Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Аз също мисля, че след като е разбрал, че е следен, това е трябвало да усети много по-рано в предходните седмици, Кънчев се е притеснил за пренасяните документи, ще пропадне мисията му, ако го заловят с тях, затова е продължил да се придвижва нелегално, задвижвайки план Б. През цялото време е знаел, че няма да остане да работи във ВРО, но... искал Пълномощно, да работи в свой окръг с комитети, претендирал за права, подкрепял интригите на Дяковчанина вътре в организацията за сметка на Левски... и всичко това с идеята, че би хукнал във всеки един момент навън. Както и се случва. Трудно е да се каже доколко е бил полезен. Плюс, писането на Устав, който бил далече от Наредата на Левски и крил това от него. Проф. Генчев наляга на този факт, че буквално до последната вечер преди Събранието, Апостола не е очаквал какво да му приготвили.

Относно убийството на Пенев, още вестник Византис, а след него при препечатката и вестник Дунав, съобщават, че тялото му е изхвърлено на улицата. Ползвала съм нашите източници, от тази тема, за да си направя изводите:

https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2022-xxviii/broy-1-2-2022/putyat-na-tabloidnostta-suobseniata-za-smurt-v-bulgarskia-periodichen-pechat-prez-vuzrazdaneto
"Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията,"
https://botevgrad.com/news/46527/Prof-Ivan-Stoyanov-Vasil-Levski-e-edna-lichnost-pri-koyato-dumite-i-delata-se-slivat-izcyalo/ и др.

Коланът може и да е оставен нарочно, за заблуда, но може и да са забравили да го свалят от ръцете на жертвата, вързали са го с него, за да го измъчват. 

Не съм първата, която има съмнения, че освен на Пенев, Каравелов е искал смъртта и на Кънчев, freeservers бяха писали за това. Но моята логика е, че Пенев може да е пращал писма на Кънчев, изгорени в последната му нощ, да му е споменал за Сливен, изборите, Събранието и вестникарят да е бил силно притеснен от последствията. Някои детайли сега наистина виждам в друга светлина, а това означава, че са били оспорими, след като позволяват и друг анализ.
 

 

От дописката в Дунав излиза и един друг важен детайл за Стоян Пенев:

"Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение..."

Търговският практор на императорското правителство е същият, който на 15 април 1872 е изпратил документа с описание на заподозрените личности в антиосманска дейност в Гюргево, адресиран до Външния министър в Портата и публикуван в том първи от Нови документи, частта от което донесение за Теофан Райнов цитирах по-горе.

Тоест преди да отиде в Букурещ и да стане словослагател в печатницата на Каравелов, Стоян Пенев е преминал филтъра на Гюргевския комитет, на който комитет Теофан Райнов в донесението на търговския практор до Външния министър е определен като секретар.

Цялото това действие - от минаването и проверката на Пенев през гюргевския комитет до започването на работата му в печатницата на Каравелов и бягството му от нея в средата на февруари 1872-ра - трябва да е стартирало, според мен, от основаването на русенския ЧРК през декември от Ангел Кънчев. В противен случай Пенев нямаше да премине успешно през филтъра на опитния двоен /а може би троен/ шпионин Теофан Райнов в Гюргево, който като секретар на комитета в Гюргево го е препоръчал лично на Каравелов, за да го вземе той за словослагател. Словослагателят чете всичко в ръкопис, не само публикуваните дописки от българско, но и тези, които не се публикуват по разни причини, при това словослагателят узнава кои са дописниците и откъде, нещо което не се публикува във вестника.

И тъй като Пенев е бил възпитаник на училището ислях хане, подготвящо кадри за вилаетската печатница в Русчук, а Кънчев още с идването си в Ловеч носи армаган на Левски откраднати набори от букви именно от тази печатница, допускам с голяма вероятност Кънчев да е бил гарант за Пенев, т.е. Пенев е бил негово лично протеже, за да отиде при Каравелов, върховния "бос" на нещото наречено БРЦК.

Само че има един неписан закон в херметично затворени нелегални организации, че гарантът отговоря с главата си при провал на гаранцията.

За Сливен: тези писма може да са касаели не само изборите, работата със Сливен е много по-"дебела" от изборите. В писмото му от 23-ти ноември 1871 до "неговата вярна дружина" Панайот Хитов приканва и наставлява сливенци за вдигане на всеобщо въстание в българско, не само в Сливен, писмото е публикувано в два варианта в т.1 от Извори на ДТС, стр 522. Това се прави без никакво допитване до Левски, извън полезрението на ВРО и Привременното правителство в Ловеч. 

Именно кореспонденции на Каравелов със сливенски дейци касаещи въстание може да са били особено интересни за османските власти. Затова и Обретенов и емисаря на Хитов в Сливен си отдъхват с облекчение, че "злото се е предварило" с убийството на Пенев. Ако Пенев е имал на ръка писма от и до Каравелов свързани с подготовка на въстание в сливенско, Каравелов е бил лично застрашен да последва съдбата на Христо Георгиев, нищо че е в Букурещ и че има сръбско гражданство, можело е да му се случи ненадейна животозастрашаваща случка. Подготовка на въстание не е някакви си избори в някакъв си комитет.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

От дописката в Дунав излиза и един друг важен детайл за Стоян Пенев:

"Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение..."

Търговският практор на императорското правителство е същият, който на 15 април 1872 е изпратил документа с описание на заподозрените личности в антиосманска дейност в Гюргево, адресиран до Външния министър в Портата и публикуван в том първи от Нови документи, частта от което донесение за Теофан Райнов цитирах по-горе.

Тоест преди да отиде в Букурещ и да стане словослагател в печатницата на Каравелов, Стоян Пенев е преминал филтъра на Гюргевския комитет, на който комитет Теофан Райнов в донесението на търговския практор до Външния министър е определен като секретар.

Цялото това действие - от минаването и проверката на Пенев през гюргевския комитет до започването на работата му в печатницата на Каравелов и бягството му от нея в средата на февруари 1872-ра - трябва да е стартирало, според мен, от основаването на русенския ЧРК през декември от Ангел Кънчев. В противен случай Пенев нямаше да премине успешно през филтъра на опитния двоен /а може би троен/ шпионин Теофан Райнов в Гюргево, който като секретар на комитета в Гюргево го е препоръчал лично на Каравелов, за да го вземе той за словослагател. Словослагателят чете всичко в ръкопис, не само публикуваните дописки от българско, но и тези, които не се публикуват по разни причини, при това словослагателят узнава кои са дописниците и откъде, нещо което не се публикува във вестника.

И тъй като Пенев е бил възпитаник на училището ислях хане, подготвящо кадри за вилаетската печатница в Русчук, а Кънчев още с идването си в Ловеч носи армаган на Левски откраднати набори от букви именно от тази печатница, допускам с голяма вероятност Кънчев да е бил гарант за Пенев, т.е. Пенев е бил негово лично протеже, за да отиде при Каравелов, върховния "бос" на нещото наречено БРЦК.

Само че има един неписан закон в херметично затворени нелегални организации, че гарантът отговоря с главата си при провал на гаранцията.

За Сливен: тези писма може да са касаели не само изборите, работата със Сливен е много по-"дебела" от изборите. В писмото му от 23-ти ноември 1871 до "неговата вярна дружина" Панайот Хитов приканва и наставлява сливенци за вдигане на всеобщо въстание в българско, не само в Сливен, писмото е публикувано в два варианта в т.1 от Извори на ДТС, стр 522. Това се прави без никакво допитване до Левски, извън полезрението на ВРО и Привременното правителство в Ловеч. 

Именно кореспонденции на Каравелов със сливенски дейци касаещи въстание може да са били особено интересни за османските власти. Затова и Обретенов и емисаря на Хитов в Сливен си отдъхват с облекчение, че "злото се е предварило" с убийството на Пенев. Ако Пенев е имал на ръка писма от и до Каравелов свързани с подготовка на въстание в сливенско, Каравелов е бил лично застрашен да последва съдбата на Христо Георгиев, нищо че е в Букурещ и че има сръбско гражданство, можело е да му се случи ненадейна животозастрашаваща случка. Подготовка на въстание не е някакви си избори в някакъв си комитет.

Изборите на комитета на сериозна организация, обхващаща цяло българско си е било сериозна работа, спечелил ги този, който искал въстание на всяка цена, без да покаже грижа за жертвите...

Но като цяло, изводите ни дотук подкрепят моята хипотеза, че важният човек в Русе е бил Кънчев, не Обретенов и сие. Изисквал Обретенов да му изпраща информация за училищата в странство, за училищата в Истанбул, изисквал да имат комитет, а този комитет да го захранва със средства, 10 жълтици, които са му дали накуп, не са малка сума. За кой друг биха го направили? Дори за Ради Иванов искат ОК от Големия за далеч по-малка сума.

Оттук идеята, че Пенев извървял твърде бързо пътя до печатницата на Каравелов с благословията на Кънчев, няма на кой друг да е. В замяна обаче трябвало да му служи и да му докладва за големия бос в Букурещ. Левски също е трябвало да направи нещо такова, но твърде късно се сетил, че поп Кръстьо можел да иде и да диша във врата на вестникаря, да го следи какви ги върши.

По друг път Вие стигнахте до същия извод, също с важни аргументи: "допускам с голяма вероятност Кънчев да е бил гарант за Пенев, т.е. Пенев е бил негово лично протеже..." 

Когато e откраднал кореспонденцията Пенев, нормално е било да заподозрат, че го прави за Кънчев, че ще предаде писмата на Кънчев. За Каравелов нещата са били ясни, Кънчев му е сложил къртица, докопала се до важна информация и го очаквали сериозни проблеми, плюс провал на дейността му към азиатския департамент ако Кънчев го разкрие на ВРО. Така е задействал всичко и най-сетне имаме отговор защо и ложата обърнала гръб на Ангел. Обретенов е взел страната на вестникаря и като масон повлиял на другите. Още като е научил за жестокото убийство на Пенев, който вероятно е признал за кого са били предназначени писмата, Кънчев е разбрал, че няма да му се размине. В очите на всички поръчителя на кражбата на документите ще е той. Не можел да послуша Апостола да се върне във вътрешността, защото ако го направи и потърси закрилата му, както и тази на организацията, ще трябва да признае за много неща. Вече е знаел, че ще го следи не само властта... и повече не заверил тескерето. Никой да не знаел закъде пътувал. Никой освен драгомана в Русе...

Да подчертаем и още нещо, емисаря на Хитов в Сливен защо се е вълнувал от съдбата на Пенев и Кънчев, защо не се е интересувал от друг от комитетите на ВРО, какво е знаел, за да каже думите "злото се е предварило", което не са знаели и не биха казали в Ловеч, Търново, Гложене, Пловдив и т.н.? Ясно е, че се е разчуло за кражбата и значението на откраднатите писма, а и Пенев не би откраднал просто така нещо, което не си заслужавало...

Редактирано Октомври 11 от Borova gora

[Б. Киров]

On 11.10.2025 г. at 17:45, Borova gora said:

Да подчертаем и още нещо, емисаря на Хитов в Сливен защо се е вълнувал от съдбата на Пенев и Кънчев, защо не се е интересувал от друг от комитетите на ВРО, какво е знаел, за да каже думите "злото се е предварило", което не са знаели и не биха казали в Ловеч, Търново, Гложене, Пловдив и т.н.? Ясно е, че се е разчуло за кражбата и значението на откраднатите писма, а и Пенев не би откраднал просто така нещо, което не си заслужавало...

Довереното лице на Хитов е било Д.П.Топалов, чрез него той е кореспондирал през ноември 1871 с хората от "вярната му дружина", които наставлява как да организират въстание. Левски е разбрал за тези тайни движения зад гърба му и е реагирал остро, един път с негово писмо до Хитов, втори път е накарал ЧРК Сливен да напишат писмо до Хитов с отказ да вдигат каквото и да е въстание без нареждането на Централния комитет в Ловеч; писмото на сливенския комитет до Хитов завършва с:

Въпросният Топалов обаче не мирясва и продължава да докладва на Хитов, с едно писмо до Сава Кършовски, той осведомява Сава и чрез него Хитов:

Това писмо е датирано докато Левски пътува към събранието в Букурещ, Топалов осведомява С.Кършовски, а чрез него и Панайот, че народа го очаквал със златни венци.

И тук въпросният емисар на Хитов в Сливен пише, че русенския комитет го уведомил с писмо /русенският комитет уведомява лицето Топалов?!/ за заминалия шпионин за Сливен, но "злото се превари", евфемизъм, че са му видели сметката на шпионина /Пенев/.

Топалов си кореспондира със Сава Кършовски и Хитов в качеството му на Никой, както се вижда от писмото на комитета от януари, сливенския ЧРК предупреждават Хитов да не кореспондират през Топалов, а Димитър Страшимиров е писал в бележка за него:

Михаил Греков, който след смъртта на Левски оглавява Сливенския ЧРК описва в мемоарите си Д.П. Топалов като пияница и човек неможещ да пази тайни.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Довереното лице на Хитов е било Д.П.Топалов, чрез него той е кореспондирал през ноември 1871 с хората от "вярната му дружина", които наставлява как да организират въстание. Левски е разбрал за тези тайни движения зад гърба му и е реагирал остро, един път с негово писмо до Хитов, втори път е накарал ЧРК Сливен да напишат писмо до Хитов с отказ да вдигат каквото и да е въстание без нареждането на Централния комитет в Ловеч; писмото на сливенския комитет до Хитов завършва с:

Въпросният Топалов обаче не мирясва и продължава да докладва на Хитов, с едно писмо до Сава Кършовски, той осведомява Сава и чрез него Хитов:

Това писмо е датирано докато се провежда събранието в Букурещ, Топалов осведомява С.Кършовски, а чрез него и Панайот, че народа го очаквал със златни венци.

И тук въпросният емисар на Хитов в Сливен пише, че русенския комитрет го уведомил с писмо /русенският комитет уведомява лицето Топалов?!/ за заминалия шпионин за Сливен, но "злото се превари", евфемизъм, че са му видели сметката на шпионина /Пенев/.

Топалов си кореспондира със Сава Кършовски и Хитов в качеството му на Никой, както се вижда от писмото на комитета от януари, сливенския ЧРК предупреждават Хитов да не кореспондират през Топалов, а Димитър Страшимиров е писал в бележка за него:

Михаил Греков, който след смъртта на Левски оглавява Сливенския ЧРК описва в мемоарите си Д.П. Топалов като пияница и човек неможещ да пази тайни.

"заминалия шпионин за Сливен" т.е. заминал за оня свят... Защо точно сливенец е бил уведомен за смъртта на Пенев, за превареното зло? Категорично писмата са били свързани с Хитов. "Злото се е преварило" за радост в Сливен, значи откраднатите писма са били наистина свързани със Сливен, с изборите на Събранието, с плановете за въстание, всичко зад гърба на Апостола, но вероятно и зад гърба на неговия помощник Кънчев. Оттук Пенев, който е трябвало да му пази гърба, преценил, че е най-добре да изчезне от печатницата, където се кроели всички интриги, възможно и интрижка спрямо неговия бос и приятел Ангел, като вземе и доказателства от първа ръка със себе си, за да покаже защо е приключил с Каравелов, с вестника му и с комитета. 
"Топалов осведомява С.Кършовски, а чрез него и Панайот, че народа го очаквал със златни венци." - прилича на Стоян Заимов, дето твърдял, че врачанци само чакали четата, за да хукнат с нея в планините... Но... какъвто войводата, такъв и довереника му, "пияница и човек неможещ да пази тайни".

Цялата история на Ангел Кънчев сега е в по-различна светлина от познатата и получаваме отговори за куп пренебрегвани детайли от историците досега. Най-сетне имаме обяснение и за предателството на Обретенов, направил го е с "чиста съвест", въпреки дългогодишното приятелство, защото ги подвел с Пенев. Не препоръчал обикновен словослагател, верен на комитета, а верен на самия него, на Ангел, негови очи и уши.

Как ми се иска Левски да бе направил същото по-рано, да се бе усъмнил, да бе пратил поп Кръстьо или друг уж да помага в печатницата, но и да слухти за него, да му пази гърба...

Предположили са, че Кънчев е внушил на Стоян да вземе писмата, важните, да му ги предаде, за да види Ангел черно на бяло в какво се е бил забъркал Каравелов, който в Белград му показал едно лице, а после се оказало, че има много лица. Пенев трябва да е пишел на Ангел, както и са се виждали, знаем, защото му дал печатарски букви, които да занесе в Ловеч. От наученото от своя доносник, Кънчев трябва да е бил силно разочарован от вестникаря и предпочел със снимки на руски офицери сам да носи списъка. Той също си е давал сметка, че малко въстание, примерно в Сливен-ско, щяло да има ефекта на някоя чета, я се разчуе, я не. Трябвало всички комитети да се вдигнат, за да имало смисъл, идеята на Левски. Но не били готови... Поставен между ВРО и Каравелов с информацията, идваща от Пенев, Кънчев избрал трети път, да занесе списъка и да чака например при Тошков въстание, война...

Редактирано Октомври 11 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Цялата история на Ангел Кънчев сега изглежда в друга светлина, която дава обяснения за куп пренебрегвани детайли от историците досега. Най-сетне имаме обяснение и за предателството на Обретенов, направил го е с "чиста съвест", въпреки дългогодишното приятелство, защото ги подвел с Пенев. Предполагали са също, че му е внушил да вземе писмата, за да види Ангел черно на бяло в какво се бил забъркал Каравелов, който в Белград му показал едно лице, а после се оказало, че има много лица. Пенев трябва да е пишел на Ангел, както и са се виждали, знаем, защото му дал печатарски букви, които да занесе в Ловеч. От наученото от своя доносник, Кънчев трябва да е бил силно разочарован от вестникаря и предпочел със снимки на руски офицери сам да носи списъка. Той си е давал сметка, че малко въстание, примерно в Сливен-ско, щяло да има ефекта на някоя чета, я се разчуе, я не. Трябвало всички комитети да въстанат, за да имало смисъл, идеята на Левски. Но не били готови... Поставен между ВРО и Каравелов с информацията, идваща от Пенев, Кънчев избрал трети път, да занесе списъка и да чака например при Тошков въстание, война...

От незавереното тескере на Кънчев е напълно очевидно, че той е избрал да не се връща. Няма начин за него отново да мине през граничния контрол в Русе без да е имал паспорт за излизане оттам и без заверено тескере в Русе, не е заверено тескерето му и в Търново, а там е научил вестта за убийството на Пенев.

Отишъл е в дома на Обретенов, но не се е възползвал от нелегалния канал с лодкарите на баба Тонка, по който се е изнесъл Икономов. Потърсил е съдействието на Никола Живков от стария ТБЦК, но някой вече го е бил посочил на полицията, за да го извикат за проверка в паспортното, знаели са, че няма паспорт.

Ако не е пренасял нищо в себе си, можел е да последва съвета на Левски, примерно да каже, че има любовница в Букурещ и много му се е приискало да я види. При този сценарий нямаше да му сторят нищо, ако нямат предварителна информация за него - младеж, русенец, опитал се да прескочи нелегално отсреща без документи, чудо голямо, щели са да го задържат ден-два и да го пуснат по живо поздраво, още повече, че гаранти за неговото назначение на работа в Образцов чифлик са били Златев и Чорапчиев, и двамата членове на градската управа, хора с авторитет пред османската власт.

Кънчев е циркулирал последните 6 месеца непрекъснато между Ловеч и Русе и най-малко 5 пъти е посещавал легално Русе преди да се самоубие.

Но за Кънчев е нямало такъв легален вариант и го е знаел много добре. Затова се опитва да стреля по заптие и се самоубива, щели са да изтръгнат всичките му тайни в затвора от него.

Предвид това, че той научава за убийството на Пенев още в Търново, след което спира да си заверява тескерето, става очевидно, че причината да отиде в Русе за пореден път е била среща с Пенев, но веднага след като е узнал за смъртта му е взел решение да премине нелегално, затова е отишъл на среща с драгоманина, откъдето е получил инструкции. Драгоманинът в консулството е алтер его на консула, той е посветен във всички тайни.

 Затова, че историците пренебрегват всички тези очевидни обстоятелства и документи вече повече от 150 години, нямам друг коментар, освен че когато се изгради една сграда от митове и легенди, не е никак лесно да се каже, че е направена от такива неща.

 

[Borova gora]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

От незавереното тескере на Кънчев е напълно очевидно, че той е избрал да не се връща. Няма начин за него отново да мине през граничния контрол в Русе без да е имал паспорт за излизане оттам и без заверено тескере в Русе, не е заверено тескерето му и в Търново, а там е научил вестта за убийството на Пенев.

Отишъл е в дома на Обретенов, но не се е възползвал от нелегалния канал с лодкарите на баба Тонка, по който се е изнесъл Икономов. Потърсил е съдействието на Никола Живков от стария ТБЦК, но някой вече го е бил посочил на полицията, за да го извикат за проверка в паспортното, знаели са, че няма паспорт.

Ако не е пренасял нищо в себе си, можел е да последва съвета на Левски, примерно да каже, че има любовница в Букурещ и много му се е приискало да я види. При този сценарий нямаше да му сторят нищо, ако нямат предварителна информация за него - младеж, русенец, опитал се да прескочи нелегално отсреща без документи, чудо голямо, щели са да го задържат ден-два и да го пуснат по живо поздраво, още повече, че гаранти за неговото назначение на работа в Образцов чифлик са били Златев и Чорапчиев, и двамата членове на градската управа, хора с авторитет пред османската власт.

Кънчев е циркулирал последните 6 месеца непрекъснато между Ловеч и Русе и най-малко 5 пъти е посещавал легално Русе преди да се самоубие.

Но за Кънчев е нямало такъв легален вариант и го е знаел много добре. Затова се опитва да стреля по заптие и се самоубива, щели са да изтръгнат всичките му тайни в затвора от него.

Предвид това, че той научава за убийството на Пенев още в Търново, след което спира да си заверява тескерето, става очевидно, че причината да отиде в Русе за пореден път е била среща с Пенев, но веднага след като е узнал за смъртта му е взел решение да премине нелегално, затова е отишъл на среща с драгоманина, откъдето е получил инструкции. Драгоманинът в консулството е алтер его на консула, той е посветен във всички тайни.

 Затова, че историците пренебрегват всички тези очевидни обстоятелства и документи вече повече от 150 години, нямам друг коментар, освен че когато се изгради една сграда от митове и легенди, не е никак лесно да се каже, че е направена от такива неща.

"Отишъл е в дома на Обретенов, но не се е възползвал от нелегалния канал с лодкарите на баба Тонка, по който се е изнесъл Икономов." - защо не допуснем, че в един момент се е уплашил да не го ликвидират по този канал, без шум и следа? Никой нямало да разбере... Затова категорично е отказал да търси помощ от някой от комитета. Не е единственият, комуто би хрумнала такава мисъл, Бенковски непосредствено преди въстанието забранил на друг да му вари кафето, само неговия доверен човек, защото решил, че могат да го отровят.

Но търсенето на помощ от Никола Живков от стария ТБЦК, говори, че самият Кънчев, това го подозирахме, е бил член на ТБЦК още като много млад, второ, тук вече е рискуквал Левски да научи, знаем от историята защо, освен ако не е заклевал Живков да мълчи. 

Кънчев е отишъл е да разпита баба Тонка, бързото им разкриване и арестуване е било изненада, наместил детайлите от пъзела и си тръгнал. Но си мисля дали това посещение не е задействало предателството му. Обретенов е имал свиждания от майка си и брат си всеки ден, научил е от тях, че Кънчев е в града. Така или иначе и на него имало да отмъщава за откраднатите писма, може и задача от Каравелов да е получил след Пенев да се разправи и с Ангел, който му пратил Пенев и стоял на дъното на всичко, изпълнил я дори от затвора е като съобщил на полицията. Плюс, ако са се видели с Пенев 13-15-ти февруари, това означавало, че е получил кореспонденцията на Каравелов, прочел я е и е станал опасен за неговите планове... 

"гаранти за неговото назначение на работа в Образцов чифлик са били Златев и Чорапчиев, и двамата членове на градската управа, хора с авторитет пред османската власт..." - не са знаели с какви списъци се занимава.

Но съм изумена как 20-годишен е успявал добре да скрие от Левски, другите комитаджии, големците тайната си дейност, хладнокръвно седмици наред да се владее и да мълчи, може би добре е бил инструктиран от шефовете си, а в същото време не е познавал достатъчно принципите на конспирацията и по хановете съобщавал на всеки закъде пътувал, дори ако имало шпиони наоколо... 

Редактирано Октомври 12 от Borova gora

[К.ГЕРБОВ]

[Б. Киров]

Преди 6 часа, К.ГЕРБОВ said:

Гербов, това не е от Свобода от 4 март, Кънчев се е самоубил на 5-ти март, не могат да пишат, че е покойник на 4-ти; дописката е публикувана в 39-ти брой от 11-ти март, уводната статия в този брой е датирана 9-ти март:

В този брой Каравелов е залял читателите си с противоречива и невярна информация за убийството на Стоян Пенев и самоубийството на Ангел Кънчев. Покрай такава информация е предоставил и ценна вярна информация, например, става ясно колко време е работил Пенев при него като словослагател:

Пенев е работил при Каравелов 3-4 месеца, като върнем времето назад от 15-ти февруари, постъпил е там като словослагател между 15 октомври и 15 ноември 1871-ва, Кънчев е пристигнал с набора от букви в Ловеч на 28-ми август /има писмо на Драсов за тази дата/, следователно най-вероятно той е бил гарант за Пенев в Букурещ пред Каравелов, защото комитетът в Русе е основан от него чак в началото на декември с.г.

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Но търсенето на помощ от Никола Живков от стария ТБЦК, говори, че самият Кънчев, това го подозирахме, е бил член на ТБЦК още като много млад, второ, тук вече е рискуквал Левски да научи, знаем от историята защо, освен ако не е заклевал Живков да мълчи. 

Ако си спомняте, обсъждахме това с цитиране на съответните броеве на в. Свобода, в скандала с дописката там обвиняваща Георги Живков /Джура, както го нарича Левски в писмата си/, брат на Никола Живков; Ангел Кънчев като дописник на вестника взема страната на Живков. В предния брой на вестника Живков е бил оклеветен като турски шпионин, влиза в полезрението на османската власт, и е принуден да емигрира от Русе във Влашко, като изоставя семейството си. Скандалът с дописката срещу него и контрадописката в негова защита води до спирането на вестника, поради спиране на финансирането му от страна на Димитър Ценович, Ценович очевидно е застанал в защита на Живков.

Злопаметният Каравелов никога не забравя този скандал и при всеки удобен случай атакува Ценович във вестника си след това, дори пише сатири за Ценович като рогоносец и мъж под чехъл. Не го забравя и на Общото събрание през април 1872-ра, където иска Ценович да не участва и единствено заплахата на Левски, че ако Ценович не участва и той ще си тръгне, води до избирането на Ценович в Централния комитет.

Каравелов отива в Белград през 1871-ва и стои там до есента на 1871-ва /там го заварва и Кънчев/ и си издейства заем от сръбското правителство за печатарска машина, с която машина се връща в Букурещ и подновява вестника си, този път независим от финансирането на емигрантите /но зависим от сръбския заем, естествено, пълно щастие няма/.

Никола Живков, брат на Георги Живков /един от регентите след абдикацията на Батенберг/ и Вела Благоева, си остава в Русе до втората половина на 1872-ра, където е управител на книжарницата на Хр.Г.Данов и именно Никола Живков осигурява с още двама души фалшивия пропуск-картон на Ангел Кънчев.

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Ако си спомняте, обсъждахме това с цитиране на съответните броеве на в. Свобода, в скандала с дописката там обвиняваща Георги Живков /Джура, както го нарича Левски в писмата си/, брат на Никола Живков; Ангел Кънчев като дописник на вестника взема страната на Живков. В предния брой на вестника Живков е бил оклеветен като турски шпионин, влиза в полезрението на османската власт, и е принуден да емигрира от Русе във Влашко, като изоставя семейството си. Скандалът с дописката срещу него и контрадописката в негова защита води до спирането на вестника, поради спиране на финансирането му от страна на Димитър Ценович, Ценович очевидно е застанал в защита на Живков.

Злопаметният Каравелов никога не забравя този скандал и при всеки удобен случай атакува Ценович във вестника си след това, дори пише сатири за Ценович като рогоносец и мъж под чехъл. Не го забравя и на Общото събрание през април 1872-ра, където иска Ценович да не участва и единствено заплахата на Левски, че ако Ценович не участва и той ще си тръгне, води до избирането на Ценович в Централния комитет.

Каравелов отива в Белград през 1871-ва и стои там до есента на 1871-ва /там го заварва и Кънчев/ и си издейства заем от сръбското правителство за печатарска машина, с която машина се връща в Букурещ и подновява вестника си, този път независим от финансирането на емигрантите /но зависим от сръбския заем, естествено, пълно щастие няма/.

Никола Живков, брат на Георги Живков /един от регентите след абдикацията на Батенберг/ и Вела Благоева, си остава в Русе до втората половина на 1872-ра, където е управител на книжарницата на Хр.Г.Данов и именно Никола Живков осигурява с още двама души фалшивия пропуск-картон на Ангел Кънчев.

Каравелов си е бил злопаметен и не знаел мяра в отмъщенията си, поп Кръстьо трябвало да го замести, изпратен от Левски, след което той отмъщава на попа с ужасни обвинения в предателство. Жалко, че навремето не са съдели за клевета, не им е било до това, заслужавал си е и за клеветите за Пенев, за Кънчев, а може би и за друго/и е клеветил... Задължително добавям и клеветите му към Чорапчиев, не по-различни от тези към Георги Живков, безпочвени. Чорапчиев е бил един от малкото, подали ръка на Кънчев в труден момент и не е имал интерес да го предава, напротив, очаквал е да го убеди да започне работа в Образцов чифлик, закъдето му е бил гарант пред Валията. Издаде ли го, ще стреля в собствения си крак, ще излезе, че е гарантирал за враг на Отоманската империя, знаел за незаконната му дейност, но гарантирал. По-чисто е било винаги да твърди, че нищо не е подозирал за делата на Кънчев и да не го предава никога. Просто интригите и сплетните на Каравелов са били достойни за дузина съдебни дела срещу него, в други времена не биха му се разминали.
Наистина ми се иска Левски да е бил като Кънчев, да се бе усъмнил, да бе пратил поп Кръстьо или друг уж да помага в печатницата, но и да слухти за него, да му пази гърба...
Тук трябва да спомена, че в някоя от статиите на проф. Генчев бе споменато, Икономов няма как да е убил Пенев, ако убийството се е случило на 1-ви март. От средата на февруари Икономов е бил в Гюргево при Димитър Горов, т.е. убиецът най-вероятно наистина е бил или Ради Иванов, както писал на Големия, или самия Обретенов. Икономов би убил Пенев само ако убийството се бе случило в средата на февруари, както е и в Протокола им, но знаем, че датата на този Протокол е фалшива. Вероятно се е замесил в улични боеве, те са си били известна банда, където е пострадал и са го прехвърлили отвъд Дунава да не могат да му отмъщават. За съжаление не успявам да открия изворите, които са довели проф. Генчев до тези изводи, трябва да се поровя повече, но никога не съм мислила, че ще ровя всичко около Кънчев, за да открия най-първите предатели на Левски, началото на предателството...

Редактирано Понеделник в 08:39 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

ако убийството се е случило на 1-ви март.

Напълно съм сигурен, че убийството се е случило на 1-ви март или на 29-ти февруари през нощта, за това има запис в общината, има го отразено в не един вестник и е отразено в официалните доклади на консулите и Расим паша.

Не съм срещал въпросното твърдение на проф. Генчев, че Икономов е бил при Димитър Горов от средата на февруари и не знам как е обосновано. В спомените му Обретенов твърди, че са убили Пенев "на другия ден", след като са написали протокола, ще рече на 16-ти февруари, което е откровена лъжа, поради посочените в горното ми изречение.

Тогава... остава въпросът, защо му е на Обретенов тази лъжа, той лъже, но не като барон Мюнхаузен заради самата лъжа, а винаги, за да прикрие нещо. Такава, например, е лъжата му за писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание - че го изпратил на другия ден, след като го получил за Търново по сестра си, ще рече - на 3 ноември. Тогава защо писмото е пътувало 18 дни до Търново?! Там е ясно защо крие, защото, ако признае, че въобще не е изпращал това писмо, то означава, че или е бил предател, или страхливец.

Но за какво му е било на Обретенов да лъже толкова явно в случая с убийството на Пенев? След като всеки грамотен човек може да провери в регистрите на русенската община и да прочете в библиотеката вестниците от епохата.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Напълно съм сигурен, че убийството се е случило на 1-ви март или на 29-ти февруари през нощта, за това има запис в общината, има го отразено в не един вестник и е отразено в официалните доклади на консулите и Расим паша.

Не съм срещал въпросното твърдение на проф. Генчев, че Икономов е бил при Димитър Горов от средата на февруари и не знам как е обосновано. В спомените му Обретенов твърди, че са убили Пенев "на другия ден", след като са написали протокола, ще рече на 16-ти февруари, което е откровена лъжа, поради посочените в горното ми изречение.

Тогава... остава въпросът, защо му е на Обретенов тази лъжа, той лъже, но не като барон Мюнхаузен заради самата лъжа, а винаги, за да прикрие нещо. Такава, например, е лъжата му за писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание - че го изпратил на другия ден, след като го получил за Търново по сестра си, ще рече - на 3 ноември. Тогава защо писмото е пътувало 18 дни до Търново?! Там е ясно защо крие, защото, ако признае, че въобще не е изпращал това писмо, то означава, че или е бил предател, или страхливец.

Но за какво му е било на Обретенов да лъже толкова явно в случая с убийството на Пенев? След като всеки грамотен човек може да провери в регистрите на русенската община и да прочете в библиотеката вестниците от епохата.

Проверих статията на Дора Чаушева за новооткритите документи относно самоубийството на Ангел Кънчев, всички те потвърждават датата 5-ти март. И в документите е споменат Стоян Пенев, твърдо и категорично убит на 1-ви март. Дори да е имало съмнения, изворите вече са намерени от Виктор Комбов, преведени от проф. Орлин Събев, за нас датите са ясни.

Защо би излъгал Обретенов? Имам предположение, за да не бъде допуснато, че е имал среща с Ангел Кънчев, че е бил негов човек, че са обменяли информация. Ако Пенев е убит на 16-ти февруари например, а Кънчев пристигнел в Русе на 2-3-ти март, никой не би заподозрял, че всъщност Пенев е чакал Ангел да се видят и в убийствата им има нещо общо. В онези години не са разполагали с днешните документи и лъжата на Обретенов е приета за истина. Като нас в началото са повярвали, че е предотвратено предателство за турската полиция, никой не би се досетил, че без одобрението на ВРО, на Левски, на Големия-шеф на тайната полиция, са изпълнили такава задача като комитет, защото ставало въпрос за предаване на откраднатите от Каравелов писма в ръцете на Кънчев. Никаква полиция не е била на дневен ред.

ВРО изобщо не е участвала, макар да съчинили протокол като комитет на организацията и излъгали Захари Стоянов, че имали статут на тайна полиция. Не са имали, никой не им го е дал и никакви правила и Нареди на ВРО не са спазили, когато са взели решението за тази задача. Но се ръководели от мисълта, че им я е възложил големия бос в Букурещ, вестникаря, затова претендирали, че са взели решение като комитет на ВРО. 

Предотвратили са предателство, да, вероятно и са изгорили тези писма, мисля, че никога нито Кънчев, нито Левски са ги виждали, защото Обретенов ясно написал, че са предотвратили. За мен това предотвратяване означава физическото унищожение на кореспонденцията. При тези зверства, на които е бил подложен Пенев, почти е изключено да не е проговорил къде я е скрил.

Но понеже той е бил протеже на Кънчев, наказали са и самия Ангел. Той обаче е бил име в Русе сред поборниците, останал такъв с годините, бил е герой дори когато Обретенов писал мемоарите си, затова не посмял да разкрие цялата истина и настроенията на вестникаря срещу него, заповедите, които издал. Много удобно сложил друга дата на протокола, така че да изглежда сякаш нямало връзка между Пенев и Кънчев и никой да не се досетил да рови там. Е, новите документи са факт, в тях-докладите от валията, но и докладите на чуждите консули, си пише, не е само вестник Византис, че между смъртта на Пенев, Кънчев и Христо Георгиев имало сериозна връзка. Да допълним - смъртта на Костаки Симеонов е част от тази история.

Куп панагерични статии са посвещавани през годините на Кънчев, на Обретенов и т.н., а на мен ми се иска историци и журналисти да не повтарят мантри папагалски, а да четат изворите. 

Затова и Райнов-Ведър са разпръснали читалищната банда по гаровите станции, след освобождаването й от затвора. Не е изключено да са им искали ходатайстване, за да бъдат на свобода, ложата все пак е имала влияние, и да са били наясно с целия случай. Повече никога не им позволили да се съберат и работят заедно. Останал сам в Русе, Обретенов не би могъл да заформи такова престъпление още веднъж. Но предателство, в документите пише за изтезания, заплахи в кауша, това би могъл да направи... 

Редактирано Понеделник в 18:45 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Проверих статията на Дора Чаушева за новооткритите документи относно самоубийството на Ангел Кънчев, всички те потвърждават датата 5-ти март. И в документите е споменат Стоян Пенев, твърдо и категорично убит на 1-ви март. Дори да е имало съмнения, изворите вече са намерени от Виктор Комбов, преведени от проф. Орлин Събев, за нас датите са ясни.

Защо би излъгал Обретенов? Имам предположение, за да не бъде допуснато, че е имал среща с Ангел Кънчев, че е бил негов човек, че са обменяли информация. Ако Пенев е убит на 16-ти февруари например, а Кънчев пристигнел в Русе на 2-3-ти март, никой не би заподозрял, че всъщност Пенев е чакал Ангел да се видят и в убийствата им има нещо общо. В онези години не са разполагали с днешните документи и лъжата на Обретенов е приета за истина. Като нас в началото са повярвали, че е предотвратено предателство за турската полиция, никой не би се досетил, че без одобрението на ВРО, на Левски, на Големия-шеф на тайната полиция, са изпълнили такава задача като комитет, защото ставало въпрос за предаване на откраднатите от Каравелов писма в ръцете на Кънчев. Никаква полиция не е била на дневен ред.

ВРО изобщо не е участвала, макар да съчинили протокол като комитет на организацията и излъгали Захари Стоянов, че имали статут на тайна полиция. Не са имали, никой не им го е дал и никакви правила и Нареди на ВРО не са спазили, когато са взели решението за тази задача. Но се ръководели от мисълта, че им я е възложил големия бос в Букурещ, вестникаря, затова претендирали, че са взели решение като комитет на ВРО. 

Предотвратили са предателство, да, вероятно и са изгорили тези писма, мисля, че никога нито Кънчев, нито Левски са ги виждали, защото Обретенов ясно написал, че са предотвратили. За мен това предотвратяване означава физическото унищожение на кореспонденцията. При тези зверства, на които е бил подложен Пенев, почти е изключено да не е проговорил къде я е скрил.

Но понеже той е бил протеже на Кънчев, наказали са и самия Ангел. Той обаче е бил име в Русе сред поборниците, останал такъв с годините, бил е герой дори когато Обретенов писал мемоарите си, затова не посмял да разкрие цялата истина и настроенията на вестникаря срещу него, заповедите, които издал. Много удобно сложил друга дата на протокола, така че да изглежда сякаш нямало връзка между Пенев и Кънчев и никой да не се досетил да рови там. Е, новите документи са факт, в тях-докладите от валията, но и докладите на чуждите консули, си пише, не е само вестник Византис, че между смъртта на Пенев, Кънчев и Христо Георгиев имало сериозна връзка. Да допълним - смъртта на Костаки Симеонов е част от тази история.

Куп панагерични статии са посвещавани през годините на Кънчев, на Обретенов и т.н., а на мен ми се иска историци и журналисти да не повтарят мантри папагалски, а да четат изворите. 

Затова и Райнов-Ведър са разпръснали читалищната банда по гаровите станции, след освобождаването й от затвора. Не е изключено да са им искали ходатайстване, за да бъдат на свобода, ложата все пак е имала влияние, и да са били наясно с целия случай. Повече никога не им позволили да се съберат и работят заедно. Останал сам в Русе, Обретенов не би могъл да заформи такова престъпление още веднъж. Но предателство, в документите пише за изтезания, заплахи в кауша, това би могъл да направи... 

Да, мемоарите на Обретенов са публикувани, когато всички участници в тези събития вече са били покойници. Все пак е странно, за мен, че историците и обществеността не са отбелязали пълното несъответствие между известните им и тогава документи и твърдението на Обретенов, една от причините може да е била, че са го омаловажили като изневерила памет на стария заслужил поборник Никола Обретенов.

С разделечаването на двете дати Обретенов действително е прекъснал връзката между смъртта на Пенев и тази на Кънчев, а в действителност разликата е точно един един ден от убийството на Пенев и пристигането на Кънчев в Русе, Пенев е убит на 1-ви, Кънчев влиза в Русе на 3-ти.

Още един аргумент в полза на Вашето обяснение - Топалов от Сливен съобщава на Хитов, чрез Сава Кършовски, в писмото си, че "злото се е предварило", като уточнява, че за това са му писали от русенския комитет. Както е установено, държали са всички членове на русенския комитет около 40 дни в ареста заради убийството на Пенев; ако те са били арестувани на 2-ри март, деня след убийството, датата на писмото на Топалов, 12-ти април, напълно съответства на получено от него писмо от някой от тях - 40 дни. Всъщност никой от русенския комитет не би могъл да пише за убийството на Пенев и "предвареното зло", т.е. унищожените писма на Каравелов у него, преди това - Икономов е бил във Влашко, Костаки покойник, Ради Иванов, Тома Кърджиев и Обретенов в затвора.

Аргументът на Обретенов в неговите спомени, че валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен е въздух под налягане, и преди това писах за него, 19-годишният Пенев, израснал в Русе е щял да светне като коледна елха със запалени свещи още с влизането му в Сливен, той не е познавал никой там, нито някой го е познавал и виждал, какво е щял да шпионира и от кой? Но Пенев е имал документи за Сливен, писмата откраднати от писалището на Каравелов, и това е било "злото" за Каравелов. С разкриването на тези писма събранието в Букурещ е щяло да има съвсем друг обрат.

 

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Да, мемоарите на Обретенов са публикувани, когато всички участници в тези събития вече са били покойници. Все пак е странно, за мен, че историците и обществеността не са отбелязали пълното несъответствие между известните им и тогава документи и твърдението на Обретенов, една от причините може да е била, че са го омаловажили като изневерила памет на стария заслужил поборник Никола Обретенов.

С разделечаването на двете дати Обретенов действително е прекъснал връзката между смъртта на Пенев и тази на Кънчев, а в действителност разликата е точно един един ден от убийството на Пенев и пристигането на Кънчев в Русе, Пенев е убит на 1-ви, Кънчев влиза в Русе на 3-ти.

Още един аргумент в полза на Вашето обяснение - Топалов от Сливен съобщава на Хитов, чрез Сава Кършовски, в писмото си, че "злото се е предварило", като уточнява, че за това са му писали от русенския комитет. Както е установено, държали са всички членове на русенския комитет около 40 дни в ареста заради убийството на Пенев; ако те са били арестувани на 2-ри март, деня след убийството, датата на писмото на Топалов, 12-ти април, напълно съответства на получено от него писмо от някой от тях - 40 дни. Всъщност никой от русенския комитет не би могъл да пише за убийството на Пенев и "предвареното зло", т.е. унищожените писма на Каравелов у него, преди това - Икономов е бил във Влашко, Костаки покойник, Ради Иванов, Тома Кърджиев и Обретенов в затвора.

Аргументът на Обретенов в неговите спомени, че валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен е въздух под налягане, и преди това писах за него, 19-годишният Пенев, израснал в Русе е щял да светне като коледна елха със запалени свещи още с влизането му в Сливен, той не е познавал никой там, нито някой го е познавал и виждал, какво е щял да шпионира и от кой? Но Пенев е имал документи за Сливен, писмата откраднати от писалището на Каравелов, и това е било "злото" за Каравелов. С разкриването на тези писма събранието в Букурещ е щяло да има съвсем друг обрат.

Днес, с новите документи се вижда, че валията никъде не е пращал Пенев, щеше да напише до Великия везир, че някаква негова акция се е осуетила, но нищо такова няма, изобщо не познава убития. Лъжите на Обретенов засветиха наистина. Към Вашите аргументи прибавяме и сериозни документи между валийството и Великия везир. Прочетох ги неведнъж, за да съм сигурна, че някъде нещо не пропускам.

За Обретенов е било ключово да няма връзка между убийствата на Пенев и Кънчев, затова ги е разграничил във времето, да изглеждат напълно отделни. Но... ще се повторя, от новите документи се вижда, че са едно след друго и всички наблюдатели, валия, консули, дописници отбелязват връзката между тях. Това обаче компроментира самия Обретенов, че е замесен в смъртта на Кънчев, който е герой за русенци и не само. Трябвало е да осуети злото, предателството, успял е да вземе писмата на Каравелов и да ги унищожи, наказал е крадеца, но е трябвало да накаже и този, който го е внедрил в печатницата и го подучил да открадне такива документи. Кънчев си знаел кога и как би използвал такава информация. Той също през цялото време участвал в някакви задкулисни игри, не е съвсем ясно каква е била неговата с промотирането на Пенев да души около Каравелов.

Но Обретенов за да изпълни докрай задачата и да накаже и Кънчев, е прибягнал до издаване на полицията. Да, няма данни, че е издаден, но няма и че не е, просто това са детайли от полицейската работа, които явно не са били за писмо до Великия везир, рутинни. Не като случая с лидера на ВРО, когато са искали награди. За обикновена полицейска работа нямало за какво да искат награди, освен това са се провалили, Кънчев хвърлил документите в Дунав и за тях останал само шифъра.

За съществуващо предателство обаче е писал зетят на Обретенов, Захари Стоянов, а той не би твърдял това, ако не го е чувал достатъчно пъти в къщи. Едва ли би написал публично нещо, което би предизвикало конфликт между него и Никола. Самата му книга е четена и продавана после от зет му.

Ако разкажел всичко, Обретенов щял да изложи себе си, семейството си, както и Каравелов, който имал реноме на поборник след смъртта си, също и Хитов. Може и редакторът му Арнаудов да е преценил да махне някои пасажи, имаме признанието му, че спомените са тежко редактирани.

В цялата история, само сливенци се вълнували, че злото се предварило, на тях първият пуснат от бандата се отчел, но нито дума не пратил на Левски, на Големия, че изпълнили задача от името на организацията, която Каравелов им възложил. Оставили ги в тъмнина за случилото се. За да имат интерес само сливенци и Хитов да знаят, ясно е защо. Вие много добре сте го обобщили, опити за въстание в сливенско и фалшифициране на изборите за председател. Без този фалшив председател, нямало е да мине на гласуване и новия Устав, щеше да остане в сила Наредата на Апостола...

Всъщност някъде прочетох, че не са пуснати едновременно, а през няколко седмици, Тома Кърджилов последен излязъл от кауша. Не знаем кой е бил първи, Ради Иванов или Обретенов. Вземайки предвид, че е закъснял да се организира навреме за Събранието, не е изключено да е пуснат специално, за да участва в него, а благодарният Каравелов му отворил вратите, залостени за други...

Редактирано Вторник в 08:41 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

За съществуващо предателство обаче е писал зетят на Обретенов, Захари Стоянов, а той не би твърдял това, ако не го е чувал достатъчно пъти в къщи. Едва ли би написал публично нещо, което би предизвикало конфликт между него и Никола. Самата му книга е четена и продавана после от зет му.

Един от първите, които пишат за предателство срещу Ангел Кънчев е Панайот Хитов:

Хитов пише, че е научил за смъртта на Кънчев на 12-ти март, и това, според мен е станало от вестник Свобода, който съобщава тази вест в брой от 11-ти март.

От това писмо до Данаил Попов става ясно, че Хитов е в болница и само болестта му е попречила да иде да накаже предателите, т.е. Хитов знае кои са те, но обещава, че ще им плати, когато здравето му позволи. Предполагам Хитов тук визира Златев и Чорапчиев, които вече Каравелов е посочил с пръст за предатели на Кънчев.

И нещо много интересно в писмото на Хитов до Попов, той се тревожи да не би да "се е разплел жорапа неиди". Кой точно "жорап", като Хитов е бил напълно извън организацията на ВРО, той не се е появявал въобще в българско от излизането му оттам през 1867-ма, когато байрактар му е бил Левски?

"Жорапът" на Хитов, според мен, се отнася и до неговата завера да вдига въстание в Сливенско и събирането на гласове за общото събрание в полза на Каравелов за председател, както писахме Сливенския ЧРК гласува с 1 глас представляван от Левски, а селските ЧРК в Сливенско гласуват с 10 гласа, представлявани от Котелски, брат на по-късно изпратения за трети "апостол" от Каравелов, Фердинанд.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Един от първите, които пишат за предателство срещу Ангел Кънчев е Панайот Хитов:

Хитов пише, че е научил за смъртта на Кънчев на 12-ти март, и това, според мен е станало от вестник Свобода, който съобщава тази вест в брой от 11-ти март.

От това писмо до Данаил Попов става ясно, че Хитов е в болница и само болестта му е попречила да иде да накаже предателите, т.е. Хитов знае кои са те, но обещава, че ще им плати, когато здравето му позволи. Предполагам Хитов тук визира Златев и Чорапчиев, които вече Каравелов е посочил с пръст за предатели на Кънчев.

И нещо много интересно в писмото на Хитов до Попов, той се тревожи да не би да "се е разплел жорапа неиди". Кой точно "жорап", като Хитов е бил напълно извън организацията на ВРО, той не се е появявал въобще в българско от излизането му оттам през 1867-ма, когато байрактар му е бил Левски?

"Жорапът" на Хитов, според мен, се отнася и до неговата завера да вдига въстание в Сливенско и събирането на гласове за общото събрание в полза на Каравелов за председател, както писахме Сливенския ЧРК гласува с 1 глас представляван от Левски, а селските ЧРК в Сливенско гласуват с 10 гласа, представлявани от Котелски, брат на по-късно изпратения за трети "апостол" от Каравелов, Фердинанд.

 "Обещава да мълчи, да не пише" т.е. да не изпусне случайно някоя дума, която ще издаде за всичко, което замислили с Каравелов и с други...

"защото аз му рекох да мине през този път...", а Левски му казвал при опасност да се връща навътре в българско, ама Кънчев си слушал Хитов и по този път срещнал смъртта...

Колко интересно, не възлагал големи надежди на Апостола, създал цялата ВРО, а на Кънчев, този, на когото възложили да събира имената с подписите на големците за прошението... Хитовска му работа... Чорапът да не се разплете - всичко е знаела властта...

Мисля, че последния, Тома Кърджилов е държан като заложник в кауша, за да докаже Обретенов, че изпълнява задълженията си към полицията.

Има един ключов момент, Обретенов научавал вестите от майка си и брат си в затвора всеки ден. Казали са му, че Кънчев е видян в Русе, ходил в дома му. Това е бил шансът му да накаже и него, но... ако е споменал на полицията за Ангел, тук се е сбогувал с шанса да се представя като участник в криминална банда, а убийството на Пенев като криминално сбиване, поредното в квартала на леките жени... Заради документите заловени в Кънчев, шифъра, проследяването на срещата му с драгомана, на 18-ти март вече е квалифициран в писмото на валията като "опасен руски шпионин", при тази ситуация Обретенов, ако е издал Кънчев, вече нямало как да мине за член на улична банда...

Изобщо Обретенов се оплел в лъжи в полицията като и приписал на Кънчев убийството на Пенев, защото повярвал, че Ангел наистина нямал тескере, по което да се види кога е влезнал в града. След разкритията около Ангел изобщо не му се е разминало, сам натопил и себе си, и приятелите си. При обиска на читалището също е имало за какво да отговаря. С една дума, почти сам си окачил въжето или... започнал да издава. За издаването, имахте добър аргумент по-горе.

Единственото, което не сме разплели е как толкова бързо са ги хванали, кой ги е посочил, буквално часове след като е бил намерен трупа на Пенев, без съвременните детективски средства, четиримата вече са били в кауша. Какво ги е издало или кой?

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Единственото, което не сме разплели е как толкова бързо са ги хванали, кой ги е посочил, буквално часове след като е бил намерен трупа на Пенев, без съвременните детективски средства, четиримата вече са били в кауша. Какво ги е издало или кой?

Аз и преди писах кой ги е издал, според мен: единственият, който не е бил задържан от комитета /като не броим избягалия Икономов/, и единственият, който не е участвал в убийството, също така единственият от комитета, който се е споминал ден след смъртта на Кънчев и 6 дни след смъртта на Пенев. 

Костаки Симеонов.

Какви са били неговите мотиви да ги издаде, можем да гадаем, но, според мен, той не е бил съгласен да убиват Пенев.

Този човек сякаш е погребан от историографията, никой нищо не е писал за него, а той е ключова фигура в тази драма с три поредни смърти в Русе на млади хора.

Ден след смъртта на Кънчев, на 7 март умира "внезапно" и самият Костаки и над неговото име се спуска пълно мълчание.

 

 

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

При обиска на читалището също е имало за какво да отговаря. С една дума, почти сам си окачил въжето или... започнал да издава. За издаването, имахте добър аргумент по-горе.

При обиска на читалището са намерили и протокола, в който самите те са вписали, че ще убият Стоян Пенев. Това е равносилно на самопризнание и то в писмен вид.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

При обиска на читалището са намерили и протокола, в който самите те са вписали, че ще убият Стоян Пенев. Това е равносилно на самопризнание и то в писмен вид.

Излиза, че според Обретенов, ние трябва да вярваме, турската полиция ги е пуснала за честните им очи четиридесет дни след като са намерили присменото им самопризнание? Може, но при определени условия, а тези условия няма какви други да са, освен свързани с предателство... 

Колко далече стигнахме, а бяхме в Ловеч когато започнахме да търсим най-първия предател... Ето отговорът, защо първо е издаден Драсов, а не Марин, с когото Обретенов е бил в къщата на Каравелов. Защото издаването е започнало в кауша, до този момент от кореспонденцията е знаел името на Драсов, който въртял комитета в столицата на Левски.

За мен има още един тежък въпрос, как са се съгласили да изпълнят такава поръчка, как са повярвали на Каравелов за кражбата на писмата, да накажат свой приятел по толкова жесток начин? Как са били способни на описаното във Византис? Единственото ми обяснение е, че не е било за първи път, че и друг път са участвали в някакви улични боеве, отмъщения, иначе нормален човек не би направил каквото са направили те...

Костаки най-вероятно е трябвало да покани и да заведе Пенев в квартала с леките жени, където пишат, че е бил изхвърлен трупът му, но ужасните мъчения и краят на приятеля му, усещането, че е бил използван следва да са довели до издаването на четиримата. В един от Протоколите е записано, че са имали посредник т.е. Пенев се е пазил две-три седмици от тях, някой им е помогнал спешно да го хванат на пусто място, защото Кънчев идвал и трябвало да предотвратят размяната на кореспонденцията на Каравелов между тях.

 

[Б. Киров]

Преди 26 минути, Borova gora said:

Костаки най-вероятно е трябвало да покани и да заведе Пенев в квартала с леките жени, където пишат, че е бил изхвърлен трупът му, но ужасните мъчения и краят на приятеля му, усещането, че е бил използван следва да са довели до издаването на четиримата. В един от Протоколите е записано, че са имали посредник т.е. Пенев се е пазил две-три седмици от тях, някой им е помогнал спешно да го хванат на пусто място, защото Кънчев идвал и трябвало да предотвратят размяната на кореспонденцията на Каравелов между тях.

Възможно е Костаки да е завел Пенев в квартала с леките жени, но, според мен е малко вероятно. Според мен, той е бил против това убийство още когато са писали протокола с решението да го убият, защото инициалите му там липсват, подписали са го четирима, а с него в комитета са били петима. Освен това, според мен, този протокол е бил или написан отново впоследствие, или датата е била подправена от Обретенов. Ако презумпцията е, че Костаки ги е издал като убийци на Пенев, а от всичко изброено в предишния ми пост следва да е бил той, това автоматично означава, че полицията е открила протокола с решението им да убият Пенев; Костаки е бил член на комитета, Обретенов го потвърждава, и като член на комитета е знаел къде крият всичко в читалището, щом след това го е узнал и Захари, като новоприет член.

Да, кръгът се затваря, предателството е започнало от убийството на Пенев, което е било заповядано от Каравелов.

Как са могли да го направят такова зверство, четете "Бесове" на Достоевски, там е разкрито отвътре в главите на хората, как се достига до това, също и Расколников в "Престъпление и наказание", но в случая на Обретенов не е имало Наказание. Той е бил класиран от историографията като Герой, редом с Каравелов, подбудителя.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Възможно е Костаки да е завел Пенев в квартала с леките жени, но, според мен е малко вероятно. Според мен, той е бил против това убийство още когато са писали протокола с решението да го убият, защото инициалите му там липсват, подписали са го четирима, а с него в комитета са били петима. Освен това, според мен, този протокол е бил или написан отново впоследствие, или датата е била подправена от Обретенов. Ако презумпцията е, че Костаки ги е издал като убийци на Пенев, а от всичко изброено в предишния ми пост следва да е бил той, това автоматично означава, че полицията е открила протокола с решението им да убият Пенев; Костаки е бил член на комитета, Обретенов го потвърждава, и като член на комитета е знаел къде крият всичко в читалището, щом след това го е узнал и Захари, като новоприет член.

Да, кръгът се затваря, предателството е започнало от убийството на Пенев, което е било заповядано от Каравелов.

Как са могли да го направят такова зверство, четете "Бесове" на Достоевски, там е разкрито отвътре в главите на хората, как се достига до това, също и Расколников в "Престъпление и наказание", но в случая на Обретенов не е имало Наказание. Той е бил класиран от историографията като Герой, редом с Каравелов, подбудителя.

Иска ми се да обобщим:

"Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня," - така твърди Захари за Стоян Пенев. Според мен обаче Пенев не би могъл да бъде на разходка, да има планове за връщане в Букурещ, може би в друг град... 

Костаки не е бил сред учредителите на комитета,  може да са го приели с цел да изкаже всички тайни за Пенев. По спомени,  в един от протоколите се споменаваше за информация от посредник. 

"Ето решението на заседанието, в което е решено да се убие Стоян Пенев:

Февруарий 15, 1872.

1-о. Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К." - няма и ред за предателство, а за подло поведение т.е. не е опасността донос в полицията, а предаването на писмата на Кънчев. В опасност народното дело - ето как им е представил Каравелов задачата и ги е мотивирал с убийство да прикрият шашмите му с Хитов... 

"След дълги изпитвания в Русчук той открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр. Тия съставили частен комитет и първо заседание станало в къщата на баба Тонка Обретенова. Това се случило през 1870 година." - Годината изобщо не е точна, Захари греши, още едно доказателство, че не трябва да му се вярва за всичко, но... интересно е съобщението, че Кънчев информирал комитета за своята тежка мисия, за коя мисия, събирането на подписи, използвайки ресурса на организацията на Левски?

"И понеже имената на тия момчета А. Кънчев имал записани на книга, което писмо при всичко, че никой не можел да разбира, но като се боял с мъки да го не принудят да изкаже истината, той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора." - тук съм ОК, точно за списък с имена става въпрос, какъвто Левски никога не е разрешавал по конспиративни причини да се създава, а никой не можел да разбира, защото било шифровано... Можем да си представим колко приказки е чул по въпроса Захари от Обретенов по тази тема, въпросът е, че е безполезен, защото не е можел да даде какво е чул през пролетта на 1872г., после всичко се е смесило в спомените му, а на нас само най-първата информация би ни свършила работа.

„Бай Колйо, на 29. IX. аз пристигнах в Ловеч, видях се с няколко души: но с оногова още не съм срещнал, за когото знаеш че дойдох, защото го няма тук#. Тия дни го чакам да дойде Каквото свърша, ще ти явя. Ако е дошло някое писмо за мене в Русе, проводи ми го на тоя адрес:

Danail Poppov in Turno-Magorele за Ангел Кънчев.

Поздрави нашите башибозуци## в Табор, Лайпциг, Мюнхен и Прага и им кажи да ми пишат на същия адрес: но недей им казва определено в кой град съм. Поздрави Тома, Радя, Ганча и пр.

Твой А. Кънчев.“

(# Левски)

(## Българи, ученици в поименованите градове.)"

Да, не е искал да бъде обикновен член на някой комитет, русенски, тревненски, за да върши комитетска работа, да бъде полезен. Право при лидера с претенции да му бъде заместник на цялата организация, ей така, без никакъв опит, без никаква сигурност, че ще се справи, че не си играе с живота на 7 милиона българи... "но недей им казва определено в кой град съм" - значи Обретенов е знаел в кой град е, в Ловеч, научил е всичко за столицата на Апостола и първо това е издал, Драсов и сие...

"Любен Каравелов цели четири години е проповядвал със своя вестник балканска федерация между българи, сърби, румъни, па даже и гърци. А към руското могущество ни той, ни Левски, ни пък друг наш патриот е апелирал. „Защо ни е нам Русия, когато и в нея бият така също, както и в Турция?“ — говореше той постоянно." - Колко двуличен е бил, колко манипулативен... Защото в същото време е получавал пари от азиатския департамент и изпълнявал нарежданията му, статиите на проф. Иван Стоянов са достатъчни... Колко е трябвало да се пази Левски от тариката, който с дар слово баламосвал всички.

Редактирано Сряда в 08:14 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Костаки не е бил сред учредителите на комитета,  може да са го приели с цел да изкаже всички тайни за Пенев. По спомени,  в един от протоколите се споменаваше за информация от посредник. 

Костаки Симеонов е бил един от петимата членове на комитета, това го твърдя не само аз, а и в сайта на русенския исторически музей, където са запознати с документите:

"По всяка вероятност Русенският революционен комитет фактически е съществувал още през есента, замислен в читалище „Зора“, но първото му протоколирано заседание е от 10 декември 1871 г. Учредителите на комитета – Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, извършват този акт в къщата на Баба Тонка Обретенова. Комитетът е основан сравнително късно. В Русе – вилаетски център, с многоброен гарнизон, полиция и добре изградена шпионска мрежа – е трудно и опасно да се сложи началото на една такава организация. По-късно са включени Георги Икономов, Костаки Симеонов. Един месец след основаването на комитета, на Ангел Кънчев били предадени 1000 гроша от събрани суми, за което по-късно получили разписки."

https://rousse.info/рим-русе-припомня-основаването-на-рус/

Сумата предадена на Ангел е фиксирана 11 януари 1872, когато вече комитетът е бил в петчленния си състав, посочен тук: Никола Обретенов,Тома Кърджиев, Ради Димитров /тези са "основателите" през декември 1871/ и новоприетите Георги Икономов и Костаки Симеонов.

Следователно комитетът в петчленният му състав, включително Костаки Симеонов, трябва да е вземал решението за убийството на Стоян Пенев. И това трябва да е станало с неговото пристигане, а то е фиксирано 15-ти февруари 1872-ва; тескерето на Ангел Кънчев за излизане от Русе е заверено на 13-ти февруари 1872-ра, повече заверено тескере за влизане или излизане в Русе Кънчев няма, последната му заверка преди да влезе за последен път в Русе е била на 29-ти февруари 1872-ра в Габрово.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Костаки Симеонов е бил един от петимата членове на комитета, това го твърдя не само аз, а и в сайта на русенския исторически музей, където са запознати с документите:

"По всяка вероятност Русенският революционен комитет фактически е съществувал още през есента, замислен в читалище „Зора“, но първото му протоколирано заседание е от 10 декември 1871 г. Учредителите на комитета – Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, извършват този акт в къщата на Баба Тонка Обретенова. Комитетът е основан сравнително късно. В Русе – вилаетски център, с многоброен гарнизон, полиция и добре изградена шпионска мрежа – е трудно и опасно да се сложи началото на една такава организация. По-късно са включени Георги Икономов, Костаки Симеонов. Един месец след основаването на комитета, на Ангел Кънчев били предадени 1000 гроша от събрани суми, за което по-късно получили разписки."

https://rousse.info/рим-русе-припомня-основаването-на-рус/

Сумата предадена на Ангел е фиксирана 11 януари 1872, когато вече комитетът е бил в петчленния си състав, посочен тук: Никола Обретенов,Тома Кърджиев, Ради Димитров /тези са "основателите" през декември 1871/ и новоприетите Георги Икономов и Костаки Симеонов.

Следователно комитетът в петчленният му състав, включително Костаки Симеонов, трябва да е вземал решението за убийството на Стоян Пенев. И това трябва да е станало с неговото пристигане, а то е фиксирано 15-ти февруари 1872-ва; тескерето на Ангел Кънчев за излизане от Русе е заверено на 13-ти февруари 1872-ра, повече заверено тескере за влизане или излизане в Русе Кънчев няма, последната му заверка преди да влезе за последен път в Русе е била на 29-ти февруари 1872-ра в Габрово.

Съгласна съм, че Костаки е бил член на комитета от по-рано. Това което имам като идея е, че той може да е присъствал на събранието, взело решение за убийството, но да е отказал да подпише протокола и да се е опитвал да убеди другите да не го правят. Да, той е основният заподозрян за издаването на четиримата и бързо-бързо си е отишъл след тях, видях датата 3-ти март, ако е вярна, това е денят, в който в Русе пристигнал Кънчев. Излиза, че са направили всичко възможно Кънчев да не срещне нито Пенев, нито Костаки, който би му разказал всичко. 

Относно зловещото убийство, освен че са били способни на такова, знаели са, че въжето е около вратовете им ако ги хванат, затова оставам със съмнението, че нещо им е обещано или платено, за да се съгласят да го направят изобщо. Веднага след това са приключили и с Костаки, отрова например, защото е останало съвсем безшумно и без внимание от вестници, писма и т.н. Изглеждало е като почти естествена смърт. Имали са отрови, за тях Захари пише, че са били в мазето на къщата на баба Тонка. Защо са се зареждали с отрови и интересно, какво ли им е хрумвало, за да го правят, не са били заплашени от никого в този период, не знаем и колко пъти са ги използвали преди и след началото на март. Да, затварят ги в кауша, но е имало достатъчно авери на свобода, включително братът на Никола, които биха отмъстили на Костаки.

На практика на 15-ти февруари 1872-ва правят протокол за смъртта на Пенев и на 1-ви март успяват да го убият. 

Пенев и Кънчев се разминали с два дни през февруари, но Пенев не се върнал в Букурещ, останал да го чака в Русе и Ангел скоростно се запътил към града. Между смъртта им наистина има връзка, колкото и Обретенов да се опитвал да скрие това зад фалшиви дати и думи...

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Съгласна съм, че Костаки е бил член на комитета от по-рано. Това което имам като идея е, че той може да е присъствал на събранието, взело решение за убийството, но да е отказал да подпише протокола и да се е опитвал да убеди другите да не го правят.

Обретенов посочва точната дата, когато Костаки Симеонов е приет за редовен член на комитета - 13-ти декември 1871-ва.

тоест 3 дни след учредителното им събрание на 10-ти декември. Костаки е бил приет преди Икономов, той е бил доверено лице от вътрешния им кръг. неговият прием няма нищо общо с Пенев, който по това време е работел при Каравелов и не е крадял още никакви писма; Костаки е приет като четвъртия редовен член, петият е бил Георги Икономов, няколко дни по-късно.

Всеки от тях се е криел отначало зад инициалите на името, но от един момент натам са започнали да се подписват в протоколите скрити зад числа, съответно:

Обретенов - 54

Ради Иванов - 80

Тома Кърджиев - 104

Георги Икономов - 91.

Единствено за Костаки Симеонов, Обретенов не е посочил число, заместващо името и инициалите му. Защо?...

Протоколът, с който комитета им е взел решение за убийството на Стоян Пенев, датиран от 15-ти февруари 1872-ра, е подписан от всички без Костаки Симеонов:

В този протокол Обретенов /54/ е подписал Ради Иванов /80/, другите два подписа под решението им са на Икономов /91/ и Тома Кърджиев /104/

Подпис на Костаки Симеонов липсва! Ако Костаки, петият член на комитета им и доверено лице на Обретенов, за да го покани за редовен член 3 дни след основаването на комитета да се присъедини, е отсъствал по някакви причини, можел е да упълномощи някой друг от негово име да сложи подпис под решението, какъвто е случая с Ради Иванов, той е подписан от Никола Обретенов.

Но подписът на Костаки го няма. За мен това недвусмислено означава само едно - Костаки Симеонов е бил против това убийство.

Всъщност, така както Обретенов описва ареста им на следния ден, "свидетелят", чието име той не е назовал, е бил Костаки, защото полицията идва да ги арестува в читалището, а не някъде другаде; единствено Костаки, петият член на комитета им, е бил наясно, че могат да бъдат намерени заедно в читалището, той също така е бил запознат къде и какво крият те в читалището, а както е записано в документите за ареста им, били са извършени и обиски.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Обретенов посочва точната дата, когато Костаки Симеонов е приет за редовен член на комитета - 13-ти декември 1871-ва.

тоест 3 дни след учредителното им събрание на 10-ти декември. Костаки е бил приет преди Икономов, той е бил доверено лице от вътрешния им кръг. неговият прием няма нищо общо с Пенев, който по това време е работел при Каравелов и не е крадял още никакви писма; Костаки е приет като четвъртия редовен член, петият е бил Георги Икономов, няколко дни по-късно.

Всеки от тях се е криел отначало зад инициалите на името, но от един момент натам са започнали да се подписват в протоколите скрити зад числа, съответно:

Обретенов - 54

Ради Иванов - 80

Тома Кърджиев - 104

Георги Икономов - 91.

Единствено за Костаки Симеонов, Обретенов не е посочил число, заместващо името и инициалите му. Защо?...

Протоколът, с който комитета им е взел решение за убийството на Стоян Пенев, датиран от 15-ти февруари 1872-ра, е подписан от всички без Костаки Симеонов:

В този протокол Обретенов /54/ е подписал Ради Иванов /80/, другите два подписа под решението им са на Икономов /91/ и Тома Кърджиев /104/

Подпис на Костаки Симеонов липсва! Ако Костаки, петият член на комитета им и доверено лице на Обретенов, за да го покани за редовен член 3 дни след основаването на комитета да се присъедини, е отсъствал по някакви причини, можел е да упълномощи някой друг от негово име да сложи подпис под решението, какъвто е случая с Ради Иванов, той е подписан от Никола Обретенов.

Но подписът на Костаки го няма. За мен това недвусмислено означава само едно - Костаки Симеонов е бил против това убийство.

Всъщност, така както Обретенов описва ареста им на следния ден, "свидетелят", чието име той не е назовал, е бил Костаки, защото полицията идва да ги арестува в читалището, а не някъде другаде; единствено Костаки, петият член на комитета им, е бил наясно, че могат да бъдат намерени заедно в читалището, той също така е бил запознат къде и какво крият те в читалището, а както е записано в документите за ареста им, били са извършени и обиски.

Странно е, на някои са ползвали за инициали фамилиите, на други първите имена. Никаква подредба и логика. Полу-протоколи на ТБЦК, полу-протоколи на ВРО. Твърдение, че от август до 11-ти януари Ангел не е стъпвал в Русе. Това е лъжа, от изворите, а днес и от тескерето му знаем, че на 22-ри декември е бил в града, когато не успява да премине Дунава заради карантината. Изводът е, че Кънчев не всеки път когато е бил в Русе е намирал за необходимо да срещал Обретенов, по-скоро е срещал регнаем със сигурност,улярно драгомана да докладва какъв е прогреса му със списъка.
За лъжата, свързана с валията, вече имаме доказателство, че е лъжа, докладите на валията до Великия везир. Не е познавал и никъде не е пращал Пенев, най-малко пък би повярвал, че Пенев ставал за шпионин в непознат град, където да търси какво? Няма и намек в доклада му, че е бил техен човек или че е бил по следите на нещо си...
Мотивът им за убийството, смайващо със своята жестокост: "веднага съобразихме, че е шпионин...", то за такова съображение колко невинни трябва да убият и то по толкова зловещ начин... Всякак извъртал думите Обретенов, за да скрие истината, че убийството е било поръчково, иначе ако само по съображения се убиваха хора...
Коланите на Кърджиев най-вероятно са оставени нарочно, за да заблудят следствието. Не намерили доказателства срещу тях, а свидетелят се поминал, та ги освободили... точно преди Събранието в Букурещ. Кой би им повярвал, дори консулите пишат, че са изтезавани. "Някой казал..." - категорично са знаели, че не е дошла случайно полицията при тях, направили са им и очна ставка със свидетеля, който не издържал на погледите и изтърсил, че не били четири, а било 4 часа по турски, но как това би заблудило полицията? Защо не е написал името на този свидетел? За да не бъде разкрито убийството на Костаки? Очи в очи е бил с него и не споменал в книгата си кой е...