Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Това е карта на Милош Милоевич

https://bg.wikipedia.org/wiki/Милош_Милоевич

отпечатана през 1873.

Според нея, Сърбия е до Чирпан, София е Србица и т.н. Навлизането на сръбски войски и напредването им към София след Съединението не е без великосръбска доктрина, Милан Обренович е наследник на Михаил Обренович, чиито външен министър подписва съглашението с Добродетелната дружина; след убийството на княз Михаил през 1868 всички договорки се разпадат, Втората Легия е разпусната още преди това.

Сърбия не се е съгласила и няма начин да се съгласи с условията от Протокола от 5-ти април 1867, там бащите на бай Ганю от Добродетелната дружина са заложили самоубийствени условия на Сърбия, Народното събрание се избира на пропорционален принцип, също и Синода, столицата се определя от Народното събрание, правителството също от Народното събрание.

При положение, че етническите българи в Македония, Тракия и Мизия са били три пъти повече от етническите сърби в Сърбия, ясно е, че българите ще доминират във всички сфери на управлението, отгоре само ще стои като декоративна кукла сръбския княз без никаква реална власт. Много хитро...

Затова пък сърбите изкарват сръбско етническо население до Чирпан. балкански тарикатлъци и сметки без кръчмаря.

Левски е бил пределно наясно за сръбските мераци от пребиваването му в двете легии.

Изключително непрагматични действия са предприемали, огромна загуба на време и ресурси, при това на най-първите от първите на България. Неадекватни и несмислени начинания, но нали са получавали пари от чужди държави, намерили как да отчитат някакви стъпки, за да ги заслужат. Раковски се е чувствал безкрайно чужд на глупостите им и се ядосвал на загубата на ценно време, през което истински народна работа е могла да бъде свършена. В замяна те пък се опитвали да го изолират от начинанията им. След него Левски ще бъде не само изолиран, но и заплашван: "Знаеш ли ти кои сме?", а накрая с тяхно съдействие и предаден. 

Аз обаче се сетих за нещо любопитно, Каравелов е бил арестуван за съучастие в плановете за убийството на Сръбския княз. Знам, че е държан няколко месеца в затвора. По характер е бил изключително страхлив, Христо Ботев е оставил незабравими текстове по въпроса. Затова се питам дали сте прочели повече от мен, наистина ли е участвал в заговор или само са му приписали актив... После консулите са го спасили.

Редактирано Септември 1 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 15 часа, Borova gora said:

Аз обаче се сетих за нещо любопитно, Каравелов е бил арестуван за съучастие в плановете за убийството на Сръбския княз. Знам, че е държан няколко месеца в затвора. По характер е бил изключително страхлив, Христо Ботев е оставил незабравими текстове по въпроса. Затова се питам дали сте прочели повече от мен, наистина ли е участвал в заговор или само са му приписали актив... После консулите са го спасили.

Според мен Каравелов не е участвал в заговора за убийството на княз Михаил по силата на обстоятелството, че е бил изгонен от Белград още през февруари 1868, а убийството става през юни с.г. През това време Каравелов се е намирал в Нови Сад, в пределите на Австро-Унгария, където е имало голяма сръбска диаспора.

Арестуван е бил от унгарските власти заради връзките си с дейци на Омладина и заради публикации срещу режима на княз Михаил, лежал е около 7 месеца в унгарска тъмница, откъдето пише "Из мъртвия дом" /по подобие на Записките от сибирската каторга на Достоевски/. 

След убийството на княза са започнали репресии срещу много от дейците на Омладината, защото двамата преки убийци са били свързани с Омладина. Процесът срещу тях обаче бил претупан изключително бързо, документите по процеса засекретени, а самите убийци разстреляни веднага след залавянето им, целият случай е бил потулен и досега сръбските историци нямат ясен отговор на въпроса кой и защо е убил княз Михайло. Каравелов гори на принципа "покрай сухото и мокрото" в този случай.

Самото убийство наподобява много убийството на Стефан Стамболов в София - след като бил застрелян, князът е кълцан зверски с ножове от убийците му.

Ето една добра статия от сръбски автор по въпроса:

"Знаем кои са извършителите, но много по-важен въпрос е кои са поръчителите и това никога не е било официално установено. Във всеки случай това не би трябвало да изненадва никого, като се има предвид, че политическият фон на почти никое убийство на високопоставени държавници в Сърбия досега не е разкрит публично, така че знаем кой е убил Караджордж, крал Александър Обренович и кралица Драга, крал Александър Караджорджевич, премиера Зоран Джинджич, но не знаем кой е правил ходовете от сянка.

Поръчителите на убийството на княз Михайло никога не са разкрити, но се споменават бившият княз Александър Караджорджевич, който е свален от власт през 1858 г., и съпругата му Персида, както и някои чуждестранни сили. Сръбските власти никога не са публикували документи от разпита на убийците.

На процеса братята Радованович твърдят, че бившият сръбски княз Александър Караджорджевич им е дал пари за извършване на убийството, а също така са били подпомогнати от Ненадовичи, които също са били роднини на княз Александър, тъй като съпругата му Персида произхождала от рода Ненадович, а един от Радовановичи също бил женен за Ненадович. Съдът заключил, че заговорът е целял връщането на Караджорджевичи на власт.

Целият процес очевидно е бил инсцениран и е бил удобен за властите, за да отклонят вниманието към Караджорджевичи, от една страна, и да отклонят разследването от себе си, от друга. Чрез компрометиране на Караджорджевичи и елиминирането им от сръбската политика, ключов противник на династията Обренович е елиминиран с един замах. Дали обаче истината е наистина толкова проста и лесно откриваема, съвсем подходяща за обвиняване на един Караджорджевич и бързо приключване на делото?

В чий интерес беше Михайло да бъде убит и защо?

Извършителите и преките организатори на убийството със сигурност не са знаели, че след изпълнение на задачата ще бъдат арестувани и незабавно осъдени на смърт. След убийството на княза им бяха обещани високи държавни позиции, но те трябваше да бъдат отстранени, защото бяха опасни за поръчителите им.

Михайло нарича Княжество Сърбия „Пиемонт на сърбите“. Кралство Сардиния (Пиемонт) е носител на обединението на Италия през 19 век, който е векът на създаването на национални държави, векът на обединението и освобождението от окупаторите. Той иска да създаде „Балкански съюз“, който да прогони турците от Балканите и настоява за лозунга „Балкани за балканските народи“, искайки балканските народи да бъдат тези, които ще решават собствената си съдба, а не великите сили. Едва през 1912 г. Балканските войни довеждат до осъществяването на тази цел на Михайло.

Князът се готви за война с Османската империя и се стреми да освободи всички сръбски територии от турците: Стара Сърбия (Косово, Метохия, Вардарска Македония и Рашка), Босна и Херцеговина и обединението им с Черна гора, а дългосрочните планове със сигурност включват освобождението на сърбите в Австрия, въпреки че това не е било разкрито.

Князът настоява особено за сближаване с друга сръбска модерна държава - Княжество Черна гора, с която подписва поредица от споразумения, заставайки на страната на княз Никола Петрович-Негош. Сърбия и Черна гора са сключили съюз през 1866 г. с цел освобождаване и обединяване на сръбския народ. Според споразумението, след освобождението на Стара Сърбия, княз Никола щеше да присъедини Черна гора към Сърбия, да абдикира от трона и да признае княз Михайло за владетел, като той щеше да бъде втори по ред наследяване на трона.

Сърбия се готвеше за война с Османската империя от години. Тя бързо въоръжаваше и обучаваше армията си, оръжия се внасяха от Русия, а местни оръжия също се произвеждаха в Крагуеваческата оръжейна фабрика. Оръжейната фабрика се ръководеше от Миливое Петрович Блазнавац, военният министър, който съсредоточи цялото си внимание върху артилерийската технология, която все още беше недостатъчна, за сметка на обучението и екипирането на националната армия, офицерските кадри и инфраструктурата.

Австро-Унгария искаше на всяка цена да предотврати война между Сърбия и Турция. Тя беше страна на много народи, в която само германците управляваха страната, докато останалите зависеха от тяхната воля. През 1968 г. е постигнато Австро-унгарското споразумение, което дава на унгарците равен статут в държавата с германците, но всички, особено славяните, все още искат независимост от Австро-Унгария.

Непосредствено преди убийството Михайло сключва споразумение за подкрепа с унгарците. А именно, според споразумението с първия човек на Пеща, граф Андраши, Сърбия се задължава да се откаже от разширяването си в Унгария, а унгарците ще окажат натиск върху Виена да доведе Босна до Неретва и Върбас без война. Това не устройваше нито Хабсбургите, които искаха да се разширят към Близкия изток, нито турците.

Австро-унгарският консул в Сърбия, Бенямин Калай, работи, за да разубеди княз Михайло от войната с османците и се смята, че той поне е знаел, че се готви опит за покушение срещу княза, който не искал да се откаже от освобождаването на сърбите от турците възможно най-скоро. Разбира се, турците също не искали Михайло да остане жив, което е очевидно. Империята се разпадаше и те искаха да отложат загубата на територии на Балканите колкото е възможно повече.

Освен Австрия и Османската империя, Великобритания не искаше войната между сърбите и турците. През 19 век Османската империя е наричана „Болният човек на Босфора“, защото е било очевидно, че е в края на съществуването си и е въпрос на време да се разпадне. На сили като Великобритания и Австро-Унгария е било удобно да задържат Османската империя на Балканите възможно най-дълго като пречка за разпространението на руското влияние сред южните славяни.

В тази връзка има един интересен факт, свързан с деня на убийството на княза. Британският консул Джон Огъстъс Лонгуърт е присъствал на мястото на убийството на Михайло веднага след него, защото се твърди, че се е намирал на Кошутняк. Вярвате ли в толкова много съвпадения?

Когато говорим за вътрешни интереси за убийството на Михайло, освен гореспоменатите Караджорджевичи, има и Миливое Петрович Блазнавац. Твърди се, че е едно от многото незаконни деца на Милош Обренович и следователно полубрат на Михайло. Миливое се застъпва за мирна политика спрямо Австро-Унгария и е в постоянен контакт с консула Бенямин Калай. Той се противопоставя на войната с турците, казвайки, че Сърбия все още не е готова за военен конфликт.

След убийството на Михайло, Блазнавац назначава малолетния Милан Обренович за княз и като регент завзема почти цялата власт в страната и става най-могъщият човек в последвалия период. Личните врагове на Блазнавац са смятани за противници на династията и държавата, а някои, като Светозар Маркович, попадат в затвора.

Миливое напълно контролирал княза, който го назначава за министър-председател, след като навършва пълнолетие. Поради неограниченото си желание за власт, Блазнавац тайно е таял надеждата, че един ден сам ще завземе сръбския трон."

Насочвайки разследването към Караджорджевичи, Блазнавац и либералите са прикривали отговорността си за смъртта на княза. Факт е, че както министърът на армията, така и министърът на полицията са били пряко отговорни за сигурността на княза и са носили поне морална отговорност за смъртта му. Следователно, Блазнавац е имал интерес да насочи хода на разследването възможно най-далеч от себе си и собствената си отговорност.

По същия начин самото разследване недвусмислено показа, че Радовановичи, главните изпълнители и организатори на убийството в Кошутняк, принадлежат към либерални политически кръгове, които са ожесточени противници на политиката на княз Михайло и негови най-последователни критици.

По някаква причина, горе-долу, те искаха неговото падение. Дали са участвали в организирането на убийството на княз Михайло, не е доказано. Това, което обаче можем да заключим сами, познавайки поне малко сръбската история, е, че влиянието на великите сили във всички значими политически събития е било повсеместно. Следователно, когато говорим за политически убийства, които за съжаление са били твърде много в Сърбия, това влияние на чужд фактор е неизбежно, казва историкът Сърджан Граовац.

Почти всички убийства на сръбски държавници са свързани с един факт, а именно, че преди убийството, като правило, всички те са били оставени без подкрепата на великите сили. Тъй като не е имало нито една от най-могъщите държави, която да ги защити, те са били оставени на определени фактори в страната, които така или иначе са искали тяхното елиминиране.

Убийството в Кошутняк остави непредвидими последици за по-нататъшното развитие на Сърбия. С убийството на Михайло, сръбският народ загуби опитен държавник в пълна сила, който по това време, може би, е трябвало да допринесе най-много за цялостния напредък на страната. Приоритет на политиката на Михайло със сигурност е била работата по национално освобождение и обединение не само на сърбите, но и на другите балкански славяни. Той е бил един от малкото, които са разбирали добре, че само чрез съвместни усилия и единни действия на всички балкански народи може да се постигне пълен успех."

https://www.kurir.rs/zabava/kultura/9527978/ko-su-nalogodavci-ubistva-kneza-mihaila-obrenovica?gad_source=1&gad_campaignid=12863444848&gclid=CjwKCAjwiNXFBhBKEiwAPSaPCbU6J4SyQblXnrG0FPIbABKh-iZwcrbty5rPu_ruazaxeWLQA20vAxoCYfwQAvD_BwE

И още, от друг сръбски автор:

"За съжаление, истината относно основния мотив за убийството на сръбския княз и въпросът кой е бил мозъкът и инициаторът на целия заговор все още не е напълно установена. Преките извършители бяха известни и бяха незабавно екзекутирани след кратък съдебен процес. Въпреки че отрекоха всякаква връзка с бившия принц Александър Караджорджевич и дори заявиха, че целта им е установяването на република, в случая има няколко улики, които не подкрепят това. В интерес на новосформираното правителство обаче беше да съсредоточи разследването върху Караджорджевич, да намери уличаващи доказателства и да го определи като мозъка на събитията. Но защо беше така? И каква роля играе често пренебрегваният ключов фактор в цялата история – познахте – международният?"

https://standard.rs/2020/04/23/l-ugrica-ko-je-ubio-kneza-mihaila-u-kosutnjaku-1/

Между другото, князът изиграва и Добродетелната дружина и нейните покровители от Азиатския департамент през 1867 с договора за сръбско-българска държава:

"Защо княз Михаил се е отнесъл така към българските емигранти в Белград, които очаквали в този град началото на освобождение на своя народ? Отговорът на този въпрос е договора, сключен между Сърбия и Румъния в началото на 1868 г. Тайният член 8 на този договор гласи, че „ако провидението благослови усилията на тези две държави и остави на тяхно разположение териториите, които са под турска власт, двете договорящи страни ще си ги поделят така:

Ще бъдат придадени и съединени завинаги с Румъния островите, образуващи Дунавската делта и Източна България между Русе и Варна, от една страна, и Черно море от друга.

Ще бъдат придадени и съединени за винаги със Сърбия, Стара Сърбия, Босна, Херцеговина и България с изключение на тази нейна част, която ще се даде на Румъния“. (Toзи договор бе напечатан за първи път от Ed. Engelhardt в статията „La confederation Balkanique“ в Revue d’histoire diplomatique, Paris 1892, VI, 1, стр, 36–39. Изцяло е даден и в книгата на Цв. Стоянов, Федеративната идея в българо-сръбските отношения през XIX в., София, 1919, стр. 73–76)

Като се има на ум, че този договор за поделянето на България между Сърбия и Румъния е бил сключен тайно само няколко месеца след постигането на известното споразумение между българските емигранти и сръбското правителство за създаването на една „Сърбо-България“ на федеративни начала, става явно, колко подло е постъпило сръбското правителство."

ДИМИТЪР ЯРАНОВ, СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВЗАИМНИ ОТНОШЕНИЯ, 1934

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Според мен Каравелов не е участвал в заговора за убийството на княз Михаил по силата на обстоятелството, че е бил изгонен от Белград още през февруари 1868, а убийството става през юни с.г. През това време Каравелов се е намирал в Нови Сад, в пределите на Австро-Унгария, където е имало голяма сръбска диаспора.

Арестуван е бил от унгарските власти заради връзките си с дейци на Омладина и заради публикации срещу режима на княз Михаил, лежал е около 7 месеца в унгарска тъмница, откъдето пише "Из мъртвия дом" /по подобие на Записките от сибирската каторга на Достоевски/. 

След убийството на княза са започнали репресии срещу много от дейците на Омладината, защото двамата преки убийци са били свързани с Омладина. Процесът срещу тях обаче бил претупан изключително бързо, документите по процеса засекретени, а самите убийци разстреляни веднага след залавянето им, целият случай е бил потулен и досега сръбските историци нямат ясен отговор на въпроса кой и защо е убил княз Михайло. Каравелов гори на принципа "покрай сухото и мокрото" в този случай.

Самото убийство наподобява много убийството на Стефан Стамболов в София - след като бил застрелян, князът е кълцан зверски с ножове от убийците му.

Ето една добра статия от сръбски автор по въпроса:

"Знаем кои са извършителите, но много по-важен въпрос е кои са поръчителите и това никога не е било официално установено. Във всеки случай това не би трябвало да изненадва никого, като се има предвид, че политическият фон на почти никое убийство на високопоставени държавници в Сърбия досега не е разкрит публично, така че знаем кой е убил Караджордж, крал Александър Обренович и кралица Драга, крал Александър Караджорджевич, премиера Зоран Джинджич, но не знаем кой е правил ходовете от сянка.

Поръчителите на убийството на княз Михайло никога не са разкрити, но се споменават бившият княз Александър Караджорджевич, който е свален от власт през 1858 г., и съпругата му Персида, както и някои чуждестранни сили. Сръбските власти никога не са публикували документи от разпита на убийците.

На процеса братята Радованович твърдят, че бившият сръбски княз Александър Караджорджевич им е дал пари за извършване на убийството, а също така са били подпомогнати от Ненадовичи, които също са били роднини на княз Александър, тъй като съпругата му Персида произхождала от рода Ненадович, а един от Радовановичи също бил женен за Ненадович. Съдът заключил, че заговорът е целял връщането на Караджорджевичи на власт.

Целият процес очевидно е бил инсцениран и е бил удобен за властите, за да отклонят вниманието към Караджорджевичи, от една страна, и да отклонят разследването от себе си, от друга. Чрез компрометиране на Караджорджевичи и елиминирането им от сръбската политика, ключов противник на династията Обренович е елиминиран с един замах. Дали обаче истината е наистина толкова проста и лесно откриваема, съвсем подходяща за обвиняване на един Караджорджевич и бързо приключване на делото?

В чий интерес беше Михайло да бъде убит и защо?

Извършителите и преките организатори на убийството със сигурност не са знаели, че след изпълнение на задачата ще бъдат арестувани и незабавно осъдени на смърт. След убийството на княза им бяха обещани високи държавни позиции, но те трябваше да бъдат отстранени, защото бяха опасни за поръчителите им.

Михайло нарича Княжество Сърбия „Пиемонт на сърбите“. Кралство Сардиния (Пиемонт) е носител на обединението на Италия през 19 век, който е векът на създаването на национални държави, векът на обединението и освобождението от окупаторите. Той иска да създаде „Балкански съюз“, който да прогони турците от Балканите и настоява за лозунга „Балкани за балканските народи“, искайки балканските народи да бъдат тези, които ще решават собствената си съдба, а не великите сили. Едва през 1912 г. Балканските войни довеждат до осъществяването на тази цел на Михайло.

Князът се готви за война с Османската империя и се стреми да освободи всички сръбски територии от турците: Стара Сърбия (Косово, Метохия, Вардарска Македония и Рашка), Босна и Херцеговина и обединението им с Черна гора, а дългосрочните планове със сигурност включват освобождението на сърбите в Австрия, въпреки че това не е било разкрито.

Князът настоява особено за сближаване с друга сръбска модерна държава - Княжество Черна гора, с която подписва поредица от споразумения, заставайки на страната на княз Никола Петрович-Негош. Сърбия и Черна гора са сключили съюз през 1866 г. с цел освобождаване и обединяване на сръбския народ. Според споразумението, след освобождението на Стара Сърбия, княз Никола щеше да присъедини Черна гора към Сърбия, да абдикира от трона и да признае княз Михайло за владетел, като той щеше да бъде втори по ред наследяване на трона.

Сърбия се готвеше за война с Османската империя от години. Тя бързо въоръжаваше и обучаваше армията си, оръжия се внасяха от Русия, а местни оръжия също се произвеждаха в Крагуеваческата оръжейна фабрика. Оръжейната фабрика се ръководеше от Миливое Петрович Блазнавац, военният министър, който съсредоточи цялото си внимание върху артилерийската технология, която все още беше недостатъчна, за сметка на обучението и екипирането на националната армия, офицерските кадри и инфраструктурата.

Австро-Унгария искаше на всяка цена да предотврати война между Сърбия и Турция. Тя беше страна на много народи, в която само германците управляваха страната, докато останалите зависеха от тяхната воля. През 1968 г. е постигнато Австро-унгарското споразумение, което дава на унгарците равен статут в държавата с германците, но всички, особено славяните, все още искат независимост от Австро-Унгария.

Непосредствено преди убийството Михайло сключва споразумение за подкрепа с унгарците. А именно, според споразумението с първия човек на Пеща, граф Андраши, Сърбия се задължава да се откаже от разширяването си в Унгария, а унгарците ще окажат натиск върху Виена да доведе Босна до Неретва и Върбас без война. Това не устройваше нито Хабсбургите, които искаха да се разширят към Близкия изток, нито турците.

Австро-унгарският консул в Сърбия, Бенямин Калай, работи, за да разубеди княз Михайло от войната с османците и се смята, че той поне е знаел, че се готви опит за покушение срещу княза, който не искал да се откаже от освобождаването на сърбите от турците възможно най-скоро. Разбира се, турците също не искали Михайло да остане жив, което е очевидно. Империята се разпадаше и те искаха да отложат загубата на територии на Балканите колкото е възможно повече.

Освен Австрия и Османската империя, Великобритания не искаше войната между сърбите и турците. През 19 век Османската империя е наричана „Болният човек на Босфора“, защото е било очевидно, че е в края на съществуването си и е въпрос на време да се разпадне. На сили като Великобритания и Австро-Унгария е било удобно да задържат Османската империя на Балканите възможно най-дълго като пречка за разпространението на руското влияние сред южните славяни.

В тази връзка има един интересен факт, свързан с деня на убийството на княза. Британският консул Джон Огъстъс Лонгуърт е присъствал на мястото на убийството на Михайло веднага след него, защото се твърди, че се е намирал на Кошутняк. Вярвате ли в толкова много съвпадения?

Когато говорим за вътрешни интереси за убийството на Михайло, освен гореспоменатите Караджорджевичи, има и Миливое Петрович Блазнавац. Твърди се, че е едно от многото незаконни деца на Милош Обренович и следователно полубрат на Михайло. Миливое се застъпва за мирна политика спрямо Австро-Унгария и е в постоянен контакт с консула Бенямин Калай. Той се противопоставя на войната с турците, казвайки, че Сърбия все още не е готова за военен конфликт.

След убийството на Михайло, Блазнавац назначава малолетния Милан Обренович за княз и като регент завзема почти цялата власт в страната и става най-могъщият човек в последвалия период. Личните врагове на Блазнавац са смятани за противници на династията и държавата, а някои, като Светозар Маркович, попадат в затвора.

Миливое напълно контролирал княза, който го назначава за министър-председател, след като навършва пълнолетие. Поради неограниченото си желание за власт, Блазнавац тайно е таял надеждата, че един ден сам ще завземе сръбския трон."

Насочвайки разследването към Караджорджевичи, Блазнавац и либералите са прикривали отговорността си за смъртта на княза. Факт е, че както министърът на армията, така и министърът на полицията са били пряко отговорни за сигурността на княза и са носили поне морална отговорност за смъртта му. Следователно, Блазнавац е имал интерес да насочи хода на разследването възможно най-далеч от себе си и собствената си отговорност.

По същия начин самото разследване недвусмислено показа, че Радовановичи, главните изпълнители и организатори на убийството в Кошутняк, принадлежат към либерални политически кръгове, които са ожесточени противници на политиката на княз Михайло и негови най-последователни критици.

По някаква причина, горе-долу, те искаха неговото падение. Дали са участвали в организирането на убийството на княз Михайло, не е доказано. Това, което обаче можем да заключим сами, познавайки поне малко сръбската история, е, че влиянието на великите сили във всички значими политически събития е било повсеместно. Следователно, когато говорим за политически убийства, които за съжаление са били твърде много в Сърбия, това влияние на чужд фактор е неизбежно, казва историкът Сърджан Граовац.

Почти всички убийства на сръбски държавници са свързани с един факт, а именно, че преди убийството, като правило, всички те са били оставени без подкрепата на великите сили. Тъй като не е имало нито една от най-могъщите държави, която да ги защити, те са били оставени на определени фактори в страната, които така или иначе са искали тяхното елиминиране.

Убийството в Кошутняк остави непредвидими последици за по-нататъшното развитие на Сърбия. С убийството на Михайло, сръбският народ загуби опитен държавник в пълна сила, който по това време, може би, е трябвало да допринесе най-много за цялостния напредък на страната. Приоритет на политиката на Михайло със сигурност е била работата по национално освобождение и обединение не само на сърбите, но и на другите балкански славяни. Той е бил един от малкото, които са разбирали добре, че само чрез съвместни усилия и единни действия на всички балкански народи може да се постигне пълен успех."

https://www.kurir.rs/zabava/kultura/9527978/ko-su-nalogodavci-ubistva-kneza-mihaila-obrenovica?gad_source=1&gad_campaignid=12863444848&gclid=CjwKCAjwiNXFBhBKEiwAPSaPCbU6J4SyQblXnrG0FPIbABKh-iZwcrbty5rPu_ruazaxeWLQA20vAxoCYfwQAvD_BwE

И още, от друг сръбски автор:

"За съжаление, истината относно основния мотив за убийството на сръбския княз и въпросът кой е бил мозъкът и инициаторът на целия заговор все още не е напълно установена. Преките извършители бяха известни и бяха незабавно екзекутирани след кратък съдебен процес. Въпреки че отрекоха всякаква връзка с бившия принц Александър Караджорджевич и дори заявиха, че целта им е установяването на република, в случая има няколко улики, които не подкрепят това. В интерес на новосформираното правителство обаче беше да съсредоточи разследването върху Караджорджевич, да намери уличаващи доказателства и да го определи като мозъка на събитията. Но защо беше така? И каква роля играе често пренебрегваният ключов фактор в цялата история – познахте – международният?"

https://standard.rs/2020/04/23/l-ugrica-ko-je-ubio-kneza-mihaila-u-kosutnjaku-1/

Между другото, князът изиграва и Добродетелната дружина и нейните покровители от Азиатския департамент през 1867 с договора за сръбско-българска държава:

"Защо княз Михаил се е отнесъл така към българските емигранти в Белград, които очаквали в този град началото на освобождение на своя народ? Отговорът на този въпрос е договора, сключен между Сърбия и Румъния в началото на 1868 г. Тайният член 8 на този договор гласи, че „ако провидението благослови усилията на тези две държави и остави на тяхно разположение териториите, които са под турска власт, двете договорящи страни ще си ги поделят така:

Ще бъдат придадени и съединени завинаги с Румъния островите, образуващи Дунавската делта и Източна България между Русе и Варна, от една страна, и Черно море от друга.

Ще бъдат придадени и съединени за винаги със Сърбия, Стара Сърбия, Босна, Херцеговина и България с изключение на тази нейна част, която ще се даде на Румъния“. (Toзи договор бе напечатан за първи път от Ed. Engelhardt в статията „La confederation Balkanique“ в Revue d’histoire diplomatique, Paris 1892, VI, 1, стр, 36–39. Изцяло е даден и в книгата на Цв. Стоянов, Федеративната идея в българо-сръбските отношения през XIX в., София, 1919, стр. 73–76)

Като се има на ум, че този договор за поделянето на България между Сърбия и Румъния е бил сключен тайно само няколко месеца след постигането на известното споразумение между българските емигранти и сръбското правителство за създаването на една „Сърбо-България“ на федеративни начала, става явно, колко подло е постъпило сръбското правителство."

ДИМИТЪР ЯРАНОВ, СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВЗАИМНИ ОТНОШЕНИЯ, 1934

Бях любопитна дали поне веднъж Каравелов е проявил смелост

Не е неговото качество. Както се казва, революционер, ама пишман революционер.

Отно супер интересния текст, аз съм чела, че през 60-те години на 19-ти век е имало споразумение между гърците и сърбите чак за територии, на които са живеели българи. Накратко, всеки е искал да ни освобождава, но... за свои интереси . Въпросът е защо малцина, Раковски, Левски са виждали това. Защо е убягвало на другите, защо са правили други сметки нашите хора? Защото са получавали пари от чуждите? Ако ДА, почти всички ли са били платени? И... опитвал ли е някой да купи и Апостола? Преди края му Али Сааб пише в доклада, че е очаквал смъртна присъда и не е приел никакви сделки, но 2-3-4 години по-рано дали са го оценили като достоен да бъде купен?  Достоен да бъде затворен, в Зайчар например, но купен?

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Бях любопитна дали поне веднъж Каравелов е проявил смелост

Смелост единствено в писанията, там все кръв, огън и смърт за Османската империя проповядва, на практика не прави нищо друго.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Отно супер интересния текст, аз съм чела, че през 60-те години на 19-ти век е имало споразумение между гърците и сърбите чак за територии, на които са живеели българи.

Имало е подписан договор между Сърбия и Гърция, част от Първия Балкански съюз иницииран от княз Михаил Обренович:

"Преговорите бяха затруднени от въпроси за разделяне на териториите: гърците се стремяха да установят само минимума, основан на населението, равенството на произхода и историческите традиции, докато княз Михайло Обренович се стремеше към минимума на територията, приемайки Босна и Херцеговина и Стара Сърбия до Искъра. В този случай гърците търсеха Тесалия, Епир и Македония между Тесалия и Морето, Тракия и Стара планина. Специален акт включваше правата на двете страни, че ако не са в състояние да реализират минимума от анексии в член 4 (Босна и Херцеговина, Епир и Тесалия), те ще търсят компенсация в други съседни провинции на Османската империя, въз основа на взаимния произход на населението. На 10 януари 1868 г. са разменени ратификациите. Договорът никога не влиза в сила, тъй като княз Михайло е убит скоро след това, на 10 юни 1868 г."

https://en.wikipedia.org/wiki/Greek–Serbian_Alliance_of_1867

Обренович подписва с всички и на всеки обещава каквото другия иска, накрая е убит заради претенциите му към Босна и Херцеговина, според мен, австрийците не му прощават, в крайна сметка те ги анексират.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Защото са получавали пари от чуждите? Ако ДА, почти всички ли са били платени? И... опитвал ли е някой да купи и Апостола? Преди края му Али Сааб пише в доклада, че е очаквал смъртна присъда и не е приел никакви сделки, но 2-3-4 години по-рано дали са го оценили като достоен да бъде купен?  Достоен да бъде затворен, в Зайчар например, но купен?

Левски е затворен в Зайчар, преди да организира малка чета от шестима, с която е искал да премине границата. Писмото му до Найден Геров, в което иска от консула "шест дълги и шест къси" /6 пушки и 6 револвера/ свидетелства за намерението му, но така и не получава исканото. Геров го е подценявал и смята, че Левски само лъже хората за пари, същото пише и Христо Георгиев, че Теофан Райнов е "главния турски шпионин", а Дякона е онзи, който му пише лъжливите писма, визира донесенията на Теофан до Черния кабинет, които дават неверни и преувеличени данни за българските комитети. "И двамата за пари продават баща си и майка си", заключава Георгиев.

Дали е можел да бъде купен Левски? По принцип да, Геров това намеква за него в донесенията му до Игнатиев, че ходел безпрепятствено да "лъже хората" в Българско, което не можело да стане без съдействието на турската полиция.

Но на практика не, според мен, заради личностната характеристика на самия Левски. Той е бил един от онези изключително рядко срещани личности, които не подлежат на никакво чуждо влияние и не се влияят от какъвто и да е авторитет. Още през 1862-ра, 22-годишен според новите данни, вдига оръжие срещу кумира Раковски, за това пише Хитов. После влиза в личностен конфликт със самия Хитов, който му е войвода и на когото по Закона трябва да се подчинява безпрекословно, Хитов затова вади оръжие срещу него. С една дума, според мен, Левски е бил роден лидер, а такъв човек не може да бъде купен за всичките пари на света. Вероятно интуитивно са го оценявали като такъв и дори не са му предлагали да го купуват.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Смелост единствено в писанията, там все кръв, огън и смърт за Османската империя проповядва, на практика не прави нищо друго.

Имало е подписан договор между Сърбия и Гърция, част от Първия Балкански съюз иницииран от княз Михаил Обренович:

"Преговорите бяха затруднени от въпроси за разделяне на териториите: гърците се стремяха да установят само минимума, основан на населението, равенството на произхода и историческите традиции, докато княз Михайло Обренович се стремеше към минимума на територията, приемайки Босна и Херцеговина и Стара Сърбия до Искъра. В този случай гърците търсеха Тесалия, Епир и Македония между Тесалия и Морето, Тракия и Стара планина. Специален акт включваше правата на двете страни, че ако не са в състояние да реализират минимума от анексии в член 4 (Босна и Херцеговина, Епир и Тесалия), те ще търсят компенсация в други съседни провинции на Османската империя, въз основа на взаимния произход на населението. На 10 януари 1868 г. са разменени ратификациите. Договорът никога не влиза в сила, тъй като княз Михайло е убит скоро след това, на 10 юни 1868 г."

https://en.wikipedia.org/wiki/Greek–Serbian_Alliance_of_1867

Обренович подписва с всички и на всеки обещава каквото другия иска, накрая е убит заради претенциите му към Босна и Херцеговина, според мен, австрийците не му прощават, в крайна сметка те ги анексират.

Левски е затворен в Зайчар, преди да организира малка чета от шестима, с която е искал да премине границата. Писмото му до Найден Геров, в което иска от консула "шест дълги и шест къси" /6 пушки и 6 револвера/ свидетелства за намерението му, но така и не получава исканото. Геров го е подценявал и смята, че Левски само лъже хората за пари, същото пише и Христо Георгиев, че Теофан Райнов е "главния турски шпионин", а Дякона е онзи, който му пише лъжливите писма, визира донесенията на Теофан до Черния кабинет, които дават неверни и преувеличени данни за българските комитети. "И двамата за пари продават баща си и майка си", заключава Георгиев.

Дали е можел да бъде купен Левски? По принцип да, Геров това намеква за него в донесенията му до Игнатиев, че ходел безпрепятствено да "лъже хората" в Българско, което не можело да стане без съдействието на турската полиция.

Но на практика не, според мен, заради личностната характеристика на самия Левски. Той е бил един от онези изключително рядко срещани личности, които не подлежат на никакво чуждо влияние и не се влияят от какъвто и да е авторитет. Още през 1862-ра, 22-годишен според новите данни, вдига оръжие срещу кумира Раковски, за това пише Хитов. После влиза в личностен конфликт със самия Хитов, който му е войвода и на когото по Закона трябва да се подчинява безпрекословно, Хитов затова вади оръжие срещу него. С една дума, според мен, Левски е бил роден лидер, а такъв човек не може да бъде купен за всичките пари на света. Вероятно интуитивно са го оценявали като такъв и дори не са му предлагали да го купуват.

Чета, чета публикуваното от Вас и си мисля, Раковски, Левски са се появили съвсем навреме, позакъсняли са дори, за да се чуе онова "Разберете! Решили сме се вече!…" /Из писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година/. Малко още да се бяха забавили да вземат водещата роля на историческата сцена и други щяха да се възползват от обстоятелствата, и свои, и чужди. Все за интереси, които не са били българските. От тази гледна точка, доста агресивен и пресиращ след тях е бил и Бенковски, за което и днес е критикуван, но той може би е разбирал по време подготовката, а и на самото въстание, че ползва последните исторически възможности, че не му е дадено достатъчно време... Не че на финала не го е боляло за жертвите, описанието на Захари си остава ключово за финалните му часове.

За историята на Апостола с Раковски... Не е бил сам, дузина са се вдигнали срещу кумира да защитят Караджата, също в Легията, който пък не обичал и не разбирал показността и парадността на Раковски, плюс че накрая всичко се провалило... 

Но за Хитов не успявам да си спомня случая, да помоля за малко детайли, защо е вадил пистолет на Левски?

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Но за Хитов не успявам да си спомня случая, да помоля за малко детайли, защо е вадил пистолет на Левски?

Случаят го споменава Филип Тотю в едно негово писмо, мисля до Данаил Попов, бегло, пише само за Хитов "той през 1867-ма искаше да стреля Дякона"; това е годината, когато остатъците от двете обединени чети на Хитов и Тотю преминават сръбската граница, те са се придвижвали заедно и Тотю е станал свидетел на сцената тогава в Сърбия.

Защо е искал Хитов да стреля Дякона, аз само предполагам, но някъде в мемоарите на четниците срещнах споменаване, че Левски по време на похода на четата е отказал да изпълни заповед на Хитов да убие един от тежко заболелите четници, капитан Иван от Търново. Левски в тефтерчето си записал редом до записката за смъртта на брат си и "“Упокои се капитан Иван от Търново между Братаница и Орта Конак в Коджя Юрт между Тетевени и Златица, на 1867 г.” Хайдушкото правило е било  - неспособен да се движи хайдутин е трябвало да бъде убит от другите и Хитов заповядал на Левски като знаменосец и подвойвода да извърши това; убива го обаче друг четник и това е фиксирано в спомените на очевидец, Левски измива главата на покойника, опява го и я заравя под един бук.

Според мен някъде там се е зародил конфликтът между Хитов и Левски, може и да бъркам, но смъртта на Иван Капитан е отбелязана без никаква друга връзка в тефтерчето на Левски, очевидно е държал много на този човек.

За Иван Капитан има специално посветена статия в един от томовете на музея в Карлово, той е бил забележителна личност, един от първите талантливите български актьори играл в пиеси на Войников на сцената на театъра в Букурещ.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Случаят го споменава Филип Тотю в едно негово писмо, мисля до Данаил Попов, бегло, пише само за Хитов "той през 1867-ма искаше да стреля Дякона"; това е годината, когато остатъците от двете обединени чети на Хитов и Тотю преминават сръбската граница, те са се придвижвали заедно и Тотю е станал свидетел на сцената тогава в Сърбия.

Защо е искал Хитов да стреля Дякона, аз само предполагам, но някъде в мемоарите на четниците срещнах споменаване, че Левски по време на похода на четата е отказал да изпълни заповед на Хитов да убие един от тежко заболелите четници, капитан Иван от Търново. Левски в тефтерчето си записал редом до записката за смъртта на брат си и "“Упокои се капитан Иван от Търново между Братаница и Орта Конак в Коджя Юрт между Тетевени и Златица, на 1867 г.” Хайдушкото правило е било  - неспособен да се движи хайдутин е трябвало да бъде убит от другите и Хитов заповядал на Левски като знаменосец и подвойвода да извърши това; убива го обаче друг четник и това е фиксирано в спомените на очевидец, Левски измива главата на покойника, опява го и я заравя под един бук.

Според мен някъде там се е зародил конфликтът между Хитов и Левски, може и да бъркам, но смъртта на Иван Капитан е отбелязана без никаква друга връзка в тефтерчето на Левски, очевидно е държал много на този човек.

За Иван Капитан има специално посветена статия в един от томовете на музея в Карлово, той е бил забележителна личност, един от първите талантливите български актьори играл в пиеси на Войников на сцената на театъра в Букурещ.

Благодаря

При мен доклада на Саиб паша наистина доведе до дузина нови въпроси, един от тях не искам да пропусна. Когато пише за Димитър Общи, той споменава присъдата му и това, че е заслужена. За присъдата на Левски ни дума. Определя го като находчив, хитър и т.н. Протоколът със смъртната присъда на Апостола останал неподписан от него, Хаджипенчович и другите, изпратили само телеграма, съгласно която Султанът да даде смъртна присъда. Става ясно, че за него е било огромно постижение да заловят Левски и да го розпитва очи в очи и лице в лице. Изключително подробно се е запознал в биографията му, знаел е детайли, ключови действия и т.н. Пред него Апостола напразно е криел възрастта си, Саиб паша се е информирал за участието му в Легията, работил ли за други държави, с кого е имал вземане-даване. От самият доклад е очевидно, че Левски е бил централната фигура за пашата и най-важният, този, заради когото намерил за необходимо да опише социалните проблеми на българите в доклада, по начин, по който не присъстват в други документи. Тук срещаме мисъл и дълбаене защо се е стигнало до идеята за такава организация в Империята, защо е намерила благодатна почва на толкова места, какво не е било наред за българите.
Затова се питам дали Саиб паша наистина е искал смъртна присъда за Левски и е вярвал в смисъла й или е отчитал като възможност да седне на преговори с лидера. Дали тези в Цариград биха го разбрали, опитвал ли е всъщност... Но не вярвам след всичко, което по-късно, не много по-късно се случило, да не се е връщал милион пъти към този момент. Взимат главата на ВРО, би трябвало тя да престане да функционира, поне в това всички искали да вярват и с увереността на победители напускат София, но на нейно място излизат още дузина, тези на апостолите от Гюргевския комитет. Саиб паша остава на власт, заема високи позиции, управлявал преди смъртта си целия аскер, от доклада личи, че е бил умен, с широки интереси, не просто войник. В крайна сметка не се е проявил като авторитарен шеф на Софийската комисия, да подпише смъртта на Апостола и да наложи подписването от другите членове. Защо? Дали наистина е бил готов да преговаря, но Мидхат паша и Рушди паша са му дали съвсем други указания в Цариград преди да действа на терен?

Редактирано Септември 4 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Благодаря

При мен доклада на Саиб паша наистина доведе до дузина нови въпроси, един от тях не искам да пропусна. Когато пише за Димитър Общи, той споменава присъдата му и това, че е заслужена. За присъдата на Левски ни дума. Определя го като находчив, хитър и т.н. Протоколът със смъртната присъда на Апостола останал неподписан от него, Хаджипенчович и другите, изпратили само телеграма, съгласно която Султанът да даде смъртна присъда. Става ясно, че за него е било огромно постижение да заловят Левски и да го розпитва очи в очи и лице в лице. Изключително подробно се е запознал в биографията му, знаел е детайли, ключови действия и т.н. Пред него Апостола напразно е криел възрастта си, Саиб паша се е информирал за участието му в Легията, работил ли за други държави, с кого е имал вземане-даване. От самият доклад е очевидно, че Левски е бил централната фигура за пашата и най-важният, този, заради когото намерил за необходимо да опише социалните проблеми на българите в доклада, по начин, по който не присъстват в други документи. Тук срещаме мисъл и дълбаене защо се е стигнало до идеята за такава организация в Империята, защо е намерила благодатна почва на толкова места, какво не е било наред за българите.
Затова се питам дали Саиб паша наистина е искал смъртна присъда за Левски и е вярвал в смисъла й или е отчитал като възможност да седне на преговори с лидера. Дали тези в Цариград биха го разбрали, опитвал ли е всъщност... Но не вярвам след всичко, което по-късно, не много по-късно се случило, да не се е връщал милион пъти към този момент. Взимат главата на ВРО, би трябвало тя да престане да функционира, поне в това всички искали да вярват и с увереността на победители напускат София, но на нейно място излизат още дузина, тези на апостолите от Гюргевския комитет. Саиб паша остава на власт, заема високи позиции, управлявал преди смъртта си целия аскер, от доклада личи, че е бил умен, с широки интереси, не просто войник. В крайна сметка не се е проявил като авторитарен шеф на Софийската комисия, да подпише смъртта на Апостола и да наложи подписването от другите членове. Защо? Дали наистина е бил готов да преговаря, но Мидхат паша и Рушди паша са му дали съвсем други указания в Цариград преди да действа на терен?

Докладът е окончателен, писан е от трима - Саиб паша, Шакир бей и Иначо Хаджипенчович - и е датиран след обесването на Левски.

Тези документи са като "брашнен чувал" - от тях при повторно и последващо прочитане винаги може да изпадне нещо ново незабелязано. Аз например, след като пак го прочетох, открих, че към доклада са приложени преводите на кореспонденцията на Левски. Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е.

Другото ново при този прочит за мен е, че преди да започнат работа като комисия, Али Саиб и другите са минали през валията Хамди паша и командващия Втора армия и оттам са получили указания. Което означава, че в субординацията Хамди и командващия са стояли над тях. Това обяснява липсата на информация за комитета в Ловеч, например, която е била спестена от Хамди за комисията.

Констатациите за недоволството на селяните от десятъка са впечатляващи, същото твърди и Левски, без да го обяснява така като Саиб паша, Левски казва в протоколите, че селяните са били по-готови да хванат оръжието. Саиб паша обяснява много точно защо - надписването на десятъка от султанските чиновници и увеличаването му по две и по три, на база не на придобитата реколта, а на база тапиите за владеене на земите, които многократно надхвърлят реално обработваните от селяните земи. Изглежда тази констатация на Саиб паша си е останала глас в пустиня, защото Априлското въстание е инспирирано отново от същия проблем, също и Старозагорското /там се стичат 2000-3000 селяни и 70 граждани/, Бенковски пали селата на селяните, за да няма какво да ги връща в тях, Узунов има един доклад, в който също вижда основния двигател на въстание в селската маса, цялата политика на Стамболов е насочена към оземляване на селяните и т.н.

В доклада има едно изречение на Саиб паша в смисъл, че всичките показания на Левски са били "празни приказки", т.е. той не им е дал нищо конкретно. По времето на дейността на комисията главен везир е бил Рушди паша, Мидхат е махнат от поста още два месеца преди членовете на комисията да тръгнат от Цариград. Синът на Мидхат в мемоарите му пише много лоши неша за Рушди паша, прозвището му е било Англичанина, заради образоването му в Лондон; според Мидхат младши, именно Ингилиз паша /Рушди паша/ подхлъзва баща му към заточение и смърт, изигравайки предателска роля спрямо реформаторите в услуга на Абдулхамид.

Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович са били креатури на Мидхат, Саиб паша /той е етнически грузинец/, според мен, е следвал линията начертана от Абдулазис. Това, пак според мен, изключва да е търсел споразумение с Левски, макар че от доклада си личи респект към Левски, но това е в личен план, извън мисията му.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Докладът е окончателен, писан е от трима - Саиб паша, Шакир бей и Иначо Хаджипенчович - и е датиран след обесването на Левски.

Тези документи са като "брашнен чувал" - от тях при повторно и последващо прочитане винаги може да изпадне нещо ново незабелязано. Аз например, след като пак го прочетох, открих, че към доклада са приложени преводите на кореспонденцията на Левски. Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е.

Другото ново при този прочит за мен е, че преди да започнат работа като комисия, Али Саиб и другите са минали през валията Хамди паша и командващия Втора армия и оттам са получили указания. Което означава, че в субординацията Хамди и командващия са стояли над тях. Това обяснява липсата на информация за комитета в Ловеч, например, която е била спестена от Хамди за комисията.

Констатациите за недоволството на селяните от десятъка са впечатляващи, същото твърди и Левски, без да го обяснява така като Саиб паша, Левски казва в протоколите, че селяните са били по-готови да хванат оръжието. Саиб паша обяснява много точно защо - надписването на десятъка от султанските чиновници и увеличаването му по две и по три, на база не на придобитата реколта, а на база тапиите за владеене на земите, които многократно надхвърлят реално обработваните от селяните земи. Изглежда тази констатация на Саиб паша си е останала глас в пустиня, защото Априлското въстание е инспирирано отново от същия проблем, също и Старозагорското /там се стичат 2000-3000 селяни и 70 граждани/, Бенковски пали селата на селяните, за да няма какво да ги връща в тях, Узунов има един доклад, в който също вижда основния двигател на въстание в селската маса, цялата политика на Стамболов е насочена към оземляване на селяните и т.н.

В доклада има едно изречение на Саиб паша в смисъл, че всичките показания на Левски са били "празни приказки", т.е. той не им е дал нищо конкретно. По времето на дейността на комисията главен везир е бил Рушди паша, Мидхат е махнат от поста още два месеца преди членовете на комисията да тръгнат от Цариград. Синът на Мидхат в мемоарите му пише много лоши неша за Рушди паша, прозвището му е било Англичанина, заради образоването му в Лондон; според Мидхат младши, именно Ингилиз паша /Рушди паша/ подхлъзва баща му към заточение и смърт, изигравайки предателска роля спрямо реформаторите в услуга на Абдулхамид.

Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович са били креатури на Мидхат, Саиб паша /той е етнически грузинец/, според мен, е следвал линията начертана от Абдулазис. Това, пак според мен, изключва да е търсел споразумение с Левски, макар че от доклада си личи респект към Левски, но това е в личен план, извън мисията му.

"Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е." - към това бих добавила, че изречението му за Каравелов също е ключово, дали не е имал информация за получено възнаграждение от вестникаря срещу предоставените архиви на Сърбия? Акцентът наистина е върху меркантилността на Каравелов, нищо друго не е забелязал в него, чак пренебрежително малко се спира на дейността му като председател на БРЦК. Всъшност вестникът му не е бил и широко разпространен, до малко места е стигал, плюс че се е конкурирал с издаваните в Цариград вестници на Петко Славейков, не по-малко ценни и може би от повече българи четени. Всъшност Славейков се оказва победител в две битки, черковната и политическата за освобождението на българско без да влиза в интриги, предателства, безпочвени обвинения и без да има амбициите за власт на Каравелов. 

Отделно, аз мисля че с Левски са опитвали да говорят задкулисно, но е друго като го видим написано, че са получили само празни приказки от него. Но пък ако се намерят приложените писма, ще знаем с кого си е кореспондирал в чужбина и какво е подозирал и планирал. 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

"Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е." - към това бих добавила, че изречението му за Каравелов също е ключово, дали не е имал информация за получено възнаграждение от вестникаря срещу предоставените архиви на Сърбия? Акцентът наистина е върху меркантилността на Каравелов, нищо друго не е забелязал в него, чак пренебрежително малко се спира на дейността му като председател на БРЦК.

В доклада Каравелов даже не е посочен като член на комитета, ето какво буквално пише за него на стр. 62 от Нови документи и изследвания Васил Левски, т.5, изд. на НМ "Васил Левски" - Карлово, 2025 г.

Каравелов е посочен тук като главен редактор на в.Свобода, чиито разходи са били поети от сръбска страна. Той и други като него желаят да спечелят пари от продължаването на революционното движение и затова го подклаждат. Толкова за него.

Димитър Общи е еднозначно определен като сръбски агент, който е получавал за това месечно възнаграждение в размер от 14 маджарски алтъна, равностойни на 5000 евро в днешни пари.

Добра заплата.

Димитър Общи е посочено, че е изпратен в България от сливенския войвода Панайот Хитов.

Посочено е също така недвусмислено, че кореспонденцията на заловения в Ловеч Левски е приложена към този доклад, подписан от Саиб Паша, Шакир Бей и Иванчо Хаджипенчович.

Който може да чете на български ще разбере.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

В доклада Каравелов даже не е посочен като член на комитета, ето какво буквално пише за него на стр. 62 от Нови документи и изследвания Васил Левски, т.5, изд. на НМ "Васил Левски" - Карлово, 2025 г.

Каравелов е посочен тук като главен редактор на в.Свобода, чиито разходи са били поети от сръбска страна. Той и други като него желаят да спечелят пари от продължаването на революционното движение и затова го подклаждат. Толкова за него.

Димитър Общи е еднозначно определен като сръбски агент, който е получавал за това месечно възнаграждение в размер от 14 маджарски алтъна, равностойни на 5000 евро в днешни пари.

Добра заплата.

Димитър Общи е посочено, че е изпратен в България от сливенския войвода Панайот Хитов.

Посочено е също така недвусмислено, че кореспонденцията на заловения в Ловеч Левски е приложена към този доклад, подписан от Саиб Паша, Шакир Бей и Иванчо Хаджипенчович.

Който може да чете на български ще разбере.

Има разлика между: "надявайки се да се възползват от подобен смут" и "надявайки се делото им да спечели от подобен смут". Написано в първия вариант, добре обмислено, защото е предназначено за Султана, наистина внушава намерение за лично облагодетелстване от ситуацията, от обстоятелствата. Ако бъдем честни, има такъв елемент и при Христо Георгиев, получавал сандъци с жълтици, за да бъде патриот, но пък поне брат му Евлоги успял да направи нещо ценно за новата държава. 
По-важно е заключението, че свидетелство за това е вестник "Свобода" и конкретно главния му редактор. Излиза, че без материално поощрение, от Каравелов патриот също не ставало, макар и само на думи, никога на дело. Допълнително, все искал такива поощрения и от Дякона, все не му стигало още и още, накрая прокарал и идеята си на Събранието в Букурещ да грабят пладнешки от българските чорбаждии дори с цената на живота им, съвсем изкористяване на идеала за свобода... Със сигурност и криминалния Арабаконашки обир, както го нарича Апостола, е бил проведен от Общия с благословията на вестникаря. 
Впечатлих се и как всичко са разузнали за Хитов, при това не препоръка, а Пълномощно бил дал той лично ва Общия, в качеството на какъв? На Войвода на лозето си в Белград, което посадил с парите за въоръжаване на хъшовете, както разказва Захари Стоянов. Знаехме за препоръка, но то било нещо повече, пратил го с Пълномощно. Най-вероятно и това Пълномощно е преведено и част от документите, приложени към Доклада. Отделно и Общия добре си е харчел комитетски пари, и той бил и на издръжка на ВРО, както и на Белград. Добре е щял да си поживее ако не е разчитал само на късмета си и на позицията си на най-важен доносник за властта, която би искала всяка информация от него в случай на залавяне. Затова се е стремял да запомни всяко място, дата, човек, не е бил писмовен да води дневник, но разчитал на добрата си памет, която да предостави доволно данни за организацията, за да се откупи. Нищо, че лъгал в очите дузина как ще се прави, че не ги познава и не ги е срещал никога. Обаче в този доклад е отбелязано, веднага започнал да издава, още преди разпит да започне. Когато четох показанията, протоколите на Извънредната Комисия бях впечатлена колко паметлив е бил. Но сега фактите си идват на мястото, ето защо му е трябвало да внимава за всеки детайл и да запомня, да запомня имена на ханове, на селища, на комитетски хора... за да има какво да сложи на масата срещу живота си в случай на залавяне. Подготвен за предател! И Хитов е знаел това. Тъжно. Имали са го за голям войвода, за български войвода... а Общия е разчитал не само на парите, имало е и обещание да го спасяват, последните му думи са били: "Ах, те ме излъгаха"... И не е бил Общ, Димитър от Дяково си е бил платен...

Редактирано Петък в 09:58 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Впечатлих се и как всичко са разузнали за Хитов, при това не препоръка, а Пълномощно бил дал той лично ва Общия, в качеството на какъв?

В качеството на Главен войвода, определен от Раковски - главният войвода влиза в седемчленното Привременно правителство. Хитов сам разказва как е отишъл при Раковски и му е предложил услугите си на охранител и личен съветник, самопредложил се.

Преди 4 часа, Borova gora said:

Отделно и Общия добре си е харчел комитетски пари, и той бил и на издръжка на ВРО, както и на Белград.

Общия е бил пладнешки бандит и Хитов много добре е знаел що за стока праща в Ловеч. На Хитов е разказа, как Общия взел пари да закупи пушки от неколцина наивни хъшове с обещание, че ще ги поведе в чета, след което изчезнал с парите и ги изпил по белградските кръчми. Паисий разказва, че Общия му поискал насаме 30 лири в личен план и го заплашил с убийство, ако каже на някого. И така нататък, човекът е бил еквивалент на съвременна мутра. Важното за нас в случая е, че Общия е бил на месечна издръжка от сръбската държава, а тя му е плащала, за да използва ВРО за нейни цели - Македония и Софийско до Искъра, видно е от картите им, са били гледани като сръбска територия. Общия съвестно е работел в тази насока, отцепването на комитетите в Софийско и самоиздаването на пълномощно за Македония, въпреки отказа на Левски да му даде такова, /заедно с другия му ортак Тодор Пеев/ са свидетелства за сръбската мисия на Димитър Общи в българските земи.

Още един факт, цитиран от Антоанета Кирилова в нейна статия в том 2 от Нови Документи на музей "Васил Левски" в Карлово: шифърът използван от Иван Кършовски като писар в четата на Хитов през 1867 г. му е бил даден от руския консул Найден Геров и Кършовски се е обучавал как да го ползва в дома на Христо Георгиев /стр.115 от горепосочения том/.

 

 

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

В качеството на Главен войвода, определен от Раковски - главният войвода влиза в седемчленното Привременно правителство. Хитов сам разказва как е отишъл при Раковски и му е предложил услугите си на охранител и личен съветник, самопредложил се.

Общия е бил пладнешки бандит и Хитов много добре е знаел що за стока праща в Ловеч. На Хитов е разказа, как Общия взел пари да закупи пушки от неколцина наивни хъшове с обещание, че ще ги поведе в чета, след което изчезнал с парите и ги изпил по белградските кръчми. Паисий разказва, че Общия му поискал насаме 30 лири в личен план и го заплашил с убийство, ако каже на някого. И така нататък, човекът е бил еквивалент на съвременна мутра. Важното за нас в случая е, че Общия е бил на месечна издръжка от сръбската държава, а тя му е плащала, за да използва ВРО за нейни цели - Македония и Софийско до Искъра, видно е от картите им, са били гледани като сръбска територия. Общия съвестно е работел в тази насока, отцепването на комитетите в Софийско и самоиздаването на пълномощно за Македония, въпреки отказа на Левски да му даде такова, /заедно с другия му ортак Тодор Пеев/ са свидетелства за сръбската мисия на Димитър Общи в българските земи.

Още един факт, цитиран от Антоанета Кирилова в нейна статия в том 2 от Нови Документи на музей "Васил Левски" в Карлово: шифърът използван от Иван Кършовски като писар в четата на Хитов през 1867 г. му е бил даден от руския консул Найден Геров и Кършовски се е обучавал как да го ползва в дома на Христо Георгиев /стр.115 от горепосочения том/.

Да, така е разбирал народната работа, Хитов. Изпраща на Левски бивш обирач на къщи докато другите са се борили за свободата на остров Крит, като претендира, че този ще помага на делото... Нямам думи... Много болно...

Най-интересно ще е ако същият шифър е ползван и от Ангел Кънчев за неговия списък с подписите... Час-два да е трябвало на турската власт за да го дешифрира, вероятно отдавна са имали и ключа към шифъра и данни кой го ползва и защо. Иначе Христо Георгиев и Найден Геров са имали изключително добра комуникация, обменяли са в писма всичко, което е достигало до тях.

Но връзката между Хитов и Христо Георгиев е важно дали е останала непокътната в следващите няколко години, защото Кънчев като Общия също е минал през Белград и получил пари от Хитов преди да бъде парашутиран при Левски като помощник без никога да е вършил работа на терен. Това би обяснило задачата със списъка и доставянето му точно на Христо Георгиев, не на Каравелов, по-точно недоставянето му и коментарите в тази връзка на Византис... Вестникът в голямата част е написал истината.

Аз имам три от книгите, за втора и трета ми казаха, че очакват допечатка. Общо са пет в поредица плюс тазгодишния отделен сборник т.е. шест. Оказа се, че почти от всяка статия има какво да вземем, за да запълним и най-малките парченца от пъзела. Истински полезна е тази поредица, не са само новите документи, макар че са супер значими, които хвърлят светлина. Малко късно исторически, но много факти излизат наяве, защото и повече историци са работили по отделни теми в дълбочина в последно време, не се концентрира всичко в едно-две-три имена от университети и ограничен кръг теми, което ни помага да свържем събитията и обстоятелствата, както не са могли да го направят преди стотина години... Отделно, че не са и искали да видят по-надалече отвъд мантрата "поп Кръстьо", защото поне там нещата са били проверими. 

Редактирано Събота в 06:56 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Аз имам три от книгите, за втора и трета ми казаха, че очакват допечатка. Общо са пет в поредица плюс тазгодишния отделен сборник т.е. шест. Оказа се, че почти от всяка статия има какво да вземем, за да запълним и най-малките парченца от пъзела. Истински полезна е тази поредица, не са само новите документи, макар че са супер значими, които хвърлят светлина. Малко късно исторически, но много факти излизат наяве, защото и повече историци са работили по отделни теми в дълбочина в последно време, не се концентрира всичко в едно-две-три имена от университети и ограничен кръг теми, което ни помага да свържем събитията и обстоятелствата, както не са могли да го направят преди стотина години... Отделно, че не са и искали да видят по-надалече отвъд мантрата "поп Кръстьо", защото поне там нещата са били проверими. 

Аз имам 2-ра, 1-ва и 5-та, Вие 1-ва, 4-та и 5-та, така че ни липсва единствено 3-та и новата 6-та

Малко е трудно да търсим парченца от пъзела и да си го сглобяваме сами, но е забавно.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Да, така е разбирал народната работа, Хитов. Изпраща на Левски бивш обирач на къщи докато другите са се борили за свободата на остров Крит, като претендира, че този ще помага на делото... Нямам думи... Много болно...

Хитов е живял няколко месеца с Общи в чифлика на Балкански, така че трябва добре да го е опознал, преди да го прати към Данаил Попов. Впрочем препоръката до Попов последно е била написана от Иван Кършовски. Общи си е пазел цял куп грамоти от Италия и Крит свидетелстващи за подвизите му там, т.е. имал е изработена биография на герой. Как влиза в Първата легия е неясно, но, според мен, още тогава е бил внедрен като агент-провокатор сред българите от сръбските власти. Той за разлика от другите момчета там е роден и живял през целия му живот преди легията в Сърбия. 

По-късно, след провала в Арабаконак, Хитов се опитва да се дистанцира от Общи и от своята отговорност, че го е изпратил, като намеква, че можело да е бил и "гръчки шпион", но в доклада на Саиб паша пише черно на бяло за Общия "отгледан и възпитан в Сърбия, служи на сръбската кауза".

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Аз имам 2-ра, 1-ва и 5-та, Вие 1-ва, 4-та и 5-та, така че ни липсва единствено 3-та и новата 6-та

Малко е трудно да търсим парченца от пъзела и да си го сглобяваме сами, но е забавно.

Хитов е живял няколко месеца с Общи в чифлика на Балкански, така че трябва добре да го е опознал, преди да го прати към Данаил Попов. Впрочем препоръката до Попов последно е била написана от Иван Кършовски. Общи си е пазел цял куп грамоти от Италия и Крит свидетелстващи за подвизите му там, т.е. имал е изработена биография на герой. Как влиза в Първата легия е неясно, но, според мен, още тогава е бил внедрен като агент-провокатор сред българите от сръбските власти. Той за разлика от другите момчета там е роден и живял през целия му живот преди легията в Сърбия. 

По-късно, след провала в Арабаконак, Хитов се опитва да се дистанцира от Общи и от своята отговорност, че го е изпратил, като намеква, че можело да е бил и "гръчки шпион", но в доклада на Саиб паша пише черно на бяло за Общия "отгледан и възпитан в Сърбия, служи на сръбската кауза".

Пропуснах, честит празник! Този ми е от любимите, защото сами сме го постигнали, било си е българска работа, добра работа.

Иначе да кажа за Димитър от Дяково, гърците твърдят, че на остров Крит са се били напълнили с разбойнически групи, които изпълзявали след всяка битка като хлебарки и обирали от мъртвите ценности - някоя монета, кесия, нож, пръстен...В изоставените домове са правели същото, хората със семейства, деца, избягали от сраженията, шайките нахлували и задигали всичко преносимо. Нямали никаква чест, морал, идеали, разбирания за свобода.. Обирали домовете на тези, които са давали живота си за освобождаването на земята си, интересувала ги само плячката. За да се отърват от тези крадци и мошенници, а нямали и храна, за да ги държат в затворите, след края на военните действия гърците ги изпратили с малко пари, паспорт и под строй натоварени на кораби, само и само да осигурят напускането им на острова, без да се скрият, за да останат и без да се бият при опит за залавяне от местните, които започнали да ги преследват. Може и грамоти да са давали, за да се отърват. Може на Дяковчанина и в Белград да са му ги изготвили, печатници са имали.
Димитър си е бил точно мародер, изпратен от Крит с малко пари, с паспорт, натоварен на кораб, ни признателност, ни военен орден за бойни заслуги... Защото е бил обирджия. Лъгал, че се е бил 3 години, а при проверката в гръцките архиви - само 53 дни е бил на Крит, не три години. Веднъж извадил една кесия от скъпа коприна пред Пъшков и последния години по-късно все още му завиждал за нея, писал в спомените си, но така и не се сетил, че някой като Димитър може да има такава кесия само ако я открадне, такива не раздавали на бойното поле, на гарибалдейците давали пушки, патрони, саби, не копринени кесии...
Не ми остана капка уважение към Хитов. До Апостола сложил за помощник мародер... поне като му натрапил свой човек доа го следи, да бе българин, да бе верен на ВРО. Но Хитов е просто още един фалшив герой в нашата история, който претендирал за войводски прерогативи, обаче отишъл да сади свое лозе с хъшовски пари, предназначени за оръжие, буквално повторил тарикатлъка на Дяковчанина, които взел пари, излъгал българи, че ще им купи пушки и ще поведе чета, а ги изял и изпил по кръчмите... Хитов последвал примера му само след две-три години.

И след Арабаконак Хитов дрънкал глупости, срамота за човек на неговото положение и възраст, ала мишкувал, очаквал номерата му да минат, в тогавашната преса никой, особено Каравелов, не би писал срещу него, мнозина и не знаели да четат, дори и някой да напишел нещо историята с Димитър е щяла да се забрави с времето, но... Никой не забравил Левски...

Между другото, излезнаха два подкаста с проф. Митев, но са платени, не съм ги гледала още:

Редактирано Събота в 18:28 от Borova gora

[Б. Киров]

Честит празник! Лично за мен той е най-българският празник и, според мен, ако попитат хората в България с референдум, те ще изберат 6 септември за Национален празник.

Благодаря за линка, но аз не гледам платени подкасти, по принцип, плащал съм за платени публикации, но почти никога за видео канали с платено съдържание.

За личността на Димитър Косовац /Косовски/ от Дяково, напълно съм съгласен с написаното от Вас, също мисля, че тази "разкошна кесия", за която му е завидял Пъшков в затвора, не му е била подарена от благодарните критянки, както той е казал на Пъшков, а е придобита от него като мародер в Крит, така мисля, след всичко прочетено за него.

Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни.

 

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Честит празник! Лично за мен той е най-българският празник и, според мен, ако попитат хората в България с референдум, те ще изберат 6 септември за Национален празник.

Благодаря за линка, но аз не гледам платени подкасти, по принцип, плащал съм за платени публикации, но почти никога за видео канали с платено съдържание.

За личността на Димитър Косовац /Косовски/ от Дяково, напълно съм съгласен с написаното от Вас, също мисля, че тази "разкошна кесия", за която му е завидял Пъшков в затвора, не му е била подарена от благодарните критянки, както той е казал на Пъшков, а е придобита от него като мародер в Крит, така мисля, след всичко прочетено за него.

Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни.

Да, сега гръцките архиви също са достъпни за нас и има доста българи, на които да се разчита за превод. Няма какво да се лъжем, Димитър от Дяково е бил революционер колкото кърджалиите са били народни закрилници. Хитов е знаел това... ама на чужда заплата и трябвало да си заслужи 14 жълтици на месец, та всякакви ги е вършел за сметка на ВРО и българското освобождение... Жалко за героизирането му, излишно и фалшиво...

Дано откриете повече от сръбските източници, техния архив също е ценен, а според мен и Каравелов е знаел всичко, но и той на две заплати плюс комитетски пари от Левски...

Аз все забравям, но отдавна искам да поставя тук въпроса с изповедта на Апостола пред бесилото. Нямаме пряк източник, спазена е била тайната на изповедта, но доколко да вярваме какво точно е казал на последващите свидетелства и в кой от тях е истината? 

За гроба му няма да пиша, аз не вярвам в дузината хипотези и предположения, нормално всички са се страхували тогава, никой не е отишъл да поиска тялото му от властите, иначе името му щеше да остане и в турските доклади. Това как някой тайно го бил изровил в тъмнината на Софийското заледено поле, защото февруари се стъмвало и се стъмва рано, са си легенди. Нали първо, а и после трябвало да мине с каруца, втория път с тялото му, пред самите турски казарми, в които той самият е бил държан затворен, за да го пренесе в населената част на града, откъде такъв кураж в някого и защо да го прави? Ако го спрат и проверят, кое би било много вероятно, ако го вземат за шпионин, гарантирал си е мъчения, не само смърт... Дали ще минел през предните врати на казармите или покрай задната стена, все тая, физическа охрана е имало от четирите стени, никой българин не е бил луд при слуховете дето са се носели за арестуваните, разпитваните, обесените комитаджии, да предприеме такива действия за да погребе някого по християнски, някой, който дори не му е бил роднина. Но и колко са чули, че е имало обесване накрая на София в онзи студен, зимен ден и кой би се вдигнал да студува по пътищата, за да провери за някой напълно непознат?

Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински, но Вие със сигурност също сте прочели всичко възможно по въпроса, та да сверим...

Редактирано Неделя в 12:00 от Borova gora

[deaf]

Преди 3 минути, Borova gora said:

Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински

Свещеникът и Църквата никога не биха разкрили какво е казал на изповедта. Тогава как и кой е узнал какво е казал Левски при изповедта си? 

[Borova gora]

Преди 49 минути, deaf said:

Свещеникът и Църквата никога не биха разкрили какво е казал на изповедта. Тогава как и кой е узнал какво е казал Левски при изповедта си? 

Това е въпросът, ДА, защото от първа ръка нямаме информацията, Стоян Заимов уж бил говорил със сина на изповедника, с не знам кой си... Захари и той разпитал, май и Вазов бе проучвал последния ден на своя герой, но да сверим колко са сигурни източниците на преразказа на разказа на свещеноиконом Тодор Митов, когото всяка година съвсем уверено и авторитетно цитират историци и журналисти през февруари...

Редактирано Неделя в 12:40 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински, но Вие със сигурност също сте прочели всичко възможно по въпроса, та да сверим...

Не, не съм... нито за гроба, нито за изповедта.

Ако търсите епитафия от мен по темата, ето я:

"…Можеш да унищожиш човек, но не и да го победиш...

...Останалото е мълчание."

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не, не съм... нито за гроба, нито за изповедта.

Ако търсите епитафия от мен по темата, ето я:

"…Можеш да унищожиш човек, но не и да го победиш...

...Останалото е мълчание."

Не вдигам лесно бялото знаме, намерих материал по темата и мисля, заслужава си да бъде прочетен:

https://fakel.bg/сам-в-света-и-сам-пред-бога-за-последни/

Един наш познат, Иван п. Хр. Кършовски е в списъка на тези, търсили истината за последния ден на Левски. 

Тук малко по-различен е разказа на Михаил Буботинов:

https://www.168chasa.bg/article/895688

Макар да има едни чудесии за погребение от страна на поп Тодор... Но попът никога пред никого не е твърдял това, а с много хора е говорил за Апостола още след първите дни на Освобождението. Не може да му се вменяват измислици с късна дата. Не е разкрил и тайната на изповедта, която е била кратка, съобщил, че малко време останал и си тръгнал, за да не виждат присъстващите, че плаче, не е стоял до края. Разказал къде и кога е изповядал Левски, при какви обстоятелства на настоятелно питащите го, но нищо от тайнството на самата изповед... Това е.

Отделно Хаджи Пенчович пък водил Стоян Заимов до мястото, където е било бесилото след години. 

Редактирано Неделя в 18:24 от Borova gora

[Borova gora]

On 6.09.2025 г. at 22:42, Б. Киров said:

Честит празник! Лично за мен той е най-българският празник и, според мен, ако попитат хората в България с референдум, те ще изберат 6 септември за Национален празник.

Благодаря за линка, но аз не гледам платени подкасти, по принцип, плащал съм за платени публикации, но почти никога за видео канали с платено съдържание.

За личността на Димитър Косовац /Косовски/ от Дяково, напълно съм съгласен с написаното от Вас, също мисля, че тази "разкошна кесия", за която му е завидял Пъшков в затвора, не му е била подарена от благодарните критянки, както той е казал на Пъшков, а е придобита от него като мародер в Крит, така мисля, след всичко прочетено за него.

Аз имам да вметна и още нещо, прочетох доста от статиите в книгите, в някои от тях има позоваване на в. Дунав и в. Византис. Става ясно, че двата вестника са се ползвали с голям авторитет и до ден днешен са смятани за надеждни източници на иформация. Това по повод на нашия анализ на материалите на двата вестника за смъртта на Ангел Кънчев. 
"Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни." - Прочетох също и за Христо Георгиев, за Добродетелната дружина, ама много непълна статия. При Георгиев има огромен интерес към политическите промени в българско, но те сякаш започват едновременно с нарастващите търговски интереси с Русия, а после е потвърдено, че е получавал и пари за тази дейност. Бих допълнила, че в него е имало и громен негативизъм към всеки, който не е бил изпратен или упълномощен от него, включително Левски и Теофан Райнов - писмото му до Найден Геров, всичко трябвало да се случва под неговия контрол. Всеки, който не се е държал като негов подчинен е срещал гнева му. Цитирано е и писмо на дипломат, че и той е виждал себе си като български княз. Това вероятно е причината да e искал подчинение от всички, за да управлявал авторитарно целия процес на Освобождението. Имал е и медия - вестник, поддръжници в няколко Влашки градове, контакти с други страни, с една дума - богат и влиятелен, ДА... 

Имал е много чуждестранни високи-политически връзки, получавал е добри пари и за дейността си на патриот - съгласно статиите във в. Византис и в. Дунав, защитавал е българските църковни интереси, в някои моменти и политически, въпреки уклоните към един или друг дуализъм. Но принципно, искал е всичко да е под неговото командване. Затова своеволстването на Левски може да му е било в повече, както и отказа му да събере оня списък с имена и подписи, изпълнен накрая и провален от Кънчев... Много е възможно да е стоял зад гърба и на онези, написали на Апостола "Знаеш ли ти кои сме?", да ги е подмушвал да напишат онова писмо.

След смъртта на Христо Георгиев, безкрайно амбициозно Каравелов се опитал да заеме мястото му, като нагласил да стане председател на БРЦК. Но от доклада на Саиб паша и другите документи се вижда, че вестникарят останал никой за властта, дори не го удостояват с внимание освен да маркират сребролюбието му, докато Христо Георгиев е изглеждал истински опасен лидер, дългогодишен. Само Раковски и Левски са могли да премерят ръст с него. Но те са били безсребреници, независимите... Плюс, Левски искал обединението на всички, младите и старите, в името на голямата цел. С друго мислене, враждуване с инакомислещите са били Христо Георгиев, Каравелов и т.н.

Редактирано Вторник в 12:49 от Borova gora

[Б. Киров]

On 9.09.2025 г. at 15:03, Borova gora said:

"Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни." - Прочетох също и за Христо Георгиев, за Добродетелната дружина, ама много непълна статия.

Недостатък на българската историография за национално-освободителното движение, според мен, е регионализацията. Не се разглежда процеса в контекста на Балканите и Европа, регионализира се в българския етнически ареал.

Ако искате да дискутираме сериозно в контекста на сръбската гледна точка, като начало ъплоудвам този файл, това е гугълски превод на магистърска теза на сръбски студент на българо-сръбските отношения през 60-те години на 19-ти век в контекста на Балканите и Европа:

Serbs.DOC