Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Както отбелязахте, истината е в детайлите, те се отминават. На 4 май Големия е отговорил на писмо на Левски, който по това време вече е бил Букурещ. В писмото Големия е написал:

Левски е искал да вземе револвера на Големия. Това не е маловажно, според мен, означава, че е свалил доверието си от него. И пак според мен, това е било свързано с работата му с Русе. В същото писмо Големия ходатайства Левски да признае разходите на Русенския ЧРК:

И забележете тук втория разход от 236 гроша "дадини на радя и дето свършил живота на шпионина та заминал за от среща", излиза от писмото, че убиецът на Пенев е не Георги Икономов, а Ради Иванов, който е бил арестуван заедно с Обретенов. Обретенов ли е излъгал Големия, или действително убиецът на Пенев е бил не Георги Икономов, а Ради Иванов...

В това писмо Големия се явява ходатай на русенци, но от него става ясно, според мен, че е в немилост пред Левски, който иска да му вземе личното оръжие.

Чак след връщането на Левски от Букурещ, когато Големия му пише две подмазвачески писма с поздравления и Левски се усеща изолиран от хората на Общи и Попхинов, Левски му дава важната длъжност да го представлява с пълномощно в Търново и околността, включително Русе.

И вижте колко игриво се е подписал тук Големия - "Драган Цанков", името на един от бившите довереници на Мидхат паша в Русе, а после започва да се подписва "Стефан Карагьозов", реална личност в Търново и човек, който разпознава Левски при залавянето му. Отбелязвам факти, не правя внушения, но малките детайли са важни.

Ако познавате историята на четата на Ботев, ще видите каква е ролята на Обретенов и Апостолов в нея. Двамата са били определени за апостоли в Софийско, поради некадърност селяните ги гонят оттам, не ги щат, те отиват при Стоян Заимов във Враца. Тримата непрекъснато се карат кой е по-главния и как да разпределят пари за оръжие. Накрая Заимов лъже Ботев с едно писмо, че Враца е пламнала от въстание, след което се преоблича в женски дрехи и бяга. Апостолов и Обретенов все пак вземат парите, купуват оръжие за ботевата чета, склоняват Ботев да стане войвода /защото Панайот Хитов им отказва/ и идват в България, когато вече въстанието е потушено, но те си мислят, че е успешно. След няколко битки, които четата печели, Ботев разбира, че никакво въстание вече няма и свиква щаба, за да обсъдят оттеглянето на момчетата в Сърбия. Тогава го застрелват. В групата са Обретенов и Георги Апостолов, които са знаели за сериозни злоупотреби със събраните пари за оръжие и че ако четата се върне в Сърбия тези сметки ще бъдат прегледани и злоупотребата им разкрита. Изстрелът убил Ботев е бил в областта на сърцето, втория изстрел е бил контролен в главата. Обретенов докрая на живота си лъже, че някакъв черкезин застрелял Ботев в челото. Има цяла монография изследване на този въпрос, там са направени заключения и от военни експерти и лекари.

Писмата на Големия... Благодаря за тях. Значи, все пак имало момче, което изпълнявало функцията на куриер, придало сметката и получило няколко гроша. Отделно получило и за затворниците в Русе, за Големия те сякаш били герои, някак сляпо приел тяхната версия за Стоян Пенев.

Но Левски... не вярвам Георги Живков да си е мълчал и да не е търсил съдействието на Левски относно публикуваните лъжи за него от Каравелов. Плюс смъртта на Ангел Кънчев, Левски наистина е имал причини без да бъде параноик, да внимава с комитета в Русе и да се дразни от даденото на кредит доверие към членовете му.

Шокиращо е да е бил поставен в ситуация да не може да се довери дори на Големия. Наистина 1872г. е най-трудната му. Започва от мемоара на Хаджипенчович през зимата, минава през смъртта на Кънчев през март, разочарованието на събранието през май, грешките с убийствата през лятото, веригата предателства през цялото време - Обретенов, Драсов, Пъшков, Поплуканови, Латинеца и Сиркови...

Ако всичко започнало от Обретенов, тогава несвързаните частти в историята всъщност получават смисъл. Той никога не е бил човек на Левски и имал друга представа, вярност към лидера, а не към идеята, към организацията, може и с такава цел неговият комитет да е бил създаден, Троянския комитет в организацията на Левски и заедно с Общия да информират от повече от едно място големия бос. Масонството на Обретенов можеше да му е достатъчно, но той все искал да се чувства специален, отличен от масата и още един комитет му бил добре дошъл, плюс че бил одобрен за негов ръководител.

Но по повод дълго търсеното от мен обяснение за неговото четничество, единствено идеята, че въстанието се смятало за успешно би решила уравнението какво е правил Обретенов в четата, по-логично би било да чака някъде като Драсов и Каравелов на завет за развоя на събитията.

"Всички говориха за въстание общобългарско, но никой отвъд Дунава не си развърза кесията да даде грош за това дело, а всичко струпаха върху плещите на Дякона: пари да намери, оръжие да закупи, момците да научи на стрелба и накрая да поведе народа в огъня... а те да стоят на скелята в Гюргево и оттам да гледат към нас с бинокли..." - това към голямата тема за Каравелов, този цитат е от роман на Неда Антонова, не от исторически извор, но е интересно как вървейки след фактите, други също достигат до изводи, близки до нашите за големия шеф в Букурещ...

Редактирано Април 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Значи, все пак имало момче, което изпълнявало функцията на куриер, придало сметката и получило няколко гроша. Отделно получило и за затворниците в Русе, за Големия те сякаш били герои, някак сляпо приел тяхната версия за Стоян Пенев.

Момчето е бил самият Обретенов:

Другата важна работа, освен 700-те гроша за разноските, за които Големия иска разписки, е било участието му в събранието като делегат от Русе. За това не се е споразумял, защото в друг последвал този протокол е записано: "Като не можахме да се споразумеем с Търново, ...решаваме да отиде 54-и в Букурещ ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80."

Но в мемоарите си е спестил отказаното му делегиране от Големия за събранието:

Но е датирано тук правилно - 7-ми май.

За кореспонденция с Левски и Каравелов той твърди, че Левски му дал "рязаната книга" или т.н. "скари" за тайнопис:

Шифърът съхранявал в архива си, но самата кореспонденция била изгорена от писаря след залавянето на Левски, паникьосал се писарят...според спомените на Обретенов.

Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но по повод дълго търсеното от мен обяснение за неговото четничество, единствено идеята, че въстанието се смятало за успешно би решила уравнението какво е правил Обретенов в четата, по-логично би било да чака някъде като Драсов и Каравелов на завет за развоя на събитията.

Очаквали са Сръбско-Турска война и намесата на Русия. Което и става.

След Сръбско-Турската война и Априлското въстание е била проведена Цариградската конференция, която приема на България да се даде автономия на източната й част, в която е влизал и Русе:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция

Такова е било британското предложение, Османската империя не го приема и следва Руско-Турската война, която за България е била освободителна.

Защо не е чакал като Драсов на завет, не мога да отговоря, хората са различни.

Той, Апостолов и Войновски са настоявали четата да върви към Панагюрище, надявайки се там въстанието да е имало успех.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Момчето е бил самият Обретенов:

Другата важна работа, освен 700-те гроша за разноските, за които Големия иска разписки, е било участието му в събранието като делегат от Русе. За това не се е споразумял, защото в друг последвал този протокол е записано: "Като не можахме да се споразумеем с Търново, ...решаваме да отиде 54-и в Букурещ ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80."

Но в мемоарите си е спестил отказаното му делегиране от Големия за събранието:

Но е датирано тук правилно - 7-ми май.

За кореспонденция с Левски и Каравелов той твърди, че Левски му дал "рязаната книга" или т.н. "скари" за тайнопис:

Шифърът съхранявал в архива си, но самата кореспонденция била изгорена от писаря след залавянето на Левски, паникьосал се писарят...според спомените на Обретенов.

Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация.

Очаквали са Сръбско-Турска война и намесата на Русия. Което и става.

След Сръбско-Турската война и Априлското въстание е била проведена Цариградската конференция, която приема на България да се даде автономия на източната й част, в която е влизал и Русе:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция

Такова е било британското предложение, Османската империя не го приема и следва Руско-Турската война, която за България е била освободителна.

Защо не е чакал като Драсов на завет, не мога да отговоря, хората са различни.

Той, Апостолов и Войновски са настоявали четата да върви към Панагюрище, надявайки се там въстанието да е имало успех.

"Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация." - така е, но пък дори и по откъслечните улики сглобихме линията на събитията и логиката на случилото се. По-смислена е от старите учебрници по история, но все още търся доказателства, преки, а ако натрупам и косвени, пак е нещо, да подкрепят предположенията ни. За мен стигнахме до най-първия издайник, оказа се, че е някой от свързаните с убийството на Стоян Пенев, а по този начин косвено и с Каравелов дето им го пратил в ръцете с обвинението, че му откраднал писма, и със смъртта на Ангел Кънчев.

До предателствата на Общия, Иван Фурнаджиев, Попхинов има повече от година време. Но не е Арабаконак началото. Докладът на Хамди го доказва, съчиняван е преди това, но пък е нов документ, историците ни в миналото не са знаели за него.

За Обретенов четох, че е единственият, който твърдял, че има Софийски окръг за Априлското, той бил определен за Главен Апостол в него, но на практика разделението било на четири окръга и той бил разпределен във Врачанския, тотално се е оплитал в измислиците си. 

Както виждам по-горе, много трудно му е било дори на свои, на Големия да каже кой е убил Стоян Пенев, Ради или Георги Икономов, да не говорим да си признае защо е направено. Това оплитане в лъжи трябва да е в наша полза. Трябва да е оплел още нещо, откъдето да си личи на кого е служил и как е предал Ловеч...

Редактирано Май 1 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 9 часа, Borova gora said:

"Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация." - така е, но пък дори и по откъслечните улики сглобихме линията на събитията и логиката на случилото се. По-смислена е от старите учебрници по история, но все още търся доказателства, преки, а ако натрупам и косвени, пак е нещо, да подкрепят предположенията ни. За мен стигнахме до най-първия издайник, оказа се, че е някой от свързаните с убийството на Стоян Пенев, а по този начин косвено и с Каравелов дето им го пратил в ръцете с обвинението, че му откраднал писма, и със смъртта на Ангел Кънчев.

До предателствата на Общия, Иван Фурнаджиев, Попхинов има повече от година време. Но не е Арабаконак началото. Докладът на Хамди го доказва, съчиняван е преди това, но пък е нов документ, историците ни в миналото не са знаели за него.

За Обретенов четох, че е единственият, който твърдял, че има Софийски окръг за Априлското, той бил определен за Главен Апостол в него, но на практика разделението било на четири окръга и той бил разпределен във Врачанския, тотално се е оплитал в измислиците си. 

Както виждам по-горе, много трудно му е било дори на свои, на Големия да каже кой е убил Стоян Пенев, Ради или Георги Икономов, да не говорим да си признае защо е направено. Това оплитане в лъжи трябва да е в наша полза. Трябва да е оплел още нещо, откъдето да си личи на кого е служил и как е предал Ловеч...

Препрочетох отново протоколите от разпитите през Софийската и Извънредната комисия, исках да си припомня как са щели да изпратят парите във Влашко, всичките ли са били планирали да ги носи Общия, което ми се вижда абсурд предвид тежестта и броя на торбите, или щели да ползват канал, например Русенския, канала на Обретенов, за да изпратят част от тях на Каравелов... 

Но пък интересното е, че Ловеч свети ли свети като заподозрян, от самото начало пишат по телеграмите, че обирджийте тръгнали натам т.е. в един момент Ловеч все е бил подозиран, че е в центъра на всяка тайна дейност в Империята, наистина доста е бил натопен комитета там... и заплахата срещу Етрополе, че от града ще се събира откраднатата сума докато я изплати към хазната, защото е станало в тяхната територия... Било е безсмислено и глупаво, безкрайно зле проведено начинание уж от професионалист, Общия... Но търсех следа към Русе, дали е имал уговорка с тях, точно с този канал, а не с Никопол, Свищов... за прекарване на парите към Букурещ.

Редактирано Май 1 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 57 минути, Borova gora said:

Препрочетох отново протоколите от разпитите през Софийската и Извънредната комисия, исках да си припомня как са щели да изпратят парите във Влашко, всичките ли са били планирали да ги носи Общия, което ми се вижда абсурд предвид тежестта и броя на торбите, или щели да ползват канал, например Русенския, канала на Обретенов, за да изпратят част от тях на Каравелов... 

Но пък интересното е, че Ловеч свети ли свети като заподозрян, от самото начало пишат по телеграмите, че обирджийте тръгнали натам т.е. в един момент Ловеч все е бил подозиран, че е в центъра на всяка тайна дейност в Империята, наистина доста е бил натопен комитета там... и заплахата срещу Етрополе, че от града ще се събира откраднатата сума докато я изплати към хазната, защото е станало в тяхната територия... Било е безсмислено и глупаво, безкрайно зле проведено начинание уж от професионалист, Общия... Но търсех следа към Русе, дали е имал уговорка с тях, точно с този канал, а не с Никопол, Свищов... за прекарване на парите към Букурещ.

Обръщали са ги в по-едри пари, в злато. В Османската империя, а и по-късно в България, са вървели в обращение всякакви златни монети - френски франкове, австрийски дукати, руски рубли и т.н. паралелно с официалните златни лири. Просто сарафите са преизчислявали теглото в злато и са го приравнявали към турската лира. Това обяснява разнородните монети в находката в Ловеч, в нея дори има антични златни монети, същественото е, че цялата находка е злато - изключено е колекционер-нумизмат да е събирал само златни монети.

В една от сметките на Драсов адресирана до Данаил Попов през 1871 се вижда същата система - той му отчита сума за револвери в най-разнородни златни монети и накрая ги приравнява в грошове, приблизително 100 гроша са били една златна лира. Обретенов в Спомените си пише, че като библиотекар в читалище "Зора" е получавал 300 гроша месечна заплата, приблизително заплатата на млад учител, което по днешен курс е около 3600 лева.

Всъщност животът не е бил скъп, а данъкът е бил 10 процента, десятък, днес работещ българин плаща данъци между 40 и 50 процента като се сметне и ДДС 20 процента във всяка стока и услуга. Поп Кръстьо си е купил къщата за 1200 гроша, което е към 15 000 лева днес, в Алтън Ловеч, добре развит град.

Но това е друга тема, макар и много интересна.

Доколкото си спомням, Общи е носел около 50 000 гроша, което като тегло в злато е около 4 кг.

[Б. Киров]

Ако не сте го прочели, предполагам ще Ви бъде интересно:

https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/semejnata-golgota-na-tonka-obretenova.-polaga-dve-svidni-zhertvi-pred-kyrvaviia-oltar-na-bylgarskata-svoboda-snimki-415437

Цитирано е писмо на 19-годишния тогава Никола Обретенов до баща му, в което ясно се вижда отношението му към революцията и бунтовниците по онова време, а то е две-три години, преди да стане председател на ЧРК в Русе.

[Borova gora]

Преди 23 часа, Б. Киров said:

Обръщали са ги в по-едри пари, в злато. В Османската империя, а и по-късно в България, са вървели в обращение всякакви златни монети - френски франкове, австрийски дукати, руски рубли и т.н. паралелно с официалните златни лири. Просто сарафите са преизчислявали теглото в злато и са го приравнявали към турската лира. Това обяснява разнородните монети в находката в Ловеч, в нея дори има антични златни монети, същественото е, че цялата находка е злато - изключено е колекционер-нумизмат да е събирал само златни монети.

В една от сметките на Драсов адресирана до Данаил Попов през 1871 се вижда същата система - той му отчита сума за револвери в най-разнородни златни монети и накрая ги приравнява в грошове, приблизително 100 гроша са били една златна лира. Обретенов в Спомените си пише, че като библиотекар в читалище "Зора" е получавал 300 гроша месечна заплата, приблизително заплатата на млад учител, което по днешен курс е около 3600 лева.

Всъщност животът не е бил скъп, а данъкът е бил 10 процента, десятък, днес работещ българин плаща данъци между 40 и 50 процента като се сметне и ДДС 20 процента във всяка стока и услуга. Поп Кръстьо си е купил къщата за 1200 гроша, което е към 15 000 лева днес, в Алтън Ловеч, добре развит град.

Но това е друга тема, макар и много интересна.

Доколкото си спомням, Общи е носел около 50 000 гроша, което като тегло в злато е около 4 кг.

Темата за монетите е и важна, защото тези пари е трябвало да стигнат Влашко, Тодор Пеев не случайно тичал да се хвали, че идеята била негова, вдъхновението за извършването на обира било оттам. Но дори и обърнати в по-едри, пак са тежали, пак са били сериозно количество. Не може когато са планували, да не е имал идея Общия по кой канал да ги пренесе и че не би могъл да направи това сам, не би могъл и сам да охранява толкова злато. Той самият също не е ясно кой канал е ползвал, Русе, или Свищов, или Никопол, но пък четох в разпитите пред Софийската комисия, преди Извънредната, често отскачал и до Сърбия и това не останало незабелязано. 

Но трябва да е имало план за бързо изнасяне на сумите, един от разпитваните твърди, че в петък го предупредил, че в неделя вечерта ще ги провождат. Е, междувременно ги разкрили, но моята идея е друга. Дали каналът не е бил Обретеновия, през Русе, и как е изглеждал планът между Общия и Обретенов, стиковката между двамата, зад гърба на Главния Апостол на България? 

Редактирано Май 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Темата за монетите е и важна, защото тези пари е трябвало да стигнат Влашко, Тодор Пеев не случайно тичал да се хвали, че идеята била негова, вдъхновението за извършването на обира било оттам. Но дори и обърнати в по-едри, пак са тежали, пак са били сериозно количество. Не може когато са планували, да не е имал идея Общия по кой канал да ги пренесе и че не би могъл да направи това сам, не би могъл и сам да охранява толкова злато. Той самият също не е ясно кой канал е ползвал, Русе, или Свищов, или Никопол, но пък четох в разпитите пред Софийската комисия, преди Извънредната, често отскачал и до Сърбия и това не останало незабелязано. 

Но трябва да е имало план за бързо изнасяне на сумите, един от разпитваните твърди, че в петък го предупредил, че в неделя вечерта ще ги провождат. Е, междувременно ги разкрили, но моята идея е друга. Дали каналът не е бил Обретеновия, през Русе, и как е изглеждал планът между Общия и Обретенов, стиковката между двамата, зад гърба на Главния Апостол на България? 

Заловили са го в с.Черниково, дн. Садовец:

Тръгнал е от Тетевен, доколкото си спомням там х.Станьо е обменил парите в злато; 3-4 кг. злато не е кой знае какъв товар, за толкова влиза Левски в Ловеч. Общи очевидно е подминал Ловеч, не е имал никакво намерение да се отбива там.Пъшков е запомнил "че видели у него разкошна кесия от коприна и злато, подарена му от някое женско дружество, италианско, когато влезли гарибалдейците"; краставите магарета се подушват през девет баира, какво друго да впечатли Пъшков, освен кесията на Общия, сигурно му е завидял...

Движел се е почти вертикално на север, според мен, е щял да мине през Плевен, разчитайки на приятелчето си Анастас, затова го обдарява с 4000 гроша /50 000днешни лева/; после е щял да хване към Никопол и към Турну Мъгуреле, той оттам минава два пъти на влизане, не е блестял с комбинативност, като крокодилите по един и същи път; в Букурещ са щели да го посрещнат като герой, Пеев вече е бил подготвил почвата пред Каравелов, приписвайки си заслугата за обира лично. Каравелов се правел на изненадан за обира, той нищо не знаел.

За връзката му със Сърбия говорят в донесенията им чуждестранните консули, австроунгарския и британския. Отначало дори са смятали, че цялата революционна организация е създадена от сърбите, които така натискали Високата порта да им направи отстъпки за Херцеговина, дори самите сърби били предали българския комитет в замяна на отстъпки.Общия навсякъде в протоколите е наричан Димитър Сърбина, така са го наричали в неговия регион и много от комитетските хора.

Но не мисля, че в плановете на Общия е влизал Обретенов, той е взаимодействал с Анастас Попхинов, разчитайки на него за канала през Никопол-Турну Мъгуреле, където е бил братът на Анастас - Данаил Попов. По този канал Анастас е пренасял револверите и пощата, докато през юни 1871 Левски не му го забранява. Двамата с Общи са действали в комбина като сепаратисти, Анастас е имал роднина в Тетевен и по времето след обира е бил там, откъдето и получава пари от Общия.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Заловили са го в с.Черниково, дн. Садовец:

Тръгнал е от Тетевен, доколкото си спомням там х.Станьо е обменил парите в злато; 3-4 кг. злато не е кой знае какъв товар, за толкова влиза Левски в Ловеч. Общи очевидно е подминал Ловеч, не е имал никакво намерение да се отбива там.Пъшков е запомнил "че видели у него разкошна кесия от коприна и злато, подарена му от някое женско дружество, италианско, когато влезли гарибалдейците"; краставите магарета се подушват през девет баира, какво друго да впечатли Пъшков, освен кесията на Общия, сигурно му е завидял...

Движел се е почти вертикално на север, според мен, е щял да мине през Плевен, разчитайки на приятелчето си Анастас, затова го обдарява с 4000 гроша /50 000днешни лева/; после е щял да хване към Никопол и към Турну Мъгуреле, той оттам минава два пъти на влизане, не е блестял с комбинативност, като крокодилите по един и същи път; в Букурещ са щели да го посрещнат като герой, Пеев вече е бил подготвил почвата пред Каравелов, приписвайки си заслугата за обира лично. Каравелов се правел на изненадан за обира, той нищо не знаел.

За връзката му със Сърбия говорят в донесенията им чуждестранните консули, австроунгарския и британския. Отначало дори са смятали, че цялата революционна организация е създадена от сърбите, които така натискали Високата порта да им направи отстъпки за Херцеговина, дори самите сърби били предали българския комитет в замяна на отстъпки.Общия навсякъде в протоколите е наричан Димитър Сърбина, така са го наричали в неговия регион и много от комитетските хора.

Но не мисля, че в плановете на Общия е влизал Обретенов, той е взаимодействал с Анастас Попхинов, разчитайки на него за канала през Никопол-Турну Мъгуреле, където е бил братът на Анастас - Данаил Попов. По този канал Анастас е пренасял револверите и пощата, докато през юни 1871 Левски не му го забранява. Двамата с Общи са действали в комбина като сепаратисти, Анастас е имал роднина в Тетевен и по времето след обира е бил там, откъдето и получава пари от Общия.

Много хубави карти имате, завидях благородно. Благодаря.

Значи между Общия и Обретенов голяма завера не е имало, Попхинов му е бил достатъчен като свръзка с Влашко. Само да допълня, аз имах предвид голямата сума пари, не тези, които Общия е носел в себе си, защото преди да го арестуват е започнал да събира раздаденото и обещавал процент на всеки, който се отчете. Това са големи торби с монети, както свидетелстват всички, които са носили заграбеното в сборния пункт, мазето на Петко Милев, привикани са около десетина дни след обира... Затова се чудех ако е имал късмет, как би ги пренесъл, то че много акъл за добър план не е имал, но все пак...

Аз търся слабите места, все някъде ще открия пропукването в мита, с който Обретенов сам се е обградил, живял е достатъчно дълго, за да го направи и както един историк е отбелязал, писал спомените си след като почти никой, от тези, които биха ги оспорили, вече не бил жив... Все някъде ще открия пукнатина.

Но пък не откривам накуп решенията на събранието в Букурещ, за да видя къде са определили "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии" да бъде пренасяно оръжието и защо не през Русе, кой е бил против да се ползва Русенския канал и защо. Съгласно приложения от Вас линк, Обретенови и пари са взимали за криенето, за пренасянето, значи не биха отказали да го правят и в бъдеще. Но са пропуснати. Трябва да има причина. 

Редактирано Май 3 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Аз търся слабите места, все някъде ще открия пропукването в мита, с който Обретенов сам се е обградил, живял е достатъчно дълго, за да го направи и както един историк е отбелязал, писал спомените си след като почти никой, от тези, които биха ги оспорили, вече не бил жив... Все някъде ще открия пукнатина.

Най-слабото място е закъснялото писмо на Каравелов до Левски за вдигане на въстание. А най-слабото място в това е, че точно това писмо е попаднало в ръцете на османската полиция, преди да стигне до Левски. Докато този факт беше неизвестен, самото забавяне, макар и подозрително, е косвена улика. Обретенов е дал крайно противоречиви данни за това писмо - той твърди, че го е получил на 1 ноември, преписът на Данаил Попов е датиран 2 ноември, дотук нещата изглеждат нормални. И после стават неспасяеми за алибито на Обретенов - той по-натам твърди, че е изпратил оригинала още на другия ден до Търново, след като го е получил в Русе, а в Русе го е получил най-късно на 2 ноември. От 2 ноемри до 21 ноември, когато е намерило Левски в Стара Загора, времето на пътуване на писмото се губи - ако сестра му го е занесла на 3 ноември в Търново, защо Христо Иванов Големия го е получил на 20 ноември. Няма обяснение за тази дупка от 17 дни, която се получава в обясненията на Обретенов. Напълно недостоверни са и сведенията му за оригинала на писмото, който е попаднал у него. Никой от останалите кореспонденти не изпраща оригинал, пишат преписи и тях изпращат, такъв е този на Данаил Попов в Ловечкия архив /това е първото писмо, което Големия изпраща в Ловеч, дошло преди това на Обретенов/, такъв е и този от Стара Загора, съхранен като препис.

Второто слабо място е убийството на Пенев. То не е наредено от Левски. От кой тогава е наредено и защо е извършено. Това убийство е важно, защото то води до ареста на Обретенов и престоя му поне 40 дни в полицията, през което време се случва и смъртта на Ангел Кънчев. Също така няма никаква яснота, ако Обретенов е стоял арестуван 40 дни както той твърди, защо първият протокол на заседание на ЧРК в Русе, но който той е бил председател, е проведен цели 30 дни след освобождаването му с една единствена точка да отиде до Търново /става ясно, че той е ходил там/ и да се споразумява за делегирането му на събранието в Букурещ. И защо, след като му е отказано такова делегатско място, на 7 май като председател на ЧРК Русе свиква второ събрание и дефакто се самоназначава за делегат на събранието, където отива на 8-ми май, когато гласуването е завършило и отиването му няма никаква практическа стойност. И защо в протокола на събранието има записан само един делегат от Русе - Иларион Драгостинов - а в края на протокола фигурира подписа и на Обретенов. И защо той твърди, че подписът на Драгостинов е подпис на Иван Драсов, който не е присъствал на събранието и никъде не фигурира като делегат.

Пукнатините са толкова много, че само сляп не би ги видял и за мен е загадка мълчанието на агнетата.

Преди 7 часа, Borova gora said:

Но пък не откривам накуп решенията на събранието в Букурещ, за да видя къде са определили "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии" да бъде пренасяно оръжието и защо не през Русе, кой е бил против да се ползва Русенския канал и защо. Съгласно приложения от Вас линк, Обретенови и пари са взимали за криенето, за пренасянето, значи не биха отказали да го правят и в бъдеще. Но са пропуснати. Трябва да има причина. 

В протокола на събранието няма и дума записана откъде ще се внася оръжие, това е било, според мен, предмет на устни обсъждания, които не са протоколирани, но впоследствие са отразени в писмата на участвалите, специално в тези на Левски.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Най-слабото място е закъснялото писмо на Каравелов до Левски за вдигане на въстание. А най-слабото място в това е, че точно това писмо е попаднало в ръцете на османската полиция. Докато този факт беше неизвестен, самото забавяне, макар и подозрително, е косвена улика. Обретенов е дал крайно противоречиви данни за това писмо - той твърди, че го е получил на 1 ноември, преписът на Данаил Попов е датиран 2 ноември, дотук нещата изглеждат нормални. И после стават неспасяеми за алибито на Обретенов - той по-натам твърди, че е изпратил оригинала още на другия ден до Търново, след като го е получил в Русе, а в Русе го е получил най-късно на 2 ноември. От 2 ноемри до 21 ноември, когато е намерило Левски в Стара Загора, времето на пътуване на писмото се губи - ако сестра му го е занесла на 3 ноември в Търново, защо Христо Иванов Големия го е получил на 20 ноември. Няма обяснение за тази дупка от 17 дни, която се получава в обясненията на Обретенов. Напълно недостоверни са и сведенията му за оригинала на писмото, който е попаднал у него. Никой от останалите кореспонденти не изпраща оригинал, пишат преписи и тях изпращат, такъв е този на Данаил Попов в Ловечкия архив /това е първото писмо, което Големия изпраща в Ловеч, дошло преди това на Обретенов/, такъв е и този от Стара Загора, съхранен като препис.

Второто слабо място е убийството на Пенев. То не е наредено от Левски. От кой тогава е наредено и защо е извършено. Това убийство е важно, защото то води до ареста на Обретенов и престоя му поне 40 дни в полицията, през което време се случва и смъртта на Ангел Кънчев. Също така няма никаква яснота, ако Обретенов е стоял арестуван 40 дни както той твърди, защо първият протокол на заседание на ЧРК в Русе, но който той е бил председател, е проведен цели 30 дни след освобждаването му с една единствена точка да отиде до Търново /става ясно, че той е ходил там/ и да се споразумява за делегирането му на събранието в Букурещ. И защо, след като му е отказано такова делегатско място, на 7 май като председател на ЧРК Русе свиква второ събрание и дефакто се самоназначава за делегат на събранието, където отива на 8-ми май, когато гласуването е завършило и отиването му няма никаква практическа стойност. И защо в протокола на събранието има записан само един делегат от Русе - Иларион Драгостинов - а в края на протокола фигурира подписа и на Обретенов. И защо той твърди, че подписът на Драгостинов е подпис на Иван Драсов, който не е присъствал на събранието и никъде не фигурира като делегат.

Пукнатините са толкова много, че само сляп не би ги видял и за мен е загадка мълчанието на агнетата.

В протокола на събранието няма и дума записана откъде ще се внася оръжие, това е било, според мен, предмет на устни обсъждания, които не са протоколирани, но впоследствие са отразени в писмата на участвалите, специално в тези на Левски.

Много е любопитно защо Левски е изключил Русе като канал в тези устни обсъждания, дали не е подозирал нещо след смъртта на Ангел Кънчев, след като Обретенов и сие са били затворени? 

Но има нещо още по-любопитно, понеже си припомням протоколите на Извънредната комисия, за първи път чета разпита на Велчо Касапина по друг начин. Седя и си мисля за Ваньо Терзията, Драсов, ли става въпрос? Той е бил шивач, навъртал се е там заедно с приятеля си Пъшков, за да даде писмото-заповед на Общия, който натопил през май Дякон Паисий, пък после поискал писменна заповед за убийството, защото се паднало на него да го извърши, но главното е друго, в историята на убийството имало шивач и то шивач посветен в акцията:

/Общият пък как скрива Хитов, Ковачев, Каравелов..., а се прави на искрен... и е бил отчайващо паметлив за съжаление, качество, на което и в Букурещ са разчитали.../

Редактирано Май 3 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 38 минути, Borova gora said:

Но има нещо още по-любопитно, понеже си припомням протоколите на Извънредната комисия, за първи път чета разпита на Велчо Касапина по друг начин. Седя и си мисля за Ваньо Терзията, Драсов, ли става въпрос? Той е бил шивач, навъртал се е там заедно с приятеля си Пъшков, за да даде писмото-заповед на Общия, който натопил през май Дякон Паисий, пък после поискал писменна заповед за убийството, защото се паднало на него да го извърши, но главното е друго, в историята на убийството имало шивач и то шивач посветен в акцията:

Въпросният шивач е бил член на местния комитет, сега не мога да си спомня името му, той получава присъда за съучастие в убийството на Паисий, има го в заключителния протокол с присъдите.

Преди 38 минути, Borova gora said:

Много е любопитно защо Левски е изключил Русе като канал в тези устни обсъждания, дали не е подозирал нещо след смъртта на Ангел Кънчев, след като Обретенов и сие са били затворени? 

Най-тривиалното обяснение е, че Русе е вилаетска столица и там са концентрирани полицията и шпионите. Но пък оттам е избран канал за пощата, а самият Обретенов в спомените си описва как са вкарвали оръжие с "варкаджиите" вербувани от баба Тонка. Освен това, по последни документи е установено, че Левски няколко пъти е преминавал през Русе, последното му преминаване е от 1870. Странно е, за мен, че при тези преминавания той да не е имал контакт с Обретенови, тъй като те са били каналджиите за прехвърляне на хъшовете в двете посоки през Дунава. А Обретенов свидетелства, че за пръв път е видял Левски на събранието в Букурещ.

Обретенов пише в спомените си за Кънчев, че ако бил се обадил предния ден на баба Тонка, тя щяла да му уреди прехвърлянето във Влашко по същия начин, както се е прехвърлил Георги Икономов, един вид Кънчев сам си бил виновен, че се набутал в ръцете на полицията без паспорт. Обретенов намеква, че последната нощ, която Кънчев е прекарал в дома на Иван Чорапчиев, с когото Кънчев шумно се карал преди да си тръгне /Обретенов им е светел/ прави Чорапчиев доста съмнителен. Чорапчиев е определен от Обретенов като редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав", който излизал на турски език, но това не съответства на истината - Чорапчиев е бил само преводач. Обретенов определя като редактор и Стоил Попов, което също не е вярно, последният е бил много доверено лице на Левски и председател на комитета на ТБЦК, съществувал като поделение на Млада България, още преди Обретенов да стане председател на ЧРК в Русе.

Имало е някаква свада между Попов и Големия, за която не успях да науча нещо повече, непосредствено преди определянето на Обретенов за куриер през юни 1871.  Попов е бил стар познайник на Левски още от Първата легия.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Въпросният шивач е бил член на местния комитет, сега не мога да си спомня името му, той получава присъда за съучастие в убийството на Паисий, има го в заключителния протокол с присъдите.

Най-тривиалното обяснение е, че Русе е вилаетска столица и там са концентрирани полицията и шпионите. Но пък оттам е избран канал за пощата, а самият Обретенов в спомените си описва как са вкарвали оръжие с "варкаджиите" вербувани от баба Тонка. Освен това, по последни документи е установено, че Левски няколко пъти е преминавал през Русе, последното му преминаване е от 1870. Странно е, за мен, че при тези преминавания той да не е имал контакт с Обретенови, тъй като те са били каналджиите за прехвърляне на хъшовете в двете посоки през Дунава. А Обретенов свидетелства, че за пръв път е видял Левски на събранието в Букурещ.

Обретенов пише в спомените си за Кънчев, че ако бил се обадил предния ден на баба Тонка, тя щяла да му уреди прехвърлянето във Влашко по същия начин, както се е прехвърлил Георги Икономов, един вид Кънчев сам си бил виновен, че се набутал в ръцете на полицията без паспорт. Обретенов намеква, че последната нощ, която Кънчев е прекарал в дома на Иван Чорапчиев, с когото Кънчев шумно се карал преди да си тръгне /Обретенов им е светел/ прави Чорапчиев доста съмнителен. Чорапчиев е определен от Обретенов като редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав", който излизал на турски език, но това не съответства на истината - Чорапчиев е бил само преводач. Обретенов определя като редактор и Стоил Попов, което също не е вярно, последният е бил много доверено лице на Левски и председател на комитета на ТБЦК, съществувал като поделение на Млада България, още преди Обретенов да стане председател на ЧРК в Русе.

Имало е някаква свада между Попов и Големия, за която не успях да науча нещо повече, непосредствено преди определянето на Обретенов за куриер през юни 1871.  Попов е бил стар познайник на Левски още от Първата легия.

Кънчев не е могъл да ползва е масонските канали, там по-влиятелен е бил Обретенов, освен това години по-късно може да си твърди всичко, нямало кой да го опровергае, изчакал да си отидат живите, за да се разприказва. Самият Кънчев усетил нещо, цяла нощ горял документи...

Най-вероятно е минал през Русе, за да опита да спре убийството на Стоян Пенев и да разобличи Обретенов като автор на дописката. 

Но и за Левски Русенския канал трябва да е станал съмнителен, след 1870г. не минал оттам нито го смятал за надежден за пренос на оръжие. Защо се е доверявал Големия на Обретенов е чудно... Самият Обретенов явно не му спечелил доверието и в Букурещ със странното си появяване.

Има нещо странно в признанията на Общия пред Комисията, той все получавал много пари от комитетите, стоял по двадесет до четиридесет дни по ханове, но кой плащал? Левски все броял грошовете, Общия все имал пари, че и отгоре... Плюс, че няколко пъти ходил до Ловеч да им внесе големи суми, което обяснява защо той внезапно станал на почит в този комитет. Оръжие подарил на Ветко Вутьов, били са в един кауш в затвора, та май той го е подковал какво да изкаже... но идеята е, защо Левски не получавал толкова пари от комитетите, все не стигали, а на Общия охотно давали...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

изчакал да си отидат живите, за да се разприказва. Самият Кънчев усетил нещо, цяла нощ горял документи...

Най-вероятно е минал през Русе, за да опита да спре убийството на Стоян Пенев и да разобличи Обретенов като автор на дописката. 

Как да го спре, като убийството вече е било факт, когато Кънчев влиза в Русе?

Ето Ви още една "тухла в стената" от лъжите на Обретенов:

"Н. Обретенов пише, че след взетото решение на 15 февруари 1872 г. (всички дати са по стар стил), “това свършихме на другата вечер” (Обретенов 1983: 137), т.е. на 16 февруари. Това не е вярно! В.”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659). "

https://www.academia.edu/93488022/Известия_на_Регионален_Исторически_музей_Русе_том_XIV?email_work_card=view-paper

от 359 стр. от линка е цялата статия, и още:

"В 658 брой на нашия вестник бяхме известили по кой начин се уби сам Ангел Кънчев, българин от Русчук, за когото „Басрет“ в 587-ия си брой иска от „Дунав“ подробности за начина на убиванието му. Ако принесем думата си до поведението и идеите на споменатия Ангела, ний заключаваме от съдържанието на долната дописка от Букурещ, която е обнародвана във вестника „Византис“, че той воистина е бил от главатарите на бунтовния комитет, а самоубийството му се случи в това време, когато правителството търсеше и диреше убийците на осемнадесет годишния момък Стоян Пенев, че се уби с някой план нощем и че тялото му се намери захвърлено на улицата. Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение и с посредствени известия, речения Стоян се измамил и завел на курварство и нощем като се удушил на едно място, ударили го с нож по няколко места в шията, одрязали му едното ухо, пръстите на двете ръце и детеродните удове и го оставили на улицата. Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията, а за да не излезе работата наяве, разуме се, че се e скроило да се земе за причина знака от ножа и да се покаже уж, че бил заклан от някои турци. Даже и дописниците на някои странни вестници бяха дали съвсем противни на самото дело сведения и ний в 659-ия си брой бяхме отговорили на дописката, която беше обнародвал върху този предмет „Левант хералд“. Във време, когато местната власт диреше удушителите и убийците на Стояна, речений Ангел с едно пътно тескере и с един сръбски пашапорт, като заобиколил доста места, дошъл в Русе и като видял, че местните чиновници постъпяли доста внимателно, той с цел, за да не падне в ръка и да побегне насрещаз отишъл на скелята и забикалял твърде смутен. В това време, когато чиновникът му поискал пашапорта, за да го прегледа, той захванал да бяга и потеглил с оръжието си върху заптието, което бил срещнал, но пищовът му като не хванал, той се отчаял и изпразнил револвера в устата си и паднал мъртъв на земята. Началникът на бунтовния комитет в Букурещ, Христо Георгиев, родом от Карлово, щом се известил за умиранието на споменатия Ангела, от страх, за да не се открият бунтовните му планове от вредителните документи, за които мислел, че може да се намират у Ангела, паднала му дамла и умрял. Toвa e положението и начинът на убиванието на Ангела в Русе. Ако се земе пред вид доброто състояние и богатството на този човек тoй нe е имал никаква нужда и идванието му в Pусе не е било с цел, за да си намери някоя работа, но да сее бунтовно семе. Oбaчe, такива зломисленици на царството и на народа. Hай-после oт сaмосебе си подпадат или в морално наказание, или падат в ръцетe нa правосъдието. Не може да има по-голям пример и урок за ония които се намират на такива идеи. Гpъпкият вестник ,,Bизантис“ в броя си от 25-й марта обнародва долната дописка от Букурещ,зa кoятo ce сnомeнa no-rope“.

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes

Текстът от линка е цитат от в. "Дунав"

В резюме, Пенев е бил убит на 1 март 1872, Кънчев се самоубива на 5 март.

Обретенов твърди, че са го арестували с още двама за убийството на Пенев на 17 февруари 1872 и ги държали 40 дни.

След като са били и тримата в ареста, а Икономов във Влашко, кой е убил на 1 март Пенев?

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Как да го спре, като убийството вече е било факт, когато Кънчев влиза в Русе?

Ето Ви още една "тухла в стената" от лъжите на Обретенов:

"Н. Обретенов пише, че след взетото решение на 15 февруари 1872 г. (всички дати са по стар стил), “това свършихме на другата вечер” (Обретенов 1983: 137), т.е. на 16 февруари. Това не е вярно! В.”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659). "

https://www.academia.edu/93488022/Известия_на_Регионален_Исторически_музей_Русе_том_XIV?email_work_card=view-paper

от 359 стр. от линка е цялата статия, и още:

"В 658 брой на нашия вестник бяхме известили по кой начин се уби сам Ангел Кънчев, българин от Русчук, за когото „Басрет“ в 587-ия си брой иска от „Дунав“ подробности за начина на убиванието му. Ако принесем думата си до поведението и идеите на споменатия Ангела, ний заключаваме от съдържанието на долната дописка от Букурещ, която е обнародвана във вестника „Византис“, че той воистина е бил от главатарите на бунтовния комитет, а самоубийството му се случи в това време, когато правителството търсеше и диреше убийците на осемнадесет годишния момък Стоян Пенев, че се уби с някой план нощем и че тялото му се намери захвърлено на улицата. Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение и с посредствени известия, речения Стоян се измамил и завел на курварство и нощем като се удушил на едно място, ударили го с нож по няколко места в шията, одрязали му едното ухо, пръстите на двете ръце и детеродните удове и го оставили на улицата. Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията, а за да не излезе работата наяве, разуме се, че се e скроило да се земе за причина знака от ножа и да се покаже уж, че бил заклан от някои турци. Даже и дописниците на някои странни вестници бяха дали съвсем противни на самото дело сведения и ний в 659-ия си брой бяхме отговорили на дописката, която беше обнародвал върху този предмет „Левант хералд“. Във време, когато местната власт диреше удушителите и убийците на Стояна, речений Ангел с едно пътно тескере и с един сръбски пашапорт, като заобиколил доста места, дошъл в Русе и като видял, че местните чиновници постъпяли доста внимателно, той с цел, за да не падне в ръка и да побегне насрещаз отишъл на скелята и забикалял твърде смутен. В това време, когато чиновникът му поискал пашапорта, за да го прегледа, той захванал да бяга и потеглил с оръжието си върху заптието, което бил срещнал, но пищовът му като не хванал, той се отчаял и изпразнил револвера в устата си и паднал мъртъв на земята. Началникът на бунтовния комитет в Букурещ, Христо Георгиев, родом от Карлово, щом се известил за умиранието на споменатия Ангела, от страх, за да не се открият бунтовните му планове от вредителните документи, за които мислел, че може да се намират у Ангела, паднала му дамла и умрял. Toвa e положението и начинът на убиванието на Ангела в Русе. Ако се земе пред вид доброто състояние и богатството на този човек тoй нe е имал никаква нужда и идванието му в Pусе не е било с цел, за да си намери някоя работа, но да сее бунтовно семе. Oбaчe, такива зломисленици на царството и на народа. Hай-после oт сaмосебе си подпадат или в морално наказание, или падат в ръцетe нa правосъдието. Не може да има по-голям пример и урок за ония които се намират на такива идеи. Гpъпкият вестник ,,Bизантис“ в броя си от 25-й марта обнародва долната дописка от Букурещ,зa кoятo ce сnомeнa no-rope“.

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes

Текстът от линка е цитат от в. "Дунав"

В резюме, Пенев е бил убит на 1 март 1872, Кънчев се самоубива на 5 март.

Обретенов твърди, че са го арестували с още двама за убийството на Пенев на 17 февруари 1872 и ги държали 40 дни.

След като са били и тримата в ареста, а Икономов във Влашко, кой е убил на 1 март Пенев?

Ако е убит на 1-ви, значи на следващия ден са арестувани Обретенов и сие, броим 40 дни, ако наистина са били 40, ни повече, ни по-малко, и точно преди събранието в Букурещ много удобно ги пускат. Мислех си за Кънчев, че може да е научил когато е пристигнал в Русе за смъртта на Стоян Пенев, наистина зловеща и кървава, прилича на лично отмъщение, за арестите, затова да се е уплашил, горил документи... но защо не се е върнал назад във вътрешността на българско е загадка. Русе е бил в пъти по-опасен за него и въпреки това е останал. Явно на всяка цена е искал да пътува. Трябвало е да се върне при Левски с цялата информация, която е имал, но за 21-годишен, твърде много тайни е криел и не е знаел как да се справи.

Въпросът е, че съдбата му и тази на Стоян Пенев са ключ към предателството на Обретенов. Четох, четох да видя може ли Общия да е посочил Ловеч в този период, може ли друг, но не съвпадат като събития, информация и последствия освен Обретенов...

Редактирано Май 5 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Ако е убит на 1-ви, значи на следващия ден са арестувани Обретенов и сие, броим 40 дни, ако наистина са били 40, ни повече, ни по-малко, и точно преди събранието в Букурещ много удобно ги пускат.

В спомените му Обретенов пише "повече от 40 дни" и че са ги арестували на другия ден след убийството. Това означава, че са ги пуснали най-рано на 13-14 април. 

Но... протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари. Обретенов ясно е записал в спомените му, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав е посочена негова дата на смърт 1 март.

Има едно голямо несъответствие. Ако Пенев е пристигнал на 15 фувруари с цел да издаде дописниците и да предаде документите на Каравелов в турски ръце, а убийството му е чак на 1 март, повече от 2 седмици след пристигането му в Русе, то това убийство се обезсмисля; за тези две седмици той е имал достатъчно време да предаде всичко, което знае на полицията и всички документи, откраднати от него от печатницата, ерго дописниците вече са били известни на полицията, включително Обретенов и Ангел Кънчев.

Пенев е бил удушен, след което обезобразен с нож, с цел да се заблуди полицията, че това са направили други хора, турци.

Обретенов се придържа към протокола, в който е фиксирана датата 15 февруари като идване на Пенев. За двете седмици до убийството на 1 март също така е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч.

Защо Обретенов лъже в спомените за датата на убийството на Пенев. Според мен вариантите са точно два - първият е от страх да не признае, че през тези две седмици от идването на Пенев в Русе са били разпитвани и задържани в полицията по донос на Пенев.

Вторият е, че не Обретенов и групата му не са извършили убийството на Пенев, тъй като вече са били арестувани предварително по доноса на Пенев.

 

[Borova gora]

Преди 11 минути, Б. Киров said:

В спомените му Обретенов пише "повече от 40 дни" и че са ги арестували на другия ден след убийството. Това означава, че са ги пуснали най-рано на 13-14 април. 

Но... протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари. Обретенов ясно е записал в спомените му, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав е посочена негова дата на смърт 1 март.

Има едно голямо несъответствие. Ако Пенев е пристигнал на 15 фувруари с цел да издаде дописниците и да предаде документите на Каравелов в турски ръце, а убийството му е чак на 1 март, повече от 2 седмици след пристигането му в Русе, то това убийство се обезсмисля; за тези две седмици той е имал достатъчно време да предаде всичко, което знае на полицията и всички документи, откраднати от него от печатницата, ерго дописниците вече са били известни на полицията, включително Обретенов и Ангел Кънчев.

Пенев е бил удушен, след което обезобразен с нож, с цел да се заблуди полицията, че това са направили други хора, турци.

Обретенов се придържа към протокола, в който е фиксирана датата 15 февруари като идване на Пенев. За двете седмици до убийството на 1 март също така е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч.

Защо Обретенов лъже в спомените за датата на убийството на Пенев. Според мен вариантите са точно два - първият е от страх да не признае, че през тези две седмици от идването на Пенев в Русе са били разпитвани и задържани в полицията по донос на Пенев.

Вторият е, че не Обретенов и групата му не са извършили убийството на Пенев, тъй като вече са били арестувани предварително по доноса на Пенев.

 

Ако Пенев ги е издал и наистина са ги задържали? Ако е издал и Ловеч, и Драсов? Тогава всичко започва от него...

Но има и възможност датата на Протокола да е сложена от Обретенов по-късно. 

За убийството на Пенев, в същата седмица има още едно убийство на член на комитета, а има и голяма масонска сбирка в града, на погребението на Ангел Кънчев не отива нито един, напускат заедно за ден Русе и се връщат да си продължат заседанията. Това са странни неща, но към тях и тримата, Пенев, Кънчев и Обретенов са имали отношение, мисля, че и тримата са били масони от всичко, което съм изчела. Като капак и Антим Първи се появил там в същите дни да започне обиколка на българско...

[Б. Киров]

Преди 38 минути, Borova gora said:

Но има и възможност датата на Протокола да е сложена от Обретенов по-късно. 

Но с каква цел да го е направил, той не печели нищо от тази промяна на датата, само насочва вниманието към несъответствието на датата на смърт на Пенев /1 март/ и твърдението си, че са убили Пенев още на другия ден /16 февруари/, сам се поставя в лоша позиция. Ако протоколът от събранието е бил датиран 28-29 февруари, а убийството реално е станало на 1 март, всичко щеше да бъде по местата си. За какво му е било на Обретенов да фалшифицира датите в протоколите, дори и целите протоколи да са дописвани от него и фалшифицирани, просто е трябвало да сложи правилните дати и ние сега нямаше да имаме основа да обсъждаме цялото това несъответствие в протокола, неговите спомени и реалната дата на смърт на Пенев, която е безспорна - 1 март 1872. Ако е променил датата на протокола, то той сам се е посочил като човек, върху който трябва да падне подозрение, което граничи с абсурд.

 

Преди 38 минути, Borova gora said:

Ако Пенев ги е издал и наистина са ги задържали? Ако е издал и Ловеч, и Драсов? Тогава всичко започва от него...

Според мен се е случило точно това. Почти невероятно е Пенев да не ги е издал за достатъчното време, което е имал от пристигането му до убийството му. Друг е въпросът, ако Пенев е бил набеден за шпионин несправедливо. Но, според мен, не е такъв случаят, защото Пенев е бил преследван още на румънска територия от хъшовете на Каравелов, изпуснали са го в Гюргево и не са успели да го убият още там. Според мен, въобще не е изключено тези хора, които са преследвали Пенев до Гюргево, да са реалните извършители на убийството, докато Обретенов и компания вече са били в следствието по донос на Пенев.

Какво е имало в откраднатите документи от Пенев можем само да гадаем, но Каравелов е бил скаран с конспирацията и е държал много документи, включително и писма, в печатницата, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи в печатницата свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница.

Преди 38 минути, Borova gora said:

Това са странни неща, но към тях и тримата, Пенев, Кънчев и Обретенов са имали отношение, мисля, че и тримата са били масони от всичко, което съм изчела.

За Кънчев и Обретенов е доказано, че са били масони, за третото момче, убито или споминало се скоропостижно заедно с Кънчев и Пенев, нямам никакви данни, но не е изключено.

Проблемът в масонската принадлежност на Обретенов е, че вероятно е бил в една ложа заедно с Мидхат паша, в която са членували и българи, включително Иванчо Хаджипенчович и Драган Цанков. Обретенов получава назначението си библиотекар в читалище "Зора" благодарение поръчителство на Драган Цанков, който през годините на основаването на читалището е бил отговорен за просветата в общинския съвет на Русе и довереник на Мидхат, протеже на Мидхат е бил и Иванчо х.Пенчович, а ложите в Русе са създадени по онова време от младоосманците.

Когато става убийството на Пенев, валия е бил Ахмед Расим паша, роднина и доверено лице на Мидхат и също от партията на младоосманците. Младоосманците са общували помежду си тайно в ложите, в Русе е имало и клон на смесената ложа Али коч /в която е членувал и Раковски/; до разделянето в българското революционно движение на "млади" и "стари", младоосманците и масоните-българи са препокривали политическите си цели за дуалистична монархия под егидата на Султана. Затова и Левски отива да се договаря с Иванчо Хаджипенчович през 1870-та, те са имали общ език като членове на Тайната дружина на верните приятели тогава. Впоследствие, когато ВРО и БРЦК вземат курс към въоръжено въстание, настъпва разрив.

При Левски особеното е, че в един момент излиза от контрол както от опеката на младоосманците, така и от заговорниците в Букурещ, които са следвали също указанията на по-големите шефове в Лондон и Швейцария. Левски сепарира своя зона на влияние с ВРО и става опасен и непредсказуем. Онези в Букурещ не могат с едно щракване на пръстите да му заповядат да вдигне въстание, а тези в Цариград /новоосманците/ не могат вече да разчитат на ВРО за дуалистична монархия в рамките на Османската империя.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Но с каква цел да го е направил, той не печели нищо от тази промяна на датата, само насочва вниманието към несъответствието на датата на смърт на Пенев /1 март/ и твърдението си, че са убили Пенев още на другия ден /16 февруари/, сам се поставя в лоша позиция. Ако протоколът от събранието е бил датиран 28-29 февруари, а убийството реално е станало на 1 март, всичко щеше да бъде по местата си. За какво му е било на Обретенов да фалшифицира датите в протоколите, дори и целите протоколи да са дописвани от него и фалшифицирани, просто е трябвало да сложи правилните дати и ние сега нямаше да имаме основа да обсъждаме цялото това несъответствие в протокола, неговите спомени и реалната дата на смърт на Пенев, която е безспорна - 1 март 1872. Ако е променил датата на протокола, то той сам се е посочил като човек, върху който трябва да падне подозрение, което граничи с абсурд.

 

Според мен се е случило точно това. Почти невероятно е Пенев да не ги е издал за достатъчното време, което е имал от пристигането му до убийството му. Друг е въпросът, ако Пенев е бил набеден за шпионин несправедливо. Но, според мен, не е такъв случаят, защото Пенев е бил преследван още на румънска територия от хъшовете на Каравелов, изпуснали са го в Гюргево и не са успели да го убият още там. Според мен, въобще не е изключено тези хора, които са преследвали Пенев до Гюргево, да са реалните извършители на убийството, докато Обретенов и компания вече са били в следствието по донос на Пенев.

Какво е имало в откраднатите документи от Пенев можем само да гадаем, но Каравелов е бил скаран с конспирацията и е държал много документи, включително и писма, в печатницата, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи в печатницата свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница.

Според мен целта да даде фалшиви дати на протоколите е, за да твърди, че те са изпълнили заповедта за убийството, може би в онези години са се чувствали герои, че са помогнали да има един предател по-малко и са демонстрирали това.

Освен това ако не е било убийството на Пенев, те нямало как да обяснат за какво са в затвора, защо не са помогнали на Ангел Кънчев, ако изобщо са били в затвора в този момент. 

Но за нас най-важното е кой е издал Ловеч, Драсов, излиза че тази информация са имали и Пенев, и Обретенов, като от един от двамата става разплитането на организацията. Ако Обретенов и сие са закъсняли с убийството и са го оставили да доносничи, това е още една причина да твърди, че са го убили по-рано от фактическото убийство, за да прикрива, че са допуснали предателството.

Точно залавянето им може да е било причината-потвърждение, че Пенев издава, че е предател. Навън е имало хора и от Русенския, и от Гюргевския комитет, повече доказателства не са им били нужни. 

Но пък ако убийците не са Обретенов и компания, защо са ги държали 40 дни и защо са ги пуснали?

Пенев е проговорил според мен, затова Ангел Кънчев е очаквал предателство и е горил документи, прекалено голям комита е бил... Ако Пенев е най-първия предател, издал е Левски, издал Кънчев, издал е столицата на Левски, но защо не е издал Общия?

Полицията след като загубила Пенев е вербувала Обретенов, пуснали са го да отиде на събранието срещу доносничество, една идея, която не бива да изключваме.

Редактирано Май 5 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Според мен целта да даде фалшиви дати на протоколите е, за да твърди, че те са изпълнили заповедта за убийството, може би в онези години са се чувствали герои, че са помогнали да има един предател по-малко и са демонстрирали това.

Да, резонно е, но в протокола няма фиксирана дата на изпълнението на присъдата, единствено е фиксирана такава за вземане на решение - 15 февруари. 

Лъжите на Обретенов, че са изпълнили решението на следващия ден - 16 февруари - са години след освобождението, когато нещата са забравени, а оцелелите съвременници малко. В дописките на "Дунав" и др. вестници се посочва датата на смъртта на Пенев - 1 март - и всеки историк или изследовател е можел да съпостави написаното от Обретенов и несъответствието му с хрониката на пресата, а още повече с архива на общината. 

Обретенов не е могъл да излъже съвременниците, тези заинтересовани или въвлечени в убийството на Пенев - а те са Каравелов и хората от ВРО, Левски, Големия и т.н., защото новините са идвали в рамките на няколко дни, а по телеграфа и за часове, всички те са знаели, че Пенев е бил екзекутиран на 1 март, а не на 16 февруари. 

Много вероятно е да го е научил и Кънчев, преди да влезе в Русе, той идва там на 3-ти март. Но е и напълно вероятно да не е знаел, защото попада буквално в кошер с оси, полицията е нащрек, контролът засилен и чак след като е влязъл в града, да е осъзнал, че излизането му през пристанището към Влашко няма да е безпроблемно, затова вечерта преди проверката на паспорта да е горил документи.

Така или иначе, никой от ЧРК Русе на Обретенов не прави нищо, за да му помогне да излезе от тази блокада. Преди да отиде да нощува у Чорапчиев, той се е отбил при баба Тонка, поне така твърди Обретенов, и от нея разбрал за техния арест. Нещата са толкова сгъстени като време, че чак стават невероятни: ако Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти, трябва да се е отбил при баба Тонка или същия ден или на следващия, а Обретенов да е бил арестуван веднага на 2-ри, един ден след убийството на Пенев, за да не се види с Кънчев. Като в роман на Агата Кристи... Стиковка по часове, за да се изкара, че хората на Обретенов не са оставили Кънчев на вълците. Защо са го оставили да пренощува у Чорапчиев, който е бил управител на Образцов чифлик и човек близък до младотурците, защо баба Тонка не му е предложила подслон при нея и канал за прехвърляне без паспорт с варкаджиите, след като тя е прехвърлила Икономов...

Кънчев е бил предаден, защото е имал червен картон, нещо като дн. бордна карта, купена му по втория начин от член на комитета, но не този комитет на Обретенов, а другият на ТБЦК, основан от Георги Живков по-рано. И въпреки този червен картон, Али ефенди го е поканил за проверка на паспорта, единствено него от всички останали пасажери. Корабчето пак е същото, на което е работел огнярат-куриер на Обретенов, все случайности... една до друга, навързани като в добре обмислен криминален роман.

Преди 1 час, Borova gora said:

Но за нас най-важното е кой е издал Ловеч, Драсов, излиза че тази информация са имали и Пенев, и Обретенов, като от един от двамата става разплитането на организацията. Ако Обретенов и сие са закъсняли с убийството и са го оставили да доносничи, това е още една причина да твърди, че са го убили по-рано от фактическото убийство, за да прикрива, че са допуснали предателството.

Точно залавянето им може да е било причината-потвърждение, че Пенев издава, че е предател. Навън е имало хора и от Русенския, и от Гюргевския комитет, повече доказателства не са им били нужни. 

Пенев едва ли устно е имал какво толкова да издава, но, ако се е докопал до кореспонденция на Каравелов с Ловеч, това е било достатъчно. Вътре до този период има писма и от Драсов, от Левски, от кой ли не. Тези писма са били достатъчни на полицията да се ориентира кой кой е и кое къде и вече системно да започне да разплита и следи цялата мрежа.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Ако Пенев е най-първия предягел, издал е Левски, Кънчев, столицата на Левски, но защо не е издал Общия?

Защото Общия е безкнижен и не пише писма, ако Пенев е докопал кореспонденция, вътре Общия отсъства. Пенев, според мен, от мястото му на словослагател е можел единствено да узнае имената на кореспондентите на Свобода, но това е малко, ако обаче се е докопал до част от кореспонденцията, това е било жокер за османската полиция, това означава, че полицията вече е знаела и за канала на Обретенов през Русе и Гюргево, защото в кореспонденцията тези канали се обсъждат, а този канал вече е функционирал близо 9 месеца, когато Пенев се появява в Русе. Ако Пенев е предал веднага всичко у него на полицията, а е логично да е направил така, защо да го пази за себе си, неговото убийство е било единствено акт на отмъщение, а не на възпиране, което и обяснява защо са го кълцали като зелка, изпитвали са безсилна ярост. Ако им беше предал откраднатите писма и ги беше убедил, че не е предал нищо, едва ли щяха да го режат по този садистичен начин.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Полицията след като загубила Пенев е вербувала Обретенов, пуснали са го да отиде на събранието срещу доносничество, една идея, която не бива да изключваме.

Лично за мен настояването му непременно да отиде за втори представител, след като вече е имало определен един, погазването волята на Привременното правителство в лицето на Големия /Големия е бил член на Привременното правителство в Ловеч, затова не е председател на комитета в Търново, той като такъв е присъствал на събранията им/, отиването му в Букурещ на 8-ми май и стоенето в къщата на Каравелов с Левски и Марин Поплуканов  - всички тези неща са индикация, че е шпионирал и то не в полза на Каравелов. Той в спомените си споменава, че Левски се пазел да не ходи по кръчми и увеселителни места, боял се от шпиони там, колкото и да го канели - кой го е канел? Попивал е всяка дума и жест на Левски, описва го в спомените си, но в крайна сметка изкривява образа на Левски - злослови за него - Левски искал да трови жената на Каравелов, Левски щял да готви въстанието 15 години, Левски останал по-дълго при Каравелов, за да върти нощем колелото на печатарската машина, момче за всичко... Левски е описан като незначителен човечец, на фона на който се извисява великана Каравелов /според написаното от Обретенов/.

[Borova gora]

Преди 17 минути, Б. Киров said:

Да, резонно е, но в протокола няма фиксирана дата на изпълнението на присъдата, единствено е фиксирана такава за вземане на решение - 15 февруари. 

Лъжите на Обретенов, че са изпълнили решението на следващия ден - 16 февруари - са години след освобождението, когато нещата са забравени, а оцелелите съвременници малко. В дописките на "Дунав" и др. вестници се посочва датата на смъртта на Пенев - 1 март - и всеки историк или изследовател е можел да съпостави написаното от Обретенов и несъответствието му с хрониката на пресата, а още повече с архива на общината. 

Обретенов не е могъл да излъже съвременниците, тези заинтересовани или въвлечени в убийството на Пенев - а те са Каравелов и хората от ВРО, Левски, Големия и т.н., защото новините са идвали в рамките на няколко дни, а по телеграфа и за часове, всички те са знаели, че Пенев е бил екзекутиран на 1 март, а не на 16 февруари. 

Много вероятно е да го е научил и Кънчев, преди да влезе в Русе, той идва там на 3-ти март. Но е и напълно вероятно да не е знаел, защото попада буквално в кошер с оси, полицията е нащрек, контролът засилен и чак след като е влязъл в града, да е осъзнал, че излизането му през пристанището към Влашко няма да е безпроблемно, затова вечерта преди проверката на паспорта да е горил документи.

Така или иначе, никой от ЧРК Русе на Обретенов не прави нищо, за да му помогне да излезе от тази блокада. Преди да отиде да нощува у Чорапчиев, той се е отбил при баба Тонка, поне така твърди Обретенов, и от нея разбрал за техния арест. Нещата са толкова сгъстени като време, че чак стават невероятни: ако Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти, трябва да се е отбил при баба Тонка или същия ден или на следващия, а Обретенов да е бил арестуван веднага на 2-ри, един ден след убийството на Пенев, за да не се види с Кънчев. Като в роман на Агата Кристи... Стиковка по часове, за да се изкара, че хората на Обретенов са оставили Кънчев на вълците. Защо са го оставили да пренощува у Чорапчиев, който е бил управител на Образцов чифлик и човек близък до младотурците, защо баба Тонка не му е предложила подслон при нея и канал за прехвърляне без паспорт с варкаджиите, след като тя е прехвърлила Икономов...

Кънчев е бил предаден, защото е имал червен картон, нещо като дн. бордна карта, купена му по втория начин от член на комитета, но не този комитет на Обретенов, а другият на ТБЦК, основан от Георги Живков по-рано. И въпреки този червен картон, Али ефенди го е поканил за проверка на паспорта, единствено него от всички останали пасажери. Корабчето пак е същото, на което е работел огнярат-куриер на Обретенов, все случайности... една до друга, навързани като в добре обмислен кримминален роман.

Пенев едва ли устно е имал какво толкова да издава, но, ако се е докопал до кореспонденция на Каравелов с Ловеч, това е било достатъчно. Вътре до този период има писма и от Драсов, от Левски, от кой ли не. Тези писма са били достатъчни на полицията да се ориентира кой кой е и кое къде и вече системно да започне да разплита и следи цялата мрежа.

 

Защото Общия е безкнижен и не пише писма, ако Пенев е докопал кореспонденция, вътре Общия отсъства. Пенев, според мен, от мястото му на словослагател е можел единствено да узнае имената на кореспондентите на Свобода, но това е малко, ако обаче се е докопал до част от кореспонденцията, това е било жокер са османската полиция, това означава, че полицията вече е знаела и за канала на Обретенов през Русе и Гюргево, защото в кореспонденцията тези канали се обсъждат, а този канал вече е функционирал близо 9 месеца, когато Пенев се появява в Русе. Ако Пенев е предал веднага всичко в него на полицията, а е логично да е направил така, защо да го пази за себе си, неговото убийство е било единствено акт на отмъщение, а не на възпиране, което и обяснява защо са го кълцали като зелка, изпитвали са безсилна ярост. Ако им беше предал откраднатите писма и ги беше убедил, че не е предал нищо, едва ли щяха да го режат по този садистичен начин.

 

Лично за мен настояването му непременно да отиде за втори представител, след като ввече е имало определен един, погазването волята на Привременното правителство в лицето на Големия /Големия е бил член на Привременното правителство в Ловеч, затова не е председател на комитета в Търново, той като такъв е присъствал на събранията им/, отиването му в Букурещ на 8-ми май и стоенето в къщата на Каравелов с Левски и Марин Поплуканов  - всички тези неща са индикация, че е шпионирал и то не в полза на Каравелов. Той в спомените си споменава, че Левски се пазел да не ходи по кръчми и увеселителни места, боял се от шпиони там, колкото и да го канели - кой го е канел? Попивал е всяка дума и жест на Левски, описва го в спомените си, но в крайна сметка изкривява образа на Левски - злослови за него - Левски искал да трови жената на Каравелов, Левски щял да готви въстанието 15 години, Левски останал по-дълго при Каравелов, за да върти нощем колелото на печатната машина, момче за всичко... Левски е описан като незначителен човечец, на фона на който се извисява великана Каравелов /според написаното от Обретенов/.

От името на Общия обаче са писани писма, но може би на по-късен етап.

Значи остава Пенев да е предал писма, а съгласно линк, който поствах тук, Каравелов е пищял, че са откраднати от него и да го хванат, ако ги е взел и предал на полицията... ясно как започва края на Букурещкия комитет и началото на Гюргевския. Това наистина прави Пенев много възможен най-първи издайник и обяснява и предателството на Ангел Кънчев, от него Каравелов е получавал писма, може тези писма да са го издали, но пък Хамди паша с дума не го споменава в доклада.

Затова пък скоро властта е била добре осведомена какво се случило на събранието и, че лице на име Левски все още се намира във Влашко, а Обретенов отбелязва, че го оставил там, в дома на Каравелов... Някъде по същото време Ловеч и Драсов са влезли в полезрението на властта, вероятно заради писмата, но Драсов според мен е мислел, че дякон Паисий ги е предал...

Редактирано Май 5 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Borova gora said:

От името на Общия обаче са писани писма, но може би на по-късен етап.

Писмата на Общия са единствено до Ловеч, те са повечето доноси за Паисий и отчети какво е събрал като пари, според мен е събирал парите като мутра, а част от тях въобще не е отчитал, харчел ги е за себе си.

Това само като вметка. С всичко останало съм напълно съгласен.

[Borova gora]

On 5.05.2025 г. at 20:56, Б. Киров said:

Писмата на Общия са единствено до Ловеч, те са повечето доноси за Паисий и отчети какво е събрал като пари, според мен е събирал парите като мутра, а част от тях въобще не е отчитал, харчел ги е за себе си.

Това само като вметка. С всичко останало съм напълно съгласен.

Може да има нещо ново, което да не знаем все още:

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ТОМ 5 ОТ ПОРЕДИЦАТА "НОВИ ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ"

Преди пет години Национален музей „Васил Левски“ започна да издава поредицата „Нови документи и изследвания“, от която вече излязоха четири тома. Всеки от тях съдържа материали от проведена от музея национална научна конференция на различна тема, но все свързана с личността, революционната дейност на Апостола и неговото време.

Настоящият пети том включва представените документи и изследвания на конференцията „Васил Левски, българската емиграция и освобождението на България“ в Карлово през ноември 2024 г., организирана от Национален музей „Васил Левски“ и Национален музей „Христо Ботев“ с подкрепата на Фондация „Васил Левски“.

Повече от 30 изследователи – учени, академични преподаватели, музейни и библиотечни специалисти, архивисти, краеведи и студенти, участваха с доклади и съобщения, както непосредствено свързани с личността на Васил Левски и комитетското дело в периода 1869 -1875 г., така и с различни аспекти на широко формулираната тема за българската емиграция. 

Изследвания, пряко свързани с идеите и дейността на Апостола и комитетската организация, представляват текстовете на доц. Тодор Радев, доц. Светла Атанасова, проф. Пламен Павлов.

[Б. Киров]

On 5.05.2025 г. at 20:53, Borova gora said:

Значи остава Пенев да е предал писма, а съгласно линк, който поствах тук, Каравелов е пищял, че са откраднати от него и да го хванат, ако ги е взел и предал на полицията... ясно как започва края на Букурещкия комитет и началото на Гюргевския.

Филип Симидов пише, чe Каравелов крещял как негови тайни писма били откраднати от писалището му. Това трябва да се е случило непосредствено след бягството на Пенев, а то е било към първата половина на февруари 1872, за да се появи той в Русе на 15 февруари с.г., когато Обретенов е получил съобщение от Букурещ да го убият, па било то без знанието на ВРО.

Пенев не е работил дълго време в печатницата на Каравелов като словослагател, най-много няколко месеца, преди да открадне писмата и да избяга с тях. 

Ако анализираме известните ни писма на Каравелов и на Левски, както и на други дейци в периода декември 1871 - началото на февруари 1872 - тоест един период най-много от два месеца и половина, ще получим сравнително вярна представа какво може да е имало в тези откраднати писма. Споменатият период е белязан от подготовката на общото събрание на БРЦК през май и "тайните писма" е най-вероятно да са били свързани именно с това събитие.

Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата.

Малко преди това, в края на декември 1871, Каравелов пише писмо до Райчо Попов, в което му иска паспорт с описание на човек с външността на Левски - самият Райчо външно е имал подобна характеристика.

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Ако анализираме известните ни писма на Каравелов и на Левски, както и на други дейци в периода декември 1871 - началото на февруари 1872 - тоест един период най-много от два месеца и половина, ще получим сравнително вярна представа какво може да е имало в тези откраднати писма. Споменатият период е белязан от подготовката на общото събрание на БРЦК през май и "тайните писма" е най-вероятно да са били свързани именно с това събитие.

Хронологията е следната:

На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов, един от "дуалистите" в Плоещ, се обръща към Панайот Хитов да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно. Ако Хитов и сега не му отговори, той ще прекъсне всякакви отношения с него и ще търси други хора да се договори за "тая света търговия" (разбирай, вдигане на въстание). Райчо уведомява Хитов за свой пратеник до него в Белград: "Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам."

На 2 октомври 1871 г. Каравелов, призовава Панайот Хитов:  "Преди три деня се събрахме между себя си и решихме да та повикаме тука: доде ти не дойдеш, то нищо не може да са работи." (Д.Т.Страшимиров, с. 515).

За какво всъщност иде реч при този пълен синхрон между Каравелов и "дуалистите" от Плоещ?

Хитов е бил нещо като военен скалпел в ръцете на тези занимаващи се с политика личности и те се надпреварват кой по-напред да оперира с него болното тяло на Отоманската империя в областите, населени с българи. Неговото доказана специалност е била да прави въоръжени чети, да "ужилва" турската власт, след което да се оттегля. И двете групи - тази на прозападно настроените "дуалисти" в Плоещ, и онази на Каравелов, клоняща към взаимодействие със славянофилските кръгове, желаят да оперират с този инструмент.

И двете групи правят своите тънки политически сметки за следосвобожденските си позиции в новосъздадената държава, нюансите са само за ориентацията на тази държава - сателитна на Русия федерация съставена от българи и "братя" сърби, черногорци и т.н., според Каравелов и сие, или полу-независима автономия с прозападна ориентация (нещо като кратко просъществувалата Източна Румелия), според масоните от бившия ТБЦК. Подходът обаче е един - раздразващ военен удар, чрез вдигане на обречено и зле подготвено въстание, даване на "курбан" от цивилното българско население, след което намеса на Великите сили (Русия в плановете на Каравелов или пък западните държави в замисъла на "дуалистите"), водеща до обособяване на политическа независимост. Важното за тези хора е други да платят цената - народът - хората от който за тях били "овни за колене", както се вижда от писмото на Райчо. 

През месец юни 1869, Райчо Попов, Теофан Райнов и Марко Балабанов ще посетят Цюрих и Лондон, където се срещнали с Херцен /по препоръка на Каравелов/, Бакунин и Мацини, за да им дадат последните наставления как да правят въстание, т.е. те се имали за "по-горните" от Левски, който бил "най-прост измежду тях" и захващал "гламаво" делото на революцията в България, па имал своеволството да пише и Нареда /Устава/ и да иска от тях печат.

Плановете на Апостола изключвали и двата варианта; той не искал да вдига бутафорно въстание и да принася в "курбан" сънародниците си. Планирал успешно и добре подготвено въстание, увенчано с "демократска република", независима българска силна държава, извоювана със силата на оръжието, Третият път, избран още от времето на Борис Покръстител и Симеон.

В последния ден на месец октомври 1871 г. Каравелов за втори път чрез вестник "Свобода" вика Апостола в Букурещ: "Г-ну В. Левский в България. Гледайте да са видите с нази по-скоро." (в. Свобода, Букурещ, бр. 20 от 31 окт. 1871 г.)

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов декември 1871

"ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев ) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов ) в Бук[урещ]. На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук."

Отдолу Страшимиров е отбелязал: 1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле ), неизпратено по причина на карантината".

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

"Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!..."

На 1 януари 1872 Каравелов пише до Райчо Попов:

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година

"Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно."

"За нас е противно" е по повод подканянето на сливенци да вдигат въстание, Хитов се е задействал от писмото на Райчо Попов.

Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

"Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой...

Отдолу Страшимиров е дал пояснение:

1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.

Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров:

1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис.

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

С пояснение на Страшимиров под линия:

15. Според датата на настоящето писмо - 23.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано.

17. Левски още е в Букурещ.

Следователно, според Д.Т.Страшимиров, левски е бил в Букурещ при Каравелов най-малко между 16 и 23 януари 1872.

В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. се изяснява дълбочината на конфликта между емигрантите в Букурещ около Каравелов и Левски:

"Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350)

Само като вметка тук, до средата на 1871 Левски е настоявал общото събрание на БРЦК да се проведе в Българско. Това става пределно ясно от отговора му на писмото на Райчо Попов от 20 юни 1871, в който той пише на групата от Плоещ:

Отечестволюбче! И на другите ви съдейственници,

особно и на г-на Панайота. В Плоещ.

Приятелю! Питаш ма познавам ли та? Как не! И вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кръшовски. Д. Ценова, Каравелова. пр. и пр

Нали додох нарочно из Българско да ви представа народното мнение на простият и на ученийт ни народ в Българско! Върху което цела година мнения давахме, нали сте вия горните! Помните ли всичките си думи? Които аз ги имам и забелязани, и срещу кои съм противостоял. Като се поразгледам в миналото, от краят в работите си до сега въ[в] всичко, кой с кого ся е турял на работа, па от кой ден. до кой ден е вървяло като жаба през угар. после хайди пък еди кой си воли сръбска политика, та не бива с него да са работи, други руска, трети турска. ето ти и обнародвание Из вестниците, ту оногози, онзи отогова, най-после доде и на дуел да са поканат, срещу такива нашите българи го казват говна и помия. Аз при тия комедии в година време до нейде стоях да гледам и казах ви неколко пъти: немаме хора въ[в] Влашко и станах та си додох в Българско. Така ли е братия съдейственици ?

........

Бележите ми в писмото си йоще: как смея да права програма и печат с които да ся разполагам в Българско, без да са споразумея с всичките членове в делото! Я кажете ми с две думи, че и ний сме готови да ви кажем от после из едно гърло, с по- многото гласове из Българско: с кои членове в делото? Въ[в] Влашко които са днес показвати колко ли сте души? И сега чакаме да са забележите, или по вишегласието требва да са гледа в самото место, за което и вий са туряте днес жертва? Вчера не! Било е и вчера, но само с думи.

.....

и сме вече готови, да са свикат всичките представители, дето ще повикаме и вази! И вий от там ако бъдете истинни патриоти, ще додите на нашето събрание в Българско. А де ще бъде? То никаму нема да бъде известно до оня ден. И така вий там събрани 20 или 50 души, да додем ний всички при ваз из Българско? То и да искаме не можем, не е право така! А не е ли пък йоще глупаво както са показвате вий и съдействениците, че намирате за добро с неких души да са съб[ерете вън]кашни, дето викате и мене из Българско, да гласоподавам! Чюда ви са на умовете и ще ся чюда, като сами са бележите за чюдни пред всеки наш член в Българско, на Централният ни комитет. Бележите в писмото си с една дума. да нема гламаво захващание! А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?

.........

Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович? Пишите ни пак за неговити луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук в Българско? Като ни преписвати, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си? С една дума от него са вода? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да би било там от ваз? И по одобрението са­мо на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кръшовски и от Д. Хр. Попов ли? Или по одобрението на тукашното ни вишегласие, па тогава да са върняха и да са напечатат? Тъй кьораво недейте стъпвова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни. След законити описвате ми и за печатът, което не е засега там ваше знаяние! Тука го иска вишегласието, като какво ще са разполага с него ви казахме, че за сега нема да знайте, чак докато ви не видим двама наедно да са сабирате и какво ще ви бъди работата! И доде ще иди! Па сега нема и свобода пред когото да си описвате маскаралъците, да ни види Европа [и] всичка България, кои сме ния деловодителите дето искаме да венчеем отечеството си съ[с] златна свобода! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега! Наопаки - за законити и печатат от кога съм ги заискал и като какви требваше да бъдат, искайти писмото ми от 28-й октомврий общо до всички ви през Джура и друго от 25-й апр. до Джура пак [Живкова] Същите ако им нема копиетата при Д. в Т. Могорел[и], то аз ги имам, ако ви ги не дава Живков и ще видити.

Точен препис от първообразното.

12-й априлия 1884 год.     Хр. Б. Загорски

г. Карлово                    В. Платнаров

(Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Платнарова