Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Нека да си кажем в прав ред, Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън техните собствени. Той направо си ги е повел по път, по който те не са дори обсъждали дали искали да тръгнат. Имам предвид, че най-вероятно е представял искането за подписи от големците в градовете и големите селища като идея и искане на ВРО, за комитетите. 99% съм убедена, че не им е продумвал за пдобавка съм прошение до руския Император и т.н. 
Най-вероятно Христо Георгиев е получил онези 50 000 жълтици, за да въоръжи комитите за въстание. Това също не се е случило. Парите наследил Евлоги Георгиев и те потънали в неговите каси, в Априлското хората участвали буквално със сопи, секири и единствено черешово топче Мисълта ми е, че работата е била сериозна, щом са изпратили такава значителна сума, но няма оправдание за начина, по който са я свършили, като тук включвам поверяването на цялата реализация на 21-годишен шпионин и оставяйки го без никаква подкрепа по пътя му... 

За Кънчев още нещо, не се е върнал да завърши школата, макара според Апостола да са ни били необходими квалифицирани военни кадри. Изобщо нито веднъж не го е послушал, а му е бил формално шеф. И пак да подчертая, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например...

"Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем." - очаквал е предателство, затова и вечерта горил документи, допускам, че баба Тонка може да му е отказала съдействие ако така са я подучили синовете й.
За фотографиите, по-скоро да разпознае кому да даде документите, не можел да си позволи да сгреши, а просто така не можел и да се довери някому, очевидно са му трябвали отвъд Дунава, във Влашко или на руска земя. Но това подкрепя теорията, че е бил шпионин, кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? 
Документите, свързани с Виенска кантора, е възможно да са отишли в огъня, не са му трябвали повече, не е имал намерение да се връща, както отбелязах и по-нагоре. Очакванията му са били да бъде изпратен в руско и там при започване на война да върви с армията към България, както постъпили част от нашенците в чужбина през 1877г. Но за каквото и да ставало на въпрос, не се чувствал отговорен пред Апостола, не му изпратил и ред с някакво обяснение и т.н., макар преминаването на Дунава да не било съгласувано изобщо с него, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов. Може да не е било и негово, а на драгомана към консулството...

Ангел Кънчев не е бил случаен човек, той е бил избран, според мен. Отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан в Белградската Военна Академия - 17-годишен!! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Връща се в Русе и веднага му е предложена длъжност в Образцов чифлик, това става по времето, когато валия е Мидхат паша; затова е изпратен да учи в Табор. Прекъсва и образованието си в Чехия, където също е бил блестящ студент, и се завръща в Русе, но категорично отказва длъжността в Образцов чифлик, затова е била разправията му с Чорапчиев, който е бил гарант за тази длъжност. 

Идеализъм? Вероятно е имало известна доза, но това, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за съвсем други качества. 

Какво са му предложили? Вероятно като за начало да бъде заместник на Левски и да оглави ВРО. Нали по-късно за тази роля кандидатстват Узунов /неуспешно/ и Стамболов /с частичен успех/. Втори Левски.

В една свободна България оцелелият Кънчев при подобен сценарии вероятно щеше да бъде един от първите й премиери /след Каравелов, Любен, ако беше доживял/.

Така или иначе, напълно съм съгласен с мнението, че мисията на Кънчев не е била мисията, която му е възложил Левски.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Ето и цитатите от проф. Николай Генчев, които ще ми е интересно да коментираме, той пък е виждал събранието в Букурещ като консултативна среща, но за мен резултатът не е такъв, друг Устав на мястото на Наредата, Каравелов за председател довели до лош резултат, въпреки че Левски свършил огромна работа и изхабил много ресурс за подготвителна работа по Събранието и т.н.:

https://electronic-library.org/books/Book_0016.html

"В хода на започналите преговори Левски провежда огромна дейност да докаже и наложи ръководното положение на БРЦК в България. В началото на следващата 1872 г. той разпраща проектоустава и пише серия писма до емигрантските дейци от различните групи и направления, които имат един и същ смисъл — БРЦК е в България, това е върховното ръководство на революцията. В едно такова писмо до П. Хитов той отново му обяснява: «Тук в Българско съществува Ц[ентрален] комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона». Левски забранява на войводата да общува с когото и да било без знанието на ЦК и го предупреждава да изложи своето становище на общото събрание(36). Същото Левски обяснява и на Ф. Тотю в Одеса, като иска от него да не пречи на делото. «Ако не можете направи, недейте разваля.»(37)
Ясно е, че първоначално Левски е разглеждал общото събрание в Букурещ като една консултативна среща между емигрантските дейци и представителите на Вътрешната революционна организация, като до самото навечерие на събранието е смятал, че «съдбата на българския народ» може да бъде решавана само от БРЦК в България."

"През ноември 1871 г. Левски и БРЦК в България упълномощават Данаил Попов и Ангел Кънчев да разговарят с Л. Каравелов. В случая обаче, държейки за стриктно изясняване на отношенията между двата центъра, Левски нарежда на своите пълномощници: «И каквото говорите, ще искате от него писмено, за да го поднесете тук»(34).
Тази среща не се е състояла. И тъй като очевидно Каравелов е искал да ускори преговорите, се осмелява да покани Левски публично, чрез в. «Свобода» да отиде в Букурещ. Левски е дълбоко възмутен от неловката постъпка на Каравелов и съобщава на Д. Попов: «Пишете на Каравелова, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някой си на думите, дето ми казват: брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде»(35)."

Кой съм аз, че да коментирам Николай Генчев, най-проникновеният познавач на Васил Левски, заедно с Димитър Страшимиров.

Все пак, по времето на Генчев не бяха известни доста факти и документи, например това, че Кънчев все пак е успял да премине през януари 1872-ра във Влашко и да се срещне с Каравелов. Писмени свидетелства от тази среща обаче не са известни, въпреки заръката на Левски да иска такива от Каравелов.

Не е била известна и сръбската принадлежност на другия "апостол" - Димитър Общи. Неговите действия са били схващани като вироглавство, а новите документи доказват, че той е бил платен сръбски агент, внедрен с мисия във ВРО.

Не е била известна и предателската роля на Никола Обретенов като куриер на ВРО, неизпратените две писма на Каравелов до Левски, заловени, преписани и преведени в османските архиви са неоспоримо доказателство за това предателство.

Иначе към извадените от Вас цитати нямам коментари и възражения, напълно съм съгласен с написаното от Николай Генчев.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ангел Кънчев не е бил случаен човек, той е бил избран, според мен. Отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан в Белградската Военна Академия - 17-годишен!! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Връща се в Русе и веднага му е предложена длъжност в Образцов чифлик, това става по времето, когато валия е Мидхат паша; затова е изпратен да учи в Табор. Прекъсва и образованието си в Чехия, където също е бил блестящ студент, и се завръща в Русе, но категорично отказва длъжността в Образцов чифлик, затова е била разправията му с Чорапчиев, който е бил гарант за тази длъжност. 

Идеализъм? Вероятно е имало известна доза, но това, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за съвсем други качества. 

Какво са му предложили? Вероятно като за начало да бъде заместник на Левски и да оглави ВРО. Нали по-късно за тази роля кандидатстват Узунов /неуспешно/ и Стамболов /с частичен успех/. Втори Левски.

В една свободна България оцелелият Кънчев при подобен сценарии вероятно щеше да бъде един от първите й премиери /след Каравелов, Любен, ако беше доживял/.

Така или иначе, напълно съм съгласен с мнението, че мисията на Кънчев не е била мисията, която му е възложил Левски.

Кой съм аз, че да коментирам Николай Генчев, най-проникновеният познавач на Васил Левски, заедно с Димитър Страшимиров.

Все пак, по времето на Генчев не бяха известни доста факти и документи, например това, че Кънчев все пак е успял да премине през януари 1872-ра във Влашко и да се срещне с Каравелов. Писмени свидетелства от тази среща обаче не са известни, въпреки заръката на Левски да иска такива от Каравелов.

Не е била известна и сръбската принадлежност на другия "апостол" - Димитър Общи. Неговите действия са били схващани като вироглавство, а новите документи доказват, че той е бил платен сръбски агент, внедрен с мисия във ВРО.

Не е била известна и предателската роля на Никола Обретенов като куриер на ВРО, неизпратените две писма на Каравелов до Левски, заловени, преписани и преведени в османските архиви са неоспоримо доказателство за това предателство.

Иначе към извадените от Вас цитати нямам коментари и възражения, напълно съм съгласен с написаното от Николай Генчев.

За мен част от написаното за Левски от проф. Генчев е морално остаряло, няма достатъчно исторически анализ, пренебрегнати са ключови детайли, има разказване на част от историята вместо исторически тълкувания, да напомня, че е написал за поп Кръстьо - "председател на Ловешкия комитет", а като историк е бил длъжен да провери детайлите и е било лесно да даде отговор на публиката бил ли е председател попа или не, както и още много мантри преповтаря. Проф. Генчев по-скоро обобщава написаното преди него и дотам. 
Но някои негови заключения са безспорни, като извадените от мен по-горе, особено как буквално до последната вечер в Букурещ Апостола не е подозирал какво му сe готви, плюс следното:
"Далновидността на В. Левски в този критичен момент става още по-очевидна, като се вземе предвид, че след разкриването на ВРО посланиците на западните държави побързали да предложат на Високата порта военна помощ, ако конспиративната българска организация започне въстание."
"Раковски, въпреки трите му проекта, не успя да създаде нито Тайна канцелария (1858), нито Привременно началство (1861), нито Върховно гражданско началство (1867). Неговата организация, доколкото в отделни благоприятни моменти се е проявявала, нямаше връзки с вътрешността на страната (въпреки че самият Раковски предвиждаше създаването на революционни комитети в България, които да пропагандират идеята за въстание). Въздействието на Раковски беше по-скоро публицистично и пропагандно..." - така е, Раковски е давал идеите и чакал друг да ги осъществи с работа на терен.
"...във входящия и изходящ регистър на комитетската кореспонденция, воден от Левски, се казва следното за подготвяно писмо, което не е запазено: «8 януари. Из Българско: писмо срещу работите им във Влашко — на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски; копието ми е в три коли (книги сини); оттук всеки ще разбере ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо и йоще са и бъркали работите ни, според техните лъжливи обещания, па (и) бъркотии»."
"Към лятото на 1871 г. емиграцията, както БРЦК, така и Плоещката група от бивши привърженици на Тайния комитет, обвиняват Левски, че правел програми, печати и по същество създавал нова организация. Така двата центъра заявяват окончателно намеренията си да наложат себе си начело на движението. Това особено ясно проличава в поправката, която Каравелов прави към искания от Левски печат, където към текста «Привременно правителство» прибавил «I отд. на БРЦК». "
"той решава бързо да замине за Букурещ, за да защити пред БРЦК своите разбирания, да поиска от него да отмени паролата за незабавно въстание." - това е различно от мнението в подкастовете на проф.Митев и проф. Павлов.

"Преди всичко «Наредата» предвижда ръководният център на революцията да бъде пренесен вътре в страната, за да се отскубне освободителното дело от чуждите влияния и да се постави на принципно нова демократическа основа."

Ако има нещо, което ми е трудно да тълкувам от неговите книги:
"Все поради зависимостта си от чужди сили, дори с тяхното активно противодействие бяха ограничени и действията на подготвяната през 1868 г. от «Българско общество» най-голяма българска чета на X. Димитър и Стефан Караджа. П. Хитов в угода на сръбското правителство действуваше против четата, а Христо и Евлоги Георгиеви в полза на Русия дори я предадоха на турското правителство." 

Историята с Кънчев с подписите пък тотално е пропуснал.
Допълнително, за мен е меродавно мнението на проф. Иван Стоянов, че линията за ограбване дори с убийства на българските чорбаджии е на Каравелов, не на Левски, прокарана на Събранието от вестникаря. Левски не е бил враг на чорбаджиите, той е искал да ги използва, да се включат в борбата, но нещата стигнали до пладнешки обири и убийства за пари. 
"да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора." - дали Кънчев е щял да бъде едно от тези лица? Това би обяснило почти всичко... Кънчев, ако бе останал жив, дали би участвал във въстание, защото едно е да молят Императора за помощ и не е сигурно дали той би се съгласил, друго е да поведеш успешно хората, да не я свършиш като Заимов на лозето. Това май са очаквали да го направи Апостола, не те на терен, не дори и Кънчев, който подкрепял Димитър от Дяково и не си е давал сметка за резединението, което последният целял,  дори гласувал за неговото получаване на Пълномощно. На практика той е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ама ни в Каравелов, ни в Хитов, ни в Кънчев мисъл по въпроса. 

Редактирано Понеделник в 13:53 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

За мен част от написаното за Левски от проф. Генчев е морално остаряло, няма достатъчно исторически анализ, пренебрегнати са ключови детайли, има разказване на част от историята вместо исторически тълкувания, да напомня, че е написал за поп Кръстьо - "председател на Ловешкия комитет", а като историк е бил длъжен да провери детайлите и е било лесно да даде отговор на публиката бил ли е председател попа или не, както и още много мантри преповтаря. Проф. Генчев по-скоро обобщава написаното преди него и дотам. 

Всяко поколение историци е ситуирано в епохата си; Димитър Страшимиров пише цяла книга, за да докаже, че предател на Левски е поп Кръстю, воден от криворазбрано разбиране за дълг, заявявайки сам в предговора, че историкът трябва да бъде жрец на науката. Аз го разбирам, че понякога трябва да жертва на олтара на историята истината, заради някакви по-висши обществени цели. Което не прави фигурата на Страшимиров по-дребна в българската историография за Левски.

Тук има автентични кадри с Николай Генчев:

https://www.youtube.com/watch?v=OG-hTmMOs30

За да не разводнявам темата, в заключение, ще напиша какво ми харесва в неговия стил на писане: той запазва точната дистанция между детайла и синтеза, така че не губи от поглед цялото, но вижда в него и важните детайли. Когато писах за Ли Куан Ю, четейки неговата автобиографична книга, бях впечатлен от начина му на подбор на кадри за администрацията, той се е учил в това отношения от корпоративния мениджмънт. Казва, че добрият мениджър трябва да има "хеликоптерно виждане" на ситуацията и проблемите, т.е. да ги гледа от достатъчна височина, за да ги вижда като цяла картина, но не толкова отвисоко, за да изпусне важните малки неща.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Ако има нещо, което ми е трудно да тълкувам от неговите книги:
"Все поради зависимостта си от чужди сили, дори с тяхното активно противодействие бяха ограничени и действията на подготвяната през 1868 г. от «Българско общество» най-голяма българска чета на X. Димитър и Стефан Караджа. П. Хитов в угода на сръбското правителство действуваше против четата, а Христо и Евлоги Георгиеви в полза на Русия дори я предадоха на турското правителство." 

Стопроцентова историческа истина. Христо Георгиев веднага снася информацията на руския консул, а той от своя страна на колегите си  западните консули, които не пропускат да уведомят Мидхат паша за четата, в резултат на което тя е пресрещната от силни армейски части и разбита. Захари Стоянов също го споменава. За Хитов не се сещам конкретно, но в мемоарите си говори пренебрежително за Хаджи Димитър и Караджата. Все едно са му некадърни чираци в занаята.

 

Преди 3 часа, Borova gora said:

"да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора." - дали Кънчев е щял да бъде едно от тези лица? Това би обяснило почти всичко... Кънчев, ако бе останал жив, дали би участвал във въстание, защото едно е да молят Императора за помощ и не е сигурно дали той би се съгласил, друго е да поведеш успешно хората, да не я свършиш като Заимов на лозето. Това май са очаквали да го направи Апостола, не те на терен, не дори и Кънчев, който подкрепял Димитър от Дяково и не си е давал сметка за резединението, което последният целял,  дори гласувал за неговото получаване на Пълномощно. На практика той е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ама ни в Каравелов, ни в Хитов, ни в Кънчев мисъл по въпроса. 

Моето мнение е, че Кънчев е бързал да мине във Влашко точно затова.

Според мен лично той е щял да участва във въоръжено въстание, щом е имал силата и куража да сложи сам край на живота си.

Четейки писмата му, мисля, че в този млад човек честолюбието и гордостта му са били извънредни, но е имало покритие с воля и ум.

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Всяко поколение историци е ситуирано в епохата си; Димитър Страшимиров пише цяла книга, за да докаже, че предател на Левски е поп Кръстю, воден от криворазбрано разбиране за дълг, заявявайки сам в предговора, че историкът трябва да бъде жрец на науката. Аз го разбирам, че понякога трябва да жертва на олтара на историята истината, заради някакви по-висши обществени цели. Което не прави фигурата на Страшимиров по-дребна в българската историография за Левски.

Тук има автентични кадри с Николай Генчев:

https://www.youtube.com/watch?v=OG-hTmMOs30

За да не разводнявам темата, в заключение, ще напиша какво ми харесва в неговия стил на писане: той запазва точната дистанция между детайла и синтеза, така че не губи от поглед цялото, но вижда в него и важните детайли. Когато писах за Ли Куан Ю, четейки неговата автобиографична книга, бях впечатлен от начина му на подбор на кадри за администрацията, той се е учил в това отношения от корпоративния мениджмънт. Казва, че добрият мениджър трябва да има "хеликоптерно виждане" на ситуацията и проблемите, т.е. да ги гледа от достатъчна височина, за да ги вижда като цяла картина, но не толкова отвисоко, за да изпусне важните малки неща.

Стопроцентова историческа истина. Христо Георгиев веднага снася информацията на руския консул, а той от своя страна на колегите си  западните консули, които не пропускат да уведомят Мидхат паша за четата, в резултат на което тя е пресрещната от силни армейски части и разбита. Захари Стоянов също го споменава. За Хитов не се сещам конкретно, но в мемоарите си говори пренебрежително за Хаджи Димитър и Караджата. Все едно са му некадърни чираци в занаята.

 

Моето мнение е, че Кънчев е бързал да мине във Влашко точно затова.

Според мен лично той е щял да участва във въоръжено въстание, щом е имал силата и куража да сложи сам край на живота си.

Четейки писмата му, мисля, че в този млад човек честолюбието и гордостта му са били извънредни, но е имало покритие с воля и ум.

Дори не става въпрос колко големи са Димитър Страшимиров, Николай Генчев, а затова, че не можем сляпо да ги следваме, ще повторим грешките им, особено за поп Кръстьо председател, поп Кръстьо предател и т.н., а то дори един Пъшков е достатъчно да бъде прочетен...

Но като за последно, бих добавила още нещо, свързано с темата тук от проф. Генчев. В своята книга той е изчислил, че всички най-близки 12-13 другари на Апостола са били на средната възраст 32-33 години през 1872г. т.е. той да е бил на 25-26г. в същата година е малко вероятно. Днес е почти сигурно, че е роден 1840г., но без да е имал точни извори, той е приложил подход, довел го до истината. Идеята ми е, че и ние можем да прилагаме такъв подход, когато изворите не стигат поне за момента, в бъдеще може да се открият още, логиката ще ни отведе до истината.
Кънчев - изглежда ми много объркан млад човек, не знаещ кому и как да служи, накрая дори не е прикривал следите си, можел е да прати писмо на Левски с някакво обяснение поне от куртоазия, не знаем и защо го е чакал Стоян Пенев в Русе. Възможно е да е бил убит точно за да не се срещне с Ангел и да не му предаде документи. Не знаем и как Ангел е приключил отношенията си с ложата, защото не са му помогнали в последните му дни, точно обратното, в деня на погребението му всички отишли заедно на сбирка във във Видин, за да бъде ясно, че няма да му окажат почит. Някакво поведение на вълк единак е имал при толкова организации, в които членувал.
Отделно, ако бе успял да бъде представен от Тошков на руския Император, щеше да мине с едни гърди напред пред Христо Георгиев и Каравелов, тогава вероятно щеше да срещне същите вътрешни сили, които е срещнал и Апостола, за да го спънат, защото това са били много амбициозни, манипулативни мъже с висока себеоценка.
Плюс, навсякъде ходил където го пратили, стоял малко и не е пуснал корени, дори и в Русе, неговият град, не е имал сигурни приятелства, на които да разчита, просто личностните му характеристики говорят в полза на постигане на индивидуални, не общи вкл. народни цели. Най-странното е, че е имал доверие и споделял с Обретенов, точно този, който най-вероятно го е предал.

Редактирано вчера от 06:59 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Идеята ми е, че и ние можем да прилагаме такъв подход, когато изворите не стигат поне за момента, в бъдеще може да се открият още, логиката ще ни отведе до истината.

Струва ми се, че в тази тема правим точно това. Ако проследите дискусиите отначало, ще видите, че единствено двамата със Стаски твърдим, че в Ловеч е имало предателство и предатели, но това не е бил поп Кръстю. Междувременно беше открит документа с донесението на Хамди паша със списъка на комитета в Ловеч и се оказа, че сме били прави.

После това, което направихме с Вас, в тези вече стотици постове, ни доведе до заключенията за ролята на Обретенов за провала в Ловеч и връзката  на смъртта на Стоян Пенев и Ангел Кънчев с този провал. Все още няма документи, които да свържат всички логически постигнати елементи в една цяла напълно подплатена с извори картина, но съм убеден, че с времето ще се открият. "Контактните точки" са достатъчно много и на такива места, че цялата ни конструкция стои на здрави основи и без извори, въпрос на време е.

По повод на споменаваната евентуална среща на Кънчев с Теофан Райнов при първото отиване на Кънчев в Букурещ през януари 1872 /което отиване вече се потвърди от тескерето му/; Левски има писмо до Райнов от края на 1871, в което, по памет, му казва "наместо писмо пращам ви наш брат Ангел Кънчев"; става въпрос наместо отговор на тяхното писмо "знаеш ли ти кои сме", Левски им праща Ангел. Тук има и малко закачка от самоуверения Левски, че Ангел вече е преобърнат в негов най-верен съюзник и от негово име ще им каже всичко, което Левски е искал да им напише. Заблуждавал се е...

Но, ако погледнете материала с донесението на османския търговски представител в Гюргево, ще видите, че там Райнов е определен като платен руски агент, много опасен. И за него е отбелязано, че е напуснал Гюргево два дни след самоубийството на Ангел в Русе. Ерго, според мен, Райнов се почувствувал застрашен от смъртта на Ангел и е побързал да се изнесе към Букурещ след нея.

След известно време Райнов отива в Цариград, където си издейства службата управител на железницата Пловдив-Белово.

[Borova gora]

Преди 38 минути, Б. Киров said:

Струва ми се, че в тази тема правим точно това. Ако проследите дискусиите отначало, ще видите, че единствено двамата със Стаски твърдим, че в Ловеч е имало предателство и предатели, но това не е бил поп Кръстю. Междувременно беше открит документа с донесението на Хамди паша със списъка на комитета в Ловеч и се оказа, че сме били прави.

После това, което направихме с Вас, в тези вече стотици постове, ни доведе до заключенията за ролята на Обретенов за провала в Ловеч и връзката  на смъртта на Стоян Пенев и Ангел Кънчев с този провал. Все още няма документи, които да свържат всички логически постигнати елементи в една цяла напълно подплатена с извори картина, но съм убеден, че с времето ще се открият. "Контактните точки" са достатъчно много и на такива места, че цялата ни конструкция стои на здрави основи и без извори, въпрос на време е.

По повод на споменаваната евентуална среща на Кънчев с Теофан Райнов при първото отиване на Кънчев в Букурещ през януари 1872 /което отиване вече се потвърди от тескерето му/; Левски има писмо до Райнов от края на 1871, в което, по памет, му казва "наместо писмо пращам ви наш брат Ангел Кънчев"; става въпрос наместо отговор на тяхното писмо "знаеш ли ти кои сме", Левски им праща Ангел. Тук има и малко закачка от самоуверения Левски, че Ангел вече е преобърнат в негов най-верен съюзник и от негово име ще им каже всичко, което Левски е искал да им напише. Заблуждавал се е...

Но, ако погледнете материала с донесението на османския търговски представител в Гюргево, ще видите, че там Райнов е определен като платен руски агент, много опасен. И за него е отбелязано, че е напуснал Гюргево два дни след самоубийството на Ангел в Русе. Ерго, според мен, Райнов се почувствувал застрашен от смъртта на Ангел и е побързал да се изнесе към Букурещ след нея.

След известно време Райнов отива в Цариград, където си издейства службата управител на железницата Пловдив-Белово.

Да, усещането, че стигаме до изводи, стоящи на твърда земя, както биха казали моряците, дава смисъл на всичко, което прегледахме, анализирахме, написахме досега. Изглеждат доста коментарите, но историята си иска сериозна работа, не отгоре-отгоре, а и сверяването на мненията е отлична възможност. Радвам се, че този форум го има, за да обменяме идеи, но и заедно стигнахме до ключови изводи

Забравих да напиша защо ми е трудно да тълкувам едно от твърденията на проф. Генчев. Прочела съм няколко версии по случая, ето една от тях:

https://www.168chasa.bg/article/21446570
"Нещо повече - в Букурещ отива френският император Наполеон III, богатите българи се срещат с него и го молят да се застъпи за родината им. Тогава дори му казват, че скоро ще се организира чета, но императорът отговаря, че това е занимание напълно безсмислено. Той обаче предава чутото на своя посланик в Букурещ, а той - на валията на Дунавския вилает в Русе Мидхат паша."

Искам да кажа, в някои версии не изглежда съзнателно предателство, с цел да навреди на четата, но ако е така, не прави чест на Христо Георгиев...

За Николай Райнов не съм си изчистила картината, чела съм куп материали, а не са ми достатъчни. Но и за Кънчев не знаем дали към Гюргево или към Букурещ е щял да замине. Самият драгоман е съобщил, че Ангел очаквал да тръгне към руските земи. Възможно е Гюргево да е била следващата му стъпка по пътя към Одеса, по причина, че вече се познавали с Райнов, вероятно е да е имало завера между тях зад гърба на Апостола, особено ако е разчитал сам да стигне до Тошков и да заобиколи Каравелов и Христо Георгиев. Изобщо, Кънчев е тайнствал изключително успешно, както и е влизал под кожата на всеки свой шеф, концентрирал се върху висшестоящите и винаги им правел добро впечатление. Обретенов се опитвал да прилича на него, а и да заеме мястото му в организацията по време на и след Събранието, но му е липсвала неговата харизма и интелект. 

Редактирано вчера от 13:52 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 43 минути, Borova gora said:

За Николай Райнов не съм си изчистила картината, но и за Кънчев не знаем дали към Гюргево или към Букурещ е щял да премине. Самият драгоман е съобщил, че очаквал да тръгне към руските земи. Възможно е Гюргево да е била следващата му стъпка, по причина, че вече се познавали с Райнов, вероятно е да е имало завера между тях зад гърба на Апостола, особено ако е разчитал сам да стигне до Тошков и да заобиколи Каравелов и Христо Георгиев. Изобщо, Кънчев е тайнствал изключително успешно и е влизал под кожата на всеки свой шеф, концентрирал се върху висшестоящите и винаги им правел добро впечатление. Обретенов се опитвал да прилича на него, а и да заеме мястото му в организацията на и след Събранието, но му е липсвала неговата харизма и интелект.

Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Гюргево е отсреща Русе на Дунава и корабчето е правело редовни курсове между двата града. По времето, когато Кънчев се е опитал да се качи без паспорт на това корабче, Райнов си е бил в Гюргево, според османския търговски представител, Райнов е напуснал Гюргево два дни след това, на 7-ми, тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра.

Има едно писмо на Левски от юни или юли с.г. до Каравелов, в което Левски уведомява, между другото, Каравелов, че Райнов вече е началник на железницата.

Тоест, между 15 април, когато е датирано писмото на търговския представител, и юни, Райнов е минал през Букурещ, оттам е отишъл до Цариград и се е върнал вече като назначен началник на железницата. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра, в което буквално е записано за Райнов:

..."станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента."

Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка.

Или османската власт в лицето на Портата /донесението е до Външния министър/ не е знаела какво става в Империята и е била гламава, или Райнов е продължавал да бъде неин таен служител, за да го назначат управител на стратегически важна от военна гледна точка железница след това донесение. Опасен руски агент, назначен за управител на железница, която ще превозва османски войски в случай на война с Русия, основния противник на Империята.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Гюргево е отсреща Русе на Дунава и корабчето е правело редовни курсове между двата града. По времето, когато Кънчев се е опитал да се качи без паспорт на това корабче, Райнов си е бил в Гюргево, според османския търговски представител, Райнов е напуснал Гюргево два дни след това, на 7-ми, тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра.

Има едно писмо на Левски от юни или юли с.г. до Каравелов, в което Левски уведомява, между другото, Каравелов, че Райнов вече е началник на железницата.

Тоест, между 15 април, когато е датирано писмото на търговския представител, и юни, Райнов е минал през Букурещ, оттам е отишъл до Цариград и се е върнал вече като назначен началник на железницата. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра, в което буквално е записано за Райнов:

..."станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента."

Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка.

Или османската власт в лицето на Портата /донесението е до Външния министър/ не е знаела какво става в Империята и е била гламава, или Райнов е продължавал да бъде неин таен служител, за да го назначат управител на стратегически важна от военна гледна точка железница след това донесение. Опасен руски агент, назначен за управител на железница, която ще превозва османски войски в случай на война с Русия, основния противник на Империята.

Благодаря за Райнов, който според Христо Георгиев за пари и баща си продавал, та затова и за Апостола мислел същото, защото му е бил приятел и му пишел писмата, фалшивите...

Левски все още е вярвал, че Райнов е комитетски човек когато научил за назначението му в железницата. На нас е дадено да се съмняваме... Предполагам също, Райнов е помогнал на Ведър ако не за назначенията на русенци по станциите, то за оставането им на работа по тях...

Гледах не един път географската карта при Дунава, но писах по-горе така, защото се чудех как да споделя лудата си идея. През Гюргево може да се мине и за половин час, може и за три дни. Наистина смятам, че може Райнов да е чакал Кънчев, да научи има ли няма ли списък, това му е било важно и информацията щяла да бъде от извора. Можело и да го прикрие от другите в Плоещ и Букурещ, ако Ангел е бил решил или се уговорил с драгомана към руското консулство да пътува право към Одеса. Кънчев е бил в Русия, не е изключено да е срещал, познавал Тошков лично. 

За първи път ми хрумва още една причина за неизправното тескере, може да не е отишъл да му сложат печат, защото в него щяло да бъде упоменато къде заминава. Ако е искал да скрие това от всички, дори от комитаджиите, от ложата, дори от Каравелов и Георгиев, никой не трябвало да знае закъде пътува и през кои градове минава, тогава е трябвало да рискува. Опитал се е да се качи на корабчето между куп пътници, ако не е бил предаден, вероятно номерът е щял да мине.

От тази гледна точка не е сигурно, че е очаквал предателство, изгорил е документи предната вечер, защото повече нямало да му трябват, оставил си е само важните, заради които щял пътува. Разбрал, че е предаден едва когато го поканили да отиде в паспортното, за да видят кой му е издал билета. Тогава чак извадил пистолета и го насочил към заптието, но оръжието не гръмнало. Не можел да позволи да го заловят. Заради документите, които е имал в себе си нямало да се отърве с обикновен разпит, бил си е със смъртна присъда и в двата варианта, и при самоубийство, и при залавяне с този списък, с ключа към него от цифри и знаци и т.н. Остава и варианта да са го застреляли, би било позорно ако им избягал.

Разглеждам всички за и против на този вариант на събитията... Защото отказът му да отиде да си оправи тескерето му е струвал живота и остава въпросът защо не го е направил като си е давал сметка за цената, макар да не е очаквал да бъде предаден според мен, а е бил следен. Една от идеите е тази, никой да не знаел, включително властта, ВРО, онези в Букурещ, закъде се е запътил. 

И някак в цялата работа е забъркан с убийството на Пенев, със стария си приятел Обретенов...

Редактирано вчера от 18:23 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Разглеждам всички за и против на този вариант на събитията... Защото отказът му да отиде да си оправи тескерето му е струвал живота и остава въпросът защо не го е направил като си е давал сметка за цената, макар да не е очаквал да бъде предаден според мен, а е бил следен. Една от идеите е тази, никой да не знаел, включително властта, ВРО, онези в Букурещ, закъде се е запътил. 

Повечето са "за", според мен. Ангел не е трябвало да минава във Влашко, това което е носел е трябвало да бъде прехвърлено от Обретенов. Бил е следен още от Търново, за което разказва Цаню Захариев, но вместо още оттам да се насочи към вътрешността с редовното си и заверено тескере, тръгнал е към Русе, въпреки че в Търново са го предупредили за убийството на Пенев и засилената полицейска активност там.

Най-напред е посетил дома на Обретенов, където вече му е станало ясно, че няма на кого да предаде списъка.

Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и до Русия?

Единственото обяснение, според мен е, че Ангел е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император, няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случаи могат да бъдат обвинени, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите.

Това обяснява и защо не е отишъл да си завери паспорт с редовното тескере, което е било у него. В паспортното щяха да му снемат данните и да фиксират къде отива, щеше да лъсне там в регистъра. През януари той без проблем е минал за Букурещ точно така, отишъл е в паспортното и се е регистрирал, че заминава за Влашко. 

Само че в началото на март ВРО и Левски не са го изпращали там. Записването му в паспортния отдел веднага щеше да им стане известно, те са имали човек там, Обретенов споменава името и фамилията му. Но Обретенов лъже, че този човек му дал картона пропуск за параходчето, картона му е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт.

Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности.

Ангел е трябвало да премине отсреща на всяка цена и то нелегално, въпреки, че е имал пълната възможност да го направи легално, затова се е изправил пред избор да го хванат и измъчват зверски да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто.

Дали Райнов го е очаквал в Гюргево, силно се съмнявам, той трябва да го е видял месец и нещо преди това, когато Ангел е минал оттам на път за Каравелов в Букурещ. Но Райнов може да е бил посветен за прошението и списъка, защото моментално е избягал от Гюргево след смъртта на Кънчев. В Гюргево, сравнително малък град, където всеки познава всеки, той е бил добре известен на османската полиция, както е видно от донесението на търговския представител там до външния министър. В Букурещ, което хъшовете наричат "голямото село", е можел лесно да се укрие сред многобройната българска емиграция и да остане незабелязан. Все пак, както се вижда от донесението писано на 15 април /месец и половина след смъртта на Ангел/ османските власти са били известени, че Райнов все още е в Букурещ, значи са имали надежден информатор там, за да го пишат в официален документ до Високата порта.

Най-чудното за Райнов е, как след всичко цитирано за неговите връзки с Русия, той е бил назначен на съответната позиция началник жп линия изградена предимно с военна цел да превозва войски към южна България /Белово-Пловдив/. Някой на много висока позиция в Цариград трябва да е гарантирал лично за него и не се сещам за човек по онова време, българин, с по-висока позиция в администрацията в Цариград от Иванчо Хаджипенчович, член на Висшия съдебен съвет, който след няколко месеца идва да съди Левски в качеството си на висш османски сановник. Имайте предвид и това, че хората по тази линия - Райнов, Хаджипенчович, Ведър, Мидхат паша, Расим паша - до един са били посветени в масонството, като, според мен, Ведър е бил с върховна степен сред тях. Това обяснява и защо назначените от Райнов по гарите са почти всички от русенския комитет, с изключение на Каблешков. Райнов лично ги е назначавал като началник на цялата линия, но някой друг е ходатайствал за тях, даже и Джендо, доколкото си спомням, /Захари Стоянов/ се появява в ролята на железничар.

[К.ГЕРБОВ]

Според сведението на Минко Марковски, през март 1872 г. Ангел Кънчев трябвало да замине за Румъния, за да приготви работите по свикването на общото комитетско събрание. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58) Същото казва и Никола Обретенов и дава известни уточнения: в Букурещ Кънчев трябвало да се срещне с Любен Каравелов и да свикат общо събрание, което да прегледа и одобри уставопроекта, след което той да се напечата. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58; Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 143-144.)

„Обвинителните съгласителни документи“ изглежда са били с имената и подписите на съгласните да се свика общо събрание на БРЦК.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Повечето са "за", според мен. Ангел не е трябвало да минава във Влашко, това което е носел е трябвало да бъде прехвърлено от Обретенов. Бил е следен още от Търново, за което разказва Цаню Захариев, но вместо още оттам да се насочи към вътрешността с редовното си и заверено тескере, тръгнал е към Русе, въпреки че в Търново са го предупредили за убийството на Пенев и засилената полицейска активност там.

Най-напред е посетил дома на Обретенов, където вече му е станало ясно, че няма на кого да предаде списъка.

Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и до Русия?

Единственото обяснение, според мен е, че Ангел е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император, няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случаи могат да бъдат обвинени, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите.

Това обяснява и защо не е отишъл да си завери паспорт с редовното тескере, което е било у него. В паспортното щяха да му снемат данните и да фиксират къде отива, щеше да лъсне там в регистъра. През януари той без проблем е минал за Букурещ точно така, отишъл е в паспортното и се е регистрирал, че заминава за Влашко. 

Само че в началото на март ВРО и Левски не са го изпращали там. Записването му в паспортния отдел веднага щеше да им стане известно, те са имали човек там, Обретенов споменава името и фамилията му. Но Обретенов лъже, че този човек му дал картона пропуск за параходчето, картона му е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт.

Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности.

Ангел е трябвало да премине отсреща на всяка цена и то нелегално, въпреки, че е имал пълната възможност да го направи легално, затова се е изправил пред избор да го хванат и измъчват зверски да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто.

Дали Райнов го е очаквал в Гюргево, силно се съмнявам, той трябва да го е видял месец и нещо преди това, когато Ангел е минал оттам на път за Каравелов в Букурещ. Но Райнов може да е бил посветен за прошението и списъка, защото моментално е избягал от Гюргево след смъртта на Кънчев. В Гюргево, сравнително малък град, където всеки познава всеки, той е бил добре известен на османската полиция, както е видно от донесението на търговския представител там до външния министър. В Букурещ, което хъшовете наричат "голямото село", е можел лесно да се укрие сред многобройната българска емиграция и да остане незабелязан. Все пак, както се вижда от донесението писано на 15 април /месец и половина след смъртта на Ангел/ османските власти са били известени, че Райнов все още е в Букурещ, значи са имали надежден информатор там, за да го пишат в официален документ до Високата порта.

Най-чудното за Райнов е, как след всичко цитирано за неговите връзки с Русия, той е бил назначен на съответната позиция началник жп линия изградена предимно с военна цел да превозва войски към южна България /Белово-Пловдив/. Някой на много висока позиция в Цариград трябва да е гарантирал лично за него и не се сещам за човек по онова време, българин, с по-висока позиция в администрацията в Цариград от Иванчо Хаджипенчович, член на Висшия съдебен съвет, който след няколко месеца идва да съди Левски в качеството си на висш османски сановник. Имайте предвид и това, че хората по тази линия - Райнов, Хаджипенчович, Ведър, Мидхат паша, Расим паша - до един са били посветени в масонството, като, според мен, Ведър е бил с върховна степен сред тях. Това обяснява и защо назначените от Райнов по гарите са почти всички от русенския комитет, с изключение на Каблешков. Райнов лично ги е назначавал като началник на цялата линия, но някой друг е ходатайствал за тях, даже и Джендо, доколкото си спомням, /Захари Стоянов/ се появява в ролята на железничар.

Ако Кънчев е имал планове да премине във Влашко без знанието на Левски, който не го е пращал на такава мисия съгласно собствените му твърдения в Трявна, за да уговорят и прошение, и плановете за Събранието с Каравелов и Христо Георгиев, то това се е променило с информацията за убийството на Пенев и арестите на русенския комитет. Иначе при нормална ситуация, Обретенов би пренесъл документи или Ангел би преминал Дунава с редовно тескере. Тук бе най-голямата загадка за мен, каква е била причината да не го завери и да бърза презглава да премине, защото е могъл да го завери и да не си причинява проблеми, да не рискува важни документи. Плюс, че не изглежда мъж на емоциите, бил е хладнокръвен на обиколките с Дякона и на срещите в Ловеч, по-скоро на желанията, преследвал си е амбициите, затова не можем да му припишем някакъв емоционален опит за преминаване на реката.
Най-сетне се сетих защо не си е оправил тескерето, имал е време, колкото и да е бързал, знаел е законите, но не е искал, защото в тескерето се отбелязвала дестинацията или причината на пътуване, при регистрирането ставало ясно за напускането на българско. Щяло е да се види и от ВРО, и на ложата, а може би и на Букурещ, ще останела следа и можело да се провери и след време, просто намират вътрешен човек, за да го проследи. Съзнавал е това. Тук е ключът, защото Тошков като Христо Георгиев е бил с руско гражданство и съответно нито един от двамата не би могъл да представи Прошението и списъка с подписите, Каравелов пък е бил със сръбски паспорт, а им трябвали подписи от български големци, представени от българи като Кънчев т.е. техен човек, за да не изглеждало фалшификат всичко. Накратко, Кънчев е работел не за въстанието на Левски, а за бързо, недоподготвено въстание, което да служело само за повод за обявяване на война.

Относно снимките на руски офицери и промяната в плановете му, напълно съм абсолютно съгласна с Вас: "Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности." - точно драгомана е цитиран в донесението на полицията, че Кънчев последно смятал, че ще тръгне за руските земи. Затова трябва да е горил старите документи предната вечер, сбогувал се с миналото си, нямало да му трябват, отивал на друго ниво в процеса по променяне на държавността на Балканския полуостров, вероятно е очаквал да бъде зачислен като офицер към руската армия при война. 

Да допълня, след Кънчев, Обретенов, Каравелов идва Райнов като служител на много господари. Уникални са били нашите възрожденци в замесването си във всякакви , най-лошото е, че в повечето случаи е било за лична полза и/или за парична изгода, отколкото за народната работа. Най-тъжното е ако се окаже прав Христо Георгиев, че Райнов за пари и баща си продавал... 

Редактирано Преди 14 часа от Borova gora

[Borova gora]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Според сведението на Минко Марковски, през март 1872 г. Ангел Кънчев трябвало да замине за Румъния, за да приготви работите по свикването на общото комитетско събрание. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58) Същото казва и Никола Обретенов и дава известни уточнения: в Букурещ Кънчев трябвало да се срещне с Любен Каравелов и да свикат общо събрание, което да прегледа и одобри уставопроекта, след което той да се напечата. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58; Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 143-144.)

„Обвинителните съгласителни документи“ изглежда са били с имената и подписите на съгласните да се свика общо събрание на БРЦК.

Може ли конкретния цитат, свързан с „Обвинителните съгласителни документи“, защото не съм убедена, че става въпрос за имена и подписи на съгласните за Събранието. Подготовката за него е била в ръцете на Левски, а ой е бил строго конспиративен и никога не е събирал подписи. За Събранието решението е било негово да бъде в Букурещ и да не бъде единствен представител, има го в писмата му. Той поканил представителите на комитетите, дал им и пароли за Букурещ. 

Това с „Обвинителните съгласителни документи“ някак не съответства на действията по подготовката на Събранието, затова нека да видим от самия цитат какво се има предвид...

Редактирано Преди 14 часа от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

[Borova gora]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

От тази снимка се вижда, че има предходно писмо от същия дописник или шпионин, или сътрудник, както и да го наречем, на вестник Византис, който е писал нещо специално за тези обвинителни-съгласителни документи, но в преходен брой. Нямаме броя преди 29 март 1872г. с най-първото му донесение по случая Кънчев, за да разберем повече каква информация е имал за тези документи.

Обвинително - наличието на тези документи е щяло да послужи за тежко обвинение към Кънчев, една от причините за самоубийството му.
Самите документи може да са съдържали и обвинения към Отоманската Империя, които да водели до искането за подкрепа на правата на българите в нея.

Но пълна информация за тези документи нямаме, освен, че става въпрос за подписи на първенците Българи, а не за подписи от комитаджии, за Събрание и т.н. Този текст подкрепя силно моето подозрение, че това са били исканите от Тошков подписи, които да бъдели прикрепени към Прошението, за да натежи то пред властта в Русия.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

От тази снимка се вижда, че има предходно писмо от същия дописник или шпионин, или сътрудник, както и да го наречем, на вестник Византис, който е писал нещо специално за тези обвинителни-съгласителни документи, но в преходен брой. Нямаме броя преди 29 март 1872г. с най-първото му донесение по случая Кънчев, за да разберем повече каква информация е имал за тези документи.

Според мен в тази дописка става въпрос за предходен брой на Византис, който е излизал в Цариград, а не на във в.Дунав, излизал в Русчук. Не знам дори дали в. Дунав са препечатали първата дописка на Византис.

Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски.

Кънчев е бил в Букурещ между 2-10 януари 1872 и е преминал в Гюргево със същото тескере, което е имал у себе си и на 5-ти март. Това е установено със сигурност, има запис за неговото преминаване в регистрите, както и писмо на Драсов от 10-ти януари, в което се казва, че очакват Кънчев да се завърне в Ловеч от Влашко.

Дали е носел съгласителен списък с имена и подписи на Каравелов или списък с подписи за прошение до руския цар за Тошков /за мен това е носел/, Кънчев го е направил тайно от Левски и всъщност зад гърба му, участвал е в сценарий извън ВРО, на която е бил определен за апостол с вишегласие в Ловеч, как се нарича такова поведение всеки сам да прецени.

И между другото, Минко Марковски е роден през 1862-ра и неговите "мемоари" са си чиста белетристика. През 1872-ра той е бил на десет години.