече няма (как) да вярвам :Д

"добавка"

1. вярващите.

2. е когато решат да почерпят, нема да разваляме масата я.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бог е всичко.

Не го търсете навън, опознайте го в себе си!

Защо? Защо трябва да съм активната страна и той да не ме опознава? Нали съм негов образ и подобие, защо тепърва да се старая да отговарям на неговите представи как трябва да изглеждам, които налага със заповеди и Страшен съд?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защо? Защо трябва да съм активната страна и той да не ме опознава? Нали съм негов образ и подобие, защо тепърва да се старая да отговарям на неговите представи как трябва да изглеждам, които налага със заповеди и Страшен съд?

Не говорим за религия,страшен съд и т.н. Не сме негово подобие,но сме негово проявление.Говорим за едно просто изучаване на природата,света, като се обръщаме към себе си, а не навън!По лесно е!Бог е всичко и знае всичко, а ние не!!!Факт!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пропагандираш ми някакво вероучение, което противоречи на християнството и за да се върнем на темата ще попитам защо трябва да вярвам в твоя или нечий друг бог?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пропагандираш ми някакво вероучение, което противоречи на християнството и за да се върнем на темата ще попитам защо трябва да вярвам в твоя или нечий друг бог?

Защото все още не знаеш че той съществува.Когото разбереш, тогава не ще ти трябва да вярваш!

Едно е просто да изучаваш себе си, друго е да потърсиш бога в себе си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Защото все още не знаеш че той съществува.Когото разбереш, тогава не ще ти трябва да вярваш!

Едно е просто да изучаваш себе си, друго е да потърсиш бога в себе си.

А вие вярвате или знаете, че съществува? Ако знаете - то откъде?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пропагандираш ми някакво вероучение, което противоречи на християнството и за да се върнем на темата ще попитам защо трябва да вярвам в твоя или нечий друг бог?

Остави пропагандата, ти нали си знаеш.

Може ли да ти отговоря аз, ето моя отговор.

А трябва ли да учим математика и физика?

Нека така да си формулирам отговора. Ако човек отрасне в гората, без родители, с някоя маймуна напр., дали ще знае че е човек? И дали ще знае, и може много повече от маймуната.

Ако по същия начин ние не знаем, че в нас е заложено да сме "богове"? Тук вече много зависи кой какво разбира под понятието бог. Щото моето разбиране определено се различава от християнското.

Нека да не дефинирам(е) точно това понятие. То и не може. То за човек не може... Но аз не мога да отхвърля, че може да има някакво по- да го кажем висше състояние, както ние сме по-висши (да кажем) от човек израстнал в гората, от нашето сегашно състояние. Състояние, при което... айде да не определям, но да кажем повече неща са ни подвластни.

Link to comment
Share on other sites

Защото все още не знаеш че той съществува.Когото разбереш, тогава не ще ти трябва да вярваш!

Едно е просто да изучаваш себе си, друго е да потърсиш бога в себе си.

Изучавайки себе си, рано или късно неизбежно ще намериш бога в себе си - стига да го има разбира се. А ако само търсиш бога в себе си най- вероятно ще го намериш някой ден, дори да го няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А трябва ли да учим математика и физика?

Разбира се. Те имат практическо приложение в живота ни. Но тази ти въпрос няма как да е отговор на въпросът ми защо трябва да вярвам в някой конкретен или в произволен бог?

Изучавайки себе си, рано или късно неизбежно ще намериш бога в себе си - стига да го има разбира се. А ако само търсиш бога в себе си най- вероятно ще го намериш някой ден, дори да го няма.

Това не е вярно. Изобщо не е неизбежно да умреш религиозен. И изобщо няма връзка между щастието и набожността, ако това е идеята, че само вярващ в бог на смъртното си ложе живота ти ще придобие смисъл. Това е идеологията на религиозните и може да е нещо в което те да си вярват, но ако не си религиозен е невалидно.

Виждам, че двама вярващи, да ги наречем, са напълно неспособни да отговорят на елементарни въпроси. Като тези:

А вие вярвате или знаете, че съществува? Ако знаете - то откъде?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Два въпроса към тези, които вярват в Бог.

1. Ако трябва да посочите само една причина за това че сте вярващи, каква би била тя?

2. Има ли нещо което би ви направило невярващи и ако да какво е то?

Добавка: За да е симетрично задавам и аналогичните два въпроса към невярващите.

1'. Ако трябва да посочите само една причина за това че не сте вярващи, каква би била тя?

2'. Има ли нещо което би ви направило вярващи и ако да какво е то?

Причината да не вярвам в богове е че имам достатъчно знания за материалния свят и за психо-социалния свят на човека от праисторията до днес. Говоря че не вярвам в богове в множествено число, защото историята е документирала много богове в които хората са вярвали - Ра, Зевс, Йехова, Мардук, Тор, и още стотици други. Концепцията за един единствен Бог е просто развитие на по-стари религиозни концепции.

Вярата в богове не е рожденно присъща за хората, а е в следствие на живота сред хората и в следствие на това на което човек е научен като е бил дете. Ако са те научили че всички отговори можеш да намериш в една религиозна книга или че всяко непонятно нещо в света е божие дело, то е нормално да си вярващ. Това обаче не означава, че са те научили на това на което трябва и не означава че си научил истината за света.

Непознаването на материалния свят, а не нещо друго, е накарало хората да измислят боговете. В праисторията хората са се чудили какво е това слънце, вода, луна, звезди, и всякакви такива неща, и тъй като не са разбирали, че слънцето е плазмена топка с огромна гравитация, че луната е планета обикаляща около кръглата земя, че водата е химично съединение на водород и кислород, а свездите са други плазмени топки, съответно прахората са определяли тия неща като богове. Днес знаем почти всичко за природата и космоса, тъй че отговорите на въпросите задавани в средновековието или още по-назад във времето са дадени, без в тях да е нужен Бог.

Всички останали определения като Бог е любов, Бог е в нас, Бог ни дава надежда, и т.н. са психични концепции от съвременния свят, които нямат много общо с концепциите от средновековието или праисторията.

Тъй че учете квантова механика, микробиология, психология, история и всичко друго каквото можете да учите. Не вярвайте само в една книга или в думите на други вярващи.

:)

---

Начина по който мога да стана вярващ в богове, е да видя лично някакво божествено чудо или действие. Досега обаче не съм видял такова чудо или божествено проявление, нито някой мой близък е видял, нито някой мой познат е видал.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Причината да не вярвам в богове е че имам достатъчно знания за материалния свят и за психо-социалния свят на човека от праисторията до днес. Говоря че не вярвам в богове в множествено число, защото историята е документирала много богове в които хората са вярвали - Ра, Зевс, Йехова, Мардук, Тор, и още стотици други. Концепцията за един единствен Бог е просто развитие на по-стари религиозни концепции.

Вярата в богове не е рожденно присъща за хората, а е в следствие на живота сред хората и в следствие на това на което човек е научен като е бил дете. Ако са те научили че всички отговори можеш да намериш в една религиозна книга или че всяко непонятно нещо в света е божие дело, то е нормално да си вярващ. Това обаче не означава, че са те научили на това на което трябва и не означава че си научил истината за света.

Непознаването на материалния свят, а не нещо друго, е накарало хората да измислят боговете. В праисторията хората са се чудили какво е това слънце, вода, луна, звезди, и всякакви такива неща, и тъй като не са разбирали, че слънцето е плазмена топка с огромна гравитация, че луната е планета обикаляща около кръглата земя, че водата е химично съединение на водород и кислород, а свездите са други плазмени топки, съответно прахората са определяли тия неща като богове. Днес знаем почти всичко за природата и космоса, тъй че отговорите на въпросите задавани в средновековието или още по-назад във времето са дадени, без в тях да е нужен Бог.

Всички останали определения като Бог е любов, Бог е в нас, Бог ни дава надежда, и т.н. са психични концепции от съвременния свят, които нямат много общо с концепциите от средновековието или праисторията.

Тъй че учете квантова механика, микробиология, психология, история и всичко друго каквото можете да учите. Не вярвайте само в една книга или в думите на други вярващи.

:)

---

Начина по който мога да стана вярващ в богове, е да видя лично някакво божествено чудо или действие. Досега обаче не съм видял такова чудо или божествено проявление, нито някой мой близък е видял, нито някой мой познат е видал.

Всеки ден човек извършва чудо, това е божествено.Когато изучаваш себе си,виждаш че си част от нещо безкрайно и обяснимо.Нещо което трайно/вечно/ и съзнателно съществува.Въобще даже не съм религиозен.Знам само че без смисъл,света ще се разпадне.А той не се разпада.Ето това е доказателството,а когато човек знае тези неща ,живее по весело! :guitar2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всички останали определения като Бог е любов, Бог е в нас, Бог ни дава надежда, и т.н. са психични концепции от съвременния свят, които нямат много общо с концепциите от средновековието или праисторията.

Тези фрази няма ли ги в Библията?

Всеки ден човек извършва чудо, това е божествено.Когато изучаваш себе си,виждаш че си част от нещо безкрайно и обяснимо.Нещо което трайно/вечно/ и съзнателно съществува.Въобще даже не съм религиозен.Знам само че без смисъл,света ще се разпадне.А той не се разпада.Ето това е доказателството,а когато човек знае тези неща ,живее по весело! :guitar2:

Сам си противоречиш. Чудото е нещо свръхестествено, необичайно, а според теб било ежедневие, значи тривиално, банално, нормално.

Що се отнася до смисъла. Смисъл НИЩО няма. Смисълът е вложено отношение на важност от човек към нещо или някой. Смисълът е външен израз на Егото и колкото по-голям смисъл виждаме в нещо и колкото повече смятаме, че имаме мисия, призвание, че сме избраните, че сме единствените и уникалните, за толкова по-голямо Его говорим. Света си е съществувал и преди хората да му приписват смисъл и ще си съществува и след като хората изчезнат от неговото лице.

За веселото, лекото, ясното, тези неща са все заместители на волята и личната малоценност, което би провокирало всеки достатъчно безпомощен да приеме доктрината за някой мистифициран образ, особено когато това му гарантира някакви права и позиция в група от хора, когато няма други качества да бъде сред тях. С други думи това е масовият принцип определящ избора на конкретна религия, което лесно се илюстрира с факта, че отделните религии са географски предопределени. Ако се родиш в Индия ставаш будист, ако се родиш в България си православен християнин, ако се родиш в Турция си мюсюлманин.

Идеите ти за разпад на света са си езотерични и въпреки, че отричаш, вероятно защото не си си избрал още религия, ти си религиозен, и вероятно сам си си съчинил нещата в които да вярваш, за да "направят живота ти по-весел".

ПП: И все пак смятам, че позицията на религиозните хора тук е застъпена много рехаво. Това не предоставя възможност за истински спор. Това, че някой си вярвал в Бог изобщо не го прави добър или убедителен събеседник за смисъла и ролята на религията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Два въпроса към тези, които вярват в Бог.

1. Ако трябва да посочите само една причина за това че сте вярващи, каква би била тя?

2. Има ли нещо което би ви направило невярващи и ако да какво е то?

Добавка: За да е симетрично задавам и аналогичните два въпроса към невярващите.

1'. Ако трябва да посочите само една причина за това че не сте вярващи, каква би била тя?

2'. Има ли нещо което би ви направило вярващи и ако да какво е то?

Отговор в добавка:

1. Ако вярвам в абрамистичния Бог и отвъдния живот, трябва да приема че животът ми после (или изобщо животът после) ще е също толкова скапан, колкото е тук, и аз ще съм толкова несъвършен и нещастен колкото съм сега.

(Освен това съм скептичен към авторитетите, какъвто се твърди че е Бог, т.е скептичен съм и към институцията му и хората които го твърдят)

Обективно това са причините от културен/социално-психологически/ характер българите преобладаващо да сме слаборелигиозни:

преобладаващия ни брой не се харесваме (и не бихме искали нашето непроменено аз да продължава в отвъден живот),

не сме щастливи (и мисълта да прекараме вечността в същото нещастие е просто плашеща)

и освен това сме скептични към авторитетите;

/Скептичността към авторитетите, и към непознатите, скептичността ни към институциите, както и желанието ни да се усъвършенстваме и учим, както и нещастието ни, способностите ни да си тровим живота взаимно, и високите нива на завист при българите имат исторически корени, имат корени в живота ни и са част от културата ни - възпитват се и се предават в поколенията/

Да допълня близки по-стойности особености на културата имат и източноазиатите

/това са така наречените в теорията "културни измерения", които по скоро са особености на националната социална психология и антропология, измервани в числени стойности/

2. Логичният отговор е:хипотетично бих приел будизма (той не е религия, доколкото религията изисква Бог с който да се свържем, а е философия) при някакви условия и/или катаклизми в моя живот

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ами няма връзка, защото не съм писал в тази връзка - все пак коментара ми е под конкретен цитат.

Ама търсенията човешки имат все една и съща цел - задоволяване на нужда, страст, все някаква форма на придобиване на наслада. Физическа или духовна, все тая, под общ знаменател ги слагам, защото все едни и същи химикали се леят по тялото от мозъчната лаборатория и все говорим за едно и също нещо - НАСЛАДА. Независимо как ще я наричаме и независимо как сме я възбудили. И търсенето на Бог не може да бъде с никакъв друг мотив освен наслада, насладата да следваш предначертан път, да бъдеш възнаграден с Рай, да получаваш признание от околните, да те убеждават, че има правилен и неправилен начин, морален и неморален начин, които не са нищо повече от абстракции съчинени от дадена доктрина, за да те накарат да забравиш разкъсващите ума колебания, съмнения, чувства на изгубеност, на непринадлежност към стадо, на маловажност и безсмислие на личния живот. И пак повтарям, ако някой е забравил началото на изреченията - гоненето на богове е гонене на наслада. И като всяка наслада, била тя добита от алкохол, хамбургери, секс, излежаване, вдигане на гири, гледане на футбол и други популярни пристрастявания, пристрастения отрича съществуването на алтернативи и отрича своята пристрастеност, което си е и един от признаците за наркотична зависимост.

Затова религиозните хора са по-склонни да бъдат агресивни в защита на своята вяра и не допускат, че бог може и да не съществува, докато атеист няма да те изгори на кладата за това, нито ще му бъркаш в душата, че колиш петел на Петльов ден.

И едно от нещата, които съм срещал и другаде, даже не говоря за крайността на табутата, е че за религията се говори с думи лишени от здрав разум, взаимно противоречащи си, със завоалираност, недоизказаност, такива каквито има и в тази тема, сякаш и вярващият не е наясно в какво и защо вярва, но е сигурен, че е прав и от тази си позиция даже може да е нагъл и надменен към непросветените с неговата истина (или измама). Няма да забравя във форума на дъновистите, където приятно си нищехме теми най-приятни и морални (което е различно от религиозни) как един ме занарежда как в предишните си животи съм служел за задоволяване на сексуалните нужди на други мъже. Тези му думи останаха дълго и в крайна сметка послужиха да ми бъде забранено да влизам във форума им. А думите му останаха не защото не ме ценяха като добър събеседник, а защото си позволих да се усъмня в действието на хомеопатията. Ето това е лошата страна на вярата, когато ревностното и пазене почне да те разяжда морално, докато деградираш.

А приятно озарени от идеи хора си има. Един такъв ме вкара в дъновистския форум, но сектанти с мания за целунатост от бога са по-зли и от най-големият еретик.

Link to comment
Share on other sites

Насладата е само един от мотивите да се търси Бог - може да е най- често срещания, но това не значи, че е единствен. И не м/у другото - това генерализиране, че всички човешки търсения, се ограничават само до придобиването на насладата е пък още по- невярно. По принцип, ако ще правя такова крайно заключение, то по мое наблюдение, човешките търсения се продиктуват от дълбоката чистота на простичкия копнеж да знаеш - но сам знам, че дори и това не е толкова вярно, тъй като подтикът и целта са преди всичко индивидуални, та както се казва всеки луд с номера си. Уви цялата картинка се омаскарява, защото повечето от дирещите Бог, всъщност изобщо не им е работа да се занимават с това, но срещу тези подхлъзвания поне за сега не е измислен достатъчно ефективен трик, а и силно се съмнявам, че е възможно - има школи, които избягват писанията и се придържат към устната традиция, където учението се предава само лично м/у учител и ученик, но рано или късно известността му се разпростира все повече и няма начин да не се намери някой елемент, който един вид да узурпира учението и макар дълбоко непросветен, неизменно ще се намерят наивници (било то вярващи или атеисти), които да му се вържат на акъла .... а да дадеш на малко дете да си играе с остър нож е ясно, че ще доведе все до някаква беля.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тази статия май засяга темата.
Догма и съмнение
За връзката между религията и интелигентността с професор Серж Лариве от Монреалския университет

http://www.capital.bg/light/tema/2014/04/20/2282654_dogma_i_sumnenie/?sp=0#storystart

Link to comment
Share on other sites

Light потърси по въпроса професор Серж Лариве, ръководител на катедра в Монреалския университет, автор на повече от 400 научни публикации. Той е завършил йезуитско училище и е отявлен атеист. Очевидно има стари сметки за уреждане с религията. Неговата специалност са теорията на познанието, интелигентността и научните измами.

Това илюстрира една типична причина за занимание с наука. Тема търсеща такива причини май няма във форума, което е странно.

Учените много обичат да обясняват причините за нещата на другите, религиозните много обичат да спасяват света на другите. Въобще всеки с номера си по отношение на другите, докато дойде неговото лично време да напусне този свят на другите, все още не напълно обяснен и не напълно спасен. Тогава остава напълно сам, другите му махат за сбогом, театрото свърши за теб, който се занимаваше с другите и техните причини да вярват в Бог или да се занимават с наука. Какво научи за себе си покрай всичко това?

Link to comment
Share on other sites

Страхотна картинка - уреждането на стари лични сметки се водело научни занимания, при това даже е специалност. :Д

п.п. като цяло е забавно да гледаш как една камара атеисти и псевдоучени, се облагодетелстват на гърба на религията - да хулиш религията си е вече оформена бизнес ниша и то доста печеливша.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Насладата е само един от мотивите да се търси Бог - може да е най- често срещания, но това не значи, че е единствен.

Е, следва да посочиш други, щом твърдиш, че има?

... това генерализиране, че всички човешки търсения, се ограничават само до придобиването на насладата е пък още по- невярно. ... по мое наблюдение, човешките търсения се продиктуват от дълбоката чистота на простичкия копнеж да знаеш...

А задоволяването на този копнеж нима не води до удовлетворение, покой, увереност, разкриване на нови възможности за задоволяване на по-големи нужди? Много хубаво съм си го казал. Човешките търсения са търсене на наслада и нищо друго. Само нещата, които са несъзнателни могат да бъдат извършени без да са провокирани от задоволяване на нужда.

... няма начин да не се намери някой елемент, който един вид да узурпира учението и макар дълбоко непросветен, неизменно ще се намерят наивници (било то вярващи или атеисти), които да му се вържат на акъла ....

Дай да уточним нещо. Религията за хората ли е или хората са за религията? Хората се хранят с религията или религията се храни с тях? Защото, ако едно лъжливо учение озарява живота на някой, без това да вреди на останалите, аз не виждам нищо погрешно в неговото следване. Което все пак ни връща до там защо боговете не се стараят да се харесат на хората, а хората трябва да се стараят да им се харесат, да се жертват, да се доказват... Ние сме опитни плъхове над които бди да не паднат от тестовият му лабиринт, но нито ще ни посочи къде е сиренето, нито ще ни направи съпричастни с целите на този експеримент. За някой, който е всемогъщ и разполага с цялото време, бог има доста оправдания защо е един обикновен воайор на страданията на човечеството. Май имах такава тема, защо Бог не ме загъва вечер? Някой открил ли е отговор на този сложен въпрос?

п.п. като цяло е забавно да гледаш как една камара атеисти и псевдоучени, се облагодетелстват на гърба на религията - да хулиш религията си е вече оформена бизнес ниша и то доста печеливша.

За пръв път чувам за такова нещо. Знаех досега само, че религията е много печеливш бизнес, особено в Америките.

Тази статия май засяга темата.
Догма и съмнение
За връзката между религията и интелигентността с професор Серж Лариве от Монреалския университет

http://www.capital.bg/light/tema/2014/04/20/2282654_dogma_i_sumnenie/?sp=0#storystart

Това са мотиви посочени в статията:

Религията създава чувството, че светът е подреден и предвидим, а не хаотичен. При едностранно задълбочаване на личната връзка с Бог (висшестояща сила) се създава и поддържа увереността за повишаване на личната власт. Част от заключенията посочват, че хората, които губят контрол върху личния си живот, намират комфорт в религията, защото тя им подсказва, че светът е под контрола на Всевишния и следователно нищо не е оставено на случайността.

Самоусъвършенстването е вторият фактор, привличащ към религията. Хората са естествено мотивирани да се виждат в добра светлина. Религиите предлагат като върховно постижение получаването на стойност чрез признанието за религиозност.

На трето място след факторите, привличащи към религията, е самоконтролът. Религията насочва към различни степени към саморегулация или самоусъвършенстване. Класически пример е отговорът на въпроса за предпочитанията: малка награда веднага или голяма награда след време? Второто е критерий за самоконтрол. Бих подчертал, че импулсивността е в отрицателна зависимост по отношение на интелигентността. И нищо не навежда на мисълта, че интелигентността е чужда на самоконтрола.

Религията привлича и с фактора принадлежност. Той се разглежда като връзка със система, която осигурява сигурност в стресова ситуация. Връзката с Бог би могла да се разглежда и като бягство от самотата. Много изследвания потвърждават тенденцията към увеличаване на религиозността по време и след период на самотност. Иначе казано религията е отдушник на самотата.

Link to comment
Share on other sites

Причини да се търси Бог, както се казва дал Бог :Д - болест, страх, власт, безсмъртие, знания, вендета и прочие.

А задоволяването на копнежа за знания, както показва историята, не води нито до удовлетворение, нито до покой, което е очаквано, тъй като този копнеж е невъзможен да се задоволи - ако човешките търсения бяха единствено за наслада, то рая на земята вече щеше да е осъществен.

Безвредно лъжливо учение, щеше да е безпроблемно, ако имаше поне едно такова - всяко едно било то чисто философско, духовно или строго научно учение, ако е лъжливо, то единствения начин да не навреди е като бъде игнорирано и/ или изобличено, респективно не бъде последвано от никой.

Бог колкото и да се старае, не може да се хареса на хората, а защо - по въпроса има една малка история, само история, но изпълнена със значение и хумор. Когато Бог сътворил света, самият той живеел в света, бил сред хората. Но той толкова се бил уморил, защото от сутрин до вечер при него идвали всички с оплакванията си: един искал дете, на другия детето му било болно, на третия детето починало, някой се бил влюбил, а родителите му не позволявали да се ожени за жената ...... милиони проблеми, безброй проблеми, горкия Бог. А който не успявал да се добере до него през деня, го натоварвал и през ноща, той не можел спи. Накрая не издържал повече и попитал съветника си:
- какво да направя, тези хора ще ме погубят. Не ми дават мира и идват при мен с хиляда и един проблема, би трябвало сами да си решават проблемите, но те искат да прехвърлят цялата отговорност в/у мен и мислят "какво ни засяга това, защо изобщо си ни създал - щом си ни създал, трябва да се грижиш и за проблемите ни, да отговаряш на въпросите ни и да ни завиваш вечер"
Съветникът му пошепнал в ухото:
- има едно място, до което хората никога не могат да те доберат.
А Бог казал:
- покажи ми го.
И съветникът му отвърнал:
- просто се скрий във вътрешноста на човека - те ще търсят навсякъде по цял свят, но никога няма да тръгнат на вътре. Там ще си в покой и ще се отпуснеш.

п.п. авторите на всякакви критики към религиите никнат, като гъби - свери си часовника, да си контра на религията в момента е хит.

Редактирано от forgot
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...