Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Borova gora said:

Знаем от Симидов, че избягал и с тайни, писма, това му е струвало живота, не самото бягство, а писмата... Вероятно те са стрували живота и на Ангел Кънчев.

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият.

Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни.

Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

[Borova gora]

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Най-вероятно е да е попаднало от ръцете на Обретенов, защото той въобще не го е изпращал никъде това писмо в оригинал. Ако съвестта му е била чиста, можеше просто да напише, че на на 30 октомври е получил писмо от Христо Иванов Големия да не изпраща никакви писма и следвайки това нареждане е задържал писмото на Каравелов:

Но Обретенов навсякъде пише, че изпратил писмото още на другия ден. Само дето това писмо никога не е стигало до Търново.

Като добавим към този случай и самоизпращането му на събранието като втори представител и точните сведения на полицията от събранието за ролята на Левски като пълномощник на комитета в Букурещ за цяла България, пъзелът за Обретенов се нарежда.

Интересното е, че в една негова записка, датирана непосредствено след събранието, Обретенов не е отбелязал присъствието на Драсов там:

По-късно, обаче, във всичките му спомени, Обретенов упорито твърди, че Иван Драсов е присъствал на събранието.

 

Той е козирувал на всяка заповед на Каравелов, включително го е подкрепял за по-ранно вдигане на въстание, странното е, че този път не е. Още повече, че отгоре е имало покана от Икономов да не бави писмото ни минута. Единственото обяснение е турската полиция, доклада на Хамди паша... Не става да признаел, че послушал Големия вместо Каравелов, босът на Обретенов бил в Букурещ, никой в българско. 

Когато Драсов участвал в изхвърлянето на Каравелов от организацията, Обретенов го нападнал с писмо за пари, пари и пак пари, явно лошите настроения срещу него са били заради падането на големия шеф. Оттук и необходимостта Обретенов да участва в чета, вместо да седи на завет, за да си пази мястото след водещите от Гюргевския комитет, още повече, съобщенията били, че въстанието е масово и успешно.

Самата вярност на Каравелов към идеал, народ и мечти свършила скоропостижно, спрял да издава вестника нацупен като дете щом вече не е шеф, няма да служи на освободителната идея щом не му дават поста.

Погледнах имената, запомнил Пеев, Поплуканов, Голям Марин от Лясковец... не е могъл да запомни всичките, въпреки, че се опитвал да не пропусне събитие, но имената му не съвпадат с тези в доклада. Докладът следва да е бил допълнен от Драсов откъм имената на ловчански комити, подлъгани от Левски да образуват комитет от два-три месеца, вярвал че с толкова ще се размине.

За Драсов и събранието, Обретенов искал да скрие, че от Русе са присъствали двама и излишният е бил той, иначе следвало да обяснява...

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият.

Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни.

Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

Тази връзка я направил Каравелов във вестника си за дузина читатели, после и Обретенов в Спомените твърди, че в полицията повярвали Кънчев да е убил Пенев и ги пуснали от кауша, което не е така, уж ги били държали четиридесет дни, но важното е, че имало нещо общо между убийствата на тримата, Пенев, Кънчев и Костаки. Значи и ние следва да открием общото. Най-правдоподобно са писмата, откраднатите и споменаването на Сливен от Обретенов... Плюс, че Кънчев е бил близо до Левски и Пенев вероятно на това е разчитал, да му ги даде и да го прати обратно във вътрешността на страната с тях при Апостола. Убийството му явно подтикнало Ангел да тръгне да се разправя, да иска сметка в Букурещ на пътуване, за което Левски дори не подозирал. Приключило на пристанището. 

Това, което истински ме озадачава как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Факт, че някой друг е взел патроните. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет, само патроните. Защо? За да не можел да се защити при бягство? По-логично е да му е било взето цялото оръжие. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда?

Кой е имал достъп до стаята му в дома на Чорапчиев или до оръжието му ако е отишъл вечерта първо на среща-две-три търсейки съдействие да подпечата тескере? Кой и защо би му взел патроните незабелязано? Отговорът е много страшен, дали част от бандата, останала на свобода, или цялата банда, защото всъщност не знаем кога са ги арестували за убийството на Пенев, не се е канела да го нападне с ками, ножове и него в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Вероятно са го видяли по приятелски през деня, изслушали, отказали съдействие за преминаване на Дунава, някак са достъпили оръжието му, взели патроните, това е и по-незабележимо, иначе веднага би се усетил ако му вземат пистолета посред бял ден. Разчитали са, че вечерта ще го пресрещнат някъде както пресрещнали Пенев... Но за тяхна изненада Чорапчиев го приютил. Вечерна/нощна среща не са успяли с него да си уговорят.

Тогава план две е сработил, договорили са някой да го застреля още при арестуването, за да не ги издаде при разпитите в полицията. Кънчев е знаел твърде много за тях, а с Обретенов са били приятели от години. Всичко се променило когато Каравелов направил така, че Обретенов да се чувствал голям фактор, много значим за големия бос. Тогава и Кънчев се превърнал във враг.

Редактирано вчера от 13:52 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Най-правдоподобно са писмата, откраднатите и споменаването на Сливен от Обретенов...

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март.

Преди 17 часа, Borova gora said:

Това, което истински ме озадачава как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Факт, че някой друг е взел патроните. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет, само патроните. Защо? За да не можел да се защити при бягство? По-логично е да му е било взето цялото оръжие. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда?

Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я разпространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. 

И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел.

 

Преди 17 часа, Borova gora said:

Отговорът е много страшен, дали част от бандата, останала на свобода, или цялата банда, защото всъщност не знаем кога са ги арестували за убийството на Пенев, не се е канела да го нападне с ками, ножове и него в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Вероятно са го видяли по приятелски през деня, изслушали, отказали съдействие за преминаване на Дунава, някак са достъпили оръжието му, взели патроните, това е и по-незабележимо, иначе веднага би се усетил ако му вземат пистолета посред бял ден. Разчитали са, че вечерта ще го пресрещнат някъде както пресрещнали Пенев... Но за тяхна изненада Чорапчиев го приютил. Вечерна/нощна среща не са успяли с него да си уговорят.

Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март.

Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я распространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. 

И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел.

 

Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

Русе са писали и на Големия за пари, свързани с убийството на Пенев, било им е важно да разпространят своята версия по случая, а и явно са се чувствали герои, че са отнели човешки живот. Но е интересно защо поддържали такава тясна връзка със сливенци. На комитетите от Плевен, Голям извор и т.н. не би им хрумнало да поддържат просто така връзка със сливенци. Сигурна съм и че Русе на са писали на Гложенци, на Етрополе, но на сливенци ДА. Тази връзка със сливенци изглежда специална, влиянието на Каравелов и Хитов...

Не са легенда извадените патрони, Захари винаги ползва за база някаква истина, дори когато тръгнал да разпространява книгата му, Обретенов казал, че "бъка от факти". Въпросът е, че дори той не е оставил нишка, която да води към този, който ги е извадил от барабана на пистолета. Освен да се е случило в дома на баба Тонка, ако го е поканила вътре да го поразпита и някой е изиграл добре ролята. Кънчев може да не е търсил просто съдействие за преминаване на Дунава там, а пряко Обретенов, за да го разпита за Пенев, за Каравелов. Не знаем кога са арестувани за убийството на Пенев, може Никола да си е бил в къщи и да се е криел от Кънчев. Но патроните ги е нямало, а Кънчев е разчитал на този револвер, няколко пъти е опитвал да стреля и е бил изненадан силно, че не работи. Той също би си купил друг, ако оръжието му не е било ок, чела съм, че задължително са изпитвали оръжията си в гората, дори Левски е стрелял няколкто пъти с пушката, преди да я приеме като своя и да иска прехвърлянето й през Дунава. Реворверът на Кънчев си е бил работещ, но...

Тук бяхме намерили материал от Денис Иванов как Драсов след Старозагорското въстание обикалял да проверява настроенията е да хвърля обвинения срещу Хитов. Сега тези обвинения ги виждам в нова светлина. Драсов всъщност е бил прав, подбудителите се скриват, гледат с биноклите от Букурещ и Белград, не поемат отговорност за нищо, но си играят с живота на хиляди българи, защото знаят, че въстанието е обречено, а на всичкото отгоре напук на големите им обещания, когато то избухва, никой отвън не им се притичва на помощ.

Нещо важно, Драсов не е избягал за да учи. Ако бе така, щеше да се върне в Ловеч след края на обучението. Поема тежкия път на емигрант във Влашко. Значи е друга причината поради която не се върнал в българско, макар че след Марин и Димитър други арестувани комити там нямало и останалите си живеели добре до войната. Тази причина за няс вече е ясна, връзката между внезапното му заминаване, занасянето на тескерето от Али Чауш и... докладът на Хамди, в който името му липсва...

Питала съм се какво го е отказало от участие в Гюргевския комитет. Той е бил много активен, не е прекъсвал връзки с бунтарите, обаче остава извън комитета, а винаги се е стремял да има първостепенна роля и да е в центъра на събитията. Обяснението ми е, че не е имал голямо доверие на всички Гюргевски участници, затова се е отдалечил от тях и за да не остане съвсем извън играта, започнал да обмисля подготовка и прехвърляне на чети през Дунава... Още по-интересното е, че в комитета са двама Обретенови, Никола е там, макар да не свършил нищо, та да запише актив се наложило да влезе в чета...

Редактирано Преди 14 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Русе са писали и на Големия за пари, свързани с убийството на Пенев, било им е важно да разпространят своята версия по случая, а и явно са се чувствали герои, че са отнели човешки живот. Но е интересно защо поддържали такава тясна връзка със сливенци. На комитетите от Плевен, Голям извор и т.н. не би им хрумнало да поддържат просто така връзка със сливенци. Сигурна съм и че Русе на са писали на Гложенци, на Етрополе, но на сливенци ДА. Тази връзка със сливенци изглежда специална, влиянието на Каравелов и Хитов...

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук:

/Ако Ви е много така подбрания като дайджест текст от мен, прочетете само подчертания с болд, пак от мен, текст, ще Ви стане пределно ясно каква е била връзката между комитетите в Сливен, Русе и... Търново и Стара Загора през втората половина на 1872 и пред какво е бил изправен Левски.../

"Според Иван Унджиев Греков става един от членовете на Сливенския революционен комитет, създаден от Васил Левски в края на 1872 г. В състава на комитета влизат също николаевските възпитаници Атанас Узунов и Сава Геренов, които идват с Греков в българските земи, подпомогнати от Никола Даскалов от Търново, драгоман в руското консулство във Варна. Той /Михаил Греков/ успява да оглави през 1873 г. Сливенския комитет (Burmov, 1950, 94–95; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 89–92, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123; Strashimirov, 1996, v. 1, 149–150).

Греков през 1872–1874 г. престоява в Сливен и Русе, а това е време, когато Сърбия и Черна гора се готвят да воюват с Турция, очаквайки руска подкрепа. Тази обстановка на Балканите не е чужда на Любен Каравелов, председателя на БРЦК. Той иска през 1872 г. от Левски „...подигане на революция“ (Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 130–133; Undjiev, 1993, 613). Желанието на Каравелов е да се постигне единодействие със Сърбия и Черна гора, макар и с цената на едно преждевременно „бързо въстание“ в българските земи. Неговото поведение се одобрява от Търновския революционен комитет (Burmov, 1950, 87–91).

Търновският комитет, подобно на Каравелов и Хитов, скъсва с „тактическите разбирания на Левски“ след неговата смърт (Burmov, 1950, 91). Александър Бурмов пише, че революционното движение през 1873 г. се поставя в зависимост от една война на Сърбия с Турция.

Пребиваването на Греков в българските земи през 1872–1874 г. се ограничава до двата негови престоя в Сливен и Русе. В Сливенския комитет той сътрудничи с Узунов, който извършва през май 1873 г. „Хасковското покушение“, свързано с убийството на хасковски чорбаджия, и с Хасковския революционен комитет. През 1874 г. Греков преминава в Русе. Той е близък с Обретенов, който с подкрепата на Русенският комитет го издига за заместник на Левски.

Преговорите на Търновския комитет, Хитов и Каравелов в Сърбия, свързани с плановете на Омладина за южнославянско въстание, продължават и по времето на пребиваването на Греков и Узунов в Сливен. Тази политика намира подкрепа през 1873 г. чрез работата на Старозагорския и Сливенския комитет.

Левицата и десницата на Омладина в Сърбия, Войводина и Черна гора са единни относно необходимостта от„бързо въстание“. Граф Игнатиев не стои настрана от Омладина и следи българо-сръбските преговори (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). 

На 30 юни 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Перо Матанович със знанието на Каравелов и Светозар Милетич от Омладина във Войводина (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Споразумението става определящ фактор в развитието на българо-сръбските отношения през 70-те години на ХІХ в., включително и през Сръбско-турската война от 1876 г.

Греков е действителният ръководител на събитията от 1873 г. С тази цел той оглавява Сливенския комитет, опирайки се на подкрепата на комитетски хора в Търново, Стара Загора и Котел (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 67).

В действителност делото на комитета в Сливен се направлява от руското консулство във Варна. Греков е председател на Сливенския комитет, който трябва да осъществи възложени задачи. Тези изводи се правят въз основа на спомените на Христо Панов Семерджиев, свързан с руското консулство във Варна (NBUM-BIA, f. 297, 30–54).

Трябва да се има предвид и фактът, че задачите на Сливенския комитет се определят от Хитов и Филип Тотю, а кореспонденцията с тях води Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1975,  64,  106.).  Отново  според  разпитите  на  участници  в  „Хасковското  покушение“ Узунов  обикаля  комитетите  в  Южна  България  и  зове  за  „бързо  въстание“  (Vazvazova- Karateodorova, 1975, 100). Подкрепа за тази своя политика той има от Греков, председателя на Сливенския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 104). Греков в своите спомени посочва, че идва в българските земи с препоръка от одеския българин Николай М. Тошков, председател на Одеското българско настоятелство (Yonkov, 1971, 144). След като е вече в Сливен, от град Теодосия (на Кримския полуостров) при него пристига Иван Йовчев (Yonkov, 1971, 155). Греков веднага се сближава с него. Това говори за съхраняващата се тясна връзка между Греков в Сливен и Одеското българско настоятелство.

Греков влиза в националноосвободително движение през 1872 г. не само с подкрепата на одеските българи, но и благодарение на „неизвестен учител от Котел“. По същото време във Варна остава Стефан Тенев, а в Стара Загора се настанява Минко Радославов, които също работят с руското консулство в черноморския град (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 42, 68, 80; Hadjinikolova, 2003, 205). През 1872–1874 г. Даскалов е деецът, който осъществява  мисията  на  николаевските  възпитаници  в  българските  земи  (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 61, 64, 68). 

Когато Греков и Узунов са в Сливен, Хитов настоява пред Сливенския комитет да влезе в българските земи с чета от Сърбия (Burmov, 1950, 101–103; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 93; Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 136; Hadjinikolova, 2003, 198–199, 205–206). Планът се реализира на 20 май, непосредствено след общото събрание на БРЦК. Четата се води от Стоян Софийски и се сражава заедно с бойците на Никола Горски от Котел (Burmov, 1950, 103).

Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).

Според протоколите от разпитите, свързани с „Хасковското покушение“, четническата акция в българските земи се планира от Хитов и Тотю, защото се очаква „...още същия ден правителствата на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова дружно да се намесят в борбата“ (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 69)  

Десницата на Омладина, към която принадлежат дейците на сръбското правителство, води през 70-те години преговори не само с Хитов и с Търновския комитет, но и с Черна гора, и иска „единна сръбска държава“ (Vinogradov, 1986, 170, 226–229). Постепенно в Омладина се оформя теорията за „югославянска държава и език“, включвайки в нея и българите (Hadjinikolova, 2003, 24, 27, 30, 40–46, 180–195).

Когато Греков идва в Сливен през 1872 г., той не знае за преговорите на търновци  и  Хитов  в  Белград,  но  използва  връзките  на  Узунов  със  Стара  Загора  (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 56, 61, 68, 102, 106, 113). Греков по същото време работи с руското консулство във Варна, а също с Волов и Енчев от Южнославянския пансион (Czilingirov, 1940, 36–37, 86; Strashimirov, 1996, v. 1, 230). От началото на 1874 г., със знанието на Хитов и Русенския комитет, той запазва тези свои връзки. Тогава той получава подкрепа и от Олимпи Панов (Болград), виден деец на БРЦК (Strashimirov, 1996, v. 1, 156–157; Mitev, 1986, v. 1, 123–126). По същото време Търновският комитет и Хитов продължават да поддържат връзки със сръбското правителство.

След като Греков идва в Русе, той търси контакт с Хитов. Съдействие му оказва Обретенов (Burmov, 1950, 113–115).

След Френско-пруската война левицата на Омладина (Любомир Милетич от Войводина) потърсва сътрудничество с българското освободително движение. Милетич предлага съюз между българи и сърби. Посредник в осъществяването на идеята е черногорският войвода Перо Матанович, с когото Хитов сключва съюзния договор през 1871 г. (Kondratieva, 1960, v. 2; Staic, 1926; Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Матанович сключва договора с Хитов, следвайки наставления от славянските комитети в Русия. Той се стреми да спечели българите за съюзници и да установи приятелски българо-сръбско-черногорски отношения (Staic, 1926). През 1871 г. Хитов кани и Каравелов в Белград, за да наблюдава преговорите с Черна гора. Посредник между българите и Черна гора в Белград е Джока Влайкович. Йован Ристич, сръбският министър-председател, се опитва да води паралелни преговори с войводинските сърби, опирайки се пак на посредничеството на Никифор Дучич. Войводинските сърби на Милетич не приемат посредничеството на черногорския духовник. Те са чужди на неговите „югославянски планове“. 

Матанович, който сключва договора с Хитов на 30 юни 1871 г., иска бърза подготовка на бунт в българските земи като част от въстание, обхващащо Босна, Херцеговина и Албания (Sharova, 1966, 73–74). Официалните руски правителствени среди не показват открито, че одобряват споразумението на Хитов с Матанович (Sharova, 1968, 486).

Преговорите на Хитов със сръбското правителство се одобряват от Добродетелната дружина в Букурещ, проруска организация на едрата българска буржоазия в Румъния (Sharova, 1966). Тогава Каравелов издига Хитов за „главен четнически войвода и ръководител на българското въстание“ (Sharova, 2006, 14). В устава на БРЦК от 1872 г. има раздел за войводите като военни ръководители на въстаническите действия, а Каравелов потвърждава правата, дадени на Хитов (Sharova, 2006, 45). БРЦК започва повсеместна подготовка на въстание, очаквайки война между Сърбия, Черна гора и Турция

Пребиваването на Хитов в Белград се финансира от Добродетелната дружина (1862–1897), която иска да осъществи своята „Програма за политически отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или за тяхното сърдечно отношение“. Очаква се четата на Хитов да спомогне за създаването на голямата славянска държава на сърби и българи с общо правителство и народно събрание. Княз на държавата ще бъде съгласно тези планове Михаил Обренович (Kossev, 1963, 24, 43, 56–61).

По време на своето участие в Сливенския комитет Греков допринася за успеха на водената от Дружината политика. Като деец, свързан с руското консулство във Варна, той са заема да осъществи намеренията на Хитов. От друга страна, Греков няма пряка връзка с войводата. Преди да дойде в Сливен, той има контакт само с Каравелов. В своите спомени той пише, че поддържа кореспонденция с Каравелов благодарение на своя брат, който живее в град Бердянск (Grekov, 1990, v. 1, 759; Yonkov, 1971, 130). Следователно Греков идва в Сливен със знанието и одобрението само на Каравелов.

Политиката на Хитов се подкрепя от Каравелов (Svoboda, 1871, 20 fevruari). Каравеловият вестник „Свобода“се изказва обаче в защита на Далматинското въстание, избухнало в австрийскте провинции Далмация и Бока Которска (Svoboda, 1870, 8 yanuari). По тази причина Каравелов става съпричастен към водените от Хитов преговори с черногорски дейци. Във вестник „Свобода“ се помества „призив-обръщение“ на Лука Вукалович към българите да помогнат на борбите в Херцеговина и Черна гора (Svoboda, 1869, 26 noemvri).

Вукалович иска нашите сънародници да вдигнат въстание по възможно най-бърз начин. Верен на отношението си към Черна гора и Херцеговина, Каравелов започва да призовава към „бързо въстание“. Тази негова политика се избистря особено след подписването на договора между Хитов и Перо Матанович. Призивът на Каравелов намира отзвук у Греков, а той се обръща към Узунов и Геренов да го последват в Сливен (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64, 67–69; Vazvazova-Karateodorova, 1975, 114). Във Варна с тази задача се натоварва Стефан Тенев (Yonkov, 1971, 131–133). Този николаевски възпитаник е постоянната връзка връзка с руското консулство (Grekov, 1990, v. 3, 456).Въстанието, което Каравелов иска през 1873 г., се подчинява на договора на Хитов и Матанович от 1871 г. Председателят на БРЦК иска да помогне на Черна гора и Херцеговина в борбата им срещу Австро-Унгария, което отговаря и на руските интереси. Тази линия на поведение започва още през 1870–1871 г., когато в. „Свобода“ пише за очакваното въстание в Далмация, което трябва да се подкрепи най-активно (Svoboda, 1870, 8 yanuari; Svoboda, 1871, 20 fevruari).

Най-убедителното доказателство за връзката на Каравелов с руските интереси в южнославянското освободително движение през 1873–1874 г. са спомените на Греков. През 1874 г. николаевският възпитаник запитва Каравелов: „Защо искаше от Левски през 1872 г. да вдигне въстание“. На него той му отговаря: „Това бе работа на русите“ (Grekov, 1990, v. 3, 692).

В своята дейност в Южна България през 1872–1873 г. Греков се опира не само на Търновския, но и на Старозагорския комитет (Undjiev, 1993, 610–616). Връзката с комитета  се  осъществява  чрез  поп  Минчо  Кънчев  (Vazvazova-Karateodorova,  1975,  13,  66).

Според протоколите от съдебния процес, свързан с „Хасковското покушение“, Ганчев от Старозагорския комитет поддържа както Греков, така и Търновския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 17, 59). От друга страна, със знанието на руското консулство във Варна Греков участва и в подготовката на Котленската чета на Горски (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 59). Така той осъществява решенията на майското събрание на БРЦК.

За своята мисия в Сливен Греков пише, че за да иде във Варна, той трябва да получи съгласие от одеските българи. На път за Варна той се спира в Одеса, където Николай    М.   Тошков му дава разпореждания (Grekov, 1971, 144). Тошков предупреждава също руското консулство във Варна за предстоящото Греково пътуване (Grekov, 1971, 144).

Сава Райнов, председателят на Сливенския комитет, подкрепя „плана на Греков“. По Грекова молба в състава на Сливенския комитет се включва Узунов (Grekov, 1971, 161). Скоро Греков отстранява Райнов от председателското място на Сливенския комитет, обяснявайки, че прави това със знанието на Левски (Grekov, 1971, 172). По този начин той получава възможност да наложи Узунов за ръководител на комитетите в Южна България. Новата обстановка в Сливен се проследява много детайлно в Грековите спомени (Grekov, 1971, 184). В тях ясно се очертава водещата роля, която Греков играе при утвърждаването на ръководната роля на Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 1–204; Dimitrova, 1987, 65).

Греков осъществява своята политика благодарение и на Ганчев от Старозагорския комитет (Bakalov, 1937, 49–50; Minev, www. Dolap.bg). Според спомените на поп Минчо Кънчев Ганчев е предан на Каравелов, а всичко в Стара Загора „ ...се върши под негово разпореждане“ (бел. Е.Х – става въпрос за Никола Ганчев) (Kanchev, 2006, 236). Ганчев е в течение на Каравеловите стремежи към въстание през 1872–1873 г. (Kanchev, 2006, 236). Трябва да се отбележи, че Стоян Заимов също е част от политиката на Южнославянския пансион в град Николаев. Неговото име е в списъка на българите, учили в пансиона (Abrashev, 1909, 11; Grekov, 1990, part 1, 459).

При престоя си в Сливенския комитет през 1872–1873 г. Греков е в постоянна връзка с Варненското руско консулство (Grekov, 1990, part 3, 456). Вероятно е по негово разпореждане Греков да направи Узунов заместник на Левски (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102, 104). Той обаче го издига за свой помощник, за окръжен ръководител и за централна фигура в събитията през 1873 г.

След „Хасковското покушение“ Греков е арестуван. На заточение обаче се изпращат само Геренов и Узунов (Grekov, 1990, part 1, 5–27, 49–50). За тримата се застъпва граф Николай П. Игнатиев, руският посланик в Цариград, но единствено Греков избягва по-сериозните последици. Голямо внимание към съдбата на николаевските възпитаници, арестувани от турците, проявява  Каравеловият вестник „Независимост”. Каравелов разглежда в своя вестник и поведението на граф Игнатиев. Той възхвалява посланика за проявеното състрадание към дейците от Хасково. Според Каравеловия печат граф Игнатиев прави важен жест, като защитава българи, макар че по протокол има право да се застъпва само за руски поданици (Nezavisimost, 1874, 7 septemvri). Греков пише в спомените си, че след като го освобождават от ареста, той бърза да отиде в Русе при Обретенов (Grekov, 1990, part 1, 5–27). През 1874 г. той се включва в борбите в БРЦК между различните фракции. В същото време турските власти предприемат нов опит да го арестуват. Това го заставя да избяга в Бердянск (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Той обаче поддържа връзка с Обретенов в Русе, придържайки се към съществуващата договореност с Омладина (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Включването му отново в политиката става със знанието и одобрението на руското консулство във Варна (NBKM-BIA, f. 297, 54).

В Русе Греков заедно с Обретенов се заемат да свикат общо събрание на БРЦК в Букурещ (NBKM-BIA, f. 297, 54). Най-напред Търновският комитет дава съгласие за това събрание. Председателят на Търновския комитет Иван х. Димитров успява да убеди членовете на Старозагорския комитет да подкрепят идеята (NBKM-BIA, f. 297, 53)."

https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462

 

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук:

Обичам да чета, цялата статия прочетох  Благодаря!

"Обретенов също знае за стремежите на Каравелов през 1874 г. към незабавно въстание, подкрепено от Сърбия и Черна гора (Obretenov, 1943, 174). Той обаче не споменава нищо за тези аспирации на Каравелов в спомените си." - Това защо ли не ме изненадва? Кога ли е бил честен? Да бе само убийството на Ботев, а то за всичко трябва да си подозрителен, ако той го е казал, написал... Във ФБ имаше статия по повод рождението му и дузина коментари, изненадах се на колко хора непрекъснатите му лъжи са направили впечатление, но се оказа, че много се интересуват от история и знаят.

От статията силно се впечатлих как веднага след обесването на Апостола тотално са изменили посоката на кораба за освобождението на България. Още не дошла свободата и вече започнали битката за власт и позиции. То Хитов, то Каравелов, то Кишелски, то Обретенов, който за кратко врече съвсем сериозна роля започнал да играе в организацията, добре се е ориентирал към кого да се прикрепи... накрая победителят бил Стамболов, но е шокиращо колко време, усилия, енергия са посветили нашите борци за свобода не на делото, а на използването му за собствена изгода, как да осребрят участието си в него. Малко са били идеалистите, нямало го Левски, независимият Левски, дето не би хвърлил народа си в безсмислени въстания и от когото Хитов и Каравелов скрили договорът, подписан в Белград през 1871г. Значи за него да знаят всичко, а те от него да скрият всичко. Да, и се престрували, че вървят в една посока и са претендирали, че имат същите ценности, но да перефразирам Филип Тотьо, нито един от тях "цървулите му не бил достоен да обуе." Жалко, че го пожертвали за собствените интереси, смесени с уж общите.

Сетих се и за биографията му от Захари, проверих и там за Кънчев да си припомня какво е писано:

"На 2 мартъ въ 9 часа по турски, Ангелъ Кънчевъ разби черепа си на Русчушката скеля, когато се впуснали да го хващатъ, а той не поиска да се предаде, понеже бѣше давалъ клетва. Освенъ че Левски загубваше въ неговото лице единъ отъ добритѣ свои помощници, отъ друга страна турското правителство потрепера, нагледно констатира то факта отъ постѫпката на Кънчева и отъ намѣрената въ него кореспонденция:"

Две неща, в Записките той посочва друга дата:

"По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев, един от най-редовните посетители на читалището, с когото моите приятели от читалището имаха тясна дружба. Аз бях очевидец на това убийство, което заслужава да бъде разказано по-наподробно, понеже е съпрежено с комитетските работи. Това се случи на 5 март 1872 г."

Нямам думи, сам забравил къде какво твърдял и си съчинявал...

Второто, в Ангел е намерена кореспонденция, не например тефтерче, каквото имал Левски. Удобно не уточнил дори и години по-късно дали тази кореспонденция е била комитетска.

Следният текст чета по собствен начин:

"Аз имах случай да видя тоя револвер у покойния наш приятел и патриот Димитра Горов, зет на А. Кънчев; той го е задържал, както е паднал от ръката на героя, в който действително само два картуша са останали, единът — празен, а другият — пълен." - мисля, че Захари не е имал предвид, че Горов го е взел от ръката на героя на местопрестъплението. Без заповед на вали паша така или иначе никой не смеел да се приближи до трупа и никой не би го взел, дори Горов да е бил там.

Идеята му според мен е, че след като са им го върнали от полицията, Горов като негов зет го е взел, на сестрите на Кънчев не би послужил за нищо, и го е запазил във вида, в който последно го е ползвал Кънчев, в този вид, в който е паднал от ръката му т.е. пистолета никога повече не е бил зареждан, не е бил употребяван. Не знам какво е картуш, но мисля, с този жест на съхранение, Горов е искал да убеди всички, да им показва през годините, че оръжието не е засякло, а всъщност в него е нямало патрони, че някой е измамил Ангел, оставяйки го да разчита на оръжие, което е било обезоръжено на практика. Кой и защо е също загадка. Но така Горов подкрепял мнението, че нямало случайност, имало предателство на Кънчев, ако някой твърдял, че паспортната проверка може да е била случайност, то липсващите патрони доказвали друго, добре прикрита злонамереност. 

Редактирано Преди 2 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Следният текст чета по собствен начин:

"Аз имах случай да видя тоя револвер у покойния наш приятел и патриот Димитра Горов, зет на А. Кънчев; той го е задържал, както е паднал от ръката на героя, в който действително само два картуша са останали, единът — празен, а другият — пълен." - мисля, че Захари не е имал предвид, че Горов го е взел от ръката на героя на местопрестъплението. Без заповед на вали паша така или иначе никой не смеел да се приближи до трупа и никой не би го взел, дори Горов да е бил там.

Идеята му според мен е, че след като са им го върнали от полицията, Горов като негов зет го е взел, на сестрите на Кънчев не би послужил за нищо, и го е запазил във вида, в който последно го е ползвал Кънчев, в този вид, в който е паднал от ръката му т.е. пистолета никога повече не е бил зареждан, не е бил употребяван. Не знам какво е картуш, но мисля, с този жест на съхранение, Горов е искал да убеди всички, да им показва през годините, че оръжието не е засякло, а всъщност в него е нямало патрони, че някой е измамил Ангел, оставяйки го да разчита на оръжие, което е било обезоръжено на практика. Кой и защо е също загадка. Но така Горов подкрепял мнението, че нямало случайност, имало предателство на Кънчев, ако някой твърдял, че паспортната проверка може да е била случайност, то липсващите патрони доказвали друго, добре прикрита злонамереност. 

Това е револвера, система Комблен, белгийски, 6-заряден, изглежда Данаил Попов е имал връзка с тази фабрика, защото и револверите и пушките са купувани от него оттам:

Под "картуш" Захари разбира едно от шестте гнезда за патрони в барабана, т.е. казва, че са дали револвера на Горов с една празна гилза от изстрелян патрон и един патрон останал в барабана за шест патрона, другите четири са били извадени.

Много ми е съмнително, че от османската полиция ще връщат зареден с един патрон револвер на Димитър Горов, защото бил зет на Ангел Кънчев, коя полиция в света във всички времена връща заредено оръжие?!

Аз го разбирам, че по някакъв начин Горов сам е успял да вземе револвера, което за мен е лъжа на Захари, но както и да е, този револвер очевидно е изчезнал безследно, след като Захари го е "видял" и ще трябва да му вярваме /без мен/

Захари си лъже както диша, един път е писал, че Кънчев се самозастрелял на 2-ри март, втори път, вече си е сверил данните, пише, че се самозастрелял на 5-ти март, ама пак се е оплел, в Записките пише, че денят бил събота, а ако проверите календара, който публикувахте по-напред, ще видите, че 5-ти март 1872 е било неделя, един път било  9 часа по турски, друг път 10 часа и половина. Ако не вярвате на единия Захари, прочетете какво пише втория Захари, а ако се съмнявате и в двамата, питайте Димитър Горов колко патрона е имал Кънчев в "картушите".

Така ги чета аз писанията на Захари, иначе е талантлив, спор няма.