Сравнителни данни за военния потенциал на балканските държави граничещи с България.

[Frujin Assen]

Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Сухопътни войски
танкове
90

(Става въпрос за старите ни, немодернизирани Т-72 които през 2020 ще са на 40 години!)
бойни бронирани машини
404

(Става въпрос за древните БТР-60ПБ (модернизирани), МТЛБ (които са си отлични за работата която вършат), БМП-1 (крайно неудачна машина), БМП-23 (също не модернизирани)
артилерийски системи над 100 мм
190

(Тук иде реч за нашите немодернизирани гвоздики (122 мм) и 152 мм буксирни оръдия модел от средата на 50 те)
Военновъздушни сили
бойни самолети
29

(На книга може, защото в летателна годност са единици)
транспортни самолети
8
учебни самолети
17
бойни вертолети
6

(Ако иде реч за Ми-24-няма да стане)
транспортни вертолети
18
учебни вертолети
6
зенитноракетни комплекси
17

(иде реч за С-300 вече доволно остарял и С-200 модел от 60 макар и уникален)
радиолокационни системи
20
безпилотна летателна система (БЛС) *
1
Военноморски сили
бойни кораби
7

(Имаха намерение да купят 4 фрегати, ма май нещо пари няма...)
кораби за бойна поддръжка
10
спомагателни кораби
6
плаващи средства и съоръжения
18
вертолети
3
Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"
спомагателни кораби
1
Национален военен университет „Васил Левски”
танкове
12
бойни бронирани машини
24
артилерийски системи над 100 мм
32

[Б. Киров]

 Според мен в текста на публикувания т.н. План има очевидни недомислия. Цитирам едно видно на пръв поглед: 

"Придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, което ще доведе до намаляване на личния състав на ВВС и необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната при значително увеличаване на оперативните способности."

Е как "на практика ще ги замени", като това означава закупуването на нови 29 бойни многоцелеви самолета за ВВС, за да "ги замени"; най-евтините (Грипен)ще струват над 2 млрд. лева за 29 броя, а годишният бюджет за военни разходи е малко над 1 милиард за година, тоест максимум 5 милиарда в период за 4 години.

Значи излиза, че за да "ги замени" трябва да се похарчат поне 40 процента от всички разходи за отбрана. Само за нови самолети. А отделно има планове и за нови бойни машини за пехотата, и за нов кораб.

В същото време сега разходите за отбрана са 73:21:6 (разходи за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи); та как ще стане този "фокус" - с 6 процента за капиталови разходи да се покрият 40 процента само за нов самолет (29 броя). Все пак не сме в предучилищна възраст, чиновниците които са го писали да поработят малко с калкулаторчетата, преди да пишат такива гръмки слова, или да са по-ясни в мислите си. За държавно гарантиран заем ли става въпрос, или?

Редактирано Май 22, 2016 от Б. Киров

[Galahad]

Цифрите сами по себе си не значат нищо. Видяхме какво постигна Сърбия с тези си военни сили. Също и Саадам. Ако имаме голяма пехота и изключително скъпи коли, чиято основна функция е да доставят кеф на преголемия като за нашата страна брой генерали, то с такава армия може да воюваме успешно само ако може с някоя машина на времето да пратим войската не по-рано от средата на 20век. Сега войните се решават от технологиите. Има един фолклор, който казва, че докато не стъпи човешки крак на дадено място, то не е превзето. Но без технологии, човешки крак лесно ще стъпи на място, бранено от примитивна армия като нашата. Вярно, че във Виетнам и Афганистан оказваха съпротива, но това е партизанска война. А стигне ли се дотам, то това значи, че държавната армия се е оказала съвсем неефективна.

Разходите за отбрана и процента от вътрешния продукт също са много относителни. Разходите ако са за закупуване на техника от международните пазари е едно, но ако е за плащане на заплати е съвсем друго. Защото при големи заплати ще има големи разходи,а при мизерни заплати като у нас - малки разходи. Ще рече, че може при еднаква численост на армиите разходите да са доста различни, тъй като в едната има високи заплати, а в другата - мизерни.

С процента от вътрешния продукт е още по-сложно. Това не са само разходите, а има мултиплициране - от една страна има разходи, а от друга е изтеглена част от населението от производството, т.е. от формиране на приходи и е насочена към разходите. Казано по-просто в държавата повече са тези дето харчат, а по-малко са тези, които произвеждат някаква продукция, която да се купува. На следващо място при този процент нещата не опират само до механичен сбор. Да речем, че имаме двама души. Единият е със заплата от 1000лева, а другия е с пенсия от 100лева. Ако и двамата имат нужда от храна минимум за 80 лева за да не умрат от глад, то дали е все едно ако и двамата решат да отделят 90% от дохода си за дрехи? При първия ще има 20лева за спестяване, ама втория го пишете покойник. Та така стои въпросът и с държавата. През ПСВ и Студената война България и съюзниците й издъхнаха икономически; загубиха войната без със бой да са изгубили и един град от територията си.

Населението също в нашия случай е относителен фактор, защото е от значение къде е и има ли начин при война да бъде мобилизирано. При дискусиите за казармата четох какви ли не малоумни неща - как като пратели повиквателна щял да дойде, как като идел да си сменя личната карта военния аташе щял да го хване за яката и да го върне в България (интересно тоя военен аташе защо тогава не вземе да върне братя Галеви или Цветан Василев). Сегашния ни държавен химн е написан от човек, който е бил в чужбина и се е връщал за да се включи като доброволец. Тъй че като смятаме население се пита каква част от него е в страната и каква част ще се върне сама или принудително от държавата за да бъде мобилизирана.

Механичните сметки водят само до излишно самочувствие и изгубени войни. Сърбите го показаха изключително добре.

[Б. Киров]

Галахад, плюс от мен за доброто сравнение със Сърбия и Ирак на Саддам Хюсеин (тук бих прибавил и Либия на Кадафи). И трите случая бяха класически пример как една отделна и не много развита държава е напълно безпомощна пред високо технологични армии, действащи в коалиция или поотделно. Не ги спасиха нито количествата сравнително модерни танкове, изтребители, оръдия и т.н., ни бункери и укрития, нищо, бяха пометени. Специално Саддам в първата война в Залива (1990) притежаваше огромен потенциал конвенционална техника – хиляди танкове Т-72 (те тогава бяха модерни), стотици Миг-29-ове, модерна и огромна артилерия (германците му бяха главни снабдители), прехвалената уж елитна Републиканска гвардия от 100 000 ветерани от войната с Иран – и приключи с тотален разгром, разигран пред очите на целия свят през камерите на CNN и „умните бомби”, авиацията му беше прикована още в началото на земята и унищожена там, така и не успя да се вдигне във въздуха. Със сърбите се случи нещо подобно, когато НАТО се намеси (все пак свалиха един Стелт).

Но ако приемем, че това е така, каква е алтернативата – по-малките нации въобще да не се въоръжават, и да поддържат бутафорни армии, колкото за участие в международни мисии ли? Защо тогава съседна Гърция отделя 2,5 процента от своя БВП (който и сега е 5-6 пъти по-голям от нашия) и продължава да се въоръжава и модернизира, а не се отказва и от наборната си армия? Имаш ли обяснение на този факт? Същото прави и богатата Швейцария. Нея пък кой е тръгнал да я напада?

[Capitainofmarine]

Ще ме прощавате приятели, аз не виждам връзки между въоръжените сили на България и примера на Галахад. Нито имаме големи, нито въоръжени на някакво ниво ВС. Нивото ни е застинало началото на 80-те - за всички родове войски. Количествата са като за оперета. Нашата работа е както казва народа "цървули няма - гайда иска".

Преди 19 часа, Galahad said:

Разходите за отбрана и процента от вътрешния продукт също са много относителни. Разходите ако са за закупуване на техника от международните пазари е едно, но ако е за плащане на заплати е съвсем друго. Защото при големи заплати ще има големи разходи,а при мизерни заплати като у нас - малки разходи. Ще рече, че може при еднаква численост на армиите разходите да са доста различни, тъй като в едната има високи заплати, а в другата - мизерни.

С процента от вътрешния продукт е още по-сложно. Това не са само разходите, а има мултиплициране - от една страна има разходи, а от друга е изтеглена част от населението от производството, т.е. от формиране на приходи и е насочена към разходите. Казано по-просто в държавата повече са тези дето харчат, а по-малко са тези, които произвеждат някаква продукция, която да се купува.

Проблема е, че това което искат да купуват нашите пълководци - никъде по света не го приемат на въоръжение във батальоните на армиите. Ние и сега си имаме на същото ниво като бойни възможности но произведено 60-те 70-те и 80-те години. Защо да се харчат грешни, измъчени, народни пари за такова, не е ли по-добре със едната четвърт да се модернизират наличните и да се доведат до прилично ниво така че да прослужат още 15-20 години. Самите ни бойни машини имат потенциала за такава модернизация. Не виждам как ще стане да снемем 29 самолета от въоръжение, да купим 4-8 и пак да имаме 29. Нещо с математиката са зле нашите лампазняци. Или математиката е такава - с пари за 29 купуваме 4 .

Както е казал героят на Алеко - нейсе , запуши я!

[Frujin Assen]

• 75 "Мираж F.1" (в 1981-1990гг Ирак получил 14 двухместных учебно-боевых "Мираж F.1BQ" и 94 одноместных "Мираж F.1EQ", включая 38 "Мираж F.1EQ5/6-200", оборудованных для несения ПКР AM-39 Exocet и имеющих оборудование для дозаправки в воздухе)
• 208 МиГ-21
• 123 МиГ-23 (некоторые источники упоминают МиГ-27, хотя скорее всего речь идёт о МиГ-23БН)
• 33 МиГ-25
• 41 МиГ-29
• 119 Су-7Б/20/22 (некоторые источники упоминают Су-17, но для продажи за границу использовались его экспортные версии - Су-20 и Су-22)
• 25 Су-24
• 61 Су-25
• 15-16 бомбардировщиков (8 Ту-16, включая китайские Н-6D (или B-6D), 8 Ту-22 - всего Ирак получил 10 Ту-22, 6 Ту-16 и 4 (с 1987г) Н-6D)

Кроме того Иракские ВВС включали 12 разведывательных самолетов, 400 учебных самолётов (включая учебно-боевые - 42 L-29 "Дельфин" и L-39 "Альбатрос"), 70 транспортных самолета, 511 вертолетов (576 по другому источнику, включая 167 противотанковых и огневой поддержки).

Иракская ПВО насчитывала:

• 300 ЗРК С-75 и С-125
• 114 "Куб"
• 80 "Оса"
• 60 "Стрела-10"
• 100 "Роланд"
• ПЗРК "Стрела-2", "Стрела-3" и "Игла-1"
• 7,500 зенитных орудий

Киров, къде ги видя тия стотици МиГ-29 незнам. Къде я видя тая германска техника незнам.

 

[Б. Киров]

Преди 59 минути, Frujin Assen said:

• 75 "Мираж F.1" (в 1981-1990гг Ирак получил 14 двухместных учебно-боевых "Мираж F.1BQ" и 94 одноместных "Мираж F.1EQ", включая 38 "Мираж F.1EQ5/6-200", оборудованных для несения ПКР AM-39 Exocet и имеющих оборудование для дозаправки в воздухе)
• 208 МиГ-21
• 123 МиГ-23 (некоторые источники упоминают МиГ-27, хотя скорее всего речь идёт о МиГ-23БН)
• 33 МиГ-25
• 41 МиГ-29
• 119 Су-7Б/20/22 (некоторые источники упоминают Су-17, но для продажи за границу использовались его экспортные версии - Су-20 и Су-22)
• 25 Су-24
• 61 Су-25
• 15-16 бомбардировщиков (8 Ту-16, включая китайские Н-6D (или B-6D), 8 Ту-22 - всего Ирак получил 10 Ту-22, 6 Ту-16 и 4 (с 1987г) Н-6D)

Кроме того Иракские ВВС включали 12 разведывательных самолетов, 400 учебных самолётов (включая учебно-боевые - 42 L-29 "Дельфин" и L-39 "Альбатрос"), 70 транспортных самолета, 511 вертолетов (576 по другому источнику, включая 167 противотанковых и огневой поддержки).

Иракская ПВО насчитывала:

• 300 ЗРК С-75 и С-125
• 114 "Куб"
• 80 "Оса"
• 60 "Стрела-10"
• 100 "Роланд"
• ПЗРК "Стрела-2", "Стрела-3" и "Игла-1"
• 7,500 зенитных орудий

Киров, къде ги видя тия стотици МиГ-29 незнам. Къде я видя тая германска техника незнам.

 

Е, Фружине, с капацитет като теб не мога да деля мегдан Обаче и това което цитираш е впечатляващо много и надхвърля сегашните ВВС възможности примерно на Турция, която е втората по сила армия в НАТО след тази на САЩ. За германската техника, разрови архиви оттогава или за онова време, и ще видиш, че Ирак почти беше конструирал с германска помощ (на частна фирма) свръхдалекобойно оръдие, което не успя да пусне в действие, защото го разрушиха. Гледах тогава репортажите на СНН и го видях с очите си. Ето ти и малко "българска следа" в тази афера:

"Човекът, наречен от американски и немски медии "основен доставчик на Саддам", е на път да напусне България. Онзи ден Софийският градски съд нареди иракчанинът с американски паспорт Сахиб Абдул Амир ал Хадад да бъде екстрадиран в Германия. Немските власти поискаха предаването на Хадад, за да го съдят за незаконна търговия с оръжие и стоки с възможна двойна употреба и нарушаване на ембаргото, наложено на Ирак. Ако Хадад бъде признат за виновен, го чакат до 15 г. затвор. Търговската компания на Хадад "Ал Хадад брадърс ентърпрайсис" в Нешвил е била нещо като "ширпотреба" - фирмата купувала и продавала храни и оборудване по целия свят през 80-те и 90-те години на миналия век. Хадад търгувал с Ирак, Иран, Сирия, Европа. Сделките, до една законни, включвали продажби на зърнени храни, асфалт и други материали. Тогава много американски компании търгували с Ирак - никой в Щатите по онова време не възприемал като вражески режима в Багдад.
В Нешвил освен компанията иракчанинът притежавал баварски ресторант и големи имоти. По едно време дори купил дома на кънтризвездата Текс Ритър. С две думи - живот като на кино, направо поднесена на тепсия осъществената американска мечта.
Името на търговеца Хадад обаче често е замесвано в подозрителни сделки с Ирак. Според изнесени от Багдад данни през 1991 г. преди Войната в Залива една от компаниите на Хадад е в Нешвил. В края на януари съдът в немския град Манхайм даде 5 г. и 3 месеца затвор на бизнесмена Бернд Шомпетер и 2 г. условно на съучастника му Вили Хайнц Рибек, бивш шеф на търговския отдел на фирмата "Бургсмюлер". Вината на двамата е, че през 1999 г. продали на Багдад специални бормашини, с които могат да се произвеждат цеви за далекобойни оръдия. Машините на стойност 200 000 евро били доставени в Йордания на Сахиб ал Хадад. Според прокурорите по случая в Манхайм бормашините от различен калибър могли да се използват за направата на супероръдие, способно да изстрелва 100-килограмови реактивни снаряди на разстояние до 57 км. Снарядите можели да носят както конвенционални, така и химически, биологически или дори ядрен заряд.

Твърди се, че Хадад предал поръчките си на германците в периода 1997-2001 г. А фирмата производител в Германия била заблудена, че специалната продукция няма да напуска страната.

Тези сделки докарват и неприятностите на главата на Хадад - търговецът с американски паспорт бе пуснат за издирване от Интерпол-Германия заради делото в Манхайм. Така се озова и в български затвор - на 25 ноември м. г. иракчанинът бе задържан на летище София в изпълнение на интерполското искане. Иначе единствената му известна връзка с България е, че преди 4 г. заедно с колеги идвал да разгледа оръжейния завод "Арсенал".

в-к Сега от 12 Февруари 2003 http://www.segabg.com/article.php?id=77739

 

 

Редактирано Май 23, 2016 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Киров Киров... силно ме разочароваш. Човека се казва Бул и е от ЮАР.

Най известното му творение е G6 Rhino («Носорог»), 155 мм самоходна гаубица

 

[Frujin Assen]

  22 марта 1990 г у дверей свой квартиры в Брюсселе был убит один из лучших специалистов по баллистике артиллерийских орудий - доктор Джеральд Винсент Булл или, в другой транскрипции, Бюлль.

  Он был очень противоречивым человеком. Скажем, проектировал суперпушку для Ирака и в то же время консультировал израильских специалистов. Его орудия выпускались в ЮАР и Швеции. Но его мечтой было удешевить запуск спутников и вернуть артиллерии приоритет в дальности и скорости, отобранный ракетчиками.

  Но понять его загадку можно только обратившись к его биографии.

  Доктор Джералд Винсент Булл родился в 1928 году в городе Норт-Бей в канадской провинции Онтарио. После Торонтского университета, Булл поступил на работу в Канадское бюро по разработке новых видов вооружений. Именно там Булл увлекся необычной идеей. В космической ракете девять десятых веса приходится на первую ступень. Булл понимал, что наибольшую пользу в исследовании космоса приносят запуски спутников, а не кораблей с экипажами.

  А что если попытаться забросить на высоту 150 км вторую и третью ступень ракеты вместе с полезным грузом, выстрелив ими из гигантской пушки? Он посчитал, что это проще и дешевле - в отличие от одноразовой ракеты пушку можно и нужно использовать многократно.

  В 1961 году университет Макгилла помог Буллу создать полигон "Высотного исследовательского проекта" на острове Барбадос. Военные предоставили ему списанную морскую пушку калибра шестнадцать дюймов (406 мм) и в 1964 году снаряд "Мартлет" достиг высоты 92 км. Потом, после удлинения ствола до 36 метров снаряд весом 180 кг достиг высоты 150 км.

  После преодоления бюрократических трудностей, приведших к переводу полигона в город Юма в штате Аризона, в ноябре 1966 года снаряд поднялся на высоту 180 км. Но в следующем году финансирование прекратили и проект за отсутствием денег был закрыт. Булл поселился в Хайуотере, штат Вермонт, и занялся консультациями.

  Он заинтересовался проблемой повышения дальнобойности артиллерии. К тому времени самой распространенной в мире системой артиллерийской поддержки была американская гаубица калибра 155 мм. Булл разработал к этой популярной гаубице принципиально новый 155 мм снаряд, отличающийся от стандартных короткими крылышками, длинным заостренным корпусом и внутренним полусферическим основанием. Крылышки обеспечивают снаряду устойчивость при движении его длинной заостренной части по стволу и совмещения оси снаряда и оси ствола орудия. Внутреннее полусферическое основание уменьшает турбулентные завихрения воздуха за торцом снаряда, что уменьшает торможение трением о воздух. Совершенная, обтекаемая форма головной части снаряда также значительно уменьшает сопротивление воздуха при полете на сверхзвуковых скоростях. Все указанные новшества позволили увеличить дальность стрельбы из 155 мм гаубицы М109 с 14,6 км до 19,3 км. Таким образом дальность полета снаряда увеличилась на 38% только изменением его формы. Затем под новый снаряд была разработана новая гаубица с длиной ствола в 45 калибров, извлекающая из порохового заряда максимум энергии, и разрыв в дальностях полета снарядов стал еще выразительнее: от 17,8 км при использовании стандартного снаряда до 30,2 км при стрельбе снарядом Булла, т.е. увеличение в дальности на 68%!

  Этот снаряд в связи с большей длиной по сравнению с обычным, кроме огромной дальности полета, давал 4700 убойных осколков в отличие от 1350 осколков стандартного натовского снаряда.

  Сверхдержавы не проявили к изобретению Булла интереса, поскольку генералы сверхдержав предпочитают получать взятки от привычных поставщиков, чем принимать на вооружение более совершенное оружие.

  Но Израиль, Венесуэла, ЮАР, Швеция, и другие страны консультировались с конструктором. В результате гаубица, получившая название GC-45, выпускалась в ЮАР, где сильно помогла свободному миру в войне с коммунистами в Анголе.

  Новый снаряд стал называться снарядом "полного калибра увеличенной дальности" ПКУД (англ. Extended Range, Full Bore-ERFB). Название выбрано для того, чтобы подчеркнуть: новая система не использует подкалиберные снаряды и отделяемые поддоны, что неоднократно применялось ранее. Артиллерийские снаряды ПКУД приняты на вооружение армиями многих стран. Снаряд ПКУД кал. 155 мм имеет массу 45,5 кг.

  После создания снаряда ПКУД с полусферическим донным "обтекателем" доктор Булл решил применить вместо него уже известный принцип газогенератора в дне снаряда. Булл выдвинул идею и ограничился экспериментами. Однако южноафриканская фирма "Армскор" занялась серьезной разработкой идей Булла и создала работоспособный снаряд калибра 155 мм. При выстреле газогенераторный заряд, привинчиваемый на место штатного съемного полусферического основания снаряда ПКУД, воспламеняется и горит примерно 30 сек, заполняя газами зону разрежения за дном снаряда. Таким образом, сопротивление воздуха у снаряда ПКУД с газогенератором снижается примерно на 50-75% по сравнению со стандартным снарядом ПКУД, что позволяет увеличить дальность стрельбы еще на 25% без ухудшения точности стрельбы. Таким образом, дальность стрельбы из гаубицы калибра 155 мм с длиной ствола в 45 калибров выросла с 30,2 км до 39 км! При этом снаряд ПКУД с газогенераторм весит 47,7 кг.

  Булл помогал Америке всем, чем мог, принял американское гражданство, предлагал свое оружие для вооружения армии США, его "посылали", и принимали на вооружение ракеты, аналогичные по баллистическим характеристикам его снарядам, но стоившие в восемь раз дороже.

  Более того, власти США посадили его в тюрьму почти на полгода за то, что он продавал свои идеи третьим странам.

  После тюрьмы Булл навсегда покинул США, эмигрировав в Брюссель и, как говорят, никогда не простил предательства США.

  В 1980-х годах доктор Булл был приглашен в Ирак, где Саддам Хуссейн в тайне от развитых стран запада собрался построить гигантскую пушку "Большой Вавилон" или просто "Вавилон". С помощью этой пушки иракский диктатор собирался держать в страхе весь Ближний Восток, но главное - смертельного врага всех арабов государство Израиль, а также военные силы США. Такую пушку в мире мог создать только один человек - доктор Булл. И он ее создал. Булла легко обманули, сказав, что Ирак будет развивать проект вывода коммерческих грузов на космическую орбиту при помощи сверхпушек, на самом же деле на орбиту должен был вылететь ядерный снаряд высокой мощности. Уже в 1988 г. Булл построил действующие модели "Вавилона": две пушки "мини-Вавилон" калибра всего 350 мм и массой 113 т каждая. На этих пушках Булл должен был испытывать носовые конусы баллистических ракет проекта "Птица", также порученного ему. В 1989 г, с военного полигона Аль-Анбар взлетела, но развалилась в воздухе трехступенчатая баллистическая ракета Булла "Аль-Абейд" которая, как объясняли Буллу, должна была выводить на орбиту коммерческие грузы. На самом деле ракета "Аль-Абейд" так же должна была нести ядерный заряд в Израиль.

  Наконец пришла очередь "Большого Вавилона". Пушка калибром 1000 мм должна была обладать чудовищной мощностью и при длине ствола в 156 м метать снаряды массой 1-2 т. на расстояние до 1000 км!

  

  Масса ствола - 1665 тонн, вес казенника всего 182 тонны, буферные цилиндры по 7 тонн, и четыре цилиндра отката по 60 тонн каждый.

  Доктор Булл заставил снаряд тащить часть метательного заряда вслед за собой во время движения снаряда по стволу при выстреле. Пороховой заряд пушки состоял из основного заряда и заряда, смонтированного на самом снаряде. При выстреле снаряд с дополнительным пороховым зарядом ускорялся основным зарядом, при этом дополнительный заряд, воспламеняясь, продолжал гореть практически во все время движения снаряда по стволу, тем самым поддерживая постоянное давление во время прохождения снаряда по стволу, что позволяло с максимально возможной эффективностью использовать энергию метательного вещества. По некоторым данным, дульная скорость пушки должна была составлять 3-4 км/с, а масса метательного порохового заряда - несколько тонн. Каким был снаряд "Большого Вавилона", история умалчивает. Вполне вероятно, что снаряд пушки был устроен по типу ПКУД, скорее всего, мощные крылышки служили одновременно заранее изготовленными выступами нарезов, хотя это не столь принципиально, поскольку такой снаряд большую часть полета должен был находиться в практически безвоздушном пространстве. Однако, по некоторым данным, "Вавилон" был, все же, гладкоствольной пушкой с типичным стреловидным снарядом.

  Пушка, смонтированная на склоне специально вырытого котлована, идеально замаскированная сверху, была нацелена на Израиль (по другим данным, ее перенацелили на гигантскую базу союзников, готовившихся к "Буре в пустыне") и была уже готова к стрельбе ядерным снарядом, когда израильская и английская разведки установили ее местонахождение.

  22-го февраля 1991 г., перед началом "Бури в пустыне", в район расположения "Пушки всех пушек" была высажена группа английского спецназа, которая добралась до места расположения пушки и дала целеуказание (лазерную подсветку) котлована пушки-монстра. Звено английских истребителей-бомбардировщиков с высокоточными двухтысячефунтовыми авиационными бомбами с лазерным наведением утром 23-го февраля 1991 г. за один боевой заход стерло гигантское сооружение с лица земли. Так погибла вторая "Вавилонская башня".

  

  

  

  

  

   Но в деле создания сверхпушек у доктора Бюлля были предшественики.

  

  Принцип Перро. (французский принцип)

  В 1880-х годах французский ученый Перро предложил размещать, кроме основного метательного заряда, также и относительно небольшие пороховые заряды вдоль ствола орудия в отдельных боевых каморах. При этом, по мере прохождения снаряда мимо таких камор, их пороховые заряды должны были поджигаться, непрерывно обеспечивая постоянное давление в стволе орудия. Американцы Лейман и Хаскел быстро проверили принцип Перро и разогнали 152 мм снаряд весом в 61 кг до скорости 1220 м/с, используя несколько зарядов старинного дымного пороха! С изобретением Абелем и Нобелем бездымных порохов, отличающихся большей, по сравнению с дымными порохами, энергоемкостью, в значительной мере регулируемой скоростью горения, а также изобретением на Западе порохов с зернами, позволяющими организовывать необходимую площадь горения, идеи Перро были забыты на некоторое время.

  Новые бездымные пороха позволили западным артиллеристам начала 20-го века создавать орудия с колоссальными на то время (да и на сегодняшнее тоже) баллистическими характеристиками.

  В то время такие артиллерийские системы создавали, в основном, немецкие военные ученые, поскольку немцы всегда любили тематику мощного оружия. Как говорили, стоит собраться нескольким немецким офицерам, разговор сводится к "трем К" - кайзер, криг, канонен!, т.е. кайзер, война, пушки.

  И именно в Германии уже в годы первой мировой войны появились такие орудия, как 420 мм мортира "Большая Берта" и уникальная сверхдальнобойная пушка калибра 210 мм "Колоссаль", из которой немцы обстреливали Париж с расстояния 110-120 км.

  Интересно, что в то время во главе германского управления вооружением стоял сам генерал Бекер, мировой теоретик и практик артиллерийской стрельбы и один из создателей главного артиллерийского труда "Внешняя баллистика, или Теория движения снаряда от дула орудия до попадания в цель".

  Главная трудность в создании сверхдальнобойного орудия "Колоссаль" была уже не в принципах достижения высокой начальной скорости - ее получили простым удлинением длины ствола до 150-ти калибров, вместо обычных 50-ти калибров, и увеличением веса метательного заряда в 8-9 раз по сравнению с обычным для данного калибра. Одной из главных трудностей было уплотнение (обтюрация) снаряда в стволе при выстреле, и при этом, сообщение ему необходимой для стабилизации скорости вращения.

  В обычных орудиях снаряд снабжен медным ведущим пояском, который, будучи относительно мягким по сравнению со стальным снарядом, при выстреле врезался в нарезы ствола, одновременно герметизируя ствол от прорыва пороховых газов вперед снаряда и передавая снаряду вращение от движения по нарезам. В орудии "Колоссаль" напряжение пояска при выстреле столь велико, что его просто отрывает от снаряда, поясок сдирается, а снаряд вылетает без всякого вращения и практически без обтюрации. Чтобы обойти такую трудность, немцы уже накануне первой мировой воины делали в стволе "Колоссаль" несколько глубоких нарезов в которые точно входили прочные стальные выступы (готовые нарезы) отфрезерованные уже на самом стальном снаряде.

  Для обтюрации снаряда в "Колоссаль" применяли специальные медно-асбестовые прокладки (так сказать, род пыжей!). Благодаря этим и множеству других хитроумных изобретений, уже почти 100 лет назад немцы сообщили снаряду калибром 210 мм и весом в 120 кг скорость 1800 м/с!

  В 1935 г. на вооружение немецкой армии снова поступили аналогичные пушки калибра 210 мм со снарядами, имеющими упомянутые готовые нарезы.

  Усовершенствованные в смысле массы и габаритов пушки, установленные на железнодорожных лафетах, снова обстреливали Париж, метая снаряды весом 107 кг при заряде пороха в 240 кг на 120 км. При подобных мощных зарядах стволы выдерживали не более 120 выстрелов.

  Однако существовал и другой путь увеличения дальности стрельбы.

  Принцип пробки и иглы.

  Другой путь - создание стреловидных снарядов с аэродинамическим оперением, разработанных в исследовательском центре Пенемюнде. Экспериментаторы расточили нарезные стволы своих серийных пушек кал. 280 мм до гладкого калибра в 310 мм. Затем изготовили для этих гладких стволов стреловидные снаряды длиной 190 см с диаметром тела 120 мм с четырехлопастным оперением. В средней части стрелы находился разделяющийся обтюратор диаметром 310 мм. При выстреле стрела ускоряется как крупнокалиберный снаряд малой массы, благодаря чему достигается высокая начальная скорость. Когда стрела покидала ствол, обтюратор отделялся и далее по траектории двигалась обтекаемая стрела малого поперечного сечения, стабилизируемая хвостовым оперением. Стандартное нарезное орудие метало снаряд с упомянутыми выше готовыми нарезами кал. 280 мм массой 255 кг на 62 км. Переделанное гладкое орудие кал. 310 мм метало стреловидный снаряд массой 136 кг на дальность 150 км! Из таких переделанных орудий стреляли наступавшие американские части в конце второй мировой войны.

  В то же время, главный инженер фирмы "Рохлинг Штальверк" Кондерс, снова взяв на вооружение принцип Перро, предлагал создать 150 м пушку с 50-тью зарядными каморами "Сороконожку", которая должна была метать 150 мм снаряд со скоростью 1500 м/с на расстояние до 300 км. Из "Сороконожки" предполагалось бомбардировать Лондон. Естественно, что такая пушка уже не могла иметь какой-либо лафет, кроме земли, поэтому она должна была монтироваться на склоне холма в бетонном ложе, нацеленном в сторону Лондона. Проект уже начал воплощаться, были проведены даже испытательные стрельбы, но тут война закончилась.

  

  Принцип "совершенного снаряда" доктора Банка.

  В 1942-1945гг доктор-баллист Банк из фирмы "Рейнметалл Борзиг" трудился над созданием совершенного снаряда. Доктор Банк старался придать артиллерийскому снаряду наилучшую аэродинамическую форму, а затем окружить его удаляемыми после выстрела различными обтюраторами-оболочками, чтобы достигнуть необходимого контакта снаряда со стволом при выстреле. Отмечу, что главной целью ученого было вовсе не художественное совершенство прекрасных форм снаряда, а только желание донести до врагов рейха возможно большее количество взрывчатки.

  Банк решил удлинить снаряд и оснастить его короткими крылышками. Такая форма должна была обеспечить устойчивость снаряда при его движении по стволу орудия, а при вылете из ствола, крылышки должны были придать снаряду дополнительную подъемную силу и тем самым увеличить дальность полета. К счастью, Банк не успел закончить свои эксперименты до окончания войны, и хотя его опыты стали достоянием гласности, мало кто обратил на них внимание, кроме канадского подданного Джерри Булла.

  

  Принцип газогенератора.

   В конце второй мировой войны английские ученые-оружейники оснастили снаряды орудий береговой обороны калибра 9,2 дюйма трассирующим зарядом. После выстрела снаряд почему-то улетел гораздо дальше, чем ожидалось. К сожалению, война закончилась и исследования приостановились. Дальность же полета увеличивалась потому, что малогазовый трассирующий заряд, выделяющий при горении некоторое количество газов, заполняет этими газами область разрежения, образующуюся в хвостовой части снаряда при полете, и создающую сопротивление движению. Интересно, что количества выделяемых газогенератором газов в принципе не хватает для создания некоторой реактивной тяги.

  

  Как видите, все принципы были так или иначе предложены и до Булла, но только ему удалось соединить все эти решения и создать сверхпушку - сначала "Мартлет", а затем и "Вавилон". Наверное, Булл все-таки знал, в кого выстрелит "Вавилон". Но и иракцы предали его. Саддам не сумел простить своему придворному конструктору дружбу с израильскими военными. Рекорды доктора Булла по дальнобойности артиллерийских систем не перекрыты по настоящее время.

[Б. Киров]

Въобще не става въпрос за това, а за стационарно оръдие с огромни размери, ама аз и не искам да те очаровам, та да се разочароваш.

[Frujin Assen]

Тамън ти видях поста, пуснал съм подробна история на това оръдие, няма нищо с Германия. Обаче и аз съм допуснал грешка, човека е канадец, просто е работел в ЮАР.

Преди време четох доста сериозен анализ на Ирано-Иракската война. Основния извод бе, че Ирак максимум може да води позиционна война от типа на ПСВ, но не и модерна маневрена война, които и бе доказано при войната от 1991. Въобще, подобно на Либия, въпреки голямото количество техника армията им е била с ограничена боеспособност.

Редактирано Май 23, 2016 от Frujin Assen

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Основния извод бе, че Ирак максимум може да води позиционна война от типа на ПСВ, но не и модерна маневрена война, които и бе доказано при войната от 1991.

Точно заради войната с Иран, когато САЩ и Запада бяха на негова страна -имаше толкова модерно западно оръжие в армията на Саддам. После имаше една светкавична окупация на Кувейт, която далече не беше позиционна война, просто Саддам като хазартен играч реши, че е хванал удобния момент след падането на Берлинската стена и залисията около края на Студената война, и заложи ва-банк, като се надяваше, че Запада ще го остави да си присвои Кувейт. точно това беше поводът за войната и вярвай ми, американските военни съвсем на сериозно възприемаха неговата армия; имаше тогава един гениален генерал от немски произход, Норман Шварцкопф (той почина), който на практика проведе Пустинна буря, само че политиците го спряха да влезе в Багдад. Но самата война срещу Ирак в щатите беше възприета едва ли не, и пропагандирана, като победа на американското срещу съветското оръжие - даже направиха в Ню Йорк нещо като Парад на Победата, а вестниците им се скъсаха да пишат колко американските самолети и танкове превъзхождали съветските, което си беше чиста демагогия, защото срещу една държава от Третия свят, воюваше една високо-технологична държава с космически технологии и всичко се решаваше от въздушното превъзходство и комуникациите. Най-напред ги ослепиха и оглушиха, прекъснаха всичките им комуникации и радари, после ги приковаха на земята (авиацията), след което около месец им унищожаваха от въздуха танковете и другата техника като купища желязо без управление; най-сетне показваха по телевизията някакви подивели от ужас брадясали войници да излизат от окопите с безумен поглед, вдигнати ръце и викове на развален английски, че се предават и "много обичат мистър Буш" - трагикомедия, съпроводена с безмислена жестокост - размазаха хиляди цивилни коли, изтеглящи се от Кувейт с бомби и ги показваха по телевизията по целия свят; това си беше и първата "телевизионна" война на живо в реално време.

Редактирано Май 23, 2016 от Б. Киров

[Galahad]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Но ако приемем, че това е така, каква е алтернативата – по-малките нации въобще да не се въоръжават, и да поддържат бутафорни армии, колкото за участие в международни мисии ли? Защо тогава съседна Гърция отделя 2,5 процента от своя БВП (който и сега е 5-6 пъти по-голям от нашия) и продължава да се въоръжава и модернизира, а не се отказва и от наборната си армия? Имаш ли обяснение на този факт? Същото прави и богатата Швейцария. Нея пък кой е тръгнал да я напада?

Гърция не е особено добър пример, защото с този банкрут скоро може да има доста технологично изостанала армия. Което пък е пример, как неразумното харчене на пари може да постави една държава на колене и без да е водила изобщо война. А иначе принципът е общ - не само за по-малките държави а за всяка държава - армията трябва да е адекватна на възможностите и нуждите на държавата. Марките нямат шанс по брой автомати да се мерят с големите. Ако заложат на голяма армия автоматчици значи априори са загубили войната. Те биха имали по-голям шанс с технологични армии - например Хитлерова Германия срещу СССР, тъй да се каже Давид срещу Голиат. СССР обаче пък има нещо друго - руската зима. И тъй като това е принцип, то действа и в обратния вариант - виетнамската джунгла срещу САЩ. Сиреч всяка държава си има особености и някои неща, които са добри на едно място са зле на друго. Напр. Хитлер действа добре със своята технологична армия по хубавите пътища на Белгия и Франция, ама в СССР хубави пътища - йок.  Техниката отпада и въпросът се решава от пушките. Ама в България нито джунгла, нито тундра, нито Сибир, нито албански планини. Тъй че шанс с пушкалата - никакъв. Стандартен терен, идеални опции да ни ударят и от въздух, и по суша, и по море. Тъй че решения търсим в друга насока. По море например могат да ни ударят няколко държави, а останалите ако Турция ги пусне през Проливите. По въздух - трябва или въздушен коридор на повечето държави или предварително да сложат ръка на някой съсед.

С подбора на техниката - същата работа. Има плюсове, има минуси. Има скъп Стелт, има и по-евтини. Стелтът скъп, невидим за радарите, ама не е невидим за всичко. Едно е ако трябва да лети над Тихия океан за да удари примерно Токио, ама съвсем друго е за война между България и съседите й. Та гледам, че се редят едни цифри и едни басни, ама то е едно някой да си прави колекцийка от разни играчки и войничета, а съвсем друго е да се направи адекватна армия.

Примерно самолети - не ни трябват много нови на куп, а на няколко години купуване по малко. Така винаги ще има и нови модерни самолети, а не да се купят много и да се замре в тази година, защото ще трябва да се изплащат кредитите за много целокупно остаряващи самолети. Ама това няма как да стане, ако се върне казармата и парите отиват за: Мирно! Равнение на дясно. Здраве желаем другарю генерал!

[Б. Киров]

Съгласен съм с много неща, най-вече със самолетите; то тук в един от постовете имаше и друго предложение, да се модернизират старите, доколкото знам това поляците са го направили с техните миго-ове и си носят бойното дежурство в НАТО, та даже си имат и лиценз сами да си ги оправят. Наистина не разбирам какво им пречеше на българските политици и военни през всичките тези 26 години да го направят това, вместо да ходят да се оплакват и да просят от този или онзи. Гърците, според мен, най-вече се въоръжават заради турците след Кипър, обеца им е. Но като се замислиш, то и на нас трябва да ни е едно на ум, даже може би повече. Защото днес нещата в политически план може да са и под контрол, членове сме на НАТО, ами ако утре палачинката се обърне, и нещата не са под такъв контрол? Знам че е забранена политика тук, но виж само какво става в Турция - новият-министър председател провъзгласява, че ще прави промени в Конституцията към още по-силно президентско управление, жена му до него забрадена, Ататюрк да ги види - в гроба ще се обърне, не е основавал такава Турция, нещата могат да отидат твърде далече, а ние сме със свалени гащи буквално - 90 танка и 6 бойни хеликоптера, направо си каним. Може и да драматизирам, но гърците поне са си вързали гащите, някой от тяхната категория, дори и два пъти по-голям, много трябва да мисли преди да им влезе в територията. А иначе са си примерни членове на НАТО и надеждно Южно крило, и това го слагат на масата в пазарлъците за пари, спомни си как блъфираха и заиграваха с Путин, преди да им отпуснат по-леки условия за дълговете, византийски номера, но хванаха декиш. А с немците са си направили джойнт-венчър и произвеждат заедно военни джипове, имат си 10 000 от тях, сигурно и продават, може и да печелят.

[Frujin Assen]

П

Цитирай

Примерно самолети - не ни трябват много нови на куп, а на няколко години купуване по малко. Така винаги ще има и нови модерни самолети, а не да се купят много и да се замре в тази година, защото ще трябва да се изплащат кредитите за много целокупно остаряващи самолети.

Това ще е възможно най голямата грешка Галахаде. Която при това ще струва адски скъпо. Подобна грешка навремето беше направена с Ми-24. Машините макар и от един тип, но се различават, защото производителя ги променя малко по малко през годините. Вертолетите от едната серия са едни радиостанции, от следващата с други-хайде сега нашите техници да усвояват ремонта на два типа радиостанции. И да държим на склад резервни части и от двата типа. Двигателите на първите Ми-24Д са били едни, на следващите подобрена версия, а Ми-24В са имали въобще по други двигатели, айде сега вместо 1 тип резервни двигатели ще държим на склад 3 типа. Ракетите които използва Ми-24Д са едни, а на В съвсем други, айде сега като сме умни ще държим 2 типа устройства за проверка и поддръжка на ракетите и ще купуваме и съхраняваме и от двата типа.

Да не говорим за бойното използване. Едните вертолети са с малко по мощни двигатели-честито на пилотите, скоростите и маневреноста им са различни. Прицелните системи и ракетите също-отново честито давайте учете едни пилоти на едно, другите на друго, и нека се мъчат как да действат заедно.

Умните хора, които искат да пестят пари (като белгийците) държат на въоражение само един тип машини, една част за изстребители, другата за ударни.

Това води до други проблеми. Например до монопол. Ако имаш само един тип самолети от един производител той може да извива ръце.

Редактирано Май 24, 2016 от Frujin Assen

[Du6ko]

Да мисля при сделките с оръжие, които са супер технологии във всички области на науката и техниката, колкото по - голяма бройка поръчваш, толкова по - евтино излиза 1 брой самолет, въртолет, танк, ракета, джип или бронемашина. Отделно ако поръчваш повче можеш да искаш , част от производството да е на твоя територия, но това се отнася само до големи или развити държави и страни близки съюзници.

[Galahad]

Преди 8 часа, Frujin Assen said:

П

Това ще е възможно най голямата грешка Галахаде. Която при това ще струва адски скъпо. Подобна грешка навремето беше направена с Ми-24. Машините макар и от един тип, но се различават, защото производителя ги променя малко по малко през годините. Вертолетите от едната серия са едни радиостанции, от следващата с други-хайде сега нашите техници да усвояват ремонта на два типа радиостанции. И да държим на склад резервни части и от двата типа. Двигателите на първите Ми-24Д са били едни, на следващите подобрена версия, а Ми-24В са имали въобще по други двигатели, айде сега вместо 1 тип резервни двигатели ще държим на склад 3 типа. Ракетите които използва Ми-24Д са едни, а на В съвсем други, айде сега като сме умни ще държим 2 типа устройства за проверка и поддръжка на ракетите и ще купуваме и съхраняваме и от двата типа.

Да не говорим за бойното използване. Едните вертолети са с малко по мощни двигатели-честито на пилотите, скоростите и маневреноста им са различни. Прицелните системи и ракетите също-отново честито давайте учете едни пилоти на едно, другите на друго, и нека се мъчат как да действат заедно.

Умните хора, които искат да пестят пари (като белгийците) държат на въоражение само един тип машини, една част за изстребители, другата за ударни.

Това води до други проблеми. Например до монопол. Ако имаш само един тип самолети от един производител той може да извива ръце.

Един прост пример, за да видиш колко лошо е това, дето го мислиш. Имам един стар компютър, който вече почти не го включвам и работи само офлайн. Но преди време реших все пак да сложа още малко рамец, та да е по-бързичък. Оказа се, че по магазините вече няма рам за него. Сиреч, може да си накупиш много стока от даден вид, но да се окаже, че са спрели да правят резервни части за нея. А сега това го правят в много ударни срокове за всякакъв вид техника. То е логично, защото често пъти новите модели не са нещо кой знае колко повече от старите и никой няма да ги купува. Типичен пример Уиндос ХР и поредицата неуспешни опити да бъде подобрен - Виста, 7, 8, 8.1, 10. И като се видя, че никой не не иска бъгивите нови версии, заложиха на удари под кръста - спират поддръжката. Та това се прави със всичко, за да принудят потребителя да купува новите модели. А колкото и резервни части да имаш, все някоя от тях ще свърши и финито. 

На второ място след като имаме професионална армия тя трябва като всеки друг работещ в България да се адаптира към нововъведенията. Да не говорим, че тя армията няма кой знае колко много работа, докато всички останали са затрупани с работа и покрай нея трябва да се учат и на нововъведенията. Тъй че военните техници като не искат да се учат на по-новата техника, защото тогава примерно телевизионните техници да се учат да оправят ЗД телевизори, вместо да си карат на лампови черно-бели "Пирин" или пък да се учат да оправят айфони, вместо да си карат на старите телефони с шайбите?!? Това е също толкова абсурдно, колкото и твоите аргументи. Да не говорим, че както казах, всички останалите са много по-затрупани с работа за разлика от армията, чиято основна задача е да се подготвя.

В мирно време се купува по-малко за да се учат на най-новото и по-малко да е това, за което са спрели да произвеждат части. В смисъл всички се учат на най-новите, дори тези, на които са зачислени по-стари. При опасност от война вече се купува в по-голямо количество от най-новото, като се ползва и всичко старо, което се движи. По-новите отиват за професионалния състав, а по-старите за резерва, който няма възможност постоянно да си подновява уменията. Останалото е фантазии, които са неосъществими в реалността.

Преди 30 минути, Du6ko said:

Да мисля при сделките с оръжие, които са супер технологии във всички области на науката и техниката, колкото по - голяма бройка поръчваш, толкова по - евтино излиза 1 брой самолет, въртолет, танк, ракета, джип или бронемашина. Отделно ако поръчваш повче можеш да искаш , част от производството да е на твоя територия, но това се отнася само до големи или развити държави и страни близки съюзници.

Това важи не само за сделките с оръжие, а за всички сделки. Ама въпреки тази далавера ти като отидеш в магазина си купуваш само 1кг. домати, макар че ако си купиш 1 тон ще ти излезе много по-евтино!?! Тъй че този аргумент е абсурден, като тези на Фружин.

[Du6ko]

Да, не всичко е просто и еднозначно . Преди 5 - 10 години Австрия искаше да купува самолети - прехващачи май. Избираха между шведски Грипен - най евтиното , Еврофайтър, и американските Фантом. Кавги и дандании , решиха Еврофайтър. Искаха ду купят 24 броя, после 18 после 12. Когато подписаха предварителна сделка за 24 броя в договора влизаше, че за не знам си колко милиарда от сделката трябва да бъдат инвестирани и купени части от страната купувач - Австрия.

Не знам дали купиха мисля че не, но не съм 100 % сигурен. Четох го във вестниците. Оказа че, че евро самолета нямал оръдие, още не било разработено. Но най - лошото , оказа се че в студен климат , в Алпите самолета не функционира правилно Хората се смееха - викат същите проблеми както във Вт Св. Война - хубава техника, ама в суровия и корав климат в Русия не работи.

Купуването е стратегия. Помня като дете - ядехма доматите и патладжаните и прочие чушки не от хубавите парници и от генетично обработени семена, ами от прости семена от полето без парници. Недостатък беше че реколтата излизаше наведнъж, а не се разтегляше през цялата година както сега от оранжериите. За това купуваха родители и баби по много в големи количества и евтино и се правеха лютеници и почее зимнини. Сега вече такива инвестиции не си струват, освен ако си безработен и имаш много свободно време.

Редактирано Май 24, 2016 от Du6ko

[Frujin Assen]

Цитирай

Тъй че военните техници като не искат да се учат на по-новата техника, защото тогава примерно телевизионните техници да се учат да оправят ЗД телевизори, вместо да си карат на лампови черно-бели "Пирин" или пък да се учат да оправят айфони, вместо да си карат на старите телефони с шайбите?!? Това е също толкова абсурдно, колкото и твоите аргументи. Да не говорим, че както казах, всички останалите са много по-затрупани с работа за разлика от армията, чиято основна задача е да се подготвя.

Тук си в тотална грешка. Как става обучението? Примерно купуваме 10 самолета от един тип, с един тип радиостанции. Държавата плаща маса пари (разбирай не МНОГО, а ОЩЕ ПОВЕЧЕ) няколко души да отидат на обучение в чужбина на курсове. Там те се научават да ползват и/или ремонтират тази техника. Идват си в България и на свой ред обучават още хора да ползват/ремонтират съответните радиостанции. След 5 години държавата купува от същите самолети, но... старите радиостанции вече не са в производство... оттук насетне има два варианта. Плащат се солидни суми производителя да постави старите радиостанции или нашите техници отново отиват на обучение при производителя и държавата отново плаща маса пари. 

Тъй като техниката е военна и не се намира в свободна продажба няма как армията да наеме хора които да са квалифицирани да я ползват/ремонтират. Така че, въпроса не е в това дали военните техници са мързеливи, въпроса е, че държавата трябва да плати на производителя солидни суми да се обучат да я ползват/ремонтират. 

Когато си купиш нова кола, просто се качваш в нея, палиш и потегляш. При самолетите не е така. Група пилоти отиват при производителя и преминават там курсове, след което получават китап за инструктори. Като си дойдат в България обучават на място другите наши пилоти. За това обучение естествено се плащат солидни суми. 

Военната техника е ужасно скъпа, няма я в свободна продажба и е неоправдано техниците тепърва да се учат на нея. 

И отново за примера от по предния ми пост. Имаш 20 самолета от един тип, държиш примерно 2 радиостанции в склада в случай на война. Щото като почне войната врагът няма да чака доставка от чужбина. Ако обаче имаш 2 типа самолети, следва да имаш в склада 4 радиостанции, което е два пъти повече. 

Редактирано Май 24, 2016 от Frujin Assen

[Б. Киров]

Преди 19 часа, Galahad said:

В мирно време се купува по-малко за да се учат на най-новото и по-малко да е това, за което са спрели да произвеждат части. В смисъл всички се учат на най-новите, дори тези, на които са зачислени по-стари. При опасност от война вече се купува в по-голямо количество от най-новото, като се ползва и всичко старо, което се движи. По-новите отиват за професионалния състав, а по-старите за резерва, който няма възможност постоянно да си подновява уменията. Останалото е фантазии, които са неосъществими в реалността.

По този повод информативно вижте тук какво правят неутралните швейцарци.

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Switzerland_Army

Поддържат наборна армия от 147,075; територията им е 41,285 km2 (една трета от българската); населението около 8 млн.; през 2013 е имало референдум за задължителната военна служба, на който 73 процента от швейцарците са гласували „за”; това че са неутрални, според мен ги мотивира да поддържат голяма армия.

Но най-интересното – нищо не изхвърлят на боклука, в танковите им войски, заедно с относително модерни танкове (от 80-те) има и действащи стари, ядрото на танковите им войски обаче от стотици по-модерни (някои сами произвеждат);

същото е и с авиацията им; там има много остарели машини, но ядрото й е  от достатъчно на брой модерни, другите го допълват – за Швейцария модерните самолети са три пълни ескадрили Ф-18 - 34 бр. и 54 F-5 Tiger;

 

 

Редактирано Май 25, 2016 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Това за Ф-5 Тигър беше бъзик, нали? Този самолет в най добрия случай е аналог на МиГ-21.

[Capitainofmarine]

Уважаеми приятелю Галахад,

позволявам си да те наричам така , защото през годините в които съм Потребител в този форум, ти си сред малкото хора, които са авторитет за мен.

Не съм напълно съгласен с теб и ще се опитам да се обоснова простичко:

И все пак понеже темата е сравнение на военния потенциал на страните от Балканския полуостров с които граничим ще сравним така  ХИПОТЕТИЧНО:

Към 2020 година когато сме изпълнили план 2015 - 2020 и имаме да кажем 

- 90 ОБТ - той ще да е Т 72 - нашият е експортната му версия и не е с композитна броня, не може да стреля с ракета и нямаме ПБС с сърдечник от обеднен уран или волфрамова сплав

- 400 и повече бронирани бойни колесни машини - нали знаеш че вече започнаха да купуват M1117 - така че това ще е сухопътната ни техника + някакво количество бойни джипове .

-190 артилерийски единици над 100мм в това число около 48 РСЗО Град 122мм , около 36 САУ Карамфил 122мм и около 44 САУ Мх Тунджа 120мм и около 42 МТ 12 Рапира което благодарение на добри Джуров е с ПТУР Кастет и може да пробие до 800 мм хомогенна броня или 750мм хомогенна броня зад динамична защита - тоест най-мощното ни противотанково  оръжие.

-Ще имаме около 24 / ако все още не сме ги нарязали дотогава или не сме ги продали/ самоходни ПТРК Конкурс и неизвестно колко ако не са продадени или нарязани по съвременните Щурм, защото вече не се мяркат в интернет пространството като българско въоръжение, както  и около 50 преносими ПТРК Метис

- ще имаме и около 8 ПУ с 16 ракети Точка У - всъщност ние вече ги нямаме с изтекъл срок на годност са.

Това всичкото в сухопътна армия от:

-2х механизирани бригади от по 1х танков батальон с 42-45 танка, 3х механизирани батальона с по около 40 -50 БТР М1117 -а, 1х дивизион САУ -12единици Карамфил,1х противотанкова рота 12 самоходни ПТРК, 1х дивизион противотанков 12 МТ 12, 1х дивизион РСЗО Град + три батальонни МХ батареи Тунджа 120мм всичко 12 минохвъргачки.

-1х лекопехотна бригада / въпреки че я отчитаме като механизирана тя не може да се отнесе към тях защото няма танков батальон и се самоотнася към друг тип съединение а именно лекопехотна / с 3 пехотни батальона на лекоброниран джип Мерцедес с по около 80-100 бойни джипа или по 40 МТЛБ, 1х противотанкови дивизиона МТ12 Рапира с около 16 оръдия, 1х дивизион РСЗО Град с около 12 ПУ, 1х противотанкова рота /ако все още я има Щурм/  + три батальонни Мх батареи Тунджа + 9 противотанкови  взвода разпределени по пехотните роти на батальоните - 27х ПТРК Метис.

-1х бригада специални сили с 1х алпийски батальон,1х аеромобилен батальон,1х диверсионно разузнавателен батальон. По скоро са на бойни джипове 40-80 на батальон. Вероятно имат като противотанково въораъжение по  батальоните батареи БО СПГ 9 Копие + 8 противотанкови взвода 23-24хПТРК Метис. Към артилерията следва да прибавим 60мм минохвъргачки - така наречените ротни минохвъргачки на БА от времето на ВСВ/ сега осъвременен тип Командо/. 

1хракетно артилерийска бригада с 1 дивизион буксируема артилерия Д 20 152мм гаубица с 1 дивизион РСЗО 122мм Град и с 1 дивизион - 8 ПУ ОТР Точка У

От ВВС

едва ли ще имаме 29 бойни самолета, допускам 4 нови тип Грипен ,2-3 Миг 29 и в общи линии това ще е защото Су 25 не са актуални никой за тях не говори не се поддържат и лека-полека ще ги продадат например на Грузия.

ударни хеликоптери 6 бр - аминяма невъзможни неща - или ще реставрират Ми 24 или ще въоръжат кагуарите допускам да ги имаме.С

От ПВО зонално , ешалонирано не ми се говори ине ми се мисли С 200 3хПВО дивизиона , С 300 1х бригада с 10 ПУ, 1 х ПВО дивизон Куб с 10 ПУ.

Армейско ПВО  24х ПУ Оса и 20х Пу Стрела 10, а къде изчезнаха  50 -те ПУ Стрела 1 може да знае само корумпирания състав ама аз питам що бре - какво му е на Стрела 1 с пасивния радиопеленгатор и оптическите средства за контрол на въздушното пространство / на практика действат в засада/ особено като четем че последните нови нямащи аналог руски ракети са съвместими с със Стрела 1 и 10 ама са Руски. По добре да нямаме войсково ПВО, по добре да хвърлим 100-200 милиона за ново, хем келепирец ще падне, хем ще оближем задника на големия батко, отколкото за 1-5 млн да модернизираме ПУ и купим нови ракети,   .

И това е с което ще отстояваме суверенитета и териториалната ни цялост...

Сега си имаме добросъседски отношения със съседите , НО , всички ни имат зъб, румънците имат вече претенции за влашко малцинство, там заиграват на националистични нотки и покрай бъркотията с Молдова, която ще се анексира или самоанексира към тях покрай бъркотията с маджарите и малцинствата там , изплуваха преди време и техни претенции. За сега не са официални, но се чуха от устата на политици.

За сърбите няма да коментирам - само ще попитам , мислите ли че скоро ще забравят чрез чие въздушно пространство летяха бомбардировачи и ракети когато НАТО разрушаваше Сърбия.

За македонците, въпреки че ние първи ги признахме , сме първите им врагове.

Гърците - не ми се говори - ако всеки ден общувате с тях ще разбирите чи не ни считат за държава и народ - измислени сме, и сме заграбили половината им територии

Турция - ами вече и президента и министър председатела им на няколко пъти заявяват че балканските територии на бившата османска империя са предмет на оскобено внимание и че е въпрос на време за съединяването им.

Е няма да изброявам военният им потенциал. Има таблици в темата.

Ще кажа това, каквото мисля. През 1913г. - когато имахме най-силната балканска армия / от сметката отпада Турция нейния икономически и военен потенциал е несравним с нашия/ политиците ни начело с царя Фердинант в резултат от глупавата си политика надупиха милата ни родина и всички съседи ни се изредиха. Сега ситуацията е уж съвсем различна даже политиците и благодаря бившия цар Симеон и, не знам как да го нарека, айде от мен да мине, атлантикоинтегратора Мони Паси, след разпадането,на Варшавския договор направиха единствения верен ход и ни вкараха в НАТО.  От мене респект за това. Иначе днес новините по телевизията щяха да са само на майчин език - не и на татков.

Та да си дойда на мисълта. Ако леко само ни приведат нашите политици и съседите осетят тогава ще плачем де ни е армията.

ПРОЩАВАЙТЕ че закъснях с отговора . 

P.S. Една математическа задача - но не висша математика  а проста аритметика

имаме две арми, армия А и армия Б. Армия А се състои от професионални сухопътни сили в размер на всичко 17  хиляди , в боен ефектив са 6500, средната годишна заплата на военнослужещ е Х , застраховката е 30% от Х, издръжката : храна 15% от Х, сградов фонд 550Хна квадрат, армейско обмундирование 23Х, въоръжения 27Х и други разходи 3Х. Армия Б има сухопътни  40 хиляди  състав от тях 18% са професионален офицерски и сержантски състав и 10500  са  непряко заети с отбраната - същият размер като числеността на небоевия ефектив на армия А., Разходите за професионалния състав са същите като на армия А. разходите за наборния състав имат едно различие там заплатата е 1 промил от Х  останалите разходи са същите.

Коя армия е икономически изгодна? Коя армия има по-добрия потенциал да защити суверенитета на страната си?

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 54 минути, Frujin Assen said:

Това за Ф-5 Тигър беше бъзик, нали? Този самолет в най добрия случай е аналог на МиГ-21.

Не е бъзик, модернизирани са от швейцарците, и дори ги има в американската морска военна авиация:

" The U.S. Navy F-5 fleet continues to be modernized with 36 low-hour F-5E/Fs purchased from Switzerland in 2006. These were updated as F-5N/Fs with modernized avionics and other improved systems. Currently, the only U.S. Navy and U.S. Marine Corps units flying the F-5 are VFC-13 at NAS Fallon, Nevada, VFC-111 at NAS Key West, Florida, and VMFT-401 at MCAS Yuma, Arizona.^[5] Currently, VFC-111 operates 18 Northrop F-5N/F Tiger IIs. 17 of these are single-seater F-5Ns and the last is a twin-seater F-5F "FrankenTiger", the product of grafting the older front-half fuselage of an F-5F into the back-half fuselage of a newer low-hours F-5E"

Тоест, американския Флот купува 36 модернизирани Ф-5 Тигъра от Швейцария, капиш?

Богатите не са толкова бедни, че да купуват скъпо.

Редактирано Май 25, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Преди 43 минути, Capitainofmarine said:

имаме две армии, армия А и армия Б. Армия А се състои от професионални сухопътни сили в размер на всичко 17  хиляди , в боен ефектив са 6500, средната годишна заплата на военнослужещ е Х , застраховката е 30% от Х, издръжката : храна 15% от Х, сградов фонд 550Хна квадрат, армейско обмундирование 23Х, въоръжения 27Х и други разходи 3Х.

Капитане, поздрави за професионалния анализ. Сега малко аритметика - военния бюджет за година е около 1,4 млрд.лв. От тях 76 процента отиват за заплати; армията е 37 000 души (20 процента са цивилни); ако разделим грубо тези 76 процента от целия бюджет на бройката служители в армията се получава средно по около 2400 лв. заплата на човек, средно - тук са войници, сержанти, офицери и цивилни. Не ми изглежда малко. останалите 18 процента отиват за текущи разходи, и едва 6 процента са капиталови разходи.

В гръцката армия процента за заплати и текущи разходи е 80, за капиталови разходи са 20 при 6 млрд евро бюджет, такова е съотношението на разходите и в другите европейски армии, приблизително; само че гръцкият бюджет е 2, 4 от БВП, а българският 1,2 от БВП (при пет пъти по-малък БВП); съюзниците ни от НАТО искат военните бюджети на страните-членки да достигнат поне 2, за България в Плана-а се говори, че ще започне да расте до 1,5 след 5 години. Без никаква връзка с горното напомням, че имаме 47 000 щатни бройки в МВР, с което се нареждаме на едно от първите места в Европа след Белорусия, но преди Русия и Турция.

Дефектът си е в нашия телевизор.

[Capitainofmarine]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

рмията е 37 000 души (20 процента са цивилни)

АААААААААА  не, грешиш приятелю, прочети план 2015 -2020 и ще видиш че няма 20 % цивилни. Цивилните по гражданско административно законодателство са само в МО, това не е в армията, тези, повече са от, 20% са по военния закон и са военизирани и папкат военни заплатки, не че не са за граждански или че не трябва да са на граждански , не че само увеличават численоста. От 17 хиляди сухопътни сили по горе съманализирал приблизително численост и структура , останалите са небоеви ефектив, даже не са и тил щото общо 5-те бригади които имаме не могат да имат такъв голям тил и толкова тиловаци.

Редактирано Май 25, 2016 от Capitainofmarine