Непозната България - Войните на Богомилите

[Южняк]

Добре написано и много любопитно, Глишев. Няма да се съглася само с интерпретацията ти заа "непродуктивния секс" у богомилите, но и няма да си излагам и аргументите за това, за да не се повтарям. Нямам нищо против и срещу интерпретацията на Аспандиат -напълно възможно е да е вярна, но, Аспандиат, не виждам и съществено противоречие между написаното от теб и от мен - богомилството инкорпорира редица стари вярвания, т.е. по-вероятно е сексът на Олимпиада със змея да е пристигнал в Б-я през медиума на богомилството, отколкото да се е съхранил от от времето на Александър до времето на П. Тодоров - въпросът е, че този секс не противоречи на богомилските схващания, поради което може да бъде инкорпориран.

[Южняк]

...старият Николай Райнов е имал подчертан интерес към богомилството в неговия въображаем, романтичен вид в представите на 30-те години. Това е епохата на писателското кафене на "Цар Освободител", когато тукашните моди никак не са били далеч от ставащото в Берлин - ложи, спиритически сеанси, мистицизъм за скучаещи интелектуалки, езотерика, викане на духове и какво ли още не.

Действително, в България преходът от епохата на романтизма към епохата на декаданс е главозамайващо бърз, за разлика от този в Европа; дотолкова главозамайващ, че в едно и също кафене докато на една маса замаяни глави все още пият пеят буйни песни и зъбят се на тирана в стила на романтизма от 1840-те (Вазов, примерно), на съседната маса други замаяни глави - Дебелянов и Смирненски мъдрят мрачни мисли над чаша зелен декадентски абсент в стил декадентски Париж, 1890-те; без да си дават сметка, че декадентското ново е добре забравено старо; абсентът на европейския декаданс е напитка, направена от една добре известна на българите билка, която наричат Пелин (като Елин Пелин), трева горчива....., от която българите приготвят по същество същата напитка от много векове. Имената на Богомил и Боян набързо подменят или поне се конкурират с Асен или Петър; това, че самият Пелин, е, такова, Пелин, а синът му е Боян, така, както синът на Райнов е Богомил, е доста казващо. Докато в техните случаи не може да се тегли ясна черта между домашно богомилство и европейска мода - която обаче, при все окултизма си, стои твърдо в рамките на християнството, при П. Ю. Тодоров, богомилизмът изглежда доморасъл и нативен и черпи чертите си предимно от фолклора.

Богомилството в третото царство и в съвременна България, в наши дни, е отчетливо, без да е нужно да е директен наследник на богомилството и павликянството от 8-ми - 10 в.; както основателно е отбелязал полякът от книгата, която спомена, богомилството в социалистическа България и в преходната е напълно реална "ерес" и изключително рядък феномен - християнска ерес от 20-ти век, което е огромна рядкост и може би подсказва, че дето е текло, пак ще тече. Псевдонимът на Пелин, името, което е дал на сина си и връзката му с Дънов все пак подсказват определен афинитет на писятеля към богомилството, който може би отива отвъд европейската мода и - пак може би - се отразява и на сюжетите на някои от разказите му и на отношението към християнството, намекнато в тях - жената на хоризонта, към която се преплитат краката на християнския поп, воден от похотливостта си, набързо се превръща в озъбена, демонична биволска глава, т.е. похотта на свещеника го води право в ада, а жената се асоциира директно със смъртта, злото и разложението - в духа на класическата богомилска традиция и трядицията на анадолския язидизъм, такъв, какъвто го познаваме от свещенните книги на язидите, впечатлили сериозно част от европейската интелигенция в началото на 20-ти в.

[makebulgar]

Ще е добре някой по запознат да направи една сравнителна таблица с разликите и приликите на елементите на богомилството и павликянството. Богомилството се води че е умерен дуализъм, а павликянството - краен дуализъм.

Ако се слага равенство между богомилството и павликянството трябва да се обяснят различията. Богомилите имат едни кръстове които служат като ритуални места и оброци и те са характерни за Западна България и особено в шоплука. При павликяните такива кръстове доколкото знам няма.

Редактирано Декември 19, 2014 от makebulgar

[Пандора]

[Aspandiat]

Първо - за Николай Райнов и Елин Пелин. Малка семейна история. Прадядо ми Атанас Маринов, един от директорите на Собственишка банка, строи къща в Лозенец в 1938. Наблизо строи и Елин Пелин. Всъщност кварталчето около площад "Журналист" е заселено с художници (като Сирак Скитник, чиято хубава къщичка е на ул. "Борова гора", наистина до гората), писатели (като Елин Пелин) и журналисти (мисля, че Данаил Крапчев е имал къща до площада) по идея на цар Борис, който е искал да създаде нещо като интелигентска колония с посредничеството на банката. Както и да е, това са известни неща. Прадядо ми и Елин Пелин случайно са се сприятелили (и двамата са били много общителни хора). И са членували в една и съща масонска ложа Както изглежда, това не е пречело на прадядо да си остане убеден православен, включително и след 1944. Но не му е пречело и да пресича гората до "Изгрева", днешния квартал "Изток" до руското и японското посолство, където тогава е била колонията на Петър Дънов и Бялото братство, за да си приказва с дъновистите, а да води там и семейството си (покойната ми баба Надежда, дъщеря на прадядо, харесваше дъновистите, но смяташе самия Дънов за шарлатанин).

ОТ. Аааах, ти се оказа от сой, приятелю. А и с тази "банална" фамилия Глишев си точната илюстрация на тезата на Южняка за фамилното име и фамилията като социален капитал.

Така или иначе, старият Николай Райнов е имал подчертан интерес към богомилството в неговия въображаем, романтичен вид в представите на 30-те години. Това е епохата на писателското кафене на "Цар Освободител", когато тукашните моди никак не са били далеч от ставащото в Берлин - ложи, спиритически сеанси, мистицизъм за скучаещи интелектуалки, езотерика, викане на духове и какво ли още не. Истински кич, но впечатляващ за някои.

През 20-те години и Германия е луднала по окултизма. Преди да дойде на власт Хитлер, особена популярност печели и антропософското общество на Рудолф Щайнер с неговите (забележи!) дуалистични идеи за битката на Земята между ахриманичните сили на злото и тези на доброто. После Хитлер набързо насмотава антропософите, те бягат в Швейцария и духовното алтернативно на християнството пространство в Германия е заето от окултния кръг Туле, в който членува (което е интересно) един от най-големите геополитици в историята - проф. Карл Хаусхофер, който е бил на младини военен аташе в Япония и като член на затворения тамошен кръг "Зеления дракон" се запознава с далекоизточния окултизъм.

Иначе като каза на кичовско копи-пействане, се сещам за "Тютюн" на Димов, в сцената, в която той описва как през 30-те години студентите празнували 8 декември с шествия, имитиращи на тези на германските студентски корпорации и с жалки и кичовски имитации на техните шпаги и костюми.

Богомилството в третото царство и в съвременна България, в наши дни, е отчетливо, без да е нужно да е директен наследник на богомилството и павликянството от 8-ми - 10 в.; както основателно е отбелязал полякът от книгата, която спомена, богомилството в социалистическа България и в преходната е напълно реална "ерес" и изключително рядък феномен - християнска ерес от 20-ти век, което е огромна рядкост и може би подсказва, че дето е текло, пак ще тече.

За съвременна и по-точно за социалистическа България не трябва да се пропуска моментът, че култът към богомилството беше старателно култивиран като елемент от антикапиталистическата и народняшка идеология на режима. Тази идеология опита да присвои това религиозно явление в изопачената му форма на социално явление и протест, един вид като някакъв средновековен комунизъм, водещ борба срещу класовия враг, тоест феодалните експлоататори. Ако отвориш например "Богомилството" на Димитър Ангелов, в един момент аха-аха да си представиш поп Богомил облечен със сако и с каскет, с брадичката на Ленин и хъса на Троцки. По същата идеологическа канава и въстанието на Ивайло беше предефинирано като първото едва ли не първото комунистическо движение разгърнало се още през Средновековието.

[glishev]

Тук темата ни се разделя на две подтеми, но няма смисъл да я разцепваме с ново заглавие. Едната подтема е тази за истинските средновековни ереси, за които пише Южняк. Другата е тази за българската модерна рецепция на богомилството в ХХ в.

Това за семейната история го споменах, за да илюстрирам колко разнообразен и объркан е пейзажът на тази рецепция. Само Умберто Еко би могъл да хване и опише всички нишки на романтизма, национализма и декадентството, от които избуява тази полуокултна-полуисторическа мода. Във всеки случай, тя импонира на доста хора. Мен, признавам си, ме оставя в най-добрия случай безразличен. Но е интересен обект на изследване, защото си е част от културния пейзаж у нас. Но Лозенец наистина е подходящо място за развинтени въображения с гората, хълма, къщите на старите умни глави, гроба на Дънов и храма "Св. Йоан Рилски" в неовизантийски стил, леко имитиращ "Сан Витале" в Равена

Колкото до "сакралната зоофилия", Южняк - we agree to disagree, това само прави темата по-интересна. Змейовата сватба може би е остатък от античната митология. За съжаление, в момента не мога да пиша дълго, но сама по себе си и това е любопитна нишка.

Редактирано Декември 19, 2014 от glishev

[Южняк]

Глишев е абсолютно прав и няма смисъл темата да се цепи на две. И двата богомилски етапа могат да се разгледат тука, съвременния е може ми още по-интересен от средновековния;

Така, някои малки обобщения по темата и някои спекулации - за последните ще подчертавям изрично, че са такива, за да няма подвеждане.

1. Факт: Има свидетелства за многократни форсирани преселвания на павликяни, предимно на територията на Тракия и Македония, но след 970-та г. и в останалата част на България, вкл. североизточна, от времето на Константин Копроним насам. Заселваните паулисти по-често са поставяни там в ролята на буфер между Византия и България, които да укрепи западните граници на византийската империя - какъвто е случаят с преселените от Копроним павликяни, което не значи, че преселването е доброволно - обикновено става след победоносна битка на византийците, при която пада павликянска крепост и цялото население на крепостта колективно се изселва в сивата зона между България и Византия. Павликяните са локални популации от източен анадол, има подсказака за връзка с арменци и исаври, тъй като според някои историци императорите от исаврийски произход са подчертано толерантни към павликяните и обикновено подобряват статуса им във византия, докато повечето от неисаврийските императори ги преследват и воюват с тях. Павликяните са изключително свирепи и добри планински бойци, народ от войници и византийците с охотоа ги използват в армията си. При два от съвместните мюсюлмано - павликянски походи срещу византия армии от павликяни и мюсюлмани, водени от павликянски военачалник, поставят под контрол целия анадол и стигат до стените на Константинопол, Никея и Ефес. Военното сътрудничество между мюсюлмани и павликяни е подчертано добро и се изявява не самов с съвместни действия срещу византийците, но и срещу всички останали - през 1096 павликяни и византийци съвместно воюват дрещу участниците в първия кръстоносен поход - и са разгромени от него; там някъде = през 1096-та, вероятно е и първия контакт между западното християнство и еретиците от източен анадол. Според някои от западните историци, битката през 1096-та е моментът, когато павликяните си дават сметка, че светът не се състои само от византийци и мюсюлмани - отвъд византия има и други народи, и павликяните насочват мисионерските си усилия и отвъд византия, за да се справят с "новия враг" . Според част от западноевропейските историци - по-специално Стивън Росбах, павликяните навлизат в европа заедно с останките от първия кръстоносен поход, който е унищожил господството им в мала азия през 1096, като мисионерите на павликянството директно се присъединяват към участниците в похода, за да достигнат с тях западна европа и да започнат да проповядват там тезата за непродуктивния секс и гршността на християнството; това, според росбах, бележи и появата на Катарите и катаризма в западна европа -т.е. усилията на павликяни да контраатакуват новия враг са поне частично успешни. Павликяните обаче рядко насочват оръжията си срещу българите, въпреки очакванията на византийските императори от Копроним нататък - напротив, те обикновено поставят оръжието си в услуга на българските царе и се опитват да прозелитират българите - ако съдим по широкото разпространение на богомилството - по-скоро,успешно.

2. Факт: В 12-ти век, като резултат от многократните депортации на анадолски павликяни на територията на България, демографската роля на преселниците в тракия е съществена - по думите на Комнина, "във филипополис са си дали среща мръсните води на цялата империя" - "..Philippopolis was 'a meeting place, so to speak, of all polluted waters'" (стр. 465-та). Нямам представа как точно се е изразила Комнина на гръцки, но описанието и се поддържа единодушно в този вид в англоезичната литература и англоезичния превод на Комнина, поради което нямам никакво основание да се съмнявам в превода - погледнете, например, превода тук: "https://books.google.bg/books?id=gPGPlvYbmWkC&pg=PA74&lpg=PA74&dq=a+meeting-place,+so+to+speak,+of+all+polluted+waters&source=bl&ots=JDqMgMosBI&sig=RLEQCyNuFZ4LzvhMk7kqTTIiV9E&hl=bg&sa=X&ei=azOVVPOHOuSZygPb9oKADA&redir_esc=y#v=onepage&q=a%20meeting-place%2C%20so%20to%20speak%2C%20of%20all%20polluted%20waters&f=false" _"Пловдив...някога може би е бил прекрасен град...но по време на упавлението на моя баща беше вече изпаднал..(някога),измежду недостатъците му е било наличието на еретици; тяхното място (сега) е заето от арменци и така наречените богомили... отделно от тях е поселението на паулистите...и на манихейците, една напълно безбожна секта. (...)". След това Комнина обяснява, че манихейците са били разгромени от Йоан Цимицхий на изток и принудително заселени по западната граница на византия, за да я охраняват; вместо това обаче, по думите на Комнина, те влизат в заговор с мигрантите от останалите секти -т.е. предишните принудителни заселници-еретици и воюват срещу Византия (любопитно е, че комнина, поне в английския превод, ги нарича "имигранти" - т.е. според нея изброените секти не са от локални хора, а от принудително преселени); след което, на стр. 465 от Алексиада, Комнина обобщава: В Пловдив са си дали среща мръсните води на цялата империя (http://en.wikisource.org/wiki/The_Alexiad/Book_XIV) "“a meeting-place, so to speak, of all polluted waters” - с което отговарям и на забележката на Аспандиат; не не става въпрос за сирйци - якобити, контекстът е напълно различен - "арменци", "паулисти","богомили", "манихеи", "еретици". - това е мръсната вода на империята, изсипала се в българия от анадола (споре комнина горните са "имигранти" - а всъщност, принудителни заселници от редица византийски императори, изсипани не по своя воля по западната граница на империята; Още за свидетелството на Комнина:

"Comnena represents Philippopolis as the epitome of an impure

city, a foreign society fully indoctrinated in heresy – and thus a new

variety of heresy for Alexius I to overcome. The previous heretical

matters Comnena had discussed center on an individual scholar whose

ideas had become too influential within the aristocracy or had aroused

dissent. Heresy was the exception in Constantinople, but it was the

rule in Philippopolis. Furthermore, Comnena illustrates Alexius I’s

recognition that the residents of the city were new subjects whom

he had to rule carefully. Technically the Manicheans in Philippopolis

were in a specific sect called the Paulicians, named for one of the

founders, Paul. Comnena traces the catalyst for such rampart heresy

to the previous ruler, Tizimises who, she claims, left the residents

to their own devices as long as they served as a buffer zone against

enemy forces. The heretics became so dominant that the city became

“a meeting-place, so to speak, of all polluted waters” (465). Comnena

implicitly justifies the use of military force as a purifying assertion of

political and religious dominance.

Comnena refuses to go into extensive detail about the Manicheans’

theological beliefs because she assumes “that everyone regards them as

absurd” (464). This assertion reveals that her audience must have been

familiar with the Manichean heresy, and that Comnena feels they would

share her contempt. She does not offer detailed descriptions of physical

appearance or behavior as she does with individual heretics, although

she does refer to their “savage and unusually cruel disposition” (464).

Portraying them as a belligerent group of people, she undercuts their

credibility and suggests that their religious ideas reflect this character as

well. " - източник - http://chrestomathy.cofc.edu/documents/vol10/Hoyle.pdf

Комнина квалифицира анадолските еретици като свирепи хора и сурови характери, чиято религия отразява бруталността и свирепостта на характерите им - тема, която по-късно ще се повтори и от основателите на бачковския манастир, които говорят за "трудните хора" от околностите. Според Комнина, голяма част от анадолците са обърнати към православието от баща й, което означава по неизбежност, че поне една част от тях в крайна сметка се е вляла по неизбежност в българската народност и пак по неизбежност е донесла със себе си нещо от културата на отрицание и ненавист към християнството - въпреки, че това християнство вече е "нейно", ненавист към "местните" - въпреки че самите анадолци вече са "местни" след конверсията си, както и нещичко от ираноидния фолклор на източен анадол и културата на този далечен регион планински регион на гъза на географията, известен в наши дни като кюрдистан. (За гораните от ирански кюрдистан, които и до ден днешен са язиди, и за прелюбопитното съвпадение на етнонима им с гораните от съвременните централни балкани, като и двата етнонима - иранския и "славянския", носят смисъла на "планинци" - по късно, защото е спекулация...)

Така, по повод забележката на Аспандиат, че приписвам несъществуващо твърдение на Комнина в изява на wishful thinking - аз невинен, бе, друже; Комнина виновно. Ако е уишфул тинкинга, то той е на Комнина, аз нямам нищо общо с това - аз невинен. По повод на бъдещото ти твърдение, че Комнина се е объркала и генералната ненадеждност на античните и средновековните хроники, които изобилстват както от непреднамерени, така и от преднамерени грешки и поради това свидетелството на Комнина е ненадеждно, аз предварително ще ти кажа, че това не е мислене на историк, защото ако отхвърлим средновековните свидетелства като ненадеждни, от историята няма да остане нищо, освен собствените ни фантазии, а това вече не е история, а друга дисциплина - примерно художествена литература; Колкото и ненадеждни да са свидетелствата на хронистите от 12-ти век, те са все пак по-надежди от "свидетелствата" от 21- век по отношение на събития, разиграли се през 12-ти.

Сега спекулациите: не мога да си представя, че наследниците на многократните преселения на цели анатолийски градове с павликяни в съвременна България са само католиците от Раковски и Павликени, за които това е безспорно; има косвени доказателства - имам предвид византийските хроники, османските документи и елементи от българския фолклор и култура, че голяма част от източноанадолските еретици е приела православието, с което е внесла съществен анадолски елемент в българската култура, народност и светоглед, вкл. религиозен - а именно, латентно отхвърляне на християнството и склонност към нюейджистко мамбо-джъмбо от типа на необогомилства, бели братства, орфизми, атеизми и т.н. маски зад които прозира мрачната фигура на анадолския торбеш, изпратен от злата съдба в чужда държава, с чужда религия, с която той не се чувства свързан и поради това ненавижда, без сам да знае защо - както и държавата и народа, който живее в "тази държава", по популярния израз, спекулацията ми, в която сам се съмнявам е, че на Паисий му се налага да припомня на "българите" историята им -което е странно - как така един народ ще забрави историята си дотам ,че да му се налага някой да му я "припомня" - защо на сърби и гърци, примерно ,не се налага никой да им припоня че, са всъщност сърби, на на част от българите им се налага; та спекулацията ми, с която сам съм напълно несъгласен, но пък би обяснила много неща от историята и културата ни е, че "българите" не знаят историята си, защото няма как да я знаят - тя не е тяхна; тяхната история е текла някъде из баирите на източен анадол, и подвизите на Крума, Аспаруха и т.н. са им напълно чужди -те нито са техни, нито някога са им били известни; поради което и на Паисий се налага да "припомня", а всъщност - да запознае населението на централните балкани с историята на българите; но, отново, подчертавам, това е приятна спекулация, в която ни най-малко не вярвам; освен това директни доказателства липсват; а косвените - като свидетелствата на Комнина и византийските хронисти, както и на българския фолклор (легендата за "съботин", който се преселил в петричко от армения и анадола, например), или етимологията на някои от градовете в южна българия - примерно средновековното наименование на Карнобат е Каринабад - Карин е една от крепостите на паулистите, чието население е преселено изцяло в Тракия, + това твърде иранско "абад", или подозрението ми, че българската народна култура е малко по-иранска, отколкото следва да бъде според географията и историята си, са - ами твърде косвени доказателства.

Сега, за разлика от горното, което е

[DendroaspisP]

Южняк, довърши постинга, че е интересно...

[Aspandiat]

Сега спекулациите: не мога да си представя, че наследниците на многократните преселения на цели анатолийски градове с павликяни в съвременна България са само католиците от Раковски и Павликени, за които това е безспорно; има косвени доказателства - имам предвид византийските хроники, османските документи и елементи от българския фолклор и култура, че голяма част от източноанадолските еретици е приела православието, с което е внесла съществен анадолски елемент в българската култура, народност и светоглед, вкл. религиозен - а именно, латентно отхвърляне на християнството и склонност към нюейджистко мамбо-джъмбо от типа на необогомилства, бели братства, орфизми, атеизми и т.н. маски зад които прозира мрачната фигура на анадолския торбеш, изпратен от злата съдба в чужда държава, с чужда религия, с която той не се чувства свързан и поради това ненавижда, без сам да знае защо - както и държавата и народа, който живее в "тази държава", по популярния израз, спекулацията ми, в която сам се съмнявам е, че на Паисий му се налага да припомня на "българите" историята им -което е странно - как така един народ ще забрави историята си дотам ,че да му се налага някой да му я "припомня" - защо на сърби и гърци, примерно ,не се налага никой да им припоня че, са всъщност сърби, на на част от българите им се налага; та спекулацията ми, с която сам съм напълно несъгласен, но пък би обяснила много неща от историята и културата ни е, че "българите" не знаят историята си, защото няма как да я знаят - тя не е тяхна;

Прощавай друже, това не е wishful thinking, това си е чисто фентъзи. Значи, викаш торбаланите от Анадола взели, че изтрили чипа на българския народ и го превърнали в едни нихилисти, отрицатели на ред и държава и собствена история. Само че не виждам как ще стане тая работа, след като между 681-1018 г. и 1187-1396 г., от общо 546 години Пловдив и пловдивско в състава на българската държава около 150 години. Останалото време е в гръцки ръце. Та се чудя как тъй "мътните води" не са изтрили чипа на гърците, а взели, че изтрили само този на българите. Не, приятелю, виновникът за това не е демоничният Торбалан от Кюрдистан, а собствената историческа съдба на българския народ между 1018 и 1878 г.

Когато България е сразена от Василий ІІ и става византийска провинция, сред аристокрацията и населението й настъпва покруса, потрес. Заради огромните жертви и усилия хвърляни десетилетия за оцеляването й, които в края на краищата се оказали напразни.

Преди 1018 г. има нещо, което страшно е дразнело византийците и то е документирано - това е българската гордост, горделивост и надменност. Но това не е гордостта и надменността на парвенюто, а е с покритие, това е доказала се гордост от факта, че един народ създава империя на територията на богопомазаната Римска империя и 300 години не само успешно я защитава, но и често е в настъпление. След 1018 г. настъпва покрусата. В историята на средновековна Европа няма друг случай, в който една държава (Византия) да води тотална война против друга държава (България) и тази война да завърши с унищожаването на цяла една първокласна европейска сила. На фона на битките и касапниците от периода 986-1018 г. Стогодишната война е слаба имитация - за век и нещо в нея има 3 големи битки със затишия от няколко десетки години. И сам можеш да си представиш какво е станало в душите на българите след 1018 г. - няма го вече техният василевс (император), няма я империята им, патриаршията е разжалвана до архиепископия, която от 40-те години на ХІ век е постепенно погърчена. Като компенсаторен народопсихологически механизъм вместо предишната гордост, самочувствие и увереност в собствените сили, се появява униние, отрицание на своето и преклонение към постиженията и културата на силния на деня, на империята. Възниква светоусещането, че онова, което крепяло българите 300 години преди това, съзнанието, че са различни и че различието е изворът на силата им, ги е подвело, не ги е спасило от мощта на всемогъщата империя. След 1018 г. настъпва отчаяние и примирение със съдбата на имперски поданици. Аристокрацията, тоест светският елит на българите, започва да се чуждее и да следва византийски моди и обичаи.

Но не е само това. Така както епопеята между 986-1018 г. е единствената по рода си в историята на средновековна Европа тотална война на една държава против друга, така и съседството на България с Константинопол, сърцето на Византия, няма аналог. Константинопол е най-блестящият културен център в целия християнски свят. Съпоставките с него на това, което може да предложи България след 681 г., след 865 г. или през 1350 г., не са никак в полза на България. Напротив - дисбалансът е огромен. Няма друг такъв културен дисбаланс в други части на Европа. Ако си французин от ХІ век, като минеш немската граница, заварваш същата или подобна културна среда и ниво, ако си италианец и отидеш в Прованс, разликата не е голяма. Тук обаче разликата е огромна. И ако до 865 г. и до 1018 г. българите имали като щит гордостта си и отхвърлянето или поне омаловажаването на имперското културно превъзходство в името на държавното си и културно оцеляване, след 1018 г. вече го няма мотивът за културното противопоставяне - свободата и независимостта на собствената държава и свобода. И нерадостната съпоставка и сравнение водят до обратния процес - прегръщане на чуждото, ей така, напук, и заради яд, че щом като твоята култура не те е опазила като независим народ, явно чуждата е по-стойностна.

Забележи какво правят българските владетели през ІХ и Х век. Копират от ромеите, но избирателно. Големите строежи от Плиска и Преслав обаче са различни като техника на изпълнение от ромейските. Което говори за собствен национален и културен проект, за стремеж към изграждане на своя култура, която да се противопоставя на чуждата. След 1018 г. собственият национален и културен проект е вече мъртъв, заменя го чужд. А неуспехът за създаване на собствена култура се оказва пагубен за последващите съдбини на българския народ. Може би, ако имахме още столетие време докъм началото на ХІІ век, българският национален културен модел щеше да се консолидира и това щеше да промени коренно историята и манталитета ни.

Та така се ражда "Торбалан от Кюрдистан" в България. И за него не е виновен кюрдистанският или арменският Торбалан, а безпрецедентната в цялата история на Европа катастрофа на собствения държавен и културен проект. Тази катастрофа поражда нихилизъм, неверие в своето и в собствените сили, търсене на упование в блестящата византийска култура на прага на земята ти. В резултат на това между 1018 и 1185 г. българското общество, българския културен чип и национална психология са премодулирани, пренаписани с византийски софтуерен код, което е причината и за повечето ни национални нещастия и несполуки след този злощастен ХІІ век. Този чужд византийски софтуерен код е и причината след 681-1018 г. България никога повече да няма свой собствен национален проект!

Затова и народът губи вяра в собствената държава, той започва да я отрича, защото вижда в нея умалено копие и пействане на византийската държава, а тя е чужда държава, не своя. С църква, която е като българската, но понеже е църква на чуждия насилник, и самата църква става колаборационистка и чужда. Преди години, като четох помениците на царе и императори от Бориловия синодик, бях изумен. Там прочетох "Вечна памят на цар Василия". "Цар Василия" не беше Василий І , а Василий ІІ. Значи "българската" православна църква чества "вечна памет" на най-злия враг на българите и на България! Това показва, че средновековната БПЦ е едно чуждо, византийско тяло, имплантирано в нашия организъм. Затова Ботев в момент на кристално интуитивно прозрение нарича БПЦ "тази непорината византийска воня".

След като "собствената" ти църква почита най-злия враг на българския народ, очевидно е защо народът не е гледал на нея като на собствена църква, а като на чужда църква. И затова я отрича. И една част от народа го удря на обратно на селско езичество, други се прегръщат с "Торбалан от Кюрдистан", а трети, най-многобройните, стават от партията "дето им е все тая". Само че след като на масата от народа ти му "е все тая", той вече губи интерес и към съдбата на държавата и към собствената си съдба.

Когато идват турците, те само погребват повизантийчената мърша на Второто българско царство. То е било изгнило отдавна, не както ни учат, след първата половина на ХІV век, а още при "великия" късметлия Йоан Асен ІІ, който не осъзнава мъдростта на великия Калоян, че спасението и силата на България е в противопоставянето на Византия и най-вече на византийщината и с радост ги прегръща. Заедно със стегнатото младо дупе на Мария, щерката на вероломния Теодор Комнин, бившия му враг.

Турското владичество дава още повече сили на българския "Торбалан от Кюрдистан". За 500 години за българина държавата е чужда държава, тази на поробителя. Още 500 години духът на отрицанието се храни обилно сред нас. След 1878 г. нещата вървят отново зле. Руската империя ни насади комплекса за "вечната благодарност" и "вечната задълженост" за освобождението ни. Съединението от 1885 г. показа на българите, че нещата могат да стават и със собствени сили и собствена воля, пряко волята на великите и големите. Но Втората балканска и особено Първата световна война ни натикаха отново на дъното, защото всяха в душите на народа и на интелигенцията ни отровата на усещането, че нищо не зависи от нас, че всичките ни погроми се дължат на опитите ни да построим нещо сами, със свои сили и със собствената ни воля. Неслучайно след 1918 г. сред българската интелигенция плъзват нихилистични настроения, отрицание на доскорошните усилия за национално обединение. Тогава се зараждат и бълнуванията, че войните били грешка, че трябвало да се прегърнем със сърбите, защото явно великите сили на тях били отредили ролята на господар и джандарин на Балканите. Единственият аналог на тази духовна покруса, на това неверие в своите сили, на неверието и разочарованието от себе си е покрусата след 1018 г.

След 1944 г.. държавата отново престана да бъде държава на българите, тя стана съветска държава с "български" наместници. Резултатът - още 45 години нейно отрицание от обикновените българи. И засилване като компенсаторен механизъм на чуждопоклонството, само че не византинопоклонството, както през ХІІ век, а западнопоклонството като контрабаланс и контрапункт на съветизма у нас. Георги Марков в неговите "Задочни репортажи за България" е описал много добре този процес.

След 1989 г. дойде поредното духовно пиршество на "Торбалан от Кюрдистан". България не успя да вземе много острия завой на прехода от планова (и неефективна) икономика, от командно-деребейска социалистическа държава към държава с пазарна икономика и върховенство на закона. Вместо това се появи франкенщайнът на дивата олигархично-капиталистическа държава, в която подкупът убива всяка законност. В резултат на покрусата от големите очаквания и жалките резултати сред хората в България и сред 1 милион икономически емигранти се нароиха новите "торбалановци от Кюрдистан". За новите отрицатели на всичко българско като качества и постижения българинът е "ганьо", мърляч, чалгар, простак, мързел, дребен далавераджия. Докато западнякът (който може да е по-голям "ганьо" от нашенеца, по-голям простак, мързел и мошеник) е "европеец" и изобщо висша порода човек. Ако между 1945-1989 г. едни идиоти скандираха лакейски "да работим по димитровски" или "по ленински", днес подобни идиоти и духовни торбалановци от Кюрдистан скандират "да работим по европейски". Но ако ги попиташ какво разбират под "да работим по европейски", няма да могат да ти отговорят.

В заключение. "Торбалан от Кюрдистан" само дооформя щрихите в характера и манталитета си в периодите 1396 - 1878 г., 1918 -1944 г., 1945 - 1989 г., 1990 - 2014 г. Истинското нещастие, истинската трагедия на българския народ започнаха през 1018 г., в деня, в който Кракра Пернишки заедно с други 30 началници на крепости отидоха и уморено и обезверено подвиха коляно пред Василий ІІ Българоубиеца и така заложиха при Дявола бъдещето на 50 поколения след тях. Истинския национален и държавен проект на българите умря в този ден на 1018 г. След това всичко, което е правено, прави се или ще се прави, е само жалък ерзац на обезверени, нихилистични, себемразещи и себеотричащи се "торбалани от Кюрдистан".

[kramer]

Южняк, а как павликяните от района на Раковски стават след време католици?

Би било интересно да се разкаже.

Редактирано Декември 20, 2014 от kramer

[Last roman]

по принцип религиозните утайки, изповядващи манихейската религия /демек павликяни, богомили и прочии екскременти/ са първите прозелити на алтернативни религии /арианство, ислям, юдаизъм и каквото душа хареса/.

Редактирано Декември 21, 2014 от Last roman

[Пандора]

Все си мислех, че Паисий пише българската историята поради започналия процес на погърчване сред българите, не защото са забравили, че са българи, а защото по-лесно се оцелява в империята ако си грък. А и заради винаги презрителното отношение на гърците към българите. С цел да покаже на българите, че няма от какво да се срамуват. Такъв процес на чуждеене има постоянно при българите именно поради нихилизъм и ниско самочувствие и вечно сравнение с Константинопол. То продължава и днес за съжаление

[Южняк]

Действително, Пандора - в империята дълго време се оцелява по-лесно ако си грък - или най-вече арменец поради което и арогантното отношение на "гърци", "арменци" - нека етнонимите не лъжат, зад тях се крият не етноси, а социални и религиозни девианти и друг боклук, систематично изриван от византийската метла по посока балканите; според Анна Комнина, Византия използва упорито тракия като кошче за боклук от четирите краища на империята; агресивната, невежа ненавист на тези хора към местните, които за тях са "цървуланковци" вика към живот Отец Паисий, православният монах, който възражда България с перото си и работата му се превръща в непреодолима бариера за агресивния нихилизъм на гъркоманите срещу "цървулите", които те ненавиждат от дъното на анадолската си душа.

Крамер, ще стигна и до окатоличването на част от паулистите, или поне така се надявам, все пак, в общи линии, мнението ми не е много по-различно от изказаното от Римлянина, както и да е, взъзнамерявам да го разгледам в детайли, тъй като ролята на паулистите и богомилите в завладяването на Византия и Балкания от османците е много проактивна и богато документирана; вместо празни приказки мисля да предложа на колегите конкретни източници като тема за размисъл. Няма дума в постинга ми, която да не мога да подкрепя с конкретен исторически извор, което смятам и да направя - общите лафове и антибългарската пропаганда ще ги оставя за други.

Аспандиат, друже, симпатизирам на постинга ти, който далеч надхвърля скромните предели на темата ми, имаща за цел да изясни ролята на паулистите в България, тяхната религиозна доктрина и връзката между триадата Язидизъм-Богомилство-Паулизъм, която, да "издам" предварително е фантастична - язидите буквално повтарят цялата богомилска доктрина от средновековието, но за това по-нататък.

Сега по офтопика ти: Друже, постингът ти е много силен и подсказва едно разочарование от България, може би напълно основателно - да, един милион разочаровани българи напуснаха България в наши дни, а може би, дори повече. Но, тъй като аз самия съм един от тях, уверявам те, че тези хора все така обичат България - така, както се обича родина; да мнозина я напускат, но и мнозина от напусналите я се завръщат - тук отново давам пример със себе си; децата ми също ще се върнат тук един ден, защото, добро или лошо, това е моето място под небето. Да, прав си в лиричното си отклонение, не е лесно да си българин, но ко кое е лесно и кой е обещавал изобщо да е лесно? Та, на който не му харесва България и я "мрази" - ами светът е широк и спасение дето се вика, дебне от всякъде - прав му път - кеф му европа, кеф му армения или братски кюрдиста, или кеф му америка - от никъде няма да го върнат. Друже, аз много добре разбирам персоналното ти разочарование от България, но моля, не го приписвай на всички. Животът е харизан кон, дали в България, или в Патагония, няма значение - навсякъде е едно и също; най-хубавите неща са без пари - любов, приятелство, семейство, родина, здраве - те са едни и същи във всички държави; дето се вика, можеш да изкараш торбалан от анадола, но не можеш да изкараш анадола от торбалан - където и да отиде, България или Австралия, той ще мучи и ще се муси; уверявам те, поскитал съм доста, намусени торбалани, на които всичко им е криво, има навсякъде. Все пак, ако не ти харесва държавата и намираш българския народ за цървули, друже - прав ти път; но, уверявам те, ще видиш, че навсякъде е същото. Няма да се обаждам по празниците, поради което ти пожелавам весели празници, добро настроение и хубава 2015, в която да намериш мир със себе си и родината си. На харизан кон зъбите не се гледат, слънцето свети навсякъде и топли всички, а най хубавите неща всъщност са дреболии, които са едни и същи навсякъде, както и най-лошите. С най-добри пожелания, радвай се на живота.

Сега, за падането над България под византийска и османска власт - това са две изключителни сили и твърдението, че българската аристокрация и духовенство са виновни за падането, е силно преувеличено; действително, при падането ни под османска власт аристокрацията не се покрива точно със слава - Търново е защитавано от православния лидер Патриарх Евтимий, а не от някой член на военната аристокрация, което е странно, в същото време, средновековна България далеч не е единствената жертва на османци или византийци - напротив, дузина държави са унищожени без остатък и от двете, така че "тоталната" война на Византия никак не е изключение, нито падането на Б-я под Византийско владичество - могъщи сили от арабския халифат през иран та чак до държавата на вандалите в северна африка и съседска сърбия прекланят глава коя пред османската империя, коя пред византия, и изчезват без остатък; поради което, да се обвинява конкретно българската аристокрация - още по-малко духовенството, което всъщност води защитните действия в лицето на П. Евтимий, е несериозно. Весели Празници, (следва)

Редактирано Декември 21, 2014 от КГ125

[bravo]

Много злостна пяна се разпени за богомилите, ама източниците (на Южняка и сие) са егати източниците - да не говорим, че са (де)модулирани, пристрастрията etiam. Затова предлагам по- научен прочит : clic

Аплодирам поста на Аспандиат, направо страховит е и много вещ. Повече Вагнер отколкото Моцарт като емоционално звучене за съжаление, ама това е. Бих оспорил някои елементи от края, но това са подробности в пейзажа. +

Редактирано Декември 21, 2014 от КГ125

[КГ125]

Какво точно им е на източниците на Южняка?

От друга страна, исихастите си заслужават критика. Стъпвам точно на изворите им - дълги отнесени религиозни изречения, хвалебствия на патриарха и между другото - а, Търново падна, та агарянинът дойде и ... и т.н.

Духовенството е изключителен интегриращ фактор на средновековното (и не само) общество и заблее ли се то в небесата (в исихасткият случай, но може да се заблее и другаде, в по-съвременни ситуции), народът остава без водач.

Редактирано Декември 21, 2014 от КГ125

[Aspandiat]

.

Друже, аз много добре разбирам персоналното ти разочарование от България, но моля, не го приписвай на всички.

Не, приятелю, не си ме разбрал. Аз не изпитвам персонално разочарование от България, а само от онези сънародници, които винаги са склонни първо да търсят и виждат (хайде да използвам една хубава остаряла дума) лошавината у българина, а пропускат и пренебрегват добрите му страни и качества. Иначе за България - човек има само една майка и само една родина. И трябва да ги обича, защото не само, че не може да избере майката и родината си, а и защото те са му дали живот.

Сега за другото, по темата вече.

Сега, за падането над България под византийска и османска власт - това са две изключителни сили и твърдението, че българската аристокрация и духовенство са виновни за падането, е силно преувеличено; действително, при падането ни под османска власт аристокрацията не се покрива точно със слава - Търново е защитавано от православния лидер Патриарх Евтимий, а не от някой член на военната аристокрация, което е странно, в същото време, средновековна България далеч не е единствената жертва на османци или византийци - напротив, дузина държави са унищожени без остатък и от двете, така че "тоталната" война на Византия никак не е изключение, нито падането на Б-я под Византийско владичество - могъщи сили от арабския халифат през иран та чак до държавата на вандалите в северна африка и съседска сърбия прекланят глава коя пред османската империя, коя пред византия, и изчезват без остатък; поради което, да се обвинява конкретно българската аристокрация - още по-малко духовенството, което всъщност води защитните действия в лицето на П. Евтимий, е несериозно.

Приятелю, по своята същност падането на двете Българии през 1018 и 1396 г. са несравними и са със съвсем различен ефект. Първото падане е все едно юноша, който още расте и се развива, да бъде сгазен от кола и да остане инвалид за цял живот. Второто е все едно старец да бъде сгазен от кола и това да съкрати живота му с 5 или 10 години. Сега ще обясня метафората конкретно.

В развитието на Европа и на старите европейски народи като българи, французи, германци, англичани, които изграждат ранносредновековни държави, има 2 ключови исторически периода. Хайде, ще използвам термин от твоята област, това са 2 периода на ключови мутации.

Първият е периодът на ІХ - първата половина на Х век. Тогава се ражда средновековна Европа с разпадането на Франкската империя и възхода на България. Тогава се поставят основите на английската, френската, немската и българската народности. За тези бъдещи нации това столетие може да бъде съпоставено с раждането на дете и първите му 7 години. За нас този период е период на благополучие, успех, растеж. Тогава се формира и започва да се консолидира средновековната българска народност, но (противно на традиционната трактовка) процесът не е завършен.

Следващият период в историята на изброените по-горе народности е средата на ХІ - втората половина/краят на ХІІ век. Ако през ІХ-Х век българи, французи, германци, англичани изграждат хардуера или физическото тяло на средновековните си народности, ХІ-ХІІ век е времето за инсталиране на първия софтуер. Може би си спомняш как преди време в една друга тема тук ти обърнах внимание, че докъм средата на ХІІ век френската аристокрация и висш църковен клир носят масово старогермански (франкски имена). Подобна беше ситуацията и в Италия, някогашната лангобардска Италия. През ХІІІ век ситуацията вече е друга - френската аристокрация носи френски, а на франкски имена. Тоест между Х и ХІІІ век, по-точно от началото на ХІ до втората половина на ХІІ век нещо е станало със старофренската народност и тя от франкска се е превърнала във френска. Но вече като "софтуерни", а не като "хардуерни" характеристики, защото физическите носители на старофренската народност не са се променили. Неслучайно към средата на ХІІ век вече се наблюдават ярки примери от френската средновековна култура с например нейната куртоазна литература или рицарските традиции. Тоест към средата и втората половина на ХІІ век във Франция е приключило успешно инсталирането на духовния софтуер, инсталирането на вторичния компонент на всяка народност, на нейната ментална надстройка.

Да се върна сега по-напред, а именно защо за българите превземането на България от Василий ІІ е фатално и не може да се сравнява с превземането на България от Баязид І. Българската средновековна народност поради факта, че възниква приблизително по същото време като френската, германската и английската, следва сходен като времеви темпове процес на еволюция. Към времето, когато започват жестоките войни между България и Византия - 986 г. - България и българската народност са в общи линии приключили с изграждането на хардуера си, тоест на физическите и, ако щеш, биологическите характеристики на средновековната българска народност. Следващата стъпка, която е трябвало да се осъществи през ХІ-ХІІ век, е инсталирането на софтуера. Но точно този процес е пресечен брутално и грубо от унищожаването на българската държава и попадането на българската народност под една власт, чужда не само като държавен модел, но и като ментален модел. И вместо през ХІ-ХІІ век свободна България и свободната българска народност да преживеят и приключат с процеса на инсталиране на собствен културен или ментален софтуер, империята им налага своя. Което води до рязък разнобой, противоречие и конфликт между физическия собствено български хардуер и чуждия византийски софтуер. Този чужд насила инсталиран софтуер затормозява и менталното консолидиране на средновековната българска народност. Неслучайно именно в периода 1018 - 1187 г. етнически ние губим редица периферии - в Албания, Тесалия, Сирмиум (Срем). Няма не само собствен властови носител, който да крепи народността, няма го и софтуерният духовен носител, който да я сплотява.

След освобождението на България през 1187 г. все още има надежда чуждият византийски софтуер да бъде изчистен в повечето си прояви. Петър, Асен и особено Калоян дали интуитивно, или поради тясно политически причини, се противопоставят на византийския софтуер. По времето на Борил въпреки политическите му неуспехи тенденцията е правилна и като политическа, и като църковно-духовна ориентация - това е близостта с Латинската империя, Унгария и католическия свят начело с Рим. При Йоан Асен ІІ до 1230 г. тази разумна тенденция на ориентация към набралия сили Запад с голям бъдещ и вече проявяващ се културен потенциал за създаване на нещо ново извън фанатичното копи-пействане на Античността е запазена. До момента, в който поради дребни конюнктурни политически мотиви и инфантилни съображения за престиж (възстановяване на старата титла "василевс" все едно "крал" е нещо компрометиращо) България се връща доброволно към византийщината и към натрапения през ХІ-ХІІ век чужд културно-ментален софтуер. И неслучайно само 5 години след смъртта на "великия" Йоан Асен ІІ България е пометена от татарите и така и не успява да се изправи на крака до самия си край през 1396 г. За разлика от съседна Унгария, която също е пометена от татарите, но се възстановява бързо и през ХІV век е агресивна сила. Изобщо (но е това е тема на друг разговор) интересен е въпросът за мита за грубата папска намеса в политиката и вътрешния живот на католическите държави и доколко културната надстройка (софтуерът) на католическата църква има толкова рушителен върху местните култури и манталитет на местните елити ефект, какъвто се оказва православно-византийският софтуер, особено върху страни, съседни на империята и били в един момент част от нейното политическо пространство.

Надявам се, че разбираш защо по-горе сравних завоюването на България през 1018 г. с катастрофа, сполетяла юноша, в резултат на която той остава до живот инвалид. Унищожаването на българската държавност и държавни традиции (живи в някаква степен все още докъм 1072 г.) се оказва гибелно, защото съвпада с епохата, на която историческите закономерности са отредили роля на инсталиране на вторичния и по-важния духовен софтуер, епохата на излизане на българската народност от детството и навлизането й в пубертета, когато не само се осъществяват количествените промени на физически растеж, но и се формира характерът, мисленето и душевността на човека, тоест на българската народност в конкретния случай.

Весели празници и от мен.

Аплодирам поста на Аспандиат, направо страховит е и много вещ. Повече Вагнер отколкото Моцарт като емоционално звучене за съжаление, ама това е.

Искрено съм поласкан. Тези неща ги осмислям от няколко години и постепенно добавям късчета към картината. Южнякът с неговия Торбалан просто дръпна връвчицата на казанчето на тоалетната.

Когато се излезе от тъпите ограничени рамки на мислене на родната медиевистика, която при анализа си не отчита психологическите и културни последици от политическите събития и процеси, а те са ключови, зазвучава Вагнер вместо Моцарт. Моцарт звучи само докато историята се гледа на хардуерно ниво, премине ли се на софтуерно ниво и времевите отрязъци на анализ не са дребно накъсани на 50 или 100 години, а 1000, идва Вагнер.

[КГ125]

Мдааа, както Емилиян Станев пише: "Българският воин, сразен от византийският Исус..."

Но и тенденциите описани от Южняка имат място и илюстрират генезиса на средновековната деструктивност на ересите и влиянието им в обществото. Може да не са решаващи, но имат място тези процеси.

[Aspandiat]

Мдааа, както Емилиян Станев пише: "Българският воин, сразен от византийският Исус..."

Много по-дълбоки и сериозни са нещата. Станев е елементаризирал картината с неговото противопоставяне на българския войн (само от това сме разбирали явно в представите му, да колим) и гръцката коварна попщина.

[stinka (Rom)]

Не, приятелю, не си ме разбрал. Аз не изпитвам персонално разочарование от България, а само от онези сънародници, които винаги са склонни първо да търсят и виждат (хайде да използвам една хубава остаряла дума) лошавината у българина, а пропускат и пренебрегват добрите му страни и качества. Иначе за България - човек има само една майка и само една родина. И трябва да ги обича, защото не само, че не може да избере майката и родината си, а и защото те са му дали живот.

Сега за другото, по темата вече.

Приятелю, по своята същност падането на двете Българии през 1018 и 1396 г. са несравними и са със съвсем различен ефект. Първото падане е все едно юноша, който още расте и се развива, да бъде сгазен от кола и да остане инвалид за цял живот. Второто е все едно старец да бъде сгазен от кола и това да съкрати живота му с 5 или 10 години. Сега ще обясня метафората конкретно.

В развитието на Европа и на старите европейски народи като българи, французи, германци, англичани, които изграждат ранносредновековни държави, има 2 ключови исторически периода. Хайде, ще използвам термин от твоята област, това са 2 периода на ключови мутации.

Първият е периодът на ІХ - първата половина на Х век. Тогава се ражда средновековна Европа с разпадането на Франкската империя и възхода на България. Тогава се поставят основите на английската, френската, немската и българската народности. За тези бъдещи нации това столетие може да бъде съпоставено с раждането на дете и първите му 7 години. За нас този период е период на благополучие, успех, растеж. Тогава се формира и започва да се консолидира средновековната българска народност, но (противно на традиционната трактовка) процесът не е завършен.

Следващият период в историята на изброените по-горе народности е средата на ХІ - втората половина/краят на ХІІ век. Ако през ІХ-Х век българи, французи, германци, англичани изграждат хардуера или физическото тяло на средновековните си народности, ХІ-ХІІ век е времето за инсталиране на първия софтуер. Може би си спомняш как преди време в една друга тема тук ти обърнах внимание, че докъм средата на ХІІ век френската аристокрация и висш църковен клир носят масово старогермански (франкски имена). Подобна беше ситуацията и в Италия, някогашната лангобардска Италия. През ХІІІ век ситуацията вече е друга - френската аристокрация носи френски, а на франкски имена. Тоест между Х и ХІІІ век, по-точно от началото на ХІ до втората половина на ХІІ век нещо е станало със старофренската народност и тя от франкска се е превърнала във френска. Но вече като "софтуерни", а не като "хардуерни" характеристики, защото физическите носители на старофренската народност не са се променили. Неслучайно към средата на ХІІ век вече се наблюдават ярки примери от френската средновековна култура с например нейната куртоазна литература или рицарските традиции. Тоест към средата и втората половина на ХІІ век във Франция е приключило успешно инсталирането на духовния софтуер, инсталирането на вторичния компонент на всяка народност, на нейната ментална надстройка.

Да се върна сега по-напред, а именно защо за българите превземането на България от Василий ІІ е фатално и не може да се сравнява с превземането на България от Баязид І. Българската средновековна народност поради факта, че възниква приблизително по същото време като френската, германската и английската, следва сходен като времеви темпове процес на еволюция. Към времето, когато започват жестоките войни между България и Византия - 986 г. - България и българската народност са в общи линии приключили с изграждането на хардуера си, тоест на физическите и, ако щеш, биологическите характеристики на средновековната българска народност. Следващата стъпка, която е трябвало да се осъществи през ХІ-ХІІ век, е инсталирането на софтуера. Но точно този процес е пресечен брутално и грубо от унищожаването на българската държава и попадането на българската народност под една власт, чужда не само като държавен модел, но и като ментален модел. И вместо през ХІ-ХІІ век свободна България и свободната българска народност да преживеят и приключат с процеса на инсталиране на собствен културен или ментален софтуер, империята им налага своя. Което води до рязък разнобой, противоречие и конфликт между физическия собствено български хардуер и чуждия византийски софтуер. Този чужд насила инсталиран софтуер затормозява и менталното консолидиране на средновековната българска народност. Неслучайно именно в периода 1018 - 1187 г. етнически ние губим редица периферии - в Албания, Тесалия, Сирмиум (Срем). Няма не само собствен властови носител, който да крепи народността, няма го и софтуерният духовен носител, който да я сплотява.

След освобождението на България през 1187 г. все още има надежда чуждият византийски софтуер да бъде изчистен в повечето си прояви. Петър, Асен и особено Калоян дали интуитивно, или поради тясно политически причини, се противопоставят на византийския софтуер. По времето на Борил въпреки политическите му неуспехи тенденцията е правилна и като политическа, и като църковно-духовна ориентация - това е близостта с Латинската империя, Унгария и католическия свят начело с Рим. При Йоан Асен ІІ до 1230 г. тази разумна тенденция на ориентация към набралия сили Запад с голям бъдещ и вече проявяващ се културен потенциал за създаване на нещо ново извън фанатичното копи-пействане на Античността е запазена. До момента, в който поради дребни конюнктурни политически мотиви и инфантилни съображения за престиж (възстановяване на старата титла "василевс" все едно "крал" е нещо компрометиращо) България се връща доброволно към византийщината и към натрапения през ХІ-ХІІ век чужд културно-ментален софтуер. И неслучайно само 5 години след смъртта на "великия" Йоан Асен ІІ България е пометена от татарите и така и не успява да се изправи на крака до самия си край през 1396 г. За разлика от съседна Унгария, която също е пометена от татарите, но се възстановява бързо и през ХІV век е агресивна сила. Изобщо (но е това е тема на друг разговор) интересен е въпросът за мита за грубата папска намеса в политиката и вътрешния живот на католическите държави и доколко културната надстройка (софтуерът) на католическата църква има толкова рушителен върху местните култури и манталитет на местните елити ефект, какъвто се оказва православно-византийският софтуер, особено върху страни, съседни на империята и били в един момент част от нейното политическо пространство.

Надявам се, че разбираш защо по-горе сравних завоюването на България през 1018 г. с катастрофа, сполетяла юноша, в резултат на която той остава до живот инвалид. Унищожаването на българската държавност и държавни традиции (живи в някаква степен все още докъм 1072 г.) се оказва гибелно, защото съвпада с епохата, на която историческите закономерности са отредили роля на инсталиране на вторичния и по-важния духовен софтуер, епохата на излизане на българската народност от детството и навлизането й в пубертета, когато не само се осъществяват количествените промени на физически растеж, но и се формира характерът, мисленето и душевността на човека, тоест на българската народност в конкретния случай.

Весели празници и от мен.

Искрено съм поласкан. Тези неща ги осмислям от няколко години и постепенно добавям късчета към картината. Южнякът с неговия Торбалан просто дръпна връвчицата на казанчето на тоалетната.

Когато се излезе от тъпите ограничени рамки на мислене на родната медиевистика, която при анализа си не отчита психологическите и културни последици от политическите събития и процеси, а те са ключови, зазвучава Вагнер вместо Моцарт. Моцарт звучи само докато историята се гледа на хардуерно ниво, премине ли се на софтуерно ниво и времевите отрязъци на анализ не са дребно накъсани на 50 или 100 години, а 1000, идва Вагнер.

Първо не мисля, че е възможно в крайна сметка да се запази чак такава уникалност поне културна, когато народът ти почва малко след стените на Константинопол.

Второ небългаризацията на албанци, власи и сърби се дължи главно на това, че те оцеляват в планинските покрайнини на българската държава, където така или иначе често остават извън държавата, щото просто ги губи.

Трето България и българският народ полочават огромна демографска инжекция от узи, кумани и печенези, главно кумани, които не са обременени с "византийски софтуер".

[КГ125]

Много по-дълбоки и сериозни са нещата. Станев е елементаризирал картината с неговото противопоставяне на българския войн (само от това сме разбирали явно в представите му, да колим) и гръцката коварна попщина.

Е, художествена илюстративност.

[glishev]

Много хубав спор водите в тази тема, Южняк и Спандю, удоволствие е да се чете Аз бих се намесил само с едно малко уточнение по офф-топика. Войната на Василий II срещу България е наистина война за политическото унищожаване на една развита държава, още повече между две християнски страни (и в този смисъл е без аналог в средновековната история на Европа). Но не е "тотална война" в собствения смисъл на израза - Василий не иска да остави пустиня, а да завладее България. "Тотална война" в Средните векове може би водят само татарите, които унищожават цели градове и провинции, ама наистина ги унищожават. Докато Василий непрекъснато преговаря с този или онзи болярин и, общо взето, се отнася добре с победените - разбира се, с изключение на страшното ослепяване на Петнайсетте хиляди, което прекършва Самуил. Може би това решително упорство на Василий (и еднократната му стъписваща жестокост) донякъде показва връзка с онзи военен инат, проявен и от Константин V. Ромеите може би просто са продължавали да смятат, че рано или късно ще се наложи да се освободят от противника на западния фронт, за да опрат на старата дунавска граница, която си е тяхна, а и да освободят сили за Азия. Василий довежда тази политическа идея до реалност с много инат и с една всъщност умерена като за Средновековието жестокост. Ако това беше някой монголски хан, Петнайсетте хиляди нямаше да бъдат ослепени, а направо одрани живи. И Пресиан, синът на Йоан Владислав, нямаше да стане стратег, а храна за гарваните. Разбира се, Василий си остава Българоубиец в историята. Изобщо, всички участници в тази дълга война са страшно интересни като личности.
И, разбира се, Спандю, мисля, че си прав с това за голямата покруса и последвалата византинизация на елита след 1018.

[КГ125]

Той Василий си го и казва, мисля, че най-голямото му дело е "обединяването на Империята и България в една държава". Но действително, византизирането и което е по-лошо - упадъкът на византизма се настаняват трайно в българската култура и манталитет...

[Staretsa]

Чувствам се лично засегнат от някои познайници и от Южняка, поради което ще се огранича съвсем накратко с някои забележки! Емиратът в Мелитене е формално арабски и мюсюлмански, защото споменатият "емир Умар ал Адта" е арменец и мой прародетел. Името му все пак е звучало Омар Ибн Абдаллах ал Акта и са го наричали още Амер и Амурон или Амврон. Прародетел е и на един-двама български царе, ама сега няма да коментирам! Бай Спандьо отново се изцепи: "По принцип само арменските историци приемат без уговорки и безкритично директното и пълно отъждествяване между павликяни и богомили. Ама те си гонят да завоюват етно-културно историческо пространство, та ги разбирам. Като онези от нашите историци са, които пък гледат да изкарат катарите една ли не копи-пейст на българските богомили." Кои арменски историци визираш, драги? Източните постсъветски арменоведи или западните арменолози? Всъщност - нито едните, нито другите познаваш, защото в случая са на едно мнение: павликяните са специално нарочени, наименовани и обиждани така от официалните църкви, вместо да се изясни и уточние че нямат общо с предходниците си, които още преди 2-3 века са изчезнали. По тази причина, вместо този пополярен термин и прочее други тъпизми като манихеи и дуалисти, съвременните учени ги наричат тондракийци по името на топонима Тондрак. Според мен богомилите са били шепа слявяноезични последователи на павликяните-тондракийци, които нямат никакви чувствителни прояви в историята! Искам да попитам все пак, Спандьо, ако беше истина твърдението ти, че арменските историци гонят да завоюват някакво пространство, защо продължават да пишат история на армуеногригоряните, а не на арменската нация, която включва и неарменогригоряните? Измисляш си и се представяш за познавач, май?!

[Южняк]

Старец, моля, приеми извинението ми за неумишлената обида - на теб и предците ти. Доктрината на богомилите и историята им е слабо позната в България, поради умишлената дезинформация на комунистическата историография и непрофесионалното отношение на българските историци към тях; като резултат от горното, наивното отношение на съвременните българи към богомилите е трагикомедия. Като ще богомилстват и ще ги "харесват", нека да знаят. Информацията, която изнесох, е по същество вярна, за разлика от попарата, която се поднася на обществото вече близо век;

На места преднамерено попресолих супата с някои прилагателни, както и с едно-две съществителни; още веднъж, искрени персонални извинения за това. Весели празници.

[stinka (Rom)]

Чувствам се лично засегнат от някои познайници и от Южняка, поради което ще се огранича съвсем накратко с някои забележки! Емиратът в Мелитене е формално арабски и мюсюлмански, защото споменатият "емир Умар ал Адта" е арменец и мой прародетел. Името му все пак е звучало Омар Ибн Абдаллах ал Акта и са го наричали още Амер и Амурон или Амврон. Прародетел е и на един-двама български царе, ама сега няма да коментирам!

Честито Рождество на всички!

Със Ваше Величество ли трябва да се обръщаме към вас?... потомъко?

А съвременният български "богомилизъм" е просто проекция на людмиложивковистките окултни, шамански и националистически въжделение на "културната" групичка около нея. Техните "търсения" и "открития" могат да послужат само като доказателство в съда, че сценарият на поредицата Индиана Джоунс е плагиатско копие на тяхното творчество. Тези хора иманярстваха (в буквалният смисъл на думата) из България, за да търсят съкровища, висш разум и откровения от отвъдното.

Редактирано Декември 25, 2014 от stinka (Rom)