Отиди на
Форум "Наука"

Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата


Recommended Posts

  • Потребител

ЕТо един от експериментите, при който, странностите на КМ могат да бъдат обяснени, само ако се възприеме хипотезата за непрестанното образуване на частиците. Честотата на образуване на частиците в цялостност е значително по-голяма от честотата с която полетата действат на характеристиките им. Забравянето на влиянието върху собствено свойство от/на предходен инструмент се дължи именно на новообразуването на частицата върху новата вакуумна подложка на полетата на следващия прибор. Всички изводи, упоменати във видеото, важат по същия начин, но - новото е, че частиците получават придобита характеристика (нова посока-направление на спин) без превръщания от един вид частица в друг вид. Тоест - новото свойство (информация от частица) се задава в експеримент (външно влияние на полевата форма), а не е строго фиксирана рождена даденост - показва, непрестанно образуване съобразно новите условия на експеримента, образуване с минимална енергия за самото образуване. Рождените свойства зависят от подредбата на полетата върху вакуумната подложка на експеримента.

https://www.youtube.com/watch?v=YylrENdruSE

 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 181
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Шпага, намерила си много хубави въпроси и особено отговори за квантовата механика. Аз напълно съм съгласен с Жорж Лошак. Но не разбирам, защо според теб той не се изказва ласкаво за изводите на Бел? Д

Тука от оффнюз пак са превеждали без много да се замислят. В заглавието на статията "отрицателна маса" е поставено в кавички: ‘Negative mass’ created at Washington State University А от съдъ

Наистина ценен постинг, Скенер Ами така тълкувам думите му, но може и да не съм го разбрала. Впрочем ето още какво казва той, от което става ясно, че възгледите му не са в "съзвучие" с общопр

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

ЕТо един от експериментите, при който, странностите на КМ могат да бъдат обяснени, само ако се възприеме хипотезата за непрестанното образуване на частиците.

Как стигнахте до извода, че може да се обясни? Едно обяснение във физиката освен словесен пълнеж съдържа основно количествени връзки. Словесният пълнеж не носи информация, той е преразказ на количествените връзки предназначен за широката публика. Къде са вашите количествени връзки, които представляват обясненоието? Или разчитате на някакви екстрасенски тръпки, че имало обяснение? Не стават така нещата в тази наука. Още повече че не само един, а всички експерименти трябва да могат да се обяснят чрез същият механизъм, и това да се покаже че е така. Иначе си е нагаждане.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Едно обяснение във физиката освен словесен пълнеж съдържа основно количествени връзки. Словесният пълнеж не носи информация, той е преразказ на количествените връзки предназначен за широката публика. Къде са вашите количествени връзки, които представляват обяснението?

Според мен, в случая е достатъчно това, че от хипотезата следва:

Цитирай

Тоест - новото свойство (информация от частица) се задава в експеримент (външно влияние на полевата форма), а не е строго фиксирана рождена даденост - показва, непрестанно образуване съобразно новите условия на експеримента, образуване с минимална енергия за самото образуване.

Имам предвид, че след като споменатото образуване е -- по принцип -- "с минимална енергия за самото образуване", значи изискваните от теб количествени връзки ще са в пряка зависимост именно от тази минимална енергия.

 

 

  

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 минути, Шпага said:

Според мен, в случая е достатъчно това, че от хипотезата следва:

Цитирай

Тоест - новото свойство (информация от частица) се задава в експеримент (външно влияние на полевата форма), а не е строго фиксирана рождена даденост - показва, непрестанно образуване съобразно новите условия на експеримента, образуване с минимална енергия за самото образуване.

Имам предвид, че след като споменатото образуване е -- по принцип -- "с минимална енергия за самото образуване", значи изискваните от теб количествени връзки ще са в пряка зависимост именно от тази минимална енергия.

Ето пример за една теория, чието количествено предсказание много точно се потвърждава с наблюдението. Но абстрахирай се от известният резултат, и разгледай следното положение. Теорията предсказва качествено, че b-кварките могат да се превърнат в горни кварки (както е в статията). Експериментът потвърждава това - наблюдават се такива превръщания. Но вярна ли е теорията? Това е въпросът. Ако тя няма количествено предсказание каква е вероятността за това превръщане, теорията е безполезна. Затова тя трябва да даде количествен израз на твърдението си. И сега заставаме пред истината: ако тя даде число, което се различава от експеримента, тя не е верна, независимо от качественото си попадение. Ако даде сходно число, има смисъл в нея. НО, преди да е дала количествен резултат, тя е безполезна. Защото  може да има още милион теории, които да предсказват наличието на подобен разпад, но само качествено. Нещата не стават по принцип - има разпадане, а количествено - колко е то. В нашият случай - каква ще е енергията, достатъчна ли ще е минималната за търсената цел или не и т.н.

Видеото показва как квантовата механика точно предсказва резултата (и количествено!), и забележи - без никакво отношение към идеята непрестанно ли се образуват частиците или ситуацията е съвсем различна... Е, нужно е количествено обяснение, което да достигне до същите (или много близки) резултати, но основано на "хипотезата". Защото в тази си форма "непрестанното образуване" не може да доведе до нищо друго освен до произволно поведение на частицата   Да не говорим, че такава частица каквато хипотезата описва не може да е стабилна във времето, но това е друга тема.

От друга страна, когато нещата са формулирани количествено, няма мърдане, и може да се проилага логическото мислене: декларираните свойства на "фотона за връзка" вече няма да се нагласяват както му е удобно на автора за "обяснение" на всеки нужен му случаи, а всеки ще може сам да проследи какво се случва, и веднага ще цъфнат измислените бели конци с които е съшита измислицата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 22.02.2019 г. at 12:25, scaner said:

Иначе си е нагаждане.

"Нагаждане" ... не е при мен. Просто - липсва обяснение: Защо е възможно това... Ето и изводите в края на клипа:
1.Преди измерването няма класически стойности.

2.Предсказване е възможно само вероятностно.

3.Процесът на измерване изтрива информацията.

4.Класическите закони се извличат от квантовите.

Това е и смисълът - не се противоречи на резултатите от експеримента, а обяснение има (с хипотезата за непрестанното образуване на обектите)

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А, ето и визуализация на "спин" :

https://www.youtube.com/watch?v=r-gw-K8XgcI

 

Показано е само въртене на топче2!. Но, че се дължи на цялостното въртене, на сума от механичен и спинов моменти, не е предвидено. А, спинът е проекция на "въртене" по оста Z, т. е. - само това, което може да се намери вероятностно и което се влияе от измененията на магнитното поле -вакподложка на експеримент.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 10.02.2019 г. at 10:27, Шпага said:

Сканер, можем ли да определим тъмната материя като невидима веществена част на Вселената? И ако отговорът е "Да", защо в споменатото по-горе "неявно допускане" масата на тази материя не е взета предвид?

И друг въпросТ:Oo::

От гледна точка на Общата теория на относителността понятието "гравитационно поле" не е ли безсмислено? Нали според тази теория всъщност става дума не за някакво поле, а за кривина на пространство-времето. И тъй като според ОТО тази кривина зависи не само от веществото, а и от енергията в съответната пространствено-времева област, дали ще е грешка, ако в цитата по-долу заменим израза "енергията на гравитационното поле на всички обекти" с израза "енергията на пространство-времето"?

Много интересни въпроси? Тъмната материя и тъмната енергия често се поставят под общ знаменател. Какво точно е тъмна материя? Има ли някъде обяснение за нейното естество? Тази материя поглъща с огромната си гравитация всичко, дори и светлината......черна дупка. С тъмната материя се обяснява теорията за Big Band, но други теории оспорват произхода на вселената. След като обикновената материя + тъмната материя представляват само 30 % от критичната плътност то останалите 70 % са тъмна енергия, за да се обясни съществуването на вселената, след точката на сингулярност. Според ОТО тази тъмна енергия е с голямо отрицателно налягане. Интересен е въпросът и с изкривяване на пространството и скок във времето. Елементарното обяснение е, представяне на континуума, като сгънът лист хартия, където двата края са в непосредствена близост. Интересно ми е, как ще го обясни Скенер?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 25.02.2019 г. at 10:47, herkules said:

Много интересни въпроси? Тъмната материя и тъмната енергия често се поставят под общ знаменател. Какво точно е тъмна материя? Има ли някъде обяснение за нейното естество? Тази материя поглъща с огромната си гравитация всичко, дори и светлината......черна дупка. С тъмната материя се обяснява теорията за Big Band, но други теории оспорват произхода на вселената. След като обикновената материя + тъмната материя представляват само 30 % от критичната плътност то останалите 70 % са тъмна енергия, за да се обясни съществуването на вселената, след точката на сингулярност. Според ОТО тази тъмна енергия е с голямо отрицателно налягане. Интересен е въпросът и с изкривяване на пространството и скок във времето. Елементарното обяснение е, представяне на континуума, като сгънът лист хартия, където двата края са в непосредствена близост. Интересно ми е, как ще го обясни Скенер?

 

Цитирай

Тъмната материя и тъмната енергия често се поставят под общ знаменател

Не.  Става дума за различни неща. И двете се наричат "тъмни", защото не е ясно какво ги предизвиква (тъмнатата енергията) и от какво се състои (тъмната материя),  Не е ясно какво предствляват, демек "тъмни"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тъмна_енергия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тъмна_материя

 

Цитирай

Тази материя поглъща с огромната си гравитация всичко, дори и светлината......черна дупка

 

Не, защото материята е разпръсната

Цитирай

 

Не се знае състава на тъмната материя, затова се правят всякакви предположения – възможно е да са нови елементарни частици като:

или пък астро-обекти като:

Сегашните доказателства сочат най-убедително към моделите, в които главната съставка на тъмната материя е нов вид частици, общо наричани небарионна тъмна материя.

Масата на тъмната материя е повече от масата на видимата.[2]

 

 

 

Цитирай

 

След като обикновената материя + тъмната материя представляват само 30 % от критичната плътност то останалите 70 % са тъмна енергия, за да се обясни съществуването на вселената, след точката на сингулярност.

 

Точно така. Тъмната енергия се смята за причина за ускоряващото се разширяване на Вселената.  Тя създава отрицателно налягане.
(Обаче разширението се забавя под действието на гравитацията на материята)

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://www.youtube.com/watch?v=cZKBfcaZSoA

 

Всичко това е вярно и особеностите могат да бъдат обяснени с хипотезата за непрестанното образуване на обектите. Обектите се Образуват  "на слоеве", зависещи от собствените образуващи фотони+структурата на вакуумната подложка върху която се образуват и придобива ново свойство - всеки от слоевете е ново свойство, идентифициращо обекта. (това също е "скрит параметър" по смисъл Айнщайн - придобиване на нови свойства). Влиянието на околните полета вече е разграничено от това дали има "падащи към обекта" фотони, които са съизмерими по дължина на вълна (дължина на пакет, пренасян от ЕМВълни) с големината на слоя - характерен размер, например, радиус при сферична повърхнина. Така, ако е голям по размер обектът, то - дългите вълни ще го заобикалят (като колче в морски вълни) и почти няма да му влияят, а и обектът си остава устойчив-цялостно. Обвивката се изменя като цяло- по форма, примерно - само с кратни на нея (размер-геометрия) фотони от къси дължини на вълни на "падащо" ЕМПоле. А, части от обвивките могат да се променят по форма и размер от къси фотони, кратни на частици или група частици, захванати в обвивката. Множеството, правещо големи обекти е устойчиво заради устойчивостта на обвивката си срещу сравнително къси вълни

Затова - През стена не може да мине човек -заради наличие на обвивки, които са устойчиви в средния диапазон на дължини на ЕМВълни.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On неделя, Февруари 24, 2019 at 11:05, Малоум 2 said:

"Нагаждане" ... не е при мен. Просто - липсва обяснение: Защо е възможно това... Ето и изводите в края на клипа:
1.Преди измерването няма класически стойности.

2.Предсказване е възможно само вероятностно.

3.Процесът на измерване изтрива информацията.

4.Класическите закони се извличат от квантовите.

Това е и смисълът - не се противоречи на резултатите от експеримента, а обяснение има (с хипотезата за непрестанното образуване на обектите)

Изводите от клипа са ясни. Не е ясно, какво общо с "обяснение" има "непрестанното образуване на обектите"? Какво му липсва на обяснение без "непрестанно образуване"? Кажете си вашето обяснение, после махнете "непрестанното образуване" да видим има ли разлика? И ако няма разлика, какво всъщност обяснявате?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On вторник, Февруари 26, 2019 at 12:48, nik1 said:

Точно така. Тъмната енергия се смята за причина за ускоряващото се разширяване на Вселената.  Тя създава отрицателно налягане.
(Обаче разширението се забавя под действието на гравитацията на материята)

Няма никакво реално наблюдение за забавяне на разширението. Наблюдаемият факт е, че разширението се ускорява с времето, и никога в миналото не се е забавяло, в резултат на всички действащи фактори.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On понеделник, Март 04, 2019 at 17:52, Малоум 2 said:

Обвивката се изменя като цяло- по форма, примерно - само с кратни на нея (размер-геометрия) фотони от къси дължини на вълни на "падащо" ЕМПоле.

Наблюдение: водородният атом, накуп с всякакви обвивки, има реален размер около 1.1 ангстрьома (с невъзбуден електрон). Тоест каквито и обвивки да му измисляте, не излизате от този 1 ангстрьом. Но такъв атом може да бъде възбуден (във вашата терминология, обвивката му да се промени примерно по форма, орбиталата на валентният електрон) с фотон с дължина на вълната 21 сантиметра.

Съвсем очевидно е, че 1.1 ангстрьом принципно не може да е пропорционален кратно! на 21 сантиметра. Наблюдаем факт е, че това може да се случва само с един фотон (не с по-малко, с някакви съставящи го части от него и т.н.) Тоест хипотезата ви и обясненията по-горе противоречат на действителността.

Същото е с водата - една молекула с размер 2.75 ангстрьома може да получи енергия (и да си промени скоростта, формата и т.н.) от фотон с дължина на вълната 12.23 сантиметра. Каквито и да са слоевете в нея, няма как 2.75 ангстьома някак да е кратно на 12.23 сантиметра (обратното може, но има съвсем друг смисъл).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, scaner said:

Няма никакво реално наблюдение за забавяне на разширението. Наблюдаемият факт е, че разширението се ускорява с времето, и никога в миналото не се е забавяло, в резултат на всички действащи фактори.

Съгласен съм.

Може би не се изразих добре.

Разширяването  се ускорява (това го пиша и аз мисля)

Но силата е резултантна..

Гравитацията действа като "лепило" - обратно на силата, която предизвиква разширяването...

Ако я нямаше гравитацията на материята (или беше по-малка) , ускорението на разширението щеще да е по-голямо от това, което бихме измерили/изчислили днес.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, scaner said:
On 24.02.2019 г. at 11:05, Малоум 2 said:

"Нагаждане" ... не е при мен. Просто - липсва обяснение: Защо е възможно това... Ето и изводите в края на клипа:
1.Преди измерването няма класически стойности.

2.Предсказване е възможно само вероятностно.

3.Процесът на измерване изтрива информацията.

4.Класическите закони се извличат от квантовите.

Това е и смисълът - не се противоречи на резултатите от експеримента, а обяснение има (с хипотезата за непрестанното образуване на обектите)

Изводите от клипа са ясни. Не е ясно, какво общо с "обяснение" има "непрестанното образуване на обектите"? Какво му липсва на обяснение без "непрестанно образуване"? Кажете си вашето обяснение, после махнете "непрестанното образуване" да видим има ли разлика? И ако няма разлика, какво всъщност обяснявате?

По 1. - Измерване означава промяна на вакуумната структура върху която се образува обектът- изменя се полева характеристика - излъчватели стават и вещевите частици от отворите, а резултантното трептене за образуване, задава нова траектория с минимална енергия за образуване. Интерференцията е класическа за вълнови процеси. (но трябва да е ефективна, за да я виждаме-регистрираме)

Честотата на образуване е периодично повтарящ се процес, т. е., има вълнови характеристики. В случая - на ЕМПоле. И, понеже не е известно до преди хипотезата за непрестанно образуване от затваряне на фотони на вакуума около център - изводът изглежда като магия - нещото го няма,... или се държи "глупаво"... - докато не го "осветим", ама като го осветим - няма интерференция. С осветяването - Пак "задаваме" друга характеристика на вакуумната структура, върху която ще се образува частицата. Новото поле деструктурира - "бум" от фотони и Началното направление става решаващо за траектория.

По 2. - Предсказването е само вероятностно - защото инструментите с които сме принудени "да предсказваме" са също съставени от непрестанно образуващи се частици и полеви връзки. Има вероятност и за "невидими" взаимодействия - космически лъчи и др. - грешно наричани случайни събития, заради теоретична липса на непрестанно образуване на обектите.

По 3. - Информацията се "изтрива" в преградите (вещеви обекти и полета за връзки, а променливите изпитващи полета - задават нови траектории за образуване с минимална енергия за образуване), а не при измерване (Файнман). Отпада окултното - съзнанието влияе на физически свойства на материята - силно разпространено в популярните обяснения на КМ.

По 4. - Това е изискване за съответствие по Бор.

...

Знам, че физиката не желае да отговаря на въпроси "Защо?..", но любителите - искаме да си обясним странностите.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Цитирай

 

 

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

По 1. - Измерване означава промяна на вакуумната структура върху която се образува обектът- изменя се полева характеристика - излъчватели стават и вещевите частици от отворите, а резултантното трептене за образуване, задава нова траектория с минимална енергия за образуване. Интерференцията е класическа за вълнови процеси. (но трябва да е ефективна, за да я виждаме-регистрираме)

Това не е измерване, това е взаимодействие. Измерването е целенасочен анализ на конкретни характеристики, плод на някакво взаимодействие. Забравихте ли, във вашата хипотеза "промяната на вакуумните характеристики" е всеобщ пенкилер с който обяснявате всичко случващо се, какво общо има това с измерване на конкретни характеристики?

Та както сте тръгнали да обяснявате, обяснете дали новата траектория, зададена от резултантното поле ще е достатъчна, за да се получат ефектите на интерференция и дифракция които ние наблюдаваме? Колко пъти вече казвам, качествените обяснения нямат никакъв смисъл ако количествената им интерпретация не съвпада с експеримента? Докато липсва такава количествена интерпретация, обяснение няма.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Честотата на образуване е периодично повтарящ се процес, т. е., има вълнови характеристики. В случая - на ЕМПоле

Честотата Е вълнова характеристика, тя НЯМА вълнови характеристики. Къде сте тръгнали с неразбрана терминология?

Освен това честотата е характеристика на периодичен процес, тя може да е свързана с ЕМП само ако то участва в такъв процес, което не е задължително. Нито статичното електрично, нито статичното магнитнио, нито двете заедно се характеризират с честота. Честотата може (но не задължително) да характеризира променливо ЕМП. Но има променливи ЕМП които не се характеризират с честота, например единични импулси.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

И, понеже не е известно до преди хипотезата за непрестанно образуване от затваряне на фотони на вакуума около център - изводът изглежда като магия - нещото го няма,... или се държи "глупаво"... - докато не го "осветим", ама като го осветим - няма интерференция. С осветяването - Пак "задаваме" друга характеристика на вакуумната структура, върху която ще се образува частицата. Новото поле деструктурира - "бум" от фотони и Началното направление става решаващо за траектория.

Ха сега премахнете "образуването на частицата" от горните разсъждения. Изненада, те остават смислени (доколкото изобщо имат смисъл) и при частица, която не се "образува непрестанно". Просто въздействията, които вие кодирате магически чрез "характеристики на подложката" вършат същата работа. Аз от кога повтарям, че "непрестанното образуване" няма никакъв смисъл за обяснение на нещата - и с него, и без него, опираме до същото. Подвеждането в случая е, че кодирайки с различни термини един и същи смисъл ("взаимодействие" и "характеристика на вакуумна структура"), вие добавяте мимоходом излишни несъществени качества ("непрестанно образуване"). Ако се върнете към общоприетата терминология, вашата "хипотеза" се превръща просто в неудачен разказ по картинка - опит за художествена интерпретация на наблюденията ни, без никаква предсказателна (т.е. научна) стойност.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

По 2. - Предсказването е само вероятностно - защото инструментите с които сме принудени "да предсказваме" са също съставени от непрестанно образуващи се частици и полеви връзки. Има вероятност и за "невидими" взаимодействия - космически лъчи и др. - грешно наричани случайни събития, заради теоретична липса на непрестанно образуване на обектите.

Няма такова следствие. Нещо пак не сте наясно. Вероятностните предсказания в основата си са свързани с много всно различими дискретни състояния, а не с плавна статистика.  Времевите мащаби между нашите наблюдения и вашите "образувания" са огромни, от никъде не следва че връзката ще е вероятностна, а не многократно изгладена, филтрирана  и корелирана. Това което ние наблюдаваме би трябвало да е статистически осреднено поведение на ансамбъл от много вакчастици формиращи някаква "веществена", няма никаква причина резултатът да е така квантуван (дискретен) както на практика се наблюдава при вероятностните предсказания. Иска ви се само, това не е следствие от модел а някакво желание. Хипотезата ви не може да обясни наблюдаваната дискретност на състоянията чрез "образуването" на частиците.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

По 3. - Информацията се "изтрива" в преградите (вещеви обекти и полета за връзки, а променливите изпитващи полета - задават нови траектории за образуване с минимална енергия за образуване), а не при измерване (Файнман). Отпада окултното - съзнанието влияе на физически свойства на материята - силно разпространено в популярните обяснения на КМ.

Забравили сте да сложите "информация" в кавички". Някога ще обясните ли какво е това нещо "информация" в хипотезата ви, какви свойства има и как се променя? Що за пълнеж е това нещо "информация", която може да се съхранява че и да се изтрива? (не ми говорете за "тембър на фотон"). Подозирам, че изобщо не сте наясно какво означава "изтриване на информация" по точка 3. Как според вас се съхранява (и в какъв обем?) информацията за всички възможни пътища на частицата преди измерването, която се изтрива?

Погледнете quantum eraser експериментът. Там информацията се изтрива само когато се премахнат всякакви въздействия и наблюдения. Очакваното е - и според вашата хипотеза - тя да се изтрие след взаимодействие с детекторите, а не преди частицата да знае че я очаква такова взаимодействие :) Когато има взаимодействие с детекторите, информацията в горният експеримент остава неизтрита - и се установява пътя по който е минала частицата. А сега погледнете вашето обяснение и се опитайте да разберете за какво става дума...

Колкото до окултното - все пак говорим за физика, а не за езотеричните нагласи на някои популяризатори.

Цитирай

По 4. - Това е изискване за съответствие по Бор.

Може да е изискване според една частна теория, според други не е изискване. Какво общо има това изобщо?

Цитирай

Знам, че физиката не желае да отговаря на въпроси "Защо?..", но любителите - искаме да си обясним странностите. 

Нищо не знаете, защото бъркате "защо" и "как". Всичко което се опитвате да "обяснявате" е свързано с "как", не със "защо". Огледайте се, сбъркали сте влака.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://megavselena.bg/kyde-sa-tezi-chastitsi-koito-shte-obyasnyat-napylno-vselenata/

Къде са тези частици, които ще обяснят напълно Вселената?

0045.jpg

Господстващата теория на физиката на елементарните частици обяснява всичко за субатомния свят … С изключение на частите, в които не може да го направи. За съжаление, няма много ласкателни прилагателни, които могат да бъдат приложени към така наречения Стандартен модел на физиката.

Построена малко по малко през последните десетилетия, тази теория на фундаменталната физика се описва от МакГейвър най-добре като смесица от струни и дъвка.

Въпреки закачките, това е невероятно мощен модел, който точно прогнозира огромно разнообразие от взаимодействия и процеси.

Но той има някои очевидни недостатъци: не включва гравитацията; не може да обясни масите на различни частици, някои от които дават сила; няма обяснение за определено поведение на неутрино; и направо няма отговор за съществуването на тъмната материя.

Така че, физиците  трябва да измислят нещо. Трябва да отидат отвъд Стандартния модел, за да разберат по-добре нашата Вселена.

За съжаление, много от водещите претенденти за обяснение на това велико отвъд – наречени супер-симетрични теории – са строго ограничени и през последните години нямат развитие. Търсенето на дълго живеещи супер-симетрични частици, наричани понякога накратко s-частици (sparticles), неотдавна завърши отново с неуспех.

Досега най-модерният набор от теории, които преодоляват границите на сегашния Стандартен модел, са групирани в клас от идеи, известни като супер-симетрия. В тези модели двата основни лагера на частици в природата („бозони“, като познатите фотони и „фермиони“ – като електроните, кварките и неутрино) всъщност имат странна роднинска връзка помежду си. Всеки един бозон има партньор в света на фермиона и също така всеки фермион има бозон, който да нарича свой близък.

Нито едни от тези партньори (или по-подходящо в объркващия жаргон на физиката на частиците – „супер-партньори“) не са сред нормалното семейство на известните частици. Вместо това те обикновено са много, много по-тежки, непознати и обикновено изглеждащи по-странно.

Тази разлика в масата между известните частици и техните супер-партньори е резултат от нещо, наречено „симетрично нарушаване“. Това означава, че при високи енергии (като вътрешностите на ускорителите на частици), математическите връзки между частиците и техните партньори са симетрични, което води до равни маси.

При ниски енергии обаче, (като енергийните нива, които изпитваме в нормален, ежедневен живот), тази симетрия е нарушена, което кара масата на партньорските частици да нараства рязко. Този механизъм е важен, защото също така потенциално може да обясни, защо гравитацията е много по-слаба от другите сили.

Математиката в тази теория е изключително сложна, но кратката версия е следната: Нещо се е случило във вселената, причинявайки масата на нормалните частици да е драстично по-ниска от тази на техните супер-партньори. Същото действие може да е „наказало“ гравитацията, намалявайки нейната сила спрямо другите сили.

За да търсят супер симетрията, много физици участваха в построяването на Големия адронен ускорител, който след години на тежко търсене, стигна до изненадващото, но разочароващо заключение, че почти всички модели супер- симетрия са грешни.

Казано по-просто, не могат да бъдат намерени частиците партньори. Нито една. Никакви намеци за супер-симетрия не са се появили в най-мощния сблъсък на света, където частиците се ускоряват около кръгова конструкция в близост до скоростта на светлината, преди да се сблъскат помежду си, което понякога води до производство на екзотични нови частици.

Това не означава непременно, че супер-симетрията е погрешна сама по себе си, но сега всички най-прости модели са изключени. Дали е време да се откажем от супер-симетрията? Може би, но може да се окаже, че има все пак дълготрайни частици.

Обикновено при физиката на частиците, колкото по-масивна е една частица, толкова по-нестабилна е тя и толкова по-бързо ще се разпадне в по-прости, по-леки частици. Тъй като всички частици на партньора се очаква да бъдат тежки (в противен случай бихме ги видели досега), очакваме те да се разпаднат бързо и след това да можем да ги открием. Но какво ще стане, ако частиците на партньора са дълготрайни? Какво ще стане, ако чрез някаква екзотична физика тези частици успяват да избягат от пределите на нашите детектори, преди да се превърнат. в нещо по-малко странно? При този сценарий търсенето ще е напълно безуспешно, просто защото не се търси там където трябва. Също така, най-вероятно, търсене не е проектирано така, че да може да търси директно тези дълго живеещи частици.

В неотдавнашна статия, публикувана на 8 февруари на сървъра на arXiv, членовете на ATLAS (донякъде неудобно съкращение за A Toroidal LHC ApparatuS) в сътрудничество с Големия адронен колайдер докладват за проучване на такива дълго живеещи частици. При сегашната експериментална настройка те не са могли да търсят всяка възможна дълготрайна частица, но са успели да търсят неутрални частици с маса между 5 и 400 пъти по-голяма от тази на протона.

Екипът на ATLAS търси дълго живеещите частици не в центъра на детектора, а по неговите краища, което би позволило на частиците да пътуват от няколко сантиметра до няколко метра. Това може да не изглежда много далеч от гледна точка на човешките стандарти, но за масивни, фундаментални частици може да е и ръбът на познатата им вселена.

Разбира се, това не е първото търсене на дълго живеещи частици, но е най-изчерпателното, като са използвани почти всички експериментални записи направени в Големия адронен ускорител.

И в резултат отново нищо. Нито един знак от дълготрайни частици.

Това означава ли, че идеята е мъртва? Не съвсем, защото използваните инструменти не са били наистина предназначени да ходят на лов за тези частици. Може да е необходимо друго поколение експерименти, специално предназначени да улавят дълго живеещи частици, преди да можем да ги хванем.

Или по-песимистичната версия, че те не съществуват. А това би означавало, че тези частици заедно с техните супер-симетрични партньори, са просто призраци, мечтани от трескави физици, а това, от което всъщност се нуждаем, е изцяло нова рамка за решаване на някои от нерешените проблеми на съвременната физика на частиците.

Публикувано в LiveScience.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On ‎5‎.‎3‎.‎2019‎ г. at 20:49, scaner said:

Няма никакво реално наблюдение за забавяне на разширението. Наблюдаемият факт е, че разширението се ускорява с времето, и никога в миналото не се е забавяло, в резултат на всички действащи фактори.

Недей да бъдеш чак толкова сигурен. Виж например тази хипотеза - https://megavselena.bg/ami-ako-vselenata-ne-se-razshiryava-a-se-sviva/

Не знам дали има някакво развитие през последните години, но и в този вид звучи доста логично🙂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

:)

Преди 16 часа, Шпага said:

Недей да бъдеш чак толкова сигурен. Виж например тази хипотеза - https://megavselena.bg/ami-ako-vselenata-ne-se-razshiryava-a-se-sviva/

Не знам дали има някакво развитие през последните години, но и в този вид звучи доста логично🙂

Има много логично звучащи хипотези за обяснение на всяко конкретно нещо, проблемът е да се обяснят и останалите неща чрез същата хипотеза. Повечето такива обяснения - като споменатото в тази статия - разчитат на въвеждането на нов, неизвстен и ненаблюдаван процес.

В случая, до какви други следствия ще доведе такава промяна в масата? Набързо:

- всеобщ проблем със закона за запазване на енергията;

- по-малки маси на частиците в миналото води до по-слаба гравитация, до по-неустойчиви и разплути структури на галактиките и звездните купове, до по-малко количество черни дупки. Наблюденията сочат, че има изненадващо много зародиши на галактики в много ранен етап на развитието, което трудно може да се обясни, дори и масата да не се променя, а с намаляването и - още по-трудно;

- по-малки маси на електрона означава по-голямо разстояние от ядрото, означава по-слаба и неустойчива химическа връзка между атомите, по-трудно (и неустойчиво) свързване в молекули. А тази връзка е това, което свързва материята в телата, след като ги е сближила гравитацията, тази връзка придава твърдостта. Това пряко ще повлияе на скоростта на звездообразуване от праховите облаци (тази скорост би трябвало да е малка в началото на вселената според това предположение, което противоречи с наблюденията).

- има един процес, поляризация на вакуума. Той се изразява в това, че близо до заредена частица възниква облак от виртуални двойки позитрон-електрон (и други заредени частици и античастици), който екранира частично истинският електрически заряд на елементарната частица, и води до т.н. наблюдаем заряд, който е по-малък. Това е зарядът който се определя експериментално, и който участва в уравненията на физиката. Промяна на масата на частиците води до друга структура и размер на този облак, и до друг наблюдаем заряд. Ей в тази статия намерих теоретична формула, как този заряд зависи от масата на частиците. Основната ми идея е, че наблюдаемият електричен заряд участва в една много важна константа - константата на фината структура, и всяка промяна на тази маса ще се отрази като промяна на тази константа. Преди време сме говорили за изследвания, свързани с наблюдения на далечни квазари, целящи да се определи дали тази константа се е променяла в миналото (а това е много важен въпрос, защото би определил доколко сегашната квантова теория на полето е коректно описание, тя предсказва непроменлива с времето величина за тази константа). Изследванията бяха показали, че в наблюдаемата времева област (като време до 9 милиарда годинни назад) тази константа се променя в рамките на грешката на експеримента, до ооло 2%. Това показва че и масата не би трябвало да се променя повече от същият порядък. Забележи, тези изсследвания не показват определена посока на изменение, а само малка грешка, плюс/минус.

Последните изследвания върху тази константа са извършени с много по-голяма точност, и показват уверен резутат: от светлината на звездите в северното полукълбо се установява, че в миналото константата на фината структура е била 0.001% по-малка отколкото е сега. Но наблюдавайки квазарите в южното полукълбо, се установява обратен резултат - измерената величина там показва, че в миналото тази константа е била 0.001% по-голяма от сега. Това е така нареченият "австралийски дипол".  Ако се абстрахираме от тази странна разлика, тази величина уверено трябва да ни сигнализира, че масата на частиците в миналото не се е променяла толкова съществено, че да симулира доплеровият ефект за разширение на вселената.

Има и други аргументи, но нещо ме мързи ... 🙂

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Айнщайн е прав - не му пречи на СТО има ли етер или не. Пречи на "квантовиците", само защото не са предвидили, че телата се образуват от свойствата на етера - непрестанно, с ненаблюдаема за нас честота на образуване -това е "скритото", което вече е разкрито, но не се ползва в разсъждения, например, тълкуване на колапс и др.

...

Реална е в смисъл - че наблюдател е всеки обект и реагира (при резонанс) с някакво изменение, при попадане на фотон върху му. Изследовател, обаче, не може да установява Всички изменения и затова, за него не е реалност. В такъв смисъл е: Реалността е скрита в причината за вероятностното поведение на наблюдаван обект от Изследовател (обектът бива облъчван, за да се случи колапс) и ... това показва, че Изследовател е намерил начин да "изучава" и скритото.😎

 

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On петък, Април 12, 2019 at 12:09, Малоум 2 said:

Изследовател, обаче, не може да установява Всички изменения и затова, за него не е реалност. В такъв смисъл е: Реалността е скрита в причината за вероятностното поведение на наблюдаван обект от Изследовател (обектът бива облъчван, за да се случи колапс) и ... това показва, че Изследовател е намерил начин да "изучава" и скритото.

Странно, още сме далеч от пълнолуние за такъв тип 'разсъждения'...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 12.04.2019 г. at 12:09, Малоум 2 said:

Айнщайн е прав - не му пречи на СТО има ли етер или не. Пречи на "квантовиците", само защото не са предвидили, че телата се образуват от свойствата на етера - непрестанно, с ненаблюдаема за нас честота на образуване -това е "скритото", което вече е разкрито, но не се ползва в разсъждения, например, тълкуване на колапс и др.

Парадоксалното не е ... при мен, а при учените. Затова казах горното. При липса на хипотезата за непрестанното образуване на обектите, много "лесно" се изпада в окултизъм и езотерика. Погрешно мнение е, че ако няма "осъзнато" (Изследовател), то и останалото от света, не съществува. Демек - не взаимодейства и не въздейства на обекти..., няма полета и вещества... Забравяме, че ние само откриваме природните закони, а не ги създаваме. Е, като не можем да ги открием, значи - няма такава обективна реалност. По-важно е да се измисли (съзнание, разум) като как и защо е възможна обективната реалност, без нас. То, това е  и обективното й!

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Погрешно мнение е, че ако няма "осъзнато" (Изследовател), то и останалото от света, не съществува. Демек - не взаимодейства и не въздейства на обекти..., няма полета и вещества... Забравяме, че ние само откриваме природните закони, а не ги създаваме.

В така изказаната мъгла не е ясно какво твърдите. Погрешно е мнение - чие? В коя научна статия сте видяли такова мнение, или то си е ваше? Какво общо има това с откриване/създаване на природни закони? Как наличието на какво да е мнение има връзка със 'съществуването'? Какъв смисъл влагате в терминът 'съществуване' за нещо, което не се проявява по никакъв начин (т.е. чрез каквото и да е взаимодействуие с нещо друго)? Как ще откриете природни закони, ако нещото не взаимодейства по никакъв начин? А и нима дори във вашата хипотеза има неща, които не взаимодействат по никакъв начин (и следователно не влияят на останалите неща)? Какъв е смисълът от такива хипотетични безсмислени обекти, дори в такава измишльотина като вашата? Никакъв, разбира се. Явно твърде сте прекалил с измислянето... Навиците от безсмислените водопади от думи, с които 'обяснявате' нищото изглежда са ви лишили от яснота какво всъщност искате да ни кажете. Вие просто бъркате термините 'наблюдаем' и 'директно наблюдаем'. От там и цялата трагедия с безсмислени 'хипотези'.

Изобщо, защо не направите опит за някакъв по-логичен изказ? Или просто пълнолунието наближава и е време за репертоара...

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Хвала на експериментаторите. (Това си е още едно косвено доказателство за наличие на ляво и дясно завихрени фотони от ЕМПоле. Както  е и по хипотезата - едновременно и вълна, и частица, и за антивеществото - един и същ "механизъм" на структуриране.)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-antimateriiata-mozhe-da-e-i-chastitca-i-valna-video_128056.html

И антиматерията може да е и частица, и вълна (видео)

1557153404_3_559x*.jpg

За първи път изследователи направиха версия на известния експеримент с двойния процеп с частици антиматерия, съобщава Science News.

Антиматерията, както и материята, могат да се държи както като частица, така и като вълна, в експеримент с позитрони, античастици на електрона.

Наблюденията показват, че позитроните могат да интерферират помежду си, т.е. да демонстрират квантово-вълнов дуализъм, според статия, публикувана в списание Science Advance.

Doubleslit3Dspectrum_bw2.gifЕкспериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребениte и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците.

Този експеримент разкрива квантово-вълновия дуализъм - свойство, открито през 1923 г. от един от основателите на квантовата физика, Луи де Бройл. Той показа, че частиците с импулс р имат “собствена” дължина на вълната, която зависи от р и константата на Планк: λdB = h/p. В дадена ситуация частиците могат да проявят вълнови свойства. Този ефект е потвърден за фотони, електрони, атоми и дори големи молекули.

Но е много трудно да се създаде силен, равномерен сноп от античастици, за да се направи експеримента с антиматерия.

Сега обаче това е постигнато и статията в Science Advances потвърждава вълновата природа на позитрона - антиматерийният двойник на електрона.

Изследователите проектират и изграждат интерферометрично устройство, пригодена за поток от ниско енергийни позитрони.

1557153574_0_559x*.jpg

Схема на експерименталнапа установка. Кредит: S. Sala at al. / Science Advance

Позитронният поток с енергия от около 3 електрон волта се произвежда от радиоактивното разпадане на изотопа натрий-22. След това частиците се ускоряват с електростатичен ускорител до енергия от 16 килоелектронволта, като по този начин се получава строго монохроматичен позитронен лъч. Потокът преминава през две интерферометрични решетки, изработени от ленти от силициев нитрид с дебелина 700 нанометра. Разстоянието между "прътите" на решетката е около 1.2 микрона. Зад решетките има ядрено-емулсионен детектор - 50 микрона фоточувствителен филм - където античастиците променят химическата структура на кристалите на сребърния бромид на филма.

1557153702_3_559x*.jpgДифракционната картина, получена в експеримента (периодът е показан в червено). Кредит: S. Sala at al. / Science Advance

Ядрено-емулсионният детектор „е като фотографски филм“, разказва съавторът на изследването Марко Джамарки (Marco Giammarchi), физик от Националния институт за ядрена физика в Милано. Разглеждането на филма под микроскоп разкрива химическите следи на позитроните.

Екипът на Джамарки открива позитронна интерференционна картина с променливи ивици с висока и ниска позитронна плътност.

Джамарки и колегите му се надяват да използват новата си техника, за да изследват природата на други антиматериални конгломерати, като позитроний.

Справка: S. Sala et al. First demonstration of antimatter wave interferometry. Science Advances. Published online May 3, 2019. doi:10.1126/sciadv.aav7610.

Източник: Antimatter keeps with quantum theory. It’s both particle and wave, Science News

...

...

(Разбира се - "видеото" е грешно анимирано - лъчение трябва да "излиза" и от окото-наблюдател и да се върне към него, та да каже, че "вижда" от къде минава частицата, т. е. - да има облъчване на падащия сноп. Затова няма ефективна интерференционна картинка на екрана)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Усеща се, че експериментите клонят към косвено доказване на хипотезата. (Не е точно "вплитане", а непрестанно алтернативно образуване на "едното" върху полето на другото - нареченото кварк, върху глюон от друг кварк демек, зависими са едно от друго. Все едно - обмен на фотони-глюони за връзка, между "кварки". По-скоро -"завързани" са образуващите фотони с обменящият се фотон.)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-eksperiment-namekva-za-kvantovo-vplitane-vatre-v-protonite_129338.html

Един експеримент намеква за квантово вплитане вътре в протоните

Данните от Големия адронен колайдер подсказват, че съставящите субатомните частици кварки и глуони споделят странни връзки

1558362543_1_559x*.jpg

Модел на вътрешната структура на протон и съответните полета - кварки и глюони. Ядрената сила действа като пружина с незначителна сила, когато не се разтегля, но голяма привличаща сила, когато се разтегля до големи разстояния. Кредит: Brookhaven National Laboratory.

 

Протоните са сложни субатомните частици, съставени от по-малки частици, наречени кварки и глуони.

Сега данните от Големия адронен колайдер намекват, че съставките на протоните не се държат независимо, а споделят странни квантови връзки, известни като вплитане, твърдят трима физици в статия, публикувана в arXiv.org.

Квантовото вплитане е изследвано досега в мащаби, много по-големи от протона. В експерименти вплетените частици сякаш мигновено си влияят една на друга, дори когато са разделени от хиляди километри. Учените подозираха, че вплитането може да се случва в рамките на субатомната частица протон, но признаците на това явление не са демонстрирани експериментално вътре в частицата, която е около трилионна от милиметър.

"Идеята е, че това е квантово-механична частица и ако погледнете вътре в нея ... тя е вътрешно вплетена", коментира теоретичният физик Пиет Мълдерс (Piet Mulders) от Vrije Universiteit, Амстердам, неучаствал в изследването.

В новото проучване екипът анализира сблъсъците на протони, ускорени до високи скорости в Големия адронен колайдер в Женева. Използвайки данните от експеримента CMS, учените изследват ентропията в резултат на вплитане в протона. Ентропията е свойство, което зависи от броя на възможните състояния, които системата може да приеме на микрониво. Ето една аналогия: разбърканата колода карти има няколко начина да се разбърка, докато подредената има само един начин, така че разбърканите тестета карти имат по-висока ентропия.

Ако вплитането съществува в рамките на протон, в резултат на тези връзки ще има допълнителна ентропия. Тази ентропия може да бъде определена чрез преброяване на броя на частиците, произведени при всеки сблъсък. Количеството ентропия, което изследователите установиха, съответства на това, което се очаква, ако се приеме, че кварките и глуоните са били вплетени, твърдят физиците в доклада си, който сега очаква преглед преди публикуването му в списание.

Вплитането все още не е окончателно потвърдено, твърди теоретичният физик Щефан Флерхингер (Stefan Floerchinger) от Университета в Хайделберг, Германия, който не е участвал в проучването. За да се потвърди окончателно вплитането, са необходими строги тестове, за да се изключат други възможни обяснения. Но това изследването е „повече от отваряне на вратите“ и може да доведе до по-нататъшни изследвания, които биха могли да изяснят вътрешната физика на протоните, казва Флерхингер.

Една загадка, която бъдещата работа би могла да реши, е защо кварките винаги са ограничени в по-големи частици и никога не се срещат отделно. Това затваряне е "най-добрият пример за вплитане", отбелязва теоретичният физик Дмитрий Харзеев (Dmitri Kharzeev) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, съавтор на изследването. Кварките “просто не могат да съществуват в изолирани състояния”, подчертава Харзеев и винаги са свързани със своите спътници.

Въпреки че това свойство на кварките е добре известно, за него няма фундаментално математическо обяснение. Харзеев се надява, че изучаването на квантовото вплитане в протоните може да помогне да се обясни загадката.

Справка:

Z. Tu, D. Kharzeev and T. Ullrich. The EPR paradox and quantum entanglement at sub-nucleonic scales. arXiv:1904.11974. Posted April 26, 2019.

Източник:

An experiment hints at quantum entanglement inside protons, Science News Online

...
...
(Последният абзац е като твърденията за структурата на частиците, както е по хипотезата, заедно с подреждане-ентропия.😉 Остава - да направят структура слоист модел на частицата и асиметрията на слоевете, отговорни за "заряд")
...
Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Това "откритие" е предвидено по хипотезата - с възможността за направа на ЕМВълни от фотони на вакуума. Пренос на импулс с вълни при суперпозиция на различни фотони по съседство -подреждане по вектор посока импулс. "Гърбицата" на новополученото се движи - има фазова и групова скорост. Още малко трябва в "изкривяването" на експеримента - не само по фаза ами и по направление за среща-кръстосване - за да се получи "масова" частица 😐 Такава, която да затвори фотоните с висока плътност на тока на подреждане, около собствен център... На прав път са изследователите...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrito-e-novo-svojstvo-na-svetlinata_132315.html

Открито е ново свойство на светлината

1561891606_3_559x*.jpg

Открито е ново свойство на светлината - самовъртящ се момент. Това обяви екип изследователи от Испания и САЩ.

В своята статия, публикувана в списание Science, учените описват как са успели да открият новото свойство и възможните му приложения, съобщава phys.org.

Учените отдавна знаят за такива свойства на светлината като дължина на вълната. Съвсем наскоро изследователите открили, че светлината може да бъде усукана, свойство, наречено ъглов момент.

Смята се, че сноповете светлина с високо структуриран ъглов момент може да имат орбитален ъглов момент (ОАМ - orbital angular momentum) и се наричат „вихрови снопове”. Те представляват спирала, движеща се около общ център, а когато се „ударят” в плоска повърхност, вихровите снопове приемат форма на поничка.

В това ново проучване изследователите работят със снопове с ОАМ и откриват, че светлината се държи по начин, който никога не е бил виждан преди.

1561894867_9_559x*.jpgГенериране на EUV лъчи със самовъртящ се момент. (A) Два забавени колинеарни IR импулса с една и съща дължина на вълната (800 nm), но различни стойности на OAM, са фокусирани в аргонова газова мишена (HHG среда) за произвеждане на хармонични лъчи със самовъртящ се момент. Кредит: Generation of extreme-ultraviolet beams with time-varying orbital angular momentum, Laura Rego et al., Science, 2019

Експериментите включват изстрел от два лазера в облак газ от аргон - принуждавайки сноповете светлина да се припокриват. Те се съединяват и излизат като един лъч от другата страна на облака аргон. Резултатът е вид вихров сноп.

След това изследователите си задават въпроса какво ще се случи, ако лазерите имат различен орбитален ъглов момент и ако са малко несинхронизирани. Това довежда до лъч, който прилича на тирбушон с постепенно променящ се оборот. И когато снопът светлина се удря в плоска повърхност, лучът започва да приличаше на полумесец.

Изследователите отбелязват, че погледнат по друг начин, един фотон в предната част на лъча обикаля около центъра си по-бавно от фотон в задната част на лъча.

Екипът веднага нарича новото свойство самовъртящ се момент - и то не само е новооткрито свойство на светлината, но също така и никога не е било предсказвано теоретично.

Изследователите предполагат, че техният метод може да се използва за модулиране на въртящия момент на светлината по начини, много подобни на модулиращите честоти в комуникационното оборудване. Това може да доведе до разработването на нови устройства, които използват манипулиране на наноразмерни материали.

Справка: Generation of extreme-ultraviolet beams with time-varying orbital angular momentum, Laura Rego et al., Science, 2019

Източник: New property of light discovered, phys.org

...

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...