Народе???? или Кой предаде Левски?

[Warlord]

А кои точно са тези нови документи, които са променили схващанията?

[Б. Киров]

On 27.12.2025 г. at 19:31, Warlord said:

А кои точно са тези нови документи, които са променили схващанията?

Всички тези документи сме ги анализирали в темата:

1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища

2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград.

Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите.

3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово

Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград

5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово

Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин.

Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

 

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Всички тези документи сме ги анализирали в темата:

1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища

2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград.

Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите.

3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина

Търново, 28 декември 1872 г.

Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново

Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета.

[Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан.

________________

ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев.

4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово

Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград

5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово

Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин.

Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо...

Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи...

Levski.pdf

Редактирано Декември 30, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 30.12.2025 г. at 12:49, Borova gora said:

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо...

Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи...

Levski.pdf 641.13 kB · 2 изтегляния

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние

Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство:

1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч

Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят:

1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ
"Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя...
1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България...
1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа.
1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

Редактирано Декември 31, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

On 31.12.2025 г. at 18:26, Borova gora said:

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние

Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство:

1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч

Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят:

1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ
"Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя...
1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България...
1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа.
1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

За много години на всички, които четат в темата

Така и така събрахме всичко тук, да включа и последните анализи:

1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ - дори Геров е имал доказателства, че не е хрумване на Димитър от Дяково, а по поръчка или най-малко с благословията на Каравелов. И да не бъдем наивни, както вече писахме, друга е била целта на обира, не парите... 
1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци. - Къде е споразумението? Какво споразумение е търсил? С кого в онзи момент точно? Е, ние знаем, че е бягал презглава от Апостола, да не се срещнат очи в очи в Букурещ, ама е интересно как вестникарят всякакви легенди разправял за себе си, за да излезе сух от водата, та са му и повярвали...
В присъдата на Апостола не е отбелязано, че е стрелял и ранил заптие при залавянето, на кой кога е било простено да нарани човек на властта и да не бъде наказан? Но целта на витиеватите изрази на Хаджипенчович е била да скрие, че им е било наредено за комитска дейност да го осъдят на смърт.
1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти;" - тук вероятно става въпрос за намерения архив в дома на Величка Хашнова, използвала е момента, да си признае, че са го открили или се е разчуло от самата власт, имаме потвърждение, че има заловен архив. Но архивът на самия Левски оцелял в самара на коня на Никола Цвятков.
1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Редактирано Януари 2 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Borova gora said:

1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

[Borova gora]

On 2.01.2026 г. at 19:37, Б. Киров said:

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

Не трябва да бъде пропусната тази статия, напоследък и вестниците се отказват от патетиката и преповтаряне на стари рефрени когато пишат за Възраждането:

https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22014566

Има доста истински моменти, особено как най-богатият български журналист през онова време, получаващ от три места добра издръжка, не давал и грош за хъшовете...

[Б. Киров]

On 2.01.2026 г. at 19:37, Б. Киров said:

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия...

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов:

https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/

Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му.

Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

[Borova gora]

Преди 19 часа, Б. Киров said:

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов:

https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/

Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му.

Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия.

Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия.

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко.

Преди 23 часа, Borova gora said:

Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин.

Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

[Borova gora]

On 5.01.2026 г. at 18:42, Б. Киров said:

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко.

Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин.

Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

https://www.168chasa.bg/article/1736579

Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса:

"Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

[Borova gora]

Преди 13 часа, Borova gora said:

https://www.168chasa.bg/article/1736579

Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса:

"Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

В денят на неговото обесване, един от ценните подкасти, посветени на Апостола:

 

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

Вутьо Ветов също трябва да е бил освободен по това време от Диарбекир; за Латинеца има пряк свидетел, записан от Параскев Стоянов и това е Димо Драсов, от чиято къща са влезли тримата - Левски, Латинеца и Ветов - в къщата на Халача. Драсов е очевидец и незнайно защо игнориран като такъв, но той е най-достоверният източник, че Латинеца е третия участник в обира.

[Borova gora]

On 18.02.2026 г. at 6:27, Borova gora said:

 

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

 

 

[Borova gora]

On 7.03.2026 г. at 18:54, Borova gora said:

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

 

 

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде солжена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ФИЛИП ТОТЮ, МИСИЯТА

Тази тема е сериозно пренебрегвана от българската историография, оставена неизяснена, пропускана, но тя е ключова за българското Възраждане и за разбирането как се стига до предателството на самата ВРО и на Васил Левски.  

Темата за Мисията документално в историческите извори започва от едно писмо на Апостола, в което се споменава за "подписи от всичко българско", изисквани от Филип Тотю, който в този период се е намирал в Одеса, за да бъдат тези подписи част от молба до Негово Високо Императорско величество:

април, 1871г., България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса:

"В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната.“

Писмото на Филип Тотю липсва в българските архиви, но в писмото-отговор на Левски, е написано искането и за целта на подписите: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция.

Преди да  поиска помощта на Дякона, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи каква и колко голяма е организацията му в българско, успял ли е или се е провалил:

20 февруари, 1871 – Ф. Тотю, Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си; към къде Лъвский повече действува.“

Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското.

Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски.

Мисията с подписите на прошение до руския Император идва от Одеса, където Филип Тотю е в близък контакт с Одеското настоятелство. Председател на настоятелството е Николай Тошков, българин, живеещ и работеш там.

Съгласно запазеното писмо на Левски, Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до него с искане да бъдат събрани такива подписи, които после той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора. Това  е отбелязано и от Димитър Тодоров Страшимиров, български историк.

За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, Никола Тошков трябва да е потърсил гаранция, че делегацията ще достигне до Императора , от Иван Кишелски, Иван Кишелски, полковник от руската армия от български произход, назначен в Одеската гарнизон, нещатен член на Азиатския департамент на Министерството на външните работи и почетен член на Одеското настоятелство. Достъпът до Императора е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми.

Но за да има обещание в писмото, че са за Негово Високо Императорско величество, въпросните подписи, искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса, следва да са били по инициатива на руското военно командване. Подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, щяло е да има документ, че българите ги викат на помощ. Такова прошение, придружено с въстание би им дало зелена светлина една 300-хилядна армия да премине Дунава. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без стойност.

Кой е бил Левски в онзи момент и защо са прибягнали до него? Светослав Миларов, един от критично разглежданите поборници, нарича Апостола „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе.

От 1870г. вече е бил „генерал без армия“, имал е ВРО. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните желания и амбиции.

Левски им е бил необходим веднъж, за да осигури подписите от цяло българско, а не от два-три града и втори път, за да вдигне въстание. Ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до неговата ВРО. Но нямало от кого другиго да поискат съдействие, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя народа за освобождение.

Въстание без мрежата на ВРО и съгласието на нейния лидер Левски, практически е било невъзможно да се организира и осъществи, Дяконът е бил ключ към такова въстание. Доказва го неуспешния опит на Филип Тотю да организира нещо подобно на въстание в Силистренско и неуспеха му сам да внесе руските пушки от Одеса, защото Левски решава, че за това не е настъпил нужния момент. На тях им е била необходима неговата мрежа от комитети, която през 1876-та използват и апостолите от Гюргевските заседания. Без тази вече изградена и разгърната комитетска мрежа, Априлското въстание нямаше да бъде това, което е било. Предната година опитът за въстание без комитетската мрежа на Левски е Старозагорското и то се проваля напълно.

Защо Васил Левски не е приел да изпълни това искане? Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от него, което да донесе независимост на българския народ. То би означавало Княжество, васална държава, каквато имаме след Априлското през 1876-та. Но през 1876г. въстанието осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

 „Да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора.“ Тук следва да бъде изяснено защо някой друг от емигрантите във Влашко не би бил полезен за осъществяване на плана.

Христо Георгиев е имал руско поданство, Каравелов-сръбско, но и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не било възможно да поднесе прошение с подписи от българско. Редно било да е българин с български паспорт, за да има смисъл цялата идея. Петдесетина български нотабили във Влашко също не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в Белград в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и българските нотабили те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово.

Той самият изпратил писмо до Иван Кишелски в Одеса, за да проучи по подробно въпроса. Отговорът на Кишелски както знаем, е бил отворен от Анастас Попхинов, куриерът в Плевен и брат на Данаил Попов. Защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Много е вероятно това писмо да е било очаквано и за него да е коментирал и самият Данаил Попов. /Датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран./

Тук трябва да отбележим, че по това време българските емигранти очаквали и помощ от Сърбия. Филип Тотю се отнасял скептично към сръбската помощ и го е написал в писмо до Данаил Попов още в началото на април 1871: В това негово писмо до Кършовски и Попов, Тотю им заявява, че в писмото му до Дякона има такава тайна, от която може да извлече голяма полза. Голямата тайна е подписите под прошението.

Но за разлика от Любен Каравелов и Панайот Хитов, Одеските българи, включително Тошков и Кишелски, както се вижда от писмата на Филип Тотю, изразявали подчертано скептично и негативно отношение към сръбското правителство. Нещо повече, Филип Тотю в първия си отговор към Левски от началото на февруари 1871, съветва Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било "млади", било "стари", само в този случай щял да му разкрие тайната за прошението до руския император. Значи за хората от Настоятелството, където работата се е движела от Тошков и Кишелски, е било важно да запазят в тайна руския план от букурещките емигранти, активно търсещи контакти със Сърбия по същото време. Тотю ги слага всичките в категорията "вагабонти" и ги оплюва като властолюбци и сребролюбци, като заклева Левски да не общува с тях. 

20 юни, 1871– Може би като ехо от кореспонденцията с Тотю, Левски пише от Българско до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." 

В писмо от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година, водачът на ВРО .

Филип Тотю не убедил Левски да се заеме с мисията за събиране на подписи, с което на практика самата ВРО е трябвало да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който ще подпише такова прошение, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание в българско. Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Панайот Хитов, те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили.

Думите на Левски не повлияли на Кишелски, Тошков, Тотю, те били далече от разбирането за независимост на Дякона. Той получил незаслужено обидно писмо от тях, които винаги стояли на завет, но искали от другите да жертват живота си.

1871 юни 20, или преди 20, Тракия. - Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски. препис.

Случаят с мисията прави разбираемо и писмото на Плоешките българи, които викали само него,  Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски но… без председателите на местните комитети, за да се разберат. Тяхното писмо нямаме, имаме неговия отговор. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да смятал за редно да им води главните от комитетите като на събрание.

След отказа на Левски прибягват до Добродетелната дружина и до Каравелов за съдействие, иначе ако разчитали да изпратят някой, който да започне от нулата, щели да чакат с години. Този някой би обикалял от град на град, от големец при големец, обясняващ мисията си, но колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време, години, би събирал подписи? Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, или да не му повярват изобщо, или да го затворят в кауша…

Добродетелната дружина и нейният лидер Христо Георгиев не са имали база в българско, на която да разчитат, за да бъде изпълнена задачата. По същото време Каравелов е бил зависим от две външни сили. Азиатският департамент го е числял на щат, за това написа проф. Иван Стоянов в „Любен Каравелов, нови щрихи от живота и дейността му“, 2008г., и му е плащал редовно, а граф Игнатиев го е закрилял през целия период на "революционната" му кариера като негово лично протеже. Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. В електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк: https://z-lib.id/

В същата година Сръбското правителство му отпуска заем за печатарска машина на стойност милион днешни евро, плащат му и месечна заплата, колкото на Д Общи.

Да се съобразява с интересите и на двете страни се оказало по силите на вестникаря. Това останало непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ.

Той е един от тези, които се захванали с изпълнението на поръчката. Поискано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски да го убеждава.

В тези дни някой се е сетил за талантлив заместник на Левски, буден, интелигентен. По-заобиколен се оказал пътят му към заветните подписи, но той го следвал.

През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, така разказва в мемоарите му Михаил Греков.

Каравелов внедрил „това момче“ с неговата тайна мисия във ВРО зад гърба на Апостола. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. След смъртта му, издава категорично колко много е знаел за мисията като в своя вестник „Свобода“, точно той споменава нещо, което го няма нито във вестник „Византис“, нито във вестник „Дунав“, нито в друго печатно издание от онзи период. Съобщава за шифър с букви и цифри.

Редактирано Март 11 от Borova gora

[Borova gora]

On 11.03.2026 г. at 10:54, Borova gora said:

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде сложена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ФИЛИП ТОТЮ, МИСИЯТА

 

ГЛАВА ВТОРА:

СТОЯН ПЕНЕВ, ТЪМНАТА СЯНКА

"Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът.
Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят." – Записки по българските въстания, Захари Стоянов. Захари Стоянов е шурей на Никола Обретенов, женен е за сестра му.

Стоян Пенев е бил словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Съгласно Спомените на Никола Обретенов, пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето.

Ето решението на заседанието, в което е решено да се убие Стоян Пенев:

„Февруарий 15, 1872.

1-о. Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К.

2-о. По необходима нужда дозволява се за секи[13], и за изпреварвание на сяко зло, да се разнесат от касата около 500 гроша.“

„Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К." - няма и ред за предателство, а за подло поведение т.е. не е опасността донос в полицията, а предаването на писмата на Кънчев.

“Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук” из Записки по българските въстания - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. 

От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата.

От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач.

Захари написал, че Русенският комитет направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Комитетът в Русе е основан сравнително късно, декември 1871г. В Русе – вилаетски център, с многоброен гарнизон, полиция и добре изградена шпионска мрежа – е било трудно и опасно да се сложи началото на една такава организация. 

Единият мотив за убийството, смайващо и днес със своята жестокост, е "веднага съобразихме, че е шпионин...", за такова съображение колко невинни трябвало да убият и то по толкова зловещ начин... Всякак извъртал думите Обретенов, за да скрие истината, че убийството е било поръчково, иначе ако само по съображения се убиваха хора...

Освен всичко друго, никакви доказателства няма представени, че Пенев е бил шпионин. Набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Истината е, че всички турски шпиони са си живеели спокойно и никой не е тръгнал да ги убива само защото са шпиони. Другият мотив за убийството на Пенев - мотив предателство, също не издържа проверката на историческите извори. Четиримата от читалището са предотвратили предателство /израз от техния Протокол/, но не става въпрос за издаване на турската власт. Ако е бил предател, за две седмици от 15-ти февруари до 1-ви март да е предал цял град. Но никой не е арестуван, ни съзаклатници, ни обикновени хора. Няма данни за арести. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи от русенския комитет" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. Полъгали са го, че ще го водят по "курварлък", така пише вестник „Дунав“. Значи Пенев е бил напълно безгрижен, след като е тръгнал с тях в квартал с леки жени, нямал е страх от тях. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква информация от него. От предателство са се страхували, но… този, на който Стоян е щял да ги предаде е бил „свой“, Ангел Кънчев.

Захари Стоянов също твърди, че Русенският комитет е имал функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели, което не е потвърдено от никакви други източници, отнасящи се до ВРО. Със сигурност не назначена от Левски или от Христо Иванов-Големия тайна полиция в Русчук. Никой никъде не ги е одобрил за тайна полиция и не е споменал това нито в годините преди освобождението, нито в писани спомени по-късно. Никакви правила и Нареди на ВРО не са спазили, когато са взели решението за тази задача, нито са потърсили съгласуване с някого.

Захари отбелязма, че на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. От кого е големият въпрос и в качеството си на какви го изпълняват? В спомените си Обретенов признава, че убийството е извършено от тях. Разминаването е в датите. Съгласно думите му, извършили са го на 16 февруари.

Той самият публикува Протокол за събрание на комитета, за да изглежда дело на членове на организацията, когато и да е съчинен този протокол, но разрешение от висшестоящ, от Големия, от Левски или друг са нямали. Излиза че по-скоро е убийство, разчистващо сметки, под булото на народното движение. Съпоставяйки всички факти, става ясно, че Левски не е бил информиран за убийството на Стоян Пенев и не е взето неговото съгласие, за това не е и е разпитван за него от Извънредната комисия през януари, 1873г.

Протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари, 1872г. (всички дати са по стар стил). (Обретенов 1983: 137). Подписан е от всички без Костаки Симеонов, който е от първите приети членове още през декември 1871г. Обретенов посочва точната дата, когато Костаки Симеонов е приет за редовен член на комитета - 13-ти декември 1871-ва. В този протокол Обретенов /54/ е подписал Ради Иванов /80/, другите два подписа под решението им са на Икономов /91/ и Тома Кърджиев /104/.

Има категорична неистина в Спомените му, която е доказуема. Той твърди, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав, и на в. Византис е посочена негова дата на смърт 1 март 1872г. Вестник ”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659).,. Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове.

В комитетът, по написаното в протоколите им, те са били пет души: най-напред са влезли Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, впоследствие са поканили Георги Икономов и Костаки, чиито инициали са записали с И. и К.

Подпис на Костаки Симеонов под Протокола с решението за убийството на Пенев липсва. Ако Костаки, петият член на комитета им и доверено лице на Обретенов, за да го покани за редовен член 3 дни след основаването на комитета да се присъедини, е отсъствал по някакви причини, можел е да упълномощи някой друг от негово име да сложи подпис под решението, какъвто е случая с Ради Иванов, той е подписан от Никола Обретенов. Но подписът на Костаки го няма. Това недвусмислено означава само едно - Костаки Симеонов е бил против това убийство. Той може да е присъствал на събранието, взело решение за убийството, но да е отказал да подпише протокола и да се е опитвал да убеди другите да не го правят, затова не са го взели със себе си.

Всъщност, така както Обретенов описва ареста им на следния ден, "свидетелят", видял "четиримата да говорят с Пенев" в деня на убийството, чието име той не е назовал, "Когато довели свидетеля, който дал показания за срещата на Пенев с четиримата, като ги видял кои са, (чак тогава?) ги познал и се отрекъл от показанията си, като казал, че имал пред вид 4 ч. по турски, а не четирима души, уплашил се, че когато ги пуснат, ще му отмъстят. Този свидетел, който се уплашил пред тях на очната ставка, следва е бил Костаки, защото незабавно са били потърсени, полицията идва да ги арестува в читалището, а не някъде другаде, буквално след часове, не след дни.

Някой трябва да ги е издал на полицията като убийци на Пенев, някой от комитета, и няма кой друг да е, освен Костаки, само той е знаел какво са планирали. Костаки не е арестуван с тях, а той е петият член на бандата им, който единствен не участва в убийството и единствен умира много бързо два дни след Ангел Кънчев, а неговото име дори не се споменава от Захари Стоянов /смъртта на Костаки е записана в регистрите на Русе на 7 март/. Да признаят, че вътре в комитета имат предател е спестено, за да не загубят куриерската позиция на Обретенов, възложена му от Христо Иванов-Големия.

От написаното от Обретенов става ясно, че в убийството са участвали четирима: той, Георги Икономов, Ради Иванов и Тома Кърджинов. Единственият, който го няма и е бил член на комитета им е Костаки. На другия ден арестуват в читалището четирима, но вместо Икономов, забягнал към Букурещ, арестуват Никола Табаков, той не е бил член на комитета тогава, по-късно го приемат.

Костаки е бил младо момче на около двайсетина години, което изведнъж и внезапно се поминал на 7-ми март /записан в общината/, само ден след смъртта на Кънчев. Смъртта на Костаки Симеонов е част от тази история.

Единствено Костаки, петият член на комитета им, е бил наясно, че могат да бъдат намерени заедно в читалището, той също така е бил запознат къде и какво крият те в читалището. Ако презумпцията е, че Костаки ги е издал като убийци на Пенев, а от всичко следва да е бил той, това означава, че полицията е открила в читалището при обиска протокола с решението им да убият Пенев. По-късно за т.н. скривалища узнал и Захари Стоянов, като член на комитета.

В Протокола са отбелязали, че ще убият Стоян Пенев. Това е равносилно на самопризнание и то в писмен вид. Излиза, че според Обретенов, турската полиция ги е пуснала за честните им очи четиридесет дни след като са намерили присменото им самопризнание. Може, но при определени условия, а тези условия няма какви други да са, освен свързани с предателство от страна на поне един от тях.

Обретенов дума не обелва за обиск, но такъв е имало, протоколът е попаднал в полицейски ръце, защото арестът е станал в читалището, а да арестуваш 4-ма заподозрени за убийство без обиск е недопустимо; криели са всичко под някакви стълби. Захари описва подробно в Записките по българските въстания:

"Освен дома на Н. Обретенов, който служеше като убежище на разни апостоли, куриери и пр., така също и народното читалище "Зора" беше преобърнато на скривалище за различни комитетски принадлежности. В залата която служеше за занимание, над голямата маса горе на тавана, дъската на която се закачаше лампата, беше откъртена изкуствено и при всичко че се виждаха на нея много гвоздеи, но тия бяха прерязани отвътре, тъй щото тя се държеше само на дългата кука, на която висеше лампата денонощно. Тук на това място, т. е. отвътре дъската в тавана, стоеше скрит печатът на комитета. Той имаше големина колкото една бяла меджедия с надпис "Български революционен комитет" и посред изобразен лев. На това същото място се държаха още и други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай, на които бяха написани по-главните градове на България. Тия служеха за подправянието на турски тескерета, които така също, както и други разни паспорти, бяха в разположението на Русчукския революционен комитет. На друго място, а именно под стълбите, гдето така също бяха извадени гвоздеите, имаше цяла библиотека книги, всичките от съчиненията на Л. Каравелов, единствения по него време революционен списател, които книги, както и вестниците на същия списател "Свобода" и "Независимост" комитетът разпространяваше между народа.

Долу в избата под зданието на същото читалище имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке, пълно с различни отрови, които бяха доставени от българските ученици в Букурещкото медицинско лице. Тия бяха предназначени за враговете на българския народ."

крият комитетския печат и всички документи там, та и отровите в газено тенеке в мазето...

(Подп.) За 80–54, 59, 41 и 104.“ – Записки по българските въстания, Захари Стоянов.

Интересно кога са посмели да се разправят със Стоян Пенев: "Kогато pеченият тержуманин, Ернест ефенди, отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение". След като Пенев е бил издаден съгласно Протокола на Русенския комитет от трето лице, познат и на Пенев, и на комитаджиите, се стига до жестокото убийство, дотогава са нямали категорично потвърждение, а само съмнение, че той ги е откраднал писмата. Затова им е трябвал "посредника", който да научи взел ли е тези писма и да им потвърди, за да го убият. Ето защо са изминали две седмици от завръщането на Пенев в Русе до убийството му.

Има статия в сборника на Националния музей-Карлово на Веселина Антонова, историк от Русе, написала е, че са освободени бързо всички некомитаджии за убийството на Стоян Пенев, в ареста са останали само 4-мата, като първи е освободен Обретенов след около четиредесет дни, последен, след дни - Кърджилов. С една дума, за турската власт е нямало тайни от ден първи кой е извършил злодеянието. Властта е била убедена, че заповедта за убийството на Пенев е дошла от БРЦК в Букурещ, пише че е принадлежал към революционния комитет в Русе, може и ТБЦК да са визирали, като такъв е бил препоръчан в Букурещ.

За Пенев "Расим паша твърде добре знаял, че това момче е убито от комитета..." - имало е свидетел, Костаки, намерили са и компрометиращи материали в читалището. Написано е също, че е принадлежал към революционния комитет в Русе, вероятно става въпрос за ТБЦК, защото в протоколите на ЧРК го няма записан. Нямало е да пратят Пенев да работи за Каравелов и толкова лесно да спечели доверието му, ако не е бил приет в комитет, наистина. От Захари също знаем, че Пенев е знаел всички тайни на Каравелов. Това е невъзможно, без самият Стоян да е бил член на комитета, последното обаче прикриват, защото тогава и ВРО следвало да ги накаже за убийство без разрешение на неин член.

Защо БРЦК в Букурещ, там е Каравелов, в чиято печатница за няколко месеца е работил като словослагател Стоян Пенев, би искал смъртта му? 19-годишно момче, клано зверски, имало е борба и съпротива от негова страна, било е грозна и страшна сцена. Оставили са на място и улика - колана на Икономов, с който вероятно са вързали жертвата си. Коланът е оставен за полицията, като улика, която да я поведе в грешна посока. Руският консул Мошнин веднага е отбелязал този намарен колан и започнал да твърди, че убийците на Пенев били развратни турски ефендиета, които се гаврили с Пенев и го убили, за да не ги издаде.

Обретенов наистина оставя объркващи спомени по отношение на това убийство, но има начин да сравним историческите извори, за да открием какво е искал да прикрие дори години по-късно. Освен неверните дати в Протоколите, за убиецът също има разминаване. В неговите между „Спомени за българските въстания“ се твърди, че е бил Георги Икономов, който забегнал през Дунава, но имаме и писмо на Обретенов от 1872г. до Христо Иванов Големия с искане за покриване на разход от 236 гроша "дадини на радя и дето свършил живота на шпионина та заминал за от среща". Излиза от писмото, че убиецът на Пенев е не Георги Икономов, а Ради Иванов, който е бил арестуван заедно с останалите трима. Обретенов ли е излъгал Големия, или действително убиецът на Пенев е бил не Георги Икономов, а Ради Иванов?

Защо е убит Пенев? За откраднати документи от печатницата  в Букурещ - писма. Каравелов е е държал там много документи, включително и писма, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи на това място свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница. Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави.

От биографична статия от “Поборник-опълченец”-1898г. на Филип Симидов /Симидов през 1872г. е следвал в Букурещ и е гравитирал около Каравелов./ четем: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Русе.”

Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." В онези дни в сила е бил Григорианския календар, ако към датата на Протокола 16.02.1872г. сложим 12 дни, климатично времето е съответствало на края на февруари, имало е и топли февруарски дни.

Според Ф. Симидов, революционният комитет в Русе известил БРЦК и В. Левски издава заповед за убийството на словослагателя Стоян Пенев, преди това словослагател на областния правителствен в. “Дунав” в печатницата на Дунавската област, който е бил изпратен нарочно като таен агент на османската полиция, за да се внедри в Каравеловата печатница и открадне част от революционните комитетски до- кументи."

Тук, както и при Обретенов истината е тясно преплетена в легендата. Няма как да е бил известен Левски, за 24 часа да научи и да издаде заповед на Русенци да убият Пенев, плюс, Русе е бил град, попадащ по Пълномощно под Ангел Кънчев. Кънчев по силата на Пълномощното като заместник на Левски в този регион е имал право да одобри убийството, но… трябвало да му съобщят причините за него, както и да бъдел съгласен. От Спомените на Никола Обретенов е ясно, че изобщо не са искали да вземат таково одобрение от някого. Трябвало е да скрият както кой им го е поръчал, така и причината. Решението за убийството е на 15-ти по Протокола им. Значи нареждането е било от Букурещ, от Каравелов, няма кой друг да им го даде, освен този, който им е съобщил за липсващите писма, които да му върнат.

Убийството е на 1-ви март. За двете седмици до убийството е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч. Но не са искали никой да знае за откраднатите писма, нито какво съдържали те.

Обретенов излиза с версия, че Пенев щял да качи на въжето дописниците и затова са го убили, но тя не издържа на разумната логика, никой не е качвал някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник. Освен това във вестник Свобода са били публикувани и чисто битови дописки. Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти?

От думите в техния Протокол можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев е бил един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го, Пенев е поддал пред общ приятел както е записано в Протокола. Приятелят е съобщил събраната информация на комитета, а това му е струвало живота.  Костаки Симеонов, член на същият комитет умира същата седмица, вероятно отровен, за да изглежда естествена смърт и вероятно защото ги е издал на турската полиция след като научил за намереното тяло на Пенев. Имали са отрови, за тях Захари пише, че са били в мазето на къщата на баба Тонка. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н.

Как са се съгласили да изпълнят такава поръчка, как са повярвали на Каравелов за кражбата на писмата, за да накажат свой приятел по толкова жесток начин? Как са били способни на описаните изтезания във Византис? Вероятно са се ръководели от мисълта, че им я е възложил големия бос в Букурещ, вестникаря. Трябва да им е било забранено да съгласуват такова клане с Левски и с Ловеч. Със сигурност Левски не е знаел за Пенев, щеше да има кореспонденция между него и Каравелов по въпроса, но е интересно Каравелов с какъв мотив си е послужил, за да изпълнят в Русе искането му, представял се е за чист човек, обаче имал организацията и комитета в Русе за своя лична наказателна команда

Пенев е знаел всички тайни на Каравелов, получил е доверието му заради препоръката, тя следва да е била от Кънчев. Случаен човек никога не е влизал на работа там.

От дописката в Дунав излиза и един друг важен детайл за Стоян Пенев:

"Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение..."

Търговският практор на императорското правителство е същият, който на 15 април 1872 е изпратил документа с описание на заподозрените личности в антиосманска дейност в Гюргево, адресиран до Външния министър в Портата и публикуван в том първи от Нови документи, частта от което донесение за Теофан Райнов цитирах по-горе.

Тоест преди да отиде в Букурещ и да стане словослагател в печатницата на Каравелов, Стоян Пенев е преминал филтъра на Гюргевския комитет, на който комитет Теофан Райнов в донесението на търговския практор до Външния министър е определен като секретар.

Цялото това действие - от минаването и проверката на Пенев през Гюргевския комитет до започването на работата му в печатницата на Каравелов и бягството му от нея в средата на февруари 1872-ра - трябва да е стартирало от основаването на русенския ЧРК. В противен случай Пенев нямаше да премине успешно през филтъра на опитния двоен /а може би троен/ шпионин Теофан Райнов в Гюргево, който като секретар на комитета в Гюргево го е препоръчал лично на Каравелов, за да го вземе той за словослагател. Словослагателят чете всичко в ръкопис, не само публикуваните дописки от българско, но и тези, които не се публикуват по разни причини, при това словослагателят узнава кои са дописниците и откъде, нещо което не се публикува във вестника.

Пенев е преминал през всички препятствия, влезнал е в печтаницата на вестник Свобода и е научил всичко за комуникацията на Каравелов с Хитов, с Плоещ, с Белград, с азиатския департамент, но най-вече за подготовката за изборите през май. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на Кънчев. Не и на турската полиция.

Пенев е бил възпитаник на училището ислях хане, подготвящо кадри за вилаетската печатница в Русчук, а Ангел Кънчев още с идването си в Ловеч през август, 1871г., е носил армаган на Левски - откраднати набори от букви именно от тази печатница, набор от откраднати оловни шрифтове, с които после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма. Голяма е вероятността Кънчев да ги е получил от Пенев, както и да е бил гарант на Пенев пред Каравелов, т.е. Пенев е бил негово лично протеже, за да отиде при Каравелов, шеф на БРЦК и затова скорострелно да се е оказал негов любимец. Но… не препоръчал обикновен словослагател, верен на комитета, а верен на самия него, на Ангел, негови очи и уши. Пенев трябва да е бил задължен да докладва на Ангел всичко. Колко хитър е бил Ангел, подценили са го старите емигранти, пазел си е гърба да не му спретнат нещо, както правели на Апостола. Заради манипулациите им към Левски, в които участвал, им е нямал никакво доверие.

Пенев е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Ангел Кънчев, съответно и пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов по време на Сърбанието в Букурещ. Това е било очакваното предателство, да издаде тайните на Каравелов на Кънчев, не на турската полиция. Такова обвинение срещу вестникаря без доказателство не е можел да хвърли, затова е рискувал да задигне кореспонденцията му, с надеждата, че Кънчев, заместник на Левски във ВРО, ще го защити.

Чак когато в читалището получили известие, че Кънчев пристига, схванали схемата - Пенев го чакал, за да му предаде писмата. Убили Пенев. Рязали са го парче по парче, за да им каже къде са откраднатите писма, иначе, ако е ставало въпрос да издаде имена на дописници на турската полиция, просто са щели да го ликвидират с един удар с нож. Искали са да ги вземат обратно и да попречат да ги предаде на Кънчев. Иначе цялата идея на Каравелов за спечелване на председателското място и насочване на ВРО накъдето той искал, пропадала. Пропадала и репутацията му, както и тази на Хитов.  Това е предателството, за което пише Обретенов, че са успели да предотвратят, без чувство за някаква вина. Успели са.

Пенев не е предал писмата на полицията, ако са били за полицията, две седмици са предостатъчно време да ги предаде. Единственото, което знаем за тези писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере.

Ако Пенев бе предател, ако е докладвал на шефа на полицията в Русе, би следвало да го е направил веднага при пристигането си с откраднатите писма, а не да се размотавал с тях две седмици из града. Ето защо Обретенов е фалшифицирал датите и е писал, че е убит още на 16-ти февруари. Защото няма логика хем да е предател, хем да не е предал никого в продължение на седмици. Ако никого не издава, защо взимат мерки? Срещу какво? И то с убийство, което ще им струва бесилката, особено като е толкова жестоко, садистично, не е било просто на улицата един удар в сърцето, някъде са го скрили, мъчили и после хвърлили трупа навън. За информация за дописниците, която също може да е имал, не биха го клали така зверски, тя не е с такова значение. Клането е за да издаде къде е скрил писмата, след което Георги Икономов е пратен в Букурещ да ги върне на Каравелов. По-късно Обретенов ще твърди, че бил изпратен като извършителят на убийството, но в 1872г. пише на Христо Иванов-Големия, че убиецът е Ради Иванов, по-вероятно тогава да е казал истината, всички е било съвсем прясно още и е имало живи свидетели, самият Ради например.

Убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, не е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много бързо, Какво предателсктво са предотвратили, като е имало цели две седмици докато убият Стоян Пенев? Пенев ако ги беше издал всичките са щели да бъдат запрени в кауша преди да го убият, дори ако е подозирал, че ще го убиват, веднага би ги издал, за да си спаси живота, но той две седмици се е разхождал по улиците на Русе без грижи.

Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му, включетелно убййството на Стоян Пенев, докато е съчинявал миналото.

Петдесет години по-късно не са останали други живи свидетели на събитията, за да оспорят написаното от него, всъщност може и повече да е казал, но редакторът му Михаил Арнаудов признал, че спомените са тежко редактирани. Протоколите обаче са документи, предоставени от самия Обретенов. В тях недостоверни са датата на убийството, името на убиеца, но и текст, който противоречи на нормалната логика. Обретенов е написал - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири.

“Расим паша го повикал в конака си..." - Валията на Русе е бил изключително високопоставен, нещо като министър-председател на вилаета. Абсурд е било някой деветнадесетгодишен просто така да влезе при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Валията е имал и доста подчинени в Сливен, ако е имало необходимост, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било. Валията, а не някой надолу по йерархията, да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка? Каква мисия в Сливен можел да изпълни Пенев от Русе, който е бил сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен. Полицията си е имала доста по-добри шпиони, опитни, на които и по-малко пари са давани за мисии. Кой би повярвал, че Пенев ставал за шпионин в непознат град, където да търси какво?

Ако Стоян е казал нещо на властта, независимо на кого, много преди първи март следваше да се случат други събития, да има арести, не е предал нищо и не е смятал да предава.

"но Расим паша бил недоволен от неговите отговори" - а защо изобщо би бил викан Стоян в конака и какво толкова биха го питали? Не викали всеки, който се прибирал в Русе право в конака на разпит. Плюс, за Сливен, как ще му хрумне на пашата да си говори с Пенев за Сливен, като нито познати имал Пенев там, нито някога е работил в онзи район, по същия начин би могло да му хрумне за Несебър, за Одрин... Но Обретенов Сливен е намесил. Сливен е регионът на Панайот Хитов, регионът който щял да обърне гласуването в Букурещ в полза на Любен Каравелов срещу Васил Иванов Кунчев само след два-три месеца. Логично е да се предположи, че откраднатите писма са се отнасяли за Сливен, били са между Хитов и Каравелов.

В наскоро преведения от проф. Орлин Събев доклада на Хамди паша до Великият везир Стоян Пенев изобщо не е споменат, няма и намек, че е бил техен човек или че е бил по следите на нещо си... Докато когато Али Сааб дава оценка на процеса срещу Левски, Кънчев не е подминат, писал е за него, нищо че бил мъртъв от 8 месеца. Шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените на Обретенов. Но това означава, че следва да изчистим името на Стоян Пенев като турски шпионин, нямаме доказателства освен голите лъжи-обвинения на Обретенов.

Кой е бил Никола Обретенов в онези дни? Куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

От април до ноември 1871, когато Обретенов е бил поканен от Големия за "кореспондент", Каравелов всъщност е бил не в Букурещ, а в Белград. Но Обретенов в Спомените си твърди поредната лъжа, бил получил одобрението му в Букурещ.

В броевете на Свобода /39-ти и 40-ти/ четем Каравелов текст, от който става ясно, че:

Стоян Пенев е работил е в печатницата при него 3-4 месеца.

Убили го турски чиновници.

Набедили 5-6 /!/ малолетни /?/ на по 15-16 години българчета за убийци и много ги измъчвали, арестували ги веднага след убийството.

Едно момче, за което правителството "имаше подозрение"/ /Костаки, чийто смъртен акт е написан на 7-ми/ се самоубило.

Всички броеве на в. Свобода" могат да се видят в дигитален вид на сайта на Националната библиотека: https://digilib.nationallibrary.bg/prd/public/image

Защо Обретенов би твърдял, че Пенев е убит на по-ранна дата от посоченото? За да не бъде свързана смъртта му с тази на Кънчев и Костаки, за да не даде повод да се мисли, че между Кънчев и Пенев е имало връзка, ако Пенев е убит веднага, такава среща е изключена... Ако Пенев е убит на 16-ти февруари например, а Кънчев пристигнел в Русе на 2-3-ти март, никой не би заподозрял, че всъщност Пенев е чакал Ангел да се видят, да му даде писмата и на практика в убийствата им наистина има нещо общо. С разделечаването на двете дати Обретенов действително е прекъснал връзката между смъртта на Пенев и тази на Кънчев, а в действителност разликата е точно един един ден от убийството на Пенев и пристигането на Кънчев в Русе. Двете убийства са свързани, убийството на Пенев е за да не се срещне с Кънчев, а със самоубийство на Кънчев всичко е погребано, случаят е напълно приключен със смърта на Костаки, на терена не остава жив свидетел, истината е станала монопол на Обретенов. Но на каква цена? Създава се впечатлението, че е отървал смърната присъда за убийството на Пенев срещу уговорка в полицията, за да им бъде "къртица". За да бъдат освободени всичките момчета от читалището, Обретенов е бил вербуван като османски агент още с ареста му. Пуснали са го от кауша точно за Събранието в Букурещ и вероятно са го следили през цялото време, проследяването му би ги отвело до важни хора и връзки в организацията.

Не е трябвало да има среща между двамата, нито да бъде допусната размяната на кореспонденцията на Каравелов между тях. Ако Костаки Симеонов е издал на комитета, че Пенев очаква Кънчев, за да му предаде писмата, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма.

Имайки сигурност, че писмата са в него след докладването на Костаки, те са предотвратили получаването им от Кънчев, който пък се разнасял с не по-малко взривоопасен списък, но затова по-нататък. Обретенов е рискувал всичко, заложил живота си, за да убие Пенев заедно с момчетата от читалището.

Костаки, Пенев и Ангел Кънчев са били неудобните свидетели, които в разстояние на седмица са били лишени от възможност да говорят завинаги.

"Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" Първото, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от самия Пенев/, а БРЦК се е считала за ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя.

След арестите, Обретенов е започнал да издава, бесилото наистина е било над него. Това трябва да е една от причините за изгорените и изчезнали турски архиви след Освобождението в един от най-важните Възрожденски градове - Русе.

"Във встъпителната си студия към втория том на „Българско националнореволюционно движение” Крумка Шарова изтъква наличието на редица документи от европейски дипломати в изданието, които отвеждат към историята с въдворяването на турски шпионин в Каравеловата печатница в Букурещ, основателното недоверие на Каравелов към новоназначения словослагател Стоян Пенев и подозрението в предателство, както и „загадъчното” убийство на Пенев при завръщането му в Русе. Кр. Шарова визира кореспонденция на германския консул в Русе М. Калиш, френския консул Ш. Шампоазо, руския консул А. Н.Мошнин, австроунгарския консул О. Монтлонг.

Руският консул А. Н.Мошнин също силно се е обезпокоил и е почнал да ходатайства да не изтезават арестуваните, това е в донесението пак на австрийския консул.

Арестуваните са били много за убийството, съгласно писмата на консулите, а точно Обретенов е пуснат преди събранието, след само четиридесет дни и остава неясно по каква причина е бил освободен. 
Най-интересното е кога са били пуснати и тримата му съучастници. Ако са освободени по-късно, тогава Протоколът на Русенския комитет от 28-ми април е фалшив. Те не биха могли да участват и да сложат подписи от кауша. 
Другият важен въпрос е, защо със закъснение е приет да участва в събранието, след като имало изпратен кандидат, Иларион Драгостинов. Как е било допуснато това след като получил отказ от Христо Иванов-Големия, от Търново, плюс че е отишъл след като са приключили разискванията. Бенковски по-късно ще връща всички от събранието на Оборище ако им липсва дори един легитимен реквизит. Излиза, че е бил прав да внимава толкова за уж дребните детайли.
Защото Обретенов е бил допуснат и дори поканен направо в дома на Каравелов да спи, там където са били и Левски, и Марин Поплуканов... Официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама, Драгостинов и Обетенов. Точно Каравелов допуснал това, приел Обретенов и на сбирките, и в дома си

По-късно на основа на срещата си с тях там, Никола ще остави и най-пълния портрет на Апостола, какъвто не е бил по силите дори на тетевенският учител Иван Фурнаджиев. Обретенов е заел мястото на самия Стоян Пенев като най-доверено лице на Каравелов. Вече е ясно как.

От донесението на австроунгарския консул О. Монтлонг излиза и друга любопитна подробност – в началото Расим паша е стигнал до заключение, че Кънчев е участвал в убийството на Пенев от пълно съответствие между ботушите на Кънчев и останалите на мястото на убийството галоши от извършителите.

Галошите са плитки гумени обувки, предназначени да пазят други обувки от кал и вода. имали са време да го измъчват. Оставили точно две предметни улики - едната, коланът, насочващ към извършител турчин и другата, галоши, с размера на Кънчев. В изворите е посочено, че там където е измъчван е неразкрито място, после трупът е хвърлен на улицата, но нямало кръв, затова всички били сигурни че е умъртвен другаде.

По едни галоши на улица, на която не е умъртвен, не може да се съди кой е убиецът. Всеки минувач преминал с галоши преди или след изхвърлянето на трупа, би могъл да остави следи. Мнозина по онова време са носили галоши. Не е изключено един то четиримата да е ходил със същия тип галоши и да е имал близък до неговия номер. Следите от галоши може да са били там когато изхвърлили тялото.

Във вестниците Византис и Дунав, в докладите от валията, в докладите на чуждите консули, също е отбелязано, че между смъртта на Стоян Пенев, Ангел Кънчев и Христо Георгиев имало сериозна връзка.

Каравелов пише, че Пенев е пристигнал в Букурещ преди 6 месеца, а 3-4 месеца от тези шест в Букурещ е работил при него като словослагател. Каравелов, естествено, лъже в своя вестник, че Пенев е бил убит от турски чиновници, самият Обретенов го изобличава в своите спомени.

Каравелов е написал във вестник Свобода, че Пенев е бил измъчван /зверски/ да каже кои са дописниците същата нощ, в която е бил убит, но след като Каравелов е знаел, че убийците му са Обретенов и групата му, които той самият е пратил по петите му, той е знаел и кои и защо са го измъчвали. В никакъв случай зверското клане на Стоян не би могло да бъде заради имената на дописниците. Освен това, Каравелов е написал, че са го примамили и са го напили, което съвпада с информацията на вестник Дунав, че са го отвели с измама на мястото на убийството в квартал на леки жени. Тоест отвели са го не насила, били са му познати и нещо като "приятели", за да тръгне доброволно Пенев с тях.

Каравелов /дописника му/ изпуска информацията, че са били задържани неколцина "биржари" /според тълковния речник файтонджии/, които също били разпитвани, но без да ги изтезават. Пенев е бил разкарван от убийците си с файтон и файтонджията е станал свидетел на съвместното им пътуване до дестинацията на убийството. 

Защо е кълцан толкова жестоко Пенев? Защо им е трябвало да го връзват с колан, който после не си прибрали, вместо един удар с нож и край? За да издаде къде е скрил писмата, за да му ги вземат и да ги върнат на Каравелов. Георги Икономов още същата нощ е заминал за Влашко, както съобщава Обретенов, затова не е бил арестуван.

Няма как обаче да проверим дали след това, през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава, вестникарят никога. Неговият архив така или иначе е изчезнал за България.

Ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото Кърджилов, Иванов и Обретенов са могли да бъдат единственият източник за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията т.е. „злото се превари“.

Изразът „злото се превари“ всъщност противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода".

Пенев е имал документи за Сливен, писмата откраднати от писалището на Каравелов, и това е било "злото" за Каравелов. С разкриването на тези писма събранието в Букурещ е щяло да има съвсем друг обрат. Шпионинът за Сливен е споменат от Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, в писмото му до Сава Кършовски на 12 април 1872: "Приех и копието на писмото на Русчушкия комитет за заминалия шпионин за Сливен. Злото се превари.", като уточнява, че за това са му писали от русенския комитет. Въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, същият този, води тайно кореспонденция с някой от Сливен /официалният ЧРК не иска да кореспондира с него/, както и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Този набеден шпионин е Пенев, „заминал си“, евфемизъм, че е отишъл в един друг свят.

Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Както е установено, държали са всички членове на Русенския комитет около 40 дни в ареста заради убийството на Пенев; т.е. никой от русенския комитет не би могъл да пише за убийството на Пенев и "предвареното зло" - Икономов е бил във Влашко, Костаки покойник, Ради Иванов, Тома Кърджиев и Обретенов в затвора. Значи, Топалов е кореспондирал с други от Русе, които не са били в комитета, но пък знаели всичко и без да са полагали комитетска клетва, или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, ако той самият е кореспондирал с Топалов.

Пълно е с противоречия в спомените на Обретенов.

Димитър П.Топалов е бил Довереното лице на Хитов, чрез него той е кореспондирал през ноември 1871 с хората от "вярната му дружина", които наставлявал как да организират въстание. Левски е разбрал за тези тайни движения зад гърба му и е реагирал остро, един път с негово писмо до Хитов, втори път е накарал ЧРК Сливен да напишат писмо до Хитов с отказ да вдигат каквото и да е въстание без нареждането на Централния комитет в Ловеч.  Интересно е, в качеството на какъв този Димитър Топалов е бил уведомен от русенци и с каква цел? За да уведоми Хитов?

Михаил Греков, който след смъртта на Левски оглавява Сливенския ЧРК описва в мемоарите си Д.П.Топалов като пияница и човек неможещ да пази тайни. Защо точно сливенец е бил уведомен за смъртта на Пенев, за превареното зло? Странно е защо в цялата история, само Хитов, Русе и сливенци се вълнували, че злото се предварило. "Злото се е преварило" за радост в Сливен, значи откраднатите писма са били наистина свързани със Сливен, с изборите на Събранието, с плановете за въстание, всичко зад гърба на Апостола, но вероятно и зад гърба на неговия помощник Кънчев. Никой не написал нито дума на Левски за Стоян Пенев, иначе тази тема нямаше да бъде пропусната в кореспонденцията му. Излиза че, изпълнили задача от името на организацията, която Каравелов тайно им възложил. Тайно и от Апостола.

Пенев е застрашавал сливенската завера на Хитов и Каравелов. Той е преценил, че е най-добре да изчезне от печатницата, където се кроели всички интриги, възможно и интрижка спрямо неговия приятел Ангел Кънчев. Взел е доказателствата-писмата от първа ръка със себе си, за да покаже защо е приключил с Каравелов и с вестника му. /В известен смисъл, след Букурещкото Събрание с нагласените гласове, Левски на свой ред опитва да направи същото, пише на Каравелов, че ще изпрати поп Кръстьо да работи в печатницата, най-вероятно, за да му пази гърба там, на място. Времето не позволява това да се случи, но Каравелов не забравя и отмъстително, точно срещу поп Кръстьо пише едни от най-злите си обвинения в предателство, без да провери истината и без да чуе думата на обвиненият. В самата печатница не се е усетил по-рано, че трябва да има свой човек, но в Букурещ е имал, съгласно публикуваните спомени на Големия: "каквото се вършеше в Букурещ, то известяваше Ценович тайно на Васил Левски, а от България Васил Левски известяваше на Ценовича - е бил за Васил Левски най-верния в Букурещ, щото там по частни капризи вършеха се много работи..."/

В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове пред Ангел Кънчев, а той пък пред Левски. Предотвратили са предателство т.е. успяли са да вземат писмата за да ги върнат на Каравелов. Никога нито Кънчев, нито Левски са ги виждали, защото Обретенов ясно написал, че са предотвратили. При тези зверства, на които е бил подложен Пенев, почти е изключено да не е проговорил къде е скрил писмата и… кой го е подучил да ги открадне, за кого са били предназначени. Обретенов не е написал в пряк текст в спомените си за върнатите писма, защото така щял да разкрие за дебненето между Каравелов и Кънчев, а и двамата вече са били герои за България. Или редакторът му Михаил Арнаудов е редактирал тази част от текста.

Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, но да се появява втори представител на същия ЧРК Сливен-Стамболу Мехмед Ефенди и околностите му с 10 гласа. Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК. Това е подготвено в разстояние на почти една година от Панайот Хитов и Каравелов. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, който специално е написал всеки комитет да изпрати „един свой представител“ (Писмо на Любен Каравелов до Левски, БРЦК, 1872г. март 18, Изъ Миналото, под редакцията на П.С.Кършовски, кн.1, №36, стр.200), се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски е въпрос. Написал е в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??" Вероятно се е надявал да компенсира със специалното пълномощно, което получил за вътрешността на страната.

За Сливен: тези писма може да са касаели не само изборите в Букурещ през май, случаят Сливен е много по-дълбок. В писмото му от 23-ти ноември 1871 до "неговата вярна дружина" Панайот Хитов приканва и наставлява сливенци за вдигане на всеобщо въстание в българско, не само в Сливен, писмото е публикувано в два варианта в т.1 от Извори на ДТС, стр 522. Това се прави без никакво допитване до Левски, извън полезрението на ВРО и Привременното правителство в Ловеч. 

Как си го е позволил Хитов и защо? Имал е подкрепа.

В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - справка писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето", а умалително пренебрежително. Хора, които никога не са работили на терен и искали другите да се жертват, но те никога.

Но и Левски е бил предупреждаван, че докато се усети, Каравелов ще го предаде, имаме запазено писмото му с тези думи. Сложил ръка върху ВРО на Левски, за да може да му нареди с писмо на 1 ноември 1872 да вдига незабавно въстание.

За кого са били предназначени писмата? По време на мъченията Пенев най-вероятно е признал защо е препоръчан в печатницата на Каравелов, да слухти, да следи не друг, а Каравелов. И да донася... На Кънчев. Затова при последното си влизане в Русе, научавайки подробностти за смъртта му, Ангел Кънчев не се е доверил на баба Тонка или някой друг от ЧРК за прехвърляне във Влашко. Страхувал се е, че може да го ликвидират като Пенев. В очите на всички поръчителя на кражбата на документите ще е бил той. Има един неписан закон в херметично затворени нелегални организации, че гарантът отговоря с главата си при провал на гаранцията.

Фактът, че точно Обретенов е задържан за убийството на Пенев трябва да е изненадал силно Кънчев. Затова не посмял да отиде да си завери тескерето. Ако арестуваните четирима от читалището са били измъчвани в кауша и са го предали, можело е още в паспортното да го заловят.

Преди това Кънчев отишъл във Влашко в началото на януари с делегирана мисия и писмо от Левски като негов представител до Каравелов. Апостолът е взел решението си събранието да се проведе в Букурещ. Но Ангел е бил предупреден решенията на Каравелов да получи писменно. Показателно е. Но той не е единствения, който нямал доверие на думите на Каравелов. Защо Ангел би следил вестникаря, какво би спечелил ако го бе правил за себе си? Ангел го е следил чрез Пенев, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи. Подозренията са върху Христо Георгиев, който ще очаква списъците от мисията на Кънчев и който нямал добър опит с вестникаря. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност. Кънчев е намерил начин да го държи под око, препоръчал му е Пенев, за да не бъде изигран относно възложената мисия с подписите. Пенев е станал шпионинът на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе.  

Когато e откраднал кореспонденцията, нормално е било да заподозрат, че го прави за Кънчев, че ще предаде писмата на Кънчев. За Каравелов нещата са били ясни, Кънчев му е сложил къртица, докопала се до важна информация и го очаквали сериозни проблеми.

С дописката за Ангел Кънчев във вестник Свобода, Каравелов пуснал слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев, изключително недостойно за честната и неподкупна журналистика, при това Каравелов добре е знаел кой е истинският убиец. Но това е внушено и на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

От своя страна участникът в убийството Никола Обретенов посочил Ради Иванов в писмо до Христо Иванов Големия, а в мемоарите си - Георги Икономов. По това време никой от двамата не е бил жив, за да се защити.

Обретенов е измислил шпионската мисия на Пенев в Сливен, за да прикрие с нея истинския мотив – писмата, за които разказал години по-късно Филип Симидов.

Христо Иванов-Големия или друг от тайната полиция не разследват нито убийството на Стоян Пенев. Имал е свои хора в този град, столицата на най-важния вилает в българско, но никой отникъде не му е загатнал истината. По-късно ще премълчат също и за мисията с подписите на Кънчев.

Нещо важно трябва да бъде отбелязано, в доклада на Хамди паша от септември 1872г., убийството на Стоян Пенев го няма. Хамди паша е изключено да не е научил за тази смърт. Убийството е в Дунавския вилает, в столицата му Русе, привлякло е вниманието на дузина консули. Самият Обретенов направил Протокол за събранието в Русе на комитета, на което е гласувана смъртта му т.е. това било работа на ВРО. Но това убийство той не свързва с ВРО в доклада си до Великия везир. Защо ли скрива Обретенов и компания, тяхното убийство? Така както са скрити Пъшков, Драсов и Иванчо Колев, Димитър от Дяково, Каравелов в същият доклад. Избирателно си е позволил да докладва на своето началство, но за смъртта на Ангел Кънчев е било надлежно доложено.

Съгласно този доклад, Левски е следен от 7-8 месеца преди залавянето му т.е. от април-май 1872г. Това едва ли случайно съвпада с убийството на Пенев, самоубийството на Кънчев и арестуването на комитета в Русе. От новите документи се стига до извода, че Апостола е предаден не след Арабаконак, не юни, а април 1872.

През май Левски трябва да е разпитал Обретенов за смъртта на Кънчев и Пенев, как би пропуснал, но... удобно Обретенов спестил това в Спомените си.

[Borova gora]

On 18.03.2026 г. at 8:40, Borova gora said:

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде сложена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ГЛАВА ТРЕТА

АНГЕЛ КЪНЧЕВ, ИЗБРАНИЯТ - ЧАСТ ПЪРВА

Талантлив, буден, изключително зрял за годините си… много са суперлативите, които ще бъдат на място казани, ако се ползват за Ангел Кънчев. Преминал с успех през няколко училища, подготвян за управител на „Образцов чифлик“, избран между връстниците си да получи специална стипендия на Русенската община за образование в Табор, издействана от Мидхат паша - валията на Русенския вилает, той имал предначертано бъдеще, на което никой от връстниците му не се надявал.

Ангел Кънчев отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан школник в Белградската Военна Академия - 17-годишен! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Няма в изворите информация кой му е задвижил документите, кой го е прехвърлил от Болград в Белград и го е записал във висше военно учебно заведение за елита на сръбската армия, офицерския й корпус, и то в отдела за артилеристи, гордостта на сръбския военен министър Блазнавац, който лично е рекрутирал кадрите за артилерията, това е завършил и самият Блазнавац във Франция. Действието е станало за учебната 1867-ма, княз Михаил Обренович е бил още жив и отношенията са били топли с Русия, тогава се сключва договора за сърбо-българска държава между Добродетелната дружина и княза. Русия финансира Втората легия, но Кънчев не е бил легист, а кандидат за офицер и обучението му е трябвало да продължи 5 години. Той е преминал три от 1867 до края на 1869-та и напуснал официално по болест в края на 1869-та. Но в едно писмо до Обретенов от Табор през 1870-та му заръчва да каже на баща му, че е "здрав като камък".

Кънчев е постъпил в Академията още преди формирането на Втората Легия и по време на легията е водил занятия на легионерите /каквито са били Левски, Греков, Латинеца и др./ в качеството му на кандидат-офицер от Академията. Той е трябвало да получи офицерско звание от сръбската армия, офицер артилерист, елита на армията. Затова е взел и сръбско гражданство, такова не е дадено нито на Левски, нито на който и да било от легионерите. Легията е разтурена през 1868-ма, а Кънчев напуска близо 2 години след това Академията, т.е. неговото напускане няма никаква връзка с напускането на останалите легионери. Не е завършил, макар според Апостола да са били необходими квалифицирани военни кадри. Важно е да бъде подчертано, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например.

"През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев, Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор, днес град в Чехия, в онези времена част от Австро-Унгария. Прекъсва образованието си и там, макар че също е бил блестящ студент, и се завръща в българско като става помощник на ръководителя на ВРО, Васил Левски.

Ангел е бил представителен, вдъхващ респект като виенски възпитаник /той така е бил представен и от вестник „Византис“, който му посветил голяма статия. Табор е бил град в Австро-Унгария/. За българско е иимал е пълномощно като комисионер на виенска кантора за търговия с кожи /осигурено от Райчо Попов, който предложил на Панайот Хитов да осигури това пълномощно, хората в кантората са му били близки/, което му давало възможност да се представя като сериозен и отговорен човек, комуто имали доверие хора с тежест.

Това е изглеждало идеалната фасада за прикритие да се среща с богати първенци и да им предлага търговия като впоследствие разкрие истинското си лице пред тях и… да събира подписи. Това е бил начинът, по който се е появил списък от 70-80 имена с подписи в портфейла му, подписите са били "съгласителни", както пише „Византис“ по повод смъртта му.

Как се е оказал Ангел въвлечен в събирането на тези подписи? Трябва да е казал ДА на идеята още в Табор, иначе не би бил приет нито във Виена, където са му издали пълномощното, нито в Белград след това. Някой му е казал да отиде при Хитов, завръщайки се от Табор. Като школник Кънчев е бил почетен караул на погреблението на сръбския княз, фаворизиран отрано, много отрано, бил е избор на Панайот. Той би се сетил за него и след това, между двамата трябва да е останал добър контакт, но с каква цел Панайот би му осигурил такова специално пълномощно?

След Виена следващата спирка на Кънчев е била Белград. На практика Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите.където останал около два месеца при Хитов и Каравелов, а после обиколил набързо някои хора във Влашко, върнал се в Русе и оттам направо в Ловеч, парашутиран за заместник на Апостола, на който дори не са поискали съгласието. Защо?

Съгласно негово писмо, Ангел Кънчев крайна нужда го накарала да иде при Хитов в Белград за две жълтици. Бил е на стипендия на Русенската община, семейството му е било добре материално и толкова го закъсал, че нямал пари, но пък изобщо не бързал да се прибере, цели два месеца останал там и очевидно някой го хранил, облякъл представително като търговец на кожи, както и му е осигурил подслон. После, въпреки нуждата, намерил още пари за пътни да отиде при Данаил Попов, като минал през Букурещ и Гюргево на път за Русе. 

Ангел е работел с мисия от Хитов и тя е загатната в писмата на Хитов от този период, - вдигане на въстание "лятоска", ще рече през лятото на 1872-ра. Трябвало е да убеди Левски в необходимостта от съвместни действия със сръбските омладинци. Има съвпадение между руските и сръбските планове в този период, но има и големи разлики. Сърбите, в лицето на министър-председателя Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато на русите им е било достатъчно малко въстание, чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана.

Но за втората мисия на Кънчев, допълнително възложената, с шифрованите имена и подписи, не е сигурно, че Хитов е знаел, няма никакви исторически извори, които да подсказват това, няма дори и в кореспонденцията на Панайот. Посветен в нея е бил Каравелов, който направил излишно и вредно самопризнание на страниците на вестника си „Свобода“, че е най-осведемен по въпроса, какво е пренасял Ангел, шифър от букви и цифри. 

Защо Хитов не е бил посветен? Вероятно не би добрил такава мисия. Хитов твърдо е бил за съвместни действия със Сърбия, но не и с Русия по това време. Целите на сръбската и руската страна в този момент не са се покривали напълно. Блазнавац като регент и военен министър е поел ангажименти пред Хитов за подкрепа на българско въстание в случай на война на Сърбия и Черна гора с Турция, за това свидетелства срещата на Хитов с черногорския войвода през същата 1871-ва и договора помежду им за съвместни действия, одобрен от Каравелов, но не и от Левски.

През август 1871г. изпратил писмо до Апостола, от което става ясно, че вече е сключил договорите с някои правителства и само чака да го покани Левски и да започват. Дали Хитов е знаел за мисията? Хитов е водел преговори с Блазнавац и Ристич за сръбска военна помощ, а по онова време регентството в Сърбия е водело задкулисни преговори с Австро-Унгария в ущърб на руските интереси и превъоръжило сръбската армия със западно оръжие, изхвърляйки от употреба остарелите системи руско оръжие. Самият Хитов в негово писмо пише, че той е изпратил Ангел по този път. Изпратил го при Апостола с препоръки да го убеди в ползата от съюзници и вдигане на въстание лятоска. Това щяло да бъде мантра и на Димитър Общи, в писмо до Каравелов от  юли 1872 г., Дяконът съобщава:
"Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му... Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо!". Същото е говорел Хитов и пред Иван Н.Попов, съгражданин на Никола Обретенов в Белград, който му писал за срещата и посъветвал и Обретенов да си приготви оръжието.

Каравелов се е опитвал да седи на два стола, но това едва ли е харесвало на руската страна, докладите на Офенберг за него са подчертано негативни. Най-вероятно точно Каравелов поискал от Хитов да се погрижи за Ангел при пристигането му от Табор. Хитов трябва да е повярвал, че го прави за ВРО, че подготвя и праща при Левски млад, надежден техен човек, учил в Белград, който и щял да лобира повече пред лидера за по-тесни връзка със Сърбия. Както Хитов после написал, той показал пътя на Ангел и бил сигурен, че прави най-доброто за него като го внедри във ВРО.

Всъщност и двамата "помощници", Димитър Общи и Ангел Кънчев, не са поискани от Левски, такива той е можел да си намери от ВРО на терен, най-вече от Ловеч, но са били посочени от Панайот Хитов и Каравелов, а от Данаил Попов се очаквало да им напише препоръки, макар че изобщо не ги познавал и да ги изпрати при Апостола. Вариант, в който да започнат като обикновени комити и да се издигнат по йерархия в организацията нямало. Парашутирани са точно като заместници на лидера.

Левски се срещнал с Кънчев за пръв път в Белград във Втората легия, където Хитов е бил Главен войвода, отговарящ за легионерите, а Кънчев млад подофицер в Сръбската артилерийска школа, отговарящ за обучението на легистите. Ангел още тогава го е посещавал с Михаил Греков докато Левски е лежал болен в частна квартира след операцията. Втората им среща вече е в Ловеч в началото на септември 1871, когато Кънчев пристигнал с препоръки от Хитов.

С летящ старт един двайсетгодишен младеж се оказал помощник на Главния Апостол на цяла България. Защо тази длъжност не е била вменена на някой по-опитен и доказан? Левски неслучайно преценил, че на Ангел поне 4 години му трябват, за да върши народната работа. Отговорът за Кънчев е: заради мисията.

По начинът, по който младокът се врътнал обиден на съветите на Левски, че трябва да почиракува, че го е подценил, а настоявал за Пълномощно като на Главен Апостол, на събранието в лозята на Ловеч, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО става ясно, че се чувствал избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които и двамата са били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязал незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии от12-ти декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушал други.

Парашутиран без никакъв опит като дясна ръка на лидера на най-голямата нелегална българска организация в Османската Империя, Кънчев е съзнавал ролята, която са му подготвили в Белград. Присъствието му до Левски и първоначалното му представяне пред комитаджиите от градове и села от самия него, означавало, че скоро може да заеме мястото му. Но от изворите дори не знаем дали изобщо е заклет към ВРО, с кама, пистолет, Библия, вдигната дясна пъка, в присъствие на свещеник да е положил клетвата, така както е по Наредата на Васил Левски. Ако ДА, къде, към кой комитет? Русенският още не е бил създаден когато той е тръгнал за Ловеч. В Белград комитет на ВРО е нямало. В Букурещ също. Не случайно говорим за ВРО /Вътрешна революционна организация/ и БРЦК; ВРО е изцяло изградена и контролирана от Левски, а нейния централен комитет е бил Ловеч.

Но там, по време на двумесечния му престой, Каравелов го поканил да напишат заедно Устава на организацията, който по-късно щял да бъде приет през май, 1872г. от Събранието в Букурещ.

За този проектоустав Никола Обретенов категорично твърди, че го е писал Кънчев, но вътре в него има текстове и на Каравелов, тези за федерация на балканските народи са присъствали редовно в неговия вестник. По-логично е да са го писали и двамата, за да седят близо два месеца заедно в Белград през юни и юли 1871, точно когато Общи е изпратен в Ловеч. Кънчев отива 3 месеца след него, но дума не е обелил пред Левски, че е автор на новия Устав. На Събранието през май 1872, вместо Наредата са прочели Устава на Кънчев-Каравелов, където от идеята на Левски за република няма и следа.

Ако се направи паралелен анализ на Наредата и Устава, приет през май 1872г. в Букурещ, ще се види, че Устава няма много общо с Наредата. Устава от май 1872 изцяло подменя духа и философията на Наредата. От преамбюла е изхвърлено определението на Левски за подбуда и цел на революцията и е вкаран един празнодумен текст за революция /?/ целяща балканска федерация със сърби, черногорци и румънци /?/ изцяло излязъл под обърканото перо на политика и вестникар Каравелов.

В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла:

Наредата:

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.

Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.

Устава:

Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да
разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели.

И най-важното, в Устава изцяло е премахнат демократичния принцип на вишегласие, вложен в Наредата на Левски. Вместо членовете на комитета да се избират с вишегласие, в Устава е написано, че те се избират еднолично от Председателя, и вместо да са седмина с точно определени функции, както е в Наредата, изборът им е неограничен на брой по усмотрение на Председателя. Тоест на председателя е дадена ролята на монарх в организацията. Тук следва да бъде изяснено, че Левски зне само на думи в Устава, но и на практика за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч. Комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на самия Апостол.

В новият Устав няма и дума за нов избор на председател, ролята на председателя е бетонирана като на авторитарен владетел. Това са сътворили Каравелов и Кънчев. Затова Левски е написал в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??"

Когато Кънчев отишъл в Ловеч и обсъдили Наредата на Левски, която е била разпратена навсякъде из комитетите вътре и в чужбина, Кънчев е бил наясно какво ще се поднесе през май 1872 в Букурещ, но си е траел. Меко казано нелоялно към организацията и към нейния лидер, който е бил и новият му шеф. Накрая, в Букурещ изведнъж изскочил Уставът писан от Кънчев-Каравелов, който е коренно различен относно целта на революцията, залегнала в Наредата. Това е било истински вътрешен преврат в БРЦК. Приетият Устав на БРЦК е дал пълен контрол на Каравелов над ВРО и е преобърнал изцяло йерархията във Вътрешната революционна организация.

Фактът, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за качества, които родната историография не е свързвала никога с него. Но историята на България и българското Възраждане принадлежи на всички и всеки има правото да знае истината, дори тази, която историците по една или друга причина оставят неосветена. 

Трябва да бъде отговорено честно кой е Ангел Кънчев, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от много по-рано, 1862-1863г., са били с него и в Легия, и в създаване на комитети.

В един момент ситуацията с него станала изключително ненормална. Хлапак на 21 години, който дори не е бил от някое чорбаджийско семейство, син на обикновен, беден българин, а около него се завъртели на пръсти и пети ВРО, Добродетелна дружина, Одеско настоятелство, масони, тайни служби на държави, тайната полиция, че и консули на Великите сили...

Още по-важното, Ангел е бил избор на хора, които получавали заплата от Белград, седели на завет във Влашко или Сърбия и парадирали, че освобождават българско. Впечатляващо е, как всички всичко са стоварили на гърба на 20-годишен и са вярвали, че ще се справи, докато те не рискували нито живот, нито пари, нито бъдещето си, рискувал той. Задачата си е била супер отговорна, невероятно е защо не са имали друг план, резервен и друг избор, по-опитен шпионин. Какво са му обещавали, за да играе игра пред всички, включително пред момчетата от ВРО, които мечтаели за независимост?

Изпратили го да върви рамо до рамо с Димитър Общи, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално да го заменят със „своеволстващият“ според тях лидер на ВРО, оказал им събирането на подписи. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Той наистина с исканията за Пълномощното от събранието в Ловеч показал, че се е чувствал подходящ да му бъде равен като лидер на определените комитети. Изобщо не е искал да чуе, че му трябват поне още четири години в народната работа според Дякона. Осъзнал е, че той е избранникът не само за мисията с подписите, но и е бил определен за заместник на Левски от Каравелов-Хитов като тяхна изпълнителна ръка в Българско.

Нормално е да допуснем, че ако Левски се беше оттеглил "за няколко месеца" отстъпвайки позицията си във ВРО на Кънчев, защото съгласно едно писмо до Каравелов, той е търсял някого, комуто за известно време да повери работата, да го позабрави властта, въстанието е щяло да избухне незабавно след нареждането на Каравелов през ноември, 1872г. Каравелов е успял да стане председател през май, 1872г. и изкомандвал в писмо до Левски да вдига народа. Става очевидно, че само Левски е можел да каже НЕ на глупостта и недомислието да поведат на въстание народа, неподготвен и невъоръжен.

/Темата за оттеглянето на Апостола явно е била актуална в определен период, защото и Захари Стоянов отбелязъл: "Васил Левски, който бил вече уморен от толкова годишно скитание из България, мислел да се оттегли на няколко месеца на почивка, като запознае по-напред младия си другар с патриотите по разни градища."

Значи, Ангел е отишъл в българско, за да смени уморения от "толкова годишно скитане из България" Левски, който са предвиждали да "се оттегли", свенливо прибавено "за няколко месеца".

Това обяснява и писмата на Левски до ЦК в Букурещ, в които им предлага сам да отстъпи поста си на друг главен апостол след събранието, но иска писмено да му потвърдят това с даване на отчет за цялата му дейност./

Но заради Прошението е бил този натиск за бързо, незабавно и всъщност ненавременно въстание, след предаването на прошението при положителен отговор от Императора е трябвало да бъде вдигнат бунт. Това само Левски с неговата ВРО е можел да им осигури, за да започне войната. Левски обаче останал настрани, защото народът все още нямал въоръжение, подготовка, нямало дори военна идея как да протече, хората щели да бъдат поведени като животни към кланница, а той не би го позволил. Богатите емигранти давали зор за въстание, но не развъзали кесиите си за пушки, патрони,  револвери, както става ясно от копирните книги, от вътрешността на българско сами са си плащали всичко. Така се оказало, че Кънчев, един хлапак е бил включен в толкова сериозни задачи, носещ неимоверни отговорности докато чорбаджии и хъшове си пиели виното по Букурещките кръчми и само на приказки освобождавали България.

Точно когато Кънчев е постъпил в Белградската военна академия там, се крояли плановете за сърбо-българска държава и инициаторите са били Добродетелната дружина, финансирали четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, както и Втората легия в Белград. Кънчев трябва да е постъпил преди легионерите в Академията за началото на учебната година. Когато настъпвали конфликти между легионерите и сръбското командване на Легията, на място е пристигнал Иван Кишелски в качеството му на руски офицер и българин, за да изглади тези конфликти. Възможно е тогава Хитов да му е препоръчал Кънчев като млад човек с голямо бъдеще.

Иван Кишелски е бил и единствената личност-посредник между канцеларията на Императора и Тошков по онова време, заемал е военна длъжност в Одеса и официално е бил упълномощен да е посредник между българската емиграция и руската власт, доказан в много мисии и е имал широки контакти и сред "старите" и сред "младите" в българската емиграция.

След одобрението на идеята от най-високо ниво е било въпрос на организация и време да се намери начин и човек. Няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи. План Б е бил Ангел Кънчев. Колко отрано за него започнало всичко е известно от писмо публикувано в Спомените на Обретенов, в което Юрдан, съгражданин на Ангел от Русе, подготвил Никола за новината: „На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - Въпросният Юрдан Симеонов очевидно е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели.

Но Кънчев не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград за Русе, а през Букурещ и Гюргево преминал. Много е вероятно там да е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После с писмо от 17-ти август 1871 се отчел на Хитов само за последната среща, тази с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези, които изготвил на Димитър от Дяково, без да познава добре нито един от тях./ "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а  възложената мисия да извърши.

Впечатляващо е, че това го е научил и вестник „Византис: "и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол", т.е. както вестника, така и османската власт е имала добре закопана "къртица" във Влашко, защото преди да се изпрати за апостол /и това е вярно и са го знаели/, Кънчев прминал през Влашко, а кореспондента на „Византис“ също е бил там. Възможно е да е бил и кореспондент, и шпионин, кадърен, защото от статията от март 1872г., става ясно, че е бил наясно с делегираната роля на Кънчев като апостол в Българско и всичко в донесението му е достоверно.

Османската полиция е имала "къртица" или в Букурещ или в Русе още преди събитията от март /убийствата на Пенев и Кънчев/, защото в информацията на „Византис“ е фиксирано ходенето на Кънчев в Букурещ и връщането му обратно с план за въстанието и прокламации: "и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието". Това се случило през януари и е точно отразено през март, 1872г. Османската "къртица" в Букурещ е следяла отблизо абсолютно всичко, отразено е във „Византис“.

За да имат поглед върху движението на Ангел Кънчев и преди да влезе в България, и за неговото движение вътре в България, османската полиция, които са подхвърлили информацията на "Византис“", е трябвало да имат "къртица" и вътре във ВРО, както и едновременно навън в БРЦК, а като най-добър кандидат за такава "къртица" остава Никола Обретенов с неговата близост с Кънчев и погледа му към БРЦК като куриер. Както и с факта, че след арестуването му за убийството на Пенев, наистина е бил почти окачен на въжето ако не проговори. Но в списъка на Хамди, който е знаел много за смъртта на Ангел Кънчев, тази смърт изобщо не е спомената, по никакъв начин не личи да има нещо общо с организацията, или просто е била предмет на отделен доклад на Хадми Паша до Великия Везир, който все още не е открит и преведен.

Ето какво официалната преса през 1872г. е описала случилото се:

„Бyкуpeщ, 17 мapтa 1872. Уловeният млад самоубиец бълrарин се именува Ангел Генчев, на 25-годишна възраст, който се е възпитавал във Bиена и имал най-добро обхождение и вънкашна привлекателност. Две години след завръщанието си от Виена, той отишел в Русия, дето стоял няколко месеца и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол. Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишшъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам. На Русчушката скеля полицаите му поискали пашапорта. Младият се престорил, че го изважда из джоба си и отпосле рекъл, че го забравил в писалището на пашапортите. Тогаз чиновникът Али eфeнди заповядал, щото младия да се придружи до писалището от един джандармин. По пътя младият извадил един револвер, с когото потеглил върху заптието, но оръжието като не могло да хване, той се отчаял и като го отправил в устата си, гръмнал и разбил лоба си. 

Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени. (Колкото и да не знаем дали това приключение е подействувало на някого от консулите или не, но не се е случвало таквоз нещо, което да произведе спор и студенина. Редакцията). Говори се, че след тия случки в Русчук, Високата порта нaпpавила чрез телеграфа някакви питания към румънското правителство, относително до последните български движения и му привличало вниманието, за да не допусне да се повторят пак в Румъния случките на 1867. Най-любопитно е това, че мeстният пeчат нито дума не е споменал за тия случки. Вий наистина знаете, че Българският централен комитет е тука и че от него се управляват политическите и черковни, називаеми работи.

Началникът на Българското народно дружество беше умрелият миналата седмица Христо Георгиу, който в последните времена си промени името на Георгиев. Този человек беше преданият орган на Ceвeр. Нему се даваха чрез тукашния консул тамкашните наставления и до него се изпращаха парите от Русия. В последните вpемена даже той беше приел от станцията на железния път, четири сандъка злато, на което стойността беше 50 000 наполеона, изпратени от Одеса за бъдещите нужди на България. Покойният беше най-големият мушиерин в Румъния, а всичките здания, които той държеше с наем бяха крайдунавски, за да послужат като точка за излизание, както стана през 1867. A близо до реката беше купил разни гори за същата цел. Той беше поверил надзирателството на сичките тези здания и гори на един предан нему българин. Покойният Георгиев беше неучен, без възпитание, познаваше малко елински и беше непримирим враг на елинизма.

След смъртта си той не остави никаква симпатия нито към самите българи, по причина на неговия деспотичен и насилствен хаpaктep и по лошото си обхождение със своите еднородци. Един ден като се попитал от едного от местните първенци за неотклонимото му обхождение към някои от еднородните си търговци, отговорил следующето ,,Тъй трябва человек да употреблява българите. Българин съм и не ме е срам да го кажа. Ний сме дебели человеци.“ Покойният се ласкаеше с надеждата, че ще стане княз на България, според високото обещание, което имаше, но за зла чест, щом се извести за случката в Русчук и като познаваше, че от намерените документи ще се открият плановете му от страна на императорското правителство, до толкова се смути, щото се удари в часа от един гръмоносен удар от дамла и издъхна.

Аз ви писах, че тукашният руски консул, като се извести за смъртта му, дойде сам с писаря си и запечата писалището му, но на третия ден, когато дойде братът на покойния от Галац, гдето живее, paзпечата писалището и прибра всичко като законен наследник. Съвременно издаде циркуляр в пияцата, че кантората следва делата си под името Христо и Евлоги Георгиев. Някакъв завет на покойния не се намери и не стана никакво изписвание на имотите му, по причина, че няма други наследници. Г-н Геров, руският консул в Пловдив, беше дошъл тука, за да се споразумее върху това с покойния и замина за Русия.“ (в-к Дунав, VIII, N: 663, 29 март 1872.)

Поместена е цялата статия на "Дунав", цитираща казионния вестник "„Византис“":

"В 658 брой на нашия вестник бяхме известили по кой начин се уби сам Ангел Кънчев, българин от Русчук, за когото вестник „Басрет“ в 587-ия си брой иска от вестник „Дунав“ подробности за начина на убиванието му. Ако принесем думата си до поведението и идеите на споменатия Ангела, ний заключаваме от съдържанието на долната дописка от Букурещ, която е обнародвана във вестника „„Византис““, че той воистина е бил от главатарите на бунтовния комитет, а самоубийството му се случи в това време, когато правителството търсеше и диреше убийците на осемнадесет годишния момък Стоян Пенев, че се уби с някой план нощем и че тялото му се намери захвърлено на улицата.

Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение и с посредствени известия, речения Стоян се измамил и завел на курварство и нощем като се удушил на едно място, ударили го с нож по няколко места в шията, одрязали му едното ухо, пръстите на двете ръце и детеродните удове и го оставили на улицата.

Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията, а за да не излезе работата наяве, разуме се, че се e скроило да се земе за причина знака от ножа и да се покаже уж, че бил заклан от някои турци. Даже и дописниците на някои странни вестници бяха дали съвсем противни на самото дело сведения и ний в 659-ия си брой бяхме отговорили на дописката, която беше обнародвал върху този предмет „Левант хералд“. Във време, когато местната власт диреше удушителите и убийците на Стояна, речений Ангел с едно пътно тескере и с един сръбски пашапорт, като заобиколил доста места, дошъл в Русе и като видял, че местните чиновници постъпяли доста внимателно, той с цел, за да не падне в ръка и да побегне насрещаз отишъл на скелята и забикалял твърде смутен. В това време, когато чиновникът му поискал пашапорта, за да го прегледа, той захванал да бяга и потеглил с оръжието си върху заптието, което бил срещнал, но пищовът му като не хванал, той се отчаял и изпразнил револвера в устата си и паднал мъртъв на земята.

Началникът на бунтовния комитет в Букурещ, Христо Георгиев, родом от Карлово, щом се известил за умиранието на споменатия Ангела, от страх, за да не се открият бунтовните му планове от вредителните документи, за които мислел, че може да се намират у Ангела, паднала му дамла и умрял. Toвa e положението и начинът на убиванието на Ангела в Русе. Ако се земе пред вид доброто състояние и богатството на този човек тoй нe е имал никаква нужда и идванието му в Pусе не е било с цел, за да си намери някоя работа, но да сее бунтовно семе. Oбaчe, такива зломисленици на царството и на народа. Hай-после oт сaмосебе си подпадат или в морално наказание, или падат в ръцетe нa правосъдието. Не може да има по-голям пример и урок за ония които се намират на такива идеи. Гpъпкият вестник ,,Bизантис“ в броя си от 25-й марта обнародва долната дописка от Букурещ, зa кoятo ce сnомeнa no-rope“.

Нито дума за Каравелов, нито дума за Левски, нито дума за Ловеч, за ВРО има в информацията на „Византис“.

Още по-интересно е, че вестник Свобода в 44 бр. се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, който е препечатил подробната статия на вестник „Византис“:

„уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.

Каравелов в типично свой стил разкрил публично повече от необходимото, повече отколкото Дунав и „Византис“, а то е че в Ангел е намерен лист с цифри и букви. Тази информация Каравелов откъде я е получил? Русенският комитет е бил в кауша, но някой бързо-бързо му е доставил в Букурещ новината за убийството на Пенев, и за това какво властта е намерила в него посмъртно. Следял е как и къде се е движел Ангел, защо? Не е следил така никой друг поборник,ни Поплуканов, Драсов, които са го посещавали в Букурещ, ни друг.

Значи, Ангел е носел списък. Левски не е знаел, но Каравелов е знаел за списък от „цифри и знакове“ и завършва с претенцията, че той знае най-много от всички, неговото известие е „верно“. Не отрекъл изобщо, че Христо Георгиев и Ангел Кънчев са работили заедно. Отрекъл само какво е намерено в Кънчев. За Одеското настоятелство, възложило мисията, голямата фигура е бил Христо Георгиев. Той вероятно е уточнил, че няма свой кръг от хора в българско, на които да разчита да я изпълнят, тогава или са поискали от Каравелов да повлияе на Дякона или да подпомогне внедряването на вътрешен човек около него, в организацията му, който да събере подписите.

Идеята за такова внедряване на някой към Левски може да е дошла от различни хора, от Одеса, от Плоещ, от Добродетелната дружина... Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал... Когато работата стигнала до Каравелов, той не е имал друг избор, тичал е през глава към Белград да подготви Кънчев, така че Левски да го приеме, а нямаме данни Ангел дори да е положил някъде клетва като член на организацията... Нямаме и за Димитър Общи на кой комитет на ВРО е бил член, кой го е заклел.

Вестник „Византис“ твърди, че списъкът у Кънчев е бил с подписи, нищо за шифър. Този списък нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи". Каравелов в "Свобода" пише за цифри и букви. Как би знаел за шифъра, пренасян от Кънчев, без да е посветен в мисията?

Реакцията е била светкавична - смъртта на Кънчев е на 5-ти следобед, дописките са писани на 7-ми, а са отпечатани на 11-ти, т.е. цялото време до стигането им до редакцията в Букурещ, набор и печат е било 3 дни. Вестникът е излизал в тираж 1000 т.е. печатал се е поне един цял ден с примитивно задвижваната ръчно машина на Каравелов, т.е. имаме два дни за стигане до Букурещ от Русе, редакция, набор и печат. Физически пътят до Букурещ е бил само два дни, така че, дописките са пратени по телеграфа, от човек на Обретенов служител на телеграфа. Друг вариант просто няма.

Второ, и двете дописки изглеждат писани от един човек и той е бил много добре информиран. Този човек най-вероятно да е бил Атанас Обретенов. Дописките са писани или от Атанас или от човек, на който той е предал тази информация, защото в едната от тях става въпрос, че Петраки Златев е разпитвал задържаните в кауша, а Обретенов пише, че още на другия ден след самоубийството на Ангел в кауша са пуснали Златев, който му е задавал само един въпрос, познава ли Кънчев. Единствено Атанас е можел да узнае това от брат си, той е ходел да го посещава всеки ден.

Но първи вестник „Византис“ публикува информацията за списък с имена на големци и подписи от България, нищо за имена и подписи извън нея, например от Букурещ, Гюргево, Белград и т.н., които очевидно не са вършели работа.  Те са били вестник, захранван с информация от османската полиция в Цариград, финансирани от министъра на полицията.  „Византис“,не е гръцки а османски вестник, списван на гръцки в Цариград, собственик етнически грък.

От „Византис“ информацията препечатил и вестник „Дунав“ на български, а в опит да спори с тях, Каравелов предоставя още повече информация, за шифъра.

„Византис“ беше един от най-уважаваните вестници в столицата на Османската империя. Собственикът, главен редактор и издател на вестник.„Византис“ беше Димитриос Ксенис. Вестникът излизаше два пъти седмично, което беше свързано с графика на пристигане в Константинопол на австрийски и френски параходи, носещи новини от Европа. От други гръцки столични вестници „Византис“ се отличаваше с умерените си възгледи и избягваше участието си в политически битки. Д. Ксенис беше не просто изключителен журналист, но и един от най-влиятелни хора в столицата: той имаше обширни връзки сред най-високопоставените османски сановници, по-специално, ползваше се с покровителството на реформаторския велик везир Али паша до смъртта му през 1871 г., както и на министъра на полицията Хусни паша, от който получавал редовни месечни плащания финансова помощ. Ксенис беше в близки отношения с Константинополската патриаршия и неговия вестник пое курс към църковно-административни реформи. Още един от факторите, които определиха курса на вестника, беше тясната му връзка с руската мисия (от 1867 г. посолството). В същото време Ксенис, родом от Йонийските острови, имаше и британски гражданство, а от 1864 г., когато островите стават част от Гърция, и гръцко. През втората половина на 1860-те - началото на 1870-те, Д. Ксенис и неговият вестник се утвърдиха като гласове на настроенията онази част от константинополските гърци, които вярваха в поддържането на мира между православните народи и смяташе политиката на постепенни отстъпки към българите за неизбежна и оптимална."

Great Eastern Crisis of 1875–1878 covered by the Constantinople newspaper «Βυζαντίς» (“Byzantis”), Olga E.PETRUNINA

Шефът на турската полиция в Цариград е бил близък на собственика на „Византис“. Цялата информация на „Византис“ следва да е била предоставена от полицията, а не обратното. Кореспондентът на вестника във Влашко не би могъл да проследи оттам движението на Кънчев в Българско, а то е очертано много точно - не само обиколката му в 14 български града, но и повторното му минаване през Русе за Букурещ през януари, последната информация я има и в неговото тескере, намерено в дрехите му. В него, изпратено в оригинал на Великия Везир, се вижда, че е пътувал до Влашко между 6 и 11 януари, 1872г.. Кънчев се е прибрал в Русе на 11-ти януари и съгласно протокола на Русенския ЧРК на Обретенов. После Кънчев се появява в Русе пак на 11-ти февруари и отново на 3-ти март. Някой е предоставил на редакцията тези сведения за движението на Кънчев, за да бъдели публикувани публично а този "някой" няма кой друг да е, освен полицията. Каравелов веднага се „хванал на въдицата“ и със статията във вестник „Свобода“ издал кой е участвал в изпращането на тази мисия и подпомагането на Ангел.  

Според „Византис“, в Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки, а в тях имената на хора от комитетите от 14 български градове, значи полицията е разчела шифъра. Тези списъци са били шифровани с метода на ТБЦК, ако са били за Каравелов, щяха да бъдат шифровани с "рязана книга" или "скара" с която са кореспондирали Ловеч и Букурещ; пък и Левски твърди, че не изпращал Ангел в Букурещ; значи, списъците са били предназначени за бивши членове на ТБЦК, а такива са били групата в Плоещ, но и Одеското настоятелство се е ползвало с този шифър. Подписите обясняват и отговорът на "Свобода" в репликата им към "„Византис“", че в портфейла на Ангел е имало само документ с цифри и знакове, цифрите са името на човека, а знаковете са подписите.

Писмо 429 от Страшимиров е писмо на комитет от ТБЦК, още да бъде основан ЧРК на ВРО. Видно е, че Кънчев и Обретенов са кореспондирали с шифър на комитет. Година преди Левски да даде на Обретенов "рязана книга", наречена „скара“, Ангел и Никола ползвали друг шифър. На кой в Русе е бил подчинен този техен комитет, ползващ въпросния шифър, кога е основан, какво е правел в Русе, Обретенов дума не обелва в мемоарите си.

В протоколите след основаването на ЧРК на ВРО в Русе, те използват метода на ТБЦК, обозначават личностите си с номера, 45-ти, 105-ти и т.н., Обретенов е 105, Ради Иванов 45 и т.н., което го няма в никой друг комитет на Левски. Начинът, по който Обретенов е записал имената на членовете на комитета на ВРО, основан от него по препоръка на Кънчев /не на Каравелов, а именно на Кънчев, в статията на русенският историк Веселина Антонова, посочена в Библиографията, е засегнато това/, шифърът да се изписват имената на членовете с цифри е шифър на ТБЦК т.е. Обретенов е бил посветен в делата на ТБЦК преди това, вероятно и Кънчев. Обретенов си кореспондирал и със свой приятел от читалището с шифъра на ТБЦК, като съответния приятел напомнил на Обретенов да прочетат писмото заедно с Ангел.

Вероятно още докато Ангел е бил в Белград, въпросният шифър е бил уточнен между Каравелов и него, а той го е предоставил на приятеля си Обретенов. Писмото на Иван Н.Попов, техния съгражданин от Русе, който разказвал за срещата си с Хитов в Белград, също така е докладвал на Обретенов, че е писал с "новите букви", писмото е шифровано с цифри и букви, това е фиксирано от Д.Т.Страшимиров в неговия 1-ви том от Изворите; шифърът е нов и той е бил между Ангел, Обретенов и близък кръг техни доверени лица.

Левски също е ползвал в началото /1869/ шифъра на ТБЦК, даден му от Касабов, и отрано е рабрал, че този шифър е елементарен за разчитане достатъчно е било да се открие едно число, съответстващо на една буква, за да се разплете натам цялата азбука и да се прочете текста; примерно в ключа на Левски числото 98 е било буквата А и оттам всяка буква нагоре е съответствала на низходящо число, Б е било 97, В - 96 и т.н.. /относно този шифър е записката му за съмнителните чорбаджии от Загорско, публикувана още от Страшимиров/ .

С рашифрованият списък османската полиция е имала мрежата на ВРО още в началото на март 1872, градовете с комитети, 14 на брой, достатъчно е да са разчели името само на 1 град, за да имат вече и ключа за целия шифър.

Начинът на пренасянето на информацията в списъка с подписите чрез този шифър е бил провал отвсякъде и зле измислен.

"Двата документа са намерени при претърсването на тялото на Ангел Кънчев и по искане на великия везир са изпратени в Цариград. Това става ясно от разменената кореспонденция между управителя на вилаета в Русе и великия везир - част от откритите архивни материали. Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език също свидетелстват за драматичните събития в началото на март 1872 г., свързани със смъртта на Кънчев на пристанището в Русе." Всички вестници са писали за самоубийството, като се почне от фанариотските, после в. "Дунав", та се стигне до руския "Московские ведомости", чиито кореспондент в Цариград е бил Тодор Бурмов по онова време.

Но няма причина с един самоубиец да се занимава Великия везир на Империя. Плюс дузина дипломатически доклади за него точно, защо? Защо ще пишат валия до Велик везир, кореспонденти на вестници и т.н. по темата, ако е нямало нищо сериозно. На Махмуд Недим Паша, везирът, е докладвано за намерени документи в Кънчев и той ги е поискал. Но как е знаел кой е Кънчев? Докладвано му е за мисията…

Нищо не е пречело на Кънчев да предаде списъка с подписи по-рано от началото на март, 1872г. По нареждане на Левски Кънчев е трябвало да пътува за Букурещ в началото на декември. Каравелов поканил Дякона чрез вестника си да се видят, което е било доста нечистоплътен начин да фокусираш вниманието на турската полиция върху лидера на ВРО, Апостола усетил нещо и писал на Данаил Попов, писмото му е запазено, да отидат двамата с Кънчев, като за всичко да вземат отговорите на вестникаря писменно. Писал и на Теофан Райнов:

"Бай Т. Райнов,

Наместо писмо, ето ви А. К. - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите.

Така поздравлявам всичките наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

Важ брат: В. Лъ(вс)кий"

Ангел пристигнал в Русе на 10 декември 1871 и останал в града заради карантината. Можел е тогава да го предаде на Обретенов, но вероятно е смятал, че ако не е заподозрян от властта, ще може да продължи да събира подписи за по-голяма представителност. От този месец е и първият протокол, учредителния за ЧРК. Драсов в писмо съобщава по същото време, че очаквали Кънчев да се завърне от Влашко. За това пътуване на Ангел пише и в. "„Византис“"; в редакцията му са били осведомени за движенията му по пътищата на Османската Империя, явно от самата полиция.

Върнал се в Русе в началото на януари, 1872г. и този път успешно преминал Дунав. Преминал е успешно, карантината вече е била вдигната. Цитираните от „Византис“ 14 града и взети от тях подписи върху съгласителни списъци от влиятелни хора съвпадат точно със записката на Левски в неговото тефтерче за обиколените съвместно с Кънчев 14 града т.е. информацията на „Византис“ е в голямата си част достоверна и от надежден източник.

Под нея се е подписал кореспондентът на вестника от Букурещ, Филоксениди, който е бил близък с Ахмед Расим паша. Подробно и в повечето случаи достоверно съобщава за двата случая, Пенев и Кънчев, само за убийството на Костаки ни дума. Филоксениди в Букурещ обаче няма как да е следил Ангел, а е имал информацията още преди 18 март, когато е публикувана във „Византис“. Близостта му с Ахмед Расим паша предполага, че е бил информиран от вилаетската полиция.

Обретенов твърди, че през март, 1872г. Ангел е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Но Кънчев вече е изпълнил поръчението на Левски е е срещнал вестникаря през януари, 1872г.

В река Дунав е бил изхвърлен целия списък с имена и подписи, но намереното в портфейла му е било шифрования съкратен ключ с имената към този списък. Всъщност дописката във в естник Свобода, в която пише, че в портфейла на Кънчев властите могат да открият единствено записки със "знакове и цифри", както и отразеното в протоколите, че Кънчев е изхвърлил някакви листове хартия в реката, не дават категорично доказателство какво точно е имало върху тези изхвърлени от него листове.

Но Расим паша наричал пренасяното "опасни книжа", като заключава, че Ангел ги е хвърлил в реката, преди да се самоубие. При това, Расим паша категорично обвързал в официален документ до Високата порта "опасните книжа" като съвместно дело на Кънчев и Христо Георгиев, и отбелязал, че смъртта на "двамата революционери" е предотвратила "опасни последствия". Излиза, че властта е знаела с подробности, Кънчев е работел за поръчители в Букурещ и Русия, а те може да са били само Добродетелната дружина на Христо Георгиев и Одеското настоятелство на Никола Тошков.

Добродетелната дружина е единствената, която в този период си е служила с подписи, имена и ги представяла към мемоарите си, които отправяла до висшестоящи в други страни. 51 от нейните членове официално сложили имена и подписи под меморандум, изпратен до участниците в международната конференция по критския въпрос в Париж от името на “българските нотабили” през януари 1869г.

Следващата им акция е била мемоар до руския владетел. Логично е, в техен стил, да са искали да подкрепят Мемоара, наричан още и Прошението, с имена и подписи т.е. няма за кого другиго да е носил шифрован списък Кънчев и с него да е искал да мине Дунава. Тези имена и подписи биха придали тежест на апел, на Прошение, изпратено от официален български комитет. Ангел е вярвал, че работейки по него, променя съдбата на България. Но не го е правил в ролята му на Апостол на ВРО. Организацията на Левски никога не е участвала в такива кампании и не е събирала имена и подписи. Христо Георгиев, лидерът в Добродетелната дружина, следва наистина да е бил получателя, както вестник „Византис“ е подчертал. Затова и смъртта му е свързана от вестниците с новината за провала на Кънчев. Идеята на Никола Тошков, получил отказа на Левски, намерила подкрепа в Добродетелната дружина.

Затова и документите в Кънчев били толкова важни. Високата порта поискала всички книжа, намерени в него да й бъдат изпратени. Причината властта да се интересува от намереното в един самоубиец на едно от многото пристанища в Османската Империя е само една, търсели са списъците с подписите в него.

Съгласно в. „Византис“, властта е знаела за прошението, за Христо Георгиев, защото Ернест ефенди напуснал Русе за Букурещ. За следенето на Христо Георгиев от Ернест ефенди, това е сигурно 100%, защото не са искали война с Русия, а неговите усилия са били насочени натам. За османската власт по онова време - началото на март 1872 - е съществувал само един Централен български комитет в Букурещ и това е бил Добродетелната дружина, следен е бил нейния лидер. От заминаването на Ернест ефенди се възползвали момчетата от читалище Зора, убили Пенев с надеждата, че ще им се размине като наивно оставили улика – скъп колан, какъвто носели турските големци и разчитали, че като го няма топ-полицая, подчинените му няма да си направят труда активно да търсят убийците измежду българите.

Впрочем за руския консул Букурещ, Офенберг, също нямало друг комитет, според негово донесение БРЦК на Каравелов е бил дузина безделници, които са се самонарекли комитет и се занимават с интриги. Захари Стоянов е пресъздал подобна картина, до Общото събрание през април 1872, БРЦК е играел декоративна функция с гръмки прокламации в "Свобода", която е излизала в едва 1000 броя, но на практика е бил апендикс на ВРО, където на терен Левски е вършел истинската работа.

"Опасните последствия" са определени от гръцкия кореспондент на „Византис“ като подобни на събитията от 1867-ма. 1867-ма, а не 1868-ма, когато преминава два пъти по-многобройната и добре въоръжена чета на Хаджи Димитър и Караджата. Защо 1867-ма? Тогава именно преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, финасирани от Добродетелната дружина, четата на Караджата на следната година е дело на деятелите около Касабов и бившето ТБЦК.

Левски в писмото му до Филип Тотю от 1871г. отрича тази четническа тактика, която не води до нищо друго, освен до изтребление на цивилно население и от двата етноса и взаимни жестокости. „...защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще.“

Левски е нямал нищо общо с мисията, защото година преди това отказва на Филип Тотю да му изпраща подобен списък, той противоречи на разбиранията му за независимост, но и за конспиративност, никога не е събирал списък с имена, който можел да попадне в ръцете на полицията. Ако е искал да изпълни предложението, представена от Филип Тотю,  една година време му е била предостатъчна, за да го изготви и изпрати. Но никога Левски не е правел списъци, нито е писал в писма нещо за списъци с подписи...

Апостолът остава в неведение до края за истинската причина за смъртта на Ангел. В писмо до сливенския ЧРК по повод смъртта на Кънчев пише, че нищо не са намерили у него. Той твърди, че Кънчев се е самоубил от страх /причинен от неопитност/, какво са можели да му сторят, ако е бил без компрометиращи го документи? Но истината е, че Кънчев е носел опасни документи…

Док.1 Телеграма от управителя на Дунавския вилает Ахмед Расим паша до Великото везирство относно самоубийството на Ангел Кънчев

Русе, 10 март 1872

Установено е със сигурност и това, че като разбрал за този случай, Христо Йорги, който е от водачите на революционния комитет в Букурещ, родом от Карлово в Пловдивски окръг и известен с крайна враждебност заради упованието си в Русия, се уплашил, че у споменатия Ангел може да се намерят опасни документи, от които да излязат наяве улики за обмисляне на нови бунтовнически действия, и починал внезапно от страх. Докладвам незабавно за тези двама революционери, опасните последствия на чието сътрудничество бяха предотвратени благодарение на успешната политика на великия везир.

[Borova gora]

Just now, Borova gora said:

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде сложена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ГЛАВА ТРЕТА

АНГЕЛ КЪНЧЕВ, ИЗБРАНИЯТ - ЧАСТ ПЪРВА

ГЛАВА ТРЕТА

АНГЕЛ КЪНЧЕВ, ИЗБРАНИЯТ - ЧАСТ ВТОРА

Доклад на Ахмед Расим паша до Великия везир за извършеното допълнително издирване на документи

Русе, 18 март, 1872

„Както е посочено в предходната моя телеграма комитетския водач Христо Йорги е починал в Букурещ и затова документите му са там. У самоубилия се Ангел Кънчев са открити един документ тезкере за пътуване, един сръбски паспорт и снимки на няколко руски офицери. Той вероятно е хвърлил в Дунава революционнните книжа, за да не бъдат открити. Въпреки това, както се изискваше, се установи, че гореспоменатия е член на революционния комитет и един от главните руски шпиони. Затова тукашния руски консул много се притеснил...“

Никъде в тези официални османски документи не се споменава и думичка за друг комитет в Букурещ, освен този на Добродетелната дружина с председател Христо Георгиев, а Ангел Кънчев е цитиран като член на същия революционен комитет и "другар" на Георгиев, при това установено един от главните руски шпиони. Никой не би писал това на Великия везир, ако е нямал категорични сведения. Както и за участието му в Добродетелната дружина.

Ни дума за БРЦК или за Каравелов. Мисията, според Расим паша е била възложена на Кънчев от Георгиев. Това обяснява искането на османските власти за обиск в кантората на братя Георгиеви в Букурещ. Направили са връзка между смъртта на Кънчев и на Христо Георгиев.

Док. 2 Телеграма от Великото везирство до управителя на Дунавския вилает

Истанбул, 12 март 1872

„У самоубилия се българин на име Ангел Кънчев и внезапно починалия негов другар Христо Йорги или пък там, където са живели, би трябвало да се намират опасни документи. Затова е нужно да се претърсят и ако се открият такива документи и се получи информация за бунтовническите им начинания по местата, където са ходили, трябва веднага да уведомите Високата порта.“

Дора Чаушева е публикувала статия в първата книга Нови документи от стр. 154-та, относно няколко изключително ценни османски документа, свързани с Ангел Кънчев.  Тези документи са свидетелство, че османската власт е знаела много повече за конспирацията между Христо Георгиев и Ангел Кънчев, отколкото българската историография е приемала досега. В тези документи Кънчев е определен, заедно с Христо Георгиев, недвусмислено като руски агент, а познанството им е фиксирано като съвместна дейност. Наличието на списък с имената на български първенци предназначен за Христо Георгиев е недвусмислено отбелязано също, както и фактът, че Кънчев го е изхвърлил в реката.

Но... ако са го следили отрано и са разследвали случая, много преди Русе е трябвало да заловят Ангел. Явно предателство е събудило огромния интерес на властта към 21-годишния апостол.

Ако не е пренасял нищо в себе си, можел е да последва съвета на Левски да се върне навътре в българско. При този сценарий нямаше да му сторят нищо, ако нямат предварителна информация за него - младеж, русенец, опитал се да прескочи нелегално отсреща без документи, не е бил първият със сигурност, щели са да го задържат ден-два и да го пуснат, още повече, че гаранти за неговото назначение на работа в Образцов чифлик са били Златев и Чорапчиев, и двамата членове на градската управа, хора с авторитет пред османската власт.

Левски дори не му е давал указания да преминава във Влашко през март, той казва ясно на Цаньо Захариев в Трявна за Кънчев: "Той работа във Влашко нямаше." Ангел е пътувал дотам през януари, 1872г. и Левски е оставил следа, че пътуването е било успешно в свое писмо до Анастас Попхинов, 25.08.1872, запазено от Кирияк Цанков, но публикувано след смъртта на Попхинов, 25-години по-късно.

„Но ако да беше жив А. /Ангел Кънчев/, то всичко щеше да излезе наяве. Но занапред няма да те оставим така с Д. /Димитър Общи/. Кривото трябва да го поправим…” Из писмо на Анастас Попхинов, брат на Данаил Попов, до Васил Левски.

"Навождаш [споменаваш] ми Ангела [Кънчев], покойния, когото познавам за чист човек и работник, а ти го учернюваш, като [поддържаш] доказваш фактично, че ако той би бил жив, всичко щяло да излезе наяве. Както и за Димитър [Общи], с когото не щели сте да оставите тъй работата занапред. Тук падаш в отговорност да умиеш лицето на покойния с истината, когато мислехме, че не държеше кривото нито минута в себе си, и комуто бях дал пълномощно [да отиде], отдето ме викаха, [за] да каже всичко, щото знае, и като се завърна, няма за много и почина. Да му е лека пръст, защото очевидно е вече тук, че не е имал скрито в себе си нищо.” – от този цитат на писмо на Дякона става ясно, че Ангел Кънчев е успял да отиде до Букурещ. Днес знаем и от намеренето тескере на Ангел, че направил пътуването, на което Левски го бе изпратил в отговор на повикването чрез вестник Свобода на Каравелов.

В писмото на Апостола от 12-ти декември, 1872г. до членовете на комитета в Ловеч /вече без Пъшков, Марин и Драсов/ става ясно, че през март, 1872г. той лично е изпратил Ангел в Русе, но не и във Влашко. "Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук [Русе]." Факт е, че когато му е давал съвети пред ловчанлии, Апостола не е споменал за списък, нито за събраните подписи върху този списък, няма дума за такова нещо. Иначе двама будни и умни мъже, Драсов и Пъшков бързо щяха да се сетят къде е коренът на предателството, а не да подозират дякон Паисий в издайничество.

От личното тефтерче на Левски:

"В бележка на стр. 65 е отбелязано следното: „На 1872 иан(уари) 22 с препоръчка от Ц. К. изпраща се А(нгел) К(ънчев) за Разград и около да състави ч(астни) к(омитети). Дават му са и печатни белети който ще дава срещу дадините пари от ч(астните) к(омите)ти и от другичас/т/ни лица. За в Ц. К. броят на разписките комитетски е от пър-вий до осмий а на час(т)ните- от първий до двадесятий. Дават му са 3 печатни писма, два Бъл(гарски) гласа и две прокла(мации)“ 6 (обр.2).

Левски е давал на хората от които е вземал пари отрязък от кочан с номера; едната част от кочана оставала у дарителя като свидетелство, че е дал сума, другата част със същия номер оставала в книгата на касиера /поп Кръстьо е стискал такава книга с кочани/; а в председателя е била копирната книга, където вече са записвани имената, съответстващи на издадената квитанция под номер; системата на Левски е била като акционерно дружество, при никого не била цялата информация накуп, за да не могат лесно да бъдат разкрити дарителите.

Апостолът не е допускал да има такива списъци и по конспиративни причини, ако тези подписи попаднели в ръцете на властта, пропадало и делото му, щели да арестуват всички подписали. Захари Стоянов употребил израза „той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора.“ Съответно няма друг начин, освен зад гърба на Дякона да е събрал имената и подписите от първенците, в 14-те града, в които заедно са пътували.

Трите дадени писма са със заплашителен характер, отправени към богати българи, за да дават средства за делото. Брошурата „Бългаѝрски глас“ е издадена от Любен Каравелов през 1870 г. Двете прокламации са издадени от името на Ловешкия комитет, обявен от Васил Левски за Привременна правителство. За нуждите на организацията пари се събирали от частни лица и от името на комитета, затова и квитанциите са били с различна номерация. В изпълнение на това на 22 януари 1872 г. в Разград пристигнали Ангел Кънчев и Марин Цонзоров, които се срещнали с Никола Икономов. По спомените на Марин Цонзоров „при основаването на комитета в с. Пороище поп Иван даде на Кънчев 15 бели меджидиета помощ. Разписката за тази помощ и до днес се намира в мене“.Това е една от разписките дадени на А. Кънчев от Апостола при тръгването му за Разград." Няма списък, нито шифрован, нито подписи, а е написано за посещението на Кънчев, точно в 1872г., само за квитанции става въпрос с различна номерация за частните лица и за членовете на комитета. С друго Апостола не е изпращал Ангел.

Разказът на друг свидетел, Цаньо Захариев, близък съратник на Левски още от Тулча и член на комитета в Трявна, също е достоверно потвърждение доколко е и колко не е знаел Дяконът за тайните на Ангел Кънчев. Цаньо Захариев е видял Ангел Кънчев в Търново, на 2-ри срещу 3-ти март:

"Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл.

Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил.

Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави. Той много обичал Ангела и като седял няколко дена в Трявна се бил сърдит, раздразнен и се карал на всички."

Как 20-годишен е успявал добре да скрие от Левски, от другите комитаджии, от големците тайната си дейност, хладнокръвно седмици наред да се владее и да мълчи, може би добре е бил инструктиран от шефовете си? Но в същото време от спомените на Цаньо се вижда, не е познавал достатъчно принципите на конспирацията и по хановете съобщавал на всеки закъде пътувал, дори ако имало шпиони наоколо... Прав си е бил Апостола да му каже, че поне четири години трябвали на Кънчев, за да върши както трябва народната работа. Но… Ангел получил мисия и слушал само тези, които му я възложили.

Ангел чак в началото на март за Влашко, не при по-ранните си преминавания на Дунава, а фактът, че не го е унищожил, преди да се опита да мине без заверен паспорт, говори, че той на всяка цена /цената на собствения му живот/ е искал да премине отсреща с него. Изгорил е всички други документи предната вечер, но този списък е оставил в портфейла си, заради него се е и самоубил.

Всъщност, целта на предателя е била точно в това, Кънчев да бъде заловен с важните документи у него и да бъде приключено и с тях. Мисията да остане незипълнена, за да не може да бъде вдигнато въстание и да няма война с Русия. Никой нямал полза да го предаде на Османската власт, която е правела всичко по силите си да предотврати война с Русия. Ако е бил заловен жив, не е била малка вероятността Ангел да изкаже при разпитите всичко и всички, затова е изключено да е бил издаден по линия на ВРО. Само този, който не е искал прошение, въстание, война с Русия би го издал.

Турската власт е разбрала бързо за какво става въпрос, трябва наистина да е била впечатлена от списъка на Кънчев с първенците от българско, които подкрепяли въстание, защото на 15 април 1872г. получила Депеша от Дирекцията на търговските агенства на Високата порта на Дунава в Браила - списък на членовете на Българския Революционен Комитет в Гюргево, изпратен от тамошния търговски агент. Изискван, важен списък.

До този момент са били следени отделни лица, но изведнъж властта започва да търси, изисква от своите агенти списъци на цели комитети, на тези, които им липсвали - комитетите във Влашко... Депешата е от 15 април 1872г. Списъкът на Кънчев трябва да е бил вдъхновението за изискания списък от Гюргево, за да затворят кръга, да имат на тепсия всички имена на възможните бунтари сред българите.

Тук трябва да си обясним цялата легенда, сътворена от българските историци, че Кънчев отивал със специално поръчение на Левски до Каравелов с цел да обсъждат предстоящето събрание и Устава? Но кому и защо е била нужна тази фалшива теза през годините?

Има още един исторически извор, където се посочва за наличие на списък, който е трябвало да бъде пренесен, за намерена в Кънчев кореспонденция:

"От мнозина слушах да говорят, че той бил човек на Букурещкия комитет, който го изпратил уж в България да донесе плана и събира момчета за на лято, които щял да води в Балкана да се бият с турците за българско царство и пр. И понеже имената на тия момчета А. Кънчев имал записани на книга, което писмо при всичко, че никой не можел да разбира, но като се боял с мъки да го не принудят да изкаже истината, той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора." - Захари Стоянов по свой начин съобщава, че списъка е бил шифриран. В „Записките по българските въстания“ той не уточнява кой е бил Букурещкият комитет, Добродетелната дружина на Христо Георгиев или БРЦК на Каравелов, но е ясно, че натам, отвъд Дунава е трябвало да бъде пренесено писмото,  което никой не можел да разбира…

Той обаче също като Обретенов си противоречи:

Захари Стоянов, Васил Левски (Дяконът): Черти от живота му:

"Годината 1872 беше най-злощастна както за Левски, така и за българския комитет. На 2 март, часа 9 часа по турски, Ангел Кънчев разби черепа си на Русчушката скеля, когато се впуснали да го хващат, а той не поиска да се предаде, понеже беше давал клетва. Освен че Левски загубваше в неговото лице един от добрите свои помощници, от друга страна турското правителство потрепера, нагледно констатира то факта от постъпката на Кънчева и от намерената в него кореспонденция: че в България се е съживила опасната комита, която, според уверението на верните чорбаджии, била загинала уж окончателно на Бузлуджанските върхове в 1868 година. Полето за действие на цариградските шпиони, които имаха за центрове Букурещ и Белград, сега те преместиха вече своя щаб около София и Русчук."

Но в Записките той посочва друга дата:

"По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев, един от най-редовните посетители на читалището, с когото моите приятели от читалището имаха тясна дружба. Аз бях очевидец на това убийство, което заслужава да бъде разказано по-наподробно, понеже е съпрежено с комитетските работи. Това се случи на 5 март 1872 г."

Един път е написал, че Кънчев се самозастрелял на 2-ри март, втори път, че се самозастрелял на 5-ти март. В Записките твърди, че денят бил събота, но в юлианския календар, валиден за Империята в онзи период, денят 5-ти март 1872 е бил неделя. Един път самоубийството се случило  9 часа по турски, друг път 10 часа и половина. Захари твърди, че е очевидец, обаче за да си очевидец на цялата сцена трябва да си на пристанището в точния час, да нямаш друга работа, да зяпаш, да забележиш случката с проверката на полицая, пак да не бързаш за никъде, а да тичаш по уличките зад Кънчев и заптиетата, кой българин би го направил смело в онези години и защо, какво би очаквал да се случи, някой си без тескере, което можеше и да покаже накрая, няма всеки път след всеки проверяван да тича, накрая смело да се приближи към кръга от заптиета, кой българин би се умешал с тях? Но Захари разправял, че стоял в тълпата и всичко наблюдавал, даже видял и шапката на обискирания Кънчев, която била запасана в колана му. Нямало нито кой да опровергае, нито да потвърди.

Захари добавя и "множество писма и различни записки" – Ангел не е изгорил всичко предната вечер, носел е писма, не едно, а множество.
"Когато се уби, той беше се върнал преди два деня от Тракия и бързаше да замине за Букурещ, гдето трябвало да се срещнат с Левски и Каравелова за някои важни работи." - Но Левски в този момент не е бил в Букурещ, бил е в Тракия, още по-точно в Трявна и не е имал никакво намерение въпросния месец да отива във Влашко.

Захари твърди, че е очевидец, но за да е очевидец на цялата сцена трябва да се мотае с причина или без на пристанището в точния час, да няма друга работа, да зяпа, да забележи случката с проверката на полицая, пак да не бърза за никъде, а да тича по уличките зад Кънчев и заптиетата, кой българин би го направил смело в онези години да се умеша с тях и защо, какво би очаквал да се случи? Нямало е как да знае предварително, че Кънчев ще се самоубие. Да не би всеки път, след всеки проверяван да е тичал? Тук в историята на Захари има много въпросителни.

Захари също пише в Записките, че имало голяма тълпа на пристанището, защото се очаквало идването на Антим Първи. Но това не отговаря на истината. Антим Първи e пристигнал в Русе на 11 март и това е отразено в документите на общината и във вестник Дунав от 12 март 1872, а убийството на Кънчев е на 5 март 1872, неделя. Още една причина да го четем изключително критично.

Принципно, в думите на Захари има достоверност, те са писани са малко след Освобождението, като е знаел, че има много живи свидетели, които да потвърдят или отрекат написаното от него. Но фактите трябва внимателно да бъдат проверявани. Съчинявани петдесет години по-късно, спомените на шуреят му Обретенов са повечко белетристика отколкото историко-документална проза. 

Обретенов пише в спомените си шестдесет години по-късно, когато никой друг вече не е бил жив, за да го коригира, че в града имало и други "лица посветени в делото", но Ангел не ги знаел. Как така не ги е знаел, като той е отраснал в този град, той  е познавал комитета и 20 дни преди това им е взел членски внос? Костаки /член на комитета/ е бил на свобода, него не са го арестували, как Ангел да не го знае? Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора", също е бил на свобода и други, но Кънчев се е обърнал към Никола Живков, а не към него.

Ако го нямаше списъкът, щеше само да бъде разпитан. Всъщност дори без компрометиращи материали в него, Ангел се е движел на ръба на залавянето от турската власт, на ръба на предателството. Отишъл е в дома на Обретенов да получи всяка възможна информация, включително от Захари Княжески, който му направил връзка с действащия драгоман Карамихайлов, но не се възползвал от нелегалния канал на баба Тонка с лодкарите по който се е изнесъл Икономов през Дунава. Категорично е отказал да търси помощ от някой от ЧРК, макар по принцип да е трябвало да ползва Обретенов за куриер, а за преминаване - канала на баба Тонка.

Арестуван, Никола се е оказал липсващото звено, принудило Кънчев да действа хазартно в ролята на куриер и да търси сам срещи със служители на руското консулство, дори и пенсионирани като Захари Княжески, сам да намери изход. Защото се е страхувал от довчерашните си читалищни приятели, можел е да бъде заклан от тях като Стоян Пенев, заради Пенев, когото препоръчал. Допускал е при мъченията Стоян да им е издал, че писмата са предназначени за него, че е стоял в Русе вместо да се покрие някъде, защото го е чакал да му ги предаде. Логично е да бъде допуснато, че в един момент се е уплашил да не го ликвидират без шум и следа докато преминавал през баба Тонкиния канал през Дунава. Никой нямало да разбере...

Но в очите на всички поръчителя на кражбата на писмата на Каравелов ще да е бил той. Не можел да послуша Апостола да се върне във вътрешността, защото ако го направи и потърси закрилата му, както и тази на организацията, ще трябва да му признае за много неща. Левски не е подозирал какъв "помощник" са му пратили от Белград, нито пък наивниците от ловешкия комитет са забелязали нещо за тайната му мисия. Така Кънчев вече щяла да го следи не само властта, но и ВРО... и повече не заверил тескерето си. Никой да не знаел закъде пътувал. Само на драгомана в Русе се разкрил.

Но след като Стоян Пенев е бил разкрит като негова „къртица“, той е разбирал добре каква е опасността за самия него от читалищните момчета, включително неарестуваните. Със сигурност е смятал, че е в опасност не само от турската власт, а от тях също, от всички страни. Не е единственият, комуто би хрумнала такава мисъл, Бенковски непосредствено преди Априлското въстание забранил на друг да му вари кафето, само неговия доверен човек, защото решил, че могат да го отровят.

Кънчев е запазил у себе си и сръбския паспорт-пасаван изтекъл като срок още през 1869-та, защото той му е гарантирал през османските власти някаква неприкосновеност като сръбски гражданин, казусът е бил същия като с Цвятко Павлович, сръбски гражданин убит на австрийския кораб "Германия" през 1867-ма, по повод на което убийство се е вдигнал огромен международен скандал, Сърбия протестирала пред Високата порта и е била подкрепена от Русия. Кънчев е имал двойно гражданство - сръбско и българско - българското е отразено в тезкерето му, където има данни за него и за местожителството му. Вероятно е очаквал при арестуване като намерят сръбския паспорт в нето, това да бъде съобщено на сръбската власт, за да получи някаква закрила от тях.

В статията на Дора Чаушева по повод новоткритите документи ва архива на Истанбул, е посочено, че паспортът му е бил издаден като курсант в Академията четвърти /последен/ курс с чин в сръбската армия подофицер. Кънчев е взел този паспорт да му служи за пред османските власти в Румъния, където е била дестинацията му по отпуск по болест - паспортът е бил валиден 6 седмици, това е отбелязано в него, срокът му е бил изтекъл още през ноември 1869-та, когато Кънчев вече е бил в Русе и повече никога не се е върнал в сръбската военна Академия, за да завърши обучението си.

Тескерето на търговец му е било валидно само на територията на Османската империя, паспортът му не е бил заверен за да излезне извън Империята. За паспорта за излизане извън османската империя е било нужно заверено тескере, срещу което се е издавал паспорт за излизане и този паспорт се е вписвал в регистъра с данните на човека. Такова вписване има за Кънчев в началото на януари, когато Кънчев със същото тескере е преминал дестинацията Ловеч-Русе, това е отбелязано в този том, между 2-11 януари Кънчев е преминал от Русе в Гюргево и е ходил до Букурещ, за да се види с Каравелов. Допълнително писмото на Драсов от 10 януари подкрепя този факт. Паспорт в османската империя по онова време е бил издаван единствено за излизане извън границите й, Кънчев е имал такъв, когато е ходил във Влашко през януари, ставало е в паспортен отдел. При втория опит на Кънчев да премине без паспорт е задържан и се самоубива, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем.

В архивите в Истанбул е намерено само последното тескере на Кънчев. Предишното, в което се вижда докъде е пътувал през 1869г., 1870г., 1871г. не е стигнало до нас. Но факт е, че съгласно последното, Ангел е искал да остане в тайна пътуването му, както и спирките по пътя му като спрял да го заверява, което означава, че е скрил всичко и от Левски, и от ловчанлии, от които поискал Пълномощното за ВРО.

Съгласно датите на заверките в тескерето на Ангел, публикувано в том първи н Националния музей в Карлово, последната заверена дата от тескерето на Ангел е 29-ти февруари 1872-ра /високосна година/ и заверката е направена в Габрово. Дестинацията му е била Ловеч-Русе. Той е преминал през Търново, където е пренощувал в един хан на 1-ви март, движел се е с кон. В този хан става и срещата му с Цаню Захариев и Цаню свидетелства, че някакъв българин-турски шпионин слухтял какво говорят с Ангел и се опитвал да изкопчи информация от него. Ангел му бил казал, че е търговец на кожи за австрийска фирма и пътува за Русе /много конспиративно от негова страна???/.

Тескерето на Ангел Кънчев за излизане от Русе е заверено на 13-ти февруари 1872-ра, повече заверено тескере за влизане или излизане в Русе Кънчев няма, последната му заверка преди да влезе за последен път в Русе е била на 29-ти февруари 1872-ра в Габрово.

Поемайки отново пъта Ловеч-Русе, Кънчев преминал през Бяла черква, където е основал комитет с Бачо Киро и се засекъл в един хан с Петър Арнаудов, баща на проф. Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Никола Обретенов. Влезли заедно в Русе и спряли в Пановия хан. Там Кънчев нощувал и оставил да му пазят коня. Той узнал от Арнаудов по пътя към Русе за убийството на Стоян Пенев.

Оттам, където научил, в Търново, Ангел не е заверявал тескерето си и повече никъде след Габрово не е заверявал тескерето си, за да не може да бъде проследен пътят му. Това трябва да е било на 2-ри или 3-ти март, такива са разстоянията. Турската власт си е направила сметките по датите в тескерето му, щом последната заверка е била в Габрово на 29-ти февруари, той няма криле да прелети 160 километра за няколко часа до полунощ на 29-ти февруари или в малките утринни часове на 1-ви март до Русе, където е бил убит Пенев и съответно са го изключили от заподозрените, въпреки злонамерените намеци във вестник „Свобода“ на Каравелов.

Ангел е поел риска да продължи за Русе, в него са били събраните подписи и е съобразил, че трябва да се освободи от тях, да ги предаде по някакъв начин, за да не ги намерят в него и мисията да пропадне. Семейството му е било в Русе е това за Левски може да е било добър предлог защо често пътува дотам.

След убийството на Пенев е изпаднал в липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов, защото го е шпионирал чрез Пенев и Каравелов е осъзнал това. От друга страна, ако Кънчев успеел в мисията, щял е да отиде високо над вестникаря за всички, което вестникарят нямало лесно да преглътне. И е щял да му бъде враг заради клането на Пенев. Не е имал път и към Хитов, който най-вероятно не е бил посветен в мисията, той никога не се осланял на руската помощ, а на сръбската.

Ако се бе върнал във вътрешността, както го съветвал Левски, трябвало е да му разкрие всичко за Пенев, за мисията и т.н. Щял е да падне болезнено точно след голямото парадиране, че е велик комитаджия, достоен за пълномощно и самостоятелна работа, пък други като Гложенеца, Големия, отец Матей... оставени в ъгъла въпреки дългите години народна работа. Плюс мисията е щяла да бъде обречена, защото самият Левски не я подкрепял. Избрал е еднопосочен билет към Одеса.

На 4-ти отишъл в дома на баба Тонка, а после при Чорапчиев да пренощува. Има статии от вестниците в онзи период, в които е цитирана слуигнята на Чорапчиев, която твърдяла, че Кънчев шумно се карал с домакина си преди да си тръгне, както и е горил документи вечерта в камината. Документите, свързани с Виенска кантора е възможно да са отишли в огъня, не са намерени в дрехите му и описани от полицията, не са му трябвали повече. Очакванията му са били да тръгне към руската земя, значи вече е направил срещата с драгоманина.

Нощуването не в хан или в бащиния дом е било изключително разумен ход от страна на Кънчев, Чорапчиев е минавал за туркофил и човек на властта, председател на настоятелството, не биха заподозряли, че укрива бунтовник. Но заради реномето му след смъртта на Ангел е станал лесна мишена на Каравелов, който в свой стил, без проверка на случая, безсрамно го посочил за предател на Кънчев, благодарение на печатницата, платена от сръбското правителство, даваща му перфектна възможност да оплюва, набеждава, обвинява безсъвестно невинни дори в най-тежките грехове. По онова време правото не е било дотолкова развито, че някой от дузината пострадали от него-Георги Живков, Ангел Кънчев, Стоян Пенев, Петър Златев, Иван Чорапчиев, поп Кръстьо /02.08.1873 г., в. “Независимост“, Каравелов пише: „Сега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и предател. Презират го даже и турците“/., или наследниците им, да може да го изправи на съд и осъди за клевета и злоупотреба с позицията на вестникар.

Относно оплюването на Георги Живков, в края на 1870г., вестник „Свобода“ публикувал дописка-клевета срещу него, изкарали го турски шпионин, вследствие на което Живков е принуден да емигрира във Влашко, сестра му е описала в биографията му на какви лишения са били подложени цялото семейство. Георги Живков не е бил случаен, в Русе той е бил основател на комитета на БЦК, организация, създадена от Иван Касабов през 1866-та, всъщност един сериозен съперник на Каравелов за лидер на „младите“ в българското Възраждане. На „старите“ безспорен и трудносменяем титуляр е бил Христо Георгиев. Срещу дописката имало и контрадописка, защитаваща Георги Живков, подписана от шестима, инициалите на единия са А.К., вероятно Ангел Кънчев.

Каравелов, както му е било навик, не проверил каквото и да било, а около тази публикация се е разразил голям скандал. В резултат Димитър Ценович спрял финансирането на вестника на Каравелов. Вестникарят, както му е бил обичая, пак забегнал в Белград в началото на 1871г. Но веднага след идването му, там се появявил Ангел Кънчев от Табор, Чехия. Официално е бил при Хитов, който му дал 2 жълтици. Каравелов пък го наел като съавтор за проектоустава. Левски пък повече не стъпил в гРусе, минавал през Никопол, през Свищов на път за Букурещ. Преди това братята Никола и Георги Живкови са били от най-доверените на Левски, при всичките му преминавания нелегално през Русе, Левски е ползвал гаранцията на Никола Живков, управител на книжарницата на Хр.Г.Данов, откъдето е издаден пропуска на Кънчев, с който на 5-ти март тръгнал към пристанището на Дунав. Същото е било и със Стоян Пенев, една година по-късно и него са набедили го за турски шпионин, за да скрият, че убийството е за откраднати писма, свързани с ВРО. Старата, позната, работеща схема да се отърват от някого.

Но ако Чарапчиев и Златев, които Каравелов сочи като предатели на Кънчев, са искали да го предадат, те са имали поне две възможности да направят това през януари и февруари, когато Кънчев е пребивавал в Русе, но не са го направили, а Кънчев е бил предаден точно когато е носел списъците със себе си и е получил срещу тях снимките на руски офицери.

Не са го предали и издателите на пропуска му, те нямали интерес да правят това, заради собствената си сигурност, веднага биха влезнали в затвора като съучастници на баш-бунтовника, какъвто е бил Кънчев за властите.

Обретенов също дава куп неточности, свързани с Иван Чорапчиев. Чорапчиев е определен от него като редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав", който излизал на турски език, но това не съответства на истината, Чорапчиев е бил само преводач във вестника. Обретенов определя като редактор и Стоил Попов, което също не е вярно, последният е бил много доверено лице на Левски и председател на комитета на ТБЦК, съществувал като поделение на Млада България, още преди Обретенов да стане председател на ЧРК в Русе.

Редно е обаче да бъде отбелязано коректно, че Обретенов може и повече и по-точно да е разказал, но редакторът му Михаил Арнаудов да е преценил да махне някои пасажи, оставил е признание, че спомените са тежко редактирани от него.

Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт посочва, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски, не е искал никой да влезе в дирите му. Търсенето на помощ от Никола Живков от стария комитет на ТБЦК, не от ВРО, за да не научи Апостола, който отказал събирането на тези подписи, също оставя предположение, че самият Кънчев е бил член на ТБЦК.

Можел е и да се върне навътре с редовното тескере на търговец на ярешки кожи, обикалял е с това тескере близо три месеца - от 11 декември до 3 март - под прикритието на прекупвач на виенска кантора. Но Ангел се устремил към корабчето без заверен паспорт, въпреки, че е знаел законите, със смъртно опасен за него списък, да мине гратис, само с едно картонче за пропуск. Защото е бил изправен пред избор, при легално преминаване ще трябва да съобщи крайната си дестинация в паспортното. Не е отишъл да му сложат печат, защото в него щяло да бъде упоменато закъде пътува и през кои страни преминава, за да получи разрешение. Ако е искал да скрие това от всички, от ВРО, от ложата, в която членувал, дори от Каравелов и Христо Георгиев, тогава никой не трябвало да знае, не е трябвало да остави следа къде се намира и закъде пътува, сам по своя воля е преминал в пълна нелегалност и анонимност. В противен случай е щял да завери тескерето си поне на влизане в Русе. Нямало начин да мине през граничния контрол в Русе без да е имал паспорт за излизане и без заверено тескере в Русе.

В паспортното са щели да му снемат данните и да фиксират къде отива, това е щяло да остане в регистъра и при проверки да се научи от много хора. През януари, 1872г., когато го изпратил Апостола в Букурещ, той без проблем е минал, защото първо е отишъл и се е регистрирал, че заминава за Влашко.  Но на 5-ти март е рискувал също и да го хванат още там в паспортното, ако е издаден от русенския ЧРК и измъчват можел е да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто. Заради документите, които е имал в себе си, заради списъка с подписите и шифъра с цифри и букви, той е нямало да се отърве с обикновен разпит. 

На фаталният за него 5-ти март, когато към 2 следобед се е опитал да премине митническия контрол, очевидно е бил очакван от хората на гранична полиция по сигнал. Не само Захари Стоянов, всички следи и извори водят до извода, че е бил предаден. Заради мисията.

Въпросът е от кого е бил предаден. Възможно ли е някой от арестуваните му читалищни приятели да го е направил по време на разпитите? Обретенов научавал вестите от майка си и брат си в затвора всеки ден. Казали са му, че Кънчев е видян в Русе, ходил в дома му. Но ако е споменал на полицията за Ангел, значи се е сбогувал с шанса да се представя като участник в криминална банда, а убийството на Пенев като криминално сбиване, поредното в квартала на леките жени, където е бил поканен съгласно вестниците от онези дни. Заради документите заловени в Кънчев, шифъра, проследяването на срещата му с драгомана, на 18-ти март вече е квалифициран в писмото на валията като "опасен руски шпионин", при тази ситуация Обретенов, ако е издал Кънчев, вече нямало как да мине за член на улична банда, а политически престъпник, приятел на „опасен руски шпионин“. Не би го направил. Още оттук, преди да имахме новите документи, бе ясно, че предателят на Кънчев е друг.

Принципно, нещата между Кънчев и Обретенов наистина са били дълбоки и е имало какво Никола да издаде за него. Доказателство, че Обретенов е бил посветен в строго-секретната мисия на Ангел за мисията, а и целия русенски комитет, имаме от Захари Стоянов:

"Кънчев, след дълги изпитвания в Русчук той открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр. Тия съставили частен комитет и първо заседание станало в къщата на баба Тонка Обретенова. Това се случило през 1870 година." - Годината изобщо не е точна съгласно Протоколите, предоставени от Никола Обретенов. Захари греши, това е още едно доказателство, че не трябва да му се вярва за всичко, но... интересно е съобщението, че Кънчев информирал комитета за своята тежка мисия, няма коя друга мисия да е освен събирането на подписи като използва ресурса на организацията на Левски. Това е също потвърждение, че той поканил русенци да направят комитет, той, за който не е ясно в кой комитет е бил заклет, към кой комитет принадлежал, Каравелов ли го е заклевал във ВРО с Библия и револвер отпред, в присъствието на свещенник както изисквала Наредата? В нея е записано и, че членовете са минимум седем, един свещенник между тях, а в Русенския частен комитет са били по-малко на брой членове, четирима, свещенник нямало измежду тях, нито церемония с полагане на клетва пред Библията, справка Никола Обретенов и Захари Стоянов. Това влиза в грубо противоречие с принципите на Левски, в българските земи по онова време всички частни комитети са били изграждани от него, а не от дейците във Влашко или в Сърбия, затова се нарича и ВРО /Вътрешна Революционна Организация/. Името Ангел Кънчев го няма споменато в първия им Протокол като комитаджия, който ги е основал. Само Протоколи с грешни дати.

Но тази информация на Захари Стоянов противоречи на Спомените на Никола Обретенов, които обаче са писани петдесетина години по-късно и то когато е нямало нито един жив свидетел. По-вероятно е шуреят му Захари да е написал истината, той е слушал доста не само от Никола да разказва за тези събития и издава книгата когато сред читателите му е имало и участници в тях. Но ако вярваме на Обретенов, че е взел благословията на Каравелов да основе ЧКР, тогава това е било подкрепяща, но и същевременно проследяваща група към Ангел. Обретенов още преди да дойде Ангел в Русе е бил запознат със задачата да следи движението на Кънчев и да докладва на Каравелов и някак в отговор Ангел пък внедрил в печатницата Стоян Пенев да следи вестникаря.

В линковете в библиографията е дадена и статия, която потвърждава, че Ангел се споразумял с Обретенов да направи комитет.... т.е. комитетът е създаден, за да подкрепя Кънчев в дейността му. Ангел е споделил намерението си да основе комитета с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО от Търново, където е бил Христо Иванов-Големия, поканил Обретенов за куриер.

Преди това са били читалищна група масони, организирани от Драган Цанков, основател на читалището "Зора", където повечето от тях са имали платени длъжности. Цанков по онова време е бил еволюционист, влязъл под кожата на Мидхат паша, завеждал е образованието в градския съвет и е бил в управата.

По принцип и "Тайният революционен комитет в Букурещ също е инфилтриран от масони и вербуван за таен масонски център. Там през 1864 в масонство е посветен Ангел Кънчев. В Русе пък е посветен Захари Стоянов. В същата ложата членуват Никола Обретенов и майка му Тодорка, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Ради Иванов, Олимпи Панов и Георги Икономов."

За Ангел Кънчев се смята, че е бил вербуван за „Али коч” в Русе, вероятно от Иван Чорапчиев и Петър Златарев, все хора в отношения с Митхад паша. Техен доайен е бил валията на Русе, Мидхат паша, който издействал стипендия за Ангел Кънчев за Табор. Митхад паша е бил ментор и за младия Н. Обретенов и Иван Ведър, който по-късно ще стане учител на неговите деца и други.

Ведър, наставникът в ложата на Обретенов се обърнал към масонството, след като е бил разорен от Петър Златев. Очевидно е защо Петър Златев по-късно посочва е посочен като предател на Кънчев от Каравелов. В писмо до Обретенов, Големия обсъжда убийството на Петър Златев. Помежду си Големия и Обретенов кореспондират с псевдоними "Стефан Карагьозов" за Големия и "Петраки Златев" за Обретенов.

Една русенска момчешка банда изведнъж нарекла себе си "комитет", "тайна полиция" и не знам какво си, но всъщност комитетът е бил създаден не за да върши народна работа, той такава не свършил през 1871-1872-1873г. Няма разгръщане на дейност каквато са имали другите комитети. На създадените от него, Левски нареждал да работят за пробуждане на населението, за нови членове, за събиране на пари за оръжие, за разпространяване на вестници и т.н. Имали си предначертание. В протоколите на Русенския комитет няма нищо характерно за организацията, разпределили длъжностите между присъстващите и два пъти финансирали Кънчев. Веднъж гласували и за убийството на Пенев. Няма опити за обикаляне на селата около Русе, няма подготовка за въоръжаване-закупуване на оръжие и разпределяне до съседни населени места, а е бил градът-център на виалета, могли са да развият дейност конкурентна на Ловеч, да са център и да дърпат конците на всички в окръга.

Това е поредното доказателство, че важният човек в Русе е станал Ангел Кънчев, не някой от останалите читалищни дейци. В писмата, стигнали до нас той изисква Обретенов да му изпраща информация за училищата в странство, за училищата в Истанбул, изисквал да имат комитет, а този комитет, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов /тези са "основателите" през декември 1871г./ и новоприетите Георги Икономов и Костаки Симеонов веднага е започнал да го захранва със средства, написано е в Протоколите им. Сумата, предадена на Ангел е фиксирана:

Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. " Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава. Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец." – Но по датата в тескерето му, Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти е с печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо?

Предполагаемо е, че и всички от русенския комитет са знаели за делата на Кънчев, защото те му дават "портативната печатница" - дар за Левски, с набавени букви от от Тома Кърджиев, значи и Кърджиев е бил посветен къде отива Ангел, с кой ще се среща в Ловеч, кой има нужда от малка печатница...

През септември, 1871г., Ангел осведомил Обретенов, че вече е в Ловеч и му пише, че Левски го няма там, но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов. Иван Драсов е написал писмо за пристигането на Ангел в Ловеч до Данаил Попов, датирано 27 август 1871, и Димитър Т. Страшимиров е отбелязал противоречието, както и че вероятно писмото на Драсов е посочило точната дата на пристигането на Кънчев в Ловеч.

„Но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов.“ – в качеството си на какъв Обретенов е щял да бъде уведомяван за всичко? "но недей им казва определено в кой град съм" - Обретенов е този, който е можел да знае всичко. Или е имал задължението да препрадава информацията от Кънчев на Хитов и Каравелов? Всъщност Кънчев  е бил писмовен за разлика от Димитър Общи, но не е ясно дали сам е имал кореспонденция с Каравелов, защото архивът на вестникаря го няма вече век и половина.

От своя страна, без учреден комитет на ВРО в Русе, Обретенов поискал от Ангел печатни заплашителни писма на ВРО /за да събира пари с тях, от чие име, след като не е бил член на организацията и какво е щял да прави със събраните пари?/

Ангел си е позволявал да изпраща информация на Обретенов, която имала конспиративен характер още преди Никола да е станал член на ВРО, бил е само куриер. Това си е било абсолютно нередно всъщност, Обретенов става член на ВРО през декември 1871г. Това отношение към ВРО и комитетските правила за конспирация още веднъж пораждат въпроса доколко организацията на Левски е била приоритет за Кънчев или за него мисията е била над всичко, за да реши с подписите и прошението съдбата на България?

Не е играел честна игра Ангел спрямо ВРО, а вероятно е имал и още една мисия, една от многото покрай основната. Следял е Апостола отблизо и вероятно е докладвал за него.

След като Кънчев вече го нямало, спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо се самозакрили като комитет. Останал Обретенов да бъде куриер

По-късно Обретенов в публикацията му в списание Прелом, ще съобщи, че през май, 1872г. също е следял съвсем отблизо Дякона, възложено му или не, и ни е оставил най-пълния портрет за него, къквто няма да получим нито от учителя Иван Фурнаджиев, нито от Любен Каравелов, нито дори от Иван Вазов:

“Левски бе среден ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и постоянство; вънкашно той имаше нежни черти, живи очи и си тананикаше някоя народна песен. Шега у него нямаше. В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни напитки, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелова, когато разказваше нещо, било от нашата или чужда история. Не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото обайваше слушателите си. Презираше онези, които водят разпуснат живот, сам той беше много запазен, дори не знаеше да псува...

Почти всеки ден обядвах и вечерях у Каравелови заедно с Левски и други, докато трая събранието. Вечерта всякога ставаше весела, когато Левски изпяваше със своя приятен глас някоя народна песен. Той пееше много хубаво песента “Отдавна ли си, момне ле калугерица?” и “Мома бошнакиня”. Много пъти Каравелов във възторг от песните му ставаше от стола си, прегръщаше го и го целуваше”.

За съжаление Обретенов не е оставил такъв детайлен портрет на приятеля си Ангел Кънчев, макар че в последните месеци от живота му го е срещал изключително често. Доказателството е публикувано в поредицата издания, посветени на новооткритите документи на Националния музей Карлово. В тях е приложена снимка на последното тескере на Кънчев, с разрешителните печати за пътуване. Последните 6 месеца от живота си преимуществено пътувал от Русе до Ловеч и обратно. В Русе е семейството му, но там е и неговата свръзка с Каравелов, с руското консулство, с читалищните приятели  В статията на Дора Чаушева, историк и директор на музея на Апостола в Карлово, е цитирана част от дописката на "„Византис“" за самоубийството на Кънчев. Този път, за разлика от оригиналната дописка, текстът е преведен на френски, и е адресиран до "надзорника на външните работи", ще рече до външния министър. Текстът не е дословно повторение на публикувания във вестника, има разлики, преди всичко той е съкратен в частта му относно Христо Георгиев, и на второ място в него е вмъкнато лично обръщение към министъра, което твърди, че в споменатия Ангел може да се намерят опасни документи" и "което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи." - прошение до руския цар, списъци с имена и подписи са били опасните документи.

Османските власти са имали предварителна информация за тях и спирането на Кънчев на пристанището е било по сигнал точно за тези документи, тях са търсели у него. Той самият едва ли щеше да носи снимки на руски офицери у себе си и да си рискува живота да минава без заверено тескере, ако е отивал просто при любовницата му в Букурещ, както казва Левски в Трявна на Цаню Захариев, защото така му е съобщил Ангел.

Всички са се притеснявали какво са намерили в дрехите му, интересували са се както за никой друг, никой не е питал какво са намерили в дрехите на Караджата например. Първо, защо Великият Везир на Империята е поискал да му бъдат изпратени в Цариград всички вещи, намерени в един обикновен Ангел, един от многото загинали в онези години. Такова искане не е имало дори за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На кого са му притрябвали панталоните и портфейла на Ангел, ако в тях не е имало нещо ценно за цялата Империя? Ако ставаше въпрос за някое и друго поредно комитетско писмо, Валията в Русе и сам е щял да се оправи. Заради списъка. Заради всичко-документално и предметно, което би могло да бъде свързано със списъка и което местната полиция би могла да пропусне. Изключителното, пренасяно от Кънчев е бил само списъка с имената, с подписите. Оставала зад гърба му ВРО, Левски, народната работа..., но от Русе не е писал писмо на Апостола, за да го информира, че отпътува. Не се е чувствал длъжен? 
Той и небрежно се отнесъл към мнението и съветите на Левски, странно за младок без никакъв опит. Апостола преценил, че на Ангел му трябвали поне четири години да се търкаля в народната работа, но Кънчев му се обидил:

„А аз Ви казах, че трябва, но няма такива хора, а вие ми посоихте А.К. [Ангел Кънчев] и Д.Об. [Димитър Общи]. На А.К. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да в върши безпогрешно, то трябват му не по-малко [от] четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си. Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук [Русе]. Видяхте, като не [по]слуша, и какво стана.“ - Писмо на Васил Левски до ловчанлии, 12.12.1872г.

Сега е ясно защо Кънчев се е обидил на думите на Апостола. Други са избрали него за изключителна задача, да изготви списък за руския Император, а някой си Левски не можел избраника на Хитов и Каравелов, на Добродетелната дуржина и Одеското настоятелство да го оцени... 

Той е използвал базата от комитети на ВРО, за да събере подписите, без да съобщи на Апостола целта на събирането, защото той е бил против мисията в отговора си до Филип Тотю. Кънчев е бил назначен за касиер от него, вписано е в тефтерчето на Левски, като очи в очи с всеки подписващ, вероятно е твърдял, че подписът е за внесената сума. Именно в качеството му на касиер той е можел да изготви списък с имена и подписи. Списъкът е правен паралелно от него без знанието на Левски, докато са обикаляли заедно, за друг поръчител, но не и от Левски. Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън тяхната собствена битка за независимост на българско. Той е повел решаването на българския въпрос по път, по който дори и не е обсъдил с тях дали са съгласни, дали са искали да тръгнат.

"Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам." - вестник „Византис“."Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени.“ – вестник „Византис“.

Расим паша сякаш сам поел разследването, съобщил, че се съмнявал в участието на Кънчев в убийството на Пенев, били намерени следи от галоши, същите като тези носени от Кънчев, съгласно донесението на австрийския консул Монтлонг. Консулът обаче направил заключението, че такова участие на Кънчев е малко вероятно, тъй като той се появил в Русе два дни след смъртта на Пенев.

В доклада на Монтлонг, датиран от 7-ми, 5 дни след ареста на Обретенов и другите трима от комитета и на втория ден след самоубийството на Ангел, се твърди също:

"Генерал-губернаторът подозира известна връзка между самоубийството и предхождащото убийство. Той мисли, че Кранцов /Кънчев/ е, ако не главният извършител, то поне съучастник в това престъпление, и твърди, че вече е констатирал по-рано, че ботите му напълно отговарят на галошите, намерени на мястото, където лежеше трупа на Стоян /Пенев/. Генерал-губернаторът заключи, че самоубилият се е бил пратеник на Букурещкия комитет, който му е възложил убийството на Стоян."

Проверката, разбира се, е изключила Кънчев да е убиец на Пенев за османската власт. Той е влезнал в град Русе, отседнал е в хан два дни след убийството. Ангел не е имал и изключителен номер обувки-галоши, какъвто да няма никой друг на света. Ако Кънчев си е оставил галошите в читалището, някой от бандата може редовно да ги е ползвал в лошо време, докато собственика им отсъства.

Но последната дума за Ангел посмъртно е имал Каравелов в „Свобода“ и за съжаление той също опитва да го набеди в убийството. От Симидов сме информирани, че самият Каравелов имал дял в смъртта на Пенев, заповедта до Русенския комитет излезнала лично от него, но изключително удобно набедил Кънчев да нея, оцапал честното му име публично без морални скрупули. Вестникарят излъгал за причината на убийството - дописниците му - защото е абсурдно Ангел Кънчев да влиза в Русе да убива Пенев, защото щял да го издаде като дописник, на 3-ти, след като на 2-ри е бил известен от Михаил Арнаудов, че Пенев вече е бил убит един ден преди това. Излъган останал и Левски, не научил за мисията на Кънчев.

Каравелов прикрил своето участие и това на Обретенов и групата му в своя вестник. Нищо не му е попречило да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник. Двете дописки по този повод са датирани 7 март 1872-ра и са публикувани в брой 39 от 11 март 1872-ра на Свобода. Дописката е публикувана в 39-ти брой от 11-ти март, уводната статия в този брой е датирана 9-ти март: този брой Каравелов е залял читателите си с противоречива и невярна информация за убийството на Стоян Пенев и самоубийството на Ангел Кънчев. Покрай такава информация е предоставил и ценна вярна информация, например, става ясно колко време е работил Пенев при него като словослагател: Пенев е работил при Каравелов 3-4 месеца, като върнем времето назад от 15-ти февруари, постъпил е там като словослагател между 15 октомври и 15 ноември 1871-ва, Кънчев е пристигнал с набора от букви в Ловеч на 28-ми август /има писмо на Иван Драсов за тази дата/, следователно най-вероятно той е бил гарант за Пенев в Букурещ пред Каравелов, защото комитетът в Русе е основан от него чак в началото на декември с.г.

Каравелов отрeкъл задържаните да са имали някаква връзка с комитет, но сам изтърсил истината, за кой ли път?, че комитетът, според твърдото убеждение на Расим паша /Каравелов го наричал фанариот, заради гръцкия му етнически произход/, е бил на османска територия /ВРО/, не БРЦК. Каравелов излъгал и за възрастта на задържаните, нарича ги деца на по 15-16 години, а те всички са по над 20-годишни мъже.

Каравелов насочил вниманието на читателите си към тезата, че убийството на Пенев е заради дописките в неговия вестник, а самоубийството на Кънчев пак е резултат от дописничеството на Кънчев в неговия вестник. Тънък намек, че Кънчев е имал интерес да убие Пенев. Това е изключително недостойно от страна на Каравелов и на дописника, след като днес четем в спомените на Обретенов, че той и другите трима са убили Пенев, знаем и кой е бил инициатора и защо, заради откраднатите писма от печатницата в Букурещ...

Относно Петраки Златев и Иван Чорапчиев, няма как те да са знаели кои са дописниците на вестник „Свобода“, те не са работили в печатницата му, затова цялото му обвинение срещу тях издиша отвсякъде.

Факт е, че Каравелов пуснал фалшив слух, че мотивът на Кънчев за отиването му в Русе бил Пенев и по този начин насочва вниманието на полицията към Кънчев като убиец на Пенев, за да заличи следите към истинските му убийци Обретенов и сие. Факт е също така, че не му е било достатъчно да свърже отиването на Кънчев в Русе с Пенев, ами и директно е публикувал дописка, сочеща като преки убийци на Кънчев и Пенев - Петраки Златев и Чорапчиев. Характерно за Каравелов, той хвърля цялата вина и за двете смърти на Чорапчиев, Златев и... Стоил Попов /близък съратник на Левски и участник в Легията на Раковски/.

Манипулативният Каравелов си е написал каквото си искал за смъртта на Кънчев, не са били рицари на истината вестникарите в онова време. Каравелов това набедяване на Петраки Златев и Чорапчиев следва същия модел, който използвал за очернянето на поп Кръстьо като предател на Левски: на базата на инсинуации и недоказани твърдения внушава една лъжа и после започва да я повтаря. И в двата случая потърпевшите на лъжата са били изложени на риск за живота им, животът на поп Кръстьо е бил съсипан от тормоз, а Златев и Чорапчиев, освен съсипана репутация, са били реално заплашени от убийство, както се вижда от писмо на Христо Иванов до Обретенов, набелязващо Златев като цел на тайната полиция.

Каравелов е знаел кои са истинските убийци на Пенев, нали той наредил от Букурещ, но безсрамно излъгал. Лъжите, които публикувал за Пенев, за Георги Живков, за Ангел Кънчев, за поп Кръстьо, за Златев и Чорапчиев не го правят нито революционер, нито герой. 

Според Антим І, който освен свещенослужител е и масон, става въпрос за наказание на нарушител на правилата на ложата, за какъвто е посочен Стоян Пенев. Той е взел пари и от братята си с обяснението, че те ще бъдат използвани за българското освободително дело, но си ги е присвоил. Поради това е осъден на смърт и екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон. Днес знаем, че Антим I също е бил подведен, защото Обретенов си признава, че убийството на Пенев е било тяхна работа.

Има очевидно противоречие - арестувани са трима от самонабедилите се за убийци, според Обретенов, на 17 февруари. А смъртта на Пенев, Ангел Кънчев и третият от групата на Обретенов е отбелязана в общинския архив след 1 март. Ако и трите убийства /смърти/ са се случили, докато въпросните трима са били в ареста /Икономов, според Обретенов бил истинският убиец, но избягал във Влашко, а Обретенов, Ради Иванов и Тома Кърджиев били арестувани/, тогава защо са били арестувани и държани 40 дни в следствието? Нещата си идват на мястото само ако приемем, че датата на Протокола, вписана от Обретенов, не е коректна.

Защо са го оставили да пренощува у Чорапчиев, който е бил управител на Образцов чифлик и човек близък до младотурците, защо баба Тонка не му е предложила подслон при нея и канал за прехвърляне без паспорт с варкаджиите, след като тя е прехвърлила Икономов.

Ако са набедили Кънчев за убиец на Пенев пред властта, нямало е причина да бъдат арестувани четиримата. Но те са били заловени и държани четиридесет дни, защото полицията е можела да провери тескерето му, намерено в трупа му и да види кога е влязъл в града. Оттук наистина е ясно, че тези спомени на Обретенов издишат. Въпросът е на каква цена са ги освободили.

Но е имало и по-ранно писмо, от 6-ти март, т.е. само ден след смъртта на Кънчев, впечатляващо бърза реакция на руския консул, със списък кои са били арестувани за убийството на Пенев, Никола Тихов Обретенов е сред тях, както и приятелите му. Единствената причина - посредникът между Пенев и четиримата, Костаки или друг, да е научил и да им изказал, че Пенев очаква Кънчев в града. Побързали с убийството на Пенев, за да предотвратяг срещата му с Кънчев.

"Ангел бил подозрителен човек" Но много удобно е посочен Чорапчиев като издайник, за да го накажат, че той единствен му подал ръка и го приютил в дома си.

Кой е имал достъп до стаята му в дома на Чорапчиев? Кой и защо би му взел патроните незабелязано? Дали част от бандата, останала на свобода не се е канела да го нападне с ками, ножове и него като Пенев в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Но той не стоял в Русе, а някой го издал при опита да се качи на корабчето. Защо са оставени патрон-два вътре? За да тежи, ако оръжието е съвсем празно, Ангел ще усети разликата в ръката си е ще го провери сутринта или по-късно. Откъде знаел тази история с патроните Захари ако не от шурея си Обретенов?

Легендата за извадените патрони Захари Стоянов я разпространява в Записки по българските въстания, който включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона. Ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил.

Всъщност Кънчев, както и Левски,трябва да е имал пришита в дрехите отрова за такъв случай и ако е искал да се самоубива, винаги е можел да направи това с отровата.

От описаната от Захари Стоянов сцена е изненада как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда? Но трябва да е свикнал с тежестта му и да е усетил, че е по-лек без патроните.

Трудно се да се повярва, че ако ти засече пистолета 3-4 пъти, ще мислиш, че има смисъл да го насочиш към главата си с идеята, че ще гръмне. Но на Ангел гръмнал, съгласно Захари. Легендата, която обаче русенци през 1872г. са подхвърлили на по-висшестоящият комитет в Търново е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони" и в паника Христо Иванов-Големия веднага поръчал нови револвери от друга марка.

[Borova gora]

Just now, Borova gora said:

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде сложена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна:

ГЛАВА ТРЕТА

АНГЕЛ КЪНЧЕВ, ИЗБРАНИЯТ - ЧАСТ ВТОРА

ГЛАВА ТРЕТА

АНГЕЛ КЪНЧЕВ, ИЗБРАНИЯТ - ЧАСТ ТРЕТА

Още нещо неочаквано, в последните преведени документи: "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир. Не е написано „самоубийство!“

Картонът за преминаване на Ангел е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт. Но всички от ВРО, от Русе до Ловеч и Търново са щели да знаят закъде пътува Ангел и то без разрешение на лидера, Левски.

Обретенов пише, че пропуск за корабчето му издал служител в паспортното на име Коста Станков. Като причина за самоубийството му, Обретенов сочи, че Кънчев не искал да предаде приятеля си Коста Станков, който му дал червения картон пропуск от паспортната канцелария. И това не е истина, Според спомените на Алекси Ангелов – служител през 1872 г. в русенската книжарница на Данов, Тодор х. Станчо Драгушинов Тревналъ и управителят Никола Живков са помогнали чрез него Ангел Кънчев да си набави необходимия пропуск „мюхур”, който отменя показването на личния паспорт на заптиетата при качването на парахода. Поръчители за да му издаде този пропуск са били Никола Живков, управител на книжарницата на Хр.Г.Данов в Русе и Тодор Хаджистанчев. Никола Живков е брат на Георги Живков, който е оплют като турско мекере във Каравеловия вестник Свобода през 1870, а Ангел Кънчев го защитил като честен патриот. Тодор Хаджистанчев е един от първите български драматурзи, диригент на хора в Русчук по времето на Кънчев, който също е бил част от хора и участник в театралните самодейни постановки на Хаджистанчев.

Обретенов дума не споменава за тях тримата, защото те са били част от ядрото на първия революционен комитет в Русе, основан още от Георги Живков и най-вероятно част от него е бил и Иларион Драгостинов е бил определен за делегат на събранието в Букурещ именно от този комитет, легитимно, а както знаем от историческите извори, Обретенов се е самоназначил за делегат.

След смъртта на Ангел Кънчев, Великият Везир не пропуснал да поиска всичките му вещи да му бъдат изпратени в Истанбул. Защо ще иска вещите на един самоубиец в огромна Империя на три континента? Защо изобщо са му донесли за тази смърт, с какво са я намерили за важна, за да бъде фокусиран Везирът на Империята върху нея? Списъкът обаче не е открит у Ангел, защото иначе щеше да се появи в описа на вещите му, изпратен до Великия Везир. За да не се появи там, редом със снимките на руски офицери и свидетелството му от сръбското Артилерийско училище, Ангел е успял да го унищожи, преди се самоубие като го е изхвърлил в Дунава.

Главното, Кънчев не е следен за този списък преди да стигне до Русе, иначе полицията много по-рано щеше да го арестува из българско, да върви след него. Издаден е в последните часове преди залавянето му. Защото е съобщил някому, че е успешен и има списък в себе си.

Истината наистина е в детайлите...

Списъкът е бил очакван в пролетта на 1872г. да премине Дунав. Теофан Райнов и Райчо Попов се преместили да живеят в Гюргево срещу Русе по времето, когато Ангел Кънчев преминава един път в Гюргево през януари и прави втори неуспешен опит да премине в началото на март, тоест тези двамата са имали явна причина да стоят в Гюргево, очаквали са събития, може би Обретенов със списъка. Плоешката група е действала като авангард на Одеската. Тази група е била и с голямо самочувствие след срещите на Райчо и Теофан с Джузепе Мацини, италиански политически активист със значителен принос за движението Рисорджименто - обединението на Италия в единна независима държава. После вече следват писмата на Плоещките българи, написани от Райчо Попов, в които те укоряват Левски, че гламаво е захванал работата по въстанието. „Бележите в писмото си с една дума- „гламаво“ захващане. А какво по-гламаво от това ви[е] там да се съберете 20-50, нека и 500 души, пък от Българско, дето ще се пролива кръв, викате мен един, та да решаваме работи? Засега не давам глас, защото, както ви казах, приемаме и отговаряме по вишегласие.“ - Левски до кръг дейци във Влашко. Двете писма на Райчо Попов, защо точно в онзи момент са написани, защо с такъв текст, веднага след отказа на Апостола да съдейства за прошението? Имат смисъл само ако са научили за мисията и отказа му да я изпълни.

Плоещката група се е присламчила към силния на деня, а това е бил Каравелов. Те са били в час по отношение на руската идея за Прошение, защото в периода, когато Ангел снове до Русе и обратно до Ловеч, Райчо Попов и Теофан Райнов са плътно в Гюргево. Теофан Райнов беше определен като "платен руски агент" в донесението на османския търговски представител в Гюргево до Високата порта от 15 април 1872-ра. Теофан е бил свръзката на Ангел в Гюргево и два дни след самоубийството на Ангел тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра. Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Райнов заминал за Цариград, откъдето го назначили началник на железницата, която би превозвала турски войски от Одрин към Пловдив в случай на война на Русия с Турция. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра:

"Рйнов станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента." - Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка.

В същият документ като активни членове на комитета са посочени всички действащи лица замесени в аферата с Ангел - там е вписан и Райчо Попов, който също е бил в Гюргево, а не в Плоещ /имал е казино в Плоещ/, Теофан Райнов и най-важното, като приятел на Теофан е посочен Георги Киселов, търговец от Търново. Същият Георги Киселов от Търново с кантора във Виена, която най-вероятно е осигурила документа на Ангел като търговец на кожи. По онова време във Виена е имало такава на братя Киселови, българско дружество "Напредък", основано през 1869-та за търговия с кожи. Освен това само като напуска Белград, Кънчев предприема обиколка във Влашко, включително на местата, където членовете на Плоещката група са били, едва след което се завръща в Русе.

Ако бе успял да бъде представен от Тошков на руския Император, щеше да мине с едни гърди напред пред Христо Георгиев и Каравелов, тогава вероятно щеше да срещне същите вътрешни сили, които е срещнал и Апостола, за да го спънат, защото това са били много амбициозни, манипулативни мъже с висока себеоценка.

Именно те осигирули на Кънчев пълномощното, с което се подвизавал като прекупвач на кожи при обиколките му из Българско когато е събирал и подписите.  Това е доказателство, че Плоещките българи са били информирани за прошението. За тях, Райнов, Райчо Попов, Георги Живков, Иван Кършовски, Димитър Ценович, Кириак Цанков, пише Филип Тотю като за "букурещките вагабонти" и заръчва на Левски да не споделя тайната за прошението с никой от тях. Цялата тази група води началото си от ТБЦК на Иван Касабов. Както е бил устроил работата Левски с емигрантите, единственият, който е можел да внедри и Димитър Общи, и Ангел Кънчев, при него в Ловеч е бил Данаил Попов, без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал? Без препоръка на Попов нито Общи, нито Ангел е можел да открие Левски и да се свърже с него, той ги е снабдявал и с пароли /лозинки/ известни само на двамата. Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата на ВРО да пренася без да има данни, че изобщо е заклет като член на организацията в някой комитет.

Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Точно такава птичка изглежда да е бил Димитър Общи, тестов опит. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, изпратили Кънчев, неопитния в народната работа на български терен, съвсем млад, без никаква сигурност, че ще се справи, че не си играе с живота на 7 милиона българи. Ролята на Кънчев е била втора подобрена версия на ролята на Димитър Общи.

Заради мисията му, Каравелов изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев при него. Общи се появявил в Ловеч с препоръката на Каравелов и Хитов. След като останал Димитър в българско, внедрил и Ангел не с една, а с дузина мисии, на Хитов, на Одеското настоятелство, на самия Каравелов. Кънчев преминал по абсолютно същият отъпкан път като Общия. Няма случайни неща.

След като Кънчев набрал скорост и вероятно му оставало да предаде подписите и да се върне в Ловеч да работи, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал съобщение във вестника, с което публично повикал Левски в Букурещ, събуждайки всички местни шпиони. Той вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера. Кандидатът можел да управлява като марионетка, или поне така му изглеждало, а оттам и цялата ВРО, след като успешно го убедил да изработят Устава, даващ му като председател почти монархически права в сравнение с демократичната Нареда на Левски. „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.” – Няма дума как и дали ще се избира нов председател.

Но кражбата на писмата променила всичко. Защо Каравелов никога не е признал за нея, а веднага и упорито насочвал в други посоки причините и вината за убийството, за което сам написал, че би учудило и зверовете със своята жестокост? Като капак лансирал и самоубийството на Костаки без да му трепне ръката, окото. Известно е, че е починал/убит, но няма извор, който да подкрепя твърдението за самоубийство.

Тук е за отбелязване, че Кънчев и Димитър Общи най-вероятно са се познавали преди да стигне всеки от тях до Ловеч. Съгласно информацията, дадена от Шакир бей на Робърт Далиел /но за нея няма и дума в протоколите на Извънредната Комисия/:

"Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев, също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ, и от друг българин от Свищов с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това."

Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, Дунавски валия (5 ноември 1864 – 24 февруари 1868), и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета, а от консулите в Русе с най-точна и изчерпателна информация в докладите си до Лондон се отличава английския консул в Русе Робърт Далиел.

„че през миналия месец март  руският генерален консул[189] изказал желанието да изведе Ангел Кънчев[190] извън страната..." - Робърт Далиел е черпил сведения от Шакир бей. Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Мошнин отрекъл абсолютно всякакво негово участие, това е отразено в донесенията на другите консули за него.

Трябва да не бъде пропусната и още една важна част относно работата на Кънчев във ВРО. Важна, а често подминавана. Той взима участие в осигуряване на Пълномощно на Димитър Общи по време на срещата в лозята в Ловеч, въпреки несъгласието на Левски. Не е ясно дали си е давал сметка за резединението, което Общи е подготвял. На практика Димитър е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ако бе успял в намеренията си. Но или на Кънчев му е било все едно, защото работел по мисията и очаквал друго разрешение на българския въпрос, а участието му във ВРО е било само за да си събере подписите, или наистина е бил много надценен и както написал Апостола през декември, 1872г., трябвали му поне 4 години народна работа, за да не проспи плановете на Общи, да разбира и да има верен поглед върху цялостната политическа картина.

“Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила... На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание. Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“.- из показанията на Димитър Общи пред Извънредната Комисия.

Ангел и Дяконът обиколили заедно 14 града. Кънчев максимално се е възползвал от обиколката…

Това не трябва да бъде пропускано, защото някои факти, част от българската история имат смисъл и логика само през призмата на мисията, възложена на Кънчев, а без тях нямаме история на българското Възраждане, само полу-роман, полу-научен труд.

Статията на Дора Чаушева от новопубликуваните документи в "Комитетската организация и османската власт" е една от ключовите, за да бъде разбулена истината около и за Ангел Кънчев. Тя е намерила документи, че Ангел Кънчев е говорил с човек от руското консулство денят преди да умре, казал че отива в Букурещ, а оттам в Русия.

В донесението на полицията е цитиран драгомана на руското консулство, комуто Кънчев казал, че ще тръгне за руските земи. Какво ще прави там ако работата му е на главен помощник на Левски в българско? Но се е съгласил, приел и тази нова, опасна мисия, поредната, която му възложили. Ангел може да е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император. Няма данни друг да е получавал такива задачи, на ръба на опасностите, сложни. Работел е на терен и е бил наясно с рисковете, докато Тошков и компания от Одеското настоятелство и Добродетелната дружина са били на завет отвън, платените патриоти.

Затова трябва да е горил стари документи предната вечер, сбогувал се с миналото си, нямало да му трябват, отивал на друго ниво в процеса по променяне на държавността на Балканския полуостров, вероятно е очаквал да бъде зачислен като офицер към руската армия при война на българска територия, както са постъпили част от емигрантите през 1877г. Не оставил нито ред за Левски относно плановете си, някакво обяснение и т.н., а преминаването на Дунава изобщо не е било съгласувано изобщо с него /“той работа там нямаше“ – думите на Апостола пред Цаньо в Трявна/, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов за убийството на Пенев.

Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Никола тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета.

Кънчев следвало да се оправя сам. Успял да направи среща със Захари Княжески, който живеел в дома на баба Тонка и най-вероятно по тази причина я е посетил.  Трябва да е показал списъка, да е почакал за отговор и да му е казано, че ще продължи, дали за Одеса или за друга руска част, където да разпознае офицерите от снимките и да им предаде документите. Със сериозна задача е бил натоварен, както се оказало, конкурент на Теофан Райнов в умението за шпионаж, а едва 21 годишен.

За фотографиите на руски офицери няма никакви подробности, но руски офицер е бил и Иван Кишелски, а той е бил упълномощения от руския генерален щаб да се занимава с Втората българска легия, финансирането й е преминало през Добродетелната дружина към сръбската държава, т.е. през Христо Георгиев. Кишелски е живеел по онова време в Одеса, а Болградската гимназия в Бесарабия е била финансирана от Одеското настоятелство с председател Николай Тошков, самият Кишелски е бил член на Одеското настоятелство.

Одеското настоятелство е било нещо като филиал на ТБЦК в Русия, четата на Хаджи Димитър и Караджата е финансирана от тях през 1868. Левски е познавал всички тези дейци от ТБЦК и Одеското настоятелство, той дори пише в едно от писмата му за Одеското настоятелство като за "нашият комитет в Русия".

Одеското настоятелство /Тошков, Кишелски, Тотю/, Плоещките българи /гневното им писмо до Левски за „гламавата работа“/ и Добродетелната дружина /Христо Георгиев/, които се провалили в опит да накарат някой да свърши работата, която никой от тях самите не опитал да подхване, седяли отстрани и критикували в писмата работещите на терен. Като тях и Каравелов си седял в сянка, на завет.

Не е изключено да е имало и договорка такъв списък да бъде предаден на Христо Георгиев, който като най-сигурно лице да го препрати в Одеса. Без този списък Христо Георгиев оставал с вързани ръце, нямало с какво да подкрепи Прошението до Руския император. Но куриерът Обретенов е бил арестуван, а Кънчев не можел да чака да го заловят с готовия списък и всичко да пропадне.

Закъде е пътувал наистина? Намерените снимки в него на руски офицери /стр. 161 от том първи Нови документи/ потвърждават, че гаранцията за важността на мисията е била на официално ниво. Ако консулът, респективно чрез драгоманина в Русе, е дал фотографиите на руски офицери за свръзка, това доказва, че руската дипломация е била включена в акцията на Никола Тошков и са били подготвени как да действат при събрани подписи. Няма как да се е случило, ако одобрението за акцията не е било централизирано. Никой консул не би действал на своя глава по такъв въпрос, получил е съответните указания преди това. Драгоманинът в руското консулство трябва да го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, няма от кой друг да ги е взел, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, а за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и куп формалности.

Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и оттам до Русия? Няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случай официалната руска дипломатическа служба бе могла да бъде обвинена, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите. Списъкът е трябвало да бъде представен от българи. По тази причина Христо Георгиев, Любен Каравелов и др. не са имали право да го представят Прошението и списъка с подписите на Императора, единият с руско, другият със сръбско поданство, а им трябвали подписи от български големци, представени от българи като Кънчев т.е. техен човек, за да не изглеждало фалшификат всичко. Кънчев е бил идеалният кандидат, той е бил апостол на въстанието, действащ на терен в българско, вероятен участник в него. Той можел да говори от името на "народа", той е бил един от "народа" и сам е събрал подписите на "народа".

За срещата му предния ден, значи на 4-ти март, с драгоманина на руското консулство е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин. На Ангел трябва да му е казано, каквото събрал, събрал е, да отива да го пренесе. Защото един обикновен драгоман няма как сам и без по-висшестоящо разрешение да измисли за една вечер целия план, да му даде снимките на офицерите, които също трябвало да бъдат информирани за евентуална среща с Ангел и да го праща през Дунава. Това си е план Б, замислен от по-рано. Идеята на този план Б явно е била да събира подписи Кънчев докато не го заподозрат, а после бързо куриерът да ги пренесе, Обретенов е бил куриер, или самият Ангел като по този начин, изпращайки го навън, го отървават и от възможен арест, разпити, издаване на цялата мисия, което е щяло да се превърне в проблем за руската дипломация пред османската.

Неслучайно чуждите консули са посочили в кореспонденциите си, че руският консул пристигнал при трупа на Ангел почти наравно с валията Расим паша. Няма случайни неща. Не е тичал така за друг. Трябва да е бил изключително притеснен от смъртта на Кънчев. Мисията пропаднала, а местната полиция можела да разкрие всичко. Мошнин трябва да е бил обезпокоен и от възможността списъците да бъдат открити в трупа на Кънчев, да бъде замесена Русия в тяхното съставяне, което би било личен дипломатически провал за него и международен скандал с негативни последици за Русия.

„Накратко това, което ми каза, беше, че аферата е чисто политическа и според неговото твърдо мнение е предизвикана от Българския комитет в Букурещ с помощта на чиновници от руското генерално консулство в Букурещ и сърби”. Английската администрация е била пределно наясно, че БРЦК в Букурещ работи под ръководството на "Руското консулство в Букурещ". Те са знаели кой е Каравелов и какво ще последва след едно въстание, било то успешно или неуспешно. И са правели всичко по силите им да го предотвратят. Единственият, от който по онова време е зависело да бъде вдигнато въстание в българските земи е бил Васил Левски, лидерът на ВРО. Ето защо ударът е бил насочен към Левски, а не към Каравелов.

Но най-първият удар срещу самата мисия поел Кънчев. Той нямал причина да отиде в руското консулство или в дома на драгомана на консулството, ако не за да съобщи, че успешно е събрал  списъка с подписите, но куриера Обретенов е в кауша и не може да го пренесе. Кой е драгоманът, с когото се е срещнал Кънчев? На практика в Русе са били двама, пенсионираният Захари Княжески и действащият Димитър Карамихайлов.

Ангел е срещнал първо Захари Княжески, знаем това от кореспонденцията на консула Мошнин, казал му е, че след Букурещ най-вероятно ще отиде в Русия, възможно да е очаквал самият него да пратят да носи списъка на Императора. Той е бил възрастен, починал е в дълбока бедност, докато за издаване на някой като Кънчев би получил сериозна награда.

"Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св. Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“.

Карамихайлов сключва брак на 6 февруари 1872 когато вече е драгоман на консулството в Русе, за да му кумува руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина, а на бала да присъства валията Расим паша, който го определя Карамихайлов публично като "отвратителен руски шпионин". На Карамихайлов се гледало като на изключително важно лице и за двете страни.

С една добавка, той е бил на служба и когато „по подходящ начин“ за иззети двете писма на Каравелов до Левски от 1-ви ноември, 1872г. за вдигане на въстание и… „върнати на притежателя“. По това време Данаил Попов и Никола Обретенов вече са се договорили пощата да минава през руското консулство, не само вестниците.

Пенсионираният драгоман Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. От доклада на Мошнин, цитиран в статията на русенската историчка Веселина Антонова  излиза, че Кънчев при срещата си с него, се е оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин съобщава, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Това е смехотворно, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем отказал работа в Русе на висока длъжност и с висока заплата. Плюс, че е навредил на Чорапчиев, който като негов гарант за стипендията е бил злепоставен пред валията.

За докладът на Мошнин пише проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие.

Не е възможно Кънчев да е взел снимките на руски офицери от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек.  Взел ги е от действащия драгоман Карамихайлов. Няма как да е бил пенсионерът Захари Княжески, защото пенсионерите не изпълняват такива функции, изпълняват ги действителните служители. Кънчев отчаян от безработицата защо би взел фотографии на руски офицери? За да си търси работа при тях? Трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация. Кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? Не на цивилни лица, на роднини и др. Те са доказателство  кой и защо би му ги е дал, с тях е планирал да премине Влашко до Одеса, едно от доказателствата за мисията му, различна от народната работа към ВРО.

Къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, в която на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово. Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли е имал снимките на контактните офицери под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира.

Тези фотографии на руски офицери са и свидетелства съгласно властта, че Кънчев е бил руски шпионин. Княженски трябва да е помогнал на Кънчев да се свърже с Карамихайлов, в дома му или в консулството, на когото да е показал списъка със събраните подписи, за да получи съдействие. Иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави, да не го арестуват. Носел е списъка с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът трябва да е успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но записката с букви и цифри е останала в портфейла му. Договорът с Димитър Пъшков, сръбскията му паспорт, и пътното тескере също не успял да унищожи. 

Това ще се окаже драматично за комитетът в Ловеч, ВРО, а в края на годината и на Апостола:

"За Ангел Кънчев знае, че е идвал в 1871 год. и че Пъшков му издал контракт, че продават ярешки кожи и този контракт го намерили у Кънчев в Русе при самоубийството му на 5.3.1872 г." Самият Пъшков е разказал това на Параскев Стоянов. Научил го е от властта, разпитван е. Значи все пак в Ангел Кънчев са намерени документи, въпреки написаното от Каравелов във вестник „Свобода“ и въпреки, че този договор не е споменат от другите вестници, може би е изглеждал незначителен на фона на списъка. Не са могли да задържат Пъшков затова, че е имал договор за покупко-продажба с Ангел, такива сигурно е имал с няколко парньори, но договора го е направило силно подозрителен на властта.

Заради този договор, съгласно новооткритите документи става ясно, че е имало един неволен издайник на ловчанлии, Кънчев, както и печатите в тескерето му, сложени в Ловеч дузина пъти и т.н. На 5-ти март, смъртта на Ангел, Обретенов е бил в кауша и разпитван. Той е знаел е много от Кънчев за Ловеч, но  архивът на Русе е изгорен веднага след Освобождението, случайно запален или не, и това не позволява да бъде проверено дали и какво е издал.

Поради списъка с подписите, Мошнин, консула, е дотичал първи на мястото на самоубйството на Кънчев, защото е знаел с каква мисия пътува Кънчев, стигнал е до трупа едновременно с валията Расим паша. Валията също е бил информиран за мисията, иначе защо валията да ходи лично и спешно заради самоубийството на някакъв случаен младеж. Мошнин и Расим са знаели едновременно за мисията на Кънчев, а кой от консулството е имал последен контакт - Карамихайлов. Последният, който хем го е видял, хем е знаел за мисията на Кънчев е бил Карамихайлов, който всъщност му е дал лицата за контакт с фотографиите. Излиза, че и двамата са получили едновременно информация какво носи Кънчев, само един е могъл да им съобщи, Карамихайлов. Очевидно той е бил двоен агент и обвинението „отвратителен руски шпионин“ е било параван, зад който да бъде прикрита двойна игра, както и факта, че валията лично присъства на сватбата му.

Откога Карамихайлов е сътрудничил на турската власт не е известно, но няма кой друг да е предал Кънчев, защото само той е имал необходимата информация за него, която е била известна и на консула Мошнин. Тази информация е стигнала и до граничната полиция, за да задържи Кънчев преди качването на корабчето и то с пропуск, до валията Расим паша, който по принцип не тичал на всяко местопрестъпление в града. Това било работа само на полицията. 

Кънчев не е разправял наляво и надясно какъв списък има и къде ще ходи, но османските власти са знаели, че точно в този ден и в този следобеден курс на корабчето Сойре, Кънчев ще пътува без паспорт за Гюргево. Можел е изобщо да не пътува, можел е да тръгне към Ловеч или към друга дестинация, но единствено Карамихайлов е имал пълната информация къде отива Кънчев и защо, той го е изпратил в тази посока, дал е снимките на руски офицери  знаел, че той ще пътува не друг ден, а същия със следобедното корабче, ще бъде на пристанището и то без печат в тескерето.

За Карамихайлов и връзката на момчетата от читалището с него, разказва Обретенов в своите спомени. Когато като научил за провала на въстанието в Червена вода, той изтичал пак до въпросния служител в руското консулство, Карамихайлов, и си уговорил да се крие в дома му. Преди това адресирал цялата комитетска поща пак до този драгоман в руското консулство, следователно всички планове /тайни, ама извънредно тайни/ на българските комити са били четени от руския консул. Когато го потърсили заптиите за арест, Обретенов с помощта на руското консулство избягал във Влашко.

Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално там през 1875, когато властта започнала да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето му и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов. Той е и служителят, получил онези две писма на Каравелов от ноември, 1872г., защото кория от тях са били препратени от Димитър Горов през канала на консулството, прихванатите от турската власт… Другите копия, заминали през плевенския канал на Ради Иванов ще стигнат до Апостола и ние знаем отговорът му. Всъщност за да съживи втория канал през Плевен няколко месеца преди това, Левски е имал съмнения в първия през Русе, в Обретенов.

Как завършва историята с мисията:

През 1877г., една група, самонарекла се българска делегация, поискала среща с руския Император в Поещ, Влашко. Какво се е случило, че българскота делегация в Плоещ, най-напред е била приета благосклонно от Императора и външния министър Горчаков, а впоследствие са я изгонили и са им казали "длъжни сте да изпълнявате, а не да разсъждавате!"

Българската делегация в Плоещ, която поискала среща с императора, отива там не да моли за помощ, а с политически претенции да са представители на българския народ. Плоешката група през 1877г. отива при Императора, взимат ги за онези с прошението и подписите, приемат ги доволно, а после, когато научават, че искат независимост не по-малко от Левски, отдавна покойник, ги изгонват навън. Доказателство е, че по върховете изобщо не са знаели кой кой е и докъде изобщо са стигнали с подписите в българско, както и че Императорът и хората му са дали благословия за акцията с прошението и последващо въстание. 

„Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!"

Прошението, подготвяно от Одеското настоятелство, за което Кънчев е събирал подписи на първенци, е ключово, защото случаят с наругаването на Плоещката делегация от Императора и външния министър Горчаков е само ехо на това невръчено Прошение.

В Плоещ е базиран комитетът на Млада България, съставен от републиканци. Плоещките българи са успели да разгневят силно височайшите особи с политически претенции. Затова и тези особи са им казали, че "България няма и няма да има политическо представителство". След което позорно са ги изгонили с крясъци. Книгата е на Евгений Утин, заглавието е "Писма от България, 1877", има я в различни електроннни формати:

https://asen.baramov.org/pages/segashno-prodlzhitelno/bibliotechka/evgenij-utin.nbsppisma-ot-blgarija-1877-g.php

Наличието на шифрован списък с комитетите у Кънчев напълно изяснява решението му да стреля по заптието и после да се самоубие; след залавянето му е щяло да последват разпити и евентуално предателство от негова страна /въпреки че полицията е разчела шифъра и без негова помощ/ и името му щеше да се запише в черната книга на предателите - той е избрал смърт. Левски му отдава дължимата почит в това отношение, въпреки, според мен, да е разбрал лично за себе си, точно какво е носел Кънчев, защото и Левски е четял "Свобода", а те две седмици след смъртта на Кънчев оповестяват наличието на шифрован документ у него/. Левски е запазил лицето на Кънчев чисто, което му прави чест на почтен човек.

[Borova gora]

On 27.03.2026 г. at 14:33, Borova gora said:

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде сложена най-накрая:

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ, ПОБОРНИКЪТ С МНОГО ЛИЦА

 

Освобождаването му от кауша след ареста за убийството на Стоян Пенев, въпреки, че не е бил невинен, е необяснимо. Няколко седмици след него са били пуснати и Ради Иванов, след него Тома Кърджилов. Изворите сочат, не са освободени и тримата едновременно.

От Цариград са искали обяснение за убийството на Стоян Пенев, настоявали са за строгост към убийците. Но тримата са пуснати от ареста още същата година без присъди и без официално публикувана версия защо, въпреки интереса на пресата към смъртта на Пенев: "След самоубийството на Ангел Кънчев никой не потърси повече нито причините за убийството на Стоян Пенев, нито убийците му, така че нас ни пуснаха от затвора. На 28-ми април продължихме заседанията си." По този въпрос Обретенов е заблуждавал не съвременниците си, а поколенията след него. Въпросът е какъв мотив е имал за това. Но е започнал да пише Спомените си с ясното съзнание, че трябва, иначе някой друг ще запълни липсата и докато изследва документите, ще разкрие истината... Той се е възползвал да я замъгли.

Липсата на името му в списъка на Хамди паша също е факт, а това обикновено е свързано с някаква уговорка с властта. Единственият от читалищните момчета, който реално е можел да бъде от полза на турската полиция от тримата е номер 54 от техните Протоколи,         Никола Тихов Обретенов. Само той е имал достъп до кореспонденцията на ВРО с БРЦК като куриер, определен за такъв от Христо Иванов-Големия, както и поддържал връзката с комитета в Търново.

Освен другите улики, при арестуването му са видели и печатите в тескерето му Русе-Букурещ-Русе, той често е пътувал за срещи с Каравелов. Разпитван е. Но и вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството му със самоубилия се Ангел Кънчев, смятан от властта, съгласно новооткритите документи за „опасен руски шпионин“, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато е бил в Русе, нямало. Не било само убийството на Стоян Пенев, за което да отговаря.

Предполагаемо след ареста са подложени на разпити и мъчения, защото в донесение на Монтлонг, австроунгарския консул в Русе е посочено:

"накрая си позволявам да добавя, че според руската версия заподозрените в съучастие във въпросното престъпление лица са били подложени на най-жестоки мъчения от турската власт, за да им се изтръгне признание."

Също така няма никаква яснота, ако Обретенов е стоял арестуван 40 дни както той твърди, защо първият протокол на заседание на ЧРК в Русе, но който той е бил председател, е проведен цели двадесетина дни след освобождаването му с една единствена точка да отиде до Търново и да се споразумява за делегирането му на събранието в Букурещ. Той продължил да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че са получили отказ, а от създаването си русенският комитет е бил прикрепен към Търновския/, свикал второ събрание на 7 май, на което се самоназначил за втори делегат от Русе, което е било грубо нарушение на правилата, дори Димитър Общи не го е направил. Официално само по един делегат от комитет са допускали.

„Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание.“

„По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.“

Обретенов е влезнал да участва само благодарение на Каравелов, нещо, което Бенковски не допуснал да се случи на Оборище, върнал е дори Васил Караиванов, първи братовчед на Левски, представител на Карловския комитет, поради нередовни документи.

Само Обретенов от арестуваните за убийството на Стоян Пенев отишъл на Събранието и само той е притежавал новите документи, предадени от Левски да бъдат вкарани в българско. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, както е ясно от доклада на Хамди паша от септември, 1872г., а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ.

Обретенов се появил в Букурещ на 8-ми май когато гласуването е завършило и отиването му няма никаква практическа стойност. В протокола на събранието има записан само един делегат от Русе, Иларион Драгостинов, но в края на документа фигурира подписа и на Никола, който пък твърди, че подписът на Драгостинов е подпис на Иван Драсов. Драсов обаче не е присъствал на събранието и никъде не фигурира като делегат, слагал е подписът си под други документи и при сверяване с тях е очевидно, че въпросният подпис не е негов. На Иларион Драгостинов е, а представител на Ловеч е бил Марин Поплуканов.

Обретенов явно е искал да скрие, че от ЧРК са били двама делегати, единият, той самият, нередовен. Нямал изискваните препоръки и не е бил необходим, защото имало вече един представител от Русе, Драгостинов, плюс че заседанията вече са били приключили. На 4-ти май гласуването е минало, Каравелов е бил избран за председател.

Тогава защо русенецът настоявал да се присъедини към останалите след Събранието в Букурещ, каква е била целта му? За съжаление отговорът, единствената възможна причина е възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка за въпросното събиране. Дори с риск да бъде разкрит Обретенов е бил изпратен там.

В Букурещ веднага бил приет от Любен Каравелов и се настанил в дома му, който е бил от две стаи, домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Никола с подробности описал разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да бъде извършена революцията в България.

За съжаление Каравелов и Обретенов не са оставили следи за връзката, която са имали. Срещали в Букурещ, Обретенов спал в дома му, а Наталия Каравелова в дома на баба Тонка и все пак дори и да е имало кореспонденция между тях, архивът на Любен Каравелов никога не е предаден на българска институция.

 

"От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки."

Русенци били разпратени по железниците от Ведър през август 1872г., точно когато започнали арестите в Ловеч след убийството на Стойчо Гиргинов и претърсването на четирите тайни къщи на Левски. Иван Ведър, според биографията му, е бил член на масонската Ориенталска ложа през 1863г., достигнал е най-високата степен 33, а по-късно през 1880г. основал в Русе първата призната българска масонска ложа „Балканска звезда“.

Оставили един последен Протокол от денят, в който Обретенов, Кърджилов, Иванов за последен път заседавали заедно:

“27 август 1872 г.

По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.

Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.

80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a С. се помина преди време.

За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни.“

Иван Ведър няма как да не е знаел за арестите им през март, за обвинението в убийството на Пенев, за смъртта на Костаки, за самоубийството на Ангел Кънчев и приятелството им с него, за неочакваното им освобождаване, за ходенето на Обретенов до Букурещ. Въпреки всичко това, някак съвсем навреме ги изтеглил извън Русе. Ведър може и да е имал информация за подготвяно въстание, разпращането на подопечните му по гарите с морзови апарати на 28 август е възможно да е било да наблюдават движение на войски и да му дават информация. Но контрол върху Обретенов по онова време са имали османските власти, а не Ведър. Обретенов също е бил масон, но останал в Русе като куриер на ВРО. Няма как след жестокото убийство да не е бил задълго в полезрението на турската власт, но и на руското консулство след смъртта на Кънчев, откъдето продължил да получава вестници, а после и поща, комитетската поща. 

От изследването на русенския историк Веселина Антонова за 1872-ра става очеваден още един пренебрегван факт от историографията. Комитетската кореспонденция на ВРО с БРЦК е преминавала през чуждо консулство, през руското:

„Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

Получаването на вестник Свобода е бил забранен както в Османската империя, така и в Руската, но чрез руската дипломатическа поща е влизал в България, защото това не е била руска територия и крайния получател не е бил в Русия.

Този процес следва да бъде внимателно проследен, защото да бъдат получавани печатни издания е едно, но да преминават оттам строго секретни писма, кореспонденцията на Апостола е друго. Как започва този процес и как се стига до преминаването на писмата оттам? Въпросът е ключов за българското Възраждане, защото засяга успеха на мисията и живота на Ангел Кънчев, а както ще стане само след няколко месеца, оттам са преминали и писмата на Любен Каравелов за повдигане на въстание през ноември 1872г., прихванати „по подходящ начин“ от турската власт.

Русе е бил столицата на Дунавския вилает, където е минавала свръхсекретна руска кореспонденция, касаеща цялата политика на Руската империя по отношение на Османската. Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно.

Ако турската власт е успяла  да спечели агент от консулството на своя страна, от този момент те са имали реалния шанс да четат периодично руската дипломатическа кореспонденция на консула чрез тази къртица. Съответно Османската власт е била в течение на всички важни решения на руската по отношение на тях, не само за тайните на българските революционери, мащабът е бил много по-голям. Всичко, което е било достъпно за консула в Русе е ставало достъпно и за валията в Русе, а после и в Цариград.

Човекът-агент на Османската власт в руското консулство /или в руската куриерска поща?/ е бил много ценен за тях, той им е давал периодично безценна информация чрез достъп до руската дипломатическа кореспонденция. Щом са успели да направят това с австрийската дипломатическа кореспонденция, по аналогия са се опитвали и излиза, че са били успешни и с руската дипломатическа кореспонденция. Доказателството - феноменалната осведоменост на „Византис“, спонсорирания от полицията вестник, върху руските планове и тайни, информацията би могла да им бъде подавана само от османското разузнаване/полиция с определена цел.

Драгоман в руското консулство по това време е бил Димитър Карамихайлов и вестник „Свобода“ може да е преминавал оттам само с неговото одобрение. Това обаче е било известно на властта т.е. разполагали са със сведения, че с неговото посредничество в града се получавали броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя вестник “Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК):

"руският Драгоман е участвал в разпространението тук в града на в. „Свобода” (революционен букурещки вестник, споменат по-горе, получаван тайно).“ Това е от донесението на английския консул английския консул в Русе Робърт Далиел, който е имал добри контакти с Шакир бей, заемащ високи постове в местната власт и между другото, наемател в дома на Обретенови за известно време.

Знаел Шакир бей, знаел Робърт Далиел, но когато Апостола писал писмо от Турну Мъгуреле до Л. Каравелов в Букурещ, датирано 27 юни 1872, не личи да е знаел в детайли как са доставяни вестниците: "Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш." "Байо? Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.“

12 юли 1872, Данаил Попов от Турну Мъгуреле пише до Л. Каравелов в Букурещ, че по споразумение с Левски, абонаментите за вестник „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе.

Но няма никъде ред в някой от историческите извори, в които Апостола да нарежда кореспонденцията, не вестниците, а кореспонденцията, да минава през руското консулство. Нареждането му в писмата по-горе е доставката на вестници да минава през Русе т.е. през ЧКР, за руското консулство няма дори една дума. При това става въпрос единствено и само за броеве абонамент за вестник "Свобода“ не и за писма.

Откъде тогава дошло твърдението на Данаил Попов?

Напълно изключена е възможността Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, устното му указание му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, както е написано и към Каравелов. Няма как на Каравелов да е наредил едно, на Попов друго в същият месец, за едно и също нещо.

Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО. Никъде, никога, нито в разговор по спомените на поборниците, нито в писма или в документ, Левски е споменавал преминаване на писма през руското консулство. По никакъв начин не го е забърквал в своята работа. Имал е вътрешни куриери точно за да не ползва някакви други канали, а само тези на ВРО.

Но… от момента, в който Апостола загубил битката за лидерското място на организацията с вестникаря през май 1872г., на Попов му натежало да изпраща той вестника, намерил начин друг да го прави, едно задължение по-малко към ВРО. Послужил си е с името на Дякона без да има основание. Иначе Левски поне в едно писмо щеше нещо да спомене, консулството си е сериозна тема, за да подмине той с лека ръка. Но... започнала наистина да преминава оттам кореспонденцията на нашите поборници, процес, който си имал историческите последствия.

В този период, когато се разменяли писмата между Попов и Каравелов по темата, куриер в Русе е бил Никола Обретенов, определен година по-рано от Христо Иванов-Големия:

7 юни 1871 г.

"Господин Никола!

От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!

Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново"

Препоръката за Обретенов е дадена от Велко Г Абаджиев, протеже на Иван Ведър, работел е в книжарницата на Христо Г.Данов, с който е имал търговия и Големия, затова думата му тежала. Чак след като той препоръчал Обретенов, че е "следвал по младия дух" т.е. „младите“, Христо Иванов без да го проучи основно, се решил да му пише и да го покани за "кореспондент", тоест за куриер. „По-младите" са бившите комитети на ТБЦК в Русе, основани там от Георги Живков, към когото е принадлежал и Велко т.е. те са били от Млада България. По тази причина и читалищните момчета в Русе лесно направили комитет без да има обяснения към Апостола и Ловеч, уведомен е бил само Големия за създаването му и влезнали във ВРО на подчинение на комитета в Търново. Затова за да участва на Събранието в Букурещ, Обретенов е трябвало да има одобрението на Христо Иванов, поискано и отказано.

Но създаването на комитетът е половин година след като Обретенов е бил поканен за куриер. През юни, 1871г. Големият е бил принуден от обстоятелствата и спешност да се довери някому за толкова важна задача. Затворил се е канала на ВРО през Плевен заради опърничавия Анастас Попхинов, който отворил да прочете писмото до Левски от Иван Попкиров Кишелски и последвал известният спор между Попхинов и Дякона. Обретенов приел да бъде куриер на ВРО и е изпълнявал тази функция в следващите месеци без да бъде член на ВРО и без да е формиран комитет в Русе, официално го създали декември, 1871г.

Изключително рискова стъпка и странна от страна на Христо Иванов-Големия, заради твърдо налаганата конспиративност от лидера Левски. На практика не е имал право да пренася и предава кореспонденцията, тайните писма за вътрешността на страната, с които било редно само посветени членове на организацията, положили клетвата да разполагат. Всеки друг би могъл да отвори, прочете, дори изхвърли и с нищо не е бил задължен да ги достави.

Как се застраховали срещу възможна безотговорност от страна на Обретенов при тази ситуация? В своите Спомени той твърди, че при посещението му в Букурещ през юни 1871г. при Каравелов, получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но Каравелов е бил доказано в Белград по времето, което русенецът посочва за срещата им. Защо му е била необходима тази лъжа? Защо се е съгласил, работата е била опасна, как е спечелил през 1871г. доверието на всички по този куриерски канал?

Важна информация ни е оставил Захари Стоянов:

"...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета."

Али ефенди е бил шефът на вилаетската полиция в Русе. Точно той е този, който се насочил право към Ангел Кънчев за проверка на документите му, никой друг от пътниците не е бил обект на неговия интерес. Той също е този, който през номеври 1872г., спрял за проверка куриерката с прозвище "Дългата коса" от спомените на Обретенов, която хвърлила писмото на Каравелов в тревата, преди да влезе в конака. Корабчето с което е дошла тази куриерка, пак по спомените на Обретенов, е било "Сойре", където е работел гореспоменатия "другар и приятел" на Али ефенди. Обретенов вместо сам лично да гарантира пренасянето на пощата, използвал услугите на посредници от нежния пол.

Кой е бил този "анадолец", изпълнявал куриерска роля и каква точно е била неговата функция ни дава отговор следния документ:

"Подписаните русенски жители Никола Т. Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме."

Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197.

Това свидетелство е малко несигурно, защото е датирано 13 години след Освобождението, излиза, че човекът 13 години е стоял без пенсия и тогава се е сетил да иска от държавата такава, затова са му трябвали препоръки. 

През 1871г. самият Обретенов добре е знаел консулството, получавали са вестници оттам за читалището, включително легални руски издания, още преди Обретенов да бъде куриер на ВРО, разказал го е Захари Стоянов в Записките по българските въстания. Със сигурност е продължил да го прави и между 1871-1872г.
Това поставя въпроса и доколко е решение на Данаил Попов, доколко е било първоначално предложение на Обретенов, кореспонденцията не просто да минава през Русе, както им е заръчал Апостола, а през консулството, което е различно. Там със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на руския посланик Игнатиев, съответно на руските консули в Русе и Букурещ.

Данаил Попов изпратил посоченото по-горе писмо на Каравелов, вероятно защото самият Левски му заръчал доставката на вестниците да минава през Русе т.е. изглеждало сякаш русенският куриер имал доверието на лидера, който по него изпратил в българско собствената си униформа и пушка да ги закара в Търново. Каналът на пренасяне изглеждал сигурен, отработен, затова Попов трябва да е решил, че каквото правел куриера, то е било одобрено от Апостола.

Обретенов твърди, че се запознали с Левски след Събранието през май в Букурещ, 1872г. в печатницата, а последно се видял с него през юни, 1872г. Русенецът отишъл там на 8 май, сам го е разказал, и стоял плътно около Левски. Стоенето му там е било безпредметно като делегат, събранието е приключило, а Левски и Поплуканов стоели, защото отпечатвали Устава. Може би и Дякона да е получил силни уверения от Каравелов, че Обретенов е сигурен, верен човек на организацията, настанил го да спи в стаята на Левски и Марин.

Но едно е всичко, вестници и особено писма, да преминават през комитетът в Русе, съвсем друго е през някое консулство, нещо, което Апостола не е заръчвал, не е и помислял вероятно. За съжаление в участниците на пренасочената кореспонденция влиза и Димитър Горов, защото именно той трябва да е започнал да връчва писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до Букурещ, Каравелов. / В скоби следва да бъде отбелязано, накрая целия архив, няколкогодишната кореспонденция на вестникаря се озовала в сръбското консулство в Букурещ като двойна застраховка за живота му, за да го спасят. Прекарали са го дори през Париж да стигне до Белград, само и само да не се изправи пред Левски в Букурещ след онези две писма за вдигане на въстание и повеждане на народа към кланицата, ако Апостола стигнел жив дотам през зимата на 1872г.-1873г., но това е част от следващият период, ако вървим по хронология. Няма ги писмата от Левски до него, кореспонденцията с Панайот Хитов, с Азиатския департамент, с Белград, с Данаил Попов, с Кънчев, а Ангел Кънчев е бил писмовен човек за разлика от Димитър ОБщи и т.н./

Така от изворите и специално от изследването на уважавания русенския историк Веселина Антонова става ясно, че още от юли 1872-ра, докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му неясноти защо не той сам, а използвайки жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство и приемал оттам писмата до него от Каравелов, Данаил Попов и др. Оттам е възможно да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872г.

Като подкрепа на този извод, както и че това най-вероятно се отнася и за двете писма на Каравелов до Левски за повдигане на въстание /в препис на Горов в Гюргево/, е споменаването на книгата на Хитов във въпросната статия. Тази книга е била изпратена от Обретенов до Велико Търново само няколко дни след писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Христо Иванов-Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Панайот Хитов е минала през руското консулство, оттам през този период е преминавала и другата кореспонденция между тях. С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Хитов, не е ясно и дали от Русе изобщо са били изпратени до него. Техен препис стигнал до Левски на 21-ви ноември, 1872г. по другият канал, на Ради Иванов през Плевен, но това по хронология се е случило по-късно. Ради Иванов е бил назначен като "кореспондент" в Плевен на мястото на Попхинов, което е казано в спомените на Обретенов. Фактически и двата канала за писмата вече са били под контрола на Каравелов - този през Русе и другият през Плевен - когато е било изпратено писмото за вдигане на въстанието, заловено и преписано от полицията.

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..." В доклада на Хамди паша до Великия везир е казано от "ръцете на преносителя", не от торбата му, от собата му, от дисагите му, не при проверка или по случайност, не...

След смъртта на Левски продължили да препращат цялата поща на ВРО през консулството. Самият Обретенов е оставил най-автентичното доказателство за връзката си с руското консулство в своите Спомени.

Той не изоставил старите си навици и след разтурянето на сбирката в Гюргево, взела решението за подготовката на Априлското въстание през 1876г.: "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." – Защо? От кого е бил инструктиран да прави така и да разкаже всички решения от Гюргево? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо?

Но кой е бил възможният двоен агент, от който би предал писмата на Каравелов да бъдат преписани и след връщането им би ги доставил на адресата, на куриера Никола Обретенов?

Една от възможностите за прихващане на писмата е на корабчето сновящо между Русе и Гюргево. То е правело курсове ежедневно и е било турско. Знаем от документ на Обретенов, че на това корабче е работел като огняр турски поданик, приятел на Али бей, началника на пограничната полиция в Русе. Същият гражданин бил и куриер на Обретенов. Този факт е незабелязан от българските историци, но куриерите не са били хора от стомана, лишени от слабости, срещу известни суми или други причини те също биха могли да дават временен достъп до дипломатическата поща на османската власт.

Другото пропукване е могло да стане чрез двоен шпионин. Известно е от османските документи, че тяхната полиция е прихващала и чела кореспонденцията на западни консули, те ги цитират в документите си. По тази логика защо да не са прихващали и чели руската дипломатическа поща, с която от юли, 1872г., отбелязано от Данаил Попов, са идвали писмата на Каравелов и са заминавали писмата на Левски. Този, който дал снимките на руските офицери на Ангел Кънчев през същата година продължавал да работи в консулството.

В статията, споменаваща българският Драгоман Карамихайлов пише обидния епитет "мръсен руски шпионин", казано от Расим паша, валията, по негов адрес. Валията хем присъствал на неговата сватба, хем го нарекъл "мръсен руски шпионин", това не е нормално, ако валията знаеше, че въпросната личност е "мръсен руски шпионин" или щеше да си мълчи и да го следи, или да не присъства на сватбата му, но не и да го нарича така публично. Прикривал е нещо, насочил е всички към службата на Карамихайлов в консулството, никой не би заподозрял, че може да е двоен агент.

Турската власт е пазела в тайна най-ценния за тях шпионин и той е бил в руското консулство в Русе, където е минавала свръхсекретна руска кореспонденция, касаеща цялата политика на Руската империя по отношение на Османската. Ако са имали „къртица“ в консулството и са чели периодично чрез тази къртица руската дипломатическа кореспонденция на консула, те са били в течение на всички важни решения на руската власт по отношение на тях, не само за тайните на българските революционери, мащабът е бил много по-голям, включващ решенията на Императора, военното министерство и външното министерство, всичко, което е било достъпно за консула в Русе е станало достъпно и за тях.

След като двете писма, „които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати...“, точно османската тайна полиция или някой друг от нейно име е наредила на Обретенов да задържи и да не изпрати писмото за въстание Левски, защото в случая единствено те са имали интерес да не бъде вдигнато въстание. Не са знаели за втория канал на Ради Иванов. В Русия мнозина са искали точно обратното, въстание незабавно, затова са накарали Каравелов да изпрати писмото за вдигане на въстание, което той после обяснил на Михаил Греков с думите: "Това беше руска работа." Но се водил председател на БРЦК,  как така изпълнил „руска работа“?

В Спомените Обретенов си пише, че през май, 1872г. Левски и Каравелов спорели за въстанието и Левски смятал, че за да е успешно, то трябва да се подготви поне 10-15 години, което е клевета, Левски никога не писал или говорил за такива срокове. От писмата му се вижда, че той е давал за подготовка в рамките на година. Но Каравелов бил този, който без никога да е работил на терен и да познавал условията в българско, настоявал за спешност. Обретенов избрал страна в спора, очевидна е неговата позиция, неговото отношение към виждането на Апостола за бъдещо въстание е меко казано негативно.

Хамди паша също е отбелязал, че пушките-иглянки са предвидени да бъдат пренесени от комитаджиите през "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии", а не през Русе. Остава неизвестно защо някой от тези канали не е служел за пренасяне на кореспонденцията за и от Левски.

Каквото и да се пише за Русенския канал, не са го смятали за  надежден за пренос на оръжие. Защо се е доверявал Големия на Обретенов е чудно, след като самият Обретенов участвал в Събранието в Букурещ против неговата дума. Няма и отговор на въпроса в изворите, докато Обретенов е бил арестуван от 17 февруари 1872г. до 28 април 1872г. кой е изпълнявал ролята на куриер в Русе? Иларион Обретенов, който официално отишъл като представител на комитета в Букурещ? Но има писмо от Христо Иванов-Големия до Левски датирано 4 май 1872, което го е намерило в Букурещ, касаещо и Русе, как е стигнало това писмо през Русе до Левски, когато и Драгостинов е бил във Влашко?

Но Обретенов удобно спестил информация, истина. Както е отбелязано от уважавания русенски историк Весела Люцканова в посочената в библиографията нейна статия:

„При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст."

На него обаче дължим най-точното описание на Левски, външен вид, навици, какво е правил в Букурещ през май, 1872г. Помнил е всичко цели шестдесет години и повече с невероятни подробности, а лобното място на Ботев и куп други важни неща не успявал да си спомни. Допустимо е да се предположи, че вече е писал текста, обмислял и го повтаря в мемоарите си. Най-ранното възможно описание вероятно е направил през 1872г., бил е съвсем внимателен, от всички страни е огледал лидера на организацията за да даде точни отговори на въпросите на турската полиция, всичко, което им вършело работа. През тридесетте години на двайсети век в списание „Пролом“ просто повторил вече съчиненото. 

“Левски бе среден ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и постоянство; вънкашно той имаше нежни черти, живи очи и си тананикаше някоя народна песен. Шега у него нямаше. В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни напитки, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелова, когато разказваше нещо, било от нашата или чужда история. Не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото обайваше слушателите си. Презираше онези, които водят разпуснат живот, сам той беше много запазен, дори не знаеше да псува...

Почти всеки ден обядвах и вечерях у Каравелови заедно с Левски и други, докато трая събранието. Вечерта всякога ставаше весела, когато Левски изпяваше със своя приятен глас някоя народна песен. Той пееше много хубаво песента “Отдавна ли си, момне ле калугерица?” и “Мома бошнакиня”. Много пъти Каравелов във възторг от песните му ставаше от стола си, прегръщаше го и го целуваше”.

За никой друг в спомените си, дори не за Каравелов, Хитов, Поплуканов, Ангел Кънчев и сие е направил такава сгъстена оценка, не ги е погледнал отвсякъде, не се е въртял около тях да  отбележи всичко, за което после би доносничил на властта. Дори за Ботев не е оставил такава пълноценна характеристика. Точно той, почти сигурният предател, е дал на историята един от най-пълните личностни и външни портрети на Апостола. Защото не го направил за първи път, вече го е имало в главата му, обмислено многократно... Ако сложим описанията на даскал Фурнаджиев и тези на Обретенов едно под друго, даденото от последния е по-силно, по-обхватно, защото не е направено за няколко минути под силен страх. Мислел е с дни как да не бъде върнат отново в кауша за убийството на Стоян Пенев.

Плюс, когато е тръгвал през май месец, той е оставил Левски във Влашко. Думите му за този ден напомнят за: "лице на име Левски... по настоящем във Влашко..." от доклада на Хамди паша. „Лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице".

Последният извод е за да бъде казано, че темата тайното и скритото около Никола Обретенов не е изчерпана. Напротив. Има въпроси около него, на които не е трудно да бъде отговорено, а новооткритите документи допълват и доказват логиката, до която водят по-старите изводи. Важното е само историографите да бъдат честни когато пишат за него.

Редактирано Април 3 от Borova gora

[Borova gora]

On 3.04.2026 г. at 14:47, Borova gora said:

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ, ПОБОРНИКЪТ С МНОГО ЛИЦА

Да допълня, по първоначалния ми план остава една последна, пета глава "Любен Каравелов в профил и сянка", с която ще завърша събитията от неразказаното, непрочетеното досега в българското Възраждане до 1-ви юли, 1872г. 

Ако ми остане повече време през годината, ще довърша до онзи 6-ти февруари, стар стил, 1873г., когато мечтата за независима България е обесена. После ще дойде времето на автономно трибутарно Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, но те не са предмет на тази тема. Темата е Левски и как той променя своето време, съдбата на своя народ и как плаща цената за това, какви интереси се сблъскват в онези години... Няма тайни в българската история за случилото се в Ловеч, Къкрина, София, просто имаше необходимост новите документи да потвърдят, да дадат стабилност на истината, затова и огромна благодарност на всички, които ги осигуриха - намериха, преведоха, публикуваха... 

Редактирано Април 4 от Borova gora

[Borova gora]

On 4.04.2026 г. at 15:43, Borova gora said:

Да допълня, по първоначалния ми план остава една последна, пета глава "Любен Каравелов в профил и сянка", с която ще завърша събитията от неразказаното, непрочетеното досега в българското Възраждане до 1-ви юли, 1872г. 

Ако ми остане повече време през годината, ще довърша до онзи 6-ти февруари, стар стил, 1873г., когато мечтата за независима България е обесена. После ще дойде времето на автономно трибутарно Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, но те не са предмет на тази тема. Темата е Левски и как той променя своето време, съдбата на своя народ и как плаща цената за това, какви интереси се сблъскват в онези години... Няма тайни в българската история за случилото се в Ловеч, Къкрина, София, просто имаше необходимост новите документи да потвърдят, да дадат стабилност на истината, затова и огромна благодарност на всички, които ги осигуриха - намериха, преведоха, публикуваха... 

Да допълня, тъй като моят подход към темата е изцяло научен, след последната глава за Любен Каравелов ще има и пълна библиография относно източниците, както на хартия, така и дигиталните. Много книги и статии вече са публикувани в дигитален формат, затова ще ги дам в този вариант. Не са само новооткритите документи в Истанбул, които ми бяха водещи. Няма ред написан или твърдение, които да не почиват на исторически извори. Документалността за мен е водеща и смятам, че точно липсата й, отказът да се следват документите, хронологията, логиката на събитията е довело до митовете и легендите за българското Възраждане. Категорично само изворите съм следвала дори и когато ми се искаше някои мои герои от студентските години да останат такива, но тежката, безпристрастната дума на историята бе единствено валидна, докато пишех...

Светли и спокойни празници на всеки и на всички 

[Borova gora]

On 9.04.2026 г. at 10:14, Borova gora said:

Да допълня, тъй като моят подход към темата е изцяло научен, след последната глава за Любен Каравелов ще има и пълна библиография относно източниците, както на хартия, така и дигиталните. Много книги и статии вече са публикувани в дигитален формат, затова ще ги дам в този вариант. Не са само новооткритите документи в Истанбул, които ми бяха водещи. Няма ред написан или твърдение, които да не почиват на исторически извори. Документалността за мен е водеща и смятам, че точно липсата й, отказът да се следват документите, хронологията, логиката на събитията е довело до митовете и легендите за българското Възраждане. Категорично само изворите съм следвала дори и когато ми се искаше някои мои герои от студентските години да останат такива, но тежката, безпристрастната дума на историята бе единствено валидна, докато пишех...

Светли и спокойни празници на всеки и на всички 

За да бъде разбран Апостола, неговото време, хората от този период, както той сам казва "колко мъчно се е работило", този подкаст е ценен, макар да е посветен на Априлското въстание. Има ключов въпрос за разминаванията в мисленето и целите, за липсата на единно течение, което да поведе хората след обесването му:

 

[Skubi]

Попитах ИИ: Чий интерес е бил да няма промяна на балканският полуостров. Да няма априлско въстание?

Ето: 

 

Извън интересите на самата Османска империя, основната сила, която твърдо е поддържала статуквото (липсата на промяна) на Балканите през 1876 г., е Великобритания.

Ето кои са били основните играчи, които са имали интерес Априлското въстание да не се случва:

 

1. Великобритания (Британската империя)

Това е най-големият противник на промените. Британската политика по това време се води от доктрината за „териториалната цялост на Османската империя“.

• Защо: Лондон се опасява, че ако Турция се разпадне, Русия ще завладее Проливите (Босфора и Дарданелите) и ще получи излаз на Средиземно море. Това би застрашило прекия път на британците към тяхната най-ценна колония – Индия.
• Действия: Правителството на Бенджамин Дизраели първоначално се опитва да омаловажи новините за турските зверства, за да не се настрои общественото мнение срещу „съюзника“ Турция.

 

2. Австро-Унгария

Макар и съперник на Турция, Виена също не е искала мащабни национални революции.

• Защо: Австро-Унгария е многонационална империя. Тя се е страхувала, че създаването на нови независими славянски държави на Балканите ще разпали национализма сред нейните собствени славянски народи (сърби, хървати, словенци, чехи).
• Специфика: Тя е предпочитала „контролирана криза“, която да ѝ позволи да окупира Босна и Херцеговина, вместо пълно освобождение на балканските народи.

 

3. Руската империя (в конкретния момент)

Може да звучи парадоксално, но през пролетта на 1876 г. официална Русия също не е подготвена и не желае въстание точно тогава.

• Защо: Русия все още се възстановява финансово и военно след Кримската война. Император Александър II и дипломатите му се опитват да постигнат реформи в Турция чрез дипломация, а не чрез война, за която не са напълно готови.
• Разлика: Тук трябва да се прави разлика между официалната власт в Петербург и славянофилските комитети, които активно са подкрепяли българите.

 

4. Консервативните кръгове в самата Турция

В Истанбул текат борби за власт. „Старите турци“ са против всякакви реформи, които биха дали права на християните. Те имат интерес от смазване на всяко съпротивление, за да докажат, че империята все още е силна.

В обобщение: Априлското въстание обърква сметките на „Концерта на великите сили“, които са предпочитали мир и статукво, вместо несигурността, която носи една революция.