Отиди на
Форум "Наука"

Архивът на БРЦК и съдът срещу Васил Левски


К.ГЕРБОВ

Recommended Posts

  • Потребители

Историята с „открадването” на архива на БРЦК в Букурещ

В „Спомени за българските въстания” Никола Обретенов е написал, че когато заловеният Димитър Общи бил изправен на разпит пред турския съд в София, той изказал не само Левски, но и Любен Каравелов като председател на Централния Комитет в Букурещ. Тогава съдът взел решение да изиска от румънското правителство да екстрадира Каравелов и го предаде на турските власти, за да бъде съден заедно с Общи. Макар че било васално на турското, румънското правителство не искало да предаде Каравелов и му предложило да замине за някъде. Той казал, че ще замине за Сърбия в Белград. Съпругата му Наталия, събрала по-важната кореспонденция между него и Левски в един чувал и като сръбкиня я предала за по-сигурно съхранение в сръбското консулство в Букурещ. Чувалът, обаче, бил откраднат от там и продаден на турския комисар в румънската столица. Той го изпратил в София на извънредния съд срещу Левски и неговите сподвижници.

Стоян Заимов в по-достъпното днес второ издание на „Миналото” разказва почти същата история, като добавя някои „подробности”. Когато румънските власти съобщили на турския пратеник, пристигнал да прибере Каравелов, че последният тайно напуснал Румъния, пратеникът поискал да му се предаде архивата на Българския централен революционен комитет, за да се изпрати на извънредната комисия в София. Румънският премиер разрешил да се направи обиск в жилището на избягалия зад граница Каравелов. Секретарят на БРЦК Кириак Цанков разбрал за това и наредил на Наталия да изнесе комитетската архива от жилището си и да я скрие в дома на Васа Живаинович, секретар на сръбското консулство в Букурещ, личен приятел на Каравелов и българофил. Турските и румънски шпиони „подушили” къде са пренесени книжата на Централния комитет и чрез шурея на Живаинович, бохем и комарджия, на когото заплатили 500 наполеона, успели да се сдобият с книжата, които занесли в турското консулство в Букурещ. „Свързани грижливо”, те били изпратени по нарочен човек в София до председателя на чрезвичайната (извънредната) комисия Али Саиб паша. „Тия книжа днес за днес се намират в турската държавна архива в Цариград, пришити към делото на арабаконашката случка – обира на хазната от Д. Общи.” С тези уточнения завършва историята си за открадването на архива на БРЦК Заимов. И уверява, че сведенията, които е изложил, му били дадени лично от Наталия Каравелова, Кириак Цанков и Киро Тулешков. (Цанков се споменава в спомените и документите като Кириак, Киряк и Кирияк.)

post-2642-0-83225100-1442739757_thumb.pn
Кириак Цанков

Историята с искането за екстрадиране на Любен Каравелов и заминаването му за Сърбия действително се е случила. В продължението обаче, фактите не са такива, каквито ги представят Обретенов и Заимов. Писмата, които е изпратил Левски до Каравелов и членовете на ръководството на БРЦК във Влашко, днес са налице, а липсват писма, които те са изпратили до Апостола.

Оше приживе Каравелов е обвинен от „партията на младите” в Букурещ, че е дал архива на БРЦК на турската тайна полиция чрез своята жена, сръбкинята Наталия и по този начин е спомогнал за осъждането на Апостола. Говори се, че група хъшове начело с Бенковски, Стамболов и Ботев се опитали да убият Каравелов. Изглежда след завръщането му от Сърбия „младите” са го попитали за архивата на комитета и не са останали удовлетворени от отговора му. От там е тръгнала и историята за попадане на писма на Левски до Каравелов в ръцете на турските власти.

По-нататък ще бъде даден отговор в чии ръце се е намирал тогава въпросният архив. Ще бъдат изнесени и някои факти около интерпретирането на случката с „изчезването” му. Те са показателни за това как днес се възприема тя от сериозните писатели и историци и от други, които фалшифицират българската история, за да произнесат субективни морални присъди над участниците в нея.

Какви комитетски книжа са били на разположение на турския съд в София

Сам Стоян Заимов опровергава слуха за архива на Каравелов, предаден на турския съд в София, като се позовава на сведенията, които е получил от осъдените по Арабаконашкия обир. Те са имали възможност лично да видят какви книжа са били предоставени на извънредната правителствена комисия. За съжаление това опровержение е публикувано само в предисловието на втора книжка „Арабаконашкото събитие” от първото издание на „Миналото”, появило се в края на 1884 или началото на 1885 г. И е отпаднало при отпечатване на добре познатото ни днес второ издание на втора книжка през 1898 г. В предисловието от първото издание става дума и за други легендарни версии за действителната поява на комитетски документи на заседанията на турския съд в София.

В 1884 г. Заимов отбелязва:

„Читателите ще искат да знаят: Кой е снабдил изпитателната комисия с цял чувал комитетски документи: устави, писма, протоколи, книжа, лозинки — с цял вързоп от писма, които составляват кореспонденцията между Левски, Каравелова, между Ловченския и Букурещки комитет и кореспонденцията между някои частни комитети?

На този въпрос сега-засега има три отговора:

а) хаджи Иванчо Хаджипенчович — член от изпитателната комисия, казва, че този чувал с тези комитетски секрети е бил продаден от Стефан Карагьозооглу за 800 турски лири на търновския мютесарифин, а пък той, мютесарифинът, го е проводил на комисията в София;

б) Мазхар паша казва, че тези документи му са пратени от сръбското правителство, което ги е получило от Букурещ от Л. Каравелова. Уж Л. Каравелов, за да убеди сръбското правителство, че в България действително се приготовлява революция, пратил тези документи като фактическо доказателство на Христича (Йован Ристич, тогавашния премиер на Сърбия – бел. К. Г.), който ги продал пък на комисията, за да покаже, че уж Сърбия се намира в добри приятелски отношения спрямо Турция;

в) третото мнение, което е мнението на членовете на Ловченския комитет, е, че казаните документи са взети от Ловченския, Тетевенския, Орханийския, Плевненския, Етрополския и Софийски комитети, когато полицията е арестовала председателите, касиерите и секретарите на казаните комитети.

От трите горни мнения ние лично поддържаме мнението на членовете от Ловченския комитет, на това просто основание, че такивато документи се намираха при всеки частен комитет и че всеки частен комитет водеше лично кореспонденция с Левски-Дякона. Ако да се намираха в чувала само писмата на Левски и на Ловченския комитет, адресовани до Каравелова, то тогава можеше да се допусне, че Каравелов ги е пратил на Христича, а последний ги е продал на комисията. Но предметните писма и документи са били адресовани между Левски и Ловченския комитет, между Ловченския комитет и другите частни местни революционни комитети. Някои си (лични врагове на Л. Каравелова) проповядваха и проповядват по кьошетата, с цел да окалят деятелността на Любена, че уж казаната кореспонденция и част от протоколите на Ловченския централен комитет той бил продал на изпитателната комисия за едно баснословно количество турски лири. Види се, че тези господиновци, които имат силното желание да омаскарят българските революционери, забравили са или пък не знаят, че за пръв път в мозъка на Любена израсна идеята за устройството на местните частни революционни комитети, че той, като автор на тази идея, невъзможно е да продаде за желтички нейните плодове в ръцете на онова правителство, което той бомбандираше с фрази: епиграми, сатири чрез вестник „Свобода“, който беше орган на централното комитетско правителство. Забравили са те, че такава продажба е възможна само от такива субекти, които стоят вън от делото и по идея, и чувства, на които в гърдите тупка не патриотическо, а предателско сърце.”

post-2642-0-73544300-1442739764_thumb.jp
Картината „Левски пред съда” на Калина Тасева, рисувана по описанието на Стоян Заимов

През 1895 г. Стоян Заимов публикува „Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване паметника”. Става дума за паметника на Левски в София. В глава VII в частта „Пред чрезвичайната комисия” авторът е написал за какви точно „документи взети от Ловченския, Тетевен¬ския, Орханийския, Плевненския, Етрополския и Софийски комитети” става дума. Описанието съответства на известното ни от други документални източници, за които ще стане дума след това.

„На 9 същий месец [януари] чрезвичайната комисия парадно заседава (членовете са облечени в мундира на шурай девлет) – пише Заимов. – До масата на председателя лежи чувал; в чувалът се намират следните неща: а) около 10-15 екземпляра от устава на Българския революционен комитет; б) около 50-60 „хвъркати листове” – писмото на „привременното правителство в България”; в) цял вързоп писма – кореспонденцията на Ловчанския комитет с другите частни тайни български революционни комитети; г) протоколите на Тетевенския, Орханийския, Плевенския и Софийския комитети; д) и няколко писма с подписа „Дервиш Оглу Аслан”, адресирани до „някои си” номеровани господинчовци (№ 13, № 17, № 19 и пр. – Петко Милев, Анастас Попов, Марин Николов и пр.). Близо до чувала лежат: а) няколко револвера; б) две белгийски шешенета; в) една френска пушка, система Лафуше; г) и две черкезки ками… Гореизброените предмети са намерени при внезапното претърсване домовете на съзаклятниците в Орхание, Ведраре, Тетевен, Гложене, Плевен, Ловеч, София, село Желява, село Правец и село Извор. Комисарите знаеха историята на всеки един от горните предмети, разказана тем от лицата, в които били намерени. Васил Бушаранов, секретар на Изворския комитет, показал на хаджи Иванчо Пенчович, как се заключват и отключват (шифроват и дешифрират – бел. К. Г.) писмата на комитета с лозинката (паролата – бел. К. Г.)”

По време на следствените действия, проведени в Тетевен и Орхание в края на октомври 1872 г., са открити архивите на двата революционни комитета. От протоколите за разпитите, проведени в Тетевен на 26 октомври, се разбира, че същия ден от къщата на даскал Пано и Мария Рогозарови били изровени „книжа и комитетски документи”, поставени в бакърен котел. Заровила ги Милка хаджи Иванова, на която секретарят на комитета предавал „комитетските книжа” за съхранение. В протокола за разпита на Гаврил Брънчев, проведен на 28 октомври в Орхание е отбелязано: „Тенекията с вредителските писма на комитета… беше намерена в Лъжене, в една нива под царевичака и е донесена тук. Ние преброихме писмата, на гърба на които ти се подписа. Излязоха 46 броя.” Брънчев е бил секретар на комитета в Орхание.

В домовете на заловените комитетски дейци също са намерени уличаващи документи, главно квитанции и устави.

В телеграма на австро-унгарския консул в Русе Оскар Монтлонг от 13/25 ноември 1872 г. се споменава за иззети „устави, кореспонденция и квитанции, издадени от Букурещкия централен комитет за внесени суми.” В доклада си до великия везир за приключилото следствие в Тетевен и Орхание Мазхар паша пише относно заловените комитетски документи: „от намерените, както у самите тях, така и заровени под земята вредни книжа, като задържим потребните за следствието писма и други, по един брой от отпечатаното възвание и от квитанциите им, издавани на членовете, ще се изпратят веднага в [управлението на] Областта, за да бъдат представени на ваше превъзходителство”.

През ноември месец в София разпитите са продължили, задържани са членове на комитетите във Видраре, Голям извор, Джурово, Желява, София… Открити са още комитетски книжа. В доклад от 30 ноември/12 декември на чиновник от френското консулство в Русе, се отбелязват „заловени компрометиращи книжа и многобройни прокламации”. При разпита на Левски на 6 януари 1873 г. разпитващият съобщава: „Ние имаме разписки за получени пари срещу револверите, раздадени от Ловеч из селата…”

Накрая е заловен и Левски, у когото също е имало документи и кореспонденция. Възможно е действително цялата документация, попаднала в ръцете на турците, да е набъбнала до обема на чувал.

„Уставите” са отпечатаните червени книжки с устава на БРЦК, приет на общото събрание в Букурещ през април-май 1872 г. Квитанциите са отрязъците от общата разписка за получена сума в полза на БРЦК, които се предават на далите парите. Квитанциите имат отпечатан текст „ЦБРК в Българско” или „БРЦК в България”. На чуждите дипломати, обаче, е обяснявано, че комитетите в България са били под егидата на Българският централен комитет в Букурещ и парите са събирани за него.

„Прокламациите” също са отпечатани. Може да става дума за окръжното писмо на БРЦК от 14 юни 1872 г., което е трябвало да бъде прочетено пред всички членове на частните комитети. Но вероятно се имат предвид „поканително-заплашителните писма”, призоваващи българите да дадат пари за освобождението им. Него има пред вид Заимов, отбелязвайки „хвъркати листове” – писмото на „привременното правителство в България”, защото е било подпечатано с едноименния печат. Мазхар паша го споменава като „отпечатаното възвание”.

Архивите на комитетите са съдържали и писма, разменени между тях и получени такива от ръководителя на вътрешната революционна организация Васил Левски, който се е подписвал с псевдонима си Аслан Дервишоглу. И е поставял като получател условното име на частния революционен комитет. Например, този в Орхание (Ботевград) се е казвал Елес Джутов, а в Тетевен – Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Номерà на отделните членове на комитетите са поставяни върху квитанциите, в които са се отбелязвали внесените от лицата конкретни суми.

post-2642-0-03242100-1442739774_thumb.pn
Квитанция на Централния български революционен комитет в Българско (горе вляво), окръжно писмо на Българския революционен централен комитет в България (долу вляво), поканително-заплашително писмо на Привременното правителство в България (вдясно)

В „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, книга ХI от 1894 г. в статията „Документи по въстанието” Стоян Заимов споменава, че по време на лятната училищна ваканция през 1891 г. посетил Рилския манастир и „поразтършувал” в частните архиви на братята монаси в обителта. В архивата на стареца Генади намерил цял вързоп комитетски квитанции и няколко екземпляра от окръжното писмо.

Освен в архивата на комитетите, квитанции е имало и в домовете на тия от заловените, които са платили членския внос от 2 лири или пък са дали по-голяма сума в помощ на комитета. Заимов представя факсимиле на такава квитанция, принадлежала на касиера на Орханийската хазна Марин Николов, записан под № 12 към комитета в Елес Джутов. Както бе казано, това е псевдонима на революционния комитет в Орхание. Николов е дал 6 турски лири.

Посочените документи по решение на Васил Левски са тиражирани чрез отпечатването им в не малки количества. Във всеки дом на тайния член на революционния комитет е имало устав или квитанция, които са били в състояние да го уличат, ако той попадне в подозрение. Което и става след започване на разследванията и претърсванията по Арабаконашкия обир.

Комитетските документи, които са били на разположение на извънредната правителствена комисия в София, са събрани в България, в районите, където са извършени издирвания и са арестувани членовете на революционните комитети. В намерените и публикувани през 1952 г. протоколи от следствието срещу Васил Левски и неговите сподвижници има едно много категорично свидетелство в подкрепа на този извод. По време на разпита на Левски, проведен на 9 януари 1873 г., се е развил следния диалог:
„- Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има - къде са? (питат Левски).
- Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение (отговоря той).”

Отговорът на Левски не е записан достатъчно разбираемо. Ставало е дума, че освен книжата, които се намират в ръцете на турците, има и други, с доклади за свършената от него работа, които не са заловени, защото са изпратени отсреща.

„Съдебно театро” разкрива „предателството на Каравелов”

Независимо от посочените сведения и днес в пресата и интернет съществуват не малко спекулативни твърдения, че документите и книжата на БРЦК, съхранявани от Любен Каравелов, са попаднали в турски ръце и изпратени в София са били използвани по време на съдебния процес срещу Апостола. Появи се и театрална версия „Левски пред съда”, в която централно място е отредено на едно негово писмо до Каравелов, имащо компрометиращо за подателя съдържание. Автор на „сценката” е драматургът Стефан Цанев. Написаното от него не бива да се подминава, защото не са малко читателите, които приемат думите му за чиста монета.

В свободния си преразказ на българската история, което прави в „Български хроники”, Цанев засяга и дейността на Дякон Васил Левски. Тя е отразена с подбрани според вкуса на автора източници в том втори, глава VI, озаглавена „Българският Исус”. Заглавието е употребено нелепо, защото от някакви свои позиции драматургът прави асоциация между Левски и Христос и същевременно подробно описва как първия е убил невинен човек. Цанев изглежда приема, че действието - „ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи”, е проява на състрадание към жертвата и убиецът е носител на висши христиански добродетели.

Сцената в съда, която сам Цанев нарича „съдебно театро”, по замисъла си идва в подкрепа на изказаната от него теза: „мнозина (сакън, не казвам всички!) са били го-тови да предадат и Левски, както са предали Исуса”. В частност сцената трябва да потвърди и думите на Апостола, отбелязани в едно негово писмо до Данаил Попов от 28 декември 1871 г., че „някой си” му казал: „Брате Левский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде!” Тези думи са специално упоменати и подчертани от Цанев в разказа му, за подсилване на внушението, че Левски е бил пророк.

Като завръзка на измисления разказ за станалото по време на турския съд в София, Цанев използва записаното в протокола на правителствената съдебна комисия при очната ставка на Левски с Вутьо Ветьов. Тя е проведена на 8 януари 1873 г. за изясняване на случката с двамата в Ловеч. На 14 август 1872 г. Левски решил да направи обир в една богаташка къща и взел за помощник Вутьо. Избрал празничен ден, когато домочадието на богаташа не било в къщи. Докато извършвали обира, обаче, в двора влязъл слугата – двадесет годишен момък (така казват ловченци, Вутьо пред съда го нарича „момче”), видял крадците и се развикал. Левски се уплашил, че ще го заловят и тъй като слугата не спрял да вика, го наръгал с камата си, след което двамата с Вутьо избягали. Впоследствие наръганият починал.

Левски е описал тази история в писмо до Любен Каравелов от 25 август 1872 г. Вутьо Ветьов я разказва пред правителствената комисия, а преди това - пред следствената комисия на Мазхар паша. „Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловченско нападение”, призовава Али паша Вутьо в присъствието на Левски. Това е отбелязано в протокола за разпита, проведен на 8 януари. Вутьо разказва.

За да бъде ефектът при установяване на „предателството на Каравелов” по-силен, Цанев прибягва до драматургичен трик: не представя историята с обира и убийството в завръзката, а оставя това да бъде изяснено по-нататък в театралното действие, когато турският комисар хаджи Иванчо Пенчович чете въпросното писмо пред правителствената комисия и разпитвания Левски. При изготвяне на сценария си Цанев е използвал описанието на съда срещу Левски, направено от поп Минчо Кънчев във „Видрица” и повторено от Стоян Заимов във „Васил Левски Дяконът”.

Следващите редове ще бъдат цитирани, както са в „Български хроники”:

„Вутьо Ветьов от Видраре… упорито повтарял в съда:
- Видях го: Левски хвана момчето и заби камата в корема му!
Според шериата и тогавашните турски закони за убийство се присъждало смърт, а и за турския съд било изгодно да изкара Левски криминален престъпник - Левски знаел това и затова категорично и докрай отричал:
- Не познавам този човек, той лъже!
Вутьо чак се разплакал от обида:
- Каква полза имам да лъжа бе, Дяконе? - и още по-подробно обяснил на съда: - Той дори улови момчето с лявата си ръка, опря го до стената и го удари с дясната си ръка. И ръката му беше кървава до лакътя.
- Дяконе, ти чу какво казва Вутьо Ветьов, какво ще кажеш ти? - попитал председателят на съда генерал Али Саиб паша.
- Никога не съм виждал този човек - отвърнал Левски.
- Дяконе, защо отричаш? - усмихнал се Али Саиб паша. - Ето всичките ти писма.
И Али Саиб изтърси пред Левски чувалът с книжата: писмата, протоколите и уставите се разпиляха по пода близо до краката му - това наистина били писмата му, писани до Букурещкия Революционен Централен Комитет и лично до Каравелов.
Левски онемял - не вярвал на очите си! И в главата му проехтели думите, които някой си му бил пошепнал преди две години:
- Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде…
Сигурно и ти си смаян, читателю. Овладей се…
…………………
Сега, читателю, запази спокойствие и гледай внимателно какво става в съда.
Али Саиб взема едно от писмата, подава го на хаджи Иванчо хаджи Пенчович и му казва:
- Чети, хаджи!”

Тук драматургът Цанев дава информация за хаджи Иванчо, след което отново насочва вниманието към случващото се „на сцената”:

„… Но да продължим съдебното театро. Хаджи Иванчо хаджи Пенчович поема писмото, разгръща го, ръцете му треперят:
- „Бае Любене..."
- Не цялото - спира го Али Саиб. - От тук до тук.
Хаджи Иванчо хаджи Пенчович започва да срича:
„С още един другар по пладне в Ловеч всред града, преоблечен..."

По-нататък следва описание на случката в Ловеч, както я е предал Левски в писмото си до Каравелов:

- „…тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир, а това куче не дал ни пара, напсувал ги и укорил ги, че били разваляли спокойствието им - на шкембетата?Аз исках да го... и парите му..., но както правих сметката си в къщи, на пазарят не излезе така, а да видиш каква! Фамилията му отишла беше на Троянския манастир, според както изпитах. Изпочупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гроша. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той, нямаше да стане никакъв шум, но 3 часа по европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте, хора! - вика и се бори с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били...”

Съдържанието на писмото беше цитирано, за да се види защо Левски не може да бъде сравняван с Исус. Защото е нарушил две от „божиите заповеди”: „не кради” и „не убивай”. (Марк 10:19)

Вутьо разказва историята по малко по-друг начин: „Дойде слугата… Щом ни видя, той започна да вика. Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках пред вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре и видях – Левски хванал момчето и забил камата в корема му…”

Разбира се всеки има право на авторска импровизация, макар че в случая със съда тя е неуместна, защото разпитите на Левски са протоколирани и нито на 8 януари, нито през останалите дни, когато е разпитван той, е ставало дума да са четени негови писма до Каравелов. Пък и със сигурност Али Саиб не е знаел български, та да посочи на хаджи Иванчо от къде да започне да чете. Но Стефан Цанев си е позволил нещо, което е недопустимо от морална гледна точка: измамил е читателите си относно съдържанието на чувала, като им е поднесъл една лъжа, обяснявайки им, че това уж вече било публикувано и то от двама автори.

Лъжа е отбелязаното: „Али Саиб изтърси пред Левски чувалът с книжата: писмата, протоколите и уставите се разпиляха по пода близо до краката му - това наистина били писмата му, писани до Букурещкия Революционен Централен Комитет и лично до Каравелов.” Измамата пък, идва от допълнителната бележка на Цанев, че написаното е „според поп Минчо Кънчев („Видрица”) почти същото е и в „Левски пред съда” на Стоян Заимов”. Така незапознатите със сведението, отпечатано в посочените биографични произведения, се подвеждат и остават с впечатление, че и там е написано, че в чувала са били писмата на Левски до Каравелов.

Според Кънчев и Заимов обаче, Шакир паша бил този, който изсипал в съдебната зала „чувалът с книжата”. За тях Али Саиб паша непосредствено преди това е съобщил, че са „намерени в домовете на арестуваните комити”. Разбира се и тук твърдението, че пред Левски бил изсипан чувал с книжа няма документално покритие. Но описаното поне не противоречи на известното, че „вредните книжа” са иззети от членовете на комитетите в България.

За каква точно измама става дума, се вижда от факсимилетата на текстовете на Стефан Цанев и Стоян Заимов.

post-2642-0-03050300-1442739785_thumb.pn
Факсимиле от книгите „Български хроники” на Стефан Цанев (вляво) и „Васил Левски Дяконът” на Стоян Заимов (вдясно).

Съдбата на писмата на Левски до членовете на ЦК във Влашко

„Съдебното театро”, сътворено от Цанев в защита на тезата му, че „българският Исус” е бил предаден от Каравелов, го е поставило в затруднение. Защото възниква въпросът: как така се знае текстът на писмото на Левски, което чете хаджи Иванчо, след като то би следвало след приключване на съдебния процес да е занесено в Цариград. А в протоколите не е записано неговото съдържание. Опитният писател, обаче, му е намерил „колая”. Още в началото на разказваната от него история за залавянето и разпитването на Левски, е представил следната „легенда”:

„Левски е имал невероятно чувство за историчност, той е пишел всичките си писма в два екземпляра: единия изпращал на адресата, най-вече на Каравелов в Букурещ, другия екземпляр пазел за своя архив - както сам пише в едно от писмата си: водя дневник на сичките боклуци и добри работи, от когото се извършват. Както ще видим по-нататьк, архивът на БРЦК в Букурещ изчезва по един не много загадъчен начин, а след залавянето на Левски, което ще стане след малко, на другия ден - разказва по-късно Мария Николчова - надвечер гледам: конят му иде, рие пред портата. Въх! - рекох и го пуснах. Гледам: самара на него, цял-целеничък. Разпарам го - вътре всичките книжа на Дякона. Пъхам ги в една газена тенекия, заравям тенекията зад къщата... Ако да не беше оцелял по този странен начин архивът на Левски, нямаше да знаем почти нищо за този потаен човек, защото именно тези писма и документи, изписани с характерния волеви почерк на Апостола, са най-достоверният извор за неговите дела и идеи.”

Действително, в писмото си до Данаил Попов от 10 май 1871 г. Левски го наставлява: от писмата, които му изпраща, за да ги препрати по-нататък на крайните получатели, да вади копия и ги задържа за себе си. „И аз оставям копие на всяко писмо”, твърди Апостола. Написал е това, за да окуражи съратника си. Иначе в неговия архив не се вижда системно да е правил копия на писмата си. Има започнати и недовършени, има завършени, но неизпратени писма. Вероятно заради допълнителните поправки те са преписани наново, а черновата е останала като копие. Има и чернови на окръжните писма, на заплашителното писмо до чорбаджиите и други, от които се е преписвало, за да се съставят отделни писма до конкретните получатели – лица и комитети.

Не е вярно твърдението, че „той е пишел всичките си писма в два екземпляра: единия изпра¬щал на адресата, най-вече на Каравелов в Букурещ, другия екземпляр пазел за своя архив”. Стефан Цанев е трябвало да се запознае по-добре с историята на документите на Левски, съхранявани в Българския исторически архив на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Публикуваните в няколко издания текстове на писмата му до председателя на БРЦК Любен Каравелов и секретаря Кириак Цанков са взети от писмата, съхранявани в този архив, но те не са преписи.

Крумка Шарова в статията „Документите на Васил Левски”, включена в издадения през 2000 г. сборник „Васил Левски. Документи. Том 1 – факсимилно издание на документите”, обяснява: „Това, което съдържа архивният фонд на В. Левски в Българския исторически архив при НБКМ не е постъпило в този си вид, както например личните архиви на Г. С. Раковски, П. Хитов и др., а е формирано късно – през 50-те години на XX в. при преструктурирането на придобитата в различно време документация на революционното движение и специално на БРЦК. За да се обособи фонд на името на Левски са изтеглени документи от Ловчанския архив, от фондове на частни комитети, от по-късни постъпления, от предадения от наследниците на К. Цанков архив на БРЦК в Букурещ, който е съдържал в първоначалния си вид, освен материалите на Централния комитет в Букурещ, и документите, пазени от Л. Каравелов и Д. Хр. Попов, които те по сведение на Цанков, са му предали през 1872-1873 г., за по-сигурното им опазване, когато след политическите разкрития след Арабаконашкото нападение Високата порта предявява искания към румънското правителство да ѝ предаде Каравелов, а Д. Хр. Попов също е под наблюдение.”

post-2642-0-14679100-1442739794_thumb.pn
Извадка от описа на съдържанието на книгата на Д. Страшимиров с писмата изпратени от Левски. С точки са отбелязани писмата до членовете на БРЦК във Влашко.

През 1929 г. Димитър Страшимиров издава сборник от документи и спомени, озаглавен „Васил Левски. Живот, дела, извори. Том I – извори”, в който публикува всички известни до тогава писма, написани от Васил Левски или изпратени до него. Тук е показана извадка от описа на съдържанието на книгата, в която са посочени писмата, изпратени от Левски в периода юни-декември 1872 г. Това е времето след избирането в Букурещ на ръководството на БРЦК начело с председателя Любен Каравелов, подпредседателя Кириак Цанков и секретаря Олимпи Панов, до залавянето на Апостола.

С червена точка са отбелязани писмата, за които Страшимиров е посочил, че тогава са се намирали в Народната библиотека в архива на Кириак Цанков. Същите днес са разпределени в съответните архивни фондове на Любен Каравелов, Кириак Цанков и Данаил Попов. Писмо № 97, което е адресирано вероятно до Каравелов (Байо!), изглежда не е изпратено, защото в архива на Цанков щеше да бъде и писмото, достигнало до получателя. Съдържанието на това писмо е запазено в Ловчанския архив в препис, направен от непознато лице. За писмо № 90 до Данаил Попов или е пропуснато да бъде отбелязано, че е било в архива на Цанков, или Попов не му го е предал и по друг начин то е попаднало в архива на Народната библиотека.

post-2642-0-07717800-1442739802_thumb.pn
Писмо на В. Левски до Л. Каравелов, запазено от Кириак Цанков и предадено в Български исторически архив от наследниците му

Кириак Цанков е запазил и писмото на Левски до Анастас п. Хинов от 25 август 1872 г., № 91 в описа на Страшимиров. В писмото ръководителят на БРЦК в България, жегнат от критиките на помощника си, го заплашва с революционен съд. Затова изпраща писмото на членовете на Централния комитет в Букурещ заедно с писмото на Анастас с критиките към него, за да отсъдят те „кое писмо има право… съобразно с правилата на устава”. Каравелов и Цанков обаче, не са удовлетворили желанието на Левски, вероятно приемайки искането му за съдене на критикувалия го за прекалено. Затова и не са върнали писмото. Може да са взели отношение по въпроса, но писмо с такова съдържание не е налице днес в българските архиви и не знаем какво е било конкретното становище на дейците от Влашко.

post-2642-0-24901000-1442739810_thumb.jp
Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов от 25 август 1872 г. с разказа за убийството в Ловеч, предадено в БИА от наследниците на Кириак Цанков. Има оригинален подпис: Аслан Дервишоглу Кърджалъ. Подпечатано е с печата на Българския централен революционен комитет, който Левски не е давал на никого.

Документите опровергават написаното от Стефан Цанев за Левски в „Български хроники” , където той си е послужил с измама и невярно представяне на историческите факти, за да защити своята предпоставена етическа кауза. Опровергават и тези, които твърдят, че архивът на БРЦК е откраднат и донесен в София, за да бъде използван срещу Апостола. Истината е, че писмата му до Каравелов, Цанков и Попов са запазени в автентичен вид и днес се съхраняват в Народната библиотека в София.

Левски е заловен с документи и писма

До тук стана дума за част от архива на БРЦК от 1872 г. – писмата на Левски до Любен Каравелов, Кириак Цанков и Данаил Попов във Влашко. Има обаче и други писма, които също са били част от въпросния архив: писмата на Любен Каравелов и Олимпи Панов, а вероятно и на Кириак Цанков до Левски. Ако архивът на последния действително е бил запазен в цялост, всичките писма трябваше да са налице.

Необходимо е да се направят някои уточнения по дискутираната тема. До общото събрание в Букурещ през април-май 1872 г. БРЦК, наричан ЦБРК, се е състоял само от комитетите в България. Единственият им ръководител е бил Васил Левски и това се вижда от писмата и документите от това време. Във Влашко Апостолът е кореспондирал главно с Данаил Попов, който е препращал писмата до другите дейци там, в Русия и Сърбия. Едва след напускане на Букурещ в края на юни 1872 г., Левски започва по-усилена кореспонденция с избраните председател на БРЦК Л. Каравелов и членове на ЦК, възлагайки им разни задачи или оплаквайки се от помощниците си.

От публикуваните през 1929 г. от Димитър Страшимиров писма се вижда, че до общото събрание е отбелязано само едно писмо на Левски до Любен Каравелов, като то е недовършено и не е изпратено. Вярно, от началото на 1871 г. до провеждане на събранието следващата година, Апостолът е поддържал връзка с Каравелов, но писма не са запазени. Възможно, защото Левски не е преписвал и оставял копия, а вероятно и защото Каравелов не е запазвал получените писма, тъй като той още не е бил ръководно лице и писмата на Левски, макар той да е начело на създадения в България ЦБРК, са били на практика частни.

Първите писма до Каравелов, Цанков и Панов се появяват, когато Левски си е тръгвал от Влашко обратно за България. В извадката от книгата на Страшимиров има печатна грешка: писма № 64 и 65 не са от IV, а от VI. 1872 г. От тогава до залавянето на Апостола, са запазени негови писма до Любен Каравелов – 8, до Кириак Цанков – 4, до Централния комитет в Букурещ - 2, до Олимпи Панов - 1. (Писмо № 88 е до ЦК в Букурещ, а не до ЦК в Ловеч).

post-2642-0-92254900-1442739817_thumb.pn
Извадка от описа на съдържанието на книгата на Д. Страшимиров с писмата изпратени до Левски. С точки са отбелязани писмата, изпратени от членовете на БРЦК във Влашко.

Що се отнася до обратната кореспонденция – писмата от Букурещ до Левски, за същия период Страшимиров е отбелязал налични три писма на Каравелов. 348 и 349 имат едно и също съдържание: едното е оригинал, а другото копие. 346 също е оригинал. Оригиналите на последните две писма не са от архива на Левски. Те са запазени в Търново, а на него са занесени копия от тях. От останалите членове на ЦК няма запазено нито едно писмо.

Този факт не се дължи на неизпращане на писма от БРЦК в Букурещ. В писмото си до Каравелов от 25 август Левски посочва, че на 6 август получил негово писмо от 26 юли, заедно с писмо на Панов. В писмото си, пак до Каравелов, от 16 септември, Левски му пише: „току що получих писмото ти от 19 август”. Тези три писма не са намерени в архива на Левски. Те вероятно са попаднали в турски ръце.

При залавянето на Васил Левски у него е имало документи, които са го компрометирали пред правителствената комисия и са го накарали да признае някои факти. За това споменава австро-унгарският консул в Русе О. Монтлонг в писмо от 12/24 януари 1873 г.: „Отначало Диаколевски (Дякон Левски – бел. К. Г.) отричаше и само при наличие на намерените у него писма, както и на няколко други, попаднали преди това в ръцете на властите, започва да признава.”

„Няколкото други писма” очевидно са тези, които Левски е изпратил до комитетите в Тетевен и Орхание и са били заловени с останалите документи от техните архиви. Стоян Заимов в описа на чувала отбелязва, че имало писма с подпис на Левски (Дервиш Оглу Аслан). Но е пропуснал да отбележи, че има и адресирани до същия, т. е. получени от Апостола.

По нататък в разказа си, когато използва записките на поп Минчо Кънчев, Заимов отбелязва, без явно да осъзнае за какво иде реч: „Пенчович майсторски дешифрира с лозинката едно писмо, адресирано до Кешиш Парвана и го поднесе на виновника…” Става дума за писмо, което е адресирано до Левски, т. е. получено е от него и е намерено при залавянето му. Поп Минчо е разбрал за това и дори се е опитал да предаде псевдонима на лицето, до което е изпратено писмото, но не го е знаел и е импровизирал. Например, в писмото, изпратено в края на октомври по повод пристигането на Пеев в Букурещ, Каравелов е използвал вместо името на Левски псевдонима Кърджалъ Мустафа. А се е подписал като Л. Куручешмели. Това писмо обаче, не е шифровано.

post-2642-0-28718800-1442739827_thumb.pn
Извадка от протокола за очната ставка на Левски с Дидьо Пеев

В ръцете на турската полиция е попаднало и тескерето, издадено на името на Дидьо Пеев, с което Левски е пребивавал във Влашко и изглежда след това не го е върнал на притежателя му. При очната ставка с помощника му, проведена на 6 януари 1873 г., Левски отрича да е ходил с него в Ловеч и Пловдив по комитетска работа. Разпитващият му казва:„Между книжата ти е и тезкерето, издадено на името на Дидьо Пеев и то е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!”. Тогава Левски признава, че за да отиде в Пловдив, поискал човек, изпратили му Дидьо.

На 2/14 февруари 1873 г. Монтлонг съобщава още подробности: „Било намерено едно писмо от считания за умрял по времето, когато Мидхад паша беше генерал-губернатор на вилаета, съзаклятник Филип Тоти, от което се разбира, че същият понастоящем пребивава в Одеса. У Диаколевски било намерено писмо (вероятно от Букурещ) след аферата от Орхание, което гласи: той трябва да се постарае на всяка цена да освободи от затворите компрометираните при обира комитетски хора.”

Първото писмо, което е на Филип Тотю, трябва да е от 1871 г. На 18 април Левски е изпратил писмо-отговор. „Сами или с някои йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си, тия две главни предложения…”, резюмира той накратко какво му е писал войводата от Одеса. Едното предложение било, да се изпрати до руския император изложение с „подписи от всичко Българско”, с молба за помощ. А второто, е относно спора между Тотю и Левски за времето, когато трябва да се обяви въстание – през зимата или през лятото. В писмото става дума и за 3 000 пушки, които се намирали на разположение на Одеското настоятелство и с тях Филип Тотю искал да въоръжи чета и да премине през лятото в Балкана.

Че действително става дума за това писмо, доказва сведението на германския консул в Русе М. Калиш от 11/23 ноември. В него се отбелязва: „У участниците в обира са били намерени също много компрометиращи книжа, в които се говорело за въстание през лятото, за което на българите е обещана помощ от Русия”. Калиш не е точен: Левски е съден заедно с участниците в обира, но не е взел участие в него. Вероятно немецът не е знаел у кого точно е намерено писмото. И помощта от Русия не е обещавана, а искана.

Второто писмо, за което става дума, действително е от Букурещ. Изпратено е от Бако Бакалов Бочуковлу, т. е. от Любен Каравелов на 30 октомври 1872 г. Получено е в Търново. След като Христо Халача го носи в Ловеч, но не намира там Левски, Матей Преображенски го открива в Стара Загора и му предава копие от писмото. В него Каравелов съветва Апостола: „употребете всичките си сили, за да земете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено”.

За другите документи, които е носил Левски, можем да добием някаква престава от съдържанието на протокола с присъдата на Левски. Там е отбелязано, че от заловената негова кореспонденция се установило положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко. Интересно е, че е пропусната Русия.

Очевидно Левски е носил със себе си някои от получените писма от Любен Каравелов, Филип Тотю, може би и от Панайот Хитов, който е пребивавал в Белград. В писмото на английския консул в Русе Р. Далиел от 5/17 февруари 1873 г. също е отбелязано: „От комисарите научих, че намерените документи се състоят главно от кореспонденция между българи в Одеса, някои от които водачи от 1867-1868 г., и българи в Букурещ…” Филип Тотю от Одеса е бил водач на чета през 1867 г., а българите в Букурещ трябва да са Каравелов, Цанков и Панов. Точно техните писма, на които се вижда, че Левски е отговарял, липсват в спасения негов архив, скрит в самара на коня, с който са пътували той и Никола Цвятков до Къкрина.

Своеобразно потвърждение, че става дума за писма от ЦК в Букурещ, намираме и в казаното от Левски пред съдебната комисия на 6 януари 1873 г.: „Каквото и да се съобщаваше на комитетите, идваше отвъд, от Букурещкия централен комитет”. Това не е вярно, но разпитваният е искал да скрие, че той е върховният ръководител на комитетите в България и е използвал като алиби заловените у него писма на членовете на ЦК в Букурещ. Затова си позволява да разкаже и за второто писмо на Каравелов от 2 или 9 (според Заимов) ноември, с което официалният председател на БРЦК приканва Апостола да вдигне въстание.

Изглежда копието от това писмо, пак предадено на получателя от отец Матей, също е попаднало в турски ръце. В него официалният председател на БРЦК е отбелязал: „По преди ви писахме и подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ви обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от нашата страна и подигание на революцията… обаждаме ти само, че трябва да вървиш на бой без да губиш ни минута”.

Връзка с писмото на Филип Тотю се вижда също в протокола за разпита на Левски на 9 януари. Тогава той разказва за „пълномощник на одеските българи”, който показал фалшив списък с 4500 българи, които били готови да преминат в България.

Последствията от неспазването на законите на конспирацията

При изобличаването на Левски турската съдебна комисия е взела предвид не толкова показанията на заловените негови сподвижници, колкото съдържанието на писмата, които той е носел със себе си. В протокол № 15 с определената му присъда се казва: „От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона някои българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България.”

В революционното си дело Левски е използвал конспиративни практики. Приема се, че в условията на чуждата турска власт, това е било неизбежно и той се е справял добре. Пропуснал е, обаче, при боравенето с кореспонденцията да въведе спазването на най-важното конспиративно правило: „След прочитане да се изгори!” В резултат, при опит да изнесе архива си от Ловеч е заловен. Документите са били толкова много, че не са се събрали в самара на коня и Левски е взел някои от тях в дисагите си. Впоследствие намерената у него кореспонденция го уличава, че е организатор на бунт срещу турската власт.

Сподвижниците му не са могли да отрекат участието си в революционния комитет, след като у тях също са намерени компрометиращи книжа. Апостолът е призовавал Данаил Попов да прави преписи от писмата и му е дал съвет: „Твоите писма да ги не държиш у вази”. Турските власти обаче, са се добрали до книжата на Тетевенския и Орханийския комитет, въпреки, че са били заровени.

И при изяснените обстоятелства около съдебния процес срещу Васил Левски могат да се намерят умове, които да видят в разконспирирането му пак: „Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде”. Но какво е виновен Бае Любен, че „имащият невероятно чувство за историчност, който е пишел всичките си писма в два екземпляра”, както някои възприемат дейността на Апостола, е тръгнал да бяга от турската потеря с призива за въстание на Каравелов в дисагите.

На практика многото печатна и писмена документация, която е съпровождала дейността на българските комитети, ръководени от Левски – устави, квитанции, отпечатани писма, окръжни писма, е улеснила съдиите при доказване на извършените от членовете на тези комитети и ръководителя им наказуеми действия срещу турската държава.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Използвана литература:

1. Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 158-159, 165-166.
2. Стоян Заимов. Миналото (очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 година). С., 1983, с. 265-270, 630.
3. Стоян Заимов. Васил Левски Дяконът, С., 1895, с. 142-144.
4. Поп Минчо Кънчев. Видрица. С., 1983, с. 300.
5. Българско националнореволюционно движение 1868-1874. Чуждестранни документи. Том 2: 1872-1874. С., 1992, с. 231, 232, 265, 328, 365-366, 374,
6. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (Документи от турските архиви). С., 1952, с. 12, 74-77, 191, 192, 194, 203-204, 206, 226, 260.
7. Васил Левски. Народе???? (писма, личен бележник). С., 2002, с. 61-64, 78, 259-262, 263-267, 272.
8. Васил Левски - документи. Автографи, диктувани текстове, документи, съставени с участието на Левски, преписи, фотокопия, публикации и снимки. Том 1. Факсимилно издание на документите. С., 2000, с. XXIV, 187-190, 558-561, 564-571.
9. Стефан Цанев. Български хроники 1453-1878. Том 2, допълнено и поправено издание. С., 2007, с. 174, 180-184.
10. Димитър Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. Извори. С., 1929, с. IV-V, IX, 25-28, 161-164, 382, 383-384.
11. Христо Иванов - Големия. Спомени. С., 1984, с. 83.

Редактирано от К.ГЕРБОВ
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесен текст!!! И наистина, у нас много са склонни на бързи изводи, особено за предателства. Каравелов е направил опит да укрие книжата и са попаднали в сръбски ръце. Оттам лесно могат да се окажат в турски. Още по-лесно става това и с намирането им у комитетските дейци.

Имайки предвид обаче конкретиката на изявлението на Иванчо Пенчович и случилото се у сръбския консул, може да се направи извод че документите са попаднали при турците и по двата начина - и чрез местни обиски, и предадени им от сърбите или откраднати от тях.

Би трябвало турските протоколи да съдържат данни откъде са постъпили при тях?


Сериозно, подробно, добре аргументирано. Професионална работа. Браво, Гербов! :good:

Присъединявам се, чудесно изследване! Образец!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поздравления за труда! В тази връзка един въпрос - разполагали ли са турците със снимка на Левски, по която да го търсят? Има една версия, че в книжата на БРЦК е имало и снимка на Левски и именно тази снимка им е помогнала, за да го хванат (поне са знаели кого търсят). Има и версия, че граф Игнатиев активно спомага с това турците да се сдобитя с архива на БРЦК (вкл. и снимката на Левски, ако е имало такава). Все пак да не забравяме, че по онова време (а и днес) сърбите не правят нищо без съгласието на руснаците, така че ако наистина архивът е бил при сърбите (което е и най-логично), то не е чудно как се озовал после и при турците. Друг е въпросът, че Л. Каравелов сам е виновен в случая, след като го е поверил на жена си - сръбкиня.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

1.Стоян Заимов във „Васил Левски Дяконът” е написал: „При арестите и обиските в Ловеч, Тетевен, Орхание и Плевен полицията намерила и портрета на дякона Левски. Същият портрет, от който е преснет ликът му, поместен в настоящата биография”. Става дума за фотографията в елипсата. Мазхар паша заповядал да се префотографират около хиляда портрета и да се разпратят до всички полицейски агенти от двете страни на Балкана. Ст. Каракостов в „Левски в спомените” цитира казаното от Никола Цвятков, че когато заедно с Левски и Христо Цонев ги заловили в Къкринското ханче, и ги закарали при каймакаминът в Ловеч, той извадил портрета на Левски в европейски дрехи и го показал на Левски и на другите, Левски отговорил, че не го познавал.

2.Според мен нито сърбите, нито граф Игнатиев имат връзка с „изчезването” на архива на БРЦК в Букурещ. Още отначало го е прибрал Кириак Цанков, а може той по начало да го е съхранявал като подпредседател на БРЦК. Слуховете за „сръбска връзка” имат друг характер. За това става дума по-долу във втората илюстрация.

Известни са две писма на сръбския министър на външните работи Йован Ристич до сръбския депломатически агент в Цариград Филип Христич, от които се вижда, че сръбското правителство през 1872 г. не се е интересувало от българските революционни движения и няма сведения какво става в Орхание, Тетевен и София.

post-2642-0-33785200-1443016373_thumb.pn

Ристич взема отношение и по слуховете, че сърбите са предали българите.

post-2642-0-02479300-1443016382_thumb.pn

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Имам въпрос към Т. Йончев и КГ : в какъв смисъл виждат професионализъм в горното изложение, в исторически , литературоведски или в някакъв друг вид? Защото основната теза на съчинението, което има претенции (поредни) да развенчава исторически заблуди се крепи на едно литературно произведение - първото издание на "Миналото" на Ст. Заимов (и това не е за пръв път). 

Заради това, че Ст. Заимов е съвременник на описаните събития, "Миналото" би могло поне отчасти да се счита за мемоари, но е силно компроментирано от страна на достоверност. Ето какво е мнението на Николай Генчев : "...първото издание на "Миналото", пълно с произволни измислици и сладникави възторзи..." ..."Ст. Заимов с присъщата му безотговорност създава легенди, повечето от които осрамен опровергава още във второто издание на "Миналото".

В обосновката има и един исторически документ, доклада на  О. Монтлонг . От него Гербов прави бомбастичния извод, че у Левски са били намерени писма при залавянето му. Но това противоречи на спомените на Никола Цвятков и на протоколите от процеса срещу Левски.  Никола Цвятков твърди, че Левски успява да скрие вякакви документи, за това е и разкарването до Търново. В протоколите е записано, че писмата, с които разполага съдът са от Левски, с неговия подпис, т.е. това са писма, получени от някой друг и намерени у другиго:

"– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?
-Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение." (разпит от 9 януари 1873)

В самия доклад на О. Монтлонг нещата са записани не точно така, както ги предава Гербов. Сведението не е пряко, а се цитира казаното от някой си Лутероти, който вероятно също не е присъствал, като се знае характера на процеса, а е получавал информация косвено:

"Г-н Лутероти съобщава за резултата от първия му разпит: “Показанията на Дякон Левски като на главна личност представляват най-голям интерес. Отначало Дякон Левски отричаше и само пред наличието на намерените  у него писма,  както и на няколко други такива попаднали преди това в ръцете на властите започна да признава."

Така че едно косвено сведение някак според мен е съмнително да оборва преките доказателства.

В литературоведски аспект също имам възражения. И преди Стефан Цанев в литературата са сравнявали Левски с Христос , още Вазов го прави, след това Яна Язова ...Тук има значение и личното отношение, позицията от която се разглежда не само образът на Апостола, но и цялата история на България. Обаче е загадка каква връзка има архивът на БРЦК с това и с убийството на ратая (то не знам за кой път се предъвква, но са повече от 2).

Относно тезата за нарушените закони конспирацията, с които завършва съчинението също имам възражение. Защото се пренебрегва нещо много съществено за револционната организация,  ръководена от Левски - тя  е тайна , но е и с претенции за легитимност на Привременно правителство, което управлява по свои писани закони, събира средства и ги отчита и даже наказва с една цел - освобождението на България. За това и Левски рискува живота си за да изнесе книжата от Ловеч, а не използва много по-лесния начин да ги унищожи.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По принцип указанието на Левски е било да не се унищожават документи и това е известно.

Иначе комитетският архив е бил в самара на коня на Никола Цветков заедно с джобното тефтерче на Левски и този архив не е попаднал в турски ръце въпреки че коня доста време е бил задържан от турците. Тезата че при залавянето му у Левски са намерени някакви документи може да бъде само едно предположение и хипотеза в опит да се обяснят някои обстоятелства, но не и да бъде приета за установен исторически факт.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

В статията се доказва резюмирано следната теза:

Левски е искал да скрие, че той е върховният ръководител на комитетите в България и е използвал като алиби заловените у него писма на членовете на ЦК в Букурещ, за да отрича това и да набеди тях за ръководители на комитетите.  Тези техни писма, понеже в самара на коня му нямало място, той ги носел в дисагите си (?) и когато турците го заловили, те паднали в ръцете им. Турците са ги имали пред себе си, щом започват да го разпитват и следователно, Левски е бил предател на БРЦК в Букурещ, а не обратното, тъй като целият архив на Любен Каравелов бил у Кириак Цанков, който по-късно го дарил в България. Каравелов е чист като сълза, никакви архиви не е предавал в сръбското консулство, Левски сам си е виновен, че е носел негови писма в дисагите си и така е заслужил своята смъртна присъда. Осанна.

 

Ще се концентрирам само върху една точка, изцяло опровергаваща така изложената от Гербов теза. Ето я и нея:

 

"Що се отнася до обратната кореспонденция – писмата от Букурещ до Левски, за същия период Страшимиров е отбелязал налични три писма на Каравелов. 348 и 349 имат едно и също съдържание: едното е оригинал, а другото копие. 346 също е оригинал. Оригиналите на последните две писма не са от архива на Левски. Те са запазени в Търново, а на него са занесени копия от тях." -

Цитат от Гербов

 

За нас са интересно именно писмата 348 и 349. В статията се твърди, че те имат едно и също съдържание и това е така. Ето какво е то:

Брате В.

По преди ви писахме и подканихме за подвиг, но някак си опипом.

Сега ви обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от нашата страна и подигане на революцията причините които и ти можеш да познаваш, не ще да ти разказваме, а обаждаме ти само, чи тряба да вървиш на бой без да губиш ни минута. На сичките тадявашни юнаци се писа и щат да заминат от среща. Надяваме се за помощ и от С. и Ч.

 

1872

Ноемвр.                                  Кара Мустафа Бучуголу (псевдоним на Каравелов)

 

 

 По същество това писмо подписва смъртната присъда на Апостола. Че турците са го имали още на първия разпит на Левски, свидетелстват неговите отговори, записани в протоколите, както и техните въпроси.

Казва се също в статията на Гербов, че оригиналното писмо 349 не от архива на Левски. Съгласяваме се. Значи остава единствената възможност преписът 348 да е от архива на Левски, а оригиналът 349 да е този, изпратен от Каравелов в Търново.

Добре, но в такъв случай, къде е същото писмо, което е било в ръцете на турците?  Още едно, второ копие на първото ли са хванали те в „дисагите на Левски”?

И как са попаднали и оригиналът, и преписът в описа на Димитър Страшимиров от 1929 г., а едновременно с това в ръцете на турците е съществувал още един екземпляр пак от това писмо? Нали Д.Страшимиров не го е взел от тях, за да го включи в описа си от 1929 г.

Единственият логичен отговор е, че те, турците, са го имали в ръцете си от първоизточника, тоест от архива на БРЦК в Букурещ, чиито държател е бил Любен Каравелов.

Как е попаднало това писмо в ръцете им, вече е друг въпрос, но то е било там, а сега най-вероятно е в турските държавни архиви.

 

Има ли тогава някаква истинска стойност гореизложената накратко теза в тази статия?


 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много си лесен на генералните изводи – посочваш една точка от статията и тя като лайно в каца мед прави негодна цялата статия!

Ама те такива статии се пишат за хора, които са прочели малко повече по въпроса от биографията на Левски от Иван Унджиев. И в статията, освен за писмото на Каравелов, пише и за други писма.

Ти май се подведе от писаното по мой адрес от хора, които изобщо не ми четат статиите. Пък за да повярват в тях, трябва да прегледат поне част от литературата, която съм посочил, че съм ползвал. Което, разбира се не изключва и грешки от моя страна, но не са тези, които ми се вменяват.

Цитат: „По същество това писмо подписва смъртната присъда на Апостола.”

Аз не си спомням да съм твърдял такова нещо. Написал съм: „При изобличаването на Левски турската съдебна комисия е взела предвид не толкова показанията на заловените негови сподвижници, колкото съдържанието на писмата, които той е носел със себе си. В протокол № 15 с определената му присъда се казва: „От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона някои българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България.”

 

Левски има две смъртни присъди:  едната е по чл. 55 и 57 като главатар и подбудител на въоръжено въстание, за което са започнати подготвителни действия с извършването на терористични прояви;  другата присъда е по чл. 174 - за едновременно извършване на кражба и убийство.

Кой може да каже колко са преписите на писмото на Каравелов? В писмото на Левски до сливенци също има препис на това писмо.

569242c71a064_221872..thumb.jpg.a41afbc6

Цитат: „Значи остава единствената възможност преписът 348 да е от архива на Левски, а оригиналът 349 да е този, изпратен от Каравелов в Търново.”

Оригинал е 348, 349 е препис. Страшимиров в „Извори” е отбелязал, че е имал копие от писмото, преписано в Турну Мъгурели от Д. Попов. Значи е имало и такъв препис. На както се вижда от обясненията на автора на сборника, той е сгрешил, като е приел , че именно това копие „е намерило Левски”. Не е знаел човекът, че в Търново също е направен препис, който Миткалото лично е занесъл на Левски в Стара Загора.

569242f5c4618_1872..thumb.jpg.51ddeac17e

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Цитирам Гербов: „Много си лесен на генералните изводи – посочваш една точка от статията и тя като лайно в каца мед прави негодна цялата статия!”

 Великолепно, Гербов! Щом си позволил дори капка катран да падне в кацата ти с мед, не ти е добра кацата.

 Сега по същество:

Приемам че информацията ти „Оригинал е 348, 349 е препис.” е вярна. Моя е неточността.

 Разширяваме верните неща до още едно: че освен преписът от писмото на Д.Попов, за който Д.Страшимиров бърка, че е „намерило Левски” има още най-малко два – този в Ст.Загора и още един от Търново, който очевидно е така нужния ти за статията препис, заловен от турците в дисагите на Левски.

Този препис трябва да е направен след преписа на предишното писмо 347 от 30 октомври, което гласи:

„Брате Василе! Данаил ни телеграфира, че се е уловил Димитър заедно с момците си, намерили ся у Димитра 50 хиляди гроша. Турското правителство е затворило, и постоянно затваря светът, употребете всичките си сили за да земете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено. Здравейте Ваш Бако Бакалов Бучуковлу Послепис: Ако турците гледат на тая работа като на хайдушка, то не ще трябва да са нападат пътниците. Същий”

Това писмо е датирано от 30 октомври 1872. В статията си твърдиш точно за това писмо от 30 октомври, цитирам те:

 

„Изпратено е от Бако Бакалов Бочуковлу, т. е. от Любен Каравелов на 30 октомври 1872 г. Получено е в Търново. След като Христо Халача го носи в Ловеч, но не намира там Левски, Матей Преображенски го открива в Стара Загора и му предава копие от писмото. В него Каравелов съветва Апостола: „употребете всичките си сили, за да земете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено”.

 Но какво става тогава с писмо 348, което в преписа на Д.Попов е датирано от 2 ноември 1872?

 Значи излиза, че Халача е чакал да дойде и второто писмо в промеждутъка от 30 октомври поне до 2 ноември, т.е. изчакал е най малко ДВА дни (откъде пък е знаел, че ще има второ писмо от Каравелов?) взел е и двата преписа от Търново, и ги е отнесъл в Ловеч, но след като не е намерил Левски там, Преображенски пак с двата преписа от Търново открива Левски в Стара Загора, а Левски прави преписи и на двете в Стара Загора, взема преписите от Търново в дисагите си, за да ги хванат за по-сигурно турците, зашива първите преписите от Данаил Попов в самара на коня си (те пък са за историческия архив от който ние да ги гледаме) и така подготвен тръгва към Къкрина.

Гербов, не усещаш ли че и двамата ставаме като „любителите-шахматисти” в романа на Илф и Петров за Остап Бендер и скоро публиката може да ни подгони да ни бие, а „може би и с ритници”? Някак си много заплетено и завъртяно стана и за най-могъщата шахматна мисъл.

Но нейсе, ученото си е учено. Важното е ние да си го удурдисаме и да си го напасваме към „концепцията”.

Все пак, ако можеш, ми обясни, как Христо Халача е взел едно писмо от Търново на 30 октомври, отнесъл го е до Ловеч, върнал се е обратно до Търново, взел е второто писмо от Каравелов, пак го е отнесъл обратно до Ловеч, където да ги вземе и двете Преображенски и всичко това става между 30 октомври и 2 ноември; или пък е стоял в Търново да чака да пристигне и второто, та да ги отнесе на един път в Ловеч, и то само и само да ти излезе пасианса за статията с дисагите? Просто няма начин. Но ледовете се пукат, Господа Съдебни заседатели!

Ако и пък това не е достатъчно, добре – имало е още н-на брой преписи, Левски си е сложил някой от тях в дисагите, та да има алиби за пред турците като го хванат и статията на Гербов да се получи, а Киров да се заяжда дилетантски с него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Цитат: „Великолепно, Гербов! Щом си позволил дори капка катран да падне в кацата ти с мед, не ти е добра кацата.”

Този катран го хвърли ти! В моята каца катран няма.

Цитат: „Все пак, ако можеш, ми обясни, как Христо Халача е взел едно писмо от Търново на 30 октомври, отнесъл го е до Ловеч, върнал се е обратно до Търново, взел е второто писмо от Каравелов, пак го е отнесъл обратно до Ловеч, където да ги вземе и двете Преображенски и всичко това става между 30 октомври и 2 ноември; или пък е стоял в Търново да чака да пристигне и второто, та да ги отнесе на един път в Ловеч, и то само и само да ти излезе пасианса за статията с дисагите? Просто няма начин. Но ледовете се пукат, Господа Съдебни заседатели!”

В статията съм писал, че Халача занесъл в Ловеч писмото на Каравелов от 30 октомври и се върнал в Търново. Миткалото занася в Стара Загора преписи от това първо и от второто писмо от 2 ноември, което през това време пристига в Търново. За това второ писмо съм написал по-нататък.

Не е по темата да давам подробности, не съм ги дал. Важното е, че в Левски е имало препис и от двете писма и това се вижда от показанията на дипломатите и сведенията от протоколите. Това е по-важното!

Мислех, че читателите на статията ще знаят подробностите как достигат въпросните писма до Левски. Който няма доверие на написаното, да намери литературата – ще му стане ясно.

Страшимиров е написал, че е необходимо специално проучване на въпроса с писмата на Каравелов. Тъй като виждам, че си мераклия да пишеш статии, давам ти идея да напишеш такава, като проучиш с. 154-159 от „Спомени за българските въстания” от Никола Обретенов, изданието от 1983 г. и с. 82-83 от „Спомени” на Христо Иванов-Големия, изданието от 1984 г.

Там се дават подробности за двете писма и преписите им, без това на Д. Попов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нито статията ти е негодна, нито катран съм хвърлял, просто имаме различно виждане, и може би съм прекалил с патоса. Но иначе съм ти благодарен, защото ме караш да търся неща, където не съм предполагал, че ще ги открия, а умението да работиш с факти и да ги свързваш в конструкция е впечатляващо добро, честно. Понеже не съм професионален историк, но темата за Левски ме занимава от доста време, научавам немалко и от твоите работи. Няма значение, че имаме принципно противоположни гледни точки. :)

P.S. Все пак ще продължа да ти подлагам на съмнение концепцията, което би трябвало да я направи по-убедителна и жизнеспособна.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Гербов също не е професионален историк, но наистина умението му да манипулира факти е голямо.  Иначе има полза от статиите му, да доколкото предизвикват интерес към детайлите в историята, но също и заблуждават целенасочено.

Според "Васил Левски: Документален летопис 1837-1873" известните писма на Каравелов до Левски след залавянето на Димитър Общи са общо 4 различни (без преписи). Нека приложим метода на Гербов  към този източник:

lk.thumb.png.7863c019d2f7898860211acc1c8

Имаме 4 писма от  Каравелов в Букурещ до Левски и нито един отговор . Според метода, който използваме не може да допуснем, че Левски просто не е отговорил, или че отговорите му са се загубили. Единственият допустим извод според този манипулативен метод е, че писмата-отговори ги няма, защото турците са ги открили в дисагите на Каравелов след неговото бягство от Букурещ. За по-убедително може да добавим и още някое писмо, несвързано с Каравелов или Букурещ,  както е в образеца на метода е направено.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 часа, Doris said:

 Гербов също не е професионален историк

Още от едно време съм останал с някакви впечатления, че е бивш учител по история, сега пенсионер, май нещо съм се заблудил. Интересно какъв е по професия тогава?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Заблудил си се! И не само за това какъв е бил Гербов.

 

А логиката на Дорис направо дрънка! Нещо като: как дяволът чете евангелието.

 

Вие двамцата сте редовните ми опоненти. Поне се опитвате да се впишете като такива. Засега освен констатации, не съм видял някаква обективна критика от ваша страна. Дорис пак демонстрира поредната си неадекватна реакция, показваща пълното неразбиране на написаното по темата.

 

Затова по принцип не вземам отношение към вашите мнения. Но понеже съм възпитан, не върви, след като днес отговорих на Б. Киров, да не отговоря и на вас. По изключение.

 

Във факсимилето, показано по-горе, което трябва да разбие на пух и прах „логиката на Гербов”, има и такава позиция:

 

5693ffd077ebf_1.jpg.f5d4043e17dfa3bb4b2e

Гербов е чел това писмо и логиката му е:  Левски не отговаря на писмата на Каравелов, тъй като на 30 октомври му е написал, че до 30-38 дена ще тръгне за Влашко? И на 12 декември тръгва.

5693fff41e21f_2.jpg.c087894f7f2462a8448b

Какво да пише Левски на Каравелов, след като му е заявил: „Като дойда, ще ви разясня всичко”? Може би: „Аз съм у бай Иван в Царацово. Чакай ме, идвам!” ?

Излагате се!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 39 минъти, К.ГЕРБОВ said:

Заблудил си се! И не само за това какъв е бил Гербов.

 

 

Тогава по-добре отговори какъв си по професия, за да стане поне това ясно :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не бих искал дискусията да придобива личен характер и затова направо се обръщам към К.Гербов по темата на статията му. Нека да приемем, че първата ни престрелка относно двете писма до Каравелов е била с трасиращи и халосни патрони; т.е само са гърмели и осветили позиции, нищо повече.

Веднага пояснявам: ако турските полицаи, заловили Левски, не са били толкова гламави и непрофесионални, колкото са били всъщност, щяха да погледнат и в самара на коня му и тогава всички писма вътре щяха да са в ръцете им.

Щеше ли от това да се промени цялата история с Левски преди и след залавянето му?

Вероятно не особено много, разкритията може би щяха да са по-мащабни. И пак щяхме да сме си на същите принципни позиции с Гербов, макар че нямаше да спорим за писма и дисаги, а за къде-къде по-важни неща. Тоест, още отначало щяхме да заредим с истински патрони.

Дали тези полицаи са били чак дотолкова гламави, че да не направят задължителния при всеки арест опис на личните му вещи? – едва ли, просто защото им е било вменено като задължение. Следователно, някъде в турските архиви по това дело съществува този опис, а там ще пише дали е бил с дисаги Левски, и дали в тези дисаги е имало писма, и кои точно писма са били.

И тук питам Гербов: защо, ако си истински историк и джедай на Силата на фактите (а съм сигурен, че си такъв) не направи всичко възможно да се добереш до сто процента сигурен източник на информация за тези писма и не потърси в турските държавни архиви (минали са повече от 140 години, те не биха отказали такива справки, дори Ватикана беше пуснала агент Тервел в архивите си преди 30-на години), ами трябва да правиш логически заключения от косвени източници – в случая протоколи от процеса и сведения на дипломати. Или чукам на отворена врата? Или не правиш косвени заключения, а имаш преки доказателства? Но както и да е. Това са още бели кахъри.

 

И сега към същността, цитирам Гербов:

Очевидно Левски е носил със себе си някои от получените писма от Любен Каравелов, Филип Тотю, може би и от Панайот Хитов, който е пребивавал в Белград. В писмото на английския консул в Русе Р. Далиел от 5/17 февруари 1873 г. също е отбелязано: „От комисарите научих, че намерените документи се състоят главно от кореспонденция между българи в Одеса, някои от които водачи от 1867-1868 г., и българи в Букурещ…” Филип Тотю от Одеса е бил водач на чета през 1867 г., а българите в Букурещ трябва да са Каравелов, Цанков и Панов. Точно техните писма, на които се вижда, че Левски е отговарял, липсват в спасения негов архив, скрит в самара на коня, с който са пътували той и Никола Цвятков до Къкрина.”

Да допуснем, само да допуснем, че Гербов е прав и Левски е носел със себе си ТОЧНО тези писма, писани ТОЧНО от тези господа, които той изброява. Забележете, Гербов не пише, че Левски е носел у себе си и своите писма до тях, а само ТЕХНИТЕ. Ако това е било така, то логически следва, че за Левски са били особено важни, за да ги носи у себе си, а не в самара на коня си, където, пак според Гербов, пък Левски е пришил СВОИТЕ писма до същите господа. Един вид – техните за него са първостепенни, неговите до тях – второстепенни. Само хипотетично допускам, че Гербов не само предполага, а точно знае, че Левски е направил точно такова степенуване по важност – писмата НА Каравелов, Филип Тотю, Панайот Хитов, Цанков и Панов са близо до тялото на Левски, където той държи и цианкалий за всеки случай (отнема му го Латинеца, докато е бил замаян след залавянето); а писмата си ДО тях Левски смята за второстепенни и държи в самара на коня.

Защо реши така, Гербов, по каква логика, затова няма никакви КОСВЕНИ доказателства, а е само твое лично предположение.

Или пък не? Не е ли предположение?

Това вече е не е халосен патрон, боен е. Чакам.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А не ти ли е хрумвало че получените писма са били в самара именно защото е трябвало да бъдат пратени./по лесно предаване на куриер и т.н./.Левски е трябвало да има паранормални способности за да се сети че ще бъде арестуван в Ккърина и тъпите заптиета няма да намерят писмата в самара.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За тези, които все още следят безсмисления спор, воден от хора, които даже не са разбрали какво общо има „архивът на БРЦК” със „съдът срещу Левски”, ще поясня, че Гербов не е автор на оспорваните твърдения, изложени в статията. Те не са резултата от неговата „логика” – тя идва да потвърди написаното още преди 25 години.

Първото от твърденията, което се оспорва е, че никакви писма, изпратени на Каравелов, не са били на разположение на турската правителствена следствена комисия. Второто оспорвано твърдение е, че на тази комисия са предадени документи, открити у заловения Левски.

И двете „твърдения” неколкократно са посочени в коментариите в сборника с кореспонденцията на чуждите дипломати „Българското национално-революционно движение 1868-1874. Чуждестранни документи. Том 2: 1872-1874. С., 1992”. Този сборник не е съставен от пенсионирани даскали. Негови редактори са проф. Крумка Шарова – завеждащ секцията „История на българския народ XV-XIX“ към Института по история към БАН, и проф. Дойно Дойнов - началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет и член на Изпълнителното бюро на Международния съвет на архивите – ЮНЕСКО.

Конкретно в писмото на Александър Мошнин (руски консул в Русе) изпратено на 1/13 февруари 1873 г. до Николай Игнатиев (руски посланик в Цариград) по повод престоят на членовете на въпросната правителствена комисия в Русе при връщането ѝ в Цариград,  се казва:

5694d42e74b97_2.2.1873.jpg.02af89b074cd7

Коментарът към написаното е:

5694d454e1290_2.2.1873.thumb.png.9493087

По-подробно на намерените у Левски документи, Крумка Шарова се спира в предговора на изданието:

5694d491250c4_.thumb.jpg.e9a8a8aa48a0935

Не съм бил даскал, няма и да бъда. По-едно време се опитвах като на първолаци да обяснявам статиите си, когато се появяваха под тях някакви неадекватни мнения. От известно време насам подбирам кое да коментирам. Така ще правя и за напред. Нали разбирате, че една статия от 30-40 страници не може да се обори с едно: „авторът не е прав, защото Унджиев и Генчев са писали друго”. След тях други автори са ги коригирали и допълнили, ама тези, които оспорват моите текстове, не са ги чели.

Жалко е, че тук, прикриващи се зад фирмата „БГ Наука”, назадничави и непросветени, считащи себе си за големи познавачи, се опитват да оспорят дори и малкият принос, който истинските историци са добавили към проучването на българската история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 17 минъти, К.ГЕРБОВ said:

За тези, които все още следят безсмисления спор, воден от хора, които даже не са разбрали какво общо има „архивът на БРЦК” със „съдът срещу Левски”, ще поясня, че Гербов не е автор на оспорваните твърдения, изложени в статията. Те не са резултата от неговата „логика” – тя идва да потвърди написаното още преди 25 години.

Не съм бил даскал, няма и да бъда. По-едно време се опитвах като на първолаци да обяснявам статиите си, когато се появяваха под тях някакви неадекватни мнения. От известно време насам подбирам кое да коментирам. Така ще правя и за напред. Нали разбирате, че една статия от 30-40 страници не може да се обори с едно: „авторът не е прав, защото Унджиев и Генчев са писали друго”. След тях други автори са ги коригирали и допълнили, ама тези, които оспорват моите текстове, не са ги чели.

Жалко е, че тук, прикриващи се зад фирмата „БГ Наука”, назадничави и непросветени, считащи себе си за големи познавачи, се опитват да оспорят дори и малкият принос, който истинските историци са добавили към проучването на българската история.

Хем имаш претенции да проучваш, хем повтаряш чужди теории. След като даваш подобни квалификации към другите отново ще попитам - каква е професията ти, за да сме наясно какви са точните ти професионални компетенции, след като вече е ясно, че те не са в сферата на историята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гербов си е запазил правото да не ми отговори, което за мен е мълчаливо съгласие като отговор на моя въпрос към него.

Спасибо, Гербов, ты молодец.

Гербов цитира титани на мисълта като Крумка Шарова и Дойно Дойнов, и се подиграва на профаните, които се позоваваме на остарели интелектуално джуджета като Унджиев и Генчев. Ние сме „назадничави и непросветени, считащи себе си за големи познавачи, се опитват да оспорят дори и малкият принос, който истинските историци са добавили към проучването на българската история.

„Скучно, момичета – би казал Великият Комбинатор Остап Берта-мария Сюлейман Бендер.

Удача, Гербов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тъй като Гербов величествено мълчи и не благоволява да ме удостои с отговор, продължавам да му задавам неудобни въпроси.

Как Гербов ще опровергаеш съвсем конкретните твърдения от второто издание на „Миналото” на Ст. Заимов, които сам цитираш:

Цитат от Гербов: „Секретарят на БРЦК Кириак Цанков разбрал за това и наредил на Наталия да изнесе комитетската архива от жилището си и да я скрие в дома на Васа Живаинович, секретар на сръбското консулство в Букурещ, личен приятел на Каравелов и българофил. Турските и румънски шпиони „подушили” къде са пренесени книжата на Централния комитет и чрез шурея на Живаинович, бохем и комарджия, на когото заплатили 500 наполеона, успели да се сдобият с книжата, които занесли в турското консулство в Букурещ. „Свързани грижливо”, те били изпратени по нарочен човек в София до председателя на чрезвичайната (извънредната) комисия Али Саиб паша. „Тия книжа днес за днес се намират в турската държавна архива в Цариград, пришити към делото на арабаконашката случка – обира на хазната от Д. Общи.” С тези уточнения завършва историята си за открадването на архива на БРЦК Заимов. И уверява, че сведенията, които е изложил, му били дадени лично от Наталия Каравелова, Кириак Цанков и Киро Тулешков.”

Ти сам си противоречиш, като казваш, че Заимов е публикувал „опровержение” на слуха за архива на Каравелов, обаче в първото издание на „Миналото”. Значи, според теб, Заимов се опровергава сам в първото си издание, преди да знае какво ще напише във второто. Не е ли това пълно отсъствие на здрав разум – доколкото знам, второто издание коригира първото, а не обратното.Въобще, цялата ти статия е пълна с невероятно слаби точки, и съм склонен да променя мнението си за високия ти професионализъм, май ще се окажат прави колегите за това, че не си никакъв историк, а даскал-дилетант (нищо лично към даскалите, но те работят във вредни условия и подобно на някои други професии получават трайни увреждания).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

К. Гербов: "В ръцете на турската полиция е попаднало и тескерето, издадено на името на Дидьо Пеев, с което Левски е пребивавал във Влашко и изглежда след това не го е върнал на притежателя му. При очната ставка с помощника му, проведена на 6 януари 1873 г., Левски отрича да е ходил с него в Ловеч и Пловдив по комитетска работа. Разпитващият му казва:„Между книжата ти е и тезкерето, издадено на името на Дидьо Пеев и то е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!”."
От това, че между книжата с името на Левски е и тескерето на Дидьо Пеев въобще не следва, че то е намерено у Левски, а още по-малко пък, че въпросните книжа са намерени у Левски.

К. Гербов: "Че действително става дума за това писмо (писмото от Тотю, което според Гербов е намерено у Левски - б. м., сравни с уводния пост), доказва сведението на германския консул в Русе М. Калиш от 11/23 ноември. В него се отбелязва: „У участниците в обира са били намерени също много компрометиращи книжа, в които се говорело за въстание през лятото, за което на българите е обещана помощ от Русия”. Калиш не е точен: Левски е съден заедно с участниците в обира, но не е взел участие в него. Вероятно немецът не е знаел у кого точно е намерено писмото. И помощта от Русия не е обещавана, а искана."
Вероятно немецът е надарен с пророческа дарба, за да предскаже на 11 ноември съдържанието на писмо, което ще бъде намерено уж у Левски, който е заловен месец и половина по-късно, чак на 26 декември.

К. Гербов: "За другите документи, които е носил Левски, можем да добием някаква престава от съдържанието на протокола с присъдата на Левски. Там е отбелязано, че от заловената негова кореспонденция се установило положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко. Интересно е, че е пропусната Русия."
Става дума именно за заловена негова кореспонденция, а не за заловена у него кореспонденция, както се опитва да ни внуши г-н Гербов, макар да препредава почти дословно интересуващия го пасаж, а по-нататък дори го цитира.

К. Гербов: "Връзка с писмото на Филип Тотю се вижда също в протокола за разпита на Левски на 9 януари. Тогава той разказва за „пълномощник на одеските българи”, който показал фалшив списък с 4500 българи, които били готови да преминат в България."
Става дума за случай от края на 1869 г., който няма никаква връзка с писмото на Тотю. За същия случай освен пред съда Левски споменава и  в отговора си на въпросното писмо на 18 април 1871 г.: "С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл."

К. Гербов: "Очевидно Левски е носил със себе си някои от получените писма от Любен Каравелов, Филип Тотю, може би и от Панайот Хитов, който е пребивавал в Белград. В писмото на английския консул в Русе Р. Далиел от 5/17 февруари 1873 г. също е отбелязано: „От комисарите научих, че намерените документи се състоят главно от кореспонденция между българи в Одеса, някои от които водачи от 1867-1868 г., и българи в Букурещ…”"
Изказването на Далиел с нищо не обслужва тезата на г-н Гербов, тъй като не свързва оживената кореспонденция с конкретно лице, а става въпрос за множество от страната и чужбина поставено в контекста на османо-сръбските отношения, а не в контекста на отношенията между въпросното множество и Левски.

Документи
Източник: http://kanchogeorgiev.blogspot.bg/2012/06/pkpkopk.html

Доклад  № 9 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши по сведения на австрийския вицеконсул Лутероти
Русе, 24 януари 1873 г.
Г-н Лутероти съобщава за резултата от първия му разпит: “Показанията на Дякон Левски като на главна личност представляват най-голям интерес. Отначало Дякон Левски отричаше и само пред наличието на намерените  у него писма,  както и на няколко други такива попаднали преди това в ръцете на властите започна да признава.

Доклад № 16 А-В от О. Монтлонг до граф Г. Андраши по сведения от Шакир бей
Русе, 14 февруари 1873 г.
Било намерено едно писмо от считания за умрял по времето, когато Мидхат паша беше генерал- губернатор на вилаета, съзаклятник Филип Тотъо[213], от което се разбира, че същият понастоящем пребивава в Одеса. У Дякон Левски било намерено писмо (вероятно от Букурещ) след аферата от Орхание, което гласи: той трябва да се постарае на всяка цена да освободи от затворите компрометираните при обира комитетски хора.

Доклад  №  426  на д-р  М.  Калиш до Министерството на външните работи в Берлин
Русе, 23 ноември 1872 г.
У участниците в обира са били намерени също много компрометиращи книжа, в които се говорело за въстание през лятото, за което на българите е обещана помощ от Русия.

Политически доклад № 7 от Р. Далиел до министъра на външните работи
 Русе, 14 февруари 1873 г.
[От комисарите научих, че] намерените документи се състоят главно от кореспонденция между българи в Одеса, някои от които водачи от 1867-1868 г., и българи в Букурещ и в страната, някои устави или  правилници за организацията и работата на комитетите.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.01.2016 г. at 21:19, К.ГЕРБОВ said:

Заблудил си се! И не само за това какъв е бил Гербов.

 

А логиката на Дорис направо дрънка! Нещо като: как дяволът чете евангелието.

 

Вие двамцата сте редовните ми опоненти. Поне се опитвате да се впишете като такива. Засега освен констатации, не съм видял някаква обективна критика от ваша страна. Дорис пак демонстрира поредната си неадекватна реакция, показваща пълното неразбиране на написаното по темата.

 

Затова по принцип не вземам отношение към вашите мнения. Но понеже съм възпитан, не върви, след като днес отговорих на Б. Киров, да не отговоря и на вас. По изключение.

 

Във факсимилето, показано по-горе, което трябва да разбие на пух и прах „логиката на Гербов”, има и такава позиция:

 

5693ffd077ebf_1.jpg.f5d4043e17dfa3bb4b2e

Гербов е чел това писмо и логиката му е:  Левски не отговаря на писмата на Каравелов, тъй като на 30 октомври му е написал, че до 30-38 дена ще тръгне за Влашко? И на 12 декември тръгва.

5693fff41e21f_2.jpg.c087894f7f2462a8448b

Какво да пише Левски на Каравелов, след като му е заявил: „Като дойда, ще ви разясня всичко”? Може би: „Аз съм у бай Иван в Царацово. Чакай ме, идвам!” ?

Излагате се!

Все пак, аз мисля, че си се вслушал в критиката ни, щом вече допускаш, че за липса на отговор може да има и друга причина освен попадането му в турски ръце.:) Нищо, че писмото, което цитираш предшества във времето четирите писма на Каравелов и е свързано с уреждане на конфликта между Левски и Общи, а не с много по-сериозния въпрос за въстание, поставен от Каравелов след залавянето на Общи.

Но, това е правилната посока, само че без толкова емоции.

Искам също допълня и по темата за професионализма - не е добре да го свързваме с това кой евентуално какъв е като професия , а с това, което показва тук като капацитет. Мисля, че едно 5 годишно систематизирано обучение във вуз не може да се замени изцяло със самоподготовка. Непрофесионалистите се случва да  правим фундаментални грешки, неприсъщи на професионалистите. Това обаче не означава, че не може да се изявяваме и непрофесионално, а просто да отчитаме възможностите си и да не се правим на това, което не сме. Има много добри непрофесионални статии, книги, мнения. Моят любим исторически автор - Захари Стоянов също е самоук.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ЦИТАТ: К. Гербов: "В ръцете на турската полиция е попаднало и тескерето, издадено на името на Дидьо Пеев, с което Левски е пребивавал във Влашко и изглежда след това не го е върнал на притежателя му. При очната ставка с помощника му, проведена на 6 януари 1873 г., Левски отрича да е ходил с него в Ловеч и Пловдив по комитетска работа. Разпитващият му казва:„Между книжата ти е и тезкерето, издадено на името на Дидьо Пеев и то е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!”."
От това, че между книжата с името на Левски е и тескерето на Дидьо Пеев въобще не следва, че то е намерено у Левски, а още по-малко пък, че въпросните книжа са намерени у Левски.

Точно това е най-сигурното доказателство, че у Левски са намерени книжа и документи. За това съм добавил и тази илюстрация:

569637cf6d777_9..png.2ae2c669c70dc26b3cd

Левски отрича, че е ходил с „тоя”, значи се прави, че не го познава. Но след като му казват, че тезкерето на Пеев е намерено в книжата му (на Левски), той спокойно е можел да каже: „Откъде накъде ще съм ползвал тезкерето на тоя човек, когото не познавам. Кой знае къде сте намерили това тезкере, пък сега казвате, че с него съм ходил във Влашко.” Но вместо това  Левски си признава, че познава Пеев. Значи тезкерето на Пеев е намерено у самия Левски, заедно с други книжа.

По останалите въпроси единствено виждам, че съм сбъркал, като съм посочил писмото на Калиш, като не съм съобразил датата със залавянето на Левски. Подвел съм се, защото за въстание е ставало дума именно в писмото на Тотю до Левски от 1871 г.

В отговора на Левски до Тотьо се казва: „излагате да пренесете трите хиляди пушки из Одеса във Влашка, че да преминете през лятото в Балкана”. По този повод Левски, вече пред съда обобощава: пълномощник на одеските българи”, който показал фалшив списък с 4500 българи, които били готови да преминат в България." Демек, Левски не вярвал, че Тотьо е имал на разположение толкова хора, с които да премине Дунав, за това е приел думите му за фалшиви.

Както казах – не съм безгрешен. Някъде сам си откривам грешките. Не може човек да бъде съвсем изряден за дреболиите. Разбира се, те трябва да се посочват, пък аз съм този, който ще прецени доколко са съществени. Защото, за да стане докрай ясно тази история с писмото на Тотьо, трябва да напиша специална статия, в която да посоча какъв е отговорът на Левски, какво вероятно е съдържанието на самото писмо и как Левски интерпретира неговото съдържание пред съда. Казал е „4500 българи”, вероятно защото е забравил каква точно цифра е посочил Тотьо в писмото, което е чел преди година и половина.

ЦИТАТ: Как Гербов ще опровергаеш съвсем конкретните твърдения от второто издание на „Миналото” на Ст. Заимов, които сам цитираш:

Нямам намерение да опровергавам, защото това са фактите. Не зная защо се е получило така, а и нямам под ръка първите издания на отделните книжки на „Миналото”.

Разбрах, че си мераклия на статиите. Така че, спокойно можеш да напишеш статия, в която да ме опровергаеш. Но нали си наясно, че фактите, които съм посочил, си съществуват и няма начин тях как да опровергаеш. Пък ако можеш да ги сглобиш по друг начин – пробвай!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...