Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.

Някъде четох, че Кънчев е бил на мисия, възложена от Каравелов и там е бил предаден, пистолетът му не е стрелял нито веднъж. От Левски всичко е било скрито-покрито. Това е само една от статиите:

https://www.dunavmost.com/novini/152-godini-ot-gibelta-na-angel-kanchev(

https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината  - Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

https://chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/  -Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе...

Редактирано Април 21, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Някъде четох, че Кънчев е бил на мисия, възложена от Каравелов и там е бил предаден, пистолетът му не е стрелял нито веднъж. От Левски всичко е било скрито-покрито. Това е само една от статиите:

https://www.dunavmost.com/novini/152-godini-ot-gibelta-na-angel-kanchev(

https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината  - Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

https://chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/  -Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе...

Съдейки по това колко ожесточена е била борбата за надмощие при гласуването на събранието в Букурещ и как групата около Каравелов не е подбирала средства, вече не изключвам провала в Ловеч да е започнал оттам. Ставало е въпрос не само кой да води "бащина дружина", а за налагане на линия в БРЦК. Зад комитетите в Сливен е стоял Панайот Хитов, чийто разбирания за въстание са били диаметрално противоположни на тези на Левски. Хитов е сключил споразумение с един от главните войводи на Черна гора през лятото на 1871 и Каравелов е одобрил това. Левски е бил против. Това обяснява и разделянето на комитетите в Сливенско на две групи, по-голямата част от тях /10 гласа/ са гласували за Каравелов-Хитов. Единствената спирачка в Българско пред линията на Хитов-Каравелов за незабавно неподготвено въстание е бил Левски.

И тъй като не са подбирали средства при гласуването, логично е да са правели същото и за отстраняването на основния си опонент в Българско, Левски, а неговата крепост е бил комитета в Ловеч.

Линията на Панайот Хитов я виждаме демонстрирана в Старозагорското въстание.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична.

Защо реши, че подписът на Обретенов е поставен на 5 май. Обретенов твърди, че заседанията на събранието са продължили до 18 май. Тогава се приел Устава и други наредби на комитета,  избрал се е Любен Каравелов за председател на Централния революционен комитет в Букурещ, а Васил Левски е определен за главен апостол на Северна и Южна България, за център на революционните комитети бил определен г. Ловеч.

Очевидно дебатите между ръководните дейци са продължили  и след 18 май, тъй като окръжното писмо, с което се известява, че Васил Левски "продължавал да изпълнава своите обязаности" е от 14 юни, а пълномощното си Левски е получил на 16 юни.

Сведенията за онова време са противоречиви и затова не трябва чак толкова да се задълбаваме в детайлите и да определяме истинността на сведенията по това кой ги е дал.

 

[Б. Киров]

Преди 8 минути, К.ГЕРБОВ said:

Защо реши, че подписът на Обретенов е поставен на 5 май. Обретенов твърди, че заседанията на събранието са продължили до 18 май. Тогава се приел Устава и други наредби на комитета,  избрал се е Любен Каравелов за председател на Централния революционен комитет в Букурещ, а Васил Левски е определен за главен апостол на Северна и Южна България, за център на революционните комитети бил определен г. Ловеч.

Защо реших ли? защото чета протокола от събранието:

Ти чел ли си го? Вярвай си на Обретенов, твое право е.

И как ще изпращат председателя на лясковския комитет на 11 май /Левски го е записал в тефтерчето си/, а неговият подпис ще седи след 18 май?

[К.ГЕРБОВ]

Известно е, че преди да бъде отпечатан, уставът на БРЦК, приет от общото събрание, е редактиран от Любен Каравелов. Счита се, че той е направил само литературна обработка. Но не е така. Съдържанието на чл. 3 от гл. ІІІ в отпечатания устав се оказва коренно различно от приетият и протоколиран по време на събранието текст.

Протоколираният текст гласи: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.”¹⁵² В отпечатания устав същият текст е във вида: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице.”¹⁵³

Въпросната промяна очевидно е направена след 4 май. Твърди се, че тогава, съгласно чл. 2, гл. ІІІ от приетия устав, избрания за председател на БРЦК Любен Каравелов определил за подпреседател  Кирияк Цанков, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски.¹⁵⁴ Знае се, че Хитов не е присъствал на събранието. Но останалите членове на новоизбрания Централен комитет изглежда са се били събрали и са разгледали споменатите по-горе въпроси, които Левски е записал в тефтерчето си.

Промяната на чл. 3 от гл. ІІІ на практика е решила всичките, появили се въпроси. Никакъв редови член на ЦК не е ставал Васил Левски, а заради него е променен съответния текст от току що приетия устав. За сега не са известни данни, защо се е получило така, че Левски не е избран за ръководител на БРЦК. Пропуск ли е имало при воденето на заседанията или целенасочено е работено за осъществяване на контрол над работата на Апостола? Както се вижда от развитието на събитията по-нататък, текстът „тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице”, се е появил, за да се осигури, освен „първото лице” Любен Каравелов, в ръководството на БРЦК да има и още едно ново лице, което по длъжност да е равно на него.

„Новото лице” естествено е Васил Левски. Съгласно отпечатаният текст той трябвало да бъде избран и назначен от Централния комитет и упълномощените лица от частните комитети. Централният комитет е бил налице и пред него е било съставено пълномощното на Левски. Пред този ЦК той е дал и клетва. Колкото до упълномощените представители, някои от тях вече са се били разотишли. Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.¹⁵⁵ В случая по-вероятно е Левски да се е объркал и да става дума за подписи на вече прибралите се в България представители.

Подобни действия за подписване на втори протокол изглежда са направени и от страна на Каравелов. Той е извикал отново разотишлите се представители на  общото събрание и те действително са пристигнали в Букурещ в началото на юли, но Левски вече си бил заминал.¹⁵⁶

Никола Обретенов е пристигнал в Букурещ на 8 май 1872 г. От неговите „Спомени за Васил Левски” излиза, че работата на общото събрание не била приключила на 4 май. „Събранието се продължи до 18 май, в което след дълги разисквания се прие Устава и други наредби за комитетите”, твърди Обретенов. От тези думи излиза, че и при пристигането на втория русенски делегат все още се е обсъждал устава и вероятно тогава е направена поправката в него.

Обретенов не е видял Васил Левски да получава пълномощно, но привежда следните сведения за приетите решения за избраното ръководство на комитета, които изглеждат логични: „Избра се за председател на Централния революционен комитет в Букурещ Любен Каравелов, за главен апостол на Северна и Южна България и Македония Васил Левски, а за център на революционните комитети в България гр. Ловеч.”¹⁵⁷

 В по-късно публикуваните „Спомени за българските въстания”  втората част на сведението на Никола Обретенов е променена, като е отбелязано, че Васил Левски бил определен „да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре”.¹⁵⁸ При сравнението на двата спомена за общото събрание в Букурещ се установява, че мемоаристът (или по скоро този, който е редактирал спомените след смъртта на Обретенов) не е взел под внимание съдържанието на по-ранния  ръкопис.

(Васил Левски начело на БРЦК)

 

 

[Б. Киров]

Преди 5 часа, К.ГЕРБОВ said:

Известно е, че преди да бъде отпечатан, уставът на БРЦК, приет от общото събрание, е редактиран от Любен Каравелов. Счита се, че той е направил само литературна обработка. Но не е така. Съдържанието на чл. 3 от гл. ІІІ в отпечатания устав се оказва коренно различно от приетият и протоколиран по време на събранието текст.

Протоколираният текст гласи: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.”¹⁵² В отпечатания устав същият текст е във вида: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице.”¹⁵³

Въпросната промяна очевидно е направена след 4 май. Твърди се, че тогава, съгласно чл. 2, гл. ІІІ от приетия устав, избрания за председател на БРЦК Любен Каравелов определил за подпреседател  Кирияк Цанков, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски.¹⁵⁴ Знае се, че Хитов не е присъствал на събранието. Но останалите членове на новоизбрания Централен комитет изглежда са се били събрали и са разгледали споменатите по-горе въпроси, които Левски е записал в тефтерчето си.

Промяната на чл. 3 от гл. ІІІ на практика е решила всичките, появили се въпроси. Никакъв редови член на ЦК не е ставал Васил Левски, а заради него е променен съответния текст от току що приетия устав. За сега не са известни данни, защо се е получило така, че Левски не е избран за ръководител на БРЦК. Пропуск ли е имало при воденето на заседанията или целенасочено е работено за осъществяване на контрол над работата на Апостола? Както се вижда от развитието на събитията по-нататък, текстът „тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице”, се е появил, за да се осигури, освен „първото лице” Любен Каравелов, в ръководството на БРЦК да има и още едно ново лице, което по длъжност да е равно на него.

„Новото лице” естествено е Васил Левски. Съгласно отпечатаният текст той трябвало да бъде избран и назначен от Централния комитет и упълномощените лица от частните комитети. Централният комитет е бил налице и пред него е било съставено пълномощното на Левски. Пред този ЦК той е дал и клетва. Колкото до упълномощените представители, някои от тях вече са се били разотишли. Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.¹⁵⁵ В случая по-вероятно е Левски да се е объркал и да става дума за подписи на вече прибралите се в България представители.

Подобни действия за подписване на втори протокол изглежда са направени и от страна на Каравелов. Той е извикал отново разотишлите се представители на  общото събрание и те действително са пристигнали в Букурещ в началото на юли, но Левски вече си бил заминал.¹⁵⁶

Никола Обретенов е пристигнал в Букурещ на 8 май 1872 г. От неговите „Спомени за Васил Левски” излиза, че работата на общото събрание не била приключила на 4 май. „Събранието се продължи до 18 май, в което след дълги разисквания се прие Устава и други наредби за комитетите”, твърди Обретенов. От тези думи излиза, че и при пристигането на втория русенски делегат все още се е обсъждал устава и вероятно тогава е направена поправката в него.

Обретенов не е видял Васил Левски да получава пълномощно, но привежда следните сведения за приетите решения за избраното ръководство на комитета, които изглеждат логични: „Избра се за председател на Централния революционен комитет в Букурещ Любен Каравелов, за главен апостол на Северна и Южна България и Македония Васил Левски, а за център на революционните комитети в България гр. Ловеч.”¹⁵⁷

 В по-късно публикуваните „Спомени за българските въстания”  втората част на сведението на Никола Обретенов е променена, като е отбелязано, че Васил Левски бил определен „да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре”.¹⁵⁸ При сравнението на двата спомена за общото събрание в Букурещ се установява, че мемоаристът (или по скоро този, който е редактирал спомените след смъртта на Обретенов) не е взел под внимание съдържанието на по-ранния  ръкопис.

(Васил Левски начело на БРЦК)

Добре, и какво следва от това?

Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе.

Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Добре, и какво следва от това?

Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе.

Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

 

Дотук стана ясно, че Марин и Левски са отсъствали април-май, 1872г. :

1872 април, 6 – придружен от М. Поплуканов тръгва [от Ловеч ?] с тескере на името на Д. Пеев, за да присъствува на Общото събрание във Влашко – Букурещ. Пътуват вероятно по установения конспиративен канал: Ловеч – Плевен -Туриу Мъгуреле. Записва в бележника си (с. 83): „6 апр[ил) тръгвам за във Влаш[ко] с предс[тавителя М. Поплуканов] през Ор[яховската] граница; от Алилаа Селевли [т.е. Ловеч| до Ор[яхово] за разноски три дни с кон с йоще един другар, за да ме изпрати и да сес върне; за другарят да се върне с три коня, за пашапорт – 17 1/2 [гр.]”. - изпращачът е бил Никола Сирков.

Драсов останал единствения на прицел за властта в Ловеч, въпросът е, че от комитета не са били предвидили никакво събитие да се случи в този период, заради което да предизвика внимание. Дори и Общия нямал някаква специална задача. После започват действията, но Марин по това време трябва да се е прибрал в града.

"На 20 май се прави опит да се убие богаташа Николчо Арнаудов от Орхание, след което да се запали и къщата му, защото обещал да даде 30 лири за народното дело, но след това „забравил“ да изпълни обещанието си. Групата за „мокри“ поръчки се води, разбира се, от Димитър Общи. Този опит обаче се оказва неуспешен. Към 28 юни се прави опит да бъде убит митрополитският наместник на Ловеч, дяконът Паисий, който несправедливо е обвинен в шпионаж и смъртната му присъда е произнесена без разследване." - но към Драсов са се насочили по-рано, докато другите са били във Влашко, макар че научил новините от Марин вероятно той предава всичко, за да се спаси и забегне в чужбина, ако е бил невинен, защо не се връща нито веднъж през следващите години, а чак след края на войната? 

***

И нещо за информация: https://old.fakel.bg/index.php?t=6009

 

[Borova gora]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Дотук стана ясно, че Марин и Левски са отсъствали април-май, 1872г. :

1872 април, 6 – придружен от М. Поплуканов тръгва [от Ловеч ?] с тескере на името на Д. Пеев, за да присъствува на Общото събрание във Влашко – Букурещ. Пътуват вероятно по установения конспиративен канал: Ловеч – Плевен -Туриу Мъгуреле. Записва в бележника си (с. 83): „6 апр[ил) тръгвам за във Влаш[ко] с предс[тавителя М. Поплуканов] през Ор[яховската] граница; от Алилаа Селевли [т.е. Ловеч| до Ор[яхово] за разноски три дни с кон с йоще един другар, за да ме изпрати и да сес върне; за другарят да се върне с три коня, за пашапорт – 17 1/2 [гр.]”. - изпращачът е бил Никола Сирков.

Драсов останал единствения на прицел за властта в Ловеч, въпросът е, че от комитета не са били предвидили никакво събитие да се случи в този период, заради което да предизвика внимание. Дори и Общия нямал някаква специална задача. После започват действията, но Марин по това време трябва да се е прибрал в града.

"На 20 май се прави опит да се убие богаташа Николчо Арнаудов от Орхание, след което да се запали и къщата му, защото обещал да даде 30 лири за народното дело, но след това „забравил“ да изпълни обещанието си. Групата за „мокри“ поръчки се води, разбира се, от Димитър Общи. Този опит обаче се оказва неуспешен. Към 28 юни се прави опит да бъде убит митрополитският наместник на Ловеч, дяконът Паисий, който несправедливо е обвинен в шпионаж и смъртната му присъда е произнесена без разследване." - но към Драсов са се насочили по-рано, докато другите са били във Влашко, макар че научил новините от Марин вероятно той предава всичко, за да се спаси и забегне в чужбина, ако е бил невинен, защо не се връща нито веднъж през следващите години, а чак след края на войната? 

***

И нещо за информация: https://old.fakel.bg/index.php?t=6009

 

Май наистина разкритията около убийството на Ангел Кънчев насочват властта към столицата на Привременното правителство и останалия за периода топ-комита Драсов. Предавам се, страшно упорита бях, но за април и май 1872г. нищо, толкова значително, но преди това, от март започва и не спира разследване в Русе, а после явно и в Ловеч... Още повече, че започва има предателство, Кънчев е бил предаден и разплитането на дейността му води към други комитети:

https://www.desant.net/show-news/38870

Най-първият издайник ще се окаже предателят на Ангел Кънчев и оттук на самата ВРО, плюс мемоара на Хаджипенчович от зимата на 1872г...

[Б. Киров]

Преди 45 минути, Borova gora said:

Май наистина разкритията около убийството на Ангел Кънчев насочват властта към столицата на Привременното правителство и останалия за периода топ-комита Драсов. Предавам се, страшно упорита бях, но за април и май 1872г. нищо, толкова значително, но преди това, от март започва и не спира разследване в Русе, а после явно и в Ловеч... Още повече, че започва има предателство, Кънчев е бил предаден и разплитането на дейността му води към други комитети:

https://www.desant.net/show-news/38870

Най-първият издайник ще се окаже предателят на Ангел Кънчев и оттук на самата ВРО, плюс мемоара на Хаджипенчович от зимата на 1872г...

Затова насочих вниманието Ви към необичайното включване на Н.Обретенов в делегатите на събранието в Букурещ в последния момент. Имало е конфликт там с Търново, вероятно по определянето на представител и е бил определен Иларион Драгостинов. Впоследствие, извънредно, е бил изпратен и Обретенов. От какъв зор, тук Гербов цитира мемоарите му, според които той се е появил в Букурещ на 8 май, когато гласуването за председател вече е било приключило. Какво толкова наложително е имало, че Обретенов да бъде определен от съкомитетците си за втори представител на Русе?

Убийството на Стоян Пенев, според мемоарите на Обретенов, е било на 16 февруари, но както е отбелязано в статията, към която дадохте линк, в общинските архиви на Русе смъртта му е отбелязана на 1 март. Веднага след убийството са били арестувани четирима, между които Обретенов и двама от участниците в убийството и са държани 40 дни в полицията, имало е следствие. Гербов спомена за протоколи, но нищо повече не даде като изворов материал, изглежда си пази знанието за лична употреба. 40 дни, това означава че Обретенов и двамата му другари са освободени най-рано към края на март, началото на април. И месец след това, след като за делегат е бил определен Иларион Драгостинов, е определен още един - Никола Обретенов - и то през главата на Търново. Защо на Търново? За какво са се допитвали русенци до Търново, че въпреки отказа на Търново, изпращат Никола Обретенов в Букурещ?

За предателството в Ловеч, според мен, то 90 процента е извършено от вътрешен човек, но достатъчно е било да се насочи вниманието на полицията към Иван Драсов или Марин Поплуканов отвън Ловеч, за да рухне цялата къща от карти.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Затова насочих вниманието Ви към необичайното включване на Н.Обретенов в делегатите на събранието в Букурещ в последния момент. Имало е конфликт там с Търново, вероятно по определянето на представител и е бил определен Иларион Драгостинов. Впоследствие, извънредно, е бил изпратен и Обретенов. От какъв зор, тук Гербов цитира мемоарите му, според които той се е появил в Букурещ на 8 май, когато гласуването за председател вече е било приключило. Какво толкова наложително е имало, че Обретенов да бъде определен от съкомитетците си за втори представител на Русе?

Убийството на Стоян Пенев, според мемоарите на Обретенов, е било на 16 февруари, но както е отбелязано в статията, към която дадохте линк, в общинските архиви на Русе смъртта му е отбелязана на 1 март. Веднага след убийството са били арестувани четирима, между които Обретенов и двама от участниците в убийството и са държани 40 дни в полицията, имало е следствие. Гербов спомена за протоколи, но нищо повече не даде като изворов материал, изглежда си пази знанието за лична употреба. 40 дни, това означава че Обретенов и двамата му другари са освободени най-рано към края на март, началото на април. И месец след това, след като за делегат е бил определен Иларион Драгостинов, е определен още един - Никола Обретенов - и то през главата на Търново. Защо на Търново? За какво са се допитвали русенци до Търново, че въпреки отказа на Търново, изпращат Никола Обретенов в Букурещ?

За предателството в Ловеч, според мен, то 90 процента е извършено от вътрешен човек, но достатъчно е било да се насочи вниманието на полицията към Иван Драсов или Марин Поплуканов отвън Ловеч, за да рухне цялата къща от карти.

https://nbenin.blogspot.com/2018/11/blog-post_24.html

Става все по-интересно:
 "Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!"

Излиза, че до 28-ми април са били арестувани:
http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm

http://zora.freeservers.com/karavelov.htm

Но протоколите от разпитите не съм намерила...

 

Редактирано Април 22, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

https://nbenin.blogspot.com/2018/11/blog-post_24.html

Става все по-интересно:
 "Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран!"

Излиза, че до 28-ми април са били арестувани:
http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm

http://zora.freeservers.com/karavelov.htm

Но протоколите от разпитите не съм намерила...

 

Да, интересно се получава.

Четох и двата линка, в първият авторът леко се е объркал - от 17 февруари до 28 април не са 40 дни; 40 дни са до 28 март.

За вторият линк си дадох труд да изровя архивираното течение на в.Свобода до края на 1870, действително там се разиграва такъв конфликт между дописник на Каравелов /вероятно Н.Обретенов с инициал Н./, мога да кача пасажите тук. Оклеветен е Георги Живков и има опровержение, макар че името на Живков е сбъркано с Петър Живков. Каравелов отказва да съобщи името на дописника си. Обвиняват Стоян Пенев, словослагател в Свобода от Русе, че бил шпионин и издал дописника и го убиват много бързо, същият ден, в който идва в града. Ангел Кънчев също е замесен в тази история, защото се предполага, че е един от шестимата, писали в Свобода опровержение на клеветата за Живков. Каравелов се фръцва като обидена госпожица и заема позата "това си е ваша работа", но е бил изключително злопаметен...

В тези 40 дни много неща са можели да се случат, като например някой от младежите да бъде вербуван от турската полиция, защото накрая ги пускат и тримата, а е имало убийство и свидетел.

[Б. Киров]

На този линк, някъде към средата, има откъси от протоколите на ЧРК в Русе, това, което те са записвали:

https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_486.html

11 февруари 1872 г.
Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава.Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец.
054800011046
 

15 февруари 1872 г.
1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК.

2- ро По необходима нужда се позволява на всеки и за изпреварване на всяко зло да се разнесат от касата около 500 гр.
За 80 54 054 0091 00104
 

28 април 1870 г.
Решава се да отиде 54-ти за поща до Търново, за споразумение за някои важни работи с ЦБРК на разноски от касата.
05400910010416
 

27 май 1872 г.
Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание.
954009100104
 

11 май 1872 г.
По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.
054 45 % 00104 0091
 

27 август 1872 г.
По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.

Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.

80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време.

За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни.

Според мен датата 27 май е сбъркана от разчелия протокола, трябва да е 7 май, денят, в който е издадено пълномощното на Никола Обретенов. Именно той е бил 54; 45 1/2 е бил Иларион Драгостинов; псевдонимите им са били числа до края на август. Отразено е идването на Ангел Кънчев и идването на Стоян Пенев, както и колективното им решение за неговото убийство; отразено и и ходене на Никола Обретенов /54/ до Търново. Русе, според мен, е влизал на подчинение на комитета в Търново, а Обретенов е бил избор на Христо Иванов-Големия за куриер между Букурещ и Търново, има писмо на Големия от юни 1871, с което кани Обретенов да му стане "кореспондент".

Хм...

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

На този линк, някъде към средата, има откъси от протоколите на ЧРК в Русе, това, което те са записвали:

https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_486.html

11 февруари 1872 г.
Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава.Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец.
054800011046
 

15 февруари 1872 г.
1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК.

2- ро По необходима нужда се позволява на всеки и за изпреварване на всяко зло да се разнесат от касата около 500 гр.
За 80 54 054 0091 00104
 

28 април 1870 г.
Решава се да отиде 54-ти за поща до Търново, за споразумение за някои важни работи с ЦБРК на разноски от касата.
05400910010416
 

27 май 1872 г.
Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание.
954009100104
 

11 май 1872 г.
По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.
054 45 % 00104 0091
 

27 август 1872 г.
По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.

Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.

80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време.

За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни.

Според мен датата 27 май е сбъркана от разчелия протокола, трябва да е 7 май, денят, в който е издадено пълномощното на Никола Обретенов. Именно той е бил 54; 45 1/2 е бил Иларион Драгостинов; псевдонимите им са били числа до края на август. Отразено е идването на Ангел Кънчев и идването на Стоян Пенев, както и колективното им решение за неговото убийство; отразено и и ходене на Никола Обретенов /54/ до Търново. Русе, според мен, е влизал на подчинение на комитета в Търново, а Обретенов е бил избор на Христо Иванов-Големия за куриер между Букурещ и Търново, има писмо на Големия от юни 1871, с което кани Обретенов да му стане "кореспондент".

Хм...

И според мен с датите нещо не е съвсем точно, но по-лошото е, че не откривам, поне не електронно, протоколи от разпитите на задържаните по убийството на Стоян Пенев. Някой от тях трябва да е посочил Ловеч като столица на тайната организация и там само Драсов да е бил от лидерите в момента, бил е млад, силно изплашен, сам, с търговец като Пъшков за приятел, а не революционер... Но наистина, първият издайник следва да е бил от Русе... Иска ми се да зная кой е и как е започнало цялото разплитане още през март всъщност, затова отблизо след това властта е следила със своите шпиони събранието в Букурещ, Дунавският валия е имал на тепсия всичко и не е бил изненадан от донесението на каймакамина Ловеч, а обратното, той го е подмушвал да разкрива.  

А пък това е абсолютно формално подписване, да удостоверят, че ще се подчиняват, а не че гласът им тежи и има значение при избора:

"Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.

Сигурна съм, че Обретенов се е наврял в Букурещ да се осведоми от извора дори и да не е бил представител на никой комитет, с Драсов си приличат...

Редактирано Април 23, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

И според мен с датите нещо не е съвсем точно, но по-лошото е, че не откривам, поне не електронно, протоколи от разпитите на задържаните по убийството на Стоян Пенев.

Мисля, че не можем да ги открием електронно, ако има такива, според мен, трябва да са в архива на Русенския исторически музей. Гербов само цитира какво са писали руския и италианския консули за арестите и следствията.

Има очевидно противоречие - арестувани са трима от самонабедилите се за убийци, според Обретенов, на 17 февруари. А смъртта на Пенев, Ангел Кънчев и третият от групата на Обретенов е отбелязана в общинския архив след 1 март. Ако и трите убийства /смърти/ са се случили, докато въпросните трима са били в ареста /Икономов, според Обретенов бил истинският убиец, но избягал във Влашко, а Обретенов, Ради Иванов и Тома Кърджиев били арестувани/, тогава защо са били арестувани и държани 40 дни в следствието?

Самият Захари Стоянов, женен за сестрата на Обретенов, свидетелства с какво са се занимавали по онова време комитаджиите от Русе:

    "И ние в Русе си съставихме такова едно дружество, гдето от крадение на пари да можем да си набавим потребните.., като бяхме оскъдни откъм финанциална страна, бяхме принудени да ходим да крадем от чуждите дюкени и лозя..."

Дали пък полицията в Русе не ги е арестувала заради грабежи и обири, а да са ги държали 40 дни след това, като са ги заплашили, че ще ги съдят и за убийствата? И да е пречупила някой от тях да й сътрудничи.

Единственият, който реално е можел да бъде от полза на турската полиция от тримата е номер 54 - Никола Обретенов. Единствено той е имал връзка с комитета в Търново и е имал достъп до кореспонденцията на ВРО с БРЦК като куриер.

Как и кога Обретенов е станал куриер на ВРО от Търново до Букурещ, може да се разбере от писмото на Христо Иванов-Големия от юни 1871 до Обретенов:

Писмо от Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г.

"Господин Никола!

От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!

Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново"

Разбира се от това писмо, че препоръката за Обретенов е дадена от В.Г.Абаджиев. Велко Абаджиев е бил служител на Хр.Г.Данов и протеже на Иван Ведър. Чак след като той препоръчал Обретенов, че е "следвал по младия дух", Големия се решил да му пише и да го кани за "кореспондент", тоест куриер.

Между другото, тази характерна думичка "кореспондент", се появява в разпитите на Левски от комисията на Али Саиб паша /бивш шеф на османската полиция/ в София, питат Левски "кой беше кореспондента ти в Търново?" Съвпадение, вероятно, чисто съвпадение.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Мисля, че не можем да ги открием електронно, ако има такива, според мен, трябва да са в архива на Русенския исторически музей. Гербов само цитира какво са писали руския и италианския консули за арестите и следствията.

Има очевидно противоречие - арестувани са трима от самонабедилите се за убийци, според Обретенов, на 17 февруари. А смъртта на Пенев, Ангел Кънчев и третият от групата на Обретенов е отбелязана в общинския архив след 1 март. Ако и трите убийства /смърти/ са се случили, докато въпросните трима са били в ареста /Икономов, според Обретенов бил истинският убиец, но избягал във Влашко, а Обретенов, Ради Иванов и Тома Кърджиев били арестувани/, тогава защо са били арестувани и държани 40 дни в следствието?

Самият Захари Стоянов, женен за сестрата на Обретенов, свидетелства с какво са се занимавали по онова време комитаджиите от Русе:

    "И ние в Русе си съставихме такова едно дружество, гдето от крадение на пари да можем да си набавим потребните.., като бяхме оскъдни откъм финанциална страна, бяхме принудени да ходим да крадем от чуждите дюкени и лозя..."

Дали пък полицията в Русе не ги е арестувала заради грабежи и обири, а да са ги държали 40 дни след това, като са ги заплашили, че ще ги съдят и за убийствата? И да е пречупила някой от тях да й сътрудничи.

Единственият, който реално е можел да бъде от полза на турската полиция от тримата е номер 54 - Никола Обретенов. Единствено той е имал връзка с комитета в Търново и е имал достъп до кореспонденцията на ВРО с БРЦК като куриер.

Как и кога Обретенов е станал куриер на ВРО от Търново до Букурещ, може да се разбере от писмото на Христо Иванов-Големия от юни 1871 до Обретенов:

Писмо от Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г.

"Господин Никола!

От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!

Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново"

Разбира се от това писмо, че препоръката за Обретенов е дадена от В.Г.Абаджиев. Велко Абаджиев е бил служител на Хр.Г.Данов и протеже на Иван Ведър. Чак след като той препоръчал Обретенов, че е "следвал по младия дух", Големия се решил да му пише и да го кани за "кореспондент", тоест куриер.

Между другото, тази характерна думичка "кореспондент", се появява в разпитите на Левски от комисията на Али Саиб паша /бивш шеф на османската полиция/ в София, питат Левски "кой беше кореспондента ти в Търново?" Съвпадение, вероятно, чисто съвпадение.

https://utroruse.com/article/1136/

Все пак има историк, който е ровил в документите за убийството на Стоян Пенев...

Не съм се предала, толкова близо сме до истината, може и да не е Обретенов, просто да е споделял всичко с останалите и да са знаели, може и Обретенов да е бил, но няма вариант да няма следа в протоколите... Но пък ако е той, не би могъл да сгреши, че Големия е в Търново, някой от Ловеч греши, а за Хамди паша това остава като най-точен източник...

Редактирано Април 23, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

https://utroruse.com/article/1136/

Все пак има историк, който е ровил в документите за убийството на Стоян Пенев...

Не съм се предала, толкова близо сме до истината, може и да не е Обретенов, просто да е споделял всичко с останалите и да са знаели, може и Обретенов да е бил, но няма вариант да няма следа в протоколите... Но пък ако е той, не би могъл да сгреши, че Големия е в Търново, някой от Ловеч греши, а за Хамди паша това остава като най-точен източник...

Не твърдя, че източникът за доклада на Хамди е извън Ловеч. Никой друг, освен член на комитета в Ловеч на висока позиция, не би могъл да даде всички тези лица в списъка, както от Ловеч, така и от другите комитети. Според мен, 100 процента доносникът/ците са/е от Ловеч. Не твърдя и че Обретенов е първият източник, посочил лицето от Ловеч, а само, че има потенциал да бъде. Всеки от делегатите, които са били в Букурещ потенциално би могъл, защото Марин Поплуканов фигурира с името си в протокола на събранието. Достатъчно е било това име да бъде споменато на русенския валия и да задейства машината на полицията в Ловеч.

Но тезата ми е, че предателството е тръгнало от Букурещ, оттам е изтекло името на първия издайник в Ловеч. Обретенов е много близо до профила на този информатор и с факта, че вероятно е познавал и Иван Драсов, поне задочно чрез кореспонденцията, която Драсов понякога е подписвал лично. В продължение на повече от година преди доклада на Хамди цялата кореспонденция между Ловеч и Букурещ е преминавала през ръцете на Обретенов, той е бил куриерът. Това не означава непременно, че е бил той източник на Хамди.

Иван Стоянов споменава убийството на Пенев в Русе като първото убийство на българин, но не го приписва на Левски, според мен, това убийство не е било наредено от комитета в Ловеч и от Левски.

Убийството на Стоян Пенев е изцяло решение и дело на Русенския комитет, това е отразено в един от протоколите им, там пише "ако и без знанието на ЦБРК", частните комитети по Наредата на Левски не са имали право да извършват екзекуции на предатели, без да уведомят Центъра, т.е Ловеч. Това е било, според мен, прибързано убийство, предизвикано от паника, че Пенев може да издаде Обретенов и решението за това убийство е взето под натиск на Обретенов. Което ги е вкарало в голямо приключение с полицията в Русе и възможност за провал. За да ги държат 40 дни в полицията, след като са изкарали и свидетел на убийството. И после отказа на Търново да го изпрати в Букурещ и въпреки този отказ натрапчивото желание на Обретенов на всяка цена да отиде на събранието, за да се споразумява там за нещо си "лично", така пише в протокола им.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Не твърдя, че източникът за доклада на Хамди е извън Ловеч. Никой друг, освен член на комитета в Ловеч на висока позиция, не би могъл да даде всички тези лица в списъка, както от Ловеч, така и от другите комитети. Според мен, 100 процента доносникът/ците са/е от Ловеч. Не твърдя и че Обретенов е първият източник, посочил лицето от Ловеч, а само, че има потенциал да бъде. Всеки от делегатите, които са били в Букурещ потенциално би могъл, защото Марин Поплуканов фигурира с името си в протокола на събранието. Достатъчно е било това име да бъде споменато на русенския валия и да задейства машината на полицията в Ловеч.

Но тезата ми е, че предателството е тръгнало от Букурещ, оттам е изтекло името на първия издайник в Ловеч. Обретенов е много близо до профила на този информатор и с факта, че вероятно е познавал и Иван Драсов, поне задочно чрез кореспонденцията, която Драсов понякога е подписвал лично. В продължение на повече от година преди доклада на Хамди цялата кореспонденция между Ловеч и Букурещ е преминавала през ръцете на Обретенов, той е бил куриерът. Това не означава непременно, че е бил той източник на Хамди.

Иван Стоянов споменава убийството на Пенев в Русе като първото убийство на българин, но не го приписва на Левски, според мен, това убийство не е било наредено от комитета в Ловеч и от Левски.

Убийството на Стоян Пенев е изцяло решение и дело на Русенския комитет, това е отразено в един от протоколите им, там пише "ако и без знанието на ЦБРК", частните комитети по Наредата на Левски не са имали право да извършват екзекуции на предатели, без да уведомят Центъра, т.е Ловеч. Това е било, според мен, прибързано убийство, предизвикано от паника, че Пенев може да издаде Обретенов и решението за това убийство е взето под натиск на Обретенов. Което ги е вкарало в голямо приключение с полицията в Русе и възможност за провал. За да ги държат 40 дни в полицията, след като са изкарали и свидетел на убийството. И после отказа на Търново да го изпрати в Букурещ и въпреки този отказ натрапчивото желание на Обретенов на всяка цена да отиде на събранието, за да се споразумява там за нещо си "лично", така пише в протокола им.

Имало е дописка в Каравеловия вестник, който пък кога ли е проверявал лъжите, които е публикувал, с автор Обретенов срещу Георги Живков. Но мнозина отговорили и се застъпили за Живков, че е бил оклеветен. Между тях е бил Ангел Кънчев. Дори и да е поискал съдействие от Обретенов, за да мине Дунава, може и да му е било отказано заради това. Стоян Пенев е знаел автора на клеветата срещу Живков, т.е. знаел, че е Обретенов. Каравелов пък издал кога Пенев ще се прибере в Русе. Там дружинана се опитала дори и Ангел Кънчев да натопи за убийството на Пенев. Нямало как да съгласуват такова нещо с Левски и с БРЦК, междуличностно е, но и Кънчев пострадал, а от описанието на проф. Иван Стоянов излиза, че саморазправата е била жестока и кървава. Изобщо... хич не изглежда революционна работа, както ние сме я учили от дебелите книги по история... По-скоро като личностна саморазправа под булото на идеали. Но пък Обретенов драпал да стигне до Букурещ и Каравелов, който охотно му публикувал лъжите и му издал словослагателя си "на тепсия". Нали станал председател, та съвсем да си подредят пасианса, своята игра, не общата...

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Borova gora said:

Имало е дописка в Каравеловия вестник, който пък кога ли е проверявал лъжите, които е публикувал, с автор Обретенов срещу Георги Живков. Но мнозина отговорили и се застъпили за Живков, че е бил оклеветен. Между тях е бил Ангел Кънчев. Дори и да е поискал съдействие от Обретенов, за да мине Дунава, може и да му е било отказано заради това. Стоян Пенев е знаел автора на клеветата срещу Живков, т.е. знаел, че е Обретенов. Каравелов пък издал кога Пенев ще се прибере в Русе. Там дружинана се опитала дори и Ангел Кънчев да натопи за убийството на Пенев. Нямало как да съгласуват такова нещо с Левски и с БРЦК, междуличностно е, но и Кънчев пострадал, а от описанието на проф. Иван Стоянов излиза, че саморазправата е била жестока и кървава. Изобщо... хич не изглежда революционна работа, както ние сме я учили от дебелите книги по история... По-скоро като личностна саморазправа под булото на идеали. Но пък Обретенов драпал да стигне до Букурещ и Каравелов, който охотно му публикувал лъжите и му издал словослагателя си "на тепсия". Нали станал председател, та съвсем да си подредят пасианса, своята игра, не общата...

Точно такава е работата с убийството на Стоян Пенев, набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Братята Никола и Георги Живкови са били от най-доверените на Левски, при всичките му преминавания нелегално през Русе, Левски е ползвал гаранцията на Никола Живков.

Около тази публикация се е разразил голям скандал и Каравелов, както му е бил обичая, пак е забегнал в Белград в началото на 1871. Така че Обретенов после лъже в мемоарите си, че през лятото на 1871 е ходил при Каравелов в Букурещ, за да го одобри Каравелов като куриер между ВРО и БРЦК, през юни Каравелов не е пребивавал в Букурещ.

Идва ми нещо друго наум сега - отбелязването в общината смъртта на Стоян Пенев с късна дата през март да е било работа на турската полиция, защото дефакто тази късно отбелязана смърт е била алиби за тримата заподозрени и задържани за убийството - щом са арестувани през това време не може те да са убийците. Срещу което да им е поискана ответна услуга за сделка.

Каравелов веднага след убийството публикувал дописка, че Стоян Пенев е бил убит от Ангел Кънчев, защото Пенев щял да го издава. По този начин е натопил и Кънчев. А гълъбчетата от Русенския комитет са били на топло в конака и дошлият в Русе Кънчев е останал без заверено тескере, което пък е било тяхна грижа.

И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 е писал дописка в която споменава директно името на Левски като водач на ВРО - Васил Иванов.

 

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Точно такава е работата с убийството на Стоян Пенев, набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Братята Никола и Георги Живкови са били от най-доверените на Левски, при всичките му преминавания нелегално през Русе, Левски е ползвал гаранцията на Никола Живков.

Около тази публикация се е разразил голям скандал и Каравелов, както му е бил обичая, пак е забегнал в Белград в началото на 1871. Така че Обретенов после лъже в мемоарите си, че през лятото на 1871 е ходил при Каравелов в Букурещ, за да го одобри Каравелов като куриер между ВРО и БРЦК, през юни Каравелов не е пребивавал в Букурещ.

Идва ми нещо друго наум сега - отбелязването в общината смъртта на Стоян Пенев с късна дата през март да е било работа на турската полиция, защото дефакто тази късно отбелязана смърт е била алиби за тримата заподозрени и задържани за убийството - щом са арестувани през това време не може те да са убийците. Срещу което да им е поискана ответна услуга за сделка.

Каравелов веднага след убийството публикувал дописка, че Стоян Пенев е бил убит от Ангел Кънчев, защото Пенев щял да го издава. По този начин е натопил и Кънчев. А гълъбчетата от Русенския комитет са били на топло в конака и дошлият в Русе Кънчев е останал без заверено тескере, което пък е било тяхна грижа.

И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 е писал дописка в която споменава директно името на Левски като водач на ВРО - Васил Иванов.

 

 

Каравелов много е надценяван когато е наричан революционер, интересно какви са критериите и примерите за революционер на българските историци, а безкрайно е подценяван за подмолната си, нездравословна дейност за сметка на ВРО и Левски. Как е посмял да го издаде писмено докато си седи на завет, на спокойствие, на топло, на сухо в Букурещ?

Иначе за братя Живкови и основанието за конфликта им с Обретенов не открих достатъчно, най-важната от статиите е тази:

https://utroruse.com/article/738662/

Трябва да е била изключително сериозна причината, след като конфликтът се е превърнал на живот и смърт буквално...

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Иначе за братя Живкови и основанието за конфликта им с Обретенов не открих достатъчно, най-важната от статиите е тази:

https://utroruse.com/article/738662/

Трябва да е била изключително сериозна причината, след като конфликтът се е превърнал на живот и смърт буквално...

Прочетете и това от Стоян Комитски:

....След промените през 1990 г. Искра Пенчева създава и страница в Интернет: http://levski.8k.com/ (Страницата към настоящия момент: 12.02.2023 г./16.05  ч. е частично поддържана. В настоящата публикация ползвам текстовете, цитирани в статията ми в броя на в. „Утро“ от 18 февруари 2008 г. под заглавие: „Създаден зад граница сайт сочи русенските следи на Васил Левски“ [и подзаглавие: „Спорът за посещенията на Апостола води началото си от страниците на „Дунавска правда“.] и  в първото издание книгата „Васил Левски и Русе“ от 2014 г., както и предварително, копирани от същия Интернет ресурс и непубликувани текстове от архива ми. – бел С. К.) където публикува проучванията си по темата… Ето кратка извадка по разглеждания въпрос с важни уточнения и от там:

   „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево. Той пътува с кон (атлия) и среща жената на Васил Иванов в Гюргево, която е пътувала за Букурещ. Интересно е, че писмата на Тодор Ковачев до Хитов от преди 10 септември 1869 г., в които става въпрос за преминаването на Левски в Румъния, не са получени от Хитов, но са достигнали до нас. Какъв е бил пътят им, могат, ако желаят, да кажат българските историци. Но те упорито твърдят, че няма сведения, че Левски е бил в Русе. Защо ли? А в спомените на Сава Кършовски, братът на Иван Кършовски от Елена, намираме данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. На 9 юни 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, която била женена за Васил Иванов, търговец. Иванов бил арестуван, когато бил по търговия с книжарски стоки във Враца, подозирайки го, че е Левски. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита. В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачев в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му, през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.”

https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/

А това е от в. Свобода от 2 декември 1870, стр. 407 от това издание:

 

[К.ГЕРБОВ]

В статията във в. Свобода от 2 декември 1870 г. се споменава за Али паша, но съдържането е различно от цитираното по-горе. Вероятно от друг брой на вестника е изваден горния откъс.

Възможно ли е турските власти да са знаели за Васил Иванов от ВРО още през 1870 г.? Защо са го заловили чак 1872 г.?

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Прочетете и това от Стоян Комитски:

....След промените през 1990 г. Искра Пенчева създава и страница в Интернет: http://levski.8k.com/ (Страницата към настоящия момент: 12.02.2023 г./16.05  ч. е частично поддържана. В настоящата публикация ползвам текстовете, цитирани в статията ми в броя на в. „Утро“ от 18 февруари 2008 г. под заглавие: „Създаден зад граница сайт сочи русенските следи на Васил Левски“ [и подзаглавие: „Спорът за посещенията на Апостола води началото си от страниците на „Дунавска правда“.] и  в първото издание книгата „Васил Левски и Русе“ от 2014 г., както и предварително, копирани от същия Интернет ресурс и непубликувани текстове от архива ми. – бел С. К.) където публикува проучванията си по темата… Ето кратка извадка по разглеждания въпрос с важни уточнения и от там:

   „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево. Той пътува с кон (атлия) и среща жената на Васил Иванов в Гюргево, която е пътувала за Букурещ. Интересно е, че писмата на Тодор Ковачев до Хитов от преди 10 септември 1869 г., в които става въпрос за преминаването на Левски в Румъния, не са получени от Хитов, но са достигнали до нас. Какъв е бил пътят им, могат, ако желаят, да кажат българските историци. Но те упорито твърдят, че няма сведения, че Левски е бил в Русе. Защо ли? А в спомените на Сава Кършовски, братът на Иван Кършовски от Елена, намираме данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. На 9 юни 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, която била женена за Васил Иванов, търговец. Иванов бил арестуван, когато бил по търговия с книжарски стоки във Враца, подозирайки го, че е Левски. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита. В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачев в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му, през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.”

https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/

А това е от в. Свобода от 2 декември 1870, стр. 407 от това издание:

 

Само да вметна, от Вашия линк от вчера става ясно, че Анастас Попхинов имал проблеми с всички в Ловеч още от 1872г.:

Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
9 юни 1871 г.
Господин Азисе,
Онзи ден на 7. този [месец] ви писахме и нарочно изпратихме човек до родния ви град [1] да го занесе и да разгледа отблизо работата каква е, заради която брат ви се е разсърдил. Но за жалост, ако [човекът ни] и да е употребил всичките си сили и красноречие, пак не можем да го отвърнем от това му мнение, особно [2] му писахме насърчително писмо, но той пак той, пак той. Той казал пред човека ни, че тези дни щял да дойде при вас [затова превързваме, дано приемеш да ви донесе [писмото] и да пренесе кръста]. Вие се трудете, та дано се сдобри, защото той беше най-верният ни посредник. Чак толкова противно не му говорете, но с кротост и снизходителност, защото знаете, че винаги по-умният трябва да се покори, ако не иска да му се поврежда търговията. Наистина, той не е от онези да прави предателство, но жалното е, че един от най-деятелните ти членове да се отчае и в последно време отрече за една нищожна още и зле разбрана причина!?! Толкова от нас, и вие пак, както знаете..."

Нищо чудно, че е издаден и е в списъка на Хамди, но не са го преценили на какво предателство е бил способен...

[Borova gora]

Преди 7 минути, К.ГЕРБОВ said:

В статията във в. Свобода от 2 декември 1870 г. се споменава за Али паша, но съдържането е различно от цитираното по-горе. Вероятно от друг брой на вестника е изваден горния откъс.

Възможно ли е турските власти да са знаели за Васил Иванов от ВРО още през 1870 г.?

Може ли информация къде да намерим протоколите от разпитите на арестуваните за смъртта на Стоян Пенев в Русе? Има ли ги публикувани?

[К.ГЕРБОВ]

Аз не съм виждал протоколи от разследванията, за които Хамди паша споменава, че бил провел. След като за разследването на Арабаконашкия обир са правени протоколи, възможно е и при разследване на убийствата няколко месеца преди това да са съставени протоколи. Но с логически разсъждения и предположения история не се прави. Трябва да има установени факти.

[Borova gora]

Преди 8 минути, К.ГЕРБОВ said:

Аз не съм виждал протоколи от разследванията, за които Хамди паша споменава, че бил провел. След като за разследването на Арабаконашкия обир са правени протоколи, възможно е и при разследване на убийствата няколко месеца преди това да са съставени протоколи. Но с логически разсъждения и предположения история не се прави. Трябва да има установени факти.

Докладът на Хамди паша си е факт, извор, документ... Затова търсех и търся нещо близко до него като информация. Протоколите от разпитите за убийството на Стоян Пенев биха ми свършили работа, но може и да са в архива в Русе, може и в Народната библиотека, странно е ако ги има да не са публикувани нито веднъж и нито един историк да не ги е посочил...