Отиди на
Форум "Наука"

Омразният дълг на Гърция


Recommended Posts

  • Потребител

Доста забавно е да гледам разсъждения колко било лесно да се вземат едни пари и после да не се върнат. Да, на босия няма как да се вземат цървулите. Но на Гърция могат да се спрат евросубсидиите (нещо, за което България има дълъг и печален опит, а както вървят нещата и големи перспективи в тази насока). Защото то и у нас някой може да реши да не си плаща тока, но първо му го спират, а после пращат съдия-изпълнителя.

На второ място може да се прихванат вземания на Гърция - сиреч, ако нещо в някакъв момент й се дължи да не й се даде, а да се приспадне от дълга.

За туристическа страна като Гърция си е доста голям проблем излизане от ЕС и еврозоната. Защото за всеки турист е по-удобно да ходи там без виза и с евро.

На следващо място нестабилността ще прогони не само чуждите инвеститори, но дори гръцките бизнесмени ще се насочат към чужбина, което също ще се отрази доста зле както на гръцката икономика, така и на гръцкия бюджет.

Надеждата, че драхмата ще намали цените е все едно да се надявате, че ако се въведе еврото цените на пазара в Първомай ще се изравнят с тези на крайбрежната в "Съни бийч". Е, разбира се ако износът на Гърция се срине, а също и туризмът, тогава ще си имат домати в излишък и цените им ще паднат, но много ме съмнява, че това събитие ще ги направи щастливи.

Въпрос на време е гърците да осъзнаят новите политически реалности и да развеят бялото знаме. Докато "борбените" българи зяпат Гърция и блеят докато им вдигат цената на тока и пенсионната възраст, то гърците са достатъчно хитри, та като видят, че блъфът им не минава да сменят тактиката.

по-скоро ше се хванат за палците. "И си Европи, и си масмарамес...малака, малака , малака..." Неква такава песен имаше навремето, като по соца пращаха студенти в България.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 152
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
name="Galahad" post="339734" timestamp="1435603739"]

Из форумът пак взе да броди призракът на световната конспирация. :grin:

Няма нищо конспиративно в дълговото робство. То си съществува от измислянето на парите и макар в днешно време да е леко външно видоизменено не се отличава много от похватите на римляните спрямо 'варварските' племена или 'тактиката' на испанските, холандските и английските колонизатори към 'диваците' от Новия Свят. Но човек трябва да чете, анализира и разсъждава, а не да се прави на оригинален по форумите. :)

Иначе на 27 февруари 1953 г. на т. нар. 'Лондонска спогодба' Гърция опрощава репарациите, които е трябвало да изплати ФРГ за престъпленията на нацистите на нейната територия през ВСВ.

11220848_715176215272490_535887867321671

Тактиката на ЕС в закъсалите държави е не само грешна! Тя е престъпна!
Защо днес се прилага схемата, която преди 62 г. помогна на Германия да си върне дълговете и да се превърне в световна икономическа сила?
По материали от чуждестранния печат
На 27 февруари 1953 г. германската делегация подписва споразумението за редукция на дълга и за разумни условия за плащането му. Днес затъналите държави не могат да разчитат на подобни кредитори.
Преди 62 г. в Лондон бе постигнато споразумение за отписване на половината от следвоенния дълг на Германия. Това опрощаване и начинът, по който бе направено, бе от жизнено значение за възстановяването на Европа от войната. То напълно контрастира със страданията, които сега се причиняват на европейците в името на дълга.

Германия излезе от Втората световна война с дългове, произтичащи още от Първата световна война - репарациите, наложени на страната след Версайската мирна конференция през 1919 г. Мнозина, сред които и Джон Мейнард Кейнс, твърдяха, че тези неплатими дългове и икономическата политика, до която доведоха, на практика допринасят за възхода на нацизма и за Втората световна война.

През 1953 г. Германия е натрупала и дългове по възстановителните заеми, теглени веднага след края на Втората световна война. Нейни кредитори са Гърция и Испания, Пакистан, Египет, САЩ, Великобритания и Франция. Дълговете на Германия са доста под нивата на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания днес и са представлявали около четвърт от националния й доход. Но дори и на това равнище е имало сериозни опасения, че плащанията по дълговете ще изчерпат ценните валутни печалби и ще застрашат възстановяването.

Нуждаейки се от силна Западна Германия като контрапункт на комунизма, кредиторите се събраха в Лондон и показаха, че разбират как могат да помогнат на страна, която искат да се възстанови от опустошението. Показаха и разбиране, че дългът никога не може да се разглежда единствено като отговорност на кредитополучателя. Страни като Гърция с желание участваха в споразумението за създаване на стабилна и просперираща Западна Европа въпреки военните престъпления, които германските окупатори са извършили няколко години по-рано.

Отписването на дълга на Германия стана бързо, преди настъпването на истинска криза. Бе й дадена възможност да редуцира 50% от дълга си. Сделката покриваше всички дължими суми, включително и към частния сектор, дори към частни лица. Засягаше и всички кредитори. На никого не бе позволено да се въздържи и да извлече по-голяма полза от останалите. Всички проблеми трябваше да се решават чрез преговори между равни, а не чрез санкции или налагане на недемократични политики.

Вероятно най-иновативната характеристика на лондонското споразумение бе клаузата, според която Западна Германия трябва да изплаща дължимото само от търговския си излишък и плащанията се ограничават до 3% от приходите й от износ всяка година. Това означаваше, че кредиторите трябваше да купуват западногермански стоки, за да си получават вноските по заемите. Означаваше още, че Западна Германия ще връща дължимото само от реални печалби, без да прибягва до нови заеми. И че германските кредитори имат интерес от съживяването и разрастването на икономиката на страната.

След лондонското споразумение Западна Германия се превърна в "икономическо чудо", реши проблема си с дълга и години наред постигаше икономически растеж. И беше логично лекарството, давано с неохота на силно задлъжнелите страни през последните 30 г., да е същото. Но не стана така. Практиката от началото на 70-те г. е да се помага на закъсалите чрез даване на нови заеми, като се притискат правителствата да затягат коланите и да правят "по-пазарна" либерализацията на свободните пазари. В резултат на това от Латинска Америка и Африка през 70-те, Гърция през 90-те, Испания и Ирландия днес, бедността и неравенството се увеличават. В Африка през 70-те и 80-те хората, живеещи в крайна бедност, се увеличават със 125 млн. души, докато икономиката се свива. В Гърция днес икономиката се сви с повече от 20%, докато всеки втори млад човек е безработен. И в двата случая дългът расте като балон.

Приоритетът на задлъжнялото правителство днес е да върне дълговете си, независимо каква сума от бюджета представляват тези плащания. За разлика от 3-процентното ограничение за плащанията по германския дълг, днес МВФ и Световната банка приемат дългови плащания в обем, равен на 15-20% от приходите от износа, като "устойчиви" за бедните страни. Плащанията по външния дълг на гръцкото правителство са около 30% от износа!

Днес, когато дългът се "преструктурира", това засяга само част от всички дългове и само кредиторите, които желаят да участват. През 2012 г. само частните кредитори на Гърция намалиха дълга й. Днес стратегията е задлъжнялата страна да понесе сама бремето и да направи икономиката си конкурентна чрез масова безработица и орязване на заплатите. Което е почти невъзможно.

Сделката за германския дълг бе ключов елемент във възстановяването от опустошението на Втората световна война. В Европа днес дългът буквално разкъсва обществената структура. Извън Европа силно задлъжнелите страни все още се лекуват с мерки за затягане на коланите и "преструктуриране". Пакистан, Филипините, Салвадор и Ямайка харчат между 10 и 20% от приходите от износа за покриване на външния дълг и тези плащания не включват покриване на дължимото към частния сектор.

Ако нямахме пример как трябва да се решава справедливо дългова криза, вероятно бихме приели политиката на европейските лидери като правилна. Но имаме положителния пример на Германия отпреди 60 г. и ужасяващия пример на латиноамериканската дългова криза отпреди 30 г. Затова действията на европейските лидери са направо престъпни.

http://www.segabg.com/article.php?id=758395

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

:)

Статии като горната наистина не са удачни за цитиране. Това са общи приказки и евентуално писани на по бира в кварталната кръчма. :)

Няма лошо, все пак е вложено труд, време и ентусиазъм, които трябва ако не да се оценят, то поне да се уважават.

Темата за финансовия колапс на Гърция изисква внимателно да бъдат подбирани използваните цитати или по-добре да се използват лични мнения, подкрепени с добра аргументация, включваща поне бегли познания на конкретния инструментариум. хубаво е да се чете и познава миналото, но когато не отчиташ особеностите на настоящето си обречен да сътвориш просто информативна статия за определена случка в миналото и да си въобразиш, че си направил добър анализ. Ако се нарече горното анализ, то това е пример за беден анализ, нямащ връзка с реалността.

Фружине, дериватите са дъвкани в 3-4 теми преди 2-3 години. Накратко - новина няма. Дериватът е фин. инструмент, търгуван на вторичния пазар, проектиран в сравнително тесен кръг, вдъхновен от човешката лакомия. Барабар с рисковите кредити седи в основата на световната фин. криза от 2007-2008г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Nobel economists split on how to vote in Greece's eurozone referendum

As the Greek crisis is escalating, top analysts and the smartest minds are reflecting on how they would vote in the upcoming referendum.

In the past two days three Nobel economic laureates explained their views on what has been called the 'Greferendum.'

In an article for The Guardian, Joseph Stiglitz analyzed the economic circumstances surrounding the call for a national vote before weighing both options.

Stiglitz said that conditions the Troika of the European Commission, the European Central Bank, and the International Monetary Fund imposed on Greece have been startling resulting in a 25% decline in the country’s GDP and youth unemployment rate exceeding 60%.

"But what is even more surprising is that Europe’s leaders have not even learned. The troika is still demanding that Greece achieve a primary budget surplus (excluding interest payments) of 3.5% of GDP by 2018."

A 'yes' vote would mean an endless depression, he said. While it might finally enable Greece to get debt relief and assistance from the World Bank in the next decades, citizens would have to pay a heavy price, Stiglitz noted.

The result could be a "depleted country – one that has sold off all of its assets, and whose bright young people have emigrated."

The “official” creditors including the IMF do not need the money that is being demanded. Under a business-as-usual scenario, the money returned would most likely just be lent out again to Greece. So, why do they do this? Here is what Mr Stiglitz says:

"Many European leaders want to see the end of prime minister Alexis Tsipras’ leftist government. After all, it is extremely inconvenient to have in Greece a government that is so opposed to the types of policies that have done so much to increase inequality in so many advanced countries, and that is so committed to curbing the unbridled power of wealth. They seem to believe that they can eventually bring down the Greek government by bullying it into accepting an agreement that contravenes its mandate."

Joseph E. Stiglitz, a Nobel laureate in economics, is University Professor at Columbia University. His most recent book, co-authored with Bruce Greenwald, is Creating a Learning Society: A New Approach to Growth, Development, and Social Progress.

In an interview with Deutsche Welle, Christopher Pissarides urged Greeks to vote 'yes' in the referendum on Sunday.

He explains that the whole crisis is a long story of economic mismanagement, and the Greek government is the one to blame for the missed deadline, as they had had six months before the red line. Pissarides says he would vote 'yes' "just to show that the Greeks do want to stay in the euro and they want to sit down at the negotiating table and work out something feasible for the benefit of both Europe and Greece."

The Nobel laureate disagrees with the measures imposed on Greece, saying that the creditors made its debt unserviceable and harmful for the economy. While the debt should be renegotiated, he thinks Greeks "didn't quite negotiate the way they could have done from the beginning to get what they wanted and avoid this crisis now."

Pissarides calls on the Greek to vote 'yes', as with the banks currently closed, he says the Greek people now feel how hard it is to run the banking system and doing business without any support from the side of the European Central Bank. Beginning a new cycle on Monday may start only if the conditions imposed on Greece are feasible.

Sir Christopher Pissarides was awarded the 2010 Nobel Prize in Economics, jointly with Dale Mortensen of Northwestern University and Peter Diamond of MIT, for his work in the economics of markets with frictions. He is professor of Economics at the London School of Economics, professor of European Studies at the University of Cyprus and chairman of the Council of National Economy of the Republic of Cyprus, and professor-at-large of the Hong Kong University of Science and Technology.

Paul Krugman, another Nobel Prize winner shared his thoughts in his New York Times blog. He says he would vote 'no' for two reasons. He sides with Stiglitz saying that the Troika's demands will continue indefinitely and there is no hope for some light in the tunnel. But devaluation spurred by Grexit would not create that much more chaos than already exists, and would pave the way for eventual recovery, as it has already done in many countries.

"The troika clearly did a reverse Corleone — they made Tsipras an offer he can’t accept, and presumably did this knowingly."

Here he again agrees with Stiglitz suggesting that it was made with an intention to dethrone the Greek government, what is disturbing for everyone who believes in the European values.

Paul Krugman is an American economist, a Nobel Prize Winner, Professor of Economics and International Affairs at the Woodrow Wilson School of Public and International Affairs at Princeton University, Centenary Professor at the London School of Economics, Distinguished Scholar at the Luxembourg Income Study Center at the CUNY Graduate Center.

Източник: mql5[dot]com

post-8659-0-16368700-1435849637_thumb.pn

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Прогнозите, че гордия гръцки народ гордо ще развее бялото знаме се оправдаха. За разлика от някои други, в които гърците щяха гордо да затръшнат вратата на ЕС.

Струва ми се, че няма смисъл да коментираме разни глупости, от рода на тези, че гордия гръцки народ трябвало да получава кредити от ЕС, които да не връща, а украинците трябва предварително да заплащат газта и ако любезно откажат подобна оферта, то трябва да бъдат заклеймени, че политизират въпроса. Или пък как римляните завладели Юдея давайки кредити на евреите и те като не могли да ги върнат се присъединили към империята, както и африканците, които до един момент си ядели безплатно банани, но после решили да взимат кредити за да си купуват ябълки вместо все да са на банани и така станали колониални роби. :grin:

Поставянето в зависимост е доста по-сложен процес. Примерно агентурата им в една държава подкарва кампания да не се разработва някое находище (примерно на шистов газ) за да остане тя енергийно зависима от друга, дето плаща на агентурата. Или пък сюзерена прави нефтозавод, който обаче може да преработва само негов нефт, но не и от други страни и дори някои от тях да са братски и да платят бартерно с нефт, то последния може да бъде само препродаден.

Ресурсната зависимост е устойчив фактор, докато парите са динамичен. Защото примерно няма пречка след като е отрязана от ЕС, православна Гърция да започне да взима от православна Русия кредити, които да не връща и гръцкия народ да си остане все така горд и свободен. :grin: За невръщането е шега, но по принцип при кредит може да се вземе нов от друг кредитор, с който да се погаси стария.

В краткосрочен план гърците ще имат затруднения, но в дългосрочен благодарение на оптимизирането на бюджетните разходи по-скоро може да се очаква ръст на доходите на населението. За разлика от бъдещето на една нейна северна съседка, то бъдещето на Гърция в ЕС е по-скоро оптимистично. Предстои капитулация пред кредиторите, което ще е стигането на дъното, но след това ще започне отпускането на колана. Както примерно стана у нас за обикновените хора - след въвеждането на валутния борд в началото беше трудно, но след това покупателната способност на обикновения човек нарасна значително спрямо периода преди въвеждането му.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Навремето като гледах Шогун много ми допадна една фраза "Има ли извинение да предадеш господаря" попита японеца, "Да, ако новия ти господар победи".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Навремето като гледах Шогун много ми допадна една фраза "Има ли извинение да предадеш господаря" попита японеца, "Да, ако новия ти господар победи".

Ей, без малко да забравя Шогун, много добре !

От което се вижда, че Гърция не е господар, тя е слугинаж...

Спомням си веднъж един мой познат ми каза, че една проститутка му казала:

"... там не можеш да ме е.........ш..."

Той не и платил!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Навремето като гледах Шогун много ми допадна една фраза "Има ли извинение да предадеш господаря" попита японеца, "Да, ако новия ти господар победи".

Смятай докъде я е докарала България - през ПСВ редом с трите империи (Германия, Австро-Унгария и Османската), а сега васалното мислене вече е станало партийна идеология. Гърците, развивали се в демокрация искат да си живеят добре. А тези, дето са се гърчили под съветския ботуш още не могат да се адаптират, какво е никой да не ти е стъпил на врата. Та българинът трудно може да разбере богатите народи. Нали се сещате Йоан екзарх като описва бедняка видял царския дворец. Та и българите гледат по същия начин Гърция и недоумяват.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Напълно си прав Галахаде, наистина нашия слугински елит не може да повярва, че малка държава може да каже "Не" на великите сили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нашия слугински елит...

Не Фружине, нашия елит не е слугински. Просто както някой нагоре спомена "предложена му е оферта на която не може да откаже".

И той много лесно може да повярва, но какво е това нещо ДЪРЖАВА, замислял ли си се. Замисили се какви критерии или условия ти би дал за да наречеш една група на една територия - държава. И виж дали тези критерии се изпълняват за нас.

щото ако се изпълняват...

много бързо може да стане неслугински

Относно дълговото заробване - вижте Джон Перкинс. Той поне го говори от 1л.ед.ч.

Проблема на т.нар. западна демокрация е, че е само на думи. Иначе при първа възможност колонизират. Западна европа забогатя от колониите си, не от това че са много работливи и производителни. Отделно че това дето му викаме манталитет е различно. Т.нар. производителност (не знам дали е манталитет или вмененост) е може да е различна поне по следното нещо. Някои общества не виждат смисъл да произвеждат по-добро и повече от нещо, което им служи вече хиляди години. Това е виждането, нагласата на много индиански и африкански народи. Що като са толкова демократични не ги оставиха да си живеят живота? Защото белия колонизатор може да ги завладее и да ги точи, той го прави. И то по съвсем не демократичен начин. И сега е така. Съъъщата песен на нов демократично-медийно-имиджен план. Вижте тука вие си продавате каквото имате, ако може на безценица, ние пък ше ви построим нови и ще се казваме кредитори. Или на махаленски език, позволяваш на някой да говори на сина и дъщерята, те решават да проведат демократични реформи, продаваш козата, лозето, трактора, че може и къщата. Идва оня, дава ти работа с неговия трактор да копаш неговото лозе и си прибира реколтата. Може и наем да ти иска за къщата. А ти говориш с дъщерята и сина по скайпа. Я кажи ми облаче ле бяло в чисто нов демократичен аранжимент.

Формата на държавност няма значение. Тя е само за имиджа, бутафория. Въпроса е произведеното, ресурса, да остава в семейството (държавата). Това с комунизъм капитализъм толкова се разми, че вече трудно се забелязват разлики.

И сега колко били яли гърците, пък какви малаки били да не си връщат борчовете. Това е за третокласници. Нещата са далеч по-многопластови. И вервайте ми, медиите и особено назначените на власт, няма да ви го съобщят в прав текст. Както преди, така и сега.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Тука в Гърция вече стои въпроса с демокрацията. Както чух от един анализ- сега Ципрас може да каже-гръцкия народ каза "Няма да връщаме дълга"-това е демократично, защото народа се изказа по въпроса и мнозинството каза "Не", а зад вас господа банкери и еврочиновници кой стои? Кой народ гласува за вас да изисквате тия заеми при тези условия? Кое решение е по лигитимно, това на Ципрас за когото е гласувал гръцкия народ, неговото "Не" за което пак е гласувал гръцкия народ, или банкерите и еврочиновниците, които са назначени без за тях да е гласувал никой.

Аз винаги съм задавал въпроса (философския въпрос), а какво правим, ако мнозинството иска недемократични неща? Примерно мнозинството иска смъртно наказание? Или хайде да стигна до крайност, мнозинството иска силна ръка и диктатура? Имаме да кажем някакъв човек, който иска да е диктатор и да управлява по диктаторски. При това успява да убеди мнозинството от народа, че така ще е по добре. Той може да бъде наричан "популист", "заплаха за демокрацията" и прочее, но все пак мнозинството го иска. А нали това е демокрацията, да се случва това, което иска мнозинството.

Иначе, това което е в момента е "просветена монархия", тоест имаме едни неизбрани от никого европейски чиновници, които за добруването на народа вземат правилни решения.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

„Това, което те (кредиторите) правят с Гърция, си има име – тероризъм“, заяви грацкият финансов министър Янис Варуфакис пред испанския всекидневник El Mundo. „Това, което Брюксел и тройката искат днес е „да“-то да спечели, за да могат да унижат гърците“, обяснява той.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По въпроса с демокрацията и референдума в Гърция: каквото повикало, такова се обадило.

Въпросът с провеждането на референдума там според мен е огромна измама, защото се основава на неинформиран избор. Което не е демократично.

Искат от гражданите да подкрепят или отхвърлят два документа, чието съдържание обаче е непознато за гражданите. Не е сигурно дали документите са преведени на гръцки език, та затова са сложили и английските заглавия на бюлетината. Е как очакват гражданите да направят избор?

Най-лошото е (независимо от резултата на референдума), че национал-популисткото правителство вкара гърците между чука и наковалнята.

Ако във вторник отворят банките, може да има паническо теглене на депозити и съответно тотален срив на гръцката банкова система.

Ако банките не отворят, гръцките предприемачи и реална икономика загиват заради невъзможността за разплащане.

По-важно е България да не бъде засмукана в тоя водовъртеж, защото и нашето правителство не е много в час.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
На първо място Гърция все още носи дълг, натрупан от военната хунта между 1967 и 1974 г

Не така де..

Дайте без демагогия (лъжа е ако се твърди че дългът е натрупан по време на хунтата), популизъм и емоции да видим как Гърция стигна дотук

(Освен това статията е от 2011 година и данните за дълга на Гърция, Ирландия и Исландия не са актуални)

Две са основните точки според мен:

1. Дългът е натрупан по време и след периода на т.н. "икономически популизъм" ("десетилетие на икономическия популизъм") ,т.е дългът започва да нараства в 80-те години.

Да заемодателите са "добри" когато дават пари, а когато парите трябва да се връщат заемодателите стават "лоши и печалбари"

(Извинявайте та парите са стока, ама ганчо , балканчо и егейчо не го разбира и приема, явно още си живее в Средновековието)

2. Гръцката икономика е с ниска конкурентносособност (за разлика от тази на САЩ, Ирландия и Исландия)

Тук вината е на ЕССР- доказано е че евтините пари не водят до развитие на конкуретноспособността, още повече когато се влагат в икономики и страни с корупция, и в страни в които не се поддържа върховенство на закона (вижте България)

Освен това ввропарите се влагат в нискотехнологичните сектори.(пак факт)

PS

Твърдението на автора, че дългът билн трупан против интересите на народа е демагогия

(Да си бяха сменили политиците тогава братята гърци, то за тяхното си имаме една българска приказка- хем к.. в п..ката, хем душата в рая, Е..вярно че братята гърци си имат и олигарси както у нас или при братушките, ама това си техен проблем, на народа).

И пак ще повторя: авторът на статията лъже за това кога е придобит големия дълг (щото има цървули да му вярват)

http://www.economicsinpictures.com/2011/09/greek-debtgdp-only-22-in-1980.html

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Нещата са сравнително ясни. В крайна сметка <гръцкия дълг> беше ползван с различни синхронизирани в движение цели. В последните 20/години той се преформулира.Никой не се интересува от братята гърци, кучета ги яли, ударът е върху европейските общества, оная част която трябва да бъде мачкана за да вървят <промените>.Подобно беше и с <кризата> която преди това удари 2008г.Така и с <реформите> , които протичат. Ние си имаме принцип , трябват ни постоянни промени , умерено стресови, къде леко, къде по/сериозно , тъй че потенциално проблемните за нас хора трудно или никога да се приспособят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да гекос, но въпросът има и друга страна. Кой, защо и при какви условия дава заем.

Дали е мама, приятел или човек чиято оферта не можеш да откажеш.

Link to comment
Share on other sites

Ако си руснак бих казал, че българският ти е сравнително приемлив ако си българин бих казал, е не звучиш като такъв все пак някаква елементарна граматика?!

Хахах, какво е това, ще си правим проучване ли. Не , не съм руснак, не съм и българин.Имах българско гражданство, имам много смесен произход, мога да съм и българин, грък , турчин и евреин, така добре ли е. Така и не успях да усвоя отлично нито един език, това е един от минусите по произход.

<<.. Ти ли ще им го платиш дългът? И защо мислиш, че съм толкова тъп? >>

Не ,не аз, ние само вземаме, хаххах/майтап/ , ти ще го плащаш, не че си тъп, но не те питат.

Да изкажеш сериозно виждане, интересно ще е ,или..................

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Очертават се две теории.

Първата, гърците имат нещо да плащат нека си го плащат.

Втората и много по-застъпена е, гърците имат нещо да плащат дайте да им го платим, а ако някой се съмнява защо ние трябва да плащаме вместо тях то е защото не е никакъв икономист и е прост гражданин който не вижда селската логика, че гърците взимат ние плащаме.

Сега трябва да кажа, че ви разбирам манталитета и простотията пълна "академична" диващина! Баща ми е университетски преподавател, свако ми беше зам. директор на БАН, братовчед ми- професор по икономика и съветник на няколко правителства естествено, че избягах от България! Виждал съм сравнително семпли професори почти из цяла Европа, ама такава простотия и професионална неграмотност като вас...

Айде, плащайте сега, роби, роби на собствената си ограниченост...

Току-що изчислих колко пари пращам годишно в България и като научих, че ще ги давате на гърците реших да ги намаля!

Като ми откриете на мен фондове с които българската държава да подпомага финансово Норвегия тогава ще му отговоря на оня дето ме учи на разликата между европейски фонд за култура (археология) и кредит. Какъв фонд, каква археология бе цървул, Норвегия не е в европейския съюз бе, изнудвач нещастен, някой да се интересува какво е желанието ми относно какво да се прави с парите от данъците които плащам в Норвегия?

Акъли ще дава, изкарай 5 евро и то с професията си в нормални и пазарни условия дай 3 от тях да помогнеш, после си позволявай подобен тон с мен!

Е, как да не се срамуваме, я ги вижте професорите?!

Ти с какви пари ще им плащаш дългът на гърците, роб такъв? Да не би да си правиш сметката да ползваш моите?

В пост 24 ми благодариш за постовете и аз не съм писал нищо от тогава.За това не съм сигурен към кого се обръщаш, но това не пречи да ти дам няколко съвета.

Още от начало ми направи впечатление, че ми приличаш по нещо на професор Вучков.А от езика който използваш веднага се вижда че доктор хонорис кауза Христо Стоичков може би ти е свако или чичо.Трябва да ти кажа да не се гордееш толкова със синята академична кръв на твоите роднини.Знанията не се предават по полов път, докато психичните отклонения и простотията не може да се каже в коя клонка на генеалогичното дърво ще избият.

В твоето университетско семейство може да се обръщате един към друг с "цървул","изнудвач нещастен" и "роб", но тук във форума не цари "простотия и пълна академична диващина както си мислиш.

Link to comment
Share on other sites

Дългът вече е поет от държавите в ЕС.В тоя дух , не е проблем едно петилетно или десетилетно практическо, неофициално отлагане в плана за разплащането му.Това може да се случи по доста начини.Съвсем възможно е този дълг за винаги да си остане съвсем виртуален.

Според направеното до сега , този проблем ще се развява доста дълго време, към него ще се прибавят и бъдещите проблеми на Италия, Испания, Португалия, за в бъдеще и България, Унгария, вероятно на някакъв етап , някои от балтийските републики, смесени с отношенията с Русия, както и вероятно Финландия.

Казах проблемът на Гърция, гръцкият народ, е проблем на целия ЕС, т.е.страданието ше е споделено. По мое инфо в много от страните в еврозоната и ЕС , гръцката криза от няколко години се консумира за вътрешна политика, реформи, рестрикции, тя е естественото продължение на предходната <балонна> криза.Тази <кризисна> дългогодишна ситуация ще бъде ползвана за нови подходи към т.н. <икономически растеж>, не случайно сега развиват и бежанската криза, както и скоро по тясно финансово обвързване с Китай.Една страна на решенията е допълнително отваряне на трудовия пазар на ЕС за всякакви на хартия нужни специалисти , за страни извън ЕС, предполагам с облекчения от кризисни райони, близък изток, африка, азия , Украйна , бившите страни от СССР, вероятно и Русия. Тези мерки на практика са нужни основно за контрол, обезценяване, насочване и <смесване> на Европейските нации и общество.

Link to comment
Share on other sites

Не си разбрал. Оссвен това не са сини, а напълно червени точно като теб, все пак съм избягал от вас и не ми променяй думите! Виж докаде сте си докарали държавата! И се дръж прилично защото все още имам физически проблеми само защото бях несъгласен с комунистическата тирания! Не те знам кой си но аз съм Георги Костадинов - гекос и ти една стотинка не си платил за мен!

Тирания викаш , е както сам си писал в биографията си, ти си роден 1972, почти сме набори. На колко си бил през 1990г., а да на 18 г. и какво се е случило преди да навършиш тези годинки, бил си борец за свобода , къде / в комсомола, в пионерската организация или още при чавдарчетата. Колко ли бой ти е хвърлила милицията , кога си бил на 17, в академичните ли среди , нашите другари от Тяхната Сигурност организираха <бунтове>. Будалкаш ме май.

Никога не съм чувал за някакъв професор Вучков!

Аз все пак съм образован.

Ти откъде го знаеш това име?

Е, кой не е чувал за Вучков, по известен сред моите деца като Гучков, беше известен анимационен герой и добър приятел на Другарите от Милицията.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...