Отиди на
Форум "Наука"

"Homo Explosivus" - опит за анализ на самовзривяващия се. От д-р Любомир Канов


Recommended Posts

  • Потребител

"Homo Explosivus"

 

Защо се самовзривяват хора с ислямска идентичност, но не и хора изповядващи християнството, будизма или юдаизма?

Кое прави животът им на тази земя дотолкова безмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната дилема пред която сме изправени, противопоставяща християнската цивилизация с нейните достижения и начин на живот на онова което представлява в най-отблъсващата си и доктринерска форма Световният Политически Ислям?

Ако приемем, че навлизаме в стадий на цивилизационно противопоставяне в планетарен мащаб, където маските са свалени и е вече ясно, че става дума за смъртна схватка кой ще надделее и кой ще остане да живее в крайна сметка върху тази земя, е много важно да се разбере психологията, менталните механизми и енергията, които движат масовият религиозен убиец тръгнал да избие не само друговерците, но да стане убиец на самия себе си, а нерядко и на хора от неговото собствено вероизповедание. Това е загадка, която не е по силите нито на обикновената линеарна логика на Просвещението, на Декарт, Спиноза, нито на древните мислители от антична Гърция, когато са полагали основите на формалната логика и на античната философия.

Налага се, при опита да се проумее религиозният фанатик-самоубиец, да се излезе извън петолинието на формалния анализ и да се проникне отвъд – там, където цивилизованото по европейско-християнски модел мислене и общество е напълно неподготвено да търси отговорите или, ако бъдат намерени, да ги асимилира и приеме. Основната пречка за проумяването и причина за този „когнитивен дисонанс“ е успешно вбитото в масовото съзнание вярване, че нещата трябва да изглеждат „политически коректни“ даже и ако това е за сметка на истината по въпроса. Това означава, че ние сме по условие задължени да приемем, фанатизираният джихадистки самоубиец „за един от нас“, понеже „всички сме хора“.

Когато „коректността“ се е разраснала до такава степен, че истината е станала ирелевантна, бъдещето на едно общество е под смъртна заплаха и единственото което му остава е да очаква своя екзекутор. След неуспеха на тоталитарните социалистически експерименти, изцяло основаващи се на насилието и лъжата, днес тази опасност идва от тоталитарния войнствен Ислям. Между тези опити в миналото и сегашната заплаха надвиснала над цивилизования свят има голяма прилика в много отношения, като безразборното насилие над личността, произвола, управлението на страха като средство за контрол, взимането на заложници, използването на кордони от пленени, беззащитни маси между себе си и противника, криене в убежища и бункери.

Но има и една новост, една важна отлика: фанатичният самоубиец е готов да отнесе в смъртта и себе си, заедно със своите врагове, вярвайки, че чрез самия акт на самовзривяването си той излита и се възнася в обещаният мохамедански Рай. Там, както му е обещано от Корана, той или даже тя, ще бъдат окончателно овъзмездени с нескончаеми сладострастни и гастрономични награди от предимно телесен характер и завинаги ще бъдат освободени от тегобите на този свят населен с толкова неверници.

Всъщност, в реалността на гравитацията и физическите закони, той с неговите телесни парчета, кости и гениталии ще се разлети из пространството и ще се превърне в множество проектили, убивайки невинни хора, които нямат нищо общо с него и нищо против него лично. Този на пръв поглед парадоксален и противоестествен начин да убиваш хора, най-често дори не твои истински военни врагове, а просто минувачи, деца, обикновен народ, даже от собственото ти вероизповедание, е нов вид воюване базирано на една нововъзникнала умствена и социална патология, неразривно свързана с квазирелигиозен и тоталитарен начин на мислене.

По мое мнение, феноменът може да бъде разбран, ако се направи опит да се проумеят вътрешните механизми на индивидуалният джихадистки атентатор самоубиец, които активират неговата мотивационна reward system до такава степен, че тя преодолява дори най-силния инстинкт в природата – инстинктът за самосъхранение. Преди това е уместно да се разграничат няколко разновидности на решилите да опашат около телата си шахидския пояс с експлозиви. Това са най-често млади мъже от близкоизточен, главно арабски произход, но също и от афганистански, пакистански, кавказки, възможно ирански, кюрдски или северноафрикански произход. Съществува и отделна група – жени атентатори-самоубийци, които са движени от сходна на мъжете, но по-тясно отмъстителна и лична мотивация, като загуба на съпруг или роднина в джихада срещу враговете на Исляма. Съществува и една особено зловеща група от деца, които също се самовзривяват, но това би следвало да бъде обект на различен прочит, защото се предполага, че малолетните не влизат в категорията на вменяемост както възрастните и че тяхната лична преценка не е достатъчно зряла и независима, за да бъде схващана като истински избор. Което, разбира се, прави много трудна реакцията и противопоставянето срещу тези малолетни самоубийци по законов път, както и въздействието върху тях с цел превенция. Това се илюстрира в близкото минало с извършените абсолютно ужасяващи убийства от въоръжени с автомати деца-войници в Африка, подстрекавани от враждуващи помежду си племенни или политически групировки. У нас, значително по-малко смъртоносни, разбира се, са примерите с ромска престъпност, извършвана от деца, ръководени от съответните тартори, които извършват кражби, обири и други подобни с презумпцията, че ще избегнат съдебна и всъщност каквато и да е отговорност, поради възрастовата си „невменяемост“. Ето защо, ще се опитам да разгледам по-подробно единствено „типичният“ джихадист, който избира да се самовзриви на площада, на летището, на пазара, пред обществена сграда с много хора, да отвлече самолет и да го забие в небостъргач с хиляди работещи там и неподозиращи, че са негова цел, а също и въоръженият до зъби джихадист, който разстрелва десетки забавляващи се в нощен клуб, с ясното съзнание, че ще отнесе в смъртта максимален брой хора, желателно и полицаи, преди да бъде убит от тях.

Тук може да се направи известно изключение за онези взривяващи самоделна бомба в краката на масов маратон по улиците на града или врязващи се с камион в празнуващото множество, защото желанието им не е точно героична смърт с религиозно-саможертвен елемент, а по-скоро бърз ефект на масово убийство и терор, съчетан с опит за бягство от местопрестъплението и евентуално оцеляване, ако е възможно.

Възможните обяснителни механизми са следните:

  1.  Самовзривяващият се човек, Homo Explosivus, е движен от афект на необикновена ярост, на гняв и омраза към набелязания противник, който надхвърля даже инстинкта за самосъхранение, подобно на онази ярост, даже бяс, който обхваща войника в разгара на отчаяна битка по време на война. Тогава настъпва афективно стесняване на съзнанието, понякога наричано амок, което превъзмогва обикновеното човешко чувство на страх и се тълкува като храброст или безумие, в зависимост от гледната точка на тълкуващия. Допуска се, че индивидите, които са обхванати от афект с такава сила, са движени от много мощен мотивационен идеал, обикновено защитата на общото, рода, ротата, града, Родината или някаква идеална цел трансцендираща индивидуалното съществуване. Тоест, аз като отделна личност, се жертвам, за да да пребъде моят род и подобните на мен, „своите“. В чисто еволюционен и хладно генетичен аспект, такова поведение придобива смисъл, само ако с индивидуалната смърт на един член от тази малка или по-голяма общност, се осигурява и увеличава вероятността за успешното продължаване на живота на останалите, носещи подобни или много близки гени и характеристики. Това включва и културните особености, обичаи и начин на живот, които не носят чисто биологичен смисъл, но са част от така наречените „меми“ – цивилизационната памет, обичаи и начин на живот, за разлика от чисто генетичните.

 

  1.  За да бъде успешна една такава саможертва, доколкото „успешна“ в случая е самоубиец, подходящото понятие Homo Explosivus, обхванат от такъв екстремен афект, трябва все пак да е стъпил не само върху яростта си, но и върху солидната основа на някакво родово, племенно и етническо наследство, което да осигурява смисъл на неговия акт на самоунищожение. Ако той или тя, с акта на самовзривяване, прекъсват всякакви генетически връзки подир себе си, това по-скоро би било демотивиращо. Но ако, освен тебе, в твоя род има още 7 братя и 4 сестри, тогава личната ти генетическа загуба става по-малко противоестествена, защото след теб земята все пак ще бъде населена от многобройно поколение, които са твои достатъчно близки родственици, така че дори да нямаш собствени деца, поне ще имаш достатъчно на брой племенници, носещи твоите генетични признаци.

 

  1. Особеното в случая е, че твоята смърт има потенциала да те изведе от множеството просто загрижени да се възпроизвеждат твои съплеменници в ранга на герой, като компенсира загубата на твоя живот с ореола и славата на духовната жертва, на защитник за Правата Вяра, на мъченик. Към това се добавя обаче в доста случаи, както съобщават осведомени, и някаква материална компенсация за семействата на атентаторите, осигурена от джихадистката организация или от Ислямска Държава. Това обаче заземява до известна степен този акт и го доближава до работата на миньора, изкарващ прехраната на семейството си в мина, където избухва газ гризу, а семейството му получава компенсация и застраховка живот.

 

  1.  Яростта и даже генетичните равносметки на Homo Explosivus обаче, не биха били достатъчни за обяснение, ако приемем, че той воюва единствено поради омраза срещу врага по родово-етнически причини. Или само защото възприема другородците като противник в цивилизационната война на живот и смърт. В разгара на една реална битка, когато две армии се сражават, войникът е изправен пред дилемата да убие противника или да бъде убит. В действията на самоубиеца този елемент липсва. Той не е изправен срещу въоръжен и видим, ясно обозначен враг, от другата страна на окопите. Напротив, срещу него са изправени невъоръжени цивилни и те даже не са изправени срещу него, а просто си живеят своя ежедневен живот, без да подозират, че са му врагове и че се намират в състояние на необявена война с него. В афекта на самоубиеца, освен Омразата и Яростта на воюващият ислямист, освен Родовото и Племенно основание се вплита и компонентата на уязвената Гордост и Ресантиман. Нищо не би могло да тлее така болезнено и дълготрайно, така предизвикващо желание за мъст, както всекидневното усещане, че ти, като личност и вие като общност, етнос или религия, сте второ качество, че сте по-низши и по-неуспешни като хора, по-надолу в йерархията на модерното общество, по-необразовани и неспособни за напредък и сносен живот. Това е видимо в затрупаните ви с боклуци гета, в жилищата и кварталите, които обитавате из градовете на Европа, типично пълни с дребна престъпност, дрога, хлебарки и зловоние, но също и в онези региони на света от които ти и твоите сънародници произлизате. Безредието, беззаконието, липсата на хигиена, отсъствието на умения и знания, неуредеността и грозотата на ежедневния бит, цялостната изостаналост на населението, мизерността и бедността на съществуването на голяма част от тези общества е толкова характерна, че контрастът с чистотата и просперитетът на западните страни с християнско вероизповедание е болезнено очевиден. Как е възможно това да е станало, ако Аллах е толкова велик? Как е допуснал това? Това трябва да има някакво обяснение! Дори свръхбогатите петролни държави, с техните баснословни кули и златни клозетни чинии, внасят от западната цивилизация абсолютно всичко: от архитектите, работниците и обслужващия персонал, до най-скъпите коли и самолети. Те самите са неспособни да произведат дори най-простите предмети. И обяснението идва лесно, защото в човешката природа е заложено да търсиш вината винаги у другия, а не у себе си. Търсенето на обяснение неизбежно отключва скритият параноиден процес заклеймяващ лошия Запад; от Александър Македонски и Римската Империя, през Кръстоносните походи, та чак до колониализма. Обяснението е просто: ние през цялата ни история, след Великото ни минало като цивилизация, сме жертви на умишлено унижение, завладяване и ограбване от нашите западни, европейски и християнски врагове. Заради тях сега ние живеем зле, а сме станали толкова недоразвити и изостанали, защото те винаги нарочно са ни завладявали, подтискали, пречели и продължават да правят така, че ние да сме винаги отдолу. Това положение е нетърпимо и ние ще им обявим война, тотална война срещу тяхното общество, което ни е поставило в тази непоносима и унизителна ситуация.

 

  1. Теологичната интерпретация. Гореизброените механизми, колкото и да са мощни сами по себе си, не биха били толкова летални, ако не бяха обединени под зеленото знаме на салафизма, под знака на екстремното тълкуване на Корана като политическа доктрина за завладяването на света по религиозна неизбежност. Прогласява се: Аллах е велик, и ние сме велики с него! С негова помощ ще победим неверниците и ще си възвърнем гордостта и законното си място като техни повелители! Техният западен морал е покварен, ние сме прави, ние ще наложим нашата истина със сила и с демографска експанзия и ще придобием отново величието, което ни се полага, защото е завещано от Пророка! Тук се налага да се отличават разновидностите на ислямското вероизповедание едно от друго. Това е задължително, ако искаме да избегнем напълно съвместими със съвременната цивилизация верски общности, каквато е например тази, която преобладава исторически всред турското население на Балканите и в Турция, както и изключително толерантния клон на суфизма, да се слагат под общ знаменател с войнстващият политически Ислям. Ако приемем, че огромното мнозинство от умерени мохамедани по света са хора, които никога не биха опасли около тялото си шахидския пояс, за да се самовзривят пред Кьолнската катедрала, онези които биха го направили, се свеждат в крайна сметка до една неголяма фанатична селекция от джихадисти, които получават напътствия и инспирация или от екстремистки проповедници в джамии и религиозни училища, или се радикализират самостоятелно през улеснените глобални комуникационни средства за общуване. Религиозното индоктриниране служи като последния завършващ щрих на картината в главата на бъдещия джихадист самоубиец. Тълкуването на Корана в неговия екстремен антихристиянски вариант е фитилът, който възпламенява бомбата и който яростно насочва камиона в тълпата и самолета към Световния Търговски Център. В разбирането, че има Свят на мира, който е идеализираният начин на живот на ислямските общности и Свят на Войната, обитаван от неверници и от хора, които отказват да приемат безпрекословно истината на правоверните и на Пророка, се изкристализира вътрешната увереност, че победата е възможна по пътя на Джихад, на Свещената Война за правото дело. Нещо повече – това е единствения път! Тук, в тази опростена версия на това как трябва да бъде устроен света съгласно религиозната доктрина на религиозния фанатик, се съзира и изумителното сходство между неговите възгледи и възгледите на тоталитарния комунист. Войнстващият Политически Ислям и Глобалният Комунистически Интернационализъм са две явления, които споделят почти всичките си постулати и претенции за това как хората трябва да живеят и в какво да вярват. Един правоверен сталинист има абсолютно същото презрение към човешкия живот и правото на индивидуален избор, каквото демонстрира и джихадиста Джон. Масовият убиец чекист Блохин, разстрелвал в главата саморъчно по двеста души дневно в Катинската гора, не се различава по нищо от маскирания главорез варабската пустиня. Погубването на невинни хора в условията на масов терор е обща практика и за двата режима. Това е основен метод за внушаване на страх и последващо подчинение. Фантазията и на двете идеологии е за световно господство, за хегемония, но не само над телата, а и над душата на отделния човек. Това не бива да очудва никого, защото комунизмът е всъщност една извратена модерна форма на религия, където Бог е прогонен с щикове от сърцето на човека и Църквата е разрушена, докато в джихадистката версия на Исляма правоверието сгазва с камион празнуващо множество християни на църковния площад или заколва стареца свещеник в олтара по време на богослужение.

 

Ако обобщим, движещите механизми на атентатора са поне три вида:

-лично психологически,

-общностно-родови и

-религиозно-идеологически.

Всички те го водят към едно – геноцидна градско-улична война срещу западния човек и атака срещу неговия начин на живот. Организиран в халифат, в бойна група или индивидуално, радикализираният ислямист е готов да умре за да отмъсти, да накаже и в крайна сметка подчини на престъпната си версия за Истината онези, които той е решил, че са неговите врагове. В тази битка, където той е влязъл с ясното разбиране, че може да загуби живота си, присъства неизбежно и един анализ на цената и ползите от тази саможертва.

Този анализ се състои от два компонента.

-  Единият е преценката за собственият му живот като живот лишен от успехи, постижения, красота и смислена реализация. В общия случай, един мизерен, безмислен живот, без перспектива, в общество, където шансовете му да се интегрира са нищожни, първо, защото той няма никакво чувство за принадлежност към ценностите и начина на живот на заобикалящата го по-голяма общност и второ, защото той едновременно ненавижда и завижда на нейната култура. Тоест, загубата на живота си, той не преживява като особена лична загуба, защото го възприема като безцелен и вече обезценен по условие.

-  Другият аспект на неговия анализ за цената на собствената му смърт е - колко смърт той самият може да причини, самоубивайки се. Ако неговата перспектива като жив е да влачи един посредствен и мизерен живот, то убивайки максимален брой приети за врагове неверници, все едно дали войници или мирни жители, цената на неговия живот се изкачва на съвсем друго ниво и се добира до смисъл, който дотогава му е бил отказван по време на неговото безрадостно съществувание. Той не само унищожава завършени, образовани, успели и щастливи хора, които винаги страстно е ненавиждал, не само че разбива завинаги семействата им, но той същевременно постига няколко цели или „ползи“:

Родово-етническа цел, защото неговите живи роднини винаги ще бъдат по-многобройни от тези на убитите и в обозримото демографско бъдеще винаги ще ги изпреварват като брой.

Лично-психологическа, защото придобива значимост, която никога не би притежавал приживе:

  а) защото получава реванш за обидата „причинена“ от неверниците, той и близките му да живеят всред мизерия и

  б) защото е постигнал желаната цел да предизвика “справедлив“ страх и терор у тези, които винаги са го превъзхождали, отмъщавайки си за своята лична незначителност.

Трансцеденталната цел. Доколкото чрез този акт той става мъченик на вярата, така както е обещано в Корана, на него ще му се даде нов живот в Рая, с всичките онези вечни радости и наслади, които са му убегнали тук на земята и които му се полагат безусловно след тази саможертва. Губят единствено „неверниците“. А в това време огромното пасивно мнозинство от вярващи мюсюлмани за съжаление оглушително мълчи, наблюдавайки как светът се движи към фатален челен сблъсък между Християнството и Исляма, по пътя трасиран от експлодиращите атентатори самоубийци, Пътят, от който няма връщане.

========================================

http://bulgariaanalytica.org/2017/01/06/homo-explosivus/

автор - д-р Любомир Канов. http://bulgariaanalytica.org/author/avtorkanov/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Само ще вметна, че хора будисти като японците доста са се взривявали през ВСВ и именно те първи са ползвали масово камикадзета. А в съвременната епоха самовзривяванията ги въвеждат тамилите, които също не са мюсюлмани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Thorn said:

Само ще вметна, че хора будисти като японците доста са се взривявали през ВСВ и именно те първи са ползвали масово камикадзета. А в съвременната епоха самовзривяванията ги въвеждат тамилите, които също не са мюсюлмани.

Искаш да кажеш "шинтоисти" :) ? 80 процента от  японците практикуват шинтоизъм (някаква форма).

"Ками" (в шинтоизма) е божество, дух, свръхестествено (смята се от някои автори, че думата има етимологхическа връзка с т.м. "шаман") ,  "Камикадзе" е божественият вятър, който е уморил корейско-монголската флота :) .

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Взривяват се всички теисти и комунисти..

Новатата световна (универсална) религия се очертава да бъде будизмът, с примеси на христинството и исляма..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

По сложно е. По принцип будизма не отрича шинтоизма, така че японците са и шинтоисти и будисти едновременно, но същественото не беше това, а че камикадзетата не са изключително мюсюлманско явление. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

По-горе имах предвид принадлежност /традиционна и ритуална/ към дадена религия.

Сложно е да. Има и други примери в тази насока.
Будизмът не отрича и православието (макар че обратното е изключено); Голяма част от деклариралите в България че вярват в бог ("бог" с малка буква, доколкото "Бог" с голяма буква е юдео-християно-ислямския Бог-личност) - вярват в прераждането; като основната част от деклариралите че вярват вярват в безличен бог (като "висша сила") -като Бога на Айнщаин, да кажем.

ПС

Будизмът според мен се "очертава" като нещо по-универсално от традиционните (етнически, национални, националистически и "културалистически") религии, и затова смятам, че ще стане следващата световна религия (след да кажем условно 100 или 200 години), с примеси на християнство и ислям.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нескромно ще кажа, бих могъл да накарам всеки да се самовзриви , при условие ми е посочен за цел, осигурен ми е ресурсът и екипът , като родната, или мащеха, милиция ни закриля.,:)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Първоначално той е философска, а не религиозна доктрина. Ако  Сидхарта се върне и види в какво е превърнала традицията неговото учение, ще бъде доста учуден.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, laplandetza said:

Нескромно ще кажа, бих могъл да накарам всеки да се самовзриви , при условие ми е посочен за цел, осигурен ми е ресурсът и екипът , като родната, или мащеха, милиция ни закриля.,:)

Еййй, значи можеш и сам да се гръмнеш:)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ми не , не е красиво, друго си е да гледаш шоуто по новините:)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 5 часа, laplandetza said:

Нескромно ще кажа, бих могъл да накарам всеки да се самовзриви , при условие ми е посочен за цел, осигурен ми е ресурсът и екипът , като родната, или мащеха, милиция ни закриля.,:)

То в тия нашите времена, това нещо май стана "дело техники"... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, nik1 said:

Будизмът според мен се "очертава" като нещо по-универсално от традиционните (етнически, национални, националистически и "културалистически") религии, и затова смятам, че ще стане следващата световна религия

няма начин. Ако трябва да обобщя, то процесите в будизма са вече в залеза си. Това е и основната причина да опитат да забавят това, чрез изнасянето му по целия свят. Отгоре на всичко, в някои текстове се говори за т.н. "ери" - калпи. Според тия текстове, за които се твърди че са от Гаутама-БУДА, сегашната калпа е към своя край ( тя продължава приблизително около 2500 години) и ще настъпят... хаотични времена. Докато дойде следващия... БУДА.

И все пак темата тук не е за будизма, а за нещо съвсем друго. Освен това будизмът е - религия, философия, наука, практика... той е огледало на тоя, който търси нещо в него. Разработен е за всеки основен тип човек. Но самовзривяването е явление, при което е нужна идеологична доктрина. Нужни са хора с маниакални наклонности и психоособености. Да - при днешния научен и практически напредък, е вече въпрос на "избор на цел". Но не всеки човек би се поддал на подобна обработка - технологията включва подбор на "подходящите"...

Всъщност кризата в исляма е основния проблем и милионите хора за които това е бил основния стожер за идентификация, се усещат... изгубени. Страха поражда фанатизма. А фанатизма е само проявление на маниакалните обсесии. Дали ще са религиозни или например - от ревност - обсесиите не зависят от обектите си, като мотивация.

Разбира се опита за 'портретиране и анализ" на обобщения образ на камикадзе от съвременен тип, е твърде сложна задача. А обобщителността налага условности и дефиниции от статистически характер, а не конкретики. Образа горе е само условен. И все пак - това е за раздел психология, макар да не разбирам точно защо в този форум, психология се слага заедно с логика, след като са толкова различни области на познанието и нямат почти никакви допирни точки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 46 минути, ramus said:

Разбира се опита за 'портретиране и анализ" на обобщения образ на камикадзе от съвременен тип, е твърде сложна задача. А обобщителността налага условности и дефиниции от статистически характер, а не конкретики. Образа горе е само условен. И все пак - това е за раздел психология, макар да не разбирам точно защо в този форум, психология се слага заедно с логика, след като са толкова различни области на познанието и нямат почти никакви допирни точки.

Опит за "портретиране и анализ" на камикадзе-фанатик ислямист е направен в този текст, който навремето превеждах за една книга за т.н. асасини в средновековието, те са шиити, исмаилити, но като психология на "самовзривяващия се фанатик", според мен, имат много общо със съвременните терористи самоубийци, които се взривяват, заедно с жертвите си:

"Преди Кияма в исмаилитското общност съществувала сложна йерархична структура, но след нея разликите се заличили, те вече принадлежели на миналото. Отсега нататък имало само три възможности да се позиционираш в тяхното общество, три нива на битие (или небитие).

Първото били Хората на Противодействието - термин, с който се наричали всички онези, отхвърлящи имама и неговото учение. Те се възприемали като изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята. 

Второто ниво се отреждало на Хората на Реда. Те били исмаилити, живи и мъртви, които не са участници във Възкресението (Кияма). Наричали се така, защото все пак се вписвали някъде в сложната исмаилитска йерархична схема. Също като онези от първата категория, тези хора не съществували реално. Подобен възглед може да изглежда прекалено краен, но трябва да се има предвид, че не било изключение учението на един имам да отхвърля радикално това на предшествениците му. Главната идея е съвършено ясна: старата исмаилитска йерархия е невалидна и онези, които се придържат о нея едва ли са по-добри от неверниците.

Само третата група, Хората на Единството, са спасени. Те са онези, получили истината от имама за Възкресението, и се стремят да се обединят изцяло около него. По принцип е възможно хора от другите две групи да видят Светлината и да се присъединят към Хората на Единството, но като се преглеждат историческите източници, не остава впечатление, че низаритите не са си губели много времето в опити да приобщават неверници, които те по презумция считали за несъществуващи. Очаквало се от жителите на низаритските области в Иран и Сирия да се включат в процеса на Възкресението, и действително, в по-голямата си част те го сторили. Не е известно колко исмаилити, изповядващи старите възгледи на тяхната доктрина, са живеели по онова време в Иран и какво точно е била реакцията им към новото учение.

Поклонниците на новата вяра вярвали, че тя има космически измерения. Събитието в Аламут има важно значение, защото преобърнало исмаилитската представа за времето като цикличен процес. Цялата Вселена и абсолютното време се съсредотоили върху Скалата на Аламут в този знаменателен седемнадесети ден от Рамадана, когато била провъзгласена Кияма. Нямало нищо случайно в избора на датата; така го изсиквали Небесата. Дотогава в сила била сложна езотерична система за времето, считано за циклично.

С Възкресението стигаме до най-важният момент от историята на Аламут, а може би и най-голямата авантюра въобще за исмаилизма. Кияма произвела много важни последици в Сирия, но в Аламут огромното вълнение от нея сякаш започнало да гасне след смъртта на Мохамед II. Оттогава започнал и един продължителен упадък на низаритите, който логично завършил с катастрофата на монголското нашествие. Днес, разделени от онази епоха с огромна пропаст от над осемстотин години и разполагащи единствено с фрагментарни описания, е доста трудно и почти невъзможно да разберем духовния импулс на тяхното Възкресение, но без съмнение, той е съществувал и е най-важното нещо, случило се на низаритите тогава. Животът им просто се разделил на две: “преди” и “след”, като удивителното е, че те вярвали и приемали , че светът е станал съвършено различен в периода след обявяването на Кияма, без той да се е променил физически.

Идеята може и да изглежда глупава и нелепа, ако съпоставим твърденията им за грандиозна промяна и политическата реалност извън тяхната общност. Останалият свят продължавал да си живее както и преди, без ни най малко да го е грижа, че според низаритите, той вече е престанал да съществува. За низаритите, обаче, както се казвало в прокламираната Кияма, времето било достигнало до своя край. Този възглед давал магическо разрешение и на военните им неуспехи: с един замах всичките им врагове изчезвали, защото просто не съществували, според новата концепция. В края на краищата, сънят им не можел да продължава вечно.  Наследникът на Мохамед II, Хасан III, извадил от унеса й общността  буквално с ритници и крясъци, връщайки я обратно в ортодоксалния ислямски закон; но дори и да не го беше сторил, визията щеше да се саморазпадне от само себе си, подобно на всеки друг опит да се изгради “идеалното общество” на земята. Причината е в самата и вътрешна природа.

В чистото й проявление исмаилитската доктрина за Кияма е предмет на психиатричната медицина."

 

Какво да добавя към последното изречение, то изчерпва диагнозата.

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Б. Киров said:

Какво да добавя към последното изречение, то изчерпва диагнозата.

от онова, което схванах от текста, става въпрос за идеологична доктрина, целта на която е стандартна - да предложи разрешение на потребност от решение на дисонанс, на криза на идентичността, постановена на принадлежност. Системата от обяснения е нагодена спрямо конкретиката на определен исторически фактологичен контекст - в случая да предложи "спасение" чрез обяснението "защо ни поробиха"... след като ал-лах не може да го позволи (най-общо).

Подобни примери са налични навсякъде и в други идеологии, направени или наследени от други социални групи, които да се идентифицират по тях. Старата повеля на "племенните групи" - за разпознаване, спрямо "свой" и "враг"... продължава да сработва непрекъснато, защото ирационалното в човека е преобладаващо и от него се определя общия облик на колективния свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, ramus said:

от онова, което схванах от текста, става въпрос за идеологична доктрина, целта на която е стандартна - да предложи разрешение на потребност от решение на дисонанс, на криза на идентичността, постановена на принадлежност. Системата от обяснения е нагодена спрямо конкретиката на определен исторически фактологичен контекст - в случая да предложи "спасение" чрез обяснението "защо ни поробиха"... след като ал-лах не може да го позволи (най-общо).

Подобни примери са налични навсякъде и в други идеологии, направени или наследени от други социални групи, които да се идентифицират по тях. Старата повеля на "племенните групи" - за разпознаване, спрямо "свой" и "враг"... продължава да сработва непрекъснато, защото ирационалното в човека е преобладаващо и от него се определя общия облик на колективния свят.

Да, доктрината на Кияма(т), еквивалент на Страшния съд: според тази доктрина на назаритите, исмаилити (секта на мюсюлманите шиити), в деня на Кияма всички души на правоверните ще се явят на Съд пред Аллах и ще отговарят за своите деяния; според назаритите, обаче, този ден вече бил настъпил с идването на Втория Имам; и оттук отношението им към света и хората – онези, които са Праведни (Хора на Единството) са спасени завинаги, за тях времето не съществува, те вече са достигнали Възкресение (Кияма), висш духовен живот; низаритите разделяли обаче останалите хора в две групи – Хора на Реда (пак исмаилити), които могат да бъдат приобщени към Кияма (Възкресение) и Хора на Противодействието – „всички онези, отхвърлящи Имама и неговото учение, последните са „изчадия на Ада; тях просто ги игнорирали, те нямали право на съществуване. Тъй като Аллах е единствената реалност, не може да има нищо извън Него или срещу Него, така че който и да се появи като Негова опозиция не е нищо повече от оптическа илюзия, той не може да е реалност. Дори и да предположим, че такива хора могат да живеят някъде, това е просто условно съществуване, нещо като мираж, но след като умрат те изчезват, изпаряват се в нищото, където и всъщност са били през цялото време на пребиваването си на Земята.”

Ето кое ги освобождавало, да го наречем когнитивно, да унищожават „хора на противодействието” – те, макар че са материални, всъщност в техните представи не са били хора, били са илюзия, която подлежи на заличаване „нямали право да съществуват”, в дисонанс са с Идеалния когнитивен свят на един достигнал Кияма преродил се правоверен. При това правоверния унищожител на „неправоверни Хора на Противодействието” не изпитвал страх или какъвто и да било психически дисонанс, защото той вече веднъж и завинаги е „възкръснал” във вечния духовен живот – Кияма. Той бил мисионер на Възкресението, Кияма. Всичко което ставало в реалния свят за тези хора не е имало ни най-малко значение за тях самите, защото всеки един от тях вече е бил постигнал своя идеална „втора реалност”, казано му е от Втория Имам, че Кияма е тук, той е спасен и живее своя вечен праведен живот.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82

https://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_eschatology

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, ramus said:

няма начин (. Ако трябва да обобщя, то процесите в будизма са вече в залеза си. Това е и основната причина да опитат да забавят това, чрез изнасянето му по целия свят. Отгоре на всичко, в някои текстове се говори за т.н. "ери" - калпи. Според тия текстове, за които се твърди че са от Гаутама-БУДА, сегашната калпа е към своя край ( тя продължава приблизително около 2500 години) (чисто математатически сегашаната калпа е прикл"сегашната калпа" се брои от появяването на  на   и ще настъпят... хаотични времена. Докато дойде следващия... БУДА

 

Не мисля че "няма начин".. Сега виждам че това което пропонирам  и "предвиждам" (по-горе само съм маркирал резултата, но не и как, кога, по какъв начин, и защо, ще стане така)  се вписва (с неопределености във времето, но се вписва) и в есхатологичната теория и докрина на будизма..

Както и да е.Темата не е за будизма.

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 42 минути, Б. Киров said:

Всичко което ставало в реалния свят за тези хора не е имало ни най-малко значение

хм, тази конкретика е нова за мен. Хрумват ми известни паралели и с други доктрини, просъществували сред различни по история и география, групи. И играещи ролята да предложат идентификация чрез система от отричащи описания към формата на реалност и дори заместващи я.

Системата Доктрина, превърната в реалност е много интересна от психична гледна точка и няма аналог никъде другаде в природата. В различни исторически моменти дадена група, пред лицето на сложни кризи и дори заплаха за заличаване на популацията, излъчват остра нужда за "спасяващ сигнал" и някой от групата откликва на него и подава нужната. Някой, който е пред лицето на отговорност за същата група, някой който конструира нова или съставя от заварени елементи доктринална постановка която да послужи за "спасение". 

Искам да напомня, че това е сценарий, който е много познат. Познайте коя религиозна много известна исторически група, се е оформила с цел оцеляване. Която и до ден днешен поддържа своя форма на РЕАЛ, съвсем религиозно. Група, която наистина в зародиша си, сред историческите условия и процеси е създала своя версия на реал - чрез своята единна форма на божество и съответствен към него контекст. Отгоре на всичко, в исторически план, сред огромни трудности и проблеми, това е спомогнало да се сплотят и да оцелеят като група, да се оформят като народ при положение че в родов и генетичен план са били изключително сборна група. Но доктрината, която е съставена за целта, дотолкова е вложено в нея основната цел да предложи платформа за съществуване, като заложи широк план за идентификация, много умно съставена реалност, много рационално подпомагана във времето и съответно хора за непрекъснато адаптиране към изменчивите условия... Комбинацията изиграва ролята си и до ден днешен, най-големите религии на планетата ни носят корените си от тази основна. И инерцията продължава да носи огромния кораб от исторически наслагвания и процеси... И продължава да играе роля в сегашните човешки процеси, дори в глобален план.

Самия феномен - на подмяна на реалността с доктринални описания, е психичен. Основан е на комбинация от психични особености и процеси. Положих много труд през годините за да вникна в него, защото се сблъсках лично с него и собсвения ми житейски път премина за малко през феномена ВЯРА, РЕЛИГИЯ КАНОН... Видях лично как е "отвътре" в такава група, изпързалях се по инерцията да се опитам да приема "спасението"... Но това и подаде невероятен шанс - защото когато сам видях как е отвътре... после когато "напуснах" тази съставена конвенционална реалност имах възможност за съпоставка. Остана ми само сериозен и задълбочен самоанализ, който беше неизбежен и това бяха първите ми стъпки в тази посока.

Нямат този шанс огромна маса хора, които социалните им инстинкти ги въвличат неусетно сред описание на света, подадено по инстинктивната социална нишка направо в религиозния им личностен аспект. И с това се полагат оснновите на целия им живот... и които те са обречени само да надграждат и никога да не ги пипат - тия основи. Защото записите на "основите" са направени със защита от Страх, самите описания залагат "основите" да са непоклатими, да са недосегаеми чрез описания какво ще се случи ако ги докоснеш, смениш... Точно това експериментирах - какво ще стане ако "докосна основите"... ако дори ги заменя... А ако направо ги премахна..........

Толкова години минаха от тогава, това ме постави на собствен път в определена посока, някаква си. Много години посветих на изследванията ми да вникна във вселената отвътре, наречена общо ПСИХИКА. И досега продължавам да се удивлявам на безкрайната й изменчивост, на огромната сложност и многомерност.

Феномена ВЯРА е с огромно значение за света. Продължава да играе тази огромна роля. Всички човешки днешни процеси са повлияни от него - без никакво изключение. Всички тук сме повлияни от него - без изключение. Направих известна поредица от систематизирани експерименти - най-вече със себе си и открих някои интересни особености на които се крепи и се основава сборния феномен ВЯРА и проявлението му - ВЯРВАНЕ. Правя го в себе си, през себе си, чрез себе си. Съпоставям как е при другите и продължавам със себе си, изводи, експерименти...През годините се натрупаха толкова обемни и сложни изводни положения, че се наложи да ги систематизирам, подредя, така се получи условната концепция, която често представям в написаните си думи тук. Досега не съм срещал нейна аналогия никъде написана, сред никого. Тук-там са налични фрагменти на едно или друго. Но толкова синтетична обща картина на всички нива на проявление, все още не е стигнала до мен (не казвам че никой не е написал или изследвал, а само че не съм срещал досега такава).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, nik1 said:

Темата не е за будизма.

да, не е. И все пак будизма непрекъснато изниква като тема, съпоставки или особености... защото засега на планетата няма нищо което да е аналогично - като дълбочина, сложност... значение. Имах огромния шанс да се запозная през нета с човек, който ми послужи за врата към този "океан", който ми подаде нишките за осмисляне, който беше достатъчно разумен и рационален, да ми ги поднесе подредено, систематизирано, да отговаря задълбочено на въпросите ми. Човек, който е в Индия в будистки институт. Защото това не е религиозна институция, нито е храм - точно институт е и онова, което изучават не са канони, а аналогично на научната парадигма, но далеч надхвърлящо я. Имам досега до всичко това през въпросния човек и в редките моменти в които ми подава информация отвъд собствената си заетост в тази посока, отговаря на провокациите ми и излага систематично основни положения, аргументи, исторически факти и процеси....

Това, което минава в популиса до тия ширини и нагласи, относно будизма... е напълно изменено и е лишено точно от дълбоката си нишка. Много съм благодарен на съдбата че в точния момент ми поднесе точния човек, през който да докосна това огромно и дълбоко поле на живота, на битието. Защото през него видях други хора, много подобни по задачи, обхват, насоки и цели - като мен. Подобни... не еднакви, защото и разликите са значителни. Въпросния и досега се удивлява как въобще съм се намерил да подавам знания опит и практика, която при тях се смята за напреднали етапи, която се подавала само в живо предаване на знания... Как съм се добрал до съответните изводи и положения, предупреждава ме колко е опасно да нямам опитен водач, че навлизам в територии които са пълни с вътрешни капани и възможността да се изпързалям сам в тях са над 80%, дори и повече, вероятни...

И така - живота е път... и аз съм просто пътник през него... :) но пътник, който е поразен от там, през където минава... и е крайно любопитен кое как, какво и... защо. Отгоре на всичко - това се оказва и самия двигател - по пътя... някъде, условно "напред". Самия аз спрях да проектирам къде ще ме изведе всичко това...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...