Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Никола Цвятков също ми е изплъзващ се, дали е бил посветен в издайничеството? Той е бил много млад и много неопитен, може би и Сиркови, и Хашнови са му нямали доверие за да му кажат истината, но пък е бил удобен да го жертват.

Споменах по-горе за родствените връзки между участниците в събитията около залавянето на Левски, но ще съм по-конкретен. Никола Сирков и Гечо Хашната всъщност са братя, Гечо Хашната е Георги Сирков - Никола е женен за Мария Сиркова, Хашната за Величка Поплуканова, сестра на Марин Поплуканов, след брака си с Хашната, Величка Хашнова. От своя страна Христо Латинеца и Николчо Цветков са братовчеди, защото Николчо е осиновен син на Иван Крачола /баща на Христо Иванов Големия/, а Христо Латинеца от своя страна е братовчед на Христо Иванов и Никола Цветков, които пък формално са братя. Христо Латинеца е син на лелята на Христо Иванов, сестра на Иван Крачола. Като капак на всичко Мария Сиркова се жени след освобождението за Никола Цветков, който е с десетина години по-млад от нея, това става след смъртта на Никола Сирков, от който брак тя няма деца, но от този с Никола Цветков/Бакърджията имат една дъщеря.

Доста сложно, наистина, но е така, става въпрос за нещо като родова задруга.

От друга страна, поп Кръстьо е напълно външно лице в тази задруга, което е нападнато от Величка Хашнова още преди Левски да стъпи в Ловеч да си търси комитетските пари, тя разпространява слухове, че той подхвърлял фалшиви писма из къра, написани от името на Левски, за което пише и самият Левски. Историята е много заплетена и наподобява Многострадалната Геновева със своята наивна фабула, така че ни си заслужава тук да я разнищвам отново, правил съм го по-горе в темата.

[Borova gora]

Преди 5 часа, deaf said:

Интересен въпрос. Не ми е хрумвал. Едно от възможните обяснения е,че Левски като лидер е бил строг,безкомпромисен,тесногръд,(в добрият смисъл на понятието),жесток,(в Устава е написал,че всеки който бърка в касата на БРЦК ще бъде наказан със "смърт,смърт,смърт") 

В ранните му писма и документи той не е точно това, мисля, че работата на терен го променя, а също и развива някои други негови качества, както и географската дистанцираност от Каравелов, за чиито грешки най-сетне пораства и успява да ги види. На някакъв етап вече си нямат пълно доверие и Общия освен всичко друго изглежда и като пришит към Левски агент на Каравелов, откъдето вероятно идва и част от самочувствието му, че е препоръчан от по-големия шеф, от онзи в Букурещ... 

В този смисъл "строг, безкомпромисен, тесногръд,(в добрият смисъл на понятието) са съвсем на място необходими и абсолютно положителни качества за лидерът по онова време, особено в третата година на обиколките му.

Относно: "жесток, (в Устава е написал, че всеки който бърка в касата на БРЦК ще бъде наказан със "смърт, смърт, смърт")", сега вече знаем от историята какъв национален спорт е била жаждата за келепир и как всеки е бил готов да постави бъркането на кацата в мед над принципи и морал. Той и Стамболов на хартия в поезията претендира, че: "Не щеме ний богатство, не щеме ни пари", обаче в реалността е друг тип политик... На практика точно афера с употребени за лични цели пари довежда до бесилката, но също и до силен удар по цялото революционно движение. Оттук не съм ОК, че е бил "жесток", а по-скоро реалист и достатъчно добър народопсихолог, знаел е къде е слабото място на бай Ганьовци. Плюс, че е бил харизматичен, убедителен и затова идеята за "аристократична дистанцираност" не ми лепне, няма да го последват в комитетите ако не го чувстват близък, поне повечето от тях. Ето защо липсата на проява на опит за възмездие за обесването му ме яде отвътре...

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Споменах по-горе за родствените връзки между участниците в събитията около залавянето на Левски, но ще съм по-конкретен.

Да, родствените връзки, спасяването на фамилните интереси поставени над идеите за освобождението са добра причина Латинеца да не охранява ни с два, ни с един пистолет Апостола в нощта, в който той му е поверил живота си... И най-вероятно е трябвало да бъде на пост... Както и всичко, което Хашлова и роднини надробяват, жалко че не са срещнали заслужено обществено възмездие приживе. 

Затова и се питам дадена ли е наградата за залавянето и как? Съвсем сериозно, Османската империя е държала на думата си, плащала е награди, а Ловшкият каймакамин дори е получил писмено уверение от Цариград, че ще отпуснат още суми извън официално обявената ако бъде хванат баш комитата. Залавяне има, значи и сумата за наградата следва да е дадена колкото и странно да звучи. Това че ние не сме открили някакъв тип квитанция за плащане черно на бяло в архивите поне до момента, това съвсем не означава, че пари не са раздавани плюс друг тип облаги като например ходенето на Хашнова до София, което е било най-вероятно като вид кредит, гаранция за сериозната готовност на държавата да се отчете пред помагачите ако й предадат лидера. 

Но ако няма голяма сума предоставена на един, макар и строго секретно, а множествено малки по 2-3-5 000 гроша за всеки, от Пано Бонжура, дядо Добре до роднинската клика, това наистина би останало по-незабелязано и не би направило голямо впечатление, че някой изведнъж разполага с много пари на ръка. Разбира се, знам за Диарбекирските помощи за Пъшков и Марин Поплуканов, както и за имането в Поплукановия двор, но това може да са били комитетските пари, а защо не и смесени - комитетски и от наградния фонд...

 

Редактирано Декември 24, 2024 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Да, родствените връзки, спасяването на фамилните интереси поставени над идеите за освобождението са добра причина Латинеца да не охранява ни с два, ни с един пистолет Апостола в нощта, в който той му е поверил живота си... И най-вероятно е трябвало да бъде на пост... Както и всичко, което Хашлова и роднини надробяват, жалко че не са срещнали заслужено обществено възмездие приживе. 

Затова и се питам дадена ли е наградата за залавянето и как? Съвсем сериозно, Османската империя е държала на думата си, плащала е награди, а Ловшкият каймакамин дори е получил писмено уверение от Цариград, че ще отпуснат още суми извън официално обявената ако бъде хванат баш комитата. Залавяне има, значи и сумата за наградата следва да е дадена колкото и странно да звучи. Това че ние не сме открили някакъв тип квитанция за плащане черно на бяло в архивите поне до момента, това съвсем не означава, че пари не са раздавани плюс друг тип облаги като например ходенето на Хашнова до София, което е било най-вероятно като вид кредит, гаранция за сериозната готовност на държавата да се отчете пред помагачите ако й предадат лидера. 

Но ако няма голяма сума предоставена на един, макар и строго секретно, а множествено малки по 2-3-5 000 гроша за всеки, от Пано Бонжура, дядо Добре до роднинската клика, това наистина би останало по-незабелязано и не би направило голямо впечатление, че някой изведнъж разполага с голяма сума. Разбира се, знам за Диарбекирските помощи за Пъшков и Марин Поплуканов, както и за имането в Поплукановия двор, но това може да са били комитетските пари, а защо не и смесени - комитетски и от наградния фонд...

Темата е болезнена и неприятна и затова или се отрича, или се премълчава. Моята хипотеза за наградата на роднинската задруга е, че първо те са получили пълна амнистия от османската власт - никой освен Пъшков и Марин Поплуканов не е изпратен в заточение от ловчанския комитет, макар и властите да са знаели поименно всички останали съзаклятници. И второ - комитетските пари, златото, което Левски идва да си вземе от къщата на Величка Хашнова - намереното по-късно злато в двора на същата къща е около 4 кг, по днешни цени 320 000 евра. Това обяснява честите парични преводи до заточениците Пъшков и Поплуканов, които дори отварят свой бизнес като заточеници в Диарбекир.

Левски никога нямаше да си сложи главата в торбата и да влезе посред бял ден в Ловеч, ако не е било това комитетско злато, събирано от него с експроприации от хора като бай Добре и други подобни, основателна причина да го мразят силно.

Има едно огромно противоречие в разказите на Мария Сиркова и първия й покоен съпруг, чийто разказ е документиран от Свещеник Никола Иванов от Ново село по разказ на отец Матей Преображенски /Миткалото/:

„В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата.
„Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза:
„В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”
„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Да, обаче баба Мария Сиркова по-късно ги разправя други врели-некипели. Според нея, Левски я изпратил на вечерната служба на Бъдни вечер /152 години оттогава до днес/ да кажела на Величка Хашнова /Поплуканова/, че Левски щял да я посети на следния ден.

Ха сега де, кой от двамата съпрузи е излъгал: Никола казва, че Левски им заръчал на никого да не казват, че е там, години по-късно жена му твърди, че я изпратил да каже на Величка. Очевидно един от двамата лъже. И тъй като месеци след този разказ Никола Сирков е вече покойник, а баба Сиркова разправя нейната версия след повече от десет години, приемам за чиста монета разказа на Сирков.

Сирков се поминал извънредно скоропостижно, уж от холера, но мълвата твърдяла, че е отровен от местния хекимин /лекар-аптекар/, а като потвърждение на мълвата идва фактът, че веднага след Освобождението Христо Иванов Големия /той е от малцината предани на Левски хора/ идва специално в Ловеч, за да екзекутира този хекимин.

Само факти, нищо лично, вие си правете изводите.

[Skubi]

Кой, кой? Който е откраднал или получил пари. Или този на който е думкал жена му....

В 99,99% зад предателствата има пари или любов.... СМСМ

[К.ГЕРБОВ]

 

Али чауш е казал на Христо Латинеца:
„Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало."

Вероятно Стефан Карагьозов, който е разпознал Левски в Търново, е получил наградата.

Кой е Стефан Карагьозов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Карагьозов

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Моята хипотеза за наградата на роднинската задруга е, че първо те са получили пълна амнистия от османската власт - никой освен Пъшков и Марин Поплуканов не е изпратен в заточение от ловчанския комитет, макар и властите да са знаели поименно всички останали съзаклятници.

Честито Рождество!

За съжаление и пари, и документи, и самия Апостол са били в ръцете им... Чела съм, че след като Марин Поплуканов е свален от власт, те са били толкова мразена заради овластяването си фамилия в Ловеч, че Хъшнова бяга да живее при другия си брат в Трън, ловчанлии не са я понасяли... 

Има още два любопитни момента за мен, къде е поп Лукан когато децата му спретват заговорът срещу лидера, той също е бил член на комитета, но изведнъж фигурата му се изгубва в тези дни. Да, връща се от София след погрешното арестуване и после някак нищо не се чува от него и за него.

Другото, в едно твое изказване по-горе твърдиш: 

"Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това.

Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит."

Не мога да не попитам кой е твоят фаворит? Защото това е преди Поплукановите да се почувстват застрашени, а и поп Кръстьо не включвам тук, имал е безброй възможности да започне да доносничи отпреди, ако го е правил, не месеци, а три години по-рано властта щеше да знае, да знае...

 

[Borova gora]

Преди 10 часа, К.ГЕРБОВ said:

Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало."

Вероятно Стефан Карагьозов, който е разпознал Левски в Търново, е получил наградата.

Кой е Стефан Карагьозов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Карагьозов

Честито Рождество!

Според мен Али Чауш говори за обещаната полицейска награда, не за другата, оповестена за евентуалните помагачи на властта от населението. От Стефан Карагьозов и зет му Левски се е притеснявал доколко ще мълчат и с право, но не ми се струва разпознаване и издаване да са едно и също нещо. Карагьозов го е разпознал, да, но не той го дава в ръцете им. Може и да е получил парична награда, но е досатъчно богат да няма нужда от нея и да не го е направил за пари, а от безизходица в ситуацията.

На самите издайници трябва да е обещавано нещо, няма начин да не е, за да са хем уплашени, хем съблазнени т.е. да имат повече от една причина за действията си. Вариант Ловешкият каймакамин да не е спазил думата си за мен няма, получили са нещо... 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Честито Рождество!

За съжаление и пари, и документи, и самия Апостол са били в ръцете им... Чела съм, че след като Марин Поплуканов е свален от власт, те са били толкова мразена заради овластяването си фамилия в Ловеч, че Хъшнова бяга да живее при другия си брат в Трън, ловчанлии не са я понасяли... 

Има още два любопитни момента за мен, къде е поп Лукан когато децата му спретват заговорът срещу лидера, той също е бил член на комитета, но изведнъж фигурата му се изгубва в тези дни. Да, връща се от София след погрешното арестуване и после някак нищо не се чува от него и за него.

Другото, в едно твое изказване по-горе твърдиш: 

"Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това.

Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит."

Не мога да не попитам кой е твоят фаворит? Защото това е преди Поплукановите да се почувстват застрашени, а и поп Кръстьо не включвам тук, имал е безброй възможности да започне да доносничи отпреди, ако го е правил, не месеци, а три години по-рано властта щеше да знае, да знае...

Честито Рождество!

Писал съм това за "безспорен фаворит" в контекста на преди това цитирания османски документ:

"Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти 

Русе,16/28 септември 1872 г

Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били  определени  в  Плевен  попският  син  Анастас /Анастас Попхинов/,  в  Орхание  –  Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността  [на  вилаета]  през  [територията  на]  Никополската,  Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили  [извършването  на]  тези  [престъпления],  но  се  установи,  че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии,  Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана.

Ето  защо,  ако  разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния  комитет,  то  това  лице  ще  бъде  незабавно  задържано  и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит.

Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 

 

16 септември 1872 " Ес‐сейид Ахмед Хамди

Вие можете да установите кой от членовете на комитета в Ловеч /той на всичко отгоре е бил и негов председател, после заместен от Марин Поплуканов/ не фигурира в донесението на Ахмед Хамди паша. Същият веднага след убийството на слугата духва от Ловеч към Чехия.

Както се вижда от донесението, в средата на септември, след убийството на слугата от 14 август, османската власт е имала пълна "фотография" за структурата на Ловчанския комитет, както и за връзките на този комитет с другите комитети.

Кой е водел кореспонденцията с тези комитети - Иван Драсов.

 

[sir]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Гечо Хашната е Георги Сирков

По едно време в темата не бяхте ли стигнали до заключението, че това трябва да са две различни лица?

И впрочем какво е настоящото ти мнение за Малък Добри Койнов и Добре Механджията - те едно и също лице ли са?

[К.ГЕРБОВ]

Преди 9 часа, Borova gora said:

От Стефан Карагьозов и зет му Левски се е притеснявал доколко ще мълчат и с право, но не ми се струва разпознаване и издаване да са едно и също нещо. Карагьозов го е разпознал, да, но не той го дава в ръцете им. Може и да е получил парична награда, но е досатъчно богат да няма нужда от нея и да не го е направил за пари, а от безизходица в ситуацията.

Захари Стоянов във „Васил Левски - Дяконът - Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът“ и поп Минчо Кънчев във „Видрица“, описват една и съща история: след залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но провокиран от Стефан Карагьозов, който е бил член на  БРЦК, признава, че е Левски. Заимов го описва кото овчар.

Максим Генчев изглежда оттук е взел идеята да покаже във филма си, как Левски сам се предава.

[Borova gora]

Преди 22 часа, Б. Киров said:

Честито Рождество!

Писал съм това за "безспорен фаворит" в контекста на преди това цитирания османски документ:

Излиза, че никой от комитета не е избягал от страх, било е "предателство истинно" като турската полиция първо е изтеглила своите информатори на безопасно разстояние и след това е подготвила удар срещу организацията. 

Драсов не е единственият избягал в този момент. Тъжното е, че е продължил да претендира, че е революционер като вероятно е продължил и да доносничи...

[Borova gora]

Преди 14 часа, К.ГЕРБОВ said:

Захари Стоянов във „Васил Левски - Дяконът - Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът“ и поп Минчо Кънчев във „Видрица“, описват една и съща история: след залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но провокиран от Стефан Карагьозов, който е бил член на  БРЦК, признава, че е Левски. Заимов го описва кото овчар.

Максим Генчев изглежда оттук е взел идеята да покаже във филма си, как Левски сам се предава.

Много белетристика при Захари Стоянов, едва ли "сладките думи" на пашата са били решаващи, но ДА, Стефан Карагьозов е потвърдил кой седи срещу него. Като всеки от ограбените "шкембелии" и той е смятал, че парите му са отишли за личен келепир, а не за народното дело. Но и не са били далече от истината, дори поп Кръстьо отбелязва, че делото за някои членове на комитетите е предлог за лично облагодетелстване. Затова честността на Апостола остава недооценена.

Разбирайки обаче какво е надробил тъст му, зет му Георги Момчев твърди, че  двамата са искали да откупят Апостола, успял е да получи съгласие лекар да го прегледа... За лекарят има доказателство, че е прегледал Левски, за опит за откуп няма данни.

За честта на поп Кръстьо, не е бил той разпозналият го, макар да е бил повикан часове преди това в конака в Ловеч. Истината е, че тези, които залавят Левски са знаели кой е, трябвало им е само нечие потвърждение. Затова и се питах за наградата за Ловешките издайници, кой, как и какво е получил, монетна и немонетна награда...

 

 

[Б. Киров]

On 25.12.2024 г. at 14:10, sir said:

По едно време в темата не бяхте ли стигнали до заключението, че това трябва да са две различни лица?

Бяхме, със Стаски, той твърдеше, че има източник, но не го цитира, но написа, че Гечо Сирков е бил в Белград от 1860 до края на 1862, а първородния син на Хашнови, Лукан, е роден в началото на 1862, след което се съгласих с него. Но в уикипедия са посочени като братя на базата на публикувана книга на Любомир Дойчев, "Съратници на Апостола". Сега като се върнах назад в темата, съм склонен да приема мнението на Стаски, защото в анкетата на Данаил Кацев–Бурски за вуйчо на Хашнов е посочен богат българин на име хаджи Мичо, съсед на Хашнови и колаборатор с турската полиция, а Сиркови имат родствена връзка с Христо Иванов Големия, всъщност са братовчеди.

On 25.12.2024 г. at 14:10, sir said:

И впрочем какво е настоящото ти мнение за Малък Добри Койнов и Добре Механджията - те едно и също лице ли са?

Не, не са, Гербов беше цитирал конкретен източник, че са две различни лица, след което не съм дискутирал дали е един и същ.

Всъщност дали Гечо Сирков е Гечо Хашната, и дали Добри Койнов е Добре Механджията, в целия контекст на темата, няма кой знае какво значение, всички тези персонажи са второстепенни действащи лица.

[Borova gora]

Има още нещо, което все ми убягваше. Много свидетелства има, че Левски е заловен на разсъмване, че Николчо Цвятков е запалил свещ вътре, която заптиетата са приели като сигнал...

Но в публикуваните протоколи от разпитите на Апостола той твърди, че: "Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка." из ШЕСТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, 9 януари 1873 година

Десет часа не е призори, светло е, няма нужда от свещ дори през декември. Някой дали информация кое от двете твърдения е вярното?

[Borova gora]

On 24.12.2024 г. at 21:01, Б. Киров said:

Сирков се поминал извънредно скоропостижно, уж от холера, но мълвата твърдяла, че е отровен от местния хекимин /лекар-аптекар/, а като потвърждение на мълвата идва фактът, че веднага след Освобождението Христо Иванов Големия /той е от малцината предани на Левски хора/ идва специално в Ловеч, за да екзекутира този хекимин.

Аз смятах за факт, че е починал от чернодробна цироза, но сега по празниците видях познат лекар, за алкохолната цироза той твърди, че не е възможно за няколко месеца да го повали, по-вероятно няколко години са необходими, за да я развие т.е. възможността да са му помогнали с отрова не е изключена. Тогава въпросът е кой и защо би искал смъртта му и дали е свързано със залавянето на Апостола...

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Има още нещо, което все ми убягваше. Много свидетелства има, че Левски е заловен на разсъмване, че Николчо Цвятков е запалил свещ вътре, която заптиетата са приели като сигнал...

Но в публикуваните протоколи от разпитите на Апостола той твърди, че: "Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка." из ШЕСТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, 9 януари 1873 година

Десет часа не е призори, светло е, няма нужда от свещ дори през декември. Някой дали информация кое от двете твърдения е вярното?

Допитах се по този въпрос към ChatGPT и ето какво ми отговори:

Киров: Как се е отчитало времето в Османската империя през 1872 година, на какви мерни единици е било разделено едно денонощие?
 

ChatGPT: В Османската империя през 1872 година времето е било отчетено по традиционния за мюсюлманските държави начин. Денонощието е било разделено на 24 часа, но времето не е било фиксирано на 60 минути в час, както е днешната ни система. Вместо това, османците често използвали система, в която денят е бил разделен на 12 часа от деня и 12 часа от нощта, а дължината на часа варирала в зависимост от сезона.

Основните мерни единици за времето по това време са били:

    Час - разделяно на 60 минути, но с варираща по дължина продължителност в зависимост от дължината на деня.
    Когато настъпва настъпването на деня и нощта - времето на молитви, което определяло основните периоди.

Тази система е била в основата на ежедневието, религиозните практики и административната организация. Въпреки това, след реформите в империята, настъпили през 19-ти век, влиянието на европейските стандарти за измерване на времето започнало да се разширява.

 

Киров: Може ли да се брои времето от мръкване през зимата, примерно 6 след обед, и оттам десет часа, 4 призори, и османецът да каже "10 часа сутринта" за 4 призори, имайки предвид, че се е стъмнило предния ден в 6 следобед?

 

ChatGPT:Да, в контекста на османската времева система, е възможно да се брои времето от мръкване. Ако стъмнението е настъпило около 6 часа следобед и 10 часа сутринта се броят от този момент, то османецът би могъл да посочи "10 часа сутринта" за 4 часа след изгрева на новия ден, като брои часовете от мръкването.

Така, ако приемем, че 10 часа сутринта е всъщност 10 часа след стъмването, то последователността би изглеждала така:

    Мръкване в 6 следобед.
    Първи час - 6 следобед (стъмване).
    Втори час - 7 следобед.
    Трети час - 8 следобед.
    Четвърти час - 9 следобед.
    Пети час - 10 следобед.
    Шести час - 11 следобед.
    Седми час - полунощ.
    Осми час - 1 призори
    Девети час - 2 призори.
    Десети час - 3 призори.
    Единадесети час - 4 призори.

По този начин, османецът би могъл с основание да заяви "10 часа сутринта", имайки предвид, че е броил от мръкването.

Системата по време на Османската империя не е била строго стандартна и местни навици биха могли да повлияят на начина, по който времето е било отчетено.

 

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Аз смятах за факт, че е починал от чернодробна цироза, но сега по празниците видях познат лекар, за алкохолната цироза той твърди, че не е възможно за няколко месеца да го повали, по-вероятно няколко години са необходими, за да я развие т.е. възможността да са му помогнали с отрова не е изключена. Тогава въпросът е кой и защо би искал смъртта му и дали е свързано със залавянето на Апостола...

По този въпрос можете да се върнете на стр. 31 от темата и да прочетете последните постове на потребител с ник "Стаски". Той свързва отговора с двете дописки от Ловеч до Каравелов, съответно публикувани юни 1873 и август 1873, които, според него, са писани от двама различни дописници, защото посочват за виновник за предателството на Левски съвършено различни лица.

Също и моите отговори към него на 32 стр. от темата.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

По този въпрос можете да се върнете на стр. 31 от темата и да прочетете последните постове на потребител с ник "Стаски". Той свързва отговора с двете дописки от Ловеч до Каравелов, съответно публикувани юни 1873 и август 1873, които, според него, са писани от двама различни дописници, защото посочват за виновник за предателството на Левски съвършено различни лица.

Също и моите отговори към него на 32 стр. от темата.

Четох ги няколко пъти, но ще опитам да обясня откъде идва моето двоумене. 

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - по тази логика излизаше, че и Никола Сирков е бил тихомълком заловен, разпитан, заплашен както и останалите 50 членове на комитета, а после пуснат, затова ми изглеждаше да е бил верен на роднинската задруга. Много се е страхувал да не бъде арестуван и разпитван след залавянето на Левски, не ял, не спал, приличаше на някой, който веднъж вече е бил в конака и там е бил уплашен до смърт, затова не е искал да го арестуват втори път. 

/Същото и за поп Кръстьо, някой го издава, той също отива за ден в конака, но e пуснат като останалите, изключението са Марин Поплуканов и Пъшков./

От друга страна, възможно е да не било така, Сирков късно да е осъзнал, че е бил използван от роднините и от турската власт. Ако наблюдението над къщата му не е било вдигнато, той е съобразил бързо, че заедно с Апостола "гори" като негов пръв помощник, забелязан от властта и следват разпити и присъда. Не се е случило. Не го арестуват. Може също в следващите седмици съпругата му да е признала, че е съобщила на Величка Хашнова на път за черквата за появяването на Апостола в дома им. Сирков да е навързал фактите, да е започнал да задава въпроси, ако не и обвинения, а тези повече от 50 членове на комитета да са били доволни, че са извън залавяния, измъчвания, присъди... и някои от тях да са искали той да замълчи завинаги. 

Мисля и дали не е искал да бъде посочен истинския предател, за да свали подобренията от себе си. Той подмамва Апостола да влезе в дома му като в най-сигурната за него къща в Ловеч, нощува там преди да поеме за Къкрина, това прави Сирков да е изглеждал като предател номер едно в града за всички, които са научили, нямал е друг избор, освен да рови за истинския предател, за да изчисти себе си...

Редактирано Декември 29, 2024 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Допитах се по този въпрос към ChatGPT и ето какво ми отговори:

Киров: Как се е отчитало времето в Османската империя през 1872 година, на какви мерни единици е било разделено едно денонощие?
 

ChatGPT: В Османската империя през 1872 година времето е било отчетено по традиционния за мюсюлманските държави начин. Денонощието е било разделено на 24 часа, но времето не е било фиксирано на 60 минути в час, както е днешната ни система. Вместо това, османците често използвали система, в която денят е бил разделен на 12 часа от деня и 12 часа от нощта, а дължината на часа варирала в зависимост от сезона.

Основните мерни единици за времето по това време са били:

    Час - разделяно на 60 минути, но с варираща по дължина продължителност в зависимост от дължината на деня.
    Когато настъпва настъпването на деня и нощта - времето на молитви, което определяло основните периоди.

Тази система е била в основата на ежедневието, религиозните практики и административната организация. Въпреки това, след реформите в империята, настъпили през 19-ти век, влиянието на европейските стандарти за измерване на времето започнало да се разширява.

 

Киров: Може ли да се брои времето от мръкване през зимата, примерно 6 след обед, и оттам десет часа, 4 призори, и османецът да каже "10 часа сутринта" за 4 призори, имайки предвид, че се е стъмнило предния ден в 6 следобед?

 

ChatGPT:Да, в контекста на османската времева система, е възможно да се брои времето от мръкване. Ако стъмнението е настъпило около 6 часа следобед и 10 часа сутринта се броят от този момент, то османецът би могъл да посочи "10 часа сутринта" за 4 часа след изгрева на новия ден, като брои часовете от мръкването.

Така, ако приемем, че 10 часа сутринта е всъщност 10 часа след стъмването, то последователността би изглеждала така:

    Мръкване в 6 следобед.
    Първи час - 6 следобед (стъмване).
    Втори час - 7 следобед.
    Трети час - 8 следобед.
    Четвърти час - 9 следобед.
    Пети час - 10 следобед.
    Шести час - 11 следобед.
    Седми час - полунощ.
    Осми час - 1 призори
    Девети час - 2 призори.
    Десети час - 3 призори.
    Единадесети час - 4 призори.

По този начин, османецът би могъл с основание да заяви "10 часа сутринта", имайки предвид, че е броил от мръкването.

Системата по време на Османската империя не е била строго стандартна и местни навици биха могли да повлияят на начина, по който времето е било отчетено.

Това беше полезно, благодаря, защото в Истанбул са имали часовник, по който да следят кога е час за молитви, но по малките градове и села явно измерването на времето е било различно. 

След смъртта на Тамерлан и наследникът му Улугбек хан, султан Мехмед II е изпратил хора, които да му доведат от обсерваторията в Самарканд неколцина от учените. На един от тях, Али, е предложил позицията на главен хронометрист. Неговата работа е било да определи точното време, когато трябва да започне постенето по време на Рамадан въз основа на позицията и движението на Луната. За целта е планирано в джамията до султанския дворец да бъде построена часовникова зала.

Накратко, времето и часоброенето е схващано като извънредно важно още в зората на Отоманската империя, но пък в провинциите не са имали часовникови зали и учени, които да ги обслужват, така че съобразяването с тези местни особености съм го пропуснала. 

Сега всичко си идва на мястото, запалването на свещта и твърдението на Левски, че е било 10 часа сутринта...

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Четох ги няколко пъти, но ще опитам да обясня откъде идва моето двоумене. 

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - по тази логика излизаше, че и Никола Сирков е бил тихомълком заловен, разпитан, заплашен както и останалите 50 членове на комитета, а после пуснат, затова ми изглеждаше да е бил верен на роднинската задруга. Много се е страхувал да не бъде арестуван и разпитван след залавянето на Левски, не ял, не спал, приличаше на някой, който веднъж вече е бил в конака и там е бил уплашен до смърт, затова не е искал да го арестуват втори път. 

/Същото и за поп Кръстьо, някой го издава, той също отива за ден в конака, но e пуснат като останалите, изключението са Марин Поплуканов и Пъшков./

От друга страна, възможно е да не било така, Сирков късно да е осъзнал, че е бил използван от роднините и от турската власт. Ако наблюдението над къщата му не е било вдигнато, той е съобразил бързо, че заедно с Апостола "гори" като негов пръв помощник, забелязан от властта и следват разпити и присъда. Не се е случило. Не го арестуват. Може също в следващите седмици съпругата му да е признала, че е съобщила на Величка Хашнова на път за черквата за появяването на Апостола в дома им. Сирков да е навързал фактите, да е започнал да задава въпроси, ако не и обвинения, а тези повече от 50 членове на комитета да са били доволни, че са извън залавяния, измъчвания, присъди... и някои от тях да са искали той да замълчи завинаги. 

Мисля и дали не е искал да бъде посочен истинския предател, за да свали подобренията от себе си. Той подмамва Апостола да влезе в дома му като в най-сигурната за него къща в Ловеч, нощува там преди да поеме за Къкрина, това прави Сирков да е изглеждал като предател номер едно в града за всички, които са научили, нямал е друг избор, освен да рови за истинския предател, за да изчисти себе си...

Стаски изчислява времето от изпращането на дописките до тяхното публикуване приблизително на 2 месеца, като намира за най-вероятно първата дописка да е писана от Никола Сирков, а втората от Величка и компания.

Първата:

в.“Независимост“, в брой, публикуван през месец юни 1873 г.: „Научаваме се из достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама Ловчелие. Един из тях, по име Добре, е механджия; а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени до колко е голямо неговото предателство“.

Втората:

публикувана през август 1873 г. пак от Каравелов в „Независимост”: „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати...”

В уикипедия погрешно пише, че Сирков е починал през месец април 1873, Стаски твърди, че това е станало през август 1873, тоест в месеца, когато е публикувана втората дописка. Дъщерята на Мария Сиркова от брака й с Николчо Цвятков също пише, че Никола Сирков е починал през лятото на 1873:

https://bg-patriarshia.bg/newspaper/1964-06.pdf

За Сирков съм писал на стр. 33 в темата, че когато отива при Левски на 12 декември, той очевидно не е предупредил Апостола, че къщата им е под наблюдение, за да пренощува Левски на 24 декември в същата къща. Че къщата им е била наблюдавана от август 1872 след убийството на слугата до залавянето на Левски свителства самата Мария Сиркова.

Твърдението на роднинската задруга, публикувано от Каравелов, е дебела лъжа, Сирков сам свидетелства, че попът му е връчил 3000 гроша и комитетски документи, преди Левски да посети къщата му.

Цялата интрига с подхвърляните писма от името на Левски се върти около тефтера с дарителите, намиращ се у поп Кръстьо като касиер,който Величка и компания искат да докопат, защото там са вписани сумите, които Марин дължи като председател, това също съм го подчертал дебело на 32 страница. Този тефтер е бил основание за смъртна присъда за злоупотреба по устава, Левски го отбелязва в последното си писмо до членовете на комитета.

След освобождението попът изпраща този тефтер с дарителите във вестник "Марица", за да се оневини и да изобличи злоупотребата с комитетски пари, тефтерът така и не стига до вестника, иззет е от пощата по заповед на Марин Поплуканов, вече окръжен управител.

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - по тази логика излизаше, че и Никола Сирков е бил тихомълком заловен, разпитан, заплашен както и останалите 50 членове на комитета, а после пуснат, затова ми изглеждаше да е бил верен на роднинската задруга.

Можем само да гадаем, докато не го видим някъде черно на бяло, а то е в османските архиви, факт е, че е отразено там, но без конкретика в този документ, която трябва да е в някои други протоколи от разпити, както и в тези от разпити на Хашнова в София.

Преди 16 часа, Borova gora said:

От друга страна, възможно е да не било така, Сирков късно да е осъзнал, че е бил използван от роднините и от турската власт.

Напълно възможно. Съпругата му единсвена свидетелства с късна дата, че тяхната къща е била наблюдавана. Той никъде в записаните спомени от отец Матей Преображенски през май 1873 не споменава за това, както и не споменава, че някой друг в Ловеч е знаел за нощуването на Левски в неговата къща, напротив, набляга на думите на Левски "на никого да не казвате, че съм тук." И отново Сиркова е в противоречие с това - тя е, която с късна дата твърди, че Левски я изпратил да извести Величка. Което е абсурдно, според мен.

 

Преди 16 часа, Borova gora said:

Мисля и дали не е искал да бъде посочен истинския предател, за да свали подобренията от себе си. Той подмамва Апостола да влезе в дома му като в най-сигурната за него къща в Ловеч, нощува там преди да поеме за Къкрина, това прави Сирков да е изглеждал като предател номер едно в града за всички, които са научили, нямал е друг избор, освен да рови за истинския предател, за да изчисти себе си...

Пак в записаните от Матей Преображенски спомени, Сирков цитира Левски, който твърди, че поп Кръстьо не е предател, както и разказва как попът му е донесъл парите и документите на комитета, които са били у него. Това става през май 1873, а ако Стаски е прав, че първата дописка до Каравелов е била от него, тя вече е била изпратена през април - в тази дописка се посочват Добре Механджията и Пано Бонжура като предатели, Каравелов само мимоходом отбелязва подозрения към един поп, без да споменава името му.

Във втората дописка обаче, вече изпратена от друг източник в Ловеч, поп Кръстьо вече е посочен директно с пръст като единствен предател, при това с мотив за присвояване на пари. Ако Сирков беше продължил да упорства с твърдението на Левски, че попът не е предател, както и с твърдението, че попът е върнал всички комитетски пари у него, заедно с документите, това написано от Каравелов увисва като клевета. Сирков обаче се споминал точно, когато клеветата е публикувана. Колко удобно и случайно.

Христо Иванов Големия идва да екзекутира хекимина, заподозрян в убийство на Сирков след освобождението не за да мъсти за Левски, а за да мъсти за смъртта на своя братовчед Никола Сирков. Все пак, този хекимин е получил някакво заплащане от поръчител, за да сложи отрова за Сирков, иначе кой хекимин ще извърши такова престъпление към Хипократовата клетва безплатно.

А Христо Иванов Големия е имал доверието на Левски като началник на тайната полиция, той не е кой да е.

След освобождението има поне един опит поп Кръстьо да бъде отровен в Ловеч, съвсем случайно също.

 

После всички тези факти са покрити от забравата на времето и са се смесили с безброй мемоарни спомени в които има противоречия.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Той никъде в записаните спомени от отец Матей Преображенски през май 1873 не споменава за това, както и не споменава, че някой друг в Ловеч е знаел за нощуването на Левски в неговата къща, напротив, набляга на думите на Левски "на никого да не казвате, че съм тук."

Това и мен ме впечатли, защото хем никой да не знае, че Апостола е у Сиркови, хем да кажат това на Хашнова, че и съпругата на Латинеца да бъде свидетел на това казване... Сериозно омотаване на фактите и събитията, но пък дали Мария Сиркова все още се е страхувала от реакцията на Марин Поплуканов и Величка като прочетат публикуваните й думи и затова така е представила историята? По мои сметки и двамата са живи когато са записани спомените й. В крайна сметка тя е знаела, че смъртта на първия й съпруг е подозрителна, че Големия е искал да търси сметка и т.н., затова не би искала да провокира и собственото си отравяне или някаква разправия с нея.

За Никола Сирков бих допълнила още нещо, възможно е той да е изпратил първата информация до Каравелов и да настоява на своето, защото при него последно е бил Левски в Ловеч и в очите на много дейци на комитета той би бил най-вероятен предател. Знаел е, че Апостола отива в Къкрина, сам праща Николчо с него, затова му е било изключително важно да не е самият той набеден за предател, а да бъде разкрит и посочен истинския. За Поплуканови това наистина е било въпрос на живот и смърт, имат мотив за отравянето, жалко, че доказателствата липсват, всъщност за отравянето са имали пари да платят на хекимина...

Редактирано Декември 30, 2024 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 22 часа, Б. Киров said:

Че къщата им е била наблюдавана от август 1872 след убийството на слугата до залавянето на Левски свидетелства самата Мария Сиркова.

Това пропуснах, тази информация може да е повтаряна през годините от Хашнова на Сиркова, за да й внуши, че няма предателство, а от наблюдението на полицията върху Сирковата къща се е стигнало до залавянето на Апостола. 

Величка може и да е знаела за наблюдението, но Сиркови едва ли, не биха поканили Левски.

От друга страна Мария Сиркова няма добри чувства към Хашнова точно заради предателството: 

"Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци.  И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." - последните й думи звучат като несъгласие и като обвинение срещу Лукановци. 

[resavsky]

On 25.12.2024 г. at 20:26, К.ГЕРБОВ said:

Захари Стоянов във „Васил Левски - Дяконът - Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът“ и поп Минчо Кънчев във „Видрица“, описват една и съща история: след залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но провокиран от Стефан Карагьозов, който е бил член на  БРЦК, признава, че е Левски. Заимов го описва кото овчар.

Максим Генчев изглежда оттук е взел идеята да покаже във филма си, как Левски сам се предава.

Не вярвайте нито дума на Заимов.Той има по развинтено въображение и от Захари.Например твърди,че Левски е нападнат в Къкрина от 150 заптиета и е имало няколко часова престрелка.