Народе???? или Кой предаде Левски?

[deaf]

Преди 1 час, Б. Киров said:

„Народе????‛

Тази рязка реплика Левски е записал в момент на някакво жестоко огорчение от може би конкретен човек или повод,и НЕ трябва да и се обръща голямо внимание. Не трябва,защото действията на Апостола до последният му ден не показват той да е бил разочарован от българския народ... 

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт."

Значи Левски е против "конституционна система",което означа че той е искал република в английския вариант – без конституция и закони,а животът да се урежда с договори... Това е съвсем различна република в сравнение с общоприетото схващане в България днес... 

[Borova gora]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов:

"Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция?

Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67)

Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69)

Разлика от земята до небето!

Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115)

Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"!

"Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски.

Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива…

В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов.

"Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132)

Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там)

Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски!

......

Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас:

„Народе????‛

Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си?

Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква.

Декември, 2006 г."

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650

Това, което не е лесно да напиша е, че Левски е видял отпечатана тази цензурирана версия... Ботев като си е видял окастрени статиите е надал вик до небето и избягал от Каравелов, че искал и да го убива, пращал Бенковски да свърши тази работа... Но Левски и това изтърпял. Каравелов е грешката му, голямата... От вестникаря, издаващ присъди на Пенев и Кънчев, създал свой революционен комитет като тайна полиция, Захари пише, че такава функция русенския комитет, създаден без Апостола, изпълнявал, направил Обретенов свои очи и уши, подтикващ към пладнешки обири на чорбаджии тези, които трябвало да работят за идеали, одобрил Арабаконашката афера без много мисъл, изискващ въстание в българско без сам да участва в него и без мисъл за жертвите, вживял се в ролята на прокурор и обвинил поп Кръстьо в предателство, същият който трябвало да го замести в печатането, получаващ пари от две чужди сили, но искащ още и още от ВРО, заформил фалшиво гласуване на Събранието, нестъпвал в българско да работи на терен с всякакви хора във всякакво време... Как този човек да не е бил грешката на Левски? 

[Б. Киров]

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите.

Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите.

Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. 

Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

Редактирано Събота в 07:04 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 11 часа, Borova gora said:

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. 

Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." 

За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко...

Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но...

И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов:

https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva

За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Редактирано Събота в 18:02 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." 

За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко...

Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но...

И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов:

https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva

За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра.

"Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук:

https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан

и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров...

Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. 

Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници.

Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра.

Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде?

И, според мен, отговорът е да.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра.

"Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук:

https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан

и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров...

Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. 

Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници.

Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра.

Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде?

И, според мен, отговорът е да.

За тази статия е важно да отбележим, че авторът не е разполагал с доклада на Саиб паша, преведен от проф. Орлин Събев, изключително уважение към него, каквото първи и преди всички е прочел, дал е възможност на всеки да го знае. Книгата със статията бе издадена тази година. В нея е и другата статия, за парите, за плащането отвън на т.н. наши дейци... Малко по малко истината от документите ще стигне до хората и ще промени наученото. Няма да стане за един ден, за една нощ, но макар и бавно, след 150 години достига до нас и не можем да си затваряме очите за нея. 

За Ловеч зная, че Левски е искал да купи печатница, която да бъде пренесена там. Той добре е разбирал силата на медиите, нищо, че голямата част от българите са били неграмотни, все някой се е наемал да им прочете. Когато нещо е било написано черно-на бяло, те са имали повече доверие на писменото слово отколкото на казаното по площади и пазари устно. Купуват печатницата, но успяват да я пренесат след Освобождението. Така и не съм намерила източници, които да кажат кой е работил на нея, за да знаем дали е бил комитетски член. 

И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци...

Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин:

https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/

"Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник „Свобода“ тръгва и с пари на Ценович и Н. Попович." - Днес знаем колко пари е взел от Белград, за да издава вестника, как му е дадена печатницата, колко му е плащано месечно, плюс и от Азиатския департамент, думи нямам колко алчен е бил, успял да вземе пари и от богатите българи във Влашко, които всъщност трябвало да събират пари за оръжие, но... безкрайно ненаситен е бил вестникаря, първо да заграби пари, а през 1872г. и властта...
Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

Редактирано Неделя в 09:56 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин:

https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци...

Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е.

Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят.

 

Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика...

За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан.

Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването.

Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола.

Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил... 

Редактирано Неделя в 17:35 от Borova gora

[Borova gora]

On 21.09.2025 г. at 20:22, Borova gora said:

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика...

За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан.

Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването.

Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола.

Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил... 

Да допълня, много си заслужава да бъде изслушан и е безплатен този подкаст, впечатлена съм и има какво да бъде коментирано, като проф. Митев споменава новите документи срещу дългогодишните мантри: