Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Няма никакви документални източници, поне засега, които да потвърждават това. Но има такъв, който потвърждава намерени снимки на руски офицери у Ангел Кънчев, както и това, че е посетил драгоманина на руското консулство в деня преди смъртта му. Това е достатъчно за доказване на връзката на Кънчев с руското консулство.

В тази връзка, Обретенов също е поддържал контакт с руското консулство в Русе, има документален източник, който потвърждава, че комитетската поща е преминавала оттам след смъртта на Левски. Самият Обретенов е оставил най-автентичното доказателство за връзката си с руското консулство:

След събранието на БРЦК през 1875, когато е взето решение за вдигане на въстание, Обретенов отива при руския вицеконсул във Варна /оттам минава да докладва и Михаил Греков, преди да се озове в Русе/ и чинно му докладва за плановете /тайните планове, ха-ха!/ на българските революционери в Букурещ.

При това, Драсов го предупреждава в писмо да се пази от русите, за да не им попречат:

"говори си, говори си, не ми пречиш" е поведението на Обретенов, той е имал не един господар. Гнила ябълка.

Нещо повече, Никола Тихов Обретенов си приписва... ни повече ни по-малко, главната роля за Априлското въстание. От неговия мемоар, редактиран от Арнаудов, излиза, че той, Обретенов, е задвижил целия Гюргевски "комитет", ето как е станало това:

Първо, като научил за провала на въстанието в Червена вода, той изтичкал пак до въпросния служител в руското консулство, Карамихайлов, и си уговорил да се крие в дома му. Преди това адресирал цялата комитетска поща пак до този драгоман в руското консулство, следователно всички планове /тайни, ама извънредно тайни/ на българските комити са били четени от руския консул. Та като го потърсили заптиите за арест, Обретенов с помощта на руското консулство духнал за Влашко. Там обаче се "разочаровал" и от Каравелов и от Ботев. Разочаровал се, че няма въстание в българско. И подел сам "работата":

Писал и на Стамболов /вербуван за агент на руското военно разузнаване от Кишелски още през 1872, вижте поста ми по-горе/, писал и на майка си, той без нея нищо не предприема.

Лека полека цялата дружинка в Гюргево се сбира, баба Тонка им пращала туй-онуй за хапване и пийване:

топли пити, печени шарани, кокошки, вино и ракия...

Съвсем "случайно" третият апостол, присъединил се към Обретенов и Заимов бил Волов, който пък преди това е асистирал на един руски полковник от Генералния щаб да прави скици на Шуменската крепост, пак руски възпитаник.

Накрая си дават един на друг пълномощни и идват в българско. Със сръбски паспорти, това не го пише Обретенов, а неговия роднина Захари Стоянов, единият допълва другия.

Това е историята накратко, разказана от самия Никола Тихов Обретенов, без героичен ореол

 

Аз също не намерих конкретни източници, обаче вероятността да намерим архивите на турската полиция от Русе от 1872г. е нищожна, може да има нещо в архива на Христо Георгиев, но от последните интервюта на проф. Пламен Митев става ясно, че не е каталогизиран и гние в БАН. Но не сме идиоти, просто няма кой друг да е задалия задачата, защото само ръководителите на Добродетелната дружина са работили с подписи, имена на нотабили, чорбаджии и т.н.

Относно Обретенов, не съм убедена, че чак след смъртта на Левски е предоставял комитетската поща на руското консулство. По-скоро е започнал да го прави след смъртта на Ангел Кънчев. Преди това Кънчев явно е докладвал там, поне това става ясно от тескерето му, последните шест месеца нон-стоп е кръстосвал Ловеч-Русе-Ловеч, едва ли е стигал до Русе само за да се среща с Обретенов. Познавал го е драгомана на консулството, приел го е в последната му вечер, вероятно с него се е консултирал как да препрати списъка, за да стигне до Христо Георгиев, а от него до Тошков, и е получил указания да премине Дунава... Иначе защо ще е бил толкова изпълнителен, вместо да изчака няколко дни първо да си уреди документите?

Според мен, след смъртта на Кънчев, Обретенов е заел мястото му и започнал да донася. Затова следва да е останал в Русе, докато другите от комитета са били разпределени да работят на станции по железницата. С една дума, бил е двоен агент, на турската власт след убийството на Стоян Пенев и на консулството след смъртта на Кънчев, нито първия, ни последния. Плюс масон.

Каравелов също не се знае какво кому е показвал от своя архив. 

Изобщо 1872г. е била критична за ВРО и Левски, отвсякъде вниманието се е насочвало към тях.

Редактирано Септември 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

Изобщо 1872г. е била критична за ВРО и Левски, отвсякъде вниманието се е насочвало към тях.

В Начертанието на Гарашанин е посочена позицията на Русия и Австро-Унгария по отношение на силна държава на Балканите, разположена между Турция и Русия - такава не би трябвало да има.

Начертанието е написано изцяло под влиянието на Адам Черториски, водач на полската емиграция. В Начертанието е заложена идеята на Гарашанин, че именно Сърбия трябва да стане тази силна държава на Балканите.

В Наредата на Левски е заложена същата идея, но силната държава не е Сърбия, а България.

Както написах по-напред в темата, със създаването на ВРО и Привременното й правителство в Ловеч, Левски е станал мишена на кръстосан огън от всички страни, включително и на Сърбия.

В донесението на Али Саиб паша до Великия Везир от последните документи, комитетът в Ловеч е етикиран като "правителство в правителството".

Интересен е мотивът на Черториски да предложи платформа за силна славянска държава на Балканите на Гарашанин през 1844-та, но се отдалечаваме от темата. Мотивът е бил да се създаде "санитарен кордон" срещу Русия, който по-късно е подет от Пилсудски с идеята му за Триморието /Радев също бълнуваше нещо такова/. Османците радушно откликват на идеите на Черториски и ги подкрепят, оттук и свободата на католически и протестантски мисионери в империята, корпусът на полските "казаци" на Садък паша Чайковски и т.н. на принципа "врагът на моя враг е мой приятел."

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

В Начертанието на Гарашанин е посочена позицията на Русия и Австро-Унгария по отношение на силна държава на Балканите, разположена мужду Турция и Русия - такава не би трябвало да има.

Начертанието е написано изцяло под влиянието на Адам Черториски, водач на полската емиграция. В Начертанието е заложена идеята на Гарашанин, че именно Сърбия трябва да стане тази силна държава на Балканите.

В Наредата на Левски е заложена същата идея, но силната държава не е Сърбия, а България.

Както написах по-напред в темата, със създаването на ВРО и Привременното й правителство в Ловеч, Левски е станал мишена на кръстосан огън от всички страни, включително и на Сърбия.

В донесението на Али Саиб паша до Великия Везир от последните документи, комитетът в Ловеч е етикиран като "правителство в правителството".

Интересен е мотивът на Черториски да предложи платформа за силна славянска държава на Балканите на Гарашанин през 1844-та, но се отдалечаваме от темата. Мотивът е бил да се създаде "санитарен кордон" срещу Русия, който по-късно е подет от Пилсудски с идеята му за Триморието /Радев също бълнуваше нещо такова/. Османците радушно откликват на идеите на Черториски и ги подкрепят, оттук и свободата на католически и протестантски мисионери в империята, корпусът на полските "казаци" на Садък паша Чайковски и т.н. на принципа "врагът на моя враг е мой приятел."

В статията на Мария Деянова от петата книга на Националния музей е цитиран руският консул в Букурещ Офенберг, който в доклада си отбелязал, че в Прошението от 1869г. всеки от нотабилите е поставил под името си и месторождението си, така че цяла България да изглежда представена. Идеята на Тошков през 1871г. е следствие от тази практика, той просто е искал да я насочи този път на Изток, но иначе нищо ново под слънцето за Добродетелната дружина. Въпросът е, че Левски им е отказал, защото всъщност едно е да подпишат нотабили, живеещи във Влашко, съвсем друго чорбаджиите в българско, които могат веднага пряко да пострадат за това си участие. Запазването на конспиративността е била по-важна от такъв списък. Не така е мислел обаче Тошков, който очевидно е имал пряк достъп до руския владетел. Или поне му е обещано да има ако подготвят нов мемоар, този път до Санкт Петербург. 

Прикачвам файла, от който е цитата, поместен от мен по-горе. Без този детайл не бихме си обяснили огромното самочувствие в писмото "Знаеш ли ти кои сме..." към лидера на единствената истинска вътрешна организация. Обидният, назидателен тон вероятно се е дължал точно на нарастналото им его от новото им положение, в което са си представяли как те самите са успешни там, където другите са се провалили т.е. "уредили" са освобождението. Захари би написал, че и тези са сънували ордена на Света Анна. Впечатлението е, че изобщо не са осъзнавали, че са брънка от голяма игра и нищо не е било в резултат на личностните им качества, идеи и премерени акции. Левски им се е виждал наивник, който не е осъзнавал каква чест са получили...

Осъзнавал е, но е работел на терен и е бил наясно с рисковете, докато Тошков и компания са били на завет отвън, платените патриоти. Няма данни друг да е получил такава задача, а и не би могъл да я изпълни. Само организацията на Апостола е била достатъчно голяма, за да осигури подписи, така че още един път цяла България да изглеждала представена. Затова съм сигурна, че Ангел Кънчев е получил задачата, вероятно още като е отишъл в Белград и е останал там два месеца. За този списък с имена и подписи, шифрован, пише и Захари, и вестник Византис, и чуждите дипломати в Русе в докладите си, плюс че Христо Георгиев получил удар като научил, че списъкът е пропаднал със смъртта на Кънчев. И за какво би отишъл Кънчев в руското консулство ако не за да съобщи, че успешно е събрал  списъка с подписите, но куриера Обретенов е в кауша и не може да го пренесе... Ангел е споделил, че му предстои пътуване в руските земи, какво ще прави там ако работата му е на главен помощник на Левски в българско? Очевидно него са го избрали за куриер на мястото на арестувания Обретенов, просто няма какво друго да е... Не го е пращал Левски, това хем знаем, хем вече и нямаме причини да се съмняваме.

С пропадането на списъка пропаднала и поредната идея на Добродетелната дружина за нов мемоар, който явно е бил очакван от руска страна, затова загубата на списъка за Христо Георгиев със сигурност е било голям удар... Плюс, каквото и да мислим, Ангел е имал повече господари и от Обретенов...

Nikola Toshkov.pdf

Редактирано Септември 30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Borova gora said:

В статията на Мария Деянова от петата книга на Националния музей е цитиран руският консул в Букурещ Офенберг, който в доклада си отбелязал, че в Прошението от 1869г. всеки от нотабилите е поставил под името си и месторождението си, така че цяла България да изглежда представена. Идеята на Тошков през 1871г. е следствие от тази практика, той просто е искал да я насочи този път на Изток, но иначе нищо ново под слънцето за Добродетелната дружина. Въпросът е, че Левски им е отказал, защото всъщност едно е да подпишат нотабили, живеещи във Влашко, съвсем друго чорбаджиите в българско, които могат веднага пряко да пострадат за това си участие. Запазването на конспиративността е била по-важна от такъв списък. Не така е мислел обаче Тошков, който очевидно е имал пряк достъп до руския владетел. Или поне му е обещано да има ако подготвят нов мемоар, този път до Санкт Петербург. 

Прикачвам файла, от който е цитата, поместен от мен по-горе. Без този детайл не бихме си обяснили огромното самочувствие в писмото "Знаеш ли ти кои сме..." към лидера на единствената истинска вътрешна организация. Обидният, назидателен тон вероятно се е дължал точно на нарастналото им его от новото им положение, в което са си представяли как те самите са успешни там, където другите са се провалили т.е. "уредили" са освобождението. Захари би написал, че и тези са сънували ордена на Света Анна. Впечатлението е, че изобщо не са осъзнавали, че са брънка от голяма игра и нищо не е било в резултат на личностните им качества, идеи и премерени акции. Левски им се е виждал наивник, който не е осъзнавал каква чест са получили...

Осъзнавал е, но е работел на терен и е бил наясно с рисковете, докато Тошков и компания са били на завет отвън, платените патриоти. Няма данни друг да е получил такава задача, а и не би могъл да я изпълни. Само организацията на Апостола е била достатъчно голяма, за да осигури подписи, така че още един път цяла България да изглеждала представена. Затова съм сигурна, че Ангел Кънчев е получил задачата, вероятно още като е отишъл в Белград и е останал там два месеца. За този списък с имена и подписи, шифрован, пише и Захари, и вестник Византис, и чуждите дипломати в Русе в докладите си, плюс че Христо Георгиев получил удар като научил, че списъкът е пропаднал със смъртта на Кънчев. И за какво би отишъл Кънчев в руското консулство ако не за да съобщи, че успешно е събрал  списъка с подписите, но куриера Обретенов е в кауша и не може да го пренесе... Ангел е споделил, че му предстои пътуване в руските земи, какво ще прави там ако работата му е на главен помощник на Левски в българско? Очевидно него са го избрали за куриер на мястото на арестувания Обретенов, просто няма какво друго да е... Не го е пращал Левски, това хем знаем, хем вече и нямаме причини да се съмняваме.

С пропадането на списъка пропаднала и поредната идея на Добродетелната дружина за нов мемоар, който явно е бил очакван от руска страна, затова загубата на списъка за Христо Георгиев със сигурност е било голям удар... Плюс, каквото и да мислим, Ангел е имал повече господари и от Обретенов...

Nikola Toshkov.pdf 950.62 kB · 1 изтегляне

Напълно обоснована е Вашата хипотеза, но, за съжаление няма никакви документални извори, които да я потвърждават. Косвените свидетелства на З.Стоянов и публикациите във Византис не са такива. Дописката във в.Свобода, в която пише, че в портфейла на Кънчев властите могат да открият единствено записки със "знакове и цифри", както и отразеното в протоколите, че Кънчев е изхвърлил някакви листове хартия в реката, също не дават категорично доказателство какво точно е имало върху тези изхвърлени от него листове.

Остава открит и въпросът, ако допуснем, че Кънчев е събирал подписи за меморандум до руския Император от името на Добродетелната дружина или Одеското настоятелство, каква е била целта на такъв меморандум.

Меморандумът връчен на Парижката конференция през 1869-та по повод на Критското въстание е бил адресиран до представителите на Великите сили, включително Русия, и под него са стояли подписите на десетки "нотабили", но в този Меморандум е била поискана дуалистична форма на монархия по подобие на Австро-Унгария.

Какво, според Вас, биха могли да искат с нов Меморандум същите тези лица през 1872-ра от руския Император?

Може много да се спекулира по темата, но липсват изворите.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Напълно обоснована е Вашата хипотеза, но, за съжаление няма никакви документални извори, които да я потвърждават. Косвените свидетелства на З.Стоянов и публикациите във Византис не са такива. Дописката във в.Свобода, в която пише, че в портфейла на Кънчев властите могат да открият единствено записки със "знакове и цифри", както и отразеното в протоколите, че Кънчев е изхвърлил някакви листове хартия в реката, също не дават категорично доказателство какво точно е имало върху тези изхвърлени от него листове.

Остава открит и въпросът, ако допуснем, че Кънчев е събирал подписи за меморандум до руския Император от името на Добродетелната дружина или Одеското настоятелство, каква е била целта на такъв меморандум.

Меморандумът връчен на Парижката конференция през 1869-та по повод на Критското въстание е бил адресиран до представителите на Великите сили, включително Русия, и под него са стояли подписите на десетки "нотабили", но в този Меморандум е била поискана дуалистична форма на монархия по подобие на Австро-Унгария.

Какво, според Вас, биха могли да искат с нов Меморандум същите тези лица през 1872-ра от руския Император?

Може много да се спекулира по темата, но липсват изворите.

1871 април 18 или около 26, България. – Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса – направен от Христо Загорски.

"В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република..."

Безкрайно интересно е самото писмо на Левски до Филип Тотю, който пък му писал от името на Тошков, значи първото предложение е да пратят списък с подписите от всичко българско, че и печати за захваняние на революцията и очаквали сигурна помощ от Императора точно за република... Та каква е била целта на такъв меморандум? Да искат помощ, която да получат като вдигнат въстание, най-изненадващото е тяхната увереност, че ще получат тази помощ за... република, за "нашата република". Уникален текст, няма дуализъм този път, има република, наистина нещо ново за Одеското настоятелство, както и за Добродетелната дружина.

Жалко, че не разполагаме с писмото на Филип Тотю до Левски. Супер любопитно е какво наистина са си представяли за възможно. Другият момент е бързината, искали го по-скоро, защо? Вероятно са си представяли избухването на въстание съвсем скоро, така или иначе следващата година Каравелов писал да тръгнат на бунт, а по-късно обяснявал на Греков, че това било "руска работа"... Знаем кой не се е съгласил нито за списъка, нито за неподготвен и ненавременен бунт... Плюс, че не е повярвал много-много на изложеното в писмото и патетичните призиви, за разлика от повярвалите си, главозамаяни външни поборници, които му отвърнали със "знаеш ли ти кои сме..."

Редактирано Октомври 1 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

1871 април 18 или около 26, България. – Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса – направен от Христо Загорски.

"В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република..."

Безкрайно интересно е самото писмо на Левски до Филип Тотю, който пък му писал от името на Тошков, значи първото предложение е да пратят списък с подписите от всичко българско, че и печати за захваняние на революцията и очаквали сигурна помощ от Императора точно за република... Та каква е била целта на такъв меморандум? Да искат помощ, която да получат като вдигнат въстание, най-изненадващото е тяхната увереност, че ще получат тази помощ за... република, за "нашата република". Уникален текст, няма дуализъм този път, има република, наистина нещо ново за Одеското настоятелство, както и за Добродетелната дружина.

Жалко, че не разполагаме с писмото на Филип Тотю до Левски. Супер любопитно е какво наистина са си представяли за възможно. Другият момент е бързината, искали го по-скоро, защо? Вероятно са си представяли избухването на въстание съвсем скоро, така или иначе следващата година Каравелов писал да тръгнат на бунт, а по-късно обяснявал на Греков, че това било "руска работа"... Знаем кой не се е съгласил нито за списъка, нито за неподготвен и ненавременен бунт... Плюс, че не е повярвал много-много на изложеното в писмото и патетичните призиви, за разлика от повярвалите си, главозамаяни външни поборници, които му отвърнали със "знаеш ли ти кои сме..."

Да, нещата идват на точните им места. Руският военен план е бил форсиране на Дунав през лятото, завземане на старопланинските проходи, за да блокират османската армия от юг и обсаждане на четириъгълника от крепости; което и става през 1877-ма.

Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Хитов: те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили.

С една дума - има пълно разминаване във времето и крайната цел.

Това обяснява силния руски натиск въстанието в България да започне през пролетта или лятото - този рефрен е постоянен в призивите на Каравелов и Хитов, същото пише и Филип Тотю.

Въпросните подписи искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса са по инициатива на руското военно командване; подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, българите ги викат на помощ.

Левски не задвижва нищо за събиране на подписи, защото е бил републиканец, предвиждал е републиканска форма на управление в новата българска държава и много добре е разбирал, че руския царизъм никога няма да приеме такава държава на пътя му към Проливите.

Но проруската русофилска дружинка е копаела под краката му. Мисията на Кънчев.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Да, нещата идват на точните им места. Руският военен план е бил форсиране на Дунав през лятото, завземане на старопланинските проходи, за да блокират османската армия от юг и обсаждане на четириъгълника от крепости; което и става през 1877-ма.

Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Хитов: те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили.

С една дума - има пълно разминаване във времето и крайната цел.

Това обяснява силния руски натиск въстанието в България да започне през пролетта или лятото - този рефрен е постоянен в призивите на Каравелов и Хитов, същото пише и Филип Тотю.

Въпросните подписи искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса са по инициатива на руското военно командване; подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, българите ги викат на помощ.

Левски не задвижва нищо за събиране на подписи, защото е бил републиканец, предвиждал е републиканска форма на управление в новата българска държава и много добре е разбирал, че руския царизъм никога няма да приеме такава държава на пътя му към Проливите.

Но проруската русофилска дружинка е копаела под краката му. Мисията на Кънчев.

Няма как да е друго, имали са опит с писане на мемоари и събиране на подписи. Но този път само ВРО е можела да им съдейства за поискания мащаб на списъка с видни българи от цяло българско, защото петдесетина нотабили във Влашко не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово, на тепсия. Ето защо е бил така скорострелно и без опит в в конспиративната дейност, парашутиран Ангел за заместник на Апостола, да ходи по петите му, да му издърпа властта изпод краката, макар да имало къде по-стари комитаджии вътре. 

Самият Захари твърди, че в списъка на Кънчев ставало въпрос за хиляди имена...
За Ангел обаче си мисля, на кой му е трябвало списъка да не стигне до Влашко. Защото е бил предаден и още тогава никой не е имал съмнения в това, напротив, размятали са се обвинения, а в тях се включил и Каравелов. Но кой би искал да спре изпращането на списък до руския Император? С причина е отишъл Кънчев при драгомана на руското консулство, явно се е надявал на съдействие как да премине Дунава заради "горещия" документ, който е трябвало да пренесе. Но кой е знаел и кой е искал такъв мемоар с подписи да не стигне на изток? 
Трябва да кажа, Захари Стоянов имам съмнения, че неслучайно се е появил на скелята при смъртта на Кънчев, някой от фамилията Обретенови или русенския комитет следва да го е пратил като комитаджия без минало, най-малко той би бил заподозрян за нещо от полицията, би изглеждал невинен минувач, който да проследи отблизо преминаването на новия куриер, докато основното ядро са били в кауша за убийството на Стоян Пенев. Не си е признал в книгата, защото никога не би написал и ред срещу роднината Обретенов, както не написал и ред по отношение на ловчанлии, макар да откраднал архива на Драсов, все гледал да е добре със силните на деня. Но някак е странно какво е правил на скелята и как пък тичал безстрашно след Кънчев и заптиетата да види какво ще се случи. Със своето чувство за самосъхранение би направил това само ако му е поставена задача, иначе би се скрил като мнозина още като започнало преследването, за да не го викат после на разпит като очевидец. Но търчал по петите им по улиците до пашапортното и след това до обкръжаването на Кънчев...
 

Редактирано Октомври 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 23 минути, Borova gora said:

За Кънчев обаче си мисля, на кой му е трябвало списъка да не стигне до Влашко. Защото е бил предаден и още тогава никой не е имал съмнения в това, напротив, размятали са се обвинения, а в тях се включил и Каравелов. Но кой би искал да спре изпращането на списък до руския Император?

Едиственият, за който се сещам, може да е била османската власт. Те са се страхували от започване на война с Русия и са правели всичко по силите им да я предотвратят, а наличието на такъв списък е било предпоставка за война. Казусът е същият като със задържаното писмо на Каравелов за вдигане на въстание. Рискували са да разкрият агента си /Обретенов/, но залогът е бил много по-голям от него - война с Русия.

По тази логика няма да е кой друг, освен Обретенов, който е бил куриерът за пренасянето на списъка до Влашко. Той е липсващото звено, принудило Кънчев да действа хазартно в ролята на куриер и да ходи при служител на руското консулство. Намерените у него снимки на руски офицери, според мен, са му били дадени от човека на консулството, едва ли ги е носел у себе си постоянно, те биха го компрометирали и пред Левски, който не е подозирал какъв "помощник" са му пратили от Белград, нито пък наивниците в Ловеч са нодозирали за тайната му от тях мисия.

Кънчев е взел решението да минава във Влашко импровизирано, след като е ходил при баба Тонка и от нея е разбрал, че Обретенов и целия основан от него ЧРК в Русе са в зандана. Тогава е отишъл до руския драгоман за инструкции и до хората от стария ТБЦК за фалшив пропуск. Баба Тонка е посещавала редовно сина си в зандана, най-малко е пращала там другия й син, Ангел, Никола Обретенов сам е написал как Ангел му съобщил за смъртта на Кънчев в затвора.

Захари по това време не е бил посветен в комитетските дела, бил е разсилен в читалището. Той сам го пише в записките, как е слухтял да разбере тайните на комитета, но Обретенов го заплашил с револвер да не си вре носа където не му е работа. Захари бил посветен в делото по-късно, пак от Обретенов.

Защо се е въртял около пристанището при смъртта на Кънчев нямам идея и не съм сигурен дали изобщо е бил там. Той бърка деня на убийството и го свързва с подготовката за пристигането на Антим, освен това разказва небивалици, че съблекли трупа на Ангел гол и го обискирали още на пристанището, но в турския протокол пише черно на бяло, че това е станало в сградата на конака. Горов пък, според Захари, бил откраднал револвера на Кънчев /или му го дали от полицията/ с патрон в него... Захари има силно развита жива фантазия и, според мен, понякога виденията му са били толкова ярки, че ги е вземал за действителност. Дар слово бог го е дарил.

[Borova gora]

 

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Едиственият, за който се сещам, може да е била османската власт. Те са се страхували от започване на война с Русия и са правели всичко по силите им да я предотвратят, а наличието на такъв списък е било предпоставка за война. Казусът е същият като със задържаното писмо на Каравелов за вдигане на въстание. Рискували са да разкрият агента си /Обретенов/, но залогът е бил много по-голям от него - война с Русия.

По тази логика няма да е кой друг, освен Обретенов, който е бил куриерът за пренасянето на списъка до Влашко. Той е липсващото звено, принудило Кънчев да действа хазартно в ролята на куриер и да ходи при служител на руското консулство. Намерените у него снимки на руски офицери, според мен, са му били дадени от човека на консулството, едва ли ги е носел у себе си постоянно, те биха го компрометирали и пред Левски, който не е подозирал какъв "помощник" са му пратили от Белград, нито пък наивниците в Ловеч са нодозирали за тайната му от тях мисия.

Кънчев е взел решението да минава във Влашко импровизирано, след като е ходил при баба Тонка и от нея е разбрал, че Обретенов и целия основан от него ЧРК в Русе са в зандана. Тогава е отишъл до руския драгоман за инструкции и до хората от стария ТБЦК за фалшив пропуск. Баба Тонка е посещавала редовно сина си в зандана, най-малко е пращала там другия й син, Ангел, Никола Обретенов сам е написал как Ангел му съобщил за смъртта на Кънчев в затвора.

Захари по това време не е бил посветен в комитетските дела, бил е разсилен в читалището. Той сам го пише в записките, как е слухтял да разбере тайните на комитета, но Обретенов го заплашил с револвер да не си вре носа където не му е работа. Захари бил посветен в делото по-късно, пак от Обретенов.

Защо се е въртял около пристанището при смъртта на Кънчев нямам идея и не съм сигурен дали изобщо е бил там. Той бърка деня на убийството и го свързва с подготовката за пристигането на Антим, освен това разказва небивалици, че съблекли трупа на Ангел гол и го обискирали още на пристанището, но в турския протокол пише черно на бяло, че това е станало в сградата на конака. Горов пък, според Захари, бил откраднал револвера на Кънчев /или му го дали от полицията/ с патрон в него... Захари има силно развита жива фантазия и, според мен, понякога виденията му са били толкова ярки, че ги е вземал за действителност. Дар слово бог го е дарил.

Най-сетне обаче от пъзела "ВРО" се изясниха два факта, които никой досега не бе обяснил в нашата историография. Първо, защо Великият Везир на Империята е поискал да му бъдат изпратени в Цариград всички вещи, намерени в един обикновен Ангел, един от многото загинали в онези години. Такова искане не е имало дори за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заради списъка. Заради всичко-документално и предметно, което би могло да бъде свързано със списъка и което местната полиция би могла да пропусне. Категорично заради списъка е бил предаден, това e искала турската власт да вземе от него, защото, след смъртта му, с вещите му се занимават в самата столица. На кого са му притрябвали панталоните и портфейла на Ангел, ако в тях не е имало нещо ценно за цялата Империя? Какво друго би било това ценно? Ако ставаше въпрос за някое и друго поредно комитетско писмо, Валията в Русе и сам е щял да се оправи. Изключителното, пренасяно от Кънчев е бил само списъка с имената, с подписите, него не е посмял да изгори предната вечер, нали заради него щял да пътува. Горил е, обаче, комитетска архива, защото не е очаквал скоро да се върне, споменал е, че ще пътува до руско. Оставала зад гърба му ВРО, Левски, народната работа..., но от Русе не е писал писмо на Апостола, за да го информира за това. Не се е чувствал длъжен? 
Второ, защо така небрежно се отнесъл към мнението и съветите на Левски, странно за младок без никакъв опит. Апостола преценил, че на Ангел му трябвали поне четири години да се търкаля в народната работа, но Кънчев се обидил. Сега е ясно защо, избрали го за изключителна задача, да изготви списък за руския Император, а някой си Левски не можел него, избраника на Хитов и Каравелов, да го оцени... 
По-късно Левски ще отбележи в писмо до ловчанлии от 12 декември 1872г., че и за Русе не го е послушал, давал му е съвет ако има нещо нередно, да се връща веднага навътре в българско. Но младокът искал да се отличи, да се покаже пред господарите си отвън със срочното изпълнение на мисията, нали била спешна, както е написано в писмото по-горе. 
Още нещо, възможно ли е самият Ангел Обретенов да е бил очевидецът на пристанището и да е разказал на Захари, после и на брат си?
 

Редактирано Октомври 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Още нещо, възможно ли е самият Ангел Обретенов да е бил очевидецът на пристанището и да е разказал на Захари, после и на брат си?

Сега не ми е под ръка дописката на в. Свобода за самоубийството на Ангел, но по памет, струва ми се, че Захари е взаимствал доста и от нея. Кой е бил дописникът-очевидец можем само да гадаем, но според мен, не е бил Захари, поради посочената по-горе причина, по това време той не е бил от антуража на Обретенов и Каравелов, а само едно селянче слуга в читалището, което се е въртяло покрай "революционерите", той самият го пише чистосърдечно в Записките.

Яна Язова в нейната книга "Левски" описва присъствието на баба Тонка на сцената със самоубийството на Ангел Кънчев на пристанището, книгата я има в Читанка.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Сега не ми е под ръка дописката на в. Свобода за самоубийството на Ангел, но по памет, струва ми се, че Захари е взаимствал доста и от нея. Кой е бил дописникът-очевидец можем само да гадаем, но според мен, не е бил Захари, поради посочената по-горе причина, по това време той не е бил от антуража на Обретенов и Каравелов, а само едно селянче слуга в читалището, което се е въртяло покрай "революционерите", той самият го пише чистосърдечно в Записките.

Яна Язова в нейната книга "Левски" описва присъствието на баба Тонка на сцената със самоубийството на Ангел Кънчев на пристанището, книгата я има в Читанка.

Не е моят автор Яна Язова, но съм я прочела...

Потърсих из нет-а в. Свобода от 11 март 1872г., но не успях да намеря, исках да си припомня някои детайли. Помня, че и от пистолета на Кънчев някой бе извадил патроните, за да е сигурен, че няма да се измъкне от полицията в стрелба. Нарочен си е бил, само дето няма доказателства кой го издава. Просто като се зарових в статиите за Добродетелната дружина и истината изплува, а заедно с нея се наместиха и детайлите, които преди все ме учудваха. 

Според мен Левски не е знаел за събраните имена и подписи от Кънчев, иначе би го спрял, не би му дал да тръгне за Русе, не е бил съгласен да си играят със съдбата на седем милиона българи за своя собствена изгода и полза. Кънчев е измислил някакъв предлог за пред него, да се види с Каравелов за проектоустава, за Събранието... Той все си е отскачал до Русе, вижда се от печатите в тескерето му, защо пък да не отскочи и до Букурещ, макар че вече в Русе е предполагал, че ще бъде изпратен в руско. И Каравелов замесил името му с убийството на Стоян Пенев, за да отърве Обретенов, а Кънчев е имал вяра във вестникаря...

Ако бъдем точни, за Димитър от Дяково историци винаги са предполагали, че е бил на чужда служба. Е, сега имаме доказателство, документа на Саиб паша, но те са нямали. Искам да кажа, че дори още да не са открити нови документи около Кънчев, логически пак можем и стигаме до истината.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Кънчев е измислил някакъв предлог за пред него, да се види с Каравелов за проектоустава, за Събранието...

Левски не е изпращал Ангел Кънчев при Каравелов, в противен случай нямаше да каже пред Цаню Захариев в Трявна за Ангел: "Той работа във Влашко нямаше." Цаню е бил близък съратник на Левски още от Тулча и член на комитета в Трявна. Няма и никакъв шанс списък с имена и подписи да е правен със знанието на Левски, защото такъв му е искан още през 1871-ва лятото от Филип Тотю и Тошков от Одеса, но Левски отказва да го направи.

Факт е, че двамата с Ангел са направили обиколка точно през градовете посочени във в. Византис и е факт, че в тефтерчето на Левски са записани имената на чорбаджии от тези градове, но там те фигурират като "неблагонадеждни"; което обаче предполага и че е имало "благонадеждни", от които Ангел като касиер е вземал пари или обещания за пари, именно в качеството му на касиер той е можел да изготви списък с имена и подписи.

Ако е имало такъв списък у Ангел /а според мен е имало/, Обретенов е знаел за него, защото той е бил отговорното лице като куриер, което е трябвало да го достави във Влашко от Ангел; ерго, знаела е и османската власт за такъв списък, затова Византис публикуват информацията за него, те са били вестник захранван с информация от османската полиция в Цариград, финансирани от министъра на полицията, вече писахме за това и за собственика на вестника.

Списъкът обаче не е открит у Ангел, защото иначе щеше да се появи в описа на вещите му, изпратен до Великия Везир. За да не се появи там, редом със снимките на руски офицери и свителството му от сръбското Артилерийско училище, Ангел е успял да го унищожи, преди се самоубие. Не го е изгорил предната нощ, защото иначе се губи смисъла да минава без заверен паспорт във Влашко. Остава единствената възможност да го е изхвърлил в Дунава, преди да бъде убит или самоубит /пиша това, защото има свидетели за два изстрела, а човек не може да се самоубие с два изстрела в устата/. Ако списъкът е бил изхвърлен от Ангел във водите на Дунав, той е изчезнал безвъзвратно като документ.

Но някъде, най-вероятно в руските архиви, трябва да е останала следа от поръчителите на този списък.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Левски не е изпращал Ангел Кънчев при Каравелов, в противен случай нямаше да каже пред Цаню Захариев в Трявна за Ангел: "Той работа във Влашко нямаше." Цаню е бил близък съратник на Левски още от Тулча и член на комитета в Трявна. Няма и никакъв шанс списък с имена и подписи да е правен със знанието на Левски, защото такъв му е искан още през 1871-ва лятото от Филип Тотю и Тошков от Одеса, но Левски отказва да го направи.

Факт е, че двамата с Ангел са направили обиколка точно през градовете посочени във в. Византис и е факт, че в тефтерчето на Левски са записани имената на чорбаджии от тези градове, но там те фигурират като "неблагонадеждни"; което обаче предполага и че е имало "благонадеждни", от които Ангел като касиер е вземал пари или обещания за пари, именно в качеството му на касиер той е можел да изготви списък с имена и подписи.

Ако е имало такъв списък у Ангел /а според мен е имало/, Обретенов е знаел за него, защото той е бил отговорното лице като куриер, което е трябвало да го достави във Влашко от Ангел; ерго, знаела е и османската власт за такъв списък, затова Византис публикуват информацията за него, те са били вестник захранван с информация от османската полиция в Цариград, финансирани от министъра на полицията, вече писахме за това и за собственика на вестника.

Списъкът обаче не е открит у Ангел, защото иначе щеше да се появи в описа на вещите му, изпратен до Великия Везир. За да не се появи там, редом със снимките на руски офицери и свителството му от сръбското Артилерийско училище, Ангел е успял да го унищожи, преди се самоубие. Не го е изгорил предната нощ, защото иначе се губи смисъла да минава без заверен паспорт във Влашко. Остава единствената възможност да го е изхвърлил в Дунава, преди да бъде убит или самоубит /пиша това, защото има свидетели за два изстрела, а човек не може да се самоубие с два изстрела в устата/. Ако списъкът е бил изхвърлен от Ангел във водите на Дунав, той е изчезнал безвъзвратно като документ.

Но някъде, най-вероятно в руските архиви, трябва да е останала следа от поръчителите на този списък.

Това е истината за мен, това е, което виждам като причинно-следствени действия от страна на главните герои в тези ситуации. Тук като сигурно имате предателството на Обретенов, но той пък наистина може да е издал и по масонска линия, бил подчинен на валията на Русе, също масон, а и пред полицията също е нямал с какво друго да се откупи освен с предателство след задържането си за убийството.

Иначе източниците посочват, че той е изхвърлил нещо в Дунава, не е успял обаче да изхвърли и портфейла си с шифровките, проехтял е изстрелът. 

Има и още нещо, намерих цитата от Каравелов в една статия:

"В бр. 44 редакцията на в. „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.

Тази информация Каравелов откъде я е получил? Русенският комитет е бил в кауша, но някой бързо-бързо му е доставил в Букурещ информацията и за убийството на Пенев, и за това какво властта е намерила в Кънчев в Русе.

Плюс, не отрекъл изобщо, че Христо Георгиев и Ангел Кънчев са работили заедно. Отрекъл само какво е намерено в Кънчев.

"у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева"- значи сме прави, че Ангел е носил записки, свързани с Христо Георгиев, а не само документи на ВРО. Имало е връзка между Кънчев и Христо Георгиев, която родната историография обича да подценява, да заобикаля, но тя е важна за нас и е отговор на куп въпроси...

Истината наистина е в детайлите...

Редактирано Петък в 06:34 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Това е истината за мен, това е, което виждам като причинно-следствени действия от страна на главните герои в тези ситуации. Тук като сигурно имате предателството на Обретенов, но той пък наистина може да е издал и по масонска линия, бил подчинен на валията на Русе, също масон, а и пред полицията също е нямал с какво друго да се откупи освен с предателство след задържането си за убийството.

Иначе източниците посочват, че той е изхвърлил нещо в Дунава, не е успял обаче да изхвърли и портфейла си с шифровките, проехтял е изстрелът. 

Има и още нещо, намерих цитата от Каравелов в една статия:

"В бр. 44 редакцията на в. „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.

Тази информация Каравелов откъде я е получил? Русенският комитет е бил в кауша, но някой бързо-бързо му е доставил в Букурещ информацията и за убийството на Пенев, и за това какво властта е намерила в Кънчев в Русе.

Плюс, не отрекъл изобщо, че Христо Георгиев и Ангел Кънчев са работили заедно. Отрекъл само какво е намерено в Кънчев.

"у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева"- значи сме прави, че Ангел е носил записки, свързани с Христо Георгиев, а не само документи на ВРО. Имало е връзка между Кънчев и Христо Георгиев, която родната историография обича да подценява, да заобикаля, но тя е важна за нас и е отговор на куп въпроси...

Истината наистина е в детайлите...

Истината е в детайлите, а те са в официалните османски документи. Дора Чаушева е публикувала в първата книга Нови документи от стр. 154-та натам няколко изключително ценни османски документа, свързани с Ангел Кънчев. В следващ пост ще се опитам да анализирам фактите изложени в тях. 

Още от пръв прочит тези документи за мен са свидетелство, че османската власт е знаела много повече за конспирацията между Христо Георгиев и Ангел Кънчев, отколкото сме свикнали да приемаме досега.

Знаели са и за съвместното посещение на Левски и Кънчев в Цариград преди самоубийството на Кънчев, нещо за което нашата историография мълчи оглушително, но има свидетелство на д-р Стоян Чомаков, че двамата са били по това време при него.

Което пък означава, че османската власт е разполагала с разпръсната териториално агентура и не е разчитала единствено на един източник, но същевременно е била в състояние да обобщи цялата информация и да подреди за себе си голямата картина.

В тези документи Кънчев е определен, заедно с Христо Георгиев, недвусмислено като руски агент, а познанството им е фиксирано като съвместна дейност, ще извадя съответните цитати, те разкриват много от информацията и погледа на османската власт.

Наличието на списък с имената на български първенци предназначен за Христо Георгиев е недвусмислено отбелязано също, както и фактът, че Кънчев го е изхвърлил в реката.

Все по-достоверно ми изглежда в тази светлина казаното на руския консул от негов познат турчин, че мисията на Ернест ефенди в Букурещ е била отравянето на Христо Георгиев; смъртта и на двамата е настъпила почти едновременно, има и заповед за едновременен обиск в домовете и на двамата след тяхната смърт. Тоест, османската власт е разглеждала Кънчев и Георгиев като тандем работещ за повдигане на въстание, при това се изтъква, че и двамата членуват в един комитет, което автоматично означава, че този комитет е Добродетелната дружина.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Истината е в детайлите, а те са в официалните османски документи. Дора Чаушева е публикувала в първата книга Нови документи от стр. 154-та натам няколко изключително ценни османски документа, свързани с Ангел Кънчев. В следващ пост ще се опитам да анализирам фактите изложени в тях. 

Още от пръв прочит тези документи за мен са свидетелство, че османската власт е знаела много повече за конспирацията между Христо Георгиев и Ангел Кънчев, отколкото сме свикнали да приемаме досега.

Знаели са и за съвместното посещение на Левски и Кънчев в Цариград преди самоубийството на Кънчев, нещо за което нашата историография мълчи оглушително, но има свидетелство на д-р Стоян Чомаков, че двамата са били по това време при него.

Което пък означава, че османската власт е разполагала с разпръсната териториално агентура и не е разчитала единствено на един източник, но същевременно е била в състояние да обобщи цялата информация и да подреди за себе си голямата картина.

В тези документи Кънчев е определен, заедно с Христо Георгиев, недвусмислено като руски агент, а познанството им е фиксирано като съвместна дейност, ще извадя съответните цитати, те разкриват много от информацията и погледа на османската власт.

Наличието на списък с имената на български първенци предназначен за Христо Георгиев е недвусмислено отбелязано също, както и фактът, че Кънчев го е изхвърлил в реката.

Все по-достоверно ми изглежда в тази светлина казаното на руския консул от негов познат турчин, че мисията на Ернест ефенди в Букурещ е била отравянето на Христо Георгиев; смъртта и на двамата е настъпила почти едновременно, има и заповед за едновременен обиск в домовете и на двамата след тяхната смърт. Тоест, османската власт е разглеждала Кънчев и Георгиев като тандем работещ за повдигане на въстание, при това се изтъква, че и двамата членуват в един комитет, което автоматично означава, че този комитет е Добродетелната дружина.

Намерих статия за Левски в Цариград при Стефан Чомаков, но има съмнения, че е бил с Кънчев:

http://www-old.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Ilija Todev/IT_Levski-Sreshta.htm

Извън интересните моменти в нея, да кажа, че "и издебнем събитията, които биха позволили обявяване на общото всестранно въстание." - подчертава точно неговото мислене, не когато другите искат или ни подканят, а когато се прецени, че е смислено...

И да, ще се повторя, но някак странно в цялата ни историческа наука липсва анализ на цели страници от историята на Възраждането, някак не можеш да даваш оценки и мнения, без цялата картина да е пред теб и пред читателите ти. 

За следенето на Христо Георгиев, това е 100%, защото не са искали война с Русия, а неговите усилия са били насочени натам. За Кънчев-член на Добродетелната дружина, само на нея не е бил, както бях сигурна, той е имал повече господари от всеки друг поборник. Но Кънчев като руски агент... ще рече, че не е завършил училище, защото са го пришпорили да тръгне към Балканите и отблизо да следи, а и да служи.

Редактирано Петък в 10:17 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

За следенето на Христо Георгиев, това е 100%, защото не са искали война с Русия, а неговите усилия са били насочени натам. За Кънчев-член на Добродетелната дружина, само на нея не е бил, както бях сигурна, той е имал повече господари от всеки друг поборник. Но Кънчев като руски агент... ще рече, че не е завършил училище, защото са го пришпорили да тръгне към Балканите и отблизо да следи, а и да служи.

За османската власт по онова време - началото на март 1872 - е съществувал само един Централен български комитет в Букурещ и това е бил Добродетелната дружина. Впрочем за руския консул в Букурещ, Офенберг, също, според негово донесение БРЦК е бил дузина безделници, които са се самонарекли комитет и се занимават с интриги. Захари дава подобна картина, до Общото събрание през април 1872, БРЦК е играел декоративна и отвличаща вниманието на турската власт функция с гръмки прокламации и много шум в "Свобода", но на практика е бил апендикс на ВРО, където на терен Левски е вършел истинска работа.

В подкрепа на твърдението ми:

Док.1 Телеграма от управителя на Дунавския вилает Ахмед Расим паша до Великото везирство относно самоубийството на Ангел Кънчев

Русе, 10 март 1872

Установено е със сигурност и това, че като разбрал за този случай, Христо Йорги, който е от водачите на революционния комитет в Букурещ, родом от Карлово в Пловдивски окръг и известен с крайна враждебност заради упованието си в Русия, се уплашил, че у споменатия Ангел може да се намерят опасни документи, от които да излязат наяве улики за обмисляне на нови бунтовнически действия, и починал внезапно от страх. Докладвам незабавно за тези двама революционери, опасните последствия на чието сътрудничество бяха предотвратени благодарение на успешната политика на великия везир.

Док. 2 Телеграма от Великото везирство до управителя на Дунавския вилает

Истанбул, 12 март 1872

У самоубилия се българин на име Ангел Кънчев и внезапно починалия негов другар Христо Йорги или пък там, където са живели, би трябвало да се намират опасни документи. Затова е нужно да се претърсят и ако се открият такива документи и се получи информация за бунтовническите им начинания по местата, където са ходили, трябва веднага да уведомите Високата порта.

Док. 3 Доклад на Ахмед Расим паша до Великия везир за извършеното допълнително издирване на документи

Русе, 18 март, 1872

Както е посочено в предходната моя телеграма комитетския водач Христо Йорги е починал в Букурещ и затова документите му са там. У самоубилия се Ангел Кънчев са открити един документ тезкере за пътуване, един сръбски паспорт и снимки на няколко руски офицери. Той вероятно е хвърлил в Дунава революционнните книжа, за да не бъдат открити. Въпреки това, както се изискваше, се установи, че гореспоменатия е член на революционния комитет и един от главните руски шпиони. Затова тукашния руски консул много се притеснил...

Никъде в тези официални османски документи не се споменава и думичка за друг комитет в Букурещ, освен този на Добродетелната дружина с председател Христо Георгиев, а Ангел Кънчев е цитиран като член на същия революционен комитет и "другар" на Георгиев, при това установено един от главните руски шпиони.

Ни дума за БРЦК или за Каравелов. Мисията, според Расим паша е била възложена на Кънчев от Георгиев.

В статията на Чаушева е цитиран и друг любопитен документ, а именно част от дописката на "Византис" за самоубийството на Кънчев. Този път, за разлика от оригиналната дописка, текстът е преведен на френски, и е адресиран до "надзорника на външните работи", ще рече до външния министър. Текстът не е дословно повторение на публикувания във вестника, както се твърди в статията, има разлики, преди всичко той е съкратен в частта му относно Христо Георгиев, и на второ място в него е вмъкнато лично обръщение към министъра, което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

За османската власт по онова време - началото на март 1872 - е съществувал само един Централен български комитет в Букурещ и това е бил Добродетелната дружина. Впрочем за руския консул в Букурещ, Офенберг, също, според негово донесение БРЦК е бил дузина безделници, които са се самонарекли комитет и се занимават с интриги. Захари дава подобна картина, до Общото събрание през април 1872, БРЦК е играел декоративна и отвличаща вниманието на турската власт функция с гръмки прокламации и много шум в "Свобода", но на практика е бил апендикс на ВРО, където на терен Левски е вършел истинска работа.

В подкрепа на твърдението ми:

Док.1 Телеграма от управителя на Дунавския вилает Ахмед Расим паша до Великото везирство относно самоубийството на Ангел Кънчев

Русе, 10 март 1872

Установено е със сигурност и това, че като разбрал за този случай, Христо Йорги, който е от водачите на революционния комитет в Букурещ, родом от Карлово в Пловдивски окръг и известен с крайна враждебност заради упованието си в Русия, се уплашил, че у споменатия Ангел може да се намерят опасни документи, от които да излязат наяве улики за обмисляне на нови бунтовнически действия, и починал внезапно от страх. Докладвам незабавно за тези двама революционери, опасните последствия на чието сътрудничество бяха предотвратени благодарение на успешната политика на великия везир.

Док. 2 Телеграма от Великото везирство до управителя на Дунавския вилает

Истанбул, 12 март 1872

У самоубилия се българин на име Ангел Кънчев и внезапно починалия негов другар Христо Йорги или пък там, където са живели, би трябвало да се намират опасни документи. Затова е нужно да се претърсят и ако се открият такива документи и се получи информация за бунтовническите им начинания по местата, където са ходили, трябва веднага да уведомите Високата порта.

Док. 3 Доклад на Ахмед Расим паша до Великия везир за извършеното допълнително издирване на документи

Русе, 18 март, 1872

Както е посочено в предходната моя телеграма комитетския водач Христо Йорги е починал в Букурещ и затова документите му са там. У самоубилия се Ангел Кънчев са открити един документ тезкере за пътуване, един сръбски паспорт и снимки на няколко руски офицери. Той вероятно е хвърлил в Дунава революционнните книжа, за да не бъдат открити. Въпреки това, както се изискваше, се установи, че горесповенатия е член на революционния комитет и един от главните руски шпиони. Затова тукашния руски консул много се притеснил...

Никъде в тези официални османски документи не се споменава и думичка за друг комитет в Букурещ, освен този на Добродетелната дружина с председател Христо Георгиев, а Ангел Кънчев е цитиран като член на същия революционен комитет и "другар" на Георгиев, при това установено един от главните руски шпиони.

Ни дума за БРЦК или за Каравелов. Мисията, според Расим паша е била възложена на Кънчев от Георгиев.

В статията на Чаушева е цитиран и друг любопитен документ, а именно част от дописката на "Византис" за самоубийството на Кънчев. Този път, за разлика от оригиналната дописка, текстът е преведен на френски, и е адресиран до "надзорника на външните работи", ще рече до външния министър. Текстът не е дословно повторение на публикувания във вестника, както се твърди в статията, има разлики, преди всичко той е съкратен в частта му относно Христо Георгиев, и на второ място в него е вмъкнато лично обръщение към министъра, което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи.

Нищо не пише за отравяне на Христо Георгиев, най-вероятно е било слух навремето, не биха пропуснали да се похвалят и да искат награда ако бе работа на полицията на Дунавското вилаетство. 

"в споменатия Ангел може да се намерят опасни документи" и "което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи." - точно така, прошение до руския цар, това са опасните документи. Зашифрован списък с имена и подписи е носел Кънчев, който да бъде добавен към такова прошение. Каравелов също е бил вътре в работата, няма млади, няма стари, всички са били забъркани, защото точно той отбелязал в своя вестник важен детайл, че имало лист с цифри, който властта нямало да прочете... на всичкото отгоре съобщил това публично, плюс, че прехвърлил върху раменете на Ангел вината за убийството на Пенев.

Но "от Цариградските българи"... това не съм сигурна дали Кънчев е взел лично тези подписи или са стигнали по друг канал до него навътре в българско или в Русе, за да ги прибавят към неговите и всичко да е на едно място. Не съм чела Ангел да е минавал през Цариград, за Левски - да.

Вече е ясно кой е бил големият шеф на Кънчев, другите, Христо Георгиев, Каравелов, Хитов, ложата, са му били подшефове. На 21 години и вече е бил главен шпионин, уникално бърза и отличителна кариера.

Сега като се вглеждам в детайлите на статията, никой не би писал на Великия везир, че Кънчев е един от главните руски шпиони ако е нямал категорични сведения за това. Както и за участието му в Добродетелната дружина. Доста са били размити границите на участниците в Добродетелната дружина и БРЦК, кога враждували, кога се обединявали... Тъжното е, че са се обединили срещу Апостола, за да му вземат организацията и да водят хората от комитетите накъдето те искат. Левски останал неподатлив на всяка власт над себе си освен висшегласието.

Това обединавяне срещу свой, срещу Апостола е било супер недойстойно, но и причина за внезапното самочувствие на Каравелов, за жаждата му да бъде председател на БРЦК без да е стъпвал в българско. След смъртта на Христо Георгиев останал единственият лидер на българските поборници в Букурещ и със сигурност поне устно е получил някакви уверения от тях, още повече, скрито от Апостола се приобщил и им съдействал да подписите... Много подмолен и коварен е бил, тайно на издръжка и на азиатския департамент, и на Белград, и на ВРО, и все с кроежи, интриги, сплетни забъркан, вероятно се е мислел за по-хитър от всички след като не са го разкрили с години. Само кроял как да използва другите, докато той си седи на завет, на сигурно и раздава смъртни присъди - на Пенев, и обвинения в престъпления - на Кънчев за убийството на Пенев, на поп Кръстьо...

----------

Днес си припомних текст от проф. Николай Генчев с доста интересни заключения, които също не трябва да пренебрегваме. Тези дни ще дочета и обобщя, точно са по въпроса за Събранието, за битката на Левски всичко да се командва от българско и т.н.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Нищо не пише за отравяне на Христо Георгиев, най-вероятно е било слух навремето, не биха пропуснали да се похвалят и да искат награда ако бе работа на полицията на Дунавското вилаетство. 

Не могат да го пишат дори и официално, Георгиев е имал руско гражданство, не е за хвалба.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Но "от Цариградските българи"... това не съм сигурна дали Кънчев е взел лично тези подписи или са стигнали по друг канал до него навътре в българско или в Русе, за да ги прибавят към неговите и всичко да е на едно място. Не съм чела Ангел да е минавал през Цариград, за Левски - да.

Да, Кънчев няма как да е бил с Левски по същото време в Цариград, защото се появява в Ловеч на 28 август и изчаква там Левски да се завърне от Цариград. Но че Левски се е срещал с Хаджипенчович и други нотабили в Цариград при това посещение има източници, също така, че е взел пари от тях. После Хаджипенчович е фабрикувал донос до Портата.

Има и друго, гръцкия кореспондент на Византис е заинтересован да клепа българите по онова време, те се опълчват срещу Вселенския Патриарх. Той е черпил информация и от Цариград, но главно от Расим паша, видно е от изпратеното от него до външния министър. Този кореспондент си е бил чиста проба шпионин, за да изпраща валията донесението му на министъра на външните работи.

Позицията на Расим паша също не е чиста и безкористна; точно по това време се клатят краката на великия везир Недим паша, наричан от дипломатите Недимов, заради топлата си връзка с Игнатиев и младоосманците издигат нагоре към поста техния патрон Мидхат паша, така че в тънките интриги в Портата не е изключено Расим паша да е пускал такива информации с цел да компрометира Великия везир Недим паша.

Между другото, Левски е бил наясно за борбите за власт в турската политическа върхушка, което е отразено в писмата му от този период, там има намеци за подготвяно въстание-преврат от младоосманците, така че посещението му през 1871 може да е имало за цел и опипване на почвата на място в столицата, освен набирането на пари.

Все пак, не мисля че "опасните документи" търсени у Ангел са били измислица; очевидно е от текстовете на донесенията на валията и информацията на кореспондента на Византис, че османските власти са имали предварителна информация за тях и спирането на Кънчев на пристанището е било по сигнал точно за тези документи, тях са търсели у него. А и самият Кънчев едва ли щеше да носи снимки на руски офицери у себе си и да си рискува живота да минава без документ, ако е отивал просто при любовницата му в Букурещ, както казва на Цаню Захариев Левски в Трявна. 

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Не могат да го пишат дори и официално, Георгиев е имал руско гражданство, не е за хвалба.

 

Да, Кънчев няма как да е бил с Левски по същото време в Цариград, защото се появява в Ловеч на 28 август и изчаква там Левски да се завърне от Цариград. Но че Левски се е срещал с Хаджипенчович и други нотабили в Цариград при това посещение има източници, също така, че е взел пари от тях. После Хаджипенчович е фабрикувал донос до Портата.

Има и друго, гръцкия кореспондент на Византис е заинтересован да клепа българите по онова време, те се опълчват срещу Вселенския Патриарх. Той е черпил информация и от Цариград, но главно от Расим паша, видно е от изпратеното от него до външния министър. Този кореспондент си е бил чиста проба шпионин, за да изпраща валията донесението му на министъра на външните работи.

Позицията на Расим паша също не е чиста и безкористна; точно по това време се клатят краката на великия везир Недим паша, наричан от дипломатите Недимов, заради топлата си връзка с Игнатиев и младоосманците издигат нагоре към поста техния патрон Мидхат паша, така че в тънките интриги в Портата не е изключено Расим паша да е пускал такива информации с цел да компрометира Великия везир Недим паша.

Между другото, Левски е бил наясно за борбите за власт в турската политическа върхушка, което е отразено в писмата му от този период, там има намеци за подготвяно въстание-преврат от младоосманците, така че посещението му през 1871 може да е имало за цел и опипване на почвата на място в столицата, освен набирането на пари.

Все пак, не мисля че "опасните документи" търсени у Ангел са били измислица; очевидно е от текстовете на донесенията на валията и информацията на кореспондента на Византис, че османските власти са имали предварителна информация за тях и спирането на Кънчев на пристанището е било по сигнал точно за тези документи, тях са търсели у него. А и самият Кънчев едва ли щеше да носи снимки на руски офицери у себе си и да си рискува живота да минава без документ, ако е отивал просто при любовницата му в Букурещ, както казва на Цаню Захариев Левски в Трявна. 

Не са измислица, за тях споменава Захари години по-късно, че всеки навремето е говорил за тях, а Каравелов в типично свой стил разкрил, че в Ангел е намерен лист с цифри и букви. Всички са се притеснявали какво са намерили в дрехите му, интересували са се както за никой друг, никой не е питал какво са намерили в дрехите на Караджата например. Отделно, защо ще пишат валия до Велик везир, кореспонденти на вестници и т.н. по темата, ако е нямало нищо. Тази история с прошението и подписите си е истинска, знаем я и от писмото на Филип Тотю до Левски. 

Но... ако са го следили отрано и са разследвали случая, много преди Русе е трябвало да заловят Ангел. Някак всичко е в последния момент, в последните дни на февруари Ернест ефенди, шефът на полицията в Русе, отишъл да разследва нещо в Букурещ, най-вероятно около Христо Георгиев, в негово отсъствие има предателство, съобщено е за Кънчев и списъка. Някой е знаел и е съобщил още преди пристигането на Ангел в Русе, защото той със стъпването си в града е бил следен, от властта е информацията, че се е срещал с драгомана на руското консулство. На тази среща трябва да е получил снимките на руските офицери и да му е казано, че Букурещ ще е само спирка по пътя му, няма да даде всичко на Каравелов и Христо Георгиев, но обратното, ще вземе прощението и ще продължи, дали за Одеса или за друга руска част, където да разпознае офицерите от снимките и да им предаде документите. Със сериозна задача е бил натоварен, както се оказало, конкурент на Теофан Райнов в умението за шпионаж, а едва 21 годишен... 

Няма как да е участвал в убийството на Пенев, както се опитал да го набеди манипулативния Каравелов, защото полицията щеше да знае. Въпросът е, че Каравелов е знаел кои са истинските убийци, но безсрамно лъжел. Лъжите и за Пенев, и за Кънчев, и за поп Кръстьо, не го правят нито революционер, нито герой, какъвто го изкарват някои историци. 

Главното, Кънчев не е следен за този списък преди да стигне до Русе, иначе полицията по-рано щеше да го арестува, да върви след него. Властта научила за прошението, за Христо Георгиев и без Обретенов, защото Ернест ефенди напуснал Русе за Букурещ и едва след това те убили Пенев. Но Обретенов пътувал до Букурещ за среща с Каравелов, а може би и с други, полицията е имала какно да го разпитва за Русе-Букурещ-Русе печатите в тескерето му. При разпитите трябва да е издал, че и Кънчев е бил замесен, за да спаси живота си. Кънчев е бил очакван в Русе, следен е и затова вероятно не е получил подкрепа почти отникъде. Ако баба Тонка му е отказала да премине през тайния канал, няма кой друг освен синовете й да са я подучили да стои настрана от него... 

И да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война...

Затова е бил този зор за ненавременно въстание, след предаването на прошението при положителен отговор, трябвало въстание, което само Левски е можел да им осигури, за да започне войната... Левски обаче останал извън орбитата им, народът нямал въоръжение, подготовка, нямало дори военна идея как да протече, хората щели да бъдат поведени като животни към кланница, а той не би го позволил...

-----

Мемоарът на Иванчо Хаджипенчович е от януари 1872г., доста е изчакал преди да разкрие какво знае, интересното е, какво го е подбудило да го напише точно в декември 1871-януари 1872г. Няма някакво събитие, с което да си обясним постъпката му освен предстоящия избор за български екзарх. Но пък и той е предал мемоара преди изборите, преди Ловченския митрополит да бъде принуден да "абдикира". При Хаджипенчович също има необясними неща.

Редактирано Неделя в 08:38 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Но пък и той е написал мемоара преди изборите, преди Ловченския митрополит да бъде принуден да "абдикира".

Написал го е, според мен, точно за това - Ловчанския митрополит да абдикира. Хаджипенчович е бил от "партията" срещу Ловчанския митрополит, а донос срещу Ловеч като център на революционна дейност е косвено насочен срещу Ловчанския митрополит, злепоставя го пред Високата порта.

Преди 1 час, Borova gora said:

Не са измислица, за тях споменава Захари години по-късно, че всеки навремето е говорил за тях, а Каравелов в типично свой стил разкрил, че в Ангел е намерен лист с цифри и букви. Всички са се притеснявали какво са намерили в дрехите му, интересували са се както за никой друг, никой не е питал какво са намерили в дрехите на Караджата например. Отделно, защо ще пишат валия до Велик везир, кореспонденти на вестници и т.н. по темата, ако е нямало нищо. Тази история с прошението и подписите си е истинска, знаем я и от писмото на Филип Тотю до Левски. 

Захари пише, че списъкът на Ангел включвал "български юнаци" готови да въстанат. Каравелов се е "изпуснал" за нещо записано "с цифри и букви" в портфейла на Ангел /все едно това е негов собствен портфейл и знае съдържанието му/, но злорадства, че османската власт нищо не може да узнае от тези "цифри и букви", не може да ги разчете. Расим паша пише за "опасни книжа", като Расим паша заключава, че Ангел ги е хвърлил в реката, преди да се самоубие. При това, Расим паша категорично обвързва в официален документ до Високата порта "опасните книжа" като съвместно дело на Кънчев и Христо Георгиев, и отбелязва, че смъртта на "двамата революционери" е предотвратила "опасни последствия" /документ 1-ви цитиран по-горе/. "Опасните последствия" са определени от гръцкия кореспондент като подобни на събитията от 1867-ма. Забележете, 1867-ма, а не 1868-ма, когато преминава два пъти по-многобройната и добре въоръжена чета на Хаджи Димитър и Караджата. Защо 1867-ма? Тогава именно преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, финасирани от Добродетелната дружина с руски пари, четата на Караджата на следната година е дело на деятелите около Касабов и бившето ТБЦК. Гръцкият шпионин е бил наясно за кой са били предназначени "опасните документи" и за "опасните последствия" от тях.

Османската полиция е имала "къртица" или в Букурещ или в Русе още преди събитията от март /убийствата на Пенев и Кънчев/, защото в информацията на Византис е фиксирано ходенето на Кънчев в Букурещ и връщането му обратно с план за въстанието и прокламации. Това се случва през януари и е точно отразено с какво се връща Кънчев, наблюдавали са го.

Има един неизяснен въпрос за мен от намерените документи на Кънчев, неговото тезкере е датирано с начало декември. С какво е пътувал преди това? С какви документи се е прибрал в Русе и се е движел заедно с Левски през октомври и ноември при обиколката му с Левски? Някои мемоаристи, Кършовски, твърдят, че сами са си изработвали тескерета и са ги подпечатвали с фалшиви печати, което е много вероятно, имайки предвид, че Кънчев носи в Ловеч набор от букви, откраднати от печатницата в Русе, а по-късно има свидетелства, че Левски е използвал тези букви в Ловеч.

Въпросът не е маловажен, защото този период на Кънчев между септември и началото на декември остава непроследим по документи, а това е време, в което той е можел да "прескочи" и до Цариград и това да не е отразено документално.

В дописката на Византис е отразено пребиваването на Кънчев в Австро-Унгария, но там пише, че е учил две години там, а в публикувания превод в том 1-ви Нови документи е предедено "израснал във Виена", не оспорвам работата на преводачите, но за две години човек не може да "израсне", може да се учи, разликата е, че не точно във Виена, а в Табор, тогава в Австро-Унгария, но информацията е вярна.

Ние знаем, че Кънчев е минал в Белград, откъдето Хитов му дава пари и препоръка до Левски, но това става в началото на юли, а Кънчев се появява в Русе в средата на август. През този месец и половина се предполага, че Кънчев е стоял в Белград, според Обретенов помагал на Каравелов да пишат Устава, даже той бил автор, но месец и половина да пишат устав от десетина страници ми се вижда прекалено много. Византис пише, че в този период Кънчев е бил в Русия, което е напълно възможно физически, само нямаме извори да го потвърдят.

Уставът също е от фактите, които се замитат. Кънчев идва в Ловеч и обсъждат Наредата на Левски, която е разпратена навсякъде из комитетите вътре и в чужбина, а накрая, в Букурещ изведнъж изскача Уставът писан от Кънчев-Каравелов, който е коренно различен в целта си относно целта на революцията, залегнала в Наредата. Това е истински вътрешнопартиен преврат в БРЦК и Кънчев е бил наясно какво ще се поднесе през април 1872 в Букурещ още с идването му през август предишната година, но си е траел. Меко казано нелоялно, а иначе - предателство.

Уставът задължава Левски да изпълнява малоумните нареждания на Каравелов за терор и убийства на чорбаджии и води до провала в Ловеч. Добре, че поне не е изпълнил още по малоумното му нареждане да вдига въстание, защото тогава Априлското въстание щеше да ни изглежда като детска игра в сравнение с жертвите от въстание през 1872-ра, никой не е вювал с Турция по онова време, Русия нямаше да има повод да се намесва и кръвопролитието с десетки хиляди жертви щеше да се пише единствено на сметката на българския народ. "Щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва България чак до един век още."

 

 

[К.ГЕРБОВ]

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

в том 1-ви Нови документи е предедено "израснал във Виена", не оспорвам работата на преводачите, но за две години човек не може да "израсне", може да се учи, разликата е, че не точно във Виена, а в Табор, тогава в Австро-Унгария, но информацията е вярна.

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Добър ден, Гербов.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Написал го е, според мен, точно за това - Ловчанския митрополит да абдикира. Хаджипенчович е бил от "партията" срещу Ловчанския митрополит, а донос срещу Ловеч като център на революционна дейност е косвено насочен срещу Ловчанския митрополит, злепоставя го пред Високата порта.

Захари пише, че списъкът на Ангел включвал "български юнаци" готови да въстанат. Каравелов се е "изпуснал" за нещо записано "с цифри и букви" в портфейла на Ангел /все едно това е негов собствен портфейл и знае съдържанието му/, но злорадства, че османската власт нищо не може да узнае от тези "цифри и букви", не може да ги разчете. Расим паша пише за "опасни книжа", като Расим паша заключава, че Ангел ги е хвърлил в реката, преди да се самоубие. При това, Расим паша категорично обвързва в официален документ до Високата порта "опасните книжа" като съвместно дело на Кънчев и Христо Георгиев, и отбелязва, че смъртта на "двамата революционери" е предотвратила "опасни последствия" /документ 1-ви цитиран по-горе/. "Опасните последствия" са определени от гръцкия кореспондент като подобни на събитията от 1867-ма. Забележете, 1867-ма, а не 1868-ма, когато преминава два пъти по-многобройната и добре въоръжена чета на Хаджи Димитър и Караджата. Защо 1867-ма? Тогава именно преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, финасирани от Добродетелната дружина с руски пари, четата на Караджата на следната година е дело на деятелите около Касабов и бившето ТБЦК. Гръцкият шпионин е бил наясно за кой са били предназначени "опасните документи" и за "опасните последствия" от тях.

Османската полиция е имала "къртица" или в Букурещ или в Русе още преди събитията от март /убийствата на Пенев и Кънчев/, защото в информацията на Византис е фиксирано ходенето на Кънчев в Букурещ и връщането му обратно с план за въстанието и прокламации. Това се случва през януари и е точно отразено с какво се връща Кънчев, наблюдавали са го.

Има един неизяснен въпрос за мен от намерените документи на Кънчев, неговото тезкере е датирано с начало декември. С какво е пътувал преди това? С какви документи се е прибрал в Русе и се е движел заедно с Левски през октомври и ноември при обиколката му с Левски? Някои мемоаристи, Кършовски, твърдят, че сами са си изработвали тескерета и са ги подпечатвали с фалшиви печати, което е много вероятно, имайки предвид, че Кънчев носи в Ловеч набор от букви, откраднати от печатницата в Русе, а по-късно има свидетелства, че Левски е използвал тези букви в Ловеч.

Въпросът не е маловажен, защото този период на Кънчев между септември и началото на декември остава непроследим по документи, а това е време, в което той е можел да "прескочи" и до Цариград и това да не е отразено документално.

В дописката на Византис е отразено пребиваването на Кънчев в Австро-Унгария, но там пише, че е учил две години там, а в публикувания превод в том 1-ви Нови документи е предедено "израснал във Виена", не оспорвам работата на преводачите, но за две години човек не може да "израсне", може да се учи, разликата е, че не точно във Виена, а в Табор, тогава в Австро-Унгария, но информацията е вярна.

Ние знаем, че Кънчев е минал в Белград, откъдето Хитов му дава пари и препоръка до Левски, но това става в началото на юли, а Кънчев се появява в Русе в средата на август. През този месец и половина се предполага, че Кънчев е стоял в Белград, според Обретенов помагал на Каравелов да пишат Устава, даже той бил автор, но месец и половина да пишат устав от десетина страници ми се вижда прекалено много. Византис пише, че в този период Кънчев е бил в Русия, което е напълно възможно физически, само нямаме извори да го потвърдят.

Уставът също е от фактите, които се замитат. Кънчев идва в Ловеч и обсъждат Наредата на Левски, която е разпратена навсякъде из комитетите вътре и в чужбина, а накрая, в Букурещ изведнъж изскача Уставът писан от Кънчев-Каравелов, който е коренно различен в целта си относно целта на революцията, залегнала в Наредата. Това е истински вътрешнопартиен преврат в БРЦК и Кънчев е бил наясно какво ще се поднесе през април 1872 в Букурещ още с идването му през август предишната година, но си е траел. Меко казано нелоялно, а иначе - предателство.

Уставът задължава Левски да изпълнява малоумните нареждания на Каравелов за терор и убийства на чорбаджии и води до провала в Ловеч. Добре, че поне не е изпълнил още по малоумното му нареждане да вдига въстание, защото тогава Априлското въстание щеше да ни изглежда като детска игра в сравнение с жертвите от въстание през 1872-ра, никой не е вювал с Турция по онова време, Русия нямаше да има повод да се намесва и кръвопролитието с десетки хиляди жертви щеше да се пише единствено на сметката на българския народ. "Щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва България чак до един век още."

Има няколко важни момента, Кънчев е бил със сръбски паспорт, какъвто не са получили нито Дякона, ни Големия, ни Латинеца и т.н. Това води до идеята, че е вербуван точно в Белград по време на втората легия, дали от Хитов или друг, няма значение. Предполагам паспортът му е помогнал да остане да учи във военното училище, след като легията била разпусната и българите трябвало да напуснат града. Но не се получавало така лесно сръбско поданство.
От Русия се върнал в Букурещ със сръбския паспорт, оттам го пратили в българско, тук липсва тескерето, което е имал при това завръщане в българско, може да го е загубил или по някаква причина, например за да не се вижда докъде е пътувал, да го е скрил и извадил ново през декември 1871г., когато Левски го е пратил във Влашко. Накрая в него е било само последното му тескере, старото може да е изгорил предната вечер. В него сигурно е имало нещо подозрително, или дестинациите, или фалшиви печати е слагал, правили са си тескерета, наистина. 
Неизвестно е и кога е бил в Цариград, нито кога в Русия.
В поместената от Гербов статия е ясно написано, че Христо Георгиев се е притеснил за откриването на документи в Ангел, от които щяло да се види плановете му "от страна на имперското правителство", вероятно става въпрос за правителството на Русия. Значи стигнахме наистина до истината, че за прошението става въпрос. Написано е и за списък с имена на големци и подписи от България, нищо за имена и подписи извън нея, от Букурещ, Гюргево, Белград и т.н., очевидно не са вършели работа. Ще се повторя, но да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война.
Пропаднал е сериозен план, в който и Найден Геров бил замесен. Няма друг поборник, в делата на когото да са били замесени дузина руски представители. Няма как да е друга причината, освен прошението, просто няма какво да е друго. Плюс, във Влашко Кънчев наистина е имал среща с Теофан Райнов, независимо дали е знаел за нея Апостола или не. Какви ли съвети е получил от двойния шпионин?

Това, което е впечатляващото, как всички всичко са стоварили на гърба на 20-годишен и са вярвали, че ще се справи, докато те си стояли на завет. Задачата си е била супер отговорна, невероятно е защо не са имали друг план, резервен и друг избор, по-опитен шпионин. Още нещо, за Христо Георгиев е написано, обещали са му да стане български княз, но на Кънчев какво са му обещавали, за да играе игра пред всички, включително пред момчетата от ВРО? Спрямо тях и тяхното чувство за независима народна работа неговото е било нечестно... 

Редактирано Неделя в 17:25 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Има няколко важни момента, Кънчев е бил със сръбски паспорт, какъвто не са получили нито Дякона, ни Големия, ни Латинеца и т.н. Това води до идеята, че е вербуван точно в Белград по време на втората легия, дали от Хитов или друг, няма значение. Предполагам паспортът му е помогнал да остане да учи във военното училище, след като легията била разпусната и българите трябвало да напуснат града. Но не се получавало така лесно сръбско поданство.

Кънчев не е бил легионер, а школник в сръбската Воена Академия и като такъв е получил сръбско поданство. Той е постъпил в Академията още преди формирането на Втората Легия и по време на легията е водил занятия на легионерите /каквито са били Левски, Греков, Латинеца и др./ в качеството му на кандидат-офицер от Академията. В статията на Чаушева е посочено, че паспортът му е бил издаден като курсант в Академията четвърти /последен/ курс с чин в сръбската армия подофицер, еквивалентен на "фазан" /старшина-школник в българската школа за офицери. Кънчев е взел този паспорт да му служи за пред османските власти в Румъния, където е била дестинацията му по отпуск по болест - паспортът е бил валиден 6 седмици, това е отбелязано в него. Защо го е пазел с изтекъл срок, той си е знаел, но срокът му е бил изтекъл още през ноември 1869-та, когато Кънчев вече е бил в Русе и повече никога не се е върнал в сръбската военна Академия, за да завърши обучението си.

В резюме - Кънчев е имал двойно гражданство - сръбско и българско - българското е отразено в тезкерето му, където има данни за него и за местожителството му.

Паспорт в османската империя по онова време е бил издаван единствено за излизане извън границите й, Кънчев е имал такъв, когато е ходил във Влашко през януари, ставало е в паспортен отдел. Драсов също излиза с паспорт за Писек, но единствено с българско гражданство.

При втория опит на Кънчев да премине без паспорт е задържан и се самоубива. Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем.

За фотографиите на руски офицери няма никакви подробности, но руски офицер е бил и Иван Кишелски, а той е бил упълномощения от руския генерален щаб да се занимава с Втората българска легия, финансирането й е преминало през Добродетелната дружина към сръбската държава, т.е. през Христо Георгиев. Не изключвам възможността като преподаватели в сръбската военна академия да е имало и руски офицери и фотографиите да са техни. Което е малко вероятно и няма никакво обяснение, ако е така, защо Кънчев ги е носел у себе си.

В донесенията на Расим паша няма описание на документи на Кънчев като представител на виенска кантора за търговия с кожи, а Цаню Захариев свидетелства, че той е обикалял Северна България с такъв документ и е сключвал сделки като такъв. В писмата на Райчо Попхристов до Панайот Хитов се говори за такава виенска кантора, занимаваща се с търговия на кожи от българско и най-вероятно Кънчев е обикалял под прикритието на неин представител.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Кънчев не е бил легионер, а школник в сръбската Воена Академия и като такъв е получил сръбско поданство. Той е постъпил в Академията още преди формирането на Втората Легия и по време на легията е водил занятия на легионерите /каквито са били Левски, Греков, Латинеца и др./ в качеството му на кандидат-офицер от Академията. В статията на Чаушева е посочено, че паспортът му е бил издаден като курсант в Академията четвърти /последен/ курс с чин в сръбската армия подофицер, еквивалентен на "фазан" /старшина-школник в българската школа за офицери. Кънчев е взел този паспорт да му служи за пред османските власти в Румъния, където е била дестинацията му по отпуск по болест - паспортът е бил валиден 6 седмици, това е отбелязано в него. Защо го е пазел с изтекъл срок, той си е знаел, но срокът му е бил изтекъл още през ноември 1869-та, когато Кънчев вече е бил в Русе и повече никога не се е върнал в сръбската военна Академия, за да завърши обучението си.

В резюме - Кънчев е имал двойно гражданство - сръбско и българско - българското е отразено в тезкерето му, където има данни за него и за местожителството му.

Паспорт в османската империя по онова време е бил издаван единствено за излизане извън границите й, Кънчев е имал такъв, когато е ходил във Влашко през януари, ставало е в паспортен отдел. Драсов също излиза с паспорт за Писек, но единствено с българско гражданство.

При втория опит на Кънчев да премине без паспорт е задържан и се самоубива. Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем.

За фотографиите на руски офицери няма никакви подробности, но руски офицер е бил и Иван Кишелски, а той е бил упълномощения от руския генерален щаб да се занимава с Втората българска легия, финансирането й е преминало през Добродетелната дружина към сръбската държава, т.е. през Христо Георгиев. Не изключвам възможността като преподаватели в сръбската военна академия да е имало и руски офицери и фотографиите да са техни. Което е малко вероятно и няма никакво обяснение, ако е така, защо Кънчев ги е носел у себе си.

В донесенията на Расим паша няма описание на документи на Кънчев като представител на виенска кантора за търговия с кожи, а Цаню Захариев свидетелства, че той е обикалял Северна България с такъв документ и е сключвал сделки като такъв. В писмата на Райчо Попхристов до Панайот Хитов се говори за такава виенска кантора, занимаваща се с търговия на кожи от българско и най-вероятно Кънчев е обикалял под прикритието на неин представител.

Нека да си кажем в прав ред, Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън техните собствени. Той направо си ги е повел по път, по който те не са дори обсъждали дали искали да тръгнат. Имам предвид, че най-вероятно е представял искането за подписи от големците в градовете и големите селища като идея и искане на ВРО, за комитетите. 99% съм убедена, че не им е продумвал за пдобавка съм прошение до руския Император и т.н. 
Най-вероятно Христо Георгиев е получил онези 50 000 жълтици, за да въоръжи комитите за въстание. Това също не се е случило. Парите наследил Евлоги Георгиев и те потънали в неговите каси, в Априлското хората участвали буквално със сопи, секири и единствено черешово топче Мисълта ми е, че работата е била сериозна, щом са изпратили такава значителна сума, но няма оправдание за начина, по който са я свършили, като тук включвам поверяването на цялата реализация на 21-годишен шпионин и оставяйки го без никаква подкрепа по пътя му... 

За Кънчев още нещо, не се е върнал да завърши школата, макара според Апостола да са ни били необходими квалифицирани военни кадри. Изобщо нито веднъж не го е послушал, а му е бил формално шеф. И пак да подчертая, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например...

"Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем." - очаквал е предателство, затова и вечерта горил документи, допускам, че баба Тонка може да му е отказала съдействие ако така са я подучили синовете й.
За фотографиите, по-скоро да разпознае кому да даде документите, не можел да си позволи да сгреши, а просто така не можел и да се довери някому, очевидно са му трябвали отвъд Дунава, във Влашко или на руска земя. Но това подкрепя теорията, че е бил шпионин, кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? 
Документите, свързани с Виенска кантора, е възможно да са отишли в огъня, не са му трябвали повече, не е имал намерение да се връща, както отбелязах и по-нагоре. Очакванията му са били да бъде изпратен в руско и там при започване на война да върви с армията към България, както постъпили част от нашенците в чужбина през 1877г. Но за каквото и да ставало на въпрос, не се чувствал отговорен пред Апостола, не му изпратил и ред с някакво обяснение и т.н., макар преминаването на Дунава да не било съгласувано изобщо с него, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов. Може да не е било и негово, а на драгомана към консулството...

Ето и цитатите от проф. Николай Генчев, които ще ми е интересно да коментираме, той пък е виждал събранието в Букурещ като консултативна среща, но за мен резултатът не е такъв, друг Устав на мястото на Наредата, Каравелов за председател довели до лош резултат, въпреки че Левски свършил огромна работа и изхабил много ресурс за подготвителна работа по Събранието и т.н.:

https://electronic-library.org/books/Book_0016.html

"В хода на започналите преговори Левски провежда огромна дейност да докаже и наложи ръководното положение на БРЦК в България. В началото на следващата 1872 г. той разпраща проектоустава и пише серия писма до емигрантските дейци от различните групи и направления, които имат един и същ смисъл — БРЦК е в България, това е върховното ръководство на революцията. В едно такова писмо до П. Хитов той отново му обяснява: «Тук в Българско съществува Ц[ентрален] комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона». Левски забранява на войводата да общува с когото и да било без знанието на ЦК и го предупреждава да изложи своето становище на общото събрание(36). Същото Левски обяснява и на Ф. Тотю в Одеса, като иска от него да не пречи на делото. «Ако не можете направи, недейте разваля.»(37)
Ясно е, че първоначално Левски е разглеждал общото събрание в Букурещ като една консултативна среща между емигрантските дейци и представителите на Вътрешната революционна организация, като до самото навечерие на събранието е смятал, че «съдбата на българския народ» може да бъде решавана само от БРЦК в България."

"През ноември 1871 г. Левски и БРЦК в България упълномощават Данаил Попов и Ангел Кънчев да разговарят с Л. Каравелов. В случая обаче, държейки за стриктно изясняване на отношенията между двата центъра, Левски нарежда на своите пълномощници: «И каквото говорите, ще искате от него писмено, за да го поднесете тук»(34).
Тази среща не се е състояла. И тъй като очевидно Каравелов е искал да ускори преговорите, се осмелява да покани Левски публично, чрез в. «Свобода» да отиде в Букурещ. Левски е дълбоко възмутен от неловката постъпка на Каравелов и съобщава на Д. Попов: «Пишете на Каравелова, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някой си на думите, дето ми казват: брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде»(35)."

Редактирано Понеделник в 07:54 от Borova gora