Отиди на
Форум "Наука"

Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.


Recommended Posts

  • Потребител

а дали не можем да намерим паралел за това още в римската империя и сред "римския гражданин" ?

Колеги, не изпадайте толкова в патоса на депресията, апокалипсис може да е всеки миг, по линия на толкова много други причини... Това, за което говорите вече е ставало много пъти в историята на ХОМО... а същия вид все още го има.

Не смесвайте вида с формите му на съществуване, но така или иначе - и формите и вида, планетата, условията на нея... дори вселената - са преходни. Ние с вас, дето пишем тук - също. :). Мястото дето пишем, начина по който пишем и комуникираме, онова което комуникираме... контекста сред който го правим - всичките тия са преходни. Както ги е имало, така и ще ги няма. Това се отнася до всичко и никъде в това няма драма (освен за тия, за които драмата е нужна).

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 560
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Не виждам нищо лошо в някоя изскочила красива цица по време на мач. Това все пак не е разходка в Лувъра. Говорим за мачовско представление. Безкръвна(почти) война. Сблъсък на алфа мъжки, подбрани по б

Всъщност целият вой срещу "загиващия" ляволиберален Запад според мен е заради най-обикновена завист. Тукашните политкомисари и путиновите привърженици просто ги е яд на постигнатото от Запада и защото

Та за тези които се чудят за какво изобщо е тази вярва,  нека си спомнят експериментите в СССР преди век. Там разкрепостиха жените за да ги вкарат в заводите като допълнителна работна ръка. Разбиха и

Posted Images

  • Глобален Модератор

хомо си го има, ама редица общества и цивилизации са си заминали, след като устоите им са били унищожени от вътрешни или външни фактори. Това не е апокалиптично предсказание, а закономерност.

Защо цивилизованите общества са помитани от варварите?

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Last roman said:

Защо цивилизованите общества са помитани от варварите?

за да станат "варварите" на свой ред "цивилизовано общество"... и на свой ред да бъдат "пометени от следващите варвари"...

И какво като "редицата общества и цивилизации са си заминали"... Няма устои, които да са вечни, за да се противопоставят на вечната изменчивост и преходност. това е обречена битка.

няма да го има едно, друго... нямало го едно, изчезнало, появило се друго... Нито земята е единствена планета, нито слънцето е единствената звезда. Нито хората сме единствените живи същества... А и на земята едва ли са единствените живи същества.

Появява се всичко. и на свой ред бива изместено - това е свойство на всичко сред вселената. А тия приказки за "домашното семейно огнище" и културните цивилизационни устои са за "неустойчивите" охтики, и ехо от облъчването с готовите сугестивни шаблони - за несъзнателни маймунки.

В този смисъл няма нито едно живо същество, което толкова силно да драматизира своята преходност - както е ХОМО (сапиенс). Той е превърнал преходността в свой враг и зъл демон едновременно...

В психично отношение всяко усещане за твърдост и вменяването на нещо културно в идентичността - е само временно. Колкото да се извършат етапните процеси по израстването и развитието. Естеството е да се следва векторът на измененията, защото той се явява нещо като "вечен локомотив". Който не може, стопира някъде сред етапите си и зацикля сред вкопчванията си. Това се отнася какво в чисто личен психичен план, така и в колективен.

Всичко е пропито от изменчивостта. Смешен и наивен е опита на ХОМО да е бесзсмъртен. Това не му е от "сапиенса", а точно от маймунката в него. Дори удължаването на живота е проблем за измененията и развитието, защото тия двете са в тясна корелация помежду си.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Last roman said:

 

Защо цивилизованите общества са помитани от варварите?

  Най често цивилизованите общества помитат варварите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, Last roman said:

до време.

От време на време идва време, от край време е така.Въпроса е дали му е дошло времето?

Ние обаче няма за какво да се притесняваме.Дошли сме тука като варвари да ограбим Византийската империя.И все още не сме покварени от културата на цивилизования свят.Пробвахме да го завладеем с ком варварщината, но не стана.

Ислямския джихад не ни закача, имат ни за свои.Дали не е дошло време да го поведем?

Или да спазим традициите и пак да заложим на варварите от изток?Знае ли човек, тоя път може заедно с братята да успеем  да разрушим и ограбим запада.:564da112d749c_wink(1):

Редактирано от vvarbanov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, vvarbanov said:

  Най често цивилизованите общества помитат варварите.

Така е! Никой не бяга от хубавото.

 

неписаната Народна поговорка гласи:

не мож прецака туй що не мож прецака!

Редактирано от БатеВаньо
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

както /бодро/ върви демографската подмяна на запад, скоро ще имаме съвсем различни европейци с коренно различна култура и ценности.

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Авторката на джендър-идеологията лесбийката Джудит Бътлър: Няма мъже и жени! Полът е фантазия.

1515421939.jpg
В центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа и епохален културен упадък на Западния свят

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство.
Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.
Името на стратегията: Gender- Mainstreaming.

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Това пише в книгата си Габриеле Куби  в своята книга „Глобалната сексуална революция”,
 
Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).
 
Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикуван в списание "Християнство и култура" през 2015г.

Габриеле Куби

***

От феминизъм към джендър идеология

"С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее." Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно

Борбата за равноправие

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб. Името на стратегията: Gender- Mainstreaming. Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

– да учат в гимназия или университет;
– да участват в избори;
– да си откриват банкова сметка;
– (или рядко могат) да упражняват професия;
– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;
– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство. Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени.

С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

Енгелс настоява за:

1. премахване на семейството;

2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;

3. обществено възпитание на децата.

Промяната към радикален феминизъм

До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”.

Последва забележителна динамика:

на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление.

Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”.


Деконструкция на половата полярност

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение. Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.
В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин:

1. лингв. пол: мъжки (женски и среден).

2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол.
Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност. Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето).
Само какво начинание! Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!
Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност.

В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт:

пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

Подривната джендър теория на Джудит Бътлър

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет й присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария. Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски.

Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”.

Това е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? ... Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност ... успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове”.

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструкуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави.

Джудит Бътлър казва:

„Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003.
 
Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват.

През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне. Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация... Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”.

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида. Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? ... Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”.

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”.

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”.

Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието”.

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация. Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност. В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация.

Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссек- суален. Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.
 
Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд. Тук думата queer e преведена по следния начин:

1. странен, необикновен, особен, чудат.

2. вулг. гаден, подъл, фалшив.

3. разг. съмнителен, подозрителен...

6. налудничав, смахнат.

7. пиян, педерастичен.

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

Да обобщим какво твърди джендър теорията:

биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.

Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне. Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

От 1999 г. Джудит Бътлър принадлежи към Guggenheim Fellowship, от 2001 г. към Rockefeller Fellowship, през 2004 г. тя получава Brudner Prize на Йейлския университет за особени заслуги „for lesbian and gay studies”, през 2008 г. е отличена с Andrew W. Mellon Award, отличие, дотирано с 1,5 млн. долара,

което позволява на носителите „да преподават и изследват при особено изгодни условия”. От 2012 г. Бътлър е гост професор в Columbia University.

Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят.

На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро.

Субверсия означава преврат, сваляне, събаряне, унищожение, развала. Субверсивните активисти през XIX и XX век са насочени срещу властващата класа, а тези елити не са били готови да пожертват без бой своята власт.

Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването й в политика.

В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата. Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене. Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър. Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм...

[...]

Библейското домостроителство

Според Битие човек е създаден по Божий образ и подобие като мъж и жена (Бит. 1:26-28), определен за взаимно допълване и призван към плодовитост. Обвързващата любов между мъжа и жената, която се изпълва в детето, е аналогия на тринитарната любов на Отца и Сина и Светия дух. Понеже Бог е любов, Той е създал човека от любов и го е призовал в любов. Той го е определил за сътворец на новия човек.

Поради тази причина практикуваната хомосексуалност противоречи на действителността на човешкото сътворение. Когато страниш от нея в живота, се разлъчваш с Бога и в края на краищата, със собственото си предопределение.

Поведение, което разлъчва с Бога, Библията нарича грях. Този възглед споделят и нехристиянските религии. Той е преобладаващ и до днес в повечето страни на земята.

Идеологията на сексуалната революция на нашето време се прицелва в най-съкровеното на християнската вяра, във въпроса: кой е човекът? Тъй като идеологиите на сексуалната революция отричат Бог, човекът деградира до чист продукт на еволюцията, който не се отличава съществено от животното и съгласно манипулацията зависи и е предаден от самия човек. Това, че ще се стигне до отрицание на полярната полова идентичност на мъжа и жената, би изненадало всеки човек на тази земя, живял преди Джудит Бътлър.

Нищо друго не кара секуларизирания свят да се чувства така предизвикан, да изпада в такава ярост, да отхвърля всяка рационалност, както сексуалната тема. По-скоро той би потърсил отговорност от папата за вируса на ХИВ, отколкото да си зададе въпроса защо мъжете, които правят секс с мъже, са отговорни за почти 70 % от новите заразявания с ХИВ. По-скоро ще превърне всички свещеници в изкупителни жертви на сексуалните злоупотреби, отколкото да се занимае с въпроса защо стотици хиляди деца биват насилвани сексуално и в тяхната всекидневна среда.

 [...]

Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството

През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят.

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години.

Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца.

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.
Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване.

Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

Днес изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.

Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси.

---------------------------------

Бележка на редакцията на сп. "Християнство и култура":
**
Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, Германия, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Тя е католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е "Моят път към Мария". "За силата на живата вяра", следват "Порив към любов". "За младите хора, които желаят да имат бъдеще", "Джендър революцията – релативизъм в действие", "Only you – дай шанс на любовта", "Самопознанието – пътят към сърцето Исусово" и др. Книгата на Габриеле Куби "Глобалната сексуална революция", от която предлагаме откъс, е публикувана в Германия през 2012 г. Тя разглежда джендър идеологията и стратегиите, които подриват основополагащи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”.

Превод от немски: Людмила Димова

Източник:hkultura.com

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция

KYanakiev.jpg

Шумотевицата, която предизвика както в правителствените, така и във фейсбук-средите решението да се внесе за ратифициране от Парламента ни т. нар. „Истанбулска конвенция“ от 11.05.2011 г. (подписана от България), ме предизвика да се запозная сериозно с нейното съдържание. Още повече, че в дискусията по него се намеси и човек, към когото храня най-добри приятелски чувства (бившият здравен министър д-р Петър Москов).

Какво установих?

Първо – бях удивен как един толкова ясен документ може да породи многобройни „конспиративни“ подозрения в посока, нямаща буквално нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се „узакони“ понятието „трети пол“ (или най-малкото да се релативизира пола като „природно детерминирана характеристика на индивида“, като се превърне в „наименование за различни медицински или социални отклонения“ и в „модерна ролева игра“ за „извратено забавление“)[1].

Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – „Истанбулската конвенция“ нямала друга цел освен (скритата, непризната, „дяволска“ цел) под претекст от защита от домашно насилие, да „принуди“ „нормалните“ ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други „отклонения“ от „традиционното“ и така – постепенно, с още една подмолна крачка – да ускори приближаването на човека към неговото „раз-човечаване“, към превръщането му в „пост-човек“.

Някои (а именно националистите в настоящото ни правителство) дори видяха опасност, при ратифицирането на Конвенцията страната ни да бъде, на основание на текстовете в нея, принудена да промени конституционното си определение за брака като „доброволен съюз между мъж и жена“. Накрай, бях удивен също колко лесно широки кръгове (претендиращи да принадлежат към художествената, академичната и т. н.) интелигенция са способни да се „самооблъчат“ от априорните си убеждения в съществуването на „световна конспирация“, съзирана от тях практически навсякъде.

Какво обаче ни свидетелства текстът на самата „Истанбулска конвенция“?

Първо – той е озаглавен „За превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (курсивът мой) и в него – ако си направим труда да го прочетем открай докрай (а това е възможно: документът е публикуван на български в https://rm.coe.int/168046246f ) – никъде, буквално в нито един пасаж, на нито един ред няма да срещнем понятия като „трети пол“, „еднополови бракове“, LGBT и т. под. Напротив: в член 1: „Цели на Конвенцията“ експлицитно ни се казва, че „настоящата Конвенция има следните цели: а) да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие; б) да допринася за премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и да насърчава действителна равнопоставеност между жените и мъжете, включително чрез овластяване на жените; в) да създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и домашното насилие; г) да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие; д) да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се възприеме интегриран подход за премахване на насилието над жени и домашното насилие.“ (курсивът мой).

Както се вижда, във всички декларирани цели на Конвенцията се говори за борба с насилието над жени, което се допълва и с понятието „домашно насилие“, за което пък в чл. 2, 1 (справедливо) е отбелязано, че „засяга предимно жените“.

По-нататък в текста на Конвенцията (чл. 4) се осъждат всички форми на „дискриминация срещу жени“, а в чл. 12 („общи задължения“) се казва, че „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ (курсивът мой – т.е. за промени в идеята, че например „ролята“ на жената е да се подчинява, а на мъжа да „господства“, „ролята“ на жената е да си седи в къщи и да се грижи за дома, а на мъжа – да поддържа „социални контакти“ с приятели, колеги и т.н.). В същия член специално е отбелязано (и това намирам за изключително важно), че „позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. С други думи, няма да бъдат приемани като оправдание за насилието нормативните например в определени религиозни традиции (ислямската) или етно-културни обичайни „правосъзнания“ (напр. ромската) убеждения, че жената принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да сключва сделки, да я продава, залага и т.н. А с това по същество се издигат в ранг на върховно право европейско-християнските идеи за равноправието на половете („Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“, Гал. 3:28).

В чл. 32 на Конвенцията по-нататък се залагат мерки срещу насилствено сключване на бракове („Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че сключените насилствено бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани“). Което впрочем също ограничава – поне на територията на ЕС и на страните, които биха приели да подкрепят тази Конвенция – възможността да се практикуват като легални, присъщи на други култури и религиозни традиции форми на брак (напр. т.нар. „имамски бракове“, уговаряни още в малолетството на жената, бракове, решавани не от брачущите се, а от техните родители, религиозни водачи и т.н.). А с това се ограничават определени крайни следствия, можещи да се извлекат от идеологиите на т.нар. „мултикултурализъм“. От това, мисля си, „консерваторите“ у нас и в Европа трябва да са напълно доволни.

Като актове на насилие в чл. 38 специално са описани „осакатяванията на женските гениталии“ (курсивът мой): „а) обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора на жена; б) принуждаване на жена да понесе някой от изброените в буква а) актове или предоставяне на такава възможност; в) подбуждане, принуждаване или предоставяне на възможност момиче да понесе някой от изброените в буква а) актове (курс. мой)“. Мисля, че би трябвало да се досещаме в кои религиозни и най-вече културни „традиции“ тези осакатяващи актове се смятат за „нормални“. Е, Конвенцията предписва те да се криминализират за всички, които живеят на територията на Европа – дефинира ги именно като „насилие“ и „осакатяване“ (на жените), а не като „обосновани от културната традиция“, на която са присъщи „специфичности“.

Накрай, в членове 44 и 59-61 се гарантира неприемливостта на екстрадицията на жени, жертви на насилие, в страни, в които това насилие над тях би могло да бъде продължено или тепърва извършено, т.е. гарантира се, че жени с неуреден (бежански) статут в Европа няма да бъдат връщани там, където са станали (или биха могли да станат) жертва на насилие.

Направих този по-подробен преглед на съдържащото се в „Конвенцията“, за да се убедят онези, които все пак няма да си направят труда да прочетат нейния не тъй обширен текст, какво всъщност тя съдържа и към какво е насочена (какво защитава и на какво се противопоставя). Сега ще се обърна към онези нейни текстове, които станаха повод за шумотевицата около нея и за развихрянето на „конспирологичните“ теории по неин адрес.

Собствено, доколкото успях да се ориентирам, текстовете, които „притесняват“ са (точно) три.

Първият, цитиран в публикацията на моя приятел Петър Москов (и заслужил пълното съгласие с неговото тълкуване на консервативния ни, уважаван колега Огнян Минчев, а оттам и съгласието на сума фейсбук-„специалисти“) е текстът на член 3, в, в който се дават определения на употребяваните в Конвенцията основни понятия. „„Пол“ – цитира П. Москов едно от ключовите „определения“ – означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. „Искам да припомня обаче – възразява тук Москов – че „пол“ е биологично детерминирана характеристика на индивида (фабрично така сме направени)… Полът е норма, а не наименование за различни медицински или социални отклонения“… И да – той би бил съвсем прав с това си възражение, ако не си затваряше очите първо – за контекста, в който въпросната „дефиниция“ е дадена в Конвенцията, и второ – не се заблуждаваше (не искам да мисля, че ни заблуждава) по отношение на оригиналния текст на цитираната и както ще покажа неточно преведена на български език дефиниция.

А контекстът е следният: целият член 3 от Конвенцията е озаглавен „Определения“, направени „за целите на настоящата Конвенция“, т.е. не изобщо, а за нейните цели. Оказионално сиреч под употребяваните понятия в Конвенцията ще се има пред вид: „а) „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот; б) „домашно насилие“ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“. И ето в подточка в) е казано, че (пък) под „пол“ за целите на Конвенцията (която е срещу насилието над женския пол) се има предвид „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“ (курсивът мой).

Веднага трябва да ни направи впечатления, че така цитираното определение звучи нелогично. „Пол“, казва се в него – са определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за…(!) жените и за мъжете“. Но нали „мъжете и жените“ са именно (двата) пола. Как така „пол“ ще са техните „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, при това – които „определено общество смята за подходящи за тях“? Нещата веднага стават ясни, ако текстът, от който П. Москов е направил „обезпокоеното“ си заключение, се прочете в оригинал – т.е. в английския текст на Конвенцията. А там е казано – цитирам буквално – „gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men“. Както се вижда „определението“, което цитира Москов, съвсем не е – както си мисли той – определение за „пол“ (на англ. думата е „sex“), а за… „gender“. И сега нека открия на моя приятел (а и на всички, които до захлипване препубликуваха коментара му), че с понятието „gender“, което, повтарям, собствено се дефинира в Конвенцията – въобще не се определя „биологично детерминираната характеристика на индивида“ (мъж или жена). За тази биологично-детерминирана характеристика, пак казвам, в английския език се употребява друга дума – думата „sex“. Но следователно, напрежението, възникващо около дефиницията, се дължи на елементарна подмяна (дошла с нейния български превод или умишлено, не зная). Понятието „gender“ на английски език означава именно социалната, традиционна и културна роля, която дадено общество приписва на… определения „пол“ („sex“). Може да се каже: Gender-ът, това е съвкупността от определените „мъжествености“ или „женствености“, които дадено общество смята за подобаващо присъщи на съответния пол (sex) – на мъжкия или женския. За сведение – на български (макар и неточно и описателно) gender се превежда напоследък като „социален пол“ (впрочем така е и в член 4 от Конвенцията).

Разясненото току що значение на gender – нека уверя – е утвърдено в научната (медицинска и социална) мисъл и тук „определението“ в Конвенцията просто го повтаря. Виж например как го разяснява страницата на Medicine, Nursing and Health Sciences (Monash) University в Австралия: „По същество:

Полът се отнася до биологическите различия; хромозомите, хормоналните профили, вътрешните и външните полови органи.

Gender описва характеристиките, които едно общество или култура свързва с присъщото на жената или на мъжа, с мъжественото и женственото.

Тъй че докато полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е един и същ във всяка култура, онова, което означава полът от гледна точка на gender ролята като „мъж“ и като „жена“ в обществото, може да бъде твърде различно в различните култури (курсивът мой).

От гледна точка на социологията „gender ролята“ се отнася до характеристиките и поведенията, които различните култури атрибутират на половете. Онова, което означава да си „истински мъж“ във всяка една култура, изисква мъжки пол плюс онова, което нашите различни култури определят като мъжествени характеристики и поведения; по същия начин една „истинска жена“ се нуждае от женски пол и женствени характеристики.“[2]

Да, факт е, LGBT-движенията също са усвоили „gender“ като свое основно понятие (и дори са придали академична валидност на своите занимания като „Gender Studies“). Това е довело до внедряването на допълнителна (именно LGBT) конотация в самия термин. Според LGBT дейците „мъжкостта“ и „женскостта“ могат да бъдат и социално избрани от индивидите с определен sex (полови) „роли“. Та ето, акцентирането на (или подвеждането по) тази разпространила се конотация при прочита на Истанбулската конвенция е подвеждащо и по същество представлява подмяна, която се състои в това, че при една очевидно базисна (в документа) употреба на понятието gender от неразбиране или злонамереност вниманието се фокусира именно върху тази LGBT конотация, а с това се привижда „разчовечаващ“ стратегически смисъл. В документа обаче – пак ще кажа – „социално изградена роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подходящо да се приписват на индивидите“, е не „полът“ (sex) – ако бе така действително биологичният пол би се релативизирал и разтварял в социално-изградилите се роли, поведения и дейности, които индивидът избира или обществото му приписва. В документа като социално изградената роля, поведение, дейност и характеристики, които определено общество смята за подобаващи за мъжа и жената, се определя gender-a, а той е различен от „sex“-a.

Не разбираме ли, следователно, какво се казва тук? Казва ни се, че определени общества свързват с пола (изрично е казано – на жените и мъжете) определени „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики“, които „се смятат за подходящи за тях“ и следователно не се смятат за „подходящи“ за противоположния пол. Така например – „определени общества“ (патриархалното, някои религиозни и т.н.) смятат за „подходящо“ за жените поведение подчинението от мъжа и за „неподходящо“ заемането на ръководни функции в бизнеса и държавното управление. Смятат за „подходящо“ за жените да покриват лицата си и за „неподходящо“ да се показват публично с открито лице. В някои среди в България смятат за „неподходяща“ за жената „роля“ дори тази да шофира (която „роля“ е подходяща само за мъжа). И ето: целта на Конвенцията е да предупреди, че Съветът на Европа (европейското човечество) не приема за никакво основание тяхната визия за gender-а на (по-специално) женския пол (sex) да оправдава описаните в членовете на документа актове на дискриминации, насилия, осакатявания и принуждавания. Казва, че: да – gender е съвкупността от „социално изградени (т.е. от определения социум изградени) роли, поведения, дейности и характеристики“, които определеният социум смята за подходящи за жените и мъжете, но че определени роли, поведения, дейности и характеристики, които дадени общества смятат за подобаващи за (по-специално) женския пол, Конвенцията смята за дискриминативни и тяхното налагане пряко волята (или непозволяване) на жените определя като „насилие“.

Това е. А че е тъкмо това, става вече неоспоримо ясно от обяснителния доклад към Конвенцията, който ще цитирам сега и за който нямам обяснение защо отсъства от публикувания български превод на документа. Ето неговите пояснения: (43) Терминът „gender” под тази дефиниция няма за цел да измести термини като „жени“ и „мъже“, употребявани в Конвенцията… (44) Терминът „насилие над жените, основаващо се на социалния пол (gender)“, е употребен (на различни места) в Конвенцията и се отнася до насилието, което е насочено срещу жената, защото е жена или засяга жените непропорционално… Този израз следва да се разбира като целящ закрила на жените от насилие, което е резултат от „gender” стереотипите и специфично обхваща жените (курсивът мой).[3]

Вторият текст, който ни е привел Петър Москов (и който, видите ли, трябва да ни докаже, че в документа се прави подмолен опит на децата ни да бъдат внушени в училище определени идеи, свързани с „нормалността“ на „нетрадиционни сексуални ориентации“), е следният. Цитирам го първо по начина, по който ни го поднася Москов – т.е. с изпуснатите от него думи (отбелязани с многоточия, което трябва да ни осведоми, че изпуснатото е маловажно или не казва нищо по-различно от цитираното). И тъй: „Страните – цитира Москов чл. 14 „Образование“ на Конвенцията – предприемат където е подходящо стъпки за включване… на нестереотипни форми на пола… в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

От цитата на Москов излиза, че ратифициращите Конвенцията страни се задължават да предприемат стъпки за включване на учебен материал за „нестереотипните форми на пола“. И ето – моят приятел разгорещено заявява, че искрено се развълнувал от „перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на баща му“ (подразбира се, да бъде просвещаван за различните „нестандартни сексуални ориентации на мъжкия пол“). Което – възклицава той в заключение е същинско отваряне на „вратата за узаконената лудост“.

Вижте обаче, какъв е пълният текст на член 14 от Конвенцията (в болд отбелязвам пропуснатото в цитата на Петър Москов): „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола (англ. – gender), взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ Сравнете сега двата цитата и си дайте сметка за манипулацията, която (волно или неволно, не мога да съдя) извършва с нас П. Москов. От неговия цитат на чл. 14 излиза, че Конвенцията препоръчва учащите се да бъдат запознавани с нестереотипните роли на пола (т.е. на „sex“-а, на биологичния пол), като навежда мисълта към нестереотипните му от биологично естество роли. От оригиналния текст на Конвенцията обаче става ясно, че отново се имат предвид нестереотипните роли на gender-а, т.е. на онези „роли“, които определени общества смятат за „нестереотипни“, „неподходящи“ за мъжкия или женския пол. Например – ролята на жената да бъде самостоятелен субект, да решава самостоятелно своя брак, и т.н. И които „роли“ безспорно се смятат за „нестандартни“ за gender-а ѝ от редица „общества“, с чиито практики Конвенцията се бори. Именно затова в текста на член 14 е казано, че учебен материал, свързан с тези „нестандартни роли“, е добре да се включва в програмите на учащите се „където е подходящо“ (с цел сиреч, да се променят в благоприятна посока вижданията на учениците за тези „нестандартни роли“). Съвсем безспорно е, че прочетен изцяло и този чл. 14 говори за виждания върху социалните „роли“ на жените и мъжете, а не за (нестандартните) сексуални роли на всеки един от тези два биологични пола.

Накрая от Конвенцията бива цитиран (най-вече от фейсбук-диспутантите) и чл. 4 – единственият, в който се споменава за (различна) „сексуална ориентация“ и се употребява понятието „социален пол“ (редом с просто „пол“). Само че в този член въпросните понятия са споменати в контекст, нямащ абсолютно нищо общо с някакво (евентуално) „узаконяване“ на „различната сексуална ориентация“. Ето целият разискван текст на чл. 4: „Страните осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като: – включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип; – забраняват дискриминацията срещу жени, включително чрез използване на санкции, когато е уместно; – отменят закони и практики, които дискриминират жени. Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

Прочитайки текста, следователно, ние научаваме, че Конвенцията предписва мерките за защита правата на жертвите да се прилагат без всякаква дискриминация на някое от изброените основания. Сиреч, казва, че жертвата на насилието не бива да бъде третирана по друг начин освен като жертва, ако примерно има – „нестандартна“ сексуална ориентация. С две думи, ако жената, жертва на насилие, се окаже примерно хомосексуална, мерките за защита на нейните права не бива да бъдат (дискриминативно) по-различни от тези по отношения на хетеросексуалната. На което, струва ми се, не би могъл да възрази дори и най-страстният хомофоб.

Не мога да не отбележа и появяващото се в българския превод на чл. 4 словосъчетание „социален пол“, с което този път е преведено английското gender. За мен остава неясно защо в чл. 4 то е преведено по този (относително по-адекватен) начин, а в предишния чл. 3, който цитираше П. Москов, е преведено (подвеждащо) като „пол“. Не е сериозно, а както виждаме може да доведе до далеч отиващи недоразумения – в официален документ едно понятие от оригиналния текст да бъде превеждано по два различни начина.

В заключение: и в трите текста, върху които се „зацепват“ конспиролозите, при внимателното и коректното им прочитане не може да се открие нищо от приписваното на документа като цяло. Би могло убедено да се заяви дори, че Конвенцията е по-скоро консервативна по дух. Тя, бих казал, отговаря по някакъв начин на страховете на редица люде, че с изпълването на европейското пространство с представители на общества, принадлежащи на други (не-европейски, не-християнски) религиозни и културни традиции, в които отношението към жените и нормите за позволено по отношение на тях е различно и противоречащо на европейското, техните практики биха могли да се разпрострат на континента ни. Е, Конвенцията показва, че Съветът на Европа не е склонен да допусне това и не се поддава на определени крайности, изводими от идеологията на „мултикултурализма“.

Чак се чудя как определени хора (като уважавания ми колега Огнян Минчев и други мои близки), които в изтеклите месеци ни занимаваха с далеч отиващите свои опасения от „проблема с мигрантите“, прочетоха в текста на документа не все пак един удовлетворителен за тях отговор на тревогите им, а нещо съвсем, съвсем друго. На представителите на „коалиционните партньори“ на ГЕРБ в парламента и правителството, на представителите на БСП не се учудвам. Те чисто и просто изпълняват своята задача да всяват недоверие към Европа въобще, да промъкват (при всеки удобен и неудобен случай) идеите за „евразийска алтернатива“ за страната ни. Защо други обаче вдигнаха този шум? Защо въобще в България всичко, идващо „от Запад“, се чете през „конспиративни очила“ и затова се чете по този абсурден начин: през фейсбук, избирателно, с фиксация върху три от 81 члена на съответния документ?

За всичко това си заслужава да се помисли по-сериозно. И аз възнамерявам да го направя в Портала.

_________________________

[1] Вж. П. Москов, http://www.mediapool.bg/petar-moskov-konventsiyata-ot-istanbul-otvarya-vratata-na-uzakonenata-ludost-news273787.html
[2] http://www.med.monash.edu.au/gendermed/sexandgender.html
[3] Explanatory Report to the Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, Istanbul, 11.V.2011, p.8, https://rm.coe.int/16800d383a

 
 
KYanakiev.jpg

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев – „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).

http://kultura.bg/web/фалшивият-скандал-с-истанбулската-ко/

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Не можеш да жертваш истината, само защото някой страда заради нея!

 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Джендър: последният аватар на прогресистката идеология

“Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол”.

 

XVMe69f1110-13a2-11e7-9e28-7b011fa4a165.

 

Статията на Беренис Льове, професор по философия, бе публикувана във “Фигаро” преди близо година, на 28 март 2017-а, преди френският Касационен съд да се произнесе по искането на френски гражданин в личните му документи да бъде вписан “неутрален пол”. Искането му бе отхвърлено, а съдът постанови, че гражданското състояние може да включва само думите "мъжки" или "женски" пол, дори когато детето се роди с характеристики на двата пола. Беренис Льове е автор на книгата “Теорията на джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.).

 

Ще признае ли Франция съществуването на трети пол? На 21 март Касационният съд бе призован да разгледа случая на 66-годишен интерсексуален човек, както е уместно да се казва, който иска в личните му документи да бъде вписано означението “неутрален пол”. Роден с  неопределени полови органи (микро пенис, рудиментарна вагина), обявен от мъжки пол при раждането си, и носещ мъжко име, този човек не се чувства нито мъж, нито жена.  Оженил се обаче, осиновил дете. Неговата битка започва едва през 2006 г.: Тази година, разказва той, открих интернет. Интерсексуалните асоциации. Най-накрая се почувствах по-малко самотен. Разбрах, че интерсексуалността е по-разпространена, отколкото смятах. И станах активист. Сведения, които не са маловажни. През октомври 2015 г. постигнал това, което иска, пред съда в Тур. Година по-късно Апелативният съд в Орлеан отхвърлил молбата му. Днес делото отново е на масата. Решението ще бъде обявено на 4 май. Спокоен съм, знам, че ще успеем, коментира Венсан Гийо, президент на Международната организация на интерсексуалните. Ако не пред тази инстанция, това ще стане пред друга. 

Много важно е да разберем какво е заложено в искането за въвеждане на понятието “неутрален пол” в нашето гражданско състояние.

 

Да не бъдем наивни, транссексуалните или интерсексуалните са само претекст, преследваната цел е другаде.

 

А именно, че сексуалната двусмисленост, която засяга тези хора, е страдание само заради онези, които, като нас, постулират нормите. 

 “Неутралното” е в сърцето на антропологията на Джендъра (genre), която постулира една първична неутралност. Според нея неутралността е нашето първоначално състояние: само падането в обществото, каквото е раждането, ни лишава от нея. По природа ние не сме били нито мъж, нито жена. Разбира се, ние сме родени с тяло, надарено с т.нар. мъжки или женски атрибути, но това полово тяло няма да окаже въздействие върху човешкото същество, в което ще се превърнем. Джендърът не отрича анатомичната разлика, той отрича всяка приемственост между биологичната даденост и половата или сексуална идентичност. Джендърът е философия на обезплътяването (désincarnation). Един ни най-малко очарован материализъм, доста далеч от този на Дидро: половото тяло е само машина и по никакъв начин не участва в нашата полова и сексуална идентичност.

Тази малка дума Джендър (genre) - привидно безобидна, но натоварена със страшни постулати, които не мога да развия тук - бе измислена, за да изрази това предполагаемо радикално разединение. Полът (sexe) препраща към анатомията, към биологичното, Джендърът (genre) към културата, историята, между които нямало никаква връзка. Джендърът е полова и сексуална идентичност без секс. Амбицията на джендъра е да сложи край на идеята, че е сигурно следствието от плътската даденост до идентичността. Става дума на всеки да се върне  хипотетичната първоначална неутралност, която му е била е открадната още при раждането и, както ще видим, именно в момента на родителската декларация пред гражданското състояние. За да илюстрираме нещата, ще кажем, че според Джендъра, с неговата известна формулировка “не се раждаш жена, ставаш такава”, Симон дьо Бовоар сякаш се отдръпва от собствената си интуиция. Ако не се раждаш жена (а просто женска), защо ставаш такава? Напротив, всички възможности се разкриват пред нас. 

 

Мъж, жена, ту едното, ту другото, двете едновременно, хомосексуален, хетеросексуален, бисексуален, накратко всички комбинации ни се предлагат.

 

Категорията “неутрален пол” напълно подхожда на опиянението от възможностите, хипертрофията на волята, екзалтацията от флуидността - дума фетиш - на идентичностите, които бележат със своя печат Джендъра.  По този начин битката за Гражданския кодекс представлява голяма битка за радетелите на Джендъра. 

Според тях процесът по “приписване” на полова (sexuée) и сексуална идентичност (sexuelle) започва точно в този момент на деклариране на пола на детето в гражданското състояние. Дори и да става дума само за деклариране на “пола” на новороденото, това не пречи на родителите, а заедно с тях и на цялото общество, когато обявяват “роди ни се син/дъщеря”, да направят заключения за неговия “джендър”. Тогава се задейства адската машина: в зависимост от органите, с които природата го е надарила, новороденото ще бъде отглеждано като момиче или като момче, обречено да стане жена или мъж.

Иначе казано, още от раждането всеки предчувства идентичността на новодошлия и едновременно с това решава окончателно съдбата му, докато той е бил само свобода. В действителност, предупреждава Джудит Бътлър, великата теоретичка на Джендъра -, както самата тя се обозначава и то много убедително, защото въпреки всеобщото отричане, наистина има теория на Джендъра -, “регистрирането” на детето започва още преди раждането, по време на ултразвука. Когато лекарят съобщава на родителите, че очакват момиче или момче, с постулираната първоначална чистота е свършено.

“Приписване”, “регистриране”, този общ речник за привържениците на Джендъра цели да вмени вина на родителите: декларирайки своето потомство, в тази или онази категория, те решават каква ще бъде неговата идентичност, и извършват нищо по-малко от злоупотреба с власт. 

 

Роден свободен, неутрален, неопределен, новороденият, новодошлият вече е в окови!

 

Тогава разбираме каква победа представлява за инициаторите на Джендъра въвеждането в нашето гражданско състояние на понятието “неутрален пол”.

Да си представим, че категорията “неутрален пол” е добавена в гражданското състояние, разбирате ли дилемата на родителите в момента на деклариране на раждането на тяхното дете? 

Дали “добрите” родители ще се разпознават по това, че са избрали неутралната категория и са дали на детето си име, което не се променя по род, разкривайки така пред него всички възможности? 

Как тези нещастни родители, които вече са обвинени, че стават сътрудници на половия ред и емисари на сексистките стереотипи, когато просто упорито гледат на своите деца като на момчета и момичета, въплътени създания, а не възвишени, безполови ангели, как те да нямат чувството, че превишават властта си и нарушават свободата на своето потомство, приписвайки му пол? 

Нека си спомним за филма, приветстван от културното левичарство и Министерството на образованието, “Мъжкарана” (Tomboy ) на Селин Шиама. От какво страда това дете, ако не от това, че му е била “определена” женска идентичност, която не е неговият джендър, и което едно лято, далеч от мястото на определяне на идентичността, каквото е семейството, се представя за момче, заимства името си от Майкъл Джексън и, отивайки “до края на възможността “Майкъл”, както обяснява режисьорката, започва да съществува от този момент. 

 

Ще започнат ли накрая децата да съдят родителите си за това, че при раждането са им “приписали” идентичност,

 

в която те не се разпознават, докато бащата и майката просто са могли да изберат “неутралната” категория?

В една от колонките си в L'Express (14 ноември 2012 г.), Жак Атали предлагаше да се подложи на ратификация от юношите името, което родителите са им дали. Трябва ли към това да се прибави и половата идентичност? И при липсата на съгласие, ще се разреши ли на младежите да променят пола си, според “преживяното”, тяхното “усещане”, независимо от физическата им външност?

Трябва ясно да се разбере, че целта на тази борба е да се освободи напълно половата идентичност от природната даденост и да се разчита единствено на “усещането”. Идентичността вече трябва да зависи само от “вътрешното и индивидуално преживяване на пола, такъв какъвто личността сама го възприема”, както обяви през май 2012 г. аржентинският Сенат, ратифицирайки проектозакона, който дава право на гражданите сами да избират своя пол, както и да не се разпознават нито в един, като за целта е предвидено квадратчето “Х”. Сексуалната идентичност вече не е и не трябва да бъде “даденост”, а чисто субективен опит. 

 

Каквато и да е външността ви, ако се чувствате мъж или жена, тогава би трябвало да можете да бъдете признати според това “усещане”.

 

Това стана незабелязано, но през октомври 2016 г., в рамките на закона за модернизация на правосъдието през ХХI век, беше изменен чл. 61 от Гражданския кодекс: транссексуалните и трансджендърите вече могат да променят гражданското си състояние, без да се подлагат на нужните операции, изтъквайки само “усещането” си: Всяко пълнолетно или непълнолетно лице, което доказва с достатъчно факти, че умопоменаването на неговия пол в регистрите за гражданското състояние не съответства на този, с който то се представя и с който е известно, може да получи промяна, гласи чл. 61, уточнявайки, че фактът, че не е било подложено на медицинско лечение, хирургическа операция или стерилизация не може да мотивира отказ за удовлетворяване на молбата.

Зад тази борбеност за въвеждане на неутралната категория в нашето гражданско състояние, се крие още една битка. Става дума за събаряне на модела на общество, структурирано от разликата между половете. 

Адвокатите на 66-годишния интерсексуален са недвусмислени: Трябва да излезем от нашата бинарна система мъж-жена и да чуем усещането на всеки един, пледира адвокат Мила Петкова. Понятието джендър се е наложило, за да бъдат денатурализирани половите идентичности, докато ние, продължавайки да мислим пола в двойния регистър на мъжкото и женското, показваме безсилието си наистина да се освободим от природата. 

 

Устойчивостта на дуалността мъжко/женско била реликва от натуралистката мисъл. 

 

Да приемаме, че полът е бинарна система, винаги ознава, че приемаме миметичната връзка между джендъра и пола, посочва Джудит Бътлър. Признаването на неутралността ще завърши процеса на денатурализация. Всички връзки с плътската даденост ще бъдат разкъсани. 

Нека си спомним, че понятието Джендър бе създадено в лабораторията на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Изхождайки от тези маргинални смущения в сексуалната идентификация, от тези патологични случаи бяха направени заключения, претендиращи за универсалност. Изключението ще създаде правилото. И все още на тези случаи разчитат поддръжниците на джендъра, за да разрушат нормата. 

 

Натискът, който се упражнява върху държавите, за да приемат този нов граждански ред, е много силен. 

 

Не спира да расте списъкът на страните, които предлагат в административните документи, освен квадратчето “мъж”, “жена”, квадратчето “неутрален”, което могат да задраскат онези, които не се чувстват нито мъж, нито жена. 

От 2011 г. австралийските граждани имат възможността да се обявят за “неутрални” в паспорта си, а от май 2013 г . - в гражданското състояние.

Аржентина, както казахме, също въведе тази възможност. 

 

Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние.

 

С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол.

Също като Швеция, която започна да отстъпва, ще забраним ли в семействата и детските ясли да се използват мъжки и женски лични имена, за сметка на една измислена дума, hen, еквивалент на неутралност? Все по примера на тази страна, която толкова очарова нашите политици, ще пристъпим ли към голямо прочистване на библиотеките ни за деца, премахвайки приказките, които биха могли да поддържат “фикцията” за мъжкото и женското? Така Пепеляшка и Снежанка ще бъдат прогонени, в полза на истории като Kivi och monsterhund (Киви и чудовищното куче), чийто герой носи безполово име, а мъжките и женските имена са изключени, за сметка на тази прочута неутралност (hen). Под влияние на идеологията на Джендъра, може би не изгарят книги - варварството вече процедира меко, както показа Жан-Пиер Льо Гоф -, но някои са пренаписани, други са включени в забранения списък.

Да се родиш, неизбежно означава да се въплътиш в единия или в другия пол. Ние имаме тяло, нещо повече, ние сме тяло. Тяло, което не ние избираме, което впрочем никой не е избрал, и което ни командва, така както ние го командваме. Онова, което изглежда не признават активистите на каузата на Неутралното, е тежестта на товара, с който натоварват плещите на едно дете, което ще влезе в живота без полова идентичност. 

Киркегор хвърля много силна светлина върху безизходицата на този идеал за размножение на идентичносттите. Авторът на “Трактат за отчаянието” различава две форми на отчаяние, едната поради липсата на възможност, другата поради липсата на необходимост. Към тази втора форма на отчаяние тласка човечеството Джендърът, възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост, т.е. в реалност. Джендърът е последният аватар на прогресистката идеология и на този идол свободата като разединяване, отродяване.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/dzhendyr-posledniyat-avatar-na-progresistkata-ideologiya

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

и роден анализ на уродливата конвенция:

Д-р Николай Михайлов: Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода. В клопка сме.

"Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията". Това казва в интервю за "Гласове" психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов.

 

26914240_1724371757583051_346595659_n.jp

- Измислен ли е скандалът за Истанбулската конвенция? Има ли в нея втори план за третия пол, както твърдят противниците й, или параноята взема връх над здравия разум, както твърдят защитниците й?

- Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. Отдолу са НПО и мониториращият орган. А над всичко е идеологията. Тази Конвенция може да бъде тълкувана и по „безопасен“ начин, разсъдъчно и филологически. Понятието „джендър“ се отнася само до социалните роли на мъжа и жената, уверява г-жа Бриджит О'Лъфлин. Но Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения.

Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Това е накратко впечатлението.

Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. Хората от НПО са прогресисти. Индоктринирани и финансирани. Какъв мотив имат хората от ЛГБТ да обикалят наоколо, освен за да промотират собствен дневен ред? Специалисти по хомофобия в детските градини, училищата и старческите домове. Повсеместен хомофобски ужас.

Нашите братя и сестри с артистичната ориентация са напълно гарантирани, никой няма да им стори зло. Но не бива да разчитат на възхита. Не е реалистично. В края на краищата, гей парадите са грозна гледка. Има нещо прекалено, агресивно публикувано.

В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. „Джендър“ еротизира „дискурса“, думата е снобска, знак за принадлежност към либерален авангард. Тази стара феминистка парола освобождава от тегобата на „класическия“ пол и отменя стоическата, а по-късно и християнска  идея за природен закон (lex naturae). За естественото, за човешката природа и човешкия род. Мъжки род и женски род. Оттук и напрегнатата дихотомия „джендър-пол“, смисловите колебания, неяснотите. Проблемът не е в превода, а в идеологията.

Теорията на радикалната еманципация от биологично фиксиран пол е трудно интелектуално упражнение, поради подривния характер и екстравагантността на идеята. Езикът на това антропологично „пророчество“ е преднамерено неясен, двусмислен и дори конспиративен. Същественото се открива в интерпретациите и в асоциативното поле. На терен нещата се проясняват.

Там програмата е ясна: релативизация на  опозицията мъж – жена, полът е личен избор, хомофобията е първостепенно социално зло. Децата трябва да бъдат подготвяни за събитието на тяхната полова идентификация, чрез запознаване с „възможностите“, в дух на творческа свобода и внимателно саморазпитване. Изборът на пол е вход в зрялост. Инициация в любовната тайна.

Джудит Бътлър, която има култов статут в „джендърните среди“, нарича биологичния пол – фантазма. Полът не е анатомия, а дискурсивно произведена телесност. Радикалните еманципатори твърдят, че полът никога не е окончателен, а е флуидно състояние, перманентна възможност. Полът не е основан в природа, а в инвенция. За подобни идеи, близки до безумството, тази жена получава наградата „Адорно“, връчена в църквата "Св. Павел" във Франкфурт. Нищо случайно в избора на място. В Римляни 1гл :18–32  апостол Павел описва сексуалната  перверзия като метафизически бунт и антропологическа катастрофа. Не могат да му простят .

- Защо Истанбулската конвенция е важен приоритет на европейския политически елит? Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че това е основен въпрос за членството ни в ЕС.

- От устата на простодушните излита истина. Права е г-жа Цачева. Европейският политически елит има административна и жреческа власт. Брюксел е синедрион, окончателна инстанция по въпросите на вярата, управлението и дисциплината. Брюксел е колективен папа. Истанбулската конвенция е приета без гласуване от Европейския съвет, по обикновена административна процедура. Конвенцията е езотеричен акт, решение на посветени. 

Още веднъж: Конвенцията е в текста, паратекста и подтекста. В „аурата“ на документа. В патоса на глобалната революционна перспектива. В либералния утопизъм и моралната самоувереност. В утопията на незавършената антропогенеза. Във враждата срещу човешката телесност. В амбицията за заличаване на унаследените стойности. С други думи, в изходните идеологически предпоставки. И накрая, но не на последно място, в платоничната ненавист към християнската традиция. Никакво преувеличение няма в тази констатация. 

Неотдавна група европейски интелектуалци, между които Реми Браг, Роджър Скрутън и Ришар Легутко, публикуваха манифест, озаглавен „Европа, в която можем да вярваме“. В него призовават за секуларизация на Европейския съюз, сиреч за „отделяне на църквата от държавата“. Коя църква? Либералната. Гражданската сфера трябва да бъде свободна от идеологическа опека.

Демокрацията е рационален дебат, разноезичие и спор, а не директива. Това изискване звучи странно в страната на победилия либерализъм, но убеждението на подписалите манифеста е, че в Европа или в „псевдо Европа“ , както предпочитат да се изразяват, е в ход тотална идеологизация на обществения живот, силно наподобяваща съветската система. Тази либерална демокрация не е либерална, казват те, а конфесионална. Квазирелигиозна. „Меко“ тоталитарна (Легутко). 

- Натискът от ЕС срещу корупцията в България изглежда доста по-слаб и формален от натиска за приемането на Истанбулската конвенция?

- Националният суверенитет върху елитарната корупция е практически гарантиран, при условие на отказ от суверенитет и безусловна лоялност. Корупцията е за вас, послушанието е за нас. Такава е сделката.

Истанбулската конвенция е политически документ, отказът да бъде ратифициран оспорва власт. Но в Европа нараства съпротивата срещу тази власт. На този етап България няма големи възможности за самозащита, но съпротивата е дълг. Резултатът от евентуален плебисцит е ясен: ще захвърлят документа в Перловската река и ще отрежат достъпа на НПО до децата.

Но кой ги пита хората. Клиентелизираната публичност ще бъде вдигната на крак за „защита на европейското ни членство“. Европа очаква отговорно поведение. Долу Путин. 

- Насилието над жените и противодействието срещу него е въпрос от фундаментално значение за Европа и част от основните европейски ценности. Нима това не е вярно?

- Вярно е. Но е за предпочитане да не изкореняват традициите, както се заканват. В българското училище, от Рада Госпожина насам, не се е чуло да учат момчетата да бият момичетата. Какво ще изкореняват? Рада Госпожина? Вазов? Шекспир? Чуват се гласове, засега „екстремистки“, за политкоректна редакция на класически литературни произведения. Звучат в дисонанс с догматиката на либералния метатекст. Звучат еретично.

Да не бяха скрили насилието над жените в Кьолн, щом ги боли за насилието над жени. Обвиниха късите поли на момичетата. Нагонът на пришелците бил виновен, те били невинни. Либидото било под налягане и не можело да не избухне. Това разясняваше кметът на Кьолн. Дама, впрочем...  Нима не е знаела за Истанбулската конвенция?

- В миналото хомосексуализмът се е приемал за болест. Сега се приема за норма и въпрос на личен и свободен избор. На какво се дължи това?

- Когато следвах медицина, хомосексуализмът се преподаваше като нагонно разстройство, в рубрика „перверзии“. Джендърната версия беше ненаучна и, така да се каже, неприлична. 

Нататък, под натиска на хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация, науката по въпроса беше отменена и разстройството беше изведено от списъка на болестите. Френският постструктурализъм, Фуко, Маркузе и другите, предоставиха освобождаващата идеология.

Сега се работи по отмяна на инцестното табу и педофилията. Делото на свободата не е завършено. Предстоят чудеса. Вместо майка и баща - родител първи и родител втори. Бременен човек. Наказателно преследване за неподчинение. Безкрайност от полови идентичности. Феерично човешко същество...

- Предразсъдъците и стереотипите. Какво мислите за тях?

- От позицията на либералния релативизъм, разгадаването на това кое е предразсъдък и кое не, е невъзможно. Безсмислено е предразсъдък да обсъжда предразсъдък, освен ако арбитражът не e някаква заинтересована власт. Тогава тя решава. Властта на суверена, или просто властта, произвежда конвенционални „истини“ , според доминиращия идеологически предразсъдък, съставен по културна инерция, латентен интерес или под натиска на „просветени“ малцинства. Наивното съзнание преживява тези „истини“ като очевидности. Старият либерализъм обещаваше толерантност към всички „истини“, новият  либерализъм е склонен да санкционира несъгласията. Много информативно: Ришар Легутко, философ и деец от нелегалния период на „Солидарност“, е озаглавил последната си книга: „Демонът на демокрацията: тоталитарни изкушения в свободните общества“ (2016).  

- Какво мислите за вълната от обвинения в сексуални насилия, която обзе Холивуд. Има ли връзка с предмета на нашия разговор?

- Има и леко комична страна. Дамското население на Содом обявява гражданско неподчинение. Да се готви Гомор. Но генерализацията е недопустима. Сексуалното насилие над жена е травма, често с незаличими щети. Не ни е дадено да съдим, какво е ставало в акция и какво е преживяно. И какви са последствията. Продуцентът Харви Уайнстийн е клиничен пример на невъздържан нагон, хищник на неотложното наслаждение. Нарцистична бестия. Същият, като Доминик Строс-Кан, който щеше да стане президент на Франция. Сексуално разтормозеният примитив е бедствие. Да не се забравя, че Ерос и Танатос са един и същи бог. 

Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала.

Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези  „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията. Гугъл, лични свидетелства.

- Може ли да се каже, че Истанбулската конвенция отново раздели българите на умни и красиви и глупави, неприятни и назадничави. На чия страна е истината?

- Разделиха се на Сорос и Путин. Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти. Това ще е така изглежда до края на българския свят. По този въпрос съм терапевтичен нихилист. Стеснено съзнание с клиентелен интерес не се лекува.

Но този път е и по-сложно. Мнозина се възмутиха безкористно. За или против. Но несъгласните са повече. 80%. Кой ги пита, обаче...

- И накрая, какво трябва да се прави, според вас във връзка с Истанбулската конвенция? 

- Трябва да се пазят децата. Фанатично. 

Конвенцията има сила, защото открива фронт срещу зло. Но идеологията е опасна. НПО не внушават доверие, защото го загубиха. Най-лошото, което може да се случи, е да приемат документа с козметични поправки и да го забравят. И после следва  мониторинг и просвещение. Както си знаят. 

Да му мислят родителите. Авантюристите на този век. 

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/d-r-nikolaj-mihajlov-istanbulskata-konvenciya-ne-sme-obyrkani-v-prevoda-v-klopka-sme

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Николай Михайлов е пич.

Валентин Вацев коментира Истанбулската конвенция така; "Не е никак важно какво пише там и какви тънкости има, важното е, че от Брюксел са ни спуснали заповед за изпълнение (да приемем конвенцията) и ние както винаги ще се престараем". Аз бих добавил, че за един слуга (българските политици) е важно да се престарава, защото така доказва своята вярност и любов към господаря си (брюкселската бюрокрация), очаквайки своята награда (европарите които нашите политици си разпределят).

Редактирано от Frujin Assen
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Като четох, по-горе, се сетих за стар виц:

Пияница умира и Св. Петър му казва: "Ще те пусна в рая, ако ми кажеш защо пиеше толкова много."

"Не мож да ме разбереш, Господи!" - казал пияницата.

"Как така, бе - аз всичко знам - затова съм Господ..."

"Не, не можеш да ме разбереш..., щото, никога не си бил женен!":)

 

Та с третия род "То" - когато не е местоимение за одушевено - се означава "всичко, което не е с човешки качества", създадено от природата по еволюционен път.(Даже, доколкото е дискутирано, Господ е "мъж и жена" едновременно, но не е "То", а "Той". Присъства в душите и на мъжете, и на жените, а останалото - само го закриля, за съществуване на творението му..):ab:

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Last roman said:

Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода.

Вместо да променят Наказателния кодекс и да прехвърлят там мерките от Конвенцията, защо не променят Конституцията за по-добра защита от подобни международни актове?

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

в общи линии ситуацията е - който плаща, той поръчва промените. А нашите герои и конституцията ще отменят, само за да не спрат евросубсидиите.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело

Тази конвенция е ясно, че никой по никакъв начин няма да спазва. По отношение на защита на жените тя просто повтаря закона който и сега действа без да внася нищо ново. Колкото до третия пол, виж това по може. В момента педерастията е на мода, така че, като нищо ще въведат в детските градини обучение "колко е готино да си педал". Имам обаче много силни съмнения, тъй като българите с балканския си манталитет ненавиждат хомосексуалните и е много вероятно и тези пориви като много други европейския веяния да останат само на книга.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
Преди 21 минути, Last roman said:

в общи линии ситуацията е - който плаща, той поръчва промените. А нашите герои и конституцията ще отменят, само за да не спрат евросубсидиите.

Идва време разделно. През 2021- 2022 спират европарите. Не напълно, но в голяма степен. Това ще е много голям трус за държавата и не е ясно накъде ще тръгнем. Олигархията сега е добричка, защото папа от Европа, но като спрат парите ще започне да дере българите. Оттук насетне ако руснаците, китайците, африканците, марсианците обещаят на нашите олигарси възможност за по голяма заработка, България моментално ще излезе от ЕС и ще влезе в марсианския съюз.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ееее, не се стърпяхте истериците с вечните сташнотии дето стават, дето ще стават... направо баси гадния свят, баси гадния живот, баси гадните хора... Та чак и "време разделно". Душици сте си - Вие най-хубави, добри, умни, важни... :) вашето е супер, то е истинаТА, то е вселената... и ако може "вовек и веков" (амин).

Някой дали се сети за нещо толкова просто и очевидно - няма статия от горните, в които да не става въпрос за 'християнство'. Единия автор - бил психолог, но и богослов. В първата статия - специална глава как било в библията и според нея - кое било грях. ОТкога библията е се е превърнала в конституция на света и по нея да мерим, сравняваме... Върнете се в тъмните векове бре - там сте си били най-добре - бог, библия, свещености... е, и някои и други екстри, като Инквизицията, примерно. Обаче, много важно...

Според руснаците и някои подобни култури по планетата - тва днешните женски напъни били глупости. Как щели да се раждат деца, какво щял да прави света без святостта на семейството... и домашното огнище. Това си били биологиите и така бил направен света. да му светнат на бог дето бил направил и жената - да служила на мъжа...

Толкова е смешно как по детски се срещат инстинктивизмите и първосигналността... с опита да се представят като важни, смислени, стойностни. да се оправдаят с каквито и да са средства и измишльотини... И с този инертен вечен вой - ама как, ама досега... , човешко било, ама тва е политика, било заповед...

Тръпнене и гърч... и вечния напън на революционната борба... И маймунката дето стои зад нея, в опит вечно да е маймунка...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

историята показва, че оцеляват родовите общества. Тези, които държат на семейство и традиции. Всякаквите псевдолиберални девиации отиват в коша.

Редактирано от Last roman
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Frujin Assen said:

Идва време разделно. През 2021- 2022 спират европарите. Не напълно, но в голяма степен.  .......................................................................... България моментално ще излезе от ЕС и ще влезе в марсианския съюз.

През 2021- 2022 вече ще е късно! До тогава ще принудят всички да се оженят за гейове.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

На мен не ми пука за гейовете, а за джоба ми - затова съм против Истанбулската конвенция.

Член 8 и член 30 ал. 2 ще увеличат държавните (респективно моите) разходи.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
Преди 3 часа, vvarbanov said:

През 2021- 2022 вече ще е късно! До тогава ще принудят всички да се оженят за гейове.

Гледам ти вече нямаш търпение).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, vvarbanov said:

През 2021- 2022 вече ще е късно! До тогава ще принудят всички да се оженят за гейове.

Ще трябва да изтрием думите женене или омъжване...В 19. век беше престъпно, в 20. стана толерирано, в 21. задължително? 

Откъде този ужасен натиск върху законодателите в този въпрос? Сякаш от огромни маси да се състои това безполово общесто, на кои това е най-належащият, най-важният въпрос....Кои искат да съсипят европа и предимно най-силните икономически, държави отвън с исламските тълпи и техният нетолерантен напор, а вътрешно с това безполно движение? Защото засилват различните еуро скептицистни движения, които ще водят до разпадането на ЕУ.....

conchita

 Този queer, ще бъде почетният гост на тозгодишният приде в Будапеща...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...